15 декември 1993


София, 15 декември 1993 година
Брой 245 /1033/


София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. Документът е адресиран до Народното събрание.


ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Отчитайки факта, че вие сте призвани по закон и морал да взимате отговорни политически решения в качеството ви на народни избраници, оторизирани да изразяват волята на нацията;

подчертавайки обстоятелството, че въпреки своите партийни пристрастия вие сте призвани да защитавате преди всичко общонационални права и интереси, включително и тези на членовете на Конфедерация на труда "Подкрепа" като съставна част от вашите настоящи и бъдещи избиратели;

като анализира сложната обществено-политическа и икономическа ситуация, пред която е изправена Република България както във външен, така и предимно във вътрешен план, свързана с нарастващите хаотични тенденции и наличието на нестабилност в структурите на властта - законодателна, изпълнителна и съдебна;

за да отговори на интересите и безпокойството на своите членове, които понасят на гърба си вече три години последствията от неуверения и противоречив ход на икономическата реформа в страната, без да имат яснота досежно конкретните й цели в краткосрочен и дългосрочен период, тяхната социална цена и степен на постижимост в съществуващите условия;

водена от необходимостта от преодоляване на моментните политически пристрастия, ежби, обвинения, действия, взаимоотношения, неувереност и национален нихилизъм;

потвърждавайки своята готовност за използване на естествената поддръжка на действията на конфедерацията от страна на своите членове и дистанциращите се от политическото безвремие значителни слоеве от населението за градивни цели от общонационално значение

Конфедерацията на труда "Подкрепа"

ви призовава да преоцените и използвате възможностите за упражняване на законодателните ви пълномощия съгласно последната воля на българския избирател във връзка с резултатите от избора ви за депутати от настоящото Народно събрание по Съвест и с оглед проблемите на икономическата реформа, актуализирани към настоящия момент, като оцените дейността на избраното от вас правителство, изхождайки главно от позицията на изпълнението на неговите програмни намерения и резултатите от конкретните му действия.

Във връзка с това сме длъжни да ви запознаем с нашата оценка на изпълнението на основните намерения на правителството на проф.Беров, манифестирани в Програмната му декларация пред вас от 30.12.1992 г. и конкретизирани в програмата на кабинета.

Всички фирмени етикети, които само си постави правителството, не издържаха проверката на реалните му практически действия, факт, чиито последствия се носят от нашите членове и като цяло от населението на страната.

* Правителството се нарече "експертно", т.е. съставено "около половината” от "безпартийни специалисти в своята област" при открояващата се "експертна" доминанта на един вече бивш вицепремиер. В резултат на работата на министрите същите проблеми, пред които стоеше страната в края на миналата година, са актуални и сега. Дори и "безспорният" успех в преговорите по уреждането на външния дълг /между другото дело на известни професионалисти вън от кабинета/ не е в състояние да наклони везните. Макар и редуциран и разпределен във времето, този дълг следва да се изплаща, а условия, които да подготвят възможности за неговото погасяване, не бяха създадени. Това пряко предопределя задължителността на постигането на споразумение с международните финансови институции, естествено, при липсата на гъвкавост по отношение на социалната му цена.

* Правителството се нарече "правителство на приватизацията" и обеща реализация на конкретни действия по структурната реформа, преодоляване на спада на производството, активизиране на предприемачеството, стабилизиране на управлението на търговските дружества чрез нов механизъм за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията, развитие на приоритетни отрасли и подобряване на организацията на вътрешния пазар. За съжаление предприетите от него действия не отговаряха на изразените в програмните му документи намерения. В повечето случаи те бяха закъснели, спорадични, непрецизни и като цяло подчинени на текущия момент, а не в резултат на ясна стратегия. Някои от тях имаха своя смисъл, като например приемането на законите за т.нар. лоши кредити или промените в Закона за приватизацията, свързани с масовата приватизация, но само при навременна подкрепа от ваша страна в законодателен план. Липсата на достатъчно устойчива политическа поддръжка за кабинета в парламента ги обрече засега на неосъществимост.

* Правителството се нарече "правителство на националната отговорност" и пое ангажименти да продължава реформите за смяна на системата в духа на платформата на СДС с цел "утвърждаване на демокрацията и доизграждане на една ефективна пазарна икономика". Реалните действия на правителството доведоха до следните неизчерпателно изброени, но най-осезаеми последици:

- Очакван спад на брутния вътрешен продукт над 6 на сто, като отсъствието на структурна реформа в отрасловото развитие на икономиката задълбочава негативно инерционните тенденции и възпроизвежда в значителна степен наследените тоталитарни икономически схеми за развитие на фирмите. Губещите предприятия към края на годината вероятно ще достигнат около 85 на сто.

- Намаляване на броя на заетите лица с около 7 на сто в сравнение с 1992 г. Само в сравнение с декември 1992 г. за септември 1993 г. заетите са намалели със 7,5 процента. Броят на регистрираните безработни към края на септември е над 600 хиляди, което е близо 16,2 процента от трудоспособното население на страната.

- Отчетена разлика в приходите на държавния бюджет за деветмесечието в сравнение със същия период на миналата година от 11,5 процента, която, като се отчита и тази в системата на държавното обществено осигуряване, доведе правителството до принудата да иска актуализиране на бюджетния дефицит. Това на практика обуславя надхвърлянето на границата от 8 процента бюджетен дефицит спрямо брутния вътрешен продукт за 1993 г.

- Равнище на индекса на потребителските цени едва с около 7 процента по-ниско, отколкото за 1992 г., и то в резултат на усилията на синдикатите да защитят жизненото равнище на населението от необосновани увеличения на цените на стоките и услугите с общонационално значение.

- Неконтролируемо нарастване на кредитните задължения към банки и по линия на т.нар. фирмена задлъжнялост в размер на над 110 милиарда лева, включително и задължения към бюджета и общественото осигуряване.

- Най-ниско равнище на чуждите инвестиции сред страните от Централна и Източна Европа, съпроводено с практическа невъзможност за фирмите да извършват собствена инвестиционна политика, което води до деградация на промишления капитал в страната.

- Тотален срив на българското земеделие, образование, здравеопазване, наука, култура и изкуство, които при липсата на приоритети за развитие или мудност на осъществяване на намеренията бяха фактически оставени на вегетиране и доизживяване.

- Възраждане на бюрократично-административния подход при решаване на тежките проблеми на обществото, което разгърна нови перспективи пред корупцията, икономическото и социалното противопоставяне, желанието за силово надделяване над околните и като цяло проява на стремеж към форми на комунистическа реставрация или национален нихилизъм.

- Неизпълнение на постигнати договорености и подписани споразумения както в сферата на цените, доходите и заетостта, така и по отношение на потенциални инвеститори.

- Стремително нарастване на организираната престъпност, която става все по-брутална, включително и извършвана от чуждестранни граждани, чието пребиваване в страната не е регламентирано чрез съответните закон, и пред действията на които не се създадоха сигурни бариери от страна на компетентните власти.

*Като цяло действията на правителството, съзнателни или не, могат да бъдат оценени като стъпка назад в развитието на демократичния процес, особено в областта на формирането на институциите, икономически и социални, които демокрацията предполага. И това е толкова обяснимо, като се има предвид кой стои зад баланса на политическите сили при поредицата от вотове на доверие за кабинет, и кой има интерес от затихване на процеса на смяна на системата и на преодоляване на тоталитарното комунистическо наследство.

Във връзка с вашата отговорност като народни представители и по повод на изводите, които се налагат въз основа на предложената от КТ "Подкрепа" оценка за дейността на правителството, ние си позволяваме да споделим с вас няколко възможни алтернативи за изход с цел преодоляване на негативните тенденции пред демократичния процес в страната:

Първо. Цялостен ремонт на кабинета с оглед неотложните проблеми, които следва да се решават във връзка със старта на структурната реформа, отчитайки времето на реалното й задвижване и параметрите й в социален план, които трябва да бъдат съблюдавани.

Второ. Нов кабинет, излъчен чрез постижим баланс на политически отговорните представени в парламента демократични сили, който да има потенциал да продължи демократичния процес и реализира значими структурни промени в икономиката и обществото, ненарушавайки крехкия социален мир.

Трето. Процедура по предсрочни парламентарни избори по нова избирателна система след приемане на жизненоважни закони, гарантиращи относителното недопускане на крах на икономиката с хоризонт на осъществяване пролетта на 1994 г.

Дами и господа народни представители,
Вие сте в центъра на общественото внимание и с решенията си сте способни да предопределите бъдещето на страната в това трудно и противоречиво време на посттоталитарни противоборства, но силата на вашата отговорност би следвало да надделее дори и над инстинкта ви за парламентарно самосъхранение. Колкото и трудно политически осъществими да изглеждат усилията ви по действителната промяна на обществото в посока към демокрацията, то те не са невъзможни, още повече че именно вие сте тези, които сте призвани да представлявате в законодателен план и в сегашния момент българския народ и неговите стремежи към свобода и демокрация.

София, 6 декември 1993 г.

ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КТ "ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа" и вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА ФОНДАЦИЯ "СИРАК" КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ПО ПОВОД ТЕЖКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ДОМОВЕТЕ ЗА СИРАЦИ И СОЦИАЛНО СЛАБИ ДЕЦА В СТРАНАТА.


Във връзка със съобщението на Българската телеграфна агенция /БТА/ и публикацията във в."Демокрация", бр. 291/13.12.1993 г,. за бедственото положение на гладуващите 150 деца от Дом за сираци и социално слаби деца "Христо Ботев", с.Варненци, Тутраканска община, днес фондация "Сирак" извърши превод по банковата сметка на дома за сумата от 30 хил. лв. за закупуване на храна за децата. За горното бе уведомен директорът на дома г-н Александър Иванов в личен разговор по телефона.

Поради ограничените възможности на фондация "Сирак" и тежкото положение на всички домове в страната отправяме призив към всички подобни организации, ръководители на фирми и банки, към всички граждани на нашата страна да помогнат съобразно с възможностите си на децата, настанени в домове в близки населени места. За информация относно местонахождението на домовете всички интересуващи се могат да се обърнат към нас или Министерство на науката и образованието.

София, 14 декември 1993 г.

ГЕН.ДИРЕКТОР: доц. д-р П.Милев                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Йорданова

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА "ПРИНЦИПИ ЗА ЕДНА ОТГОВОРНА КУЛТУРНА ПОЛИТИКА", ПРЕДОСТАВЕНА НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЦЕНТЪР "НОВА ПОЛИТИКА" /11 И 12 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/.


През последните години от обществено-политическото развитие на България схващането за държавната политика в областта на културата претърпя отчетлива еволюция. Преди всичко самият термин "културна политика" трябваше да отхвърли от себе си привкуса на една дейност, дълги години свързана с идеологическата и пропагандната машина на комунистическата държава. По-късно дойдоха подозренията и въпросите: в условията на остър и вече хроничен бюджетен дефицит, засягащ силно дори здравеопазването, социалното осигуряване и образованието, доколко държавата би могла да запази ангажимента и присъствието си и в културната сфера, още повече в перспективата на една либерална пазарна ориентация на българската икономика.

Днес тъкмо заради наличието на тези въпроси нуждата от една ясна и отговорна културна политика е безспорна и очевидна. Подозренията и колебанията в последно време се заместиха от упреци за липсата на достатъчно активна роля и отчетливо формулирана стратегия на държавната власт в културния живот на страната.

Необходимостта от културна стратегия на държавното управление е мотивирана главно в три плана:

- Преди всичко новата българска държава от освобождението насам е изградена на принципа на относителната централизация: държавната власт е традиционно обвързана с отговорност и участие в ясно определени области в културния живот на страната.

- На второ място, в момента България разполага с една наистина добре развита, макар и в много отношения неадекватно и волунтаристично изграждана инфраструктура от културни институти; единствено перспективата на цялостна културна стратегия ще гарантира нейното запазване и ще предложи логика за преструктурирането й.

- На трето място, изграждането и поддържането на публична културна политика днес е специфичен елемент в съвременния европейски модел на държавно управление; поддържането на културното многообразие в рамките на освобождаващия се от вътрешните си бариери континент и подкрепата на националния културен пазар в границите на един бързо унифициращ се световен културен процес е неоспорим приоритет в политиката на държавно управление особено на по-малките европейски държави, към които се отнася и България.

Успехът на нов, работещ модел на културна политика у нас е възможен, ако в основата му са заложени две съществени условия: департизация и консенсус в духовната сфера.

Критериите в областта на културата и изкуствата са разположени преди всичко в сферата на ценностите. Отпадането на една дълго властвала, крайно идеологизирана и откровено партийна гледна точка не бива да бъде заменяно с други - потенциално възможни и леснодостъпни в условията на днешните мащабни размествания в обществената ценностна система. Една отговорна културна политика трябва да се основава на отказ от пряко пренасяне на позиции и критерии от социално-политическата в духовната сфера, без, разбира се, да препречва бариера между тях. Критериите за нейното формиране трябва да бъдат широко споделяните ценности на духа, вписването на националните културни традиции и интереси на българина в полифонията на съвременното културно общуване.

Дефинирането и практическата реализация на националната културна политика зависят до голяма степен и от изграждането на професионална културна администрация. Тя трябва да бъде в състояние както да актуализира и конкретизира глобалната стратегия на културната политика във всеки специфичен момент от състоянието на българското общество, така и да преодолее станалата емблематична затвореност на държавната администрация в областта на културата, давайки възможност за реално участие на хората на изкуството в управлението на обществените фондове за културна дейност.

Кои са принципите и непосредствените задачи на една съвременна и отговорна политика в областта на българската култура?

- Преди всичко тя трябва да осигурява демократичност на българския културен живот. След като отпадането на всякаква форма на идеологически контрол е факт, политиката на държавата трябва да бъде насочена към:

* подкрепа на творческата свобода и на възможностите за изразяване; това означава както пряко придружаване на акта на творчество, особено в нови, по-радикални посоки на изкуството, така и умножаване на формите и източниците за окуражаване на творчески проекти и на начините за изразяване в различни културни "нива";

* равновесие между поддържането на достатъчно "предлагане" и възможността за избор на културни продукти и създаването на "търсене", на мотивация, на публика в полето на българския културен живот;

* поддържане на национален културен пазар чрез стимулиране на "междинната фаза" от културния цикъл - разпространението на културните продукти, достигането им до тяхната потенциална публика;

* усилия за разширяване на възможностите за достъп до художествените ценности и на общественото участие в културния живот, без да се достига до ново профаниране и банализиране на културата, до ново "народно изкуство".

- Културната политика трябва да подготви едно цялостно преразпределение на отговорността за културата между държавата, регионите и общините; тя трябва да инспирира връщането на притъпените от грубото централно администриране рефлекс и ангажимент на местната власт, на градската управа към локалния културен живот; липсата на подобно ясно разграничение би изправило пред безизходица възможностите на държавния бюджет да осигури провеждането на една реалистична културна политика; нещо повече, то би обезсмислило формулирането на ясна национална културна стратегия; в процеса на децентрализация и съчетаване на централната с регионалната културна политика ще бъде намерен действителният баланс между реалните форми на културен живот в страната и съществуващата мрежа от културни институти.

- Изключителна отговорност на културната политика на държавата днес е да осигури защитата и съхранението на българското културно наследство и традиции чрез статута и финансовото гарантиране на паметниците на националното културно наследство и националните институти в областта на театъра, книгата, музиката, киното и изобразителното изкуство.

- Ролята на държавата като меценат също трябва да получи ново дефиниране в рамките на една цялостна културна политика; нарастващото напрежение в системата на културата днес показва необходимостта от присъствието на държавата като стабилизиращ фактор в нея; в същото време държавната интервенция трябва да се основава на нов тип субсидиране на културната сфера, съчетаващ финансирането на стратегически изградената мрежа от държавни културни институти с подкрепата й за конкретни художествени и културни проекти.

Най-накрая, приоритет на културната политика в настоящия момент трябва да бъде въвеждането и налагането на формите на индиректно финансиране на културната сфера, основано на законово регулиране и данъчни облекчения за влаганите средства в културни дейности; опитът на редица европейски страни обаче показва, че очакванията към данъчното законодателство са преувеличени, защото критериите и вкусът на евентуалните спонсори невинаги отговарят на културните потребности на страната; ето защо ефективността на индиректното финансиране може да бъде постигната именно в перспективата на една ясна и всеобхватна културна стратегия.

Българската култура днес се намира в труден и болезнен период на адаптация към една нова, динамична и все още несигурна обществено-политическа среда. Трудно е да се определи времетраенето на този преход. Нейната нова стабилност е обаче невъзможна без формулирането и прилагането на една ясна и отговорна национална културна политика.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ "В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ", ОГЛАСЕН НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЦЕНТЪР "НОВА ПОЛИТИКА" /11 И 12 ДЕКЕМВРИ 1993 Г, СОФИЯ/.


Аз съм убеден, че това е изходът за България, напълно съзнавайки огромните демографски, културни и политически различия. Само мощен електорален изборен поход в името на ясни, прагматични национални идеи за спасение на България може да ни изкара от безизходицата и да даде шанс на можещите в управлението и на всички хора за по-добър живот. Убеден съм, че трябва да се бърза в тази посока, като се правят необходимите стъпки.

Повече от година Центърът за нова политика върви по нов път, който, вярваме, ще ни доведе до стартовата точка на промяната. В изграждането на неговите структури залагаме принципи, които работят в демократичния свят. Те се формират отдолу, по места, като отворени сдружения на личности, напълно свободни и автономни в своя избор. Вместо към многобройни първични партийни организации е възприет принципът малко на брой, но влиятелни, силни хора, които могат да представят и защитават реални интереси на съсловия, браншове, институции. Взаимопомощта и лобизмът са основни норми. Имената, тяхното поведение и практични действия в полза на гражданите са единствена гаранция за успех и признание. Ръководните органи на центъра нямат никаква реална власт над клубовете и разчитат на своя авторитет и отстояване на законни интереси в Народното събрание, администрацията, пред влиятелни икономически и синдикални субекти. Същевременно ЦНП със своите многобройни експерти и професионалисти, натрупали административен опит, се оформи като единствена по рода си в страната организация, способна да формулира и прокарва управленски решения. ЦНП ясно прокламира, че политическата алтернатива и честната, морална позиция определят неговите действия, а не конюнктурни интереси и изгоди. Всъщност този характер на организацията е доста стабилна, предпазна мрежа срещу кариеристични и търсещи пряка лична изгода хора, които съсипаха СДС и които и днес предпочитат да заложат не на идеята, а на по-силния според тях.

Нашата скромна цел е да покрием страната с ефективни и влиятелни граждански сдружения, които да отстояват честни и справедливи позиции. В предизборна ситуация те трябва да се превърнат в гравитационни ядра за избирателите, да посочват кандидати и да водят пропагандна кампания, привлекателна за колебаещите се, както и за поддръжници на СДС, които предпочитат да решават със собствените си глави. Това са главно хора от най-активните и по-образовани групи между 20 и 45 г. Това изисква упорита и напрегната работа, за да се утвърдим като сила. Силата е единственото, което гарантира каузата, интересите и личността.

Броят и съставът на клубовете, широкият и пъстър кръг съмишленици към днешна дата очертават добра перспектива и дават основание да мислим, че сме на прав път. Особено радва присъствието в клубовете на голям брой от тези хора, които създадоха СДС.

Центърът за нова политика си е поставил за цел създаването на нова национална политическа сила. Това изисква няколко важни неща.

Центърът да се утвърди като влиятелен и мощен политически субект.

Практиката ни доведе до модела на двойната структура, който ви предлагаме - органическа връзка между Центъра за нова политика като сдружение с идеална цел - предимно като отворено сдружение за съвместни действия главно с експертни и лобистки функции, и Център "Нова политика" - политическо сдружение на тази част от членовете, които желаят неговото учредяване. Действащият статут на центъра и този, който ще приемем за политическото сдружение, запазват основните принципи на досегашната ни дейност и дават възможност на членовете да работят съвместно, равнопоставено, като съмишленици с различна степен на обществена ангажираност. Този модел значително улеснява връзките ни с други политически, синдикални и граждански сдружения и отваря вратата към масово електорално движение.

Ние разбираме, че нова национална сила може да се създаде с взаимните усилия и разбирателство на много личности и организации, обединяващи широк спектър от демократично мислещи хора около няколко ясни национални цели. Като такива ние разглеждаме редица организации, с които сме в постоянни контакти: Български земеделски народен съюз, Българската социалдемократическа партия, Зелената партия в България, Сбор за демокрация, Християндемократическата партия, Движение "Гражданска инициатива", Партия Либерали, Конституционен форум, партиите, представени в Нов съюз за демокрация. В този кръг организации, но не всички задължително, би могло да се оформи ядрото на един нов политически съюз.

Съвсем естествено е да се поддържат добри отношения с Движението за права и свободи /ДПС/. В присъщия за нас дух на разбирателство, толерантност и компромис ние сме готови за диалог с някои партии от СДС като Радикалдемократическата партия в България, Обединен християндемократически център, Демократическата партия и за съвместни действия с ПГ на СДС. Политическите реалности не изключват, а дори предполагат възможно партньорство в избирателната кампания, особено по места. Аз не вярвам във възстановяване на "старото мнозинство" в парламента и мисля, че това няма да донесе необходимата радикална промяна в страната.

Държавният интерес изисква поддържането на контакти и с различни представители на левицата, преди всичко от Обединението за социална демокрация /ОСД/ и Гражданско обединение за републиката /ГОР/.

Когато говорим за нашия стремеж към създаване на нова национална сила, ние сме длъжни да посочим няколко най-общи принципи и условия, от които ще изхождаме в своята бъдеща политика.

Нова национална политика, съобразена, но не и подчинена на каквито и да е външни или вътрешни фактори. Открито и ясно дефиниране на интересите на България и на българите, където и да са те. Упование в събствените сили и достойнства като предпоставка да бъдем уважавани като нация.

Нов морал в политиката. Единственият мотив на хората да подкрепят радикални реформи е да се уверят, че с труд, талант, предприемчивост, пестеливост и почтеност те могат да постигат успех: достойна работа, кариера, собственост, сигурност, и че нищо добро не ги очаква при каквито и да е други условия. Това означава ангажимент за тотална война с аморализма във всичките му форми: корупция, престъпност, насилие над личността и нейната собственост, административен и криминален произвол.

Нова роля на държавата. Ускорено ликвидиране на държавния монопол върху собствеността и на централизирания тип държавна администрация - двата стълба на социалистическото наследство, на лявата алтернатива, на мафията в посткомунистическото общество. Приватизация на практика под лозунга: "Повече собственици, повече благоденствие". Използване на целия съвременен икономически инструментариум за насърчаване, отглеждане на частните предприемачи без никакви уговорки. Деконцентрация на икономическата власт и прехвърлянето й от държавата към пазарни субекти и местните органи на властта. Създаване на относително малобройна, по-компетентна публична администрация. Стабилност на службата и дохода на държавния служител и стопанския мениджмънт. Въвеждане на модерни форми на управление на държавната и общинска собственост.

Уреждане по модерен начин на трудовите отношения, мястото на синдикатите, грижата за социално слабите. Насърчаване на различни държавни и недържавни форми на благотворителност, спонсорство, меценатство за онеправданите, а също така в културата, в спорта и пр.

Взаимодействие между държавата и Православната църква за утвърждаване на християнските принципи и милосърдието в норми на живот.

Нов модел на държавно управление. Нов избирателен закон от преференциално пропорционален тип със силно изявен мажоритарен характер като гаранция за реален подбор на по-добре подготвени хора за държавно управление.

Промени в Правилника на Народното събрание, осигуряващи по-ефективна работа, включително спазване на приетата законодателна програма, и равнопоставеност на комисиите.

Със закони и промени в конституцията да се постигне нов, по-рационален баланс и взаимодействие между различните власти. Да се уточнят взаимоотношенията между органите на парламента и правителството. Да се дадат по-големи реални правомощия на президента чрез право на законодателна инициатива, на допитване до народа по определени въпроси, на по-категорично вето, ръководство на консултативни органи в сферата на сигурността, икономиката и пр.

В края на краищата всичко опира до нашата воля да се борим, нашето умение да управляваме, нашата честност и отговорност да изпълним поетите обещания.

Знам, че у всеки от нас е затаена горчивина и немалка доза песимизъм. Но знам, че ние нямаме особен избор и като личности, и като генерация. Реформи или застой. Борба или примирение. Отговорност за промяната пред род и народ или тихо приспособяване към силните на деня. Аз избирам борбата. Надявам се, че и вие. Има шанс да успеем, да постигнем невъзможното и това зависи от нас. Ние трябва да сме силни и да продължим да работим за благото на България.


/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 15 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА СИНДИКАЛНИЯ АКАДЕМИЧЕН СЪЮЗ, ПРИЕТ НА ДЕЛЕГАТСКО СЪБРАНИЕ НА 23 АПРИЛ 1990 ГОДИНА.


IV. ФИНАНСОВА И СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

Чл.26. Финансовите средства и постъпления се формират от членския внос, от приходите от стопанска и друга дейност на САС или на отделна основна организация, както и от дарения и помощи.

Чл.27. Набирането и изразходването на финансови средства се планират и отчитат с годишния бюджет на съюза или на основната организация, който се утвърждава от съответния ръководен орган.

Чл.28. Редът и начинът за събиране, съхраняване и изразходване на финансовите средства се определят от правилник и нормативи на САС, приети от Събранието на делегатите с квалифицирано мнозинство.

Чл.29. Основните синдикални организации могат самостоятелно или обединени в рамките на своите финансови възможности да назначават чрез конкурс щатни сътрудници и да привличат на хонорувана работа необходими специалисти.

Чл.30. САС и основните организации могат да развиват стопанска дейност, да придобиват и експлоатират имоти и имущества съгласно действащите закони.

Чл.31. САС е правоприемник на финансовото и материалното имущество на досегашната Академична съюзна организация.


V. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.32. САС е юридическо лице и се представя от председателя му, а в негово отсъствие - от негов заместник.

Чл.33 /1/ САС има свой кръгъл печат, а основните синдикални организации - номерни щемпели, утвърдени от Събранието на делегатите.

/2/ Седалището на САС е в София.

Чл.34. Въпросите, които не са уредени с този устав, се решават от Събранието на делегатите с квалифицирано мнозинство.

/Пресслужба "Куриер"/


09:00:00    
15.12.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова  
                                           Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!