25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

14 януари 1997


София, 14 януари 1997 година
Брой 4 (1700)


София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В ОСТАВКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА ПО ПОВОД НА ГРАЖДАНСКИТЕ ПРОТЕСТИ В СТОЛИЦАТА НА 10 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА


Уважаеми съотечественици,

Днес станахме свидетели на крайни противозаконни действия, които изострят общественото напрежение в страната и особено в столицата.

В резултат на провокативните призиви, включително и на лидери на опозицията, законният протест на гражданите на площад "Народно събрание" преля в недопустимо за конституционния ред в страната погазване на демократичните норми и принципи.

Нахлуването в сградата на българския парламент по предварителен сценарий, опитът за палеж и вандалско рушене са безпрецедентен акт в новата българска история.

Подстрекателите на уличния натиск, анархията и призивите за насилие, онези, които се включват в рушителни и незаконни акции, носят наказателна отговорност, която ще бъде приложена без колебание и в законно предвидените рамки.

Правителството вече предприе мерки за осигуряване на обществения ред и спокойствие. Предоставени са всички правомощия на министъра на вътрешните работи, разпоредено е на кмета на столичната община да прекрати противозаконните действия, сезирана е прокуратурата.

Правителството на Република България декларира, че неотстъпно ще изпълнява своите задължения и ще гарантира нормалната работа на Народното събрание, обществения ред, ефикасното функциониране на законно избраните институции.

В общонационален интерес е проблемите на обществото да се решават в духа на законността, демокрацията и бъдещето на България.

Правителството се обръща към всички граждани да запазят спокойствие и да не се поддават на провокациите в името на запазването на социалния мир. То вярва в зрелостта и разума на милионите българи.

София, 10 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА ПО ПОВОД НА ГРАЖДАНСКИТЕ ПРОТЕСТИ В СТОЛИЦАТА НА 10-11 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА, ОГЛАСЕНА ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 11 ЯНУАРИ 1997 Г. ОТ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО В ОСТАВКА МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ


Уважаеми съотечественици,

Развитието на обстановката в страната и особено в столицата на 10 и 11 януари тази година показа, че сме изправени пред безпрецедентен и противоконституционен опит за дестабилизация и за незабавно противозаконно предизвикване на предсрочни парламентарни избори. В ход е предварителен сценарий за компрометиране на демократичния процес у нас и погазване на Конституцията, организиран от опозицията. Тя допусна законните масови мероприятия да се изродят в грубо погазване на закона и морала.

Правителството на Република България ясно подчертава, че нарушаването на законността и обществения ред, както и незабавните парламентарни избори в настоящия момент са гибелни за страната. Защо?

Очевидно е, че неизбежните стъпки за извеждане на страната от кризата, свързани със финансова стабилизация, структурната реформа и създаването на предпоставки за икономически растеж, както и жизненоважните мерки за социална защита могат да се прилагат само от действащ парламент и новоизбраното от него правителство. Ако тези стъпки не се предприемат незабавно, последиците ще са катастрофални. Въвеждането на паричен съвет приемането на нов бюджет и международната финансова подкрепа за тези мерки са нужни не на една или друга политическа сила, а на държавата, и то веднага.

Ето защо правителството предприе всички необходими и законови мерки за възпиране на нарушенията на законността. Какви са фактите? Възстановяването на реда пред Народното събрание, на сигурност[та?] и свободното придвижване на депутатите бе осигурено около 2.00 часа тази нощ при минимално използване на силови мерки. Правителството не допусна фатални последици при тази тежка ситуация, и то при очевидните провокации, които се изродиха в мародерство и вандализъм над сградата на основната държавна институция. В болниците са получили помощ 178 граждани, като 11 от тях са настанени там с контузно-охлузни рани и никакви по-сериозни травми. Предприети са мерки за опазване на основните системи на страната и неприкосновеността на стратегическите обекти. При тези мероприятия пострадаха и 18 служители на Министерството на вътрешните работи (МВР) и Националната служба за охрана (НСО), един от които е в тежко състояние. Правителството изказва благодарност на всички служители, изпълнили своя професионален дълг.

Очакваме всички държавни институции да изпълнят своите задължения при наказване на виновните и осигуряване на обществения ред.

Правителството е твърдо решено и ще предприеме необходимите мерки за осигуряване условия за нормална работа на Народното събрание и свободното и конституционосъобразно вземане на решенията за бъдещето на страната. Демокрацията е възможна само в рамките на закона, а не встрани, не покрай или над него.

София, 11 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ВИСШИЯ CЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА - БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ", ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА В СТОЛИЦАТА НА 10-11 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА ВЪВ ВРЪЗКА С ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТИ ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ


През изминалата нощ в центъра на българската столица бе извършен вандалски акт - погром върху българския парламент. Този политически шантаж над избраните представители на българския народ целеше опорочаване на политическата им воля и унижаване на достойноството на основната и единствено действаща демократична институция в държавата. Екстремистки настроени лидери на опозицията се възползваха от общественото недоволство за осъществяване на целите си и насилствено завземане на властта. Това бе опит за държавен преврат.

Поруган бе храмът на българската демокрация и стожерът на държавността - институцията, която вече осма година удържа обществените бури и съхранява мира; институция, която мотивира международната общественост да признае България за демократична държава и стабилен фактор на Балканите.

Снощи се опитаха да убият Народното събрание. Ние заявяваме - парламентът е жив! Демократичната левица е била и ще остане гарант за стабилността на демократичните институции и конституционния ред в страната. Сега България се нуждае от ред, сигурност, законност и силно управление. Пътят към постигането им е изборът на ново правителство на широка обществена основа с прагматична и реалистична програма. Настояваме президента на Републиката да изпълни конституционното си задължение и незабавно да възложи мандат за съставяне на новото правителство. Всяко хитруване и политическо пристрастие днес води до хаос и беззаконие, до поемането на тежка отговорност и съучастие в разрушителната стихия. Предсрочни парламентарни избори означават опасности провал на преговорите с международните финансови институции, икономически крах на Родината ни.

Обръщаме се към всички, които споделят ценностите на демокрацията и зачитат конституцията, към всички, които искат мир и спокойствие в страната, решително да се противопоставят на опитите за погазване на парламентаризма и решаване на проблемите на обществото в условия на насилие и уличен натиск.

Обръщаме се към всички разумно мислещи и национално отговорни граждани, към всички, които милеят за България, независимо от политическите си убеждения, да подкрепят политиката на цивилизован диалог и национално съгласие.

Нека заедно да спасим България!

София, 11 януари 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ, НА ОБЩЕСТВЕНИ, СИНДИКАЛНИ И СЪСЛОВНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ГРАЖДАНСКИТЕ ПРОТЕСТИ В СТОЛИЦАТА И СТРАНАТА НА 10-И ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА


На 10 януари 1997 година светът стана свидетел на бруталността и жестокостта на българския неокомунизъм. Рухна изгражданият вече няколко години мит за реформиращите се бивши комунисти и за възможностите им да управляват по демократичен и правов път.

Провалът на двегодишното управление на Българската социалистическа партия (БСП) доведе до незапомнено обедняване на българските граждани и заплаха за физическото им оцеляване. Средната работна заплата падна до 20 щатски долара месечно, пенсиите са в границите от 7 до 12 долара месечно, при цени на основните стоки и услуги, например: хляб - 25 цента, килограм сирене - 2 долара, килограм месо - 2 долара, бензин - 50 цента, киловат електроенергия - 2,5 цента. След падането на правителството на Жан Виденов през декемри 1996 година парламентарното мнозинство на левицата отказа да признае очевидната необходимост от предсрочни парламентарни избори и да приеме протегнатата ръка на обединената опозиция за национално спасение.

В продължение на повече от 20 дни на разположение на парламентарните политически сили и на цялата общественост беше проектът за Декларация на българския парламент за спасение на страната, изготвен от Обединените демократични сили (ОДС). През цялото това време управляващата Социалистическа партия не намери сили в себе си да заяви ясно съгласието или несъгласието си с тази проектодекларация.

На специално насрочените за обсъждане и приемане на този документ две заседания на Народното събрание на 3 и 10 януари 1997 г. бяха проведени дебати, но до гласуване на декларацията не се стигна. Българската социалистическа партия използва всички възможни парламентарни процедури, за да избяга от директния отговор на основния въпрос - приема ли в името на спасението на България да се подготвят от настоящия парламент всички необходими за структурната и финансовата реформа закони и други актове, след което да се насрочат предсрочни парламентарни избори, или настоява да използва целия си мандат на управление до края на 1998 година и да управлява сама, понасяйки цялата отговорност за евентуалния неуспех на пазарната реформа.

През целия ден на 10 януари около българския парламент се провеждаше митинг с настояване за приемане на Декларацията за спасение на България. Още преди обяд стана ясно, че заседанието на парламента ще бъде безрезултатно, но хората останаха около сградата, очаквайки промяна в становището на левицата.

Сградата на парламента беше охранявана от многобройни полицейски сили и части на "Вътрешни войски". Въпреки това в около 17.00 часа охраната подозрително лесно допусна голяма група демонстранти да пробият кордона точно при входа на Народното събрание. Този инцидент беше сравнително бързо овладян от силите на реда, но стана повод за ново извънредно заседание на Народното събрание, на което депутатите от БСП отново отказаха да поставят на гласуване Декларацията за национално спасение.

При невъзможността за постигане на съгласие, депутатите от опозицията напуснаха парламента и се присъединиха към демонстрантите пред сградата. Депутатите от левицата останаха в парламента. Участниците в митинга започнаха постепенно да се разотиват и след полунощ около Народното събрание бяха останали не повече от хиляда души, предимно студенти, които пееха, танцуваха и мирно скандираха лозунги за предсрочни парламентарни избори. Около два часа след полунощ, по заповед на министъра на вътрешните работи, който от сградата на парламента командваше действията на полицията и вътрешните войски, започна извеждането на депутатите на левицата, което беше последвано от масирана атака на стотици полицаи, въоръжени с палки и щитове, срещу шепата депутати и младежи, останали на площада.

Организираният жесток побой над невъоръжените граждани остави тежко ранени над сто демонстранти, между които бившият министър-председател г-н Филип Димитров, депутатите от опозицията Георги Панев, Калчо Чукаров и Евгений Михайлов. Бяха бити много граждани, между които заместник-председателката на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили (СДС) Екатерина Михайлова, кметът на Пловдив Спас Гърневски, имаше опити за нападение над новоизбрания президент Петър Стоянов и председателя на СДС Иван Костов. В Института за спешна медицинска помощ "Пирогов" бяха откарани 85 души, повечето от които с рани в главата, причинени от побой с полицейски палки.

Този безпрецедентен акт на насилие, в контекста на събитията от началото на 1997 година, показа, че БСП е готова да използва всички средства, включително и проливането на кръвта на невинни граждани, за да задържи властта си и да попречи на провеждането на крайно необходимите демократични и пазарни рефформи в България.

Българският комунизъм си отива безвъзвратно, но преходът към демокрацията и европейската интеграция на България беше окървавен.

Обединените демократични сили (ОДС) и българската общественост няма да позволят по-нататъшна ескалация на беззаконието и насилието. С парламентарни и извънпарламентарни действия, мирни протести, стачки, митинги и шествия, ние сме решени да постигнем непосредствената демократична цел - предизвикване на предсрочни парламентарни избори и установяване на правов ред и пазарни реформи в изстрадалата ни родина.

София, 11 януари 1997 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДС: ИВАН КОСТОВ

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ НА НАРОДЕН СЪЮЗ -
БЗНС, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ:
АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА - МОЗЕР;
СТЕФАН САВОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДПС: АХМЕД ДОГАН

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ", ОГЛАСЕНА ОТ ЕДВИН СУГАРЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДВИЖЕНИЕТО, НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ НА 1 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА


Двегодишното управление на Българската социалистическа партия (БСП) доведе България до национална катастрофа. Управляващото правителство упражняваше и продължава да упражнява политика на геноцид спрямо българския народ. Не беше изпълнено нито едно от предизборните обещания, с които левицата спечели доверието на избирателите през 1994 година. Вместо това е поставено под въпрос самото физическо оцеляване на българите а страната ни е принудена да преживее най-голямото унижение в новата си история: да бъде поставена под опеката на валутен борд.

Ние заявяваме, че политиката на БСП, реализирана чрез всички излъчени или поддържани от тази партия правителства досега, е престъпление срещу България. Преките виновници за краха на българската икономика, за разрухата на банковата система, за процъфтяващата престъпност и повсеместната корупция трябва да понесат своята морална, политическа и съдебна отговорност.

БСП и доминираният от мнозинството на левицата парламент изчерпиха изцяло и безвъзвратно своя кредит на доверие. Амбициите за съставяне на ново социалистическо правителство и силовото поддържане на досегашното политическо статукво означава удължаване на агонията, окончателно разпадане на държавността и изтласкване на българския народ отвъд крайните граници на мизерията. Политическите реалности днес са коренно променени и нямат нищо общо със ситуацията, при която левицата спечели доверието на мнозинството от българските граждани. БСП пропиля своя политически капитал и няма моралното право да отстоява позициите си в управлението на страната.

Радикалната промяна в обществените настроения беше доказана по безспорен начин чрез победата на обединената опозиция на президентските избори. За съжаление бяха пропуснати реалните шансове за предизвикване на парламентарна криза и беше изхабена значителна част от обществената енергия, стимулирана от тази победа. Това даде възможност на БСП да изземе политическата инициатива, сама да свали станалото вече нетърпимо за всички правителство, да овладее своите вътрешнопартийни противоречия и да подготви почвата за налагане на нов социалистически кабинет.

За нас политиката на изчакване и съобразяване с действията на опозицията с хипотетичните реалности в БСП ще бъде сериозна политическа грешка. Нямаме право да вървим след събитията и да запълваме вакуума на общественото очакване с проблеми от вътрешнокоалиционен и организационен характер. Събитията няма да ни изчакат - и днес, когато оцеляването на хиляди българи зависи от нашите действия, всяко бездействие е пагубно; нещо повече - то е съгласие с политиката на национално унижение и унищожение.

Ето защо ние най-категорично настояваме:

1. При отказ от страна на парламентарното мнозинство да бъде приета Декларацията за спасение на България, предложена от обединената опозиция, депутатите от Съюза на демократичните сили (СДС) да обявят незабавен бойкот на 37-то Народно събрание.

2. Да бъдат предприети незабавно повсеместни и непрекъснати протестни действия: ежедневни митинги и демонстрации с участието на всички парламентарни и извънпарламентарни демократични сили, синдикати и обществени организации, които да продължат до разпускането на настоящия парламент и при необходимост да прераснат в общонационален политически протест.

3. СДС ясно да изрази своята воля за търсене на съдебна отговорност от всички преки виновници за настоящата национална катастрофа и от всички държавни служители от 1989 година насам, които с действия или бездействия са допринесли за икономическия и финансов банкрут на страната.

4. СДС да настоява за конкретни социални гаранции при договарянето с Международния валутен фонд (МВФ) за въвеждане на валутен борд и да обвърже своето съгласие с отпускането на специални помощи за здравеопазване и спасяване на социално слабите.

5. СДС да се обърне към международните институции с искане за съдействие при събирането на дълговете в други страни към България (Ирак, Либия, Сирия и др.), както и за компенсиране на загубите от спазването на югоембаргото.

София, 6 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНИ СИНДИКАЛНИ И ГРАЖДАНСКИ ДЕЙСТВИЯ (ОНСГД) "ПРОМЯНА" ЗА ПРОТЕСТИ В СОфИЯ СРЕЩУ СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ


Граждани на столицата,

Една партия обяви война на собствения си народ. Обитателите на "Позитано" 20 оградиха отново страната ни с невидима телена мрежа, поставиха ни в изолация от цивилизования свят. Аутобаните на Европа вече са мечта за нас. Нещо повече, решиха, че са ни много не само пътищата на родината, но дори и улиците на София. Непосилните цени на бензина и нафтата вече принуждават мнозина от нас да спират от движение личните си автомобили. За други пък семейното пътуване се превърна в труднопостижим лукс. Няма проблем само за хранениците на червената партия, от чиито беемвета и мерцедеси не можем да се разминем по тротоарите.

Ето защо ние ви призоваваме на 10 януари 1997 година да излезем всички със собствените си автомобили и да покажем, че ни има. Нека с клаксоните си да озвучим добре София, нека заглушим безкрайните им пленуми и заседания, нека да ги накараме сами да си говорят и да не се чуват. Нека им покажем, че улиците на столицата са наши. Нека на този ден да ги спешим. Нека те вървят пеш по някакви измислени от тях пътища към някак# измислено от тях бъдеще. Ние нямаме време. Ние бързаме. Ние желаем да стигнем там, където са вече цивилизованите народи.

Чакаме ви на 10 януари 1997 година, петък, от 10 часа на следните сборни пунктове и по следните маршрут

ЛЪЧ НОМЕР 1:
Сборен пункт - жк "Младост" 3, на паркинга на магазин "Деница" - бул. "Александър Малинов" - "Цариградско шосе" - Орлов мост - площад "Цар Освободител";

ЛЪЧ НОМЕР 2:
Сборен пункт - паркинга пред стадион "Славия" - Руски паметник - булевард "Македония" - булевард "Христо Ботев" - булевард "Стамболийски" - булевард "Дондуков" - Министерски съвет - площад "Батенберг" - площад "Цар Освободител".

ЛЪЧ НОМЕР 3:
Сборен пункт - паркинга пред гара София - Север - надлез "Надежда" - булевард "Княгиня Мария Луиза" - булевард "Дондуков" - Министерски съвет - площад "Батенберг" - "Цар Освободител" - ляв завой пред парламента - площад "Цар Освободител".

ЛЪЧ НОМЕР 4:
Сборен пункт - паркинга до сградата на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) - площад "Македония" - булевард "Христо Ботев" - булевард "Александър Стамболийски" - бул. "Дондуков" - площад "Батенберг" - площад "Цар Освободител".

Нека заедно със запалени фарове и включени клаксони да предупредим червените управници, че времето им изтече.

София, 9 януари 1997 година

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ, ПРИЕТА НА РАЗШИРЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА УС НА БЛС В СОфИЯ НА 6 ЯНУАРИ 1997 ГОДИНА


Днес, 6 януари 1997 година, Управителният съвет (УС) на Българския лекарски съюз (БЛС) на разширено заседание с участието на регионалните председатели на БЛС от страната обсъди тежката ситуация в здравеопазването, причините, довели до такъв незапомнен досега срив в системата, и перспективите за настъпващата нова финансова година. Водени от желанието да бъдем коректни към своите пациенти и българските граждани и да останем верни на лекарското си призвание, заявяваме:

1. Прогресивното намаляване на бюджета на здравеопазването за 1997 година (около 3 процента от брутния вътрешен продукт - БВП, при 4,15 процента за 1996 година) ще доведе до неконтролируем разпад на системата и невъзможност на лекарите да изпълняват професионалните си задължения. Санитарният минимум от средства за здравеопазване, дефиниран от Световната здравна организация (СЗО), е 6 процента от БВП, и ние настояваме пред настоящата изпълнителна и законодателна власт в Република България да преустановят здравния геноцид над българския народ, както и да престанат да правят социална политика на гърба на нископлатения лекарски труд.

2. Категорично отхвърляме всякакви опити за съкращения на медицински специалисти, както е предвидено в проектобюджета за 1997 година, изготвен от това правителство. В тясно професионалната сфера на лекарското изкуство счетоводните критерии за съкращения са престъпно недоразумение. Българският лекарски съюз е за истинска структурна реформа, но извършвана на базата на здравноосигурителна система, където единственият показател за просперитета на лекаря е неговата квалификация, професионални възможности и свободният избор на пациента.

3. Изказваме възмущението си от факта, че едно правителство в оставка си позволява в последните дни на своя мандат да прави кадрова политика в здравни институции с републиканско значение. Уволненията на ръководни кадри в "Пирогов" квалифицираме като чистка и административна саморазправа. В сфера като здравеопазването негативните последици от подобни действия са единствено за сметка на пациентите и техните лечители.

4. Заявяваме готовността си да участваме активно в реформирането на здравеопазването в посока на европейските постижения и добрите български традиции, но ако бъде продължена досегашната политика на псевдореформи, граничещи с отчайваща некомпетентност, Българският лекарски съюз ще бъде непримирим. Ще отстояваме докрай правата на своите пациенти и интересите на лекарското съсловие.

5. Управителният съвет на Българския лекарски съюз благодари на всички медицински специалисти, които със своята всеотдайност, професионализъм и морал продължават да бъдат единственият стълб и опора в реалното ни здравеопазване. Призоваваме колегията, въпреки трудните условия, да продължи да се грижи за здравето на изстрадалия български народ. Най-ценното, което трябва да съхраним, е уважението и признанието на нашите пациенти.

София, 6 януари 1997 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р ДИМИТЪР ИГНАТОВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪЗВАНИЕ НА СТОЛИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ЧАСТНО ПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ, ДРУЖЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ И ДРУЖЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ КЪМ ПЕТА ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ ПО ПРОБЛЕМИ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ.


България навлиза във все по-страшни кръгове на политическа и икономическа криза. След зърнени, енергийни и банкови афери предстои сгромолясването на устоите на българското здравеопазване. Според икономисти на самата Българска социалистическа партия (БСП) Министерството на здравеопазването дължи около 6 милиарда лева на държавни и частни аптечни предприятия. Дълговете на болници и поликлиники към "Енергоснабдяване" и други поддържащи фирми са неизброими. Здравни заведения не се ремонтират вече цяло десетилетие.

Заплатите на медицинския персонал отново са на опашката на социалната стълбица. Липсват животоспасяващи медикаменти в болниците. Почти повсеместно са спрени плановите оперативни интервенции. Пациентите се лекуват в болниците, само ако си купят храната, лекарствата и бельото.

Кой, според вас, е виновен за всичко това?

Тези, които дават и днес дежурства срещу мизерните 1-2 долара?

Тези, които имат най-ниското за Европа заплащане?

Тези, които остават без консумативи, без апаратура, а утре ще останат и без болници и поликлиники?

Не! Виновни са управляващите!

Виновна е г-жа Виткова, която води българското здравеопазване до задънена улица.

Колеги,
Време е да си дадем сметка, че сме интелектуалният елит на нашата страна и не можем да мълчим, когато си правят експерименти с българския народ, с нашите болни, със самите нас!

Нека да се съпротивляваме, нека да негодуваме - всеки сам по какъвто начин избере и всички заедно публично, с високо вдигната глава да не се унижаваме пред временни бездарни нищожества!

Все пак не става въпрос за някакво абстрактно светло бъдеще, а за самите нас, семействата ни и нашите пациенти.

Нека подкрепим днес колегите от "Пирогов", утре те ще подкрепят нас в борбата с Мими Витковщината.

Без борба България не може да възкръсне от калта! На работа!

На 9 януари 1997 година, четвъртък, от 13,30 часа всички на митинг пред "Пирогов"!

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА) НА ЖАН ВИДЕНОВ ПРЕД 42-ИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (СОфИЯ, 21-24 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА). На конгреса за председател на Висшия съвет на БСП е избран Георги Първанов.


Една от задачите на този конгрес е и тази.

И същевременно конгресът не бива да позволява на никого в Българската социалистическа партия (БСП) да приписва на нейното управление несъществуващи вини, чужди вини или пък свои вини. Защото това управление нито тъне в лукс, нито се опиянява от власт, нито разпределя благини. Колкото и да не им се вярва на някои другари, управлявали в съвсем други условия, това време отдавна отмина. В управлението днес липсата на всякакви ресурси, кризите, трудните решения са ежедневие. А върхът на всичко е войната между институциите, в която правителството пряко волята си непрекъснато е въвличано. Става дума за ежедневните битки от година насам между Министерския съвет и Народното събрание - от една страна, кредитните милионери, техните банкери - от друга. При провокаторската роля на съдебната власт и досегашното президентство, които напоследък открито започнаха да обслужват сенчести икономически интереси. Битка не за какво да е, а за легитимния преход към демократичните виждания и предизборните ангажименти на Демократичната левица. Битка не против какво да е, а против деформирания икономически модел на прехода, заложен още в края на 1990 и началото на 1991 г.

За нейните мащаби аз информирах най-откровено Изпълнителното бюро (ИБ) в предишния му състав в първите дни на януари и Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП) в началото на март. Всеки разбра това предупреждение по своему. Някои го приеха като политическа обида и заговориха за вътрешнопартийна опозиция. Така партийното ръководство бе разделено, парламентарната група - отровена от интриги, а социалистите в централната и в местната изпълнителна власт - оставени на съдбата си.

А заложената под управлението на Демократичната левица финансова мина цъкаше неумолимо. В края на мандата си за броени месеци бившето ръководство на Българска народна банка (БНБ) целенасочено съкрати валутния резерв наполовина. Едната част бе изразходена за безсмислено поддържане на създадените от самите банкови началници псевдобанки. Другата част бе хвърлена в безнадеждни опити за успокояване на предизвиканата - пак от банковите среди - валутна, депозитна и стокова истерия сред населението. Това намаление на резерва застраши платежния баланс и още от първите месеци на годината започна неспирно търсене на валута. Подронено бе доверието към лева. Избуяха инфлационните очаквания. В борбата с тях БНБ рязко увеличи основната лихва, но това породи ликвидна криза в банките и огромни напрежения в бюджета. Намаля паричната маса в обращение и доходите спаднаха. Намаля обемът на достъпния кредит и производството замря. Опасността от неплащане на външния дълг и валутният глад на пазара станаха постоянно явление и проблем в живота на цялото общество. Хората не намираха опора в политиците. Опозицията предложи многомесечна агресивна кандидатпрезидентска кампания, управляващите - засилващи се, все по-ожесточени и все по-безсмислени вътрешни спорове. В края на лятото порочният кръг се затвори и в икономиката, и в политиката.

Можеше ли да бъде предотвратено всичко това? Да, имахме шанс - с въвеждането на сурова финансова дисциплина в предприятията, с решително преструктуриране на банките, с много по-смела приватизация и с ясна макар и болезнена, ценова логика. Споразумението за подкрепа от страна на международните финансови институции постигнахме именно на тази основа. И нека никой от другарите не заблуждава конгреса, че не знаел смисъла на това споразумение, че го подкрепил на вяра, че не носел отговорност за реализацията му, че бил негов принципиален противник. Да, много от вътрешнопартийните опоненти на управлението на Демократичната левица пречеха с думи и дела открито и скрито срещу програмата за финансова стабилизация и структурни реформи. Това поведение се превърна в тежък политически проблем. Едно "плаващо малцинство" във Висшия партиен съвет, без да си дава каквато и да било сметка за драматичните социално-икономически процеси в страната, по всякакъв повод поставяше един и същи въпрос - за състава на правителството. Промени в него се правеха, променяше се обстановката, променяха се проблемите пред управлението и задачите пред партията. Само исканията на оформящата се вътрешнопартийна опозиция не се променяха. Тя не пропускаше да припомни, че при подбора на министрите през януари 1995 година министър-председателят не я е питал за предложения, не й е предоставил квоти, не й е заделил сфери на влияние. Забравяше само колко пъти е бягала от партийна дейност, как фигурираше в партийните ръководства главно с оставките си, колко много се боеше от лични управленски ангажименти. Пренебрегваше факта, че всяко предложение за член на правителството е подлагано на тайно гласуване във висшия орган на Демократичната левица - ПГДЛ, заедно с Висшия съвет на Българската социалистическа партия, Постоянното присъствие (ПП) на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) "Александър Стамболийски" и Националния съвет (НС) на Политическия клуб (ПК) "Екогласност”, че всеки кандидат за ръководител на централно ведомство или за заместник-министър е обсъждан предварително в Изпълнителното бюро или в парламентарното ръководство. Да го кажем направо - немалко членове на досегашното партийно ръководство просто остояваха с всички средства правото си да принадлежат към едно привилегировано малцинство в партията. Заради тях през целия месец май и през месец юни вместо с кризата и с реформите в партийното ръководство се занимавахме главно със самите себе си - връчвахме си безадресни, безсъдържателни и безсмислени ултиматуми за силни правителства. В онзи решаващ за страната момент за тази игра на кадруване България плати огромна цена - загубата на доверие във всичко.

Съзнават ли тези другари, че настойчивото им искане управлението да се засилва непрекъснато, и то само чрез кадрови промени, бе съвсем прозрачно обвинение, че правителството се занимава с всичко друго, само не и с работата си?

Признават ли, че ултиматумите им да се занимаваме с това именно преди началото на кандидатпрезидентската ни кампания бяха продиктувани от унизителното им подозрение, че премиерът ще се мъчи да се крие от управленски отговорности зад гърба на кандаидат-президента? Отричат ли, че почти откритият им отказ да признаят спечелването на изборите като задача на БСП за 1996 година е една от съществените причини за демотивацията на традиционния наш електорат? И ще понесат ли последиците от това, че превърнаха нашата кампания за избор на президент в кампания за сваляне на премиер?

Защото те ще са много тежки! Защото същите политици и политолози през 1990 година горе-долу по същия начин сринаха в морално-политически план президента Младенов, вкараха партията в крамола, левия електорат - в отчаяние, страната - в безизходна конституционна криза. Именно нейното разрешаване чрез потъпкване вота на 3 милиона избиратели заложи днешната тежка криза и в партията, и в обществото. Нейното замазване чрез напълно безотговорното правителство на Димитър Попов заложи повечето от проблемите и за икономиката, и за нашето управление. Докато във Великото Народно събрание пишехме и подписвахме конституцията на демократична, социална и правова България, в земеделието вече започваше погром, в индустрията - прахосничество, в търговията и банковото дело - бандитизъм, а в органите на сигурността, реда и закона - деполитизация и корумпиране. Странни неща ставаха и в партията. В предприятията насила се разформироваха клубовете по интереси, сякаш никога вече социалистите нямаше да се интересуват от проблемите в управлението на икономиката. В общинските народни съвети се настаняваха неизбрани от никого шарени временни управи, в партийни организации вървяха неизвестно от кого поръчани тягостни разграничения, дълбаещи незапълними ровове между партийните поколения и кадри. А в опожарения и без петолъчка партиен дом се пишеше декларацията за отговорността и вината на партията. Аз също бях член на партийното ръководство и депутат тогава и също исках силно управление. Пак имахме абсолютно парламентарно мнозинство, министри в правителството и неизмеримо по-благоприятни обективни социално-икономически условия от сегашните. Но непрекъснато се питах - за силното управление ли се грижат нашите партийни лидери изобщо, или как да избягаме от неговите отговорности и да прехвърлим другиму вината за неизбежните непопулярни мерки? Питам и сега - това ли е целта: да намерим виновния и да избягаме от отговорностите?

Сигурно ще намерим и с какво да се оправдаем. Обстановката в страната наистина е много тежка, а перспективите са неясни. Доверието в управлението е силно накърнено, а обществената подкрепа за решителните стъпки, които трябва да направим - крайно недостатъчна. Шансовете ни за успех поначало не са били особено големи, а и в бъдеще няма да нараснат много. Но нека за всички е ясно, че така можем и да върнем България към 1991 година - към слабите правителства, дискредитираните политици и популистките парламенти. За да продължат да фалират точно най-добрите предприятия и да ги вземат на безценица виновните за това. За да не се меси никой в начина, по който банките разпределят валутния резерв на държавата, оскъдните бюджетни средства и последните спестявания на хората. За да не се мобилизират тези ресурси за никаква общественополезна политика на растеж, а само за преразпределяне на националното богатство. За да се организират медийно ирационални взривове на инфлация и девалвация, валутни и стокови истерии, от които всяко управление се разклаща, някои печелят милиони, а цялото общество губи милиарди. За да се предизвика накрая, когато всички резерви са изсмукани, хиперинфлация и невъобразимата социална цена да платят осемте милиона българи.

Защото "ново правителство" и "силно правителство" съвсем не са синоними. Силно е онова правителство, което получава силна подкрепа на една силна партия. Това не може да бъде постигнато от хора, които тотално объркаха отношението на БСП към властта, превръщат партията в главна опозиционна сила спрямо управлението. А след това обвиняват същото управление, че не се съобразява с партийните органи, с обществените нагласи, с медиите, и че няма информационна политика и държавнически стил.

Такова отношение към управлението на Демократичната левица БСП не може повече нито да култивира, нито да толерира. Защото днес имаме криза в ръководството на БСП и криза в управлението на Демократичната левица, които взаимно се стимулират. Те могат да се преодолеят само едновременно. Трябва обаче да избегнем опасността и по-нататък да смесваме, да подменяме и да прикриваме проблеми на партията с проблеми на управлението и обратно.

Ще се спра само на четири примера:

1. Кадровата политика на партията заслужава най-остра критика. Но не бива да допускаме да ни критикуват точно онези, които в годините на прехода съсипаха поне две поколения кадри. А това не ставаше само през 1992 година със "сини метли", а и преди, и след това - с "червени". Затова не трябва да си правим никакви илюзии, че сме успели да предотвратим кадровата криза било в партията, било в страната. Много нужни и полезни за България хора я напуснаха и я напускат. Други бяха смазани от лични драми още в началото на прехода. Трети потърсиха реванш от обществото за несправедливите гонения през 1990, 1991, 1992 година. Постигнаха и постигат лично благополучие, но за сметка на всички останали. Четвърти се опазиха от всичко това, намериха достоен професионален път, но никога вече няма да се върнат към несигурността на предишното си поприще. Сблъскваме се с тежкия проблем на демотивацията на кадрите да участват в управлението. Наивно е да се разчита на безнадеждно остарели и напълно негодни средства за тяхната ремотивация. Материалните стимули сами по себе си вече не вършат работа - на държавна служба те винаги ще са многократно по-ниски, отколкото в частния бизнес или дори в обществения сектор на икономиката. Гарантираната кариера също изглежда несигурна в една толкова неустойчива икономическа, политическа, законова и административна среда. Трябва да признаем, че и ние много допринесохме за тази несигурност. Вероятно хилядите кадрови предложения, с които партията засипа депутатите и министрите си през тези две години, са им отворили очите за много нередности в управлението и всеки от тях носи отговорност за своите действия или бездействия след това. Но сполучливи ли бяха поначало тези настойчиви кадрови искания, до какво реално доведе тяхната реализация или нереализация и как се разпределя отговорността за негативните резултати? Нека признаем, че в много случаи именно партийни дейци носят вината за сериозни кадрови неудачи, но тя някак естествено се прехвърля единствено върху партийни представители в управлението. Затова законът за държавния служител наистина е много важен, но дваж по-важно е справедливото отношение към кадрите, а най-важни са партийната отговорност и грижата за тях.

2. Общественият диалог с участието на цялата партия е най-добрият лек против бюрократизацията й в условията на управление. Една масова лява партия винаги е изложена на две крайни опасности - на обществената леност и на вътрешнопартийното опозиционерско критикарство. Не бива да се допуска обезличаването на партията, превръщането й в приспивна възглавница, в предпазен буфер за управлението. Но не бива и да се злоупотребява с нея като главно приложно поле за критикарски популизйм спрямо управлението. Партията и нейните ръководни органи на всички нива, партийните организации и членовете трябва да имат правото и задължението, способността и конкретните възможности наистина да бъдат основен фактор при формирането на главните принципи на управленската политика, да осъществяват политически контрол за съответствието между заявени програмни намерения и практическа политика, да осъществяват политически контрол за съответствието между заявени програмни намерения и практическа политика, да действат като обществен коректив, но и като обществен гарант на управлението.

Изключително важно е цялата партия чрез своите органи, организации и членове не само да изработва, контролира и коригира управленската политика, но и да участва с максимална мобилизация в осъществяването й чрез механизмите на гражданското общество. БСП, а и всяка друга лява партия в условията на криза и преход е длъжна да управлява така, че да не се допуска отчуждаването на гражданите от обществения живот при формирането, функционирането и оценката на държавната власт. Чрез взаимодействието на своите структури и членове със структурите на гражданското общество БСП може да поддържа конструктивната гражданска активност - като опознава проблемите, интересите, исканията и идеите на различните общности и се съобразява с тях при вземането на управленски решения. Без да се откъсва от своите социални корени, БСП може и трябва да отразява по-широк кръг социални интереси.

3. Отношението на БСП към капитала, който някои величаят като националноотговорен и спасителен за страната, а други хулят като спекулативен, паразитен, мафиотски, е програмно решен въпрос. Но той продължава да е идейно спорен за много от социалистите и остро провокативен в позициите на отделни партийни дейци, факт е, че този капитал се формира не в период на икономически растеж, а в условия на катастрофален спад, конфронтация и анархия. Всичко това не можеше да не създаде в обществото съмнения в неговата легитимност. Много политически сили и дейци трупат пропагандни дивиденти от раздухването на тези подозрения. Особено обидно, недостойнио и вредно е, че в последно време, пригласяйки на най-неуравновесените представители на опозицията, подобни обвинения започнаха да си разменят дейци на БСП. Съдебната власт по-скоро провокира тези конфликти, отколкото да ги разрешава. Голямата част от медиите целенасочено и безнаказано ги създава, партийният контролен механизъм е неадекватен да се справя с тях. Конгресът обезателно трябва да даде възможност за партийна защита на всеки оклеветен без доказателство, за разграничаване от всеки, който петни партията, защитавайки сенчести икономически интереси.

Обществената оценка на капитала и на характера на отношенията на БСП с него сега в решаваща степен зависи от начина на неговото функциониране. Всеки, който - без да нарушава законите на страната и без да я дискредитира в чужбина - осигурява нови работни места за българските граждани, нови пазари за българските стоки, нови приходоизточници в бюджета, нови опори на общестевното благосъстояние и нови перспективи за прогресивното развитие на България, за нас е бил и ще бъде представител на националноотговорния капитал, разполагащ с уважението и съдействието на БСП. А всеки, който гради личния си просперитет чрез монополизиране на цели социално-иконмически и обществено-политически сфери, чрез изземване на неотменими правомощия на държавата, чрез хищна експлоатация на националния производствен ресурс, чрез нарушаване на закона или накърняване на националния икономически интерес, суверенитет и достойнство, ще срещне нашия отпор.

4. Въпросът за медиите - дали те от гледна точка на управлението са фактор в обществения диалог, център на власт или възел на икономически интереси - е твърде спорен, и не само в България? Вярно е донякъде и първото, и второто, и третото. Но не е вярна тезата за войната на управлението ни срещу медиите. За тези другари, които следят и оценяват нашата политика и правят своята политика главно в медиите, това сигурно е вярно. Спомняме си с колко много жар и с колко малко аргументи защитаваха онези медийни магнати, които се опитваха да делят ръководството на БСП на медийни любимци и медийни жертви. Но партията не бива да приема подобно тежко обвинение. За какво сме виновни? За поръчковите престрелки между отделните банки по страниците на собствените им вестници, покрай които самите банки в крайна сметка фалираха, но изгоряха не толкова банкерите, колкото държавата - гарант на излъганите им вложители. Или сме виновни за писанията, рушащи българския национален икономически суверенитет в интерес на мощни чужди конкуренти? Или за целево раздухваните стокови, ценови и валутни паники, при които реални дефицити възникваха дори и там, където не можеше да ги има, и това истеризираше обществото и рушеше доверието във всичко? За очевидните лъжи, клевети и манипулации срещу всеки, който погледне накриво някого от могъщите покровители на медиите?

Нека не водим повече този спор. Контактите на БСП с медиите по повод на управлението не са ничий монопол. И нека всеки социалист, особено партиен ръководител, особено представител на БСП във властта бъде отсега нататък уставно задължен, оправомощен и отговорен да защитава партийната политика в медиите. Много по-широк кръг политици в центъра и по места трябва да се включат в тези контакти с медиите, за да не бъдат принудени единствено дистанцирано и високомерно да ги критикуват. Разбира се, политици и журналисти, институции и медии са във вечен спор, който не може да бъде разрешен по магически начин, но си струва да се опита. А медийната война между представители на БСП за сметка на управлението на Демократичната левица трябва да спре.

Другарки и другари,
През призмата на всичко, казано дотук, е видно, че и управлението на Демократичната левица, и досегашното ръководство на БСП са в криза и отношението между тях изисква решителна промяна.

Декларирам пред конгреса, че независимо от променилата се, от влошилата се икономическа ситуация ще се боря и ще защитавам политическата линия на 41-ия конгрес - линия на здраво, модерно, естествено отношение на партията към властта.

Когато точно преди пет години приех неочаквано за всички ръководството на партията, бяхме току-що загубили парламентарните, местните и - на практика - президентските избори. По-точно бяхме се отказали от тях предварително. Наистина бяхме загубили над един милион избиратели, но най-лошото е, че бяхме се подиграли с волята на три милиона. Преди пет години това беше наречено "елегантна загуба" и се подаваха оставки, които се изтегляха ден по-късно.

Сега е друго. В три последователни години спечелихме парламентарните избори, спечелихме местните избори и загубихме президентските. Аз наричам това много тежка загуба. Отказах да се сетя да си подам оставката през ноември, юли, май или март, както бащински ме съветват - пак със задна дата, разбира се, някои от деветнадесетте другари. Когато ми я поискаха както трябва, помолих и получих от ВПС и депутатите социалисти мандат до конгреса. Изпълних го. Разполагате с отчета на ВПС и сте запознати с отчета на Министерския съвет. Днес "Дума" публикува предложенията ми за финансова стабилизация, структурни реформи и икономически растеж. Правителството продължава да работи изключително интензивно по идеята за паричен съвет и от началото на януари парламентът ще може да се произнесе с гласуване по съответните документи - проектобюджет за 1997 година, програми за приватизация и нужните промени в банковото законодателство. Всичко това е основа за добра дискусия и добри решения на конгреса, за добрата им публична защита в парламента, за засилване на партията в управлението и успешни за нас парламентарни избори в началото на 1999 година.

От днес сутринта парламентът разполага и с официалната оставка на правителстовто и се надявам конгресът да насочи депутатите социалисти да я подкрепят с гласуване в пленарната зала още до края на тази календарна година. Това ще даде възможност на Демократичната левица още в първите дни на 1997 година да представи и подкрепи в парламента онова правителство, от което България днес се нуждае. Правителство, което ще има доверието на БСП, за да има шанс да печели доверието и на обществото. Правителство, което ще може да продължи натам, докъдето стигнаха силите на предшествениците му. Правителство, което със самия факт на избирането си ще пресече блъфа на опозицията "борд срещу избори" и най-сетне ще покаже как се постига истинско национално съгласие и без кръги маси - със силна програма, със силна воля за успех, с подкрепата на партньорите, с уважението на опонентите.

Не виждам нищо нередно в това именно нашият конгрес да лансира правителствената формула, основните пунктове в правителствената декларация и кандидатурата за премиер. Времето е толкова отговорно, динамично и съдбовно, че това политическо действие на конгреса няма да срещне възражения. Напротив - ще предизвика уважението не само на нашите коалиционни съдружници и потенциални партньори, но и на нашите опоненти, на цялото общество. Убеден съм, че най-правилно би било този каниддат за миниистър-председател да бъде бъдещият председател на БСП, който и да е той. И не защото нямам мнение по конкретните кандидати - напротив. Просто мисля, че разделянето на двата поста (особено по уставен път) ще ни върне назад - в годините, за които няма с какво да се гордеем. Това би дало много лош сигнал към обществото за понижено самочувствие, за самооспорване и самоотстраняване от властта. А всеки такъв опит днес - независимо от мотивите му - е неубедителен, недостоен и неприемлив за обществото и ще ни донесе стратегическа загуба на авторитет. Направо опасна е илюзията, че сблъсъкът между двата подхода - партийния и държавническия - ще е от някаква полза в управлението. Тя ни нанесе огромни вреди през 1990 година. Тя ще е гибелна през 1997 година.

Собственият ни горчив опит, не само опитът на други сродни партии в Европа и по света, трябва да ни убеди, че исканията за уставно разделяне на двата поста са: първо - неискрени, второ - конюнктурни, трето - опасни. Конгресът (или избраният от него ВПС), депутатите социалисти (или тяхната парламентарна коалиция) трябва да имат свободата във всеки един момент да решават този въпрос според реалната ситуация. И ако не съществуват други (главно - коалиционни) съображения, трябва да се търси максимално (и персонално) съчетание между партия и правителство, партия и парламентарна група.

Тази потребност съществува и сега. Нека се произнесем по нея не с лицемерни, тенденциозни и конюнктурни уставни промени, а с отговорни кадрови решения и с работещи политически формули. Тук и сега!

И за да освободя съзнанието, волята и емоциите на конгреса именно за такъв тип решения, още отсега заявявам твърдото си намерение да не се кандидатирам за ръководен пост в партията, в правителството или в парламента.

Мотивите ми за това са многобройни и много съществени. Смятам, че така ще помогна на конгреса да избере председател на БСП, който да получи подкрепа и в парламента, и да бъде достоен за партията си премиер. Искам да помогна на БСП да постигне максимално широка подкрепа за предстоящите нелеки стъпки в управлението, да има бонификацията на старта, да не й тежат толкова конфликтите от последните две години. Не крия също така, че още от началото на тази трудна и най-сложна година не чувствам онзи задължителен мининум разбиране, подкрепа и добра воля в партийното ръководство. Ние всички не намерихме сили да се противопоставим на раздухваните сред нас мнителност, завист и злоба. Дано след този извънреден конгрес това стане минало.

През тези пет години, в които ръководих БСП, ни се наложи да преминем през най-тежки изпитания и в политическия, и в икономическия живот, и в управление, и в опозиция. От почти оформеното разцепление в партията след 40-ия конграс през мобилизацията срещу синята реакция, през мътното време на Беровото управление до победата в парламентарните и местните избори и до загубата в президентските. От идеологически мотивирания погром над определени отрасли през 1992 година през безразсъдното прахосване на малкото останали резерви през 1993 г., 1994 г., до борбата ни да съживим производството и да спрем финансовата катастрофа.

Наложиха се много промени в самите нас, променихме много неща около себе си. Няма защо да се срамуваме, а трябва да се гордеем с това, че съдбата ни като партия е така втъкана в драматичната съдба на обществото. Но все по-лесно става - и за чужди, и за свои - да ни обвиняват, че изменяме на самите себе си; да ни приписват свои грехове; да се доказват прави винаги и във всичко. С това може и трябва да се спори. Но нека на този свой извънреден конгрес партията се посвети на по-важни задачи за настоящето и за бъдещето.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 14 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ТРЕТА) "ЗА КРАХА НА БЪЛГАРИЯ: МИНАЛОТО, ИСТОРИЧЕСКИЯТ РЕЗУЛТАТ И ЦЕНАТА НА 52-ГОДИШНОТО ПРЕСТЪПНО КОМУНИСТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ (9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА - 9 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА) НА ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ И ЧЛЕН НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА НА ТРУДА


Възможно ли е в България да се намери друга алтернатива за политическото участие и организиране на етническите групи? Това действително е труден и сложен проблем, но не означава, че не може да бъде намерено задоволително решение. Днес едва ли е необходимо да се отрича постигнатото във взаимоотношенията между различните етноси в страната още преди 9 септември 1944 година. Голямо постижение на миналото е например, че турците са се включвали активно в държавните и политически отношения чрез участието и членуването им в българските политически партии. Противното - сегашното политическо положение на Движението за права и свободи (ДПС), означава нови напрежения и противопоставяния на национална основа, които ще влошат и задълбочат още повече катастрофалното състояние на нашата държава.

Във връзка с това заслужава да се обсъди позицията на комунистическите народни представители, които внесоха питане в Конституционния съд за законосъобразността на ДПС. Този акт наистина ли е сериозна загриженост за националния държавен интерес и подходящо избрано ли е времето за неговото поставяне? Има нещо в тези действия, което закрива истинските политически намерения. Така е винаги, когато комунистическата партия е в критично състояние. Не е случайно също, че когато демократичните сили са в подем, се търсят поводи и начини за нажежаване на обстановката в страната. Атаките започват както от страна на предствители на ДПС (провокирани в най-неподходящото време от внедрената комунистическа агентура), така и от посока на комунистическата партия. Тук съществувава някаква обусловеност и връзка с постигането на обединението на българската опозиция и с убедителната победа на президентските избори на Петър Стоянов. Без да се оспорва незаконността на ДПС, прави впечатление, че това искане се поставя от политическа организация, която недвусмислено през цялата си политическа история е показала своя противобългарски характер. Интересен феномен е прерастването на българския комунизъм в национализъм - обявяват свещена война срещу Турция, но под руските знамена. Българският комунистически "национализъм", за разлика от истинския патриотизъм, е сателит и проводник на великоруския империализъм. Чрез това се разкриват истинските намерения на комунистите и се изясняват политическите им действия. Поведението както на комунистиете, така и на ДПС, колкото и да изглежда невъзможно, е съвпадение на взаимен политически интерес, за да се отклони общественото внимание и да се взриви обединението и сплотеността на реалните опозиционни демократични сили.

Четвъртата парламентарнопредставена партия е Българският бизнес блок (БББ). Като че ли и тук е ясна ролята на комунистическата конспирация - използва се "мозаечният" подход при изграждането на политическите партии, характеризиращ се с многобройността и вариантността на политически партии с външно измамна фигура и с единна вътрешна комунистическа идеологическа и финансова основа. Като оставим настрана безсмислицата в наименованието на тази политическа организация, всичко останало е: комунистически сателит. Съществуването на БББ като политическо обстоятелство по никакъв начин обаче не бива да се подценява и пренебрегва, защото се видя на скоро проведените президентски избори колко голям брой български избиратели бяха измамени и подведени при гласуването. Нужно е да се намери най-доброто противодействие на това ново комунистическо предизвикателство от страна на цялата демократична общност.

Обобщено за политическата картина в България: обособена е декоративна многопартийна политическа конфигурация, която позволява да продължава у нас комунистическото държавно управление. И така, вместо комунистическите грабители да са зад решетките на затвора и да изтърпяват тежки присъди за престъпленията си, те все още ни управляват.

Изключително тежко е положението и в икономическата сфера. Продължава да преобладава държавната собственост, чийто дял надхвърля 95 на сто. Икономиката е парализирана и не функционира. Банките фалират. Вътрешният и външният дълг достигнаха астрономическа величина и тяхното обслужване е крайно затруднено. Приближава се хиперинфлацията. Вложените огромни инвестиционни средства за изграждането на крупни за нашите мащаби индустриални мощности не се възстановяват и не се рентират. Селското стопанство в голяма степен е разрушено. Не работи и бюджетният сектор. Безработицата непрекъснато нараства. Социалните фондове са ограбени и празни. Съществува страшна бедност - близо 80 на сто от българите живеят под жизнения минимум. Вилнее масово организираната престъпност и се шири корупция.

Създадените икономически структури са задействани като паразитни образувания от криминално-мафиотски тип. Огромните парични и материални средстав, с които те разполагат, представляват пасивни неефективни натрупвания и не функционират активно като капитал. Действа комунистическото правило: "Граби ограбените!". Налице са всички признаци за пълното изтощаване и тоталната разруха на стопанството на страната.

Тези потресаващи факти недвусмислено убеждават, че с конвенционалните механизми на съветския комунизъм и неговата реформирана разновидност няма да бъдат постигнати никакви положителни резултати за възстановяването на икономиката. А българската икономика трябва да бъде спасена днес, утре ще бъде късно!

На България от началото на следващата година се предлага от международните финансови институции да бъде въведен валутен борд. Поставен е въпросът: съществуват ли у нас условията за прилагането на политика на валутен борд в областта на икономиката? Отговорът, за голямо съжаление, е отрицателен: политиката на валутен борд е приложима и с възможности за успех само в демократични страни с работеща пазарна икономика.

България продължава да е страна, в която насилствено са наложени и господстват комунисически икономически непазарни отношения. Липсва здрав икономически фундамент, върху който да се трансформира индустриалният сектор и селското стопанство, да се стабилизира банковата система, за да може икономиката като цяло да започне да действа като модерна и ефективна държавна пазарна система. Западните експерти - представители на Международния валутен фонд, предлагат финансово-парични механизми и инструменти, които тъкмо поради посочените причини не са подходящи за икономиката на нашата страна. Трябва да се признае, че високата подготовка, знания и квалификация на тези специалисти-експерти не подлежи на съмнение. Очевидна е тяхната респектираща класа и авторитет. Но те имат една монго съществена слабост: не са познавачи на особеностите на коминустическата икономическа система, не са живели в условията на комунистическото общество. Широко известна е максимата: "Експерти - познавачи на Запад по отношение на бившите комунистически страни няма, съществуват само различни степени на некомпетентност". Заедно с въвеждането на валутния борд едновременно се предвижда и извършване на структурна реформа на българската икономика. Така че в тази обща рамка са основните виждания, които са меродавни в страната. А това ще означава ново съветско комунистическо преустройство на основата на "частна" комунистическа собственост. Всичко това обаче не е съобразено със съществуващите особености на обществено-икономическата система на страната, а и тези модели вече са изпробвани и са изчерпани като успешна възможност за икономическа промяна.

Цялата сложна и своеобразна обстановка, както и вътрешната специфика на обществената система в страната налагат да се търсят нестандартни и драстични политически решения и икономическа трансформация, за да се създадат предпоставки за успешно развитие.

След 10 ноември 1989 годинав нашата страна, както е известно, в общи линии се запази непокътната комунистическата държавна формация. Всъщност следдесетоноемврийската обществена структура е ново измамно развитие на по-високо равнище на комунистическия обществено-политически ред - насилствено беше формирана номенклатурна комунистическа "частна" собственост. Целият ход и крайният резултат на седемгодишното обществено развитие у нас показват съвсем ясно, че съществуващата в прикрита своеобразна форма съветска комунистическа обществена структура не може да бъде реформирана, тя просто трябва да бъде изцяло премахната чрез революционна структурна трансформация. На нейно място трябва да се въведе конституционно-демократична парламентарна система със свободна пазарна икономика на основата на Търновската конституция с всчики конституционно-правни и политически последици.

Политическите действия и решения следва да бъдат извършени веднага и бързо, докато смяната в икономическите отношения ще бъде дългогодишен, продължителен и сложен процес за динамично обществено развитие.

Обобщено за икономиката: продължават да функционират и се стабилизират в нова обособена форма комунистическите икономически отношения, които главно се изразяват чрез държавно криминално-мафиотска форма, основаваща се на насилствено заграбена комунистическа "частна" номенклатурна собственост.

Второ. Разбирайки значението на обществения процес, стигаме до заключението: съществуващият комунистически строй ще бъде премахнат не чрез структурна икономическа реформа, а по пътя на мирна противокомунистическа демократична революция. С цената на всичко трябва да бъде избягната гражданска война в страната.

Кои ще бъдат движещите сили за осъществяването на революционния процес?

След сложен и криволичещ път, при преплитането на могъщи политически и икономически интереси и под постоянния комунистически натиск за неговото отслабване, Съюзът на демократичните сили (СДС) най-после действително се превърна в мощна национална противокомунистическа политическа организация и в най-важния фактор на българската демокрация, която единствено е в състояние да извърши декомунизацията в страната. Трябва категорично да се изтъкне, макар да е ясно, че в политическата програма на СДС трябва да се извърши съществена промяна: включване на проблема за държавното утвърждаване на легитимната демокрация и съответстващата конституционна форма на държавно устройство. При положение, че не бъде възприет този политически възглед, СДС няма да оправдае народните тежнения и просто ще изтече като мръсна вода в канала на историята. След триумфалното посещение на Негово Царско величество Симеон II в страната, в огромната част на българския народ вече зрее и все повече се налага спасителната идея за създаване на национално масово политическо движение за легитимна демокрация, чиято главна партийно-политическа цел да бъде възстановяване на свещената Търновска конституция, връщането на българската династия и законния държавен глава - царят на всички българи.

В настояще време в различни обществено-политически кръгове се създават условия и практически се работи за организирането на най-различни монархически партии и политически организации. Такива са например съществуващите политически монархически федерации, партии, клубове и други формации, с имена на членове от царската династия, на царство България или други монархически названия. Подобно необосновано политическо разбиране създава вредна инерция в политическото пространство за осъществяването на задачата за възстановяването на легитимната демокрация. Тези политически действия са крайно опасни и няма да доведат доникъде. Доказателство за това е, че създаването на монархически организации като политически партии е един измислен въпрос, и то точно от противниците на легитимната демокрация. Националният въпрос за българската идея, за легитимната демокрация е историческа политическа перспектива за възстановяване на законната форма на държавно управление и тя не може да бъде основа за образуването на политически организации във фигурата на монархическа партийна политическа формация - партия, федерация, царски клуб и други подобни. Или казано с други думи: промяната в съотношението на политическите сили трябва да се извърши от действащите и от традиционните политически партии и организации от демократичен парламентарен тип, които в своите идеолого-политически програми трябва да признаят и да отстояват възстановяването на Търновската конституция и утвърждаването на исторически легитимната форма на държавно устройство - конституционната парламентарно-демократична монархия.

(Пресслужба "Куриер")


-----------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 11 януари 1997 година.


Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


БТА - Редакция "Справочна информация"


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.