14 август 1995


София, 14 август 1995 година
Брой 157 /1458/


София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЗА РАБОТАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА", ОГЛАСЕН ОТ НЕЙНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /28 И 29 ЮЛИ 1995 Г., СОФИЯ/.


1. ЗА РАБОТЕЩ И ЕФЕКТИВЕН ПАРЛАМЕНТ

Тридесет и седмото Народно събрание започна своята работа на 12 януари 1995 г. Изминали са малко повече от шест месеца от неговата дейност, или около една осма от мандата му. Но вече могат да се направят определени изводи, да се оценят различията му в сравнение с предишните две Народни събрания.

Великото народно събрание действаше в условията на огромен уличен натиск, окупационни стачки, "градове на истината", бе повлияно в много висока степен от извънпарламентарната атмосфера. В парламентарните дебати присъстваха духът на митингите и езикът на улицата. Това бе време на тотални промени и комплексирано съзнание в Българската социалистическа партия /БСП/, на ожесточена конфронтация. БСП имаше мнозинство, но стилът в Народното събрание се налагаше много повече от агресивността на част от опозицията, отколкото от мнозинството. Утвърждаваше се често пъти диктат на малцинството, което използваше натиск и дори насилие отвън. Най-ярък израз на този опит за диктат отвън стана излизането на 39-те, които искаха изобщо да обезсмислят работата на Великото народно събрание и парламентаризма.

Тридесет и шестото Народно събрание измина два етапа, но и на единия, и на другия БСП не играеше основна роля в неговия стил и облик. Първият етап се определяше от дейността на Съюза на демократичните сили /СДС/ и може да бъде характеризиран най-ярко с реставрационното си и репресивно законодателство. Неговият стил е добре синтезиран в изрази от рода на "Каквото каже Александър Йорданов, това става." БСП бе оставена без имущество, заплашвана със забрана, натикана "в ъгъла". След падането на правителството на СДС се оформи едно аморфно мнозинство, чийто облик се даваше от немалка група "балансьори", и постепенно се стигна до криза на доверието в парламентаризма изобщо. За това допринесе и фактът, че както Великото народно събрание, така и 36-то Народно събрание си създадоха сред широки слоеве на населението публични образи на говорилни, в които текат непрекъснати крамоли, и всичко изглеждаше нерядко като нещо средно между митинг и улична свада.

Тридесет и седмото Народно събрание дойде и в относително благоприятна обществено-политическа обстановка. Имайки мнозинство в парламента, Парламентарната група на Демократичната левица /ПГДЛ/ получи възможност за сравнително спокойна парламентарна дейност, без уличен натиск и извънпарламентарно изнудване. Без да е изчезнал изцяло конфронтационният потенциал, възникнаха и се развиват тенденции, при които уличният натиск от предишните години се заменя с опити за натиск на различни групови интереси.

Второ, 37-то Народно събрание бе избрано в ситуация на високо недоверие към парламента, на недоволство от неговата мудност, неефективност, ангажираност с най-различни интереси, конфронтационност, безотговорност, посредственост, ниска квалификация и незадоволително равнище на част от депутатите. Това налагаше час по-скоро утвърждаването на нов стил на работа, който бързо да преодолее петгодишното изоставане и да ускори разработката на най-важни законодателни актове за всички сфери на живота, без които е невъзможна не само обявената от левицата политика на регулиран и постепенен преход, но какъвто и да е преход изобщо.

Бе необходим нов стил на поведение, заложен в основни изисквания в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а след това и в парламентарната дейност, чийто основен тон се задаваше от мнозинството в ПГДЛ.

Каква е оценката, която можем да дадем на утвърдения от ПГДЛ стил и съдържание на работа през първите шест месеца от дейността на това Народно събрание?

1. Създаден бе работещ по-пестелив на време и средства парламент. Нашето желание беше заседанията да протичат максимално стегнато, да се сведат до минимум митинговите показни моменти, да се предотврати пилеенето на време, да има по-малко общи идеологеми и политическа конфронтация. Увеличен бе броят на заседанията и когато се налагаше, те продължаваха цяло денонощие. Това бе неизбежно. След неколкогодишно протакане на законодателната дейност сега твърде много трябва да се наваксва. Резултатите са повече от очевидни. За първите си шест месеца Великото народно събрание прие 24 закона, 36-то Народно събрание - 36 закона, а 37-то Народно събрание - 82 закона, т. е. близо три пъти повече от предишното във времето, когато то бе доминирано от СДС.

2. Ясна политическа отговорност на левицата. Тя е спечелила изборите с определена програма, излъчила е свое правителство и се стреми да му осигури благоприятни нормативни и кадрови условия на работа, като се има предвид, че редица други институции полагат усилия за блокиране на неговата дейност, че политическият живот още страда от конфронтационно поведение, че съществуват остри икономически и политически противоречия. Правителството се нуждае срочно от определени законодателни актове и ние сме длъжни да му ги дадем.

3. Високо участие, засилена активност на депутатите от ПГДЛ. Продуктивността в дейността на ПГДЛ в голяма степен се дължи на ангажираността на отделните депутати във всяко направление. Ядрото на активно участващите депутати във всички области е много голямо, превишава това, което участваше в предишните две събрания. По-голяма е мотивираността на отделните депутати, а това води и до повишена ефективност на депутатския труд.

Ето някои данни: през първите шест месеца 94 депутати от ПГ ДЛ са вносители на различни законопроекти, като 19 от тях са първи вносители; 114 души са вносители на различни проекторешения; 93 депутати от общо 125 са участвали в пленарни дебати, като броят на участието се движи от един до 43 пъти.

4. ПГДЛ се стремеше да решава всеки проблем в рамките на групата при висока демократичност, дискусии с различни мнения по всеки въпрос и същевременно при висока дисциплина, изработване на общо мнение и съгласувано поведение в парламентарната зала.

Депутатите и ръководството на парламентарната група съзнават, че трябва да се избягва всяка от двете възможни крайности и опасности, с които е свързана дейността на парламентарните групи. От една страна, онази крайност, при която демократичността и свободата в предварителната дискусия се превръщат в пренебрежение на позицията и становището на парламентарната група, на общата платформа, върху която тя е стъпила и е била избрана. Това би довело до провал на проектите в пленарната зала и парализа на дейността на парламентарното мнозинство. От друга страна, стремежът е парламентарната дисциплина да не бъде сравнима с "извиването на ръце", а да се води другарски диалог и съгласуване на мнения. Разбираме, че е невъзможно постигането на някакво идеално състояние в това отношение между отделен депутат и парламентарната група и неслучайно дори най-старият и демократичен парламент в света - британският, е известен със своята "система на камшиците". Във всеки случай ръководството се стреми към разумен баланс, а депутатите показват повишена отговорност за необходимостта от по-голяма дисциплина при ускореното темпо и недостига от време, с които се характеризираха първите шест месеца, когато трябваше да се вземат различни решения. За отбелязване е, че основен фактор за това състояние е личното съпричастие и участие на всеки от депутатите в основните дейности на парламента.

5. Установени са отношения на единство между действията на парламентарната група, съответните партийни ръководства на участващите в групата формации и правителството. Едни или други проблеми, случаи на разминавания и несъгласуваност поради недостатъчна организация, липса на опит и недобре отработен механизъм на взаимодействие се решаваха в ход и така се изграждаше и ще продължи да се изгражда и оптимизира системата от взаимодействия между партийни ръководства, парламентарна група, правителство. Не се даде възможност да се развиват сериозни противоречия помежду им, за каквито мечтае всяка опозиция по отношение на мнозинството. В парламентарната дейност най-често се налага да се уточняват и коалиционните взаимоотношения, и евентуалното партньорство с други парламентарни групи или техни представители.

6. 37-то Народно събрание не можеше от първите дни да започне с основните, големи и цялостни закони. От една страна, нужно е определено технологично време за подготовката и внасянето им. От друга страна, час по-скоро трябваше да се отмени репресивното и реставрационно законодателство, на което се дължат в немалка степен и разрухата на България, и отказът на избирателите да дадат повече мандат за управление на СДС. Това бе обещано в нашата предизборна програма и ние бяхме длъжни да започнем с него, като се опитаме да отстраним най-фрапантните несправедливости и несъобразности, сътворени от предишното мнозинство в Народното събрание. Опозицията нарече това "рекомунизация", като с подобно измислени клишета показа, че не приема оценката на избирателите за своята политика.

По-нататък приетата и изпълнявана законодателна програма се характеризираше с комплексност, действие на широк фронт, съответствие с най-неотложното за интересите на страната. Тематичната насоченост на законодателната дейност съответства на приоритетите в предизборната платформа: икономически закони, свързани със спирането на разрухата и оживлението на производството; закони от социален характер, утвърждаващи определена социална справедливост; закони, свързани с вътрешната и външната сигурност - престъпността, отбраната на страната.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ /ИДЕЙНО МЛАДЕЖКО ТЕЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ/ ПО ВЪПРОСА ЗА РЕШЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БСДП ЗА САМОСТОЯТЕЛНО УЧАСТИЕ В ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТОВЕ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ.


Националното представителство на Движението за социален хуманизъм в Българската социалдемократическа партия /БСДП/ приема със задоволство решението на Националния комитет на БСДП от 5-6 август 1995 г. за самостоятелна регистрация на партията за участие в предстоящите избори за местни органи на властта. Това беше една от непосредствените цели, отстоявани от нашето движение на 41-я извънреден конгрес на партията, проведен през април 1995 г.

Ние сме дълбоко убедени, че като лява партия, свързана с интересите на хората на труда, БСДП ще възприеме и останалите наши предложения. Само по този начин тя ще положи трайна основа за бъдещите си успехи, ще си осигури достойно за своето минало място в днешния политически живот на България.

София, 7 август 1995 г.

/Пресслужба "Куриер”/


* * *

София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ СЪЮЗА НА МОНАРХИЧЕСКИТЕ СИЛИ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" И СЪЮЗА НА АНТИКОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ЕДИННИ ДЕЙСТВИЯ В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ.


Днес, 9 август 1995 г., в София между партиите и организациите от Съюз на монархическите сили "Царство България" - Народна партия, Естествена монархическа партия, Монархическо-консервативен съюз и коалиционни партньори, от една страна, и Съюз на антикомунистите в България и Лига на антикомунистите в България, от друга страна, се сключи следното споразумение:

Осъзнавайки необходимостта от обединение на всички истински демократични организации срещу възстановяването на комунистическата тоталитарна система в България и от единни действия в предстоящите избори за органи на местно управление при пълна равнопоставеност, страните се споразумяха за следното:

1. Да провеждат редовни консултации и да осъществяват съвместни политически инициативи.

2. Да съдействат за формиране на единен демократичен опозиционен блок със Съюза на демократичните сили, Народния съюз, Българския земеделски народен съюз, Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и др. за спечелване на изборите за органи за местно управление.

3. Смятат за необходимо единният опозиционен демократичен блок да издигне за изборите авторитетни и печеливши кандидати с високи професионални качества за кметове и общински съветници.

4. Присъединяват се към предложението на Народния съюз за издигане кандидатурата на г-жа Ренета Инджова за кмет на София.

5. Препоръчват на местните си организации в зависимост от конкретните условия да подкрепят единни кандидатури за кметове и общи листи за общински съветници.

6. Страните могат да се явят на местните избори както с общи, така и със самостоятелни пропорционални листи за общински съветници.

7. Страните изразяват убеждението, че Отечеството ни може да възстанови своята държавност, суверенитет, законност и икономически просперитет само след конституционна промяна, чрез обновяване на Търновската конституция.

8. Изразяват принципно съгласие за едно съвместно участие в бъдещите избори за Народно събрание.

9. Настоящото споразумение остава открито за присъединяване на други истински демократични организации, които приемат неговия дух и текст.

ЗА СЪЮЗ НА МОНАРХИЧЕСКИТЕ СИЛИ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ":
акад. Александър Садовски

ЗА СЪЮЗ НА АНТИКОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ:
Нино Вътев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЗЕЛЕНИ ПАТРУЛИ" ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОВЕДЕНА ВТОРА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО.


ДАМИ И ГОСПОДА,

Националният щаб на "Зелени патрули" ви уведомява, че на 11, 12 и 13 август 1995 г. се проведе Втора национална конференция на дружеството.

На конференцията бе проведен избор за ново ръководство. За национален координатор бе преизбран г-н Амадеус Кръстев.

Участниците във Втората национална конференция излязоха със следната декларация:

Дами и господа,
Обстановката в България е изключително трудна за неправителствените, неполитически екологични организации. Определено по-голяма част от медиите не дават гласност или изкривяват информацията, която тези организации, а в частност и "Зелени патрули" предоставят на обществеността.

Във всички страни от Европейската общност министерствата на околната среда оказват съдействие на неправителствените екологични организации, докато в България нашето министерство на практика не прави това.

Въпреки тази обстановка "Зелени патрули" обявяват следните основни направления на своята дейност:

1. Борба срещу атомната енергетика, която заплашва нас, нашите деца и внуци както с физическо унищожение, така и с икономическа зависимост.

2. Борба с незаконната сеч и незаконния лов в нашите гори, както и незаконната търговия с продукцията от тези дейности.

3. Борба с токсичните замърсители на въздух, почва и води, както и складирането и обработката на територията на България на токсични отпадъци от чужди страни.

4. Борба за почистване на водните басейни на планетата и по специално Черно море, където основните замърсители са руски и украински реки.

5. Категорично противопоставяне срещу възобновяването на ВК "Рила" под каквато и да е стара или нова форма.

6. Зелени патрули настояват за прозрачност на оценка за въздействие върху околната среда на проекти за прокарване на газопроводи и петролопроводи, обявени от правителството.

Дами и господа,
"Зелени патрули" декларират, че ще продължават да защитават екологичните интереси на обществото, както и досега.
Обществото своевременно ще бъде информирано за всеки опит за посегателство срещу българската природа.

"Зелени патрули" ще продължават да бъдат сигурен щит срещу всички "мръсни" ръце, които застрашават бъдещето на нашите деца и внуци.

Участниците във Втората национална конференция изпратиха телеграма до Негово величество Симеон II - цар на българите, със следния текст:

Ваше Величество,
Участниците във Втората национална конференция на "Зелени патрули" Ви поздравяват като наш почетен член и Ви уверяват, че "Зелени патрули" ще продължават да бъдат гаранция за запазване на българската природа за един нов свят, с който Ваше Величество ще бъде горд, че е българин.

                                                                                              НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАТОР:

                                                                                              Амадеус Кръстев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 14 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/ "ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА - КЪМ УТРЕШНИЯ ДЕН НА БЪЛГАРИЯ", ОГЛАСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ ПРЕД ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /24 - 25 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/.


Изборите от 18 декември 1994 г.

Най-важният критерий за резултатите от политическата дейност на една партия са изборите. Ето защо сега, когато отчитаме постигнатото и набелязваме мерки за по-нататъшната си дейност, ние трябва да направим внимателна и точна оценка на резултатите от изборите на 18 декември 1994 г.

Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е навременни ли бяха тези избори за страната като цяло и за ГОР в частност. Нашият отговор на този въпрос както в навечерието на изборите, така и сега е отрицателен. Причината за тази позиция не е в собствените ни организационни проблеми и в степента на нашата готовност в края на миналата година, а в оценката ни за развитието на страната и преди всичко на икономическата реформа и на обществените настроения и нагласи.

През 1994 г. за пръв път се очертаха положителни тенденции в развитието на българската икономика. В най-общи линии страната преодоля спада на производството, постигнато бе положително външнотърговско салдо, подписани бяха важни споразумения с Международния валутен фонд /МВФ/ и банките от Лондонския клуб. Въпреки грешките на кабинета Беров през пролетта на 1994 г. имаше възможност тези положителни тенденции да бъдат доразвити.

За съжаление както през 1991 г., така и сега интересите на двете най-големи партии и техните апарати надделяха над общонационалните и техен заложник се оказа целият български народ. Слабостта на кабинета Беров през 1994 г. бе преди всичко политическа и се дължеше на неговата неспособност да консолидира подкрепящото го парламентарно мнозинство.

С оглед на стабилността на това мнозинство и на извършване на позитивни промени в изпълнителната власт през юли и август 1994 г. по наша инициатива беше създадена парламентарната група Демократична алтернатива за републиката /ДАР/. Искам да информирам конференцията, че това не беше лека задача. Нейната сложност дойде от невъзможността да се формира самостоятелна парламентарна група на Гражданското обединение за републиката. На базата на парламентарните групи на ДАР и Нов избор, както и с подкрепата на умерено настроени парламентаристи от коалицията Народен съюз, Българската социалистическа партия /БСП/ и Съюза на демократичните сили /СДС/ през септември и октомври 1994 г. се създаде възможност за формиране на ново правителство в рамките на 36-то Народно събрание. Според нас, ако такова правителство беше създадено на широка национална основа, страната можеше много по-лесно да продължи появилите се благоприятни икономически тенденции и да се подготви по-добре и по-трезво за избори през 1995 г. Тази възможност беше пропиляна поради няколко причини, но преди всичко поради съвпадането на интересите на апаратите на БСП и СДС. Социалистическата партия оцени /и от гледна точка на нейния партиен интерес това бе правилно/, че краят на есента ще бъде най-доброто време за завоюването на политическата власт в страната. Ръководството на СДС, в противоречие със собствените си интереси, но с оглед решаването на вътрешнопартийната борба за власт, подкрепи социалистите и по същество стана съавтор на готовия сценарий. Съвпадането на интересите на БСП и СДС фактически предопредели срока на изборите, както и условията за тяхното провеждане.

На второ място, политическата есен на 1994 г. за сетен път показа, че разпокъсаните центристки политически сили не са в състояние да преодолеят собствените си егопартийни интереси в името на една по-голяма цел - преодоляване на политическата конфронтация и възприемането на цивилизовани политически отношения. Именно неспособността да се формира широка демократична алтернатива доведе до забавяне темпа на консолидация, до ново разпокъсване на целия алтернативен политически спектър и в крайна сметка - до проваляне на опитите за формиране на ново правителство на националното съгласие през септември-октомври 1994 г.

В такива условия Гражданското обединение за републиката имаше два избора - или да се яви самостоятелно на изборите, или да формира широка предизборна коалиция като алтернатива на конфронтационния биполярен политически модел. Първата от тези възможности ни осигуряваше съхраняване на политическото лице и нашата идентичност, както и добра управляемост и ръководство на предизборния процес. Втората възможност беше да направим компромис с други политически формации, но при условие, че се приеме предварително формула, осигуряваща перспектива за неконфронтационно държавно управление на страната.

/Пресслужба "Куриер"/


14:00:00
14.08.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Цветанка Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!