13 декември 1997


София, 13 декември 1997 година
Брой 97 (1793)


ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ


София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ И РЪКОВОДСТВАТА НА ОБЩИНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА КОНСТИТУЦИОНЕН СЪЮЗ, ПРИЕТА В ПЛОВДИВ НА 9 ДЕКЕМВРИ 1997 ГОДИНА. Документът е адресиран до президента на Република България, до Главния прокурор, до Обединените демократични сили, Обединението за национално спасение, Би Би Си - Лондон, и е предоставен чрез БТА на българските средства за масово осведомяване.


1. Да се обяви от българския парламент управлението на Българската комунистическа партия (БКП), Отечествения фронт (ОФ) и сателити от 9 септември 1944 година за нелегитимно.

2. По инициатива на действащите български институции да се обяви Наредбата-Закон от 2 август 1946 година за провеждане на референдум за промяна формата на държавното устройство за нелегитимна като антиконституционен акт.

3. По инициатива на действащия парламент да се покани официално Негово Величество Симеон Втори да се завърне в България и същевременно да се насрочат избори за Велико Народно събрание по мажоритарен принцип.

4. Започнатите реформи в стопанската област и тези, които сегашното управляващо мнозинство има намерение да провежда в политическата област да се извършват в присъствието на Негово Величество Царя.

5. За държавен герб да се възстанови този, валиден до 1947 година.

6. До 19-20 септември 1998 година - датата на Шестия редовен конгрес на Конституционния съюз, членовете на съюза да не подменят личните си паспорти с нови.

Настоящата декларация на Управителния съвет и ръководствата на общинските организации на Конституционния съюз е становище, изразено публично за това как се извършват реформите в България, причините за техния очевиден неуспех вече осем години, за изхода от все по-задълбочаващата се социална и обществена криза в страната и като публична позиция на поведение на всеки член на Конституционния съюз.

Пловдив, 9 декември 1997 г.

Председател: инж. ФИЛИП БУЧКОВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЛАДИМИР СПАСОВ ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК "ДУМА" ВЪВ ВРЪЗКА С ПУБЛИКАЦИЯ В ЕЖЕДНЕВНИКА. Документът е адресиран чрез БТА до средствата за масово осведомяване.


ГОСПОДИН ГЛАВЕН РЕДАКТОР,

Благодаря за публикацията във вестник "Дума" относно моето обявяване за професор. Искам да вярвам, че е направена с отговорност за обективност.

Вие по-добре от всеки друг знаете, че тази институция Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) е раздала най-много професорски титли, без да бъдат одобрени от ВАК. Разбира се, по колегиални причини Вие премълчавате дългия списък на професори - като се започне от проф. д-р (не се знае на какви науки) Александър Лилов и стигнем до проф. д-р Нора Ананиева. Отделно от това в България има над сто професори, удостоени от сектата на Муун, с дипломи и докторати - начело с проф. д-р Нансен Бехар и няколко пълномощни министри, както и проф. д-р Жорж Ганчев. Тези тайни професори всеки ден се умножават. Ако Вие не изясните причините за професорската плодовитост като орган на една модерна лява партия, тази работа ще свършим ние. Очевидно държавата ни е в дълбока криза и никак не й е до яловите професори, както едно време се произвеждаха ялови генерали и полковници, начело с безсмъртния Тодор Живков.

Освен това, господин Продев, Вие публикувате продължение на информацията си че друг, лъжлив генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) - Иван Полименов, криминално проявена личност, кани българския народ и младеж на всенародна спасителна акция от наши и чужди поробители в село Ковачевци. Само че със стара дата - 3 март 1988 година - странно съвпадение с деня и годината, в които Иван Полименов задигна професионалната видеокамера на покойния проф. д-р Халис Окан. Тази "професорска рожба" на Александър Лилов - да се създават двойници на политическите партии, няма съдебна регистрация. В този смисъл Вие ставате съучастник, като сътрудничите с ръководения от Вас вестник, на една стара лява политика. Плодовете на тази политика вече узряха и много скоро ще трябва да ги берете.

Благодарение на професорите на АОНСУ нашата партия претърпя едно от най-големите поражения в историята си. Лишихме се от огромно имущество, възможности и престиж.

Вие, господин Продев, бяхте между първите, които се отказаха от Българската комунистическа партия. Единствен аз спасих честта на българските комунисти като открито, честно и с цялата си отговорност вдигнах БКП от калта, в която я бяхте изоставили. Изчистих я от десетоноемврийските лъжекомунисти и я сплотих. Вие си направихте много труд да докажете моята "налудност", "фарсов героизъм", "комедиен персонаж" и мн. др. Ваши определения. Нормално е и аз да кажа нещо за Вашите качества, образование, книги и личен живот. Но аз съм отговорен за всяка моя дума, отговорен съм за съдбата на едно вековно движение, за утрешния ден на младите хора. Нека Ви припомня, господин Продев, пресния случай с бургаската журналистка, показана по телевизията как се клати на стола, изпаднала в тежък психически шок. Нали Вие знаете кой е този неограничен господар на Слънчев бряг, който си позволява такива издевателства. Защо мълчите? Нали знаете, че и моята дъщеря бе отвлечена по същия начин и до ден днешен не знаем къде е. Защо мълчите? Утре и Вашето семейство може да бъде сполетяно от същата участ.

Вие сте главен редактор на един от най-обичаните вестници, но в същото време сте и съучастник на престъпниците, закриляйки ги с мълчанието си или изопачената информация. Искате ли да Ви дадем и на Вас професорска диплома, за да придадете тяжест на авторитета си? Може би искате да поканите всички ялови професори да дойдат пред комбината "Димитър Благоев"" и публично да изгорят лъжливите си звания.

Хайде, бъдете човек, откажете се от десетоноемврийските лъжекомунисти и се опитайте да помогнем, колкото можем, на нашия гладен и измъчен народ.

София, 11 декември 1997 година

Генерален секретар: ВЛАДИМИР СПАСОВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

СЪЮЗИ


София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ИВАН ТАТАРЧЕВ ПО ПОВОД ИНИЦИАТИВАТА ДА БЪДАТ ОТМЕНЕНИ ОТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ЧЛ. 47 И ЧЛ. 50 ОТ ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ. Документът е предоставен чрез БТА на средствата за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

С писмо от 24 октомври 1997 г. Централният съвет (ЦС) на Съюза на пенсионерите в България (СПБ) най-сърдечно Ви изказа своята благодарност за инициативата Конституционният съд да отмени член 50 от Закона за пенсиите.

От медиите научихме за Вашата нова инициатива Конституционният съд да отмени член 47 от Закона за пенсиите. Този член е не само антиконституционен, но и унизителен за пенсионерите, за гражданите, както и за властите.

Отмяната на член 50 и на член 47 са исконни искания на Съюза на пенсионерите в България, но на многото ни предложения изпълнителната власт, както и законодателната, и досега останаха глухи.

Адмирираме Вашата дейност за защита на над 2 милиона пенсионери в България.

Уверяваме Ви, че в лицето на Съюза на пенсионерите в България ще намерите пълна подкрепа на усилията Ви за гражданската и социална защита на хората от третата възраст.

София, 8 декември 1997 година

Председател на СПБ: ТОДОР КОЛЕВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

СИНДИКАЛНИ ПОЗИЦИИ


София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА КНСБ - 1998-2001 ГОДИНА (ЧАСТ ПЪРВА), ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА (СОФИЯ, 28-30 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА).

Конгресът избира за председател на КНСБ д-р Желязко Христов; за пръв почетен председател е избран проф. Кръстьо Петков. Тримата заместник-председатели, избрани от конгреса, са: Юри Аройо, Пламен Димитров и д-р Иван Кокалов.

Документът е предоставен за публикуване чрез БТА на средствата за масово осведомяване.


КРИЗАТА

1. България изживява най-дълбоката криза от началото на прехода към демократично общество и пазарна икономика.

1.1. Реалният сектор навлезе в нов и дълбок спад, а бюджетната сфера е в състояние на финансов колапс. Населението понесе огромни загуби от хиперинфлацията, от банковия и финансовия срив. Бедността добива драматични размери. Корупцията в държавната администрация и стопанското управление изяжда националните ресурси, подбива доверието на инвеститорите и руши институционалната основа на реформата.

Изходът от кризата минава през пакет от неолиберални и монетарни мерки и зависи от ускореното им реализиране във финансовата, икономическата и социалната сфера. Въвеждането на валутен съвет от 1 юли 1997 г. е опит с крайни мерки да се заздрави финансовата дисциплина и да се постигне трайна макростабилизация. Предстои да се приложи програма за ускорена приватизация и преструктуриране на държавния сектор.

1.2. Следващите четири години ще се характеризират с пълно господство на неолибералната икономическа доктрина. Антикризисните мерки и валутния съвет се превръщат в конкретни символи на "всесилната" спасителна ръка, която ще изведе страната от тежкото положение. Крайният неолиберализъм в значителна степен започва да определя мисленето и поведението на агентите за промяната на различните нива - от отделния човек, през групата и организацията, до гражданските и държавните институции. Официалната пропаганда успешно налага тезата за безалтернативността на наложения модел за оздравяване на икономиката и осъществяване на реформата.

1.3. Кризата, довела до подписване на извънредни споразумения с международните финансови институции и приемането на режима на валутен съвет поставиха България в състояние на ограничен икономически суверенитет. Правителството съгласува с международните институции всяка своя законодателна стъпка и всяко решение в областта на бюджетната и данъчната политика, на приватизацията, инвестициите и кредитите. Парламентът гласува с абсолютен приоритет законодателните промени, зададени с международните споразумения. Извънпарламентарните механизми, сред които водеща роля би трябвало да има социалният диалог, стават силно зависими от програмата, приоритетите и мерките, наложени отвън.

1.4. Кризисната ситуация изправя синдикатите пред рискове в две посоки. От една страна при евентуална успешна стабилизация и последващо оздравяване на икономиката (на основата на ускорена приватизация и преструктуриране) ще се затвърди представата за безалтернативността на направения избор. Това още повече ще отдалечи страната от социалноориентирания модел на развитие. От друга страна, новите болезнени мерки за бюджетни ограничения и административно преструктуриране, при вече изчерпаните резерви в значителна част от населението, ще засили отново общественото напрежение. Липсата на траен национален консенсус пред политическите сили за необходимостта и посоката на реформите може да изостри и политизира социалното недоволство. В същото време първите положителни резултати на програмата за макроикономическа стабилизация трябва да бъдат укрепени и разширени, но в посока на преодоляване на чисто монетарното съдържание на мерките и засилване на социалното измерение на реформите. Без масова подкрепа за структурната реформа синдикатите рискуват да попаднат във вакуум, да се откъснат от своята база или да се конфронтират с изпълнителната власт, но с невисоки шансове за успех.

2. След приемането на своята първа програма през 1990 година Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) измина сложен път на реформиране на наследените организационни структури, усвояване на социалреформисткия модел на партниране и активна изпреварваща позиция към процесите на реформата и прехода. КНСБ балансираше успешно между икономическата необходимост и социалната цена на промените. Тя се наложи като водеща организация в българското синдикално движение и беше инициативен партньор в тристранните преговори и социалния диалог. Конфедерацията има съществен принос в България да се съхрани едно от най-високите равнища на синдикализация на заетите в Централна и Източна Европа.

КНСБ обаче не беше в състояние да предотврати българската финансово-икономическа криза, избухнала през 1996 година, след период на колебливи реформи, на господство на олигархията и развихряне на корупцията.

Икономическата криза и ограниченият финансов суверенитет на страната заставят синдикатите да работят в условия на ограничени ресурси и тясно поле за маневриране между традиционните приоритети: защитата на доходите и заетостта. Това налага в новата програма на КНСБ правилно да се оценят предизвикателствата, пред които се изправя организацията, реалистично да се формулират целите и приоритетите на работата до следващия, пети конгрес, прозорливо и точно да се направи стратегическия избор на пътя, който трябва да се следва в сложната национална и регионална ситуация.


ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА

3. Осемгодишният опит на КНСБ показа, че преходът и реформата формират една постоянно изменяща се и несигурна външна среда за синдикалното движение. Нейни основни характеристики са институционалният вакуум и съперничество между институциите, политическо противоборство в разрез с целите и приоритетите на реформата, законов нихилизъм и незачитане на международните правни норми, постоянен дефицит на демократична култура и непознаване на европейските социални традиции.

Твърде малко са основанията и надеждите, че тези характеристики на външната среда, в която действат синдикатите в България, ще се променят автоматично и в благоприятна посока през следващите няколко години. Синдикатите, във взаимодействие с гражданските структури и демократичните политически организации, са длъжни да извоюват чрез закона и да наложат в националните традиции принципите на партньорството, плурализма и демократизма в управлението. КНСБ следва да бъде активна и водеща сила в този процес.

Заедно с това КНСБ отчита, че нейните организации и членове се изправят пред редица други конкретни предизвикателства на прехода, от преодоляването на които ще зависи бъдещето на синдикализма, защитата на наемния труд и професионалните групи.


3.1. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ОТ СОЦИАЛНАТА БАЗА

КНСБ не може повече да разчита на предимствата да работи в страна с преобладаващ държавен сектор. Досега са приватизирани около една трета от държавните активи, а малката приватизация почти достигна своя предел. През следващите четири години приватизацията ще обхване над 50 на сто от държавните предприятия. Ще приключи обособяването на двата механизма на преговори - в бюджетната сфера и в индустриалния (преобладаващо частен) сектор. На преден план ще излязат проблемите и противоречията на предприятията и браншовете на производителните-монополисти, новите икономически интереси на транснационалните компании, на местните експортни предприятия и на заетите в тях.

Заедно с това ще се засилят процесите на диференциация на хората на наемния труд, самонаетите и свободните професии. Режимите на наемане, заплащане и социално осигуряване ще се разнообразяват и трудно ще се поддават на законодателна регламентация и традиционното колективно договаряне. Тези процеси, наред с изострянето на социалните проблеми - обедняване, безработица, социална поляризация и социално изключване ще затруднят социалното сдружаване и защита, ще размиват мотивацията за членство, за солидарност и колективни действия.


3.2. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ОТ СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ

Основните партньори на синдикатите - работодателите, ще стават все по-независими и уверени в себе си, подкрепени от ресурсите на реалната собственост и движени от персоналния си икономически интерес за финансов просперитет на предприятията. В новоизградените и приватизираните предприятия се създават нови управленски структури и връзки, които като граници и тип взаимодействие са предизвикателството за традиционния индустриален синдикализъм. Заводските синдикални организации могат да срещнат трудности при използването на традиционните външни влияния и намеси от страна на федерациите и централата (въпреки че в периода на действие на валутния съвет централният контрол и държавната намеса ще са благоприятен фактор за влиянието на националните синдикални органи).

От друга страна незавършената институционализация на работодателя като партньор ще продължи да внася несигурност в статута и резултатите на колективното договаряне. Продължаващите политически и административни намеси в назначенията и текущата дейност на ръководителите в предприятията с държавна собственост или държавно участие и особено в бюджетния сектор също дестабилизират диалога и ограничават синдикалната защита.

Държавата постепенно ще се изтегля от трипартизма и колективното договаряне и ще намалява преките си отговорности като работодател. Но - особено в периода на действие на валутния съвет - държавата ще продължи да се намесва в управленските решения на различните равнища и в различните сфери на икономиката и управлението, засягащи финансовата стабилност и паричния баланс на страната. Неоцентрализмът е тенденция, която трудно ще се изживее през следващите години на антикризисно управление. Това ще стеснява рамките на диалога на макроравнище и ще подхранва тенденцията за изтласкване на синдикатите в периферията на икономическата и политическата система.

КНСБ ще бъде принудена да се съобразява с наличието на други синдикати - представителни или непредставителни, автентични, хибридни, свободни или партийно зависими и пр. Предимството на КНСБ е, че тя се утвърди като лидер на синдикалното движение в България и установи постоянен режим на консултации и сътрудничество с Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа". Негативната тенденция е, че с помощта на изпълнителната власт и заинтересованите партии фрагментацията в синдикалното движение през 1997 година рязко нарасна, което отслабва националната, браншовата и професионалната солидарност и намалява ефикасността на социалната защита.


3.3. ВЪТРЕШНОСИНДИКАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

КНСБ в голяма степен успя да преодолее бремето на миналото и наследството на казионните профсъюзи. Това не означава, че периодично нашите опоненти няма да се опитват да възкресят стария образ на организацията и да го използват за удар върху единството на конфедерацията.

По-съществен проблем за КНСБ обаче са вътрешносиндикалните слабости и противоречия. Тук на първо място са случаите на неспазване от някои организации на основния принцип на синдикализма - солидарността. За отбелязване е, че ръководните органи на Конфедерацията и нейните организации не са усвоили докрай арсенала от форми за мобилизация и солидарни акции на членовете на синдиката. Тези тенденции се появиха още през 1994 година, но се затвърдиха през 1996 и 1997 година, при редица акции на централата, на отделни федерации, синдикати и съюзи и при общите синдикални и граждански протести. Това разединява структурите и членовете и намалява потенциала на КНСБ да влияе конструктивно в кризисни национални ситуации. Единството на конфедерацията се провокира и от вътрешната нелоялна конкуренция между някои отраслови структури при привличането на нови членове и организации.


3.4. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ИДЕЙНИЯ АНТИСИНДИКАЛИЗЪМ

Проникването на идеите на икономическия либерализъм, на неоконсерватизма и татчъризма доведе до формирането на тезата за отмирането на синдикатите. Тази теза е разпространена и в другите страни на Централна и Източна Европа, но в България намери сериозни поддръжници в политическата класа, част от бизнеса и някои от медиите. Усилията да се формира траен антисиндикален публичен образ засега се провалиха. Но враждебните възгледи към синдикализма и принципа на солидарността ще търсят поле за проявление и занапред. Тази тенденция не е безобидна, защото има за цел да изключи синдикатите от демократичния спектър, от икономическата трансформация и от структурите на гражданското общество.


4. Новата ситуация на преход, реформи и циклични кризи създава и положителен потенциал за българските синдикати. Затова КНСБ трябва да противодейства успешно на негативните тенденции, но да заложи стратегически на градивните промени, на процесите, които създават положителна динамика.

На първо място това е създаденото "предмостие" от синдикални организации в приватизираните предприятия, което трябва да се разширява с активна позиция на конфедерацията в следващите фази на приватизацията и преструктурирането. Наша приятелска територия са и приватизираните предприятия с работническо участие, както и взетите под аренда от колективите производствени единици.

На второ място е необходимостта от прозрачност и публична легитимност на реформите, което не може да се постигне без синдикатите. Тази потребност се разбира и от международните институции, въпреки традиционните резерви на някои от тях към работническото движение.

На трето място - продължението на процеса на евроинтеграцията. За да отговори на изискванията за членство, нашата страна трябва на практика да приеме достоянията на европейския социален модел. А те предполагат социален диалог и активна социална политика при трансформацията, т.е. аргументи и механизми от арсенала на съвременния синдикализъм. Членството на КНСБ в Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и Международната конфедерация на световните профсъюзи (МКСП) е допълнителна гаранция и ресурс за успешното преодоляване на предизвикателствата на прехода.


ЦЕЛИТЕ

5. Основната ориентация на дейността на КНСБ през периода е към утвърждаването на ценностите, структурите и механизмите на европейския социален модел. Практическата реализация на елементите на този модел е най-добрия принос на конфедерацията за преодоляване на трудностите при излизане от кризата, за осигуряване на социален мир и ускоряване на промените в икономиката и обществото. Успехите в това направление полагат стабилна основа за формирането на демократично общество и ефективна пазарна икономика. Прогресът в тази област е пряк измерител за дълбочината и сериозността на политиката на интеграция с европейските структури.

6. Пряката цел на КНСБ в новата ситуация е да се съхрани и укрепи като организация за представителство и защита на интересите на своите членове, да разнообрази мотивите за членство и да разшири формите на партньорство и влияние. Във връзка с това през следващите четири години КНСБ ще работи за:

6.1. Ускоряване на реформите в социалната област. Синдикатът ще разработи специална програма за последиците от първия етап на действие на валутния съвет.

6.2. Превръщане на синдикатите в активен участник и агент на промяната, а не в регистратор, компенсиращ отговорността за последиците. Социалният диалог за КНСБ ще бъде инструмент за публичност, прозрачност и легитимност на провежданата политика на реформи.

6.3. Разширяване на територията на синдикализма и индустриалната демокрация в частния сектор, участието в собствеността и на периметъра на действие в социалната сфера.

6.4. Организационно консолидиране на конфедерацията, засилване взаимодействието на нейните отраслови и териториални структури.

6.5. Укрепване на синдикалното единство и формирането на синдикално граждански блок със собствена идентичност в обществото и свой политически глас.

(Пресслужба "Куриер")


-------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 12 декември 1997 година.


БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Лилия Томова
Репортер: Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.