13 ноември 1992

София, 13 ноември 1992 година
        Брой 224 /754/    

Ръководител на Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 13 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА-3"/ЧАСТ ПЪРВА/ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.


        УВОД

Това е политическият проект на Обединението за социална демокрация /ОСД/. На своята Първа национална конференция ОСД обяви, че ще предложи на обществеността своя социален проект, в който ще представи цялостно възгледите си за социално ориентирания преход на българското общество към демокрация. Политическият проект е политическата основа на социалния проект. В него са определени основните цели, които политиката на промяната според ОСД би трябвало да си поставя, политическите принципи и решения, които управлението на страната би следвало да реализира.

Този проект ОСД слага на политическата маса в обществото, но заедно с това предлага проектът за обсъждане в БСП. Защото проектът на ОСД е проект за политическа линия на партията във времето на промяната. БСП е изправена пред необходимостта от промяна не по-малко, отколкото цялото ни общество. Предлаганият проект е опит за създаване на яснота в промяната, за осъзнато преориентиране в нейните ценности и принципи, опит за точно и ясно поемане на отговорностите и ангажиментите пред всички привърженици на социално ориентираната политика в гражданското общество.

С този проект ОСД реализира и своята идея от първата си национална конференция за националното съгласие. От тогава до сега тя обиколи всички политически сили и институции на властта, предизвика реакции и приемане или не, зае значително място в обществения живот. Чрез нашия проект идеята за национално съгласие получава политическа конкретност. Така тя става още по-достъпна за онези, които биха искали да я реализират. Оттук до конкретната програма на правителството на националното съгласие има само една, макар и трудна, крачка и нея ще я направят политиците, които ще осигурят условията за такова правителство, и специалистите, които ще придадат на идеите от политическия проект професионална форма на разгърната програма.

Нашият проект не е дългоочакваното чудо, чието появяване ще реши като с вълшебна пръчка всичките проблеми на обществото. Той не е изпълнен с неочаквани и нечувани решения и предложения, които смайват и объркват. Той съдържа очаквани неща, често подрежда вече казани идеи, но предлага опит за обхватност, за взаимна свързаност, за систематизираност и последователност в анализите, преценките, идеите и предлаганите политически принципи и решения. Политическият проект на ОСД е взаимообвързан текст, чието предназначение е да отговори на три основни изисквания:

Първото изискване, на което отговаря политическият проект на ОСД, е да предлага въз основата на анализ приемливи за обществото социално ориентирани решения на редица основни проблеми на промяната днес и в обозримо бъдеще. Дори когато едно или друго решение изглежда толкова отдалечено в бъдещето, че е невъзможно да се посочи точно неговият окончателен вид, нашият проект предлага принципите, чието спазване би позволило по-сетнешно формулиране на нужното решение. Това е проект, който предпоставя редица решения, тъй като е включил в себе си политическите принципи за изработване на решения и е отворен за неизбежните промени.

Второто изискване към политическия проект на ОСД е морално. Той не би могъл да служи за политическа програма на ОСД или, ако се приеме, на БСП, ако съответният политически субект не даде гаранции срещу доверието, което очаква да му бъде гласувано от всички, които биха подкрепили този проект. Следователно в проекта се съдържат ясно поети ангажименти. Те се свеждат до това, което отхвърля, и до това, което възприема от досегашната политика на БСП и изобщо в обществото онзи, който се заема с изпълнението на проекта. Ангажиментите са оценки за досегашните действия както на правителствата на БСП, или с участието на БСП, така и на нейното ръководство по времето на промяната. Тези оценки не са присъди, а изводи за това кое би било по-добро, ако беше направено, а не кой е виновен, че не е направено. Промяната в обществото и в партията е толкова рязка, че едва ли има разумен човек, който да претендира, че от самото начало винаги е знаел кое е доброто и кое е грешното в нашите действия. Самият проект е създаван и сигурно ще се развива като непрекъснато осмисляне на променящата се реалност, в която неделима част сме и ние самите, непосредствените участници в промяната.

Политическият проект не произнася присъди. Той поема ангажименти. Хората, които биха застанали зад него, имат правото да знаят ще се повтарят ли слабостите и грешките от досегашната политика или ще се опитаме да ги избегнем. Предлаганият проект ясно отговаря на този въпрос. Без този отговор, без този морален ангажимент всяка красива цел се превръща в евтина пропаганда, в популистка демагогия. Ние от ОСД не искаме да имаме нищо общо с подобно поведение. Поради това поемаме своя ангажимент.

Третото изискване към проекта е идейно. Ние съзнаваме необходимостта от очертаване на идейния хоризонт на нашите принципи и виждания. Даваме си сметка за безидейността на времето, в което се оказахме, но смятаме също, че всеки проект с претенции за реализъм трябва да съдържа както общи идейни ориентири, така и идейна ориентация във всяка своя конкретна част.

Ние сме се опитали да отговорим и на това трето изискване към политическия проект.

Предлаганият тук проект има две основни части след този кратък увод.

Първата основна част е със сравнително малък обем и съдържа в сбит вид основните ни оценки за промяната, политическите принципи за действие в посока на националния интерес, идейните ни хоризонти и най-важните позиции на ОСД по основни въпроси на промяната.

Тази част от проекта е неговата политическа "визитна картичка”. Същинската му част е значително по-голяма по обем и има малко необичаен за един проект графически и структурен вид. Тази основна част от проекта е предхождана от една мрежова графика с множество позиции в нея. Тази мрежа е получена от пресичането на два типа ориентации - и едните, и другите, насочени към различни области и страни на обществения живот и на промяната.

Във вертикален план са подредени седем позиции, които започват с описание на наблюдаваното състояние по даден въпрос и постепенно преминават през предпочитаната насока на промяната по този въпрос, през оценката на действията на БСП по решаването му, стигат до предлагането на философия на промяната по този въпрос, по-късно до превръщането на тази философия в ред политически принципи, минава през възможните законодателни идеи за промяната по въпроса и завършва с идеи за изпълнителната власт, за нейния контрол и насочване към решаване на въпроса.

Този вертикален ред на развитие на един проблем от анализа до законодателните идеи и парламентарния контрол е динамичното развитие, което проектът предлага за политическото решаване на даден въпрос.

В хоризонтален ред са поставени, групирани по принципа на основните сфери на обществения живот, въпроси с конкретен характер, които са или могат да бъдат предмет на политически действия и на политически програми.

Тази последна, най-голяма по обем част от политическия проект не изисква цялостно запознаване с нея тогава, когато човек се интересува само от даден въпрос и не държи да се информира за останалите. По този начин политическият проект е удобен за една или друга справка, за една или друга оценка, а заедно с това дава възможност за цялостна картина на политиката на промяната, отстоявана от ОСД.

ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА ЧРЕЗ НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ

П Ъ Р В О
        КЪДЕ СМЕ СЕГА?

Демократичният процес в България породи много и напълно основателни надежди и очаквания. Те намериха израз в новата конституция. В нейните основи са заложени три определящи принципа на общественото устройство за развитието на България като демократична, правова и социална държава.

Развитието на промяната все по-малко отговаря на очакванията на хората, на буквата и духа на конституцията.

1. Българската демокрация е застрашена:

- управляващата групировка в СДС не е в състояние да ръководи в съответствие с принципите на демокрацията и на конституцията: пренебрегва парламента /и особено досегашното малцинство/; грубо администрира чрез изпълнителната власт; ограничава свободата на информацията и средствата за масова информация /СМИ/; спъва развитието на свободно гражданско общество;

- още по-сериозни бариери се издигат срещу създаването на реални икономически основи за истинско демократично общество - няма масова приватизация на социална основа; хората, които години наред са влагали своя труд, сега остават без средства, за да участват в приватизацията; аграрната реформа спъва създаването на кооперации и масово пролетаризира селяните; личното предприемачество е блокирано от безконтролната спекула и административните бариери;

- относителната финансова стабилизация се поддържа с цената на неоправдано дълбока депресия, безработица и масово обедняване на хората; липсва видима перспектива за скорошно икономическо оживление и за повишаване на жизненото равнище;

- в резултат - чувствително расте разочарованието от промяната: рейтингът на основните демократични институции - парламент, съдебна система - е опасно нисък; растат предпочитанията за ред чрез силна изпълнителна власт, чрез "силна ръка".

2. Правовите основи на обществото и държавата са накърнени:

- конституцията продължава да се оспорва от голяма част от СДС; нейният дух, редица основни разпоредби се нарушават чрез новоприеманото законодателство;

- вместо пълен приоритет на законите за реформата СДС наложи примат на законите за реставрацията и репресиите;

- налице е груб натиск върху съдебната власт от страна на ръководството на СДС и изпълнителната власт;

- защитата по съдебен ред става финансово недостъпна за голямото мнозинство от гражданите;

- независимо от присъединяването към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи има тенденция за нови нарушения на личните права и свободи на българските граждани.

3. Промените не отговарят на очакванията на гражданите за социална справедливост и не съответстват на потребностите на обществото.

- вместо да се търси баланс на интересите в обществото чрез национално съгласие и социално партньорство, СДС едностранно и грубо налага приоритета на интересите на облагодетелстваните от реституцията, на новозабогателите в резултат на спекулата и на висшата синя администрация;

- равенството в политическата област става все по-формално поради задълбочаващото се неравенство в икономическите възможности на гражданите;

- принципът за социалната справедливост като задължителен компонент на промяната е изоставен и напълно пренебрегнат за сметка на абсолютизирането на принципа и критериите на икономическата ефективност.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА, ПРОЧЕТЕН ОТ ОРГАНИЗАЦИОННИЯ СЕКРЕТАР ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ПРЕД ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ/.


В този смисъл трябва да кажем и нека веднъж завинаги да се разбере, че ПРЕДИ НАСТОЯЩИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС, ДОВЕЛ ДО ТОЗИ ФОРУМ, СЪЩЕСТВУВАХА НЕПРЕОДОЛИМИ ОБЕКТИВНИ ПРЕПЯТСТВИЯ ПРЕД ЕДИНСТВОТО, че тези, които предприемаха своите емоционални кампании за обединение, не се съобразяваха с тези препятствия. Първото от тях е от морално-политическо естество. Огромното болшинство от репресираните в миналото съюзни дейци, възстановили БЗНС - Никола Петков, носеха в себе си отворените рани от пресния спомен за острото противопоставяне между двете организации през тоталитарната епоха, служили на две взаимоизключващи се каузи. Тези дейци не можеха, а и никога няма да забравят, че Министерството на правосъдието, в чиито съдилища ги "съдеха” през цялата комунистическа епоха бе с последователно пилатовско коварство, предоставяно в ръцете на Ради Найденов, Петър Танчев и Светла Даскалова. А след присъдите следваха карцерите на затвора, където се изтръгваха с чудовищна жестокост морално убиващите декларации за "приобщаване" към БЗНС-казионен и "народната власт". Можеха ли тези хора да забравят всичко това!
Страдалите съюзни дейци се нуждаеха от време, за да откъснат погледа си от мъките на миналото и да го насочат към бъдещето, нравствено да узреят за потребните в политиката разумни компромиси.

Второто препятствие е от организационно естество. Неговите специфични метастази се бяха разпространили и в двата съюза. БЗНС /е/ естествено премина през неизбежните прочиствания на структурните си звена на всички равнища, за да се подготви за единството. В това отношение трябва да признаем заслугите на Извънредния конгрес на БЗНС-единен от март 1992 г. Ала трябваше да изминат цели две години след 10 ноември 1989 г., за да може да се завърши този процес, едва на 8.08.1992 г, когато начело на тази организация застана младото, интелигентното и необремено с пасивите от тоталитаризма Постоянно присъствие.

Именно тези нови хора постигнаха известните договорености с Постоянното присъствие на БЗНС-Никола Петков, които направиха възможен настоящия Възстановителен конгрес.

Следователно радикалните организационни промени в тази организация, които трябваше да узреят и да се извършат, се нуждаеха от продължително време.

Последното важеше и за БЗНС-Никола Петков, но организационните препятствия в него имаха по-друг характер. Още в началото след възстановяването на тази организация тя попадна в беда. В нея бе наложен несвойствен за Земеделския съюз авторитарен стил и методи на ръководство. Водачески амбиции, непомерни и несъобразени с нищо и с никого, доведоха до частична парализа на способността на организацията за адекватно маневриране в динамично изменящата се вътрешнополитическа обстановка. Едва след двадесет и седми извънреден конгрес съюзът се освободи от авторитарната стагнация и, като се ориентира решително, взе курс към възстановяване на земеделското единство върху основата на равнопоставеността и решителните взаимни отстъпки. Постояннното присъствие извърши огромна организаторска работа в тази насока и вече посочихме - постигнаха се договореностите, довели ни до този конгрес.

Третото препятствие пред единството бе участието на БЗНС - Никола Петков в СДС до 1 септември 1991 г. и неучастието на БЗНС - казионен в тази коалиция. Казано с други думи, и двата съюза заемаха различни политически позиции в оня момент. Тези, които тръгнаха да правят своите обединения през 1990 и 1991 г., може би не отчитаха или се отнесоха с недооценка, а и дори с известно пренебрежение към този факт. В политиката реалностите нито се пренебрегват, нито се прескачат. А когато все пак това се направи, резултатите винаги са печални.

И нека накрая да се спрем върху основното, четвъртото препятствие, превърнало се в непреодолима преграда пред всички инициативи за възстановяване на земеделското единство, предприемани до края на 1991 г. Става въпрос за липсата на концептуално-юридическа основа за извършване на земеделското обединение, която да гарантира, че възстановилият единството си БЗНС няма да носи финансово-имуществените и моралните отговорности на БЗНС-казионен. Такава юридическа концепция бе предложена от юристите на БЗНС - Никола Петков и утвърдена от неговия Управителен съвет на 22 декември 1991 г. По-късно тя бе доработена от експерт-юристите на двете Постоянни присъствия и легна в основата на постигнатото споразумение между тях от 2 септември 1992 г. Целта на юридическата концепция е да се избегне наследяването на финанасовите отговорности на БЗНС-единен чрез механично обединяване на юридическите лица на двете организации. Предложеният нов път промени и терминологията - сега вече ние не говорим за организационно обединение на двата съюза, а за възстановяване на БЗНС такъв, какъвто е бил през есента на 1944 г, преди осъществения на 8 и 9 май 1945 г. комунистически разкол на нашите редове.

По този начин сега възстановяваме оня БЗНС, който е особено необходим на всички ни. Това е създаденият преди 93 години и ръководен от Янко Забунов, Й. Пекаров, Димитър Драгиев, Цанко Церковски, Ал. Стамболийски, д-р Г.М.Димитров, Ник. Петков, Дим. Гичев съюз. Той няма от какво да се срамува, но има с какво да се гордее!

Този съюз е необходим не само на нас, земеделците, но и на България.

Възстановявайки този Земеделски съюз, ние се връщаме и към непреходните му традиционни политически ценности, спечелили му огромния авторитет и влияние в миналото. Тези ценности са вложени в новата съюзна проектопрограма, предложена за обсъждане и приемане от конгреса. Основното в тази програма е виждането за социална пазарна икономика, проверена успешно в политическата практика на западноевропейската християндемокрация. Полезно е да припомним, че 80 процента от електората на Европейската общност традиционно гласува за партии, чиито програми са ориентирани към социално-пазарна икономика. След приемането на тази програма на политическата сцена трябва незабавно да очертаем ярко своите позиции, да предложим своите ярки земеделски решения, своята спасителна за България земеделска алтернатива за излизане от кризата.

Тъкмо за това през тези два дни всичко мислещо в нашето измъчено отечество ще следи внимателно работата на Възстановителния конгрес.

Скъпи сестри и братя!
Стотици хиляди сънародници ни призоваваха да се обединим, три години ни заклеваха да се сплотим за спасението на отечеството и ние сме длъжни, ние сме обречени да успеем, ние сме обречени да изпълним заръката им! Нека духът на братството, на разбирателството да направлява работата ни! Нека не позволим хулна реч, разколна дума, водена от дребни сметки или по чужда поръка, да се чуе под тези сводове и да оскверни светостта на нашата непреколонна воля да осъществим единството.

Да бъде благословен и спорен трудът ви, братя и сестри, на конгресната нива! Сейте през тези два дни добри семена на обич, на доверие, на единство!

Да живее възстановеният един-единствен Български земеделски народен съюз - народна надежда и упование! Да пребъде нашето мило отечество - Република България!

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДО КОМИСИЯТА ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗАЧИТАНЕ НА ДОСТОЙНСТВОТО НА ОФИЦЕРИТЕ. Документът е адресиран и доминистъра на отбраната.


ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
ГОСПОДА ДЕПУТАТИ,

Нямахме намерение да ви занимаваме с министри в оставка, но последните изстъпления на г-н Ал. Сталийски надхвърлиха всякакви граници. Не можем повече да мълчим, когато в Министерството на отбраната всекидневно се разнасят цинични ругатни по адрес на офицерството и се извършват действия, нямащи нищо общо с понятията "справедливост", "компетентност" и "толерантност".

На 29 октомври 1992 г. г-н Сталийски уволни дисциплинарно подполковник Валери Попов за това, че уж демонстративно отказал да даде задграничните паспорти на министъра и на съпругата му. Офицерът е уволнен само за няколко часа и е изхвърлен от Министерството на отбраната /МО/ с крясъци и обиди, произнесени от самия министър, без даже да бъде изслушан. Основа за обвинението срещу него е докладът на министерския телохранител Ал. Илиев, че подп. Попов изрично отказал да му даде паспортите. Веднага от МО е продиктувана информация в проправителствен вестник, където случаят бе политизиран и представен като "комунистически заговор" срещу демокрацията.

Истината е, че г-н Сталийски бе спретнал служебна екскурзия до Израел под формата на делово посещение, като съставът на делегацията бе твърде разширен от близки и верни слуги на министъра. За сметка на бюджета щяха да бъдат похарчени 730 000 лв. в момент, когато армията ни се задъхва от липса на резервни части и гориво, а поделенията нямат средства да плащат хляба на войниците.

Разбираме гнева на г-н Сталийски за осуетеното пътуване, но това не е станало по вина на началника на служба "Задгранични командировки" подп. Попов - дисциплиниран офицер, съпруг и баща на две деца. Той добросъвестно изпълнява задълженията си, като отказва да предаде паспортите на лице, което няма право да ги получи. Това е задължение на началника на кабинета генерал-майор Маринов. Зад подобни делнични служебни взаимоотношения да се търси комунистически заговор е симптом на болна фантазия.

След международния гаф, допуснат от г-н Сталийски във Варна по време на коктейла на холандска фрегата, си позволяваме да напомним на бившия министър, че повече от две години в Българската армия не служат офицери-комунисти. Че крясъците "болшевики", "ченгета" и заканите за разправа издават ниска култура, неадекватни реакции и просто тежък махмурлук, с който г-н министърът редовно идва на работа.

След като половин година не стори нищо за армията ни, г-н Сталийски се опитва с последни ухапвания да "декомунизира" българската войска, да остави някакъв спомен за себе си. За правната несъстоятелност на заповедта за уволнение на подп. Попов говори фактът, че дори управление "Правно" на МО е отказало да я подготви.

Под заплахата на г-н Сталийски началничката на управление "Правно" г-жа Пенева е изготвила неправомерната заповед, която е незаконна и с това, че под нея липсва подписът на началника на Генералния щаб. Два дни канцеларията на подп. Попов е запечатана с личния подпис на министъра, сякаш зад вратата й се разследва особено тежко държавно престъпление.

За да бъдат заличени следите от скандала, още същия ден служба "Задгранични командировки" е прехвърлена от управление "Политика и сигурност" непосредствено към кабинета на министъра.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Молим ви да вземете мерки да бъде отменена незаконосъобразната заповед и подп. Попов да бъде възстановен на същата длъжност. Молим Ви да направите необходимото, за да не бъдат унижавани българските офицери от подобни индивиди, дошли по неведоми пътища в Министерството на отбраната. Настояваме да бъдат поставени законови и административни бариери пред истерични изстъпления срещу офицери, чийто единствен "грях" е стремежът да изпълняват стриктно задълженията си, да защитават националните интереси, а не да приклякват пред всеки нов министър с нереализирана мания за величие.

Не искаме да сваляме министри, да участваме в политически и партизански борбички. Държим да бъде зачитано достойнството ни на професионални патриоти, на пълноправни граждани и човешки същества.

Напомняме, че единоначалието и военната дисциплина нямат нищо общо с раболепието и преглъщането на обиди, уронващи офицерската чест на гражданите с пагони. Молим ви, да вземете необходимите мерки, за да бъдат предотвратени възможни нови вреди, които лицето Ал. Сталийски може да нанесе на националната сигурност през последните часове на своето министерстване.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "НАЦИОНАЛНОТО СЪГЛАСИЕ Е ПОТРЕБНОСТ ЗА МЛАДЕЖТА" НА БЪРГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ПО ВЪПРОСА ЗА МЛАДЕЖКОТО ЕДИНСТВО. Документът е приет на Национално съвещание, състояло се на 7 и 8 ноември 1992 г. в София.


Днес младежта е "извън играта". Като социална и обществена група тя не е представена при вземането на решения, нещо повече - непрекъснато е игнорирана в обществото. Изолацията поражда опасни тендинции, които могат да прераснат в неочакван, но напълно логичен "взрив на недоволство" срещу институциите и обществото като цяло.

Държавата вече има свои структури по младежките въпроси, но няма младежка политика и продължава да решава въпросите на парче, затова - социален диалог по младежките въпроси днес е неотложен.

Младежта трябва да се интегрира в обществените процеси, за да бъде позитивна и градивна сила.

Необходима е преференциална държавна политика за младежта, която да преодолее противоречията и дори конфронтацията между младежта и останалите социални и възрастови групи в обществото, да разкрие възможности за старт в живота и шансове за способните и инициативните млади хора.

Младежките организации - можем и трябва да водим диалог, да намерим общ език, защото независимо от политическите различия имаме много общи проблеми и общи интереси, които могат да станат основа за сътрудничество и общи действия.

Потвърждаваме идеята за нова младежка кръгла маса, за консултации между младежките организации по създаване на национално неправителствено младежко самодейно обединение, чрез което ще партнираме на държавните институции, ще координираме своите общи интереси и ще осъществяваме международно младежко сътрудничество.

Опитите на младежките секции на партиите от Съюза на демократичните сили /СДС/ да създадат "синя" национална младежка структура дискрeдитират идеята за национално съгласие сред младежта и превръщат тази структура в заложник и придатък на една политическа сила.

Ние неотклонно се придържаме към принципите на равнопоставеност и съгласие между младежките организации, но няма да се молим на тези, които отхвърлят диалога или се опитват да провеждат политика на дискриминация и политически апартейд спрямо организации с различна политическа и социална ориентация.

Национално съгласие и национална младежка структура в България трябва да има, защото това изискват интересите на нацията и интересите на младежта.

Срещата на президента с 13 младежки организации, водените консултации и подписаните общи декларации от 9 младежки организации /БЗМС, БДМ, БЗМС "Н.Петков", БСФ, CMC, МСЛДП, ФБСМ, ССДМ, БМС/ приемаме като начало на възстановяване на диалога и търсенето на общите позиции на важни обществени проблеми. Поддържаме идеята консултациите между младежките организации за създаване на национална младежка структура да се проведат под егидата на президента на републиката д-р Желю Желев. Считаме, че трябва да се търсят възможности за разширяване на кръга на младежките организации, за контакти и поддръжка от страна на синдикатите и широк кръг от политическите сили.

София, 8 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ ПО ВЪПРОСА ЗА "ЗАКОНА ТОРИЧЕЛИ".


Като млади хора, искащи и работещи за утвърждаването на демокрацията в България, не можем повече да мълчим, когато в страната ни отново витае духът на Вишински-Сталиновия Татарчев!

Забравените времена на политическите процеси, за които само бяхме чели и слушали, са една реалност в днешна демократична България.

Затова ли бяха всички думи за демокрация, плурализъм, национално съгласие?

Ние се обръщаме към всички младежи, към всички демократично мислещи хора: заедно да кажем "НЕ" на политическата нетърпимост, на узаконеното беззаконие, на демагогията.

ДА ДАДАЕМ СИЛА НА ПРАВОТО, А НЕ ПРАВО НА СИЛАТА!

Калофер, 7 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВАТА НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ И НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНА СРЕЩА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЛАДЕЖКИ ОРГАНИЗАЦИИ.


Днес, на 5 ноември 1992 г., в сградата на президентството се проведе среща на президента на републиката с представители на младежки организации. Представителите на БЗМС и БЗМС - Никола Петков декларираха подкрепата си за позицията на президента. Те подчертаха, че принципно подкрепят програмата и целите на СДС. На вниманието на президента бяха поставени конкретни проблеми, по които работят двете младежки земеделски организации:

1. БЗМС изложи позицията си за матеиралното осигуряване на младежките организации и за материалната база на бившия Комсомол.

2. БЗМС - Никола Петков заяви, че младежките проблеми са под неговото постоянно внимание, като наблегна на становището си за радикални реформи в Българската армия.

Президентът беше уведомен за исканията на БЗМС - Никола Петков за разтуряне на строителни, транспортни и вътрешни войски /представителят на Българския демократичен център /БДЦ/ Пламен Александров се присъедини към тези искания/. Изразено беше възмущение от незаинтересоваността на Министерството на вътрешните работи /МВР/ и на Министерството на отбраната /МО/ за диалог по въпросите, поставени от БЗМС - Никола Петков.

3. Обърнато беше внимание и върху проблема за кредитирането на млади хора, занимаващи се със земеделие. Като пример беше посочено създаването на селскостопанската кредитна централа.

София, 5 ноември 1992 г.

За БЗМС - Никола Петков: Ат. Богданов                           за БЗМС - Анета Капурдова

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ДО ШЕСТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ПО ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА СЪХРАНЯВАНЕТО НА ЦЕННИ ПРЕДМЕТИ В СИНОДАЛНАТА ПАЛАТА. Документът е огласен на пресконференция от главния секретар на синода Левкийския епископ Неофит на 11 ноември 1992 г.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ПРОКУРОРИ,

На 31 май 1992 г. група лица начело с Христофор Събев окупираха Синодалната палата - административна и жилищна сграда на върховното управление на Българската православна църква /БПЦ/ - Светия синод. Сезирахме своевременно прокуратурата с молба за съдействие, но такова не ни би оказано под предлог, че окупаторите са действали въз основа на акт N 92/25 май 1992 г. на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет. Върховният съд на Република България с решение N 255/1992 г. по гражданско дело 263/1992 г. постанови, че актът на дирекцията е порочен, издаден извън компетенциите на дирекцията, че няма властнически-разпоредителен характер. В него се посочва, че ОТГОВОРНОТО пред държавата ръководство на БПЦ е Светият синод. Членовете на Светия синод и други длъжностни лица все още не се допускат до Синодалната палата на ул. "Оборище" 4. Това осуетява възможността им да изпълняват служебните си задължения. Работата на ръководството на изповеданието е сериозно затруднена. Там се съхранява цялата архива на БПЦ, средствата за връзка - телефони, факсове, размножителна техника. Застрашени са от разграбване изключително ценни произведения на изкуството и свещени предмети.

Молим най-сетне прокурорските органи да изпълнят служебните си задължения и да окажат съдействие на ОТГОВОРНОТО пред държавата църковно ръководство - Светия синод на БПЦ да получи достъп до Синодалната палата и възможност за нормално функциониране.

София, 6 ноември 1992 г.    

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МЮСЮЛМАНСКИЯ ДУХОВЕН СЪЮЗ Д-Р НЕДИМ ГЕНДЖЕВ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА ВЕСТНИК "24 ЧАСА”.


Във връзка с изявлението на г-н Валентин Моллов във в-к ”24 часа” на 11 ноември 1992 г. искам да направя следното изявление:

"Никъде на моята пресконференция на 9 ноември 1992 г. не съм казал, че се познавам с г-н Моллов. На въпрос на журналист от в-к "24 часа" предвиждам ли среща с г-н Моллов във връзка с мюслюманския Фонд за подпомагане на селския бизнес, отговорих буквално: Готов съм да сътруднича с всекиго, който работи за интересите на мюслюманското население в България. Ако г-н Моллов, когото нямам честта да познавам, изяви желание да се срещнем, аз съм готов да обсъдя въпроса за подпомагане на този въпрос и с него.

Моите контакти и срещи се определят единствено от интересите на мюслюманите в България.”

София, 11 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


10:20:00
13.11.1992 г    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба ”Куриер” е задължително!