13 декември 1993


София, 13 декември 1993 година
Брой 243 /1031/


София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ", ОГЛАСЕН НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЦЕНТЪР "НОВА ПОЛИТИКА" /11 И 12 ДЕКЕМВРИ 1993 Г./ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ Е ИЗБРАН ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ. В конференцията участваха 323 делегати от 99 клуба при съществуващи 121.


Преди близо четири години новородената българска антикомунистическа опозиция, обединена в Съюза на демократичните сили /СДС/, гордо заяви "Времето е наше". Днес е очевидно, че вятърът на промените е стихнал, реформите са спрели, времето е ничие.

На езика на политиката това означава, че България се намира в състояние на дълбока криза, която навлиза в критична фаза. Развръзката ще означава избор чрез избори, избор на политически модел за развитие на държавата, влизането в определена посока на координатната система на времето в края на XX век.

Центърът "Нова политика" разпространи в серия документи своите разбирания за нова политика - Меморандум'92, Апел за демокрация, Сборник материали под наслов "Краят на илюзиите" и пр.: Парадоксално, но почти няма постановка, която да не звучи актуално - като че времето е спряло. Няма да повтарям казаното в тях, а ще се опитам да отмеря времето и да предложа отговор на въпроса накъде и как ...?

Най-страшното, което виждаме в България - след четири бурни години, - е връщането към един до болка познат стандарт на живота - спасявай се, кой както може! Стандарт на отчуждението, неверието, празнотата, зейнала пред българина след толкова провали "в червено" и "в синьо". Стандарт, продиктуван от себичното отношение към народ и държава, демонстрирано от днешния политически "елит" и институциите на властта.

Преходът към демокрация и пазарна икономика е преход към професионална политическа класа. Неведнъж съм повтарял думите на Джефри Сакс, че най-голямото предизвикателство за новите източноевропейски демокрации е отсъствието на добър политически и държавен мениджмънт. В България, след две изборни вълни във висшите органи на държавната власт, в новия политически "елит" попаднаха множество неподготвени, случайни хора, водени от користни и партизански амбиции. Оставям настрана Голямата партия.

Всички, които сме участвали в промените със синьото знаме на СДС, носим в себе си паметта за великото време, усещането за шанса, който ни е дала историята като генерация, и горчивината за несбъднали се очаквания, чувството за вина и отговорност за пропуснатото. Написахме чудесни програми и песни, разпалихме вярата у хората в новото, но излязохме наивни в своята надежда, че след изборната победа над комунистическата партия нещата ще се подредят. Направихме традиционни в историята - грешки подценихме човешката природа, манталитета, начина на мислене на твърде много хора. Манталитет на нетърпимост, на делене на хората на свои и чужди, на отрицание правото на другия да бъде различен и независим, склонност към насилие, конфронтация, омраза... Манталитет, наследство от комунизма и отвъд.

Видяхме този манталитет у тези, които заграбиха ръководството на СДС и бяха обладани от съзнанието, че са победили с малко, но завинаги. Тотална война на всички, които не желаят да приемат авторитарния модел на коалиционно отношение, съсредоточаването на цялата власт в тесен кръг властници и техните "сиви" кардинали. В парламентарната група вееше страх. Хиляди кадърни хора трябваше да напуснат администрацията и стопанското ръководство, за да отворят място на партизани на координационните съвети. Вместо изпълнение на Програмата на СДС, компетентно управление и реформи държавата попадна под ударите на нова партизанщина, жадна за постове и привилегии, на уличен екстремизъм за дестабилизация на демократичните институции.

Най-тъжното бе, че с всеки изминал ден претърпелите поражение социалисти придобиваха все повече самочувствие. Антидемократизмът, дивият антикомунизъм, некомпетентността на ръководната тогава върхушка на СДС легитимираха Българската социалистическата партия /БСП/ като политическа алтернатива с бъдеще.

През 1990-1991 г. най-голямата грешка на умереното, демократично крило, на професионално-експертното направление бе, че допусна СДС да бъде овладяно от авторитарните амбиции на шепа хора - горе, и от "новите демократи" с лакти - долу. Ние подценихме политическата подкрепа за реформите и скъпо платихме за това.

Това е основният въпрос днес - как да бъде осигурена политическа подкрепа, политическа сила, годна да управлява и да реализира радикални реформи.

От юни 1992 г. Център "Нова политика" се разви в търсене на алтернатива на създалата се ситуация. Той даде гласност на демократичното мислене в СДС, формулира необходимите промени в коалицията и нейната политика, подкрепи депутатите от Б-12 и всички други обявили се срещу пагубния курс на тогавашното ръководство. Националните интереси изискваха този курс да бъде спрян и това доведе до подкрепа на правителството на Л.Беров. Ирония на съдбата е да слушаме днес от някои именити тогавашни опоненти почти дословно да повтарят казаното и написаното от нас.

Център "Нова политика" първи заяви, че установилият се двуполюсен партизански модел на разделение на народа е опасен за обществото, блокира реформите, ерозира държавната власт, укрепва позициите на "твърдите" в БСП и СДС. В контекста на този модел посочихме, и това се оправда, че идеята за политически център е фикция. В отпора, който даваме срещу опитите на БСП, на партизански, синдикални и икономически интереси да заемат и ползват користни позиции във властта, Центърът бе подложен на множество атаки. Това затвърди у нас убеждението, че трябва да се развиваме като независима организация, ясно да отхвърлим популизма в полза на открита защита на сурови, на нужни на страната реформи с либерален характер, да предпочетем да работим за политическата алтернатива утре вместо за текущи изгоди от властта. Политическа алтернатива, която може да бъде само нова национална сила - единствен шанс за нас да реализираме своите идеи за нова политика и нова България.

За да си отговорим как и какво да стане, е необходимо да се покажат важни страни от ситуацията в днешна България.

Най-общо казано, днешната конструкция на политическата власт в България не работи. Народното събрание е блокирано от перманентната конфронтация на двата парламентарни "мастодонта" БСП и СДС, загрижени да демонстрират мисли и благозвучна за ухото на твърдия си електорат фразеология, отношението към държавата е цинично. Двете организации не желаят избори, нито отговорност за реформите и се стремят да утвърдят двупартийната система, изгодното статукво.

Техните стратегии са сходни. БСП разчита на време, на издръжливостта на своите структури, докато агонията на държавата и корупцията свършат своето. Тогава БСП ще тръгне на избори под ръка с някои "леви" другарски партии и свенливо ще каже: "Ето на [-] управляваха ни тъмносини, светлосини, експерти, всякакви, но нещата стават все по-зле". - Ние трябва да оправяме нещата. Дясната алтернатива се провали. Идва лявата. Разбира се, БСП не е единна. Като по-прагматична фракция се изявява ОСД, но... в БСП.

Логиката на стратегията на СДС - Филип Димитров, е още по-традиционна, типично опозиционна. Да помогнем на това правителство да се издъни, да му лепнем етикета "червен", дори ако може БСП да поеме властта и после избори с "бял кон" /нищо, че този кон няма да донесе повече от 20%/. Хардлайнерите манкират, че търсят партньори. Към ДПС са резервирани, тъй като много им се иска да използват националистическата карта като себеподобните в БСП. Сега в СДС има нова умерена групировка и... нови отлюспвания. Трудно ми е да повярвам, че умерените ще успеят в тази коалиционна конструкция, където просперират агресивни верноподаници. За всичко се иска освен ум и дупе, както казва Буров.

Нов съюз за демокрация /НСД/ - много надежди и малки перспективи. И все пак голяма част от депутатите в НСД искрено се стремят да бъдат позитивни и конструктивни, в съгласие с независимите. Това е полезно в сегашното Народно събрание, но крайно недостатъчно. Центърът следва своя политика в Парламентарната група /ПГ/ на НСД.

Извън парламента така наречените центристи, се похабиха в безкрайни комбинации и слабо влияят във властта.

Президентът изигра изключителна роля за мирния и демократичен преход в страната и вярваме, че той е сред тези, които вярват в невъзможното и ще правят невъзможното.

София, 11 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЪРВАТА СОФИЙСКА ГРАДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА /11 ДЕКЕМВРИ 1993 Г./


Първата градска конференция на Гражданското обединение за републиката /ГОР/ - София, е разтревожена, че България изостава от темпа на промените в Източна Европа и е обхваната от обща криза на политическия елит, науката, културата, образованието и здравеопазването. Ако тази криза не се преодолее, тя може да доведе до големи геополитически опасности и страната да бъде отклонена от общоевропейския път на развитие.

Главната причина за това състояние на страната е конфронтацията между водещите политически партии и ерозията на държавните институции, което блокира нормалния ход на реформите.

Първата софийска градска конференция на Гражданското обединение за републиката смята, че нито една политическа сила или институция не е в състояние да реши самостоятелно националните и регионалните проблеми, сложните задачи на прехода. В този смисъл Софийската градска организация на ГОР вижда единствения начин за стабилизиране на положението и възраждането на столицата, както и за решаването на нейните проблеми, чрез широка коалиция между всички политически, синдикални, съюзни и други ръководства, основана на идеята за обществен договор по основните въпроси на прехода, чрез широко участие на гражданите в управлението, основано на демократични принципи и форми - допитвания, референдуми, избори.

Вземайки предвид програмните документи на Първата национална конференция на ГОР и проведените разисквания, Първата софийска градска конференция реши:

1. Приема политическата доктрина на Гражданското обединение за републиката, приета на Първата национална конференция, за републиканска форма на управление на страната, за устойчиво и равновесно развитие на обществото, за преодоляване на конфронтацията чрез намаляване на политическото противопоставяне, за толерантност и уважение между политическите сили.

2. Определя основна задача на Софийската градска организация до лятото на 1994 г. да бъде утвърждаването на местните структури на ГОР, разширяването на състава и влиянието им, привличането на симпатизанти на обединението сред столичната общественост.

3. Смята, че единствената алтернатива за по-демократично и по-ефективно управление на столицата е чрез местни органи за самоуправление /райони или общини/, избирани пряко от населението на избори, предхождащи провеждането на парламентарните.

4. Препоръчва на централното ръководство на Гражданско обединение за републиката обособяване на собствена парламентарна група в Народното събрание.

Софийската градска организация на ГОР е за:

- завой в провеждането на икономическата реформа, за разумна приватизация на общинската собственост, за финансова стабилизация чрез по-голяма самостоятелност на общините, за подпомагане и развитие на частния бизнес;

- използване на общинския жилищен фонд, като жилищата бъдат само за жилищни нужди, за равномерно разпределение на общинските помещения за търговски и други цели, за ефективно организиране и разумно провеждане на благоустройствена и комунална дейност, за максимално използване на наличната общинска материална база;

- повишаване на социалния престиж на образованието, здравеопазването, изкуството, културата и науката, за държавно регулиране на доходите от пенсии, обезщетения, социални помощи, за гарантиране на правата и на бъдещето на софийските деца.

5. Конференцията упълномощава Изпълнителното бюро на Софийската градска организация на ГОР да набележи конкретни мерки по горепоставените въпроси и да търси съдействието на всички обществени и финансови сили за тяхното решаване.

Ние ще работим за постигането на тези цели в демократичен стил и дух.

Приемаме всички, които са добронамерени към нашите възгледи за развитието на България и столицата, хората на спокойния, равновесен и делови политически стил. Ще сътрудничим с тези, които радеят за възраждането на нашата столица!

София, 11 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СЪЮЗА НА ИНВАЛИДИТЕ В БЪЛГАРИЯ, НА СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ НА СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ И НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ТРУДОВОПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ НА ИНВАЛИДИТЕ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ЗА РАВНИ ПРАВА И РАВНИ ШАНСОВЕ С ВСИЧКИ ХОРА.


Във връзка със закриването на Десетилетието на инвалидите миналата година Организацията на обединените нации обяви 3 декември за Международен ден на инвалидите. Според Комисията за човешки права към ООН акцентът при отбелязването на този ден трябва да се поставя върху човешките права на инвалидите, а не единствено върху "инвалидите като обект на благотворителност".

Европейската общност прояви интерес към Международния ден на инвалидите и 3 декември 1993 г. е Първият европейски ден на инвалидите. Във връзка с това на 3 декември в новата сграда на Европейския парламент в Брюксел ще се състои първата сесия на Европейския парламент на инвалидите. Стотици инвалиди - делегати на 12-те страни, членки на Европейската общност, ще вземат участие в дискусии на тема: "Човешките права на инвалидите". Отговорни лица от институции към Европейската общност ще подпишат документ за участие в световната програма за действие в полза на инвалидите към ООН.

Използвайки своята солидарност с нашите колеги от целия свят - хората с физически, умствени и сензорни увреждания,

убедени в подкрепата на колегите си от различни страни,

убедени в правотата на нашите искания,

обединени от общите проблеми и болки,

ние - Съюзът на слепите в България, Съюзът на глухите в България, Централният съвет на трудовопроизводителните кооперации на инвалидите /ТПКИ/, НПК на слепите, Съюзът на инвалидите в България и неговите асоциирани структури - Съюзът на стомирано болните, Съюзът на хемодиализирано болните и Асоциация "Диабет”, отново искаме да напомним:
- на Президентството,
- на Народното събрание,
- на Министерския съвет,
- на всички останали държавни институции,
- на всички работодатели,
- на хората,

че българите с физически, умствени и сензорни увреждания са също пълноправни и равноправни членове на българското общество.

Днес ние издигаме своя глас за равни права и равни шансове с всички хора.

Нашият протест е насочен срещу:
- недостатъчното разбиране на проблемите на увредените хора от страна на държавните институции;
- липсата на яснота и стратегическа насоченост на държавната социална политика по отношение на инвалидите;
- накърняване на такива основни човешки права като правото на живот и правото на труд.
Отстоявайки нашите законни права на свободни човешки същества, ние искаме:

1. Официалните държавни институции - Президентството, Народното събрание и Министерският съвет, да подпишат документ за участието на България в световната програма за действие в съответствие с препоръките на Европейската общност и Организацията на обединените нации.

2. Държавата чрез своите институции - Президентството, Народното събрание, министерствата, ведомствата и местните органи на властта, да поеме своите функции по грижата за осигуряване на трудова заетост и условия за достоен живот на хората с увреждания.

3. Спазване на сега действащото законодателство по отношение на осигуряването на трудова заетост за хората с увреждания, която е вменена от законодателя в дълг на изпълнителната власт - централна и местна, както и на работодателите.

4. В тази връзка да се създадат специални програми и мерки от местните органи на властта за осигуряване на трудова заетост на увредените хора.

5. Ускорено приемане на основните социални закони - закона за заетостта и защита при безработица, закона за здравното осигуряване, закона за общественото осигуряване и закона за създаване на национален фонд "Рехабилитация".

6. Осигуряване на данъчни облекчения за специализираните предприятия за трудоустроени лица - кооперации, фирми и цехове и др., с което ще се осигури равнопоставеност на работещите инвалиди в условията на пазарна икономика.

7. Преотстъпване на начисления данък върху добавената стойност на специализираните предприятия за трудоустроени лица за осъществяване на рехабилитационната им дейност.

Уважаеми г-жи и господа,
Искаме още веднъж да напомним, че здравето не е и никога няма да бъде константна величина, че работейки днес за другите, помагаме утре на себе си.


София, 2 декември 1993 г.


        ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС НА СИБ: Божидар Ивков   

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СГБ: Васил Панев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ССБ: Иван Крумов   

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦС НА ТПКИ: Гочо Братанов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА РАБОТНИЧЕСКИ СВОБОДЕН СИНДИКАТ В ”НЕФТОХИМ"-АД ДО НАРОДНОТО СЬБРАНИЕ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО МИНИСТЪРА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА, ДО ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ, ДО ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА "НЕФТОХИМ"-АД И ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ.


ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Нееднократно сме ви уведомявали за стремежа на политикоикономически групировки да обсебят властта в "Нефтохим”. С освобождаването на заемащия длъжността председател на Надзорния съвет, небезизвестния заместник-министър на промишлеността Т. Ненчев, правителството направи една правилна крачка, но не трябваше да спира дотам, а трябваше да разпусне и целия Надзорен съвет, защото "Нефтохим" не е банка, а е най-голямото и печелившо предприятие в Република България.

С освобождаването на небезизвестния търговски директор г-н Г.Станков, партньор на ексгенералния директор от 1992 год. г-н Нейчо Иванов, с когото станаха достойни за вписване в Книгата на Гинес, спирайки "Нефтохим". Това доказва още веднъж, че тези хора не бива да бъдат в управлението на дружеството.

Грешките идват една след друга, но няма кой да ги види. Според правилника, по който работи Управителният съвет, освобождаващата се длъжност на изпълнителния търговски директор се изпълнява временно от председателя на Управителния съвет; защо сега е друг, и то не кой да е, а г-н Пейчо Иванов.

Изпълнявайки поръченията на синдикални политикоикономически групировки, Надзорният съвет търси всевъзможни начини за отстраняване на професионалиста г-н Г. .Съръстов, единствено мислещ за държавата, за "Нефтохим", за работниците и техните семейства. Вие сами можете да проверите възхода на "Нефтохим" под вещото ръководство на един професионалист като г-н Г.Съръстов. Г-да управляващи, "Нефтохим" е на Република България и той трябва да бъде управляван от професионалисти, а не от доказали нееднократно своята некомпетентност и некадърност лица, поставени от по-горе упоменатите групировки.

Г-да управляващи Република България, аргументирано и документирано ще ви запознаем с една малка част от игрите в "Нефтохим".

1. Договор за залог между "Елпида 3", банка "Електроника" и т.нар. изпълнителен търговски директор г-н Г.Станков и в присъствието на изпълнителния директор по финанси г-н Ат.Зайков. Нефт за залог на "Елпида 3" в "Нефтохим" няма, а договорът е подписан. Благодарение на г-н Съръстов този договор не влезе в сила. Настояваме екскурзиантите до Лондон за подписването на този фалшив договор да върнат командировъчните пари в касата на "Нефтохим" и искаме освобождаването им от "Нефтохим".

2. Престъпно е да дават горива на частни фирми, без да им вземат парите навреме. Да ги оставят да дължат милиони левове на "Нефтохим".

Искаме проверка към последните шест месеца кои частни фирми какви суми са дължали на "Нефтохим" и кой ги е толерирал. Нашето мнение е, че с фирми, длъжници на "Нефтохим", не трябва да подновяват договорните отношения и да им се търсят неустойки съгласно старите договори.

3. Питайте г-н Нейчо Иванов - ексгенерален директор, колко милиона долари обмени през лятото на 1992 г. от валутния фонд на "Нефтохим", за да плати заплатите на десетхилядния колектив. И този човек продължава да управлява "Нефтохим".

Г-да управляващи, назначете ревизия по този и по други случаи.

4. Отправени обвинения към г-н Г.Съръстов за спиране или неподписване на търговски договори за нефт от негова страна е пълна измислица, защото според действащия правилник на Управителния съвет решенията се вземат на негови заседания по предложения на изпълнителния търговски директор.

Засега спираме дотук, защото игрите са много и големи. Какво да кажем за артистичните възможности на изпълнителния директор по Социални дейности, труд и кадри г-н Хр.Граматиков. Системно нарушава чл.37 от Кодекса на труда - налага цензура в "Нефтохим"-АД, дава безотговорно информация по Българска национална телевизия за екологичното състояние в "Нефтохим"-АД, хора умират по инсталациите, отровени от некомпетентни ръководители, а той го представя, че сме високопланински курорт.

Същият издава заповеди за неиздаване на фирмена тайна, която сам нарушава без последствия.

Г-да управляващи Република България,
"Нефтохим" не е театър, на който да играе г-н Хр.Граматиков. Настояваме да последва изпълнителния търговски директор г-н Г.Станков - вън от "Нефтохим"-АД.

Г-да управляващи Република България,
Оставете г-н Г.Съръстов да работи професионално и той да си сформира екип от професионалисти, с който да помогнат на Република България да излезе от това си тежко положение.

Разчитаме разумът да надделее в полза на Република България, а не за лични интереси.

София, 9 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА СИНДИКАЛНИЯ АКАДЕМИЧЕН СЪЮЗ, ПРИЕТ НА ДЕЛЕГАТСКО СЪБРАНИЕ НА 23 АПРИЛ 1990 Г.


I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Чл.1./1/ Синдикалният академичен съюз /САС/ е доброволен съюз на автономни синдикални организации на работещите в Българската академия на науките /БАН/.

/2/ САС се изгражда на производствено-териториален принцип.

/3/ Автономните синдикални организации се създават в структурните звена на БАН. Те могат да обединяват работещите в едно или повече структурни звена.

Чл.2. САС осъществява дейността си в съответствие с конституцията и своите устав и платформа.

Чл.3./1/ САС и неговите организации са независими от политически партии и обществени организации и движения, държавни, стопански и административни органи и структури.

/2/ САС и неговите организации не допускат под каквато и да е форма външна намеса в своята дейност. Те се ръководят единствено от волята на синдикалните членове.

Чл.4./1/ Основната цел на САС и неговите организации е представителството и защитата на правата и интересите на членовете му в сферите на труда, научните изследвания, заетостта и трудовите отношения, жизненото равнище, социалното осигуряване и подпомагане, реализирането на техните потребности.

/2/ Главната задача на САС е да координира общите действия на членуващите в него организации, да подпомага взаимодействието между тях, да ги подкрепя в борбата за реализиране на техните цели и да представя и отстоява интересите ни пред работодателите, държавните органи и др.

Чл.5. САС постига основната си цел чрез:
- законодателна инициатива;
- свои платформи, програми, искания при формирането и осъществяването на научната, икономическата и социалната политика в БАН;
- преговори, сключване на споразумения и колективни трудови договори с ръководството на БАН;
- контрол върху спазването на трудовото законодателство, сключените договори и споразумения;
- собствена социална, стопанска, финансова и друга дейност;
- солидарни протестни действия, включително и крайна мярка - стачка;
- взаимодействие с други синдикални, професионално-творчески и обществени организации /включително и от други страни/ по въпроси от взаимен интерес, доколкото това не противоречи на платформата и устава.

Чл.6. Решения на всички равнища се взимат с:
- обикновено мнозинство - повече от 1/2 от списъчния състав;
- квалифицирано мнозинство - повече от 2/3 от списъчния състав.


ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл.7. Член на САС може да бъде всеки, намиращ се в трудово правоотношение със съответно структурно звено на БАН, както и пенсионирал се като служител от системата на академията, който споделя платформата и приема устава.

Чл.8. Членуването в други синдикални организации, освен творчески и други организации с ограничена синдикална дейност, е несъвместимо с членуването в САС.

ЧЛ.9./1/ Приемането за член на съюза става индивидуално, чрез подаване на молба и с решение на основната синдикална организация или на нейно подразделение.

/2/ Членуването в съюза се удостоверява с членска книжка по установен образец, валиден за всяка основна организация.

Чл.10. Всеки член на САС има право:
- на защита на трудовите и социалните му права и интереси;
- на безплатна юридическа консултация от синдикалните органи и експерти по трудовите отношения, социалното осигуряване и др.;
- на социални помощи по установен ред;
- да ползва лично той и членовете на семейството му почивни домове, санаториуми, спортни съоръжения и друга материална база по установен ред;
- да се обръща с въпроси, предложения и лични молби към всеки синдикален орган;
- да избира и да бъде избиран във всеки синдикален орган;
- да бъде редовно информиран за дейността на синдикалните органи и организации и да иска отчет за решенията и резултатите от изпълнението им;
- да обсъжда свободно, устно и писмено, дейността на съюзните членове, органите и организациите;
- да участва лично, когато се взема решение за неговата дейност като член на съюза.

Чл.11. Всеки член на САС е длъжен:
- да плаща редовно членски внос в размер на 1 процент от основната си работна заплата;
- да участва съобразно своите възможности в дейността на основната организация и синдикалните органи;
- да има колегиални взаимоотношения;
- да не използва участието си в изборни органи или свои ръководни функции за лично облагодетелстване;
- да спазва всички други изисквания на устава.

Чл.12 /1/ Членуването в САС се прекратява от синдикалния комитет на основната организация по писмена молба с предаване на членската книжка от напускащия.

/2/ При неплащане на членски внос три месеца по неуважителни причини членството се смята за прекратено, за което лицето се уведомява и му се взема членската книжка.

/3/ При грубо нарушаване на устава на САС основната организация разглежда въпроса за членството на виновното лице в негово присъствие и може да вземе решение за прекратяването му. Такова решение може да се вземе и при отсъствие на лицето по неуважителни причини.

/Пресслужба "Куриер"/


10.30.00    
13.12.1993 г.

    
Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!