19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

13 август 1992

София, 13 август 1992 година
        Брой 158 /688/

Ръководител пресслужба ”Куриер"

Стефан Господинов


София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА ГЛАСУВАНИЯ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ТЕКСТ ЗА ИЗМЕНЕНИЯТА И ДОПЪЛНЕНИЯТА НА КОДЕКСА НА ТРУДА.


Г-н президент,

Пълното отсъствие на диалог между политическите сили, представени в парламента, доведе в голяма степен до обезсмисляне на дейността на върховния законодателен орган на Република България. Неудовлетворени от това и неспособни да работят конструктивно като опозиция, парламентаристите на БСП и техните съюзници напуснаха пленарната зала. Крехкият числен превес на мнозинството над парламентарната опозиция създаде предпоставка за неизпълнение на конституционното изискване за кворум на пленарните заседания.

Във връзка с това бе необходима по-висока степен на контрол за спазване на законовите процедури от страна на председателя на Народното събрание, за което той е задължен от чл. 77/1/, т.3 на Конституцията на Република България и чл. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание/ДВ бр. 105 от 1991 г./.

Както бе документирано от средствата за масова информация, председателят на Народното събрание не изпълни задълженията си. Публикациите на вестниците ”24 часа" бр. 171 /389/, година 2 от 18-19 юли 1992 г. и "Континент” бр. 82 от 18-19 юли 1992 г., както и снимката на Иван Стоименов, илюстрираща цитираните публикации, документира присъстващите народни представители на пленарно заседение на 17 юли 1992 г., 12,27ч. в момента на гласуване на изменения и допълнения на Кодекса на труда и доказват отсъствието на изисквания от конституцията кворум, ще рече, че е престъпена изключително важна процедурна норма, гарантираща конституирането на парламентарна ВОЛЯ.

Г-н президент, на основание на гореизложените факти отправяме към Вас настоятелна молба да реализирате правната възможност, дадена Ви от чл. 101 /1/ на Конституцията на Република България и да върнете закона в Народното събрание за ново обсъждане.

Смятаме, че гласуваният текст от Кодекса на труда е уместен и е необходим елемент от новото законодателство на Република България, но не можем да допуснем Народното събрание да извършва дейност, макар и полезна, но в нарушение на конституцията.

Мотивът да отправим молбата към Вас за връщане на закона отново в пленарна зала е и на основание на чл. 3 във връзка с чл. 2 на Устройствения правилник на партия ЛИБЕРАЛИ, който ни задължава да използваме всички законни средства за постигане на основната цел на партия ЛИБЕРАЛИ - изгражднето на демократично общество в България.

Вярваме, че и за Вас законността е неотменна част от демокрацията и не би било в противоречие нито с гражданската Ви позиция, нито с държавническите Ви задължения да предприемете необходимите действия, които произтичат от горния текст.

София, 28 юли 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ: ПЕТКО СИМЕОНОВ

/Пресслужба "Куриер"


*  *  *

София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПЕТКО СИМЕОНОВ ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКАТА ИВАН ТАТАРЧЕВ ПО ВЪПРОСА ЗА КВОРУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ВРЕМЕТО, КОГАТО ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БСП НАПУСНА ПАРЛАМЕНТА.


Уважаеми г-н Татарчев,

Обръщам се с настоящето писмено предложение към Вас като към висш държавен магистрат, който е натоварен от конституцията да осъществява надзор за изпълнение на законите на Република България и на основание чл. 27 от Закона за прокуратурата /публ. ДВ бр. 87 от 1980 г., изм. и доп. ДВ бр. 27 от 1986 г., ДВ бр. 91 от 1988 г., ДВ бр. 46 от 1991 г./

На 9 юли 1992 г. парламентарната група на БСП, БЛП, ОПТ, ХРП, ПХЖД, НЛП "Ст. Стамболов", CMC, ФБСМ и "Ера-3" напуснаха Народното събрание. Поради нищожния числен превес на мнозинството бе застрашено спазването на изискването на чл. 81 /1/ на Конституцията на Република България за кворум - повече от половината от народните представители на всяко пленарно заседание. Сред обществеността съществуват съмнения, че цитираната конституционна норма неколкократно не е спазвана, провеждани са заседания и съгласувани законопроекти без наличие на необходимия кворум, т.е., без да е налице коституирана парламентарна воля. Вестник "Континент” в броя си от 18-19 юли 1992 г. и вестник ”24 часа" от същата дата са регистрирали гласуване без наличието на изисквания от конституцията кворум.

Като смятам себе си за длъжен в качеството ми на преседател на партия ЛИБЕРАЛИ да използвам всички законни средства при осъществяване на основната цел на партията, а именно - изграждането на демократично общество в България, и като вярвам, че неотменен елемент на демокрацията е законността, Ви моля на основание на чл. 7 /2/ от Закона за прокуратурата да отправите следните сигнали за отстраняване на причини и условия, които могат да доведат до извършване на правонарушения:

I. ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

1. Чл. 36 /3/ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /ДВ бр. 105 от 1991 г./ вменява в задължение на председателя на Народното събрание да закрива пленарното заседение винаги когато залата няма необходимия кворум от народни представители. Точното спазване на задълженията на председателя на Народното събрание би гарантирало конституционния ред.

2. Парламентарната практика борави с необоримата презумпция за идентичност между народния представител и магнитната карта за неговата регистрация. Като оставим настрана, че това би следвало да е обидно за самите депутати и за техните /а не на магнитните им карти/ избиратели, следва да бъде отбелязано, че е и противоконституционно. Чл. 81 /1/ на конституцията изрично говори за кворум от народни представители. Законодателят, когато е гласувал върховния закон на страната, едва ли е допускал, че магнитната карта би могла да замести волята на депутата. Правилникът за работа на Народното събрание очевидно не е разработил солидни гаранции срещу злоупотреба с магнитните карти, нито дори е направил необоримата презумпция оборима. Председателят на Народното събрание съгласно чл. 77 /1/ т. 3 на конституцията, в това си качество осигурява реда при провеждане на заседнията, а като народен представител, съгласно чл.86 /1/, има право на законодателна инициатива. Дали не е редно да реализира правото си по чл. 86 /1/, за да изпълни задължението си по чл. 77 /1/ т. 3?


II. ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БСП, БЛП, ОПТ, ХРП, ПХЖД, НЛП "СТЕФАН СТАМБОЛОВ", CMC, ФБСМ И "ЕРА-3".

Ако парламентаристите от БСП и техните съюзници не смятат своето присъствие и работа в парламента за полезни, то би следвало да бъдат уведомени, че отсъствието им от пленарни заседния създава условия за неспазване на конституцията и законите, като създава обективни трудности за набирането на кворум и способства за нарушения на процедурните изисквания от страна на мнозинството. Присъствието в Народното събрание на парламентаристи с различни убеждения и интереси освен всичко друго е и гаранция за спазване на законовите процедури. Обратното също е вярно - отсъствието създава условия за нарушаване на процедурите.

Надявам се да не прецените изложените по-горе предложения като вмешателство във Вашата работа, а като акт на желание да Ви предоставим по-широка обществена подкрепа при изпълнение на Вашите конституционни и законови задължения. Уверен съм, че ще прецените предложенията ми като навременни и ще се възползвате от тях. Моля Ви да направите публично достояние взетите мерки, за които сигнализираните от Вас органи и длъжностни лица са длъжни да Ви уведомят в срока по чл. 7 /3/ от Закона за прокуратурата.

София, 28 юли 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /РЕВОЛЮЦИОННА/ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е огласен на пресконференция на 12 август 1992 г.


Уважаеми господин президент на Република България,
Уважаеми господин председател на Народното събрание,

Като се ползваме от правата, произтичащи от Споразумението за ненасилие, подписано от нашата партия, и като се позоваваме на принципите на демокрацията, конституцията и законите на Република България, предлагаме:

Първо: за да бъде избягнато по-нататъшно противопоставяне между общностите, класите, социалните групи, както и между партиите;

за да бъде възможен просперитетът на нашата държава;

за да имаме цели, които да преследваме като народ и нация;

за да имаме бъдеще, за което да се борим,

предлагаме ДОПИТВАНЕ ДО БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТНОСНО ФОРМАТА НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ.

Допитването да обхваща три форми на управление:

1. НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА /основа - Конституцията от 1971 г., приета след всенародно обсъждане и допитване/, ОСНОВАВАЩА СЕ НА ПРИНЦИПИТЕ НА НАУЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ /ЦВЯТ НА БЮЛЕТИНАТА - ЧЕРВЕН/.

2. КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ /основа - Търновската конституция/ - /цвят на бюлетината - бял/.

3. СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧНА /основа - натрапената от 300 "велики" народни представители Конституция от 1991 г./, основаваща се на принципите на демократическия социализъм /цвят на бюлетината - син/.

Длъжни сме да уточним, че дори Адолф Хитлер провеждаше плебисцит /допитване/ с народа си.

Повече от всякога българският народ иска да знае накъде и как ще върви.

С натрапени основни закони ще се върнем в Средновековието и ще си останем робски народ.

Второ: за да се избегне по-нататъшно погазване законите на България;

за да се спре политическият театър на социалистите;

за да се гарантират спокойствието, мирът и сигурността на териториалните ни граници;

за да се спре противопоставянето между общностите;


а да се гарантира в бъдеще консолидирането на българската нация;

за да се докаже желанието за промяна,

предлагаме В ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНО СЪБРАНИЕ КАТО ЧЛЕН ПЪРВИ ДА БЪДЕ ВПИСАН СЛЕДНИЯТ ТЕКСТ: "ПРАВО НА УЧАСТИЕ В ИЗБОРИТЕ ИМАТ ПАРТИИ, КОИТО СИ ПОСТАВЯТ ЗА ЦЕЛ ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ."

Такъв текст с нищо не нарушава правата и свободите на гражданите, в частност на Движението за права и свободи, което по устав е движение с идеална цел.

Този текст ще спаси новата българска демокрация от вероятностите да бъде принизен българският парламент с участието на представители, подкрепени от привърженици на бирата, магаретата и свободната любов.

Господин президент на Република България,
Господин председател на Народното събрание,

Убедени сме, че в качеството си на висши държавни мъже ще сторите необходимото, за да се въоръжи нашият народ с живеца на промяната, а единствената възможност за това е - този народ сам да определи целите си и сам да реши по кой път ще ги постигне.

Векове народът ни е бил лишаван от правото да решава.

Не го връщайте към робството!

За да го направите истински свободен, дайте му възможност сам да избира и решава!

София, 11 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА (ЧАСТ ТРЕТА) НА КОНСЕРВАТИВНАТА ПАРТИЯ (7 АВГУСТ 1992 ГОДИНА).


III. ЦЕНОВА ПОЛИТИКА

Стабилната ценова политика предполага паралелно с частната собственост и стабилната парична стойност свободно определяне на цените и лоялна конкуренция. Държавата няма законното и моралното право да се намесва пряко и с административни средства при договарянето на конкретното равнище на цените. Посоченото обстоятелство обаче не изключва използването от страна на държавата на богат арсенал от косвени икономически лостове, с помощта на които да се поддържа стабилен "ценови климат". Поради това Консервативната партия е категорично против политиката на растящите цени, като крайно несоциална и застрашаваща самите устои на пазарното стопанство мярка. Свободната и лоялната организирана конкуренция е една от най-важните опорни точки на социалния пазарен ред. Организирането на конкурентна среда означава въвеждане на утвърдени със закон правила, които да изключват възможността чрез своето положение и поведение едни стопански субекти да ограничават достъпа на други производители и продукти до пазара. Стремежът към заемане на монополно положение е естествен мотив в поведението на отделния стопански субект и именно затова трябва да бъде контролиран от държавата. От друга страна, осигуряването на абсолютно еднакви пазарни позиции за всички е илюзия, близка до тази на комунистическото "всеобщо икономическо равенство".

Провежданата в момента в България "реформа" е пример не само за неадекватно икономическо поведение, но и класически образец за начин, по който не би следвало да се постъпва. Особено очебиещи са "пропуските" на правителството и парламента в следните насоки:

1. "Либерализиране" и "реформа" на цените в отсъствието на организирана конкуренция и свободен пазар. Откъснати от естествената си среда, "либерализираните" цени по същество се превърнаха в средство за икономическо насилие над потребителите, органично неприсъщо на пазарните отношения. Показателно е, че нито една от новите "либерализирани" цени не падна под равнището на административно определяните до този момент от държавата.

2. Изместване на мерките за създаване на свободна и лоялна конкурентна среда с политически действия за подмяна на една стопанска номенклатура с друга. Вместо държавата веднъж завинаги да бъде отделена от непосредственото вмешателство в управлението на индустрията, търговията и услугите с помощта на съответни постановления, тя не само че запазва, но и засилва монополните си позиции спрямо стопанските субекти.

3. Откъсване на приемането на законодателството за демонополизацията и лоялната конкуренция от приватизацията и избор на съответстващи капиталови форми за големите фирми като предпоставка за истински свободен пазар. В резултат редица наши производства и продукти с утвърден авторитет и присъствие на чужди пазари ще загубят позициите си, а заетите в тях - работните си места. Насилствената неокомунистическа децентрализация по "балкански стандарти" може да има само един мотив - подготовка на крупни фирми и цели отрасли от националната индустрия за последваща разпродажба на безценица на предварително избрани "купувачи".


IV. БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА

Особено безпокойство в настоящия момент предизвиква начинът, по който кабинетът провежда бюджетната реформа. Вместо да скъсат окончателно с формулата "силен бюджет - слаби стопански субекти", правителството продължава да изцежда и последните жизнени сокове на все още държавната индустрия и зараждащите се частни предприемачи.
Декларираното намаляване на държавните разходи не засяга непрекъснато роящите се "пазарни институции". За сметка на това грубо се пренебрегват жизненоважни сфери на производството, на извънпроизводствената сфера, на науката, културата, националната и социалната сигурност. Очевидно е, че бюджетната политика се нуждае от "остър завой", който обаче да не изхвърля "зад борда" социално слабите. Това може да се осъществи само ако бюджетът е не "попечител" на стопанските субекти, а се формира на основата на резултатите, постигнати от тях независимо от държавата и в свободна конкурентна среда. Отношението на правителството към държавните субсидии е основателен повод за тревога.
Няма модерна държава, която да не отделя средства за подпомагане на особено важни сектори и дейности с производствен и научно-образователен характер. Каквито и да са моментните финансови затруднения на държавата, те в никакъв случай не могат да бъдат основание за окончателен "развод" със системата на целевото парично стимулиране. Още повече, че вече почти повсеместната практика на вегетиране чрез дотации е пред почти пълна ликвидация.


V. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

От съществена промяна се нуждаят и взаимоотношенията между държавния бюджет и данъчната система. Очевидно е, че данъчната реформа не може да бъде изведена от контекста на общата стратегия на стопанската реформа, нейните цели и задачи. Следователно докато данъците продължават да обслужват "кърпенето" на бюджета, мотивите на предприемачите за активно стопанско поведение ще бъдат незначителни. Ето защо разкъсването на органичната връзка между бюджетната и данъчната реформа вече нанася непоправими щети на стопанската дейност.

Преходът към пазарни отношения и неговите особености у нас налагат разработване и прилагане на съответна данъчна система, която да има силно антиинфлационно действие и да стимулира стопанската активност. Основен принцип на реформирането на данъчната система следва да бъде еднаквост (при равни други условия) на данъчните ставки за всички стопански субекти. Неговото прилагане не изключва данъчните преференции, които трябва да се задействат от самите стопански субекти, когато отговарят на определени изисквания, заложени в държавната политика. Втори важен принцип на данъчната система е формиране на такива данъчни ставки, които да ограничават до минимум необходимите изключения. Трети специфичен принцип е "вграждането на социални елементи в данъчното облагане на стопанските субекти". В съответствие с разбирането за свободата и отговорността на индивида за предпочитане е да му се предостави възможност самостоятелно и по собствено желание да насочва от средствата си за социални и благотворителни цели, като техният размер (напълно или частично) се приспада без други формалности от подлежащите на облагане доходи. Консервативната партия смята за особено необходимо облагането на доходите на населението на сегашния етап да води до ограничаване на прекомерното потребление на едни индивиди за сметка на други. Освободените по този начин средства обаче не трябва да се изземат от държавата, а да се предостави правото на индивидите да ги реинвестират в стопанската дейност. Смисълът на подобен подход се заключава в намаляването на натиска на паричната маса на пазара, без да се ограничават възможностите за умножаване на частната собственост на гражданите. С преодоляването на стагнацията данъчните ставки върху личните доходи могат да бъдат "освобождавани" постепенно в зависимост от конкретното състояние на икономиката и пазара. При конкретните моментни условия в България предложеният модел на облагане на личните доходи би стимулирал образуването на собствен капитал от широки социални прослойки.


VI. ПРИВАТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА

Поддържане на висок лихвен процент без наличие на определени преференции е средство, което на практика понижава пазарната цена на голяма част от българските фирми, които до този момент са били на пълни или частични дотации. Това обстоятелство създава условия за възникване на един лавинообразен процес на закриване или частично функциониране на основни производствени мощности в българската икономика. Друг е въпросът дали приетият в този вид закон за приватизация може да изиграе ролята на спасителен фактор в условията на все по-голямата стагнация на производството. В този закон е нарушен един основен принцип, свързан с обостоятелството, че всички български граждани не могат реално да участват в приватизационния процес. Този факт е налице, независимо че по-голямата част от българските граждани са участвали в създаването и възпроизвеждането на наличната държавна собственост, т.е. наред със законните собственици и техните наследници и те са в качеството си на потенциални собственици и не трябва да бъдат лишавани от своето право също да станат реални собственици. Холдинговият начин на приватизация чрез въвеждане на чекова система или приватизационни бонове е задължителен в нашите условия, тъй като всички граждани могат да участват в дяловата собственост независимо от своето материално благосъстояние. Това твърдение се поражда от факта, че държавата е била и продължава да бъде единственият собственик на националното богатство, създадено с усилията на целия български народ. Друг основен принцип, който е нарушен при приемането на закона за приватизацията, е липсата на пълна публичност и гласност.
Разработените в закона принципи, критерии и механизми, въз основа на които трябва да се определят както фирмите, в които държавата ще съхрани мажоритарното си дялово участие, така и конкретните правила за преминаване на собствеността в ръцете на отделни граждани, бяха приети в условията на пълна информационна "затъмненост". А това е именно най-важният закон, който практически ще оформи новата социална структура на обществото. В приетия закон за приватизацията не е посочено ясно по какъв начин ще се набират фондовете на приватизираните предприятия, тъй като е очевидно, че по-голямата част от тези предприятия ще фалират още преди реално да се появят на свободния пазар. Консервативната партия предлага следните начини за набиране на фондове:

1. Отпускане на кредити с нисък лихвен процент от финансовите институции на приватизираните предприятия.

2. Създаване на частна конкурентоспособна застрахователна дейност за инвестиране в акциите на приватизираните предприятия.

3. Създаване на съвместни фондове между чуждестранни фирми и наши приватизирани предприятия, които издават акции срещу различни видове полици.

4. Създаване на система от частни банки за финансиране на текущия кредит и за нуждите от инвестиции.

5. Създаване на международни фондове за инвестиране в разнообразни ценни книжа, собственост на приватизираните предприятия в нашата страна.

Законът, приет в този вид, лишава от възможността големи социални групи от населението реално да участват в приватизационния процес, което от своя страна създава възможност обществото сериозно да се поляризира по отношение на своите доходи. Този закон за приватизацията, насочен преди всичко срещу формирането на "средна” класа в България и практически създава условия индивиди, които са натрупали своите състояния по спекулативен начин, да могат в близките години да оказват сериозно влияние както при формирането на общественото мнение, така и при контролирането и управлението на политическите процеси у нас.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 13 август - Следва пълният текст на:
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ (ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА), ПОДПИСАНА ОТ ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА, НА 4 НОЕМВРИ 1950 ГОДИНА И ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 3 СЕПТЕМВРИ 1953 Г.


Ч A С Т  V

Член 57

Всяка от Високодоговарящите се страни е длъжна да отговори на запитване на генералния секретар на Съвета на Европа относно начините, по които нейното вътрешно право осигурява ефективното прилагане на която и да е разпоредба на тази конвенция.

Член 58

Разходите на комисията и съда се поемат от Съвета на Европа.

Член 59

При изпълнение на техните функции членовете на комисията и на съда се ползват с привилегиите и имунитетите, предвидени в чл. 40 от Статута на Съвета на Европа и в споразуменията, сключени в изпълнение на този член.

Член 60

Никоя разпоредба на тази конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права или основни свободи на човека, гарантирани в законите на която и да е от Високодоговарящите се страни или в което и да е споразумение, по което тя е страна.

Член 61

Никоя разпоредба на тази конвенция не ограничава пълномощията на Комитета на министрите по силата на Статута на Съвета на Европа.

Член 62

Високодоговарящите се страни се съгласяват, че освен по силата на специални споразумения те няма да се ползват от други действащи договори, споразумения или декларации с цел чрез разглеждане на жалба да подчинят спор относно тълкуването или прилагането на тази конвенция на други процедури за решаване на спорове, освен предвидените в тази конвенция.

Член 63

1. При ратификацията или по всяко време след това всяка държава може да декларира чрез уведомление до генералния секретар на Съвета на Европа, че действието на тази конвенция се разпростира върху всички или върху някои от териториите, за международните отношения за които тя носи отговорност.

2. Разпространението на действието на конвенцията върху териториите, посочени в уведомлението, влиза в сила тридесет дни след получаването му от генералния секретар на Съвета на Европа.

3. Разпоредбите на тази конвенция ще се прилагат на тези територии с дължимото уважение към местните изисквания.

4. Всяка държава, направила декларация в съответствие с т.1 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на комисията да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица в съответствие с чл. 25 на тази конвенция.

Член 64

1. При подписването на тази конвенция или при депозирането на ратификационния й документ всяка държава може да направи резерва по отношение на някоя от разпоредбите на конвенцията в смисъл, че закон, действащ в този момент на нейна територия, не съответства на тази разпоредба. По силата на този член не се допускат резерви от общ харатер.

2. Всяка резерва, направена в съответствие с настоящия член, трябва да съдържа кратко изложение на съответния закон.

Член 65

1. Високодоговаряща се страна може да денонсира тази конвенция само след изтичането на пет години от датата, на която тази държава е станала страна по конвенцията, и шест месеца от датата на нотифицирането на генералния секретар на Съвета на Европа, който уведомява за това другите Високодоговарящи се страни.

2. Това денонсиране не освобождава съответната Високодоговаряща се страна от задълженията й по тази конвенция по отношение на всеки акт, който може да представлява нарушение на тези задължения и който би могъл да бъде осъществен до момента на влизане в сила на денонсирането на конвенцията.

3. При същите условия престава да бъде страна по тази конвенция всяка от Високодоговарящите се страни, която престава да бъде член на Съвета на Европа.

4. Конвенцията може да бъде денонсирана в съответствие с разпоредбите на предходните точки по отношение на всяка територия, върху която нейното действие е било разпространени по силата на чл. 63.

Член 66

1. Настоящата конвенция е открита за подписване от членовете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Тази конвенция влиза в сила след депозирането на десетия ратификационен документ.

3. По отношение на държавите, ратифицирали конвенцията след нейното влизане в сила, тя влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.

4. Генералният секретар на Съвета на Европа информира всички членове на Съвета на Европа за влизането на конвенцията в сила, за имената на Високодоговарящите се страни, които са я ратифицирали, и за всяко следващо депозиране на ратификационен документ.

Съставена в Рим на четвъртия ден на ноември 1950 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от държавите, подписали тази конвенция.

1. Виж чл. 1 на Осмия протокол.
2. Виж чл. 2 на Осмия протокол.
3. Виж чл. 1 и 2 на Петия протокол.
4. Виж чл. 3 на Осмия протокол.
5. Виж т. 2 на чл. 6 от Четвъртия протокол, т. 2 на чл. 7 от Седмия протокол.
6. Виж чл. 4 на Осмия протокол.
7. Виж Третия протокол и чл. 5 на Осмия протокол.
8. Виж Третия протокол и чл. 6 на Осмия протокол.
9. Виж чл. 7 на Осмия протокол.
10. Виж чл. 3 на Третия протокол и чл. 8 на Осмия протокол.
11. Виж чл. 3 и 4 на Петия протокол, чл. 9 на Осмия протокол.
12. Виж чл. 10 на Осмия протокол.
13. Виж Осмия протокол.
14. Виж т. 2 на чл. 6 от Четвъртия протокол, т. 2 на чл. 7 от Седмия протокол.
15. Виж чл. 4 на Втория протокол.

/Пресслужба "Куриер"/


16:00:00
13.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!