25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

12 януари 1995


София, 12 януари 1995 година
Брой 9 /1310/


София, 12 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОКРЪЖНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - КЪРДЖАЛИ, ПО ВЪПРОСА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НА ЧОВЕШКИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до Парламентарната комисия на Съвета на Европа и до дипломатическите мисии, акредитирани в София.


УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Изминаха пет години от началото на демократичните промени в България. Успехът на прехода към пазарна икономика и свободно гражданско общество бе възможен само при пълно зачитане на човешките права. Именно тази нужда роди Движението за права и свободи /ДПС/ преди пет години. Водейки се от националните интереси на България - суверенитет и сигурност, - ние свързахме този проблем със стабилизиращата роля на етническите малцинства в демократизиращите се страни от гледна точка на тяхното физическо и етно-културно оцеляване.

Движението за права и свободи като исторически предопределен и необходим гарант на човека и малцинствата чрез участието си в законодателната и местната изпълнителна власт наложи български модел за разрешаване на етническите проблеми. Този модел придоби своята популярност в света и утвърди ДПС като политически субект на демократичните процеси и създаде прецедент в историята на XX век. Това направи възможно в нашата страна, за разлика от Босна и бившите съветски републики, да не се прелива кръв.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

На фона на тези положителни промени Окръжният съвет /ОС/ на ДПС, гр. Кърджали, изразява пред вас своята загриженост, че в България все още не е гарантирана необратимостта на процеса на установяване на правата на човека и на човешките общности. В България все още не е назован и наказан нито един убиец от времето на насилствената кампания за смяна на имената на етническите турци. Нещо повече, правят се опити за реабилитация на т. нар. възродителен процес. А немалка част от идеолозите му и днес се радват на депутатски имунитет в българския парламент. В България тоталитарното мислене е живо и носителите му надигат глас за реставрация на миналото. Историческият опит показва, че първа проява на тоталитарния режим е потъпкването правата на малцинствата.

В тази връзка ОС на ДПС - Кърджали, смята за особено опасни опитите на определени среди да оспорят законното присъствие на ДПС като стабилизиращ фактор в политическия живот на Република България.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Демокрацията в България е крехка. Тя се нуждае от подкрепата на прогресивна Европа!

Кърджали, 8 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 1?. януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА МЛАДЕЖКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС /26 И 27 НОЕМВРИ 1994 Г., СОФИЯ/.


ГЛАВА I

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Младежката организация на Българската социалистическа партия /МО на БСП/ е самостоятелна обществена организация на млади хора, обединени за изразяване и отстояване на своите интереси, за защита на правата и свободите им.

Чл. 2. МО на БСП е доброволно сдружение с нестопанска цел на млади хора, което осъществява дейността си чрез демократични средства за въздействие и взаимодействие с държавата, органите на местното самоуправление и структурите на гражданското общество на основата на действащото българско законодателство, устава и програмните си документи.

Чл. 3. МО на БСП е юридическо лице със седалище в София. Тя се представлява от председателя или упълномощени от него лица.


II. ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТ НА МО НА БСП

Чл. 4. МО на БСП си поставя за цел:

1. Да отстоява правото на свободна гражданска и социална изява на младия човек и неговата защита в обществото от позициите на свободата, справедливостта, солидарността, мира, екологичната сигурност, новото качество на живота, нова хуманизация на обществото, реализация на всяка човешка индивидуалност.

2. Да отстоява правото на своите членове и съмишленици свободно да изразяват политическите, идейните и религиозните си възгледи.

3. Да съдейства за формиране на национална политика за младежта.

4. Да съдейства за изграждане на нова концепция за образователна политика, съобразена с новите реалности и постиженията на развитите страни.

5. Да съдейства за създаване на законови възможности за участие на всички младежи в приватизацията.

6. Да съдейства за създаване на ефективен механизъм за осъвременяване на помощите за раждане и отглеждане на деца.

7. Да взаимодейства с други демократични младежки организации в България без оглед на тяхната политическа, идеологическа и религиозна ориентация по общи за младите хора проблеми и тяхната защита в обществото.

8. Да участва в развитието на международното младежко сътрудничество и разбирателство за укрепване на мира и сигурността и приобщаване към европейските и световни традиции и реалности.


ГЛАВА II

III. ЧЛЕНСТВО

Чл. 5. Членството в МО на БСП е доброволно и индивидуално.

Чл. 6. /1/ Член на организацията може да бъде всеки български гражданин на възраст от 16 до 35 години, който приема и спазва устава и програмните документи на МО на БСП.
/2/ Членството възниква чрез свободно изразена воля на кандидата в писмена форма и съгласие на избран от него клуб. Членството на непълнолетните кандидати възниква след представяне на писмено съгласие на родителя.
/3/ Членството се осъществява в клуб.
/4/ Членовете получават членска карта.

Чл. 7. Не могат да бъдат членове на организацията младежи, членуващи в обществени организации и партии, чиито цели и дейност противоречат на тези на МО на БСП.

Чл. 8. Членството се прекратява:
1. По собствено желание.
2. При навършване на 35 години, с изключение на случаите, когато членът заема изборна длъжност - до изтичане на мандата му или прекратяване на пълномощията му от съответния орган.
3. При смърт.

Чл. 9. Право да приемат нови членове имат клубовете.

Чл. 10. Всеки член на организацията има право:
1. Свободно да изразява своите мнения и да отстоява своите възгледи.
2. Да избира и да бъде избиран в органите на организацията.
3. Да иска и да получава информация за дейността на органите и организацията.
4. Да обсъжда работата и общественото поведение на членовете на организацията и да участва в контрола на тяхната дейност.
5. Да получава защита от организацията, когато е заплашван, преследван и оклеветяван за своите убеждения и действия, които не противоречат на законите на страната, на целите и принципите на организацията.
6. Да участва лично, когато се обсъжда поведението и дейността му.

Чл. 11. Всеки член на организацията е длъжен:
1. Да работи за укрепването на вътрешноорганизационната демокрация и единство на организацията.
2. С личното си поведение да утвърждава законността и хуманизма в обществото.
3. Да участва и поддържа организацията в кампании и акции, които допринасят за гражданско общество в страната.
4. Да се бори за недопускане на прояви на фашизъм, екстремизъм и ксенофобия.
5. Да работи за патриотичното възпитание на младите хора.


ЧЛЕНСКИ ВНОС

Чл. 12 /1/ Членовете на организацията плащат членски внос.
/2/ Членският внос се плаща ежемесечно. Сумата не може да бъде по-малка от определения от Националния съвет /НС/ минимален размер.

Чл. 13. Средствата от членския внос се разпределят както следва:
- 40 на сто - за клубовете;
- 40 на сто - за местните органи;
- 20 на сто - за Националния съвет.


ГЛАВА III

IV. УСТРОЙСТВО

Чл. 14. Устройството на МО на БСП се основава на:
1. Самоорганизация при изграждането.
2. Сдружение на членовете па териториален и професионален принцип или по интереси.
3. Избор и делегиране.
4. Мандатност.
5. Разграничение на функциите и правомощията на ръководните, изпълнителните и контролните органи.

Чл. 15 /1/ Решения в клубовете и органите се вземат, когато присъстзат повече от половината от всички членове. Те се смятат за приети, ако за тях са гласували повече от половината от присъстващите, освен ако уставът предвижда друго.
/2/ Малцинството има право да отстоява публично своята позиция, но без да противодейства за изпълнението на взети решения от мнозинството.


ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

Чл. 16. В организацията има:
1. Клубове.
2. Местни организации /общински, районни/.
3. Национални органи.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 12 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ "ДА ОВЛАДЕЕМ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НАСТЪПВАЩАТА ЕПОХА" НА СВОБОДНАТА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ 1993 Г.


1.5. Принципът на отговорността

Издигайки като висш принцип и висша ценност принципа на свободата, на свободното съзнателно обединение и действие в името на благото на всеки, ние не можем да не потвърдим, че като национална, а не класова партия смятаме също така за един от своите ръководни принципи принципа на отговорността. Защото не може и дума да става за свобода, свободен избор и свободно поведение без отговорност спрямо свободата на другите, спрямо обществото.

Като част от българския народ на нас не са ни безразлични формите на икономическата организация на обществото, мястото и ролята на държавата и различните социални общности и образувания в управлението на обществените процеси, ненакърнимостта на границите ни и съхраняването на националния ни суверенитет и културната идентичност на народа ни, опазването на неговата природна и жизнена среда като условие за здравето и благоденствието на сегашните и бъдещите поколения, издигането на равнището и качеството на живота на всеки гражданин на страната ни и приобщаването им към високите постижения на материалната и духовната култура на напредналите народи. Ето защо ние, представителите на Свободната кооперативна партия, поемаме отговорността да бъдем максимално полезни на народа си в решаването на тези въпроси, в реализацията на издиганите от нас ръководни принципи, включително и самия принцип на отговорността в обществения живот, в жизнедейността на всеки пълноправен български гражданин.


1.6. Принципът на кооперативизма

Обявявайки се за Свободна кооперативна партия, ние издигаме като свой главен принцип на организация на собствеността на всеки свободен гражданин на нашето общество и нейната реализация принципа на кооперативизма.

Ние се гордеем, че България, заявявайки за своята готовност да бъде свободна държава, десетилетия преди освобождението си от турско робство в легендарната Перущица, следвайки примера на работниците от Англия, Франция, Германия и САЩ, организира своята първа свободна кооперация на производителите собственици. Още нямаше устав, а законът за кооперациите щеше да се приеме десетилетия по-късно, но първата крачка към съзнателното свободно сдружение беше направена. Кооперативната идея стана една от основополагащите в младото социалдемократическо и земеделско движение в лицето на Я. Сакъзов и Ал. Стамболийски. Пренасяйки кооперативната идея през Мирковци - 1890 г., през кооперациите от 20-те и 30-те години до наши дни, народът ни днес, учейки се от опита на кооперациите в Дания, Швеция, Финландия, Италия, Англия, Германия, САЩ и т.н., има възможност да покаже действителната сила на свободните съзнателни кооперации. Възраждането на България днес в най-голяма степен може да стане чрез възраждането на свободните производствени, занаятчийски, търговски, земеделски, кредитни, потребителни, пласментни, научни, жилищностроителни, спестовни и други кооперации.

Като обединение на участници в различни дейности на едно и също място или на различни места, или на едни и същи дейности, свързани в единен процес за постигане на по-висока ефективност и производителност на труда, кооперацията ознаменува съвременното разделение на труда. Съзнателно или стихийно, тя присъства като елемент на съвременната организация на производството и във всяка съвместна социална дейност. По такъв начин всеки член на съвременното общество, желае той или не желае това, в определен момент от своята жизнедейност се включва във функционирането на някаква кооперация. Целият въпрос днес е необходимостта, нещо повече - неизбежността на кооперацията като фактор на съвременното ефективно производство да бъде разбрана и съзнателно и свободно прилагана като принцип в организацията на всяка съвместна производствена дейност и реализацията на всяка форма на собственост. В последна сметка това прави принципа на кооперативизма водещ не само в реализацията на една стопанска форма, но на едно цяло социално-икономическо движение, което търси своите политически средства и форми за адекватно присъствие в политическия живот на обществото.

Може в определен смисъл да се каже, че в реализирането на принципа на кооперативизма Свободната кооперативна партия вижда единството на принципите на свободата, социалната справедливост, ненасилието, солидарността, отговорността и самоуправлението. Съзнателната свободна кооперация създава условия и предпоставки не само за ефективна реализация на собствеността на отделните хора в условията на пазара, като неутрализира негативните негови ефекти, но също така и на тяхната воля, техните качества като свободни индивиди.

При последователното си демократично приложение принципът на кооперативизма осигурява ефективността и рационалността на дейността на организираните отделни индивиди, но също така и на национално и международно равнище. Широката интензивна интеграция, интернационализацията на международния живот, глобализирането на цивилизацията с всички положителни и негативни фактори в известен смисъл са продукт на принципа на кооперативизма - без значение дали всякога е приложен съзнателно. В това отношение неговите възможности са неограничени. В известен смисъл той може и следва да стане един от водещите принципи на новата епоха, когато човечеството, за да оцелее и просперира, може да овладее глобалните опасности и предизвикателства само като се обедини. Заедно с това обаче принципът на кооперативизма не претендира за глобална идеология, за тотално решаване на проблемите на цивилизацията. Свободната кооперативна партия не надценява възможностите на този принцип да организира в една форма многообразния свят на съвременното човечество. Но тя я убедена, че той съдържа и предлага едни от възможно най-ефективните решения и възможните форми, които в единство и съревнование с останалите могат да служат на човечеството в утвърждаване на един по-добър, рационален и хуманен свят.


1.7. Принципът на самоуправлението

Свободната кооперативна партия е убедена, че съществената разлика на действително демократичното общество от тоталитарното общество се състои не само в откриването на простор за приложението и действието на принципите на ненасилието, свободата, социалната справедливост, солидарността и отговорността, на кооперативизма, но и в неговото самоуправление. Принципът на самоуправлението завършва цялостността на системата от принципи, които според Свободната кооперативна партия трябва да станат основа на организацията на обществения живот не от гледна точка на миналото, на политическата инерция и идеологическите стереотипи от отиващата си епоха на конфронтацията, на противопоставянето, на индустриализма и консумативизма, на разрушената природа и разрушената духовност на човека и обществото, а от гледна точка на бъдещето, за овладяване на глобалните опасности и предизвикателства.
 
Принципът на самоуправлението е изконен принцип на действителната демокрация. Той присъства като идеал в началото на всяко демократично движение, който постепенно бива отхвърлен от завзелите държавната власт представители на дадена политическа сила. Това е ставало, защото винаги принципът на самоуправлението, изразяващ пряката демокрация, е бил подчиняван и подменян от принципа на етатизма, на т.нар. представителна демокрация. Не направиха изключение от това отношение както комунизмът, така и социалдемокрацията въпреки предупрежденията на своя първоучител К. Маркс.

С отминаването на епохата на тоталитарните общества, конструирани от една политическа сила, която с помощта на държавата налагаше своята идеология като господстваща, отминават и илюзиите относно възможностите на представителната демокрация. Днес и в развитите западни общества става ясно, че институциите на представителната демокрация се тресат под напора на новите реалности и тенденции на цивилизацията и се нуждаят от радикални реформи. Така наречената представителна демокрация все в по-голяма степен изразява волята и интересите на отделни активни и дори агресивни малцинства по време на избори, като голяма част от интересите на народите в плуралистичните общества остава без представителност в институциите на властта както на местно, така и на национално равнище.

Нормалната човешка логика показва, че е абсурдно някой друг, висшестоящ или специално назначаван началник, удобен на несменяеми или трудно сменяеми властници, да решава проблемите на свободния труд, на организирането на дадено производство и реализацията на собствеността, на социалната справедливост и солидарност между хората в местните производствени, професионални и селищни образувания, в регионалните общности, околии, области, провинции и в цялото общество.

Свободната кооперативна партия смята, че не само е необходимо да се намери мярата между пряката и представителната демокрация, между самоуправлението и управлението на обществото, но и че принципът на самоуправлението трябва да стане водещ, а формите на пряката демокрация да имат приоритет пред формите на представителната демокрация.
Свободната кооперативна партия е убедена, че само по такъв начин може да се преодолее отчуждението на широките народни маси от властта и да се постигне социализиране на нейните институции. Само съпричастните към властта свободни граждани на обществото на различни равнища и в различни сфери могат да гарантират приложението на принципите на демокрацията, на действителното народовластие.

Ефективното приложение на принципа на самоуправлението като избор от долу на горе на онези, които действително могат и следва да ръководят различните общности и образувания, може да става само при осигуряване на свобода и плурализъм на политическия живот в мащабите на цялото общество в условията на модерна пазарна икономика.

Изборът на представителните органи на регионално, областно и национално равнище да става от самоуправляващите се единици, които сами ще излъчват своите кандидати за всяко едно от по-горните равнища. Вероятно териториалният, производственият и професионалният признак на самоуправляващите се ще бъдат обединявани чрез съвети на свободните кооперации в дадено селище, регион и т.н. Това ще решават на място самите участници в свободните кооперации или жители на общините.

Само последователното приложение на принципа на самоуправлението, изборността, сменяемостта, отчетността, контрола, определянето на възнаграждението и т.н. на избраните за ръководители на различно равнище ще сложат бариера пред формиращата се паразитна политическа класа от вечни политикани, които, претендирайки, че представляват народните интереси, всъщност представляват своите лични и групови интереси.

Свободната кооперативна партия е съгласна, че още няма такъв модел на самоуправляващо се общество. Но тя е убедена, че потребностите на времето, предизвикателствата на епохата изискват той смело да се приложи без всякакви предварителни условия и теоретични съображения на разни идеолози. Само съпричастните към властта граждани на едно общество могат да бъдат отговорни за неговата съдба и да воюват за овладяване на неговото бъдеще.

/Пресслужба "Куриер"/


14:30:00
12.01.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Цвета Любомирова
                                         Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА



Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!