12 януари 1990

 

 

СОФИЯ, 12 ЯНУАРИ 1990 ГОДИНА                    БРОЙ 9 /27/

София, 12 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение Декларация по националния въпрос на Съюза на демократичните сили.

Решението на пленума на ЦК на БКП, на Държавния съвет и на Министерския съвет от 29.12,1989 г. е първият действително демократичен акт, с който ръководството на управляващата БКП и официалните власти поискаха да скъсат с едно от най-тежките злодеяния на авторитарно-тоталитарния режим на Тодор Живков и да се разграничат от престъпната политика, която се отрази трагично върху милиони човешки съдби, нанесе дълбоки рани върху душевността и единството на българската нация, задълбочи икономическата криза, изостри социалната несправедливост, създаде взривоопасно напрежение и доведе страната до международна изолация.

Като приема решението за абсолютно правилно и безусловно необходимо, защото връща узурпирани конституционни права, Съюзът на демократичните сили държи да подчертае още веднъж становището си, изразено на състоялата се на 15.12.1989 г. среща между негови отговорни представители и члена на Политбюро Андрей Луканов и министър-председателя Георги Атанасов за необходимостта от широка предварителна разяснителна работа както сред партийния и държавния апарат, така и сред населението. Опасенията, че петгодишната цинична пропаганда не е останала без последствия и може да бъде използвана злонамерено, се оправдаха. Опрени на внушения от тази разколническа пропаганда страх за териториалната цялост на страната и единството на българската нация, спекулирайки с чувствата и тревогите на част от населението, породени от сложното демографско положение в някои райони, противниците на демократизацията, като се представят за защита на националните интереси, започнаха да раздухват междуетническа вражда и на нейна основа се мъчат да торпилират започналия процес на демократично преустройство на страната.

Съюзът на демократичните сили е на мнение, че зад добре режисираната и организирана кампания на много места стои значителна част от партийната и държавната номенклатура, която се стреми всячески да запази своята неограничена власт и многобройни привилегии. Явни доказателства за това са стачките, оглавени от ръководителите на предприятия, осигуреността на подбудителите на протестните митинги в някои градове на страната с държавни автобуси, безпрепятствената възможност да се използва телексната мрежа, озвучителни средства и пр. Фактът, че Общинският комитет на БКП и Общинският народен съвет в Кърджали за първи път се разграничават от решение на ЦК на БКП, на Държавния съвет и на Министерския съвет, че значителна част от ръководителите на така наречения Общонароден комитет за зашита на националните интереси в Кърджали, Разград, Търговище и други градове са бивши и настоящи номенклатурни кадри на партията, служители на МВР, административни ръководители и ръководители на обществено-политически и масови организации, е безпрецедентен и говори сам по себе си за същността на тази акция. Явната насоченост на пропагандата срещу лидерите на Съюза на демократичните сили и реформисткото крило на БКП показва недвусмислено, че нейната цел е да постави под заплаха мирния преход от тоталитарно към демократично устройство на страната.

Като се обявява против каквито и да са опити за нарушаване на националната независимост, териториалната цялост и неприкосновеността на страната, за единство на нацията и официален български език, Съюзът на демократичните сили смята, че те могат да се осъществят единствено по демократичен път и с демократични средства върху принципите, залегнали в Международната харта за правата на човека, споразуменията от Хелзинки, Мадрид и Виена и Конституцията на Народна република България.

За бързо преодоляване на националния стрес от неподготвеността на решението и за преодоляване на негативните последствия от подетата националистична кампания, Съюзът на демократичните сили смята за необходимо да се предприемат следните мерки:

1. Да се огласи в средствата за масова информация истината за насилствената смяна на имената и за майските събития през 1989 г. за насилствено изселване на интелигенцията с турско етническо самосъзнание, за целите и средствата, с които бе разпалена изселническата психоза, и за начините, с които бе провокирана и бе проведена изселническата акция.

2.  Да се публикуват статистически сведения за съотношението на различните етнически групи и тяхното нарастване за разбулване на пропагандния мит за превес на етноса с турско самосъзнание над българския етнос.

3.  Да се изградят съвместни групи от представители на независимите демократични организации и политически партии, от авторитетни обшествени и културни дейци, които да играят посредническа роля в процеса на национално помирение.

4.  Да се организират активисти от българското и турското население в застрашениете райони за създаване на "буферни зони" с цел - осъществяване на мирно социално взаимодействие и сътрудничество между тях.

5.  Да се потърси съдебна отговорност за подбуждане на национална вражда и ненавист на етническа основа на организаторите на пропагандната националистична кампания от българска страна и от проповедниците на пантюркизма, ислямския фундаментализъм и застъпниците за автономия от турска, ако има такива.

Като се обявява за установяване на пълно равенство и равна поставеност на всички български граждани пред закона, за правото на всички български граждани с турско етническо самосъзнание да изучават факултативно в училище говоримия днес турски език в пределите на България, а също така да имат свои печатни издания на него, Съюзът на демократичните сили се обявява за утвърждаване на решенията на Държавния и на Министерския съвет и ще подкрепя всички инициативи, които се застъпват за мирно разрешаване на проблема. Подкрепяме и Проектоплатформата на Националния съвет на Отечествения фронт без искането за амнистия за извършените закононарушения и престъпления по време на акцията за насилствена смяна на имената, за които не трябва да има давност, тъй като тяхното оправдаване може да служи за основа на нови престъпления.

Ние сме убедени, че истинският път за развитие на българската нация е демокрацията, която ще гарантира нашето равноправно участие в един общоевропейски дом, в който ще намерят поле за изява всички малки и големи народи и всеки човек, независимо от неговата расова, национална, религиозна или каквато и да било друга принадлежност, върху основата на свободната размяна на плодовете на техния труд, на тяхната материална и духовна култура.

София, 11 януари 1990 година

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 12 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ДЕКЛАРАЦИЯТА на Българската социалистическа партия /БСП/.

Съмишлениците от създадената Българска Социалистическа Партия с настоящето изявление високо споделят разбирането, че в нашето общо Българско Отечество под трицветното знаме и с български език като държавен, всеки български гражданин има и заслужава следните исконни основни права на самобитност:

 - на свобода, достойнство и равенство пред българския закон, независимо от своя етнически произход, език и вяра;
 - на закрила чрез същия в случай на упражнена принуда за напускане на Родината поради тези различия;
 - на законно право на защита в своята самоопределила се човешка същност с име, вярване, обряди и при прието ново вероизповедание както е постановено;
 - на труд, справедливо заплащане и социална защитеност за всеки без всякакво разделение на основата на социалното законодателство;
 - на равен достъп до просвета в дух на братство, уважение, добронамереноот и търпимост към инакомислещите и вярващите на основание на закона за образование.
 - на заселване, преселване и свободен извор на местоживеене и пътуване в страната и чужбина, особено когато е насилван и преследван за своите вяра и убеждение, обосновано с действащото законодателство във връзка с гражданските права и международните договорености:

В същото време българският гражданин е обвързан и с неотменни задължения:
 - на неучастие и действие в националистически движения, организации и събрания, целяши притеснение, разделение и противопоставяне на расова, етническа и верска основа; за неизпълнение е положено да се изтърпи наказание лишаване от свобода и парична глоба съгласно Наказателния кодекс;
 - на забрана на разпространение на идеи, противопоставящи и настройващи в страната националистически, верски и етнически вражди. За нарушение е предвидена санкция от упоменатото естество.

Нека законът е еднакво строг и справедлив към всички и да започне най-накрая да се изпълнява. Историята и съдбта са отредили днес на нас да изповядваме своята вяра, да носим даденото от родителите или избрано име и да изявяваме своите убеждения.

България е наш общ роден дом!

Нека всички я пазим, овичаме и тачим!
София, 10 януари 1989 г.             /ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


Х   Х   Х

София, 12 януари - Следва пълният текст на предоставената зп разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ по националния въпрос на Движението на независимите граждани.

Къде се коренят причините, които сега разпалват враждата, изправят хората един срещу друг и изопват нервите по националния въпрос?

Те са дълбоко. Те идват от разклатената нравственост и изпепелената чест и достойнство на гражданина на България. Гражданинът, на чийто гръб лежат и се носят всички тежести на държавата.

РЕШЕНИЕТО на Политбюро на ЦК, на Държавния и на Министерския съвет по националния въпрос Е ПОВОДЪТ, а НЕ ПРИЧИНАТА за насочване на натрупаното през годините народно негодувание към националния въпрос.

Защо? Защото дълги години българският гражданин беше целенасочено дезинформиран и манипулиран за всичко. Беше доведен до нравствена нищета от номенклатурния апарат на Живковия режим.

Твърде дълбоко стигнаха деформациите и твърде дълго продължи този процес. Да! Действително българският гражданин трябваше да понася списъци с разрешените му имена при кръщаване, но тези списъци налагаше именно номенклатурата, а не турскоезичното население. Българският гражданин трябваше да понася безправието, беззаконията, насилието, обезсмислянето на труда си, който не го правеше по-имащ, по-свободен. Трябваше да понася безсилието да промени живота си и всесилието на номенклатурните ръководители, ниското си заплащане и лукса на номенклатурата. Трябваше да понася отровените въздух, земя и вода, разнебитената икономика, демагогията, лъжите и политическите спекулации и по националния въпрос. Бързо нарастваше зарядът на народното недоволство към тоталитарния режим на Живковата номенклатура. И НОМЕНКЛАТУРАТА ВЗЕ МЕРКИ Д^. НАСОЧИ РАЗРЯДА НА НАТРУПАНОТО НЕГОДУВАНИЕ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС.

През юни 1989 г. режимът обяви свободен туризъм, а всъщност правеше изселване и то в най-усилното за стопанството време, за да може да прехвърли вината за разбитата икономика и преживените по това време лишения и обществено-социални сътресения от номенклатурата - върху турскоезичното население. Внушаваше се, че за всичко е причина самото съществуване на турскоезично население в България, като по този начин се оневиняваше номенклатурата. Като изхождаше от това, че насилието ражда насилие обратно насочено, че всеки натиск поражда съпротива, живковият апарат направи така, че земята да пари под краката на турскоезичните български граждани, което беше използвано и от нашия насилнически режим, и от турския.

И тогава, както сега, номенклатурата призоваваше: "Това е демокрация в действие, който я подкрепя е патриот," Със всичко това номенклатурата минира националния въпрос, взе фитила в ръцете си и сега прави опити да го подпали за да взриви преустройството и демокрацията. Умишлено, злонамерено, престъпно, зловещо...

ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ! СПРЕТЕ ЗА МОМЕНТ И ПОМИСЛЕТЕ ЗА МОМЕНТ!

Какво чудовищно престъпление е това!!!

Нима не чувате ехото от призивите на хитлеровата номенклатура: "Германия над всичко" и насочваше своите щурмоваци за разправа с евреите, за да установи фашистката си диктатура...!
Нима не чувствувате стила на Чаушеску, който също започна с националния въпрос между румънци и румънски унгарци...!

Те точно това са искали, искат и сега - да ни противопоставят, да ни доведат и до нравствена катастрофа, до нацизъм...!

Начинът, по който беше взето и внезапно, точно в навечерието на Нова година, обявено едно принципно правилно решение на Политбюро на ЦК, на Държавния и на Министерския съвет, както и поведението на мълчание и пасивност на всички дейцн от Държавния и Министерския съвет навежда на нелишената от основания мисъл за подготвен опит за реванш от номенклатурата на живковия режим, чийто сигнал е даден с обявяването на решението по националния въпрос. Вместо Държавният съвет и Министерският съвет да поемат своята роля на органи на държавната власт, те продължават да стоят в позиция на разпуснати органи. Председателят на Народното събрание всъщност пое техните функции и задължения по разясняване смисъла на взетото решение, въпреки че Народното събрание не се е произнесло по него.

Всичко това показва, че Държавният и Министерският съвет все още са органи на номенклатурата, които изолират Председателя на Народното събрание и онези народни представители, които са поели курс към разясняване и обосноваване целите и смисъла на взетото решение по националния въпрос.

Движението на независимите граждани счита, че както никога досега е необходимо просвещение в демокрация. Затова призовава всеки български гражданин в семейството си, пред близки, приятели, познати и всякъде където има възможност за това, без да се стига и допуска физическо противопоставяне да разобличава лъжепатриотизма, нацистките призиви и заговорът на номенклатурата да задуши преустройството и демокрацията, да върне страната в лапите на още по-демагогски и жесток тоталитаризъм.

Призоваваме дейците от радиото и телевизията да засилят дейността си по популяризиране и разгласяване всички декларации и мнения, разкриващи замисъла на реакцията.

Призоваваме всички граждани на България да не се присъединяват, да бойкотират и изолират всички мероприятия с националистически настроения.

На реакцията трябва да се дава отпор с неприсъствие, за да не се стига до физически стълкновения, които тя сега много желае.

Предлагаме на председателя на Народното събрание и на председателя на Държавния съвет чрез спешно свикване ня Народното събрание или по друг законен път да внесат и обявят решение за разпускане на Министерския и на Държавния съвет, които фактически са се саморазпуснали.

Председателят на Народното събрание да поеме функциите на временен държавен глава, председателят на Държавния съвет - функциите на временен министър-председател, който да състави ново временно коалиционно правителство.

Предлагаме тези мерки с цел да бъде отнета възможността на номенклатурата от висшата държавна власт да ръководи и направлява действията на антидемократичните сили.

Граждани на България, много от нас в първия момент се поддадоха на манипулациите на номенклатурата и подкрепиха организираните от нея националистически ориентирани мероприятия,
Това се отнася и за някои наши членове и поддръжници. Ние не ги осъждаме, а ги призоваваме да помислят колко опасни са манипулациите на номенклатурата, щом можаха да объркат хора, приели курса към демократизация.

НИЕ СЪШО ВИ ПРИЗОВАВАМЕ С ДУМИТЕ НА ЛЕВСКИ: "ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА" И ВИ ПРИЗОВАВАМЕ ДА ПРОНИКНЕТЕ В ДЪЛБОКИЯ СМИСЪЛ НА ТЕЗИ ДУМИ И ДА ПРЕЦЕНИТЕ МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ БЪЛГАРИЯ ЧИСТА РЕПУБЛИКА С НАСИЛИЕ, ТЕРОР, БЕЗПРАВИЕ, НАЦИОНАЛИЗЪМ И РЕПРЕСИИ.

София, 6 януари 1990 г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 12 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на МЕМОРАНДУМА на Съюза на демократичните сили в Стара Загора.

Решението от 29.12.1989 г. на Политбюро на ЦК на БКП и респективно на Държавния и на Министерския съвет на НРБ да се даде правото на всеки гражданин свободно да избира своето име е безспорно важно за нашата страна. Но то не е жест на подаяние и милосърдие към тюркоезическото население, а конституционно съобразен и наложителен юридически акт на правителството в условията на разграждащия се тоталитаризъм, чрез който по формално-практически път се възстанови най-антихуманното измерение на живковизма, достигнал в националната си политика извращения дори със собственото си законодателство. От друга страна то е продиктувано от необходимостта за демократизация на обществения живот, осъществяван в рамките на европейска правова държава и духа на международните договорености, без чието опредметяване присъствието на България в ООН и общия европейски дом е немислимо и противоестествено. В този смисъл то може да се окачестви и като политика,принудена да търси себе си в обновителния източноевропейски процес.

По повод на създалия се прецедент на социална дилема - дали да се наредим на опашката на европейските нации в политическа, икономическа и културна изолация от света или да започнем изграждането на правова държава, управлявана единствено от закона, пред който всички трябва да бъдат равни - искаме за изкажем някои съображения и опасения.

Логическият ход на историческите събития ни показва, че изпадналата в криза и самоотрицание номенклатура е готова на всякакви реформаторски действия и отстъпки в името на една цел - да запази властта си. От друга страна, това е шанс за средния и низшия ешелон, който в рутината на тоталитаризма е успял все оше да запази структурите си неразградени, отново да актуализира политическата си мощ. Разчитайки на рецидивите на миналото, оставили тежки последици в манипулацията на общественото съзнание по националния въпрос,т.е. на вчерашната си пропагандна демагогия, последните се опитват да компрометират както реформаторското крило на БКП, така и да нанесат удар върху независимите демократични сили, отдалечавайки ги от народа чрез раздухването на национализъм и религиозна нетърпимост.

И този антидемократичен поход постигна опасни за страната ни резултати.

Историята ни дава възможност да направим и друг извод, - когато управляващата върхушка е в криза, а у нас тя, за съжаление, е все още номенклатурата с всичките й регионални измерения, тя прибягва до изостряне на национални противоречия с цел да се сломи борбата за демокрация. Каква по-целесъобразна идея от това, особено при специфичната българска обстановка, вниманието на обществеността да бъде насочено към безсмислен референдум по въпрос, регламентиран от чл.35, ал.4 от Конституцията и дедуктивно следстващ от чл.2 на Всеобщата декларация за правата на човека, а не към Европа, към нейните изисквания и проблеми, към действителната демокрация,която ако искаме да притежаваме 29 декември е провлем само на една по-ранна или по-късна дата.

Стара Загора, 4.01.1990 год.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


Х   Х   Х

София, 12 януари - Следва пълният текст на предоставеното за разпространение ОБРЪЩЕНИЕ на Независимия съюз ка журналистите към Независимата федерация на труда "Подкрепа".

В резултат на спонтанно избухналите реакции и масов протест - отклик на решението от 29 декември 1989 г. на ЦК на БКП, на Държавния и на Министерския съвет на НРБ, беше постигната договореност като средство за обмен на мнения и за изясняване на позициите да се проведе дискусия с широко представителство по проблемите на етническата криза у нас.

По време на дискусиите подчертано впечатление направи честата размяна на непримирими и взаимно изключващи се аргументи и становища. На моменти конструктивният тон на диалога бе изместван от острия вътрешен конфликт на деформирана и исторически обременена памет. Липсваха ясни и конкретни доказателства, както защитаващи тезите на двете страни, така и даващи възможност за намиране на взаимно приемлив изход по пътя на помирението.

Във връзка с това ние, журналистите от НФТ "Подкрепа" предлагаме:

- да се създаде координационна група за организиране посещаването на всички онези райони в страната - огнища на етническо напрежение в момента. Предлагаме на широка основа и на доброволен принцип в групата да бъдат включени журналисти, социолози и историци за провеждането на експресен журналистически рейд из страната. Подобна инициатива би позволила не само получаването на максимално обективна представа за реалното състояние на проблемите в момента, но и влагането на сериозен принос в изграждането на цялостна концепция за бъдещо единно, хуманно и демократично българско общество.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 12 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ДЕКЛАРАЦИЯТА на ИК на Централното ръководство на културно-просветната организация "Ереван" на арменците в България.

Скъпи съотечественици,

България изживява трудни дни на исторически прелом, на преход от тоталитарния режим към истинска народна демокрация. Ние, арменците в България, ведно с нашите български братя и сестри, сме изпълнени с надежда и вяра, с решимост за установяване на един по-справедлив и хуманен ред в нашата страна, за възраждане на демократичните традиции.

Ние, като преки потомци на прогонените от османския ятаган бегълци, поради насилствено заставяне да се отрекат от народност и вяра, много добре съзнаваме цената на униженото човешко достойнство, потъпкването на правото на национално самосъзнание и свобода на съвестта. Но ние знаем, че българският народ, който братски прие в своите прегръдки арменците, прокудени от родината си по време на геноцида, е дълбоко хуманен и интернационалист в своята същност. Изразител на чувствата на този народ стана великият Яворов - авторът на прочувствената елегия "Арменци".

Затова ние с радост приемаме и горещо подкрепяме решението на Държавния и на Министерския съвет на Народна република България от 29 декември 1989 г. за отстраняване на последиците от допуснатите от тоталитарния режим нарушения на конституционните права и свободи на тюркоезичните български граждани. Ние приветстваме предложението всеки български гражданин сам и свободно да избира своето име, да изповядва предпочитаната религия. да поддържа съзнание за принадлежност към определена етническа или културна общност, да ползва майчиния си език.

Същевременно ние сме сериозно разтревожени от националистическите лозунги, издигнати от някои безотговорни среди, от разпалването на шовинистични настроения от хора, които искат да завъртят обратно колелото на историята, да дискредитират светлото име на България пред цивилизования свят, да пренебрегнат международно утвърдените права на човека.

Ние решително отхвърляме всякакави призиви както за разцепление и сепаратизъм, така и за фалшиво "единство" на народа, основано върху незачитането на основните права и свободи на човека.

За нас България е родна майка и за нея доблестно са проливали кръв нашите деди през освободителната война, Арменската доброволческа рота - през Балканската война, десетки борци и партизани - по време на антифашистката борба. В годините на социалистическото строителство, ние, като равноправни граждани, често се трудихме във всички сфери на материалното производство /промишленост, строителство/, на научния и културния Фронт - в името на издигането на България. Затова ние не сме безразлични към съдбата на нашата родина.

Ние твърдо стоим на позицията за единство на българския народ. Нека всички, независимо от нашето етническо самосъзнание, вероизповедание, политически убеждения, да си подадем ръка при създалата се обстановка, да се отърсим от националния егоизъм, за да изградим в нашата обща любима родина Народна репувлика България хуманно, цивилизовано демократично общество.

Предлагаме Народното събрание да приеме решение, съзвучно с решението от 29 декември миналата година, за национално съгласие, за сплотяване на вългарския народ.

София, 11 януари 1990 г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 12 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на Християн-републиканската партия в България със седалище в Пловдив относно предстоящите законодателни промени.

Понастоящем у нас се извършва законодателна реформа в отговор на необходимостта от демократизация на обществения живот.

Независимо от многочислените уверения за привеждане на законодателството в съответствие с приетите международни норми за човешките права, проектите за законодателни промени са частични, непоследователни и недостатъчни по обхват спрямо законите, съдържащи антидемократични и нехуманни разпоредби. С най-голяма сила това се отнася за Конституцията, която следваше и можеше на практика да бъде подложена на по-радикална критика и промени. Действителните или привидни намерения за приемане на нова Конституция в близко бъдеще по никакъв начин не могат да оправдаят запазването дори за кратко време на някои изцяло компрометирани положения. Предвижда се отменяването само на алинеи 2 и 3 на чл.1. Остава обаче ал.1 на същия член, съгласно която начело на държавата е работническата класа. Въпреки че в действителност работническата класа няма в държавата мястото, отредено й от Конституцията, дори формалното съществуване на това положение е насочено към разединяване на трудещите се и противопоставяне на работниците на служителите, селяните и интелигенцията. Работническата класа е социална група със спорни и несигурни предели. Не може с необходимата за една Конституция сигурност да се предполага политическа монолитност на тази класа, нито пък че тя е абсолютно мнозинство от народа. Мнозинството от народа е много по-широка общност от която и да е от съществуващите социални групи и политически организации. Както ал.2 така и ал.1 на чл.1 са в противоречие с ал.1 на чл.2, гласяща че цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Поставянето на една социална група или партия начело на държавата е предоставяне на властта на едно малцинство в тяхно лице, тъй като държавата е система от органи на власт, а водещото положение в тази власт е власт повече от всичко друго - то е същинската власт. Запазването на ал.1 на чл. 1 може да се използува и от организации, които претендират, че изразяват интересите на работническата класа, за да си осигурят предимства в политическия живот.

Въпреки належащата необходимост от промени, оставени непокътнати са: ал.2 на чл.35, според която не се допускат привилегии и ограничения в правата по ред признаци, измежду които обаче е пропусната политическата принадлежност - отклонение от текстовете на чл.2 на Всеобщата декларация за правата на човека и чл.2 на Международния пакт за гражданските и политическите права; изречение второ от ал.З на чл.38, което в нарушение на т.4 от чл.18 на Международния пакт за гражданските и политическите права, задължава родителите да дават комунистическо възпитание на децата; ал.1 на чл.39, която задължава обществото да възпитава младежта в комунистически дух; ал.1 на чл.46, съгласно която творчеството в областта на науката, изкуството и културата се развива в комунистически дух и ал.1 на чл.53, която изрично допуска антирелигиозна пропаганда, но мълчи относно допустимостта на религиозната пропаганда. Не се предвижда изменение и на ал.З на чл.52, която забранява организации, насочени срещу социалистическия строй. Възможността за злоупотреби с тази забрана се открива от липсата на конституционно или законово определение на социалистическия строй, от нестихващите спорове между множеството противоречащи си възгледи за социализма и от подчинеността на настоящите органи, които прилагат забраната, на политически фактори, които винаги са разбирали социалистическия строй като своя диктатура над обществото. Несъмнено е само, че именно тази разпоредба доказва със съществуването си, че породилата я система не е социалистическа. Самите й автори винаги са поддържали, че в социалистическата държава политическите права на гражданите са възможно най-големи. След като при западните демокрации са разрешени комунистически партии, които открито са насочени срещу съществуващия там обществен строй, в социалистическите държави също и още повече би следвало да са разрешени организации целящи промяна на строя с конституционни средства, а там където това не е така, очевидно строят не е социалистически.

От печата стана известно и проектираното изменение на чл.108 от НК, който се използуваше широко и произволно за репресиране на свободномислещите политически опоненти на режима. Промяната не предвижда отпадане на наказуемостта за проповядване на идеи. Въпреки че става въпрос за фашистки и антинародни идеи, това е по същество недостатъчно ясна забрана, с която може да се злоупотребява и много беше злоупотребявано. Българският народ от собствен опит знае как така наречените компетечтии органи на самозваната "народна" власт, обявяваха за "фашистки", "вражески" и "антинародни" всички демократически възражения срещу политическия режим и дори отказите на селяните да си предават земята. Какви са дадени идеи - е много често спорен въпрос, а идейните спорове трябва да се водят само с идейни, а не и с наказателни средства. Свободната дискусия е напълно достатъчно средство за опровергаване и разобличаване пред обществото и на най-реакционните идеи, след което тяхното поддържане не би могло да има обществената опасност на престъпление. Държава, която се бори с наказания срещу идеи, признава с това, че нейните идеи и дух не са достатъчно силни и приемливи за обществеността. Опитът да се обоснове запазването на тази част от чл.108 на НК с това, че Конституцията забранявала  подобни организации, е напълно несъстоятелен, тъй като от забраната на организацията съвсем не следва задължително наказатлното преследване срещу проповядването на идеите, вместо някакви други мерки срещу него.

Най-голяма изненада за вярващите в искреността на уверенията за предстояща истинска политическа демократизация на държавата предизвика дългоочакваният проект за закон за обществените сдружения на гражданите. В този законопроект, както и в предложените от Законодателната комисия негови изменения, не е предвидено право за създаване на политически партии. В заключителните разпоредби изрично е посочено, че законът не се прилага относно политическите партии. Политическите партии обаче не са забранени с нормативен акт и могат да съществуват в съответствие с принципа, че е разрешено всичко, което не е изрично забранено. Друго основание за съществуването си не би могла да има и БКП. Самата тя вече признава, че не й се полагат привилегии в закона. Надеждите на демократичната общественост бяха свързани с изричното законодателно установяване на правото да се създават политически партии. Сега е ясно, че се заобикаля самата същност на политическия плурализъм - признаването на легална политическа опозиция. Наред със забавяне и отлагане на политическата демократизация, се стига и до законово разделяне на легализираните непартийни демократични сдружения от техните съюзници - политическите партии.

Авторите на всички тези законодателни маневри с пълно основание трябва да се боят от свободното изразяване на политическата воля на народа. А избори, в които не участвуват опозиционните политически партии, не са нито свободни, нито равни и поради това не могат да дадат на властта липсващата й легитимност. Съществуването на опозиционни политически партии е факт, чиято неотменност и официално признание са реално гарантирани от вътрешното и от международното развитие, и да се игнорира всичко това е най-малкото наивна недалновидност.

Ние сме убедени, че изискванията на близкото бъдеще ще наложат своя справедлив коректив върху политическата действителност в страната.

Сега думата за отговор имат демократичните сили.

 

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/