25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

12 юни 1991

София, 12 юни 1991 година            
        Брой (113/388) 
                        

Ръководител на Пресслужба "Куриер" Стефан Господинов


София, 12 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА (част първа) НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС. Документът е приет на Пленум на Централния изпълнителен комитет на съюза, състоял се на 12 април 1991 година в София.


Националният въпрос е преди всичко въпрос за съдбата на България, на нейния народ и на българската нация. Той се появява тогава, когато се полагат основите на новата българска държава. По волята на великите сили, българският етнос е жестоко разпокъсан, български земи и милиони наши сънародници са оставени под чуждо владичество в съседните страни. Тук те са подлагани на денационализация и асимилиране, безжалостно унищожаване и прогонване от родните си огнища. Съдбата на българското население, живеещо в откъснатите земи, е в основата на националния въпрос. Неотменна част от него са българското учебно и църковно дело, героичните борби и въстания на българите в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Част от големия български национален въпрос е и съдбата на стотиците хиляди бежанци, прогонени от родните им места и потърсили спасение, подслон и препитание в майка България... Откъсването на български земи от Родината, прогонването на българско население от родните места, асимилирането на българите е главното в тракийския проблем, който е съществен момент на националния въпрос в България.

България единствена между балканските държави преживя две национални катастрофи. В съседните страни остават земи, населени с преобладаващо българско население. До днес оцелелите наши сънародници в Югославия, Гърция, Турция и Румъния са преследвани за своето българско име, език и съзнание.

Историческата обремененост, както и грешките в националната политика на БКП през последните години имат своите последици в политическия живот на страната и в наши дни. Те правят трудно и мъчително разрешаването на възникналия остър етнически конфликт. Нещо повече, последният измества встрани същностния български национален въпрос, който е въпрос за българите, за тяхното място и роля в България и света.

Въпреки рецидивите от тежкото минало, трагизмът в борбите на българите за обединение в рамките на своята национална държава, нашият народ запазва традиционната си търпимост толерантност в отношенията към хората с небългарско съзнание, които живеят в България. Това трябва да бъде подчертано специално, защото някои от нашите съседи на Балканския полуостров показват напълно различен морал при разрешаването на подобни проблеми. Необходимо е да се припомни на онези, които и сега създават комплекс за вина у българския народ за неща, за които той не носи и не може да носи отговорност. В цялата си многовековна история този народ се отличава с толерантност и уважение към всички без разлика на етническо съзнание и религиозна принадлежност.

Съюзът на тракийските културно-просветни дружества /СТКПД/ в България поставя националния въпрос на първо място в своята обществена и политическа дейност. Като надпартийна и патриотична организация той има свои виждания и свой подход за неговото разрешаване, който отговаря изцяло на интересите на българския народ и държава. Това становище се изразява в следното:

1. За нас същността на националния въпрос е историческата истина, че има български земи и българи извън българската държава. Това трябва да бъде изходно начало в националната ни политика. Македония е разпокъсана между Сърбия и Гърция, като само малка част от нея е в границите на България. Източна Тракия остава в пределите на Турция, а Западна Тракия - в гръцката държава. Сърбия задържа в свои ръце Западните български покрайнини. В границите на Румъния остава Северна Добруджа - люлката на българската държава. Стотици хиляди бежанци от посочените територии и техните потомци живеят днес в България.

СТКПД ясно си дава сметка, че в този исторически момент България не може и не бива да предявява териториални претенции, да иска промяна на държавните граници. Право и задължение е на българската държава в един момент, когато неоснователно се търсят чужди малцинства в самата нея да покаже на Европа и света историческата истина. България има всички основания да настоява за запазването на българското културно-историческо наследство, поне доколкото то е оцеляло, в посочените по-горе земи. Неин майчин дълг е да осигури свещеното право на бежанците и техните потомци да посещават родните си места, да се покланят пред гробовете на своите майки и бащи, на своите предци, да се поддържат и пазят свидетелствата за родовата памет.

2. В Бесарабия и Банат, в Южна Украйна и Румъния, в Унгария и Чехословакия и на много други места живеят стотици хиляди българи. На тях историята и съдбата са отредили да живеят вън от своето отечество. Свещен дълг на българската държава е да се бори срещу опитите за тяхната денационализация и асимилиране. Тези хора имат право на свой майчин език, на свое четмо и писмо. България е в правото си да настоява, съгласно международните договорености, да се зачитат интересите на тези българи, без да се накърняват суверенните права на съответните държави и народи.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАТУТ НА НАЦИОНАЛНОТО ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ СДС, ПОДГОТВЕН ОТ ИНИЦИАТИВНА ГРУПА И ПУБЛИКУВАН НА 7 ЮНИ 1991 ГОДИНА.


Като отчитат изключително сложната политическа обстановка, провокирана от запазените тоталитарни и посттоталитарни структури в обществено-политическия живот, както и запазената власт на комунистическата номенклатура;

Като вземат предвид драматичното влошаване на икономическото и социалното състояние на българската нация и невъзможността да се осъществи преход към пазарна икономика;

Като заявяват, че в името на общонационалните интереси на българския народ следва да се даде предимство на общодемократичните, а не на тяснопартийните интереси;

Като желаят да предложат на българските избиратели най-достойните и компетентни представители на нацията;

Като декларират непоколебимата си решителност да доведат докрай демократизацията на българското общество като единствена алтернатива,

Партии и организации от СДС, депутати и свободни граждани решиха да обединят усилията си в изграждането на една нова демократична България, учредявайки Националното движение за демокрация СДС, и приеха следния статут:


I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Националното движение за демокрация СДС реализира своите цели чрез Граждански комитети СДС, които обединяват политически активни личности независимо от тяхната партийна принадлежност.

Главна цел на движението е окончателното ликвидиране на трансформираната в посткомунизъм комунистическа система в България чрез провеждане на незабавни парламентарни избори.

Кандидатите за изборни длъжности ще бъдат предлагани след допитване до общественото мнение в съответния избирателен район по утвърдена от Националната конференция процедура.

Гражданските комитети СДС са временни структури за срок, определен от Националната конференция на Националното движение за демокрация СДС.

Членовете на партии и движения, които подкрепят Гражданските комитети СДС, запазват своята партийна принадлежност.

Гражданските комитети СДС са отворени за всички партии, организации и движения, за всички граждани, приемащи статута и програмните документи.


II. ЧЛЕНСТВО

Член на Гражданските комитети СДС може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, решен да действа за постигане на главната цел на движението.

В Гражданските комитети СДС членуват физически лица, а не организации. Обединени в Националното движение за демокрация, те преодоляват тяснопартийните интереси, които затормозяват и блокират опозицията днес.

В Гражданските комитети СДС не могат да членуват лица, изповядващи фашизъм, комунизъм, шовинизъм, расизъм, тероризъм и насилие под каквато и да е форма.

Желаещите да членуват в движението подават заявление до съответната негова териториална структура. Членството се утвърждава от учредителите на местната организация. Оттегляне от движението се извършва чрез писмено изявление.

Всеки член получава документ за принадлежност към движението.


III. СТРУКТУРА И РЪКОВОДНИ ОРГАНИ

Движението има следната организационна структура:

1. Общински граждански комитет СДС.
2. Петдесет регионални Граждански комитета СДС.
3. Национален координационен съвет на Националното движение за демокрация СДС.

Ръководните органи на всяко равнище се избират с просто мнозинство.

Ръководството на общинските Граждански комитети СДС се състоят най-малко от трима членове - председател, секретар и координатор, избрани от общо събрание.

Ръководството на регионалните Граждански комитети СДС се състои от по двама представители на общинските граждански комитети СДС, които са поне 2/3 от състава му. Един от двамата общински представители задължително е председател. Ръководството избира оперативен орган от най-малко трима членове - председател, секретар и регионален координатор, а останалата 1/3 от състава се излъчва от учредителите на съответния регионален комитет.

Председателят представлява регионалния граждански комитет.

Регионалният граждански комитет назначава съответния технически персонал и отговаря за дейността му.

Висш ръководен орган на Националното движение за демокрация СДС е националната конферениия. Тя определя стратегията на движението, приема основните проектодокументи, утвърждава избирателните проектолисти.

В периода между две конференции Националното движение за демокрация СДС се ръководи от Национален координационен съвет. В него по правило влизат представители на петдесетте регионални комитета, представляващи най-малко 2/3 от състава му. Останалата 1/3 се избира от конференцията.

Съветът упражнява утвърдения от Националната конференция бюджет.

Националният координационен съвет избира оперативен орган - Национален изпълнителен комитет, който работи постоянно. Неговите прерогативи се определят от Националния координационен съвет.


IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Решенията на ръководните органи на движението имат задължителен характер и се приемат с обикновено мнозинство. Гражданските комитети СДС ще сътрудничат с всички партии и организации, приемащи главната цел на движението.

Нерешените въпроси в този статут се уреждат с решения на Националния координационен съвет. Тези решения могат да се променят само от националната конференция.

За контакти: София 1000, ул. "Позитано" N 8, телефони 65-81-10, 65-02-61, 39-01-16.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РЕГИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 8 ЮНИ 1991 ГОДИНА В СИМИТЛИ.


В конференцията са участвали представители на Координационните съвети на СДС и на Временните изпълнителни комитети от Благоевград, Петрич, Сандански, Кресна, Струмци, Симитли, Гоце Делчев, Банско, Разлог, Белица, Гърмен, Станке Димитров, Лисичково и Добринище, както и депутати във Великото народно събрание от този край на страната.

Като взе предвид Политическата декларация на Регионалния съюз на демократичните сили от 4 юни 1991 г., отмяната за провеждане на референдума като акт на политическо безсилие, продължаващото разлагане на парламента и явната му неспособност да взема съдбоносни за страната решения, обръщението на президента д-р Ж.Желев към Великото народно събрание в подкрепа на решението му то да се саморазпусне на 17 юли, деструктивната политика на представителите на БКП/БСП във временните управи в Пиринска Македония, политическия и икономически саботаж на местните стопански ръководители и ръководства на ТКЗС при осъществяването на реформата, което води до увеличаване на безработицата и социалното напрежение, РЕГИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СДС - ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ,
 РЕШИ:

1. Подкрепя искането в Политическата декларация на РСДС - Пиринска Македония, от 4 юни 1991 г. за незабавно саморазпускане на Великото народно събрание и провеждането на парламентарни избори.

2. Настоява министър-председателят на Република България незабавно да приложи дисциплинарни мерки, предвидени в закона, спрямо представителите на БКП/БСП, напуснали на 13 април 1991 г. и блокирали по този начин дейността на ВИК на община Благоевград.

В изпълнение на решенията от Политическата декларация на Регионалния съвет на демократичните сили от 4 юни 1991 г. и настоящата конференция,

З А Я В Я В А М Е:

1. Призоваваме представителите на СДС във Временните изпълнителни комитети в Пиринска Македония да проведат едночасова ефективна стачка на 10 юни 1991 г. /понеделник/, от 11 до 12 ч.

2. До 24 юни 1991 г. да бъдат отзовани нещатните членове на ВИК от СДС.

3. До 1 юли 1991 г. ще бъдат отзовани и щатните представители на СДС във ВИК в Пиринска Македония.

Призоваваме опозицията от цялата страна да се присъедини към решенията на конференцията.

Симитли, 8 юни 1991 Г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
Раздел "ВЪНШНОТЪРГОВСКИ СТРУКТУРИ" /част четвърта/ ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ /известната Програма "Ран-Ът/. Проектът като цяло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на раздела е известният американски експерт Юджийн Л. Стюарт.


Формулиране на потребностите

Необходимо е България да промени своите закони и процедури, отнасящи се до външната търговия, по такъв начин, че да се елиминира намесата на държавата, изразяваща се във формата на разрешения за износ, контрол върху валутния обмен, ограничения на частната собственост в зоните за свободна търговия, а също така да се даде възможност за юридическо преразглеждане на решенията, взети от митническите власти. Съобразно с главната цел на икономическата реформа да се създаде пазарна икономика, при която освобождаването на пазарния механизъм от опеката на държавата ще привлече инвестиции от западните предприемачи. България трябва да уеднакви своите закони, свързани с външната търговия, с тези, създадени от Запада,за да отговарят на условията за поощряване и защита на свободната инициатива в международната търговия.

Тук е представен обзор на международните търговски закони, създадениот Западните страни, които са в интерес на помагането и защитата на свободната инициатива във външната търговия, в контекста на формулиране на потребностите на България за промяна на нейните закони и процедури, за външна търговия.

Ходът на България към пазарна икономика и интегрирането й към международния търговски ред налагат модификация на митническите закони и процедури с оглед облекчаването на външната търговия. В пазарната икономика митническите закони и структури са създадени така, че да благоприятстват свободното движение на стоки и международното разделение на труда, докато правната система на непазарната икономика по традиция служи на съвсем други цели.

Тази част на раздел III на тази глава описва митническите закони и администрация в икономиките от пазарен тип и целите, на които тези закони трябва да служат. Тази част по-специално се занимава със:

- закони и процедури, които правят разлика между обикновения внос за непосредствено потребление от друг вид внос със специален статут, като например между внос на стоки, монтирани в чужбина, и произведени в страната компоненти и артикули, внесени със специална цел, такива, които се обработват допълнително или временно се складират с огледбъдещото им реекспортиране или внасяне в страната за потребление;

- процедурите по вноса и по поддържащите ги структури, създадени за улеснение на бързия и ефективен внос;

- основни митнически закони и стандарти, които са съвместими с международния търговски режим.

Тази част също описва нелоялната търговска практика, която често се среща на международния пазар и неообходимите закони за борба срещу тази практика.

Различия между обичайния внос за незабавно потребление и вноса със специален статут. При пазарните икономики пазарните сили служат за комбиниране на производствените фактори, т.е. земята, труда, суровините и управлението им. На международния пазар това се осъществяява на световно ниво. Резултатът е, че отделните стоки могат да бъдат произведени на етапи в различни държави преди потреблението им. Всяка страна добавя някаква стойност към стоките, като отделните икономически дейности се извършват в страната с относително най-голяма ефективност. Тази ефективност е измерима и се определя от конкурентни цени на самия пазар.

Пазарните икономики имат "правна инфраструктура", която улеснява този икономически процес. Тези инфраструктури правят разлика между вноса за незабавно потребление и вноса за допълнителна преработка иливременно съхраняване в склад преди окончателното му предоставяне на потребителя. Те също така предвиждат специално третиране на вносните изделия, които се монтират в чужбина за разлика от произведени в страната части и компоненти. Първият вид внос, т.е. този за незабавнопотребление, е обект на митническо облагане в момента на внасянето мув съответствие с таблица от тарифите на страната. Обратно, вториятвид внос е изцяло или частично освободен от обичайното митническо облагане или задължително обмитяване се отсрочва. Законите, управляващи втория вид внос, са правни инфраструктури, облекчаващи международната пазарна икономика с това, че те допускат международноразделение на труда и интернационализиране на производствения процес.Те предоставят на производителите повече възможности да произвеждатстоките си ефективно.

Последните от горепосочените закони се разглеждат по-долу. Те включват закони, предвиждащи освобождаване от данъци на произведенитев страната компоненти, монтирани в чужбина, "възвръщане на мита","складове под митнически надзор" и "закони за външна търговия".


Освобождаване от мита на компоненти, монтирани в чужбина

Често пъти е по-ефикасно за местните производители да произвеждат части и компоненти, да ги изнасят за окомплектовка в чужбина и после да реимпортират монтираните вече стоки за окончателна употреба или за разпродажба в страната на производителя. Могат да се посочат много примери. Един производител на радиочасти може например да намери за икономично да експедитира своите компоненти за чуждестранна страна, където заплатите са по-ниски или където съществуват особени умения или съоръжения и се дават възможности работната сила в тази страна даокомплектува радиоапаратите, които след това производителят реимпортира за крайна продажба. При друг подобен случай производител на конфекция би могъл да произведе предварително разкроени компоненти от отделни облекла, да ги изнесе за шев в чужбина и накрая да реимпортира готови облекла. Компонентите никога не губят своята идентичност, те са само окомплектувани в готови продукти в чужбина.

Митническите закони в пазарната икономика само улесняват този начин на производство. Те позволяват освобождаването от мито и достъп на стойността на произведените в страната компоненти и части в момент, когато те най-накрая се реимпортират в окомплектувана форма. Така митото се облага върху стойността на стоката в момента на внасянето й минус стойността на реимпортните компоненти, което означава, че се облагат със значително по-малко мито. Тази процедура поощрява ефективността, като улеснява международното разделение на труда.

Сега действащата в повечето страни съгласувана тарифна таблица от пазарен тип съдържа класификация на тези окомплектувани стоки в тарифата под N 9802.00.80. Адаптирана за САЩ тази уговорка съдържа следното:

Артикули, окомплектувани в чужбина изцяло или на части от произведени в САЩ компоненти и стоката, които /а/ са били изнесени във вид, готов за монтиране без по-нататъшна обработка, /б/ не са изгубили физическата си идентичност в тези артикули, изменяйки формата си, вида си или нещо друго, и /в/ не са нараснали по стойност или са усъвършенствани по вид в чужбина, освен че са били окомплектувани и с изключение на операциите, нехарактерни за процеса на монтиране като почистване, смазване или боядисване.

Артикулите, квалифицирани в тази тарифа, се облагат с мито върху пълната стойност на вносния артикул минус разходите или стойността на продуктите, произведени в САЩ.

Както се вижда от изложеното по-горе, тарифата се прилага само за артикули, монтирани в чужбина. Тя не се прилага за изнесените компоненти, които са били предмет на по-нататъшна фабрична обработкав чужбина, която би довела до загуба на физическата идентичност на компонента или до нарастване на стойността, или до усъвършенстване навида на артикула, а се прилага само по причина, че е била окомплектувана /с определени минимални изключения/.


Възвръщане на митото

Законите за възвръщане или възстановяване на митото са друг механизъм,допринасящ за международното разделение на труда. Този закон позволява възстановяване на митото, платено върху внесения артикул, който се използва за производството на други стоки за износ. За пример може да послужи възстановяване на платено мито за внесена стомана, използвана за производство на шлепове, в страната вносител,които след монтаж се продават за износ. Възвръщането на митото намалява производствените разходи и поради това насърчава производителите да откриват заводи в страната-вносител и да използватместната работна сила на тази страна. Всичко това създава работни места, поощрява икономическото развитие и повишава общата ефективност.

Законите за възстановяване на митото са лесни за възприемане, но те трябва внимателно да бъдат обмислени с оглед използването на подходящи методи за отразяване на събпюдаването им, така че митническите власти да могат да бъдат уверени, че внесените артикули/или в някои случаи заместители/ ще бъдат използвани за производствона други продукти за износ. С оглед обратното получаване на митото отищеца ще се изисква да документира количеството от използваните вносни артикули, сумата на платеното мито за тези артикули и факта,че крайният продукт е бил окончателно изнесен, всичко това в определеното от закона време. Някои закони за възстановяване на митото разрешават произведени в страната артикули да бъдат използваникато заместители по същия начин, по който би се процедирало с действително внесени стоки. В тези случаи трябва да се изисква съблюдаване на допълнително деловодство. В такива случаи платените подействителния внос мита ще бъдат възстановени, когато са използвани произведените в страната заместители. В САЩ възстановяването е позволено за 99 % от действително платените мита.

Американският закон предвижда също така нареченото "възстановяване на митата при същите условия”. Това е възстановяване на мита, платени за вносни стоки, които впоследствие се изнасят при същите условия, при които са били внесени, преди да бъдат използвани в САЩ. Този закон позволява на производителите да променят своите планове според обстоятелствата, а това ги прави гъвкави. И, разбира се, това подпомага ефективността им.

Законите за възстановяване на митата официално предписват ограничения във времето за рекламация по възвръщането на митата. Според американското законодателство рекламации за възстановяване могат да бъдат направени в рамките на пет години след внасянето на артикула. Периодът се свежда до три години, когато се използват произведени в страната заместители.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВНИ НАЧАЛА /част втора/ на Русенския съюз "Царство България", учреден на 15 август 1990 година.


II. Знаци на държавата

Те ще бъдат:

1. Знамето: българският трицвет и конската опашка.
2. Гербът: простият, сложният и тържественият.
3. Химните: Националният - "Шуми Марица" и Химнът на Н.В. Царя.


III. Административно деление.

Царството ще се дели на:

1. Столица - Голяма София - самостоятелно обособена територия.
Старите столици: Плиска, Преслав и Велико Търново ще получат особен статут.
2. Окръзи - съгласно административно-териториалното устройство от 1959-1964 г.
3. Общини - границите им и включените в тях селища следва да се определят съгласно изричното свободно волеизявление на местното население.


IV. Духовна култура

1. Образователната система ще се модернизира като се използва всичко най-добро от традиционната българска народна просвета.

Задължително и безплатно трябва да бъде само основното образование:

Средното образование трябва да бъде:

професионално - създаващо добри професионалисти;
гимназиално - създаващо хора, годни да продължат образованието си в Университета.

В основните и средните училища ще бъдат застъпени в най-висша степен нравственото и телесното възпитание.

Всички висши учебни заведения в страната трябва да бъдат обединени в един могъщ Университет, запазвайки своята академична самостоятелност.

Университетът ще бъде генератор на кадри и идеи, основен двигател на напредъка на страната.

2. Университетът ще бъде основата на българската Наука, връзка между Просветата и Науката.

Ръководител на Науката ще бъде Българската Академия на Науките.
Науката трябва да бъде основната сила, която ще свърже и приобщи България към модерния свят.

3. Изкуството трябва да се развива напълно свободно.

Държавата ще подкрепя онова изкуство, което укрепва българския народ, неговата жизненост и нравственост.

4. Държавата ще поощрява повишаването на духовната и материалната култура на всеки свой гражданин при спазване на необходимото равновесие между тях.

Русенски съюз "Царство България” смята, че основен фактор за повишаване на културата на обществото е повишаването на културата на всеки негов член.

5. Народното творчество - автентично и осъвременено - ще се поощрява във всички негови форми и изяви.

6. РС "ЦБ" е убеден, че българският правопис трябва да се преустрои, като се осъвремени действащият до 9 септември 1944 г. правопис.

7. РС ”ЦБ" смята, че трябва да се създаде писменост, речник и граматика за етническите групи, населяващи България, което да спомогне за развитие на тяхната самобитна култура.

8. РС ”ЦБ” смята, че главна роля за спасението, възраждането и възхода на нашия народ и държава ще изиграе възвръщането му към вярата в Бога и религията и всячески ще съдейства за това.

9. РС ”ЦБ” ще работи за възвръщане човешкото достойнство на всеки български гражданин и за укрепване на семейството.

10. РС ”ЦБ” ще работи за съхраняването на културното наследство.


V. Национален въпрос

1. Русенски съюз "Царство България” отчита реалността, че българският народ представлява пъстра мозайка от различни етнически групи.

2. РС ”ЦБ” счита, че това многообразие е не беда, а Божий дар за България.

3. РС ”ЦБ” ще ратува за пълна равнопоставеност на всички етнически групи в Държавата в областта както на материалния, така и на духовния живот.

4. РС ”ЦБ” ще работи за примирение между отделните етнически групи, за преодоляване на противопоставянето и изолацията между тях, смятайки, че това е единствената здрава основа за неделимостта и целостта на Отечеството.

5. РС ”ЦБ” смята да действа за постигането на тези цели с помощта на разяснението, убеждението и добрата дума, да търси и намира това, което ни свързва, а не това, което ни дели.

6. РС ”ЦБ” е убеден, че от всеки български гражданин, от всеки поданик на Негово Величество зависи България в най-скоро време да стане страна, в която хора, различни по език, обичаи и религия, живеят помежду си мирно, по човешки, цивилизовано.

7. РС ”ЦБ” ще работи за духовното и културно сплотяване на всички българи по света, независимо от това в коя страна живеят те, без дапредявява пред когото и да е каквито и да са политически и териториални претенции.

8. Русенски съюз "Царство България” разбира, че демографският въпросв момента е много тежък за България. Той ще работи за неговото положително решаване, като изразява убеждението си, че основниятфактор при това е духовно-нравственият.

/Пресслужба "Куриер”/

 

10:45:46                
        12.06.1991 г.                

Редактор:  Нина Гаврилова                     
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сopyright © Пресслужба "Куриер”, 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба ”Куриер” е задължително!