12 октомври 1993


София, 12 октомври 1993 година
Брой 199 /986/


София, 12 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ФИЛИП ДИМИТРОВ ПО ПОВОД НА 2-ГОДИШНИНАТА ОТ ИЗБОРНАТА ПОБЕДА НA КОАЛИЦИЯТА НA 13 ОКТОМВРИ 1991 Г.


Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Навършват се 2 години от изборната победа на СДС на 13 октомври 1991 г. Съюзът на свободните демократи /ССД/ тогава бе член-наблюдател на СДС и неговите членове и симпатизанти участваха дейно в предизборната борба и гласуваха със синята бюлетина. Макар че по-сетне /в края на 1992 г./ неоснователно и нелегитимно НКС на СДС ни "отлюспи" /за което ние протестирахме своевременно, но без никакво внимание от Ваша страна/, Националното ръководство на ССД има пълното морално право да настоява пред Вас и целия НКС да излезете публично с цялостна равносметка за изтеклите 2 години.

Членовете и симпатизантите на ССД, както и много други привърженици на СДС изпитват сега големи разочарования от политиката на НКС на СДС и той е длъжен да обясни на тях честно, аналитично и самокритично истинските причини за парадокса - от победители преди 2 години да сме сега отново в опозиция, и то неконструктивна.

Ние настояваме също така ясно и категорично да се поеме моралната и политическата отговорност за провалите в стратегическата линия и тактиката на СДС. И тази отговорност е време да бъде строго персонализирана. Позата на непогрешимост никак не приляга на действително демократични лидери!

Очакваме Вашия отговор, г-н Председател.

София, 11 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ССД: проф. Иван Калчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА ПРЕЗ ПЕРИОДА 5 ЮНИ - 2 ОКТОМВРИ 1993 Г. НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ПРОЧЕТЕН ОТ ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА-МОЗЕР НА ЗАСЕДАНИЕ, СЪСТОЯЛО СЕ НA 2-3 ОКТОМВРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НA УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ,

От последното заседание на УС през юни до сега политическата обстановка в България стана още по-напрегната и обезпокоителна. Станаха и важни събития и от международен характер, на които ще се спра по-късно.

На какво сме свидетели тук, в нашата родина? На една все по-явна рекомунизация. Нека само напомня, че в Димитровград се предвижда издигането на свалената статуя на Георги Димитров, за да стане ясно как убийците на свободата и демокрацията, заклеймени от свидетелствата на техните жертви, се вдигат от буншцето да замърсяват все оше непречистения въздух на посттоталитарната ера.

Правителството на Беров оправда всички наши предвиждания, а действията на болшевишкото мнозинство и бездействието на опозицията в парламента спомагат за създаването на този болен климат в нашата страна, където започват да се активизират всички задрямали бацили и да се развиват нови.

В ПЪЛЕН ХОД Е РЕКОМУНИЗАЦИЯ И РЕТЕКЕЗЕСАЦИЯ

Нито един сектор от нашия политически и икономически живот не остана незасегнат от посегателствата на това правителство и болшевишкото мнозинство в парламента. Насърчени от своето положение и от липсата на дейна, обединена и убедена опозиция в Народното събрание, техните набези продължават. БСП се готви да печели избори и да управлява вече не с чужд, а със свой мандат. Поне това тя се мъчи да внуши на стреснатия и объркан електорат - стреснат от трудностите, от цената на демократичната реформа, объркан от липсата на каквато и да е последователна държавна политика във всички области на живота на обикновения гражданин. Увеличаващата се безработица и инфлация, опорочаването на поземлената реформа, забавянето на приватизацията, провеждането на скрита приватизация и т.н., които ощетяват народа и лишават земеделския сектор от законните поне 10 на сто ниски изкупни цени.

Всичко това създава едно чувство на безизходица, която не е случайна, защото мотото на правителството и БСП е "колкото по-зле, толкова по-добре".

Те хвърлят вината върху демокрацията, за да разочароват хората, да им внушат, че имат нужда от силна ръка, че пазарният модел води до беднота, въпреки че в действителност той е доказал своята състоятелност там, където е бил приложен както трябва. Те не споменават, че в България няма истинска пазарна икономика, защото пазарната икономика означава производство, конкурентни цени, качество на производството и правителствен надзор за балансиране на икономиката. Тук сега цари един икономически хаос, в който преуспяват банкери и търговци, едните с високи лихви, другите чрез търговия с чужди стоки.

Всички вие знаете каква кампания се води за спиране, за изопачаване на поземлената реформа, основа на демокрацията и икономическото възраждане на България. Води се отново война срещу частния собственик, за да му се отнеме земята и независимостта. Поправиха се закони, нарушават се гласуваните правила за реституция на земята. Подменят се ликвидационни съвети /ЛС/, след като е изтекъл срокът. Промените в закона предвиждат редуциране, а не смяна на членове на ЛС. Всичко това се върши не от икономическа необходимост, а по политическа поръчка. Подменят се тези членове на ЛС. които са членове на БЗНС или СДС или безпартийни, и се заместват неотменно с членове на БСП и бивши председатели на ТКЗС - нещо, което е поредното нарушение на закона. Целта е старите ТКЗС да се запазят под формата на новите Орсови кооперации, чийто устав, както установиха напоследък от "Селишето на честта, е идентичен с този на ТКЗС. Там няма собственост в реални граници, а обща нива. те разграбват имущество.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НA ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В РУСИЯ.


Гражданско обединение за републиката /ГОР/ изрази своята позиция по събитията в Русия още миналата седмица. За съжаление тогава основните политически сили, а и държавните институции заеха една, меко казано, странна позиция. Българската социалистическа партия /БСП/, в присъщия й стил зае позиция, която отрича действията на Елцин по същество. Но не това е важното. Важното е, че и президентът, и министър-председателят си замълчаха, очевидно за да не бъдат заподозрени в подобен тип бъдещи действия. Дори Съюзът на демократическите сили /СДС/, който се очакваше да заеме една принципна позиция, също замълча, вероятно за да не даде стимули на президента за евентуални действия в България. Нещата в Русия и в България са съвършено различни. В България има конституция, която е приета от демократично избран парламент и която стои над всички ни. В Русия има конституция, която е унаследена, и поради това там се получи нещо, което никоя велика сила не може да си позволи - блокаж на властта и невъзможност да се вземат решения.

Единствен изход от създалото се положение е това, което ние подкрепихме и което можеше да предотврати кървавата баня - всеобщите избори. Избори едновременно и за президент, и за парламент. Дори и да не съвпаднат те по време, което е въпрос на технологична прецизност. Елцин обяви всеобщи избори и това беше здравото решение, решението, върху което можеше да се стъпи.

Ние категорично се разграничаваме в две неща от това, което се случи през изминалата нощ: Първо - насилието, фактът, че Хасбулатов и Руцкой се решиха да дадат път на насилието, е нещо, което никой не може да приеме, нещо, което вече показва ясно кой какъв е в Русия. Второ, зад това насилие ние съзираме опит за една неокомунистическа реставрация.

И въпросът не опира само до Русия. Ако това се състои дори частично, ако дори частично хората, които стоят зад Хасбулатов и Руцкой, допрат до властта, поемат контрол върху властта на една велика сила, светът автоматически се връща отново в прегръдките на студената война. И ако това не се разбира в България, ако господата от Висшия съвет на БСП не го разбират, трябва да им се каже много ясно. Става дума за принципна позиция. България така или иначе ще продължи да търгува с Русия. Ние имаме нужда от руските пазари. Това е една от големите алтернативи на българската индустрия и българската икономика. Ние не можем да оставаме в изолация. Над 85 процента, практически целият цивилизован свят, подкрепи действията на Елцин за всеобщи избори. България остана настрана.

Ние апелираме към президента на България, независимо от заминаването му днес, към министър-председателя, към външния министър, който не може да стои в сянка, да изразят становището си по този въпрос. Защото утре ще ни бъде необходимо да търгуваме, да развиваме нормални отношения с Русия. Искаме да изразим нашата надежда кървавата баня в Русия да приключи колкото се може по-бързо, колкото се може повече животи да бъдат спасени. Виновниците, разбира се, ще бъдат наказани. Това е вътрешноруски въпрос. Ние изразяваме надежда, че президентът Елцин няма да се възползва от ситуацията, че няма да установи авторитарен режим в Русия, защото това също би тласнало процесите назад. Убедени сме, че независимо от лудостта и безумието на хората на Хасбулатов и Руцкой през миналата нощ, след преодоляването на въоръжените стълкновения ше бъдат създадени условия за провеждането на демократични избори, за да може Русия да тръгне по пътя на истинската демокрация. Авторитарният режим не е път. Всеобщите избори - това е пътят. Народният вот стои над всичко.

ГОР застава на позицията на ненасилието, казва "не" на лицемерието в българската политика, в която някои политици заемат една позиция в определена ситуация и само след дни променят тази позиция на 180 градуса.

София, 4 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ОТ ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ДО РЪКОВОДСТВОТО НA БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ ПО ПОВОД НA ОЦЕНКА, НАПРАВЕНА В ДОКЛАДА НA ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA ПАРТИЯТА ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ.


ГОСПОДА,

В брой 186 от 23 септември 1993 г. на бюлетина Пресслужба "Куриер" на БТА е публикувана част от фундаменталния доклад на г-н Васил Златаров, в който на Либерално-демократическата партия /ЛДП/ са посветени тринадесет съдбоносно-драматични фатални реда.

За съжаление те вместо тревога предизвикаха поредната порция бурен смях в нашите либерално-демократически редици, а вярваме, и в околната обществено-политическа среда.

Ние разбираме проблемите на г-н Златаров и сие, някои от които бяха изнесени в ранобуден вестник, но сме длъжни да съобщим, че освен морална на друга помощ от наша страна Българският демократически форум не може да разчита.

На г-н Златаров и сие сме принудени да заявим следното:

1. Г-н Гузелски напусна Либерално-демократическата партия още през месец юни 1992 година с "цялата си организация" от трима души и половина /за справка - в. "Прелом", седмично издание на БДф, бр.29/29 юли 1992 г./.

2. Адвокатът Даскалов от София, след драматична декларация, се раздели с Либерално-демократическата партия на 1 юли 1992 г./ за справка - в. "Век 21" от 1 юли 1992 г./

3. Пет месеца по-късно след тези импозантни величави събития, които разтърсиха света, г-н Карастоянов си самоорганизира политическо матине в тесен кръг, самообявява се за председател, саморазпуска Либерално-демократическата партия, след което самовлива партията в Българския демократически форум.

Този "внушителен" акт си остава най-постният виц за 1992 година, за да ни бъде преразказван в нови варианти.

4. С чувство на дълбоко прискърбие сме длъжни да уведомим Българския демократически форум и целокупната българска общественост, че няма нито една организация на Либерално-демократическата партия, която да се е обявила за саморазпускането на партията, още по-малко за нейното вливане в Българския демократически форум.

До доказване на обратното от г-н Златаров и сие заявяваме официално, че каквито и да е изявления от този род приемаме за политическа провокация и инсинуация. Меко казано.

5. Либерално-демократическата партия проведе свой конгрес от 31 октомври 1992 г. до 1 ноември 1992 година в град Етрополе и на него участваха 23 регионални организации и една извън страната.

Колкото до някакво мнимо решение на съда, имаме усещането, че става дума за другарския съд на някоя местна структура на Българския демократически форум.

Господа от Български демократически форум, вярно е. че политиката, особено у нас, е мръсна работа, понятни са и вашите вътрешнопартийни проблеми, за което отново искрено ви съчувстваме. но "ОТ ДРУГА СТРАНА ПРОЯВЯВАМЕ РАЗБИРАНЕ КЪМ "ГЕРОИЧНИТЕ" ОПИТИ НА ДОСТОЛЕПНИТЕ СИНОДАЛНИ СТАРЦИ ОТ БДФ ДА ИМИТИРАТ ПОЛИТИЧЕСКА АКТИВНОСТ И ДА РАЗРУШАТ ПРЕДСТАВАТА, ЧЕ УЧАСТВАТ ПОВЕЧЕ В МИМАНСА НА СДС". /Цитатът е из декларация на Либерално-демократическа партия от 30 ноември 1992 г./.

Либерално-демократично ви стискаме палци да си решите проблемите с г-н Пламен Анакиев и дружина.

Ние сме партия на млади хора, може и да доживеем това.

София, 8 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И ХОДА НA АГРАРНАТА РЕФОРМА, ПРИЕТА НA ПЛЕНУМ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НA БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 26 СЕПТЕМВРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Моралната и политическа отговорност за това състояние на българското село се носи изцяло от онези, които предприеха налудничав експеримент в тази решаваща област на националния живот. Отговорност носят и онези държавни институции, които в нарушение на своите конституционни функции и правомощия предприемат нежелана от никого и необмислена намеса в решаването на сложните и деликатни проблеми на аграрната реформа. Драстичен пример в това отношение е президентът на републиката. По време на предизборната си кампания той се превърна в идеолог на максимално раздробяване на земеделието. Сега се опитва да блокира производствените дейности на собствениците и техните сдружения до пълното приключване на земеразделянето. "Грижите" на президента са в разрез с неговите конституционни правомощия, а последиците от евентуалното им осъществяване ще бъдат катастрофални както от гледна точка на задоволяване на вътрешните потребности от селскостопанска продукция, така и по отношение на експортния ни потенциал.

Деструктивните цели, заложени в измененията на Закона за земята, за жалост се превръщат в реалност. В разрез с всякаква икономическа логика по чисто идеологически, политически и партийни съображения бяха разбити основните производствени структури в селското стопанство. Вече втора година пряко волята на собствениците, но за тяхна сметка в българското село се подвизават натрапени "отгоре" бюрократи. Пагубната реставрационна политика на СДС постави под въпрос бъдещето на съвременното българско земеделие и обективно обслужи враждебни за нас чужди икономически интереси.

БСП и ПССД предупредиха за пагубните последици от измененията в закона, гласувани от тогавашното мнозинство на СДС и ДПС. Последствията щяха да бъдат още по-драматични, ако през целия този период БСП, под заплахата на съдебна и административна разправа, не отстояваше своята позиция. Към тази позиция на реална защита интересите на собствениците и съпротива срещу разгрома на селото се присъединиха и други политически партии, синдикати и обществени организации.

Сега е необходимо да се изпълнят заложените в закона още от Великото Народно събрание конструктивни цели - да се конкретизират максимално бързо отношенията на собственост, да се даде максимална свобода за упражняване правото на собственост и най-вече в процеса на производството, да се окаже необходимото съдействие от държавата на произвеждащите собственици и техните сдружения. Ясно е, че икономическите реалности и интереси тласкат свободните собственици към съвременното едро земеделие. Това е, което рицарите на реставрацията не могат да понесат. Това е, което ги кара да повтарят монотонно за "ретекезесацията", "рекомунизацията" и ’репресията".

Всъщност какво иска и за какво се бори БСП:

1. За държавна политика, насочена към ефективно и конкурентоспособно земеделие като главно условие за просперитет на българското село и на страната като цяло.

2. За безусловно и реално възстановяване на частната собственост върху земеделските земи и имуществото на ТКЗС, така както изисква Законът за земята. Всяко забавяне на този процес ще засили разрухата в селското стопанство и ще компрометира самата реформа.

3. БСП отхвърля идеологическите модели в земеделието. Всички форми на стопанисване имат право на съществуване, като доказват своята жизнеспособност в условията на пазара и конкуренцията. Спорът за кооперация в нейните разновидности, индивидуален или друг начин на обработване на земята трябва да се решава от земеделската практика, а не от партийни мотиви или административен натиск. Никой няма право да заклеймява законно регистрирани кооперации. Единствено собственикът на земя има правото да избира как да обработва земята си - отделно или в съдружие, това право по конституция и закон му принадлежи и в момента не може да бъде отлагано или ограничавано по никакви идеологически, политически или "технократични" съображения.

4. БСП е за ускорена приватизация на преработвателните, изкупвателни и обслужващите предприятия със силно участие на селскостопанските производители. За активното участие на селскостопанската наука в аграрната реформа настоява БСП. Голяма част от специалистите и учените-аграрници сега са изолирани от процесите в земеделието, не се използват техните знания и опит.

5. БСП е за аграрна политика, която ще осигури трайна държавна защита и подпомагане на българското земеделие. Без такава защита от нелоялната външна конкуренция, дъмпингови цени и безконтролния внос на чужди земеделски стоки, без подпомагане и преференциален кредит, без държавно регулиране на пазара с икономически средства българското земеделие е обречено.

6. След определена настойчивост от страна на БСП правителството прие основни насоки на аграрната реформа. ВС на БСП и ПССД оценяват този документ като конкретна стъпка в реализиране програмната декларация на правителството. С прекратяване на стопанските функции на ликвидационните съвети и окончателно на тяхната дейност до края на 1993 г., с решаването на някои проблеми на земеразделянето, предварителния въвод във владение на земя и ускоряване на предаването на имуществото, ще се ускори аграрната реформа. Но това не е нищо повече от една минимална гаранция, че и следващата селскостопанска година няма да бъде провалена. Редица остри проблеми остават нерешени. Процесът на възстановяване на правото на собственост върху земята си остава бавен и мъчителен. Това налага правителството и Министерството на земеделието да изискват прилагането на закона и правилника в тяхната цялост, като се допуска изготвяне на плановете за земеразделяне на базата на предварителния въвод и заявеното желание за групиране на собствениците. Не получават отговор въпросите на новите производствени структури - статут, кредитиране, имуществени дялове и др. БСП настоява всеки собственик, получил земя окончателно или чрез предварителен въвод, свободно да избира начина на нейното стопанисване - индивидуално или в съдружение. Едновременно с това на новите производствени структури - срещу дяловете на собствениците, да се предоставят машини и други основни фондове.


*  *  *

Висшият съвет на БСП и ПССД предлагат на вниманието на българската общественост тази политическа оценка с убеждението, че драматичните проблеми на българското село могат да обединят усилията на национално отговорните фактори с цел да се направи всичко възможно да бъде спряно по-нататъшното целенасочено разорение на българското село, да се защитят продоволствената сигурност на страната и интересите на милионите български потребители. Те призовават компетентните власти да поемат изцяло и без колебания своята отговорност за съдбата на селското стопанство, а онези държавни и политически фактори, които нямат тези пълномощия и не носят никаква отговорност пред обществото за своите позиции и действия, да прекратят необоснованата си намеса при решаването на въпроси от изключителния суверенитет на собственика на земя и селскостопанско имушество. След незабавното и безусловно признаване на правото на собствениците да вземат самостоятелни решения за най-ефективното използване на своята собственост и да осъществяват и организират производството съгласно своята воля и интереси може да се гарантира рационалното използване на значителния потенциал на нашата аграрна икономика.

Единствено по този път могат да бъдат изградени истински пазарни отношения в селското стопанство и между селското стопанство и другите сектори на икономиката, да се стигне до най-подходящите за традициите и конкретните условия на България форми на стопанисване и използване на най-голямото национално богатство - българската земя.

София, 26 септември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00
12.10.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов. деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!