12 ноември 1991

София, 12 ноември 1991 година

Брой 222 (497)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

СТАНОВИЩЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ПО ПОВОД ПОСТЪПИЛИТЕ ИСКАНИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС). Документът е подписан от председателя на Конституционния съд Асен Манов.

Пред Конституционния съд е поставено на разглеждане искане, което се отнася до конституционността на Движението за права и свободи (ДПС). Искането е направено от 93 народни представители от състава на Седмото велико народно събрание. Съгласно Конституцията на Република България и Закона за Конституционния съд едно от правомощията на Конституционния съд е да се произнася по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения.

В съответствие с изискванията на Закона за Конституционния съд след образуването на делото ДПС е уведомено за постъпилото искане и е определен срок за представяне на писмено становище и доказателства. В рамките на дадения срок от страна на ДПС е представено писмено становище, в което са направени доводи срещу допустимостта и основателността на искането на групата депутати. В отговора на ДПС е изтъкнато също, че изложеното в искането не е достатъчно, за да породи спор за конституционността на ДПС, който може да бъде рзгледан от Конституционния съд.

Междувременно в Конституционния съд е постъпила и допълнителна молба, подадена от 53 народни представители от състава на новоизбраното Народно събрание, в което се заявява. ме подписалите я се присъединяват към първоначалното искане, а се правят и нови искания, които също засягат ДПС, респективно статута на народните представители, избрани с листата на ДПС.

Допълнителната молба също подлежи на съобщаване на ДПС, като му се предостави възможност да изрази становището си и по нея. И двете искания, освен това, е необходимо да бъдат уточнени от гледище на предмета на исканията и съображенията, които ги обосновават.

Досегашното развитие на производството по делото показва, че по него се извършват действия, които имат подготвителен характер. В този стадий исканията и становищата се уточняват и привеждат в съответствие с определени изисквания, които са условия за по-нататъшното движение на делото. Именно тези въпроси се поставят за разглеждане в закритите заседания на Конституционния съд след 6 ноември 1991 г. Едва след тяхното приключване може да се пристъпи към същинската процедура по разглеждане на делото. Самата процедура включва две фази, като в първата Конституционният съд се произнася по допустимостта на исканията, а във втората - по съществото на спора. Допустимо, а и наложително е във всяка от фазите да се проведат повече от едно заседание. Налага се и събирането на обилен доказателствен материал. Характерът на производството и обемът на работата изискват период от време, чиято продължителност е в зависимост и от изтичането на установени от закона и от Конституционния съд срокове. Поради това не бива да се счита, че решаването на повдигнатия от групата народни представители спор относно конституционността на ДПС, пораждащ естествен интерес сред обществеността, ще бъде еднократен акт, който може да бъде очакван в близките дни.

Конституционният съд е призван да осигурява върховенството на Конституцията и е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Той действа, като се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и на Закона за Конституционния съд.

Като държи сметка за оправдания интерес към спора относно конституционността на ДПС, Конституционният съд своевременно ще информира чрез БТА за хода наделото.

София, 8 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асен Манов

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ И ЗА НЕРЕШЕНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРИЯ.

Резултатите от последните избори обогатиха политическата история на България с две нови реалности. За втори път след периода 1947-1990 година в новия парламент няма да има земеделски депутати. По този начин милиони лъгани и ограбвани труженици, така както и стотици хиляди гладни и безработни, няма да имат истински защитник на интересите си в лицето на Земеделския съюз. Формиран е един двуполюсен парламент, за чиято работоспособност най-верен отговор ще даде бъдещето.

България пое своя несигурен път към бъдещето в условията не само на либерализация на цените при блокирано производство и пазар, но и на безпрепятствено процъфтяване на булевардната икономика, на тъмните финансови машинации и на престъпността. Прибавени са достатъчно нови предпоставки за продължаване на политическата, икономическата и социалната нестабилност на страната.

Престъпление е земеделската продукция да остава неприбрана, при условие че стотици хиляди са безработни, а милиони хора гладуват.

Престъпление е да не се възстановяват правата на собствениците да владеят, ползват и се разпореждат със земята си по предпочитания от тях начин и в желаните от тях срокове.

Престъпление е да се допусне шокова приватизация на предумишлено доведените до фалит и все още недоразграбени държавни предприятия и имущества, за закупуването на които престъпниците и спекулантите вече натрупаха достатъчно капитали с тъмен произход.

Престъпление е изкуственото поддържане на антагонизма и разединението на българския народ, който дълго ще плаща високата цена на своите илюзии, заблуди и предразсъдъци.

Не може да има свобода, справедливост и морал в една страна, в която виновниците за националната й катастрофа или техни подставени лица си осигуряват достатъчно шансове да се превърнат в бъдещи нейни собственици вместо да отговарят за престъпленията си.

Макар и като извънпарламентарна политическа сила, Български земеделски народен съюз - Никола Петков заявява още веднъж решимостта си докрай да защитава справедливите искания и интереси на производителите и потребителите.

София, 8 ноември 1991 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: М. Дренчев

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Много от антифашистите у нас първи подеха борбата против тоталитаризма, за което те бяха преследвани и репресирани от неговите органи. Ето защо ние, антифашистите, заедно с целия български народ очакваме от новото Народно събрание делова работа в името на демокрацията, гражданския мир и социалния и националния просперитет на Родината.

Предлагаме Народното събрание да направи задълбочена преоценка на досегашния ход на икономическата реформа. Икономическата реформа е необходима, но тя трябва да осигурява всестранна и ефективна защита на населението. За съжаление някои от методите и приомите на провеждането й досега обогатяват шепа бизнесмени и спекуланти, създават условия за престъпност и беззаконие, причиняват бързо и масово обедняване на народа. Ако всичко това продължи, то може да доведе страната до истинска катастрофа, до взривяване на гражданския мир и до национално самоубийство. Ето защо Народното събрание трябва да приеме такива икономически закони, които да отстранят отрицателните страни на реформата и да й дадат плът и кръв, гарантиращи социалните и наднационалните интереси на народа и Родината.

Предлагаме Народното събрание внимателно да преосмисли и външната политика на Републиката. Интегрирането ни в европейските структури трябва да се съчетава с нацоналното достойнство и интереси на Родината. България не бива да се превръща в колония или сателит на която и да е велика сила. Тя трябва да се утвърждава и развива като основен фактор на мира, разбирателството и добросъседството на Балканите.

Като вземаме предвид потенциалната опасност, която съдържа сегашното състояние на етническите взаимоотношения в страната, настояваме Народното събрание да разработи и приеме цялостна научнообоснована и стратегически осмислена и насочена програма по нацоналния въпрос. Трябва да се прегради пътят на всички и всякакви опити, от където и да идват те, на автономизъм и сепаратизъм, на изкуствено изменение на еднонацоналната определеност на българската държава. За тази цел Народното събрание да положи максимални усилия за постигане на взаимно разбирателство и национално съгласие между политическите партии и организации в страната.

Ние, българските антифашисти, се отнасяме с разбираема тревога и загриженост към зачестилите в последно време прояви на екстремизъм и неофашизъм. Те застрашават мирния и Демократичен процес у нас и създават опасност от нов тоталитаризъм. Ето защо призоваваме Народното събрание и другите органи на властта да направят всичко възможно за пресичане на тези прояви. Народното събрание може и трябва да приеме такива закони, които да отстранят от нашето политическо пространство всяко присъствие на екстремизъм и неофашизъм, в това число и вандалщината към културно-историческото наследство на народа и Родина.

В борбата против тези и подобни на тях отрицателни явления и процеси огромна роля могат и следва да играят Българска телевизия и Българско радио като национални институти. Крайно време е Народното събрание да приеме закон или статут, който да гарантира и развива обективността и надпартийността им като национални институти.

Ние, българските антифашисти, ще подкрепяме активно работата на Народното събрание в сферата на очертаните от нас проблеми.

София, 1 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ (НДП).

 

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 Независимата демократична партия - НДП (еН-Де-Пе) е политическа организация, учредена на 21 ноември 1989 г. в гр. София, в името на българската земя и народ, грабени, мамени и експлоатирани от наши и чужди политически сили. Тя е една НОВА, ПРОГРЕСИВНА И ТЕХНОКРАТИЧНА партия в политическата история на страната ни, чиято идейна и философска основа е осмислена като НЕОБХОДИМА ПОЛИТИЧЕСКА РЕАЛНОСТ за съвременния български обществен живот.

Чл. 2 Независимата демократична партия е партия на ЦЕНТЪРА - без леви и десни тенденции на развитие. Тя е партия на ПРОГРЕСА И ТЕХНОКРАТИТЕ - разум, рационалност, резултат. Партия на ПОЛИТИЧЕСКАТА СЪВЕСТ и ПРОЗРЕНИЕ на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, чиито ОСНОВЕН и ВЪРХОВЕН орган е КОНГРЕСЪТ, представен от делегатите на местните и окръжните политически клубове, ръководени от Политическия екип на НДП.

Чл. 3 Независимата демократична партия е проектирана, изградена и учредена на принципа на политически ПУЛСИРАЩАТА активност, с ЕДИНСТВЕН и ПРЯКО зависим ПОЛОЖИТЕЛЕН ОБЩЕСТВЕН РЕЗУЛТАТ от ЛИЧНИТЕ КАЧЕСТВА (ум, въображение и реализаторски способности) на ТРИЧЛЕННИЯ СЪВЕТ - председател, заместник-председател и организационен секретар, които заедно с деветима присъединени членове образуват ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕКИП на НДП.

Чл. 4 Политическата програма на Независимата демократична партия е насочена към ПОЕТАПНОТО осъществяване на НЕЗАВИСИМА икономика, САМОСТОЯТЕЛНА научно-културна дейност и политически НЕУТРАЛИТЕТ за древното ни отечество България в рамките на общия европейски дом.

Чл. 5 Характерът и задачите на Независимата демократична партия са обединени от нейната крайна цел: независима, демократична и европейска България, изградена САМО и ЧРЕЗ волята, ума и труда на членовете на НДП и на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ако той ПОЖЕЛАЕ и ПОДКРЕПИ благородните усилия на Политическия й екип за такава ИЗБОРНА ПОБЕДА, която в условията на една многопартийна политическа система на управление ДА ПОЗВОЛИ на НДП да състави САМОСТОЯТЕЛНО ПРАВИТЕЛСТВО, което да осъществи пълноценно Общата програма на Независимата демократична партия.

Чл. 6 Независимата демократична партия чрез политическата и икономическа си дейност утвърждава на дело, С ЛЕГАЛНИ СРЕДСТВА и ПО ДЕМОКРАТИЧЕН ПЪТ приемането на такава КОНСТИТУЦИЯ и ЗАКОНИ в България, които посредством механизма на СВОБОДНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА да осигурят на частната, личната, интелектуалната, частната кредитно-финансова, кооперативната, акционерната, асопиативната, държавната, включително и на собствености от непознат досега вид НЕОГРАНИЧЕНО РАЗВИТИЕ. Основният закон на икономическата политика на НДП е: ДА НЕ СЕ МАМЯТ, ИЗНУДВАТ И ОГРАБВАТ ПОТРЕБИТЕЛЯТ И ДЪРЖАВАТА, за да се развиват ЕСТЕСТВЕНО и с НАРАСТВАЩО ТЕМПО всички видове собственост в резултат на умствения, творческия и реализаторския гений на свободната човешка воля и разум.
Чл. 7 Независимата демократична партия осъществява контакти с всички страни от ЕВРОПА, АМЕРИКА и СВЕТА на РАВНОПРАВНА и ВЗАИМНОИЗГОДНА основа и получавайки РЕАЛНА ПОМОЩ от тях, реализира икономическите си цели и задачи.

Чл. 8 Независимата демократична партия общува и развива сътрудничество с всички сродни на нея ДЕМОКРАТИЧНИ и РЕПУБЛИКАНСКИ ПАРТИИ, а също така и с всички прогресивни икономически и политически организации и движения в света в името на ВЪРХОВНИТЕ и НЕОТМЕНИМИ ЦЕННОСТИ, основа на съвременната цивилизация: БОГ - ПРИРОДА - ЧОВЕК.

Чл. 9 Социален състав на Независимата демократична партия са БЕЗПАРТИЙНИТЕ РЕПРЕСИРАНИ и НЕРЕПРЕСИРАНИ: интелектуалци и природно интелигентните, уважаващи и обичащи професията си работници, селяни, занаятчии, средни специалисти и техници, на които НДП ЗАЩИТАВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО И БЕЗКОМПРОМИСНО икономическите, гражданско-политическите и човешките права.

Чл. 10 Всеки дееспособен гражданин на България, навършил 18 години, независимо дали живее в страната, който се ползва с професионален и личен авторитет, може да членува в Независимата демократична партия или в някой от комитетите й, ако не е участвал пряко в ПРЕСТЪПНОТО ограбване и продаване на земята и народа български за лични материално-политически изгоди през периода 1944-1989 г. и не членува в други партии.

Чл. 11 Независимата демократична партия приема за свои членове и напусналите партиите си земеделци и комунисти, които са успели да запазят обществената и човешката си съвест, а също така и БИВШИ ЧЛЕНОВЕ на други партии учредени след 18 ноември 1989 г., които не са оправдали политическите им надежди.

Чл. 12 Членовете на Независимата демократична партия, без да фетишизират, ОБИЧАТ и ПРОЧИТАТ С РАЗУМА СИ великите дела на ГЕОРГИ РАКОВСКИ, ВАСИЛ ЛЕВСКИ и СТЕФАН СТАМБОЛОВ - първите НЕЗАВИСИМИ ДЕМОКРАТИ и представители на национално-демократичната революция у нас. Те ДЪЛБОКО УВАЖАВАТ обществената дейност и на изявените и обаятелни политически личности - ДЕМОКРАТИТЕ АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ, НИКОЛА МУШАНОВ и финансиста АТАНАС БУРОВ.

 

II. ОРГАНИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ

Чл. 13 Независимата демократична партия е ОТДЕЛЕНА от държавата политическа институция, която реализира своята политическа стратегия в Народното събрание, правителството, градските съвети и всички независими обществени организации и сдружения чрез дейността на членовете си, избрани за определени длъжности в тях.

Чл. 14 Промени в ИДЕЙНИТЕ ПРИНЦИПИ, УСТАВА И ОБЩАТА ПРОГРАМА на Независимата демократична партия могат да бъдат направени само при условие, че те са СЪГЛАСУВАНО и ОДОБРЕНО предложение на 4/5 от представителите на Окръжните политически клубове на НДП.

Чл. 15 Независимата демократична партия е изградена на МЕСТЕН (село, малък град, квартал, градски район) и ОКРЪЖНО-териториален принцип, като всеки окръг развива САМОСТОЯТЕЛНО икономическа и политическа дейност, съобразена с конкретните МЕСТНИ УСЛОВИЯ, с ОБЩАТА ПРОГРАМА и с ИДЕЙНИТЕ ПРИНЦИПИ на Политическия екип на НДП.

Чл. 16 Политическият екип на Независимата демократична партия се състои от 12 членове. ТРИМА представители на Тричленния съвет (вж. чл. 3) и деветима присъединени членове, чийто брой може да бъде намаляван или увеличаван по преценка на Тричленния съвет в зависимост от стопанската и политическата активност на НДП.

Чл. 17 Към 12-членния Политически екип на НДП са изградени 12 комисии, проектиращи, развиващи и контролиращи ВСИЧКИ видове дейности на Независимата демократична партия, определени от СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ й цели и ПОЛИТИЧЕСКА ТАКТИКА.

Чл. 18 Във всяко село, малък град, квартал и градски район, където има най-малко 6-ма членове на Независимата демократична партия, могат да бъдат свободно образувани Местни политически клубове на НДП (вж. чл. 15), които са задължени да поддържат ПРЯКА връзка със съответния Окръжен политически клуб на НДП.

Чл. 19 Представителите на Местните политически клубове на НДП по изключително важни ВЪПРОСИ или СТАНОВИЩА, съобразени с конкретната местна политическа обстановка, могат директно да се свързват и да информират за тях Тричленния съвет на НДП или някой от деветте присъединени членове на Политическия екип, които са задължени от своя страна да информират Тричленния съвет по тези въпроси и становища.

Чл. 20 Всеки Политически клуб на НДП има право да изработва и предлага на Политическия екип СВОЕ СТАНОВИЩЕ по даден от особена важност въпрос или ДА ИЗЛОЖИ СВОЯ ПОЗИЦИЯ, което становище или позиция да станат предмет или да са в момента предмет на обсъждане от депутатите на НДП в Народното събрание.

Чл. 21 Всеки член на Независимата демократична партия има право според ЛИЧНАТА СИ ПРЕЦЕНКА и ВОЛЯ да избира или да бъде избиран за представител (длъжностно лице) на МЕСТЕН: селски, градски, квартален или районен политически клуб на НДП, а местните представители на политическите клубове да избират или да бъдат избирани за представители на съответния окръжен политически клуб на НДП и по възходящ ред, представителите на окръжните политически клубове - за членове на Политическия екип на НДП.

Чл. 22 Всеки член на Местен политически клуб на НДП е ЛИЧНО и ПРЯКО ЗАДЪЛЖЕН добросъвестно, без завист и злоба, въз основа на факти и доказателства да съобщи на съответния Представител на Окръжен политически клуб на НДП в страната, включително и на членове от Политическия екип на НДП, за нарушения, злоупотреби или извращения, извършени от членове на Независимата демократична партия и особено за онези нейни членове, които ръководят стопански обекти на НДП.

Чл. 23 Всеки член на НДП доброволно и самостоятелно определя по стойност месечната си помощ за Независимата демократична партия чрез членски внос. Минималният месечен членски внос е 3 лв., а при личен доход над 230 лв. е 5 лв., който се предава на касиера на съответния Политически клуб на НДП всяка първа седмица от месеца за изминалия месец. Изключването на член от НДП се решава при ОБОСНОВАНО и ГЛАСУВАНО предложение на 2/3 от членовете на даден Политически клуб и ПОТВЪРДЕНО с 2/3 от гласовете на членовете на Политическия екип на НДП.

Чл. 24 Задължително условие за всички политически клубове, за политическия екип и за Тричленния съвет на НДП при избирането на председател, заместник-председател, организационен секретар, координатор, финансов експерт,касиер и т.н. е: те да са образовани и авторитетни личности, а където липсват такива, да се избират природно интелигентни и житейски опитни хора - ИЗОБЩО ЛИЧНОСТИ С ТЪРСЕЩО ИЗЯВА ВЪОБРАЖЕНИЕ И РЕАЛИЗАТОРСКИ СПОСОБНОСТИ.

Чл. 25 Към Независимата демократична партия има организирани ТРИ КОМИТЕТА: а/Комитет на репресираните, който обединява БЕЗПАРТИЙНИТЕ РЕПРЕСИРАНИ: интелектуалци, средни специалисти, техници, занаятчии, работници и селяни; б/ Комитет Приятели на Великобритания, Съединените американски щати, Канада и скандинавските страни с основна цел да развива сътрудничество в области, интересуващи и двете страни и да улесни правителствата на горепосочените страни и българските граждани, които отговарят на емиграционните им закони, да могат да емигрират директно от България, без да престояват с месеци в бежанските лагери из Европа; в/ комитет Българска демократична младеж "Васил Левски", който до изграждането на ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ МУ ПРОГРАМИ и СПОРТНО-МАТЕРИЛНА БАЗА ще подпомага икономическата и политическата дейност на Независимата демократична партия.

Чл. 26 Независимата демократична партия развива издателска дейност, съобразена с икономическите си възможности и с политическите си потребности: вестници, списания, брошури, помощни печатни материали, специализирана художествена литература БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЕ и С ОДОБРЕНИЕТО на Политическия екип на НДП.

Чл. 27 Празник на членовете на Независимата демократична партия е денят на нейното учредяване - 21 ноември 1989 г. Този ден по християнския календар е ден на Християнското семейство (Въведение Богородично) и се почита от всички доброволно приели идейните принципи на Независимата демократична партия.

 

III. ФИНАНСОВА, СТОПАНСКА И НАУЧНА ДЕЙНОСТ НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ

Чл. 28 Независимата демократична партия ПРОЕКТИРА, НАПРАВЛЯВА и РЕАЛИЗИРА, съобразена с конституцията и законите на страната, финансова, стопанска и научна дейност на принципа ПЪЛНА самоиздръжка, РЕАЛНА демократичност и национална НЕЗАВИСИМОСТ на споменатите дейност.

Чл. 29 Независимата демократична партия набира основните си левови и валутни фондове, материално-имуществени и други средства и собствености чрез: а/ членски внос; б/ собствена финансова, стопанска и научна дейност; в/ чрез преки дарения, завещания или други законосъобразни начини.

Чл. 30 Финансовата, стопанската и научната дейност се организират от съответните комисии, изградени към Политическия екип на НДП и пряко се контролират от него и от Тричленния съвет, а се финансират със средства от фондовете на Независимата демократична партия или с лични средства на членовете на НДП.

Чл. 31 Всеки политически клуб на НДП след 21 ноември 1990 г. отделя 35 % от събраната сума от членски внос за развитието на СВОЯТА организационна и политическа дейност, а останалите 65 % изпраща с финансов протокол на Политическия екип на НДП в началото на всеки месец за изминалия месец.

Чл. 32 Всяка година в края на първото тримесечие Политическият екип на НДП представя ОБЩ ФИНАНСОВ ПРОТОКОЛ пред 6 от Представителите на Окръжните политически клубове (на ротационен принцип) за постъпилите суми и за това как и къде са били изразходвани през изминалата година.

Чл. 33 Шестте окръжни представители на НДП, определени за преглед на ОБЩИЯ ФИНАНСОВ ПРОТОКОЛ на Политическия етип (вж. чл. 32), ВСЯКА година се подменят ПО ИЗБОРЕН ПЪТ между всички представители на окръжни политически клубове на НДП, без право поименно и по окръг да се повтарят най-малко три години поред.

* * *

Уставът на Независимата демократична партия, състоящ се от 21 членове, е приет на 21 ноември 1989 г. в София от учредителите на НДП: Петър Гогов, Вано Ванчев и Никола Попов, а впоследствие разширен до 33 членове и доуточнен от: Петър Гогов, Здравка Маринова и Елена Личева.

Уставът на Независимата демократична партия се ПОДДЪРЖА и СЛЕДВА от членовете на НДП и политическият й екип следи идеите, вложени в него, да не бъдат взаимствани (ограбени) от други партии, съюзи, комитети, движения, клубове и сдружения.

Емблемата на Независимата демократична партия, емблемата на Устава й и емблемата на членовете й са идеи на Петър Гогов, одобрени и приети от политическия екип на НДП и творчески изработени от художниците Владо Колев и Никола Попов.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ. Документът е приет на Първия конгрес на партията на 31 август 1991 година.

 

Чл. 44 На първото си заседание НВС избира постоянно действащо Централно ръководство (ЦР) от 10 души: зам-председател, организационен секретар, главен редактор на партийния орган и 7 завеждащи отдели. Избраният от конгреса председател за срок от 2 години е председател на ЦР, а също и на НВС.

Чл. 45 НВС може да кооптира за негови членове и лица извън своя състав.

Чл. 46 Заседанията на НВС са законни, щом присъстват 2/3 от членовете му. Решенията се взимат с обикновено мнозинство. Взетите решение се протоколират.

Чл. 47 НВС свиква конгресите и конференциите съгласно устава и определя проектодневния ред, времето и мястото на провеждането им.

Той решава всички въпроси между двата конгреса и упражнява контрол върху ЦР.

Чл. 48 НВС провежда заседанията си най-малко веднъж на 3 месеца. Заседанията се свикват от председателя и се ръководят от него.

Чл. 49 Постоянно действащото ЦР е работният орган на БДФ и се грижи за неговата цялостна политика.

Чл. 50 ЦР провежда не по-малко от 2 заседания месечно и се свиква и ръководи от председателя. Решенията му се вземат с обикновено мнозинство. При разногласия съответните въпроси се отнасят от председателя до НВС, който взема окончателно решение, което е задължително за всички.

На заседанията му могат да присъстват със съвещателен глас членовете на НВС и ЦКК, както и членове на редакционната колегия на партийния орган.

Чл. 51 ЦР може да привлича към себе си експерти и сътрудници за решаване на всички въпроси, свързани с дейността на форума и благополучието на страната, както и да назначава организатори в национален и в регионален мащаб за поддържането и разширяването на организационната структура на БДФ.

Чл. 52 Председателят на БДФ го представлява пред другите организации и административни органи.

Чл. 53 Централното ръководство се отчита пред конгреса с писмен доклад на председателя на БДФ, одобрен предварително от НВС.

Чл. 54 Избраната от конгреса ЦКК се конструира на първото си заседание в състав: председател, секретар и членове. Тя може да привлича експерти и да им възлага отговорни проверки.

Чл. 55 ЦКК следи за спазването на устава на партията, а във финансовата област - за правилното изразходване на средствата, както и на всички решения на конгреса, НВС и на законите на страната.

Отправя сигнали при забелязване на нарушения на устава на партията до ЦР и НВС.

Чл. 56 В края на всяка година се извършва финансова ревизия на партията и се представя отчет пред НВС с предложение за евентуално търсене на материална отговорност.

Чл. 57 ЦКК заседава най-малкото 2 пъти в годината. Заседанията се протоколират.

Чл. 58 При оттегляне или смърт на председателя на партията неговите функции се поемат от председателя на ЦКК, който в срок от 3 месеца е длъжен да свика конгрес за избирането на нов председател.

 

V. Финанси и имущество

Чл. 59 Източници за финансирането на дейността на БДФ и неговите поделения са приходите му от членски внос, дарения и стопанска дейност.

Чл. 60 БДФ може да притежава свои имущества, свързани с изпълнението на неговата функция и създаването на доходи от стопанска дейност.

 

VI. Символи и печатни органи

Чл. 61 БДФ има кръгъл печат със символи и емблема, приети на конгреса, съгласно приложения 1 и 2. Секциите и общинските организации имат същия печат, като в него се вписва името и мястото на организацията.

Чл. 62 Решение за издаване на печатни органи се взима от НВС, който определя и отговорни редактори. Решенията се одобряват от конгреса.

 

VII. Преходни разпореждения

Чл. 63 Този устав е одобрен от първия конгрес на БДФ, състоял се на 31 август 1991 г., и влиза в сила от 1 септември 1991 г., като отменя досегашния временен устав, с който е регистриран БДФ.

/Пресслужба "Куриер"/

10:00:23 12.

12.11.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова

Технически изпълнител:

Емилия Генадиева

Комплексна обработка:

Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!