12 декември 1991

София, 12 декември 1991 година
        Брой 244 (519)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 12 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА МУ ПОЛИТИКА.


Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е сериозно обезпокоена от мудността на правителството на Филип Димитров в сферата на икономиката. Изминаха вече два месеца, без да е ясно какви стъпки възнамерява да предприеме изпълнителната власт за продължаване на започнатата стопанска реформа. В това време се актуализират стари и възникват нови огнища на социално напрежение.

КНСБ не счита за полезно подписването на генерални или подобни споразумения с правителството, гарантиращи му нашата поддържка, без да е ясно в името на какво и на каква цена. Ние обаче настояваме за отговорна активност на правителството за разрешаване на задълбочаващите се проблеми както на икономиката като цяло, така и на отделни отрасли, където съществува реална опасност от стачни действия.

За намирането на подходящи решения ние предлагаме своето партньорство, като заявяваме, че ако правителството и отделни министри предпочитат двустранни преговори и сепаратистки договаряния само с КТ "Подкрепа”, това ще означава прекратяване на взаимодействието с КНСБ не по наша вина.

Обръщаме внимание на правителството, че КНСБ ще настоява най-решително за възстановяване на отнетите от предишните правителства средства от фонд "Обществено осигуряване", които по актуализирани оценки са в размер не по-малко от 20 млрд. лева.

КНСБ намира за унизителни търпимостта и бездействието на правителството, проявявани към ултиматуми и беззаконни окупационни акции, поставящи на изпитание изобщо способността на изпълнителната власт да изпълнява функциите си. Като изразяваме тревогата си от настъплението на произвола, незачитането на закона и усилващия се хаос в обществото, ние изпълняваме своя дълг пред гражданите и държавата. По-нататъшните ни действия зависят от позицията и политиката на правителството по отношение на поставените от нас въпроси.

София, 9 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

*  *  *

София, 12 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ.


На свое заседание Политическият съвет на Българския демократичен център (БДЦ) след обстоен анализ взе следните решения във връзка с президентските избори:

1. БДЦ счита прокараното в Народното събрание от СДС решение за гласуване на президентските избори с цветни бюлетини като целенасочен опит за превръщането на президентската институция в подвластна на политическите органи на отделни партии и в случая на Съюза на демократичните сили.

В този тежък за страната момент, когато нацията е разделена политически и етнически, има опасност оцветяването на президентската институция да опорочи изборите и да доведе до дестабилизация на страната с всички произтичащи от това последствия. Неизживеният тоталитаризъм на БСП и зараждащият се на СДС даже при искрено желание на кандидата, издигнат от тези формации, няма да обедини нацията и да позволи той да отстоява интересите на демокрацията.

Затова Българския демократичен център не подкрепя кандидатури, издигнати от БСП и СДС.

2. БДЦ няма еднозначно отношение към кандидатурата и личността на д-р Желев вследствие на безрезервното приемане на условията на СДС.

3. В настоящия политически момент БДЦ не издига своя кандидатура. БДЦ ще подкрепи на изборите само кандидатура, която отстои надпартийния характер на президентската институция, предложена ясна концепция за защита на националните интереси и на социалния мир в страната.

Основна цел на Българския демократичен център си остава създаването на демократична алтернатива на неизживения тоталитаризъм в нашата страна.

Решението е взето с 6 "за” и 1 "против”.

София, 6 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДЦ: Стефан Радославов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВОТО НА НИКОЛАЙ КОЛЕВ - БОСИЯ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ЗА СВИКВАНЕ НА КРЪГЛА МАСА "НАЦИОНАЛНИ И ЕТНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ - ПЪТИЩА ЗА ТЯХНОТО НОРМАЛИЗИРАНЕ", ПРОИЗНЕСЕНО ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ПЛЕНАРНИТЕ ЗАСЕДАНИЯ НА 10 ДЕКЕМВРИ 1991 Г. В СОФИЯ. НА КРЪГЛАТА МАСА СА ПРЕДСТАВЕНИ 10 ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ, ПРЕМИНАЛИ ЕДИН ПРОЦЕНТ В ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ И МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА, СЪСТОЯЛИ СЕ НА 13 ОКТОМВРИ 1991 Г., А ИМЕННО: БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ, БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС БЛОК, БЗНС - ЕДИНЕН, БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ, ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ПАРЛАМЕНТАРЕН СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ, КОНФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, СДС - ЛИБЕРАЛИ И СДС - ЦЕНТЪР.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА УЧАСТНИЦИ В КРЪГЛАТА МАСА,
ДРАГИ ГОСТИ,

Имам удоволствието да ви приветствам с добре дошли на Кръглата маса, на която ще обсъждаме етнически и национални въпроси.

Самият факт, че се събраха представители на политическите партии и коалиции да обсъждат един толкова важен въпрос е красноречив за необходимостта от този обществен форум.

Да се формира Кръгла маса при наличието на действащо Народно събрание означава първо, че са налице общонационални проблеми, засягащи широки слоеве от населението, които проблеми Народното събрание в момента не може да реши. Второ, че са налице демократични обществени условия, в които цели групи и слоеве от населението са заинтересовани от разрешаването на възникналите противоречия. Наличието на Кръгла маса еизраз на явно и активно непризнаване от определена, значителна част от населението, организирана от съответните политически сили, на възможностите на действащата държавна власт за решаване на назрели национални и други сложни проблеми от развитието на страната. В този случай Народното събрание дори и да е напълно в състояние да ги реши е неефективно да се заеме директно с тяхното обсъждане най-малко поради следните две съображения: първо - то ще загуби много работно парламентарно време в цялостния анализ на проблема, след който едва ли биха последвали обосновани решения; второ - в Кръглата маса могат да участват по-непосредствено много голям брой специалисти и политически дейци, което би позволило всестранно оглеждане на проблемите от много гледни точки, а на тази основа - подготвяне на различни варианти на решения. Образно казано, Кръглата маса може да се превърне в "изнесена напред” дискусия по острите национални въпроси, които да предоставят на Народното събрание много по-обработена "смляна” материя, подготвена за вземане на решения. Този вариант на използване на Кръглата маса обаче изисква много умения от ръководството на Народното събрание и целия парламент както в осъзнаването, така и в практическото прилагане на идеята за Кръгла маса, играеща роля на "буфер" и негов помощник.

В този план Кръглата маса чрез задълбочено и продължително изследване на проблемите подпомага активно и позитивно Народното събрание, а не го дублира.

Състоянието на политическите партии в България в момента не позволява самостоятелни разработки от глобален тип. Възможностите на сегашната административна система не дават възможност за бързо и оперативно привеждане на решенията поради разединението на обществото и липсата на стратегическа национална цел. В едно нормално гражданско общество би трябвало националната цел да е еднаква за всички партии и коалиции, а различията между тях да бъдат в областта на формите и средствата, в модела и продължителността на сроковете.

Изчерпването на комунистическата идеология като модел доведе до липсата на мотивации за развитието на отделния индивид и на обществото като цяло. Това се изразява с един застой в демократизацията на нашето общество. В тази патова позиция политическите партии и коалиции са принудени да прикриват острите политически, икономически и социални проблеми зад паравана на етническия и националния проблеми. Това е деструктивна позиция и освен че води до забавяне на демократичните процеси, спъва икономическото и социално развитие на страната.

В крайна сметка рано или късно всички ще стигнем до идеята за "свят без граници". На Балканите това би могло да се постигне първоначално в един разумен срок до края на века, при положение че се изработят добри механизми за гарантиране на етническия мир, за възпиране на злоупотребата с етнически проблеми и създаване на икономическа база за един стабилен жизнен стандарт. За тази цел първоначално в отделните страни трябва да се изясни цялата гама от проблеми с участието на експерти, политици, икономисти, социолози, културолози и да се създадат информационни банки, които системно да се попълват с настъпилите изменения. Необходимо е да се изяснят термините и постановките, да се учредят контролни органи с участието на всички, подписали евентуално споразумението. Също така трябва да се направят необходимите корекции в Конституцията и законодателството за осигуряване на пропорционалното участие на етническите малцинства не само в законодателната власт, но и в изпълнителната и контролната. Отменянето на етническите ограничения при постъпването на работа, включително в МВР, Националната служба за сигурност, разузнаването, Министерство на отбраната, Министерство на външните работи и другите деполитизирани държавни институции трябва да бъдат придружени от изработването на нови цензове, включващи вярност към принципите, залегнали в основата на една нова демокрация без граници.

Инициативният комитет не си прави илюзии, че тежките проблеми, създавани десетилетия, ще бъдат решени бързо и щастливо. Предстои дълго и мъчително търсене на вярна формула за единение на българската нация. Предстои тълкуване на факти, експертни разработки. В крайна сметка неминуемо ще се стигне до някакъв резултат. Положителен или не - ще зависи изключително от становищата и по-нататъшната работа на политическите партии и коалиции.

Трябва да си даваме добре сметка, че тези думи, които казвам, това, което изработим, и резултатът от нашия труд ще минат през ситото на времето. Ние колкото и дълго да живеем ще си отидем от този свят и ще завещаем на нашите наследници добро, лошо или никакво наследство. Ето защо нека изхождаме от великите принципи на хуманизма, извлечени от основата на живота и толкова точно формулирани в Хартата за човешки права. Нека не вдигаме лозунги и не злоупотребяваме със свещените символи на различните религии, етнически и национални групи. Нека не изпадаме в състояние на ксенофобия и политическа непримиримост. В страната, която изградим сега, ще живеят нашите деца и внуци. Другата алтернатива е българската нация да не съществува.

Инициативният комитет не си поставя като задължителна цел непременното единодушие на политическите сили по всички въпроси. Какво по-нормално нещо от различното мнение по тези толкова продължително създавани и злоумишлено използвани проблеми. Това е същината на плурализма, това е най-висшият начин за търсене на истината. Но да се търси консенсус е твърде необходимо на България, за да стъпи тя на пътя на демокрацията и да потърси своето достойно място в Европа и в света.

На практика тези десет партии и коалиции, които участват в Националната кръгла маса, представляват голяма част от спектъра на политическия живот в страната. Естествено, процесът на възстановяване на свободната политическа изява е още в началото си и, от една страна, е твърде динамичен, а от друга - формациите са недостатъчно избистрени и твърде неопитни. Затова пък добрата воля и загрижеността за нашата обща Родина трябва да ръководят нашата изява така, че да компенсират политическата ни неопитност и да поправят досегашните ни грешки.

Фактически Инициативният комитет няма намерение да диктува каквито и да е условия на отделните формации. Ключът на проблема е в самите формации и взаимоотношенията между тях. Те представляват стремежите и интересите на милионите български граждани, а задачата на инициаторите на тази Кръгла маса се свеждат до координиращи функции и нелеката задача на подбудител и "провокатор" на  разумни общи решения. С това искам да ви напомня, че отговорността за взети или невзети решения ще падне върху политическите сили като средства на властта и върху нас, инициаторите, като морален подбудител на Кръглата маса. Моля ви да не забравяте това.

От всички бивши балкански комунистически държави България се намира в най-добра изходна позиция за спокоен и мирен преход към демокрация. Българинът се оказа удивително трезв и политически стабилен човек. Ще бъде глупаво от страна на участниците в Кръглата маса, ако не се съобразим с това.

Пожелавам ползотворна работа на Националната кръгла маса по етническия и националния проблем. Надявам се, че в един разумен срок, използвайки целия интелект на нацията, ще постигнем разумно решение и ще успеем да маркираме не само стратегическата цел на страната, а и пътя към тази цел. Разчитам на добросъседските отношения и диалога със съседните нам държави за създаване на Балканите на качествено нови междудържавни отношения. Обръщам се към Великите сили да проявят внимание и съпричастност към процесите, които стават в момента в страната ни и на Балканите.

Обявявам началото на Националната кръгла маса по етническия и националния проблеми.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СТУДЕНТСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СТАЧКИТЕ ПО ПОВОД НА ПРАВИЛНИКА ЗА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ.


На заседанието на Министерския съвет от 9 декември 1991 г. бе прието по принцип постановление, с което се изменя Правилникът за социално подпомагане. По силата на това социално слабите студенти с успех между добър (3,50) и 4,00, неполучили социална стипендия, придобиват право на ежемесечна социална помощ, приблизително равна на социалната стипендия.

Като отчитаме, че с това решение по същество се удовлетворява издигнатото от нас искане, Централният стачен комитет на Националната студентска конфедерация препоръчва на организациите, членове на конфедерацията:

1. Да не предприемат ефективни стачни действия, а вече започнатите - да бъдат преустановени.
2. Да бъде запазена стачна готовност до четвъртък (12 декември 1991 г.), когато предстои окончателното утвърждаване на постановлението.

София, 10 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СИМПАТИЗАНТИТЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ.


СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

Всички заедно бяхме на десетки антикомунистически мероприятия, след които често лидерите на казионното СДС припяваха на тези от БСП и ни наричаха хулигани, екстремисти, та дори и фашисти.

Вие сега гладувате и сте без работа заради личния успех и кариера на комунистическите лидери от двете страни и техните сделки за бавен и мирен преход.

Нека си припомним още веднъж основните моменти на пропуснатия шанс БКПи нейната номенклатура отдавна да са в историята.

1. На 14 декември 1989 г. когато, без да се атакува, трябваше да се стои до предаване на властта от БКП или най-малко приемане на всички искания на опозицията, спуснатите лидери на СДС нямаха готови искания и като носители на идеята за лека перестройка на комунизма, ни помолиха да си отидем. А когато народният щурм се разшири и стана неудържим, спуснатите лидери лека-полека се изместиха надясно, за да не изпуснат гребена на вълната и кокала.

Главни виновници тогава бяха Желев, Симеонов, Спасов, Берон;

2. След всички направени манифестации от Южния парк до центъра, блокади на улици, на сгради, антикомунистическа грамада на реквизити на комунизма, Града на истината, оскверняване на редица символи на комунизма, студентските изяви и пр., бяхме обвинявани от двете комунистически страни и наричани с всички нечовешки епитети, но не и хора.

И отново виновни за това бяха Желев, Дертлиев, Берон, Каракачанов, Симеонов, Воденичаров, Елка Константинова и др.

3. Блокирането на кръстовища пред университета, на бул. "Тракия” идр., с които искахме оставката на Луканов, предаването на Партийния дом, свалянето на петолъчката, БКП извън закона, връщане на заграбеното, кандидати за Великото народно събрание да не са бивши номенклатурчици и пр. също бяха провалени от Желев, Каракачанов, Константинова, Берон, Спасов, Симеонов, Дертлиев и др.

4. Най-емоционална наша проява в дъжда пред Народното събрание, когато бяхме готови да умрем, но веднъж завинаги да се освободим от тази комунистическа мафия, отново беше провалена от същите, въпреки че не друг, а ние принудихме комунистите да качат Желев на престола.

5. Всенародният бунт през октомври 1990 година, когато лидерите на БКП, уплашени, заявиха, че са готови да отстъпят властта, както и че са за бързи избори през декември или януари 1991 г., отново беше потушен от Желев, който помоли Тренчев да прибере четата, за да не се наруши мирният път на някои лидери от СДС към властта.

6. Влизането в прокомунистическото коалиционно правителство е връх на всичко, с което се забави реформата и удължи глада с триста дни, даде се шанс на номенклатурата да се укрие, да си пере или химически почисти парите, да прехвърли огромни имущества на свои вътре и вън отстраната, да си узакони откраднатото и, вече пребоядисани, да се вградят във всички нови структури. Така пълзящият Желевизъм сложи крайна шанса на истинската опозиция да се разправи с виновните за третата национална катастрофа.

7. Изпратените прокомунистически посланици и неизтеглянето на всички комунистически семейства от чужбина за тези две години потвърждава, че Желев беше щит против антикомунистически разпри и разграждане на техните гнезда.

Фактът, че две години след демократичния шанс за смяна на стария строй не е върнат един декар земя, един дюкян, една отнета къща и пр. на бившите собственици потвърждава, че тези хора пречеха и съзнателно спъваха реформата и правеха всичко в съдружие със съмишлениците от БСП.

9. Освобождаването на цените, без да са създадени предпоставките за това (приватизацията, реституцията, възстановяване собствеността на земята, демонополизацията, чуждите инвестиции и пр.), беше ход извън всякаква грамотност, който, ако не беше издръжливостта на българина, можеше да провали демократичната революция.

10. Запазването на почти всички номенклатурни комунистически кадри въввсички структури на властта, стопанската и обслужващата сфера, виновни за всичко досега, освобождаването на над 400 хил. честни и безпартийни труженици, които са безработни и гладуват сега, показва, че те не са антикомунисти и не са истинската опозиция.

11. Когато ние с вас подкрепяме 39-те като все пак малко по-честни, отново Желев и други около него ги обвиняваха в предателство, нарушаване на депутатската клетва и ги призоваваха да се върнат в парламента.

12. След като ние с вас бяхме за пълно отричане на празния дипломатически туризъм и гощавки на живковистите, Желев отново пътува, Филип и Луджев пируват, а народът гладува.

13. В този тон действаше и отец Христофор Събев, на когото се възлагаше задачата да отвлича нашето внимание и притъпява опозиционното жило с бдения и свещи, което нанесе голям удар върху опозицията в провинцията.

14. С комунистическото си обкръжение в СДС и в президентството, отблъскването от СДС на по-твърди антикомунистически лидери и политически сили, издигането в култ на убиеца и комуниста Горбачов и на неговата перестройка, възхвалата на Луканов, притъпяващият опозицията мит за отишлия си комунизъм, пак техните деца в чужбина, вписването на свои марксически съмишленици за кандидати и провалът на първите избори, подкрепата на отцепниците от СДС, несъкращаването на числеността и на офицерския елит в МНО и МВР, кадровият ръст, който беше само по комунистически признак, толерирането на В. Вълков, Г.Ганев, Ив. Трифонов, Д. Луджев, Д. Попов, П. Берон, Г. Спасов и др., Желев рязко снижи рейтинга на опозицията. Неподкрепящият СДС свободен некомунистически електорат повече от една трета във вторите избори потвърждава това.

Ето защо молим и каним всички опозиционни сили (без "Ера-З" и три-четири други партии) да се обединим в единна извънпарламентарна опозиция и да гласуваме с една бюлетина във всички следващи избори (и сега за президент), като се изгради ръководен център и координационни съвети по места.

Само партии като Българската демократическа партия, БЗНС - Никола Петков, безпартийните и някои други демократични групировки, обединени в нов антикомунистически блок, могат да бъдат истински противници на марксизма-комунизма и на държавната собственост.

Досегашното двегодишно казионно лидерство на СДС над цялата опозиция показва, че двете политически формации се ръководят от комунисти близнаци. А комунист никога не може да стане антикомунист.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА КОНФИСКАЦИЯТА НА ИМУЩЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ДРУГИ КАЗИОННИ ОРГАНИЗАЦИИ.


Във връзка със законопроекта за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС Републиканската партия заявява: няма нищо по-естествено от това БКП-БСП и нейните сателитни организации да върнат на народа заграбеното по време на мрачния период на тоталитаризма. От десети ноември 1989 г. насам БКП-БСП непрекъснато прави декларации, че ще го върне доброволно, а на практика държи със зъби и нокти и имущества, и привилегии. Тия, които дойдоха на власт в името на социалната справедливост, сега се изявяват като червени милионери. В същото времете крещят истерично, че демокрацията е в опасност, надявайки се, че все още в България има слепци, подаващи се на комунистическа демагогия. Не се посвениха да пуснат в ход и една крилата фраза от световната съпротива срещу фашизма, плашейки, както винаги са правили това, политически наивните с призраци. А те се намират не другаде, а в неразградените комунистически структури и черпят сокове не от другаде, а от несметните движими и недвижими имоти на БКП-БСП и сателитните й организации.

Това е истината за демократичния процес - и той ще получи мощно ускорение след приемането на този оправдано радикален законопроект, за който Републиканската партия в България (РПБ) най-активно се застъпва.

РПБ заклеймява създаването на социално напрежение от БСП и я обвинявав съзнателен опит да минира демокрацията и да подготви почвата за комунистически реванш.

Хора, наистина бдете! Никога фашизмът и комунизмът не са си приличали повече от сега!

София, 5 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 12 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ПРОФСЪЮЗ "ПОДКРЕПА" - ПАНАГЮРИЩЕ ПО ПОВОД НА ДЕЙСТВИЯТА НА ЛИЦА, КОИТО СЕ ОПИТВАТ ДА ПОДРОНЯТ АВТОРИТЕТА НА СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В ГРАДА.


Общински профсъюз (ОПС) "Подкрепа” - Панагюрище счита, че в настоящия етап на смяна на системата и на установената дълбока социална и икономическа криза се чувства остра нужда от сплотяване на професионалните организации като резултат от съществуващата обстановка на икономическо преструктуриране, както и от определени количествени и качествени промени, засягащи работната сила, профсъюзите преживяват загуби на членове и спадащо доверие в ефективността на професионалната защита и колективните действия.

В настоящия момент, когато е в действие постановление N 129/ 5 юли 1991 г. за колективното договаряне на работната заплата, когато с пълна сила трябва да се отстояват исканията на колективите, с огорчение заявяваме, че се появиха лица, които с незаконни средства се мъчат да подронят авторитета на ОПС "Подкрепа” - Панагюрище. Председателите на секциите в предприятията и някои членове на организацията се атакуват с анонимни обаждания по телефона, нелегитимни лица действат от името на координационния съвет и на председателя на ОПС "Подкрепа", като извършват дори посещения по домовете, разпространявайки неверни слухове и обвинения против организацията и председателя й.

В отговор на това заявяваме, че ОПС "Подкрепа" - Панагюрище, с изграден статут на обществена организация, ще се възползва от строгостта на закона срещу всички, които клеветят и манипулират общественото мнение, независимо от общественото им и от служебното им положение.

С цел да се защити чистото синдикално движение на "Подкрепа" в Панагюрище се обръщаме към всички честни хора да помогнат в издирването и представянето на адресите на тези лица.

В заключение ще подчертаем, че ОПС "Подкрепа" - Панагюрище бе принуденда предприеме този начин на действие, за да защити авторитета на своите членове, тъй като това е от особено важно значение за ефективното провеждане на синдикалната програма, както и за намаляване на социалното напрежение в общината.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПРОВЕДЕН ПЛЕНУМ И ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ.


На 30 ноември 1991 г. се проведе пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия при дневен ред:

1. Доклад за постигнатите резултати в проведените парламентарни избори и предстоящите задачи.
2. Издигане на кандидатури за президент и вицепрезидент.
3. Организационни въпроси.

След изнесените доклади и станалите изказвания, в които взеха участие Атанас Маринов Шагон, Петко Антов, Йордан Иванчев, Стоян Петров Терзийски, Кирил Станчев Минчев, Косьо Терзиев, Миньо Арнаудов, Огнян Ангелов Лечев, Стойко Калчев, Сашо Добрев, Георги Василев Даскалов, Павел Кънев, Филип Гоцев, Стойчо Лалев, Димитър Ябълков, Иван Цветанов Георгиев, Георги Иванов, Страхил Петров, Иван Ненков, Ангел Петров, Петър Джерманов, Димитър Шуманов, Славчо Марковски, Трифон Пешов, Тодор Тодоров, Иван Балканджиев, Асен Младенов, пленумът взе следните решения:

1. За кандидат за президент беше утвърден Асен Стойков Младенов и за вицепрезидент - Иван Цветанов Георгиев.

2. Бяха извадени от състава на ЦК на БКП Свилен Бинев Георгиев, Христина Вълева Кондакова, Стефан Николаев Тодоров, Никола Пешев, Димитър Генев Филипов и Кирил Стоянов Андреев. Димитър Генев Филипов и Кирил Стоянов Андреев бяха извадени и от състава на членовете на Политбюро. Димитър Генев Филипов беше освободен и като секретар на ЦК на БКП.

3. За дейност, несъвместима с устава на БКП, бяха изключени от БКП Никола Пешев, Ангел Кръстев, Иванка Кръстева, Меир Сиди и Свилен БиневГеоргиев.

4. За членове на Политбюро бяха избрани Асен Стойков Младенов и Кирил Станчев Минчев.

София, 30 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 декември - Следва Предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА (ЧАСТ ВТОРА) НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВОЕННИТЕ СЪЮЗИ (ЕВРОМИЛ). Организацията е основана през 1972 година.


ПРИНЦИПИ И ИЗИСКВАНИЯ

Партийнополитическа независимост

Партиите и съюзите за подпомагане на икономическите условия и на условията на труд за всички професии се намират под специалната защита на основните закони (конституции). Организацията ЕВРОМИЛ и обединените в нея съюзи и профсъюзи извършват обществено-социална и обществено-политическа дейност. ЕВРОМИЛ взаимодейства с всички обществени сили, които се придържат към принципа на демокрацията. Към тях спадат преди всичко демократичните партии, парламентите и правителствата.
 Като ръководеща организация ЕВРОМИЛ спазва партийнополитическата независимост в идейно и материално положение. Това не е пречка да се задълбочава сътрудничеството с европейските и националните цивилни професионални съюзи. В ЕВРОМИЛ мненията се изказват свободно. Националните ръководства на съюзите членове се назначават с демократични избори. Президентът и заместник-президентът на ЕВРОМИЛ се избират от националните представители с мандат в президиума на ЕВРОМИЛ, който се потвърждава от събранието на членовете.


Отношение към международните институции и организации

ЕВРОМИЛ отдава голямо значение на изпълненото сътрудничество и взаимното доверие с международните институции и организации. Това не означава, че ще се заобикалят или прикриват конфликтите, които ще възникват при защитата на интересите на военния персонал. Това означава, че стремежът е конфликтите да се преодоляват чрез партньорство.


Мир и сигурност

ЕВРОМИЛ води политика в полза на мира и сигурността и предотвратява войните. ЕВРОМИЛ отстоява тезата за общоевропейски мирен ред в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.

Тази политика трябва да:

- гарантира суверенитета и свободното политическо самоопределение на европейските нации;
- развива и защитава социалните права и свободи;
- гарантира правата на националните малцинства във всички европейски страни.

Целите на тази политика са:

- запазването на мира и свободата;
- гарантирането на общата сигурност в европейската система за сигурност;
- борба срещу причините за войни - натиска, фанатичните идеологии и философии, глада и бедността (също и в Третия свят);
- мирно уреждане на конфликтите;
- премахване на заплахата от военните доктрини и военния потенциал чрез контрол върху въоръжаването и разоръжаването.

Въоръжените сили за отбрана са инструмент в рамките на подобна политика.


Военнослужещият като гражданин на държавата

ЕВРОМИЛ се придържа към принципа за гражданина на държавата в униформа, който има същите права и задължения като всеки друг гражданин. Военнослужещият, независимо дали е професионален военнослужещ, свръхсрочнослужещ, или отбиващ редовната си военна служба, трябва да се възприема като работещ във въоръжените сили. Военнослужещите искат да живеят в демокрацията, която защитават. Това означава, че в мирно време те могат да претендират за всички граждански свободи и права: коалиционното право, свободата на информация, правото на активни и пасивни избори, правото на участие в социалните и икономическите въпроси и правото на безнаказан отказ от военна служба по причини на убежденията и съвестта. В този случай те трябва да бъдат уволнявани от службата във войските. ЕВРОМИЛ признава правото на отказ от военна служба.


Право на участие

Отдавна вече работникът в модерното индустриално общество има право на участие и съдружие в областта на професионалните и социалните въпроси. Демократично избрани представители на неговите интереси действат в рамките на производственото и на висшестоящото звено. Военнослужещите трябва да се стремят към нормален живот в рамките на обществото. Това означава развиване на правото на участие от получаването на информациядо съдействие при вземането на решение в духа на общественополитическите нормални критерии на всички равнища.


Обществено признание и мотивация на военнослужещите

Въоръжените сили при всяка демокрация се формират по желание на законодателните органи (парламента) от изпълнителните органи (правителството). По този начин те са узаконени демократично и политически. В нашето демократично общество те са съставна част от политиката за мир и сигурност на законното демократично държавно ръководство. С присъствието и боеготовността си в нашето европейско общество те допринасят за осъществяването на ориентираните към мира и стабилността държавни цели на парламентарната демокрация. Нашите въоръжени сили играят роля за запазването и възстановяването на мира, когато се наложи. С тази ориентирана изцяло към отбраната задача службата на европейския военнослужещ е служба в името на мира. В нея намират място и действията при катастрофи, и мерките по защита на околната среда, и съдействието на умиротворителните сили към ООН. Войникът, който трябва да защитава мира с цената на живота си, приветства намаляването на напрежението между двете европейски обществени системи, което най-после дава възможност да се промени посоката на надпреварата във въоръжаването и за определен срок да се освободят средства от бюджета за отбраната. Те могат да се използватза социални цели, за защита на околната среда в Европа и в развиващите се страни. За този успех в международната политика допринесоха през последните 45 години и европейските военнослужещи. Поради това те очакват тяхната служба за мир да получи обществено признание, да се премахне социалната несправедливост и да бъдат смекчени последствията от съкращаването на персонала, като държавата вземе страната на своите граждани в униформа.

Щом като от военнослужещите се очаква в рамките на тяхната служба в името на мира специално задължение за лоялност, то задължението на държавата и на обществото е съответната проява на грижи.

Страната трябва да гарантира правата на военнослужещите и в случай на съкращения на личния състав да поеме реинтегрирането на уволняващите се военни в цивилната сфера чрез социално договаряне.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РАЗДЕЛ "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДЕЛО" (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ (ИЗВЕСТНАТА ПРОГРАМА "РАН -ЪТ"). Проектът като цяло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на раздела "Застрахователно дело" е известният американски експерт Баудри П. Мейс.


 ДОСЕГАШНИ РЕЗУЛТАТИ

- През 1988 год. ДЗИ и Булстрад предложиха да бъде премахнат застрахователният монопол, да се създаде регулиращ орган и да се приеме нов застрахователен закон; на практика всичко това е все още висящо.

- Указ N 56 януари 1989 год. на Държавния съвет позволява да бъдат организирани частни фирми и разрешава на ДЗИ и Булстрад да се конкурират. По това време ДЗИ направи опит да промени член 1 от закона, създал собствения му монопол, така че той да може да стане акционерна компания и да прекрати своето монополно положение. Както разбираме, това предложение все още чака своя ред в проектоуказите. Въпрос: Наистина ли е необходимо изменението на чл. 1 от закона за ДЗИ и на неговия монопол предвид на Указ 56? ДЗИ явно счита, че това е така и вече е поискал съдебно решение по въпроса.

- След като старото правителство подаде оставка, новото правителство изготви програма за излизане от кризата. Както разбираме, в новата програма се предвижда ново законодателство по застраховането, макар че бе постигнато съгласие новото законодателство да бъде отложено за след изборите през м. юни 1990 год. Междувременно Министерството на финансите поиска ДЗИ и Булстрад да направят техните препоръки по отношение на новия закон за застраховането преди края на септември 1990 год. Така стоят нещата засега.

Независимо от Указ 56 правното положение все още изглежда неясно и трябва незабавно да се изясни, преди да пристъпим към това, което ще бъде сравнимо с пълна дерегулация.


ВАРИАНТИ НА РЕФОРМАТА

Ясно е, че застраховането трябва да бъде напълно дерегулирано, като стова се създаде местен застрахователен пазар, който да фокусира върху нуждите на държателите на полици (застрахованите), включително възникващия частен сектор в търговията, индустрията, услугите и селското стопанство.

- Дерегулацията ще служи като поддръжка и развиване на собствената програма на правителството за приватизация, като в същото време ще окуражава потенциални чужди инвеститори.

- Правителството трябва да вземе решение за нов застрахователен закон, който се предполага, че ще включва постановки, подобни на тези в страните на ЕИО по отношение на платежоспособност, внесен капитал и технически застрахователни резерви.

- Да бъде създаден орган за застрахователен надзор, който да регулира индустрията и да предпазва застрахования, като се използва за модел регулиращите органи, които действат понастоящем в страните на Западна Европа.

- В застрахователния сектор има основно две форми на организация, т.е.акционерни или взаимни компании, като основната разлика е, че взаимните компании са собственост на самите застраховани. Предвижданата реформа в застрахователния закон би трябвало да предвиди и двата вида застрахователни предприятия.

- Важно е приватизацията да се извърши много бързо, тъй като това ще намали настоящата несигурност и всъщност ще представлява обръщение с ясно излагане на намеренията към обществеността и потенциалните чужди инвеститори, било в застрахователния сектор или другаде. Бързото решение също ще помогне в привличането и задържането на добре образовани кадри в застрахователната индустрия.

- Ако е необходимо, да бъдат компенсирани (обезщетени) собствениците на българските компании (и на чуждите агенции/клонове), които са били национализирани през 1946 г., и тъй като може да няма налице свободни средства, една възможност е да бъдат върнати парите на предишните собственици в течение на един период от време (да речем от 3 до 15 години) с акции в отново основаните ДЗИ и Булстрад или техните приемни компании.

Трябва да бъдат направени проучвания, за да се установи дали ДЗИ и Булстрад трябва да останат напълно или частично държавна собственост и дали ДЗИ и Булстрад трябва да бъдат разделени на една или повече компании. Може да бъде формиран неутрален комитет "задължимо старание", който да проведе тези проучвания заедно със сегашното ръководство на ДЗИ и Булстрад.

Развитието на животозастраховането може да служи за засилване на спестяванията и на бъдещи инвестиционни активи. Специална работна група от експерти по животозастраховане трябва да се съсредоточи върху възможностите за развитие и нуждите, като се знае, че сега са в сила около 11 млн. полици застраховка "Живот" при население в страната в сегашния момент около 9 млн.

Следвайки модела на развитие на Европейската общност, предложението е в България да се премине към предоставяне на животозастраховане на конкурентна основа, т.е. частно застраховане и за предпочитане при новзастрахователен закон, предвиждащ отделна корпоративна единица, която се занимава единствено с животозастраховане и подобни застраховки като здравно застраховане.

България би следвало да запази задължителна основна система на здравно и социално осигуряване, гарантирайки минимално основно равнище на осигурителните вноски като защитна мрежа, но едновременно съчетана с въвеждането на нови и доброволни допълнителни осигуровки за сметка на застрахованите и частните застрахователи.

/Пресслужба "Куриер"/


09:43:26
12.12.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова   
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!