12 август 1993


София, 12 август 1993 година
Брой 156 /943/


София, 12 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА РАБОТАТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО. Документъте адресиран до Министерския съвет, до председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество и до представителните организации на синдикатите и на работодателите, участници в НСТС.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Като взе предвид някои проблеми, съпътстващи дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/, изразяващи се в неравнопоставеността на отделните страни по повод на обсъждания на жизненоважни за населението на страната въпроси;

като отчита като незадоволително представителството на Правителството на Република България в Националния съвет за тристранно сътрудничество, което пречи за взимане на отговорни и дълготрайни решения в духа на принципите на социалния диалог;

като не приема спорадичността и приоритетите на внасяните в Националния съвет за тристранно сътрудничество въпроси при отсъствието до този момент на програма за работа на Националния съвет;

като обръща внимание за редица неблагополучия по работата и организацията на отрасловите, браншовите и регионалните структури на социалното партньорство в България, създали се не по вина на КТ "Подкрепа”;

като не приема бягството от отговорност на Министерския съвет да приема и спазва постигнатите с консенсус решения на Националния съвет за тристранно сътрудничество, конкретен повод за което станаха обсъжданията в Министерския съвет по отмяна на Разпореждане N 119 на МС от декември 1992 г. и Постановлението за изменение и допълнение на ПМС N 41 от 25.02.1993г.

Конфедерцията на труда "ПОДКРЕПА"

Д Е К Л А Р И Р А:

1. Приема участието си в Националния съвет за тристранно сътрудничество за равнопоставено само при изричното потвърждение, че правителствената страна поема ангажименти от името на Министерския съвет на Република България, а не от името на отделни министерства и ведомства.

2. Предлага на Министерския съвет на Република България да определи за участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество и двама министри - съответно на финансите и на търговията, както и началниците на отделите "Правен" и "Социално-икономическа политика".

3. В случай че от страна на правителството на Република България не се предприемат действия, целящи повишаване на авторитета и ролята на социалния диалог, институционализиран в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, КТ "Подкрепа" възнамерява да преразгледа конструктивните си позиции на активна и отговорна поддръжка на съществуващата форма на социално партньорство в България.

София, 10 август 1993 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ


Във връзка с явните посегателства и апетити на КНСБ и Министерството на труда и социалните грижи /МТСГ/ върху проектозакона за здравното осигуряване, подготвен от Министерството на здравеопазването, Българският лекарски съюз заявява, че няма да допусне отклоняване на бъдещите постъпления от влаганите средства за народното здраве. Това би било фатално за цялото и бездруго рухнало наше здравеопазване. Проектозаконът е подготвен успешно на базата на предложенията на Лекарския, Стоматологичния и Фармацевтичния съюз и експертна група на БСП, Федерацията на синдикатите в здравеопазването /ФСЗ/ към КНСБ, Медицинската федерация към КТ "Подкрепа", съгласуван е с други министерства и ведомства и при всички случаи трябва да бъде приет в този си вид от Министерския съвет и внесен в парламента за първите му пленарни заседания на есенната сесия. След като законопроектът бе съгласуван с ФСЗ при КНСБ и подписан от председателя й, учудващо е, че КНСБ желае отново да стане работодател на лекарското съсловие. Но явно финансовите интереси на КНСБ и МТСГ са приоритетни пред грижата за здравето на хората. Здравеопазването, както и свободата на лекарската професия са най-важните ценности за нас и ние няма да позволим отново узурпирането им от синдикални интереси. Ако проектозаконът за здравното осигуряване, подготвен от Министерството на здравеопазването, бъде провален или грубо видоизменен, Българският лекарски съюз заявява, че ще подготви и ще проведе общонационални протестни действия на цялата медицинска общественост.

София, 11 август 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Д. Игнатов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 12 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА" /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ПРОФ. НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ ПРЕД ВТОРОТО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /30 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.


Отношението към правителството на Л. Беров не може да бъде еднозначно - или "да" или "не". Това правителство се зае да смекчи крайностите на реституционно-монархическия курс на СДС, като обяви, че ще изпълнява политиката, набелязана от СДС за завършване на аграрната реформа, за провеждане на приватизацията и т.н.

Но това е едно нестабилно правителство, опряно на три противоположни по интересите си парламентарни колони - ДПС, БСП и отцепилите се от СДС народни представители. Така неговата опора е крайно противоречива. То е принудено да лавира между интересите и претенциите на тези три сили и да отстоява пред огромен опозиционен натиск, при това в условията на обективно задълбочаваща се криза, която нито може да овладее, нито даже и да смекчи.

Това правителство в последна сметка ще остане безплодно. То ще изхаби влиянието на президента и на умерените сили в СДС и ще даде отново ход на хардлайнерите в синьо и червено. Поради това Конституционният форум, като приема конюнктурната необходимост от това правителство, иска да предупреди, че неговата дейност не ще има положително отражение върху процесите на промяната, ще доведе до засилване на крайните тенденции и до второ издание на сегашния парламент, нещо, което ще усложни допълнително нормалното развитие на страната.

Мандатът на правителството на Л. Беров би трябвало да се използва от непарламентарните демократични сили за организиране и ново прегрупиране с оглед на тяхното по-ефективно участие в бъдещото управление на страната. Но това зависи от състоянието и духовната нагласа на тези сили.

Това са десетки политически партии, движения и обединения, аутсайдерите в съвременния политически живот на България.

Една част от тях са "люспите" от СДС, отлъчени от коалицията и омаломощени духовно и социално от своя изборен провал през 1991 г.
    
Втора част от парламентарните сили обхваща различните партии, крила и течения в БЗНС.
 Земеделският съюз е историческа партия на българската дребнобуржоазна селска политика. През тоталитарния период той беше разнищен и сведен до обикновен прислужник на комунистическата тоталитарна система.

В периода на прехода тази партия се яви с няколко лица, изпитвайки тежката репресия на СДС и на старото наследство от периода на тоталитаризма.

Напоследък тя постигна един незакрепен още резултат на политическо обединение, но ето обаче веднага беше минирано от отделянето поне на четири нови групи от Земеделския съюз.

Трета група от непарламентарните сили са тези, които се създадоха встрани от СДС и БСП и по самостоятелен път тръгнаха към политическото поле. Тук трябва да се причислят двете бизнеспартии, Конституционният форум и цяла серия националистически и други формирования. Явили се късно на политическата сцена, тези партии и групи все още не са заели подходящи ниши в политическото пространство, все още тяхното влияине остава ограничено и неорганизирано.

Извънпарламентарният политически свят може да бъде класифициран и по идейни признаци. Една част от него, като БСДП и гравитиращите край нея организации, се определят вляво от политическия център. Те застъпват социалдемократическата доктрина за социалната държава, за регулиращата икономическа роля на държавата. Тази тенденция в българската история винаги е била слаба. Но дълбочината на кризата в стопанската област сега предлага едно допълнително поле за въздействие, което те биха могли да използват, като изтикат от него комунистическата демагогия и популистките настроения в почти всички други партии.

Друга група обединява политическите партии и движения, които застават вдясно от политическия център. Това са многобройните партии на либералната демокрация: Партия "Либерали", Партия "Нова България" и други по-малки формации. По възгледи към тази група се числи и Конституционният форум. Либералната доктрина не е популярна сред българското общество и поради това влиянието на партиите, изповядващи либерализма, е твърде ограничено, макар да има огромно значение като перспектива.

Именно поради това тези групировки са принудени да комбинират либералния принцип с други идеи и възгледи, които ги натоварват допълнително и усложняват техните политически действия. Партия "Либерали" прибавя към своето политическо действие идеите на реванш. БББ блъфира безконтролно с популистки и химерични идеи.

Конституционният форум подлага своите либерални възгледи на необходимостта от национална интерпретация на либерализма, нещо безкрайно необходимо в днешната обстановка, пък и за бъдещето.

Тези няколко щриха показват, че политическият свят извън парламента е силно раздробен и накъсан. Липсват реални тенденции за неговото преструктуриране. Той се доминира от множество лидерски и маниакални амбиции, изпитва силно влияние на политическата конюнктура, репресията на СДС и БСП, пък и на чужди сили, които са заинтересовани от неговото окончателно разсипване.

Идеята на Конституционния форум преди изборите от 1991 г. за обединяване на непарламентарните сили беше подмината с пренебрежение от техните ръководства и те с основание заеха след това аутсайдерски позиции.

В момента бъдещето на българската демокрация зависи от налагащото се на всяка цена преструктуриране на извънпарламентарните сили. Те трябва в бъдещия парламент да заемат позицията на трета политическа сила, което би имало две решаващи последици: възпиране на реставраторските тенденции в червено и синьо и анулиране на ДПС като върховен арбитър в българската национална политика.

В тази посока Конституционният форум трябва да съсредоточи всичките си политически сили и с оглед на новия изборен закон да се стреми към създаването или на общ политически блок на извънпарламентарните сили, или на две-три политически комбинации, способни да преминат изборната бариера, определена от закона. В момента няма нищо по-важно за бъдещето на нова България от организирането на извънпарламентарните сили като реална политическа концентрация, способна да защити бъдещето на промяната и на политическата демокрация в България.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 12 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КРАТКОСРОЧНА ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА СЪВМЕСТНА РАБОТА ЗА ПЕРИОДА 1993-1994 Г." НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ОБЩИНИ.


IV. СОБСТВЕНОСТ И МЕСТНА ИКОНОМИКА

1. Съвместно отстояване на статут на местната изпълнителна власт да има правото на вето относно кадровите предложения на централната изпълнителна власт за промени в ръководствата на държавните предприятия на територията на съответната община, както и правото да определя не по-малко от 80 на сто от ръководния им състав.

2. Обмен на информация за сключени договори и за техниките, използвани при конкретните договаряния, както и обмен на информация за намерения на инвеститори и интереси в приватизацията.

3. Обмен на информация за кредитната политика на банките по места, особено в случаите, когато се касае за крупни икономически обекти и е възникнало подозрение за проектирана в бъдещето замяна на дълг срещу собственост във вреда на държавата.

4. Обмен на информация по отношение на техниките за юридически неатакуемо актуване на обекти за общинска собственост.

5. Изработване на обща икономическа стратегия относно общинската приватизация и икономически изгодния баланс между общински обекти, предназначавани за приватизация и обекти, предназначавани за отдаване под наем.

6. Съвместно отстояване на правото на общините на собственост във вид на дялове или акции при приватизацията на държавните предприятия на територията им на база пазарната оценка на земята, върху която са построени, в случаите, когато това е възможно юридически.


V. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ

1. Съвместни действия за отреждане на статут на национален приоритет на развитието на здравеопазването да се превърне в експертен орган, управляващ само чрез закона. На директно управление на MЗ да останат само медицинските университети и здравните заведения с доказано национално значение, независимо от сегашното им разпределение в структурата на здравеопазването, както и здравните обекти с непосилно за съответния общински бюджет финансиране.

2. Преструктуриране на националната здравна мрежа по принципа на децентрализация и дестратификация на здравеопазването, като общините се превърнат в основни фактори в националната структура на здравеопазването, пълна свобода на общинските органи по здравеопазване да разполагат с бюджетните средства в рамките на финансовия лимит и щатовете в националната макроикономическа рамка.

3. Съвместно с Министерството на здравеопазването да се разработи работеща концепция за максимално децентрализиране на контрола върху частнопрактикуващите медицински специалисти, както и контрола върху лекарствените средства.

4. Задължително участие на общинските органи по здравеопазване в разработката на закона и технологията за прилагане на здравноосигурителната система и социалното осигуряване.

5. Насърчаване на държавни и частни предприятия за участие в закупуването на уникална медицинска апаратура чрез сключвене на приемливи договори, даващи им правото на дял, равен на стойността на закупената апаратура при приватизацията на съответното здравно заведение и предимства при здравното им обслужване.


VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Програмата на Асоциацията на демократичните общини може да бъде изпълнена в по-голямата си част само при задължителното условие проектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, предложен от АДО, да бъде приет от Народноти събрание в най-кратък срок и без каквито и да е изменения, касаещи провомощията на кметовете и общинските съвети, и текстовете, свързани с общинската собственост. Във връзка с това Асоциацията на демократичните общини приема за своя първостепенна задача - отстояване на приемането на проекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, приет на Общото събрание на АДО на 27 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


10:00:00
12.08.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължитепно!