11 януари 1995


София, 11 януари 1995 година
Брой 8 /1309/


София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КЛУБА НА МНОГОДЕТНИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ Д-Р ТОТКО НАЙДЕНОВ, ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА В. "БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР", ДО ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ В 37-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА ДЕМОГРАФСКИТЕ И ЗДРАВНИТЕ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Като честитя на всички вас избирането ви за народни представители и ви пожелавам здраве и успехи в тъй необходимата за нашата държава реформа, си позволявам да ви обърна внимание върху най-важните национални и държавни проблеми - демографския и здравния.

Не е тайна, че от 5 години насам нацията ни намалява, а здравословното й състояние е окаяно. Нашият демографски баланс е най-ниският в Европа - минус 2 на хиляда; годишно се раждат под 90 хиляди новородени, умират над 110 хиляди граждани, абортите по желание са повече от 120 хиляди /изумително ниска сексуална култура!/, средната продължителност на живота на мъжете ни е малко над 68 години, като над 60 на сто от смъртността им се дължи на сърдечносъдовите заболявания - хипертония, инфаркт, инсулт/ нерационално хранене, тютюнопушене, хронично психоемоционално пренапрежение, ограничение на предписаното лечение поради ниска здравна култура и недостъпни цени на медикаментите/. Рязко намаля брачността и се увеличават разводите. Увеличава се и заболеваемостта от социалнозначимите болести /сърдечносъдови, злокачествени, травми и отравяния, диабет/. Всяко десето семейство у нас е бездетно!

Ако не се вземат своевременни държавнически мерки за насърчаване на раждаемостта и многодетството и за подобряване на зравеопазването, вероятността след 300 години да умре и последният българин е огромна! Лично аз съм оповестявал тази угроза в около 15 статии в централния печат и в една от книгите си /"Децата, без които не можем", издателство "Народна младеж", 1988 г./, писал съм до всички досегашни премиери и председатели на Народното събрание, както и до г-н президента, но никой не е сметнал за нужно нито да ме приеме, нито дори да ми отговори, което е признак - смея да го заявя - за политическо и национално късогледство на досегашните ни държавници.

Наистина, що за държава е тази, която не полага никакви грижи за своето бъдеще - децата, и за здравето на гражданите си? Що за политици са тези, които нехаят пред заболеваемостта, смъртността и стопяването на собствената си нация? Реформирането и развитието на икономиката безспорно е важен елемент в управленската дейност; не по-малко важни са и преодоляването на безработицата, инфлацията, престъпността. Но само след 20-ина години едва ли ще има кой да произвежда блага, кой да попълва армията, кой да пази границите ни. С пенсионери и болни хора държава не се прави, народ не се съхранява.

Предлагам на вниманието ви следните по-значими мероприятия за насърчаване на раждаемостта и многодетството и за подобряване на здравеопазването:

1. Създаване към Министерския съвет на държавен орган /комитет по демографията/ с минимален щат, който да следи за всички данни, свързани с демографията и здравеопазването, и да предлага мерки за подобряването им /с насоченост към диагностицирането и лечението на стерилитета, към здравната и сексуалната култура на хората и пр./.

2. Приемане на закон за раждаемостта /разбира се, това не означава задължително създаване на повече деца.../, със съответните преференции към родителите на 2 и особено на 3 и повече деца: 20 % намаление на данъците за родители с 2 деца и 80 % - за многодетните родители /римските императори са ги освобождавали изобщо от данъци!/; изплащане на детски надбавки, докато децата учат /във Франция детските надбавки се изплащат до 23-годишна възраст, ако детето е студент/; изплащане на детските надбавки в натура при слабо-културни родители защото немалко от тях ги... изпиват/, и то при положение, че децата посещават детските консултации, където биват имунизирани и пр.

3. Приемане на закон за правата на детето. У нас се създадоха вече няколко обществени организации за защита на кучета и котки, но за децата няма...

4. Приемане на законите за здравното осигуряване, за професионално-съсловните организации на висшите медицински специалисти, за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, за здравното осигуряване. Без тези закони, които отдавна са готови /предимно от експерти на Лекарския съюз/, не може да тръгне здравната реформа, не може да се подобри здравното състояние на нацията ни.

С това кратко предложение към вас, които наричаме народни избраници, се надявам поне с малко да ви разтревожа и да ви заинтригувам относно близкото бъдеще на нашия застаряващ, боледуващ и бавно изчезващ народ.

Надявам се, че сте българи и патриоти, за да обърнете внимание и на демографското и здравното състояние на този свой народ.

От все сърце ви желая здраве и успешна дейност!

Моля ви, помислете за нацията!

София, 5 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ТРАКИЙЦИ, КОИТО ЖИВЕЯТ В КЪРДЖАЛИ И В РАЙОНА. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до председателя на Министерския съвет, до Върховния изпълнителен комитет на Съюза на тракийските дружества в България и до средства за масово осведомяване.


Днес, 4 януари 1995 г., на протестно събрание изразяваме несъгласието си и негодуванието си от решението на служебното правителство за начина на изплащане на облигациите от спогодбата Моллов-Кафандарис. Всички ние с горчилка посрещнахме крайно несправедливото решение за разплащане в съотношение 66 лв. за 1000 лв. номинал и без натрупаните лихви. Ние питаме: нали когато 36-то Народно събрание гласува 30 000 000 за облигациите, официално бе обявено, че те са само за започване на изплащането на тези облигации? Нека не забравят господа политиците, че тракийските бежанци не са бежанци по собствено желание, а насилствено прокудени от родните им места!

Имотите, оставени от тях в Гърция, са описани много точно в личните досиета на всеки един. Като пример сочим: имот, състоящ се от къща и 10 дка. ниви в с. Козлукьой, Гюмюрджинско, тогава са оценени за 46 000 лв., срещу който имот българското правителство предлага мизерната сума от 3030 лв.

Ето защо:

- Заставаме твърдо зад решението на Върховния изпълнителен комитет на Съюза на тракийските дружества в България /ВИК на СТДБ/, като го упълномощаваме да действа и от наше име.

- Призоваваме всички притежатели на облигации от Кърджали и региона да бойкотират решението на правителството, като откажат да получат символичната сума и продължат да съхраняват своите ценни книжа.

- Настояваме, ако въпросът не бъде решен справедливо, ВИК на СТДБ да го постави пред международните инстанции, които са гарантирали заема.

- Задължаваме ВИК да преговаря за изплащане на номиналната стойност на облигациите плюс лихвите от юли 1949 г. до тяхното изплащане. Ако изплащането се разсрочи, за всяка следваща година да бъде отчетена и инфлацията.

- Ние сме съгласни с такова изплащане само ако правителството ни предложи земи по 66 лв. за 1 декар и жилища по 66 лв. квадратен метър.

- Възмутени сме от излъчения по Българската национална телевизия по никое време "Отзвук" /23,20 ч./, когато почти всички са си легнали. Така само се отбива номер! Служители, невежи и предубедени, да бъдат веднага освобождавани, какъвто е г-н Орешарски.

/Пресслужба "Куриер/


* * *

София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА В ЧЕЧЕНСКАТА РЕПУБЛИКА.


От доста време с тревога и загриженост следим развитията в бившата съветска империя, които започнаха с надеждите за перестройка и демокрация, а на практика се оказаха грандиозно двуостро предателство, което увенча края на една предадена революция. Доизлъгани и допредадени бяха милионите руски труженици, платили огромната цена на социалистическата революция. Вулгарно измамени се оказаха тия, които похабиха живота си да се съпротивяват на тоталитарното насилие с надеждата за справедливост и възмездие. Това, което шепата партийни руски боляри, а на практика американски шпиони, наложиха на собствения си народ и на подвластните им до вчера държави, е смъртоносен коктейл, съединил в себе си всичко отвратително, противочовешко и престъпно, което е характерно за комунистическата тирания и капиталистическата зверщина.

Без възмездието на съд и очищението на покаянието довчерашните престъпни комунистически върхушки с целия си сонм от привилегировани номенклатурчици, етничари [?] и интелектуални подлоги се преобразиха в уж "демократи" и истински капиталисти, заграбвайки труда на народа. И в Русия, и в бившите й подвластни държави наблюдаваме създалите се /всъщност отдавна създадени, а сега проявили се открито/ касти на супербогаташи, които по безогледност, бруталност и зверщина на претенциите и апетите си и по цинизма на своето разточителство и лукс надминават почти всичко, известно от историята в тази връзка. Повела на практика война срещу собствения си народ, чиято кулминация беше унищожаването на парламента с помощта на танкове и потоци кръв, бандата на Елцин изнася тази война и срещу други народи. Пред очите на цивилизования уж свят изпратените от един вечно пиян президент войски водят колониална война срещу суверена държава и унищожават народа й. Продължава това, което Русия, тази тюрма на народите, в продължение на десетилетия е правила спрямо свободолюбивите и горди планински народи на Кавказ, изповядващи исляма - така, както Лев Толстой го е описал в "Хаджи Мурат". И в същото време, когато изпратените от него опричници унищожават с авиация и артилерия мирното население на град Грозни, този, когото народът нарича Барух Елцин, полага златни плочи с евангелски текстове в основите на църкви, заобиколен от облечени в раса кагебисти. По-гнусна, богохулна и богопротивна сцена трудно би могла да бъде измислена.

Изпратената от елциновци да върши нечестиво и престъпно дело армия търпи позорно поражение. Грозни не е паднал в ръцете на врага, народът на Чечения мъжествено и геройски брани свободата си, вдъхновени от подвига му все повече стават доброволците, заставащи рамо до рамо с него. Не може да има съмнение, че гузната съвест на света ще бъде събудена, че руският окупатор ще бъде отблъснат, че всеки ще получи своето - народът на Чечения свобода и независимост, а подивелият диктатор - водка и наказание.

Ние, българските правозащитници и демократи, издигаме своя глас в защита на народа на Чечения в защита на свободата и човещината. Това, което сега става там, може да се повтори и потрети. Затова всички, без оглед на различие в народност, идеология и вяра, трябва да се противопоставим на злото.

Настояваме руската армия незабавно да се изтегли от пределите на Чечения.

Призоваваме всички държави, които могат, да оказват всестранна /в това число и военна, помощ на законното чеченско правителство.

Заявяваме нашата и на нашите членове и симпатизанти, гласували за нас в последните избори, пълна и безрезервна солидарност със законното правителство и с борещия се народ на Чечения.

                                                                                  СЕКРЕТАР: К. Георгиев

София, 8 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "КОЙ СПЕЧЕЛИ И КОЙ ЗАГУБИ НА ИЗБОРИТЕ НА 18 ДЕКЕМВРИ 1994 Г." НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН ДИМИТРОВ. Документът е подписан от Йордан Велков - говорител и член на Постоянния състав на партията.


Второ, съвсем лековато СДС пое страшните отговорности на престъпното комунистическо управление - както преди, така и след 1989 г. СДС наивно попадна в капана на предварително подготвената комунистическа схема и се включи в новата отечественофронтовска коалиция заедно с БКП и БЗНС /казионен/: Кръгла маса, Велико народно събрание, коалиционно прокомунистическо правителство, ръководено от Димитър Попов. По-късно стана ясно, че по времето на кабинета на Попов започна ускорено да се изгражда държавната, политическата и икономическата структура от криминално-мафиотски комунистически тип. Официално всички обстоятелства показват, че само политическа сила, която има властта, структурите, парите и лостовете на държавната машина, може да организира в достатъчно необходима степен повсеместен хаос, разпадане и масова престъпност в пределите на цялата страна. Общото впечатление е, че от многобройните причини, породили днешната чудовищна престъпност, онази, която може да бъде точно конкретизирана, е сливането на бившата комунистическа партокрация, стопанската номенклатура и службите на Държавна сигурност със средите на професионалната криминална престъпност и превръщането им в криминални комунистическо-мафиотска олигархия. Това състояние на нещата е сериозна заплаха за сигурността на страната. В настоящия момент е вярно, че големият комунистически терор не приляга в политическата практика. Вместо него обаче в малките градове и в селата идеалният вариант за комунистическо политическо въздействие е рафинираното използване на обикновения терор спрямо населението там. Естествено, това е една от важните причини за БКП /БСП/ да печели масово гласове в изборите сред тези слоеве на българския народ.

Трето, СДС не направи нищо съществено, а точно обратното - съдейства в максимална стенен комунистическата партия безпрепятствено да се преименува и да се отъждествява като социалистическа политическа организация. Учудващо е, че негови ръководители и до днес многократно правят изявления, коментари и безотговорно представят свои отрицателни оценки спрямо западни и източноевропейски социалистически и работнически партии. Несполучливите интерпретации, враждебното отношение и глупавите сравнения за нашата комунистическа /лъжесоциалистическа/ партия с европейските социалистически, трудови и работнически партии имаха своята решаваща роля във вреда на демократичната консолидация и за политическия успех на комунистите в страната. Известно е, че социалистическото движение в днешни дни е най-масовата политическа конфигурация и динамичен фактор за развитието на съвременния свят и че БКП няма нищо общо със социалистическите и работническите партии в модерен западноевропейски смисъл. Безусловно това има значение, като се вземе предвид, че в страни като Испания, Норвегия, Холандия, Финландия, Австрия, Белгия, Япония, Швеция и други управляват в някои случаи от много години правителства на социалистически, работнически и трудови партии. Особено фрапантни са тези оценки по отношение на управляващите правителства в Полша, Литва, Унгария и Словакия. А там управляват политически коалиции и партии с лява и социалистическа ориентация от западноевропейски тип, които нямат нищо общо с ортодоксалните комунистически партии и особено с комунистическата партия у нас. Ако се върнем в недалечното политическо минало на тези страни - времето между двете световни войни, - ще се убедим, че и тогава в тях са доминирали социалистически и работнически партии. Като конкретен пример и илюстрация за това е Полша: държавният глава през тези години е бил маршал Пилсудски, който е бил социалист; временното полско правителство в периода на Втората световна война със седалище Лондон, както и контролираната от него Армия Крайова, са се оглавявали от лидери на Полската социалистическа партия, които са били на крайни противокомунистически позиции, против каквито и да било отстъпки за Москва и са организирали военната съпротива срещу сателитния комунистически режим. Социалистическата политическа мимикрия на комунистите е един от крупните успехи в реализацията на дългосрочната им диверсионна програма. Това доказва, че у нас полюсите не са "ляво-дясно" в политическия живот на демократичната държава, а съвсем ясно - демокрация или комунизъм /разбира се, в завоалирана и превърната форма/.

Четвърто, в предизборната програма на СДС /1994-1998 г/ се съдържат много позитивни моменти за бъдещето обществено развитие на страната. Общите оценки за достойнствата й са положителни и основателно се приема, че е разработена прецизно и с професионализъм. И въпреки това има една голяма празнина и слабост в нея - липсва конкретно послание с ясна перспектива към хората на наемния труд в града и в селото. Както е видно от изборните резултати, по-големият дял от неучаствалите в изборите /около 25 на сто/ поради разочарование от действията и управлението на СДС, произхождат от тази обществена прослойка. Добре известно е, че в България в близко време в условията на свободно гражданско общество и на пазарна икономика освен едри и дребни собственици, частни предприемачи, индустриалци, банкери, търговци, висши държавни административни и стопански ръководители и други социално издигнати и богати хора, освен значителната средна класа ще има и хора на наемния труд, работници, бедни занаятчии и малоимотни селяни, а те ще бъдат преобладаващата част в българското общество. Разбира се, СДС е единствената политическа сила, която може ефикасно да защити цялостните интереси на този широк обществен слой. СДС трябва да привлече и хората на наемния труд с дела на справедливост и висок морал, с християнска нравственост и с възвишена християнска любов към човека. Точно поради липсата на духовната сила на християнските ценности в програмните изборни документи радикално се попречи за привличането на гласовете на разочарованите, обърканите и отчаяните хора за каузата на СДС.

Въобще, както изглежда, определените очаквания на СДС за преодоляването на комунистическата доминация не се оправдаха. Обективната логика налага да се обърнем към крайните изборни резултати, за да открием основните тенденции в тях. Какво конкретно показват те?

Общият брой на избирателите в страната възлиза на 6 916 720. От тях в изборите са участвали 5 202 065 души, което представлява 75,21 на сто. Неучаствалите в изборите са 1 714 655, или 24,79 на сто. За БСП /комунисти/ са гласували 2 262 943 избиратели, което представлява спрямо общия им брой 32,72 на сто, респективно към участвалите в изборите - 43,50 на сто. /Тази съпоставка спрямо двете бази ще бъде използвана по-нататък в материала/. За останалите партии и коалиции с комунистическа и прокомунистическа ориентация като цяло са подадени 902 001 гласа, което общо с гласовете на БСП /комунисти/ достига 3 164 944, или 45,76 на сто, респективно 60,84 на сто /тук в общата стойност на подадени бюлетини са включени и тези за ДАР, Патриотичен съюз, Нов избор, ДПС и други организации/.

За Съюза на демократичните сили са подадени 1 260 374 гласа, което представлява 18,22 на сто, респективно 24,23 на сто. Общо за националните демократични сили - обявилите се за противокомунистически и некомунистически политически партии и коалиции - са гласували 2 037 124 избиратели, което означава 29,45 на сто, или 39,16 на сто. Съвсем точно може да се каже, че СДС получи изборен резултат от 24,23 на сто, докато Народният съюз - само 6,51 на сто. Има нещо много странно във величината на този резултат? Налага се да напомним, че малко време преди провеждането на изборите ръководствата на Демократическата и на Радикалдемократическата партия, БЗНС "Никола Петков", както и ОХДЦ в рамките на СДС предявиха, че са големите и с национално значение партии и поставиха необосновани претенции. Оказа се в действителност, че зад фантомните партии и формации, останали в коалицията СДС, са гласували 1 260 000 български избиратели, докато за Народния съюз - само 338 000 души!? Още повече, че на изборите през 1991 г. двете "земеделски" формации, които сега формират БЗНС /с главен секретар Анастасия Мозер/ получиха общо близо 8 на сто от гласовете. Така че включването на представители - демократи, радикалдемократи и от ОХДЦ, всъщност намалява, а не допринася за получаването на доверие от повече избиратели за този съюз. От друга страна, частта на БЗНС "Никола Петков" начело с Георги Петров, която се включи в Конфедерация "БЗНС - Национален блок "Търновска конституция", заедно с други, постигна само 0,25 на сто. Българският бизнес блок БББ/ пък получи 246 000 гласа, или 4,73 на сто, докато на президентските избори през 1991 г. за Жорж Ганчев гласуваха около 18 на сто от участвалите в избора. Толкова повече, че преди декемврийските избори от страна и на Народния съюз, и на БББ се твърдеше с голяма категоричност, че те ще спечелят сигурно не по-малко от 35-40 депутатски места.

Обективната логика, основана на постигнатите конкретни изборни резултати, насочва към заключението, че: най-голямото поражение по-точно понасят тези политически формации, които напуснаха СДС на общия фон на тежката изборна загуба за коалицията. Оттук и основният извод, който се налага: СДС и националните демократични сили трябва да действат в бъдеще като национално демократично движение на противокомунистическа основа, а не като коалиция от политически партии. Създадената многопартийна политическа система у нас се оказа един блъф и има очертан декоративен характер. Едва на следващ етап, когато в страната бъде преодоляна комунистическата политическа доминация и ще има налице необходимите обективни условия, може да се пристъпи към възстановяването на влиянието на традиционните масови политически партии и организации, действали преди насилственото заграбване на властта през 1944 г. от комунистите в нашата страна.

Основното впечатление от изборните резултати на този етап от социално-политическото развитие на страната показва, че прокомунистическите сили имат сериозен превес - с 1 127 823 гласа пред националните демократични сили. Това, разбира се, предполага сериозно политическо надмощие. Така ли е в действителност? Тук се сблъскваме с едно ново явление в политическия живот - 24,76 на сто неучаствали в изборите. Това политическо състояние носи в себе си големи възможности и резерви за българската демокрация. В историческа перспектива предстои да се намери начин тези възможности да бъдат оползотворени и правилно използвани.

Изборната победа на комунистическата партия в най-кратко време ще се превърне в мащабен провал на нейното управление. Органичната слабост и порочност на комунистическата партийно-държавна номенклатура е, че винаги основава своята власт на утопични и нереалистични цели и задачи, прикривайки своята истинска същност зад паравана за промени, стабилност и добруване на народа. Ускоряващият фактор за провала на комунизма у нас е именно днешната изборна комунистическа победа.

Оше през настоящата 1995 г. политическото развитие ще постави пред СДС нови предизвикателства. Една от най-тежките последици от комунизма в страната е моралният упадък, разпадането на истинските човешки ценности и духовното осакатяване на човешката личност. Най-напред за преодоляването на тази ужасна последица трябва да се издигне като ново начало пределната мобилизация на политическия потенциал на всички национални демократични сили в страната.

Новото начало ще бъде функционалното приложение от-СДС на идеята за създаването на обединена демократична опозиция. Тя трябва да обхваща всички реални противокомуннстически политически партии, съюзи и организации. Главният опорен стълб е изграден - СДС се превърна най-накрая в действителна национална противокомунистическа сила, която единствена може ефикасно да се противопостави на комунистическите попълзновения. Трябва задължително да се отбележи, че дълбоките положителни промени и сложните процеси на прочистване на внедрената комунистическа агентура, които се извършиха изключително трудно, обновиха и заздравиха СДС. Те се дължат главно на неговото национално ръководство с председател Филип Димитров. Изпълнена беше, макар мъчително и болезнено, историческата задача за изграждането на мощна противокомунистическа политическа сила у нас, единствена в бившите комунистически страни. Не е далеч времето, когато тази политическа линия ще даде своите големи и положителни резултати!

Най-важното сега е да не се попадне наново в комунистически капан, който цели да отклони СДС от приетата вярна политическа посока, както и да се отстрани настоящото му политическо ръководство. Това ще бъде фатално не само за СДС, но за България!

Проведените предсрочни парламентарни избори не разрешиха съществуващите национални проблеми, само ги задълбочиха и поставиха нови пред нашето общество. Въпреки всичко случило се политическото бъдеще на нашето Отечество е в новото въздигане и тържество на българската национална идея чрез възстановяването на свещената Търновска конституция с всички конституционно-правни и политически последици.

Мина една мрачна и тъжна Коледа и Нова година. Вярваме, че предстои в най-близко време да посрещнем и празнуваме с радост и благодат Рождението на нашия истински Господ Исус Христос в православна християнска България. Сигурното е, че това ще бъде Година 1996 г.!

София, 2 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ "ДА ОВЛАДЕЕМ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НАСТЪПВАЩАТА ЕПОХА" НА СВОБОДНАТА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ 1993 Г.


ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕННОСТИ НА СВОБОДНАТА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ /СКП/


Като национална нова партия, която иска да придаде политически характер на кооперативното движение, като възроди най-ценното от културата и здравите исторически традиции на българския народ съобразно постиженията и водещите тенденции на развитието на напредналите народи Свободната кооперативна партия се ръководи в своята цялостна политика от седем основни принципи и ценности: 1/ Принципа на доброволността и ненасилието; 2/ Принципа на свободата; 3/ Принципа на социалната справедливост; 4/ Принципа на солидарността: 5/ Принципа на отговорността; 6/ Принципа на кооперативизма; 7/ Принципа на самоуправлението.

Ние се определяме като национална, а не класова партия, което не означава, че претендираме да сме партия на цялата нация, на българския народ, нито пък, че няма да има такива. които да се разграничават и противопоставят на нас. Всички, които не приемат обявените от нас принципи, вероятно ще бъдат против нас. Но без да се отлъчваме [?] на когото и да било и да се самозатваряме, ние смятаме, че най-добре можем да изразим националния интерес на България в настъпващата епоха.


1.1. Принципът на доброволността и ненасилието

Свободната кооперативна партия отрича всички форми на социално насилие като средство за решаване на обществените проблеми, на конфликтите от локален, национален, регионален и международен характер. Тя не приема претенциите на който и да е политически и икономически модел за национално, регионално и глобално развитие за общовалиден и общозадължителен.

Ние осъждаме методите на конфронтацията и противопоставянето, като смятаме, че те изразяват тесни егоистични интереси на различни политически лидери и групи, които другояче не могат да се задържат, ако народът не е разделен и противопоставен, ако вижда онова, което е общо и го обединява. Ние смятаме, че колкото и да са големи различията между отделните политически партии по един или друг въпрос, в името на общонационалните интереси те винаги могат и трябва да се обединят. С особена сила това важи днес в условията на тежката криза и безпътицата, които са парализирали волята на българското обшество.

Свободната кооперативна партия отхвърля амбициите на някои политически партии, коалиции и движения в България или други страни да се отъждествяват с демокрацията, както постъпва днес СДС, и да заставят всички останали да се съобразяват с тяхната воля и интереси. Политическите партии са длъжни да обявят своите програми и намерения и съвестно да следват тези програми в своите политически действия, пък народът е достатъчно зрял, за да прецени кое е справедливо, демократично и хуманно и кое е авторитаризъм, диктатура и чиста проба демагогия.

Днес висша ценност и водещ принцип в развитите модерни общества са разумът, мирът и ненасилието. Приемайки този принцип като ръководен в своята цялостна политическа дейност, Сободната кооперативна партия смята, че цивилизацията като цяло и конкретно българското общество при наличието на мощните средства за комуникация и информация и пред угрозата от глобална катастрофа, при евентуално използване на средства от конвенционален и неконвенционален характер за масово унищожение при решаване на някой национален, регионален или световен конфликт е узряло и е готово да използва ненасилствени методи и средства.

Единствено принципът на ненасилието и доброволността не накърнява свободата на отделния човек, на етническа и социална група, на нации и отделни народи. Неговото последователно приложение в съответни, адекватни на природата на дадените ситуации форми, позволява да се овладеят факторите на противопоставянето, конфронтацията и напрежението и да се предложат ефективни решения. Неговото последователно приложение води до смяна на негативната, разрушаващата мотивация с позитивна, съзидаваща мотивация, която открива перспективи както пред отделните хора, социални и етнически групи, така и пред цели народи.

Ние не искаме да демагогстваме и да принуждаваме своите съмишленици и симпатизанти да мислят като нас в някакви строги рамки и да смятат, че нашите интереси са и техни интереси. Ние им предлагаме нашите принципи и виждане за трансформацията на обществото, ние им предлагаме нашите идеи и програма и те сами трябва да решат дали да ни подкрепят. Освен това те трябва да знаят, че техните икономически интереси не могат да бъдат другояче защитени освен чрез съответната политика. От своя страна ние заявяваме, че нашата политика, прокламираща обявените принципи и идеали, е в тяхна подкрепа.


 1.2. Принципът на свободата

Обявявайки този принцип за един от ръководните принципи на своята политика, Свободната кооперативна партия показва колко високо тя цени на дело свободата на всеки човек, социална група, етнос, национално малцинство, нация, народ. За нея свободата не е само формалното право за избор, но и реално условие и възможност за действие на всеки човек в съответствие с неговата съзнателна воля. Свободата на мисълта, убежденията, словото и действието - ето как разбира Свободната кооперативна партия свободата на всеки човек, етнос, социална група, нация, народ.

Свободната кооперативна партия разглежда свободата на отделните индивиди, социални и етнически групи, национални малцинства и отделни нации като право да притежават и реализират определен вид собственост по определен, избран от тях начин.

Днес, в епохата на глобалните предизвикателства, Свободната кооперативна партия издига своето виждане, че свободата се свежда не само до възможността да се познават необходимостта и всеобщността на историята, на живота на цялото общество, неговите връзки и отношения с природата, но и да се действа съобразно тези връзки, с най-голямо благо както за отделния човек, социална и етническа група, национално малцинство, така и за човечеството като род.


1.3. Принципът на социалната справедливост

Без да се обявява за социалдемократическа и социалистическа, защото не проповядва крайните идеологически обосновани цели на тези партии и движения, Свободната кооперативна партия смята социалната справедливост за един от висшите принципи и ценности на своята политика. За СКП социалната справедливост не противоречи на свободата. Но от друга страна, социалната справедливост определено е несъвместима със свободата, сведена до примитивната представа да се притежава собственост и икономическа възможност, да се налага по-силният над по-слабия в условията на пазара. Пазарът не признава социалната справедливост. Той не раздава милосърдие и справедливост. Социалната справедливост е продукт на друга система от икономически и социални отношения. За Свободната кооперативна партия социалната справедливост не се постига и само чрез различни форми на организация на производството и разпределението на благата. Тя не може да се постигне и чрез намесата на държавата за регулиране на производството и на обмена. Горчивият опит на централно планираните държавни икономики показва това.

Истинската социална справедливост няма нищо общо и с комунистическите утопии, дискредитирали се с провала на т. нар. "реален социализъм". Тя е немислима при лишени от собственост хора, които независимо от своите способности и квалификация, от своя труд и принос за нарастване на общественото богатство получават еднакво възнаграждение, еднакъв дял от благата. Тази казармена уравниловка няма нищо общо със социалната справедливост. Социалната справедливост е невъзможна и при лишени от реални права и възможности да участват в управлението на своите дела и на държавата хора. Формално делегираните права на една политическа класа или номенклатура, която представя своя собствен интерес за интерес на държавата и на обществото, в още по-голяма степен отдалечават индивидите от социалната справедливост.

Социалната справедливост определено изисква еднакви условия, равни възможности за развитие на неравните и различните способности на различните хора и съответно адекватно на квалификацията, усилията, труда и приноса на всеки един за нарастването на общественото богатство възнаграждение. Тя изисква създаване на условия от правовата държава за включване на усилията на всеки един за ефективно, рационално и хуманно решаване на обществените дела. Така вече разбирана, социалната справедливост е свобода: Свободата без социална справедливост не струва нито грош. Само като създава условия за равнопоставеността на всички индивиди, демокрацията е свобода.

Единството на принципите на свободата и социалната справедливост - при което могат да се реализират както собствеността на отделните хора, така и тяхната воля, техните качества и въобще тяхната роля за нарастване на общественото богатство, може да се постига днес в практиката на съзнателните свободни кооперации. Именно съзнателната свободна кооперация не ограничава пазара и без да се нуждае от милосърдието на държавата, включва всички индивиди според техните способности и възможности в производството на жизнено необходими блага и осъществяване на обществено необходими дейности, запазвайки тяхното достойнство на пълноценни, свободни граждани на обществото.

Ние сме убедени в жизнеността на тези принципи и тяхното единство, зашото още днес, без каквито и да са други предварителни условия освен желанието на свободните собственици съвместно да организират своите усилия и труд, могат да бъдат решени множество социални и икономически проблеми. Опитът на западноевропейските страни, начиная от Англия и Германия и завършвайки с Дания и Финландия от миналия век до днес, както и собственият исторически опит на народа ни преди установяването на тоталитарния строй категорично потвърждават това.


1.4. Принципът на солидарността

Като се обявява против всякакви форми на насилие върху правата и свободите на всеки човек, социални и етнически групи, национални малцинства и отделни нации, против тяхната експлоатация и унижаване на тяхното достойнство, отчуждение от собствеността, труда и създаваните от него блага, от постиженията и ценностите на действителната човешка култура, Свободната кооперативна партия издига и Принципа на солидарността като един от своите основни ръководни принципи. Тя смята, че солидарността свързва свободата и справедливостта с великите християнски ценности - милосърдието и хуманизма. Безсърдечният и жесток човек не може да бъде свободен. Роб на своята ограниченост и егоизъм, той ги пренася върху своите съвременници и върху бъдещите поколения.

За Свободната кооперативна партия солидарността е израз на осъзнаването на общия, общонационалния и общочовешкия интерес, свързан с живота на всеки човек. Тя изхожда от разбирането, че само свободните, съпричастни към своите страдания и радости, общи интереси и цели, хора могат съзнателно и доброволно да се организират в такива общности и сдружения, които ще осигуряват както благополучието на всеки, така и благоденствието на всички.

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00
11.01.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Димитрова
                                         Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!