11 октомври 1993


София, 11 октомври 1993 година
Брой 198 /985/

София, 11 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ИМУЩЕСТВОТО НА СИНДИКАТИТЕ.


Вчерашната декларация на Националния координационен съвет и Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /НКС и ПГ на СДС/ за разграбването на имуществото, иззето от комунистическите профсъюзи, е ярък пример за грубата демагогия, която характеризира цялото политическо поведение на СДС през последните месеци. Добре известно е, че СДС натрапи конфискацията на синдикалното имущество единствено в интерес на своя тогавашен съюзник КТ "Подкрепа", който сега причислява към "синдикалната мафия”. Именно правителството на СДС не направи нищо за изпълнение на лъжливите си обещания за използване на конфискуваното имущество "в интерес на народа". Водената от СДС политика на двойните стандарти спрямо КТ "Подкрепа" и КНСБ, а впоследствие и тоталната антисиндикална война попречиха въпросът за профсъюзното имущество да се разреши в съответствие със закона, съвременната международна практика и националните интереси.

В същото време декларацията на СДС съдържа и правилната констатация, че възприетият сега подход за решаване на проблемите със синдикалното имущество е неправилен. Причината за неговото налагане е в ултимативния натиск спрямо правителството от страна на основните синдикати и главно на КНСБ. Това, разбира се, не дава никому право да провокира нови конфликти между изпълнителната и съдебната власт, административен саботаж на решенията на правителството, безсмислени парламентарни баталии около изсмукани от пръстите "вотове на недоверие”.

Българската социалистическа партия /БСП/ винаги е поддържала друго, разумно и трайно решение на въпроса. БСП беше и остава противник на безпрецедентната в съвременната практика конфискация на синдикално имущество. Многократно сме предлагали своята подкрепа за всяка профсъюзна или правителствена инициатива, насочена към отмяна на позорните текстове за конфискация на синдикално имущество. Алармирали сме обществеността за многобройни примери на разпиляване, разграбване и използване не по предназначение на значителни фондове.

Предлагаме решение, към което и СДС би трябвало да се присъедини, ако поне сега позицията му по въпроса за синдикалното имущество е искрена.

1. По предложение на профсъюзите Министерският съвет да внесе законопроект за отмяна на Закона за конфискацията в частта му за синдикалното имущество.

2. Министерският съвет да реши въпроса за провеждане до края на 1993 г. на интерсиндикални избори и в зависимост от резултатите да изпълни имуществените си задължения към тях.

3. Компетентните държавни органи да осигурят стриктното спазване на закона и особено опазването, съхраняването и експлоатацията на конфискуваните имущества в съответствие с предварително декларираните законодателни цели.

София, 7 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" В ОТГОВОР НА ДЕКЛАРАЦИЯТА-ОБРЪЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ И ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА СИНДИКАЛНОТО ИМУЩЕСТВО.


Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" смята, че въпросната декларация е закъснял плач от страна на НКС на СДС и по същество е груба манипулация на общественото мнение, преследвайки чисто политически цели. Това е опит на някои личности и организации да продължават да трупат пари за сметка на имоти, които са общонародна собственост.

КТ "Подкрепа" никога не е заставала зад правителството на премиера Беров. Напротив, на 18 и 19 юни 1993 г, Конфедеративният съвет в Кюстендил ясно изрази становището, че това правителство е некадърно и следва да си отиде. Освен това КТ "Подкрепа" е първата организация, която настоя за мажоритарни избори. В същото време незаконни фирми, като ЕАД "Софис", създадени с одържавено синдикално имущество, без да са изпълнили изискванията за списване [вписване?] по Търговския закон, т.е. нямайки юридически статут - носят неясни доходи на своите т.нар. акционери, като Съюз на адвокатите и Отечествения съюз. На никой не е ясно в чий джоб отиват печалбите на тази фирма, но едно е ясно, че не се използват в интерес на хората, създали това имущество.

Ексминистър Костов, който пряко беше отговорен за изпълнението на Закона за конфискацията на имуществото на тоталитарните организации, вместо да демагогства по Българска телевизия, би следвало да даде точен отчет - колко имущество е конфискувал според разпоредбите на закона. Огромна част от имуществото, подлежащо на изземване, все още продължава да се владее от тоталитарни организации и техните наследници, като Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/. За това преки виновници са правителството на Филип Димитров и Иван Костов.

Много късно НКС на СДС се обръща към областните управители, кметовете и държавните органи да изпълнят Закона за конфискацията. Явно на някой му трябваше време да извлече дивиденти от огромното имущество, Но това в никакъв случай не бе КТ "Подкрепа".

Искаме да припомним, че КТ "Подкрепа" е първата съдебно регистрирана синдикална организация според новия Кодекс на труда и всички опити за вмъкване на неясни синдикалоидни формирования да бъдат легитимирани чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ са с цел да се бойкотира разпределението на синдикалното имущество. Такъв е случаят с Общността на свободните синдикални организации в България. Проверката, направена от КТ "Подкрепа" на документите за представителност на тази неясна общност, показа пълната им несъстоятелност.

Грубата манипулация, че "иззетото" имущество се раздава безвъзмездно и служи за източник на доходи, следва да се прекрати, тъй като имуществото все още не е раздадено и ако бъде раздадено, то си остава държавна собственост по смисъла на чл.46 от Кодекса на труда.

Ние приветстваме загрижеността на НКС на СДС за пенсионните и здравните фондове, но искаме да напомним на българската общественост, че именно по време на правителството на Филип Димитров те бяха досъсипани. Не бяха внесени проектозаконите за отделянето им така, както СДС декларира в своята предизборна програма. Вина за състоянието в момента на здравните работници и пенсионерите носят и лица, съставители на въпросната декларация.

Обръщаме внимание на авторите на декларацията, че защитата на интересите на трудовите хора не се изразява с декларации, речи и митинги, а с конкретни действия, които водят до решаване на жизненоважните проблеми на населението.

Тези, които си позволяват да наричат синдикатите мафия, следва да знаят, че са обречени от историята.

София, 7 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 11 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ БРАНШОВИ СИНДИКАТИ НА НАЦИОНАЛНА СИЦДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГЕОЛОГИЯ, МЕТАЛУРГИЯ, ХИМИЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА СИНДИКАЛНОТО ИМУЩЕСТВО.


ГОСПОДА МИНИСТРИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ДЕПУТАТИ,

С възмущение научаваме от пресата, че Министерският съвет може би е предприел поредната си стъпка за унищожаване на алтернативните синдикални организации и най-вече на НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ ТМХ". Предупреждаваме ви че, тормозът на който са подложени нашите членове и организацията ни като цяло, вече прелива чашата на търпението. Нашите членове са уволнявани, съкращавани, принуждавани чрез подписаните от вас колективни трудови договори по браншове да плащат, за да ползват правото си да договарят работните си заплати и социалните придобивки.

На едни синдикати се дарява държавно имущество за милиарди, а на други се отнема и елементарното, което имат. Вашата политика, ако може да се говори за такава, е най-грозна форма на дискриминация срещу тези, които докарахте до дъното на мизерията. Това няма повече да търпим. Ако вие продължавате да джапате през закона, ще доведете нещата до крайност, за която ще носите цялата отговорност. Ако не можете да ръководите страната с демократични средства - идете си!

Като подкрепяме Декларацията-обръщение на СДС за синдикалното имущество, ние настояваме парламентът да гласува вот на недоверие на това правителство, което пилее държавно имущество, вместо с него да гарантира социалните и пенсионните фондове.

Ние ще предприемем всички действия, за да се защитим от вас, а нас ни подкрепят синдикати и в страната, и в чужбина!

София, 7 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСК И СИНДИКАТА НА МИНЬОРИТЕ: Камен Гълъбов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТРАНСПОРТЕН ОТРАСЛОВ СИНДИКАТ: Петър Ослеков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАТ "ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА И ЛЕКА ПРОМИШЛЕНОСТ: Боян Петков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАТ "МЕТАЛУРГИЯ": Любен Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАТ "ХИМИЯ": Теменужка Гинчева

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СЪВЕТ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПЛОВДИВ, КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ИЗКАЗВАНЕ НА УТВЪРДЕНИЯ ОТ СЕНАТА НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЗА ПОСЛАНИК У НАС Г-Н УЙЛЯМ МОНТГОМЪРИ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Членовете и съмишлениците на ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, регистрирана в град Пловдив на 2 февруари 1990 г., бяха неприятно изненадани от изявленията на утвърдения от Сената на САЩ за посланик в Република България г-н Монтгомъри по отношение намеренията му да се намесва, грубо казано, в конституционните въпроси на нашето Отечество. Дори това да е лек дипломатически гаф, от който американската страна би трябвало да се срамува, това е достатъчно основание да Ви припомним, че в нашата история през последните години сме се наситили на персони като генерал Каулбарс, фон Бекерле, Степан Кирсанов, за да имаме сега нужда от някакъв си Монтгомъри.

Ние се обръщаме към Вас с настояването в качеството си на държавен глава на СУВЕРЕННА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да откажете агреман за назначаването на въпросното лице за посланик на иначе уважаваната от нас велика държава САЩ. В противен случай, Господин Президент, уверяваме Ви, че ние ще се отнасяме към въпросното лице като персона нон грата в нашето ОТЕЧЕСТВО.

Велика Америка и малка България са несъизмерими, но е необходимо да се напомни на някои незрели политици, че България не е Сомалия, за да се отнасят към нея по същия начин. Впрочем сега Сомалия показва на света, че и тя има чувство за достойнство.

Засвидетелстваме Ви нашето най-искрено уважение.

София, 10 октомври 1993 г.

ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СЪВЕТ НА ДП:

Венцеслав Бъчваров

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА СРЕЩА НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И НА ХРИСТИЯН-АГРАРНАТА ПАРТИЯ.


Днес, 7 октомври 1993 г., се състоя среща между ръководствата на БЗНС "Никола Петков" в СДС и Християн-аграрната партия. Разменени бяха мнения по актуални политически въпроси.

Председателите на двете организации Георги Петров и Иван Глушков подчертаха необходимостта от изграждането на една мощна антикомунистическа коалиция за предсрочните парламентарни избори. Изразена бе общата решимост за съвместни действия срещу процесите на рекомунизация в страната и по-специално в българското село.

Постигнато бе съгласие за поддържане на постоянен диалог.

София, 7 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЗНС "Н.ПЕТКОВ" В СДС: Георги Петров

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХРИСТИЯН-АГРАРНАТА ПАРТИЯ: Иван Глушков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА 15 ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩИНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ТУТРАКАН, ПО ПОВОД НА РЕГИСТРИРАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ.


Долуподписаните членове на БЗНС от общинската организация, град Тутракан, декларираме, че се отказваме от декларациите, които сме подписали за регистриране на организация БЗНС, тъй като бяхме подведени.

Ние декларираме, че подкрепяме Българския земеделски народен съюз - възстановен на конгреса на 7-8 ноември 1992 г., с главен секретар Анастасия Г.М.Димитрова-Мозер.

Тутракан, б октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА /ЧАСТ ПЪРВА/ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И ХОДА НА АГРАРНАТА РЕфОРМА, ПРИЕТА НА ПЛЕНУМ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 26 СЕПТЕМВРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Приключи една трудна селскостопанска година. Започна нова, която може да се окаже още по-тежка. Поземлената реформа навлиза в решаващата си фаза в крайно неблагоприятни условия. Сега е моментът за обективна равносметка от прилагането на Закона за земеделските земи и въздействието му върху българското селско стопанство, националната икономика и цялото общество.

Според Висшия съвет /ВС/ на БСП и ПССД тази равносметка трябва да почива на два основни критерия - доколко този закон и неговото прилагане допринасят на практика за реалното възстановяване на суверенитет на собственика върху земята като основно средства за производство и доколко те подпомагат производството на селскостопански продукти и опазването на натрупания в българското село значителен производствен и технологичен потенциал.

От гледище на бързото възстановяване на правата на собственика върху земята процесът бе силно забавен и затруднен. Възприетият от правителството на СДС подход направи процеса на връщане на земята мъчителен, скъпо струващ и отложи неговото приключване за неопределено време. Нещо повече, този подход превръща действителния собственик за години наред в безправен и феодално зависим наемен работник, подчинен на административно наложени и некомпетентни ръководства. Собственикът е лишен от правото да се разпорежда със собствеността си, той е принуден безропотно да наблюдава как неговата собственост се разпилява и съсипва от злонамерени и безотговорни хора, на които, отгоре на всичко, той заплаща от собствения си джоб и без да може да потърси сметка за нанесените му реални материални щети.

От гледище на последиците за селскостопанското производство резултатите са направо катастрофални. Годишните загуби от намаляването на продукцията в растениевъдството, унищожаването на животинското поголовие, рязкото съкращаване на преработката на хранителни продукти, свиването на износа възлизат на десетки милиарди левове. Няколко десетки милиарда лева са и загубите от разрушаването на производствени фондове, похабяването на безразборната разпродажба на техника и инвентар, занемаряването на инфраструктурни обекти и съоръжения, изграждани в течение на десетки години. За година и половина българското селско стопанство се върна с десетилетия назад по продуктивност, технологично равнище и обем на производство. Причината е както в разрушителния характер на наложените от СДС и ДПС поправки в закона, така и в безумния начин, по който той беше приложен от правителството на СДС и неговите наместници в областните управи. С малки изключения особено пагубна роля за разрухата в българското селско стопанство изиграха ликвидационните съвети, съставени като правило от неподходящи хора, подбрани по партиен признак.

Някой може да потърси оправдания за катастрофалните резултати в селското стопанство с тежките климатични условия и продължителната суша. Сушата безспорно се отрази отрицателно върху добивите от пролетните култури. Но именно тежките климатични условия позволяват особено нагледно да се види абсурдността на наложената от СДС система за управление на селскостопанското производство. През това засушливо лято в страната практически не работиха напоителните системи, които биха могли при нормална работа да гарантират поне минимално необходимите количества зърнен и друг фураж. Останаха незасети и занемарени милиони декари обработваема земя. Не бяха спазени елементарни агротехнически изисквания. Всъщност сушата само оголи и изложи на показ демобилизацията и организационното безсилие, безстопанствеността и липсата на заинтересованост, материалната разруха и финансовата немощ, до които докара българското село само за година и половина аграрната политика на СДС и онези политически сили, които го подкрепиха.

Липсата на цялостна и смислена държавна политика за насърчаване и защита на аграрния сектор в условията на безконтролна и неоправдана либерализация на вноса, осъществена в услуга на частни интереси и без взаимност от страна на чуждестранните партньори, постави на колене българския земеделец.

Това състояние на селското стопанство има тежки отражения за националната икономика, за социалната сфера и за цялото българско общество. В крайна сметка то засяга интересите на милиони граждани, които като производители или потребители понасят колосалните загуби от съсипването на натрупания в миналото производствен потенциал и обезценка на дяловете, нереализирано производство и неизбежното вече поскъпване на основните хранителни продукти. Въпреки намалялото наполовина потребление страната е изправена тази година пред опасността да не може да осигури дори най-необходимите храни, включително хляба. Намаленото предлагане на важни селскостопански продукти тласка нагоре техните цени, с което се засягат най-вече интересите на социално слабите - хората с ниски доходи, младите семейства, пенсионерите, безработните. Тези последици от аграрната политика на СДС ще се проявяват не само в близките месеци, но и години наред, защото нанесените на селското стопанство огромни щети не могат да бъдат компенсирани бързо, даже при една правилна и перспективна аграрна политика.

/Пресслужба "Куриер"/

 


11:00:00
11.10.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова
           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                        Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!