12 юли 2020г.

Празник на националната гвардейска част, открит Панамският канал, приета новата българска конституция

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

11 май 1995


София, 11 май 1995 г.
Брой 91 /1392/


София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВНЕСЕН ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПО ПОВОД НА 50-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОБЕДАТА НА АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ.


На 8 май 1945 г. в резултат на победата на въоръжените сили на антихитлеристката коалиция и на борбата на антифашистките съпротивителни движения в окупираните от силите на Оста страни хитлеристка Германия подписа акт за безусловна капитулация.

Това беше велика победа на демократичните сили от цял свят срещу националсоциализма - една от най-отвратителните тоталитаристични доктрини, символ на мракобесието и насилието.

В тази борба участваха и заплатиха с живота си и хиляди българи.

В деня на тържественото честване на тази годишнина Народното събрание на Република България се прекланя пред подвига и паметта на тези герои.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС БЛОК ПО ПОВОД НА ДЕНЯ НА ПОБЕДАТА - 9 МАЙ.


Официално Втората световна война приключва с капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г., но светът чества като Ден на победата над хитлерофашизма 8 и 9 май 1945 г., когато в Реймс и Берлин Вермахтът капитулира пред съюзническите армии в Европа.

След десетилетия на конфронтация на 9 май в Москва лидерите на петте велики сили - победителки, признаха в словата си историческата истина: че антихитлеристките сили имат най-значителен принос за разгрома над хитлеризма, че икономическата помощ на западните държави е допринесла за ускоряване на тази победа, че съюзническите армии и съпротивителните движения в европейските държави премахнаха огромната опасност над човечеството.

България има всички основания да се гордее с приноса на своите воини - не случайно единственият чуждестранен генерал в парада на победата бе генерал Владимир Стойчев.

Днес ние се прекланяме пред героите, спечелили победата, пред жертвите на войната, която никога не трябва да се повтори.

Много верни са думите на президента Клинтън, изречени в Москва, че ние, съвременниците, не сме изпълнили дълга си към ветераните и трябва да мислим за бъдните поколения, които трябва да живеят в мир.

София, 10 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ПО ПОВОД НА 100-ТЕ ДНИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА.


Първите 100 дни от управлението на Демократичната левица изтекоха и това даде основание на Парламентарната група на Движението за права и свободи /ПГ на ДПС/ да анализира резултатите от неговата дейност.

Още с първите си стъпки правителството на Българската социалистическа партия /БСП/ наложи по добре познатия ни от миналото начин на диктат в парламента от "Позитано" 20. Парламентарното мнозинство на левицата не прие нито едно конструктивно предложение от опозицията при обсъждането и приемането на Закона за земята и Закона за държавния бюджет на страната. Това ни дава основание да твърдим, че се извършва подмяна на българския преход към пазарна икономика и се прави рекомунизация на страната.

През 100-те дни на управление на БСП се наблюдава тенденция на силна централизация на почти всички аспекти на икономическата реформа в ръцете на едно министерство - Министерство на икономическото развитие. Стратегията на правителството за засилен контрол и навлизане в икономиката постави под разпореждане на Румен Гечев: Агенция за приватизация, Агенция за икономическо програмиране и развитие, Комисия за чуждестранни инвестиции, Комисия за защита на конкуренцията и отскоро присъедини банковата консолидационна компания. ПГ на ДПС изказва опасенията си от възможността правителството да диктува кредитната политика на банките и тяхното поведение на финансовите пазари. Ясно се очертава и твърдото поведение към Централна банка и орязване на нейните правомощия.

Парламентарната група на Движението за права и свободи се опитва с парламентарни средства да защити интересите на селскостопанските производители, но се принуди да потърси съдействието на президента за отлагателно вето върху Закона за земята. Въпреки предизборните си обещания и декларираните от Жан Виденов намерения за закрила на земеделските производители, с приетите промени на Закона за земята се нарушава конституционното право на българските граждани на собственост. Изпълнителната власт не направи необходимото за финансовото, техническото и кадровото обезпечаване на поземлената реформа. Правителството не изпълни решението на Народното събрание от 29 септември 1994 година и не внесе заедно със законопроекта за държавен бюджет програма за развитие на регионите, в които основен източник на доходи е тютюнопроизводството. Ние сме силно разтревожени и от гласуваните вече средства в бюджета за 1995 година за целево финансиране на селското стопанство. Тези средства са далеч под необходимите за възстановяване на българското село. Със своята политика БСП продължава погубването на селското стопанство. Така ли ще спрете разрухата в селското стопанство?

Правителството на БСП манипулира общественото мнение относно стопанското оживление в страната, без да посочи, че то е резултат, постигнат по данни на Централния статистически институт /ЦСИ/ още през 1994 г. - брутният вътрешен продукт нарасна с 1,4 на сто. Оттласкването на икономиката от "дъното" послужи на БСП за спекулации пред българския избирател и присвояване на резултат, който не е постигнат от това правителство.

Какво заложи лявото управление в икономическата и социалната политика на страната в приетия бюджет за 1995 година? Обещанията за нова политика на доходите, позволяваща стопански растеж и поносима социална цена на прехода, трудно ще се осъществят при така приетата макрорамка на бюджета. Бюджетните субсидии за финансовото осигуряване на регионалната политика и развитието на общините са твърде незначителни, а те касаят социалния статус и ежедневните проблеми на хората, които представляваме в парламента. Заделените в бюджета средства трудно ще покрият нуждите на здравеопазване, образование, инфраструктура, социална сфера. Българските граждани очакват по-големи социални разходи, които БСП им обеща с предизборната си програма, но такива в бюджета не са предвидени.

През 100-те дни на управление на правителството престъпността не само че не беше овладяна, но престрелките по улиците продължиха. Все повече хората се страхуват за своя живот, дом и имущество. Но ширещата се и ненаказана престъпност не доведе до оставката на министър Начев. Вместо това Демократичната левица оряза бюджета на съдебната система, с което по косвен път обезсилва съда, прокуратурата и следствието.

ПГ на ДПС е силно обезпокоена от пряката намеса на изпълнителната власт в работата на вероизповеданията. През 100-те дни на управление правителството на Демократичната левица назначи своето протеже - Недим Генджев, да ръководи религиозните дела на мюсюлманите в Република България. С това наруши Закона за вероизповеданията. Създаде опасен рецидив от миналото - отново се възстановява дейността и намесата на служителите от VI управление на бившата Държавна сигурност /ДС/. Това ли е пътят според вас, господа от т.нар. Демократична левица, към демокрацията и свободното гражданско общество в страната, зачитане на индивидуалните и колективни права на човека и човешките общности?

100-те дни на правителството са дни на политически чистки. Уволнени са ръководители на проспериращи държавни предприятия в различни сектори на икономиката. На тяхно място са възстановени удобни на БСП бивши ръководители, довели страната до дълбока икономическа и финансова криза. С тях ли, господа, ще правите пазарна икономика?

Също така бяха върнати на отговорни длъжности в системата на Министерството на вътрешните работи /МВР/ бивши служители на Държавна сигурност, освободени навремето поради активно участие в т.нар. възродителен процес и получили медали за това. С такива хора ли, господа, ще обновим България?

ДПС изразява безпокойството си от появилите се тенденции за промяна на приоритетите във външната политика на настоящото правителство. Двусмислените изявления на г-н Жан Виденов относно участието на България в НАТО са една от илюстрациите за тези тенденции, които биха имали негативни последици за страната ни  във външнополитически аспект.

В своята предизборна платформа БСП и коалиция обещаха на българския народ: да спрат разрухата и да обновят България, обявиха се за промяна, справедливост и сигурност, но 100-те дни на Демократичната левица показаха пълната й неспособност да управлява страната.

София, 10 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИЗЛЯЗЛАТА ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕГИСТРИРАНАТА ПО ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ.


За лъжата няма светли празници,  

РДП и 11 май’95

Александър Йорданов твърди, че на 11 май ще празнува във връзка с патронния празник на Радикалдемократическата партия /РДП/. Какво точно ще празнува Александър Йорданов?

Може би ще празнува погрома, който извърши върху Радикалдемократическата партия, поругаването на самите демократически принципи, които са записани и с негово участие в устава и програмните документи на партията? Ще празнува Александър Йорданов предателството, което извърши спрямо хора, които с години са го защитавали и са му помагали в общественото утвърждаване - каквото и това да им е струвало и въпреки разнородните компромиси, които е трябвало да правят. Ще празнува Александър Йорданов доброто изпълнение на поръчката на мъчителите си Филип Димитров и Едвин Сугарев, ще празнува успешния си досега според собствената му представа опит да затрупа с лъжи и клевети истината за 27-я конгрес на РДП, за коректния начин, по който бе взето решението за самостоятелността на РДП.

Но Александър Йорданов има и други поводи да празнува, да "пие от мъка". Ще празнува, защото вече е разбрал елементарната стара истина, че никой, дори и сегашните ръководители на Съюза на демократичните сили /СДС/, не обича предателите. И рано или късно те биват изхвърляни, след като са извършили скверното си дело. Ще празнува Александър Йорданов, че ще бъде предаван и от "своите", с които напусна конгреса на партията си и с които се опитва да симулира демократична партийна дейност. Първа го предаде Надежда Михайлова: когато не го предложи за поста заместник-председател и сама зае "мястото му". Ще празнува сега Ал. Йорданов, разбрал, че такова "място" той въобще едва ли има. Ще празнува той от мъка и виждайки как се отдалечава /въпреки прекрасната отново отлюспваща президента реч/, как се отдалечава миражът да бъде предложен от "своите" в СДС за кандидат за най-високия в държавата пост. А всичко беше толкова близко...Само трябваше Филип Димитров и Йордан Василев да му простят детинските радикалдемократически лудорийки, само трябваше по-убедително да докаже, че наистина окончателно се е дистанцирал от гнилите интелигенти Елка Константинова и Михаил Неделчев, само трябваше да покаже и че никога нищо общо не е имал с тях. Ех, пропуснат златен шанс да общува с Лех Валенса вече съвсем като равен с равните... Но нищо, с повече старание в мерзостите срещу бившите "свои" това отново може да се заслужи. Ето, сега могат дори да го изберат за заместник-председател на Парламентарната група /ПГ/, могат отново да го издигнат. Нима това не е повод за празнуване?

Ще направи Александър Йорданов един пиров празник в чест на всепобеждаващата своя хитрост. Ще си спомни на празника как умело уреди сам или със свои хора да излизат във вестниците и по радиото и телевизията информации с неговата версия за станалото в РДП, ще се възхищава на себе си колко успешно раздава сега на подкрепилите го в разкола бъдещи кметски, съветнически и директорски места. Е, ако всичко това не стане, не той, пак СДС ще е виновен. Той отново ще покаже, че е направил всичко необходимо, че от него вече нищо не е зависело. Ще си спомня по случай празника Александър Йорданов колко добре се справя напоследък с битовите си дела, колко успешно реши някои конфликтни ситуации в Полша и Варна, в София и Бояна около вестника, колата и къщата. Всичко може Александър Йорданов, как да не празнува!

Ще дръпне сега за празника Александър Йорданов една хубава реч, ще каже за буквите, за словото и просветата, ще цитира Лихачов за държавата на духа. Ще му ръкопляскат клакьорите.

Само едно не може да направи Александър Йорданов. Не може никого да убеди, че не се е провалил политически завинаги, не може да се направи на принципен, честен и морално чистоплътен. Не може да не се побои Александър Йорданов от всевиждащите очи на български духовници и словесници. Тъмен ще е празникът за Александър Йорданов. Защото за лъжата няма светли празници.

София, 10 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИДЕЙНО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА ВКЛЮЧВАНЕ ИЛИ НЕ НА БЪЛГАРИЯ В НАТО.


Международният ред на Европейския континент, установен в резултат на Втората световна война и потвърден от Съвещанието в Хелзинки през 1975 г., бе разрушен през последните пет години. Политическата и икономическата криза, която изживяват страните от Източна Европа и бившият Съветски съюз, доведе до разпускането на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ и на Варшавския договор. Постигнатите споразумения за съкращаване и контрол над въоръженията между страните от НАТО и държавите от Варшавския договор след обединението на Германия и разпадането на СССР загубиха своето значение за сигурността на Европа и на света. Свидетели сме на опитите за налагане на "нов ред" в международните отношения под хегемонията на САЩ и НАТО.

Геополитическото положение на Република България поставя остро изискването за ясна позиция по въпросите на националната сигурност, съобразена с новите реалности в Европа и извършващите се промени в района на Балканите.

Петдесет години след края на Втората световна война Балканският полуостров е отново арена на кървави стълкновения, породени от стремежите на САЩ и на страните от НАТО да наложат на всяка цена своите политически и икономически схеми за развитие на балканските народи. В основата на религиозните, етническите и междудържавните конфликти, които тлеят, разгарят се или бушуват на Балканите, е заложено изпитаното колониално правило "разделяй и владей". Съседните на България страни през последните години постоянно увеличават и модернизират своя военен потенциал. Турция и Гърция през изминалата 1994 г. осъществиха най-големите оръжейни доставки. Стотици тонове най-съвременно въоръжение въпреки ембаргото се доставя ежеседмично и ежемесечно на противостоящите участници във военните действия в Босна и Хърватска.

Идейното обединение "Марксистка платформа в БСП", като отчита сложната и противоречива международна обстановка, решително се обявява против намеренията и изразява протест срещу декларациите на определени политически среди, държавни дейци и президента за присъединяване и включване на Република България във военните и политическите структури на НАТО.

Военните блокове нямат място в съвременния свят. САЩ и техните европейски съюзници с безпринципната едностранчива намеса в балканските взаимоотношения и конфликти, с бездействието в Кипър, с безсилието в Сомалия и с показната демонстративност спрямо Ирак нагледно доказаха противоречивата същност на НАТО и стремежа да бъде превърната тази организация в международен жандарм. Резултатите от тази политика засега са само в увеличените мъки и страдания на обикновените хора, жертви на братоубийствените конфликти, за които "студената война" се е превърнала в унищожителна военна вакханалия.

Ние сме против разширяването на НАТО на изток или на Балканите. НАТО следва да бъде разпуснат, така както беше разпуснат Варшавският договор. Не може да се изгражда Обединена Европа, без да се отчитат интересите и без да се гарантира безопасността на Русия и на държавите от Източна Европа и ОНД. Алтернативата сега е в изграждането на система за колективна сигурност на европейските държави.

Ние сме убедени, че сега и в бъдеще България може да запази своята независимост, да защити териториалната си цялост и да гарантира националния си суверенитет само като провежда политика на активен неутралитет в международните си отношения. На тази основа нашата страна следва да развива равноправно и взаимноизгодно сътрудничество с всички държави на Балканите, в Европа и в света.

Ние считаме, че въпросите за националната сигурност на нашата родина трябва да се решават пряко от целия народ, чрез национален референдум. Това не е въпрос за консенсус между група политици, нито между няколко партии. Това е въпрос, от който зависи да има или да няма България!

Ние сме за активен неутралитет - за да пребъде България!

София, 8 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА МЛАДЕЖКА ПАРТИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.


ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Отечеството ни се намира в критично състояние, за което вина носи най-вече управляващата Социалистическа партия. Нейното правителство, ръководено от г-н Жан Виденов, продължава политиката на изоставяне на националните идеали, на сближение със сръбските националисти и с гръцкото правителство в услуга на чужди интереси, в помощ най-вече на партийните си домогвания. Разбира се, че добросъседството е желано от всички нас, но не и тогава, когато става за сметка на отказа от защитата на българите от Западна област и Македония.

Обръщаме се с молба към Парламентарната група на СДС да поиска /след изтичане на определения от конституцията срок/ "вот на недоверие" към правителството на БСП и коалиция за допуснати престъпни действия по външната политика.

Първо: Изоставянето на българските държавни интереси в Западна област, като българите там са определени от министър-председателя Виденов за "наши братя от Източна Сърбия". Сближението на БСП и Сръбската социалистическа партия не би тревожило никого в България, ако партията на Виденов и държавните органи не съдействаха на сръбските си партньори за прокарване и налагане на сръбската външна политика в България. Такова сътрудничество преминава границата на партийното партньорство и клони към национално предателство.

Второ: БСП продължава да прокарва чрез правителството нестабилните си становища по външната политика на България, по-тясно към Македония. Този път официално отговорна, чрез излъченото от нея правителство, БСП в ущърб на българските национални интереси води посредническа мисия с гръцкото правителство - насочена против Македония, т.е. против България. Отказът от териториални претенции, когато такива се предявяват от страна на Гърция и Сърбия, означава само едно - отказ от защита на българите, които живеят извън държавата майка.

Трето: Съпричастието на българското правителство към турския геноцид над кюрдския народ.

В дните, когато европейските държави реагираха остро на турското нахлуване в Северен Ирак, както и срещу геноцида над кюрдския народ - българското правителство престъпно мълчеше и продължава да мълчи.

Ние, българите, които сме клани и над които 500 години са извършвани зверства и геноцид от страна на турската държава, днес сме морално задължени да помогнем на своите събратя, а чрез правителството си да протестираме срещу политиката на турското правителство.

Съюзникът на престъпника е също престъпник!

Недопустимо е българско правителство да съучаства в кланета на турската армия. Престъпно е това българско правителство, което мълчаливо подпомага турската държавав геноцида над кюрдите и нахлуването в суверенен Ирак.

Поради изтъкнатите по-горе престъпни действия на висшата изпълнителна власт по външната политика на Р. България - правителството на БСП, ръководено от г-н Жан Виденов, е наложително да си подаде оставката.

Българският народ и българската държава заслужават да бъдат ръководени от достойни хора, които са взели поука от мъдростта:

"Който затуля ухото си при писъка на сиромаха, той и сам ще пищи - и няма да го чуят." /Прит. Сол. 21:13/.

Господин председател,
Желаем Ви ползотворна работа за благото на народа и държавата!

Варна, 24 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ И НА ДИМИТРОВСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ.


Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ довежда до знанието на обществеността, че на 7 май 1995 г. в Южния парк в София беше официално отпразнувана 50-годишнината от победата над хитлерофашистка Германия. Доклад изнесе членът на Политбюро и председател на ЦК на Съюза на борците против фашизма и капитализма /СБПФК/ др. Тодор Костов.

В Южния парк беше възстановен Отечественият фронт /ОФ/. Също така беше обявено от първия секретар на ЦК на Димитровския комунистически младежки съюз /ДКМС/, че вече е възстановен ДКМС.

След това беше посетен Паметникът на Съветската армия в София. Баха положени цветя. Пред паметника беше създаден Комитет за солидарност със страните от бившите и настоящите социалистически страни. За председател беше избрана Весела Драганова, а за председател на Националния съвет на ОФ беше избран др. Ивайло Аспарухов Денчев.

От 14 часа в агенция "Балкан" от БКП, ОФ, ДКМС и Комитетът за солидарност със страните от бившите и настоящите социалистически страни беше дадена напълно негативна оценка на правителството на Жан Виденов. За съжаление БНТ, БНР и другите средства за масова информация запазиха гробно мълчание за дадената пресконференция. БКП е първата извънпарламентарна политическа сила, тъй като ДАР е коалиция от много партии, която е пред разпадане. За съжаление в БНТ и БНР има установена цензура от правителството на БСП.

София, 9 май 1995 г.

                                                                                                          ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИЯ ТРЕТИ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА.


На 8 и 9 април 1995 г. в гр. Велико Търново се проведе Трети извънреден конгрес на Отечествената партия на труда /ОПТ/. На конгреса бе изменен и допълнен уставът на партията, актуализирана беше програмата и бяха избрани нови ръководни органи на партията.

Анализирана бе дейността на ОПТ и участието й в парламентарните избори за 37-о Народно събрание.

Конгресът протече спокойно, в делова обстановка. От около месец сред обществеността упорито се разпространява слухът за някакво разцепление в партията. Истината е, че конгресът беше напуснат от бившия председател Румен Попов и заместник-председателя Гинчо Павлов. Това в никакъв случай не може и не трябва да се приема като факт на разцепление в партията или за извършен преврат.

Истината е, че ОПТ е сплотена, стабилизира структурите си и се готви за предстоящите избори.

Ръководството на ОПТ твърдо и категорично опровергава слуховете за разцепление и заявява, че всички опити да се разедини партията са обречени на провал.

София, 10 май 1995 г.

                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Минчо Минчев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ НА 100-ТЕ ДНИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА".


Смята се, че в рамките на 100 дни всяко едно правителство има шанса да покаже пред избирателите и пред цялата общественост какви са неговите приоритети, как възнамерява да управлява по време на своя мандат, какви тенденции ще налага във външната и вътрешната политика, какви законодателни инициативи ще предприеме, какви решения и действия ще реализира. Естествено е оценката на функционирането на правителството да бъде през призмата както на предизборните обещания на политическите сили, които са го подкрепили в парламента, така и въз основа на неговата програмна декларация. В този аспект анализът се явява до голяма степен статичен, т.е. сравняват се минали вербални действия с реалности, имащи място в 100-дневния период. По-важното е да се изведат общите и частните тенденции, които подсказва повече от тримесечното управление на правителството на премиера Жан Виденов, с цел да се осмислят последствията, краткосрочни и дългосрочни, от това управление.

На първо място, колкото и парадоксално да звучи, Българската социалистическа партия /БСП/ и правителството на нейната коалиция се респектират от отговорността, която е поела в условията на тотално /тоталитарно/ доминирано Народно събрание и абсолютен контрол над изпълнителната власт. За пръв път след 1990 г. отговорността за политическите, икономическите и социалните решения в полето на компетенциите на овладените институции лежи изцяло и единствено върху БСП. Свидетелство за тази боязън от качеството на вземаните управленски решения и от техните последици, включително и от реакцията на обществото, е опитът да се пренесе част от тежестта на бремето на властта в, образно казано, "задбалансовите" пасиви чрез умело проведения манипулиращ опит за лансиране на прословутата "Бяла книга" за положението в страната. За съжаление спрямо българското обществено съзнание този опит е повече от успешен. Въпреки че само в продължение на година и два месеца БСП бе извън изпълнителната централна власт по време на правителството на Ф. Димитров и стоеше формално извън кръга на взимащите решения, чрез идеологйзираните оценки и постулати от "Бялата книга" бе направен опит да се снеме отговорността от БСП за целия период от развитието на страната след 1990 г. На българския народ бе представен документ, целящ да подмени историческата му памет. Спрямо обществеността бе направен опит да перифразира известната поговорка в смисъл "Слушай ме какво ти говоря, а не гледай какво съм правил". "Бялата книга" бе необходим документ за днешните властимащи и поради факта, че след 18 декември 1994 г. БСП сякаш отново излезе от периода на "полунелегалност" и вече трябваше явно и реално, а не "задкулисно" , както по времето на правителствата на Попов и Беров, да управлява държавата, при това по възможност без "осветяване" на позиции и пасиви, заемани и натрупани през периода преди последните парламентарни избори.

На второ място, въпреки широко рекламираните в предизборния период законодателни приоритети, за които се твърдеше, че е въпрос на дни да бъдат внесени и гласувани в парламента, практически само един нов закон е приет, при това по същество съдържащ вече предварително известни и обсъждани разпоредби - Законът за лекарствените средства. Всички останали промени във вече съществуващи закони бяха реализирани с явно политически цели, т.е. отговарящи на очакванията на определена част от електората на БСП, а не на базата на някаква що-годе концептуална стратегия и схема за провеждане на реформата чрез законодателните актове. Нищо ново, дори и ако се разгледа бюджетът, който по идея от програмната декларация трябваше да бъде конкретизация на намеренията на кабинета. До голяма степен тази законодателна немощ има за причина и вече "свършената" работа по време на правителството на Беров и края на мандата на 36-то Народно събрание, когато практически мнозинството законопроекти бяха доминирани от БСП. Вероятно докато се избистрят тенденциите в БСП, в нейната парламентарна група и правителството, т.е. се разделят сферите на влияние и общността на групово-икономическите интереси, съществени закони, особено устройствени, едва ли ще бъдат приемани. Редно е в този аспект да зададем въпроса: "Какво става с намеренията в законодателен план, къде са и кога ще се обсъждат законите от т.нар."социален пакет" като законът за заетостта, за социалното осигуряване и т.н."

На трето място, правителството практически няма никаква заслуга за известното подобрение на икономическите показатели от началото на годината, а още по-малко за минималния производствен ръст, реализиран за 1994 г., дължащ се главно на инфлационната си компонента. Оживлението в икономиката се забеляза от средата на миналата година и едва ли се дължи на взети или взимани управленски решения, а по-скоро на обективната икономическа реалност на търсене на изход от кризата, създавана от предприятия в ограничен кръг отрасли поради конюнктурни съображения или далновидност на техните управляващи и добрата работа на колективите в тях. Разбира се, ние ще сме последните, които ще отхвърлим възможността за растеж на икономиката, при това неинфлационен, с осигуряване на висока трудова заетост. За съжаление, данните за безработицата в страната не са оптимистични, още повече като се имат предвид предстоящите усилия за определен тип структурна реформа. Твърденията, че инфлацията е овладяна, по същество предполагат наличието на субект, който владее процеса, а такъв реално няма, а има опит на правителството да играе тази роля. Да, инфлацията за изминалите три месеца е с намаляващи темпове, очаква се и за април да е под 3 процента, но не правителството, а Централната банка е институцията, която чрез умелата си политика по отношение на валутния курс и чрез инструментите за въздействие върху финансовите институции и пазар е причината за относително ниските равнища на индекса на потребителските цени. Другият фактор, който детерминира намаляващата инфлационна тенденция, е ограничаването на платежоспособното потребителско търсене, за което роля отново има Българската народна банка /БНБ/. Ние не отричаме благоприятния факт, че инфлацията в страната засега не се развива с темповете, характерни за 1994 г., но тъй като не правителството е фактор със своите решения за това, то са реални и опасенията, че тази тенденция е крехка и има възможност да не продължи дълго, без да е подкрепена освен с финансови, а и с мерки от областта на реалната икономика и по линия на рационално, а не инфлационно абсорбиране на бюджетния дефицит.

На четвърто място, както в областта на външната политика, така и по-специално по линия на политиката по отношение на международните финансови институции, няма стабилни и радващи резултати. Последните опити за излизане на правителството от сравнителната изолация, ако за пример могат да служат останалите централно- и източноевропейски страни в преход, не могат да заличат факта, че практически липсват сериозни международни визити, а доколкото те се реализират, то са по линия на други, а не правителствени институции и като правило не водят до подписване на очаквани от обществеността договорености и ангажименти. Декларираните постановки от програмната декларация за възвръщане на пазарните позиции в страните от Общността на независимите държави /ОНД/ са по-скоро желания, отколкото реалност. Усилията за получаване на нови кредитни ресурси от Международния валутен фонд и Световната банка са успешни само за ограничен кръг от предварително уговорени строго целеви проекти, без да са резултатни засега относно поредното "стенд-бай" споразумение, заема FESAL за структурно преустройство и т.н.

Като извод, очакваната и предварително обявената в предизборния период подкрепа от страна на международните финансови институции е несъществена, което до голяма степен се дължи и на качествата, които правителството на БСП демонстрира досега.

На пето място, управлението на икономиката и обществения живот, което по съответните механизми е от компетенциите на правителството, е далеч от необходимото с оглед развитието на реформата в страната. Обещанията за преструктуриране на реалната икономика по линия на смяната на собствеността и по нормативната регламентация на функционирането на държавните икономически структури се сблъскват с реалността и в резултат се получава странна смесица от реализирани желания за контрол върху все по-широк кръг структури и процеси, например банковата сфера и приватизацията, от една страна, и тенденцията за административен, бюрократичен и по същество характерен за централнопланираната икономика начин на управление, от друга. По същество всичко това е опит да се преодолее идейната и управленска безпомощност на БСП в пазарните условия на прехода. Отдавна и печално известни са опитите за централизация на икономическата власт, каквато придоби и вероятно ще разширява новото Министерство на икономическото развитие, което е реминисценция на Стоян-Овчаровото Министерство на икономиката и планирането от близкото минало. Правителството, което предизборно желаеше да "обнови България", всъщност превзема и определя в административен и централизиран вид функциите на съществуващите държавни институции. За съжаление, а всъщност и именно поради тази причина, нито "с бързи темпове се увеличава частният сектор на основата на активна касова и бонова приватизация", нито преките и косвените чужди инвестиции бележат развитие.

На шесто място, определени усилия се полагат за поддържане на социалния диалог. Но и в тази област - нищо ново. Важни правителствени законопроекти - например Законът за изменение на Закона за данъка върху общия доход, Законът за цените, за промените в Указ 56 и т.н., не се предоставят на социалните партньори. Особено нелицеприятен за правителството е фактът, че Законът за държавния бюджет дори не бе споменат в рамките на социалния диалог, нещо, което и Беров не си позволи да направи. Постигнатите частични резултати по доходите в материалната сфера, пенсиите и условията на труд са плод на необходимостта, а не толкова на желанието на правителството. В тази връзка е учудващо продължаващото вече повече от шест месеца фактическо замразяване на заплатите в бюджетната сфера, на минималната работна заплата и свързаните с нея плащания предвид постулатите от програмната декларация. Широко рекламираните "социални" мероприятия по същество целят укрепването на имиджа на управляващите, отколкото реални действия и мерки в защита на нискодоходните слоеве в страната. Доказателство за това е и яловата наредба за подпомагане на социално слабите във връзка с увеличението на цените на електро- и топлоенергията.

На седмо място, очевиден е провалът на правителството във връзка с борбата срещу престъпността. Мерките, които се предприемат, не са ефективни и целенасочени. Нещо повече, те не са подкрепени нито в законодателен план с промени в специализираните закони, включително и Наказателния, нито в чисто практически план, а именно - чрез строга регламентация на областите, в които очевидно престъпността черпи своите опорни точки - хазарта, застраховането.

Като цяло оценката за 100-те дни на правителството на БСП ни дава основание да смятаме, че желанието за стабилизиране на обществения, икономическия и политическия живот е всъщност форма на мимикрия на реставрационни опити, основаващи се на вековната практика на управляващата партия да централизира, администрира, бюрократизира и в последна сметка да "болшевизира" съществуващите структури на властта и техните функции. Да се надяваме, че вече изградените и предстоящи да се реализират структури на гражданското общество имат способността да останат такива, гарантиращи свободата и демократичността и в този смисъл и необратимостта на промените. И нека да не забравяме, че Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" като именно такава структура ще бъде и гарант на тяхното осъществяване.

София, 4 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГРАДСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до Министерския съвет, до Върховния съд и до средства за масово осведомяване.


Жените антифашистки от столицата и техните съмишленици от 19 женски патриотични клубове, сдружения и движения на тържествено събрание отбелязваме 50 години от деня в който човечеството оповести победата над хитлерофашизма.

Фашизмът, това бе черна и мъчителна нощ, жалейка на ревера на света, чудовище, смучещо кръв от народите на Европа, защото войната, която подпали, бе ужасяваща, нямаща равна на себе си по разрушение и пролята кръв.

Като се прекланяме пред подвига на 50 милиона души - жертви на безумието на фашизма, 20 милиона от които съветски воини и мирни граждани, ние, жените антифашистки от София, решително заявяваме:

- Никога повече фашизъм!

- Никога повече войни!

Преди пет десетилетия тази победа изглеждаше окончателна, а фашизмът, физически сразен, ненавиждан - отхвърлен в сметта на историята. За съжаление това днес не е така. Многобройни са фактите, показващи, че фашистката идеология е жива и проповядващите я безумци не крият желанието си тя отново да стане влиятелна политическа сила в света. Техните цели са все същите - смърт на комунизма; на всяко движение, което защитава правата на трудовия народ; смърт за тези, за които благосъстоянието, мирът и дружбата на народите са тяхно верую; национално, религиозно и етническо противопоставяне, реваншизъм, ксенофобия и насилие.

Неофашизмът кълни и в България. Опитите на главния прокурор на България и някои подкрепящи го висши съдии да се отменят присъдите на Народния съд са чист реваншизъм и желание за оневиняване на фашистките престъпници.

Ние, жените антифашистки, се присъединяваме към протеста на всички български антифашисти и други честни българи, изразен на митинга, организиран от Централния съвет на Български антифашистки съюз /ЦС на БАС/, и решително възразяваме срещу срамните опити на Татарчев, като подчертаваме, че Народният съд бе създаден и функционираше върху основата на международни договорености и няма никакви правни, морални и политически основания неговите присъди да бъдат подлагани на ревизия и отмяна; че в нито една европейска страна не бе направен опит за отмяна на масово осъдените военнопрестъпници и фашистки управници.

Българският народ и българската жена не ще допуснат такава гавра с паметта на милионите жертви на фашизма; не ще допуснат свободите на демокрацията да се използват за действия против интересите на народа, не ще допуснат бивши царедворци и лумпени да сквернят паметта и да рушат паметниците на светлите антифашистки жертви. Ние ще защитим тяхното дело, което донесе свободата и благосъстоянието на българския народ. Безрезервно подкрепяме внесеното предложение от Велко Вълканов - председател на ЦС на БАС, в Народното събрание за признаване на участниците в Съпротивата за участници във Втората световна война. Това ще бъде справедливо държавно-обществено морално признание, което има особено значение за зачитане подвига на хилядите загинали в антифашистката борба.

Предлагаме и настояваме да се възстановят имената на преименуваните булеварди "Георги Димитров" и "Девети септември", да се възстановят и поддържат паметниците на загиналите в антифашистката борба и отечествената война.

Нека отдадем дължимото и на живите ветерани, на българския принос в разгрома на хитлерофашизма. Нека не забравяме поуките от войната и да вменим в дълг на нашите синове и дъщери да пазят паметта на светите жертви, да отстояват мирното и демократично настояще и бъдеще на Родината за благоденствието на всички.

София, 4 май 1995 г.

СЪПРИЧАСТНИ:
1. Женски антифашистки клуб "София"
2. Движение "Жени и майки против насилието"
3. Клуб на жените доброволки в Отечествената война
4. Съпругите на загиналите воини и военноинвалидите
5. Жените от Софийска земеделска дружба "Ал.Стамболийски"
6. Жените от социалистическия младежки съюз
7. Патриотичен женски клуб "Райна Княгиня"
8. Еврейска женска организация "ВИЦО"
9. Антифашистки клуб "Насока"
10. Софийско сдружение за приятелство с Русия и ОНД
II. Дружество за приятелство на България и Украйна
12. Дружество за Българско-кубинска дружба
13. Федерация за Българско-корейско приятелство
14. Федерация за Българско-китайско приятелство
15. Ветеранки на профсъюзното движение
16. Ветеранки от редовете на Червената армия
17. Международна Лига на жените за мир и свобода WILPF
18. Клуб "Баба Парашкева"
19. Ветеранки-полиграфистки.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "ДА ИЗДИГНЕМ НА ВИСОТА ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА" НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ СЕКРЕТАР НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ПЕТКО ИЛИЕВ, ИЗНЕСЕН НА 29-Я КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА /29-30 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.


Някъде там, в горите Тилилейски, има планина, на чийто връх има скала - десетки метри висока и десетки метри широка. Веднъж на сто години на тази скала каца птиче, за да изостри своя клюн. И отроненото е само един миг от вечността, една къса отсечка във времето от пътя на човечеството, което върви към цивилизация. Ние, които сме били, сме и ще бъдем част от това човечество, вървим уверено по този път. Но винаги пред нас изникват въпроси, които търсят своя отговор: "Кои сме ние? Откъде идваме? И накъде отиваме?"

Кои сме ние?

Ние сме хората, които сме искали, воювали и отвоювали свободата за самите нас и за всички останали.

Ние сме хора, които искаме свобода, за да произведем хляба и да нахраним всички. Откъде идваме ние? Ние идваме от тъмата на две тоталитарни диктатури - черно-кафявата и червената, омразната. Ние идваме, извървели пътища, посипани с кости, умити от пролятата кръв, водени от светли личности като Александър Стамболийски, Райко Даскалов, Петко Д. Петков, д-р Г. М. Димитров, Никола Петков, Димитър Гичев, Евтим Арсов, Рангел Даскалов и хиляди от плеядата, дали живота си за свободата на страната ни.

Накъде отиваме ние?

Отиваме там, където са най-горещите точки днес, огневите точки на цялостния наш обществено-икономически и културен живот.

Ние отиваме там, за да срещнем онази червена болшевишко-фашистка вълна, която отново залива България. Да я срещнем и разбием, ние отиваме там за генерално сражение. И да кажем: "Стига вече комунизъм в изстрадалата ни страна!" Ние отиваме, за да кажем на господата управляващи: "Ние си искаме и ще си вземем земята, защото е наша!"

Драги сдружени земеделци конгресисти, ваши превъзходителства, уважаеми гости, изминаха две години и половина от онези паметни дни - 7 и 8 ноември 1992 г., когато времето наложи и разумът надделя и бе извършен акт с историческо значение. Не само за любимата ни организация - Българския земеделски народен съюз /БЗНС/, но и за страната ни. БЗНС "Никола Петков" и БЗНС /единен/ се сляха в едно на Възстановителния конгрес. Голяма беше радостта ни. Доволна беше и обществеността. След броени седмици бе извършено и поредното социологическо проучване. И резултатите бяха красноречиви: 23,2 процента за Българската социалистическа партия /БСП/, 17,4 - за възстановения БЗНС, 16,7 - за Съюза на демократичните сили /СДС/. Стреснаха се отдясно и най-вече отляво. Пусната бе в ход ръждясалата машина "Разделяй и владей!"

Внедрените и кариеристите започнаха пъклените си действия за разединение на БЗНС. Чрез лъжи, манипулации и възползвайки се от несъвършения Закон за политическите партии /50 човека, необходими за регистриране на политическа партия/, се създаде т.нар. Тутраканско БЗНС. Избуяха лидероманията и вождизмът и при други - и те си спретнаха свои БЗНС-та. Грозният мит за многото БЗНС-та възкръсна отново. Отзвукът сред обществото беше повече от негативен за БЗНС. Популярността ни спадна. Но за нас остана за пореден път поуката, че когато сме единни, когато има един БЗНС,

ние сме силни и авторитетът ни е на висота.

Каква роля изиграха и играят няколкото сформирани групички, нарекли се "БЗНС", в политическия живот на страната? Техните лидери смятаха, че няколко джуджета правят великан. Образувана бе някаква земеделска федерация. Но когато застанаха пред голямото "политическо огледало", наречено парламентарни избори, и се огледаха - техният ръст беше по-нисък и от лилипута - 0,25 процента. Но и с малкото гласове, подадени за тях, ни попречиха в парламента да влязат поне още трима-четирима от коалиция Народен съюз - БЗНС Демократическа партия /ДП/. Ролята им беше роля на термити - само да пречат и рушат. Днес не се говори вече за тях. С действията си те постигнаха само своето политическо погребение. Все пак в сегашния парламент има няколко представители от БЗНС "Никола Петков" в Съюза на демократичните сили /СДС/ и от БЗНС на политическата маша Шиваров. Умишлено не казвам, защото сърцето не ми позволява, да го наричам с това светло име на един титан на БЗНС. Когато се каже "БЗНС в СДС", се разбира СДС като политическа ориентация. Но когато се каже БЗНС - Шиваров, се разбира Българска социалистическа партия /БСП/. Защото те изпълняват чужди програми. Каже ли се "БЗНС", днес всеки разбира този БЗНС, чиито представители сме ние, тук в залата. И това е възстановеният на 7 и 8 ноември 1992 г. Български земеделски народен съюз с главен секретар д-р Анастасия Димитрова Мозер! БЗНС има 13 народни представители з 37-то Народно събрание.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ, МИР, ХЛЯБ", ПРИЕТ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС /10 - 11 МАРТ 1990 Г./, ДОПЪЛНЕН И ИЗМЕНЕН НА ВТОРИЯ КОНГРЕС /14 -15 МАРТ 1992 Г./, НА ТРЕТИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС /12 СЕПТЕМВРИ 1992 Г./ И НА ЧЕТВЪРТИЯ КОНГРЕС /25 - 26 ФЕВРУАРИ 1995 Г./.


СИНДИКАЛНИ ЗВЕНА

Чл. 20 /1/ Синдикалното звено обединява членовете на федерацията в обособени производства, отдели, цехове.
/2/ Синдикалното звено може да включва в структурата си синдикални групи.
/3/ Ръководен орган на синдикалното звено е Общото събрание.
/4/ ОС може да заседава, когато присъстват повече от половината членове на синдикалното звено, и взема решения с обикновено мнозинство, при явно гласуване.
/5/ Изпълнителен орган на синдикалното звено е Изпълнителният съвет /ИС/, състоящ се от двама съпредседатели, секретар-касиер и координаторите на синдикалните групи, ако има такива.


СИНДИКАЛНИ СЕКЦИИ

Чл. 21 /1/ Синдикалната секция обединява членовете на федерацията в самостоятелни заводи, предприятия, фирми, ООД или АД.
/2/ Синдикалната секция може да включва в структурата си както синдикални групи, така и синдикални звена.
/3/ Ръководен орган на синдикалната секция е Общото събрание или Събранието на пълномощниците.
/4/ ОС или Събранието на пълномощниците може да работи, когато присъстват повече от половината от членовете на синдикалната секция или от пълномощниците, и взема решения с обикновено мнозинство, при явно гласуване.
/5/ Изпълнителен орган на синдикалната секция е Изпълнителен съвет /ИС/, избран от ръководния орган съгласно ал.З и състоящ се от двама съпредседатели, секретар, касиер, от по един от съпредседателите на синдикалните звена и от координаторите на синдикалните групи.
/6/ Дейността на синдикалната секция се контролира от Контролна комисия в състав от председател и двама членове, избрани от органа съгласно ал.3.


СВОБОДНИ СИНДИКАТИ

Чл. 22. Свободният синдикат обединява членовете на федерацията от крупни предприятия със сложна заводска структура или организациите на територията на една община.

Чл. 23. Свободният синдикат може да приеме Правилник за организацията и дейността си в съответствие с този устав.

Чл. 24 /1/ Ръководен орган на свободния синдикат е Конференцията на пълномощниците.
/2/ Конференцията на пълномощниците може да работи, когато присъстват повече от половината от пълномощниците, и взема решения с обикновено мнозинство, при явно гласуване.
/3/ Конференцията на пълномощниците избира двама съпредседатели, заместник-председатели по финансовата дейност и по трудовите спорове и секретар, които съвместно с по един от съпредседателите на синдикалните секции в свободния синдикат сформират Изпълнителния съвет.
/4/ Дейността на свободния синдикат се контролира от Контролна комисия в състав от председател и двама членове, избрани от Конференцията на пълномощниците.
/5/ Конференцията на пълномощниците утвърждава бюджета, щата и програмата за работа на свободния синдикат за всяка година.
/6/ Синдикалните организации на територията на една община формират Общински свободен синдикат /ОСС/ с наименование седалището на общината.


РЕГИОНАЛНИ ОБЕДИНЕНИЯ

Чл. 25. Регионалното обединение /РО/ включва синдикалните организациии на НСФ "ГМХ" от даден регион, чиято територия е утвърдена от Федеративния съвет.

Чл. 26 /1/ Ръководен орган на РО е Регионалната конференция, за която са избрани делегати от всички обединени организации пропорционално на броя на членовете им.
/2/ Регионалната конференция може да работи, когато присъстват повече от половината от избраните делегати, и взема решения с обикновено мнозинство, при явно гласуване.
/3/ Регионална конференция утвърждава Правилник за организацията и дейността на РО, бюджет, щат и Програма за работа на РО за всяка година.
/4/ Дейността на РО се контролира от Контролна комисия в състав от председател и двама членове, избрани от Регионалната конференция.

Чл. 27 /1/ Дейността на РО се води от Регионален съвет /РС/, състоящ се от председател и секретар, избрани на Регионалната конференция, и от по един упълномощен представител на обединените синдикални организации.
/2/ РС подготвя и изпълнява бюджета и програмата за работа на РО за всяка година, подготвя структура и щат и назначава утвърдените лица, експертни групи и комисии към РО.


БРАНШОВИ СИНДИКАТИ

Чл. 28 /1/ Браншовите синдикати обединяват всички организации на федерацията в национален мащаб от съответен бранш.
/2/ Браншовите синдикати на НСФ "ГМХ" се утвърждават от ФС.

Чл. 29 /1/ Общите проблеми на бранша се решават от Браншова конференция, на която присъстват делегати от всички организации на федерацията от съответния бранш, пропорционално на броя на членовете им.
/2/ Браншовите конференции могат да работят, когато присъстват повече от половината от делегатите, и вземат решение с обикновено мнозинство, при явно гласуване.
/3/ Решенията на браншовите конференции се утвърждават от ИС.
/4/ Дейността на Браншовия синдикат се координира от Браншов съвет /БС/, в който влизат: федералният координатор на НСФ "ГМХ", председателят и секретарят на бранша, избрани от Браншова конференция или от конгреса, и по един упълномощен представител на обединените в съответния бранш организации.


РАЗДЕЛ IV. ОРГАНИ НА ФЕДЕРАЦИЯТА. КОНГРЕС

Чл. 30 /1/ Върховен орган на НСФ "ГМХ" е конгресът.
/2/ Редовен конгрес се свиква на две години от Федеративен съвет.
/3/ Извънреден конгрес се свиква от ФС по искане на ИС, ФКК, ФС, една пета от делегатите на предходния конгрес или на една десета от всички структури - членове на НСФ "ГМХ".
/4/ ФС свиква конгрес, като определя датата, мястото и времето за провеждането му, избира Мандатна комисия и Комисия по подготовка на конгреса. Датата, определена за откриване на конгреса, не може да бъде по-рано от шестдесет дни от датата, на която е взето решение за свикването му.
/5/ Мандатната комисия /МК/ се състои от председател, секретар и трима членове. Тя уточнява редовните членове на организацията на база представените от всички структури документи за броя на членовете им и документите за платен членски внос и определя броя на делегатите, по един делегат на 50 редовни членове, но не по-малко от един делегат за всяко поделение на Федерацията. Членовете на ФС са делегати по право.
/6/ МК уведомява поделенията за броя на делегатите, които те трябва да изберат, не по-късно от 45 дни от датата на конгреса.
Поделенията на федерацията може да обжалват определения им брой делегати пред ФКК в седемдневен срок от уведомяването им. ФКК решава споровете в седемдневен срок. Решенията на ФКК са окончателни.
/7/ Поделенията на Федерацията са длъжни в срок не по-късно от 15 дни от датата на конгреса да представят на МК имената на избраните от Общо събрание или Събрание на пълномощниците делегати заедно със съответните протоколи от тези събрания. МК предава делегатските карти на делегатите срещу личен подпис.
/8/ Комисията по подготовката на Конгреса отговаря по уреждането на техническите финансови въпроси, свързани с конгреса, осигуряването на реда и спазването на програмата на конгреса, документите и разгласяването на решенията на конгреса.

Чл. 31 /1/ Конгресът:
1. Приема, изменя и допълва устава.
2. Приема отчетите на ИС и ФКК.
3. Избира и освобождава съпредседатели на федерацията с тайно гласуване.
4. Избира и освобождава главен секретар и Федерален координатор на федерацията.
5. Избира и освобождава председатели на Браншовите синдикати на федерацията.
6. Избира и освобождава Федеративна контролна комисия /ФКК/ в състав от председател и четирима членове.
7. Утвърждава краткосрочни и дългосрочни програми за работа на Федерацията.
8. Взема решения по всички въпроси, свързани с организацията и дейността на федерацията.
9. Избира и освобождава трима запасни членове на ИС, които се подреждат по броя на получените гласове.
10. Може да делегира права по тази алинея на ФС.

/2/ Конгресът може да започне работа, когато присъстват повече от половината от избраните делегати, и взема решения с обикновено мнозинство, с явно гласуване, освен в случаите на т.З от предходната алинея.

/3/ Когато не се явят необходимият брой делегати, съгласно предходната алинея за започване работата на конгреса, конгресът може да започне своята работа 3 часа след началния час на свикването му с наличните делегати.

/4/ Конгресът може да реши дадено гласуване да се проведе тайно.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ШЕСТА/ "ЗА НОВАТА ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ И НОВА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПРЕХОДЪТ КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, РАЗВИТИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И БЪДЕЩЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ". Автори на документа са Стефан Радославов и Стефан Златев, предложен е за дискусия на 41-я конгрес на Българската социалдемократическа партия /14 - 16 април 1995 г., София/.


РАЗДЕЛ ВТОРИ
НОВА ПОЛИТИКА С НОВА ОРГАНИЗАЦИЯ И НОВ СТИЛ НА РЪКОВОДСТВО

I. ИСТИНАТА ЗА НАШЕТО СЪСТОЯНИЕ

БСДП бе възстановена на 26 ноември 1989 г. от група доблестни хора, съхранили идеите на социалдемокрацията и на партията през дългите години на комунистическата диктатура. Като първата некомунистическа партия, появила се в политическия небосклон на България след 10 ноември, БСДП /тогава още с името БРСДП /о// стана обект на вниманието и интереса на много български граждани, членската й маса нарастваше лавинообразно и тя за кратко време се превърна /заедно с БЗНС "Н.Петков"/ в най-влиятелната опозиционна политическа сила в страната. Именно като такава сила партията стана стълб на създадения през декември 1989 г. СДС и един от главните двигатели на неговото организационно-структурно развитие.

Но още в тези незабравими дни на ентусиазъм и възход в БСДП се появи и разви язвата на управленската, организационната и кадровата недостатъчност. Въпреки апостолската работа на неколцина координатори и техните аргументирани писмени доклади Централното ръководство нямаше система за контрол и отчет на организациите по места и често ставаше причина за появата на дублиращи се, настроени враждебно една към друга структури. Решенията се вземаха без предварителна подготовка и вътрешнопартийна разгласа, под влиянието на стародавния романтизъм и волунтаризма и без да се вземат под внимание желанията и настроенията на партийните членове.

Недостатъчното умение да се ръководи партията пролича още при подготовката на 38-я възстановителен конгрес. Цялата организация на този висш форум, както и самото му провеждане бяха спасени от доброволно включили се членове на Парламентарната група на БСДП и от разума на мнозинството делегати на конгреса въпреки паническото и безучастно поведение на повечето членове на тогавашното Временно изпълнително бюро. Вторият фрапантен пример е този с 39-я конгрес, когато борбата с фракционера Антон Антонов бе организирана и проведена без участието и дори без помощта на най-първите лидери на партията. Последиците от всички тези грешки са ясни и изключително болезнени. Подобни примери могат да се дадат още много, като се започне просто от неспособността да се подготвят и провеждат в стегнат, делови и конструктивен порядък редовните заседания на Изпълнителното бюро и се стигне до стихийността и политическите изяви на председателя на партията, много често несъобразени с колективните партийни решения и препоръки.

Но най-пълно организационно-управленската недостатъчност на лидерите в БСДП пролича от неумението да се прави научнообосновано и целенасочено партийно строителство. Въпреки множеството разработени партийни програмни документи партията ни няма стратегическо и практическо планиране, нито пък притежава програма за вътрешното си развитие. Липсата на конкретни тактически цели и задачи за всеки един период водеха винаги до липса на целенасочена и канализирана дейност в повечето направления, а оттам и до лоши резултати. На нито един от конгресите /или на националните конференции/ не бе разисквана и приета програма за конкретна дейност между два конгреса /две национални конференции/ и произтичащият от това мандат за националното ръководство, Изпълнителното бюро и лидерите на партията. Съответно не се даваха и такива отчети. Впрочем отчетните доклади и речи по време на висшите партийни форуми са почти еднотипни и не съдържат нито описание за поставените задачи, нито анализ на изпълнението им, а да не говорим за критичност и самокритичност или за конструктивни изводи на базата на получен опит.

По този начин принципът на отчетността бе системно нарушаван на най-високо ниво, което рефлектираше върху структурите на цялата партия. Нарушаван бе и принципът на информираността и координираността, за което голяма вина носи и уставът на партията. И докато все пак информационната връзка в посока "горе - долу" беше осъществявана, то обратната връзка или липсваше съвсем, или бе тънка до скъсване. При тези условия не можеше да се извърши и координация в реално време, което не един път ставаше причина за сериозни вътрешнопартийни трусове. Голям недостатък на досегашната ни организационна работа бе неспазването на принципа на мотивираността. От лидера на БСДП се проповядваше единствено, че членовете на партията трябва да са предани на социалдемократическата идея и ако това е така, трябва да работят като апостоли за нея и за БСДП. Резултатите от този волунтаристичен ход са плачевно известни. Защото в съвременните условия хората членуват в една партия не само заради идеята, която изповядват /ако беше само идеята, те щяха да си останат просто пасивни симпатизанти/, но и защото искат активно да работят за тази идея. Именно активното участие е в основата на личностната и груповата мотивация на нашите членове. И за да се отговори на тяхната мотивационна потребност, е необходимо да им се възлагат задачи така, че те да могат да се реализират максимално в трите основни сфери:
- вътрешнопартийната работа и партийната йерархия;
- участие в управлението на страната и местната власт;
- участие в управлението на стопанските обекти.

Така стигаме до един от най-важните вътрешнопартийни проблеми на БСДП - кадровия. Въпреки изявленията на д-р Дертлиев, направени многократно в началния период след възстановяването на партията, че задачата му е да подготви приемници и да предаде управлението на БСДП в ръцете на "по-младите", партията ни е лишена от каквато и да е кадрова политика. Нещо повече, най-големите трусове, които изживяхме, се дължат именно на кадровия волунтаризъм. Случаите Янко Янков, Иван Пушкаров, Г. Кольовска, Кр. Пастухов /внук/, П. Търпанов /внук/, Д. Куманов, О. Хаджиколева, А. Антонов, Г. Бакалов, П. Корнажев /моето второ "Аз" на д-р Дертлиев/, Димитрин Вичев и много други не се нуждаят от коментар. Склонността към фаворизиране, при това на най-неподходящи личности, струваше и струва много скъпо на партията, а последователността на тази политика и липсата на всякакви поуки от поредицата горчиви грешки говорят за умисъл и целенасоченост на тези кадрови действия. За сметка на издигането на съмнителни "социалдемократи" множество честни, знаещи и можещи хора в партията биваха незабелязани и недооценени. Нещо повече, изявени личности с възможности или са спъвани, или просто пренебрегвани. Подобна бе практиката и към наши партийни симпатизанти, които искрено искаха да работят с нас. От лидера на партията целенасочено се насажда мнението, че в БСДП няма качествени хора и такива се търсят винаги отвън. Това се забелязва от всички ни и не е случаен вътрешнопартийният афоризъм, че "д-р Дертлиев иска да управлява държавата с таланта и ума на целия народ, но не и с тези на БСДП!" Тази кадрова антиполитика прогони от редовете ни много от качествените ни членове и поставя партията ни днес в изключително тежка ситуация.

Резултат от грешната кадрова политика и неумението да се работи с хора е и изкуствено породеното разцепление в апарата на партията. Лидерската ревност и страхът от всяка конкуренция доведоха до необоснована груповщина сред този апарат, който по същество трябва да служи не на когото и да било, а само и само на партията! Забравено е желязното правило на управлението, че лидерите идват и си отиват, но специалистите остават. По този начин бе фактически обезкръвено още едно ниво на БСДП.

Характерен за досегашната политика на БСДП бе стремежът "и вълкът да е сит, и агнето - цяло". В резултат си служехме с неясни, "валчести", макиавелски формулировки, които оставаха неразбрани и за хората, и за собствените ни съпартийци. И въпреки това "валчестостта" бе издигната в култ от някои членове на висшето ръководство и се смяташе за особено тяхно достойнство. Авторитетът на БСДП неминуемо падаше след всяка подобна изява. Страхът от нови разцепления, съчетан с остатъчен седесаризъм и антикомунизъм, доведоха до затварянето на партията вътре в себе си. Така изолацията бе допълнена от самоизолация. Всичко това се вижда от хората и се преценява от тях като слабост. А на слаби политици рядко някой залага!

Липсата на активна партийна политика и породеното от нея бездействие на структурите ни на всички нива влошиха организационното ни състояние и вътрешнопартийната дисциплина. Липсата на мотивация на членовете на БСДП и на нашите симпатизанти, както и самозатварянето ни стопиха партията ни до секта. Поради това всички опити за организационно укрепване на формацията ни, осъществявани по сегашните рутинни методи, се оказаха без особен ефект. Пасивността и апатията нараства. Хората загубиха вяра в партийното ръководство и в търсене на изход от тази криза и се люшкат в една или друга посока. Слабостите на Устава на БСДП, от една страна, водят в някои случаи до необоснован и вреден централизъм, а от друга страна, позволяват и пораждат вътрешнопартийна слободия, която не може да бъде санкционирана практически от никого. Парадоксално е положението, че Националният комитет не може да отстрани от членство някой самозабравил се псевдосоциалдемократ, но може да използва като крайна мярка разпускането на местната му организация, за да предпази от разрушаване самата партия. Така под "крилото" на устава ни могат да съществуват личности, водещи противоуставна кампания срещу БСДП от години, както и такива, активно саботиращи предизборни кампании и откровено работещи в полза на други партии.

Не по-малко парадоксален е фактът, че висшият ръководен орган на партията, конгресът, няма правомощия да изключва партийни членове или да възстановява членството на несправедливо изключени, да закрива структури или да възстановява неправомерно закрити, да разглежда и решава жалби на наши членове. Определено вредно влияние на партийното строителство оказва и нежизнеспособната "плоска" структура на партията ни. Изискванията на реалния живот, породени дори от сегашното административно-териториално деление на страната /а да не говорим за бъдещото/, правят организационната ни структура бездействена вследствие на липсващите управленски звена между националното ръководство и местните организации. По този начин се затруднява и личното развитие на партийните кадри вследствие на невъзможност за вертикален растеж. Резултатите от организационната ни слабост най-пряко се изразяват в неуспеха при последните избори.

Непоправима вина пред партията носи директорът на в."Свободен народ" за фактическото му унищожаване. Въпреки най-настойчивите искания на редица членове от ръководството на партията и на огромното множество наши съпартийци проблемът бе упорито отлаган за еднолично решение под претекста, че "вестникът е негова рожба и болка". По такъв начин още през 1991 г. "Свободен народ" бе разгромен и от печеливш, авторитетен национален ежедневник се превърна в многотиражка, който въпреки стотиците хиляди левове дотации от партията не се чете дори от членовете ни. Фактически БСДП отдавна остана без свой печатен рупор, а оттам и без връзка с хората. Подобен е случаят и с фондация "Янко Сакъзов".

Голям пропуск на ръководството на партията ни бе изпускането на всички реално съществуващи възможности за създаване на партийни икономически структури. Така авоарите на партията се стопиха и сега тя разчита на несигурни и непостоянни приходи от спонсори. Същевременно огромно имущество, което може да носи приходи, е безконтролно разпиляно от години и не се търси. Около 15 леки коли са разпилени из страната и много от тях се използват единствено като лична собственост на известни лица, множество факсове са изчезнали и за това не се търси отговорност... Докато редица други партии си създадоха собствени източници за издръжка, в БСДП се проповядва единствено в стила: "Намерете ми един милион и аз знам какво да правя!" Намерени са не един или два милиона, но готови пари лесно се харчат. А след това?! Определена вина за това състояние на материално-техническата и финансовата база на партията носи и главният секретар Стефан Радославов, който в името на "доброто име" на БСДП не търси наказателна отговорност от виновните длъжностни лица.

Двата поредни неуспеха в парламентарните избори усложняват допълнително обстановката и намаляват все повече относителната тежест на БСДП в обществено-политическия живот. След изборите през 1991 г. БСДП /в рамките на символичната коалиция СДС-център/ бе петата политическа сила в страната след СДС, БСП, ДПС и БЗНС - единен. Сега, макар и в състава на доста по-силната коалиция ДАР, минахме на шесто място.

Провалът на "Избори-94" поставя партията ни в изключително тежко състояние. Ще бъдем отново изолирани от националните медии, в т.ч. главно от електронните. Интересът към нас от страна и на печатните национални средства за осведомяване ще намалява все повече, освен ако не сме обект на скандални новини или ако не заемем обществено значима активна позиция. Източниците ни на финансиране, които имахме през последните 2-3 години, си "измиха ръцете от нас". Политическата ни пасивност, непоследователност и грешки ни лишиха от много други реално възможни спонсори. Нашата БСДП е пред финансов колапс, грозящ ни с пълно унищожение. Правят се драстични намаления на щата на партията, като се закриват дори отдели, без които е немислимо партийното строителство. И въпреки това наличните средства на партията след разплащанията на задълженията за края на 1994 г. не са достатъчни за най-скромно функциониране дори през първото полугодие на 1995 г. А да не говорим за дълговете, натрупани от ДАР.

Не по-малко тревожна е липсата на ясно виждане на стратегията и тактиката на БСДП в най-новите стратегически условия. Националният комитет по време на заседанието си на 14 януари 1995 г. бе манипулиран да вземе съдбовни за партията ни решения, без да му беше предоставена дори минимум информация от председателя на партията. Затова не е случайна реакцията на множеството членове на Националния комитет и дори на Изпълнителното бюро, които само дни след това промениха мнението си по кардиналния въпрос за участие или неучастие в структурите на властта. Националното ръководство на партията досега не е известено за реалните опасности, застрашаващи ни като политическа формация. Направени бяха сериозни опити да се избегне провеждането на извънреден конгрес, защото "имаме друга работа да вършим, а не само да си приказваме".

Всичко, посочено дотук, съставлява само част от причините, довели до злокачественото заболяване на БСДП. Но и посоченото е достатъчно, за да покаже на непредубедените и мислещите необходимостта от радикални промени, за да излекуваме нашата партия и да я възстановим като обществено значима и необходима за обществото ни политическа сила.

/Пресслужба "Куриер"/


16:00:00
11.05.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Мария Иванова
                                           Павлина Стефанова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!