11 декември 1995


София, 11 декември 1995 година
Брой 242 /1543/

Редактор: Нина Гаврилова
тел: 73-37 - 202 факс: 73-37 - 342


София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ ЗА ПРОВЕДЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА 2 ДЕКЕМВРИ 1995 Г.


Националният комитет на Републиканската партия /НК на РП/ проведе заседание на 2 декември 1995 г. в София при следния дневен ред:

1. Отчет за дейността на Изпълнителното бюро за периода 24 септември - 1 декември 1995 г.

2. Анализ на резултатите от местните избори.

3. Президентски избори ’97 г.

4. Относно герба на Република България.

5. Разни.

По т. 1 бе приет отчетът за дейността на Изпълнителното бюро от миналото заседание на Националния комитет до настоящото.

По т. 2 бе констатирано, че наред с удовлетворението от победата на Съюза на демократичните сили /СДС/ в големите градове е налице и безпокойство от общия спад на гласове за СДС. Структурните реформи не оправдаха очакванията за по-голям резултат в сравнение с парламентарните избори. Отварянето позволи на структури извън СДС да нахлуят в неговите редици и отново да си създадат лоби. Тенденцията към централизация и унификация не позволи на СДС да оцени правилно спецификата на местните избори и да се възползва оптимално от коалиционния си характер за привличане на по-широк кръг гласоподаватели.

По т. 3 бе прието, че настоящият президент не може да бъде кандидат на СДС в президентските избори и че СДС трябва да издигне такава кандидатура за президент, която да е способна да обедини опозиционните сили.

По т. 4 Националният комитет след дълга дискусия прие, че традиционен наш символ на държавност и суверенитет са лъвът и короната.

По т. 5 бяха приети решения от текущ организационен и финансов характер.

С това дневният ред бе изчерпан и заседанието бе закрито.

София, 8 декември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ленко Русанов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателите на парламентарните групи наСъюза на демократичните сили, на Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия, и на Движението за права и свободи.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Общобългарският антикомунистически съюз /ОАС/,
неразривно свързан с процесите на демократизация, развиващи се в Източна Европа, чието единствено реално постижение у нас беше относителното равнище на гласност;

силно разтревожен от непрекъснатите преки и косвени нападки на заинтересувани среди /идентифициращи себе си с определена тоталитарна идеология, в чиито ръце е фактическата законодателна, юридическа и изпълнителна власт в държавата/ срещу процесите на демократизация в България, както и протичането им до настоящия момент;

дълбоко убеден, че за нашето Отечество, гърчещо се в разруха по вина на половинвековния тоталитарен комунистически режим, няма друг път освен този, който води към реална демокрация, която е икономически, социално и политически осигурена,

Д Е К Л А Р И Р А:

1. Оценява работата от едногодишния мандат на 37-то Народно събрание като парламентарен диктат на механичното "болшинство" над останалите парламентарни групи.

2. Парламентарният диктат на механичното "болшинство" и провежданата от неговото правителство ретроградна реставраторска политика водят страната ни към изключително сериозни и непредвидими последствия.

3. ОАС подкрепя законния протест на 34-мата доблестни български журналисти срещу грубата намеса на правителствени и парламентарни фактори, налагащи цензура върху електронните медии и върху радиото. Приема несъгласието им със становището на Комисията за телевизия, радио и БТА, че цензура няма, че отсъства груба намеса в работата им, оказване натиск върху тяхната журналистическа съвест и свободно слово.

4. ОАС напомня за международноправните задължения на България: член 19 от Общата декларация за правата на човека; раздел 7 на Декларацията за принципите, от които държавите участнички ще се ръководят в отношенията помежду си, от Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа; Заключителния документ на Виенската среща - гарантиране правото на обективна и пълна информация, която не може да бъде ограничавана с формална законодателна намеса.

5. В подкрепа на исканията на журналистите от програма "Хоризонт" на Българското национално радио /БНР/ за персонални промени и за участие в изготвянето на медиен закон ОАС смята, че Комисията по радио, телевизия и БТА на 37-то Народно събрание не е единственият безпристрастен и най-компетентен орган, който би могъл сам и без участието на будната журналистическа мисъл да решава съдбата на свободното човешко слово и на хилядното говорещо и пишещо братство.

Нарушаването на основните принципи на гласност и свобода на словото и на международноправните договорености и задължения на България е провокационен акт с изключително сериозни и непредвидими последици както във външнополитически, така и във вътрешнополитически аспект. Отговорността за това ще падне върху тези, които днес съставляват парламентарното механично "болшинство", и на тези, които стоят зад него.

София, 4 декември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Момчилов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА НОВИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 5 ДЕКЕМВРИ 1995 Г. В СОФИЯ.


Епохата, в която живеем, се характеризира с най-дълбоката от всички досегашни кризи на международния империализъм. Всички политически явления в целия свят са следствия от тази криза и от стремежа на империализма да излезе от нея. Кризата се дължи на природата на империализма - на някои основни противоречия, до които той достигна в резултат на своята хищническа същност:

Първо, това е задълбочаващото се противоречие между производствените отношения и развиващите се производителни сили в развитите капиталистически страни. С въвеждането на все по-нови и по-съвършени технологии в промишленото и в аграрното производство се измениха качественият състав и ролята на пролетариата в производствените процеси. Съставът на пролетариата се разшири - това са не само промишлените работници, но и наемните аграрни работници, специалистите, техническата интелигенция, интелигенцията, заета в областта на образованието, науката и изкуствата. Пролетариатът вече не е само изпълнител в производството на материални блага - той е творецът за тяхното създаване. Създаването на духовни ценности е също в обсега на неговата дейност. Експлоататорската класа е напълно безпомощна - без пролетариата тя не може да създаде нищо. При една пролетарска революция пролетариатът вече не би се нуждаел от това да наема буржоазни специалисти, както беше в епохата на предишните революции - сега той разполага с всички възможни специалисти.

Второ, нараства противоречието между непрекъснатото натрупване на оръжие и възможностите за неговото изразходване и подмяна с по-ново. Създаването и натрупването на оръжия за масово унищожение направи световните войни опасни за всички, включително и за инициаторите им. Това изключи световните войни като мощно средство за излизане от кризите на империализма. От друга страна, военнопромишлените комплекси се превърнаха в част от икономиката на империализма и вземат все по-голямо участие в държавното управление и в управлението на международните структури. Необходимостта от войни за империалистите нараства, а възможностите за тях стават все по-ограничени.

Трето, все повече се задълбочава противоречието между демографското разрастване на развиващите се страни и растящата необходимост на империализма да ползва тяхната суровинна база и работна ръка. В основата на това противоречие е революционизирането на потиснатите народи, нарастващи по численост и добиващи самочувствие на големи народи, законният им стремеж към независимост, изразен чрез въоръжена съпротива срещу империализма и законни икономически претенции към империалистите. Най-мощната империалистическа държава - САЩ, има натрупан външен дълг 4,5 трилиона долара, което е около два пъти повече от годишния бюджет на тази държава. Голяма част от тези средства САЩ дължат на развиващите се страни, които от поробени постепенно се превръщат в опасни за тях кредитори.

Главните мероприятия на международния империализъм за излизането от кризата бяха политическата, военна и икономическа интеграция на основните империалистически страни и разгромът на социалистическата система.

Разгромът на привидно социалистическата система, постигнат след продължителна ерозия на социализма в СССР и редица източноевропейски страни, развърза ръцете на международния империализъм. Балансьорът на международния империализъм в лицето на Варшавския договор вече не съществува. На мястото на "социалистическия" лагер, потънал в блатото на ревизионизма и контрареволюцията след 1956 г., се появи регион, в който установеният преди това държавен капитализъм прерасна в най-първобитен капитализъм.

Световният империализъм подчини на интересите си почти всички международни структури и организации и създаде нови с оглед интеграцията и консолидацията на империализма. В главата на октопода са Клуб-300 и групата Г-7. ООН се превърна в парламент на империализма, военната му мощ се съсредоточи в НАТО, финансовата - в МВФ и СБ. В услуга на империализма са ЦРУ, Интерпол, мафията, масоните, световният ционизъм, ислямският фундаментализъм, цяла кохорта интернационали като социалистическия, черния /фашистки/, зеления, либералния, радикалния и др. Световният империализъм подчини на себе си дори и международните спортни организации.

Но нито разгромът на "социалистическата" ревизионистична система, нито небивалата досега политическа, военна и икономическа интеграция могат да изведат империализма от дълбоката криза, защото причините за кризата се коренят в самия него, в неговата хищническа природа. Това доведе империализма до ново мощно разрастване на фашизма, който в наше време надмина и най-безчовечните форми от епохата, в която живяха Мусолини и Хитлер.

На първо място, световният империализъм предприе мощно демографско настъпление срещу пролетариата. Разработват се планове за управление на демографските процеси със средствата на генното инженерство, което включва намаление числеността на населението в развиващите се страни и превръщането на пролетариата в маса от биороботи навсякъде, включително и в развитите капиталистически страни. Това е най-сатанинският план за повсеместен геноцид, който не можа да се роди навремето даже в умовете на най-злостните хитлеристи. Този план постепенно се привежда в действие.

На второ място, международният империализъм поддържа и непрекъснато създава огнища на напрежение в различни точки на света, разпалвайки етнически конфликти. По този начин се получава пазар за конвенционалното оръжие, като в края на всеки конфликт се инсценират условия за военна окупация от страна на САЩ и другите империалистически страни. По този начин националноосвободителните и социални процеси в страни с назрели условия за национални и социални революции остават за дълго под контрола на международния империализъм.

На трето място, в империалистическите държави се разрастват все повече полицейският терор и политическият произвол на експлоататорската класа. Нараства броят на лишените от свобода. Затворниците в САЩ наброяват вече 4 милиона. Нарастват и се разширяват концентрационните лагери, в които се изпращат без съд и присъда много граждани. Престъпността във всичките й форми бързо нараства в целия свят. По този начин империалистическите държави поддържат собственото си население в страх и подчинение на властта на експлоататорите. В това дело им помагат техните лакеи - ревизионистичните партии и централи, носещи лъжливи привлекателни имена като "леви", "социалистически" и даже "комунистически", без да имат нищо общо с идеите на комунизма.

Като се имат предвид всички тези политически характеристики на съвременната епоха, Изпълнителният комитет на Новия комунистически интернационал призовава световния пролетариат към консолидация на силите, заостряне на бдителността и определя следните главни насоки на дейността на комунистическите партии в целия свят:

1. Организационно укрепване и болшевизация на марксистко-ленинските комунистически партии, което включва разрастване и стабилизация на техните структури, прочистване от ревизионистични елементи, оглавяване на класовата борба от комунистическите партии във всички страни.

2. Консолидация на марксистко-ленинските комунистически партии от болшевишки тип под знамето на Новия комунистически интернационал, като всяка партия съдейства на Изпълнителния комитет за осъществяване на двустранния контакт между нея и НКИ.

3. Разрастване и усъвършенстване на формите на комунистическата пропаганда като алтернатива на антикомунистическото промиване на мозъците, предприето от международния империализъм. Пролетариатът във всяка страна трябва все по-ясно да вижда своето спасение в комунистическата пролетарска революция.

4. Задълбочаване на контактите със синдикалното движение. Комунистическите партии трябва да работят неуморно за неговото политизиране и революционизиране. Трябва да се създават нови синдикати с комунистическа ориентация, а вече завладените от ревизионистите трябва да се превземат отвътре или да се провежда борба против тях, като се разобличава предателската им роля.

5. Организационно укрепване и сплотяване под знамената на марксистко-ленинските комунистически партии на младежките и женски организации. Там, където няма, трябва да се създават нови младежки и женски организации с комунистическа ориентация. Комунистите трябва да проникват в младежките и женски организации, завладени от класовия враг, да ги превземат организационно отвътре и да осъществяват в тях комунистическа преориентация.

Пролетарии!
Световното комунистическо движение понесе през последните десетилетия тежки поражения. Бяхме предадени. Но ние не сме се предали! Да стегнем редиците под знамето на Новия комунистически интернационал! На борба против империализма във всички негови форми! На борба против възраждащия се фашизъм!

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНОТО ДВИЖЕНИЕ "ЗАЩИТА НА ЗАСЕГНАТИТЕ ОТ ЗАКОНА ЗА РЕСТИТУЦИЯТА" ПО ПОВОД НА НАПРАВЕНИ ЗАКАНИ ЗА ФИЗИЧЕСКА РАЗПРАВА.


Принуден съм да направя настоящата декларация и да заявя пред цялата българска общественост, че моят живот и тоя на семейството ми са в опасност.

На седми ноември 1995 г. Националният комитет и представители на дружествата в София на Националното движение "Защита на засегнатите от Закона за реституцията", чийто председател съм аз, проведохме среща-разговор с кандидата за кмет на София Венцислав Йосифов. Срещата беше отразена от електронните масмедии и средствата за масова информация.

От девети ноември обаче към мен и семейството ми започна упражняването на масиран телефонен тероризъм, понякога дори и през нощта. По най-циничен начин се отправят закани за физическа разправа и отвличане на членове на семейството ми. От разликата в гласовете може да се направи изводът, че телефонните терористи са 7-8 човека. Заплахите от всички са аранжирани почти в един стил, което говори, че се ръководят от един и същи център. Главното и основно искане е аз да се откажа да ръководя Националното движение "Защита на засегнатите от Закона за реституцията" и да прекратя неговата дейност.

Може би нямаше да обърна внимание на горното, тъй като в продължение на близо две години получавам отделни заплахи, че ще ям пердаха, ако не престана да се занимавам с въпросите на реституцията на жилищата. Известно е на много хора и на някои институции, че след подобен масиран телефонен тероризъм по повод разпространената чрез БТА Декларация на Националния комитет на движението във връзка с отмяната от Конституционния съд на справедливите поправки, направени от Народното събрание на ЗВСВОНИ, на 28 юли 1995 г. ми беше нанесен побой от двама неизвестни младежи, от който побой се отървах сравнително леко. Още тогава ми беше заявено от тези младежи, а и 3-4 дни след това ми беше повтаряно по телефона, че това е само началото и ако продължавам да упорствам, следващия път главата ми ще се търкаля по земята и че това засега било само предупреждението.

Категорично заявявам, че от смъртта не се боя, тъй като с нея сме се гледали неведнъж право в очите. Нека тия среди, които организират и финансират тази акция срещу мен, да знаят, че докато дишам, ще се боря за възстановяване на правдата и за премахване на дискриминацията и геноцида над хилядите български граждани, засегнати от членове 6 и 7 на Закона за реституцията /ЗВСВОНИ/. Вярно е, че вие, господа, разполагате с милиони левове и лесно можете да платите на някой наемник да отнеме моя или на член от семейството ми живот. Но гражданите на България ще знаят и помнят, че това убийство е политическо.

Законът за реституцията /ЗВСВОНИ/ е противоконституционен. Той е несъвършен, противоречив и най-вече силно политизиран. В много свои изявления по радиото и в пресата съм апелирал към президента, към правителството, към политиците и парламентаристите от всички политически партии и към Конституционния съд да проявят гражданска воля и съзнание и да седнем всички заинтересувани на кръглата маса и решим цивилизовано и справедливо и за двете страни въпросите за реституцията на жилищата. Само по тоя начин ще се отстрани напрежението и конфронтацията в обществото по този остър национален и социален въпрос.

Още веднъж твърдо заявявам, че от заплахите и шантажите не се боя и те няма да ме спрат. Дори ръката на наемния убиец да отнеме живота ми, аз не съм незаменим и моето място ще заеме друг, може би и по-достоен. Затова спрете заплахите, защото те са безплодни!

Позволявам си още веднъж да апелирам към здравия разум на всички, от които зависи решаването на въпросите. Нека си подадем ръка и да решим проблемите като европейци така, както направиха всички бивши социалистически страни. Крайно време е да престанем да бъдем български уникат с отрицателен знак.

А може би органите на сигурността ще се постараят да открият телефонните терористи, за да не става нужда евентуално да търсят след това убийците.

И все пак нека се знае и помни, че в двувековната история на Карастояновия род страхливци и родоотстъпници не е имало никога досега!

София, 30 ноември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бончо Карастоянов

/Пресслужба "Куриер"/


15:30:00
11.12.1995 г.


Редактор: Лилия Томова
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!

 

♦ Коментирайте на страницата на Омда във Фейсбук