11 декември 1991

София, 11 декември 1991 година
        Брой 243 (518)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ (БНРП) И БЪЛГАРСКАТА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ЦЕНТЪР) (БХДП/ц/) КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРОСВЕТАТА ПРОФ. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ТУРСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА.


ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Решението от 21 ноември 1991 г., с което се цели да се въведе четиричасово обучение по турски език в българските училища от началото на втория учебен срок, Ви компрометира сериозно в очите на всички българи. Вие не си дадохте сметка, че живеейки в столицата, в семейството на интелектуалци, нямате реална представа за ситуацията в източните райони на страната, която далеч се разминава както с Вашата, така и с тази на една значителна част от софийската интелигенция.

Вие ще бъдете една от изкупителните жертви на антинационалната политика, която води предателството на СДС-движение.

Излишно е да се отбелязва, че Вашето и на правителството решение, взето на 21 ноември 1991 г., е поредна отстъпка пред антиконституционното Движение за права и свободи и пореден предателски жест към пантюркизма, който благодарение на БСП и СДС е в небивало настъпление срещу България.

Господин министър, уведомяваме Ви, че ако до 25 декември 1991 г. (Рождество Христово) решението не бъде отменено, Българската национално-радикална партия и Българската християндемократическа партия (център), които днес извършват предупредителни акции в някои райони на страната, ще обявят гражданско неподчинение от 26 декември 1991 г. и наред с исканията, които ще отстояват, ще призоват и за Вашата оставка.

София, 6 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БХДП (Ц): о.Георги Гелеменов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДИРЕКЦИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА СВИКВАНЕТО НА ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР.


Нашата общественост все по-настойчиво и с основание повдига въпроса за свикване на църковно-народен събор.

С църковно-народния събор нашият народ свързва надеждите си за отстраняване на вредните явления в Българската православна църква и за превъзмогване на пасивността и бездействието, които продължават да препятстват нормалното развитие на православната вяра сред широките слоеве на българския народ. Обновлението на ръководството на църквата също така е поставено единствено в прерогативите на църковно-народния събор.

Съгласно чл. 39 от Устава на Българската православна църква, съборът трябва да се провежда в четиригодишни цикли, но атеистичната партийна и държавна власт не допуска свикването му нито веднъж след 1953 година. Неоправдано би било отлагането на църковно-народния събор по-късно от краткия период след президентските избори. Съгласно Устава на Българската православна църква организацията на събора се извършва от Светия Синод.

От изключителна важност е да бъде осигурен демократичният избор на делегатите за събора, а по този начин и неподправеност на волеизявлението на църковния клир и на народа. В избора на делегатите трябва да участват най-широките слоеве на народа, както и на църковния клир, за да не се допуснат действия, които биха могли да опорочат законността на събора.

Нека с общи усилия възвърнем доверието на народа към Българската православна църква, а тя да възстанови авторитета, който е имала през вековете до момента на насилственото налагане на атеистичната идеология в съзнанието на българина.

ДИРЕКТОР НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА:
Методи Спасов

София, декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ ОТ ИМЕТО НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ СЪОТВЕТНО Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ И ИВАН КИСИМОВ, АДРЕСИРАНО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ. Копие от писмото е изпратено до посланиците на Германия, Франция, Унгария, Австрия, Гърция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Швеция,Чехо-Словакия, Ирак, Йемен, Япония и Аржентина, както и до средства за масово осведомяване.


ГОСПОДИН ЖЕЛЕВ,

В ход е първата свободна кампания за избиране на президент и вицепрезидент чрез пряко гласуване. Българският народ е призован да даде вот на доверие на личност, която може да обедини разединената и поляризирана българска нация, раздирана от политически пристрастия. Пред световната общественост беше широко разгласено, че предизборната кампания ще се проведе при равни условия за всички кандидати. Така ли е обаче на практика?

Господин Желев, необходимо е човекът, който ще стои начело на държавата да притежава всички морални добродетели, да се ползва с подкрепата на народа и обществено-политическите сили в страната, за да има и международен авторитет.

Гласуваните изменения в Избирателния закон, чрез които се отнема правото на останалите кандидати да получат субсидии от предвидените по бюджета средства, дискриминацията спрямо тях по националните средства за масово осведомяване, фактически ги лишава от всякаква възможност за предизборна изява. Тази неравнопоставеност в предизборната борба, заедно с цветните партийни бюлетини, отсега като че ли предопределя изхода в предстоящите избори. Такава практика не съществува в нито една демократична държава. Подписването от Вас на тези антидемократични изменения с Указ N 344 от 27 ноември 1991 г., е акт, който окончателно Ви демаскира като личност без всякакви морални устои, напразно мъчеща се да изкара надпартийна и обединяваща нацията.

С такива ли методи, присъщи на източните сатрапи, се стремите да задържите властта, господин Желев? И къде е Вашето достойнство?! Сигурно сте убеден сам във Вашата непопулярност, та пренасочвате всички финансови средства, монополизирате радиото и телевизията, за да се рекламира само Вашата личност. Всеки един уважаващ себе си политик би се срамувал от подобни похвати.

Вместо подготвяния изборен фарс, в унисон с Вашето желание да бъдете единствен кандидат за президент, Ви препоръчваме да проведете по-добре референдум, подобно на състоялия се наскоро в Сирия или като този в Казахстан. Гарантираме Ви същия пълен успех, какъвто постигнаха Хафез Асад и Назарбаев.

София, 9 декември 1991 г.

Д-р Иван Георгиев

Иван Кисимов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПОВОД НА ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА КНСБ ОТ ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС И ВОЕННИТЕ ЗАВОДИ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА.


ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Предлагаме на вниманието Ви Декларация на председателите на синдикалните организации на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от военнопромишления комплекс и военните заводи към Министерство на отбраната.

Дължим да Ви уведомим, че нерешаването на проблемите, поставени в декларацията, създава социално напрежение, което нараства. Ако не се вземат спешни и отговорни решения, ситуацията може да прерасне в трудови конфликти със сериозни последствия.

Настояваме за Вашето съдействие за провеждане на среща с отговорни представители на Министерския съвет, Министерството на индустрията и търговията, Министерството на отбраната и Министерството на финансите.

София, 9 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Кр. Петков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ОТ ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС И ВОЕННИТЕ ЗАВОДИ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА ПО ПОВОД НА СОЦИАЛНОТО НАПРЕЖЕНИЕ В ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ.


Още веднъж настойчиво поставяме пред правителството въпроси, които сме поставяли неведнъж, но по които все още се мълчи и никой не се произнася.

Първо: Не приемаме Разпореждане N 38 на Министерския съвет от 6 ноември 1991 г. за създаване на търговско дружество "Металхим-холдинг АД". Не приемаме и прибързаните и необосновани действия за създаване на консорциум от преобразуваните структури На бившата фирма "Електрон". Смятаме, че структурните преобразувания във военнопромишления комплекс (ВПК) са осъществени без сериозна предварителна подготовка и се правят под въздействието на определена групировка от високопоставени ръководители на фирми от комплекса и висши служители от бившия Министерски съвет. Целта е в нов вариант да бъдат възпроизведени отживели времето си структури и методи на действие и да се съхранят властническите позиции на техните управляващи в процеса на приватизация и преход към пазарна икономика.

Остро се противопоставяме срещу включването на компрометирани ръководители като бившия генерален директор на фирма "Металхим" Илия Гунчев, бившия генерален директор на фирма "Електрон" Климент Вучев и други в управленските органи на новите стопански формирования.

Настояваме категорично споменатите разпореждания на бившето правителство да бъдат отменени и да се подготвят и да се приемат нови решения, съответстващи на идеите и принципите на структурната реформа. Смятаме, че обединения на търговски дружества трябва да се правят на базата на преки интереси на дружествата и от легитимни ръководители, определени въз основа на мениджърските контракти.

Второ: Протестираме срещу фактическото бездействие по решаването на проблема с дълговете на фирмите от ВПК към банките. Известно е, че те възлизат на близо 2 милиарда лева и лихвите по тях блокират финансите на предприятията. Бившето правителство си изми ръцете с приемането на ПМС N 136 от 12 юли 1991 г. и с едно неизпълнено решение за трансформиране в държавен дълг и облекчения в изплащането им. Крайно наложително е най-после да бъде даден ход на това решение и въпросът за дълговете да приключи веднъж завинаги.

Трето: Настояваме за съдействие от правителството по срочното урежданена натрупаните финансови задължения на държавата, респективно на Главно инженерно управление и на Министерство на отбраната, към фирмите на комплекса. Поръчана, договорена, произведена и изнесена продукция в размер на над 45 млн. щатски долара не е изплатена на фирмите. Разбираме, че проблемът е свързан с договорни отношения с други страни и контрагенти от Източна Европа и преди всичко със Съюза на суверенните държави (ССД), но трябва и други да разберат, че ние повече не можем да носим неблагоприятните последствия от забавеното мурешаване.

Четвърто: Настояваме за бързи и съвременни решения по въпроса за т.нар. мобилизационен запас във фирмите от комплекса, възлизащ на стотици милиони левове. Установеният административен ред за неговото поддържане влиза в остро противоречие с новите икономически и финансови механизми, ощетява сериозно финансите на фирмите и пречи за нормалното им стопанско поведение. Смятаме, че в новата икономическа ситуация административният диктат на дружествата към фирмите е недопустим и отношенията трябва да се поставят на чиста и взаимноприемлива икономическа основа.

Пето: Настояваме за спешни мерки по решаването на икономическите, финансовите и структурните проблеми на военноремонтните заводи от системата на Министерството на отбраната. Обемът на поръчаната, произведената и неизплатената продукция на заводите надхвърля 20 млн. щатски долара. За да съществуват и се разплащат, те са принудени да ползват заеми от БНБ в размер от над 100 млн.лв. Министерството на отбраната продължава да действа към тях като административен началник и не предприема все още никакви действия за адаптацията на заводите към условията и към изискванията на пазарната икономика.

Тези въпроси сме поставяли многократно пред работодателите и пред правителството. Водим се от разбирането, че тяхното решаване е в пряка връзка със съдбата и със социалния статус на работещите в комплекса. Ние не можем да правим нормално договаряне на работните заплати. Застрашени са работните места на членовете на нашите синдикални организации. Едно след друго спират предприятия и производства и вече всеки ден се освобождават стотици работници. Социалното напрежение в много от предприятията е изострено до краен предел и прераства в открити трудови конфликти.

От друга страна, трябва да се разбере от всички, че при благоприятно решение на проблемите военнопромишленият комплекс на страната има бъдеще. Нещо повече, това е отрасъл, който може да допринесе значително за измъкване на националната икономика от състоянието, в което се намира.

Затова настояваме за спешна среща с отговорни представители на правителството. Готови сме и искаме да започнат незабавни преговори с Министерството на индустрията и търговията, Министерството на отбраната и Министерството на финансите. Очакваме ясно и еднозначно решение от правителството по поставените от нас въпроси в срок не по-късно от 15 декември 1991 г.

Принудени сме да заявим:

- синдикалните организации на КНСБ във военнопромишления комплекс преминават в стачна готовност;
- синдикалните организации и колективите в някои от фирмите и предприятията на комплекса са вече в процедурите, предвидени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове и след 9 декември 1991 г.ще преминат към предупредителни и ефективни стачни действия;
- синдикалните организации от военноремонтните заводи, съобразявайкисе със Закона за уреждане на колективните трудови спорове, ще предприемат активни протестни действия;
- в случай, че до 15 декември 1991 г. не се намери взаимноприемливо решение по поставените от нас проблеми, ще пристъпим към поредица от ефективни протестни и стачни действия в целия комплекс, за синдикален натиск и пряка защита на интересите на работниците.

София, 9 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСДП) ПО ПОВОД НА КАНДИДАТУРИ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ.


(По вина на авторите съобщението е получено в Пресслужба "Куриер" с голямо закъснение.)


На 5 декември 1991 г. се състоя среща на Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия (БСДП) с кандидата за президент г-н Желю Желев.

В открит разговор бяха обсъдени основните проблеми, пред които нашата страна е изправена. Г-н Желев изрази своето становище по повдигнатите въпроси и очерта основните линии на своята програма.

Изпълнителното бюро от своя страна потвърди становището си, че президентската институция трябва да отстоява надпартийните си позиции, а обвързването на президента с партиен цвят ограничава неговото представителство. Г-н Желев изрази мнение, че кандидатурите могат да бъдат издигани от отделни формации, но веднъж избран, президентът не бива да се обвързва с партийни пристрастия. Той потвърди отново желанието си да бъде кандидат на всички демократични сили.

Ръководството на БСДП потвърди резервите си към вицепрезидентската кандидатура на г-жа Блага Димитрова, породени от съмнения в нейната лоялност към новата демократична конституция.

На отделно свое заседание Изпълнителното бюро обсъди политическата ситуация в страната и стратегията на партията в предстоящите президентски избори и реши да препоръча на Националната конференция наБСДП да подкрепи кандидатурата на г-н Желев.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА ЗА РАБОТАТА НА НЕЙНИЯ ТРЕТИ РЕДОВЕН КОНГРЕС, ПРОВЕДЕН НА 30 НОЕМВРИ - 1 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.


На 30 ноември - 1 декември 1991 г. в София се проведе Третият редовен конгрес на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД). Конгресът премина при следния дневен ред:

1. Приемане на правилник за работата на конгреса.
2. Отчет на Изпълнителното бюро (ИБ) и Федералната контролна комисия.
3. Обсъждане на политическата ситуация в страната.
4. Отношение на ФНСД към имуществото на Българската демократична младеж.
5. Обсъждане на академични и социални проблеми.
6. Обсъждане на предложения за промени в устава.
7. Избор на ново ръководство.

По точка 2 от дневния ред бяха направени отчети за работата на отделните работни комисии в Изпълнителното бюро за периода от втория конгрес до третия конгрес на ФНСД, както и на Федералната контролна комисия относно финансовото състояние на федерацията.

По точка 3 от дневния ред бе прието решение за оставане на ФНСД в СДС със статута на пълноправен член, като категорично бе подчертано, че основен приоритет в работата на федерацията ще имат социалните и академичните проблеми на студентската общност, без да се изключва възможността за участие в демократични политически прояви.

По точка 4 от дневния ред след дълги дискусии се стигна до решението за напускане на Националния младежки съвет поради невъзможността да изпълни поставените със създаването му задачи и изготвяне на предложение до Министерския съвет за по-нататъшното стопанисване и използване на имуществото на БДМ.

По точка 5 от дневния ред конгресът потвърди позицията на Изпълнителното бюро по отношение на обявената от НСК стачна готовност, изложена в декларация на ИБ на ФНСД от 21 ноември 1991 г. Бяха обсъдени и редица социални и академични проблеми, стоящи пред студентската общност.

По точка 6 от дневния ред след дискусии не се стигна до решение за промени в устава.

По точка 7 от дневния ред за председател на ФНСД бе избран г-н Иван Моров, за секретар г-н Пламен Панайотов, а за членове на Изпълнителното бюро г-дата Андрей Ненов, Любомир Любенов, Росен Пашов,Асен Асенов, Иван Иванов. За председател на Федералната контролна комисия бе избрана г-ца Надя Табакова.

София, 1 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на: ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА НАЦИОНАЛЕН ПРОФСЪЮЗ "БИЗНЕС".


На пресконференцията на Национален профсъюз (НП) "Бизнес" на 4 декември 1991 г. бе съобщено от журналиста Шопов, че вестник "Труд" е поел акция срещу президента на НП "Бизнес" Асен Чаушев, дори е обявена награда.

Отговорът е следният:

Бившето ръководство на Комитета по туризма е командировало до Виена на 2 декември 1991 г. журналиста от в-к "Поглед" г-н Чавдар Крумов със задължението, като се върне, да пише срещу президента на НП "Бизнес".

Очевидно е, че не става въпрос за в-к "Труд".

Фактите са потвърдени от личния детектив на президента на НП "Бизнес", който работи в Комитета по туризма.

София, 5 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА МЛАДЕЖ (ССДМ) ПО ВЪПРОСА ЗА УЧАСТИЕТО НА МЛАДЕЖКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В НАЦИОНАЛНИЯ МЛАДЕЖКИ СЪВЕТ И ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СВИКВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНА МЛАДЕЖКА КРЪГЛА МАСА.


Създаденият на 18 септември 1991 г. Национален младежки съвет обединяваше възможно най-широкия за дадения момент спектър от авторитетни национални младежки организации. Като неправителствено и необвързано с определена политическа партия или коалиция формирование той трябваше да подпомага връзките между различните младежки организации и органите на държавната власт, от една страна, а от друга, да осъществява контакти с подобните национални структури в останалите европейски страни.

Напускането от Младежкия съюз на Демократическата партия, от Младежката радикалдемократическа федерация и от Федерацията на независимите студентски дружества, а също и неучастието на Националната студентска конфедерация и Земеделския младежки съюз (ЗМС) "Никола Петков" превръщат сегашния Национален младежки съвет в крайно едностранчиво обединение, което не би могло да изпълнява онези функции и задачи, в името на които бе създаден.

Съюзът на социалдемократическата младеж винаги е подкрепял идеята за създаване на стабилен и демократичен Национален младежки съвет, в който по пътя на открития диалог би могло да се търси решение на много от тежките проблеми на младите хора в България. Ето защо ние се обръщаме към всички национални младежки организации за незабавно провеждане на Национална младежка кръгла маса под патронажа на президента на Република България и с участието на представители на правителството.

Предлагаме основните въпроси, около които да се обединят дискусиите, да са:

1. Създаване на представителна, неправителствена национална младежка структура.
2. Обсъждане на основните направления при провеждането на съвременна политика за младежта в Република България.

София, 2 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА МЛАДЕЖ:

Владислав Янев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА (ЧАСТ ПЪРВА) НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВОЕННИТЕ СЪЮЗИ (ЕВРОМИЛ). Организацията е основана през 1972 година.


УВОД

Стремителното и достойно за одобрение развитие в Европа позволява на политическото ръководство да съкрати потенциала от въоръжени сили. От това развитие са засегнати в социално отношение личният състав, членовете на семействата и близките на починалите военнослужещи, работниците, служителите и чиновниците от областта на отбраната. Поради това е целесъобразно те да си сътрудничат на европейско равнище, така че желаното от политическа гледна точка разоръжаване да облекчи в социално отношение засегнатия персонал. ЕВРОМИЛ си поставя за цел да изпълнява тази задача и освен това чрез надхвърлящо отделните блокове сътрудничество да допринася за формирането на доверие и следователно за запазването на мира.

ЕВРОМИЛ

ЕВРОМИЛ е обединение от свободни демократични съюзи, застъпващи интересите на военния персонал. Работещите в областта на отбраната граждани в съответната държава, семействата и близките на починалите военнослужещи могат да станат членове на организацията. Днес ЕВРОМИЛ представя съюзите, излезли извън структурите на блоковете, в защита на интересите на военнослужещи и на бивши военни, на младежи, отбиващи редовната си военна служба, срочнослужещи и професионални военни от всички звания от 10 европейски нации. Съюзи от други нации също желаят да си сътрудничат с ЕВРОМИЛ.


ЦЕЛИ

ЕВРОМИЛ

- съдейства за спазването на основните права и свободи във всички европейски страни;
- развива общите идейни, социални и професионални интереси на своитечленове;
- защитава позициите им пред националните и интернационалните организации и инстанции;
- поддържа обмяната на опит и добрите отношения между обединените съюзи и членовете им;    
- допринася в рамките на процеса за сигурност и сътрудничество в Европа за формиране на взаимно доверие;
- сътрудничи с други международни организации и профсъюзи.


Коалиционно право

Според международното право ЕВРОМИЛ толерира образуването на съюзи или профсъюзи за защита на социалните интереси и се грижи за това всяко коалиционно участие на военнослужещите в национален и международен мащаб да бъде фиксирано в съответните закони, споразумения и конвенции. Коалиционното право означава правото да се образува обединение, свободата да се влезе в него и възможността на съюза и на членовете му да развиват съответна дейност. Коалиционното право включва и правото, и свободата, защитата и подобряването на условията за труд и правото на уставна самостоятелност.

Решенията на Европейския парламент и решенията на парламентарното събрание на Европейския съвет по коалиционно право за военнослужещите са взети по инициатива и по настояване на ЕВРОМИЛ и поради това намират пълната поддръжка на организацията. ЕВРОМИЛ призовава европейските и националните парламентаристи да реализират тези решения в цяла Европа. Тук трябва да се вземат под внимание и отбиващите редовната си военна служба и запасните. Същевременно ЕВРОМИЛ посочва и Заявлението на Европейския парламент по основните права от 12 април 1989 г., членове 11 и 26, които категорично изключват забраната срещу обединения чрез правово предписание. Член 23, параграф 4 от Всеобщата декларация за човешките права, обявена от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г., трябва да важи и за военнослужещите: "Всеки човек има правото за защита на своите интереси да образува професионални обединения и да се присъединява към тях."

В съответствие с Всеобщата декларация на ООН и на Заявлението за основните права на Европейския парламент съществуващите в отделни страни забрани за създаване на обединения трябва да се разглеждат като остатък от преддемократичните времена. ЕВРОМИЛ напомня също така и за приетия от всички страни, участнички в Съвещанието за сътрудничество и сигурност в Европа (СССЕ), документ от срещата в Копенхаген на конференцията за човешките измерения на СССЕ от 29 юни 1990 Г., и по-специално поетите от правителствата задължения в чл. 10.3 (Коалиционно право), чл. 23 (Социални права и човешко достойнство) и чл. 24 (Ограничения). Подобно на Европейския съд за човешките права Европейският парламент и парламентарното събрание на Европейския съвет, които желаят да признаят коалиционното право за всички граждании да интерпретират резервите и ограниченията не като забрани, всички страни, участнички в СССЕ, се задължават да следят прилагането на ограничения да не се извършва произволно и със злоупотреби, а под форма, запазваща ефективното упражняване на тези права. ЕВРОМИЛ приветства факта, че много европейски демократични страни, между които ФРГ, Финландия, Австрия, Норвегия, Швеция, Дания, ЧСФР, Белгия, Холандия, Люксембург, Ирландия, гарантират на свръхсрочнослужещите ефективно упражняване на правото да образуват професионални съюзи за защита на социалните им интереси и сега призовава всички страни, участнички в СССЕ, да предоставят това право на своите свръхсрочнослужещи и на отбиващите редовната си военна служба, ако не са успели да го направят досега. Например съюзът на отбиващите редовната си военна служба в Белгия - не се признава от Министерството на отбраната. (От м.септември 1991 г. съюзът вече е признат.)

Ако ограниченията в наличните международни споразумения и договори (ООН, Международната организация на труда, Европейската конвенция за човешките права, Европейската социална харта) се преобразуват от отделни държави в национални забрани, то тези забрани не отговарят на духа на споразуменията и договорите. Военнослужещите от тези страни са дискриминирани в сравнение с колегите си от други европейски държави. Те не могат да ползват благата на демокрацията, която в случай на война ще защитават с живота си. Коалиционното право на военнослужещите може по политически причини да бъде ограничено със забрана за стачки, но за сметка на това легитимните и демократични обединения по интереси на военнослужещи трябва да бъдат съответно компенсирани, така че да се гарантира ефикасната защита на интересите им. Обединените от ЕВРОМИЛ съюзи изключват стачката като средство за решаването на социалните проблеми на военнослужещите.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РАЗДЕЛ "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДЕЛО" (ЧАСТ ПЪРВА) ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ (ИЗВЕСТНАТА ПРОГРАМА "РАН-ЪТ"). Проектът като цяло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на раздела "Застрахователно дело" е известният американски експерт Баудри П. Мейс.


РЕЗЮМЕ
 

Застрахователната индустрия все още се управлява от различните закони за създаването на Държавния застрахователен институт (ДЗИ), за договорите и задълженията, за застраховане на имущества и различни други законодателства и наредби.

Съгласно Закона за Държавния застрахователен институт (1946), преработен през 1969 г., цялата застрахователна индустрия е национализирана и е създаден държавен застрахователен монопол. През 1946 г. всички съществуващи тогава в страната български и чужди компании са престанали да действат. Съгласно член I, ал. 1 от закона ДЗИ има изключителното право да осъществява всички видове застрахователни операции на национална територия.

ДЗИ осъществяваше и външна застрахователна и презастрахователна дейност до 1961 г., когато с Постановление 155 е създадено Българското външно застрахователно и презастрахователно дружество (Булстрад) като акционерно дружество. Оттогава ДЗИ осъществява изцяло вътрешно застраховане в лева, докато Булстрад осъществява изцяло външно валутно застраховане, както и директно задгранично застраховане и приема презастрахователен бизнес от чужбина. ДЗИ не е формална акционерна или взаимна (взаимозастрахователна) компания, а по-скоро държавен механизъм, който заедно с Булстрад сега е под надзора на Министерството на финансите.

Няма застрахователен комисар или застрахователна надзорна служба, тъй като всъщност няма застрахователен пазар и не се съставят и издават застрахователни статистики. ДЗИ няма "годишен отчет” за дейността си, макар че са дадени следните ключови показатели за 1989 г., всички, показани в лева:

Общ приход                    1 055 000 000
Общ премиен приход               988 000 000
(Разликата между горните вероятно е приход от лихви)

Премийният приход включва:

Доброволно застраховане              519 000 000
Задължително застраховане                  462 000 000
Общо щети                                              719 000 000
Математически резерв (живот)           1 709 000 000

Сметките на Булстрад за 1989 г. показват следното:

Общо премия                       94 000 000
Лихва                                          12 229 000
Акционерен капитал                  25 000 000
(изцяло внесен)
Резервен фонд                           70 000 000
(без премиен резерв)
Печалба                                          475 000
Общо активи                            236 519 000

Приходът в действителност е в чужда валута.

ДЗИ има Централно управление (ЦУ) в София и 106 клона в цялата страна; общият брой на служителите е приблизително 2500, като 120 са в ЦУ. ДЗИ има около 2500 агенти, работещи целодневно на базата на комисионна. Съществуването на застрахователни брокери не е предвидено в закони и поради това сега в страната такива не действат.

Централното управление на Булстрад също се намира в София, общият брой на персонала е около 130 и компанията поддържа четири клона в страната плюс частична собственост на брокерска фирма в Лондон. Наскоро Булстрад създаде отделна застрахователна компания - Моторна застрахователна компания (MIC), която се специализира в автомобилната област. Първоначалният капитал е 5 000 000 лева, но бе заявено, че тази сума включва "известно количество" САЩ долари. И накрая Булстрад съобщи, че възнамерява да основе местна застрахователна брокерска компания с участието на няколко чужди застрахователи и презастрахователи.

Първият опит да се дерегулира и осъвремени застрахователната система започва през 1988 г., когато са били изготвени препоръки съвместно от ДЗИ и Булстрад, които са представени пред Министерството на икономиката и планирането. Тези препоръки са били:

- да бъде премахнат държавният монопол, като по този начин се създаде застрахователен пазар в страната;
- да се създаде като орган застрахователен надзор;
- да бъде приет нов закон за застраховането.

Счита се, че тези препоръки са били приети, независимо че изготвянетона новия закон за застраховането беше отложено, за да съвпадне с изготвянето на нови закони за здравното обслужване и общественото осигуряване.

През януари 1989 г. Държавният съвет публикува Указ N 56. Въпросният указ очерта нов път, по който трябва да се ръководи икономиката, т.е.съществуващите държавни предприятия да бъдат реорганизирани в законни рамки като държавни фирми, акционерни компании, компании с ограничена отговорност, компании с неограничена отговорност или частни компании, които могат да бъдат с чужд или със смесен произход. Указ 56 позволява всички дейности, с изключение на тези, забранени със закон, указ или акт на правителството, и съответно сега ДЗИ предприема застрахователна дейност в чужда валута, а Булстрад започва да развива вътрешно застраховане.

В резултат на Указ 56 е създадена поне една нова частна застрахователна компания, наречена "Орел Г", а Земеделската партия (БЗНС - бел.пр.) основа застрахователна кооперация. Не е ясно колко активна може да е застрахователната кооперация в настоящия момент, но се знае, че друг указ на Държавния съвет за селското стопанство, издаден през май 1989 год., позволява формирането на застрахователни кооперации, които могат да действат като взаимни компании.


ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

- В България няма истински застрахователен пазар, което се дължи на национализацията през 1946 год. и формирането на ДЗИ и на Булстрад.

- Няма застрахователен надзорен орган, който да регулира индустрията и да защитава интересите на застрахованите.

- Голяма част от всички продавани застраховки са задължителни, т.е. отговорност за трети лица и каско на моторни превозни средства (МПС), пожар на държавни и частни имущества, земеделски култури, стоки по време на превоз и т.н., така че задължителните премии през 1989 год.се изчисляват на около 50 % от сбора.

- Пазарът в основни линии е стагниращ през последните 44 години на монопол, макар че застрахователните резултати като цяло изглеждат печеливши, което се дължи на съществуването на тарифи.

- Доходите от извън застрахователни лихви и капиталовложения не са известни или недостатъчно изявени.


 ФОРМУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

- Да се създаде свободно конкурентна застрахователна среда чрез дерегулация и по този начин да се въведе свободен застрахователен пазар.

- Необходим е орган на застрахователен надзор, който да регулира новия застрахователен пазар и да защитава застрахованите.

- Задължителното застраховане (с евентуално изключение на отговорност трети лица на МПС) да бъде премахнато и да се предприемат действия, които да позволят да бъдат развити нови (застрахователни) продукти в съзвучие с нововъзникващия сектор на частния бизнес.

- Необходимо е застраховането, общественото и здравното осигуряване да обслужва фирмите и лицата на конкурентна основа чрез развиване на модерна система на социална защита (вкл. пенсии поради старост, здравното осигуряване, осигуряване на безработните и т.н.) без твърде много социална несигурност и напрежение. Освен това трябва да има сътрудничество в социалното осигуряване от страна на държавата, застрахователя и гражданите с участие на всички равнища. ДЗИ да стане акционерна компания и да действа като истински застраховател, а не само като механизъм на правителството, обслужващ главно задължителните застраховки, които обществеността, изглежда, счита като разновидност на данък, който трябва да плати, особено като се има предвид, че полици никога не се издават.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ - ЯНУАРИ'92

София, 11 декември - Следва предоставеният за разпространение изключително от Пресслужба "Куриер" пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК) ОТ N 35 ДО N 39 ВКЛЮЧИТЕЛНО.

Забележка: Навсякъде в текста съкращенията да се четат:

ЗИПВР - Закон за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката;

ЗИНПОСК - Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.


ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ N35

Постъпило е предложение от Централното бюро на Демократическата партия в България за регистрация на кандидати за президент и вицепрезидент за изборите, насрочени на 12 януари 1992 г. Издигнатите кандидати за президент - Стоян Христов Цанков, и за вицепрезидент - Иван Методиев Стоянов, са дали писмено заявление да бъдат регистрирани от името на партията и са декларирали, че отговарят на условията по чл. 93-95 от конституцията.

С молбата за регистрация се иска утвърждаване на бял цвят на изборната бюлетина с две лилави ивици.

Централната избирателна комисия намира, че са спазени изискванията на чл. 93-95 от конституцията и чл. 6 от ЗИПВР, поради което

РЕШИ:

Регистрира Стоян Христов Цанков - ЕГН 300222ХХХХ, като кандидат за президент и Иван Методиев Стоянов - ЕГН 390121ХХХХ, като кандидат за вицепрезидент, предложени от Демократическата партия в България, за участие в изборите, насрочени на 12 януари 1992 г., с цвят на изборната бюлетина бял с две лилави ивици.

7 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 36

Постъпило е предложение от Българската национална демократическа партия за издигане на кандидати за президентските избори, насрочени на 12 януари 1992 г. Членът на Временния изпълнителен комитет Лъчезар Стоянов е удостоверил с подписа си, че на 6 декември 1991 г.  Изпълнителният комитет е взел решение за издигане на кандидатурите на Димитър Попов - президент, и на Христо Генчев - за вицепрезидент. Това решение е утвърдено от върховния ръководен орган на партията - конгреса, състоял се на 7 декември 1991 г., видно от представения препис-изявлечение от протокол.

Кандидатите са декларирали, че съответстват на изискванията по чл. 93-95 от конституцията и са заявили, че са съгласни кандидатурите им да бъдат издигнати от БНДП.

Следва да се регистрира цветът на изборната бюлетина така, както е поискана - бяла с черна, зелена и черна ивица.

По изложените съображения и на основание чл. 6 от ЗИПВР Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Регистрира Димитър Илиев Попов - ЕГН 270626ХХХХ, като кандидат за президент и Христо Христов Генчев - ЕГН 340428ХХХХ, като кандидат за вицепрезидент, предложени от Българската национална демократическа партия, за изборите на 12 януари 1992 г., с цвят на изборната бюлетина бял с една черна, една зелена и една черна ивица.

9 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 37

По сигнал на члена на Централното ръководство на Националната партия на труда, частните собственици, производителите и творците Атанас Пенков и след служебна проверка Централната избирателна комисия установи, че в нарушение на параграф 2 от Заключителните разпоредби на ЗИПВР във връзка с чл. 43 от ЗИНПОСК с решение N 32/7 декември 1991 г. като кандидат за президент е регистриран Димитър Крумов Димитров, предложен от НПТЧСПТ, след като същото лице е било регистрирано като кандидат за президент по предложение на Свободната демократическа партия с решение N 16/4 декември 1991 г. Втората поред регистрация следва да се обяви за недействителна, още повече че Атанас Пенков декларира пред ЦИК, че четирима от общо седем членове на легитимното ръководство на НПТЧСПТ не са участвали във вземането на решение за участие в президентските избори на 12 януари 1992 г.

По изложените съображения и на основание параграф 2 от Заключителните разпоредби на ЗИПВР и във връзка с чл. 43 от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Анулира регистрацията на Димитър Крумов Димитров - ЕГН 410824ХХХХ, като кандидат за президент и на Керанка Христова Ангелова - ЕГН 471010ХХХХ, като кандидат за вицепрезидент, извършена по предложение на Националната партия на труда, частните собственици, производителите и творците с решение N 32/7 декември 1991 г.

Отказва регистрирането на горепосочените кандидати, предложени от НПТЧСПТ.

Решението да се съобщи незабавно на молителите, като същото може да се обжалва пред Върховния съд на Република България в тридневен срок от съобщението.

9 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 38

В Централната избирателна комисия е постъпило предложение на Централното ръководство на Българския бизнес блок, с което е издигната кандидатурата за президент на Георги (Жорж) Ганчев Петрушев и за вицепрезидент - на Петър Кирилов Берон. Представени са изискуемите от чл. 6 на ЗИПВР книжа, необходими за регистрацията на кандидатите. Наред с това в ЦИК е постъпила служебна справка N 2241/6 декември 1991г. на Дирекция на милицията (ДМ) - отдел "Паспорти и визи" - МВР. Като се изхожда от обстоятелството, че решенията на избирателната комисия по съществото си представляват актове с държавноправни последици, служебната проверка на фактите по регистрацията, независимо от представените от кандидатите декларации, при необходимост е наложителна.

От горепосочената справка се установява, че на основание писмо N 428/13 ноември 1985 г. на посолството във Вашингтон на 7 януари 1986 г. от отдел "Задгранични паспорти" на МВР е продължен срокът на задграничния паспорт на кандидата Жорж Ганчев със запазване на статут му на "постоянно живущ в чужбина" български гражданин. На 19 октомври 1988 г. притежаваният задграничен паспорт бил преиздаден със същия статут до 31 декември 1^89 г. На основание писмо от 2 март 1989 г. на Българското посолство в Лондон срокът на паспорта със същия статут е продължен за нови пет години. Едва на 23 септември 1991 г. по лична молба на кандидата е издаден обикновен задграничен паспорт на постоянно живущ в страната български гражданин.

В служебната справка се съдържат данни, макар и непълни, че през последните пет години, макар и със статута на живущ постоянно вчужбина български гражданин, кандидатът е посещавал страната. Касае с обаче за служебни посещения, които са били свързани с естеството на работата на кандидата за президент, но не са имали характер, нито са целели трайно установяване за живеене в страната. В този смисъл са иданните от писмените обяснения вх. N 1-54/7 декември 1991 г., изпратени от Жорж Ганчев до председателя на ЦИК.

С оглед на изложеното Централната избирателна комисия, намира че регистрацията на Жорж Ганчев като кандидат за президент трябва да бъде отказана. Не е налице императивното изискване на чл. 93, ал. 2 от Конституцията на Република България кандидатът за президент да е живял последните пет години в страната. Както се вижда от казаното по-горе, в тези рамки пребиваванията на Жорж Ганчев в България имат спорадичен характер. Същият е имал статут до 23 септември 1991 г. на постоянно живущ в чужбина български гражданин, обстоятелство, което самият кандидат е съзнавал, защото е подавал молби пред българските власти за издаване на задграничен паспорт именно с такъв статут. Това му качество по принцип изключва възможността да има местожителство в страната. Словесното и логическото тълкуване на нормата на конституцията дава основание да се приеме, че е налице изискване за ценз за отседналост на кандидат-президента, изразяващ се в обитаването на страната най-малко пет пълни години. Разумът на конституцията е, че само при тези условия президентът би могъл да има верен и реален поглед и виждания за социалното и икономическото развитие на страната.

По изложените съображения и на основание чл. 6 от ЗИПВР и чл. 93, ал.2 от конституцията Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Отказва регистрация като кандидат за президент на Георги (Жорж) Ганчев Петрушев и като кандидат за вицепрезидент на Петър Кирилов Берон, двамата предложени от Български бизнес блок за участие в изборите, насрочени на 12 януари 1992 г.

Отказът подлежи на обжалване пред Върховния съд в тридневен срок от съобщаването му.

7 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 39

На основание чл. 8 от Закона за избиране на президент и вицепрезидентна Републиката Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Да се обнародват в "Държавен вестник" листите с кандидатите за президент и вицепрезидент на Републиката за изборите на 12 януари 1991г., както следва:

1. Кирил Борисов Борисов, роден на 15 август 1950 г., жител на Перник - кандидат за президент, и Милан Славов Тонев, роден на 9 февруари 1936 г., жител на Перник - кандидат за вицепрезидент, от името на Либерална партия - Перник, с цвят на изборната бюлетина зелен.

2. Тодор Иванов Пашалийски, роден на 21 февруари 1948 г., жител на София - кандидат за президент, и Велин Аспарухов Илиев, роден на 21 април 1949 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент, от името на  Християнрадикалната партия с цвят на изборната бюлетина бял с една оранжева ивица.

3. Иван Емилов Георгиев, роден на 21 октомври 1941 г., жител на София - кандидат за президент, и Иван Николов Кисимов, роден на 7 февруари 1926 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Българската национално-радикална партия с цвят на изборната бюлетина бял с една зелена ивица.

4. Желю Митев Желев, роден на 3 март 1935 г., жител на София - кандидат за президент, и Блага Николова Димитрова, родена на 2 януари 1922 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на СДС с цвят на изборната бюлетина син.

5. Андон Колев Дончев, роден на 24 октомври 1946 г., жител на София - кандидат за президент, и Николай Кирилов Шкутов, роден на 7 октомври 1942 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Инициативен комитет "Глас за безпартиен президент" с цвят на изборната бюлетина бял.

6. Правдолюб Георгиев Кожухаров, роден на 1 октомври 1933 г., жител на Варна - кандидат за президент, и Симеон Желев Янулев, роден на 1 юли 1937 г., жител на Варна - кандидат за вицепрезидент от името на Българската работническо-селска партия - Варна с цвят на изборната бюлетина бял с една червена и една зелена ивица.

7. Йоло Димитров Денев, роден на 1 януари 1940 г., жител на София - кандидат за президент, и Георги Димитров Статков, роден на 26 август 1932 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Българска демократическа партия с цвят на изборната бюлетина бял с една синя и една зелена ивица.

8. Петър Манолов Георгиев, роден на 28 август 1939 г., жител на Пловдив - кандидат за президент, и Емилия Георгиева Савова, родена на 16 ноември 1945 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Движение "Безпартийни за демокрация" с цвят на изборната бюлетина бял с една сива ивица.

9. Благовест Христов Сендов, роден на 8 февруари 1932 г., жител на София - кандидат за президент, и Огнян Стефанов Сапарев, роден на 4 август 1942 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Инициативен комитет с цвят на изборната бюлетина бял.

10. Димитър Крумов Димитров, роден на 24 август 1941 г., жител на София - кандидат за президент, и Велчо Дочев Велев, роден на 3 ноември 1942 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Свободна демократическа партия с цвят на изборната бюлетина бял с две хоризонтални оранжеви ивици.

11. Иван Лазаров Иванов, роден на 18 януари 1921 г., жител на София - кандидат за президент, и Петър Иванов Димитров, роден на 12 юли 1944 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Български национален съюз "Нова демокрация" с цвят на изборната бюлетина бял с една хоризонтална синя ивица.

12. Димитър Марков Марковски, роден на 15 август 1945 г., жител на София - кандидат за президент, и Димитър Георгиев Савов, роден на 8 октомври 1937 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Свободна кооперативна партия с цвят на изборната бюлетина бял с една оранжева и една зелена ивица.

13. Петър Николов Гогов, роден на 20 ноември 1940 г., жител на София - кандидат за президент, и Богдан Борисов Йоцов, роден на 24 октомври 1932 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Независима демократична партия (НДП) с цвят на изборната бюлетина бялс една хоризонтална черна ивица.

14. Асен Стойков Младенов, роден на 13 април 1930 г., жител на София - кандидат за президент, и Иван Цветанов Георгиев, роден на 23 юли 1936 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Българска комунистическа партия с цвят на изборната бюлетина бял с три червени ивици.

15. Славомир Драганов Цанков, роден на 28 ноември 1949 г., жител на Плевен - кандидат за президент, и Михаил Кръстанов Миланов, роден на 1 октомври 1934 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Съюз на демократичните партии и движения "Ера-З" с цвят на изборната бюлетина червен.

16. Велко Вълканов Иванов, роден на 16 ноември 1927 г., жител на София - кандидат за президент, и Румен Илиев Воденичаров, роден на 17 декември 1938 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Инициативен комитет с цвят на изборната бюлетина бял.

17. Сийка Петрова Георгиева, родена на 22 август 1936 г., жител на София - кандидат за президент, и Станчо Манев Митев, роден на 3 март 1924 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Политически форум "Преображение" с цвят на изборната бюлетина оранжев.
    
18. Крум Савов Крумов - Куманов, роден на 3 януари 1940 г., жител на Пловдив - кандидат за президент, и Венчеслав Славчов Георгиев, роден на 21 юни 1949 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Предизборен съюз за национално спасение с цвят на изборната бюлетина бял с една зелена, една жълта и една зелена ивица.

19. Кузман Георгиев Кузманов, роден на 11 август 1940 г., жител на София - кандидат за президент, и Никола Костадинов Шумарев, роден на 22 септември 1930 г., жител на Пловдив - кандидат за вицепрезидент от името на Съединени демократични сили - Десен демократичен алианс с цвят на изборната бюлетина бял с три сини ивици.

20. Стоян Христов Цанков, роден на 22 февруари 1930 г., жител на София - кандидат за президент, и Иван Методиев Стоянов, роден на 21 януари 1939 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Демократическа партия в България с цвят на изборната бюлетина бял с две лилави ивици.

21. Димитър Илиев Попов, роден на 26 юни 1927 г., жител на София - кандидат за президент, и Христо Христов Генчев, роден на 28 април 1934 г., жител на София - кандидат за вицепрезидент от името на Българска национална демократическа партия с цвят на изборната бюлетина - бяла с черна, зелена и черна ивица.

9 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


10:20:35
11.12.1991 г.


Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!