11 август 1993


София, 11 август 1993 година
Брой 155 /942/


София, 11 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА ЗАПОВЕД НА ПЛЕВЕНСКИЯ КМЕТ.


Вече три години в страната ни се извършват демократични промени. Неотменна част от този процес е появата на различни младежки организации. Тяхното развитие би трябвало да се подпомага от държавните институции. За съжаление действията на плевенския кмет г-н Александров спрямо Съюза на селската кооперативна младеж /ССКМ/ и Съюза на демократичната младеж /СДМ/ говорят за тъкмо обратното. Драстичната заповед за освобождаване на заеманата сграда от СДМ при сключен договор за наем и започналата процедура за напускане на помещенията от ССКМ са недемократичен акт от страна на кметството. Това по същество е открита заплаха за съществуването на самите организации, тъй като не се предоставят нормални условия за работа с младежта, както и предупреждение за всички нас. Намесата на областния управител, определил заповедта за неправомерна, разкрива некомпетентността на кметската управа. Считаме, че в едно гражданско общество, към което се стремим, подобен начин за водене на диалог между местната власт и обществените организации е недопустимо.

Ние, като федерация, имаща свое формирование в град Плевен, не можем да останем безучастни към подобни репресивни действия спрямо младежките организации в общината. Заставайки зад справедливите права на ССКМ и СДМ, открито осъждаме действията на г-н Александров като кмет на град Плевен. Смятаме, че подобен прецедент няма място в обществения ни живот.

Ако г-н кметът е подведен от своите сътрудници, би трябвало да се извини публично. Една управа, когато не може да се справя със задълженията си, се оттегля от властта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Петрова

София, 5 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА" /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ПРОФ.НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ ПРЕД ВТОРОТО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /30 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.


2. В условията на извършващата се пред очите ни всестранна икономическа, социална, политическа, национална и нравствена промяна, съпроводена от дълбоки и естествени кризисни конвулсии, трябва да потърсим и преценим действието на субективните фактори в българската политика и общественото развитие, за да можем да определим отношението си към тях и да изявим по-точно нашата социална позиция.

В момента като най-голяма по състав партия, която играе важна роля в обществения живот и изпълва почти цялото ляво пространство на политическия спектър, се явява БСП. Тази партия преживя една дълбока и морална политическа криза. Тя се явява наследник на БКП, партията на българския комунистически тоталитаризъм. Тя продължава да носи и упорито да пази духа и рефлексите на своята предходница и по този начин да се манифестира като партия на комунистическата реставрация.

В условията на прехода БСП обаче загуби абсолютния контрол над властта и над институциите. Това повелително й наложи да извърши промени в своята организация и политика, да се маскира със социалдемократичните лозунги, да издигне тезиса за "демократичен социализъм", да се присламчва към Втория интернационал. Тези наложени от времето промени не са осъществени докрай поради противоборството с реставраторската тенденция и стремежа на крайните сили към реванш.

Като опозиционна партия БСП усвои една гъвкава и двулика линия на поведение. Манифестирайки се като защитник на обедняващата част от обществото, тя успя да опази значителна част от своето влияние сред бедните градски и селски слоеве, да използва своите представители в държавните институции и в стопанската сфера, за да задържа темпа за промяната или поне да опазва своя потенциал дотогава, докогато богатството и властта бъдат поделени окончателно, но с нейното реално участие.

Така БСП става една спирачка на промяната, една реакционно-консервативна сила, навяваща студения хлад на тоталитаризма, но в същото време морално амортизирана от духовния климат на времето, което разделя човечеството от комунизма.

Конституционният форум е определил отдавна отношението си към БСП. Като привърженик на либерално-демократичния възглед за обществено устройство, коренно противоположен на комунистическата идеология, Форумът не смята, че е възможно политическо единодействие с БСП.

Разбира се, когато ще се решава съдбата на БСП, Форумът не може да измени на своята демократична същност, той не би могъл да се присъедини към разбирания за насилствено ликвидиране на тази партия или за нейната забрана. Тя трябва да си отиде от историята чрез демократични процедури, чрез последователното й изолиране от обществото, чрез отделяне от нейния състав на онези лица и групировки, които са осъзнали реалния абсурд на тоталитарната идеология и политика.

Във връзка с това трябва да предупредим българската политическа общественост, че се създават отново реални условия за лява реставрация чрез избори. В условията на биполярния политически модел, когато кризата бушува с всичка сила, когато СДС се срути като могъща демократична коалиция, когато не е предложена реална демократична алтернатива, мнозинството от ориентиралите се и неориентиралите се избиратели могат да посегнат към червената бюлетина. Това вещае много опасност - изостряне на социалните и политическите противоречия и превръщане на мирния преход в остър граждански сблъсък, международна изолация на България в още по-голяма степен и цяла серия други отрицателни последици.

Затова главната цел на демократичните сили в България е да не позволят на БСП да спечели предстоящите избори или да увеличи своето присъствие в парламента. От това зависи бързо да се излезе от кризата и да се намерят реални алтернативи за развитието на демокрацията в България.

СДС беше създаден като политическа коалиция в края на 1989 г. Тази концентрация на разнородни политически партии и групи бързо се превърна в главен мотор на демократичната промяна. "Синята идея" стана символ на надеждата и бъдещето на България. Милиони хора, смазани от тоталитарния режим, се устремиха към СДС, изпълниха улиците и площадите на България в негова подкрепа. Така през 1990 г. се осъществи романтичният първи етап на демократичната промяна, в който главна роля изигра СДС.

Първото сериозно изпитание на Съюза бяха изборите през 1990 г. СДС не успя да спечели тези избори. Това беше обективен резултат от решението на българския избирател, който сметна, че в неясната обстановка не трябва да дава компактно доверието си на нито една от двете основни политически сили. Все пак превес във ВНС взеха комунистите.

Неуспехът на СДС в първите свободни избори засили в него влиянието на крайно екстремистките елементи, обединени в групата на 39-те. Техните динамични и често недостатъчно премислени действия доведоха до първото реално разцепление в СДС. От него бяха отстранени БСДП на П.Дертлиев, клубовете за гласност и демокрация на П.Симеонов, по-сетне като съюзник отпадна и БЗНС /Н.П./ на М.Дренчев.

Спорът "за” или "против" новата конституция оформи главните течения в СДС - едно реституционно-монархическо и второ - републиканско-демократическо.

Изборите през 1991 г. дадоха превес на първото течение. Останалите просто бяха отстранени.

Така изострящите се социални отношения и политиката на правителството на Андрей Луканов засилиха крайните тежнения в СДС и ги доведоха близо да заветната цел - да овладеят парламента и да установят трайно това [?] власт. Но техният екстремизъм и реваншизъм не импонираше на българския избирател, който просто реши, че и този път няма да делегира своята компактна подкрепа на нито една сила. Избирателите се разделиха на три почти равни части с незначителен превес /около 1 процент/ в полза на СДС.

Така се стигна до момента, когато ошашавените и лишени от политическо прозрение лидери на СДС декларираха: "С малко, но завинаги". И обединени с ДСП, те създадоха правителството на Ф.Димитров, което за съжаление, вместо да се заеме с истинската цел на демократичната промяна - смяна на комунистическата система с пазарната икономика и свободното гражданско общество, започна в един недопустим за демокрацията арогантен стил да осъществява с предимство реставраторска платформа и все повече да се озърта към Симеон Кобургготски в Мадрид. Тази програма не можеше да стане популярна и затова правителството на СДС се нахвърли срещу всички и срещу всекиго, който му опонираше. Започна отново да отстранява тези, които вътре в Съюза му противоречаха, не се погрижи за интелигенцията, която отново остана на дъното на социалната пирамида, разцепи църквата, разби серия политически партии, внесе неразумни промени в Закона за земята и очерта напълно своята и на СДС социална физиономия.

Всичко това го противопостави на ДПС и в един светъл ден управлявало, неуправлявало, нерешило нито един важен проблем на реформата, то беше безславно свалено.

Зад инициалите на СДС останаха предимно монархо-реставраторските сили, които противно на очакванията заеха гламавата позиция " или ние, или никой" и "колкото по-зле, толкова по-добре".

Конституционният форум имаше положително, но менящо се във времето отношение към и със СДС. Отначало, когато през 1991 година Форумът се създаде, той се обяви за искрен и открит съюзник на СДС. Тогава много често ние предлагахме на СДС нашите анализи и препоръки.

С надделяването на монархо-реституционните тенденции в СДС Форумът се дистанцира от Съюза, защото не можеше и не биваше да изневери на своите либерално-републикански възгледи и да се съгласи с арогантното и недемократично управление на Ф.Димитров. Дискусията със Ст.Савов "за" или "против" монархията, след обявената идея на Форума за обединяване на републиканските сили, беше преломен момент в отношенията между него и СДС.

Оттук нататък ние разглеждаме СДС като елемент на реставрацията и на монархо-консервативния реванш и смятаме, че този Съюз и сегашното негово ръководство са вече една реална опасност за демокрацията в България. И поради тази причина подкрепихме президента Ж.Желев в неговия конфликт със СДС, настоявайки за защита на осветените от конституцията републикански институции, затова потърсихме нови контакти: тези сили от СДС, които останаха на републиканско-демократични позиции.

Отношението на Конституционния форум към третата парламентарна сила - ДПС, е било винаги ясно и определено на базата на една точна, а не конюнктурна преценка, на основните характеристики на тази партия.

ДПС е една етническа формация на българските турци и на част от турчеещите се българи и цигани. Тя беше изградена още от самото начало на антибългарска основа с главна цел да обедини турското население с оглед противопоставянето му на единната българска нация.

Въпреки криволиците в развитието на ДПС, неговите основни искания винаги са били: специални права и привилегии за турците, налагане на турския език в българското училище, етническо и географско сгрупирване, турцизиране на българите-мохамедани и подкрепа на генералните линии на политиката на Република Турция. От тези основни цели, които минират българското национално цяло и заплашват бъдещето на България, ДПС никога не се е отклонявало. Даже напоследък къде мимоходом, къде официално се лансира и тезисът за турска административна и културна автономия в рамките на България, една постоянна доктрина за външните турци в политиката на С.Демирел и Т.Йозал.

Поради липса на политическа далновидност и поставяне на партийните интереси над националните цели на България първоначално БСП, а после и СДС въведоха ДПС в политическия живот, надявайки се, че ще ги използват за своите конюнктурни цели. Но ДПС, като се възползва от остротата на биполярння модел и нерешения въпрос за властта, от една добавка към българската политика успя бързо да се превърне в главна сила в парламента, от позицията на която зависи и правителството, и непосредственото развитие.

Трябва да признаем, че в новата си роля на основен балансьор в българската политика ДПС осъществява една гъвкава, крайно противоречива роля, част от която има положително конюнктурно изражение. Благодарение на сдържаността на ръководството на ДПС етническият сблъсък в България досега не премина в гражданска война. Доволно от неразумните отстъпки на българските политически сили, ДПС запазва своето действие в рамките на закона и конституцията, но заедно с това набира сила, която скоро може да се отприщи в опасни за България действия. Две негови тези са достатъчни да се разбере, че това е така - подходът му за постепенно турцизиране на българите-мохамедани и апелът му за военна намеса в югославския конфликт в полза на мюсюлманите.

Гламавата национална политика на СДС и БСП обаче се грижи главно за конюнктурните си интереси и заради властта е готова и на съюз с дявола, а това вещае прискръбни бъднини за нашето изстрадало от историята Отечество.

Конституционният форум, верен на своите либерални доктрини, винаги се е застъпвал и е отстоявал правата на етническите групи в България, но заедно с това е предупреждавал за политиката, която иска да минира българското национално единство и за фаворизирането на етногенериращи партии в българския обществен живот. Това е неизменна позиция, която има огромна историческа стойност и ние нямаме никакво намерение да я ревизираме, още повече че нейните основания бяха потвърдени в хода на политическото развитие през последните години.

В тази връзка се налага една по-широка популяризация на този основен тезис на Форума. Историческата отговорност пред България изисква това и ние сме длъжни да го направим.

Анализирайки отношението на Конституционния форум към ДПС, ние трябва да определим ясно отношението си към правителството на Л.Беров с мандата на турската партия на А.Доган.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 11 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КРАТКОСРОЧНА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ "ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА СЪВМЕСТНА РАБОТА ЗА ПЕРИОДА 1993-1994 Г." НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ОБЩИНИ.


I. ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА

1. Придобиване правото актове на централната изпълнителна власт и проектозакони, засягащи области от местната изпълнителна и законодателна власт, задължително да преминават на предварително обсъждане от общините, като мнението им задължително да се оповестява преди вземане на решението.

2. Придобиване на право на Асоциация на демократичните общини /АДО/ за вето по решения, утежняващи икономическото състояние на общините и по решения, ограничаващи по какъвто и да е начин нивото на местното самоуправление и самостоятелност.

3. Самостоятелна разработка или съучастие в разработването на проектозакони и проекти за актове на централната изпълнителна власт в областта на местното самоуправление.

4. Откриване, установяване на контакт и взаимодействие с всички представители на централната изпълнителна власт и народни представители, които са положително мотивирани относно разширяване на местното самоуправление.

5. Предложение и защита на проекта на АДО за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ в Народното събрание.

6. Особено настойчиво отстояване на текстовете в проекта на АДО за изменение и допълнение на ЗМСМА, които касаят правомощията на кметовете и общинските съвети, и текстовете, фиксиращи общинската собственост и местните данъци и такси.


ІІ. ИНФОРМАЦИОННА СРЕДА И ОБМЕН, ОБУЧЕНИЕ И ТЯХНОТО ФИНАНСИРАНЕ

1. Сбор и сравнителен анализ на офертите за разработка на единна информационна среда за обмен на информация между общините от български и чуждестранни предложители.

2. Преминаване изцяло на обмен чрез компютърни мрежи, установяване на централен сървър в седалището на асоциацията и втори център в столицата, ориентиран към пряк контакт с органите на централната власт и катедрите, ангажирани с проблемите на местното самоуправление в университетските центрове.

3. Ориентиране към една институция, която да поеме основния дял от обучението в областта на местното самоуправление, която да предлага нови нестандартни методи на динамично обучение без откъсване от работните задължения и даваща възможност за консултантски услуги по проблеми по поръчка на асоциацията и отделни общини с гарантирана възможност за финансиране по линия - помощи за България.

4. Свеждане на нивата между асоциацията и външния източник на помощи и обучение в областта на местното самоуправление до най-много две:
- външна фирма, обслужваща програмата и проектите;
- българска консултантска организация, обвързана с договор за обслужване на работата на АДО при задължително финансиране за сметка на програмата.

5. Участие на АДО в изготвянето на проект за програма за развитие в областта на местното самоуправление и участие съвместно с избраната консултантска организация в конкурс за финансиране пред Агенцията за международно развитие и други финансови институции.


III. МЕСТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

1. Обмен на местни законодателни актове, наредби, правилници и кметски заповеди с основно значение относно местната власт с цел обмен на опит, уеднаквяване на подходите и създаване на база за сравнителен анализ на възможността за оптимизиране =========пв движение" на местната законодателна и управленска власт.

2. Защита на увеличен дял от общинския бюджет за общинския съвет с цел създаване на възможност за привличане и заплащане на експерти за работа на ниво постоянни и временни комисии на общинския съвет с цел оптимизиране на проекти на решения.

3. Създаване на задължителна или най-малко препоръчителна възможност представители на местната изпълнителна власт да участват в заседанията на комисиите на общинския съвет чрез правилниците за работа на общинските съвети и общинските администрации.

4. Продължаване на работата по отстраняване на причините за противопоставянето между общинските администрации и общинските съвети чрез прецизирани промени в правилниците за работа, точно обозначаване границите на правомощията и областите на вземане на решения, а така също и чрез взаимни отстъпки и добронамереност.

5. Отстраняване на проявите на неоправдано подозрение по отношение на операциите с общинска собственост чрез широко огласяване на населението на намеренията на общините в тази област и запознаване на общинските съвети с получаваните бизнес-предложения, както и отстраняване на принципната възможност за вземане на решение без точен икономически анализ.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00
11.08.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                   Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!