19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

10 юни 1992

София, 10 юни 1992 година
        Брой 112 (642)

Ръководител Пресслужба ”Куриер”

Стефан Господинов


София, 10 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ОТ УЧРЕДИТЕЛИТЕ НА ПАРТИЯ "ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ".


Посттоталитарна България се намира на исторически кръстопът. Социално-икономическите, политическите и международни проблеми, пред които е изправена, са най-сложните от Втората световна война насам.

Преминаването от комунистически тип организация на обществото към демократична система е едно от най-големите предизвикателства в новата история. Колкото по-широк е консенсусът при вземането на решения по време на промяната, толкова по-бързо и по-сигурно ще напредваме по този труден път. Онези, които стъпват единствено на реваншистко-реституционния принцип, проявяват очевидна политическа неграмотност и късогледство. Те явно тръгват от предпоставката, че заобикалящият ни свят е замръзнал или спал през последните 45 години. България наистина трябва да влезе в света днес, а не през 1939-1945 година.

Почти на всички е ясно, че Съюзът на демократичните сили (СДС) в този си вид е вече едно изпълнило своето предназначение обществено-политическо движение. Българската социалистическа партия (БСП), обременена от своето политическо минало, във вида, в който съществува сега, не допринася за създаване на условия за съхранение и развитие на националния потенциал. Нова България няма интерес от продължителното оставане на тези политически формации в техния вид в политическия живот, защото то може да има опасни последици за страната ни. Никой не може да ни убеди, че у нас има 34 % крайно дясномислещи, почти фашистващи българи. Нито пък някой може да ни убеди, че съществуват 33 % крайно леви, комунистващи българи. Но максимата "разделяй и владей" обслужва много добре интересите както на старите висши, така и на новите бързо посинели висши номенклатурчици. Те манипулират много активно страховата психоза у живеещия в условията на тежка икономическа криза българин, печелят ценно време за укрепване на личните си позиции, предавайки националните интереси.

От последните избори - парламентарни и президентски - България излезе разделена на два непримирими и агресивно настроени един към друг лагера. Това разделение е във вреда на всички българи. То обслужва онези външни сили, които са заинтересовани от една слаба България. А както вече ясно личи - и един малък брой кариеристи, които в условията на морален терор над умерения и трезво мислещ българин извличат максимална материална изгода за себе си.

За тези кариеристи партийната принадлежност никога не е била диктувана от трайни убеждения, от вижданията им за развитие на обществото. Позицията им е била винаги плод на лични интереси. Сегашното им разделение на два цвята е съвсем условно. Има вече много доказателства, че става дума за противоборство между две групи от една и съща мафия.

В продължение на близо две години "червената" група от тази мафия упорито пречеше на така необходимата за България структурна промяна в областта на политическото и административно управление на страната, в областта на индустриалния, земеделския и търговския живот. Само шест месеца бяха достатъчни, за да стане ясно, че и парламентарната група на СДС, и излъченото от нея правителство също не могат да се ориентират във вярната посока на реформата, защото не знаят какво трябва да правят. Тяхната предизборна програма е литературно произведение, предназначено да манипулира тези, които искат да излязат от клещите на 45-годишната диктатура. Но това в никакъв случай не е документ, съобразен с политическите и икономическите реалности у нас и в света.

Промяната не може да стане без кадри. Колкото по-широка е обществената поддръжка, толкова по-голяма е възможността за намиране на необходимите кадри, на които ще се опре реално тази промяна.

Управляващите, получили властта с подкрепата на около 28 % от избирателите (34 % от гласувалите), със своето поведение след октомври 1991 година постоянно отблъскват големи категории от българското общество. Политическа сила, която поставя ударението върху чистката, преди да е използвала всички възможности на приобщаването, предопределя провала си.

Нашият народ е обект на постоянна манипулация и чрез проблемите на изповядващото исляма българско население. През един период от време по вина на висшето ръководство на БКП част от основните права на изповядващите исляма български граждани бяха погазвани, но отговорността за това не може да бъде прехвърлена на целия народ. Обикновените хора не разполагаха със себе си, те също бяха лишени от възможността да упражняват своите права. Отговорност трябва да носят само вземащите решение, а не тези, които бяха принудени да изпълняват волята им. Разделението на нацията и по този принцип ползва само неколцина лидери на Движението за права и свободи (ДПС), които правят лична кариера на гърба на българските граждани-мюсюлмани.

И след Първата, а и след Втората световна война България се оказа сред победените. Трябва да признаем, че по зла участ и след края на студената война останахме отново в лагера на победените. Нямаме право да си затваряме очите пред този очевиден факт, защото проблемите, които стоят пред една победена държава, са изключително много и изключително сложни.

В подобна ситуация първосигналната реакция е кавгата, в която всеки иска да се нареди между невинните и да блъсне другия към виновните. Такова поведение не лекува, напротив, създава благоприятна атмосфера най-спекулативните, кариеристични и безскрупулни елементи на обществото да излязат начело и да ловят риба в мътна вода.

Следователно, ако искаме да сме мъдър и далновиден народ, трябва да изживеем по-бързо шока от катастрофата, да спрем кавгите и да си кажем "колата се обърна, виновни има, но нека първо да се опитаме заедно да я вдигнем".

Българската държава е стигнала до катострофално опасна дезорганизация, фалшива и спекулативна политизация. На мнозина от сегашните политици в червено и синьо трябва ясно да кажем, че не тези 240 човека в парламента са държавата. Парламентът е само брънка от управлението. България се нуждае от стабилна, силна и добре функционираща изпълнителна власт, както и от истински независими, справедливи и некорумпирани правораздавателни органи.

Всеки разумен български гражданин ще разбере, че на този етап има две особено опасни тенденции, които започват да се налагат в обществото: незаконната намеса на местните Координационни съвети, които налагат решения в сферата на държавното и общинско управление; и политическата роля, която синдикатите играят днес в българската държава. Някои от синдикалните структури в предприятията на практика замениха бившите партийни организации.

Необходими са спешни мерки за спиране на пагубния за страната процес на дезорганизация и за преминаване към вътрешна консолидация.

В икономическата област държавата трябва бързо, ясно и точно да определи кръга на своите компетенции, защото всичко днес идва от тази обърканост и смесване на функциите, от липсата на компетентност и професионализъм.

Всички ние сме за утвърждаване авторитета на армията, полицията, специалните служби, съда и прокуратурата, за създаване на реални условия за работа на тези национални институции.

През последните две и половина години злоупотребата с понятието "демокрация” навлезе в нов, изключително опасен етап. "ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ" (ОЗБ) изтъква, че демокрацията е трудно изграждаща се и динамично съществуваща система на обществения живот. Демокрацията е диалог, толерантност, форма на организация на обществото, която се стреми да не изключва никого от участие в държавния, политическия, стопанския и културния живот.

Демокрацията е система, която постоянно се противопоставя на партизанщината независимо под каква форма се манифестира тя.

Демокрацията налага кодекс на обществено поведение, който е толкова по-строг и задължаващ, колкото по-високопоставена е личността в обществената йерархия. Демокрация и безотговорност са несъвместими понятия. Демокрация и нетолерантност взаимно се изключват.

Демокрацията е и равновесие. А в едно общество от 9 милиона наличието на 500 хиляди безработни е вече нарушено равновесие, това означава, че демокрацията е значително накърнена. В едно общество от 9 милиона, в което има 2 милиона и 400 хиляди пенсионери, обречени на полугладно съществуване, демокрацията е вън от състоянието си на равновесие. Демокрацията и мизерията са несъвместими.

Само ако въведем ред в собствения си дом, ще можем да внушим респект у близки и далечни страни. Въвеждането на този ред зависи изключително от нас самите. В подхода си във външната политика ние трябва да се освободим от инерцията и парвенюшките емоции.

Очевидно е, че бившият режим беше във война със сегашните победители на Запад. Нормално беше тези, които бяхме против бившия режим, да виждаме в лицето на Запада наши съмишленици и съюзници. Днес обаче нещата се усложняват много. СССР вече не съществува. Извършва се глобално преразпределение на интереси и влияние в целия свят и особено в Източна Европа и в Западна Азия.

Ние сме длъжни да огледаме от всички страни перспективите на България в тази нова световна обстановка. Трябва наистина да се опитаме да дефинираме къде минава разграничителната линия между приятелство и сервилност, защото известна е старата максима "ако сам не се уважаваш, не чакай другите да те уважават".

Едва след като преодолеем дезорганизацията в нашата държава и постигнем вътрешна консолидация, едва когато тръгнем по пътя на самостоятелна и независима външна политика, ние ще можем да седнем сериозно на масата на преговорите с потенциалните ни инвеститори. Но преди това трябва да демаскираме веднъж завинаги нелепите твърдения на политици и синдикалисти, че инвестициите ще дойдат, защото някой някого харесвал или някой някому бил приятел. Инвестициите не са помощи, а продажба на пари. Ще ни ги продадат само ако докажем, че можем да ги купим и изплатим с времето.

По въпроса за вината трябва да се изхожда от принципа, че реалната власт и политическите решения са били вземани от определен кръг хора. С изключение на управляващата върхушка останалите са били само изпълнители.

Най-важната задача на ОЗБ е ОБЕДИНЯВАНЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО ИСКАТ ЗАЕДНО ДА ИЗВЕДЕМ БЪЛГАРИЯ ОТ КРИЗАТА, ВОДЕЩА СТРАНАТА ДО КАТАСТРОФА.
ПОРАДИ ТОВА НИЕ КАЗВАМЕ:

"НЕ" на разграждането на държавата и предаването на националните интереси!
"НЕ” на разпалването на омраза!
"НЕ" на демагогската политика, прокарвана от хора с нечиста съвест!
"НЕ" на зараждащия се нов тоталитаризъм!
"НЕ" на националния нихилизъм!

НИЕ КАЗВАМЕ:

"ДА" на суверенитета, териториалната цялост и националната сигурност на България!
"ДА" на обединената национална енергия!
"ДА" на демокрацията - чрез мъдрост, толерантност и достойнство!
"ДА" на икономическия и духовен просперитет!

УЧРЕДИТЕЛИ НА ПАРТИЯ "ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ":

ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ - Петър Бояджиев, акад. Благовест Сендов, ст.н.с. Петър Берон, проф. Евгени Гиндев, д.т.н., ст.н.с. Иван Димов, доц. Огнян Сапарев, доц. Драгомир Драганов, Христо Смоленов, к.ф.н., арх. Христо Генчев, Йордан Величков, к.и.н., Здравко Пантелеев, к.ю.н., Филип Филипов, Минчо Минчев (главен редактор на в. "Зора"), Тодор Кондаков, Пламен Кръстев, Бранко Давидов, Маргарита Върбанова, Христо Томов.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ ПРИ НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА БЪЛГАРИЯ.


УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Позовавайки се на правата Ви, надлежно скрепени с чл. 149, ал.1, т.1 от Конституцията на Република България, молим да се произнесете по въпроси, които отнемат законните права на нашите членове.

Като се съобразяваме с институцията, чийто председател сте, ще визираме нарушения на Конституцията на Република България като върховен закон на нашата държава.

След недопускането на Националния професионален съюз "Подкрепа" като равнопоставен партньор в Националния съвет за социално партньорство въпреки направените заявки и предложения, които датират от февруари 1992 г., са отнети правата ни по чл. 5, ал. 4, което ни лишава като професионален синдикат от възможността да приложим правото си по чл. 12, ал. 1 и пред нас израства логичният въпрос - съществува ли чл. 4 и чл. 6 от Конституцията?

Като оставаме с уважение и вярвайки в добрата Ви воля, не желаем да прилагате чл. 7, а търсим конструктивната Ви и незабавна намеса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ
СТАЧЕН КОМИТЕТ: Денко Ройдев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ ПРИ НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" ДЕНКО РОЙДЕВ ДО ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НИКОЛА ВАСИЛЕВ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.


ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

По повод изявлението, направено от Вас пред Българската национална телевизия в емисията "По света и у нас" на 4 юни 1992 г., Ви напомняме, че от същата дата сме внесли декларация до г-н Филип Димитров, в която ясно и точно сме изразили, че настояваме за незабавни преговори. В тази декларация сме уведомили за стачната ни готовност и датата за обявяване на ефективни стачни действия.

Категорично възразяваме против твърдението Ви, че Националният професионален съюз (НПС) "Подкрепа" не е заявил желанието си за участие в Националния Съвет за социално партньорство (НССП). Още през месец февруари с писмо до министър-председателя и на 8 април с връчения пакет от документи по време на официалната среща с г-н Филип Димитров за пореден път декларирахме нашата готовност за партниране в НССП.

Очакваме да проявите достатъчно здрав разум и да определите ден, час и място за провеждане на официална среща, където да обсъдим всички възникнали проблеми.

София, 5 юни 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.


Националният политически съвет на Българския демократичен център (БДЦ) с тревога следи разединението сред клира и част от вярващите в Българската православна църква (БПЦ). Без никакво законно основание Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет регистрира произволно "свой" Свети синод на базата на една инициативна група.

Тези действия на правителството на СДС са пряка политическа намеса в църквата и са основната причина за създаденото напрежение. По познат от миналата година сценарий, използван спрямо някои партии, сега се разцепва и църквата. Считаме, че това нанася изключителна вреда на устоите на националната самобитност и традиции, една от които е и Светата Българска православна църква.

БДЦ счита за разколнически действията на "лъжесинода" и констатира, че тези действия нанасят само вреда, а не водят до обновление. Обръщаме се към вярващите православни да проявят разум и спокойствие, да имат достойно уважение към своите архиереи и да изчакат решаването на такива въпроси да стане на Църковно-народен събор.

София, 8 юни 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ, АДРЕСИРАНО ДО ВЕСТНИК "НАРОДНО ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ", ПО ПОВОД НА РАЗПРОСТРАНЕНИ НЕВЕРНИ СВЕДЕНИЯ ЗА КОМИТЕТА.


УВАЖАЕМИ Г-Н РЕДАКТОР,

От в. "Народно земеделско знаме", бр. 59 от 22 май 1991 г., както и от Радио София, научихме за упорито разпространявана в страната лъжа за Българския национален комитет (БНК), с която се твърди, че той се реорганизирал след смъртта на д-р Г.М. Димитров, основателя и председателя му, в някакво българско освободително движение (БОД) начело с Ценко Барев.

С цел да опровергаем долнопробната лъжа, разпространявана от разколници на БНК и БЗНС - Никола Петков, ние заявяваме следното:

1. От основаването през 1941 г. от д-р Г.М. Димитров Българският национален комитет не е преставал да съществува до ден-днешен; неговите поделения в Германия, Франция, Белгия, Италия, Турция, Австрия, както и в САЩ, Австралия и другаде, не са преустановявали дейността си.

2. През изтеклите 42 години в БНК не е извършвана никаква реорганизация.

3. Твърдението, че през 1973 г. БНК е бил реорганизиран под името БОД, е нагла лъжа.

4. На пленарните заседания на БНК през 1973 г. в Париж за председател бе избран г-н Димитър К. Петков, а Ценко Барев не успя. Недоволен от това, той напусна БНК и образува БОД - конгломерат със свой собствен устав, нямащ нищо общо с целите и задачите на БНК и БЗНС - Никола Петков.

В интерес на истината бихме информирали читателите с още други факти.

ПОДПИСАЛИ:

ДИМИТЪР КРЪСТЕВ - Член на ръководството на БНК, дипл. инж. ДОЙЧИН ПЕНЕВ - председател на подкомитета на БНК в Мюнхен, САВА СЕВОВ - секретар на същия, ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ - председател на подкомитета на БНК в Гермерсхайм, ЗДРАВКО ПЪРВАНОВ - секретар-касиер на същия, и НИКОЛА ПЕТКОВ БЕЖАНСКИ - писател, привърженик на БНК и БЗНС - Никола Петков.


*  *  *

Д. Кръстев, бивш секретар на Българския земеделски академичен съюз, бе избран от първия конгрес на сдружените земеделци в изгнание (1987 г.) за организационен секретар на извънграничния състав на Постоянното присъствие. Той участва много дейно в предизборната борба миналата година. Тогава бе избран за член на Управителния съвет на БЗНС - Никола Петков. Василев и Севов също бяха избрани от извънграничния конгрес за членове на УС, а Първанов - и за финансов секретар на извънграничния състав на ПП. Севов бе делегат на сдружените земеделци от Германия на XXVI конгрес на нашия Съюз през април 1992 г., пред който изнесе доклад.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 10 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ (ЧАСТ ПЪРВА) ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА И РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА, ПРИЕТ НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ (30 - 31 МАЙ 1992 Г. ВЪВ BAPHA).


I. СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

В края на месец май 1992 г. българската икономика се намира в състояние на сериозна криза.

Нито една от неблагоприятните тенденции в реалната сфера на българската икономика не е овладяна.

ПРОИЗВОДСТВО И РЕАЛИЗАЦИЯ

Спадът на производството и реализацията продължава. Действително скоростта на спада след април 1991 г. е по-ниска, отколкото през периода февруари 1990 г. - април 1991 г., но размерите на спада и през първите четири месеца на тази година остават силно обезпокоителни. След драстичното свиване на производството през януари и слабото му покачване през февруари-март, през април 1992 г. производството е с около 25 на сто по-ниско в сравнение със същия месец на миналата година, а за периода януари-април с около 20 на сто.

Реализацията на промишлената продукция през м.април 1992 г. е с 19,5 на сто по-ниска в сравнение със същия месец на миналата година.

Показателен е фактът, че основен фактор за продължаващия спад са станали затрудненията при реализирането на готова продукция. Стана ясно, че без стимулиране на търсенето на вътрешния пазар и без гарантиране на външни пазари за нашата продукция е невъзможно спирането на спада.

ЗАЕТОСТ

През 1992 г. продължава тенденцията на спадане равнището на заетостта. В края на март броят на регистрираните безработни достигна 453 хил. души, от които 43 на сто са до 30-годишна възраст.

Не се очертават изгледи за подобряване конюнктурата на пазара на труда. "Екстензивното" освобождаване на работна сила, което беше характерно за последната година и се изразяваше в ликвидиране на скритата свръхзаетост, затихва и ще отстъпи място на увеличаването на безработните, свързано с преструктурирането и приватизацията.

Не се наблюдава ясно изразена политика на правителството по отношение проблемите на заетостта.

ДОХОДИ И ПОТРЕБЛЕНИЕ

Реалната работна заплата от началото на 1992 г. търпи значителен спад. В края на март тя представлява 84,8 на сто от реалната работна заплата за декември 1991 г., номиналното й нарастване не успя да неутрализира нарастването на цените през първите месеци на 1992 г. Поскъпването от м.май ще нанесе нов сериозен удар на реалните доходи.

Особено драстично е реалното снижение на средната пенсия. През март реалната средна пенсия представляваше само 40,6 на сто от равнището й през 1990 г. Значително се разтвори ножицата между реалната работна заплата и пенсията.

Свидетели сме на рязко свиване на реалното потребление, равнището му сега е около 25 на сто от това през декември 1990 г.

ИНФЛАЦИЯ

Въпреки че антиинфлационната борба е приоритет номер едно на водената в момента икономическа политика, от началото на тази година инфлационните тенденции се усилиха. Средномесечният темп на инфлация през първото тримесечие на 1992 г. (4,83 на сто) превишава този за четвъртото тримесечие на 1991 г. (4,23 на сто). Инфлацията за първите четири месеца достигна 18,9 на сто, а през м.май направиха значителен скок цените на основните хранителни стоки и енергията. Всички прогнози сочат, че инфлацията за годината може да надхвърли 80 на сто.

През миналата година и през тази година паричната рестрикция остава главно средство за сдържане на инфлационния натиск, но след продължителното й прилагане нейната роля изглежда почти изчерпана.

Валутният курс на лева към долара през март, април и май запази относителната си устойчивост и за първи път след м.септември 1991 г. беше регистрирана тенденция към покачване на средномесечния курс. Поскъпването на лева в номинално изражение и нарастването на цените на дребно доведоха до сближаване на номиналната стойност на курса и паритета на покупателната му способност. Левът изглежда вече доста уязвим поради високите инфлационни очаквания и липсата на сигурни симптоми за съживяване на производството.

АСП констатира, че продължаването и задълбочаването на неблагоприятните тенденции в българската икономика през последните шест месеца се дължи на два фактора: първият е свързан със смяната на икономическите системи, с процесите, възникнали от пълното рухване на социалистическото стопанство, процеси, силно инерционни и трудни за овладяване. Към тези процеси се прибавят и неблагоприятната външноикономическа среда и общото състояние на рецесия в световната икономика.

Вторият фактор е свързан с икономическата политика, водена от правителствата през последните 12 месеца. Тя се характеризира с подчертана пасивност, неизползването на нито един инструмент за спиране на спада в производството и реализацията и в крайна сметка с намаляване на ефективността и на средствата, поддържащи относителното финансово равновесие у нас.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ


073. ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ

В началото на юни 1990 г. започва да се формира, а на 10 юни става официалното учредяване. Обединява демократи, ветерани и млади съмишленици, разочаровани от машинациите около възстановяването на Демократическата партия, създадена от П. Каравелов, Ал. Малинов и Н. Мушанов.

Демократическата партия в България има за основа в програмата си традиционните демократически ценности, принципите на социалната справедливост и християнския морал. Стои на центристки позиции, готова е да сътрудничи с всички умерени и конструктивни сили.

Ръководен орган е Централното бюро, а председател на партията е Костадин Георгиев.

Адрес за контакти:
София, ул. "Съборна" N 5, IV етаж,
тел.: 83-21-15.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

025. АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ (АСО) - НЕЗАВИСИМИ

На 30 май 1992 г. в София се проведе Първата национална конференция на АСО-независими. За съпредседатели бяха преизбрани Недялко Йорданов и Манол Манолов. За заместник-председател бе утвърден Георги Първанов, а за организационен секретар - Любомир Стефанов.

/Пресслужба "Куриер"/


10:12:35    
10.06.1992 г.    


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                 Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сoруright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!

 

*   *   *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ


ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1991 ГОДИНА

Доклад на Държавния департамент, предоставен на Комисията по външните работи в Камарата на представителите и на Комисията по външните работи в Сената на американския Конгрес

COUNTRY REPORTS ON HUMAN RIGHTS PRACTICES FOR 1991
Report Submitted to the Committee on Foreign Affairs House of Representatives and to the Committee on Foreign Relations U.S. Senate by the Department of State


Две години след свалянето на комунистическия диктатор Тодор Живков през ноември 1989 г. България е конституционна република, управлявана от демократично избрано правителство, формирано след свободни многопартийни избори през октомври, правителството на Филип Димитров е приемник на временния коалиционен кабинет, ръководен от Димитър Попов, бивш съдия, безпартиен. Този кабинет беше сменил съставено само от социалисти (бивши комунисти) правителство, свалено вследствие на всеобща стачка през ноемвpи 1990 година. На тези втори през следкомунистическия период парламентарни избори Съюзът на демократичните сили (СДС) спечели 110 места срещу 106 за Българската социалистическа партия (БСП) и 24 за Движението за права и свободи (ДПС), което представлява главно турското малцинство. На първите преки президентски избори президентът Желю Желев, бивш председател на СДС, бе избран за 5-годишен мандат с около 53 на сто от гласовете.

През 1991 г. продължиха реформите в апарата за сигурност. Министерството на вътрешните работи, което ръководи полицията, националната служба за сигурност, вътрешните войски, граничните войски и частите със специално предназначение, се опита да модернизира службите за борба с престъпността и да приведе работата си в съответствие с европейските критерии по отношение на правата на човека. Министерството създаде нова служба за борба с организираната престъпност и наркотрафика. Макар както разузнавателната служба - която е под контрола на президента, така и Министерството на вътрешните работи, да твърдят, че е прекратено всякакво следене на опозиционни и дурги политически фигури, в кабинета на заместник министър-председателя от СДС Димитър Луджев през септември бе открито подслушвателно устройство.

След въвеждането на "шоковотерапевтични" реформи през 1991 г., които да придвижат икономиката от командната система към свободния пазар, в стопанския живот настъпи огромно объркване. На 1 февруари повечето цени бяха либерализирани, което при много от основните стоки доведе до около geceтократно увеличение на цените им. Хроническият недостиг на горива и енергия беше причина за честите прекъсвания на електрическия ток през зимата и за нередовното снабдяване с много стоки. Драматичен бе общият спад в производството през 1991 година. В прехода към пазарна икономика обаче също се забелязваше напредък. Поставено бе началото на приватизацията на държавните предприятия, приет бе нов закон за земята, с който от есента на 1991 г. на бившите собственици отпреди войната се връщаха селскостопанските земи, а чуждестранните инвестиции получиха поощрение чрез нови закони, които разрешават на чуждестранни лица да притежават изцяло фирми и да прехвърлят извън страната цялата си печалба. Започнаха да се появяват много дребни бизнесмени, особено в сферата на услугите.

През 1991 г. продължи да се подобрява като цяло спазването на правата на човека в България. Като правило се зачиташе свободата на печата, на събранията, на вероизповеданията, на словото, на сдруженията и пътуванията. В селските райони по-специално обаче много хора продължаваха да се боят, че бившата държавна сигурност не се е отказала да следи дейността на гражданите, макар че за това няма точни свидетелства. През юли 1991 г. Великото народно събрание, избрано през юни 1990 г., прие нова конституция. Подобри се отношението към етническите малцинства, въпреки че остава известна дискриминация и неравнопоставеност. Въпросът за преподаване на турски език в училищата предизвика националистически протести и контра-протести от страна на етническите турци (вж Раздел 5). Противоречив беше опитът да се използват законодателни забрани срещу политически партии, създадени на етническа и религиозна основа, за да се попречи на ДПС, сред членската маса на което преобладават етническите турци, да участват със своя бюлетина в изборите. Конституцията забранява регистрацията като политическа партия на всяка организация, образувана на "етническа, расова или верска основа".

       Зачитане на човешките права

Раздел 1 - Зачитане на неприкосновеността на личността, включително свобода от:

а) политическо или друго незаконно убийство

Няма сведения за такива убийства през 1991 година.
Няма сведения за случаи на безследно изчезване или унижаващо отношение или наказание.

б) безследно изчезване

Няма сведения за случаи на безследно изчезване или унижаващо отношение или наказание.

в) изтезания и друго жестоко, безчовечно или унижаващо отношение или наказание

Няма сведения за такива действия.
Новата конституция изрично забранява изтезанията; жестокото, безчовечно или унижаващо отношение; насилствената асимилация; и подлагането на медицински, научни и други опити без доброволно писмено съгласие. Имаше непотвърдени оплаквания, като правило от пациенти, че психиатричното лечение все още се използва като форма на наказание. Тези обвинения вероятно произтичат от остатъците от страх вследствие на предишни действия, но няма конкретни свидетелства, че подобна практика е продължавала през 1991 година.

г) произволен арест, задържане или принудително изселване

Конституцията гарантира адвокатска защита от момента на задържането. Съдебната власт трябва да се произнесе за законосъобразността на задържането в срок от 24 часа. Няма сведения за произволно задържане. През 1990 г. не е прилагано принудително изселване в границите на страната нито вън от нея като форма на наказание. Парламентът не е приел нов Наказателен кодекс.

д) отказ от справедливо и публично гледане на съдебен процес

Съгласно конституцията, влязла в сила през юли, съдебната власт е независима и равнопоставена със законодателната и изпълнителната. Конституцията предвижда, че "разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен ако законът предвижда друго". Закрити съдебни процеси могат да се провеждат в случаи, засягащи националната сигурност или с оглед опазване на държавната тайна. Обвиняемите се смятат за невинни до доказване на вината им, те не могат да бъдат принуждавани да се признават за виновни и не могат да бъдат осъдени само въз основа на самопризнанията им.

Като правило законосъобразният ред бе спазван през 1991 г., въпреки че някои правозащитни групи изразиха загриженост от несправедливо третиране на бившия диктатор Тодор Живков по време на процеса срещу него по обвинения в измами и злоупотреба с властта. През 1990 г. Живков бе поставен под домашен арест и на чуждестранните журналисти не беше разрешен достъпът до него почти до началото на процеса. Самият процес първоначално привлече значително вниманието на средствата за масово осведомяване, предизвиквайки загриженост, че при разглеждане на делото ще има предубеденост срещу Живков. Временно отложен през май поради здравословното състояние на об-[виняемият?.........]

С конституцията беше учреден Конституционен съд по западноевропейски модел, който се произнася по материя от конституционна важност. Военните съдилища разглеждат всички дела, свързани с военни лица, и някои дела, отнасящи се до въпроси на националната сигурност. Конституционният съд няма специфични правомощия по отношение на военното правосъдие. Във военните съдилища не е извършена съществена структурна реформа, но са направени значителни персонални промени, осъществени от президента в кaчеството му на главнокомандващ.

През януари бяха освободени останалите в България политически затворници. Останали са петима затворници, чиито случаи за някои правозащитни групи са под въпрос, но които по принцип не се разглеждат като политически затворници. Сред тях са трима етнически турци, осъдени за терористични актове, и един бивш министър, затворен заради измами и злоупотреби.

Няма принудително изселване в границите на страната или вън от нея.

е) незаконна намеса в личния живот, семейството, жилището или кореспонденцията

Конституцията предвижда неприкосновеност на жилището, защитава свободата и тайната на кореспонденцията и дава право свободно да се избират местоработата и местоживеенето. Полицията не може да прави обиск без разрешението на прокурора или съдията. Няма сведения за нарушение на това изискване.

През 1991 г. останаха обвиненията, че разузнавателните служби продължават в някои случаи да контролират кореспонденцията и телефонните разговори, както бе обичайно преди свалянето на Живковия режим. Тези обвинения се засилиха през септември, когато бе съобщено за открито подслушвателно устройство в кабинета на заместник министър-председателля Димитър Луджев, член на опозиционния СДС. Според специалистите устройството по това време не работело, но било напълно здраво. Не бе установено кога е било поставено устройството. Опозиционни лидери твърдяха, без да привеждат конкретни доказателства, че разговорите се подслушвали в седалището на СДС и в синдиката "Подкрепа".


Раздел 2 - Зачитане на гражданските свободи. Включително:

а) свободата на печата и словото

Свободата на словото и свободният и независим печат процъфтяваха през 1991 година. Почти всяка политическа партия и много местни по-малки организации издаваха вестници, които представяха целия спектър на политически [...................] и на български, и на турски, а един национален седмичник се публикуваше половината на турски, половината на български. Конституцията забранява цензурата върху печата и средствата за масово осведомяване. Печатарските услуги, достъпът до които преди беше възможен само чрез държавата или срещу конвертируема валута, сега се продават на всяка организация, която има средства да плати за тях. За много от по-малките опозиционни организации това се оказа обаче недостъпно скъпо и поради тази причина те имаха затруднения с отпечатването на изданията си.

Българското радио и телевизията останаха държавен монопол под контрола на Народното събрание, но като правило работеха в условията на независимост. Главните редактори на новините в радиото и телевизията бяха обект на критики от страна на БСП заради обвинения в пристрастия към опозиционните партии. И по радиото, и по телевизията беше увеличено времето за новините и за предаванията, представляващи обществен интерес, а програмите им като цяло през 1991 г. станаха по-разнообразни. Народното събрание още не е разгледало проектозакони за средствата за масово осведомяване. Две частни радиостанции, които се опитаха да започнат предавания през пролетта на 1991 г., бяха затворени с обяснения, че все още липсват законови норми за издаване на разрешителни за тази дейност.

През 1991 г. се разпространиха частните издателства, като към края на годината наброяваха към 50.
Академичните свободи продължаваха да се увеличават, след като ректори и други членове на академичното ръководство бяха сменени с хора, по-слабо обвързани с предишната комунистическа политика.

б) свобода на мирните събрания и сдружения

Конституцията гарантира правото на мирни и без оръжие събрания. За събрания на закрито не е нужно да се подава предизвестие или да се иска разрешение. С много малки изключения - когато се е предполагало, че съществува заплаха за обществения ред, - законно регистрираните организации получаваха разрешения за събрания.
Политическите митинги и протестните демонстрации бяха обикновено явление през 1991 година.

Конституцията защитава правото на сдружаване като принцип, но забранява образуването на политически партии, формирани според религиозен, етнически или расов признак. Допълнителен член в избирателния закон забранява на всяка организация, която не е законно регистрирана като политическа партия, да участва с отделна листа с кандидати в парламентарни или местни избори. Тези ограничения бяха оспорени от лидера на ДПС Ахмед Доган, когато той се опита да регистрира партията за октомврийските избори. (Движение- [........................] места в парламента на изборите през 1990 г.) Съдът отхвърли иска за регистрация, но Централната избирателна комисия издаде решение, според което регистрирането на ДПС за парламентарните избори през 1990 г. представлява постоянна регистрация и по този начин разреши на ДПС да участва в изборите. Конституционната забрана на политически партии на етническа или верска основа влиза в известно противоречие със задълженията, които България е поела в рамките на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа.

На съюза "Рома" - организация, която се посвещава на защитата на правата на циганите, беше отказана регистрация като политическа партия и Върховният съд през юли потвърди това решение. Съдът постанови, че след като се стреми да защитава правата на определена етническа група - макар членството в организацията да е открито за всички, "Рома" се квалифицира като партия, съставена на етническа основа и не може да бъде регистрирана. През септември съюзът получи статут на наблюдател в СДС, но не получи места в листите на СДС за изборите. Влизайки в коалиция с една по-малка партия, "Рома" не можа да събере гласове и няма представители в парламента.

Конституцията забранява също така "сдруженията на граждани" - включително и синдикатите - да си поставят политически цели или да извършват политическа дейност. Това ограничение още не е било подложено на изпитание, за да се установи степента, в която ограничава дейността на организациите.

в) свобода на вероизповеданията

През 1991 г. свободата на вероизповеданието продължи да се увеличава. Конституцията постановява, че източноправославното вероизповедание е "традиционната религия" в България, но органите на всички основни вероизповедания получават в някаква степен финансова подкрепа от държавата. Държавата е обещала да възстанови редица църкви и джамии, а Министерството на финансите отпусна значителна сума за реставрацията на синагогата в София, която се смята за най-голямата в Европа.

Бившият комитет за българската православна църква и по вероизповеданията към Министерството на външните работи бе заменен с Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет. Функциите на дирекцията включват промяна на правителствената политика спрямо религиозните институции и на взаимоотношенията с тях. Много изповедания подадоха молби за регистрация, които бяха удовлетворени, включително и на дружеството на кришнаитите, църквата на Исус Христос и Светците от съдния ден и на редица други протестантски секти.
С връщането на Рилския манастир - един от най-почитаните паметници на православната църква в България, през януари започна възвръщането на църковното имущество, конфискувано  от държавата по времето на Живков.

Бившата църковна собственост попада и под новия закон за земята, който ограничава размерите на селскостопанските земи, които църквата може да притежава. Спорен въпрос бе отказът на дирекцията да премахне по съкратена процедура висши служители от вероизповеданията, назначени от комунистическия режим, включително и членове на Светия Синод, главния мюфтия и пасторът на поне една протестантска църква. Смята се, че тези хора са компрометирани и много реформатори искат отстраняването им. Дирекцията обаче отказа да се намеси, като настоява, че тези въпроси са вътрешна работа на църквата и не бива повече да се решават от държавата.

Въпреки че все още не е решен въпросът да се разреши доброволно религиозно обучение в училищата, за частните учебни заведения няма ограничения. Сега в България има училища за имами и мюсюлмански културен център, в два университета съществуват факултети по теология, а през септември бяха открити религиозни начални училища.
Няма ограничения за посещението на религиозни служби.

Свободно бяха внесени и отпечатани библии и други религиозни материали на български. Джамиите все още изпитват остър недостиг на екземпляри от корана и други печатни религиозни материали на български, въпреки че трудностите са не толкова поради държавна намеса, колкото поради административни и финансови слабости. Главното мюфтийство издава вестник и на български, и на турски, а издателска къща "Вяра и култура" започна публикуването на католически вестник. Редовно се издава - на български и на иврит - вестник, предназначен за малобройното малцинство български евреи. Из страната безпрепятствено действат мисионери на различни вероизповедания.

////////г) свобода на придвижването из страната, пътуването в чужбина, на емиграцията и завръщането в родината///////

Свободата на придвижването по територията на страната и правото да напускат нейните предели са конституционно гарантирани и на практика неограничени, с изключение на редки случаи, когато може да се навреди на националната сигурност. Единственият регистриран през 1991 г. случай бе свързан с отнемането на задграничните паспорти на няколко члена на македонската организация "Илинден". През 1990 г. организацията бе оценена като сепаратистка и следователно незаконна и паспортите на няколко от нейните членове бяха отнети, когато те се опитвали да пресекат границата на път за югославска Македония. Според съобщенията поне трима от тях не са могли да получат нови паспорти през 1991 година.

През януари бе отменено изискването за изходни визи. Търсейки икономичес-[.........................]
Всеки гражданин има право да се върне в България, не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга държава и не може да бъде лишен от гражданство, което се придобива по рождение. Все по-голям брой бивши политически емигранти получаваха паспорти и се връщаха - било на гости, било завинаги в България.

България получава малко на брой молби за политическо убежище, като най-често е използвана за временно пристанище от граждани от трети страни, които търсят начин да влязат в Западна Европа. Бяха установени нови процедури за разглеждане на молби за убежище, които намаляват срока, през който правителството е длъжно да отговори на всички молби. Българското законодателство предвижда предоставянето на убежище на лица, преследвани заради убежденията си или заради действия в защита на международно признатите човешки права.


Раздел 3 - Зачитане на политическите права. Правото на гражданите да сменят държавното ръководство

Българските граждани имат правото да сменят органите на държавно управление чрез избори за депутати в Народното събрание и за президент. Това право бе упражнено на 13 октомври, когато след неколкократно отлагане бяха проведени многопартийни избори за Народно събрание и за общински съветници и кметове. В тях взеха участие над 40 отделни партии и коалиции и много независими кандидати. Само три партии получиха повече от 4-процентния минимум гласове, изискван за спечелване на място в парламента. СДС спечели мнозинство от 110 места, БСП получи 106 и ДПС 24 места. Според наблюдатели изборите като цяло бяха честни и свободни, въпреки някои организационни проблеми, включително и тези с избирателните списъци в районите, населени с етнически турци. Първите преки избори за президент, който има 5-годишен мандат, трябва да се проведат в тримесечен срок след изборите за Народно събрание.

Парламентарните избори се провеждат с тайно гласуване на всеки четири години и чрез пропорционалната избирателна система от партийни листи се избират 240 народни представители. Избирателното право е всеобщо след 18-годишна възраст. Съществува ясно разделение на властите между правителството (министър-председател и кабинет) и президента, който е държавен глава. Изискването през последните пет години да е живял в страната попречи на бившия цар Симеон да се върне от изгнание, за да се кандидатира за президент.

Въпреки че опозиционните групировки действаха свободно, те останаха в неблагоприятно положение поради липсата на средства, докато социалистите (бившите комунисти) запазиха голяма част от имуществото си след 45-годишно еднопартийно управление. Но в средата на декември малцинството на БСП в парламента не можа да предотврати приемането на закон за конфискация на цялото имущество, което комунистическите организации са получили от държавата между 1945 и 1989 година. Освен това опозиционните лидери се оплакваха от продължаващ страх от старите партийни структури в селските райони, което може би е дало предимство на БСП в тези райони по време на изборите. (За спънките срещу участието на ДПС в изборите вж. Раздел 2, т. б.)

Няма ограничения за участие на жените в държавното управление или политиката.


Раздел 4 - Отношението на държавата към международни и неправителствени разследвания за нарушения на правата на човека

През 1991 г. в България действаха активно и местни, и международни правозащитни групи. Независимото дружество за защита на правата на човека и Българското сдружение за честни избори и граждански права публикуваха доклади, приемаха международни наблюдатели и организираха редица семинари. Двете организации са успели да станат истински независими наблюдатели на развитието на процесите в областта на човешките права в България. Членове на международни правозащитни организации консултираха български парламентаристи при подготовката на новата конституция и активно контролираха процеса срещу Живков и правата на етническите малцинства. На посещение в България бе председателят на комисията по правата на човека към ООН. Страната бе активен участник в мероприятията и на ООН, и в Европа по въпросите на човешките права.


Раздел 5 - Дискриминация въз основа на раса, пол, вероизповедание, език или социално положение

Макар че конституцията гарантира индивидуалните права и равенството, представители на турското и на циганското малцинства в България не смятат, че тя в достатъчна степен защитава техните права. По-специално те искаха изрично признаване на етническите и националните малцинства и на техните групови права. Заради недостатъчните по техни виждания гаранции за правата на малцинствата парламентаристи от ДПС и Мануш Романов, депутат от СДС, който представляваше циганския съюз "Рома", се присъединиха към напусналите парламента опозиционни народни представители в края на пролетта.

Правителството отбеляза напредък при компенсиране на щетите и вредите на етническите малцинства, особено на причинените им злини с дискриминационните деяния по време на кампанията за насилствена асимилация през 1984-1989 година. Премахнати бяха всички официални ограничения върху спазването на мюсюлманските религиозни обичаи, говоренето на тypcки на публични места и използването на неславянски имена.

Правителството предприе първоначални стъпки за удовлетворяване на отдавнашни оплаквания на семейства на етнически турци, които, когато са забягнали през 1989 г. в Турция, са били принудени да продадат жилищата си, а при завръщането си по-късно са установили, че не могат да получат обратно собствеността си. Според съобщенията над хиляда семейства все още са без покрив. Група жени, представителки на пострадалите семейства, в продължение на месеци организираха щафетна гладна стачка на един централен софийски площад, докато през август Министерският съвет не издаде постановление, с което всички държавни органи, притежаващи все още такива имоти, се задължават да ги върнат на предишните им собственици. Постановлението предвижда и възможността семействата да купят жилища на старите цени и да получат кредити с по-ниски лихвени проценти, за да си построят или купят нови апартаменти. Според много активисти от средите на етническите турци това постановление, което още не е влязло в сила, не решава въпросите в достатъчна степен.

Останаха някои форми на дискриминация извън държавните органи. Конституцията гарантира правото на всички граждани да изучават майчиния си език наред със задължението да изучават български. Плановете на правителството през март да въведе 2 часа седмично, факултативно, извън програмата изучаване на турски в училищата предизвика стачки и протести в районите със смесено българско и турско население. Националистически групи категорично се противопоставиха на всякакво преподаване на турски език, а турците се вдигнаха на стачки срещу училищата, протестирайки срещу "експерименталния" и ограничен характер на обучението. На 8 ноември Министерството на просветата, отстъпвайки пред исканията на етническите турци, отново въведе факултативните часове по турски език и повечето от бойкотите на етническите турци бяха прекратени. Някои българи обвиниха ДПС, че се опитва да "турцизира" част от българското население, т.е. помаците (етнически българи - мюсюлмани), като ги принуждава да учат турски, макар в действителност майчиният език за тях да е българският.

След като България започна за първи път да страда от масова безработица, дискриминацията спрямо малцинствата се превърна във важен въпрос. Етнически турци, цигани и помаци твърдят, че обикновено те са сред първите, [.....................] нямат възможност да заемат отговорни постове. Обикновено на местата за ръководители се назначават само етнически българи. Твърди се, че в много градове на мюсюлманите и на циганите се дават най-лошите жилища. По време на задължителната военна служба мюсюлманите и циганите като правило получават най-лошите назначения. Строителните войски, които се занимават със строителна и ремонтна дейност на различни граждански и военни обекти, сa съставени предимно от войници от малцинствата, с етнически турски или цигански произход. Етническите българи обаче твърдят, че към тях има подобно дискриминационно отношение при съкращенията от работа в районите, където те са малцинство.

С увеличаването на безработицата многобройната общност на виетнамските работници, пребиваващи временно в страната, също изпадна в тежко положение. След разправия между виетнамец и шофьор на такси се стигна до сблъсъци, които доведоха до намесата на много полицаи и завършиха със смъртта на двама виетнамци от изстрели на полицията и с няколко ранени. Между виетнамци и цигани, участващи в черноборсаджийски сделки, имаше и няколко по-малки конфликта. След първия инцидент правителството се зае да върне обратно във Виетнам мнозинството от наброяващите около 13 хиляди души виетнамски работници, преди да е изтекъл срокът на договорите им.

Няколко организации претендират да защитават правата и интересите на жените. Сред тях са и редица малки политически партии, които подкрепят и СДС, и БСП. Конституцията забранява привилегиите или ограниченията в правата въз основа на пола. Като правило жените не са подложени на дискриминация при получаване на образование или упражняване правото си на труд. Няма статистически данни за насилие срещу жените.


Раздел 6 - Правата на трудещите се

а) правото на сдружаване

Според конституцията всички трудещи се имат право да се сдружават или да членуват в синдикати по свой избор. Много чиновници са членове на синдикатите. В България има две големи синдикални конфедерации - Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и "Подкрепа". КНСБ е приемничка на профсъюзите, съставлявали едно цяло с комунистическата партия и привидно е независима от БСП. Независимата конфедерация "Подкрепа", създадена през 1989 г. и една от първите опозиционни сили, продължи да разширява и укрепва базата си.

Ограниченията за синдикалната дейност са малко на брой и двете конфедерации работеха свободно през 1991 година. Макар конституцията да забранява на синдикатите да осъществяват политическа дейност, [...................]
активна роля в СДС. И двете конфедерации изразиха подкрепа за кандидати в парламентарните избори и активно критикуваха политиката на правителството в различни области.

Законът - както и конституцията, признава правото на стачка, когато са изчерпани другите начини за разрешаване на конфликтите, но политическите стачки са забранени. През годината имаше голям брой стачки, включително символични, щафетни и седящи. Някои от тях бяха организирани като протест срещу новата конституция или срещу забавянето на изборите, но лицата, обвинени, че са участвали в стачки по политически причини, не бяха дадени под съд. Най-голямата и с най-значими последици проява бе двуседмичната национална миньорска стачка, организирана от "Подкрепа" през август. Конфликтът бе уреден, след като правителството се съгласи на отстъпки по въпросите на заплащането и запазването на работните места.

Няма ограничения за членство или контакти с международните организации по труда и българските синдикати активно използват това си право.

б) правото на колективни договори

През първата половина на 1991 г. заплатите бяха определяни от тристранна комисия, в която участваха правителството, работодателите и синдикатите. През юли трябваше да започне колективното договаряне на заплатите, но тъй като приватизацията и демонополизацията не бяха напреднали в достатъчна степен, невинаги ясно можеха да се дефинират партньорите в преговорите и комисията продължи да се занимава с договарянето на работната заплата на национално равнище.

Очаква се през 1992 г. да бъдат внесени изменения в българския Кодекс на труда, който понастоящем не третира въпросите на антисиндикалната дискриминация.

Наскоро бяха образувани малки по мащаби свободни митнически зони. Няма признаци за съществуването на специални ограничения на правата на работниците в тях.

в) забрана на принудителния труд

Конституцията забранява принудителния или насилствен труд. Няма сведения за нарушения на тази забрана.

г) минимална възраст за наемане на деца на работа

Според конституцията до 16-годишна възраст училищното обучение е задължително. В Кодекса на труда определената минимална възраст за приемане на работа също е 16 години, а за опасни производства е 18 години. Работодател [....................] разпоредби. Увеличиха се случаите на деца, търгуващи на улиците в центъра на София, където повечето временни пазари се превърнаха в постоянни.

д) приемливи условия на труд

Тристранната комисия определи минималната работна заплата, а размерът й периодично се коригира, тъй като инфлацията и девалвацията драстично увеличиха стойността на живота. Минималната заплата не е достатъчна, за да осигури прилично съществуване на семейството, ако само един член от него работи. Конституцията предвижда правото на обществено осигуряване, социално подпомагане и социални помощи при временна безработица.

Кодексът на труда установява общоприета работна седмица от 42,5 часа. Прилагането й е в компетенциите на Министерството на заетостта и социалните грижи. Тристранната комисия следеше активно и за прилагането на всички разпоредби свързани с условията на труд.

България има национална програма по безопасност на труда по критерии, установени в Кодекса на труда, а конституцията провъзгласява, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд. 06щото лошо състояние на голяма част от промишленото оборудване, което на много места е морално остаряло и за което липсват резервни части, усложнява прилагането на правилата за безопасност.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/