10 октомври 1994


София, 10 октомври 1994 година
Брой 198 /1243/


София, 10 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПАТРИОТИЧНО ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО, ПОДПИСАНА ОТ ШЕСТ ПАРТИИ НА 7 ОКТОМВРИ 1994 Г. В СОФИЯ.


Всеобхватната и непрекъснато задълбочаващата се криза руши устоите на България, подкопава националните интереси и сигурност, поставя под заплаха физическото и социалното съществуване на нейните граждани.

Безсилието и неспособността на държавните институции и органите на властта да извършват необходимите демократични промени разклащат доверието на хората във възможностите на самата парламентарна демокрация.

Не спира спадът на производството, расте инфлацията, руши се селското стопанство, разграбва се националното богатство, обедняват хората, окаяно е състоянието на здравеопазването, образованието, науката и културата, шири се престъпност, продажност и спекула. Несигурност, страх и безнадежност владеят хората.

Застрашена е българската държавност!

Застрашена е българската нация!

Главната причина е продължаващата погрешна икономическа политика, чрез която цинично се граби българският народ. Налага се бърза, ясна и умна смяна на модела на икономическата реформа. Трябва да се прекрати крайната политическа конфронтация, която разкъсва обществената тъкан и националното единство и няма нищо общо с демокрацията.

Демокрацията не може да се прави от и само за част от народа. Истинската демокрация не разделя хората, тя е начин да живеем заедно.

Демокрацията е немислима извън националния суверенитет и стабилна българска държава.

Днес са нужни политическа воля, национално съгласие и отговорност като единствено спасителен път:
- за съхраняване на единната и еднонационална българска държава;
- за физическо и социално оцеляване на народа;
- за изграждането на модерна национална икономика с възродената предприемчивост на българина, с подкрепата на държавата и с патриотичния ангажимент на националния капитал;
- за опазването на българския дух и на националния интелект, на народностните добродетели и общочовешките ценности.

Обществената повеля сега е нови избори, чрез които народът като върховен суверен да избере действен парламент, способен да излъчи силно правителство.

Партиите, подписали тази декларация, заявяват, че постигането на тези цели е възможно само чрез създаването на патриотичен съюз за съвместни действия и общо участие в изборите. В този съюз всички трябва да са равнопоставени и равноправни, равноотговорни и равнозадължени.

Осъществяването на патриотичните и на национално значимите цели е възможно само чрез отговорна политическа воля, чрез стабилно парламентарно мнозинство и ясна програма за държавно управление в близките години.

Това наше разбиране, духът на принципите и на идеите на националното съгласие, защитата на конституционния ред и на парламентаризма налагат взаимодействие и сътрудничество преди и след изборите с основните политически сили, с други национално отговорни партии и обществени организации.

България стои над партийните интереси и ние призоваваме за сътрудничество всички, които могат да потиснат идеологическите си различия и партийните си страсти и да поискат доверието на избирателите за една националнообединителна и социалноангажирана политика.


        ЗА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ: Петко Симеонов

ЗА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА: Румен Попов

ЗА ДВИЖЕНИЕ "ВОЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ": Йордан Величков и Христо Смоленов

ЗА ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ": Стефан Николов

ЗА ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ: Емилия Масларова

ЗА СЪЮЗ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО: Гиньо Ганев

/Пресслужба "Куриер”/


* * *

София, 10 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКА КООРДИНАЦИЯ, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ" И ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА, ПОДПИСАНО НА 5 ОКТОМВРИ 1994 Г. В СОФИЯ.


Партия "Нова България" и Отечествената партия на труда, отчитайки общата тревога и загриженост за кризисното състояние на българската икономика, безплодието на държавните институции, посегателствата върху изконните духовни ценности на нацията и реалните заплахи за националните интереси и приоритети, се споразумяха за трайно и дългосрочно сътрудничество.

Двете партии се договориха:

1. Да провеждат регулярни контакти и съгласуване на позициите и усилията с цел последователно съществуване в страната на политика за национално спасение и възраждане.

2. Да осъществяват обмен на информация и анализи по въпросите на вътрешната и външната политика на Република България, както и информация от вътрешнопартиен характер. За тази цел се формира специална контактна група.

3. Да съгласуват и координират действията си по време на важни за страната политически моменти - политически кризи, избори и т.н., като всяка от двете партии действа в съответствие със своите програми и вътрешнопартийни решения.

4. Да организират съвместни масови прояви и да си оказват съдействие при използване на средствата за масова информация.

5. Да съгласуват политическите действия на своите организации на различни равнища, да осъществяват координирани или съвместни действия при договореност за решаване на социални, икономически и други проблеми от регионален и национален характер.

6. Да координират и съгласуват чрез нарочни контактни групи контактите си с други политически партии и обществени организации.

7. В съответствие с целите на дългосрочните си споразумения двете партии ще си оказват съдействие в организирането, кадровото и финансовото осигуряване на политическата си дейност, без това да накърнява партийната им идентичност.

8. Да си оказват съдействие при разширяване на международните си контакти.

Споразумението влиза в сила в момента на неговото подписване и може да бъде прекратено по решение на която и да е от двете организации.

София, 5 октомври 1994 г.

ЗА ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ": Стефан Николов

ЗА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА: Румен Попов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ ЗА ШИРОКО ОБЩЕСТВЕНО ОБЕДИНЕНИЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ.


УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

Обръщаме се към вас и към ръководствата на всички демократични партии и организации в този най-драматичен и решителен момент на прехода към демокрация в България.

Пет години след 10 ноември 1989 г. опитът да се прекрачи прагът от тоталитаризъм към свободно демократично развитие търпи провал.

Страната е потънала в хаоса на дълбока икономическа и социална криза, съпътствана от упадъка на държавните и националните институции, от духовна и морална безпътица, изнасилвана от глад и немотия, от невиждана корупция и престъпност, заплашващи живота, имота и честта на всеки българска гражданин.

Главната причина за този провал е наложеният, пагубен за България двуполюсен политически модел, балансиран от една чужда на интересите на страната, нелегитимна според определенията на българската конституция етническа партия.

Развръзката на заплетения възел от противоречия, създаващи безперспективност и вещаещи нови беди за България, може да се осъществи, ако чрез избори се ликвидира неработещият политически модел, за да се осигури простор за истинска плуралистични демокрация, при което народът ще стане господар и разпоредител в своето Отечество. Само така щe може да се ликвидира опасността от изборна или насилствена реставрация както на опозорения комунистически режим, така и на провалилата се в миналото буржоазна политика.

Този исторически императив може да бъде наложен само от реалните демократически сили и партии в България.

Но трябва с дълбоко съжаление да се констатира, че те нямат решителност, нито историческа воля да извършат тази промяна.

И сега, както и в предишните избори, тези сили са в плен на кастови и партийни интереси, лидерски мании и амбиции, на чужди внушения и поръчки. Поради това те не са в състояние да се обединят в една широка обществена сила, способна да спечели изборите и да осигури на България три от безкрайно нужните в момента потреби:

1. Да възстанови вярата в демокрацията.

2. Да осигури на България силно и компетентно управление, способно да я изведе от кризата и да нормализира държавния и обществения живот.

3. Да озапти със законни средства всички врагове на Отечеството, носещи разруха, корупция, престъпност, нихилизъм, и да гарантира правата на личността, семейството, на държавата и нацията.

В навечерието на изборите за 37 Народно събрание действителността и перспективата са повече от мрачни. Отново наблюдаваме скалъпването на малки и проядени от съперничество коалиции, липсата на воля за обединени действия, политически амбиции, неподкрепени от народа, нахален вождизъм и примитивна вяра в случайността.

Българи, не допускайте демокрацията в България да загине в зародиш. Политически лидери, опомнете се! Да дадем път на широко обществено обединение, което би излъчило истински отговарящ на повелите на момента парламент и ново отговорно правителство на България.

Време е да поемем пълната историческа отговорност пред род и Отечество. Иначе ни очаква позорът на рушители на демокрацията и на българската държава.

София, 5 октомври 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И НА ДВИЖЕНИЕ "НАПРЕД, БЪЛГАРИЯ!" ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СИСТЕМА ЗА САМООТБРАНА НА НАСЕЛЕНИЕТО.


Оценяваме като крайно тревожно състоянието на сигурността на нацията в момент, когато армията се ликвидира от бивши комсомолски секретари и недоказани юристи и когато голяма част от полицейския апарат се сраства с престъпния свят, а корупцията в държавните структури и в парламента са постоянна тема на печата и на улицата.

Свидетели сме на едно невиждано обедняване на огромна част от населението. Върви война срещу обикновения човек, срещу дребния частен бизнес, а съдебната система е превърната в политически инструмент за управление и натиск. Разпадат се редица институции и в крайна сметка под угроза е самото съществуване на държавата. В тази ситуация смятаме за крайно неетични и жалки опитите на хора, които трябва да отговарят за тази разруха, да се прегрупират под най-различни наименования в парламента, за да гарантират своята неприкосновеност за един продължителен период, в надежда да прикрият тъмните си дела. Във връзка с тази изключително тревожна обстановка се налагат спешни мерки по оздравяване на държавните служби за сигурност.

Либерално-демократическата партия и Движението "Напред, България!" ще работят в тясно сътрудничество по практически проблеми от общонационално значение, като на този етап смятаме за най-важно изграждането на ефективна система за самоотбрана на населението - прототип на Национална гвардия в съгласие със закона. Най-важните критерии за членство ще бъдат постоянен адрес, прехрана, осигурена с труд и патриотизъм.

Хората имат право да защитят своя дом, семейство и препитание!

София, 5 октомври 1994 г.

ЗА ЛИБРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ: Веселин Кошев

ЗА ДВИЖЕНИЕ "НАПРЕД, БЪЛГАРИЯ!": Иван Славков

/Пресслужба "Куриер”/


* * *

София, 10 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕ "ВОЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ" КЪМ ВЛАСТИТЕ И КЪМ ОБЩЕСТВЕНОСТТА В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА НЕПРИЛАГАНЕТО НА НОРМАТИВНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО.


Политическите, икономическите и социалните последици от неприлагането на нормативните разпоредби за българското гражданство от изпълнителната и от съдебната власт, както и липсата на законодателна инициатива за тяхното допълнение и изменение, застрашават суверенитета и сигурността на държавата ни. Те произтичат от възможностите за използване на това положение от напусналите България през последните десетина години и подали молби или вече придобили турско гражданство лица. Основават се на обстоятелството, че в регистрите на населението неправомерно се водят за редовно регистрирани или временно отсъстващи емигранти с краткосрочни визи от страната и окончателно установили се в Турция лица, които са получили /временно или постоянно/ местно гражданство. Със станали невалидни български задгранични и лични паспорти същите тези лица продължават да ползват всички права на български граждани - без никакви задължения към нашата държава.

Поради липса на действен контрол ежемесечно десетки милиони левове се изплащат на емигриралите в нарушение на Закона за пенсиите и договореностите между България и Турция от 1992 г. Близо 4 милиарда лева са пренесени в Турция. Една част от парите се връщат и след обръщането им по изгоден курс в конвертируема валута отново се изнасят в чужбина. С друга част се финансират и неправомерно се изкупуват производствени фондове и недвижими имоти - включително селскостопански земи. С български паспорти се избягват гранични и митнически такси, събирани от чуждите граждани. За сметка на оскъдния държавен бюджет се ползват безвъзмездно медицински помощи, болнично лечение и други социални услуги. Към всичко това се прибавят възлизащите на около 10 милиарда лева приватизационни бонове, които турските граждани ще претендират да получат безплатно.

Действащият Закон за българското гражданство /чл.16/ изрично изисква предварително освобождаване от българско гражданство, за да се добие чуждо гражданство. Някои европейски страни: Естония, Литва, Лихтенщайн, Полша, Турция, също не допускат притежаването и на чуждо гражданство. А според чл.1 на ратифицираната от Австрия, Великобритания, Белгия, Германия, Дания, Италия, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Холандия, Швеция Европейска конвенция от 6 май 1963 г.: "пълнолетните граждани на договарящите се страни, които са придобили по своя воля чрез натурализация, по избор или възстановяване гражданство на друга страна, губят своето предишно гражданство."

Действащата от 18 октомври 1925 г. Конвенция между България и Турция изисква при това емигрантите да ликвидират недвижимите си имоти до две години след окончателното си заминаване от страната.

Проявяващото се пренебрежение към изискванията на Закона за българското гражданство и към правилника за приложението му, недостатъците и пропуските в тях и в паспортния режим, както и неприлагането на международните договорености се съчетават с преднамереното им неизпълнение от държавните органи. В регистрите на населението се водят неправомерно за български граждани около 400 хиляди души. Ето защо считаме за наложително:

1. Министерството на правосъдието да направи предложение в съответствие със закона и конвенцията с Турция за освобождаване от българско гражданство на лицата, които със своите действия са нарушили нормативните разпоредби и са се дисквалифицирали като български граждани.

2. Министерството на правосъдието да уведоми за това общинските власти и кметствата, които да извършват надлежните промени в регистрите на населението.

3. Министерството на вътрешните работи да изземва задграничните и личните паспорти на освободените от българско гражданство лица.

4. Министерството на финансите да установи ефикасен контрол върху сделките с недвижима собственост на чужди граждани в страната, като обърне особено внимание на забраната за владеене на селскостопански земи, както и по спазване на двугодишния срок за ликвидиране на недвижимата собственост на установилите се в Турция лица.

5. Народното събрание да ратифицира европейската Конвенция за намаляване на случаите на множествено гражданство и военните задължения в случаи на множествено гражданство от 6 май 1963 г., както и протоколите към нея.

6. Правителството да внесе предложение в Народното събрание за допълнение и изменение на нормативните разпоредби по българското гражданство, като ги приведе в съответствие с изискванията на международноправните инструменти.

Настоящето обръщение цели чрез привличане на общественото внимание върху изложените факти и обстоятелства да въздейства за предприемане от властите на съответни мерки.

София, 6 октомври 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ЗА СРЕЩА С РЪКОВОДСТВОТО НА СЪЮЗ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО.


Днес, 5 октомври 1994 г., се състоя среща между ръководствата на ВМРО - Съюз на македонските дружества /СМД/ и Съюз за Отечеството.

Гиньо Ганев изложи основните идеи и постановки на формиращия се патриотичен съюз.

От своя страна Стоян Бояджиев изрази тревога от съществуващото национално разединение и противостоене в страната.

Двете страни констатираха, че настоящият момент е особено отговорен за оцеляването на българската държавност и нация, което налага мобилизиране на усилията на всички национално отговорни и демократични формирования в България.

София, 5 октомври 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СИНДИКАТ, ПРИЕТ НА ДЕЛЕГАТСКО СЪБРАНИЕ В БАЛЧИК НА 1 ФЕВРУАРИ 1992 Г., ДОПЪЛНЕН НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС НА СИНДИКАТА НА 1 И 2 ЮНИ 1994 Г. В СОФИЯ.


/5/ В заседанията на Изпълнителното бюро /ИБ/ може да участва председателят на Националната контролна комисия /НКК/ със съвещателен глас.

Чл.17. Президентът представлява синдиката и изразява волята на ИБ и на Националния полицейски синдикат /НПС/ и подписва документите.

Чл.18. Главният секретар има правата и задълженията по преходния член в отсъствие или освобождаване на президента или по негово поръчение.

Чл.19. Изпълнителните секретари осъществяват методическо ръководство и контрол по направленията, за които отговарят.

Чл.20. /1/ Националната контролна комисия е висш контролен орган на НПС, който:
      1. Контролира изпълнението на решенията на конгреса, на националните конференции и на Националния синдикален съвет /НСС/ и спазването на устава.
      2. Контролира финансовата и стопанската дейност на НПС и на неговите формирования; използването на имуществото на организацията.
      3. Извършва проверки, включително и по своевременното разглеждане на жалби, молби, сигнали и предложения на индивидуални и колективни членове на НПС.
      4. Изготвя правилник за финансовата и за стопанската дейност.
/2/ При необходимост НКК може да свика извънредни заседания на НСС и ИБ.
/3/ НКК се отчита за своята дейност пред конгреса.
/4/ В състава на НКК влизат избраните на конгреса председател, секретар и членове.

Чл.21. Регионалният полицейски синдикат /РПС/ обединява полицейсхите синдикални дружества /ПСД/, изградени в поделенията на полицията на съответната територия.

Чл.22. /1/ Висш ръководен орган на РПС е съветът на председателите, който заседава не по-рядко от веднъж месечно.
/2/ Съветът на председателите обединява председателите на ПСД и на свое заседание избира председател и секретар.
/3/ Заседанието на съвета на председателите е редовно, ако присъстват не по-малко от 2/3 от председателите на ПСД.
/4/ Съветът на председателите се свихва по решение на председателя или на 1/3 от ПСД, представени в него.

Чл.23. Съветът на председателите:
     1. Обсъжда и приема отчет на председателя на съвета за дейността през предшестващия период.
     2. Обсъжда основни професионални и социални проблеми, свързани с дейността на РПС, и взема решения.
     3. При необходимост свиква извънредно организационно събрание на отделно ПСД.
     4. Организира изпълнението на решенията на висшестоящите органи на полицейския синдикат и координира дейността на ПСД, обединени в РПС.
     5. Разглежда жалби, молби, сигнали и предложения на колективни и индивидуални членове.
     6. Представлява и защитава правата и интересите на членовете на РПС пред служебното ръководство на районните дирекции на вътрешните работи /РДВР/.
     7. Приема решения за предприемане на отделни форми и средства за синднкална борба.
     8. Организира и провежда стопанската пропагандна дейност на РПС.
     9. Определя свой говорител.
/1/ Съветът на председателите се ръководи от председателя, а в негово отсъствие от секретаря. Председателят представя съвета на председателите на ПСД и подписва документите.

Чл.24. /1/ Основна организационна единица на НПС са полицейските синдикални дружества /ПСД/. Дружества се изграждат в подразделенията на ДНП, на териториалните поделения, на учебните заведения и др. самостоятелни полицейски служби.
/2/ ПСД се представляват от техните председатели, а в тяхно отсъствие от заместник-председателите или секретарите.

Чл.25. /1/ Върховен орган на дружеството е Общото събрание, което се провежда ежегодно и при необходимост.
/2/ Решението за свикване на Общо събрание се взема от ИБ, което предлага дневен ред и организация за провеждането му.
/3/ Общото събрание се счита за действително, когато на него присъстват не по-малко от 1/2 от членовете на дружеството плюс 1.
/4/ Общо събрание може да се свика и по искане на най-малко на 1/4 от членовете на дружеството.
/5/ Изпълнителното бюро определя и кани гости на общото събрание.

Чл.26. Общото събрание на дружеството:
     1. Приема и изключва индивидуални членове.
     2. Обсъжда и приема отчета на Изпълнителното бюро.
     3. Обсъжда и приема документи и решения за дейността на дружеството.
     4. Избира делегати за конгреса на НПС и на национални конференции.
     5. Определя състава и с пряко и с тайно гласуване с обикновено мнозинство избира ИБ, председател и контролна комисия. По решения на общото събрание председателят на ИБ може да бъде на щатна длъжност или да му се изплаща хонорар в размер, определен от събранието.
     6. Разглежда заявления, жалби, сигнали и предложения.
     7. Взема отношение по проекти за нормативни актове и документи, които засягат дейността на дружеството, професията и социалното положение на неговите членове.
     8. Избира от своя състав работни групи, които му съдействат за решаване на целите и задачите.
     9. Упълномощава свои представители за участие в прояви, свързани с дейността на дружеството и извън системата на МВР.
     10. Привлича специалисти от и извън системата на МВР за подпомагане на дейността си.
     11. Взема решения за изразходване на набраните в дружеството парични средства.

Чл.27. /1/ Дейността на дружеството между общите събрания се организира, провежда и ръководи от Изпълнителното бюро.
/2/ Изпълнителното бюро се отчита пред общото събрание.
/3/ Изпълнителното бюро се ръководи от председател, а в негово отсъствие - от заместник-председател или секретар.
/4/ Изпълнителното бюро провежда заседания ежемесечно или при необходимост.

/Пресслужба "Куриер"/


13:30:00
10.10.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!