10 май 1995


София, 10 май 1995 г.
Брой 90 /1391/


София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ПОУКИТЕ ОТ ВОЙНАТА БУДЯТ СЪВЕСТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО" НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ПО ПОВОД НА 50-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОБЕДАТА НАД ХИТЛЕРОФАШИЗМА.


УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

Преди петдесет години, на Девети май 1945 г., в Европа бе угасен пожарът на най-унищожителната война в историята на човечеството; това бе денят на Победата - победата на обединените демократични сили над хитлерофашизма, над тази най-голяма заплаха за хуманизма и цивилизацията. Войната продължи повече от пет години, изпрати по бойните полета десетки милиони мъже и жени, отне живота на повече от 50 милиона души, унищожи десетки хиляди градове и селища, изпепели уникални културни ценности.

През годините на Втората световна война свободолюбивите и демократичните сили на всички народи дадоха исторически пример за солидарност, за обединение в името на непреходните общочовешки ценности и на стремежа за свобода и демокрация. Най-действен израз на тази солидарност бе антихитлеристката коалиция, обединила военната и стопанската мощ на Съветския съюз. Съединените американски щати, Великобритания, на десетки държави и народи.

Организацията на Обединените нации провъзгласи 1995 година за Световна година в памет на човешките жертви на Втората световна война, припомняйки, че поуките от миналото ни задължават да обединим усилията си за създаване на нова хармонична международна среда, за прекратяване на военните конфликти и за решаване на възникналите спорове изключително с мирни средства.

Драги съотечественици,
На Девети май ние, гражданите на Република България, солидарни с демократичната общност на народите, тържествено ще почетем тази забележителна годишнина в историята на нашия век.

Девети май е ден, в който българските граждани ще си припомнят, че повече от две десетилетия техните деди и бащи с цената на живота си, на страданията си в затвори и концентрационни лагери се бориха в защита на демократичните ценности и че през годините на Втората световна война българският народ излъчи най-значимото съпротивително движение в сателитните на Германия държави. Нашият народ с основание ще заяви своята гордост от българския принос в борбата срещу хитлерофашизма, от непосредственото ни военно участие за неговия пълен разгром. В своя победоносен поход българските генерали, офицери, подофицери и войници показаха чудесни примери на воинска храброст и умение и достойно защитиха свободолюбивото име на българския народ.

Борбата на българските антифашисти е част от борбата на всички прогресивни сили срещу агресията и мракобесието, за освобождението на България и на Европа от фашизма. За тази висока цел пожертваха живота си хиляди български патриоти. Не само България помни своите паднали за свободата борци. Спомена за българи-антифашисти, паднали на тяхна земя, пазят Белгия, Германия, Гърция, Испания, Русия, Словакия, Сърбия, Унгария, Франция, Чехия. Така както България почита падналите на нейна земя цивилни и военни антифашисти от други страни. Нека сведем глава пред паметта на жертвите от войната и да отдадем заслуженото уважение на ветераните от величавата битка срещу хитлерофашизма. Като израз на нашата признателност Парламентарната група на Демократичната левица ще подкрепи законопроектите, внесени в Народното събрание за отбелязване на 50-годишнината.

Половин век след Девети май далечното ехо на артилерийските канонади от Втората световна война продължава да предупреждава разума на човечеството, да буди гражданската и човешката съвест и да призовава за държавническа прозорливост. Петдесетте мирни години могат да ни помогнат да намерим верния път за преодоляване на противоречията от миналото, на разделението между победители и победени, между големи и малки народи, между богати и бедни страни в името на общите усилия за решаване на проблемите и предизвикателствата на съвременната цивилизация.

София, 7 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ОТРАЗЕНИ В ПРОТОКОЛ N 1 ОТ 8 МАЙ 1995 Г. НА СЪВЕТА.


I. Разпределя функциите на членовете на Националния изпълнителен съвет /НИС/ както следва:

Васил Гоцев - външна политика

Петър Стоянов - вътрешна политика

Александър Божков - икономическа политика

Надежда Михайлова - информационна политика

Йордан Соколов - парламентарна дейност

Христо Бисеров - организация и структура на съюза.


II. Редовните заседания на НИС се провеждат всеки вторник, когато няма заседание на Националния координационен съвет /НКС/. След всяко редовно заседание на НКС и НИС се провежда пресконференция.


III. 1. Структурирането на общинските Координационни съвети на Съюза на демократичните сили /КС на СДС/ съобразно новия чл. 7 от статута се извършва след приемане от НКС на необходимите промени в статута на 16 май 1995.

2. Изграждането на регионални съвети на СДС и преустройството на съществуващите съгласно новите разпоредби на статута на СДС започва след приемане на съответни процедурни правила от НКС на 16 май 1995.

3. Заверените структури на СДС на общинско и регионално ниво продължават да функционират в сегашния си състав до приемането на новите правила.


IV. Свиква НКС на 16 май 1995 от 9,00 часа при следния проект за дневен ред:
1. Организационни въпроси.
2. Регламентиране на общинските координационни съвети и приемане на правила за регионалните съвети в съответствие с решенията на VII национална конференция на СДС.
3. Актуална политическа обстановка.
4. Разни.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА МЛАДЕЖКА ПАРТИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ГЕРБА НА БЪЛГАРИЯ.


ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

От името на българската младеж изразяваме неизмеримото си възмущение и срам от позорното състояние, в което е поставен българският народ и българската държава от група политически престъпници, обсебили правата да говорят от името на целия народ; потъпкали конституцията и законите на НРБ, натрапили нова конституция, която може да бъде законна само ако бъде одобрена от народа.

Гаврата с нацията продължава:
- знаме без герб?!...
- републиканско управление, в което държавници и институции именуват гражданина Симеон Борисов "Негово величество царя", а цар Симеон Велики - просто Симеон Първи, все едно че става въпрос за някое новопокръстено цигане от махалата?!...
- сградата на мавзолея бе превърната от управниците в клозет! - Вас лично не ви ли е срам за това, г-н председател?!...
- държава без герб!...

Срамно е, г-н председател!

Срамно е и да се намесва Апостола Левски в спора дали да има корона, или да няма, дали вместо лъв да бъде орел, рак, щука или магаре.

Наистина, някои "българи" стигат дотам, че искат да се изкарат по-големи турци и от ходжата.

Смешни са опитите на някои самозвани политици и марионетки в държавата - облечени с власт, да представят Васил Левски за монархист. Такива се родеят със сръбските си събратя историци, за които Самуил е македонски цар, а в Западна област живеят шопи, торлаци, но не и българи, които изпитват и понасят насилието от страна на малобългарите /такива са всъщност сръбските ни съплеменници/. Но ако това са въпроси за историци, то за политиците основен въпрос се явява приемствеността на републиканската традиция.

От 1946 г. България е република и има републикански герб. Щом не сте в състояние /всички вие от 37 Обикновено народно събрание/ да определите дали сме република, монархия, вилает, санджак или нещо друго, дайте възможност на народа сам да определи какъв иска да бъде гербът на държавата.

Той - народът е много по-мъдър от всички вас, които станахте "вкупом непотребни", както лично се изразихте неотдавна.

Да. Езикът е неподходящ за подобно писмо. Хаплив, злъчен. Но! Обидата, която нанасяте /народните представители!/ на младежта, на народа, на държавата, е не по-малко недопустима.

Имаме смелостта и силата да протегнем ръка и да оставим лошото зад нас - за това осъществяване е необходимо насрещното съгласие. Има ли го - добро за България! Липсва ли - отново насилие, отново погроми!

А ние имаме предимство - бъдещето ни принадлежи!

Господин председател,
Обръщаме се към вас с молба да внесете за разглеждане в Народното събрание предложението ни за държавен герб:

"Гербът на българската държава е кръгъл щит. В средата на червен фон е изобразен изправен и въоръжен златен лъв, който символизира националната гордост и мъжество и могъществото на държавата. Венец от класове обгражда щита. Житните класове са изобразени със златен цвят и през средата и в основата, където се захващат, са обвити с трицветна лента. Венецът от житни класове символизира суверенитета на страната. В основата на житните класове е изобразена отворена книга със златен кант, на белите страници със златен цвят са изписани буквите на кирилицата. Книгата символизира духовната съкровищница на българския народ и огнище на просветление /което дава сила на лъва и, от друга страна, го задължава да брани националните духовни ценности - затова е и въоръжен/. Златните букви на кирилицата символизират гордостта на нацията, че българската държава е дала четмо и писмо на милиони човеци в света. В горния край - над щита, - където се събират житните класове, е изобразена златна петолъчна звезда, обкантена с червен цвят, която символизира идеала за национално обединение, единството и нерушимостта на българската държава с нейните пет области - Добруджа, Мизия, Тракия, Македония и Западна област."

Варна, 24 април 1995 г.

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ангел Цонев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ОБЩИНИ ПО ПОВОД НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ПРОВЕРКИ ОТ ОБЛАСТНИТЕ УПРАВИТЕЛИ В НЯКОИ ОБЩИНИ.


Новоназначените от Българската социалистическа партия /БСП/ областни управители започнаха комплексни "тематични" проверки на общините в страната. Асоциацията на демократичните общини /АДО/ не приема тази арогантна комунистическа злоупотреба с власт. Управителният съвет на АДО предупреждава, че това е грубо нарушение на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и недопустима намеса в местното самоуправление. Ръководството на АДО съветва кметовете от цялата страна съобразно правомощията си да не допускат изпълнението на това партийно мероприятие.

Недопустимото превишаване на правата на областните управители по чл.71 и чл.72 от ЗМСМА цели:

- създаване на чувство на страх и неувереност в обществеността, общинските съветници, кметовете и общинските администрации чрез демонстриране на силови методи от управляващите;

- конспиративно присвояване на техническа и технологична информация от общините, която да бъде предоставена на щабовете на БСП за подготовка на местните избори;

- симулиране на усилена управленска дейност, от която общините нямат никаква практическа полза.

АДО алармира обществеността, че правителството, вместо чрез своите областни управители да решава реалните проблеми на общините /водоснабдяване, жилищно строителство, образование, социални грижи, безработица/, използва властта си за обслуждане на конспиративни, теснопартийни интереси.

                                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Панчо Панайотов

/Преслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪВМЕСТНИ ОБЩЕСТВЕНИ, КУЛТУРНИ И ХРИСТИЯНСКИ ИНИЦИАТИВИ, ПОДПИСАНО ОТ РЕГИСТРИРАНИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/, СЪЮЗ ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ /МЛАДЕЖИ/, СВОБОДНА НАРОДНА ПАРТИЯ, НОВА НАРОДНА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НЕРЕГИСТРИРАНИТЕ ПО ЗПП СЪЮЗ ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ, БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" И ХРИСТИЯНСКИ СЪЮЗ "СПАСЕНИЕ".


Днес, 26 април 1995 г., в София между партиите и организациите от Съюза за Търновска конституция: Български земеделски народен съюз "Врабча 1" /Димитър Гичев/, Български земеделски народен съюз "Врабча 1", Съюз за Търновска конституция /младежи/, от една страна, и Християнски съюз "Спасение", Свободна народна партия и Нова народна християндемократическа партия, от друга страна, се сключи това споразумение, като подписалите го страни:

1. Се съгласяваме да провеждаме редовни консултации и да осъществяваме съвместни обществени, културни и християнски инициативи за укрепване на нравствените устои, националния дух и съзнание на българския народ, както и да работим за възстановяване на традицията за преподаване на вероучение в училищата и на военните свещеници във войската.

2. Изразяваме своята привързаност към духа и принципите на свещената за българския народ Търновска конституция и обещаваме да работим за нейното фактическо възстановяване и осъвременяване.

3. Апелираме за единството на Българската православна църква в духа на Екзархийския устав от 1870 г. при запазване достойнството на Българската патриаршия.

4. Изразяваме своята вярност към демокрацията, частната собственост и гражданските свободи. В тази връзка искаме да отбележим, че Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, който сегашното мнозинство в 37-то Обикновено народно събрание предлага, трябва да стане израз на едно осмислено народно съгласие за свещеното право на българския гражданин на частна собственост върху земята и разпореждането с нея в съответствие с духа и буквата на Търновската и настоящата конституция на България.

5. Убедени сме, че възстановяването на стария държавен герб и на печата на Третата българска държава ще бъде принос за консолидацията на българското общество и за достойнството ни като народ, нация и държава.

6. Изразяваме принципното ни съгласие за провеждане на линия на необвързаност във външната политика на страната и за получаване за България на международно признат статут на неутрална държава. Тази линия на действие ще допринесе реално и непосредствено за бързото духовно и стопанско възстановяване на отечеството ни, за интегрирането ни в Европейския съюз и за укрепване на стабилността и доверието в Балканския регион.

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

Настоящото споразумение е открито за присъединяване и на други участници, които приемат неговия дух и текст.

ПОДПИСАЛИ:
1. Съюз за Търновска конституция - Димитър Попов
2. БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/ - Никола Куртоклиев
3. БЗНС "Врабча 1" - Йордан Дупаринов
4. Съюз за Търновска конституция /младежи/ - Теодор Попов
5. Християнски съюз "Спасение" - архиепископ Христофор
6. Свободна народна партия - Виолета Милева
7. Нова народна християндемократическа партия - Елка Гуглева.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И КОАЛИЦИЯ" НА ГРУПАТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗИ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ /АПРИЛ-МАЙ 1995 Г./.


5. БЮДЖЕТНАТА ПОЛИТИКА - ГАРАНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ ИЛИ ПОРЕДЕН ГОРЧИВ ХАП

5.1. Още от първите дни на мандата си правителството на БСП обяви, а впоследствие многократно беше потвърждавано в изявления на различни негови представители, че бюджетът за 1995 г. ще се разработва на основата на принципно нова философия. Дали тези твърдения на правителството са реализирани в процеса на разработването на проектобюджета, е трудно да се оцени, но факт е, че крайният резултат - проектът на Държавния бюджет за 1995 г., е отново с класическата форма и съдържание на финансов план на държавата. Справедливо е обаче да отбележим, че работата по проектобюджета е единственият цялостно завършен цикъл в социално-икономическата политика на правителството през 100-те дни.

5.2. В отличие от досегашната практика в доклада на министъра на финансите, който традиционно съпътства внасянето на проекта за държавен бюджет в Народното събрание, не бе представена икономическата политика на правителството и не са обосновани намеренията му в отделни нейни направления. Акцентът е поставен главно на бюджетните аспекти на структурната реформа, и то от гледна точка на ограничението на разходите за субсидии през 1995 г., както и на данъчната политика от гледна точка на обосноваване на данъчните приходи в проектобюджета и необходимостта от законодателни изменения в тази област през 1995 г.

Напълно отсъстват в доклада намеренията и вижданията на правителството по такива важни и свързани пряко или косвено с параметрите на бюджета на държавата въпроси
като:

- ценова политика през годината и особено намерения за промени в равнището на цените на стоки и услуги, определяни от правителството /ел. енергия, топлоенергия, съобщителни и пощенски услуги, жп транспорт и др./;

- политика по заетостта и безработицата в условията на ускоряване на структурната реформа;

- политика на доходите като израз на намеренията на правителството да провежда социално ориентирана политика с акцент на социалната защита на населението и гаранциите за това в параметрите на бюджета.

В доклада се избягва посочването на конкретни макроикономически параметри - обем на брутния вътрешен продукт /БВП/ в съпоставими цени, дефлатор на БВП, инфлация в края на периода и средно за годината, средногодишен валутен курс на лева към щатския долар, въз основа на които са построени приходната и разходната част на бюджета. Така се затруднява оценката на бюджета, дори от крупни специалисти в тази област. В замяна на това се сочат цели, задачи и предпоставки за реален ръст на БВП, стабилен валутен курс, инфлация под контрол, ограничаване нарастването на паричната маса и задържане търсенето на пари.

5.3. Разчетените в проектобюджета приходи като цяло са недостатъчни и не изчерпват всички възможности. Оспорими са предвидените постъпления от данъци върху печалбата, особено на нефинансови предприятия, от данъци за минали години и др. Залагането в бюджета на занижени от гледна точка на реалните възможности и очаквания приходи не може да се приеме като израз само на голяма предпазливост и презастраховка, тъй като всеки процент преизпълнение на приходната част на бюджета облекчава ситуацията с бюджетния дефицит и позволява по-голяма свобода на действие на изпълнителната власт в течение на годината.

5.4. Структурата на разходите е предопределена до голяма степен от обективните задължения за обслужване на външния и вътрешния дълг. Важно отражение върху разходите има и преструктурирането на икономиката. Предвидените обаче средства за подпомагане и субсидиране на отделни сектори на икономиката, които са с особено значение, са твърде ограничени и на практика не само няма да гарантират ускоряване на структурните промени, но и едва ли ще осигурят нормалното функциониране на тези сфери през 1995 и 1996 година.

Проектобюджетът за 1995 г. не дава по-добри гаранции и за социална ориентация на бюджетните разходи в сравнение с последните една-две години. Средствата за работни заплати в бюджетната сфера, заложени в проекта на консолидираната фискална програма за 1995 г., се задържат на равнището на 1994 г. /като процент от БВП - 5,0%, и като процент от текущите разходи - 11,3%/, но са значително по-ниски, измерени по същия начин в сравнение с 1992 и 1993 г. Разходите, предвидени за социално осигуряване и грижи, продължават устойчивата тенденция на намаляване, измерени също в процент от БВП и текущите разходи.

Анализът на разходната част на бюджета показва, че не е намерен най-добрият баланс на потребностите и възможностите. Бюджетът за 1995 г. е с определен акцент върху намаляване и задържане на разходите, в т.ч. и тези със социална насоченост, което го прави подчертано рестриктивен и неотговарящ на декларираните намерения за приемлива социална цена на реформата.


6. ПЕРСОНАЛНИТЕ НАЗНАЧЕНИЯ: МЕЖДУ РЕВАНШИЗМА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА

6.1. Очаквано и дори нормално е, когато една партия спечели абсолютно болшинство в парламента, нейното правителство да направи кадрови промени и легитимно да постави свои хора на ключови политически места - министри, областни управители, ръководители на държавни институции. Срещу такава подмяна на политическия елит в държавното управление не би могло да се възрази разумно. Но при правителството на Жан Виденов процесът не спря дотук.

- Започна масова подмяна на стопански ръководители, без винаги това да е съобразено с обективна икономическа целесъобразност - финансовото състояние на предприятието, управленска пригодност на ръководителя, завоювани пазари и т.н. Очаква се цялата вълна да обхване около 1500 стопански ръководители.

- Не се спазват законовите механизми и професионалните критерии за подмяната на стопански кадри. Нещо повече - смените започнаха да приличат на политическа чистка, в която не само назначените от други правителства, но и хора, неудобни по лични причини, стават жертва на субективни кадрови оценки, давани от общински съвети на БСП, депутати, областни управители.

6.2. Започна да прозира влияние на корпоративни интереси при назначаването на нови стопански ръководители. Това влияние лесно може да се изроди в административно-корпоративен диктат, чрез който се разместват ръководните икономически пластове в ключови отрасли.

- В енергетиката и въгледобива се навлиза в омагьосан кръг - постига се контрол на отрасъла чрез нови ръководители на предприятията и централното ведомство.

С мотивация за криза в отрасъла и изоставане от световните цени се вдигат цените на произвежданите стоки и услуги. Високите цени изсмукват паричните средства от населението, а акумулираните средства изчезват като комисиони за икономически групи - монополисти, без да се правят инвестиции. Положението във въпросните отрасли продължава да е критично и отново се завърта цикълът за поредно повишаване на цените.

- Част от персоналните назначения в предприятията-монополисти от черната и цветната металургия, химическата промишленост, военнопромишления комплекс, туризма целят подчиняването им на интереси, различаващи се от държавните, и определяне на необосновано високи цени на пазара на тяхната продукция.

Явен е стремежът да се отвоюва икономическо пространство и по този начин да се направлява преразпределението на националното богатство, но във вреда на обикновените данъкоплатци. Влиянието на корпоративните интереси проличава и при оформянето на различни групи и групировки в самото правителство и около него. Очертават се опити заради тях да се саботира националният социален диалог, да се предизвиква изкуствено недоволството на синдикатите и то да бъде използвано за натиск срещу правителството като цяло. Защитата на професионализма и компетентните кадри от организациите на работодателите и синдикатите досега е неефективна.


7. СОЦИАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО: ДВОЙНИЯТ СТАНДАРТ

7.1. Новите виждания за социалното партньорство заемаха възлово място в предизборната стратегия на БСП. Още на 11 конгрес на социалистическата партия, състоял се през юни 1994 г., се лансира необходимостта от постоянен диалог със синдикатите, особено от позицията на управляваща партия. По-късно бе подхваната идеята за подписване на социален пакт със синдикатите, в случай че БСП спечели властта. Значението на социалното партньорство беше изтъкнато и в програмната декларация на правителството. Първоначалните коментари от страна на синдикатите за очакваните взаимоотношения с новото правителство бяха миролюбиви по тон и конструктивни по съдържание.

7.2. След възстановяване на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ за по-малко от три месеца социалните партньори постигнаха споразумение по системата за регулиране и компенсиране на работните заплати в материалната сфера; системата за компенсация на пенсиите и социалните плащания. Две седмици след прекъсване на преговорите за заплатите и компенсациите в бюджетната сфера правителството информира, че приема основните искания на синдикатите: компенсации да има за всяко тримесечие; заплатите да се компенсират според фактическата, а не според прогнозната инфлация.

Въпреки че преговорите за бюджетната сфера не са приключили, активът на НСТС и правителството от първите сто дни изглежда внушителен. Тази оценка можеше да е вярна, ако официалните преговори, макар и трудни, макар и с прекъсвания, бяха единствена линия на поведение на правителството.

7.3. Наред с официалното, рекламирано пред обществеността и електората партньорство се очерта и втора линия на отношение на правителството към социалните партньори и преди всичко към синдикатите. Правителството се постара да демонстрира твърда политика спрямо синдикатите, която периодично прерастваше в студена война, за да се стигне до открити антисиндикални мерки, насочени срещу КНСБ и Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" - организации, необвързани с политически формации.

Доказателства за тази линия на поведение можем да намерим в няколко посоки:

Първо - в намеренията за промени в статута на НСТС и отношението към трипартизма:

- НСТС започна своята работа със закъснение и под натиска на синдикатите;

- направен беше опит правителственият представител в НСТС да бъде на по-ниско равнище /министър на труда и социалните грижи/, а социалният диалог да се сведе единствено до въпроси от неговата компетентност. Синдикатите посочиха това назначение не само като опит да се парализира НСТС от самото начало /министърът на труда и социалните грижи не може да се налага на колегите си министри и в частност на министъра на финансите, от когото до голяма степен зависи изпълнението на договореностите, постигнати в НСТС/, но и като нарушение на ПМС N 51 от 1993 г., което императивно определя, че председателят на НСТС е един от зам.-председателите на МС;

- създаде се нов орган - Национален съвет за социално партньорство, частично дублиращ дейността на НСТС;

- по бързата процедура и в нарушение на критериите на Кодекса на труда в НСТС беше приет за представителен трети синдикат - Общност на свободните синдикални организации в България /ОССОБ/, с цел да се размие и фрагментира синдикалното пространство.

Второ - в преките опити да се елиминират социалните партньори по централните въпроси на реформата и социалната политика. Характерно в това отношение беше едностранното решение за повишаване на цените на електроенергията и горивата без консултации със социалните партньори, което е нарушение на чл.3 от Кодекса на труда. Подобен опит беше направен и след несполучливия първи кръг на преговорите за заплатите и компенсациите в материалната сфера. Намесата на премиера и подновяването на преговорите при нова правителствена оферта позволиха да се постигне разумен компромис.

Трето - в дискриминационните мерки и репресии срещу синдикатите.

След грижлива подготовка и старателно избягване на публичния шум правителството предприе конкретни антисиндикални действия:

- спрямо двата представителни синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа", беше наложена информационна завеса в държавните масмедии. Във връзка с това КТ "Подкрепа" изготви специално писмо до МКСП;

- двата синдиката бяха публично обвинени, че с претенциите си за диалог и мнение по цялостната реформа желаят да се превърнат във "висш стопански съвет" - нещо, което правителството не би допуснало;

- по повод на ликвидацията на фирмата "Софис" /управляваща конфискуваните имоти на бившите профсъюзи/със специално писмо на финансовия министър фактически беше разпоредена вторична конфискация на помещенията, които КНСЛ ползва по чл. 46 от Кодекса на труда. Въпреки че профсъюзните имоти бяха иззети през 1992 г., служителите и местните лидери на КНСБ се третират като материалноотговорни лица и върху тях се упражнява психологически и финансов натиск. Нещо повече, министърът на финансите разпореди в случай на необходимост да се търси съдействието на полицията и прокуратурата. С тези мерки правителството наруши не само Кодекса на труда, но и препоръките на Международната организация на труда /МОТ/ от 1993 г. според които имотите на бившите профсъюзи в България следва да се разпределят между представителните синдикати. Тези факти показват, че правителството /или част от него/ води политика на двоен стандарт спрямо основните социални партньори: социален диалог проформа и по принуда; натиск върху синдикатите и опит за намаляване на тяхното влияние, което е истинската цел на правителствената политика.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Настоящият анализ обхваща дейността на правителството през първите 100 дни на управлението му само в сферата на икономическата, социалната политика и тристранното партньорство. Ясно е, че тези проблеми са най-тежките за всяко правителство, провеждащо реформа в условията на стопанска, финансова и социална криза. Чудеса в това отношение не могат да бъдат направени и никой не ги е очаквал. Правителството на Жан Виденов, за разлика от всички други досега, е работещо правителство. Явна е решителността му за конкретни действия, готовността му да поеме отговорност за тях. Но стремежът реалната ситуация да бъде завоалирана с фалшиви лозунги и социална демагогия, да бъдат подменени националните с групови приоритети или пък с негласен реверанс пред международните финансови институции не може да бъде премълчаван и толериран.

В заключение може да се посочат няколко обобщаващи констатации:

Първо, очертава се ново отлагане на структурната реформа в икономиката и социалната област. Забелязва се специфична тактика при осъществяване на намеренията на правителството - работи се уж на широк фронт, но към един проблем не се пристъпва, докато не бъде приключен предишният. Липсва диахронност при решаването на органично свързаните един с друг проблеми. Това спъва и разкъсва структурната реформа, която е и основа за преодоляването на болшинството от проблемите на прехода, за пореден път структурната реформа и отчасти приватизацията се забавят. Във външен план това поражда недоверие, а във вътрешен - напрежение от повишаването на социалната цена на реформата.

Може да се спори по въпроса защо правителството на БСП тръгна по този път. Основните хипотези са три:

1. Правителството постъпва така, водено от инерцията, набрана от предшествениците му при опитите им за провеждане на реформата. Не трябва да се забравя, че голяма част от експертния състав на изпълнителната власт е наследен от бившите правителства.

2. БСП просто не бе готова за изборна победа от такъв мащаб. Всички помпозни изявления за детайлна и синхронизирана по вертикала и хоризонтала програма за управление се оказаха само празни думи. Затова в момента правителството разчита само на импровизации, които в контекста на сложната вътрешна и международна обстановка на моменти приличат на управленски конвулсии.

3. Чувството за бонапартизъм и месианство. Правителството е твърдо решено да преодолява проблемите със замах, отхвърляйки всякакви идеологически парадигми, включително и обещанията за смяна на модела и социалната му поносимост. То съзира фаталната неизбежност на една неолиберална политика и е готово да поеме отговорността за нея с надеждата, че в недалечно бъдеще едно възможно съживяване на икономиката може да оневини и оправдае неговите действия.

Най-голяма е вероятността действията на правителството да са функция на комбинация от трите хипотези. Това поражда неубедителност на действията му, недоверие при възприемането им от широката общественост.

Второ, налице е принципно несъответствие на прокламираните идеи и обещания в предизборната платформа и програмната декларация с прагматичната политика през първите сто дни. Не става дума за отделни разминавания или за пълна несъстоятелност на предприетите действия. Напротив, реакциите и инициативите на правителството съвсем не са лишени от вътрешна логика и интегритет. Въпросът е в тяхната целесъобразност по отношение на ситуацията в страната и във възможността да удовлетворят недвусмисления вот на собствения електорат за промяна в начина на провеждането на реформата. Ако в първия случай отговорът е най-малко проблематичен, то във втория несъответствието е явно и в съдържанието, и в избраните пътища за реализация.

Очертава се тенденция подкрепата на правителството да се концентрира все повече във високите етажи на властта и да разчита на гилотината на механичното мнозинство в парламента.

Парламентарната група започва да гравитира около правителството и да се отдалечава дори и от собствената си социална база /въпреки че по редица въпроси се забелязват вътрешни, старателно прикривани принципни разногласия/. Засега, изглежда, че в разчета влиза и незаинтересоваността или безсилието на електората и представящите го други структури на гражданското общество, в т.ч. и синдикатите, да се противопоставят ефективно на подобен процес. Изстласкването им на периферията може да разчисти пътят за влияние на чисто корпоративни интереси върху процеса на вземане на решения, включително и на правителствено равнище.

Трето, упражняването и консумацията на властта от правителството ражда нови вътрешни и външни противоречия. Преразпределението на властта след изборната победа изглежда естествено и дава възможност за възнаграждаване на победителите и на тези, които са ги подкрепяли. В условията на прехода този процес се регулира не само от користни или безкористни амбиции и заслуги, а много повече от възможностите за разширяване на властовия периметър в икономическата, социалната, културната сфера. В резултат се получават два ефекта:

1. При този подход и неизбежно либералната по характер реформа правителството няма реална възможност за избор и се конфронтира не само със силите на политическата опозиция, но и с други независими обществени структури и институции, които се явяват в определена степен конкуренти. Този сблъсък е органично вплетен в процеса на трансформация и не е плод на словесни или волеви изяви на честолюбивите участници. Илюстрация за това са конфликтите с президентството, синдикатите, средствата за масово осведомяване, съдебната власт, дистанцирането от проблемите на православната църква и др. Конфронтацията принуждава политическото ръководство на БСП и правителството да действа като затворена система, което отново крие опасност от корупция, господство на групови интереси, авторитаризъм и в партията, и в изпълнителната власт.

2. Вторият ефект е вътре в социалистическата партия, където остават невъзнаградени и разочаровани активисти на различни нива, за които посоченото по-горе принципно несъответствие може да се окаже шанс да компенсират пропуснатите възможности.

Четвърто, социалното партньорство и социалният мир за пореден път са заплашени от дестабилизация. Този мир би могъл да бъде гарантиран по два начина - или чрез постигане на стабилни договорености с организациите на наемния труд и работодателите, или чрез тяхното елиминиране. Правителството се люшка между двете алтернативи, като в резултат не постига съществени резултати в нито една от двете посоки.

1. Pro forma, за пред света и електората си, правителството на БСП успява да регистрира някои резултати след труден диалог със социалните партньори, непрекъснато се правят опити да бъдат приобщени синдикатите и работодателите към едностранни решения на кабинета, за да им се придаде по-приемлив за обществеността облик. Под натиска на синдикатите правителството се принуждава да прави отстъпки, без да получи възможните популистки дивиденти от тях.

2. В същото време правителството се опитва да води йезуитска политика най-вече спрямо синдикатите. Прикритите удари под пояса, използването на принципа "разделяй и владей" и т.н. не са случайни нюанси в политика на управляващите спрямо КНСБ и КТ "Подкрепа". Съвсем логично е едно правителство, подкрепяно от еднопартийно парламентарно болшинство, да се опитва да елиминира всеки синдикат, който не е обвързан с неговата партия. Тази логика обяснява и антисиндикалната политика на правителството на БСП, въпреки че, афиширайки се за "ляво", то поне на теория би трябвало да бъде "по-дружелюбно" настроено спрямо синдикатите. Новото поколение лидери на БСП още не може да приеме модерните индустриални отношения като органична част от процеса на демократично формиране на националната социална и икономическа политика. То все още вярва, че може само със силовите ресурси на властта да прокарва решенията си и да осъществява реформата.

Това на свой ред може да наложи сближение между идейно различните синдикати и обща защита срещу силовия характер на изпълнителната власт. Основните синдикати вече сменят програмите си за действие и ги ориентират към враждебната за тях външна управленска среда.

В заключение следва да се отбележи, че разнопосочността и двуличието в отношението на правителството към социалните партньори без съмнение го лишават от единствената възможност да получи широка социална подкрепа за избрания от него начин на провеждане на икономическата реформа и провокират опасно социалния мир в страната.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМИЯ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ПО ПОВОД НА 100-ТЕ ДНИ УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НАДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Независимият профсъюз /НП/ "Единство" анализира дейността на правителството за изминалите сто дни в контекст на предизвестената платформа на Демократичната левица и декларацията на министър-председателя пред парламента при избирането му. Друг подход би бил злонамерен и клеветнически.

За НП "Единство" стоте дни са само начало в управленската дейност на кабинета на г-н Ж. Виденов. Те са сигнален старт в осъществяване на поети към народа отговорности. За това добронамереността трябва да е в основата към точна и справедлива оценка, защото става дума за българската социално-икономическа съдба и държавност.

Голяма част от гласоподавателите дадоха вот на доверие на Демократичната левица, смятайки, че тя може да спре хаоса, безпътието и разрухата и да започне изграждането на социално справедлива и силна законова държава. Такава държава искаме и трябва да бъде Република България, за да спрат спекулативно-криминалната престъпност, инфлацията и безработицата и да се съживи производството. Връщането на старите и нови пазари са нужни за икономиката ни.

Правителството с такт доказва, че държи на своята програмна декларация и нея най-последователно изпълнява. Инфлацията е обуздана и се почувства оживление в производството. Бюджетът за 1995 г. е внесен в Народното събрание и доказва, че са гарантирани техническо осигуряване на армията и социалното оцеляване на бедните и материално слабите. В парламента са внесени законопроекти за преструктуриране на икономиката и твърда борба с престъпността. Активна е външната политика и за радост тя става обслужваща вътрешните и националните интереси на народа. Възвръщат се по целесъобразност много традиционни пазари и е сложено началото на кооперативна консолидация във финансите, промишлеността и селското стопанство. Принципите за собственост, в т. ч. и частната, стават свято дело. Всичко в тези посоки е приоритет в дейността на кабинета. И все пак ние смятаме, че като екип правителството не е особено сполучливо. В него има хора, които нямат качества на държавници, а някои дори са уличени в мафиотсхи склонности. То не е на БСП, а на демократичната левица. Това е от полза за социалистите и техните пленуми ненужно се превръщат в политически опекуни на Министерския съвет. Това е погрешен, стар навик. Не е толкова добра и връзката на правителството с извънпарламентарните сили, движения и синдикални централи. На порочна основа продължи дейността на тристранното партньорство. Там е на показ анархосиндикалнзмът, той често се проявява чрез г-н Кръстьо Петков и г-н Константин Тренчев в синдикален екстремизъм. Несправедлив и лош е подходът на много министри към синдикалните централи. Те се третират като "наши" и чужди. В тази насока очакваме мъдри преоценки и разумни нови схеми на работа.

НП "Единство" се ограничава и в тази рамка дава своята оценка за положителното и отрицателното в дейността на правителството за изминалите сто дни. Правиме го добронамерено и вярваме, че кабинетът на г-н Жан Виденов ще се отнесе критично и самокритично към работата си. Пожелаваме му успехи в работата и здраве.

Осъждаме всякакви опити да се клевети правителството и тотално да се отрича дейността му. Това може да го сторят безотговорни и злонамерени люде.

София, 5 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ ПРИ "ПОЛИГРАФИЯ" АД - ПЛОВДИВ, ДО МИНИСТЪРА И ДО ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА ПО ПОВОД НА ПРОМЯНАТА В СЪСТАВА НА БОРДА НА ДИРЕКТОРИТЕ. Документът е адресиран и до средствата за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ Г-Н КОСТОВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н БОГДАНОВ,

Отново вашето министерство пренебрегва неоснователно обоснованото становище на колектива на "Полиграфия" АД - Пловдив, за тричленен борд на директорите. Затова настояваме за петчленен състав на директорите, който преди всичко да се състои от професионалисти, които ще осигурят просперитет на дружеството, сигурни работни места, стабилно заплащане, градивна социална политика, и да гарантира справедлива приватизация в интерес на колектива. Смятаме, че исканията на полиграфистите ще бъдат уважени така, както трябва. Надяваме се на здравия разум на Министерството на културата за един легитимен и удачен борд на директорите в състав:
1. Спас Гърневски - икономист - за изпълнителен директор
2. Веселин Йовчев - инженер полиграфист
3. Данчо Тончев - инженер полиграфист, главен асистент и кандидат на техническите науки
4. Георги Георгиев - икономист от Министерството на промишлеността
5. представител от Министерството на културата, Министерството на образованието или Министерството на финансите.

Зад това решение на стачния комитет и на двата синдиката - Национален професионален съюз /НПС/ и Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/, застава и цялото Оперативно бюро, състоящо се от заместник-директор и началници на функционалните отдели в дружеството. Оперативното бюро декларира, че няма да сътрудничи на наложен от вас друг състав на съвета на директорите. Само с предложения по-горе състав сме в състояние да изпълним разработената и приета от досега работещия борд на директорите бизнеспрограма за бъдещото развитие на "Полиграфия" АД.

Това е последният компромис от наша страна и стачните действия продължават до удовлетворяване на нашите искания.

Декларацията беше приета с пълно мнозинство от колектива на "Полиграфия" АД - Пловдив.

Пловдив, 5 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ,МИР, ХЛЯБ", ПРИЕТ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС /10-11 МАРТ 1990 Г./, ДОПЪЛНЕН И ИЗМЕНЕН НА ВТОРИЯ КОНГРЕС /14 - 15 МАРТ 1992 Г./, НА ТРЕТИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС /12 СЕПТЕМВРИ 1992 Г./ И НА ЧЕТВЪРТИЯ КОНГРЕС /25 - 26 ФЕВРУАРИ 1995 Г./.


РАЗДЕЛ II. ЧЛЕНСТВО. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 9 /1/ Членове на НСФ "ГМХ" могат да бъдат лица, приемащи този устав.

/2/ Съдебно регистрирани професионални организации могат да бъдат членове на НСФ "ГМХ", ако регистрираният от тях устав не противоречи на този устав.

/3/ Председател на самостоятелно регистрирано юридическо лице по предходната алинея, когато обединява над 1000 членове, е член на Федеративния съвет, а когато лицето има национална структура, с над 2000 членове, е член и на Изпълнителния съвет на НСФ "ГМХ".

Чл. 10. Членове на НСФ "ГМХ" не могат да бъдат лица и организации, призоваващи към расова дискриминация, към национална, религиозна, политическа, синдикална или друга ненавист, както и към насилие и война.

Чл. 11. Приемането на физически лица за членове на НСФ "ГМХ" става с решение на съответния изпълнителен орган след подаване на собственоръчно подписано заявление до избрано поделение на федерацията по месторабота или местоживеене. При отказ заинтересуваното лице може да обжалва решението пред висшестоящ орган или пред Федеративната контролна комисия /ФКК/.

Чл. 12 /1/ Организации се приемат за членове на НСФ "ГМХ" с решение на Федеративен съвет /ФС/ по предложение на Изпълнителен съвет /ИС/ след подаване на надлежно оформено писмено заявление, придружено с протоколно решение на компетентния орган на заявителя. При отказ заинтересуваната страна може да обжалва решението пред ФКК или пред конгреса.

/2/ Когато организация, членуваща в НСФ "ГМХ", не е съдебно регистрирана, получава статут на юридическо лице на основание решение по предходната алинея с удостоверение за принадлежност, подписано от съпредседателя на федерацията.

Чл. 13 /1/ Членовете на НСФ "ГМХ" са длъжни:
1. Да спазват този устав.
2. Да изпълняват отнасящите се до тях решения на органите на федерацията.
3. Да работят за постигане на целите и за изпълнение на задачите на федерацията в съответствие с компетенциите си.
4. Да спазват закона и нормите на човешкия морал.
5. Да плащат ежемесечно членския си внос.

/2/ Членският внос се определя в размер на 1 на сто от брутното месечно възнаграждение след приспадане на ДОД за наемните работници и в размер на 100 лв. месечно за упражняващите свободни професии и средните и дребните търговци.

/3/ Когато член на федерацията няма доходи, членският внос е в размер на 10 лева месечно.

/4/ Организациите, членове на НСФ "ГМХ", правят ежемесечно отчисления за Федералния бюджет, в размер на 40 на сто от всички свои приходи.

/5/ Централата на НСФ "ГМХ" отчислява ежемесечно 10 на сто от всички свои приходи на Национален фонд "Социално и синдикално подпомагане" към НСФ "ГМХ".

/6/ Организациите на територията на бившите окръзи, както и тези на територията на общините, ако има утвърдена регионална организация, отчисляват за техните бюджети най-много до 20 на сто от всички свои приходи по решение на съответната регионална организация.

Чл. 14. Членовете на НСФ "ГМХ" имат право:
1. Да участват в работата на поделението, на което са членове.
2. Да избират и да бъдат избирани в органите на федерацията.
3. Да дават препоръки към делегати и лица, в чийто избор са участвали, и да искат отзоваването им.
4. Да получават помощ от организацията за защита на своите права.
5. Да получават парична помощ при раждане на дете, при смърт на член от семейството, при финансови затруднения поради съкращение, ангажираност с профсъюзна дейност и др. В случай на смърт на член на организацията помощ се оказва на неговото семейство.
6. Да получава всяка информация, отнасяща се до него, свързана с решения и действия на организацията.

Чл. 15 /1/ Членството на НСФ "ГМХ" се преустановява в случай на:
1. Напускане по свое желание.
2. Изключване.
3. Смърт /на физически лица/.
4. Неплащане на членския внос, съгласно чл.13 за повече от три последователни месеца, по неуважителни причини.

/2/ Всеки член може да напусне организацията, като подаде писмено заявление за това до органа, който го е приел. Освобождаването се оформя с решение на този орган.

/3/ Всеки член е длъжен да обоснове пред ИС причините за неплащане на членския си внос най-късно до два месеца, следващи месеца, в който е трябвало да бъде платен.

/4/ За нарушение на този устав, за действия, уронващи авторитета на организацията, действия, несъвместими с предмета на дейност на организацията, могат да бъдат наложени следните наказания последователно:
1. Предупреждение.
2. Изключване.

/5/ Наказанията по предходната алинея могат да бъдат наложени от органите на поделението, към което виновното лице пряко членува, или от федеративните органи в негово или на негов представител присъствие, освен ако отсъства по неуважителни причини. При несъгласие с наложеното наказание заинтересуваната страна може да обжалва решението, с което то е наложено, пред висшестоящия орган спрямо органа, наложил наказанието.

/6/ Когато член на организацията е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, му се налага наказание изключване от федерацията.

Чл. 16 /1/ Синдикални организации със самостоятелен устав могат да бъдат асоциирани към НСФ "ГМХ", за което е необходимо решение на ФС.

/2/ Асоциираните към НСФ "ГМХ" синдикални организации имат право:
1. Да получават организационна помощ.
2. Да получават текуща информация за дейността на федерацията.
3. Да се обръщат с предложения и искания към органи на федерацията.
4. Да получат статут на наблюдатели във ФС.

/3/ В случай че асоциирани синдикални организации правят ежемесечни отчисления в размер на 40 на сто от постъпленията си от членски внос, могат да участват пряко в управлението на федерацията с един глас на упълномощен свой представител във ФС по предложение на ИС.

/4/ Асоциираните синдикални организации са длъжни да информират федерацията за своята текуща дейност и могат да участват солидарано в акции на федерацията, когато имат положително становище за това.


РАЗДЕЛ III. СТРУКТУРИ

Чл. 17 /1/ В НСФ "ГМХ" има следните поделения:

1. Синдикални групи. 2. Синдикални звена. 3. Синдикални секции. 4. Свободни синдикати. 5. Браншови синдикати. 6. Регионални обединения.

/2/ Поделенията съгласно предходната алинея стават юридически лица по реда на този устав.

Чл. 18. Организациите на НСФ "ГМХ" сами определят своята вътрешна структура в съответствие с този раздел.


СИНДИКАЛНИ ГРУПИ

Чл. 19 /1/ Синдикалната група обединява членовете на Федерацията в отделни работни участъци или смени.

/2/ Ръководен орган на синдикалната група е Общото събрание /ОС/.

/3/ ОС може да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете на синдикалната група, и взема решения с обикновено мнозинство, с явно гласуване.

/4/ Синдикалната група се представлява от координатор, който е и касиер на организацията.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЕТА/ "ЗА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ И НОВА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПРЕХОДЪТ КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, РАЗВИТИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И БЪДЕЩЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ". Автори на документа са Стефан Радославов и Стефан Златев, предложен е за дискусия на 41-я конгрес на Българската социалдемократическа партия /14 - 16 април 1995 г., София/.


V. СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА И ОБЕДИНЕНАТА ДЕМОКРАТИЧНА ЛЕВИЦА

Пред БСДП след "Избори-94" има четири главни възможности за политическо поведение.

1. Продължение на общоцентристката политика, водена досега от БСДП, със запазване на участието в ДАР или чрез създаването на някаква нова "ляво-дясна" формация.

Такава политическа линия означава самоповторение на един вече изчерпан тактически модел и поддържане на самозаблуждение, че се прави политика. Политическа коалиция, която не е спечелила избори, не е жизнеспособна и трябва да се изостави. Опитът на СДС, а и нашият собствен опит са достатъчно красноречиви. Освен това ДАР е символ на чужд лидер, доколкото е свързана с името на Александър Томов. За нас това е най-добрият начин на антиреклама.

2. Връщане на БСДП към позициите на "антикомунизма" марка-90 и към илюзиите за "обединена антикомунистическа опозиция".

Такава ще бъде естествената реакция на много честни социалдемократи, които обаче са останали на прага на 1992 г. и забравят цялото развитие на десницата в България. Нито СДС, нито Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия /НС-БЗНС, ДП/, нито никоя друга "дясна" политическа сила има нужда от БСДП. Те си имат Социалдемократическа партия /СДП/ и Нова СДП и дори те са им предостатъчни. За всички "твърди" приверъженици на антикомунизма социалдемокрацията е само "прикрит" комунизъм. Това предубеждение няма да се промени, каквито и усилия да полагаме. Приобщаването на БСДП към някаква "обединена антикомунистическа опозиция" от типа "всички срещу една партия" ще има за цена нашето пълно обезличаване и, което е много важно, освобождаването на цялото ляво пространство в обществото на БСП.

Ние сме антикомунисти толкова, колкото повече сме социалдемократи.

3. Безусловно и еднозначно обвързване на БСДП с БСП като цяло.

Една такава позиция би била предателство към идеите и принципите, ценностите и целите на социалдемокрацията както спрямо БСДП, така и спрямо самата социалдемократическа тенденция в БСП, която ще загуби външния си стимул и подкрепата в борбата с прокомунистическите хардлайнери. БСДП трябва да подкрепи БСП в борбата й с БКП в нея и извън нея, но от свои собствени позиции.

4. Излизане на БСДП в ролята на самотна "опозиция".

Тази позиция означава да продължим "борбата на два фронта" срещу БСП и СДС, но без съюзници. Това, което не можахме да постигнем заедно с други, едва ли ще постигнем сами, и то сега, когато след загубата на "Избори-91" и "Избори-94" нашата партия е в изключително тежко състояние. Очевидно и този път не е приемлив за БСДП.

Изходът за БСДП от най-сложната и трудна ситуация в нейната най-нова история не е в избора на една от четирите възможни линии на политическо поведение, а в техния синтез. Новата тактика на БСДП трябва да осигури постигането на определени цели, които имат жизненоважно значение за нея и за бъдещето на социалдемокрацията в България. Тези цели са:

- БСДП да не позволи други еднолично да реализират идеите и програмите й и да не се самоограничава единствено с пасивното и доказано самоубийствено наблюдение в търсене на грешки и пасивно поддържане на положителните действия на управляващите;

- БСДП да заеме веднъж завинаги активна позиция в защита и реализация на социалдемократическото бъдеще на България;

- БСДП да бъде реален фактор в управлението на страната и да има възможностите да оповестява пред широката общественост какво поддържа и с какво не е съгласна в действията на управляващата партия, както и какво предлага в замяна;

- БСДП, без да е в парламента, да може да проявява законодателна инициатива чрез парламентарната група на БСП, като сама предлага нови законопроекти и проекти за изменение на закони, както и да участва в обсъждането на законодателните идеи на БСП със свои експерти и консултации;

- БСДП най-сетне да осъществи собствената си кадрова политика и да подготви свои кадри за управлението, като ги изпита в реалната практика. Същевременно БСДП ще разполага и с властта да предотвратява необосновани репресии на свои членове и симпатизанти;

- БСДП да мотивира собствените си членове и да ги насочи към решаване на значими въпроси за сметка на дребното политиканстване, както и към непосредствено участие или подготовка за участие във всички нива на изпълнителната и стопанската власт;

- БСДП да добие тежест в общественото съзнание и да повиши интереса на симпатизантите си /които в преобладаващата си част са умерени, интелигентни и отвратени от конфронтацията хора/ за членство в партията;

- БСДП да добие необходимите възможности да реши радикално останалите си вътрешни проблеми и да се укрепи и разрасне като самостоятелна силна партия;

- БСДП да стимулира косвено вътрешните процеси в БСП към обновление и да бъде пречка на тенденциите за реставрацията на комунизма;

- БСДП да стане в очите на голямо множество хора гарант за демократичността на прехода.

Новата тактика на БСДП трябва да внесе качествена промяна в нейната роля на прогресивна политическа сила в следните направления:

а/ социалдемократическа опозиция на БСП, доколкото у нея се изявяват тенденции за реставрация на тоталитарния социализъм под каквато и да било форма - срещу рекомунизацията;

б/ лявоцентристка реформистка опозиция на БСП, доколкото у нея се изявява тенденция към "десен" преход в интерес на финансовата олигархия;

в/ социалдемократическо партньорство с БСП за подкрепа на националните интереси и "левия" регулиран преход към социална пазарна икономика и демокрация в интерес на хората на труда.

Новата тактика на БСДП изисква тя да се превърне в активен и динамичен коректив на БСП и в управлението на обществото - една роля, която намира израз както в критиката, така и в партньорството в политиката за социалдемократически преход към гражданско общество. Това означава, че новата политическа линия на БСДП трябва да съдържа няколко стъпки, които да осигурят както нейното оцеляване, така и постигането на стратегическите й цели.

Първо. Излизане на БСДП като самостоятелен политически субект. Отказ от "ляво-дясна" центристка политика. Напускане на ДАР.

На практика това означава, че трябва да престанем да се самозасенчваме с безплодни коалиции. Още от създаването си ДАР се тресе от противоречия и всяка надежда за успех в неговите рамки през предстоящите местни избори е илюзорна. Всъщност много наши местни организации вече търсят за тези избори партньорство извън ДАР.

Второ. Участието на БСДП в законодателната дейност чрез парламентарната група на БСП и нейните експертни екипи.

Необходимо е БСДП да има възможност да предлага свои проекти за нови закони и за изменение на съществуващата законова база, както и да участва в обсъждането на законотворчески предложения на БСП. Приемането от страна на БСП на нашите законови идеи за кооперациите, кооперативните финансово-кредитни институции, за земята и свързаната с връщането й поземлена реформа и много други ще бъде генерална проверка на възможностите за партниране с тази партия.

Освен това промените в Закона за кооперациите и узаконяването на статута на популярните банки не търпят никакво отлагане и ние сме длъжни да осигурим законовите условия за провеждането на кооперативната реституция и цялостна реформа на кооперативното дело у нас в интерес на собствения си електорат.

Трето. Постепенно включване в структурите на изпълнителната власт на кадри от БСДП. Първоначално е разумно да участваме в управлението на по-ниски нива /без министри/, като постепенно увеличаваме количеството на това участие. При наличието на положителен опит от партньорството можем да участваме и с наши министри /ако има условия за това/.

Четвърто. Сътрудничество между БСП и БСДП на международно, балканско, европейско и световно равнище. То трябва да е от взаимен интерес за двете партии и в интерес на България.

Нашата външнополитическа подкрепа на БСП безспорно ще издигне международния й авторитет и ще подобри шансовете за по-бързо приемане в Социалистическия интернационал. Но безспорно е и това, че ако БСП успее в реализацията на властта, Социнтернът ще се отвори за нея въпреки БСДП. Въпросът за влизането на БСП в Интернационала зависи единствено и само от БСП - ако социалистите провеждат последователна социалдемократическа политика, БСДП трябва да им съдейства за преминаване през всички многобройни степени, за да стигнат до пълноправно членство. Ако за едно ниво БСДП е казала "да", то за следващото БСДП може да изрече твърдо "не", стига БСП да го е предизвикала с поведението си. БСДП не може повече да се държи като опекун на БСП пред международната общественост. Една такава позиция при явни успехи на БСП в бъдеще само намалява нашия авторитет и създава впечатлението за стремеж към социалдемократически монополизъм.

Освен това геостратегическите интереси на Социалистическия интернационал и особено на големите европейски партии изискват приобщаването на България към Европа много повече, отколкото идейната близост. Процесът на интеграция на България към Европа може да изпревари "узряването" на БСП за членство в Интернационала.

Пето. Взаимодействие между БСДП и БСП за участие в:
- местните избори 1995 г,
- президентските избори 1997 г,
- парламентарните избори 1998 г.,
на основата на конкретни централни и локални договорености.

Взаимодействието между БСДП и БСП в изборите за представителните законодателни и изпълнителни органи на държавата и на общинското самоуправление не означава споразумяване за предизборна коалиция, а договаряне за подкрепата на определени кандидати - всеки път съобразно конкретната обстановка и винаги във взаимен интерес:
- в едни случаи - подкрепа на кандидати, излъчени от БСДП или БСП;
- в други случаи - подкрепа на кандидати на други партии или коалиции;
- в трети случаи - подкрепа на независими кандидати.

Разбира се, това предполага сериозни изменения в действащия избирателен закон.

Що се отнася до предстоящите местни избори, достатъчно е БСДП да потвърди своето решение за представяне на пълна свобода на организациите си в определянето и подкрепата на кандидатите за кметове и общински съветници.

Дали нашите организации ще се договорят с БСП или други партии, те сами да решават съобразно обществените интереси на населеното място и съобразно своите интереси. Нищо не пречи също така БСП да подкрепи за президент кандидат, посочен от БСДП. Нещо повече, без подкрепата на електората на БСП в бъдещите президентски избори никой кандидат за президент не може да бъде избран или ако бъде избран - няма да се ползва с доверието на значителна част от избирателите.

До следващите парламентарни избори има достатъчно много време, за да се определят още отсега начините и средствата за участие на БСДП в тях, но тя трябва да създава условия за това още днес. Опитът от загубата на "Избори-91" и "Избори-94" трябва да ни е научил на нещо. Най-малкото, което трябва да постигнем, е приемането на нов избирателен закон, а това в 37-то Народно събрание може да стане само с мнозинството на БСП.

Шесто. Полагане на началото на обединението на демократичната левица в България в един следващ етап на развитие:
а/ чрез включване на нови социалдемократически сили в Българския социалдемократически съюз;
б/ чрез изграждане на социалдемократическа конфедерация /федерация/ или конфедерация /федерация/ на демократичната левица в България, ако се създадат условия за това.

На първо време е необходимо да се активизира дейността на Българския социалдемократически съюз - първата и единствена засега лявоцентристка политическа формация в България. Пристъпването към следващата крачка ще зависи от много обстоятелства и преди всичко от самото вътрешно развитие на БСП през следващите месеци и години.

Осъществяването на изложената програма за партньорство между БСДП и БСП трябва да бъде подчинена на строго определени и предварително изяснени изисквания.

На първо място запазване на суверенитета на двете партии. Партньорството между тях следва да се осъществява съобразно развитието на самата политическа, икономическа и социална обстановка в страната и без всякакво изнасилване на естествените процеси вътре в демократичната левица и в БСДП. Важно е да се следва посоката на обединение на демократичната левица, но не на всяка цена.

Нашето партньорство трябва да се осъществи единствено на базата на равнопоставеността на взаимоотношенията /макар и с отчитане на съществуващите различия в относителната тежест на двете партии в актуалните електорални предпочитания и произтичащата от това разлика в обществените отговорности за всяка една от тях/. Необходимо е безпрекословното запазване на самостоятелността и самодейността на всяка от партиите и отричане на всяка възможност за намеса във вътрешнопартийните работи на другата страна. Важно условие е спазването и последователното следване на ценностите на социалдемокрацията /всяко компромисно действие по отношение на тези ценности може да бъде предприемано само като временна мярка и единствено на базата на взаимно съгласие в интерес на България/.

На второ място, при всяка следваща стъпка трябва да се осъществява съчетаване на взаимните интереси на всички участници. БСДП още не се е научила да отстоява своите интереси. Нашата партия достатъчно се жертва за благото на България. Време е да се погрижи за себе си. Социалдемократите са честни и скромни труженици за народното добро. Те заслужават по-добра съдба.

Дали БСП има интерес от унищожаването на БСДП, тепърва ще се види. Може би стойността на нашето партньорство има за нея по-голяма тежест именно ако БСДП е с по-голямо национално и външно значение. Сред ретроградните сили в БСП ще се намерят хора, които ще се опитат да ни претопят, но ако сме със съзнанието, че леки пътища няма и се подготвим за отпор на подобни тенденции, опасност за партията ни няма да има.

Партньорството с БСДП е крайно необходимо за социалдемократическите сили в самата БСП. Същевременно провеждането на такава нова линия е единствената жизнеспособна алтернатива за БСДП. За да се осигурим напълно от изненади, преди осъществяването на каквото и да е взаимодействие, трябва да бъдат уточнени, подписани и максимално разгласени правилата и условията за него.

На трето място, целият процес на партньорство трябва да бъде прозрачен и обективно осветен за обществеността у нас и в света. Това изисква да няма нищо "тайно" и "задкулисно" не само за нашите членове, но и за цялата общественост. По този начин ще се изпреварват неминуеми опити за спекулации от рода са[на?] "сделки" или "безпринципност". Когато всичко е прозрачно, когато ние, БСДП, сме в широко оповестявана позиция на активно, отговорно и принципно сътрудничество, обществото трудно ще повярва на инсинуации, клевети и опити да бъдем представени като партия и хора, на които им "извиват ръцете", които целят "властта на всяка цена", и т.н. Умните, мислещите, непредубедените ще ни разберат. Злонамерените и сега ни наричат "комунисти" и злорадстват срещу нас, каквото и да правим или да не правим. За нашите действия и резултати от тях е необходимо редовно да известяваме Социалистическия интернационал, както и всички сродни с нас партии членки, имащи отношение към Европейския регион. По този начин можем да получаваме и външна оценка за развитието на отношенията между БСДП и БСП и си осигуряваме сериозна международна защита срещу възможни нелоялни действия от страна на БСП.

Новата политическа линия на БСДП изисква пълна гласност и откритост. Обществото трябва да знае, че БСДП съзнателно и свободно по своя воля определя политиката си.

На четвърто място, между БСДП и БСП трябва да се изгради постепенно една система на взаимно зачитане преди всичко от долу на горе - от местните организации, които най-добре знаят състоянието на проблемите на обществото и най-добрите начини и средства за тяхното решаване. Всяко натрапване на такова поведение "отгоре" е обречено на провал. Доверие е необходимо на всички равнища, но то не може да се опира само на една "честна дума". Зачитането между БСДП и БСП трябва да разполага със сигурни средства за пресичане на всеки опит за вътрешно вмешателство, нелоялност и всяко друго нарушаване на приетите цели, принципи и идеи, правила и договорености. Средствата за взаимен контрол между БСДП и БСП трябва да се договарят ясно и точно още от самото начало. БСП трябва да знае, че БСДП е неин суверенен партньор и критичен коректив, но не и прислужник.

Безспорно изпълнението на предлаганата програма за развитие на левицата и на социалдемокрацията в България ще трае твърде дълго време и ще обхване началото на XXI век.

Главното в нашата нова политика е, че-БСДП решава да бъде динамичен регулатор на процесите на консолидация в демократичната левица, защото това е нова, обективно сложила се задача в полза на обществото, която естествено защитава и собствените й политически интереси. За да се постигне тази цел, е необходимо преди това, БСДП да се превърне в активен динамичен коректив и партньор на БСП в хода на политическите и икономическите реформи, които ще осигурят социалдемократически преход на България към гражданско общество.

На дълъг път се тръгва с малка крачка. Но за първата крачка винаги е необходима смелост.

Разбира се - ще се появят и трудности. Освен остатъчния антикомунизъм /"Те победиха и сега ще ни претопят", "За комунистите най-добрият е мъртвият социалдемократ" и т.н./ ще възникнат и чисто морални проблеми /"Победиха ги и те сега "клекнаха", "Продават се за паница леща" и т.н., и т.н./. Тези трудности обаче ще бъдат повече в нашето собствено съзнание, отколкото в общественото мнение.

Ако толкова държим на общественото мнение, ние трябва да си осигурим достъп до него, а това можем да направим само чрез средствата за обществено осведомяване: Българско национално радио /БНР/, Българска национална телевизия /БНТ/, пресата и т.н., които ще бъдат лоялни само към "големите на деня", както винаги досега. Така че нашата нова политика се обуславя и от необходимостта за осигуряване на достъп до медиите. Информационната "смърт" само по себе си е напълно достатъчна, за да "изчезне" БСДП от политическия живот.

Както винаги "критици" ще се намерят, но те не могат да решат нашите проблеми.

Седмо. В хода на новото поведение БСДП трябва да поддържа постоянни връзки и с политическите сили от десницата и особено с БЗНС, ДП, РДП, СДП в СДС, Политически съюз /ПС/ "Нов избор" и да има готовност за съвместно политическо действие с тях срещу БСП, ако в нея надделеят ретроградните сили и тя вземе курс към реставрация на авторитарния социализъм, против интересите на трудовите слоеве на народа. Това трябва да бъде изразено ясно в разговорите с БСП и пред обществеността. При изпълнението на своята нова тактическа програма БСДП трябва да запази свободата на избора, готовност за изпреварващо действие и добра дисциплина.

Нека отново да напомним старата максима: "Няма вечни приятели - има вечни интереси."

/Пресслужба "Куриер"/


14:30:00
10.05.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Мария Иванова
                                           Галина Дамянова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!