10 декември 1993


София, 10 декември 1993 година
Брой 242 /1030/


София, 10 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "НАКЪДЕ ВОДИ БЪЛГАРИЯ ДПС?" НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, ПО ПОВОД НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ.


На националната конференция на Движението за права и свободи /ДПС/ бе демонстрирано неприкрито незачитане към българските държавни институции - президент, парламент, правителство и политическите сили в страната. Ясно и открито ДПС заяви, че ще пренебрегва националните интереси на България, за да извоюва "права" за собствения си електорат.

Решенията на конференцията на ДПС бяха последвани от опит с приписване на абсурдни измислици, за да бъде дискредитирана ВМРО.

Атаките срещу конституционния ред и националните интереси на България и новата ескалация на напрежението в Западните Родопи са темите на пресконференцията на ВМРО в сряда /8 декември/ 1993.

София, 7 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ОБЩИНИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И СЪСТОЯНИЕТО НА ОБЩИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ.


За всеки гражданин на страната, който ежедневно търпи последиците от недостига на средства по местните бюджети, и то за основни, жизнени нужди, е ясно, че правителството със своята безотговорна и некомпетентна политика е всъщност главният виновник за това. Ето защо като избрани непосредствено от населението и като хора, които имат правото да питат от името на избирателите си, ние се обръщаме към средствата за масова информация да направят достояние на нашата общественост истината за критичното състояние на общините и причините за това.


ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И СЪСТОЯНИЕТО НА ОБЩИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

В края на 1993 г., четири години след началото на демократичните промени в страната, състоянието на общините е критично. Това се дължи не само на сложността на прехода, на кризисната ситуация на Балканите, на тежката стопанска конюнктура, но и на редица принципни и последователни във времето действия на сегашното правителство. Обещанията за развитие на демократичния процес са съчетани със засилваща се централизация на държавната власт и отнемане основни права на населението. Всеки гражданин добре си спомня с каква програма и с какви обещания дойде на власт "правителството от експерти" на проф. Беров - ниска цена на прехода, социално ориентирана пазарна икономика, ред и сигурност за гражданите, бърза и масова приватизация и т. н. Още тогава бе ясно, че зад гръмките приказки се крият демагогията и огромното желание за власт на подкрепящото го парламентарно мнозинство.

Парламентарното мнозинство и правителството не можаха да разберат, че демократизацията означава децентрализация не само на дейностите, свързани с основните потребности на населението, но и даване възможност на местната власт да осигури финансово тези дейности. Типичен пример за това е тоталното централизиране на системата за определяне и събиране на данъци. Данъчната администрация е подчинена на Министерство на финансите и провежда своя собствена политика и на практика се оказва, че не само не е в състояние да изпълни приходната част на бюджета, но дори и да осъществи елементарен контрол на данъчните субекти.

Силно са ограничени възможностите на общините да влияят върху приходите от местни данъци и такси, а е факт разнообразието на условията в отделните общини и тяхната специфика. Докато във всички страни по света системата на местни данъци и такси е важен елемент при формирането на приходите и неотменимо право на органите на местно самоуправление е да осъществяват политиката в тази област, общините в България са в ролята на подчинен, който непрекъснато трябва да изпълнява разпорежданията на централната държавна власт. Това е в пълен разрез с постановките на Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Късното приемане на бюджета, едва в средата на годината, постави пред органите на местното самоуправление трудноразрешими проблеми. Правата, които Законът за местното самоуправление и местната администрация дава в частта му за самостоятелност на общностите, изразено чрез автономност на местните финанси, бяха грубо нарушени още при разработването на основните принципи на бюджета.

И най-общият анализ на приходоизточниците на бюджета за 1993 г., размерът на дефицита и източниците на неговото финансиране показваха, че прокламираната политика на правителството ще претърпи пълно фиаско и че някой трябва да плати цената на тази некомпетентна политика. Как да си обясним, че бяха планирани приходи от данък върху печалбата от нефинансовите предприятия и финансови институции /държавни, общински и частни предприятия, банкови и кредитни институции/ в размери, които нямаха никаква връзка с действителното им икономическо състояние и на практика не бяха подкрепени с каквато и да е програма за преструктуриране на икономиката и насърчаване на частната инициатива. Тази стъпка бе само един от елементите на цялата хаотична и непоследователна политика на правителството.

На тази основа, без да отчита процесите на инфлация, падането на покупателната възможност на населението и свиването на производството в условията на продължаваща стагнация, правителството определи субсидиите от Републиканския бюджет за местните бюджети. На практика равнището им по съпоставими цени беше с 30 до 40 % по-ниско от субсидиите за 1992 г. Общините бяха ощетени не само от ниското равнище на субсидиите, но и от порочния начин на тяхното разпределение. Министерството на финансите със своята методика /формирана без общинско участие/ определи субсидиите и постави в неизгодно положение преобладаващата част от общините, особено най-големите от тях. Явно, че и тук правителството не можа да избяга от преследването на определени политически цели.

Без никаква връзка с реалните възможности на бюджета се пристъпи към увеличение на заплатите, индексация на пенсиите и социалните помощи, което обаче беше само един социален блъф. Когато дойде времето за действителното плащане на обещаните пари, то бе вменено като задължение на общините, без да бъдат осигурени реални средства за това.

В средата на годината с приемането на Закона за държавния бюджет за 1993 г. бе извършено ново, този път фактическо намаление на приходната част на общинските бюджети. Намален бе с 20 пункта делът за общините при разпределението на постъпленията от данъка върху общия доход. Само с това решение общинските бюджети в страната бяха ощетени с няколко милиарда лева. Особено ощетено беше населението на големите градове, където са концентрирани заведенията на здравеопазването, просветата и културата, както и други дейности, присъщи на високо урбанизираните структури.

Още в средата на годината кметове от цялата страна в декларации до Народното събрание и правителството поставиха проблемите на общините в цялата им острота. През септември кметове - избрани с бюлетината на Съюза на демократичните сили, предложиха актуализация на бюджетните субсидии за общините с цел да не се допусне срив в общинските дейности от социалната сфера. С това бе дадена възможност на правителството на практика да покаже, че стои зад своите решения. За съжаление и досега няма реакция. На практика общините бяха оставени сами да търсят изход от ситуация, в която бяха вкарани не от друг, а от самото правителство. То остана глухо и нямо и за исканите от общините безлихвени заеми, което е една нормална практика в тежка ситуация като тази. Правителството явно използва двоен стандарт, защото сумите, необходими на общините, са десетократно по-малки от предвидените за опрощаване заеми на предприятията, т. нар. "лоши кредити".

Реалните резултати за изпълнението на разчета за разходите за социално-културни дейности в общинските бюджети към 30 октомври 1993 г. напълно потвърждават казаното дотук. Информацията за състоянието на 28 общини, между които най-големите градове в страната - София, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Хасково, Пазарджик, Видин и др., на територията на които живеят 41 % от населението на страната, показва, че са получени само 66,9 % от субсидията, предвидена със Закона за държавния бюджет за 1993 г. финансирани са само 67,1 % от разчетените с общинските бюджети разходи в социалната сфера. По отделни дейности изпълнението е следното: за образование - 69,2 %, здравеопазване - 67,7 %, култура - 63,6 %, социални дейности - 58,3 %. Критично е положението с осигуряването на средства за безплатни лекарства - 64,9 % от разчета, и за социални помощи - 66,8 %.

В здравеопазването състоянието е плачевно - липсват средства за осигуряване на животоспасяващи лекарства, консумативи, храна, за отопление и заплащане на висококвалифицирания труд на медицинския персонал. Не по-различно е състоянието на училищата, детските градини и детските ясли, заведенията за социални грижи, където става въпрос за оцеляването им през тежките зимни месеци. Липсват средства за отопление, за храна, за учебни пособия, да не говорим за разходи за неотложни ремонти по сградите. Творците и специалистите от сферата на културата, които най-много се нуждаят от подкрепа в тези трудни за тях времена, също не могат да получат разчетените в общинските бюджети средства.

За да отговорят на неотложните социални потребности на населението, гарантирани в конституцията /безплатно здравеопазване, образование и социални грижи/, и да изпълнят приоритетите, заложени в Закона за държавния бюджет за 1993 г., общинските управи са принудени да насочват изцяло мизерните си касови постъпления по бюджетите си към тези дейности. За сметка на това почти напълно е спряно финансирането на жилищните програми, чистотата и благоустройството, поддържането и изграждането на пътища, водопроводи и канализации. Замразени са обекти, чието влизане в действие би решило в определена степен проблемите на хиляди семейства, живеещи в трудни битови условия. Рязко се влошава качеството на транспортните и комуналните услуги, спряно е строителството на здравни заведения, на училища и културни заведения. Принудителното прекратяване на финансирането на тези общински дейности има и друг негативен социален ефект - обричат се на липса на доходи и безработица десетки хиляди заети в общинските предприятия и фирмите, работещи по общински проекти.

Естественият въпрос, който възниква, е кога най-после правителството ще изпълни задълженията си по Закона за държавния бюджет? Ние, като представители на кметските управи, искаме да знаем докога ще трябва да чакаме дължимите ни субсидии от държавния бюджет и постъпленията от данъци, кога най-сетне управляващите парламентарни политически сили ще разберат, че общините не трябва да бъдат жертва на политически борби и заложници на безотговорното правителство на проф. Беров?

На всички граждани трябва да е ясно, че не става въпрос само за изпълнение на задълженията на правителството към общините през 1993 г. Ако бюджетът за следващата година отново бъде подготвен, внесен и приет по същия начин, както тази година, без да се отчита мнението на общинските управи, които са най-близко до проблемите на населението, и ако правителството го изпълнява по същия начин, съществува реалната опасност през следващата 1994 г. да се стигне до окончателно дискредитиране на местното самоуправление и вълната невъзможност за осъществяване на основните дейности от социалната сфера.

Ето защо ние чакаме отговор от Министерския съвет и лично от министър-председателя проф. Беров, и то не празни обещания и безотговорни твърдения, а прякото му ангажиране в решаването на поставените от нас въпроси. Ние сме в очакване на незабавното изплащане на дължимите на общините субсидии и събиране на данъците по местните бюджети, както е заложено в Закона за държавния бюджет за 1993 г.

София, 3 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 10 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА МЕДИЦИНСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ.


Медицинска федерация "Подкрепа" остро реагира срещу съдбата на здравеопазването, която се подготвя от кабинетните решения на настоящото правителство.

В условията на влошено демографско и здравословно състояние на нацията бюджетът осигурява едва 42 лв. храноден и 32 лв. лекарстводен в болничните заведения. Това означава пълен крах на минималните медицински услуги, които до момента гражданството е ползвало. С така предложените средства за поддръжка на болниците и лечение по проектобюджета за 1994 г. се узаконява абсурдът - болните да закупуват необходимите им за лечение медикаменти и храна преди постъпване в болничното заведение. Този бюджет отключва и ще узакони черния пазар на медицинските услуги.

Опитите да се "замажат очите" на отделни социални групи с изстрадана коледна заплатка за сетен път показва липсата на стратегическо мислене в настоящия управляващ екип.

Правителство, което с действията и бездействията си извежда цвета на нацията на улиците и площадите, пее лебедовата си песен и превръща съществуването ни в агония.

За спасяването на професията Медицинска федерация "Подкрепа" обявява като начало символични протестни действия от 13.12.1993 г., които последователно ще ескалират.

София, 7 декември 1993 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА "МЕДИЦИНСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА": д-р Н. Кътев


*  *  *

София, 10 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ ПО ПОВОД ТВЪРДЕНИЯ НА СТОЛИЧНИ ВЕСТНИЦИ.


В последно време в няколко столични вестника се твърди, че Синдикатът на българските учители е подписал споразумение с правителството и че е поел ангажимент да не стачкува до 1995 година. В тези твърдения няма никаква истина.

1. Синдикатът на българските учители не е подписвал споразумение с правителството.

2. Синдикатът на българските учители не е поемал ангажимент да не стачкува до 1995 г.

Вярваме, че чрез вас нашето опровержение ще стане достояние на обществеността.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ив. Йорданов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ПОВОД ТРАГИЧНАТА СМЪРТ НА КАПИТАН АНДРЕЙ ГРИГОРОВ ОТ СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И ТЕЖКОТО РАНЯВАНЕ НА КОЛЕГИТЕ МУ ДАФИН ТОДОРОВ И
МИХАИЛ ЛЕВЕНСКИ.


ГОСПОДА ОФИЦЕРИ,
СЪНАРОДНИЦИ,

На 6 декември 1993 г. в 12 часа при изпълнение на служебния си дълг трагично загина капитан Андрей Григоров от Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Други двама колеги - Дафин Тодоров и Михаил Левенски, бяха тежко ранени.

Още две деца останаха сираци, а Дафин Тодоров попълни армията на инвалидите.

За кой ли път сме свидетели на растящата наглост, техническа и огнева мощ на престъпния свят и на пълното законово, организационно, техническо и финансово безсилие на пазителите на реда.

Колко още колеги трябва да загинат, за да бъде чут гласът ни, че без надеждна законова защита полицаят е жалка мишена пред оръжията на професионални убийци? Колегите ни са поразени с автоматично оръжие, далеч по-съвършено от щатните образци, с които разполагаме. Двама от тях са простреляни в областта на гърлото, което недвусмислено свидетелства, че е стреляла ръката на добре трениран убиец.

Намериха се цинични журналисти, които набързо обвиниха разстреляните в липса на професионализъм, без да познават досегашната им служба и организацията на тази акция.

Категорично възразяваме срещу прибързаните примитивни трактовки на трагичния инцидент. Той за сетен път показва, че престъпният свят става все по-безжалостен и по-брутален, защото се чувства недосегаем.

С действия и с бездействие висши държавни чиновници разбиха службите на Министерство на вътрешните работи /МВР/ и продължават все по-широко да разграждат страната ни. Докато депутати стават милионери, правейки си удобни закончета, най-смелите пазители на реда гинат, за да спасят децата ни и нас от убийци, насилници и наркотрафиканти.

Липсата на закони, уреждащи службата в МВР, твърде либералният режим за пребиваването на чужденци у нас, несъвършенствата в търговското законодателство и невижданата корупция в държавния апарат превръщат България в примамлив оазис за престъпници отблизо и отдалеч.

Когато една държава не може законово да защити собствените си униформени служители, какво да говорим за обикновения гражданин?

Легия "Раковски" обявява подписка сред личния състав на МВР и искане за смъртно наказание на убийците. Откриваме банкова сметка за подпомагане на осиротялото семейство и на ранените колеги.

Призоваваме колегите от СДВР, от софийските районни полицейски управления, офицерите от Българската армия, гражданите да изпратят капитан Григоров в последния му път.

Обявяваме 15 декември 1993 г., сряда, за ден на преклонение пред паметта на загиналия офицер и за ден на национален протест срещу бездействието, бездушието и некомпетентността на висшите държавни институции, които поставят собствените си интереси над националните.

Призоваваме колегите, всички граждани на Република България, в 15 часа на 15 декември 1993 г. да почетат паметта на капитан Григоров с минута мълчание.

София, 8 декември 1993 г.

ФЕДЕРАТИВЕН СЕКРЕТАР НА БОЛ "РАКОВСКИ" ПРИ МВР: капитан Черешаров

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 декември - Следва предоставеният за разпространение текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ДИЗАЙНЕРИТЕ И СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО ЕРГОНОМИЯ И ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЦЕНТЪРА ЗА ИНДУСТРИАЛЕН ДИЗАЙН КЪМ ДЪРЖАВНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ, ПОЛИТИЦИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ ЗА ЗАПАЗВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ДИЗАЙНЦЕНТЪР.


УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА!

Дизайнерите не са шофьори, за да накарат другите хора в тази страна да ходят пеша и по този мирен и законен начин да наложат по-високи заплати.

Дизайнерите не са хиляди миньори, за да излезнат от дълбините на земята и да дойдат с каските, с кирките, с двете си яки ръце, облечени във ватенки, и да застанат като застрашителна маса от човешки същества в столичния град пред някакво министерство на улиците "Раковски" и "Славянска". Дизайнерите не са оръжейници, които да спрат движението не само по подбалканската жп магистрала, а биха могли да извадят от арсеналите и още нещо, дето да гръмне страната. Дизайнерите не са нито шофьори, нито миньори, нито оръжейници! Българските дизайнери умират бавно. Умира тяхната квалификация, която може да донесе милиарди левове печалба на България и радост на хората от утрешния ден. Някои от нас умират тук - стават дърводелци, продавачи, изпълнители на нагли посредници. Други, като нашия колега Румен Антонов, не искат да умират тук, те искат да дадат пламъка на своето откритие, на своя талант, на своето творчество и тръгват по широкия свят.

Освен дизайнера Румен Антонов, който дари човечеството със своето откритие, към широкия свят тръгнаха с дарения много наши колеги. Ще споменем само някои от тях: Васил Попвасилев, който е в Канада /лауреат на конкурса в Белгия/, Август Димитров - в Швейцария, Николай Сарафов стана основател на багоналистиката в Мюнхен, Феликс Димитров - в Германия, Симеон Божилов и Даниела Попова - в САЩ, и т.н., и т.н.

Ние останахме, за да умрем тихо в Родината, която обичаме. Ние останахме, защото си мислехме, че Родината се нуждае от нас. Оказа се, че не е така. Сега тя е ограбена, съсипана [и] има опасност да се затрие окончателно. Оказа се, че нашата Родина, за разлика от всяка нормална държава, не се нуждае от професионалисти в областта на дизайна и ергономията. Оказа се, че самодейността формира реалния обществен продукт... Самодейността... на невежествено равнище! Самодейността на посредствените възможности, които досега не са успели да се проявят.

Уважаеми госпожи и господа!
Огледайте се! Опитайте се внимателно да видите, какво става около нас. Какво "се сътворява" в България. Ще може ли то да издържи на конкуренцията на международните пазари, на изискванията на идващия XXI век.

С лека ръка вие ни отписахте като специалисти и ... обрекохте тази страна да бъде дори не бананова, а жалка динена република, защото банани тук не виреят. Отново си позволяваме да обезпокоим вашата съвест... Длъжни сме да ви кажем това... Бъдещето на човешкото общество не е в оръжието..., ключът към утрешния ден е дизайнът. Дизайнът е облагородяването, очовечаването на абстрактните технологически и т.н. открития. Дизайнът е превръщането им в умерени и естетически, т.е. човекопоносими, човекоутвърждаващи и човековъздигащи функции!

Длъжни сме да ви уведомим, че копие от това обръщение ще изпратим както в Европейския парламент, така и в ЮНЕСКО към ООН. За да сме чисти пред човешката си съвест!

Отново молим да проявите държавническа мъдрост, разбиране и да окажете помощ за запазването и развитието на българския Дизайнцентър, който е необходим на нашата промишленост, икономика и култура.

Отново декларираме нашата готовност и желание чрез нашето творчество и усилия в областта на дизайна, ергономията и информацията да допринесем за благото на страната ни.

София, 8 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


13:30:00    
10.12.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Цветанка Любомирова
                                           Биляна Сотирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!