10 август 1993


София, 10 август 1993 година
Брой 154 /941/


София, 10 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОСЕЩЕНИЕТО НА НЕЙНА ДЕЛЕГАЦИЯ В РУСИЯ.


По покана на руската Либерално-демократическа партия и на нейния председател г-н Владимир Жириновски от 11 до 16 август 1993 г. в Русия ще гостува шестчленна делегация на българската Либерално-демократическа партия, водена от нейния председател г-н Веселин Кошев.

Двете партии ще продължат започналите разговори за създаването на Славянски либерален интернационал и ще направят конкретни начални стъпки за учредяване на Славянска либерално-демократическа партия.

Съгласно клаузите на подписания през юли 1993 г. в София Протокол за съвместно сътрудничество ще продължат икономическите и политическите преговори между двете партии.

София, 9 август 1993 г.

ДИРЕКТОР НА ЛДП: Д. Хаджиева

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА ЕМБАРГОТО СРЕЩУ СЪЮЗНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ.
Документът е адресиран до Министерския съвет и до средствата за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Ние, членовете на федерацията на българската социалстическа младеж, сме сериозно загрижени от катастрофалните последици за българската икономика, произтичащи от спазването на ембаргото срещу Съюзна република Югославия. Отрицателния ефект чувстваме всички и най-вече ние - младите хора.

Настояваме Министерският съвет на Република България да преразгледа участието на страната в санкциите срещу бивша Югославия и да потърси пътища за разширяването на сътрудничеството с всички славянски и православни страни, в това число и със Сърбия и Черна гора.

Ние не трябва да допуснем небалкански и неевропейски сили да решават съдбата ни.

Господа министри, докажете, че България се управлява от вас, а не от чужди посолства, и спасете страната от мъртвата хватка на ембаргото!


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Петрова

София, 5 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ "ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРИ В БИВШИЯ СССР И ИЗКУСТВЕНО РАЗДУХВАНАТА СЕНЗАЦИОННОСТ В НЯКОИ СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ, БЕЗ ДА СЕ ПОЗНАВАТ МЕСТНИТЕ УСЛОВИЯ И МЕСТНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО" НА ЕКСПЕРТА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ РУМЕН МЕТОДИЕВ, СОЦИОЛОГ ОТ ИНСТИТУТА ПО СОЦИОЛОГИЯ ПРИ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ.


На 9 август 1993 г. /понеделник/ за Одеса и Крим заминава проучвателна група, а не делегация, както писа една студентка по журналистика във в. "24 часа", с една-единствена задача - да потвърди или да отрече слуховете за етническите българи, бежанци от Средна Азия, които, съгласно разудхващата се мълва, се намират в бежански центрове и лагери в Крим при тежки условия на живот.

Проучвателната група е в състав от един социолог - парламентарен експерт, и няколко журналисти от вестниците "Демокрация", "24 часа" и "Денят". Известният парламентарен журналист Митко Божков от в. "Дума" в последния момент се отказа по субективни причини. Неотложен ангажимент попречи за участието на проф. Георги Фотев, директор на Института по социология при БАН.

Никой не отрича, че нашите етнически сънародници в бившия СССР срещат известни проблеми, но те са коренно различни за отделните бивши съветски републики. Например едни са проблемите в азиатските републики Казахстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан; от друго естество са в прибалтийските републики, Русия и Белорус. Страховете на етническите българи в Молдова са свързани с тежките спомени от опитите за принудителна румънска асимилация през 1918-1940 г. В момента най-либерално към нашите сънародници е отношението и законодателството на Украйна. Там достойнството на отделните етнически малцинства е гарантинаро със закон, който правителството трудно реализира поради общата икономическа криза.

Именно затова, когато се пише или говори за проблемите на етническите българи от бившия СССР, първо трябва да се отчете социалната и икономическата ситуация в региона, където живеят нашите сънародници, и на второ място - задължително да се познават правните норми на местното законодателство. В противен случай всичко, което се пише, е вулгарен непрофесионализъм и евтин сензационен шум, който не помага, а, напротив, усложнява и без това нелекото положение на нашите етнически сънародници.

Проблемът с многобройните слухове за бежанците от Средна Азия в Крим не е от вчера. От 1991 г. непрекъснато се говори за депортирани етнически арменци, гърци, немци, кримски турци и татари, включително и за етническите българи, които през 1894 г. са били насилствено преселени в Сибир.

В Народното събрание първият слух за бедстващи 16 000 етнически българи от Средна Азия се получи през април 1993 г., когато парламентаристи взеха участие във Великденските тържества в Украйна. На 1 юли 1993 г. в. "Денят” публикува изявление на заместник-председателя на Българската национално-радикална партия д-р Константин Поптодоров за 22 000 гладуващи етнически българи в кримси [?] бежански лагери, които получават само по 300 грама хляб дневно. Подобна информация под формата на слух, но за 20 000 бежанци в Крим, между които и етнически българи, регистрира социологическият екип, провел сондажно проучване в Молдова и в Украйна на 26, 27 и 28 юни 1993 г.

Събраната информация по проблемите на етническите българи протойерей Стефан Стефанов, председател на Парламентарната комисия по жалби, предложения и петиции, с писмо N 102.21-С.22 от 9 юли 1993 г. изпрати на президента на Република България, на председателя на Народното събрание, на парламентарните групи, на шест от постоянните комисии, имащи пряко отношение по въпроса, на проф. Любен Беров - министър-председател на Репубилка България, както и на министрите на външните работи, на културата, на науката и образованието.

На 12 юли 1993 г. отец Стефан Стефанов отправи писмено питане до министъра на външните работи за проучване на въпроса и за получаване на обективна информация за регистрираните от социолозите слухове и достоверността на публикацията в бр.31 от 1 юли 1993 г. на в. "Денят".

След като в продължение на почти месец компетентните органи и институции от изпълнителната власт не предоставиха информация за реалното състояние на т.нар. бежанци в Крим, по предложение на отец Стефан се сформира проучвателна група, като парламентарният експерт е командирован, не "като свой човек” от Александър Йорданов, както писаха в един ежедневник, а от г-н Йордан Школагерски, който в момента е дежурен заместник-председател на Народното събрание. Всеки от останалите участници е с командировка и за сметка на изданието, в което работи.

Надявам се, че след приключването на тази нелека експедиция, законодателната и изпълнителната власт, а и всеки български читател и телевизионен зрител ще получи обективна информация за реалната обстановка в Крим.

София, 6 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА" /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ПРОФ.НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ ПРЕД ВТОРОТО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /30 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.


Въпреки това в момента е повече от нужно да се създаде една реалистична структурна схема за бъдещото изграждане на българското стопанство в условията на пазара и на откритост в рамките на световната икономическа система.

Новата икономическа стратегия трябва да се опре на обективни данни: състоянието на производствените мощности и възможността на тяхното модернизиране; състоянието на националния капитал и възможностите за чуждо инвестиране; необходимия размер и потенциал на бъдещото фермерско стопанство; възможността да се възстановят старите и да се усвоят нови пазари; структура и потенциал на индустриалните мощности и т.н. Без решаването на тези въпроси не може да бъде сложен край на икономическия волунтаризъм и да се премине към първия стабилизационен етап, а без това българското развитие вече попада под ударите на смъртоносни опасности, които, ако се удължи кризата до безкрай, могат да доведат до непоправима разруха.

Дълбоки са и социалните промени в съвременното българско общество. Старият номенклатурен тип и безкрайната маса от наемници без собственост в града и селото се заменят бавно, но неотстъпно от новите бизнесмени - предприемачи, и от хиляди притежатели на дребни земеделски, търговски и промишлени предприятия.

Възстановяването на частната собственост в условията на пазарната стопанска структура е едно ново социално състояние на обществото, познато в страните, където комунизмът беше върлувал.

Тези естествени и логични промени са съпроводени от дълбоки социални трусове, предизвикани от бързото пауперизиране на големи социални пластове. Това чертае неприятната перспектива за изграждане на едно бедно и изостанало общество, а не общество на заможни средни и едри стопани, мечтаното бъдещо гражданско общество. За това, разбира се, допринася и традиционната бедност на България, липсата на достатъчни и ценни природни изкопаеми, на натрупани капитали и на достатъчна адаптация в световната икономическа система.

Въпросът за социалния изход от кризата е от изключително значение за бъдещето на България. Какъв тип общество ще се моделира като изход от кризата, от това зависят сигурността и спокойствието на бъдещото развитие. Партията на либералната демокрация трябва с всички средства да се стреми към промени, които да гарантират, че бъдеща България ще бъде държава на заможни или поне на задоволени с оглед съвременния стандарт граждани, тъй като без това тази държава не може да разчита на сигурност и спокойствие в развитието си, не може да се надява на нищо добро. Алтернативата са нови социални бунтове и революции, нови тъжни и неспокойни дни в условията на бедност и тирания.

Кризата, която преживява съвременното българско общество, има ясни политически измерения. Преходът към демокрация означава обективно смяна на институциите и на хората, действащи на политическата сцена. Това предизвиква остър сблъсък между силите на стария тоталитаризъм и тези, които се стремят да наложат своето надмощие в условията на демокрацията. А този сблъсък се отразява върху темповете и дълбочината на всички промени. Решаването на политическия спор за властта и бъдещето в последна сметка ще зависи от мястото, което ще заеме държавата в обществото на демокрацията.

Засега спорът остава нерешен, понеже СДС не пожела да промени съотношението между държавата и обществото, а се устреми към овладяване на държавните институции при запазване на доминиращата стопанска и социална роля на държавата. Правителството на Ф.Димитров видя промяната в смяна на хората, а не в трансформация на държавната система и стана роб на собственото си желание да господства над обществото със старите скърцащи механизми на тоталитарната държава.

Това е основното в политическата област. То усили сблъсъка и поради безкрайно остри противоречия, неестествени съюзи и обединения, грубости и удари под кръста и цяла серия комични ситуации, присъщи на българския политически живот. Като към това се прибави и липсата на демократически традиции в новата българска история, ще се разбере защо политическият конфликт, породен от промяната, е толкова драматичен, защо в България няма меродавна сила, която да е гарант на демокрацията и на свободното развитие на гражданското общество.

Кризата на прехода засегна дълбоко и българското национално общество, тя се изрази в една пространна разруха на българската националност.

Както и друг път е посочвано, тази криза има обективни предпоставки в демографския срив, настъпил в българското развитие. Българската нация бързо свива своя биологичен потенциал. Раждаемостта е под нулата. Хиляди българи и български граждани от друга вяра и народност масово емигрират, при това предимно млади хора. Няма приток на български маси от чужбина.

Демографският срив е може би най-трагичното и фаталното явление в историята на България в края на XX в. Ако природата и историята не пожелаят да го коригират, българската нация ще бъде изправена пред опасността да изчезне от историята, като стопи биологическия си потенциал.

На базата на естествения биологичен упадък и поради стопанските и социалните последици от кризата наблюдаваме един неконстатиран по-рано разпад на българското национално историческо съзнание. Загубват значение такива понятия като национална чест, национално достойнство, национална принадлежност. Поругават се историческите скрижали на националното минало, никой не се съобразява с дълга към Отечеството, никой не сваля шапка пред националното знаме.

Не са регулирани на една приемлива за националния интерес основа отношенията с милионите българи, които живеят извън границите на България, а това е един, а може би и единствен резерв за бъдещото оцеляване на българското национално общество.

В резултат на разгара на етническите противоречия, нещо естествено в условията на свободата и демокрацията, беше минирано националното единство на българската нация. Някои от по-големите етнически групи усвояват непрекъснато на базата на различната религия и култура една определена антибългарска позиция. Пред очите на цялата българска общественост се извършва потурчване на групи от българи в Родопите. Отново се издига сръбският флаг на македонизма в Югозападна България, пък и в самостоятелната македонска държава.

Тези явления са потенциална опасност за целостта на бъдещето на България и при непредвидимите промени, които могат да настъпят на Балканите, това са огромни заряди със закъснители, пред които нашата държава и българското общество нехаят поради липса на историческа воля за защита на националното бъдеще.

Кризата, която преживява българското общество в прехода от тоталитаризъм към демокрация, буквално покруси и нравствената област. Естествено е да се рушат старите епически кумири и да се ражда нова нравственост. Това е обективна и реална промяна, която нито може да бъде спряна, нито коригирана съществено. Но промяната в духовната и нравствената област има естествени рамки, които се определят от правата и параметрите на човешката личност.

И, за съжаление, трябва да констатираме, че поради дълбочината на кризата тези рамки често се размиват. Наблюдава се нещо, което никога не е било присъщо на дребнобуржоазното българско общество. Вилнее в невиждани размери насилието над човека, над неговата сигурност, дом и семейство. Убийствата, изнудването и кражбите са ежедневни събития. Обществото и държавата нямат сила да спрат това безумие.

Разпада се българската култура и оттам духовното единство на обществото. Забравени са общите цели и духовните усилия, понятията за чест и достойнство, общият интерес на обществото, без които то не би могло да функционира, разпада се механизмът, който крепи нацията и общественото единство.

Съчетаването на нравствената разруха и духовната отпадналост с традиционната бедност и новото пауперизиране на големи маси от обществото крие смъртоносни опасности за бъдещето на България. Дали демокрацията и свободата ще намерят лек за поруганата човешка душа, от това зависи бъдещето на България в не по-малка степен от въпроса за хляба и социалното преструктуриране.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 10 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА СЪЮЗ "АНТИКОМУНИЗЪМ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ", ПРИЕТ НА НАЦИОНАЛНО УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 9 ЯНУАРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Чл.16. Общинското събрание е висш ръководен орган на общинската организация, която се състои от всички членове на обществената организация.

Общинското събрание обсъжда, решава и осъществява дейностите на общинската организация в съответствие с програмата и устава.

Общинското събрание:
- избира делегати за Националната конференция;
- избира за срок от 1 /една/ година с обикновено мнозинство като постоянен оперативен орган председател и секретар-касиер, а по свое решение заместник-председател, секретар и членове;
- избира свои представители за кандидати за общински съветници и за общинските органи на властта;
- извънредно общинско събрание може да се свика от ръководството или по искане на 1/3 от членовете на общинската организация.

Чл.17. Контролно-ревизионната комисия /КРК/ контролира и ревизира:
- изпълнението на решенията на Националната конференция, на националното ръководство и общинското събрание;
- финансово-счетоводната дейност;
- спазването на устава и изпълнението на програмата на САД;
- разглежда подадените жалби;
- следи за изпълнението на императивните изисквания на устава, свързани с членството; архивата, свързана с изпълнението на последните, която се съхранява и проверява при необходимост от КРК.

Чл.18. Председателят е длъжен редовно да информира Националния съвет за дейността на съответната общинска организация и на общинската КРК за въпросите, свързани с членството.


IV. НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ

Чл.19. Върховен орган на съюза е Националната конференция. Те биват редовни и извънредни. Редовната се свиква веднъж на 1 година. Извънредната може да се свиква по решение на Националния съвет, Изпълнителния съвет и по искане на 1/3 от общинските ръководства.

Датата за Националната конференция, начинът за избор на делегати и дневният ред на конференцията се определят и обявяват от Националния съвет три месеца преди датата на провеждането й.

Извънредна конференция може да се свика в срок от 1 месец.

Делегатите се избират на специални събрания на общинските, съгласно посоченият от Националния съвет ред.

На Националната конференция по право участват: членовете на Изпълнителния съвет, на Националния съвет, на Националната контролно-ревизионна комисия /НКРК/, народни представители, участващите във висшите органи на властта, министри и заместник-министри, председателите на общинските ръководства.

Националната конференция утвърждава дневния ред, избира ръководни органи, обсъжда и приема отчетния доклад и бюджета, обсъжда отчета на Националната контролно-ревизионна комисия. Обсъжда и приема евентуални поправки на устава, обсъжда и приема програмата, избира членове на Националния съвет на териториален и регионален принцип. Избира председател на Националния съвет за срок от 1 година.

Чл.20. Изпълнителният орган на организацията е НАЦИОНАЛНИЯТ СЪВЕТ. Броят на неговите членове се определя от Националната конференция:
- той организира и координира дейността на организацията, избира и освобождава членовете на Изпълнителния съвет, секретариата, главните редактори на издаваните списания и вестници;
- свиква се на 3 месеца веднъж или на извънредни заседания по искане на 1/3 от членовете му или по решение на Изпълнителния съвет;
- предлага кандидати за ръководни длъжности в централните органи на държавната власт;
- изисква отчети от Изпълнителния съвет и определя основните насоки на бъдещата дейност на организацията;
- изисква отчети за работата на народните представители и на министри, членове на организацията;
- утвърждава кандидатите за народни представители;
- избира и освобождава главните редактори на вестници и списания;
- организира издателска, стопанска и други дейности;
- осъществява сътрудничеството със средствата за масова информация.

Чл.21. Висш оперативен орган на Националния съвет е ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ в състав от 11 човека, в това число и председателя, заместник-председателя и секретаря. Неговите функции са:
- организира изпълнението на решенията на Националната конференция и на Националния съвет;
- осъществява международните връзки на организацията;
- упражнява бюджета на организацията.

Чл.22. Националната КРК е в състав 7 човека: включително председател, заместник-председатели /2/, секретар и членове с мандат от 1 година.
- тя контролира изпълнение на решенията на Националната конференция, Националния съвет и Изпълнителния съвет;
- контролира спазването на устава и изпълнението на програмата;
- контролира правилното стопанисване на имуществото на организацията;
- осъществява методичната помощ на общинските КРК;
- разглежда и се произнася по жалби за нарушения от всички членове;
- утвърждава или отменя решения за наказание на членове на организацията.


V. ФИНАНСОВА И СЧЕТОВОДНА ДЕЙНОСТ

Чл.23. Организацията набира средства за дейността си от: членски внос, дарения от физически и юридически лица и стопанска дейност. Процент от разпределение на събрания членски внос се определя от Националния съвет.

Чл.24. Сделките от финансов и имуществен характер се извършват с вземане на решение от Националния съвет или упълномощен негов представител.

Чл.25. Цялостната финансова дейност на организацията се урежда от нарочни инструкции, изработени от Националния съвет съгласно законите на страната.


VI. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.26. Съюз "Антикомунизъм за демокрация" се задължава с подписа на председателя и на секретаря заедно или поотделно. По същия начин се задължават и общинските ръководства.

Чл.27. Избирането на ръководни органи става с тайно гласуване с обикновено мнозинство, ако присъстват най-малко 1/2 от имащите право на глас. По същия начин се избират и делегатите.

Чл.28. Всеки член на организацията има право да заема една и съща изборна длъжност не повече от два мандата последователно.

Чл.29. Символът на организацията е запалена свещ в средата на правоъгълника със стоящо лъвче с корона отляво.

Чл.30. Знамето на организацията е от бял плат със сини ресни отстрани и отдолу с размери 130/90 см. В средата на знамето е изобразен символът на организацията. Под него - текст: "Национално ръководство" - със златни букви. За провинцията се пише името на населеното място.

Чл.31. Всеки член на организацията има право на членска книжка. Размерите, формата и цвета й се определят от Националния съвет.

Чл.32. Организацията и ръководните й органи имат кръгъл печат с изобразен в средата символ. Околовръст на печата се изписва името на организацията.

Настоящият устав е приет на Национално учредително събрание на Съюз "АНТИКОМУНИЗЪМ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ", състояло се на 9 януари 1993 г. в София на ул. "Г.С.Раковски" номер 134.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00
10.08.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!