НЦИОМ - март и април

ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ, ОРГАНИЗАЦИИ И ИДЕИ - ОБЩЕСТВЕН ПРЕСТИЖ, ИЗБОРНИ НАМЕРЕНИЯ, МАСОВИ НАСТРОЕНИЯ

 

 

От 5 до 9 март и от 8 до 12 април1 Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) към Народното събрание и БАН осъществи на терен две представителни за страната проучвания на общественото мнение за политическите лидери, организации и наст­роения. Първото изследване обхвана 3128 случая, а второто - 3108.

Изследванията са осъществени по метода на индивидуалната анонимна анкета, като само в редки случаи - недостатъчна грамотност, напреднала възраст и др. подобни регистрацията на отговорите е из­вършвана от анкетьора. НЦИОМ използува собствена анкетьорска мрежа в страната, съставена от квалифицирани професионалисти. Броят на покриваните от едно лице гнезда средно е от две до три. Във всяка област ръководител на анкетьорския екип е специалист от НЦИОМ.

Осъществен е пълен логически оглед на получената емпирична информация.

 

I. МЕТОДИКА НА ИЗВАДКАТА

ГЕНЕРАЛНА СЪВКУПНОСТ. Генералната съвкупност се състои от всички лица на възраст над 18 години, които имат право да гласуват. От този контингент са изключени срочнослушащите.

МОДЕЛ НА ИЗВАДКАТА. Структурата на генералната съвкупност налага извадката да бъде двугнездова. За гнездо служи преброителният участък. По случаен начин са избрани 250 такива участъка. Вътре във

всеки участък отново чрез прост случаен подбор се определят по 10-14 души пропорционално на броя на лицата в списък.

Този подход осигури получаването на извадка, претеглена по следните социални характеристики: пол, възраст, образование, социално-професионално положение, местоживеене, етническа и партии на принадлежност. Данните от двете изследвания са сравними. Те са сравними и с данните, получени от сходно изследване през януари, (изследвани случаи - 2443), осъществено от програмен колектив към Института по социология.

РЕПРЕЗЕНТАТИВНА ГРЕШКА. Обемът на извадната е определен така, че резултатите да се получават с приемливо малка от гледна точка на социологията стохастична грешка. Поради тази причина бе­ше прието, че относителната грешка на процентните разпределения, които обхващат 0,5 % и повече да не надвишава 10 % от величината на съответния показател при гаранционна вероятност 95 %. Вътрегнез довата корелация беше предварително определена по метода на взаимо проникващите подизвадки.

СТАТИСТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ. Събраната емпирична информация беше качена на магнитен носител в текстови вид. Обработката се извърши със стандартния статистически пакет SPSS/PC + за 16-битов микрокомпютър. На този етап бяха привлечени методите з

анализ на едномерните разпределения, които дадоха представа за относителните дялове на всеки от изучаваните показатели.

Анализът на взаимните крос-таблици (съвместното двумерно разпределение) даде възможност да се изследва по-детайлно взаимо­действието на параметрите и да се набележат някои хипотези.

 

II. НАЙ-ОБЩИ КОНСТАТАЦИИ

 

Близо два месеца преди изборите за Велико народно събра­ние в страната има отчетливо оформен модел на политически живот със съответна относително устойчива структура на разпределение на политическите сили. До момента в динамиката на масовото съзна­ние доминират два процеса, които определят състоянието на обществе­ното мнение. Първо, налице е форсирана политизация на социалното мислене. И второ, в ход е силна поляризация на възгледите и оцен­ките. В резултат основните политически пристрастия се групират около две противостоящи си политически сили - БСП и СДС. Влияние­то на третата самостоятелно значима политическа сила в страната -БЗНС, е неколкократно по-слабо. Без прегрупиране на политическите партии и организации е нереалистично да се очаква появата на цен­тър в политическия живот на страната.

Към 12 април съотношението на евентуалните гласоподаватели за БСП, СДС и БЗНС условно може да се изрази с пропорцията 4:3:1. Относително незначителен е делът на деклариращите, че няма да участ­вуват в изборите. Същевременно обаче всеки осми-девети заявява, че ще определи политическите си предпочитания не в зависимост от пар­тийната принадлежност на кандидата, а според личните му качества.

В двете основни конкуриращи се политически сили съществу­ват устойчиви и приблизително еднакви по численост крайни, почти Фанатизирани крила. Те са относително малки и обхващат по около десетина процента от привържениците на двата политически "гиганта", но значението им за общия тон и стил на политическия живот и за групирането на политическите пристрастия е голямо.

в политическо отношение. Засега тя обхваща едва 10-15 процента от избирателите, но съществуват основания да се очаква, че ще на­растват .

Наличните емпирически данни дават основание да се направят следните най-общи констатации:

  1. През изтеклите месеци и БСП, и СДС укрепват позициите си сред гласоподавателите, като за последния месец опозицията уве­личава влиянието си в малко по-висока степен. Това се дължи главно на "проникването" й в провинцията.

  2. СДС набира гласове главно "като цяло", като единна опо­зиция, а не като коалиция от самостоятелно силно влиятелни полити­чески организации. Едновременно с това се очертава оформянето на три центъра на интегриране на политически привърженици в рамките на Съюза: БСДП, БЗНС "Никола Петков" и "зелените" (Екогласност и Зелена партия).

  3. Ключов фактор за оформяне на образа на двете основни политически сили в масовото съзнание е не толкова различието в съ­държанието на позициите им, колкото темпът на промяна, с които те биват свързвани. В този смисъл отдаването на предпочитание към БСП или към СДС е по-скоро избор на скоростта на прехода, а не на ко­ренно различни цели на този преход. Най-общо казано, БСП привлича по-умерените и по-консервативно настроените избиратели, а СДС -по-радикално и по-либерално настроените.

Същевременно са налице и някои съдържателни разлики във възгледите и ориентациите на привържениците на БСП и СДС по въпро­си, като допустимостта на безработица в страната, на значима икон> мическа диференциация сред населението, на едра частна собственост

те декларират отказ от идеологически подход към обществено-полити­ческото устройство на страната, на практика мотивите за политичес­ки избор продължават да бъдат силно идеологически обагрени. В това отношение е налице и интересен парадокс: крайно идеологизирани са като цяло не самите членове на БСП, а нейните привърженици. Детайл­ният анализ на данните от изследванията показва, че "гласуващите" за БСП са по-консервативни и ортодоксални от членуващите в тази пар­тия. От друга страна привържениците на СДС по своите предпочитания към определени политически и икономически идеи в по-голяма степен се доближават до възгледите на членовете на БСП, взети като цяло, отколкото заявилите, че членуват в СДС. Възможни са различни тълку­вания на този емпиричен факт. Във всеки случай той показва, че "иде­ологическите конструкции" понастоящем са откъснати от икономическите структури на разпределение на интересите в обществото.

  1. Висока е степента на еклектичност на социалното мислене сред всички (макар и не еднакво) възрасти и слоеве на населението. В масовото съзнание често в едно са обединени диаметрално противо­положни политически и икономически възгледи и ориентации. Приватиза­цията на икономиката "съжителствува" със забраната на стачките, де­мократизацията - с юридическото преследване на разпространителите на антисоциалистически идеи и т.н. Същевременно е налице силна консо­лидация около "идеи" като увеличаване заплатите на всички, намаля­ване на цените, въвеждане в заплащането на труда на "магическото" съотношение 1:3 между минималната и максималната работна заплата.

  2. В масовото съзнание отчетливо изпъкват две водещи и в същото време противоположни нагласи: жажда за промени и жажда за сигурност, достигаща до страх от промени. Именно техният сблъсък поражда повишената тревжност и обърканост, регистрирана от изследванията.

Съществен показател за политическите настроения е извест­ността на политическите лидери и организации и отношението на гла­соподавателите към тях. Тук са налице следните по-съществени осо­бености:

а) С най-голяма известност продължават да се ползуват лидерите на БСП. Същевременно те получават устойчиво и най-висока
степен на одобрение, независимо от известното й намаление, регистрирано през април (средно с 4-5 пункта). Изключение прави президен-
тът Петър Младенов - одобрението към него нараства.

Всички проведени изследвания показват, че БСП '(БКП) като политическа организация се ползува с по-малко одобрение, отколкото нейните лидери. Доколкото са преки участници в промяната на и след 10 ноачври, те очевидно попадат във фокуса на споменатите по-горе две водещи нагласи - желанието за промяна и желанието за сигурност. Символизирайки едновременно и двете, те се оказват в челото на ма­совите предпочитания;

б) Опозиционните лидери и организации продължават да са сравнително слабо познати, а оценките за тях - в силна степен полярни. Изключение прави Екогласност - това сдружение продължава да се ползува с най-висок престиж в страната и да е най-популярната
опозиционна организация. Сред опозиционните лидери най-известен е Желю Желев. Най-висок ръст на одобрение и на популярност сред опо-
зицията бележи Петър Дертлиев и ръководената от него БСДП.

През изтеклия месец силно се измени отношението към Кръглат маса, отразявайки ефективността на преговорите, които се водеха на нея. Ако в началото на март рязко преобладаваше недоволството от нейния ход, то през април близо половината от категоричните оценки кой играе позитивната роля на Кръглата маса отразяваха в общи ли­нии политическите пристрастия на анкетираните, то през април тези оценки вече придобиват по-голяма обективност.

Твърде противоречиво е мнението за близкото минало на стра­ната, като голяма част от анкетираните дават нееднозначни определе­ния за него. Може да се твърди, че отношението към този въпрос в голяма степен определя политическите пристрастия в настоящия момент.

Важен момент в политическите нагласи в одобрението на идея­та за съставянето на коалиционно правителство с участието на всич­ки политически сили. Както през март, така и през април около две трети от хората са за съставянето на такова правителство. Същевре­менно устойчив дял от анкетираните - около една шеста - са за управ­ление на страната без участието на БСП.

По отношение на промените, от които се нуждае нашата иконо­мика, масовото съзнание също се характеризира с голяма степен на противоречивост. Макар да се осъзнава необходимостта от реформи все още действуват уравниловъчни нагласи, наследени от близкото минало. Страхът от влошаване на материалното благосъстояние се наслагва върху страха от политическа дестабилизация, от пряк граждански сблъсък.

Националният въпрос продължава да бъде болезнена точка в масовото съзнание. Все още голяма част от хората поставят под съм­нение необходимостта от раввоправие на всички етнически групи в страната. Данните говорят за силно латентно напрежение.

Като цяло по своите характеристики нагласите в масовото съз­нание са крайно нестабилни. Степента на противоречивост на социал­ното мислене показва потенииална променливост на политическите ориентации.

 

III. НЯКОИ ХАРАКТЕРИСТИКИ В МАСОВОТО СЪЗНАНИЕ, ДЕТЕРМИНИРАЩИ ИЗБОРНИТЕ НАГЛАСИ

 

В период на дълбока социална промяна изследователят на масовото съзнание е изправен пред една изключително трудно решима задача: да намери "ключ" за интерпретация на получаваните данни. Ситуацията в страната е двойно необичайна - от една страна, за изследваните лица, а от друга - и за самия изследващ. Не става д) ма просто за нормалната динамика на общественото мнение, за прин­ципната ситуативност на масовото съзнание. В момент на коренна трансформация на социалния организъм лабилни стават и дълбинните структури на съзнанието, протичат дълбоки промени в най-общите м* рогледни и ценностни ориентации на хората. В такава обстановка е трудно да се построи ценностно неутрална интерпретация, която едь временно и да контролира методическите ефекти и да прониква до основанията на масовото съзнание. Но при все, че декларативното съзнание се намира в процес на разпад и е трудно да се съди док^ този процес е стигнал, все пак могат да се формулират няколко ориентиращи хипотези.

1. Събитията на и след 10 ноември изпревариха формирането на адекватно политическо съзнание у българина. Нещо повече - в из вестен смисъл масовият българин форсирано се озова в остро полити зирана социална ситуация без да има адекватно развито политическо съзнание в точния смисъл на думата. Социалната система, която той обитава десетилетия наред, тотално регламентираше всички сфери на неговата обществено-политическа изява. Изнесената пред скоби идео логия потискаше и заместваше индивидуалното политическо мислене. В средата на 80-те години икономическият застой и криза породиха процес на "икономизация" на социалното мислене (серия изследвания на НИИМ фиксира този процес), който относително бавно прерастваше в процеса на политизация. Едва ли е необходимо да се подчертава, че 10 ноември завари този процес на ранна фаза на формиране. Поли­тизацията в страната се изразяваше преди всичко в персонално недо­волство от висшето ръководство. Съзнанието за неефективността на политическата система на реалния социализъм като такъв бе предимно интелигентска и предимно столична "привилегия". Влиятелно опозицион­но движение започна да се оформя едва през есента, непосредствено преди 10-ти ноември. Промяната обаче започна преди в масовото съз­нание у нас да се е оформила силна и легитимна опозиция.

Ето защо демократическата доктрина с всичките нейни атрибу­ти (многопартийност, свобода на словото и печата и т.н.) е много повече привнесена в съзнанието на българина конструкция, отколкото "изстрадан" от самото това съзнание продукт. Върху все още недо-разрушената доктрина на "тоталното политическо общество" и най-важ­ното - върху ценностното ядро на неговите жители, новата демократи­ческа доктрина се възпроизвежда в съзнанието до голяма степен фор­мално и с ниска степен на последователност. Факт от типа на този, че произнесъл се за многопартийност респондент може да претендира едновременно с това да се забрани опозицията, са показателни.

Максимално кратко това може да се формулира като противоре­чие между доктрина и ценности. Това до голяма степен намалява спо­собността на индивида за последователна политическа оценка на съби­тията, без която стабилен политически избор е невъзможен. Проти­воречивостта на социалното мислене става водеща характеристика на

2. В масовото съзнание у нас "образът на социализма" запазва, макар и силно стеснено, присъствие. Сред водещите ценности в страната продължават да бъдат социалната защитеност на всички и гарантираният минимум. Мощно интегрираща масовите представи продъжава да бъде идеята за равенство, масово разпространени са уравниловъчните нагласи. Същевременно тази идея през последните десетина години поражда криза в масовото съзнание, защото като обществен идеал тя е в постоянно противоречие с обществената практика. Изследванията от 80-те години показват наличие на своеобразен "порочен” кръг на социалното мислене на масовия българин, който се заключава в следната формула: социализмът е ценен с гарантираността на хората, гарантираността води до уравниловка; уравниловката понижава стиму­лите за труд, а оттам и ефективността на производството; неефективното производство снижава социалната гарантираност; социалната гарантираност е ценност. Всичко това води до объркване и неяснота, и загуба на идеологически ориентири. С крушението на абстрактната идея се руши и хармонията, която тя придава на картината на социалния свят. Индивидът се изправя пред свят, неподчинен на единен принцип. Всекидневието изпада в хаос, а личността - в несигурност основен мотив, ръководещ масовото съзнание, става възвръщането на изгубената сигурност чрез приобщаването към идеология, отново обясняваща и подреждаща света. В тези условия същинският, дълбочинният избор, който правят огромната част от българските граждани, може, макар и огрубено, да се изрази по следния начин: може ли обществе­ната система у нас да се реформира или тя трябва да бъде изцяло разрушена. В индивидуалното съзнание отговорът на този въпрос се пречупва през призмата на очакванията за личното бъдеще.

3. В обстановка на дефицит на идеологически и политически ориентири на преден план в масовото съзнание излиза моралът. Моралното съзнание отчасти се превръща в заместител на идеологичес­кото и политическото съзнание, то се оказва основен и достъпен за всеки "наблюдателен пункт". Политическите и идейните различия се схващат като нравствени. Вместо да бъде обуславяно от интересите, политическото, доверие се оказва подчинено на етическите представи. По този начин се получава парадоксално политическо поведение и из­бор, цели обществени групи реагират без реално отчитане на реалните си интереси.

Без да претендираме за изчерпателност - такава в случая едва ли е възможна, считаме, че изтъкнатите характеристики на масо­вото съзнание са решаващи по отношение на изборните нагласи и ориен­тации на хората у нас. Това намира потвърждение в регистрираните от проведените изследвания зависимости.

 

IV. ОСНОВНИ ЗАВИСИМОСТИ, ДИФЕРЕНЦИРАЩИ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ИЗБОР

 

Зад "кулисите" на посоченото съотношение (4:3:1) на гласопо­давателите за основните политически сили2 се крие значима диферен­циация в зависимост от основните социални характеристики на анкети­раните.

Местоживеене. В столицата балансът БСП—СДС е приблизително изравнен, а структурата на политическите пристрастия - по-поляризирана. Влиянието на земеделските партии3 е значително по-слабо. В страната запознатостта на хората с опозиционните дейци и организа­ции продължава да е значително по-ниска. Опозиционният печат там е по-слабо четен. Същевременно обаче в сравнение с март налице е етнденция към намаляване на разликите между София и провинцията, особено що се отнася до университетските градове в страната. Данни в различни разрези в зависимост от вида на населеното място все повече се доближава до основното съотношение 4:3:1. Казано накратко провинцията догонва София и по опозиционност, и по поляризираност. Изоставащи в този процес все още са само селата и по-малките градове.

Възраст. Получените данни дават основание да се формулира следното правило: колкото човек е по-възрастен, толкова по-вероятно е той да гласува за БСП. Анкетираните до 30 годишна възраст задават горната граница на одобрение и подкрепа за опозицията и съответно долната по отношение на БСП. Същевременно младите хора в по-малка степен са определили своя политически избор и в по-висока степен декларират, че няма да участвуват в изборите. Според данните от из- следването през април младежката група е единствената възрастова група, в която СДС печели повече "гласове" от БСП - 42,5 срещу 26.7 %. Тук е налице голяма промяна спрямо изследването от месец март, когато сред младежите БКП набираше 35,8 % срещу 29,0 % за СДС.

Във всички останали възрастови групи опозиционните настрое­ния намаляват обхвата си с увеличаване на възрастта, като управля­ващата партия се подкрепя най-масово от възрастовата група между 50 и 60 години. Пенсионерите като цяло са по-слабо запознати с по­литическия живот и по-слабо политически ориентирани.

Изразяващите изборни предпочитания към земеделските партии определено са от средите на по-възрастните хора.

Образование: Анализът на данните по образователни групи, позволява да се направят следните по-важни изводи:

Хората с висше образование са политически най-активната и същевременно най-нехомогенна по отношение на политическия си избор група. Висшистите са за радикални мерки в икономиката, съче­тани с възможности за равноправно участие на всички политически сили в управлението. Заедно с това е налице диференцирано отноше­ние на висшистите към партиите, влизащи в състава на СДС. Ориента­цията тук е определено към БСДП.

Промените, които се наблюдават в отношението на групата със средно образование към изборите, както и по други въпроси, едва ли може да се обясни с фактора образование. Тази група е твърде хетерогенна по състав, което прави необходимо изхождането от други признаци при обяснението на данните.

Групите с основно и по-ниско от основно образование се ха­рактеризират с най-голяма консервативност по отношение на икономи­ката и най-голяма индиферентност към политическия живот.

Пол . Като цяло жените са значително по-слабо политизирани от мъжете. Те декларират по-ниска степен на запознатост по всички въпроси от политически характер. Същевременно жените в по-малка степен са направили своя политически избор Те по-често декларират, че ще гласуват за личности, което е следствие от по-голямата им политическа незаинтересованост. Във възгледите и настроенията жени­те като правило са по-умерени и по-консервативно настроени. Отноше­нието им към миналото е по-уравновесено и по-често положително.

Етническа принадлежност . В оценката си на политическите лидери етническите подгрупи показват значително по-голяма неопределе­ност (непознаване) от тази на българите. Тази тенденция се нарушава само в два случая – при оценките на Желю Желев и Ахмед Доган. Както и през март, така и през април етническите подгрупи дават значително по-голям процент одобрение за Желю Желев от българите: българските турци - 52,3 %; българо-мохамедани - 53,3 %; цигани - 39,4 %; бъл­гари - 37,7. При това процентът неодобрение за Желю Желев при бъл­гарските турци е намалял в сравнение с март с 10 %. Ахмед Доган го одобряват 60,0 % от българските турци, 37,7 % от българо-мохаме даните, 17,3 % от циганите и 7,0 % от българите. Неодобрението се движи в обратна градация.

При оценката си на партиите и в изборните си намерения ет­ническите подгрупи показват определена ориентация към опозицията. Ако одобрението им на БСП е с около 15 % по-ниско от това на бъл­гарите, то също с толкова е по-ниско и неодобрението им за СДС. "Движението за права и свободи в България" се одобрява от болшинството български турци и българомохамедани. Това, заедно с високата оценка за Ахмед Доган, говори за едно силно влияние на тази органи­зация сред българските турци.

Предпочитанието на опозицията от етническите подгрупи не е свързано с диференцирано отношение към партиите, които я съставляват.

Интерес представлява оценката на българските турци и българо-мохамеданите за последните 45 години от развитието на страната. Въпреки своите опозицонни настроения те в по-голяма степен от българите считат, че тези години са били успешни. Данните от изследването

не са достатъчни за обяснението на това противоречие. Една възможна негова интерпретация се състои в това, че рязкото недоволство от официалната власт, се заражда сред българските турци у нас едва през последните 6 години във връзка с асимилационната политика от 1984-8 година.

Най-висок процент неодобрение на допустимостта на безрабо­тицата има сред циганите (80,5 %). Това не е случайно, доколкото те са най-добре запознати с нейните отрицателни -последици.

Процентът на одобрение на забраната на стачки е най-нисък при българските турци и най-висок при българите. Това явно е отзвук от събитията от лятото на 89 година. При българските турци то е свързано с ограничаване на възможността на етническите подгрупи да реагират на засягащи интересите им политически решения. Т.е. тази идея се интерпретира не като икономическа, а като политическа.

Като цяло данните от изследването свидетелствуват за нараст­ването на опозиционните настроения сред етническите подгрупи.

Социално-професионална принадлежност. Както и през месец март, политическата ориентация на различните социални групи се опре­деля от степента на тяхната маргиналност. И през април превес на опозиционните настроения се регистрира в групите на учениците, сту­дентите, безработните, в по-малка степен при интелигенцията. Обрат­но, силно изразена про- БСП позиция отново наблюдаваме при селско­стопанските работници, служащите и пенсионерите.

Най-голямата социална група - тази на работниците, продъл­жава да бъде раздвоена в политическите си предпочитания.

Показателни са данните от въпроса "Какъв път на развитие е най-подходящ за страната?" При социалните групи, в които идеологи­ческите конструкции социализъм-капитализъм са в най-голяма степен действени (селяни и пенсионери) е най-висок и делът на тези, които отдават предпочитанията си за социалистически път на развитие. Това съвпада и с техните изборни предпочитания на БСП. Тези резултати дават основание да се направи изводът, че при групите с по-висока идеологическа обремененост, последната измества на втори план частните интереси на отделните представители на групата като фак­тор за тяхното изборно решение и в определен смисъл хомогенизира групата по отношение на избора.

С изключение на учащите се (ученици и студенти), ръководи­телите и интелигенцията, останалите социални групи се чувствуват заплашени от една евентуална безработица. Въпреки това надделява мнението без разлика в социалната принадлежност за необходимостта от реформи в икономиката.

В отношението към миналото отново се очертава разделение по социални групи, аналогично на това по изборни предпочитания. Като цяло селяните и пенсионерите оценяват високо изминалите 45 години, считайки ги за успешни за развитието на страната. На другия полюс са учениците, безработните и интелигенцията, за по-голямата част от които това са напълно загубени години. Работниците и служащите заемат една по-умерена позиция, в която все пак има превес на негативните оценки.

Партийна принадлежност. Едва ли е необходимо да се отбелязва, че изборните намерения на гласоподавателите варират изключително силно в зависимост от партийната им принадлежност. Това е най-ярко диференциращият фактор, който изследванията открояват. При това протича процес на вътрешнопартийна консолидация. Докато през януари процентът на комунистите, декларирали, че ще гласуват за своята партия бе 64, то през март той нараста на 80, а през април - на 84. Подобна тенденция се наблюдава и сред членовете на оста­налите политически партии и организации. Същевременно принадлежността поне на един член от семейството към дадена партия или организация е изклютелно силен фактор при определя не на политически оценки и при изборната ориентация. Политическите пристрастия са родово и роднински обусловени, което е характерно за етническите, а не за развитите в политическо отношение общества.

Материално положение. Самооценката на анкетираните за соб­ственото им материално благосъстояние се оказва също фактор, ди­ференциращ политическите пристрастия. Неудовлетвореността от собст­веното материално положение е близо два пъти по-висока сред подкре­пящите опозицията. Важно е в случая ва се подчертае, че става дума за субективна самопреценка. В този смисъл съществено значение има критерият с който се подхожда към собственото материално благополу­чие. Резултатът е един, когато се оценява с мярката на развитите европейски страни и съвсем друг, когато се мери от позициите на българина от близкото ни минало. Особено важни очевидно в това от­ношение са общото културно и образователно равнище на респондента.

Оптимизъм-песммизъм . Възгледите и предпочитанията на изс­ледваните лица варират съществено и в зависимост от очакванията им по отношение на близкото бъдеще. Опозиционно настроените по-често имат оптимистична нагласа.

 

V. ПО-СЪЩЕСТВЕНИ ТЕНДЕНЦИИ В МАСОВОТО СЪЗНАНИЕ

 

За изминалия между двете изследвания месец характеристики­те на масовото съзнание не са претърпели съществени изменения. Наред с това в резултат на определени промени в политическата обстановка още от сега се забелязват някои особености на масовото съзнание, които според нас ще определят тенденциите на неговото развитие в близкото бъдеще.

Както беше вече отбеляза4но в изследването от март, отношението на масовото съзнание към политическите сили е базирано на опозицията "сигурност - несигурност" на индивидуалното положение При това сигурността се интерпретира в характеристиките на социалното положение на човека при системата, господствуваща преди 10.XI. С всеки изминат ден обаче става по-ясна неотвратимостта на промените, каквито и да са те, т.е. невъзможността от възвръщането на старото положение. Това прави много трудно поддържането на представа (а оттук и на стремежа, реализиран чрез политически избор) за си­гурността в предишните й измерения. Това "изплъзване на почвата под краката", съчетано с неопределеността на бъдещето по отношение на някакви нови гаранции за сигурност води до разколебаване на политическия избор.

За това разколебаване съдействува в голяма степен и наби­ращото все по-високи темпове информационно насищане по отношение на политическите сили. Ако преди политическият избор в голямата си част не се ръководеше от съдържателни политически мотиви, то с началото на предизборната кампания масовото съзнание е подложено на силен натиск от страна на политическатата пропаганда. В същото време в очите на мнозинството тази пропаганда не предлага ясни критерии за политическа диференциация. Затова вместо да компенсира мотивационния вакуум информационната атака увеличава объркването на масовото съзнание.

Изложените по-горе обстоятелства създават ситуация, в която масовото съзнание е изправено пред криза. В по-малката част от случаите тази криза се разрешава чрез приемането на крайни позиции. За по-голяма част обаче тя води до разколебаване на политическия избор, съчетано с повишена тревожност. Разбира се, ние се намираме в началото на този процес и поради това не можем да търсим в данни­те категорично потвърждение за него.

На основата на получените данни и възможностите, които те дават за прогнозиране на динамиката на масовото съзнание, бихме могли да очертаем следните основни тенденции:

  1. Отношението към политическия живот в масовия случай и занапред ще се определя на основата на схващането за стабилността на индивидуалното положение, от оценките за икономическата ситуация.

  2. Определящи за масовото съзнание ще бъдат две основни противоположни нагласи: желание за промени и желание за сигурност. Ако нараства усещането, че "положението не може да се удържи", ще започне да надделява гладът за промени.

  3. Наред с това данните определено сочат тенденция на на­растване на поляризацията на масовото съзнание по отношение на по­литическия избор.

  4. Влошаването на икономическото положение, задълбочаването на чувството за несигурност и политическата дезориентация на голяма част от населението представлява потенциална опасност от развитието на тенденции, предполагащи употребата на сила при решаването на со­циалните проблеми.

  5. Засега политическото напрежение е съсредоточено преди всичко в София и големите университетски и областни центрове. С наближаването на изборите ще се очертава тенденция на динамизиране на политическия живот и в провинцията.

 

23 април 1990 г.

 

 

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДЕЙНОСТТА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОЧАКВАНИЯТА

ЗА ПРОМЕНИ В ЛИЧНИЯ ЖИВОТ

 

 

ЩЕ СЪМ ПО-ДОБРЕ ОТ СЕГА

ЛИЧНО ЗА МЕН БЕЗ ПРОМЕНИ

ЩЕ БЪДА ПО-ЗЛЕ ОТ СЕГА

НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ

 

одобрение

неодобрение

няма впечатления

одобрение

неодоб

рение

няма впе

чатление

одобрение

неодобрение

няма впечатление

одобре

ние

неодобре

ние

няма впечатление

БСП

43.7

34.5

6.3

52.8

19.5

7.6

59.0

16.7

8.1

49.2

17.7

12.4

БЗНС

38.9

21.7

9.8

52.0

10.3

12.0

45.2

14.4

12.8

41.4

11.9

17.7

СДС

51.7

24.7

11.1

33.9

30.3

14.7

29.8

35.3

14.7

34.6

26.3

19.4

 

 

"ЗА КОЯ ПАРТИЯ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ" В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОБРАЗОВАНЕТО

/в % от общия брой с определено образование /

 

 

Висше

 

Полувисше

Средно

Основно

По-ниско от

основно

Общо

месец

март април

март април

март

април

март април

март април

март април

за БСП

40.4

47.9

35.8

40.9

35.7

39.5

43.7

42.2

41.3

34.0

39.2

40.8

за СДС

25.0

26.9

33.5

32.3

26.2

35.4

16.7

27.0

9.8

15.7

22.0

29.7

за БЗНС

3.6

3.3

7.0

12.6

15.1

9.0

Ще гласува за личност

19.8

16.0

17.0

14.0

4.3

11.7

12.6

10.9

19.0

19.6

17.3

12.9

няма да гласува

2.9

3.3

з.е

4.8

3.6

4.1

5.6

5.5

8.9

14.7

4.7

5.6

относителен

дял

11.5

 

 

11.1

 

 

7.0

 

 

6.1

 

 

41.8

 

41.8

28.9

 

 

 

30.8

 

10.8

 

 

10.2

100.0

100.0

ЗАБЕЛЕЖА: Тъй като в изследването от месец март БЗНС и БЗНС "П.Петков" фигурираха във въпросника като Единен БЗНС, данните между двете изследвания са несравними.

 

 

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДЕЙНОСТТА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ С ЗАВИСИМОСТ ОТ ОЦЕНКАТА НА ПОСЛЕДНИТЕ 45 ГОДИНИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАНАТА

 

 

УСПЕШНИ ГОДИНИ

ЗАДЪРШАХА РАЗВИТИЕТО

ЗАГУБЕНИ ГОДИНИ

ТРУДНО МИ Е ДА ПРЕЦЕНЯ

 

одобрен

ние

неодоб

рение

няма

впечатление

одобре

ние

неодобрение

няма

впечатление

одобрение

неодоб

рение

няма

впечатление

одобре

ние

неодоб

рение

няма

впечатление

БСП

78.4

4.3

7.6

48.7

21.4

6.8

18.5

55.2

9.0

37.3

12.6

19.8

СДС

16.1

50.3

18.7

40.1

25.9

10.8

71.6

8. 2

9.0

28.0

14.6

33.7

БЗНС

55.8

9.4

12.1

43.6

11.6

10.0

33.9

27.8

12.3

34.4

10.5

30.4

 

 

 

„ЗА КОЯ ПАРТИЯ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ”

в зависимост от възрастта (в % от възрастовата група)

 

 

до 30 г.

31-40

41-50

51-60

над 60 г.

Относ. дял

БСП

26.7

36.8

43.8

50.3

46.3

40.7

СДС

42.9

34.5

30.4

23.7

17.9

29.7

БЗНС

7.6

6.5

9.3

9.4

12.0

9.0

Ще гласува за личност

11.8

14.7

10.5

11.9

14.8

12.9

Няма да гласува

7.8

4.6

4.2

3.8

7.2

5.6

Общо

19.6

21.1

19.2

17.0

23.1

100.0

 

 

 

"ЗА КОГО БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ?" В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОЦЕНКАТА ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 45 ГОДИНИ

 

 

УСПЕШНИ

ГОДИНИ

ЗАДЪРЖАХА

РАЗВИТИЕТО

ЗАГУБЕНИ

ГОДИНИ

ТРУДНО МИ Е

ДА ПРЕЦЕНЯ

ОБЩО

ЗА БСП

52.9

33.3

5.0

8.7

40.6

ЗА БЗНС

26.3

42.0

19.0

12.8

9.0

ЗА СДС

8.2

35.6

47.1

9.2

29.7

ЗА ЛИЧНОСТИ

21.5

44.6

14.9

19.0

12.9

НЕ БИХ УЧАСТВАЛ

17.4

31.4

20.3

30.8

5.6

ОБЩО

30.4

36.4

21.2

11.9

100.0

 

"ЗА КОГО БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ?" В ЗАВИСИМОСТ ОТ САМООЦЕНКАТА НА МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

 

 

Живея много

добре

Шивея нор-

мално

Живея трудно

Общо

Ще гласува за БСП

52.0

51.3

29.4

40.7

Ще гласува за БЗНС

10.0

7.8

10.3

9.0

Ще гласува за СДС

18.0

24.1

35.8

29.6

Ще гласува за личност

10.0

11.3

14.6

12.9

Няма да гласува

8.0

4.0

7.2

5.6

Относителен дял

1.6

50.1

48.3

100.0

1 1990 година

2 Основни политически сили тогава са БСП, СДС, БЗНС

3 Официалното БЗНС – дотогавашен съюзник на БКП във властта и БЗНС „Никола Петков”.

4 Това е доклад на НЦИОМ, който беше обсъждан в Научния съвет на Центъра на 26 април 1990 година. Едни от малкото текстове, анализиращи представителна за страната информация в драматичен момент.