Пламен Даракчиев - Преходът от тоталитарна държава ни поведе повече към посткапитализъм, а не към де


Единствените, които останаха на лидерски позиции през прехода, са Тренчев и Доган, и това не е случайност.

Две години преди 10-и ноември БКП са работили по промяна на Конституцията и резултатът е налице, казва пред Faktor.bg дисидентът, участник в Кръглата маса и зам.- председател на "Подкрепа"

Интервю на Ива Оприкова

- Г-н Даракчиев, каква е равносметката за 25 години демокрация, от къде до къде ни преведе преходът?

- Преходът от тоталитарна държава ни поведе повече към посткапитализъм, а не към демокрация. Демокрацията се оказа разтегливо понятие, а равносметката и безспорните ни успехи за този период са влизането на България в НАТО и ЕС. Всеки преход преминава през три етапа. Първият е когато обществото прави пробив на улицата, отварят се шлюзовете или т.нар. „нежна революция”, във втория етап се създават новите институции - правова държава, частната собственост, децентрализацията навлиза или създават се нови правила за дълго време. А през третия етап трябва да се докаже, че усилията са били резултатни и обмислени чрез консолидацията на новите институции - те трябва да заработят, да имат своя авторитет и да са легитимни.

- Ние до кой етап стигнахме и кой прескочихме?

- До третия етап стигнахме, но днес ясно се вижда, че се провалихме през първите два етапа. Институциите ни не заработиха, а обществото и държавата ни имат различно битие. Днес за съжаление институциите, които се създаваха през годините имат нисък рейтинг - парламент, правосъдие и не работят по европейски. Сътвореното през 90 -те години не можа да проработи, а причината не е в БСП или в ченгетата, или в разпадането на СДС. 25 години след 10 ноември се оказва, че тези правила са добре обмислени от малка група хора, които са видели държавата през една особена призма и са ги осъвременили и адаптирали по свой модел. През този етап доминираше комунистическата партия. Тя издържа, оцеля през годините и не изчезна както мислехме тогава. Революцията у нас просто не се състоя, когато се изграждаха новите институции БКП отново имаше мнозинство и всъщност тя произведе промяната. Трябва ясно да се знае, че когато комунистът прави държава , той я прави в услуга на себе си. Фундаменталното правило на един преход е да разделиш правилно властта. Какво направиха комунистите? Махнаха чл. 1 от Конституцията и ръководната роля на БКП и внедриха правилото: всяка партия, която вземе мнозинство да вземе по време на мандата ръководната функция. Това не е демокрация, това е латино-комунистическа схема, затова и след всеки парламентарен избор виждаме едно и също. Липсата на демокрация у нас се отразява във всяка област. 10 ноември си беше един вътрешно партиен преврат, целящ да ограничи разрастването на съпротивата, която беше факт по това време. Имаше много хора, които се афишираха срещу режима. В периода от 16 октомври до 10 ноември си правихме срещите в Южния парк със съмишленици от цялата страна. Вземаха документи и се връщаха по родните места да създават организации. Трябва да се знае ясно, че съпротивата я имаше, и ако не беше дворцовият преврат в БКП нещата щяха да ескалират и да повторят събитията в Чехия или Унгария. Комунистите ловко изпуснаха парата на съпротивата, Петър Младенов увери, че няма да има репресии, а младата опозиция тогава беше изцяло контролирана. Хората от създадените клубове тогава си бяха в по-голямата си част партийни дисиденти – Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, Чавдар Кюранов са членове на БКП. Когато се организираше първият митинг след 10 ноември на масата на организаторите седяха Петко Симеонов, Желев, който минаваше за гонен от комунистите фигура, но ясно заявяваше, че е марксист и други интелектуалци-дисиденти. Всички те бяха контролирани в някаква степен от комунистите.

 

Пламен Даракчиев по време на протестите в Кърджали

- Има ли мистика и неразгадани тайни, които останаха скрити след 25 години?

- Много мистика има в действията на някои ръководители в първите дни след 10 ноември и много тайни ще останат неразкрити. На един от първите митинги, който се организираше от „Подкрепа” и хората на Христофор Събев за датата 16 ноември. За същата дата беше насрочен пленум на ЦК на БКП и организаторите искаха да съберат съмишленици от цялата страна пред прозорците на Партийния дом с искане за разпускане на партията и структурите й. Изненадващо митингът се отложи за 17-ти и оставихме комунистите спокойно да си заседават. Едва на 18 -ти се организира и първия голям митинг на зараждащата се опозиция. Трибуната беше претъпкана от хора - освен лидерите на петте опозиционни организации Константин Тренчев, Желев, Каракачанов, Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека имаше и партийни дисиденти от БКП – Вагенщайн, Георги Мишев, Блага Димитрова, Марко Ганчев. Хората се радваха, че е свален един омразен диктатор като Живков, но още не се обявяваха против новата политика на БКП. Една от мистериите е и за друг провален митинг на 14 декември 1990 г., когато хората стояха пред парламента и не искаха да си тръгнат, накрая Желю Желев излезе с предложение: “Сега ще си отидем, но утре сме пак тук!”. Чак тогава хората си тръгнаха. На другия ден ме викат на “Раковски” 134! Отивам и там ми казват: “Ето тука едни лентички! Заставате и почвате да връщате хората!”. “Чакай, бе, защо ще връщаме хората?!”. “Ами, защото е починал Андрей Сахаров. Ще правим панахида!”... Изведнъж аз разбирам, че понеже има панихида за Сахаров, някак си не било удобно хората да отидат на пл. “Народно събрание”... И аз застанах на “Раковски” и на “Царя” с една лентичка и насочвах потоците от хора към пл. “Св. Александър Невски”. Сега разбира се си мисля, че това не е случайно. Някой някъде е решил да препъва демонстрациите и да няма напрежение. И това беше панихидата на “нежната” революция в България! Смъртта на Андрей Сахаров провали поредния митинг! Защото, ако на другия ден хората пак бяха отишли пред парламента, щеше да бъде много по-различно! Ако Желю беше спазил уговорката си, щеше да бъде коренно различно! Но той не я спази! Имахме още един шанс! Още в началото на декември бяхме изпратили до Политбюро на ЦК на БКП писмо. Новосъздадената организация СДС искаше три неща –сграда, вестник и Кръгла маса, на която да преговаряме с правителството на НРБ! Декларацията беше преведена на английски и изтече в медиите и учудващо бе препечетана в „Дума”. Но отговор – няма. В “Подкрепа” се събрахме, направихме стачен комитет и обявихме стачна готовност. Аз бях председател на Стачния комитет и насрочихме стачка за 27 декември. На 22 декември 1989 г. ме повикаха в Координационен съвет на СДС. Берон докладва, че другарите искат, вместо с правителството, преговорите на Кръглата маса да бъдат с “официалните власти”, само да се смени формулировката. Два пъти гласувахме и накрая се взе решение да няма стачка отново. Дадоха ни вестник, сграда, сменихме формулировката на преговорите и демократичният митинг за трети път се провали. Накараха ни с Любомир Павлов да отидем със сините ленти в телевизията . Тогава ентусиазмът и еуфорията бяха в повече, но сега знам, че и това не е е случайно. Никой не се замисляше, защо тогава медиите показваха едни и същи лица по телевизията - не тези, които улицата беше вече припознала, а други. Тогава се появи Димитър Луджев, Стефан Ганев, Иван Костов. Към 5 - те организации, които бях организатори на съпротивата се пришиха Съюзи на жени, други профсъюзи, църкви, чудесии, и патриархът, и мюфтията! И политбюро, за да участва и другарят Александър Лилов. Иначе той нямаше да може да седне на преговорите! Сега е ясно, че всичко е било под контрол. Три пъти се разминахме с революцията.

- Изяде ли революцията своите бащи? Къде са сега първите демократи, организирали протестите и недоволството на улицата?

-Този въпрос би бил актуален, ако наистина е имало революция. Ако е имало революция, тя несъмнено ги изяжда, но остава ползата, че е имало такава. При нас революцията е неуспяла, неосъществена, а бащите са изядени. Единствените, които останаха на лидерски позиции са Константин Тренчев, Ахмед Доган и не мислете, че това е случайност.

- Днес говорим за правила в съдебната система, а вие сте един от 39-те депутати, които не подписаха Конституцията. Грешка ли беше промяната на Основния закон?

- Спомням си като днес, че подписите в деня на гласуването бяха 312 в полза на Конституцията, Мони Паси гласува „за” с телеграма. На следващия ден по Ефир 2. Стефан Савов, който току що е избран за председател на Народното събрание дава интервю. Репортерката го пита: “Господин Савов, един въпрос само: “Вие бяхте един от 39-те и не сте подписали Конституцията?!”. Савов отговори: “Не, не е вярно! Конституцията е отворена за подписване. Аз после я подписах!”. След това се замислих как така Георги Марков, един от 39-те, стана конституционен съдия и никой не му зададе въпроса: “Чакай, бе, ти нали не подписа Конституцията!? Какво става?!”. Същото е валидно и за Александър Йорданов. И ако се окаже, че накрая сме останали само няколко човека – Едвин Сугарев, аз и още няколко– за какво говорим?. През годините много съм разследвал и съм се чудел как така тогава ВНС се спря на една съдебна система, която не прилича на никоя друга в Европа, защо избраха точно този тип модел за президент, защо парламентът е двукамерен? Когато започнах да разследвам протоколите на комисията по изработване на Конституцията с учудване установих, че липсва проектът на оригинала. Специалната комисия за изработване на новата Конституция се оглавяваше от Гиньо Ганев и са запазени всички документи и всички предложения на партиите. Когато прочетеш протоколите и предложенията за промяна в съдебната власт ясно проличава замисълът. Преди 10 ноември Тодор Живков е поставил задачата за реформа в съдебната власт. Появява се идеята за обединена съдебна система на трите власти. Има протокол от участието на тогавашния вътрешен министър Пенчо Пенев, който участва в разработката на комисията за реформа на съдебната власт във ВНС. Докато опозицията си е мислела, че създава закони, комунистите са работили по тях две години - 87-88 година. Сега е ясно, че реформата в съдебната власт е наложителна, но тези подводни камъни тогава не се знаят от обществото.

- Защо по това време беше необходимо да се създава лабораторно партия, която да защитава проблемите на етносите? Грешка ли беше появата на ДПС?

- След указа за връщане на имената на българските турци последва бунт-митинги по цялата страна. Точно тогава в това напрежение се създаде и ДПС. Спомням си деня, когато Доган дойде на заседание на Координационния съвет на СДС. Румен Воденичаров много остро реагира на присъствието му и той изчезна. Ние винаги сме защитавали турците, които бяха по политически причини в затвора. За Доган не бяхме чували. Той се появи при странни обстоятелства по-късно. Видях го на един митинг през 90-та година в Кърджали със Семерджиев на трибуната. Комунистите искаха да потушат напрежението и не случайно позволиха създаването на партията. Тогава се направи и друга беля. От двустепенна форма на управление - 9 области, в които са разпределени общини изведнъж областите изчезнаха. Заради опасност от сепартизъм става тази реформация в местната власт. Сега виждаме резултатите от реформите, ДПС коли и беси в смесените райони. Ако остане модела с 9-те области тогава българското население ще доминира при всички случаи и ще настъпи корекция.

- Защо „Солидарност” промени мисленето в Европа, а у нас нямаше такова влияние? От 97 година досега няма нито една голяма стачка? Няма ли за какво да протестират хората?

- Подмяната на идеята за „Подкрепа” започна още в началото на създаването й след пожара на Партийния дом, в който д-р Тренчев имаше голяма роля. След това изненадващо синдикатите се свързаха с ПЧБ, появи се един олигарх, който внася бонбони и шоколади от Швейцария. Емблематични хора си отидоха от “Подкрепа” през есента на 1991 г., а на тяхно място бяха поставени други като Радослав Ненов, който беше конфедерален секретар, а после вицепрезидент на „Мултигруп”. Проблемът беше, че всичко това се решаваше извън Управителния съвет на “Подкрепа”. Решенията ги вземаха Тренчев и Радослав Ненов. Оттогава синдикатите се превърнаха в търговска корпорация, която не защитава правата на работниците, а на правителството. Това продължава и днес. Синдикатите са доста добре пласирани, във всяко едно министерство си има представител. Функцията се обърна.

- Коя беше разделителната линия за СДС , гладната стачка на 39-те ли даде началото на разединението, на отлюспването, което продължава и днес?

- Да промениш основния закон на една държава не е шега работа и днес берем плодовете на ентусиазма по онова време, когато ни поставиха в капан. Мнозина не знаят, че Конституцията в частта за президентската институция беше направена заради Желю Желев, защото комунистите очакваха демократ да спечели първите демократични президентски избори. Сега берем плодовете на грешките от онова време. Неговите правомощия са напълно орязани. Последиците са изключително негативни. В редица европейски държави президентът е своебразен балансьор между изпълнителната власт и парламента. При нас българският президент няма никакъв инструментариум. Много капани са поставени и трудно ще се променят. 25 години по-късно най-важното е, че обществото започна да осъзнава, че това не е техният ред, че държавата е конституирана погрешно. Процесът днес е оптимистичен. Хората искат промяна на дневния ред в държавата.

- Какво спечелихте и какво загубихте вие лично през тези 25 години преход?

- Спечелих спомени. Видях неща и преживях събития, които няма да се повторят. Да видиш ентусиазирани хора, които да пълнят улицата с искане за свобода и демокрация не се случва всеки ден, да пишеш историята също. В чисто морален смисъл съм спечелил със спомените си. В материален не мога да се похваля с придобивки. Не осребрих като останалите властта, дори не мога да се пенсионирам заради липса на стаж. Не съм ползвал някакви придобивки или екстри. Отказвал съм постове дори и за социален министър. Сега ако се върнат ония години едва ли ще бъда някакъв идеалист. Ако искаш да видиш промяната трябва да си в нея, не трябва да избягаш от отговорността. Опитът, който моето поколение придоби е безценен. Сега каквото мога помагам в Гражданския съвет на РБ и вярвам в добрите намерения за промяна.

 

http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/31999-plamen-darakchiev-tri-pati-se-razminahme-s-revolyutziyata-tya-e-neuspyala-a-bastite-y-sa-izyadeni.html