Младост



Есените пак си бяха есени -
не ги оценявахме тогава:
жълт декор от вятъръ отнесен,
до снега на зимата лукава.

Дните ни крещяха, обладани
от една идейна еуфория -
оня елегичен принц на Дания
бе за нас враждебна категория.

Всички исторически величия
принуждавахме да бъдат гузни,
ако бе нагласата им ничия:
нито наш предтеча? ни съюзник?

Нашата позиция решаваше
някакъв си нов поет незнаен,
който патетично ни раздаваше
ежедневно бъдеще на заем...

 

   сп. "Пламък" бр. 10, 1989