21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

“СЛУЧАЯТ АКБ ФОРЕС”

 

или историята за ограбването на 90 000 хиляди балъци, излъгани от рекламата на “лошите момчета”

 

и

 

трудния урок, който “корпоративните бандити” трябва да усвоят - какво означава да се управлява собственост!

 

  • Защо АКБ?

 

АКБ Форес е сред най-интересните и провокиращи любопитството на изследователя приватизационни фондове. Създаден с чешки капитали, той е един от най-големите фондове по набран капитал в инвестиционни бонове. Привлича значителен брой акционери – близо 90 хиляди и се нарежда на 5-то място сред останалите приватизационни фондове. При това, посочения резултат се получава, без да “стои никой зад фонда” – той на практика не е обвързан нито с браншова организация, нито с банка, нито с друга популярна в страната институция. Българите се доверяват най-вече на агресивната рекламна кампания, с която фонда става известен.

 

Фондът е създаден с чешки капитали, които по-късно българите отказват да върнат.

 

Чрез масовата приватизация АКБ Форес придобива един от гигантите в химическата индустрия на България – Полимери, Девня.

 

АКБ получава популярност и със скандалния си начин на управление: нераздаване на дивиденти на акционерите, опит за елиминиране на съдружници от управлението, източване и фалиране на предприятия. Някои от скандалите привличат вниманието и на чуждетранни дипломати у нас.

 

Но нека видим как всъщност започва историята...

 

  • АКБ – от къде тръгва историята... Описание на героите.

 

Идеята за създаването на приватизационен фонд се ражда още през 1994г. Това е годината, в която започва усилено да се говори за масова приватизация при правителството на Любен Беров.

 

През януари 1995г., се учредява първата фирма от групата АКБ – АКБ Консорциум АД с идеята, това да е първоначалния вариант на приватизационния фонд. Разработва се дори система за организация и набиране на инвестиционен капитал.

 

Основател на дружеството е Николай Банев с още няколко съдружници. Те решават името на дружеството да се образува от първите букви на фамилиите на трима от тях – “А”, “К” и “Б” (Банев). За това кои са “А” и “К” могат да се изразят само предположения, базирани на данни от Апис и материали, намерени чрез Интернет – това са имена на съдружници на Банев. Със сигурност обаче, те вече не са сред управляващите на фонда (сега вече холдинг).

 

С подаването на оставка на правителството на Беров, проектът по създаването на фонда бива замразен за година и половина1.

 

През май 1996г. се учредява друга фирма – “АКБ Форес” с мажоритарно участие от 99% на Николай Банев, а съдружника му Ивайло Маринов има дял от 1% в новото дружество.2

 

Николай Банев е ключовата фигура, “основния двигател”, “главния герой” в процеса, вкючващ създаването и управлението на “Приватизационен фонд АКБ Форес” и впоследствие всички останали регистрирани дружества от консорциума “АКБ”, както и приватизираните такива. За това и неговата история е най-интригуваща, въпреки че разполагаме с твърде оскъдна информация за нея.

 

Банев “тръгва от един комсомолски активист, който е започнал да се издига по времето на Възродителния процес, защото е бил в много чувствителни региони. Там е изявил активност и в един момент е започнал да се издига нагоре, в структурата на Комсомола3.” Той е работел в орготдела на ЦК на ДКМС.

 

В първите години на прехода в България, той се включва в частен бизнес. Има данни за регистрирана фирма още през 1993г., в която има дял и един от неговите по-нататъшни партньори-съучредители на приватизационния фонд. Но за това ще стане въпрос малко по-нататък.

 

През 1994г. участва като акционер, притежаващ 10% от капитала на “Интертръст” АД – дружество, чията основна дейност е търговско посредничество с горива, руди, метали и химични продукти.

 

Останалите “важни” герои са съдружниците на Николай Банев, с които той учредява първите си фирми и по-конкретно, това са героите, които се крият зад “А” и “К”. Не по-малко значим, разбира се е Ивайло Маринов, който се заема с подготовката за учредяване и участие в масовата приватизация на АКБ Форес, още когато се появява първоначалната идея за неговото създаване, както и всички останали “основни” актьори, т.е. съдружници, управляващи, както новорегистрирани дружества, така и приватизираните такива.

 

Едно от възможните имена, което вероятно се крие зад А-то, е това на Георги Аврамов. По професия режисьор, той влиза в политиката като един от създателите на Политически клуб Екогласност през 1989г. и до 1998г. е член на ръководството му. През 1990-1991г. е депутат в 7-мото Велико Народно събрание от листата на СДС. Продължава своята политическа кариера като депутат в 37-то Народно събрание през 1994-1997 от листата на БСП и коалиция4.

 

Аврамов се включва и в частния бизнес. Още през март 1992г., той управлява новосъздадената фондация Виза. След това в края на 1994г. се създава сдружение “Свобода на словото”, управлявано отново от него. Следващата фирма, в която Аврамов има участие, се регистрира през 1996г. и нейният предмет на дейност включва производство на мляко и млечни продукти. Продължава своя бизнес в търговията, като през 1999г. е сред един от учредителите и собствениците (33%) на “ДГБ” ООД5. През 2001г. се включва в туризма като съдружник в туристическа агенция “Роял травъл” (45%). В средата на 2001г. отново управлява сдружение – “Конституционализъм и демокрация”. Последната фирма с негово участие (60%) е регистрирана съвсем наскоро – през октомври 2004 година – “Темос 21 ДЗЗД” с предмет на дейност предоставяне на бизнес услуги.

 

В автобиографията на Аврамов е посочено, че е член на УС на “АКБ Форес” за периода 1996-1998г., т.е. от регистрацията на дружеството като приватизционен фонд, до момента, в който то се пререгистрира в холдинг6. Разглеждайки данните в Апис обаче, неговото име фигурира единствено сред управляващите на “Бимас” –ООД – дружество, придобито от фонда по време на масовата приватизация.

 

“К”-то най-вероятно е Костадин Вълчев Костадинов – той участва в съвета на директорите на “АКБ Консорциум” – първоначално регистрираната фирма.

 

Банев и Костадинов имат съвместен бизнес още през 1993г. – те са сред собствениците на “Специална техника и охрана” ООД7 с предмет на дейност: архитектурни и инженерни дейности и технически консултации. Съдружници са и в друга фирма8 – Браско ООД, регистрирана през 1995г. и занимаваща се с търговско посредничество с разнообразни стоки.

 

Ивайло Маринов, както стана ясно по-горе, е една от основните фигури, които задвижват подготовката за учредяване и участие в масовата приватизация на “АКБ Форес”. Той е сред учредителите и на друг приватизационен фонд – Република.

 

По негови думи, се включва в бизнеса през 1993г., но няма данни в базата на Апис в кои фирми е участвал по това време.

 

В Апис не се откриват и данни за съвместен бизнес на Маринов и Банев преди регистрацията на “АКБ Форес”.

 

Маринов завършва Политичека икономия във ВИИ Карл Маркс (сега УНСС), гр. София. Още преди регистрацията на фонда, той започва да трупа ценно ноу-хау за управление на инвестиционни и приватизационни фондове:

 

“Основните ми специализации, които ми помагат в работата като мениджър на икономически системи до момента са във Великобритания през 1994 г. - Управление на инвестиционни фондове и сделки с ценни книжа; във Фондация “Отворено общество” и Централно европейски университет през 1995г. - Управление на приватизационни фондове; в Япония през 1998г. - Индустриален мениджмънт; през 1999г. в Германия - Управление на качеството.” (И.М.)

 

Една публикация във в-к Капитал (1998-39), дава основание да смятаме, че всъщност Ивайло Маринов е човекът, осъществил връзката с чешките инвеститори:

 

“Чешките акционери в “АКБ Форес” АД ... са освободили от досегашния борд на директорите Ивайло Маринов и Янко Николов (сега член на Комисията по ценни книжа и фондови борси). На мястото на двамата предишни чешки представители в борда са избрани ...9

 

Янко Николов е третият съдружник (на Банев и Маринов) в “АКБ Форес”. Той влиза в частния бизнес, регистрирайки фирма “Адек” ЕООД, на която е едноличен собственик. Фирмата се занимава с консултации и други услуги по стопанската дейност и управлението.

 

Много интересна е регистрацията през октомври 1995г. на следващата фирма с негово участие – “Гаранция” ООД, в която учредители са посочената “Адек” ЕООД10 и една чешка фирма – Адеция. Управляващи са Николов и двама представители на чехите – Новотни и Юнек. Явно това е началото на контактите с чехите.

 

Последният ключов актьор, който ще бъде разгледан тук, е Белчо Белчев. Той е бивш финансов министър в първото правителство на Андрей Луканов.

 

Белчев е човекът, който подписва България във Вашингтон за влизането й в МВФ.

 

От октомври 2000г. до февруари 2001г., е член на Управителния съвет на “АКБ Корпорация”.

 

Най-вероятно това е човекът, който доставя “вътрешната информация”, за която ще стане въпрос по-нататък в изложението.

 

В статия, публикувана в “24 часа” на 10 ноември, 2004г., Белчо Белчев казва: “Приватизацията бе уродлива и резултатите са плачевни. Капиталът от декапитализацията на държавната икономика попадна в ръцете на хора, които не го умножават, а го замразяват или харчат безогледно. Всички правителства носят отговорност за това.” Включително и самият той с двете си роли – като министър и като един от управляващите на АКБ Форес...

 

Банев успява да задвижи тази машина (новорегистрирания приватизационен фонд), като задълженията се разпределят по следния начин:

 

  • Ивайло Маринов отговаря за набирането на инвестиционен ресурс и управление на инвестициите;
  • Павел Хайтов, управлява мрежата от инвестиционни агенти в страната;
  • Анна Главинова, управлява финансите на концерна.11

 

Първоначалната идея на учредителите е да създадат и лицензират 3 приватизационни фонда и да влезат в тройката на най-големите приватизационни фондове, но получават лиценз и регистрират само един.

 

  • Регистрацията на фонда

 

"Приватизационен фонд АКБ Форес - социален" – АД е регистриран на 26.11.1996г.

 

Дружеството е с неопределен срок, с капитал 2 258 712 лв., от които 10 000 лв. в пари и 2 248 712 лв. в инвестиционни бонове. Kапиталът е разпределен в 2 258 712 поименни непривилегировани акции с право на един глас по 1 лв.12

 

АКБ Форес има едностепенна система на управление със съвет на директорите от 3 членове в състав: Дочка Колева Банева - председател и изпълнителен директор, Руслан Станчев Пенчев - изпълнителен директор, и Мария Иванова Йосифова - заместник-председател, и се представлява от председателя на съвета на директорите Дочка Колева Банева самостоятелно и заедно от зам.-председателя Мария Иванова Йосифова и изпълнителния директор Руслан Станчев Пенчев13.

 

Като собственици на дружеството официално са регистрирани14:

 

  • Група физически лица, размер на участието 2 248 712, дял 99.55%15
  • Николай Йорданов Банев, размер на участието 100, дял 0,02%
  • АКБ Форес, размер на участието 9900, дял 0.43%

 

Фондът е 100% частна собственост.

 

  • Източник на капитала

 

Въпреки че няма регистрирани официални данни за чуждестранно участие, ПФ АКБ Форес е учреден с помощта на кредитиране от "Форестинвест-инвештични сполечности" - Чехия. Чешката фирма финансира рекламата и набирането на инвестиционни бонове за фонда. Тя финансира дружеството с 3.6 млн долара срещу контрол над придобитите предприятия16.

 

Ето какво разказва самият Ивайло Маринов за чешкото участие в дружеството:

 

... в началото на 1996г. влязохме в контакт и използвахме ценния опит на една от най-успешните чешки приватизационни структури – “Форест груп”. С тяхна помощ и преди всичко с огромни наши организационни усилия създадохме стройна структура от инвестиционни агенти в цялата страна, базирана с централен офис в София, областни координатори, регионални и общински представители практически във всички общини...”

 

Впоследствие Банев и компания решават да не връщат взетия заем. Той е изтеглен от АКБ Форес, която е трябвало да притежава дял от 64% във всички компании, в които придобива активи. Да, но собственик на всички придобити активи е АКБ Корпорация (бившият приватизационен фонд), докато длъжникът на чешката фирма АКБ Форес има под 0.5% от капитала на фонда.

 

 

  • Методите на привличане на акционери или “агресията на АКБ”

 

За привличането на акционерите, управляващите приватизационния фонд АКБ Форес, създават структура от инвестиционни агенти в цялата страна, като покриват всички общини. “В най-натоварените моменти от набирането на бонов ресурс работехме с около 5 000 инвестиционни агенти... ... Привличането на акционерите беше, разбира се фундаментален момент за стартиране на работата на Приватизационния фонд, но той беше само началото на пътя. Този процес продължи на два пъти от по 2-3 месеца.” (И.М.)

 

Фондът има най-големи разходи сред останалите приватизационни фондове, спрямо набрания капитал - 10.07% (най-голяма сума - 225 233 лв). Голяма част от тях (131 733 лв.), са използвани за реклама. Рекламната кампания на АКБ Форес е една от най-агресивните:

 

...Някои от тях (приватизационните фондове) бяха особено агресивни в набирането. Някои от тях бяха глобявани от Комисията за ценните книжа и фондовите борси, която беше току-що създадена, тя ги лицензираше. Дори АКБ Форес мисля, че беше глобен 2 пъти за неверни факти и твърдения в рекламната кампания. Не помня дали бяха единствени.” (Н.С.)

 

Всъщност рекламата е основния метод за набиране на акционери. Чрез нея фондът успява да привлече 90 585 българи и успява да се нареди на 5-то място по набран капитал в инвестиционни бонове.

 

 

  • Инвестиционна стратегия и портфейл на инвестициите или: какво “донесе” масовата приватизация на “лошите момчета”

 

“По тогавашния Закон за приватизационните фондове, един фонд не можеше да придобие повече от 34% от едно дружество. Основата на нашата инвестиционна стратегия беше придобиването на мажоритарни пакети в приватизираните дружества (минимум 50% от капитала) и управление на тези дружества. За целта преди тръжните сесии се извършваха т.нар. размени на пакети, като всеки приватизационен фонд играеше както за пакети акции от своите дружества, така и за пакети акции на други приватизационни фондове. След това, когато в края на 1997г. на Българска фондова борса започна търговията на акции на приватизираните дружества приватизационните фондове формираха истинските си инвестиционни портфейли.” (И.М.)

 

Следвайки стратегията си, АКБ Форес има контрол над управлението, дори и в дружества, в които няма мажоритарно участие при наличието на мажоритарен собственик, опитвайки се да го елиминира. Използваните техники за това са разгледани по-нататък в изложението.

 

Няма данни за пълния портфейл от инвестиции, който фонда придобива чрез масовата приватизация. Със сигурност обаче, той е силно диверсифициран. След участието си в първата вълна на масовата приватизация, приватизационният фонд “АКБ Форес - социален” придобива акции в около 80 дружества17. Ключови от тях са Полимери, Динамо, Декотекс карпет, русенската рафинерия Бимас, Костенец ХХИ и др. (Вж. Приложение 1- Prilojenie1.doc)

 

Портфейлът на АКБ Форес “...беше от хубави предприятия, но се забелязва, че има някаква слабост на ръководството на фонда към по-големи, фундаментални предприятия, структуроопределящи. Което в един момент не знам доколко беше успешна стратегия, защото обикновено те са много крадени и много мудни, неефективни...” (Н.С.)

 

Според Николай Стайков, приватизационния фонд успява да придобие участие в добре работещи и структуроопределящи предприятия благодарение на “вътрешната подкрепа”, която има:

 

АКБ имаха вътрешна подкрепа. За да спечелиш голям пакет от атрактивно предприятие и то на вярната цена, това означава конкуренция. Много трудно биха се получили тези резултати, които се получиха накрая, ако нямаш вътрешна информация, т.е. колко дава еди кой си. Ако погледнете целия списък от 1025 (ако не се лъжа, малко наизуст говоря, може да си били и 1075) предприятия за масова приватизация, имаше само едно голямо предприятие... Полимери... с голям дял от него (за приватизация, б.а.), т.е. това беше един експеримент. Да раздържавиш мажоритарно едно предприятие, което беше между 10-те най-големи предприятия, означава експеримент. Защо го направиха точно с това предприятие? Защо го взе АКБ Форес, а не някой друг? И ако си намерите човек от Министерски съвет от този момент, за който ви говоря, той ще ви обясни как едни предприятия постоянно са изваждани от списъка, и са вкарвани, и са допълвани... По какъв начин е станало в един момент знаят само 3-4 души, вкл. и бившия вицепремиер по икономическата част и бившия министър-председател, това са хората, които го знаят. Защо от Химко е било 25 на сто, а от Полимери 60 или 67 на сто... Никой не го знае. И защо в един момент отива само в един фонд (делът, б.а.)...”

 

Кой е актьорът, който има достъп до тази информация и я доставя? Най-вероятно това е Белчо Белчев, използвайки високия пост, който е заемал в правителството на Луканов или самият Банев, благодарение на активното си комсомолско минало и изградените контакти по това време.
 

 

  • Пререгистрацията

 

На 15.01.1998г. АКБ Форес прекратява дейността си като приватизационен фонд. Той се пререгистрира в холдинг - АКБ Корпорация АД. (Само 5 фонда се пререгистрират в инвестиционни дружества и единствено Златен лев в инвестиционно дружество от отворен тип).

 

Ето къде може да се търси отговора на въпроса: Защо почти всички приватизационни фондове и в частност АКБ Форес, предпочетоха да се пререгистрират в холдинг:

 

“...приватизационните фондове бяха “изтървани” в момента, в който бяха гласувани едни поправки, едни допълнителни и преходни и заключителни разпоредби ... в Закона за приватизацията. ... Имаше една клауза, че те трябва да се регистрират по Търговския закон в еди какъв си срок или по Закона за ценните книжа, т.е. или да станат инвестиционни дружества или да станат холдинги. Този, който е автора на въпросния текст, на практика подари предприятията на техния мениджмънт.” (Н.С.) След преобразуването на приватизационните фондове по Търговския закон, те стават най-обикновени търговски дружества без възможност за намеса на Комисията по ценните книжа например.

 

За разлика от ПФ, при регистрацията на холдинга се появява и държавно участие – 43.79%, което през 2004г. намалява на 15.86%.

 

През 2000г. има официални данни за косвено чуждестранно участие в регистрирания капитал – 0.64%, което през 2004г. става 0.65%.

 

Дружеството запазва своята едностепенна структура на управление и се управлява от Съвет на директорите.
 

 

Собственици при пререгистрацията:
ПОЛИМЕРИ, Размер на участието: 2534.22, Дял: 63.66%
СТОМАНА, Размер на участието: 499.32, Дял: 12.54%
ЕЛМА, Размер на участието: 406.96, Дял: 10.22%
ГРУПА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, Размер на участието: 540.36, Дял: 13.57%
Управляващи при пререгистрацията:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ, Изп. директор, Управляващ
ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ КАРАИВАНОВ, Изп. директор, Управляващ
Източник: Апис, 03.06.1999г.

 

 

Няма промяна в имената на собствениците, нито в техния дял от капитала на АКБ Корпорация до последната регистрация в Апис през м. октомври 2004г. Управляващи към настоящия момент (декември, 2004г.) са:
 

 

ПАВЕЛ ИВАНОВ ХАЙТОВ, Председател
СОТИР СТОЯНОВ ИЛИЕВ, Изп. директор, управляващ
СТЕФАН ПЕТРОВ ДОСЕВ, Зам. председател
АННА ДИМИТРОВА ГЛАВИНОВА, Заместник председател
КАЛИН СТЕФАНОВ СУТЕВ, Зам. председател
Източник: Апис, последна промяна на 27.10.2004г.
 

 

  • Капитал и финансови резултати на АКБ Корпорация

 

Капитала на дружеството е в размер на 3 980 870 лв., разпределен в 2 843 483 броя акции с номинална стойност 1,4 лв.

 

Капитала на холдинга се увеличава 2 пъти – през 1997г. от 2 258 712 лв. на 2 843 483 лв. чрез издаване на 584 771 поименни безналични акции по 1 лв. и през 2000г. - от 2 843 483 лв. на 3 980 876 лв. чрез увеличаване номиналната стойност на акциите от 1 лв. на 1,4 лв.18

 

Увеличението на капитала е една от използваните техники за обезвластяване на останалите акционери в дружеството.

 

Таблица 1 Финансови резултати на холдинга през 1997- 2001г. (в хил. лв.)19:

 

 
1997г.
1998г.
2000г.
2001г.
Печалба/загуба
-110
1 275
-4 304
-6 453
Приходи общо
 
 
3 088
2 724
Активи
 
 
9 247
4 714

 

 

Разполагаме с данни за счетоводната печалба на една акция само за 2001г. -1.62лв.
 

 

  • Регистрация на свой пенсионен фонд

 

През август 1998г., концерна регистрира и свой пенсионен фонд - Пенсионно-осигурителен фонд "АКБ - Форес социален" АД, в чийто Надзорен съвет участва Николай Банев.

 

“Не е случайно, че най-бързо към бизнеса с пенсионни фондове се ориентираха приватизационните фондове. Интересът им може да се търси в две посоки:

 

  • Пенсионните фондове ще събират инвестиционни бонове и с тях ще могат да участват в търгове за акции от държавни предприятия. Приватизационните фондове вече нямат тази възможност. Така чрез пенсионните фондове приватизационните фондове могат да получат нови акции от предприятията, в които вече имат участие. По този начин ще получат по-голям достъп до управлението на предприятията или направо контрол върху тях.
  • Второ, като собственик на предприятията и работодател приватизационният фонд ще осигурява работещите в собствения си пенсионен фонд, при което акционерът си затваря кръга на парите. Инвестиционните посредници, които имат и пенсионни фондове, пък ще получават по право обслужването на парите на пенсионно-осигурителното дружество.” (Банкер, 1998-28)

 

Ето какво разказва Николай Стайков за пенсионния фонд на АКБ:

 

“Направиха (пенсионен фонд), но в един момент с новата пенсионна реформа... Това беше по-скоро част от някаква мегаломанска стратегия – да има от всичко и без да имаме на практика парите и хората, за да го направим. Не беше ясно тогава, беше преди реформата в пенсионната система, така че те на практика дори не си спомням да са кандидатствали за лиценз за дружество от типа на доброволни и задължителни пенсионни фондове, които са в момента. Там бяха много по-строги изискванията и само сериозни играчи в момента са на пазара. Такива герои от по-ранния етап на прехода не бяха допуснати.”

 

 

  • Портфейл на инвестициите на холдинга след преструктурирането

 

Към началото на 1998г. собствеността на Холдингово акционерно дружество АКБ Корпорация е структурирана в няколко отрасъла – химия, машиностроене, хартиена и порцеланово-фаянсова промишленост, дървообработване, хранително-вкусова промишленост и туризъм. През следващите 2 години холдингът заздравява акционерните си дялове като комбинира участието си в приватизацията и чрез касови сделки – чрез РМД и директно. В резултат са придобити над 2/3 от капитала на основните дружества в портфейла, следвайки стратегията за мажоритарно участие и се навлиза широко в туризма.

 

След преструктуриране на портфейла към февруари 1999г., бившия приватизационен фонд притежава акции в около 70 предприятия, като в няколко от тях има мажоритарен дял.20 Придобити са акции от предприятия предимно от химическата, нефтопреработвателната и електротехническата промишленост.

 

В периода 1999-2001г., дружеството е продало акции на стойност 12 млн. лв., а е придобило нови акции за 40 млн. лв.21

 

Според информация от пресата по това врерме предприятията от портфейла на корпорацията се нуждаят от сериозни инвестиции. Ръководството й търси стратегически партньори от чужбина.

 

Публична тайна е, че от близо 70-те предприятия на АКБ Корпорация в добро финансово състояние са само няколко - "Елма" - Троян, "Костенец ХХИ" и "Изида" - Елин Пелин! За проблемите на останалите е показателно становището на изпълнителния директор на "Панайот Волов" - Шумен, Петър Таслев: “Заводът е доставял смоли и фенопласти за над 50 фирми в страната, които вече или не работят, или поръчките им са много малки.” (Банкер, 11/12/2000)

 

Към края на 2004г. най-големи са инвестициите на АКБ Корпорация в химическата индустрия, следвана от машиностроене, туризъм, потребителски стоки и транспорт и услуги.

 

От началото на 2004г., холдингът се включва активно и в приватизацията на енергийния отрасъл в страната. На 18.03.2004г. фирма от структурата на АКБ закупува 100% от акциите на две топлофикации – в Ямбол и Казанлък. Двете дружества са закупени на цена, близка до минималната - съответно 794 хил. лв. и 1,667млн.лв. Плащането е извършено с парични средства чрез инвестиционен посредник "Авал ин".

 

Въпреки че, липсва точна оценка на портфейла на фонда, оценката на “АКБ Корпорация” все пак е над 20 милиона долара22.

 

В Приложение 1 (Prilojenie1.doc) се съдържа списък с предприятията, в които дружеството АКБ Форес е придобило дял, вкл. фалиралите предприятия от портфейла на холдинга и тези, в които АКБ вече няма дял. Графична информация относно отрасловата и регионалната структура на инвестициите на Финансово-Индустриалния Концерн АКБ Форес може да се намери в Приложение 3 (Prilojenie3_Investicii_str.doc).
 

 

  • Излъганите акционери на АКБ Корпорация. (Уникални) техники за обезвластяване на акционерите и присвояване на активи

 

След пререгистрацията на фонда, дялово участие в капитала на бившият приватизационен фонд имат 88 094 акционери.

 

АКБ Форес е един от фондовете (но не единственият), които до този момент не са раздавали дивиденти на акционерите си:

 

Кое е публичното дружество с близо 100 хиляди акционери, което досега не е раздало нито лев дивидент и въпреки това да няма желаещи да продадат акциите си? ”Отговорът е - “лошите момчета” на масовата приватизация, а именно бившият приватизационен фонд “АКБ Форес”. Няма друг пример за толкова явно незачитане (дори проформа) на правата на дребните акционери. Повече от три години от учредяването на фонда голяма част от акционерите (за учредителите това не важи) не могат да се нарекат собственици на книжата си, тъй като нямат документ, с който да удостоверят правата си: депозитарната разписка. Според закона с този документ се удостоверява акционерно участие. А редът той да стигне до притежателя си е следният: Централният депозитар издава разписките (тъй като самите книжа са безналични), дава ги на управлението на съответното дружество, а последното от своя страна е длъжно да се погрижи дребният акционер да ги получи. Повечето фондове:

 

    • или отвориха офиси, където всеки можеше да отиде и да си получи разписката,
    • или посочиха банкови клонове, където това може да стане със същия успех.
    • Имаше и някои по-авангардни подходи, например “комисионери”, които от името на фонда обикаляха дребните акционери. Уж за да им раздадат на място документа, но в повечето случаи това се правеше с цел на място собствениците да бъдат убедени да подпишат пълномощни, с които след това акциите се прехвърляха и окрупняваха пакетите на по-големите собственици.

 

АКБ се възползва само от този последен вариант.

 

С останалите акционери в скандалното дружество се процедира по следния начин: ако някой от тях поиска разписката си, той:

 

    • първо, има известни проблеми с намирането на точния офис, където това може да стане;
    • второ, и да го намери, сблъсква се с проблеми като: липсващи жизненоважни за целта служители, обяснения кога са издадени или ще бъдат издадени разписките, както и други повече или по-малко значими усложнения на процеса;
    • Така се стига до хиляди тихо недоволстващи собственици на акции от АКБ, които няма на кого да се оплачат - дежурният отговор на комисията по ценните книжа е, че дружеството им е предало всичките документи, които се изискват по закон.23

 

Недопускането на дребните акционери да придобият реално собственост над своите акции в АКБ Форес чрез неиздаване на депозитарни разписки е една от техниките, използвани от управляващите фонда за елиминиране на акционери и съдружници при управлението. Друг лесен начин да се взимат “удобни” решения, без знанието на голяма част от акционерите е, провеждането на Общите събрания на дружеството в отдалечени и труднодостъпни (липса на удобен транспорт) места, дата, която съвпада с, или е непосредствено преди празник, както и изборът на твърде ранен час за провеждане на Общо събрание. Пример за това е провеждането на Общото събрание на АКБ Корпорация през ноември 1998г. в отдалеченото с.Бенковски (община Кирково, Кърджалийско). Там успяват да присъстват няколко акционери, охрана и шефове на фонда.На това събрание става ясно, че дружеството е приключило годината със загуба и дивиденти на акционерите няма да бъдат разпределяни:

 

“...дребните акционери вероятно ще задават въпроси, свързани с дивиденти, с финансовото състояние на холдинга, с пазара на акциите му и др. А очевидно тази дребна неприятност много лесно може да се избегне с избора на подходящо място за провеждане на събранието. Почти никой от останалите бивши приватизационни фондове обаче не си е позволявал да свиква събрание така, че да затрудни акционерите да отидат. Ако някой акционер все пак иска да присъства на събранието, той ще трябва да разполага със собствен транспорт. Но дори и в този случай той не трябва да пропуска да получи депозитарната си разписка. Това може да стане обаче след 21 септември, когато според обясненията на служителите от офиса на холдинга ще започнат да се раздават документите. За сравнение - в другите бивши фондове акционерите отдавна имат възможност да получават разписките си.” (Капитал, 1998-35)

 

Едно Общо събрание на приватизационния фонд се провежда непосредствено преди Коледа – на 23-ти декември, а две от Общите събрания на АКБ Корпорация са насрочени съответно за 7.00 и 7.30ч.24

 

Провеждането на Общи събрания без знанието на акционерите, е друга техника за обезвластяване, приложена много успешно в Декотекс – Сливен. При този случай обаче, тя е комбинирана с използването на ресурси като политическо влияние и съдебна власт.

 

 

Как се елиминира мажоритарен собственик при управлението на предприятие или поне опит за това: случаят “Декотекс – Сливен”25

 
Основната дейност на “Декотекс” – Сливен е: производство и търговия в страната и чужбина с вълнени и тип вълнени прежди и изделия от тях, килими (персийски) и килимени изделия, подови покрития, мебелни тъкани. Регистрираният капитал е 406.53 хил. лв.
Предприятието излиза на американските пазари през 1994г. 85% от общия обем на продукцията се изнася, като 65% са предназначени за Америка - САЩ, Канада, Латинска Америка. В предприятието работят 1000 души, 15 от тях са дизайнери. (Дневник, 04.12.2003г.)
Дружеството е включено в масовата приватизация с 67% от капитала си и всички акции са изкупени до края на втората тръжна сесия. Приватизационен фонд “АКБ Форес - социален” притежава 34% от капитала на дружеството, Българо-холандският ПФ има 22.71%, Югоизточен ПФ е само с 0.49%.
“Каппа текнолоджис” ООД също е сред собствениците на Декотекс. Фирмата придобива 49% от капитала на сливенското предприятие26. Дружеството е собственост на Рамахевин Евар, американец от еврейски произход и собственик на американската “Хоум дайнамикс”, занимаваща се с производство и търговия с подови настилки. Фирмата има филиали в САЩ, Южна Америка, Западна Европа и Израел.
През 1999г. на собственика на 49% от “Декотекс”, Сливен - “Хоум дайнамикс”, е отправена оферта за откупуване на миноритарния пакет на “АКБ Форес” за неизвестна сума.
След отказа АКБ свиква Общо събрание, проведено въпреки отмяната му чрез Държавен вестник. Решенията на това събрание, проведено в складове в софийския квартал “Орландовци”, са взети с участието само на собствениците на 34% от капитала на “Декотекс” - “АКБ Корпорация”. На събранието е избрано ново ръководство, което веднага се регистрира в сливенския съд. Досегашното ръководство е било избрано от мажоритарния собственик “Каппа текнолоджис” ООД.
По искане на дребни акционери, които атакуват вписването на новото ръководство на фирмата, се издава обезпечителната заповед, която спира вписването на решенията на общото събрание на “Декотекс” от 31 май в търговския регистър.
Сливенският съд отменя обезпечителната заповед, което отваря път за обнародване на решението на сливенския съд в Държавен вестник, след което АКБ има всички основания законно да влезе в управлението на предприятието, което всъщност и става.
Евар обвинява публично сливенския съд във вмешателство в полза на АКБ и явна пристрастност към една от страните в спора, като твърди, че е получавал нееднократно от Иван Димов предложение да уреди съдебния спор в негова полза, ако смени сегашното ръководство на дружеството с друго, по-удобно.
Адвокатът на американеца твърди, че местна съдийка помага на АКБ със съдебни машинации да завладее предприятието.
Николай Банев спешно е “поканен” на среща с американския посланик в София Ейвис Боулън.
Съмненията в обективността на местните магистрати карат работници от “Декотекс” да изпратят декларация до Народното събрание, Висшия съдебен съвет и ръководството на СДС, с която свързват вписването на решенията на скандалното събрание с натиск от страна на синия депутат. “На 2 юни съдът издаде едно незаконосъобразно решение, въпреки че до 17 часа в сградата му имаше наш представител и такова решение нямаше”, се казва в декларацията, подписана от над 700 от 1100-те работници от завода.
Случаят стига и до комисията "Антимафия" в Народното събрание. "Зачестиха случаите, в които собственици на по-малкия дял от акциите в акционерни дружества силово провеждат събрания и поставят на изпитание и съдебната власт, която трябва да регистрира решенията", казва тогава шефът й Йордан Соколов, който бе и председател на парламента. (Сега, 22.11.2002г.)
Иван Димов (чийто пост като председател на Сливенския съд временно е замразен заради мястото му в парламента) дава пресконференция, на която се обявява за спиране на протестните действия и решаване на проблемите по съдебен път.
“Държавата в лицето на Министерството на промишлеността ще стане трета страна в делата, които се водят срещу “АКБ Корпорация” като акционер в “Декотекс””, заявява вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков. Той допълва, че Иван Димов няма нищо общо със случая “Декотекс”, без да уточнява на какво са основани неговите твърдения.
През 2000г. по време на предизборна среща в Сливен, премиерът Иван Костов заявява, че АКБ ще получи предупреждение директно от “Раковски” 134 по повод проблемите в местните фирми “Декотекс” и Динамо”.
През същата година, след близо двугодишни преговори, съдебни спорове и скандали, случаят “Декотекс” е приключен, след като пакетът акции на бившия приватизационен фонд “АКБ Форес” от 34% става притежание на “Хоум дайнамикс”, която вече разполага с 83% от акциите и право да взима всякакви решения на общите събрания на дружеството. Цената, на която е регистрирана сделката, е 3.70лв. за акция, или около 511 хил. лв. за целия прехвърлен пакет. Според източник от банковите среди, реалната сделка е на четири пъти по-висока стойност. Част от сумата е изплатена в продукция, а друга част от нея е преведена по сметка на АКБ в Булбанк за погасяване на просрочените задължения по кредита за придобиване на химическия завод “Полимери” в Девня. Тази цена е неколкократно по-ниска от цената, която “АКБ Форес” е бил обявил, че ще иска от американската фирма, и която всъщност е истинската причина за съдебния рекет срещу “Декотекс”.

 

 

Спрямо съдружниците друга използвана техника за превземането на контрола над управлението на дружеството е увеличението на капитала – част от управляващите взимат решение за увеличение на капитала без знание на партньорите си, в резултат на което буквално им отнемат собствеността.

 

  • Еманципиране от кредитиралия създаването на фонда - чешкия инвеститор е измамен или: “как се присвояват активи”

 

Ивайло Маринов посочва, че са влезнали “в контакт и използвахме ценния опит на една от най-успешните чешки приватизационни структури – “Форест груп”.” Никъде обаче не споменава, че всъщност този “контакт” има материално изражение.

 

Заемът, който АКБ Форес взима от Форестинвест за финансиране на своята рекламна кампания и набирането на инвестиционни бонове, не е върнат и до днес.

 

През 1998г. чешките акционери в АКБ Форес АД освобождават от борда на директорите Ивайло Маринов и Янко Николов, като на тяхно място са избрани изпълнителният директор на Форестинвест - инвестични сполечности Роберт Бабука и Ярослав Ухларик. Николай Банев продължава формално да изпълнява длъжността изпълнителен директор на АКБ Форес.

 

Форестинвест - инвестични сполечности свиква извънредно Общо събрание на акционерите на приватизационния фонд, в качеството си на притежател на 64% от капитала му. Чешките акционери искат да потърсят сметка на управляващите фонда за отпуснатия през 1996г. кредит от три милиона долара за финансиране на работата на АКБ Форес - Социален. Съвета на директорите не представя предварително обявените в дневния ред финансов отчет за 1996 и 1997г. и отчет за използването на кредита.

 

Чехите се опитват да вземат управлението в свои ръце, след като за две години не получават възвращаемост на инвестициите си и изпълнение на предварителните договорености. “Според предварителната договореност с г-н Банев, на когото доверихме управлението на нашите средства, АКБ Форес трябваше да притежава дял от 64% във всички компании, в които придобива активи”27, обяснява Роберт Бабука, изпълнителен директор на Форестинвест, преди Общото събрание. Той допълва, че договореностите не са били изпълнени и Форестинвест на практика загубва контрол върху средствата. Според неофициална информация за това е помогнал и тогавашният чешки представител, който е отговарял за инвестициите на Форестинвест в България.През 1997г. представителят на чешката фирма е изключен от ръководството на АКБ Форес АД.

 

“Не знаем какво се е случило между пан Банев и нашия представител, но резултатите и сами могат да говорят”, казва Бабука.

 

Вместо Николай Банев на акционерното събрание се явяват упълномощени представители от охранителната фирма АКБ - Компания за инвестиции и сигурност ООД.

 

В своя разказ Ивайло Маринов посочва, че: “повечето приватизационни фондове след придобиването на акции от приватизираните предприятия преживяха сблъсък на интересите и “войни” между акционерите; нашият също преживя такъв опит за враждебно превземане, но поради добрата ни организация и бързите и ефективни действия тези опити бяха парирани и пререгистрираният през януари 1998г. в холдинг бивш приватизационен фонд остана под управление на учредителите си.”

 

Проблемите на чешките инвеститори стават причина за разговори между чешки дипломат у нас и български вицепремиер, отговарящ за приватизационния процес. (Капитал, 1998-38)

 

Според юристи шансовете на Форестинвест да си върне кредита не са големи, а още по-малки са шансовете те да получат полагащото им се дялово участие в бившия приватизационен фонд. (Капитал, 1998-39)

 

 

  • Управление на придобите активи или “средства за преследване на поставените цели”

 

През първите години на “работа” на фонда – основен инструмент за постигане на целите на Банев и кръга около него е силова структура - АКБ - Компания за инвестиции и сигурност ООД, регистрирана през 1996г. с основен акционер Николай Банев28. Методите на работа са типично силови. Функциите на тази структура не са само да охранява придобитата собственост – да сплашва акцинери, да противодейства на враждебни групи и т.н.29 Показателен пример за това е самонастаняването на служители на тази фирма в завод Берое и опита за превземането му.
 

 

Берое – Стара Загора: пример за силовите методи на АКБ
Според системата Дакси, перлата на българското роботостроене - завод Берое в Стара Загора е 100% притежание на 74-годишната Мария Николова от Елхово, управител на фирма Манити. На 29 декември 2002г., фирмата купила за 90 300 лв. цялото недвижимо имущество на Берое. Манити ЕООД е регистрирано на 13 декември 2002г., тоест 16 дни преди сключването на сделката.
На 4 юни 2003г. в 01.00ч., мъже се опитват да влязат в завода, но са спрени от охраната. Оказва се, че смутителите на реда са представители на новия собственик на завода - сливенската фирма Манити.
След като пратениците на фирмата окупират административната сграда, спешно пристигат полицаи и един от синдиците на завода Александър Комсийски. Скандалът е разрешен с намесата на районния прокурор, който издава разпореждане за изваждане на самонастанилите се купувачи.
Синдикът внася иск за обявяване на продажбата за нищожна. Но на първото дело на 18 юни 2003г. никой от Манити не се явява в съда. Призовката, изпратена на адреса на нейната регистрация в Сливен на ул. "Д-р Миркович" №1, е върната, тъй като там такава фирма не е открита. Според справката за актуално състояние обаче тя се води на този адрес и съдът приема, че ЕООД-то е призовано редовно.
След това е даден ход на търговско дело 241/2003г., заведено от синдика на Берое АД (в несъстоятелност), вече преименувано в Машпроектинженеринг. На заседанието става ясно, че според договора за продажба едноличната фирма със собственик Мария Николова купува за 90 300 лв. недвижим имот: дворно място с площ 106 027 кв.м. с построени в него цехове и корпуси, административни сгради и др. при данъчна оценка на имота, посочена в нотариалния акт 4 062 296,80 лв.
Сделката е атакуема по две основания. Първо, че даденото е значително повече от полученото, и второ, че в момента на продажбата Берое АД е имало значителни данъчни задължения, които надхвърлят цената на сделката.
Синдикът информира, че мъжете, които се самонастанили на 4 юни в завода, са от охранителна фирма АКБ-компания за инвестиции и сигурност. От 2000г. 67% от дяловете на Берое са притежание на приватизационен фонд АКБ форес. (по материали на Труд, 01.06.2003г.)

 

 

Шефовете на бившия приватизационен фонд използват няколко похвата при управлението на активите си:

 

    • Фалиране на предприятия

 

Още през първата година от работата на фонда “наблюдателите очакват, че АКБ Форес ще e един от първите, които ще бъдат източени от управителните си органи и след това фалирани”. (Капитал, 1997-33)

 

Това се потвърждава от управлението на редица предприятия. Списъкът на фалиралите предприятия изобщо не е малък, имайки предвид и техния мащаб. Това са:

 

  • АСАНСЬОРНИ СЕРВИЗИ АД - дружеството е неактивно;
  • БЕЛОПАЛ АД - дружеството е в несъстоятелност;
  • Бимас АД – производство по несъстоятелност;
  • Берое АД – в несъстоятелност;
  • Динамо Сл АД Сливен - обявено в несъстоятелност и съответно дерегистрирано30. Ето и по-подробен разказ за “Динамо”:

 

 

Едно фалирано предприятие:
Динамо Сл” АД – гр.Сливен
 
Дружеството “Динамо Сл” АД – гр. Сливен, е приватизирано по линията на масовата приватизация през 1997г.
Размера на капитала е 497.54 хил. лв. АКБ Корпорация притежава мажоритарен дял от капитала му - 60%.
Предмета на дейност на дружеството е производство на стартери, генератори, правотокови и променливотокови мотори, части Delco Remy.
96% от собствеността му е частна, като има и присъствие на чуждестранен капитал в собствеността над 25%.
За периода 1999 - 2001г. АКБ Форес натрупва загуби в размер на над 30 млн. лв. Производството по несъстоятелност е открито на 05.04.2002г. с решение на Бургаския апелативен съд, без работата в завода да бъде прекратена. На 14.03.2003г. дружеството е обявено в несъстоятелност, а на 11.04.2003г. – дерегистрирано.
По информация от АКБ Корпорация, дългът на Динамо - Сливен към ОББ е натрупан в периода 1993 - 1996г., т.е. преди компанията да бъде приватизирана.
Компаниите Динамо ин, ДИЕН и Динамо Гама мотори31, които са наематели на производствените мощности на обявеното в несъстоятелност дружество, остават без достъп до завода за динама и стартери. Синдика Снежина Маджарова обявява, че затваря Динамо по искане на най-големия му кредитор - банка ОББ.
На 14 март 2003г., Сливенският окръжен съд отхвърля предложената от Динамо АД оздравителна програма и прекратява дейността му, както и правомощията на органите му за управление. Освен това сливенските магистрати нареждат на Снежана Маджарова да започне осребряване на имуществото на фалиралия Завод за електродвигатели.
Масов протест обаче на съкратени работници от завод Динамо възпрепятства влизането на неговия синдик Снежина Маджарова в сградата.
От септември 400 души остават без работа.
От АКБ Форес, заявяват, че дейността на предприятието е прехвърлена към 3 други фирми, като по този начин ще бъдат запазени 450 работни места. (24 часа, 19.09.2003г.)
След петилетка обикаляне по съдилищата, ОББ има възможност да събере поне част от 19.8-те млн. лв., които й дължи сливенският завод. Те са обезпечени с ипотеки върху земята и сградите на Динамо АД и с особени залози върху машините и съоръженията му. Следващият по ред - в списъка на кредиторите, е Агенцията за държавните вземания, на която сливенският завод дължи над 1.15 млн. лв. По-любопитен е фактът, че останалите кредитори на Динамо са дружества, свързани с АКБ Корпорация - Динамо Ин ООД, Трансимпекс, Елма АД и Бимас АД. (Банкер, 22/03/2003)
Машиностроителният завод е обявен за продажба чрез търг след искане на основния му кредитор банка ОББ. Продават се главният корпус с площ 13.789 хил.кв.м, битова административна сграда с разгърната застроена площ 2.445 хил.кв.м, инженерен корпус, търговски комплекс, столова, главна елподстанция и всички прилежащи към завода обекти и съоръжения. (Дневник, 15.10.2003г.)
На търга за продажбата на Динамо не се явява нито един кандидат-купувач. Наддаването е насрочено за 03.11.2003 г. Цената на почти целия завод, от която е предвидено да започне наддаването, е малко над 12 млн. лв.
Втория търг започва от 1/2 от първоначалната цена. (Дневник, 06.11.2003г.)
Компанията Ди Си мотор - Стара Загора става собственик на по-голямата част от обявеното в несъстоятелност дружество Динамо - Сливен. Тя е единственият участник в търга за продажбата на активите на завода и предлага малко над първоначалната цена от 6 млн.лв. Точният размер на сумата, за която е сключена сделката, не е известен. (Дневник, 27.11.2003 г.)
 

 

    • Източване на предприятия и разпродажба на активи

 

При този метод на управление на активите възниква много интересен казус – за границите на техниката на източване на активите в условия на действителна им собственост! Тук възможностите са:

 

  1. Присвояване на приходите само от един акционер (контролния пакет);
  2. Прехвърлянето на пасивите върху останалите акционери (но това е ограничено, защото от друга страна се намалява стойността и на собствения дял);
  3. Разпродажба на активи без да се делят приходите или още “assets striping”.

 

Някои компании “...имат така да се каже по-краткосрочни стратегии, не да правят пари от развитието на предприятията и продажби, а чрез т.нар. “assets striping” – активите в един момент са в по-ликвидна форма...” (Н.С.)

 

Най-нагледен пример за безогледното разпродаване на активи и незачитане правата на останалите акционери е случаят “Полимери”:
 

 

Полимери АД: АКБ не управлява, а източва
 
Полимери АД е едно от най-големите предприятия от химическата индустрия в България. По данни от НСИ, то е на 10-то място по размер на дълготрайните материални активи сред най-големите фирми в България, като те са на стойност 101,7 млн. лв.32 То е единственото предприятие от такъв мащаб, раздържавено чрез масова приватизация.
Регистрирания капитал е 5 325 000 лв. Годишен капацитет на продукция: дихлоретан 150 000 т, сода каустик 140 000 т, солна киселина 40 000 т, течен хлор 124 000 т, ферихлорид 1500 т, белина 150 000 т. Други продукти: емулсия поливинилхлорид, пластизоли, химически чиста сярна киселина, техническа сол, PVC тръби и PVC на гранули.
АКБ Форес има дял от 60.18% в предприятието.
Това е най-голямата инвестиция на АКБ Форес, като освен придобитите акции от масовата приватизация (34%), холдингът закупува и остатъчния дял от касовия пакет със заем на стойност 11 331 250 щ. долара от Булбанк, залагайки 3 204 635 (60.2%) акции на Полимери - Девня. Кредитът е отпуснат за срок от три години.
На проведено веднага след това общо събрание отказва да регистрира представители на държавата и останалите дребни акционери и поема изцяло управлението на завода.
За погасяването на заема АКБ Корпорация е длъжна да плаща близо 800 хил. щ. долара на всеки три месеца до септември 2000г. Първата вноска е направена на 30 септември 1998г. с пари на Полимери - Девня, което предизвиква негодуванието на останалите му големи акционери - Българска холдингова компания с 18%, и Министерството на промишлеността - с 9 %.33
След влизането на АКБ в управлението се оказва, че Полимери има депозит от 5.6 млн. долара, който не е бил вписан в документите на АП по сделката. Тайният депозит е бил направен през септември 1995 г. и е бил предвиден за подновяване на инсталациите за винилхлорид и поливинилхлорид, което трябвало да се извърши през 2000г. Странното около тези пари е, че бившето ръководство на предприятието не ги е отразило никъде в баланса на дружеството. Това става причина за огромен скандал между частните акционери в дружеството - АКБ Корпорация и Българска холдингова компания. БХК сигнализира, че новоназначеното ръководство на завода е започнало постъпки за разваляне на договора за депозит в банка Биохим и за прехвърлянето на средствата в гръцката Йонийска банка. Предвид методите на управление на скандалната АКБ, миноритарните акционери в Полимери заподозрели, че целта на трансфера всъщност е да се “източат” парите, чието съществуване не е било известно освен на предишното ръководство на дружеството. Истината излиза наяве, след като изпълнителният директор на предприятието Кирил Цонев разбрал, че ще бъде уволнен от новия мажоритарен собственик. Тогава той отишъл при представителите на Българска холдингова компания и разказал за неизвестните дотогава 6 млн. долара.
Според БХК истинската цел на АКБ Корпорация е била да се отклонят средствата в нейна полза. За тази цел БХК изпраща писма до управата на банката, до управление “Банков надзор” на БНБ и до Министерството на промишлеността с искане за финансова ревизия и запор върху сметките. Според източници, близки до БХК, предприятието продължава да дължи на акционерите дивидент за миналата година в размер на около 2.8 млрд. лв., заплати на работещите в предприятието, неплатени сметки към ТЕЦ и др. По техни изчисления общата сума се изчислява на около 8-10 милиона лева.
От своя страна оправданията на АКБ са, че истинската причина за финансовите затруднения на Полимери в момента е надвнесената сума в държавния бюджет под формата на данък печалба и ДДС. За това той обвинява предишното ръководство начело с Кирил Цонев, че не е поискало “данъчна ваканция” за вече приватизираното предприятие. Законът предвиждаше предприятията, приватизирани до края на миналата година, да имат облекчения при плащането на данък печалба. Според Маринов общата сума, която предприятието е надвнесло в държавния бюджет, е около 5 милиона лева.
След придобиването на 60% от капитала на Полимери мажоритарният собственик започва политика на източване на средства от завода. Така например четири дни преди встъпването в длъжност на новия управителен съвет за охрана на предприятието е определена фирмата АКБ - Компания за инвестиции и сигурност ООД с управител изпълнителния директор на Полимери Анна Главинова. Първоначално в предприятието са назначени 37 души за охрана, след което техният брой е увеличен до близо 50. Заплатите на служещите в охранителната фирма са в размер на две и половина средни заплати в предприятието, което прави около 1 000 лева на човек месечно или най-малко 600 хиляди лева годишно за охрана на Полимери.
За подобна схема на източване на средства има сигнали и от други предприятия, в които бившият приватизационен фонд АКБ Форес - социален е придобил мажоритарен дял. Направената от вътрешни ревизори на БХК проверка показва и голям брой нарушения и злоупотреби от страна на новите шефове на химическия завод. По-голямата част от тях са свързани с плащане на сметки и командировки, които не са свързани с Полимери. (в.Капитал,1998-39)
“Една от най-проблемните ни инвестиции е тази в Полимери - Девня, каза Пирин Атанасов шеф на БХК. “На практика нямаме достъп нито до управлението, нито дори до документацията, която трябва да получаваме като акционери”, допълва той. Според него източването на предприятието продължава, което поставя под съмнение възвращаемостта от направената инвестиция.”, (Капитал, 1999-13)
В началото на 1999г. Общото събрание на девненския химически завод гласува 3% от печалбата на дружеството да бъде дадена на ръководството за добро управление. Отчетената печалба за 1998 е 614 000 лева, която няма да бъде разпределена като дивидент, а ще бъде реинвестирана в дружеството. За 1998г. Полимери е разпределил дивидент от 42%, или 0,42 лв. на акция, при печалба 10.5 млн. лева. Според годишния отчет на дружеството нетните приходи от продажби са намалели от 84 млн. лв. през 1997г. на 46 млн. през 1998г. Печалбата всъщност се дължи на положителна разлика от промяна на валутни курсове - общо 6.7 млн. лв., а от основната си дейност предприятието отчита загуба.
Според ръководството на дружеството и шефа на надзорния съвет Николай Банев, причината за спада в продажбите е лошата конюнктура на международните пазари.
Дъщерното дружество на Полимери, регистрираното през 1998г. с 5 млн. лева капитал - Полимери ин ЕООД, придобива пакети от други дружества, в които мажоритарен собственик е АКБ Корпорация. Именно чрез тази фирма най-вероятно са били закупени мажоритарният пакет от ваканционното селище Русалка и остатъчните пакети от дружествата Бимас и Панайот Волов.
От тези три дружества в публичния регистър на Комисията по ценни книжа и фондови борси са налични документите само на Бимас. От тях става ясно, че Полимери ин е собственик на 17% от акциите на дружеството. Остатъчният пакет е предложен публично на фондовата борса в края на 1998 г. и е купен изцяло. Останалите собственици в дружеството са АКБ Корпорация (с 32% от капитала), Еко Петролеум ООД (28.77%) и държавата в лицето на Министерството на промишлеността (16%).” (Капитал, 1999-17)
”...в Полимери вече над десет години гние една инвестиция, която можеше и все още може да помогне за излизане от затрудненото положение. През 1987г. бе подписан договор за изграждането на завод за PVC (винилхлорид и поливинилхлорид) в Девня, след като предишният бе разрушен от експлозия. Беше доставено и почти цялото оборудване за него, което продължава да стои по площадките на Полимери. В експлоатация бе пусната единствено инсталацията за дихлоретан. През 1991г. стопанското обединение "Девня" се раздели на отделни дружества, като недостроеният завод за PVC е включен в активите на Полимери АД. А през 1994г. бе подписано споразумение за отписването на задълженията на Полимери по ЗУНК на стойност 158 млн. щ. долара, следствие на отпуснат заем от японска банка за осъществяването на проекта. В началото на 2000г. с осигуряване на финансирането за довършване на завода за PVC се бе заел заместник-председателят на АКБ Корпорация и бивш финансов министър в първото правителство на Андрей Луканов - Белчо Белчев. Той твърдеше, че китайската Ексим банк се съгласила да кредитира със 70-80 млн. щ. долара строителството, което да извършат две китайски фирми. Изискването на банката било Полимери да осигури останалите 13 млн. щ. долара.” (Банкер, 13/11/2000)
Работниците алармират, че ръководството е изнесло от страната скъпоструващото японско оборудване за производство на винил и поливинилхлорид. Техниката на стойност 138 млн. лв. заминава за Иран. Работещи в дружеството твърдят, че машините ще отидат за скрап. Според Банев производството щяло да бъде възобновено в близкоизточната страна. Това обаче ни навежда на мисълта, че тук има отново събличане на активи от собственик, който гледа да спечели в момента, без да се интересува от бъдещето на компанията или на работниците.
След спирането на работа на Полимери през 1999г. заради дългове към ТЕЦ – Девня, предприятието спира изцяло през 2000г. заради неплатени доставки на суровини и енергия. Месечната вноска към Булбанк все още не е платена, а в Полимери и други дружества на АКБ Форес са поканени на оглед потенциални купувачи. (Капитал, 2000-22)
"Не разпродаваме оборудването на Полимери зад граница, а изнасяме производство, което стои неизползвано 15 години, за да проработи в Иран" казва Николай Банев. През октомври 2001г. вицепремиерът Николай Василев съобщава, че в подписка до него работници са обвинили шефовете на завода в незаконна разпродажба на японското оборудване в чужбина. Вицепремиерът обяви, че ще иска среща с шефовете на мажоритарния собственик АКБ Форес. "Готов съм за срещата и ще докажа, че предприятието се управлява добре и за първото полугодие печели от производството на 35 нови продукта", каза Банев. Той допълни, че преди 2 години е имал среща с Николай Василев в Лондон, където е търсил инвеститори. Целта била да се намерят капитали за възстановяване на японското оборудване, внесено преди 14 години. "Лицензът изтича догодина, затова потърсихме вариант да го запазим. В консорциум с фирми от Швейцария и Люксембург българската фирма ще построи завод в безмитна зона в Иран, където 2-те линии да заработят. Този вариант се прилага заради изгодните условия за доставка на нефт” пояснява Банев. (Сега, 19.10.2001)
През 2003 г. в предприятието назрява стачка. Над 40 души от цех "Диафрагмена електролиза" обявяват пред областната управа, че може да спрат пътническите влакове на гара Повеляново. Работниците настояват за споразумение с работодателя си - корпорацията АКБ Форес. По техни думи от 3 месеца не са им изплащани дължимите заплати, не са внасяни здравни и пенсионни осигуровки. Някои от работещите в цеха не са получили възнагражденията и от предишни години. Всички се оплакват от лоши условия на труд.
"Няма такова нещо, всичко е нормално. Не дължим заплати и осигуровки на служителите си", казва изпълнителният директор на завода Димитър Караиванов. В Полимери започва четвърта проверка за 2003г. от Инспекцията по условия на труд и НОИ. (Сега, 5.11.2003г.)
Печалбата след облагане за 2003г. на Полимери АД - Девня е 16 000 лв. 10% от нея се заделят във фонд Резервен, а останала сума отива за допълнителни резерви, съобщава изпълнителния директор на дружеството Димитър Караиванов. Дивидент не е разпределен. Общо приходите на дружеството за 2003г. са 27 млн. лв. Тъй като износът е ориентиран предимно в долари, Полимери отчита и 950 хил. загуби от курсови разлики.
В Полимери АД-Девня започва рехабилитация на инсталациите на всички цехове с изключение на тази за производство на дихлоретан. В обновяването на завода ще се вложат 11.5 млн. EUR. Парите са осигурени чрез банково финансиране, обяви Караиванов. Преговори за изпълнението на програмата се водят с американска, японска и немска компания, каза той. Рехабилитацията трябва да стартира до средата на 2004г. Максималният срок за приключване е 18 месеца - до края на 2005 г. Крайната цел на инвестицията е увеличаване на общото производство на Полимери с 25%.
Последните пари, които се изразходиха в преоборудване, са вложени в цеха за дихлоретан и в инсталирането на мощности за производство на техническа сол. Инвестицията е наложителна заради непрекъснато повишаващите се изисквания на европейските еконорми и задължения за безопасност в химическите производства.
През 2004г. продукцията на завода е основно за експорт - 99% от течния хлор, 50% от содата каустик. 90% от най-новата продукция на Полимери - техническа сол, също се изнася като основен пазар е Турция. 60% от солната киселина отива за родни компании. За българския пазар се произвеждат и редица крайни продукти, като белина и др. (Пари, 27.05.2004г.)
С решение на Софийския градски съд името на акционерното дружество "Консорциум Полимери билд" се променя на "Полихим България" АД. Седалището и адресът на управление на дружеството също се преместват от Девня в София. Компанията вече е с едностепенна система на управление, като председател на съвета на директорите е Николай Ванев. (Дневник, 09.06.2004г.)

 

 

 

    • Разпродаване на дялове от предприятия и влагане на придобитите средства в закупуване на нови

 

Банев обявява за продажба повечето пакети акции, които придобива чрез масовата приватизация. (Сега, 19.10.2001г.)

 

АКБ корпорация се раздели с 23.4% от Елма - Троян, с 31.6% от Бимас - Русе, и с 22.1% от Берое - Стара Загора. Прави впечатление, че единичните цени на сключените сделки са изключително ниски. Те варират от 0.10 лв. за акциите на Бимас до 0.60 лв. за книжата на Елма. (Банкер, 27/01/2001)

 

Управляващите бившия фонд АКБ определено не обичат да инвестират средтствата си в обновяване на закупените предприятия. Тяхната цел е да “съблекат” активите, да продадат дялове в неработещи вече предприятия, след което да вложат средствата в нови такива. Така например, Ваканционно селище Русалка е закупено със средства, придобити след разпродажба на активи в други предприятия от портфейла на корпорацията.
 

 

    • Типична форма на поведение - неизплащане на задълженията към доставчици, държавни институции и банки; неизплащане на цената, която е обявена за покупка на дадено предприятие

 

За неизплащането на заеми към банки и други кредитори стана въпрос многократно в изложението до тук. Само накратко ще си позволя да припомня кредитът, който не е върнат на чехите, предприятията, фалирани заради дългове към банки (ОББ, Булбанк, СИБанк) и т.н. Тук може да се спомене и блокирането на сметки на фирми на АКБ Форес през 1999г. заради неплатени вноски към социалното осигуряване.

 

През 1999г. Полимери спира за първи път заради дългове към ТЕЦ - Девня. През същия месец АКБ Форес купува курорта Русалка за 2 млн. долара. (Капитал, 2000-22)

 

Типичен пример за неизплащане на задълженията към доставчици е “Русалка”:

 

 

Русалка АД
Регистрираният капитал на дружеството е 88 000 лв. Предмета на дейност включва предлагане на разнообразни туристически услуги: хотелиерство, ресторантьорство, развлечения и др. Капацитет: 1 200 почиващи.
Русалка е приватизирана през 1999г., като АКБ корпорация придобива 60% от капитала срещу 2.1 млн.лв., а 18% стават притежание на Ем Джи корпорация. По последна регистрация в Апис, делът на АКБ е 19.95%.
Две години след като Русалка става собственост на АКБ, в пресата се посочва, че “не се инвестира и видът на прекрасното като природа и възможности селище няма нищо общо с грандоманските намерения на собствениците си да го превърнат в 6-звездна база.” (Сега, 19.10.2001г.)
Ваканционен клуб Русалка обещава да инвестира 2,45 млн. лв. за 3 години, като 2 млн. лв. са предвидени за доизграждането на пътническа въжена линия Романски - Малък Резен. В активите на дружеството са включени ресторант Пета станция, седем от ски-влековете на Витоша, машини за утъпкване на сняг и съоръжения за ски-туризъм. Русалка купува от предишния собственик, работническо-мениджърско дружество, хотелите Простор и Морени. Така корпорацията на Николай Банев придобива монополни позиции в планината. (Сега, 30.1.2002г.)
“В крайна сметка селището е поредната перла в короната на кръга "Олимп". С покупката на Стопанска банка, олимпийската СИБанк се превърна в кредитор на Русалка и поиска дружеството да си плати дълга незабавно.” (Сега, 19.10.2001г.)Образувано е производството по несъстоятелност по жалба на Стопанска и инвестиционна банка за неизплатния инвестиционен кредит от 1992г. в размер на 2.3 млн. лв. Агенцията за държавни вземания също предявява иск за над 372 000 лв.
Синдикът на Ваканционното селище Русалка Иван Балабанов иска разваляне на четири сделки за продажба на хотели и ресторанти на поставеното в процедура по несъстоятелност Каварна турист АД (правоприемник на Ваканционно селище Русалка). Балабанов претендира да се обявят за нищожни продажбите, тъй като са осъществени след датата на неплатежоспособността на Каварна турист АД и увреждат масата на несъстоятелността му и настоява съдът да възстанови във владение на туристическата фирма имотите, продадени под реалната им стойност. Освен това три от сделките изобщо не са плащани, въпреки символичната цена, на която са сключени, става ясно от жалбите. АКБ - Компания за инвестиции и сигурност ООД - София получава с нотариален договор от 16 октомври 2000г. 42 обекта с пазарна оценка от 9 656 871лв. без ДДС, но купувачът не плаща нищо.Партнърс комерс ЕООД – София придобива два хотела със 169 бунгала, ресторант и административна сграда за 182 015 лв. при пазарна оценка от 331 632 лв. На по-ниска от действителната стойност Агросет ООД придобива два хотела с общо 22 бунгала. Според жалбата на синдика обаче, реалната стойност на имотите значително надхвърля договорената цена.
Купувачите на недвижимото имущество АКБ - Компания за инвестиции и сигурност ООД, Агросет ООД и Партнърс комерс ЕООД са свързани с мажоритарния собственик на ваканционното селище АКБ корпорация. (Пари, 02.04.2003г.)
През 2003г. окръжният съд в Добрич оповестява кредиторите на курорта, който е в процедура по обявяване в несъстоятелност.
Няколко фирми от Каварна се готвят да дадат под съд ръководството на ваканционното селище Русалка заради натрупани дългове. Размерът им е около 90 000лв. "Сумата в действителност е доста по-голяма, но мнозина от доставчиците на Русалка все още се надяват, че сметките им ще бъдат уредени, и засега не искат да се шуми около тях", обяснява адвокат Симеон Василев, който представлява интересите на каварненските бизнесмени. Дълговете се трупат от 2000г. Доставчиците са различни - някои са извършвали строителни дейности, други са доставяли хранителни стоки, алкохол и безалкохолни. "Разнокалибрени" са и дълговете им - от 1 000 до към 20 000 лв. Някои от тях имат спечелени дела срещу ваканционното селище, но въпреки изпълнителните листове, с които разполагат, не са видели парите си. (Сега, 19.10.2003)
Курорта и до днес е притежание на АКБ, без да е прекратил дейността си.

 

 

Освен неиздължаване към кредиторите, типична форма на поведение е и неизплащане на цената, за която се купува дадено предприятие – освен споменатия пример съз закупуването на активи и последващото им неплащане в по-горния текст, през 1997г. АКБ Форес е избран за купувач на “Винарска къща Сакар” за 4.3 млн долара и инвестиции от 3.5 млн. долара. Няколко месеца по-късно сделката еразвалена заради неплащане на първата вноска. (Капитал, 2000-22)
 

 

    • Фонда за себе си:

 

    • проблеми, трудности, предизвикателства

 

“Основните проблеми, с които се сблъскахме в управлението на приватизираните предприятия бяха основно свързани с ниската ефективност на производството, загубата на пазари, липсата на опит за работа в пазарни условия на мениджърските екипи и персонала на предприятията, липсата на инвестиционно кредитиране за реализация на проекти за модернизация на производството. Основен успех на нашият фонд е, че в кратък срок успяхме да организираме огромен човешки и инвестиционен ресурс и да приватизираме и управляваме значителна индустриална собственост. Най-големите трудности и предизвикателства са свързани с адаптирането на бившите държавни предприятия към новата пазарна среда, прилагането на новите стандарти за индустриална дейност, работата с човешкия фактор и адаптирането му към новата среда.” (И.М.)
 

 

    • влияние на политическата и икономическа среда

 

“Външната икономическа и политическа среда за последните осем години, за времето на работа на Фонда, мога да оценя най-общо като твърде променлива и неустойчива, на моменти и твърде враждебна. Големият бизнес определено се нуждае от устойчива, предвидима и управляема среда, носеща минимални рискове.

 

Същото се отнася и за работата ни с различните правителства, миинстерства и общини през последните години – малка предвидимост в действията и значителен политически риск. Доброто е, че последното правителство на Симеон Сакскобургготски, подобри средата за работа и я направи по-предвидима.” (И.М.)
 

 

    • конкурентноспособност на новия български корпоративен капитал;

 

“Отношенията ни с чуждите компании, навлезли в България могат да се определят по-скоро като недоверчиво оглеждане. Разбира се ние имаме много партньори по света, с които работим чудесно. Оценката ни за развитието на бизнес средата в страната в светлината на глобализацията на пазарите, ни води до извода, че големите български компании трябва да намерят и да се обединят производствено и капиталово с големи международни корпорации, за да просъществуавт в съвременната пазарна среда. Това се налага и във връзка с разширението на пазарите и във връзка с инвестицинния процес и с използването на ресурсите. На международните пазари предприятията ни участват както с продукция, така и с инвестиции.” (И.М.)
 

 

    • бъдещи проекти

 

Ще придобием до края на годината (2004) собственост, която ще ни направи един от основните частни инвеститори в енергийния отрасъл. 34

 

Планираме и реализация на проект за привличане на финансиране от международните финансови пазари. (И.М.)
 

 

Приложения към доклада:
 

 

  1. Приложение 1 – Списък на предприятията от портфейла на АКБ Корпорация.

 

 

 

  1. Приложение 2 – Списък на предприятията от портфейла на АКБ Корпорация – динамика на портфейла.

 

 

 

  1. Приложение 3 – Отраслова и териториална структура на инвестициите.

 

 

1 По данни от разказа на И.М. (Ивайло Маринов)
2 По данни от Апис
3 По данни от интервюто с Н.С. (Николай Стайков – в. “Капитал”)
4 По данни от Апис и автобиографията на Георги Аврамов, намерена чрез Google
5 Името на тази фирма също се образува от първите букви от имената на фамилиите на учредителите – Димов (това е фамилията на Георги, Аврамов е презиме), Божков, Гълъбов.
7 Костадинов притежава 20%, а Банев – 10% от капитала на “Специална техника и охрана” ООД
8 И двамата притежават по 25% от капитала на Браско ООД
9 в-к Капитал (1998-39)
10 Твърде е възможно А-то да е всъщност “Адек”, а не Аврамов
11 Павел Хайтов и Анна Главинова нямат регистрирани участия в други фирми преди създаването на АКБ.
12 Важно е да се уточни, че всички суми, посочени в текста са в деноминирани лева.
13 Източник: Държавен вестник, бр. 101 от 26.11.1996г.
14 Източник: Апис
15 Това са лицата, които са поверили своите инвестиционни бонове на фонда, т.е. набраните акционери
16 Именно това дружество е основен учредител и на приватизационния фонд с парична вноска от 9 900 000 лв. - другият учредител е шефът на фонда - Николай Банев със 100 000 лв.” (Банкер, 31/08/1998)
17 В пресата има противоречива информация относно броя на предпрятията, в които АКБ придобива дял; в публикация на вестник Капитал (2000-22), се посочва, че предприятията са малко над 30.
18 По данни от Държавен вестник и Апис
19 Източник: Капитал ( 2002-18)
20 Вж. Приложение 2 - Prilojenie2_Investicii_AKB.xls, където има данни за динамиката на портфейла от инвестиции
21 Източник: Капитал (1999-18)
22 Източник: Капитал (1998-38)
23 По материали от в-к Капитал ( 2000-32)
24 По данни от Държавен вестник:
1) Надзорният съвет на Приватизационен фонд "АКБ Форес-Социален"-АД, София, на основание чл.223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 23.ХII.1997г. в 10ч. в сградата на НТС, зала 4, ул. Г.С.Раковски 108, София... (ДВ, бр. 107 от 18.11.1997г.)
2) Съветът на директорите на "АКБ Корпорация"- ХАД, София, на основание чл.223 ТЗ свиква отчетно общо събрание на акционерите на 14.VI.2004г. в 7ч. в София,... (ДВ, бр. 37 от 04.05.2004г.)
3) Надзорният и управителният съвет на ХАД "АКБ Корпорация", София, на основание чл.223 ТЗ свикват редовно общо събрание на акционерите на 30.VI.2000г. в 7ч. и 30мин. в София... (ДВ, бр.43 от 26.05.2000г.)
25 По материали от в-к Капитал - 1997-40, 1999-24,1999-25, 1999-29, 2000-22, 2000-25
26 В Апис има данни, че Каппа технолъджи е собственик на 83.04% от капитала на Декотекс през 1997г., но по-скоро става въпрос за неточност в данните. Никъде няма регистрирано участие на АКБ Форес в дружеството.
27 Собственик на всички придобити активи обаче е “АКБ Корпорация” (бившият приватизационен фонд), докато длъжникът на чешката фирма е “АКБ Форес”, който има под 0.5% от капитала на фонда. (Капитал, 1998-48)
28 Охранителната фирма “АКБ - Компания за инвестиции и сигурност”, която е свързана с ръководството на холдинга, притежава над 13% от капитала на бившия приватизационен фонд.
29 Официално в предмета на дейност е записано: издателска, рекламна, продуцентска и импресарска дейност, тиражиране и разпространение на печатни изделия, транспортна дейност и таксиметрови услуги, изкупуване, преработка и търговия с промишлена и селскостопанска продукция, охранителна и детективска дейност, вътрешнотърговска и външноикономическа дейност, вътрешен и международен туризъм, осъществяване на сделки с интелектуална собственост и ноу-хау, откриване на мрежа от магазини за търговия с хранителни стоки и стоки за бита, посредническа, представителство и агентство на местни и чуждестранни физически и юридически лица в страната и в чужбина, изкупуване на диворастящи плодове и гъби, както и всякаква друга дейност, незабранена със закон. Липсва като перо в предмета на дейност “охранителната дейност”.
30 По-подробна информация за изброените предприятия има в Приложение 1: Prilojenie1.doc
31 И в трите предприятия, мажоритарен собственик е АКБ Корпорация.
32 Класацията е направена от в-к Труд, 29.04.2004 г.
33 По информация от в-к Банкер, 16/11/1998
34 Към 27 декември 2004г. обаче, няма данни за закупени други топлофикации освен посочените две