ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА СИСТЕМАТА В БЪЛГАРИЯ

СОЦИЕТАЛНИ ОБУСЛОВЕНОСТИ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА СИСТЕМАТА В БЪЛГАРИЯ И ПРОЦЕСИТЕ НА НОВО РАЗСЛОЯВАНЕ, МАРГИНАЛИЗАЦИЯ И СОЦИАЛНА АНОМИЯ

Свидетели и участници сме в епохални промени в Централна и Източна Европа. Отмина един значителен за края на хилядолетието период от пет декади на политическо разделение и противопоставяне в Европа. Политическото, идеологическото и военно деление и противопоставяне беше валидно за целия свят – беше негова основна глобална характеристика.

Сриването на комунистическата система дава основание на редица автори да определят промените в Източна Централна Европа като революционни (Ash 1989, Дарендорф 1989). В своята  същност това е наистина един революционен преход: смяна на съществуващите неефективни обществени структури и отношения със съвършено нови. Това генерира верижни процеси на редефиниране на ценности, интереси, стремежи и позиции на определени социални групи, слоеве и общности, а неизбежния сблъсък между тях ражда политически и социални конфликти.

“Революционният” акт в случая е важен дотолкова, доколкото от една страна дава началния тласък на демократичния процес, а от друга - предопределя неговия ход и характер. В българския случай революцията започва с преврат на по-флексабилното и неортодоксално лоби на БКП и това е една от нейните основни черти. Защото този преврат позволи на бившите комунисти да седнат заедно с опозицията на "Кръглата маса", която санкционира основните действащи политически актьори и двуполюсния характер на политическото пространство. Именно този, запазващ се и досега двуполюсен модел, е първата конфликтогенна ос, която до голяма степен изпълва социалния конфликт с политическо съдържание: коя политическа сила ще осъществи прехода към демокрация и пазарна икономика. Кръглата маса в нашите условия по същество санкционира присъствието на стария елит и на избрани от тях лица в хода на реализирането на прехода. Реформите поради това се инициираха от един ограничен елитарен кръг, пряко свързан с административно-бюрократичния апарат на старата държавна машина и затова в най-малка степен засягаха и най-дребните техни интереси.