Съдебната система по време на прехода

Ива Крумова

 

Едно много противоречиво понятие. Преход, който продължава и днес. Сякаш като в омагьосан кръг се върти България последните 23 години. Тъй жадуваната свобода и демокрация прераснаха в слободия и път, осеян с рози за престъпниците ...."Криворазбрана демокрация" е нашата.

Проблемът със съдебната система е може би най-сериозният от всички други в този период на преход в България след 1989 г.

Развитието на престъпността през 90-те години на миналия век толкова се разви, че в следващата декада (началото на новото хилядолетие) организираната престъпност е трайно вкоренена във висшите съдебни органи и институции.

Проучване на Евробарометър показва, че 96 % от българите смятат корупцията и организираната престъпност за важен проблем за страната им, а 92 % дават същия отговор по отношение на недостатъците в съдебната система.

И разбира се, че ще бъде така, след като хората ежедневно се сблъскват с несправедливостите. Било то в административните общински институции в личен и професионален план, или чрез разкази на други хора. С привилегии са тези, които имат повече власт и финансови възможности, всички други отиват на опашката.

За държава, претендираща да бъде цивилизована и модерна (към днешна дата членка на Европейския съюз), такива действия са немислими.

И какво се случва след влизането на България в ЕС!?

От 2007 г. насам България въведе редица значими законови и конституционни реформи. Макар и непълни, с тях бяха създадени важни и понякога новаторски структури, по-специално за насърчаване на специализацията при справянето със срещаните проблеми. Ключови институции като Висшия съдебен съвет (ВСС) и неговия инспекторат поеха функциите си. Много бе инвестирано в структурите за борба с организираната престъпност, което доведе до създаването на специализирани органи на равнище съдебна власт и полиция, и бяха направени важни стъпки към подобряване на правната рамка за отнемане на незаконно придобито имущество и за успешно сътрудничество с останалите държави членки. Потенциалът на тази рамка обаче все още не се използва напълно. На Висшия съдебен съвет бяха предоставени широки правомощия да управлява и ръководи съдебната власт. Тези правомощия не бяха използвани за ефективно управление на магистратското съсловие, което да се основава на заслугите и етичното поведение, нито за постигане на последователност и независимост на правораздаването, от което зависи доверието на обществото. Все още липсва насока на политиката, което възпира напредъка. Много от институциите предприеха полезни действия. Въпреки това ограничеността на мерките само до съответните институции, както и липсата на съгласуван подход, означава, че остават открити въпроси за насоката на реформата. През петте години на действие на МСП различните правителства и парламенти отдаваха различно значение на тези въпроси, а степента им на ангажираност с постигането на резултати бе променлива. През 2010 г. бе приет план за действие за реформата на съдебната власт. Основни принципи като независимостта на съдебната власт не винаги бяха напълно спазвани. Липсата на последователност означава, че процесът на реформи не е създал необходимия стимул тези реформи да бъдат възприети като част от развитието на България.

Това заключение се подсилва от факта, че много от значимите стъпки изглежда са направени главно в резултат на външен натиск. Самият МСП е изиграл централна роля в този процес, като това се признава от общественото мнение в България. Той е спомогнал за запазването на посоката на реформи в моменти на натиск и за насърчаването на промени, които изискват смелост за борба с частните интереси. Обстоятелството, че все още има нужда от външен натиск повдига въпроси относно устойчивостта и необратимостта на промените. Поради това ангажираността и прилагането са ключовите елементи от изпълнението на индикативните показатели на МСП. Те определят устойчивостта и необратимостта на реформата. Назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия Главен прокурор ще бъдат един от индикаторите за устойчивостта на реформите.

цялата работа