21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Стенограма - продължение 6

ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА!

 

Нека не остане някой с лошо чувство, че стоим на стража на Конституцията - Конституцията признава равноправието на всички регистрирани религии у нас и изтъква, че българското православно вероизповедание е традиционно у нас. Тук нищо повече не е казано. Ако искаме да се добави нещо, за да бъде по-ясен напълно ясният смисъл, можем да кажем, господин председателю, "Съгласува с ръководството на Българската православна църква и при необходимост - с ръководствата на други вероизповедания". При необходимост. Ако в Унгария са католици, тогава да стане. Но целта на това съгласуване е само българското духовно единение на тези наши сънародници, които трябва да се почувстват приобщени към днешната българска държава. Няма никаква колизия нито с европейски принципи, нито пък се нарушава този дух, който нашата Конституция е възприела. Законът просто е за тези предели.

И за нищо повече.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.

За реплика има думата господин Иван Тодоров.

ИВАН ТОДОРОВ (ЕЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Господин Ганев, всъщност всичко, което казахте, е в подкрепа на предложението, което аз правя. Не разбирам защо е нужно да добавяме и това "при необходимост", след като действително става въпрос само за съгласуване. Пак повтарям, това мое предложение, което правя и очевидно Вие го подкрепяте, очевидно Вие го разбирате, има съвсем принципен символичен характер. Затова мисля, че го предлагам по най-нормалния и най-добрия за възприемане начин. Всичко останало - при необходимост, без необходимост и т.н., би утежнило текста, първо, и, второ, така или иначе някъде би могло да породи някакви съмнения или подозрения. Така че аз поддържам предложението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря.

За втора реплика има думата господин Янев.

ТОДОР ЯНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз винаги се притеснявам, когато в един закон се вмъква религиозен оттенък. 

Вие знаете ли например, че в Беломорието живеят помаци, които говорят един много интересен български език, аз съм бил там. Може би утре ние ще имаме там отворена граница и на тези хора, ако пожелаят да се приобщят и да кажат, че са българи по произход, ние ще им кажем: вие сте мохамедани, не може! Въобще това е много опасен елемент и да не се стигне, както беше онзи парадокс - има хървати, има бошнаци, има и мюсюлмани. Онези ги делим по националност политическа, тези - по религиозна. Не трябва да го има този елемент. Въпросът е дали се чувстват българи. Дали се чувстват българи - това е истината. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.

За трета реплика има думата господин Пиндиков.

АЛЕКСАНДЪР ПИНДИКОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги! Мисля, че текстът, който е предложен в т. 4 на чл. 17, съвсем ясно показва становището по отношение на верските убеждения, поради което нека да не хвърляме съмнения за неща, които не съществуват.

Първо, българският народ, тези, които изповядват източноправославното вероизповедание, през вековете са показали достатъчно своята толерантност спрямо други верски убеждения. Освен това във втората част или в края на четвърта точка е казано за духовното сплотяване и запазване на националната културна и религиозна идентичност. Струва ми се, че никой от присъстващите, а и никой от изповядващите други вероизповедания, човек, който е свързан с други конфесии, не би могъл да покаже нещо, което е характерно за други страни и народи, при които чисто религиозната асимилация е унищожаваща. Българите и изповядващите източното правословие са проявявали редица години, да не каже десетилетия и векове, своята религиозна търпимост. Поинтересувайте се, дори в наше време има села, в които мохамедани участват в изграждането на православен храм.

Поради това искам да предпазя вас, колегите, и нашето Народно събрание от рисуването и предсказването на апокалиптични картини. Навсякъде източноправославният българин е проявявал търпимост и нека си даваме ясна сметка за тази търпимост.

И, второ, нека не проявяваме буквоядство да записваме абсолютно всичко в един закон, който по своя смисъл и съдържание е твърде, твърде много демократичен и абсолютно правилен. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви.

За дуплика има думата господин Гиньо Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю! Обръщам се към Вас така, макар че сте жена, защото това е конституционно обръщение.

Текстът не може да поражда тези кризи, за които говорим тук. Връщам се на една мисъл, на която ме наведе един народен представител. Когато казваме "съгласува" с ръководството на една или друга църква, няма значение, съгласува означава да вземеш съгласието. И като не вземеш съгласието, не можеш да направиш проявата, за която говориш. Затова тук трябва да бъде, господин Тодоров, "обменя мнения с ръководството на Българската православна църква" - да падне "при необходимост" - "и с ръководствата на другите вероизповедания". Според случая, в името на тази идентичност.

С други думи, предложението ми е да се приеме идеята на господин Иван Тодоров след израза ръководството на Българската православна църква и другите вероизповедания в България, което значи признати в България, и щом е само за целите на сплотяването. Защото това не означава, че ние трябва да отидем сега при ръководството на бахайската вяра или на българската божия църква, която има малко членове тук, и да съгласуваме тези големи национални идеи.

И ако се махне "съгласува", уважаеми господин председателю на комисията, което значи съгласие на всяка цена, обменя мнения с тези ръководства, щом става дума за единението на българите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря на господин Ганев.

Думата има заместник-председателят на Народното събрание господин Иван Куртев.

ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, аз споделям казаното от господин Иван Тодоров, от господин Местан, от господин Агов, но мисля, че решението, което те предлагат, не е най-доброто. Защото ако приемем всички вероизповедания, те са 30 официално регистрирани, и ако започнем да ги делим на по-големи и по-малки, както казва господин Ганев, отново отиваме в задънена улица и не решаваме проблема. Принадлежността на един българин към по-малко или по-голямо вероизповедание по членски състав не го прави по-малко или повече българин. Те всички са българи. Ето защо аз мисля, че най-добре е един такъв текст, който не само че няма да помогне, а създава проблеми, а и не работи... Някой трудно може да ми обясни каква ще бъде ползата от наличието на този текст в закона. Най-добре е отпадането на т. 4 и тогава всички въпроси се изчистват.

СБ/ЗТ 282.4*

--------------------------
*стр.1-4: СБ/ЗТ 282.1; СБ/ЗТ 282.2; СБ/ЗТ 282.3; СБ/ЗТ 282.4