21 август 2019г.

Св. Симеон Самоковски. Празник на гр. Самоков. Рамазан Байрам. Боевете при Шипка

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Стенограма - продължение 4

ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА!

 

 

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип наименованието на следващата глава от закона и предлага нейното преномериране и заглавие: "Глава четвърта -Национален съвет за българите, живеещи извън Република България".

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта така, както е предложено от комисията.

Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.

Заглавието на глава четвърта е прието.

ДОКЛАДЧИК ИВАН СУНГАРСКИ: Към следващия текст на чл. 24 е направено предложение от народния представител Иван Тодоров - в ал. 4, т. 4, след думите "Българската православна църква" да се добавят думите "и с другите вероизповедания в България", което не е прието от комисията. Чета текста на т. 4 в ал. 4:

"4. съгласувано с ръководството на Българската православна църква работата сред българите, живеещи извън България, за тяхното духовно сплотяване и запазване на националната, езиковата, културната и религиозната им идентичност;"

Това е предложението на господин Тодоров, което не се приема от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, предлага да бъде преномериран в чл. 17 и предлага следното съдържание:

"Чл. 17. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е държавно-обществен орган с организационни, координиращи и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България.

(2) Националният съвет съдейства за провеждане на единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, съобразена с Конституцията, традициите, националните интереси и международноправните принципи и норми; координира дейността на българските ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА!
публични и частни институции, свързани с българите, живеещи извън Република България, и оказва съдействие на тях и техните организации.

(3) Националният съвет съдейства за представяне интересите на българите и българските общности извън Република България пред българското правителство.

(4) Националният съвет:

1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучването на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвянето на анализи, прогнози и програми за работа с тях;

2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;

3. поддържа връзки с българите, живеещи извън Република България, с техните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали или по друг начин;

4. съгласува с ръководството на Българската православна църква работата сред българите, живеещи извън Република България, за тяхното духовно сплотяване и запазване на националната, културната е религиозната им идентичност;

5. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;

6. организира издателска и разпространителка дейност;

7. подготвя и чрез съответния министър - член на Националния съвет, внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове съобразно функциите си;

8. участва в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;

9. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън Република България.

(5) Националният съвет представя ежегоден доклад за дейността си пред Народното събрание.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Сунгарски.

Господин Иван Тодоров има думата.

ИВАН ТОДОРОВ (EЛ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги! Бих искал да ви помоля да обърнете много сериозно внимание на предложението, което съм направил и което за малко не беше прието от комисията. Но аз се надявам сега, че това нещо ще бъде поправено с ваша помощ, разбира се.

Мисля си, че има достатъчно аргументи в полза на това предложение, което правя. Аз съм сигурен примерно, че господин Агов ще разбере моето предложение и сигурно ще го подкрепи, защото тук става въпрос за следното. На всички ни е ясно защо приемаме този закон; на всички ни е ясно какъв е особеният смисъл и значение на този закон. Преди два дни бях в Будапеща и се срещах и с българи, които са католици. Значи ли това, че когато един българин католик чете този закон, той трябва да се почувства изключен, изолиран? Значи ли това, когато един българин протестант прочете този закон, също да се почувства по някакъв начин пренебрегнат? Да не говорим за българите мюсюлмани, които са също много извън пределите на България.

Мисля, че тези аргументи са ви абсолютно достатъчни, за да ви убедя и да ви призова да подкрепите това предложение, което правя отново в контекста на особеното значение на този закон. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Тодоров.

Има думата за изказване господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ОНС): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз взимам думата, за да подкрепя без резерви предложението на господин Иван Тодоров. 

Съгласен съм и с аргументите, които той изтъкна.

Аз бих искал да поставя един по-конкретен въпрос. Безспорно, Източноправославното вероизповедание е фактор за опазване на българската национална идентичност. Но това ли е единственото вероизповедание, което е фактор за запазването на българската идентичност, и какво разбираме под "българска идентичност"? Можем ли да покриваме тази идентичност непременно с Източноправославното вероизповедание?

Без да подлагам и на най-малко съмнение историческата заслуга на Българската православна църква за формирането и укрепването на българската нация, искам все пак да ви попитам: какво им остава на банатските българи, които са католици?

Следователно, предложението на господин Тодоров е изключително уместно и смятам, че то трябва да се подкрепи.

А коментарът върху този чл. 24, ал. 4, т. 4 ми дава повод да направим връзката между този член и някои вече приети текстове от този закон. Моля да бъда коригиран, ако греша, но имам чувството, че чрез този закон изключително последователно се прокарва едно разбиране за нацията като етнонация, а не като гражданско-политическа субстанция. Този спор наистина е и теоретичен, и това разбиране на нацията явно е характерно за почти всички балкански страни. Това разбиране е антоним на разбирането за нацията като политическа нация, което е характерно примерно за Съединените американски щати.

СД/ВЙ 280.4*


----------------------------
*стр.1 -4:  СД/ВЙ 280.1;  СД/ВЙ 280.2;  СД/ВЙ 280.3;  СД/ВЙ 280.4