Сливенският преход: Войната срещу ликвидационните съвети

04.03.2010


През 1992-1993 г. атмосферата в Сливенско и Новозагорско бе сравнима с тази от „Тихият Дон” на Шолохов и от Фокнъровите романи. Избухна страховита селска война...

Тя беше срещу т. нар. ликвидационни съвети. В парламента бе гласуван закон, предложен от юриста Васил Гоцев (СДС) за ликвидирането на ТКЗС и връщането на земята в реални граници. Не тази на дядо, баба и т.н. , а реална по-скоро като размер, комасирана, за да може да се прави модерно земеделие като в Полша например, където и по комунистическо ТКЗС-тата не бяха на мода. С прилагането на закона се зае правителството на Филип Димитров – създадени бяха т.нар. ликвидационни съвети, които да свършат черната работа. Но и днес социалистическата пропаганда обвинява за стореното не парламента, не правителството, а тогавашния президент д-р Желю Желев.

Митът, че Желев затрил българското земеделие и днес забавлява бившия държавен глава. За „Седмица” той сподели, че е трябвало да подпише закона, но го е изпратил в Конституционния съд с особено мнение заради някои противоречия и недобре изпипани казуси в него. Според един постулат в Правилника относно връщането на земята например, с двама или трима свидетели можеш да доказваш правото си на собственост върху отделен парцел земя. Така бившата номенклатура в много селища заграби най-хубавите земи, а за обикновените хора останаха пущинаци, където и зайците не се свъртяват – сподели Желев. Разбира се, имаше злоупотреби от страна на новоизлюпили се демократи.


Д-р Желев напомни, че ЕС ни е дал компютри и друга техника в помощ на успешното прилагане на закона, но бившите комунисти подхванаха истинска война срещу реформата. Немалко хора със скромни земи или без такива по наследство също се страхуваха от промените, защото въпреки голямото крадене ТКЗС им осигуряваше хляб и известна сигурност. Съдебната система боксуваше и не смогваше да уреди възникнали спорове за земи. Напрежението растеше и се захвана истинска война на бившата номенклатура срещу реформаторите. Политиката, личните сметки и интереси изправиха един срещу друг брат срещу брата, близки и роднини, стари приятели и пр.

Според хрониката от онова време, главни организатори на „пуча” срещу ликвидационния съвет в с. Горно Александрово са бащата и братът на депутата–социалист Йовчо Русев. Те настройват срещу промяната циганското население и се стига до окупация на ТКЗС през май 92-ра. Кметът на селото Марин Пенев е заплашен с убийство. С убийство, подпалване на личния автомобил и пр. са заплашени още председателят на ликвидационния съвет Петър Въндев и агрономът Диана Мушкова. В невъзможност да се оправи с нещата, кметът депозира оставката си в общинския съвет в Сливен.

В с. Пъдарево, община Котел също биват отправени неприкрити заплахи към кмета и членовете на ликвидационния съвет. Расте напрежението и в Желю войвода, където противниците му окупират ТКЗС. В Голямо Шивачево пък бившите комунисти са овладяли съвета и в него не е включен нито един представител на СДС. А в Новозагорско става зловещо наистина като у Фокнър.

В нощта на 24 септември 1992 г. в с.Научене пламват и изгарят до основи къщата и няколко стопански постройки на члена на ликвидационния съвет в селото Димитър Сефков от БЗНС „Никола Петков”. Предната нощ пък е пребит от комунисти членът на ликвидационния съвет в с. Бозаджии, Сливенско Тихо Митев от БЗНС „Никола Петков”... Част от къщата и стопанска постройка на председателя на ликвидационния съвет Йордан Георгиев от с. Събрано за около 80 хил. лева също стават на пепел. Подпалени са купи сено на члена на ликвидационния съвет в с. Крушаре Стефан Стефанов. Трима пияни и въоръжени с ножове местни червени активисти воглаве с бившия агроном Иван Кънев се опитват да малтретират членове на ликвидационния съвет. Председателят му Станев на път за Сливен пък бил „приятно изненадан” – предната гума на колата му експлодирала, напомпана неизвестно от кого с бензин. Но отървал косъма...

И новата 1993 г. не предвещава нищо добро. В началото на февруари пожар изпепелява съграденото с труд и пот от фермера-частник Красимир Гинчев от с. Каменово. Щетите са за над 300 хиляди лева. Гинчев е племенник на председателката на ликвидационния съвет Койна Митева. Преди това тя пък е нападната от яростни защитници на ТКЗС, малтретирана е и отведена в новозагорската болница с тежки психически травми. Пламват и изгарят имоти на ликвидатори за стотици хиляди лева в Еленово, Загорци, Научене и др. В отблясъци на пожарите креят надеждите за човещина, солидарноста, приятелство и добросъседство, разпадат се родове.

До окупация на ТКЗС се стига и в котленското Пъдарево. Кметицата Гергана Стойнова осъмва една сутрин в окръжна прокуратура – Сливен: заплашвана е с ... обезглавяване. Наскачват роднини срещу роднини: ликвидаторът Киро Янков бива удрян от ... свако си. В с. Биково бият друг ликвидатор. Бесепари и роми окупират ТКЗС в с. Гавраилово. Шефът на ликвидационния съвет Йорданов е изхвърлен навън, а червеният кмет Димо Гьоков запечатва архива. Повече от месец продължава и окупацията в с. Младово.

Знаците биват давани от „Позитано”20 – категорични са и днес участниците в онези събития. Произволът и надигащата се реставрация биват свързани най-вече със соцдепутата Златомир Орсов, днес преуспяващ юрист и бизнесмен, уредил се с много апетитни приватизационни хапки в годините на прехода.
Саботажът срещу реформата и произволът, дирижирани от бившата номенклатура довеждат до разграбване на кооперативно имущество, на злоупотреби при връщането на земите, на превръщането на плодородни такива в пустеещи, на сформирване на кооперации най-вече от социалисти пак с цел грабеж и т.н. Затова изиграват роля и наивността и неопитността на тогава управляващите политически формации, обединени в СДС. Много способни хора загърбват фермерството, а младото поколение днес почти не се интересува от този отрасъл. На българското земеделие и българските села бяха нанесени непоправими щети. Включително и чрез насаждането на вражда и конфронтация между хората.

Георги Попов

 

В ход е досъдебно проиводство и продължава разследването срещу бившия шеф на Поземлената кмисия в Сливен Добрин Банчев – научи „Седмица”.

В разпространената информация преди време се казваше, че Банчев раздавал неправомерно имоти в урбанизираната зона на Сливен. Това били т.нар. ничии места, които по закон са общинска собственост. Подобни неща ставали и на територията на минералните бани. „Не си спомням да съм давал такива терени – заяви за „Седмица” г-н Банчев, който е в лошо здравословно състояние в момента и смята, че е по-добре да не коментира разследването.

Според нашия източник, налице били и други скандални факти: през 2004 година интересно как самият Добрин Банчев и други лица са се снабдили с по няколко декара великолепна гора в местността Абланово край Сливен. Тя се намира срещу Разсадника и е самият рай – споделят запознати. Освен Банчев, който станал собственик на 4 декара, от природния дар се били облажили и бившият шеф на Държавно лесничейство – Сливен Апостол Боев, бившият областен управител Пеньо Семков, служител в сливенската митрополия и др.

Разследването ще установява дали става дума за незаконни заменки на терени или друг тертип на придобиване. Г-н Банчев отказа коментар.

Широко известен е фактът, че в началото на миналия век княз Фердинанд посетил местността Абланово и останал очарован от природните й красоти. И както често правел, заявил директно пред местните власти желанието си да я притежава. Сливенските съветници обаче се възпротивили на мераците на княза, който си тръгнал от Сливен гневен и сърдит.

Е, какво пък, сега е демокрация. А дали има общински съвет и държава – вие кажете.

„Седмица”  http://www.sedmica.sliven.net