22 октомври 2018г.

Ден на заекващите. Ден на Папа Йоан Павел II за католиците Годишнини - Майн Рид, Зл. Бояджиев

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Циганите

Роми и ромски организации през 1994 г.

"Демокрацията ни донесе свободата да говорим цигански и да се наричаме роми, но ни отне възможността да работим."

П. Георгиев

(единственият ром - депутат в
      37-ото народно събрание от ПГДЛ)

 

 

I. РОМСКИЯТ ЕЛЕКТОРАТ:

1. Демографски характеристики

При последното преброяване у нас през декември '92 г. 313 396 български граждани са се самоопределили като цигани.

Проучванията, правени през 1992 г. за изследването на етническата картина в България, показват, че само 2/3 от респондентите цигани без стеснение декларират принадлежността си към ромската общност. Сред останалата 1/3 е налице предпочитание към чуждо етническо самосъзнание — по-голямата част от циганите-мюсюлмани се представят за турци. Особено в Пазарджишко, Пловдивско, Хасковско, Търговищко, Добричко и Русенско. Докато част от циганите-християни се самоопределят като българи и съвсем малко — като власи. По тази причина експерти по етническите въпроси смятат, че реално ромите в България са около 500—600 хиляди.

В София, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Пазарджик има махали от по 15—20 и 25 хиляди души роми. От ромите в България близо 70 % са на възраст над 18 години, т.е. са пълноправни гласоподаватели. От тук нататък е въпрос на интерпретация точно колко са ромските гласове.

Г-н Колев от КРБ смята, че са 300—350 хиляди, а Милчо Тончев от ОРС — 380 хиляди. А някои от ромските лидери заявяват, че ромите в България са 800—900 хиляди (Васил Данев от Федерацията на обединените ромски общности), дори 1 милион (Георги Парушев от групата за работа с ромите към ДПС).

Тези солидни цифри, с които жонглират ромските лидери, неминуемо изострят апетитите на нециганските политически организации в стремежа им да прескочат 4-процентната парламентарна бариера.

Независимо че по принцип българите имат изключителни силни предразсъдъци спрямо циганите като към една по-низша раса, дойдат ли избори, задължително погледите на политическите лидери се насочват към тях.

Изключително лошото социално положение, мизерните условия на живот, голямата безработица сред ромите (близо 90%) се оказват благодатна почва за предизборни обещания.

И това, което дори и ромите забелязват, е, че преди избори всеки им обещава подобряване на положението и веднага след изборния си успех всичко обещано вече е забравено. И разбира се, така до следващите избори.

Може би големите политици разчитат на наивността, доверчивостта и ниската грамотност сред циганите в спечелването на техните гласове.

Представата на българите за ромите, че те са една монолитна, компактна маса, подчинена в строга йерархия, създава илюзията, че е много лесно да бъдат привлечени за предизборната кауза големи групи от роми. Но дали това е така?

За да се отговори на този въпрос, е необходимо много добре да се познава циганския етнос — структура, отношения между групите, ценностна система, йерархия и т.н.

В светлината на електоралното им поведение трябва да се има предвид, че ромите нямат забрани, целящи спазването на дадената дума — да се излъже, измами, ограби някой не е недопустимо, забранено е само в рамките на своята група.

Ето защо предизборните кампании на различните политически сили сред ромите протичат по аналогичен начин. ромите обещават на всеки дошъл при тях, че ще гласуват за него, особено ако предизборните обещания са подплатени още на момента с нещо осезаемо — пари, храни, дрехи и т.н.

Това твърде емоционално и прагматично поведение на ромите ги прави в нашите очи твърде непостоянни и непредсказуеми.

Ясно е, че за да може да се стигне до сърцето на ромите, трябва много добре да бъдат опознати. Защото политиците досега формираха подхода си към ромите на базата на своите представи за тях, а не толкова на реалностите.

А дали някъде не са сгрешили?

Така например трябва да се има предвид, че голяма част от тях вярват, че по времето на Тато (Тодор Живков) е нямало мизерия, глад и безработица. Дори в началото на годината те бяха направили подписка за реабилитирането на Тодор Живков. По-голямата част от тях е запомнила с добро социализма и искат неговото възстановяване. Лявата ориентация сред тях все още е много силна.
Неуместно е да им се обещават гарантирането на техните права и свободи, демокрация, влизането или не на България в НАТО, североатлантическа или обратна ориентация, при положение че те самите твърде често свеждат своите искания единствено до работата и прехраната.

В изборния период г-н Господин Колев от Конфедерацията на ромите в България се опита да анализира електоралните нагласи на ромите у нас. Според него към СДС се насочват онези роми, които са засегнати от национализацията (?! — бележката е на Георги Колев), репресираните по време на комунистическия режим и лежалите в затвора поради кражба, джебчийство и др. В тази група той включва и подвластните на модните емоции роми. Към ДПС се насочвали ромите-интелектуалци, желаещи да бъде образувана ромска политическа организация, която да решава проблемите на общността по парламентарен път.

Г-н Колев смята, че в момента има голямо връщане към БСП, тъй като ромският електорат е насочил към тях най-големите си надежди за разрешаването на социалните им проблеми.

За по-ефективното привличане на ромските гласове основните политически организации предпочетоха да привлекат към себе си ромски организации. Предимствата са очевидни — ромските организации познават добре проблемите на своя етнос, поради общия или сходен език лесно биха могли да достигнат до съзнанието на стоящата пред тях публика, разполагат с готови структури и опит в политическата пропаганда на ромите. Така например в последните избори БСП подписа споразумение с Конфедерацията на ромите в България, Дар прие като асоцииран член Обединения ромски съюз, ДПС създаде Група за работа с ромите. Народният съюз работи с Федерацията на обединените ромски общности, а СДС с Демократичен съюз "Рома" (с председател — Мануш Романов).

А различията в ромските организации са твърде големи. Така например е известно, че ФОРО е организация на циганите-християни. В същото време Кирил Рашков, работещ активно за СДС, е от "кардарашите" (бивши чергари). Само липсата на информация пречи този списък да бъде продължен.

За да се разбере какво точно са спечелили политическите партии, като са привлекли към себе си всяка една от тези политически организации, трябва да се има предвид още един твърде малко познат аспект от ромската култура — наличието на силно негативно отношение между различните ромски групи, които се различават по начина си живот, религия, дори език. От тази гледна точка е трудно да си представим как примерно представители на уседналите цигани (циганите-християни) ще спечелят гласове за своята политическа партия, отивайки примерно при "кардарашите", които на базата на своите норми трудно биха приели подобно вмешателство в своя живот, тъй като това са силно противостоящи една на друга цигански групи, работейки с дадена ромска организация, трябва да се има предвид, че политическата партия взима активите и пасивите на циганската група, от която са членуващите в тази организация.

Ако преобладаващата част от дадена ромска организация се състои от циганска група, поставена високо в тяхната йерархия, ясно е, че ще могат да манипулират по-голяма част от ромския електорат.

Но ако представители от по-низши в йерархията от цигански групи се опитват да наложат определена схема на поведение сред по-високо стояща от тях група, само по силата на ромската култура и норми ефектът няма да бъде в никакъв случай желаният.

Тези специфични нюанси от традиционните ромски отношения веднага трябва да ни накарат да се замислим доколко печеливша е била формулата "Роми да гласуват за роми". Наличието на този негативизъм сред представителите на различните цигански групи, плюс липсата на съпричастност, единство и съзнание за общност сред тях са достатъчни основания за провала на тази идея.

И за да бъде разбран по-добре циганският етнос с присъщите му вътрешни механизми в този анализ са включени и изводите от изследванията и разработките на Елена Марушиакова за отношенията между циганските групи в България.

 

II. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦИГАНСКИТЕ ГРУПИ В БЪЛГАРИЯ
/по Елена Марушиакова — "Етническата картина в България" проучвания 1992 г., изд. "Клуб'90, София 1993 г./

Българите нито сега, нито в миналото са правили разлика между отделните групи или отделни цигани. Всяко престъпление на отделния циганин се е приписвало, а и досега се приписва (както сочат примери от нашите масмедии) на цялата общност. Подобно отношение, освен че логично води до непрекъснато изостряне на напрежението между цигани и нецигани, но заедно с това винаги влошава значително и отношенията между циганските групи, всяка от които обвинява другата за настройването на общественото мнение срещу циганите.

На схемата са показани някои от основните групи цигани, живеещи в България.

 

ОТСЕДНАЛИ ЦИГАНИ /"йерлии"/

"хорохане рома" /"турски цигани"/

"дасикане рома" /"български цигани"/

"кардараши" /бивши чергари/

"грастари" /"ловари"/

 

НЯКОИ ОСНОВНИ ЦИГАНСКИ ГРУПИ

"унгарски келдерари" /"калайджии"/

"тракийски калайджии"

"рудари" /т.нар. румънски цигани/

"лингурари" /копанари/

"урсари" /мечкари/

 

ОТ СМЕСЕНИ БРАКОВЕ

1. "джоревци"

2. "мелали"

3. "муртапи"

4. "бобове" и т.н.

Изясняването на въпроса за отношенията между циганските групи прави очевидна абсурдността на тезата за монолитността на циганския етнос, обяснява специалните проблеми на циганите, очертава протичането на етническите процеси диференцирано по отделни групи и междугрупови общности.

Обикновено циганите охарактеризират себе си по следния начин: "Ние, циганите сме хубави хора, весели, с широки души, смели, благородни, жалостиви, сърдечни, чисти, на добро винаги се отплащаме с добро, гостоприемни сме, трудолюбиви." Всяка характеристика се доказва с безброй много примери, случки и като допълнителни аргументи се привеждат и поговорки и приказки.

Но по този начин се описват само членовете на собствената група. Само тя е истински циганска, членовете й говорят най-чистия цигански език, най-стриктно спазват обичаите и нравите си, най-благородни са и най-добрите, често и най-белите, най-светлите. Останалите цигански групи биват характеризирани също стереотипно като "лоши, развалени, неистински цигани, те са некултурна, дива работа, мръсни, мързеливи, крадливи."

За да бъде разбрано действителното отношение към чуждите цигански групи, необходимо е да се уточни преди всичко:

1. Какви стереотипи съществуват в колективното съзнание на циганската група по отношение на другите групи.

2. Наличието на правила за взаимоотношения между отделните групи и уточняване на границата между тях.

3. Какво положение заемат отделните групи една спрямо друга, т.е. съществува ли йерархия в рамките на циганската общност.

Осведомеността на циганите от отделните групи за съществуването и спецификата на другите е различна. При групите, които живеят от векове на едно и също място и в обкръжение само на нециганско население, информацията за останалите цигански групи е сравнително еднообразна и като цяло не излиза от рамките на случайни сведения, почерпени от спорадични наблюдения над други приидващи от време на време групи или от опосредствана информация от трети лица. Такива групи в България са рядко срещани, защото дори и изглеждащите отстрани монолитни цигански махали в градовете често са съставено от 2 или 3 части, всяка населявана от различна циганска група. В други случаи в градовете или в селата има по няколко цигански махали, населени с представители на различни групи.

Като цяло при липса на по-широки контакти с чуждите цигански групи може да бъде констатирана подчертана незаинтересованост от тях (освен близките съседи), еднозначно положително оценяване на собствената група и суперкритично на чуждата. При това осъзнаваните отлики винаги са на ниво цяла група, а никога на ниво отделна личност. При рядко срещани добри приятелски взаимоотношения с един или друг представители от чужда група, характеристиките, на когото или на които не отговарят на груповия негативен стереотип, личният контакт не води до промяна в стереотипа, а напротив, невписващият се в стереотипната представа човек бива възприеман като изключение от правилото.

Нито една циганска група не е в състояние да даде пълна картина на циганското население не само в цялата страна, но дори и в собствения й регион.

Като цяло могат да бъдат направени следните обобщения от казаното до тук:

- Познаването на чуждите групи е слабо, съжденията за тях са до голяма степен стереотипизирани, осъзнаваните разлики са на ниво цяла група. Отбелязват се главно разликите в езика, външния вид, начина на живот и имотното състояние.

- Отношението към чуждите групи е силно негативно.

- Интересът към чуждите групи е степенуван — докато за някои имат само стереотипизирана представа, за други знаят и могат (въпреки че често не особено точно и вярно) да опишат някои специфични черти, а за трети не знаят нищо, освен че съществуват и не искат да знаят нищо повече за тях.

- Липсва ясна представа за груповото разпределение, а също и за единството на общността или стремеж към някакво единение с чуждите групи.

- Най-слаби познания за чуждите групи имат отседналите цигани, по-рядко имащи възможност за срещи с други цигани. По-добра представа за групи в района имат получергарите-занаятчии. Бившите чергари (кардараши) от своя страна пък демонстрират липса на какъвто и да е интерес към други групи.

- Заедно с незаинтересованост от други групи цигани, на места може да бъде наблюдавана и нескрита враждебност между представители на различни групи — например отседналите цигани често декларират: "Ние всички ги мразим "кардарашите", те само срамят циганите". Обратното, "кардарашите" обвиняват "цуцуманите" във всички възможни грехове, които разпалват отрицателното отношение на "гаджо" (нециганите) към циганите и подчертават, че те са мързеливи и крадливи, живеят ден за ден и затова живеят в мизерните условия на махалите. Не малко са и примерите на реално съществуващи конфликти между отделни групи, понякога при сблъскване на интересите им, ставащи и кървави.

При контакти на някои групи е абсурдно да се предполага каквото и да е взаимодействие. Обяснението на този факт можем да търсим в миналото.

Циганите не са имали и обективно не са могли и да имат чувство за единство, за съпричастност, за общи корени, тъй като не са напуснали едновременно прародината си, а и по всяка вероятност и в Индия не са били едно цяло. На територията на България циганите са пристигнали по различно време и от различни места.

Във времената, когато циганите са водели активен номадски начин на живот, всяка група е заемала определен регион. При всяко по-значително разрастване на групите, при всяка промяна в околната среда се налагало сменяне на територии на чергарстване и търсене на нова територия. Постоянният проблем на движещите се групи е бил да не се заема територията на друга група, която я е обсебила по-Рано. И докато силните групи са си позволявали с пренебрежение и незачитане да се отнасят към по-слабите, сблъсъци между няколко конкуриращи се силни групи са могли да доведат и до сериозни конфликти. Отседналите или получергарстващи групи са се чувствали най-силно засегнати от прииждане на нови цигани.

Циганските групи по своя начин на прехрана са били вечни конкуренти. Традиционните цигански професии са могли да изхранят само определено количество семейства в даден регион. След като не са могли да си изкарват прехраната само по традиционни начини или само при преминаването през даден район, групите не са се съобразявали достатъчно с околното население, не са полагали усилия да запазят добри отношения с него. При преминаващи групи последствията от кражбите им например са се стоварвали върху местните цигани — тъй като в такива случаи вината винаги се хвърля върху цигани.

Заедно с антагонизмите са известни и прояви на циганска солидарност — от оказване на помощ при конфликти със закона до по-дребни прояви на съдействие при спречквания с околното население. Съзнанието за съпричастност е възникнало под влияние на историческата съдба на малцинствата, често пренебрегвана и преследвана общност, проявявало се е и се проявява във взаимна солидарност и в позициите спрямо нециганите, и то дори в случаите, когато става дума за враждуващи групи.

Проявите на циганската съпричастност и чувството за единство се основават на елементи, общи за всички цигани — различен антропологичен вид, език, често специфични елементи от духовната и соционормативната култура. В подобни условия за съществуване са били създадени някои културни ценности, подобни, а понякога и идентични и при групи, които никога не са влизали във взаимен контакт. Така са били формирани например правилата на взаимните отношения между отделните групи, аналогичното отношение към макрообществото, някои обичайни норми, способността на циганите да се адаптират към възможностите, които им дава околната среда и други подобни. Общо е и по-ниското в сравнение с околното население жизнено равнище на циганските групи и цялостната им социално-икономическа изостаналост.

Най-значителна е солидарността между членовете на една и съща група ("Раса"), дори и когато не се познават, не са роднини, а даже и когато произхождат от различни държави. Когато такъв циганин дойде в града или селото, или държавата, където живеят членовете на родствената му група, се смята за напълно естествено да се обърне към тях, дори и никого да не познава.

Правилото на гостоприемство стриктно се спазва и то е своего рода взаимопомощ, на която всеки циганин в случай на нужда може да разчита, дори да е от чужда група в изключителни случаи и спрямо нецигани. Тук става въпрос за естествени механизми на самозащита, които не са типични само за циганите, а изобщо за дискриминирани или преследвани (често и за асоциални) общности. Вероятно така е възникнало и правилото да не се задават въпроси кой защо е дошъл — "ако иска сам ще си каже". Издаването дори и на чуждия циганин на властите се смята за недопустимо, голям срам, а в някои групи такива постъпки са табу ("махриме").

Тези правила важат във всички групи, но не навсякъде се спазват стриктно. Не се чувстват длъжни да спазват тези правила само част от отседналите цигани, главно такива, които до голяма степен са се еманципирали от групи, отделими, достигнали известно материално благополучие и особено тези, които живеят в нециганска среда.

Взаимната солидарност между циганските групи се ограничава само в посочената сфера, а други области на взаимопомощ са запазени само за собствената група (например материално, финансово и др. подпомагане). Спрямо чуждите цигани (както и спрямо "гаджо" — нецигани) няма забрани, целящи спазването на дадена дума — да се излъже, измами, ограби чуждият циганин не е недопустимо, забранено е само в рамките на своята група.

Важно правило във взаимоотношенията между циганите е изискването за ненамеса в работата на чуждата група.

Един от основните показатели за интензивността и характера на междугруповите отношения са смесените бракове. Всяка циганска група е ендогамна, сключването на смесени бракове извън групата се осъжда. В рамките на циганския етнос абсолютно забранени са браковете между трите рязко противостоящи една на друга общности — отседнали цигани, "кардараши" и "Рудари" (посочени са на схемата). Като дори подгрупите им не сключват смесени бракове. Единственото изключение са "Рударите" — "лингурарите" и "урсарите" сключват бракове помежду си, като обясняват, че са от една раса, румънци са, християни.

Смесването най-лесно се получава в рамките на градските махали, в които сравнително най-бързо и най-лесно изчезват класическите характеристики на групите и се нарушават ендогамните бариери. Информаторите от махалите често си спомнят за съществуването до преди няколко десетки години на забрани за сключване на смесени бракове, но днес както казват: "Всички вече се омешахме".

Така очертани, границите на ендогамията ни довеждат и до сложния въпрос за неравнопоставеността и наличието на йерархия между отделните цигански групи. Йерархията е невъзможно да бъде определена според изказванията на членовете на различните цигански групи. Те могат да бъдат само определен, невинаги точен индикатор, тъй като информаторите винаги слагат собствената си група на първо място (рядко и някоя родствена) в йерархичната стълба, а последното място се отрежда за най-чуждата, най-отличаващата се от собствената група.

Обективната йерархия на циганските групи е изключително трудно да бъде направена, ако изобщо е възможна и ако има смисъл да се прави. Въпреки това неравнопоставеността и йерархичното подреждане на циганските групи обективно съществуват и затова не могат да бъдат пренебрегвани. Йерархизацията на групите е известна на всеки циганин само в рамките на личните или груповите му контакти.

Еднозначно може да се каже, че на най-ниското стъпало в йерархията на циганските групи са тези групи, предците на които са се занимавали с най-долна (от циганска гледна точка) РАБОТА — чистили са тоалетни, копали са гробове ("гробари"), убивали са и са одирали кожите на кучета и котки — това са професии табу ("махриме"). Според циганските норми групата, членовете на която са се занимавали с подобни дейности, става "махриме" (нечиста), т.е. никой циганин от другите групи не бива да контактува с тях, не бива да говори, да яде с тях, иначе рискува и той косвено замърсяване чрез допир.

Същото се отнася за групите, членовете на които са нарушавали хранителни табута — яли са кучета, коне, котки, плъхове и др. Потомците на тези групи и до днес живеят най-често отделно от другите групи.

За много ниско стояща се смята и групата на "джоревците" (наричани и "мелали", "муртапи", "бобове" и т.н.) — групата, възникнала от смесени бракове на българи с цигани. Те също живеят отделно от другите цигански групи, избягват се контактите и смесените бракове с тях.

Най-авторитетни са групите с най-голям брой силни родове, често тези групи са и най-заможни. И тук влияние оказва престижна от циганска гледна точка професия, като ценени са занаяти, свързани с метал (най-вече благородни метали — мед, бакър, следва желязо), по-малко престижни, но уважавани са дърводелството и дървообработването, с най-нисък статут се ползват професиите, свързани с обработването на кост и кожи. Върху престижа на групата оказва влияние и монолитността й, запазеността на структурата й, чистотата на езика, наличието на потестарни организации. Във високопоставените групи като правило строго се спазват нормите и правилата на поведение, табута "махриме", обредните клетви. Тези групи са с най-високо самочувствие, не проявяват комплекси на етническа малоценност, няма при тях прояви на преферирано етническо самосъзнание, навсякъде демонстрират самочувствие на сила и власт.

Добър показател за йерархията на групите е и езикът — често по-нисшестояща група приема за свой езика на живеещата в съседство висшестояща група. Често слабите, нискостоящите групи приемат за свой езика на нециганските си съседи.

В нормална ситуация на контакти между различните групи йерархизацията може да се наблюдава и по отношение на правото да се говори без прекъсване, даване на първата дума — тези права обикновено принадлежат на по-висшестоящата група. Не е възможно да бъде направена стриктна йерархизация на циганите в една структура главно поради затвореността на отделните групи. Интересно е обаче, че когато се запознаят цигани от различните непознати групи, въз основа на подсъзнателно действащи критерии между тях се оформя чувство за йерархизация.

При определянето на факторите, влияещи върху йерархичността на циганските групи, на първо място по значение излизат изброените до тук чисто цигански критерии — сила на групата, чистота на езика, спазването на табутата, представителни прояви, престижни професии и други.

Същевременно, главно при отседналите цигани върху подреждането на групите влияе и моделът на поведение и живот, налаган от околното общество. Например при две равни според циганските критерии групи, тази, която повече се доближава до начина на живот (жилище, образование, облекло и т.н.) до околното население, бива възприемана като по-добрата. Групите се подреждат и под влиянието на изповядваната религия и проявите на преферираното етническо самосъзнание.

Циганската йерархизация разбъркват и други влияния, като например все по-ширещото се напоследък влияние на протестантските секти, към които особен афинитет проявяват нискостоящите и слабите групи. Например в случай, че част от групата на "турските цигани", с добър стандарт и с добра йерархична позиция, са станали евангелисти, те оттук нататък вече са братя и сестри с евангелистите от най-презрените, най-долните групи, например "мършояди" или "гробари". По този начин е обяснима и привлекателността на подобни секти за някои цигански групи — те им дават шанс за подобряване на общия статут.

Въз основа на анализа на йерархизацията на циганските групи могат да се направят следните изводи:

1. Невъзможно е да бъде направена стриктна йерархизационна пирамида — схема на циганските групи в рамките на цялата структура, поради специфичния характер на циганската етническа общност като МЕГРЕО (междугрупови етнически общности), т.е. циганската общност не е монолитна, състои се от различни групи, редица от които не влизат в контакт помежду си.

2. Всяка група смята себе си за най-високопоставена.

3. Въпреки казаното обаче съществува определена йерархизация, базираща се върху собствени цигански критерии, насочени към чистотата на групата.

4. В йерархизацията на циганските групи съществува двоен стандарт — своеобразно съчетание между ценностите на циганската група и ценностите на околното общество.

Въпросът за отношенията между отделните цигански групи е от първостепенно значение за живота и за развитието на циганския етнос.

Междугруповите отношения внасят специфичен нюанс в позициите, положението и политическото отношение на циганите днес, а същевременно и очертават перспективите за бъдещото им развитие. Диференцираното им положение и йерархичното подреждане на циганските групи дават пряко отражение и върху еволюцията на етническите процеси при тях.

Силните, сплотените, висшестоящите групи приемат акултурацията с околното общество само до известна степен, само дотолкова, доколкото тя не заплашва високото положение и етничността на групата. И обратното, слабите, нискостоящите, презираните групи, обикновено сами аспирират към акултурация и понякога дори се стремят към асимилация, към вчленяване в средата на макрообществото.

За тези нискостоящи групи вливането им дори и в социално най-слабите слоеве на околното население де факто е повишаване на собствения им статут спрямо родствените им групи в частност и спрямо циганската общност като цяло.

Всички тези особености на циганския етнос обясняват отчасти противоречивите им реакции спрямо конкретни, глобални, насочвани по еднакъв начин към всички цигани акции и мероприятия. Всяка циганска група е специфична, различна от другите. Диференцираната структура на циганския етнос изисква от своя страна също диференциран подход и то както при провеждането на научни изследвания, така и при предприемането на каквито и да е било мерки от страна на държавните институции спрямо тях. Сложните отношения между циганските групи още веднъж потвърждават, че глобалните подходи не се оказват подходящи при решаването на проблемите на циганския етнос.

 

III. РОМСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И УЧАСТИЕТО ИМ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИЯ:

В момента в България има над 10 ромски организации, които са регистрирани по Закона за лицата и семействата.

В последните парламентарни избори през 1994 г. присъствието на многото ромски организации бе осезаемо. При всички тях моделът за участие в предизборната надпревара бе включването и представянето им посредством друга нециганска политическа организация.

ДАР обещаваше 1/4 от листите си за роми, БСП — 4 избираеми места, СДС — 2. ДПС пък предостави възможността на ромите в гр. Видин, Варна, Монтана, Перник и Кюстендил да съставят изцяло свои листи.

След голямото наддаване с избираеми места за ромите Конфедерацията на ромите в България подписа споразумение с БСП; Обединения ромски съюз стана асоцииран член на ДАР, към ДПС се създаде група за работа с ромите, ФОРО работи с Народния съюз, Мануш Романов (Демократичен съюз "Рома") подпомагаше кампанията на СДС.

Формулата, на която заложиха ромските лидери в предизборната си кампания, бе: "Роми да гласуват за роми".

Доколко печеливша е била тази структура показват резултатите от изборите: В 37-то НС има един-единствен ром — Петър Георгиев от ПГДЛ.

Експериментът на групата за работа с ромите към ДПС се оказа неуспешен — чрез ДПС не влезе в парламента нито един циганин, независимо че имаха голяма свобода в представянето на кандидатите си.

В тази връзка Тома Томов — ром от клуб "Юнион", заяви, че разединението на ромските организации ги прави жертви на политическите сили. При наличието на множество такива формации ромските гласове се разпиляват и правят невъзможно влизането на ромски депутати в парламента.

Ето защо веднага след изборите лидерите на по-големите ромски организации заговориха за обединение. От януари до м. май 1995 г. бяха проведени 4 срещи между Мануш Романов (ДСР), Васил Данев (ФОРО), В. Чапразов (ОРС) и П. Георгиев (КРБ), но всички завършват без конкретен резултат. Коментарът на В. Данев е, че вождизмът е провалил срещите и може би още 50 години няма да има циганско национално обединение.

Ако обаче си представим, че в следващите избори участва обединена ромска организация, интересно е да се установи кой точно ще гласува за нея.

Резултатите от едно социологическо изследване от 1992 г. сочат, че българите практически не са в състояние да се абстрахират от етническата и религиозна принадлежност на кандидатите за изборни постове при равни други условия, докато при останалите групи е налице достатъчно изявена нагласа да пренебрегнат тази принадлежност — особено ако кандидатът е българин.

Нещо повече — след като сред отговорите на други въпроси едва 52,8 % от българите-християни изразяват съгласие с необходимостта етническите групи да имат свои представители в НС — т.е. всеки втори българин отрича това групово право — сега вече става ясно, че само трима от 10 имат готовност да гласуват за кандидат за народен представител, който е турчин или българин-мюсюлманин и само един от десет — за циганин. И то при положение, че става въпрос за принципна нагласа. Данните разкриват изключително силни предразсъдъци спрямо циганите. Очевидно огромната част от населението в България третира това малцинство като една по-низша раса, по принцип негодна да бъде обучавана и органически склонна към девиантно поведение. Българското общество в основната си част приема циганите — това е позицията на 72,3% от българите-християни, 79,3 % от българите-мюсюлмани и 59,9% от турците, равносилна на сегрегация.

Тези данни показват, че степента на негативните нагласи на българите през 1992 г. спрямо циганите е на равнището на нагласите на белите южняци в САЩ спрямо негрите в началото на 60-те години. Турците и българомохамеданите, макар и по-толерантни от българите демонстрират антипатия, която също е съпоставима с данните за американците през същия период.

Резултатите от това изследване недвусмислено показват, че все още е твърде рано да се очаква, че един средно статистически българин ще гласува за издигната ромска кандидатура.

А ако турците и българомохамеданите имат нагласата да гласуват не за някоя от българските партии, а за етническа, по-скоро биха предпочели ДПС, ПДП, поради по-близкия по етнос състав на членовете в тях.

И така остава вариантът: "Роми да гласуват за роми". А някои от аспектите на този подход бяха представени в първа точка.

И все пак накратко ще ги повторим:

Поради липсата на общи исторически корени и специфичния им начин на живот и прехрана ромите нямат изградено чувство, че са единна общност. Дори напротив, тъй като те се състоят от множество на брой цигански групи ("Раси"), те или не проявяват интерес едни към други, или между тях съществува силно негативно отношение. Наличието на йерархия при тези групи също детерминира контактите между тях. Важното в случая е, че българинът стои най-високо в йерархията им от техните собствени групи. От тук ще произтича и по-голямото доверие на ромите към един кандидат българин, отколкото към който и да е ром при равни други условия.

Липсата на ясна представа за груповото им разделение, а също и за единството на общността или стремеж към някакво единение с чуждите групи прави почти невъзможно откриването на универсално послание към всички роми, за мотивирането им да гласуват за издигнатите ромски кандидатури.

Солидарността и взаимопомощта при ромите се наблюдават главно при създаването на опасно взаимоотношение с властите, а създаването на общо послание към всички роми, стъпващо на тази основа е твърде опасно от гледна точка на националната сигурност на България. То би било и твърде трудно реализируемо.

Лявата ориентация на повечето роми може да бъде използвана за консолидирането им, освен ако по-авторитетните и опитни социалдемократически формации не изпреварят обединената ромска формация.

Наличието на редица разлики между самите цигански групи като начин на живот, религия, език, норми обаче ще са най-трудни за преодоляване при отправянето на общо предизборно послание към тях. Ясно е, че би трябвало да се подходи съвсем диференцирано към всяка една ромска група.

Но дори да се намери тази блестяща формулировка за мотивиране на ромския електорат, е необходимо, за да се прескочи 4-процентната бариера да гласуват почти повече от 2/3 от всички правоспособни роми за тази формация. Което обаче е доста трудно реализируемо на практика, защото това предполага невероятна съгласуваност в действията.

За да се установи дали е възможно постигането на подобно единодействие, трябва да се постави още един въпрос — дали ромите са осъзнали предимствата на една етническа организация и на депутатите-роми като най-добре познаващи проблемите на своя етнос, а оттам дали те ще бъдат мотивирани да гласуват за подобен род политическа формация. Като че ли ромите са по-склонни днес да гласуват за партия, която е способна да им осигури работа сега, а не толкова за организация, която обявява, че ще се бори за повишаването на културно-просветното им равнище, за равенство, за гарантирането на техните колективни или индивидуални права и свободи.

Може би е още твърде рано за подобна формация и вероятно до създаването й ромските организации ще се представят в изборите чрез други нецигански политически партии.

А ето и схематичното родословно дърво на циганските организации, създавани от 1990 г. насам:

ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА" /председател — Мануш Романов/

ОБЕДИНЕН ДЕМОКРАТИЧЕН РОМСКИ СЪЮЗ "РОМА"

КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ — П. Георгиев, Милчо Асен Колев, Тончев/ Александър Крачолов, Сергей Русинов, Велко Костов/

ОБЕДИНЕН РОМСКИ СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ

СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ

РОМСКИ СЪЮЗ С ДРУГИ РОМСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИДЕРИ — Васил Чапразов, Милчо Тончев

ФЕДЕРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ РОМСКИ ОБЩНОСТИ /Тома Томов/ ЛОМ

КЛУБ "ЮНИОН" — Георги Парушев, Кирил Рашков

РОМСКИ СИНДИКАТ /Васил Данев/

 

А сега накратко ще представим основните ромски организации:

1. ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА" /ДСР/:

През м. март 1990 г. се учредява по Закона за лицата и семейството Демократичен съюз "Рома" с председател Мануш Романов. Членове на Централното ръководство са Георги Парушев, В. Чапразов, М. Тончев и др. Алекси Джоров е национален координатор.
Само два месеца по-късно обаче на II-та конференция на Демократичния съюз Мануш Романов заявява: "Който не е със СДС, да напусне залата". Така се създават две крила без официално разцепване на демократичния съюз (поне в началото). Впоследствие те стават основа, върху която се формират Конфедерация на ромите в България и Обединеният ромски съюз.
Мануш Романов влиза във ВНС като депутат от СДС, но остава генерал без армия. В последните избори работи със СДС.
За него се говори, че е склонен на всякакви компромиси, само и само да се задържи във властта.

 

2. КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ /КРБ/:

Регистрирана е по Закона за лицата и семейството. Съпредседатели на Конфедерацията са П. Георгиев, Асен Колев, Александър Крачолев, Сергей Руснов, Велко Костов. За нея се твърди, че е най-масовата организация.

В последните парламентарни избори са водили преговори със СДС, които им предлагат едно място, ДПС им гарантира участие в районите без турско население, а ДАР е склонна на 2 места във Видин и Монтана. А БСП им предлага 3 места в София, Пловдив, Ст. Загора.

След заседание ръководството на КРБ решава, че ще работи с БСП. Велко Костов, който не е бил съгласен с това решение, веднага си подава оставката.

И така на 4.XI.94 г. КРБ подписва предизборно споразумение с БСП. Заложените в него условия са:

Първо: КРБ да подкрепя кампанията на БСП;

Второ: регионалните съвети на БСП и КРБ да обсъдят възможностите за включване на подходящи кандидати социалисти из средите на ромското население;

Трето: Избраните с листата на БСП роми да работят съгласно принципите, нормите и правилата за работа на ПГ;

Четвърто: при съставянето на правителство на БСП да се търсят възможности за включване на ромите в структурите на властта на национално, регионално и общинско ниво.

Янаки Стоилов подписва споразумението от страна на БСП. В резултат на тази договореност Петър Георгиев влиза в НС и се оказва единственият циганин там. Той е избран с листата на БСП в Пазарджик.

На 4 май 1995 г. Старозагорският окръжен съд регистрира фондация "Лозенец" (по името на местния ромски квартал). Учредители й са петима (по всяка вероятност това са съпредседателите на КРБ). Те заявяват, че ще работят за откриването на нови работни места, за подпомагането на безимотните цигани и за направата на програма за строителство в квартала. Съпредседателят на КРБ Ал. Крачолов е избран за президент на сдружението.

В края на м. май депутатът от ПГДЛ П. Георгиев предприема и първата парламентарна инициатива в интерес на ромите. Той предлага при оземляването на ромите да се предвидят двугодишен гратисен период, лихвата да е 2 %, а изплащането — дългосрочно.

 

3. ОБЕДИНЕН РОМСКИ СЪЮЗ:

Регистриран е по Закона за лицата и семейството с първи председател Васил Чапразов. Той е пристрастен на синята идея. Чапразов се счита за безспорен авторитет сред ромското население.
За този ромски съюз се говори, че е с нестройно изградени структури в цялата страна.

На II-та конференция на ОРС на 22.X.94 г. се спретва преврат и В. Чапразов е свален от председателското място.

Той бива заместен от Милчо Тончев, известен с лявата си ориентация. Злите езици говорят, че този преврат е подготвен на "Позитано" 20. Личните пристрастия на г-н Тончев се пренасят и върху политическата линия на целия съюз.

Новият председател се счита за нелегитимен, защото според Устава на съюза смяна може да бъде направена само на конгрес. В. Чапразов напуска с хората от Айтос, Созопол и Сунгурларе.

И ако по времето на В. Чапразов ориентацията на ОРС е била към СДС, то Милчо Тончев го насочва към БСП.

В предизборните преговори през 1994 г. те отказват на СДС всякакво взаимодействие. ДПС им предлагат участие в районите без турци, но ОРС твърдо им отказва. БСП предлага на ОРС и КРБ общо 3 места. В крайна сметка ОРС става асоцииран член на ДАР и участва заедно с тях в изборите.

Данчо Панайотов, експерт към ОРС коментира, че твърде често, когато изпращали парламентьори от името на съюза, те не се връщали обратно и ставали кандидат-депутати на други политически партии.

След изборите Милчо Тончев създаде и оглави ромския съюз за социална демокрация, който е в много близки отношения с БСДП. РССД е асоцииран член на ДАР. По този начин се освободи председателското място в ОРС, което веднага бе заето от В. Чапразов. Заместник-шефът на ОРС Методи Митков обаче обявява, че съюзът е останал без легитимен водач, защото В. Чапразов се бил самопровъзгласил на председателското място, без да предупреди никого от ромските лидери.

На 14.01.1995 г. инициативен комитет на ОРС организира национален купон в Сливен по случай циганската Нова година Бангу Васил. Отговорник по финансовата част е координаторът им за Югоизточна България Стоян Дечев.

В края на м. май ОРС организира в Сливен теоретична конференция "Интеграцията на ромите в обществото". В нея участват около 200 души. Поканени лектори са: Андрей Пантев, писателят Атанас Славов и журналиста Вл. Костов. Участват представителите на изпълнителната власт, които разясняват въпросите, свързани с трудовата ангажираност и оземляването на ромите, както и с основните положения на новоприетите закони.

 

5. ГРУПА ЗА РАБОТА С РОМИТЕ КЪМ ДПС — 1994 г.:

Председател на групата е Георги Парушев, известен като съучредител и съпрезидент на няколко ромски организации, които безславно е напуснал. Участвал е в ръководство на Демократичен съюз "Рома", отлюспен е и от Центъра за анализ и структура на ромите.

Групата се създава в резултат на предизборните преговори на ДПС с ромските организации за съставянето на изцяло ромски листи в районите без турско население — Видин, Монтана, Кюстендил, Перник, Враца.

Георги Парушев заявява, че 120 души го подкрепят активно в предизборната кампания на групата. Той имал 19 предизборни регионални щаба и 31 общински.

Той твърди, че роми и турци са равнопоставени партньори в Движението за права и свободи. В изборите ромите участват със собствена политическа програма. Основните акценти в нея са върху разрешаването на проблемите с безработицата, образованието и културата, приватизацията и оземляването на ромите.

Формулата, на която залага Георги Парушев е "ромите да гласуват за роми". Тя обаче не донесе желания ефект и в ПГ на ДПС сега няма нито един циганин.

След този неуспех през месец февруари 1995 година Георги Парушев и Ачо Йорданов обявиха, че ще създадат ромски съюз "Единство". Идеята им бе да обединят всички, които са гласували за тях.

Съюзът все още не е регистриран, но Георги Парушев обяви на 26.05.95 г., че е учредил фондация "Подкрепа за ромите".

Той е президент на фондацията, а членове на управителния съвет са Димитър Андонов и Върбан Василев, познати от групата за работа с ромите.

Фондацията била учредена с помощта на много художници, бизнесмени, финансови групировки. КТ "Подкрепа" технически подпомогнал създаването й. Бойчо Драганов от Мултигруп, икономическият съветник на президента Ал. Шаламанов също подкрепили идеята за ромската фондация.

Фондацията поддържа контакти със сродни чужди организации като Бритиш романи юнион, френската ромска организация и др.

Целта й е грижата за икономическото и социалното развитие на ромите в България. Защото ромите не желаели социални помощи и просия, а възможности за собствен бизнес и развитие, безлихвени кредити. Защото именно липсата на РАБОТА е довела до увеличаването на престъпността сред ромите. Ромите сами трябвало да се справят с проблемите си, а не да чакат носталгично Тато (Тодор Живков) да се върне.

 

4. РОМСКИ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ:

Милчо Тончев от ОРС учредява ромския съюз за социална демокрация, който е регистриран по Закона за лицата и семействата, без да има амбициите да става партия. РССД в никакъв случай нямало да се превърне в партия на верска или етническа основа.

РССД плътно застава до БСДП и дори Милчо Тончев заявява, че ако социалдемократите напуснат ДАР, ромите ще ги последват.

РСДС смята, че социалдемокрацията ще обедини и консолидира ромите, тъй като в момента обединен ромски съюз като самостоятелна организация не можело да съществува.

Пред правителството РССД ще настоява за разработване на програма за социално подпомагане на ромите и за решаването на въпросите на безработицата сред тях. Той ще иска възстановяване на читалищата в районите с компактно ромско население като центрове на ромската култура, приемане на мерки за подобряване на обучението на децата с ромски произход.

Някои ежедневници твърдят, че с присъединяването на РССД към ДАР, членската им маса се е увеличила с 20%. Трудно е да се установи точната цифра, но Стефан Радославов твърди, че ромското присъствие на 41-я извънреден конгрес на БСДП е една от причините довели до запазването на председателския пост от д-р Петър Дертлиев.

Според Ст. Радославов присъствалите много роми на конгреса не показвали реалното им съотношение спрямо нециганите в цялата членска маса на БСДП. Нарушената представителност в полза на ромите, горещи поддръжници на П. Дертлиев, се оказва решаваща при вземането на редица важни решения за бъдещето на БСДП.

В местните избори през 1995 г. те ще излъчат свои кандидатури.

 

6. ФЕДЕРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ РОМСКИ ОБЩНОСТИ "ФОРУМ" /БАРОНИТЕ/:

Председател е В. Данев. Това е организация на циганите-християни. В последните парламентарни избори подкрепиха Народния съюз БЗНС-ДП. Издигнатият от В. Данев лозунг бе: "Неопетнените роми с неопетнените БЗНС и неопетнените демократи". Те разчитаха на места в листите в Централна и Източна България, където организацията имала влияние,  броят им щял да се определи от количеството гласоподаватели роми. В ПГ на Народния съюз в момента няма нито един ром.

Това не попречи обаче на ФОРО да водят преговори с БСП, Нов избор и с монархистите извън СДС за включване в листите.

На 01.11.95 г. В. Данев обяви, че разполага с готов проект за разрешаването на ромските проблеми, който ще връчи на Жан Виденов. В него се предвижда към министерствата на земеделието, вътрешните работи, здравеопазването, строителството и на труда и социалните грижи да има ромски експерти.

Според В. Данев БСП е длъжна да предприеме мерки за разрешаване на социалните проблеми на ромите, тъй като 900 000 цигани били гласували с червената бюлетина.

В средата на март в Букурещ се проведе I-вия кръг от преговорите за създаване на Балканска ромска ФЕДЕРАЦИЯ. Васил Данев председател на ФОРО единствен от българските ромски лидери бе поканен. Той предложи гр. Варна да стане столица на Балканската ромска организация. Според г-н Данев Варна е най-подходящият за седалище град, тъй като заемал централно положение и там се срещали най-европейските цигани.

На 16.03.95 г. по покана на ФОРО във Варна пристигна вицепрезидента на Световната ромска организация "Романи юнион" Николае Георге. Той участва в организираната от ФОРО циганска конференция за социалната дискриминация, миграция, престъпност и безработица сред ромите.

 

7. ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ:

Той бе създаден в предизборния период през 1994 година с идеята да се включи в кампанията на СДС. Негов председател е Данчо Панайотов, а Кирил Рашков (цар Киро) — почетен председател. Инициативният комитет обединява цигани християни и мюсюлмани. Тази организация се включи в срещата в Мездра през месец ноември 1994 година.

Кирил Рашков има 7 минали присъди за кражби и валутни престъпления. Отношенията му със СДС, особено с Филип Димитров са много близки. Говори се, че през 1990 година той е финансирал предизборната кампания на СДС.

На 15.05.95 г. се появи информацията, че до един месец инициаторът на Етнобанката Гюрсел Алиев очаква да получи лиценз. Освен акционер, практически собственик на банката е цар Киро (Кирил Рашков), който не желаел това да се афишира.

Алиев съобщава, че депутати от СДС и ДПС са подкрепили намеренията му. Първоначално ДПС не му обърнали внимание, но след като той се опълчил срещу Недим Генджев, получил политическа подкрепа.

 

8. СЪЮЗ "ЮНИОН" — КЛУБ "ЮНИОН":

Съюз "Юнион" обединява ромските лидери от северозападна България. Председател е Тома Томов, районен прокурор в Оряхово.
На организираната от тях национална ромска среща в Мездра на 16.11.94 г. те се самопровъзгласяват за Национална конфедерация на ромските общности — в резултат се създава т.нар. клуб "Юнион". Той е учреден от поне 30 бизнесмени. Техните амбиции са да се превърнат в партия.

Ромите официално обявяват имената на кандидатите за депутати — Петър Костов — бизнесмен, и Иван Киров — зам.-председател на Обединените ромски общности.

Цар Киро заявява, че ще окаже натиск върху СДС, за да влязат двамата кандидати в листите.

Мнението на присъстващите на срещата в Мездра е, че ако демократичните сили не ги подкрепят в изборите, те са в състояние да накарат ромите да не гласуват.

 

8. РОМСКОТО УЧАСТИЕ В БКП НА ВЛАДИМИР СПАСОВ:

Васил Данев, председател на ФОРО заявява, че в момента много ромски организации клонели към БКП на Вл. Спасов. Такива примери имало в Р фазградско, Сливенско и Пловдивско.

На 17 май 20-тина цигани от с. Доктор Йосифово учредяват БКП. Инициаторите приемат безрезервно идеите на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Благоев, Димитров, и устава на столетната БКП.

Това била единствената партия, която щяла да ги спаси от мизерията и безработицата.

В призив подписан от Политбюро с партиен секретар Милан Илиев и членове Иванка Борисова и Ценка Лашкова се казва:

"Учредявайте БКП-та по махали и квартали! Да живеят социализмът и комунизмът, които рано или късно ще управляват България".

В края на май близо 1000 цигани от Провадия, Долни Чифлик, Вълчи дол и Стожер помолили председателя на ФОРО В. Данев да им уреди среща с Тодор Живков.

Ромите били открили подписка за реабилитация на Тодор Живков, която ще връчат на президента. Циганите се интересували в коя партия членува той сега, за да се запишат в нея.

Ако се абстрахираме от емоционалната окраска на тази информация, трябва съвсем сериозно да погледнем на нея.

Твърде популярна сред ромите е носталгията по времето на Тато, когато не е имало глад и мизерия сред ромите.

Изненадващо големият изборен резултат на БКП в последните парламентарни избори — 1,51%, може да се дължи именно на тези симпатии, съчетани с ниската грамотност сред ромите.

А този факт вече е достатъчен, за да се анализира по-обстойно отношението, нагласите и участието на ромите в БКП. Защото е твърде вероятно благодарение на голямата ромска подкрепа, БКП на Вл. Спасов да има своя парламентарна група в следващото Народно събрание.

 

Ромила Георгиева

1994

---------------------------------------------------------

Декларация на Демократичен съюз "Рома" (1994 г.)