19 август 2018г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Регистър на партии 1989-1992

 


РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

 

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

към броеве на Пресслужба “Куриер” от 1992 година

 

 

001. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ (БЗНС - Н.  ПЕТКОВ) (10 МАРТ 1992)

Съюзът е наследник на БЗНС от 1899 година. Съставя самостоятелни правителства през 1919 - 1920 г. и през 1920 - 1923 г. участва в Народния блок (21 юни - 19 май 1934 г.) и в правителството на Отечествения фронт, възглавявано от Кимон Георгиев (9 септември 1944 г.), напуска го през месец май 1945 г. На 10 ноември 1945 г. обединява всички земеделски сили в България и става основна опозиционна сила. След 26 август 1947 г., нарушавайки законността и парламентарната демокрация, властта приема противоконституционен акт и разтурва съюза. През следващата година неговият лидер е осъден на смърт и екзекутиран.

БЗНС - Никола Петков възстанови дейността си на Национална конференция, проведена на 9 декември 1989 г. в София, като за главен секретар избра Милан Дренчев. Народното събрание отмени закона за забрана и разтуряне на съюза на своята XIII сесия на 15 януари 1990 г., а в началото на месеца реабилитира посмъртно Никола Петков.

БЗНС - Никола Петков е един от малкото учредители на Съюза на демократичните сили. Със синята листа спечели 34 депутатски места (юни 1990 г.) във Великото народно събрание. На следващите избори (13 октомври 1991 г.) участва със самостоятелна листа, но не можа да влезе в Народното събрание.

БЗНС - Никола Петков е за широк плурализъм в обществения живот и винаги се е придържал към твърдото убеждение, че в цивилизованото общество политическите цели трябва да се постигат само с хуманни средства. Становището на съюза за устройство на обществото и държавата почиват върху идеите на аграризма и съвременната християндемокрация.

БЗНС - Никола Петков е асоцииран член на Европейския съюз на християн-демократическите партии със седалище в Брюксел. Подадени са документи и за редовно членство.

На последния 27 извънреден конгрес (15 и 16 февруари 1992 г.) за главен секретар на съюза е избрана Анастасия Димитрова - Мозер. Ръководен орган е Управителният съвет. Оперативното ръководство е Постоянното присъствие: Анастасия Димитрова - Мозер - главен секретар. Георги Пинчев - организационен секретар, Тодор Кавалджиев, Руси Карапетков, Георги Манов, Жеко Стоянов, Петко Илиев, Стефан Личев, Здравко Краев, Матей Астърджиев, Илия Данов.

Печатен орган е вестник "Народно земеделско знаме".

Адрес на БЗНС - Никола Петков:
София, пл. "Славейков" N 4-а, етаж II, тел. 87-57-41.

/Пресслужба "Куриер"/

 

002.  БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСДП) (11 МАРТ 1992)

Води своето начало от Бузлуджанския конгрес през 1891 г., но се определя не като наследник, а като продължител на създадената тогава Българска социалдемократическа партия. Нейната дейност била забранена за първи път от правителството на Кимон Георгиев след 19 май 1934 г., след което продължава в нелегалност. Отново се появява на политическата сцена след 9 септември 1944 г. в състава на Отечествения фронт. През 1948 г. дейността на БСДП е принудително прекратена, а нейните ръководители Кръстю Пастухов и Цвети Иванов, наред с много други активни социалдемократи, са репресирани.

На 26 ноември 1989 г. след официално уведомяване на Държавния съвет тя възобновява политическата си дейност под името Българска работническа социалдемократическа партия (обединена). На общо събрание на 5 януари 1990 г. се преименува в Българска социалдемократическа партия. Тя е една от партиите инициаторки и учредителки на Съюза на демократичните сили. Членува в Социалистическия интернационал.

На 23-25 март 1991 г. В София се състоя XXXVIII редовен възстановителен конгрес на партията. В приетите документи се потвърждава неизменната привързаност на партията към трите основни принципа на социалдемокрацията - свобода, справедливост и солидарност. Беше декларирано, че БСДП категорично се разграничава от марксизма-ленинизма и неговите рецидиви, че тя е против комунизма, източния социализъм и всички други форми на тоталитаризъм, авторитаризъм и екстремизъм. БСДП възприема демократичната правова държава като единствена форма на политическо устройство на българското общество.

В изборите на Велико народно събрание през юни 1990 г. социалдемократите спечелиха 23 депутатски места. На следващите избори (на 13 октомври 1991 г.) партията участва със самостоятелна листа, но не можа да влезе в Народното събрание.

Ръководни органи на партията са Националният комитет и Изпълнителното бюро. Председател на БСДП е д-р Петър Дертлиев, а главен секретар - Груди Панчев. Почетен председател на БСДП е д-р Атанас Москов.

Партиен орган е в. "Свободен народ" - бр. 1 излезе на 1 февруари 1990 г.

Адрес: Българска социалдемократическа партия, София-1000, ул. "Екзарх Йосиф" 37, VI ет., тел. 39-01-12; 87-18-51.

/Пресслужба "Куриер"/

 

003. ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ (ДСЖ) (12 МАРТ 1992)

Организирането на съюза започва през декември 1989 година по инициатива на Нора Ананиева. Учредителната конференция се състоя на 3 март 1990 г. в София.

Демократичният съюз на жените е приемник и исторически наследник на най-ценното от опита и идеите на женските дружества от епохата на Възраждането, на Българския женски народен съюз и на Движението на българските жени. Той е непартийна организация, която защитава интересите и достойнството на жената, подобряването на положението й в семейството и труда и за утвърждаването на социалната справедливост.

ДСЖ е член на Международната демократична федерация на жените със седалище в Берлин. Работи в структурите на ЮНЕСКО, в Съвета на Европа. Учредител и член е на Асоциацията за междубалканско сътрудничество на жените.

ДСЖ има 1200 сдружения в страната с около 130 000 членове. За осигуряване на работни места за социално слаби и многодетни жени съюзът създаде 14 фирми.

Висшият орган е Координационният съвет, а оперативният - Председателството. Съпредседатели на ДСЖ са Нора Ананиева и Емилия Масларова, а говорител - Росица Джиджева.

В близките дни ще се проведе извънредна конференция, на която ще се приемат изменения в платформата и устава на ДСЖ и ще се избере ново ръководство.

Печатни органи са вестник "Ние, жените" и списание "Жената днес".

Адрес на Демократичен съюз на жените:
София, бул. "Св. патриарх Евтимий" N 82 тел. 52-34-37.

/Пресслужба "Куриер”/

 

004. БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТ-КОНСТИТУЦИОННА ПАРТИЯ

(БДКП) (13 МАРТ 1992)

Създадена е на 3 януари 1990 г. в Пловдив като Българска демократ-монархическа партия. На 5 февруари 1990 г. по решение на националното ръководство тя се преименува в Българска демократ-конституционна партия. Официално е регистрирана по ЗПП на 18 април 1990 г.

БДКП е дясноцентристка по своята същност. Не е монархическа, макар и да приема монархията като легитимна форма на държавно управление. Партията оспорва законността на конституционните промени, извършени след 9 септември 1944 г., опирайки се на исторически факти и на произтичащи от тях юридически основания. Настоява за изграждането на демократична България без класови, етнически и религиозни противоречия. Запазва си правото да влиза в коалиция с определени политически сили за постигането на общонационални и социални интереси. Сред най-важните задачи, които си поставя Българската демократ-конституционна партия, е възстановяването на гражданските права на бившия монарх Симеон II Търновски като равноправен гражданин на България, а също така и на неговото семейство. Тя се бори и за възстановяването на гражданските права на всички доброволно или принудително напуснали страната български граждани. Партията не е представена в Народното събрание.

Българската демократ-конституционна партия участва в политическата коалиция Съюз за Търновска конституция.

Ръководен орган е Националният оперативен център (10-членно ръководство). Лидер на партията е инж. Иван Амбарев.

Адрес: Българска демократ-конституционна партия, София, ул. "Позитано" 8, ет. I, тел. 65-03-31.
Пловдив - 4002, ул. "Чаталджа" 6, тел. 43-79-01.

/Пресслужба "Куриер"/

 

005. ДРУЖЕСТВО "ПРОСВЕТЛЕНИЕ" (16 МАРТ 1992)

Дружеството е учредено на 11 февруари 1990 година по инициатива на д-р Димитър Иванов, а след два месеца е регистрирано по Закона за политическите партии. Сред основателите са и Людмил Станчев, Анелия Атанасова, Ана Адреева, Марко Наумов.

Дружеството "Просветление" има за основна цел да разпространява историята на българските царе и позициите на живите представители на царската династия. Организират лекции, сказки, концерти, благотворителна дейност.

Член е на Конфедерация "Царство България".

Поддържа връзки с монархически дружества в България и в чужбина. В него членуват над 24 секции от страната и от столицата.

Висшият орган е Общото събрание, а изпълнителният - Управителен съвет от 9 членове. Председател е д-р Димитър Иванов.

Адрес на Дружество "Просветление":
София, ул. "Княз Борис" № 44.
тел. 52-38-91

/Пресслужба "Куриер"/

 

006. ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ЛДП) (17 МАРТ 1992)

Възниква в края на ноември 1989 г., но официално е учредена на 10 декември 1989 г. в София. Съгласно Закона за политическите партии е регистрирана в Софийски градски съд на 18 април 1990 г. Нейните основатели - Здравко Даскалов (първият председател на ЛДП), Веселин Кошев, Стоян Ангелов и Недялко Вълков - я определят като наследник на някогашните либерална и демократическа партии, оглавявани от видните политици Стефан Стамболов и Петко Каравелов.

Либерално-демократическата партия обединява всички категории български граждани - интелигенти, работници, занаятчии, селяни и младежи. Тя няма класов и съсловен облик, а е общонародна партия, с амбицията да съчетава интересите на широките слоеве от народа. ЛДП си поставя за цел превръщането на България в съвременна демократична парламентарна република с президентска форма на управление, част от общия европейски дом, строго съблюдаваща хартата на ООН за правата на човека, Хелзинкските и Виенските споразумения. Партията е за това Република България да изгради модерно и ефективно аграрно-промишлено стопанство на основата на частната (преимуществено) кооперативната и държавната собственост върху средствата за производство, със стабилна екологична, социална и културна политика.

През юни 1990 г. участва без успех в изборите за Велико народно събрание в рамките на коалицията Политически опозиционен блок. Впоследствие стана инициатор за създаването на трипартийната коалиция Либерален съюз. На следващите избори (13 октомври 1991 г.) участва в състава на предизборната коалиция "Свобода”, но не можа да влезе в Народното събрание.

Либерално-демократическата партия е съинициаторка, заедно с Гражданската либерална партия на Македония, за създаване на Балкански либерален съюз.

Оперативен ръководен орган на партията е Националното (централно) ръководство. Председател на ЛДП е Веселин Кошев, заместник-председатели са доц. Стефан Карастоянов и Иван Ванчев.

Адрес на ЛДП:
София-1113, ул. "Чехов" 10; тел. 70-60-40.

/Пресслужба "Куриер"/

 

007. НЕЗАВИСИМА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ (НДП) (18 МАРТ 1992)

Идеята за създаването се заражда още с учредяването на Комитета на репресираните през декември 1985 година. Основаването е на 21 ноември 1989 г. на общо събрание пред църквата "Света София”.

НДП се смята за възстановител, но на ново политическо равнище, на разтурената през 1946 г. Демократическа партия на Александър Малинов и Никола Мушанов. Има амбицията да се утвърждава като прогресивна, технократична и активно действаща партия. Запазва правото си да взема независими решения.

НДП е партия на центъра. Желае да се възстанови Търновската конституция, за да се стимулират законодателно и да се развиват всички видове собственост.

НДП активно подкрепя участието на България в развитието на европейската и християнската цивилизация.

Крайната цел на партията е изграждането на независима, демократична и преуспяваща европейска България, създадена чрез волята, ума и труда на народа.

НДП участва в изборите за Велико народно събрание, за Народно събрание и за президент на Републиката.

Ръководни органи са Тричленен съвет и Политически екип. Председател е Петър Гогов, заместник-председател Богдан Йоцов, организационен секретар Стоймир Минков.

Адрес на Независима демократична партия:
кв. "Хиподрума” бл. 20
тел. 52-69-42

/Пресслужба "Куриер"/

 

008. НАЦИОНАЛНА ПАРТИЯ НА ТРУДА, ЧАСТНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И ТВОРЦИТЕ (НПТЧСПТ) (18 МАРТ 1992)

Възниква като идея в средата на декември 1989 г. Създаденият Инициативен комитет свиква Учредителен конгрес през март 1990 г. Регистрирана е по ЗПП на 17 април 1990 г.

Партията е за изграждане на републиканско, демократично и хуманно гражданско общество, за постигане на икономически и социален прогрес. Придържа се към идеята за асоцииране на труда и стопанската инициатива.

Ръководен орган е Националният съвет. Председател на партията е Еленко Тодоров.

По същество партията е замразила дейността си.

/Пресслужба "Куриер"/

 

009. ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС (ПЛК) (19 МАРТ 1992)

Възниква като нелегална организация през есента на 1979 година под името Социалдемократическо движение. Част от нейните дейци участват в създаването на първо Дружество за защита на правата на човека с председател Илия Минев (1988 г.). На следващата година през месец ноември се легализира и се влива в Българската работническа социалдемократическа партия (обединена). Поради възникнали разногласия за стратегията и тактиката на БРСДП решава да се обособи като самостоятелна партия. През месец март 1990 г. се учредява Социалдемократическа партия - немарксисти. На Втората си работна конференция (12 януари 1991 г.) партията се разделя със социалдемократическото си название и приема името Партия Либерален конгрес.

ПЛК е с типично либерална програма. За основа приема осъвременената в духа на модерните либерални идеи Търновска конституция. Партията е за парламентарна система с пълно разделение на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна - с двукамарен парламент и държавен глава с представителни функции.

ПЛК е член-учредител на Съюза за Търновска конституция.

В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. спечели един мандат. Участва самостоятелно и в изборите за Народно събрание (13 октомври 1991 г.), но не получи депутатско място.

Ръководен орган е Изпълнителното бюро (ИБ). Председател на Партия Либерален конгрес е Янко Янков; секретари на ИБ са Михаил Кокошков и Иван Вечерников.

Печатен орган е вестник "Либерален конгрес".

Адрес на Партия Либерален конгрес:
бул. "Княз Дондуков" N 39
тел. 39-00-18

/Пресслужба "Куриер"/

 

010. СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ "ЕРА-3"

(20 МАРТ 1992)

Възниква първоначално на 6 януари 1990 г. като Движение за алтернативен граждански парламент и промяна "Ера-3". На 3 февруари 1990 г. прераства в Независима конфедерация "Ера-3" след присъединяването на Социална гражданска партия, Българска национална работническа партия, Християндемократическа партия, Демократичен форум, Народен съюз и други граждански структури. През месец април 1990 г. се преобразува в Съюз на демократичните партии и движения "Ера-3" и под това име се регистрира на 18 април 1990 г. като политическа партия. В съюза влизат (със запазена политическа самостоятелност) Демократическа партия в България, Християн-консервативна партия и Християн-социален съюз.

Основна идея в дейността на съюза е обединението на българския народ чрез изграждането на демократични взаимоотношения и структури, характерни за развитите западноевропейски страни.

На изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. СДПД "Ера-3" участва в състава на коалицията "Предизборен съюз на Българската социалистическа партия, Демократическата партия в България, Отечествената партия на труда, партията Християнско женско движение, Християнрепубликанската партия, Народно-либерална партия "Стефан Стамболов", Социалистическия младежки съюз и Федерацията на българската социалистическа младеж". Негови представители бяха избрани в местни органи на властта.

Ръководен орган е Главният оперативен център. Председател на съюза е Славомир Цанков, а заместник-председател - Николай Филев.

Печатен орган е в. "Нова ера".

Адрес: София-1000, бул. "Стамболийски" 5, ет. IV, тел. 83-21-15.

/Пресслужба "Куриер"/

 

011. БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ЦЕНТЪР (БХДП - Ц) (23 МАРТ 1992)

Първоначално се създава като Демократическо християнско движение в края на 1989 г. - началото на 1990 г. На 9 януари 1990 г. по решение на Координационния си комитет движението се преобразува в Християндемократическа партия (ХДП). Поради възникнали различия за сближаването на ХДП с някои западноевропейски католически партии се стига до разцепление и до възникването на 25 февруари 1990 г. на Българска християндемократическа партия (център).

БХДП (ц) е консервативна партия, центристка в икономически смисъл и вдясно от центъра в политически смисъл. Тя е за изграждане на справедливо, хуманно общество с добре балансирани обществени структури и регулиран държавен живот. Всеки трябва да живее според свободната си воля, без да нарушава правата и свободите на другите граждани.

По националния въпрос е на либерални позиции - турчеещите се етнически общности могат свободно да изповядват своята религия, но като не накърняват правата на българите. Партията дава приоритет на източноправославната християнска религия като традиционална, за да се запази българщината. Смята, че не трябва да се изучава турски език в българските държавни училища.

БХДП (ц) е в политическа коалиция с Българската национално-радикална партия (БНРП). С левите партии в България няма вражди, не ги смята за врагове, а за политически опоненти. Ратува за политически мир. Не възприема съществуването на Движението за права и свободи.

БХДП (ц) е за монархия в България.

Заедно с БНРП членува в Европейския националистически интернационал.

Ръководен орган е Управителният съвет (УС). Първи секретар на партията и президент на УС е отец Георги Гелеменов.

Адрес на Българската християндемократическа партия - център:
ул. "Ивайло” N 2
тел. 54-76-00

/Пресслужба "Куриер"/

 

012. СЪЮЗ НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ (24 МАРТ 1992)

Започва да се формира през м. март 1990 г. като противодействие на съществувалото дотогава монополно господство на една партия върху обществено-икономическия и духовния живот. Съюзът се създава на 6 април 1990 г. след разцепление на Движението "Безпартийни за демокрация".

Съюзът определя себе си не като класическа политическа партия, а като структура, наложена от обстановката в страната след 10 ноември 1989 г. Той се обявява в защита на интересите на безпартийните и преди всичко за това те да заемат достойно място при изграждането на цивилизовано демократично общество.

Регистриран е в Софийски градски съд на 6 април 1990 г.

Съюзът на безпартийните не е представен в Народното събрание и фактически не развива активна дейност.

Ръководен орган е Координационният съвет, а председател на съюза е Боян Велков.

Телефон за контакти: 87-99-88.

/Пресслужба "Куриер"/

 

013. ДВИЖЕНИЕ "БЕЗПАРТИЙНИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ" (24 МАРТ 1992)

Наследник на Клуба на независимите безпартийни, който съществува от 1979 г., а се легализира десет години по-късно - на 25 ноември 1989 г. На 13 януари 1990 г. прераства в движение с учредителен митинг в Южния парк в София с участие на граждани от цялата страна.

Движението не е обвързано с нито една политическа организация. Неговите клубове са кръг от близки, приятели, съседи и колеги, които общуват свободно. Дейността му е подчинена на усилията за превръщане на България в многопартийна демократична държава, за изграждането на социална пазарна икономика и за екологична защита на природата и на човека като част от нея.

Участва в изборите за Велико народно събрание, за Народно събрание и за президент, без да има спечелени места.

Ръководни органи са Националният координационен съвет и Управителният съвет. Председател на движението е Кузман Кузманов.

Телефон за контакти: 75-50-98.

/Пресслужба "Куриер"/

 

014. ПАРТИЯ НАЦИОНАЛЕН ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ (НПС) (25 МАРТ 1992)

Идеята за създаването на такава партия се заражда още през 1985 г. сред млади технократи и военно-технически специалисти. Организационно започва да се формира през декември 1989 г. На 22 март 1990 г. 91 съмишленици от цялата страна организират Учредително събрание и полагат основите на партията. Тя е първата бизнес партия в страната.

Националният патриотичен съюз е за създаването в България на икономически силно, финансово богато, социално осигурено, цялостно защитено чрез закони, напълно демократично гражданско общество. Партията отстоява девиза: "Никога червена демокрация! Никога синя демокрация! Никога оранжева демокрация! Само богата демокрация!”

Участва в изборите за Велико народно събрание (през юни 1990 г.) и за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.), но не спечели депутатски места.

Управляващото тяло е Националното ръководство. Председател е инж. Илия Сипсев, а заместник-председател - Трифон Къндев.

Адрес на НПС: София-1712, ж.к. "Младост 3”, бл. 373, вх.Г, тел.: 87-98-26; 75-84-21 (след 20,00 ч.).

/Пресслужба "Куриер”/

 

015. ПАРТИЯ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ (ПСД) (26 МАРТ 1992)

На 16 декември 1989 година на свикания в Стара Загора Учредителен конгрес се създава Партия "Съюз на свободните демократи”. На Втория партиен конгрес на 3 февруари 1990 г. тя приема името Партия на свободните демократи. От 9 февруари 1991 г. участва в политическо обединение Съюз на свободните демократи със съпредседатели доц. Иван Калчев и инж. Кирил Дуков, заедно с форума на свободните демократи и Съюза за гражданско общество.

Поставя си за цел да подпомага осъществяването на стремежите на българския народ към създаването на един по-справедлив свят, в който човекът с неговите въжделения, потребности, достойнство и чист морал ще бъде истински двигател на обществения прогрес. Безкористната служба на Отечеството стои над всякакви класови, съсловни и партийни интереси. Принципите на либерализма са в основата на програмата на партията - свободата на личността, на инициативата, правото всеки сам да решава и да зависи от себе си, от своите възможности.

Партията е центристка и дори малко вдясно от центъра. За диалог е с всяка партия, която уважава мнението на другите.

Ръководен орган е Председателството. Председател е инж. Кирил Дуков.

Печатен орган е в. "Нов ден".

Адрес за контакти:
София, бул. "Ген. Скобелев" N 32, ет. IV
тел. 51-14-84

/Пресслужба "Куриер"/

 

016. БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПАРТИЯ (БНП) (27 МАРТ 1992)

Организационното изграждане на партията започва през май 1988 г. от група съмишленици политемигранти. За пръв път обявява съществуването си през юли 1989 г. в Залцбург (Австрия). Официално тя е учредена на 3 февруари 1990 г. в София. Регистрирана е в Софийски градски съд на 19 април 1990 г. Има задгранични представителства в САЩ, Канада, ФРГ, Австрия и Испания, но задграничното й бюро е във Виена.

Партията се обявява за наследник на идеите за утвърждаване на демокрацията, хуманизма и справедливостта на образуваната през 1894 г. Народна партия с лидер д-р Константин Стоилов, а по-късно - Иван Гешов. Но в същото време подчертава, че е нова, модерна дясно-центристка партия. Нейният девиз е: "Човек трябва да бъден освободен от страха, от бедите, от несигурността, от предубежденията и насилието". Търси доверие и подкрепа сред широки слоеве от народа. Прокламира общочовешки ценности като правото на труд, свобода и достойнство за всички, отказ от всякакви форми на диктатура, толерантност към всички малцинствени, етнически и религиозни общности и работи за интегриране на България в една бъдеща Европейска федерация.

В периодите преди изборите БНП положи много усилия за консолидиране на българската опозиция. От 29 декември 1990 г. беше член на многопартийната Коалиция за Търновска конституция "Свобода". Участвала е в предизборните коалиции Единен народен съюз и Политически опозиционен блок-център. През август 1990 г. заедно с още десет партии създава коалицията Християн-социален съюз (ХСС). През януари 1992 г. става съучредителка на Съюза за Търновска конституция, но по-късно излиза от него.

Партията предложи свои кандидати за депутати в изборите за Велико народно събрание (през юни 1990 г.) и за Народно събрание (през октомври 1991 г.), но не спечели депутатски места.

Ръководен орган на БНП е Националният координационен съвет. Председател на партията е Димитър Бранков.

Адрес на БНП: София, ул. "Самуил" 115, тел. 80-21-16.

/Пресслужба "Куриер"/

 

017. НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /НСДП/ (30 МАРТ 1992)

Идеята за създаването й се заражда през ноември - декември 1989 година сред членовете на Независимия социалдемократически клуб. На 9 януари 1990 г. 9-то общо събрание на клуба прераства в Учредителна конференция на нова СДП. От месец април 1990 г. партията е приета в Съюза на демократичните сили, но след изборите за Велико народно събрание през юни същата година членството й е замразено. След година отново става редовен член на СДС. В изборите за Народно събрание спечели едно депутатско място в парламента - председателя на Нова СДП. Партията има свои представители в изпълнителната власт.

Идейната основа на партийната политика е социаллиберализмът. По отношение на отечествената социалдемокрация Нова СДП смята за отживели времето си широканските и общоделските позиции на БСДП, които по същество са социалистически и съдържат много елементи на архаичност и утопичност. Като модерна лява партия от небузлуджански тип смятат, че пътят за развитие на България е социалдемокрацията.

В уникалното развитие от комунистическа формация към капиталистическо общество основният въпрос за Нова СДП е въпросът за собствеността - частната собственост, като кооперативната е част от нея. Това е различието с БСДП, която е за кооперативна като път към частната.

Според Новата СДП в посткомунистическия период смяната на системата трябва да се извърши под административен контрол, а не да се оставя на хаоса, стихийността или манипулации.

Партията не признава БСП, която е наследник на БКП - организация, предала България в полза на имперските интереси на Русия и после на СССР.

Нова СДП смята, че декомунизацията ще е многоетапен и продължителен период, сравним с денацизацията в Германия след Втората световна война.

През март - април 1991 г. клубовете "Програмна алтернатива" от БСДП преминават в Нова СДП, като в тях са и членове, и симпатизанти на партията.

Печатен орган е в. "Реформа", който след 13-ти брой не излиза поради поскъпването на хартията. В скоро време ще бъде възобновено издаването му.

Ръководен орган е Националният координационен съвет. Председател на Нова СДП е д-р Васил Михайлов.

Адрес на Нова социалдемократическа партия:
София, бул. "Янко Забунов" нр.20 тел. 38-26-93

/Пресслужба "Куриер"/

 

018. ПАРТИЯ НА ТРУДА /ПТ/ (31 МАРТ 1992)

Възниква през декември 1988 г. като дисидентска социалистическа група. На 19 ноември 1989 г. на митинг в Южния парк, София, обявява съществуването си под името Българска социалистическа партия. На 30 декември 1989 г. провъзгласява своята програмна декларация. Промяната на наименованието на БКП в резултат на общопартийния референдум обаче й отнема възможността да се регистрира в съда под името Българска социалистическа партия. На 19 април 1990 г. тя приема названието Партия на труда.

Партията се обявява за демократична социалистическа работническа партия от Западноевропейски тип, уважаваща общочовешките ценности на християнската цивилизация. Като приоритетни цели тя си поставя окончателното ликвидиране на тоталитаризма от всякакви цветове и изграждането и развитието на дълбоко хуманно и демократично общество в България. Тя се стреми да възстанови политическото положение към 2-8 септември 1944 г., когато в страната при съветско присъствие развитието на демокрацията замира.

В състава на Християнсоциалния съюз ПТ се включва в предизборната многопартийна Коалиция за Търновска конституция "Свобода", но я напуска, разочарована от съглашателската политика на БКП, СДС и БЗНС /казионен/. Преди изборите за Народно събрание отново се връща в нея.

В рамките на Съюза за Търновска конституция тя е решена да се бори за възстановяването на Търновската конституция и за легитимна демокрация.

ПТ бойкотира парламентарните избори през 1990 и 1991 година.

На 16 февруари 1992 г. Партията на труда реши да се слее със структура, представяща се за Български земеделски народен съюз "Врабча 1" с председател Йордан Дупаринов.

Ръководни органи на партията са Организационният комитет и Изпълнителният политически съвет. Председател на партията на труда е Иван Велков.

Адрес за контакти: София-1184, ж.к. "Младост 1" бл.З0, вх.4, ап.128, тел. 74-71-95.

/Пресслужба "Куриер"/

 

019. СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ /СМС/ (1 АПРИЛ 1992)

Възниква през януари 1990 година като стремеж да се изгради младежка организация. На 17 март 1990 г. инициативна група от 55 души свиква Учредителна конференция, на която се създава Социалистическият младежки съюз и се приемат неговите програмни документи.

Съюзът има за цел да обединява млади хора върху обща идейна основа, както и да изразява техните интереси и да защитава техните права и свободи. CMC е с лява идейна ориентация, за социализъм, разбиран не като обществено-икономически строй, а като тенденция в развитието на обществото. Затова една от основните цели е пропагандиране на социалистическата идея чрез специфични младежки средства. Не са за запазването на марксизма като метод за анализ, а са за неговото възстановяване.

Основният девиз на CMC е: "Вярваме само в това начинание, в което участваме лично."

На последната Трета конференция /22 февруари 1992 г./ е решено, че Уредбата /Уставът/, макар и да има някои несъвършенства, в този момент обслужва съюза; CMC да е самостоятелна организация, а не колективен член на БСП; избрано бе ново ръководство.

На изборите за Народно събрание участва в Парламентарния съюз за социална демокрация и спечели едно депутатско място.

CMC беше колективен член на Българската демократична младеж и беше учредител и член на Националния младежки съвет. Членува в Световната федерация на демократичната младеж.

Печатен орган е седмичният вестник "Лабиринт", чието издаване временно е прекратено.

Ръководен орган е Националния съвет. Негов председател е Любомир Николов.

Социалистическият младежки съюз в момента няма постоянен адрес за контакти. При промяна Пресслужба "Куриер" ще уведоми абонатите си.

/Пресслужба "Куриер"/

 

020. БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (2 АПРИЛ 1992)

Основана през 1891 г. на Бузлуджанския конгрес като Българска социалдемократическа партия. За един век съществуване изминава сложен път. В зависимост от политическата си линия и цели няколко пъти променя програмата и наименованието си. Последователно се именува: Българска работническа социалдемократическа партия /1894 г./; Българска работническа социалдемократическа партия - тесни социалисти /1903 г./; Българска комунистическа партия - тесни социалисти /1919 г/; Българска работническа партия /1938-1939 г./; Българска работническа партия - комунисти /като с това име става управляваща партия на 9 септември 1944 г;/; Българска комунистическа партия /1948 г. - април 1990 г./. След общопартиен референдум на 3 април 1990 г. се преименува в Българска социалистическа партия.

На 30 януари - 2 февруари 1990 г. заседава 14 извънреден конгрес. Извършва се реорганизация на ръководството и се приема Манифест за демократичен социализъм в България. На 23-25 септември 1990 г. се провежда 39 конгрес на БСП, който потвърди курса към реформи и към превръщането на БСП в съвременна лява партия на демократичния социализъм. На 25 март 1991 г. Висшият съвет на БСП прие Политически меморандум’91 - документ, с който се прави опит за политически отговор на въпроса защо се стигна до криза в периода, предшестващ 10 ноември 1989 г., каква е отговорността на управляващата партия и кои са персоналните виновници. На състоялия се на 14-17 декември 1991 г. в София 40 извънреден конгрес беше направена оценка на състоянието на партията и на процеса на превръщането й в модерна социалистическа партия, беше предложена и лява социалистическа алтернатива за икономическата реформа. Направени бяха и някои промени в ръководството.

При участието си в изборите за Велико народно събрание Българската социалистическа партия спечели 211 мандата. Но по време на парламентарните избори за Народно събрание на 13 октомври организираният от нея Предизборен съюз на БСП спечели 106 депутатски места, в резултат на което премина в опозиция.

Ръководни органи на БСП са Висшият партиен съвет и Изпълнителното бюро. Председател на Висшия партиен съвет е Жан Виденов.

Адрес на БСП: София-1040, ул. "Позитано" 20, тел. 85-141; 87-59-61.

/Пресслужба "Куриер"/

 

021. КОНСЕРВАТИВНА ПАРТИЯ (3 АПРИЛ 1992)

Сформирането й започва през декември 1989 г. по инициатива на Иван Едисонов и Владимир Цингов. Учредителното събрание се свиква на 8 януари 1990 г. в София. През октомври става учредител и член на Национален демократичен форум "Обединение", следващата година през декември - на Коалиция за Търновска конституция "Свобода", а през януари 1992 г. - на Съюза за Търновска конституция.

Консервативната партия участва в изборите за Велико народно събрание със самостоятелна листа, а за Народно събрание в състава на кандидатите на Коалиция за Търновска конституция "Свобода". Няма представителство в парламента.

Партията си поставя за цел да гарантира развитието на България в духа на Търновската конституция като правова държава с ефективна икономика на основата на принципа на традиционализма - гаранция за сплотяването на българския народ в името на законния ред и на прогреса. Партията е за парламентарна система, която да черпи чуждестранен опит, но да го съобразява с националните ценности и традиции.

Консервативната партия е за елитаризъм, прагматизъм, антиреформизъм. Намира частната собственост като основна опора на свободата и на личното достойнство, отхвърля всякаква материална и духовна уравниловка.

Ръководен орган е Управителният съвет. Председател на партията е Иван Едисонов. Адрес на Консервативната партия:

София, общ. "Слатина", кв. "Редута", ул. "Рибарица" нр.22, бл.4, вх.Б, ап.20 тел. 72-02-82

/Пресслужба "Куриер"/

 

022. РЕПУБЛИКАНСКА ПАРТИЯ (РП) (6 АПРИЛ 1992)

Изграждането й започва през декември 1989 г. Учредителната конференция се свиква на 3 февруари 1990 г. в София. През март 1991 г. е приета в СДС със статут на наблюдател, а от 18 февруари 1992 г. е пълноправен член.

Републиканската партия не робува на идеологии и на кабинетни учения - тя се стреми да бъде партия на здравия разум и на верния усет за действителността. Основната й цел е да формира и да изразява политическата воля на гражданите, насочена към изграждането на единна, неделима, независима, демократична и благоденстваща България, както и към отстояване на териториалната й цялост и суверенитет.

Републиканската партия настоява за по-ефективно разграждане на тоталитарните структури, за ефикасни гаранции за стриктно спазване на правата и свободите на човека, за премахване на привилегии или ограничения, основани върху национален и социален произход, партийна принадлежност, език и религия.

Партията е за президентска република. Основните принципи обхващат и пазарната икономика, основана на частната собственост и свободната инициатива, любовта към семейството и отечеството, създаването на гражданско общество въз основа на законността и ценностната система на хуманизма и на етиката на религиозните учения.

Републиканската партия е една от първите, която се обяви за създаването на частната собственост, като първо се извърши реституцията и приватизацията още преди настъпването на инфлацията, за съд над виновниците, за пълна декомунизация на обществото и на държавата.

В изборите за Велико народно събрание издигна самостоятелно кандидати по мажоритарната система, а за Народно събрание - участва с листата на СДС. Не е представена в парламента.

Ръководен орган е Националният комитет. Председател на партията е Ленко Русанов. Адрес за контакти:

София, бул. "Ген. Скобелев" N 46. п.к. 1374 София 1000 тел. 54-25-91

/Пресслужба "Куриер”/

 

023. ХРИСТИЯН-РЕПУБЛИКАНСКА ПАРТИЯ (ХРП) (7 АПРИЛ 1992)

Създаването й е замислено още през март 1981 година от Константин Аджаров, Елисавета Миленова, Димитър Петканов, Леон Яков. Учредява се на 2 ноември 1989 г. в Пловдив. На 16 декември 1989 г. по инициатива на учредители от осем града се свиква Първата генерална конференция. Партията положи големи усилия за обединяването на българската опозиция; тя е един от главните инициатори за образуването на Консултативния съвет на извънпарламентарните партии.

ХРП е партия от англосаксонски тип. Тя стои твърдо на републикански позиции и поставя републиканството наред с християнската нравственост и частната собственост. Републиканските принципи на управление означават отчет на властта пред целия народ. ХРП е за консолидиране на народа в духа на стародавните традиции, заложени в триадата Бог - Отечество - Семейство.

ХРП участва със самостоятелна листа в изборите за Велико народно събрание, но не успя да спечели депутатски места. В изборите за Народно събрание издигна своите кандидатури чрез Предизборен съюз заедно с Българската социалистическа партия, Българската либерална партия, Християнското женско движение, Отечествената партия на труда и Демократическата партия в България.

Ръководен орган е Националният секретариат. Председател на партията е Константин Аджаров.

Адрес за контакти:
София, 1606 п.к. 113 тел. 52-24-06

/Пресслужба "Куриер"/

 

024. ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ДП) (8 АПРИЛ 1992)

Смята се за продължител на създадената през 1896 г. от Петко Каравелов и П.Р. Славейков Демократическа партия. Вземала е участие в управлението на страната в трудни моменти, каквито са били обявяването на независимостта на България, стопанската криза през периода 1931-1934 г. и активно е участвала в опитите да се предотврати идването на власт на комунистическо правителство през първите дни на 1944 г. През 1945 г. се опитва да поднови дейността си, но през 1947 г. попада под ударите срещу опозицията и фактически е ликвидирана.

На 19 декември 1989 г. група ветерани на партията и техни млади съмишленици възобновяват дейността на Демократическата партия. Въпреки някои опити за разцепление, на 15 декември 1990 г. в София се състоя XIII конгрес на партията - първият редовен от 1931 година насам.

Основните ценности, които партията се стреми да утвърждава, са личната свобода като самоценност, равенството и солидарността. Като своя непосредствена задача тя определя разграждането на тоталитарните структури в България с легални средства. Стреми се към изграждане на демократично общество, като се опира на приоритета на правата и интересите на личността пред така наречените държавни интереси и на предимството на частната инициатива в икономическия и въобще в обществения живот.

Демократическата партия участва активно в Съюза на демократичните сили и отстоява твърдо позициите си на дясна партия. Поддържа трайни връзки с десноцентристки партии в Европа и в САЩ.

На изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. ДП спечели в рамките на общата листа на СДС шест депутатски места. А в резултат на изборите за Народно събрание (13 октомври 1991 г.) пак с участие в общата листа на СДС партията е представена в парламента от 14 депутати.

Председател на Демократическата партия е Стефан Савов, а почетен председател - Борис Кюркчиев.

Ръководен орган на ДП е Централното оперативно бюро с подпредседатели Георги Марков и Златка Русева.

Печатен орган е вестник "Знаме".

Адрес на Демократическата партия:
София - 1000, бул. "Дондуков" 34, ет. IV, тел. 80-34-11, 80-01-87.

/Пресслужба "Куриер"/

 

025. АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ -НЕЗАВИСИМИ (АСО - Н) (9 АПРИЛ 1992)

Учредява се през декември 1989 г. като фракция в БСП от група интелектуалци: проф. Николай Василев, Копринка Червенкова, проф. Иван Николов, акад. Кирил Василев, Анжел Вагенщайн, Мария Бойкикева и др. На 12 януари 1990 г. свиква първата си Национална конференция.

АСО (н) е политическа партия на граждани, обединени около социалистическите идеи от европейски тип - свобода, справедливост, солидарност. Основна задача е, вливайки се в общо-демократичното движение, да обедини социалисти, безпартийни и други граждани в борбата за разрушаване на тоталитарните структури и за изграждане на демократично общество, съобразено с конституцията и законите на България.

АСО (н) е за хуманна държава - равни права и възможности за всички, гарантиране на човешките права; за законност и политика - многообразие на възгледи, схващания, цели и мотиви, демократична конституция чрез разделяне на властите и на принципа за контрол, осигуряване на силата на закона, която да обуздава закона на силата. Като проблеми на икономиката поставят поетапната демонополизация, приватизацията като средство за свободна изява на личната инициатива и способности, прякото прогресивно данъчно облагане, откъсването на стопанските министерства от ръководството и отговорността за ефективността на държавните предприятия от същия отрасъл.

В изборите за Велико народно събрание участва със самостоятелна листа, а за Народно събрание - в коалиция със СДС - център. Няма представители в парламента.

АСО (н) е учредител и член на Българския демократичен център (26 октомври - 3 ноември 1991 г.).    
Ръководен орган е Политическият съвет със съпредседатели Манол Манолов и Недялко Йорданов.

Адрес на Алтернативното социалистическо обединение - независими:
София, площад "Народно събрание" N 12-А.
тел.: 88-06-30 и 88-51-94.

/Пресслужба "Куриер"/

 

025. АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ (АСО) – НЕЗАВИСИМИ (10 ЮНИ 1992) - ІІ

На 30 май 1992 г. в София се проведе Първата национална конференция на АСО-независими. За съпредседатели бяха преизбрани Недялко Йорданов и Манол Манолов. За заместник-председател бе утвърден Георги Първанов, а за организационен секретар - Любомир Стефанов.

/Пресслужба "Куриер"/

 

026. СЪЮЗ НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ ГАРАНТИ (10 АПРИЛ 1992)

Възниква през декември 1989 г., но официалното му учредяване става на 20 февруари 1990 г. Регистриран е от Софийски градски съд на 19 април 1990 г.

Съюзът си поставя за цел да води борба за справедливост в рамките на закона и да защитава политическите права на безпартийните. Той приема и оценява по достойнство всичко полезно за България, което предприемат другите партии и движения, без да се обвързва с които и да е от тях. Като отхвърля всякакви идеологии, съюзът се стреми към истинска демокрация, настоява за утвърждаването на пазарна икономика и за изграждането на модерно гражданско общество, в което мястото на всеки ще се определя от личните му качества и от положения труд.

Съюзът на безпартийните гаранти участва в изборите за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.) със самостоятелна листа, но не спечели депутатски места.

Ръководен орган на съюза е Централният координационен съвет, оглавяван от главния гарант-координатор д-р Марин Каменов.

Адрес за контакти:
София, ж.к. "X.Димитър", ул. "Макгахан", бл.71, вх.А, ет.8, тел. 47-46-95.

/Пресслужба "Куриер"/

 

027. ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА” (ДГИ) (13 АПРИЛ 1992)

Първообраз на движението е Регионалната група за гражданска инициатива, която се създава с чисто политически цели на 25 декември 1988 г. в Русе. На 25 ноември 1989 г. по време на масов митинг в Южния парк на столицата групата прераства в общонационална структура и се учредява Движение "Гражданска инициатива”. ДГИ е един от съоснователите на СДС.

Движението се ръководи от стремежа да бъде политически инструмент на гражданството за решаване на социално-икономическите проблеми; да бъде гарант, инициатор и извършител на съществени демократични преобразувания в страната.

Основните насоки на дейността на ДГИ са свързани със засилен граждански контрол върху органите на изпълнителната власт по места, с установяване на контакти и взаимодействие с общинските власти и кметовете по всички въпроси за излизане от кризата, за осъществяване на програмата на СДС за Повишаване на благосъстоянието на населението, за благоустрояването на градовете.

На последната конференция на ДГИ (4 април 1992 г.) се очертаха и основните актуални задачи: да се търсят средства за разширяване на борбата срещу комунистическото присъствие в държавния апарат, за борба със стопанската номенклатура; законодателна инициатива за обявяване дейността на БКП като престъпна и противонародна, а самата БКП - за престъпна организация.

На изборите за Велико народно събрание и за Народно събрание движението участва в листата на СДС и има представители в парламента.

Ръководен орган на ДГИ е Националният съвет. Председател на движението е Любомир Собаджиев.

Адрес за контакти:
София, ул. "Раковски" 134
тел. 65-93-40; 65-92-21; факс 65-93-35

/Пресслужба "Куриер"/

 

028. СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ ДРУЖЕСТВА (14 АПРИЛ 1992)

Съюзът е наследник на традициите на Тракийските емигрантски организации в България, възникнали през 1896 г. През 1977 г. Съюзът на тракийските дружества е разпуснат по решение на Политбюро на ЦК на БКП. Той възстановява дейността си на Национална конференция на 7 февруари 1990 г. в София.

Главното в дейността на съюза е утвърждаването му като надпартийна, обществено-патриотична организация. Той настоява за трайно и справедливо решаване на националния въпрос, за преодоляване на последиците от трагичните превратности в историята на България през 1878, 1913, 1919 и 1946 година. Съюзът е за единна, целокупна, независима и демократична Република България.

Съюзът не е участвал в изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. и за Народно събрание през октомври 1991 г.

Печатен орган е вестник "Тракия".

Ръководен орган е Централният изпълнителен комитет. Негов председател е Костадин Карамитрев.

Адрес за контакти: София, ул. "Стефан Караджа" 7-а, тел.: 87-48-96; 87-57-53.

/Пресслужба "Куриер"/

 

029. ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ НА ТРУДА (ОПТ) (15 АПРИЛ 1992)

Партията възниква по инициатива на голяма група активисти и симпатизанти на Асоциация България и на Общонародния комитет за защита на националните интереси. Официалното учредяване става на 3 април 1990 година.

Партията настоява за изграждането на демократични структури и за приемането на ясни закони като основна предпоставка за обединяването и оцеляването на българската нация. Тя е партия на политическия реализъм и определя като основни национални приоритети гаранциите за: единството и целостта на нацията, суверенитета, сигурността и неделимостта на България, разширяване и умножаване на материалното и духовното богатство на нацията и нарастване на нейната притегателна сила за всички българи по света.

ОПТ е лявоцентристка партия на прагматичния национализъм, няма нищо общо с шовинизма, с езиковата, религиозната, расовата омраза.

ОПТ е за демократична българска държава от равноправни свободни граждани, гражданско общество със свои български език, знаме, герб и химн. Тя е против партии и политически движения, изградени на етническа основа, за реализъм и устойчивост на външната политика, за приобщаване на България към Европа.

ОПТ е за социално ориентирана пазарна икономика: за спиране на обедняването на народа.

Партията е за консерватизъм в политиката и за либерализъм в икономиката.

В изборите за Велико народно събрание спечели един мандат. В края на февруари - началото на март 1991 година ОПТ напусна парламента (нейният депутат Димитър Арнаудов остана да представлява само своите избиратели). Тази стъпка е израз на несъгласие на партията с мерките на правителството по това време по националния въпрос.

На изборите за Народно събрание ОПТ участва в коалицията Предизборен съюз заедно с БСП, БЛП, ХРП, ХЖД и Демократическата партия в България. В парламента е представена от трима депутати.

Ръководен орган е Председателството. Председател на партията е Румен Попов.

Адрес на Отечествената партия на труда:
София, площад "Славейков” N 6
тел.: 87-60-94.

/Пресслужба "Куриер"/

 

030. БЪЛГАРСКА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ (БОП) (16 АПРИЛ 1992)

Българската отечествена партия е нова партия без претенции за унаследяване на стари партии без обремененост от миналото. Идеята за нейното създаване възниква през 1984-1985 г. като реакция от изострянето на верско-етническите и националистични тенденции в резултат на "възродителния процес". Официално тя е учредена на 7 март 1990 г. в Пловдив на делегатска конференция. Регистрирана е в Софийски градски съд на 19 април 1990 г.

Партията настоява за признаване на историческите грешки от по-далечното и по-близкото минало, довели страната ни до национални катастрофи, а народът ни до национален нихилизъм и до фалшив интернационализъм. Обявява се за консолидация на нацията като цяло и за демократично приобщаване на етническите групи като част от нея. Отстоява позицията, че националното единство е възможно само, ако всички в България - без разлика на вяра, език и етническа принадлежност - живеят и работят със самосъзнанието на български граждани.

БОП е един от инициаторите за създаване през пролетта на 1990 г. на Единен национален съюз (ЕНС). Участва в изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. с бюлетина на ЕНС, но не получава депутатски места.

От 7 февруари 1991 г. става създател на дясноцентристкия Български национален съюз, обединяващ още три партии. В изборите за Народно събрание (13 октомври 1991 г.) участва с листата на Коалиция Български национален съюз, но не успява да спечели депутатски места.

БОП се ръководи в своята дейност от сентенцията: "Сега и никой друг път е историческият момент за единение на всички сънародници в лоното на българската нация като част от единна Европа и Съединени европейски щати. Отечеството над зсичко!"

Ръководен орган на партията е Централният координационно-изпълнителен съвет. Председател на БОП е Крум Куманов.

Адрес за контакти:
Пловдив, ул. "Лъджене" N 32, п.к.4000, тел.: 26-70-38.

/Пресслужба "Куриер"/

 

031. БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" (17 АПРИЛ 1992)

Създава се в края на ноември 1989 г. Официално се учредява на Общо събрание, свикано през март 1990 г. в София. От 19 април 1991 г. е регистрирана като дясноцентристката формация Български национален съюз "Нова демокрация".

БНС "Нова демокрация" ратува за изграждането на нова, възродена и демократична България. Поставя си за цел да работи за национален и социален мир, за единение на нацията, за неотмъщение и излизане на страната от духовната нищета, за засилване на контактите с българите от Банат, Бесарабия, Таврия.

Съюзът настоява за внимателно осъвременяване на Търновската конституция; съюзът е за конституционна монархия.

БНС "Нова демокрация" е изграден на основата на християнския морал. Има християнска секция на източноправославната църква.

Участва в изборите на 13 октомври 1991 г. със самостоятелна листа, но няма представители в Народното събрание.

Печатен орган е вестник "Нова демокрация", който в момента не излиза поради финансови затруднения.

Съюзът се оглавява от Централно ръководство с председател Иван Лазаров.

Адресът на Български национален съюз "Нова демокрация" е:

София, бул. "Ген. Скобелев" N 46
тел.: 54-24-91.

/Пресслужба "Куриер"/

 

032. ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ (20 АПРИЛ 1992)

Партия ЛИБЕРАЛИ е наследник на първия дисидентски Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, създаден от група интелектуалци на 3 ноември 1988 г. в София. По-късно, на 2 декември 1989 г., той се преименува в Клуб за гласност и демокрация. В резултат на широката популярност, която получава и в другите градове на страната тази инициатива, възникват и други подобни сдружения. Затова на 20 януари 1990 г. по инициатива на софийския клуб беше създадена Федерация на клубовете за гласност и демокрация с председател на Временното оперативно бюро Петко Симеонов. На конференция в Шумен през януари 1990 г. тя се преименува на Федерация на клубовете за демокрация (ФКД).

На Национална конференция на 3 ноември 1991 г. в Казанлък се взема решение за преименуването на федерацията в партия ЛИБЕРАЛИ. Промяната е регистрирана с решение на Софийски градски съд на 26 март 1992 г.

Дейността на партията се определя от следните най-важни характеристики:

- прагматизъм, довел до идентифициране на партията с либералните идеи. Тази връзка няма нищо общо с привързаност към наследството на либералните партии от първата половина на века, а произтича от прагматичното политическо и икономическо мислене;
- демократизъм, толерантност и поведенческа умереност. Това всъщност е основната разлика между партия ЛИБЕРАЛИ и групировката от Федерацията на клубовете за демокрация, останала в СДС;
- висока степен на конструктивизъм, който произтича не на последно място от отговорността, която партията пое чрез широкото си участие в държавните институци преди последните парламентарни избори. От своите изтъкнати членове партията излъчи президента на Републиката, заместник министър-председател, повече от десет министри и заместник-министри;
- структурата на партия ЛИБЕРАЛИ е от съвременен тип, уникална за българския политически живот. Тя е обединение на местни клубове ЛИБЕРАЛИ, които разполагат с реална автономия и са напълно равнопоставени помежду си.

По време на изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. партията участва с листата на Съюза на демократичните сили и получи 17 депутатски места. В изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. тя беше представена в коалицията СДС-либерали, но не получи депутатски места.

Ръководни органи на партията са Национален съвет и Изпълнително ръководство. Председател на партията е Петко Симеонов.

Адрес за контакти:

София, ул. "Алабин" N 3, тел.: 87-97-19; 54-49-06.

/Пресслужба "Куриер"/

 

033. БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ (БНРП) (21 АПРИЛ 1992)

Тя е продължител на основаната на 1 септември 1955 г. от Георги Лозенски, Иван Палазов, Илия Попов, Иван Георгиев и др. нелегална Българска националистическа партия, която е разтурена през 1957 г. В 1962 г. е възстановена с името Българска национал-революционна партия, но през 1983 г. е разгромена. Дейността си продължава след 15 ноември 1989 г., когато на Учредително събрание е взето решение организацията да носи името Българска национално-радикална партия. БНРП е главният инициатор за образуването на 7 февруари 1991 г. на дясноцентристкия Български национален съюз. На 14 април 1991 г. заедно с Българската християндемократическа партия (център) създават Български християн-национален съюз.

Основният девиз на БНРП е "За единна и неделима България". Партията отхвърля всякакви компромиси в сферата на националните интереси и се бори за сплотяване и единство на всички българи от Мизия, Тракия и Македония. Поставя националните интереси над всякакви теснопартийни интереси, просперитета на българския народ - над нихилизма (бил той червен или син).

БНРП настоява да се търси отговорност от комунистическия режим до 10 ноември 1989 г. и от управляващите сега от СДС за чуждопоклонничество и за националното разделение.

Партията участва със самостоятелна листа в изборите за Велико народно събрание и за Народно събрание, но няма представители в парламента. БНРП предложи свои представители за президент и вицепрезидент на изборите през 1992 г.

Печатен орган е седмичният вестник "Български глас".

БНРП се оглавява от Централно ръководство. Председател на партията е д-р Иван Георгиев.

Адрес за контакти:
София, ул. "Проф. Н. Михайлов." N 6.
тел.: 65-51-19

/Пресслужба "Куриер"/

 

034. СЪЮЗ НА ИНВАЛИДИТЕ В БЪЛГАРИЯ (СИБ) (22 АПРИЛ 1992)

Съюзът на инвалидите в България е учреден на 14 декември 1989 г. в София по идея на доцент Големанов от инвалиди, делегирани от всички общини на страната. Той е самоуправляваща се обществена надпартийна организация, която осъществява своята дейност в съответствие с конституцията, действащата нормативна уредба и своя Устав.

Регистриран е от Софийски градски съд по Закона за политическите партии на 7 март 1990 г., което е продиктувано от желанието му да играе по-активна роля и действена роля в защита на интересите на своите членове пред държавните институции и пред обществените и синдикалните организации.

Съюзът обединява инвалидите и лицата с трайни увреждания и представлява техните интереси в обществото и в чужбина. Участва при решаването на техните социално-икономически проблеми и ги подпомага за всестранното им развитие като пълноправни граждани.

Членството в съюза е доброволно.

В структурата на СИБ са асоциирани Национален съюз на хемодиализно болните и Национална комисия на стомирано болните.

Съюзът на инвалидите е член на ФИМИТИК (Международна организация на работниците и служителите инвалиди) от декември 1990 г. Той е пълноправен член на Световния интернационал на инвалидите.

Съюзът на инвалидите в България е участвал с отделна листа в изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г., но не е спечелил депутатски места. В изборите за Народно събрание през октомври 1991 г. не е участвал.

Ръководен орган на съюза е Централният съвет. Негов председател е Галина Георгиева-Атанасова.

Печатен орган е вестник "Кураж".

Адрес за контакти:
София 1000, ул. "Христо Белчев" N 21, тел.: 65-84-35.

/Пресслужба "Куриер"/

 

035. БЪЛГАРСКА РЕВОЛЮЦИОННА МЛАДЕЖКА ПАРТИЯ (БРМП) (23 АПРИЛ 1992)

Началото на партията поставят 17 варненски работници още през лятото на 1980 г., но органите на Държавна сигурност задържат инициаторите и осуетяват учредяването. Фактически партията се създава през февруари-март 1990 г.

БРМП обединява революционно мислещи млади хора, комунистически убедени и верни на делото на социализма. Партията ратува за революционизиране на българското общество чрез практическо разширяване и усъвършенстване на социалистическата демокрация.

БРМП не се отказва от теорията за развито социалистическо общество. Тя е партия от марксистко-ленински тип, Благоевско-Димитровска комунистическа партия. Поставя си за цел политическата власт, като гарантира строгото спазване и подчинение на конституцията. Ратува за осъществяване на революция на идеите - действието на промяната да бъде вдъхновявано и управлявано отдолу, от масите, носители на революционния заряд.

Партията е за сближаване на народите, които са от различен обществено-политически строй, за задълбочаване на икономическите, политическите и културните връзки помежду им. Призовава за обединение на комунистическите партии в Четвърти комунистически интернационал.

На Втория си конгрес (8 март 1991 г.) БРМП реши да се преименува в Българска комунистическа партия (революционна). През следващия месец внесе документи за пререгистрация в Софийския градски съд, но получи отказ, потвърден и от Върховния съд.

Партията участва със самостоятелна листа в изборите за Велико народно събрание и за Народно събрание, но не спечели депутатски места.

Ръководни органи на партията са Централният комитет и Политическият съвет на ЦК. Председател на ЦК е Ангел Цонев.

Адрес на Българска революционна младежка партия:
Варна - 9000, ул. "Сава” N 39 Пламен Люцканов (за БРМП)
тел. 05152 42-36 - Ангел Цонев

/Пресслужба "Куриер"/

 

036. БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (24 АПРИЛ 1992)

Възниква на 8 декември 1992 г. в София като Български национален демократически съюз. Сред инициаторите са проф. Николай Генчев, Луко Захариев, Венцеслав Начев и Траян Радев. На 7 март 1990 г. на Национална конференция на БНДС се взема решение за реорганизирането му в политическа партия и се приемат Устав и Програма. На 21 април 1990 г. в София се свиква Първият конгрес на Българската национална демократическа партия. От Софийски градски съд партията е регистрирана на 19 април 1990 г.

За кратко време БНДП е членувала в коалициите Политически опозиционен блок (ПОБ) и Национално-демократичен форум "Обединение”.

Девизът на партията е "Демокрация с цветовете на България!". Българската национална демократическа партия е последовател и привърженик на неоконсервативната политическа философия. Тя е за запазване и развитие на българските традиции и на националните ни интереси във всички сфери на политическия и икономическия живот. Защитава индивидуалните права, стимулиращи развитието на личността. Стреми се към уреждане по законодателен път на междуетническите отношения в България и за защита на интересите на българите зад граница. Своето място в политическия живот на страната определя леко вдясно от центъра.

В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. участва със самостоятелна листа, но не е спечелила депутатски места. В изборите през октомври 1991 г. за Народно събрание пак участва с отделна листа, но отново не постига представяне в парламента.

Ръководен орган на БНДП е Управителният съвет. Председател на партията е Лъчезар Стоянов.

Адрес за контакти:
София-1000, бул. "Витоша” 25, тел. 80-15-10; 87-30-48.

/Пресслужба "Куриер"/

 

037. НАРОДЕН СЪЮЗ "ЗВЕНО" (28 АПРИЛ 1992)

Възниква като идейно-политически кръг през 1927 г. по инициатива на Димо Казасов. През януари 1934 г. настъпва разцепление и начело на Политически кръг "Звено" застава видният български политик Кимон Георгиев. В състава на Отечествения фронт участва в завземането на властта на 9 септември 1944 г., а Кимон Георгиев оглавява първото демократично правителство. Съществува като Народен съюз "Звено” от 1 октомври 1944 г. до февруари 1949 г., когато фактически е разтурен.

На 12 ноември 1989 г. група ветерани възстановяват самостоятелната политическа дейност на Народен съюз "Звено". Особена заслуга за това има Иван Дундаров, който е избран за председател на Изпълнителния комитет.

Народен съюз "Звено" се застъпва за едно демократично общество, в което господстват социалната справедливост, гарантираните права и свободи на човека, свободата на словото, информацията и вероизповеданията. Като центристка партия "Звено" се стреми да уравновесява противоречията между отделните политически сили. В този смисъл съюзът полага сериозни усилия за обединяването на всички опозиционни партии и на първо място - извънпарламентарните.

Ръководни органи са Върховният съвет и Изпълнителният комитет. След смъртта на Иван Дундаров организацията преживява сложен период в търсене на нов партиен лидер и фактически е замразила дейността си.

Народен съюз "Звено" няма установен адрес.

/Пресслужба "Куриер"/

 

038. КЛУБ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ СЛЕД 1945 ГОДИНА (29 АПРИЛ 1992)

Идеята за създаването на клуба възниква още през юни 1989 г. Сред инициаторите са Йордан Чукански, Тихомир Крайнин, Тончо Тонев и Димитър Баталов. Учредителното събрание с представители от всички бивши окръзи в страната се провежда през септември 1989 г. в Пловдив. На 26 декември чрез чуждите радиостанции обществеността в страната се информира за създаването на Клуба на репресираните след 1945 година. Официално организацията е регистрирана от Софийски градски съд през м.април 1990 г. Клубът е един от съучредителите на националното движение Съюз на демократичните сили.

Клубът обединява всички физически и морално репресирани по политически причини земеделци, социалисти, демократи, независими интелектуалци и безпартийни, техните братя, сестри и потомци, освен ония, които имат отявлена фашистка дейност и профашистки намерения. Противник е на социалното озлобление и прояви на мъст, обявява се против опитите човешкият живот да бъде вместван в идеологически и политически догми, против преследването на другояче мислещите в обществото. Бори се за пълна, безусловна, юридическа реабилитация на всички репресирани по политически причини след 1945 година; политическият плурализъм да се превърне в гаранция за демократизацията; съдебната власт да бъде независима и контролирана от останалите две власти.

В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. успява да спечели шест депутатски места. След изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. не е представена в парламента.

На 8 август 1992 г. след среща на ръководствата на Клуба на репресираните след 1945 година и на Съюза на репресираните след 9 септември 1944 година в България се изясни, че двете организации нямат различие в целите и задачите и се прие становището, че съществува един Съюз на репресираните в България със седалище в София. Това решение предстои да бъде подписано на заседание на Националния съвет на 15 май 1992 г. в някогашния концлагер Куциян, край Перник.

Ръководен орган на клуба е Национален координационен съвет. Негов председател е Димитър Баталов.

Адрес за контакти:
гр.Пловдив, ул. "Райко Даскалов" N 44, тел.: 23-91-89; 22-70-71.

/Пресслужба "Куриер"/

 

039. БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ (БДФ) (30 АПРИЛ 1992)

Възниква по инициатива на 23-ма дисиденти и политически затворници начело с Васил Узунов и Васил Златаров през декември 1989 г. Учредителното събрание се свиква на 13 януари 1990 г. в София. От 29 декември 1990 г. Българският демократически форум е учредител на Коалиция за Търновска конституция "Свобода". През февруари 1991 г. е приет В СДС със статут на наблюдател, а от 9 септември 1991 г. е пълноправен член.

БДФ подчинява дейността си на демократическите принципи за свобода, солидарност, мир и социална справедливост, като строго зачита конституцията. Форумът е против всякакви форми на насилие, диктатура и лъжедемокрация и е готов да защитава с всички легални средства човешката личност и нейното достойнство. Основни цели са антикомунизмът, решаването на националните проблеми, защита на социалната справедливост. По въпросите на антикомунизма няма по-дясна партия от БДФ, но по социалните проблеми е наляво от центъра - за абсолютно либерално пазарно стопанство, ориентирано така, че чрез подчертано социална политика да се гарантира жизнен минимум на всеки български гражданин.

БДФ е за духовно и териториално обединение на народа.

Лозунгът на форума е "Национално мощна и социално справедлива България".

В изборите за Велико народно събрание БДФ подкрепи СДС, а за Народно събрание участва в листата на СДС, като спечели 4 парламентарни места. По-късно членове на форума станаха още трима независими депутати.

Печатен орган е вестник "Прелом".

Ръководни органи са Националният върховен съвет и Централното ръководство. Председател на БДФ е Васил Златаров.

Адресът на Български демократически форум е:
        София, ул. "Раковски" N 82, II етаж.
        тел.: 39-01-16 и 89-02-85

/Пресслужба "Куриер"/

 

040. ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ НЕЗАВИСИМО ДРУЖЕСТВО "ОБНОВЛЕНИЕ” ЗА ЗАЩИТА НА  ПРАВАТА НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА  (4 МАЙ 1992)

Създава се през ноември 1989 г. по време на стачките, които се организират в редица затвори на страната. Инициатори стават няколко души лишени от свобода във Врачанския затвор.

Ръководен орган на партията е Управителният съвет, а неин председател - Цветомир Белчев.

/Пресслужба "Куриер"/

 

041.  ОБЕДИНЕН ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР (ОДЦ) (21 ОКТОМВРИ 1992)

 Възниква през ноември - декември 1989 г. паралелно с усилията за създаването на СДС. Оформя се като обществено-политическо движение на технократи професионалисти в началото на февруари 1990 г.
Учредителната конференция се свиква на 21 април 1990 г. в София.

ОДЦ се ръководи от идеята да се изгради и утвърди като силна и нова политическа партия, необременена с минало и неробуваща на чужди модели; партия от експерти, отхвърлящи партизанщината.

Във Великото народно събрание ОДЦ имаше двама депутати, а в Народното събрание са 13.

Ръководен орган на Обединен демократически център е Националният съвет с председател Стоян Ганев.

Адрес на ОДЦ:
София, бул. "Дондуков" N 34
тел.: 88-25-01.

/Пресслужба "Куриер"/

 

042. ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ” (5 МАЙ 1992)

Клубът е създаден от Независимото сдружение "Екогласност" през март 1990 г. с цел то да бъде представено и да участва в парламентарните избори. Политически клуб "Екогласност" е регистриран в Софийски градски съд на 23 април 1990 г. по Закона за политическите партии.

Основен предмет на дейността на клуба е борбата за съвременно екологично съобразено законодателство, което да осигурява предпазването на гражданите от екологичната безотговорност на правителствени, държавни и частни организации и производствени предприятия. Участието му в политическия живот на страната има амбицията да гарантира ефикасна екологична защита на населението.

В изборите за Велико народносъбрание Политическият клуб "Екогласност" участва с листата на Съюза на демократичните сили и спечели 17 депутатски места. В изборите на 13 октомври 1991 г. участва в коалицията СДС-център и се кандидатира с нейната листа, но не спечели депутатски места. В междуизборните периоди дейността на клуба се осъществява в рамките на Независимото движение "Екогласност" и се ръководи от неговия Управителен съвет с председател Петър Слабаков.

За контакти: тел.: 87-36-57; 44-00-03.

/Пресслужба "Куриер”/

 

043. ДВИЖЕНИЕ "НОВА БЪЛГАРИЯ" (6 МАЙ 1992)

Създава се през май - април 1990 г. в София. Поставя си за цел да съдейства за изграждането и развитието на ново, истински свободно, демократично, правово и хуманно общество. Ратува за превръщането на България в икономически стабилна, модерна и цивилизована държава.

От известно време движението не проявява особена активност.

Ръководен орган е Висшият координационен съвет с председател Евтим Тимчев.

/Пресслужба "Куриер"/

 

044. РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ (РДП) (7 МАЙ 1992)

Партията възниква в началото на века. но действителното й организационно изграждане става през периода 1904-1907 г. Нейни основатели са известни български интелектуалци като Найчо Цанов, Тодор Г. Влайков, Йосиф Фаденхехт, Йордан Йовков, д-р Кръстев, Георги Константинов и редица други.

Радикалдемократическата партия възобновява дейността си в края на 1989 г. по инициатива на група ветерани начело с д-р Асен Колушки и Александър Търкаланов.

В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. спечели в рамките на общата листа на Съюза на демократичните сили 6 депутатски мандата. В изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. отново с участие в листата на Съюза на демократичните сили спечели 19 депутатски места.

Партията е приета за член-наблюдател в Либералния интернационал. Поддържа активни контакти с фондацията за либерална политика "Фридрих Науман".

РДП се ръководи от неолибералната идеология (либерализмът е традиционен за партията). Към нея е създадена и Федерация на младежките радикалдемократически клубове. Партията се стреми да подбира членски състав от изградени и формирани обществено активни личности с твърди радикални убеждения. Ръководи се от желанието си да играе балансираща роля в политическия живот на страната.

Ръководни органи на РДП са Националният партиен съвет и Изпълнителният комитет. Председател на партията е проф. Елка Константинова.
Заместник-председатели са: Александър Джеров, Александър Йорданов, Михаил Неделчев и Аспарух Панов.

Печатен орган е вестник "Век 21".

Адрес за контакти:
София-1000, бул. "Дондуков" N 34, етаж 3, стая 6, тел.: 80-03-45; 80-02-69; 80-02-99.

/Пресслужба "Куриер"/

 

045. ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ (8 МАЙ 1992)

Води началото от Демократическото християнско движение, възникнало в края на 1989 г. На 9 януари 1990 г. Координационният съвет на движението реши да му придаде партийни структури и така се създаде Християндемократическата партия. Официалното учредяване е на 24 февруари 1990 г. в театър "София". На 21 декември 1991 г. в София представляващият ръководството на ХДП и по-голямата част от членовете на съвместна конференция с Християндемократическия фронт, която прерасна в учредителна конференция, се учреди Християн-демократически съюз в България. Регистрацията на съюза е направена на 17 март 1992 г.

ХДП настоява Конституцията на България да бъде приведена в съответствие с Международната харта за правата на човека.

Партията гради публичната си дейност върху християнските добродетели и ценности. Обявява се за съвременно демократично общество, което се характеризира с ограничено участие на държавата в обществения живот.
ХДП настоява за превръщането на държавата от цел в средство за реализацията на отделната личност, така че не личността да служи на обществото, а обществото на личността.

В изборите за Велико народно събрание участва в листата на БЗНС, а за Народно събрание - с Българския национален съюз.

Ръководен орган на партията е Временният координационен съвет, колективен орган от 7 членове, със секретар Александър Омарчевски.

Адрес на Християндемократическата партия в България:

София, бул. "Дондуков" N 34.
тел.: 88-25-18.

/Пресслужба "Куриер"/

 

046. АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ (АСП) (11 МАЙ 1992)

Води началото от Демократическото християнско движение, възникнало в края на 1989 г. На 9 януари 1990 г. Координационният съвет на движението реши да му придаде партийни структури и така се създаде Християндемократическата партия. Официалното учредяване е на 24 февруари 1990 г. в театър "София". На 21 декември 1991 г. в София представляващият ръководството на ХДП и по-голямата част от членовете на съвместна конференция с Християндемократическия фронт, която прерасна в учредителна конференция, се учреди Християн-демократически съюз в България. Регистрацията на съюза е направена на 17 март 1992 г.

ХДП настоява Конституцията на България да бъде приведена в съответствие с Международната харта за правата на човека.

Партията гради публичната си дейност върху християнските добродетели и ценности. Обявява се за съвременно демократично общество, което се характеризира с ограничено участие на държавата в обществения живот.
ХДП настоява за превръщането на държавата от цел в средство за реализацията на отделната личност, така че не личността да служи на обществото, а обществото на личността.

В изборите за Велико народно събрание участва в листата на БЗНС, а за Народно събрание - с Българския национален съюз.

Ръководен орган на партията е Временният координационен съвет, колективен орган от 7 членове, със секретар Александър Омарчевски.

Адрес на Християндемократическата партия в България:

София, бул. "Дондуков" N 34.
тел.: 88-25-18.

/Пресслужба "Куриер"/

 

046. АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ (АСП) (9 ЮНИ 1992) - ІІ

На 30 и 31 май 1992 г. във Варна се проведе Трети конгрес на Алтернативната социаллиберална партия (АСП). На своето първо заседание след конгреса Политическият съвет избра за заместник-председатели Асен Мичковски и Илиян Шотлеков, за координационен секретар Васил Велинов и за говорители (изпълнителни секретари) Мария Богданова и Ангел Кондев.

/Пресслужба "Куриер"/

 

047. ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ – ПЕРНИК (12 МАЙ 1992)

Създава се през месец декември 1989 г. от 6-членна инициативна група. Учредителното събрание се свиква в Перник на 11 февруари 1990 г. От 7 февруари 1991 г. Либералната партия членуваше известно време в дясноцентристката политическа формация Български национален съюз.

Партията съсредоточава дейността си върху защитата и осъществяването на българските национални интереси. Тя ратува за изграждането на България като демократична, многопартийна, правова държава.

Либералната партия участва със самостоятелна бюлетина в изборите за Велико народно събрание (1990 г.) и за Народно събрание (1991 г.), но няма представители в парламента. Председателят и говорителят на партията се кандидатираха за президент и вицепрезидент на републиката.

Ръководен орган на Либералната партия е Централният комитет с председател Кирил Борисов.

Адрес на партията:

гр. Перник, ул. "Радомир" N 1;
тел.: код 076 N 2-38-41.

/Пресслужба "Куриер"/

 

048. ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ – ПЛОВДИВ (13 МАЙ 1992)

Възниква на 2 декември 1989 г. по време на публична акция на Конфедерация на труда "Подкрепа”. На 7 януари 1990 г. по инициатива на Илия и Димитър Кожухарови, Йордан Памуков, Андрей Захариев, Венцеслав Бъчваров и други се свиква общо събрание в Пловдив, на което се учредява Демократическа партия.

Главна цел на партията е изграждането на хуманно, демократично гражданско общество с гарантирана социална справедливост за всички негови членове. Тя ориентира своята дейност към политическия център.

На 24 април 1990 г. е регистрирана по Закона за политическите партии от Софийски градски съд. Демократическата партия - Пловдив, е съучредителка на Съюза на демократичните сили.

В изборите за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.) участва с листата на коалицията СДС-център, но не печели депутатски места.

Ръководен орган е Националният партиен съвет. Председател на партията е Венцеслав Бъчваров.

Адрес за контакти: София-1000, ул. "Струма” N 1; тел.: 032-22-88-59.

/Пресслужба "Куриер"/

 

049. ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ (ОС) (14 МАЙ 1992)

Той е приемник на Отечествения фронт, възникнал през 1942 г. като политическо обединение на патриотичните антифашистки сили (Българска работническа партия, БЗНС "Пладне", Политически кръг "Звено" и Българска работническа социалдемократическа партия). ОФ след 9 септември 1944 г. образува първото демократично правителство.

Приема името Отечествен съюз след свикания на 30 и 31 март 1990 г. Извънреден конгрес. На последния конгрес, състоял се на 18 и 19 април 1992 г., отчете, че запазва добрите традиции на Отечествения фронт - демокрация, консолидация на нацията, подкрепа на републиканските идеи, - но е скъсал категорично с деформациите. Съюзът прие нов устав, очерта новия си характер и съдържанието на бъдещата си дейност.

Отечественият съюз има за главна цел националното съгласие и гражданското разбирателство в противовес на разделението на идеологическа, религиозна и етническа основа. Като независима обществена организация обединява на доброволен принцип граждани по местоживеене или граждански формирования, чиито идеи и цели са в съответствие с идеите и целите на съюза.

Във времето на прехода към пазарно стопанство ОС е за смела обществена защита на хората с ниски доходи, на многодетните и младите семейства, на пенсионерите, за социалната защитеност на детството, майчинството и семейството. Човешката солидарност, взаимопомощта, милосърдието и благотворителността са новите моменти в дейността на съюза. Застава зад интересите на българите в чужбина и той е организацията, в която те могат да бъдат пълноправни членове.

В изборите за Велико народно събрание участва със самостоятелна бюлетина и имаше двама депутати. Единият от тях - Гиньо Ганев - бе заместник-председател на ВНС. На изборите за Народно събрание не представи свои кандидати.

Отечественият съюз е учредител на Обществения комитет по националните проблеми и е инициатор на създаването на Общонародния комитет "В. Левски" и фондацията "Оборище".

Печатен орган на ОС е "Отечествен вестник".

Ръководен орган е Изпълнителното бюро. Председател на Отечествения съюз е Гиньо Ганев.

Адрес за контакти:
София, бул. "Витоша" N 18,
тел.: 88-07-48; 87-16-15

/Пресслужба "Куриер"/

 

050. НАРОДНОЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ "СТЕФАН СТАМБОЛОВ” (15 МАЙ 1992)

Създава се на 17 ноември 1989 г. от студенти и преподаватели във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методи".  Учредителното събрание се свиква на 21 януари 1990 г., а възстановителният конгрес на 7-8 май 1990 г. Партията се определя като наследник на стамболовистката фракция в Либералната партия от 1887 г., представена от Ст. Стамболов, Д. Греков, П. Грудев,

Д. Петков и др.

Регистрирана е по Закона за политическите партии на 26 април 1990 г. от Софийски градски съд.

Застъпва се за политика на национална независимост, за подчертан приоритет на националните интереси, за свободна пазарна икономика със социални гаранции, за пълно зачитане на всички човешки права и свободи.

В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. не успява да спечели депутатски места. В изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. се кандидатира с листата на Предизборния съюз на БСП и е представена в парламента.

Ръководен орган е Координационният комитет. Председател на партията е Христо Атанасов.

За контакти: Крумовград, тел.: 0360-40-45.

/Пресслужба "Куриер"/

 

051. ПАРТИЯ НА СВОБОДАТА И ПРОГРЕСА (ПСП) (18 МАЙ 1992)

Идеята за създаването й се заражда сред група съмишленици през февруари 1986 г. Учредителната конференция се свиква в София на 4 февруари 1990 г. В началото на 1990 г. участва като съучредител в създаването на Политически опозиционен блок, а в края на същата година става член на Коалицията за Търновска конституция "Свобода”. През януари следващата година ПСП е една от партиите, които съставят Съюза за Търновска конституция.

Стъпвайки на основните принципи на световния либерализъм, Партията на свободата и прогреса сключи през есента на 1991 г. политическо споразумение за тясно взаимодействие с Радикалдемократическата партия в България и стана колективен член.

ПСП отстоява позицията, че в сегашния сложен момент е необходимо да се разкрият всички възможности за пълно възстановяване на демокрацията по мирен път и за верен избор на насоките за бъдещето. Тя се стреми към изграждане на общество от свободни индивиди, общество с ефективно парламентарно устройство, отворено към света и към всички народи.

ПСП участва в изборите за Велико народно събрание със самостоятелна листа, а за Народно събрание - в Коалицията за Търновска конституция "Свобода". Няма депутати в парламента.

Ръководен орган е Изпълнителният комитет. Председател на партията е Иван Георгиев.

Адрес на Партията на свободата и прогреса:
София, ул. "Хан Аспарух" N 15.
тел.: 51-14-22; 44-43-64; факс: 68-61-02

/Пресслужба "Куриер"/

 

052. ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС) (19 МАЙ 1992)

Движението възниква формално на 4 януари 1990 г. във Варна на учредителна сбирка с участието на 33-ма съмишленици от различни райони на страната. Фактически то се заражда в разгара и като реакция на т.нар. "възродителен процес" сред недоволни граждани с турско етническо самосъзнание. Започва да придобива организационен облик през ноември-декември 1989 г. и към него се присъединяват значителен брой българи. На 26-27 март 1990 г. в София се провежда Национална учредителна конференция на ДПС. Официално движението е регистрирано по ЗПП на 26 април 1990 г. от Софийски градски съд.

В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. ДПС спечели 23 депутатски места. В изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. със самостоятелна листа Движението за права и свободи спечели 24 депутатски места в парламента.

Движението определя като основа за целите на своята дейност налагането на три принципа в живота на обществото: законност, демокрация и икономически прогрес. В този смисъл то разглежда своето съществуване като социална потребност от широко обществено-политическо движение за защита на специфични права и свободи като име, език, етническо самосъзнание, религия, култура и равноправно участие в обществения и политическия живот.

Ръководни органи на ДПС са Централният съвет и Централното оперативно бюро. Председател на Централния съвет е Ахмед Доган; заместник-председател - Шерифе Мустафа; отговорен секретар - Осман Октай.

Печатен орган е вестник "Права и свободи".

Адрес за контакти:
София, бул. "Цариградско шосе" N 47 А, алея 1, ет.1, тел.: 46-72-12; 88-18-23.

/Пресслужба "Куриер"/

 

053. ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪРДЕЧНОБОЛНИТЕ И СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ В БЪЛГАРИЯ (20 МАЙ 1992)

Създава се през март 1990 г. във Варна. Учредява се на публично събрание, свикано на 4 април същата година пред варненската църква "Св. Петка".

Организацията иска да привлече вниманието на държавата и обществеността към неотложните нужди на хилядите хора, които са сърдечноболни или социално слаби. Затова се включват и в протестите на пенсионерите, които искат пенсиите да се осъвременяват с промените на цените. Има свои организации в около 20 града в страната.

Партията участва със самостоятелна листа в изборите за Велико народно събрание и за Народно събрание, но не успя да спечели депутатски места.

Оглавява се от Централно ръководство с председател д-р Петър Тодоров.

Адрес за контакти: Варна, ул. "Сливница” N 72, тел.: код 052 N 23-67-50.

/Пресслужба "Куриер"/

 

054. СВОБОДНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (СвДП) (20 МАЙ 1992)

Формирането на партията започва през февруари 1990 г., а Учредителното събрание се свиква на 21 април 1990 г.

Партията ратува за парламентарна република с президентска форма на управление, за политически плурализъм и за върховен конституционен надзор. В социално-икономическата сфера тя се обявява за гарантирана защитеност на всички хора от неправомерни действия и нищета.

В изборите за Велико народно събрание (през юни 1990 г.) и за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.) СвДП и в двата случая не получи парламентарно представителство.

Ръководен орган на СвДП е Висшият партиен съвет. Председател на партията е Димитър Димитров.

Адрес за контакти: София, жк "Надежда", бл.311, вх.А, ап.18., тел.: 39-00-13.

/Пресслужба "Куриер"/

 

055. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" (21 МАЙ 1992)

Води началото си от Учредителния конгрес на Българския земеделски съюз през декември 1899 г. в Плевен. От 1907 г. приема името БЗНС "Врабча 1" във връзка с преместването на седалището му от Стара Загора в София на адрес ул. "Врабча" N 1. След преврата на 19 май 1934 г. излиза в опозиция, в каквато остава и до днес.

Партията се възстановява на 10 декември 1989 г. по инициатива на група ветерани начело със Страхил Гичев - син на бележития земеделски деец Димитър Гичев.

Партията неизменно се придържа към основните си цели: установяване, поддържане и защита на конституционно-парламентарен ред в страната; отстояване и гарантиране на естествените граждански и политически права на хората; свобода, равенство, сигурност и съпротива срещу насилието. БЗНС "Врабча 1" се бори за връщане, компенсация и защита на частната собственост на земеделеца, занаятчията и фабриканта, за собственост свещена и неприкосновена. Съюзът е за възстановяване и осъвременяване на Търновската конституция. Внезапната смърт на лидера Страхил Гичев на 10 октомври 1990 г. постави БЗНС "Врабча 1" в изключително трудно положение.

Ръководни органи са Управителният съвет и Постоянният състав. Сегашното ръководство се оглавява от Цанко Станоев.

Адрес за контакти:
София, ул. "Врабча" N 1 тел.: 88-19-51, вътр. 214

/Пресслужба "Куриер"/

 

056. КЛУБ "ДЕМОКРАЦИЯ” – ЛОВЕЧ (22 МАЙ 1992)

 

Клуб "Демокрация" - Ловеч е учреден в началото на 1990 г. като самостоятелна структура, близка по характер със Съюза на демократичните сили. Регистриран е официално от Софийски градски съд по Закона за политическите партии на 3 май 1990 г.

Клубът си поставя за цел постигането на социална справедливост за целокупния български народ; подкрепа на всички демократични сили и стремеж към активизиране на гражданите за дейно участие в обществено-политическия живот.

Председател на клуба е д-р Галина Йочева.

За контакти: тел.: 068/2-28-87.

/Пресслужба "Куриер”/

 

057. ХРИСТИЯНРАДИКАЛНА ПАРТИЯ (22 МАЙ 1992)

Започва да се формира в началото на декември 1989 г. На учредителната конференция, свикана на 2 май 1990 г., към партията се присъединяват и бивши членове на Християндемократическата партия (център).

Партията се бори за участие в управлението на страната и във формирането на вътрешния обществено-политически живот. Тя си поставя за цел да развива икуменизма в България, както и да води твърда борба със законни и демократични средства против материализма и всички учения, основаващи се на трудовете на Маркс и Енгелс.
Християнрадикалната партия е за безусловна свобода на капиталовложенията, денационализация на собствеността, за свободна пазарна икономика. Обявява се в защита и подкрепа на социално слабите.

Християнрадикалната партия участва със самостоятелна листа в изборите за Народно събрание, но не спечели депутатски места. Имаше свои кандидати и в изборите за президент и вицепрезидент.

Ръководен орган е Върховният управителен съвет. Председател на партията е отец Тотю Петров.

Адрес за контакти: София, ул. "Антим I" N 30 тел.: 87-42-30 и 89-40-11

/Пресслужба "Куриер"/

 

058. МОНАРХИЧЕСКО-КОНСЕРВАТИВЕН СЪЮЗ (МКС)    (25 МАЙ 1992)

Започва да се изгражда от група съмишленици от различни райони на страната в средата на 1989 г. Учредително събрание се свиква на 9 февруари 1990 г. във Велико Търново.

Съюзът съгласува и провежда общопознавателни мероприятия за запознаване с идеите и основите на царската власт в интерес на националното обществено-политическо издигане и духовно израстване, за осъществяването на които не могат да се ползват революционно-терористични, а само парламентарни методи; да съдейства за възстановяването на Търновската конституция и нейното осъвременяване (ако има нужда от такова) и за легитимно царско управление в традициите на българското национално законодателство.

МКС се ръководи от тричленно ръководство. Негов председател е Иван Марчевски.

Адрес за контакти: Велико Търново-5000, п.к. 334, тел.: 062/3-13-04.

/Пресслужба "Куриер"/

 

059. БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БКП) (25 МАЙ 1992)

Възниква като Партия на трудовия народ след учредителна конференция на 25 април 1990 г. На извънреден пленум на 21 юни 1990 г. е преименувана в Българска комунистическа партия. В свиканата на 3 октомври 1990 г. в Панагюрище Национална конференция, която прераства в XV конгрес на БКП, участват представители на 294 партийни организации.

Партията се смята за наследник на БКП, но се разграничава както от старото ръководство, превърнало партията в оръдие за лично обогатяване, така и от ръководството и действията на БСП. Настоява да се предадат на съд всички виновници за националната катастрофа, да се конфискува ограбеното от народа и да му се върне.

Партията участва със самостоятелна листа в изборите за Велико народно събрание и за Народно събрание, но не спечели депутатски места. Имаше свои представители и за изборите за президент и вицепрезидент.

Печатен орган е вестник "Комунистическо дело”, който от 1 януари 1992 г. не излиза по финансови причини.

Адрес за контакти: София, ул. "Младежки проход" N 5, вх.Б тел.: 59-16-73

/Пресслужба "Куриер"/

 

060. КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНА ОРГАНИЗАЦИЯ "ЕДИНСТВО”  (26 МАЙ 1992)

Възниква през февруари 1990 г. сред циганското тюркоезично население. Учредява се официално на 26 март 1990 г., когато е регистрирана от Пловдивския окръжен съд. По-късно всякакви ограничения за участие в организацията на основата на етническо самосъзнание отпадат и тя решава да не влиза в коалиция с други политически сили.

Усилията на "Единство" са съсредоточени върху непосредствената работа с обикновените хора, за промяна на тяхното съзнание, култура и обществено поведение.

Върховният ръководен орган на организацията е Общото събрание, а оперативното ръководство се оглавява от председателя Асен Колев.

Адрес за контакти:
Пловдив, тел.: 032/22-08-65.

/Пресслужба "Куриер"/

 

 061. ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ (26 МАЙ 1992)

Идеята за създаването на партията се заражда няколко месеца преди 10 ноември 1989 г. сред членове и симпатизанти на Комитета за екологична защита на Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Учредява се на 28 декември 1989 г., а на 15 февруари 1990 г. става първата официално регистрирана опозиционна партия.

Зелената партия е една от основните организации, върху които се градеше Съюзът на демократичните сили при създаването му. Разцеплението на СДС през пролетта на 1991 г. беше причината за излизане на партията от коалицията и за провеждане на самостоятелна демократична политика. За разлика от другите организации, бивши членки на СДС, "зелените" запазиха своята самостоятелност и нямат дубльори в българския политически живот.

Зелената партия е основателка на Български демократичен център през есента на 1991 г.

Членува в Европейската зелена координация (Зеления интернационал).

Партията не си поставя само екологични задачи, а преди всичко политически и затова политиката й в областта на икономиката и в социалната сфера е богата и защитава интересите на широки слоеве от населението.

Още в учредителната си декларация партията отстоява становището, че българското общество се нуждае от радикална промяна, а не от преустройство. Социално-политическият модел на зелените се основава върху две ценности: хармонията в системата Човек - Общество - Природа и качеството на живот на човешката личност. Начинът на използването на природните ресурси, инвестиционната стратегия, ориентацията на технологичното развитие в управленските структури трябва да са в хармония и да увеличават сегашните и бъдещите възможности за повишаване на качеството на живота. Необходимо е да се разширяват правата, ролята и участието на отделната личност, на независимите организации, научната общност и производителите във всички етапи на планирането, вземането на решенията и осъществяването им чрез засилване на децентрализацията и на местното самоуправление.

Зелената партия е за отворена към света пазарна икономика и стои на либерални позиции.

В изборите за Велико народно събрание партията участва в листата на СДС и спечели 17 места в парламента, а председателят на ЗП беше избран за кмет на столицата. Чрез коалицията СДС-либерали се кандидатира за Народно събрание, но тя не можа да прескочи 4-процентовата граница.

През 1990 г. и пролетта на 1991 г. Зелената партия издава в. "Екополитика", след това в. "Демокрация’91" до края на 1992 г.

Ръководен орган е Националният съвет. Председател на партията е Александър Каракачанов.

Адрес на Зелената партия в България:
София, ул. "Алабин" N 3. тел.: 87-69-24

/Пресслужба "Куриер"/

 

062. РЕПУБЛИКАНСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ (27 МАЙ 1992)

Организационното изграждане на партията датира от декември 1989 г. На 6 януари 1990 г. по инициатива на проф. Александър Попов се образува инициативен комитет, който на 3 февруари свиква Учредителна конференция. След разцеплението на партията през март 1990 г. част от членовете създават Републиканската партия в България.

Партията е за изграждането на България като демократична, парламентарна и правова република с многопартийна система. Тя заема място вдясно от центъра в българския политически спектър. Смята за свой дълг да разбие мита сред българския народ, че републиканството е монопол на левите партии и движения. Партията приема, че етичните проблеми ще бъдат решени чрез зачитане на правата на човека.

Партията не признава референдума от 1946 г. за държавното устройство на страната, като се имат предвид международните аспекти на ситуацията, в която е бил проведен, и настоява в условията на свобода и демокрация да се състои дискусия между представителите на републиканските и монархическите възгледи. Единствено след разграничаване на проблема за оценката на историческата заслуга и на историческата вина на Кобургготската династия от проблема за държавното устройство на страната (монархия или република) и като изразяват уважение към личността на цар Симеон II, привържениците на партията смятат, че в България ще назреят условия за провеждането на истински референдум за формата на управление.

В изборите за Велико народно събрание (през юни 1990 г.) Републиканската партия в България участва в състава на коалицията Политически опозиционен блок, но не печели депутатски места. В изборите за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.) тя не участва.

Ръководни органи са Председателството и Оперативното бюро. Председател на партията е Александър Спиридонов, а заместник-председатели са Даря Табакова и Драгомир Ненов.

Печатен орган е вестник "Република”, който временно не излиза поради финансови причини.

Адрес за контакти:
София-1000, ул. ”Граф Игнатиев” N 2, ет.З, тел.: 88-22-35.

/Пресслужба "Куриер"/

 

062. РЕПУБЛИКАНСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ (2 ЮЛИ 1992) ІІ

На 20 и 21 юни 1992 г. Републиканската партия в България /РПБ/ проведе своя първи конгрес. На него тя подкрепи оше веднъж политическата линия на Съюза на демократичните сили /СДС/ и осъди неокомунизма във всичките му разновидности, в това число и политиката на Българската социалистическа партия /БСП/.

Приети бяха нова програма и устав.

За председател на РПБ беше избран Александър Спиридонов. Заместник-председателите Даря Табакова и Драгомир Ненов бяха преизбрани.

За председател на Централната контролно-ревизионна комисия беше избран Борислав Попов.

Почетен председател стана досегашният председател на РПБ проф. д-р Александър Попов.

/Пресслужба "Куриер"/

 

063. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН (БЗНС - Е) (28 МАЙ 1992)

На Национална конференция за земеделско единство, проведена на 27 юли 1991 г. в София, по инициатива на Националния комитет за земеделско единство начело с Йосиф Петров и с участието на Парламентарната група на БЗНС, на част от Парламентарната група на БЗНС - Никола Петков и дейци от БЗНС "Врабча 1" бе създаден Български земеделски народен съюз - единен. Идеята е подкрепена и от групи земеделски дейци - политемигранти.

В основата е Българският земеделски народен съюз, който е възникнал като професионално-просветителска организация на селските маси в България в края на XIX век. Учредителният конгрес се е провел на 28-31 декември 1899 г. в Плевен. От 1901 г. е политическа организация, но действително става такава през 1904 г. под ръководството на Александър Стамболийски. По време на неговото правителство са проведени най-много реформи в България след Освобождението - аграрната, образователната, пенсионната, социалната, въведена е трудовата повинност. Земеделското правителство се обявява против войните. За първи път се издига идеята за създаване на Европейски съединени щати.

След 9 септември 1944 г. БЗНС става съуправляваща с БКП партия, но след 10 ноември 1989 г. се отказва от участие в управлението на страната.

През февруари 1990 г. се състоя XXXVI извънреден конгрес, който прие Устав и Програма на съюза. В тях се провъзгласява, че БЗНС ще се утвърждава като общонародна, демократична партия с активно участие в обществено-политическия живот в България.

В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. БЗНС спечели 16 депутатски места. Със самостоятелна листа БЗНС - единен участва в изборите за Народно събрание, но няма представители в парламента.

Печатен орган е вестник "Земеделско знаме".

Ръководен орган е Управителният съвет, а оперативни - Постоянното присъствие и Върховният съюзен съвет. Съюзен секретар е Ценко Барев.

Адрес за контакти:
София, ул. "Врабча" N 1
тел.: 88-19-51

/Пресслужба "Куриер"/

 

063. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ – ЕДИНЕН (20 юли 1992) - ІІ

Партията е представена в бюлетин бр.103 /633/ от 28 май 1992 г., но настъпиха някои промени в ръководството. На извънредно заседание на Управителния съвет на 11 юли 1992 г. в София за членове на Постоянното присъствие /ПП/ бяха избрани Александър Александров - Добрич, Тодор Атанасов - Тутракан, Милко Славчев - Горна Оряховица, Георги Динчев - Пловдив, Никола Пенчев - Русе, Стоян Чакъров - София, Цанко Зорнишки - Плевен, и Димитър Четников - Варна.

За главен редактор на вестник "Земеделско знаме” беше избран журналистът Георги Хинчев на мястото на Петко Огойски, който подаде оставка.

/Пресслужба "Куриер"/

 

064. БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ (БРСП) (29 МАЙ 1992)

Възниква през периода април-май 1990 г. във Варна. Учредителното събрание се провежда на 23 май 1990 г. Инициатори за нейното създаване са: Симеон Янулов, Станчо Станчев, Васил Жеков и Правдолюб Кожухаров. Регистрирана е официално от Софийски градски съд на 31 май 1990 г. по Закона за политическите партии.

Партията отстоява интересите на хората, които пряко участват в създаването на материални блага в промишлеността и селското стопанство. Наред с това тя разработва и предлага програми за излизането на България от тежката социално-икономическа криза.

В изборите за Велико народно събрание (през юни 1990 г.) партията не участва поради все още недоброто си организационно състояние по това време, а на изборите за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.) се представя със самостоятелна листа, но не печели депутатски места.

На 1 и 2 май 1992 г. в София се проведе Първи конгрес на БРСП, на който присъстваха представители на Инициативния комитет на Българската работническа партия (БРП) и беше взето решение за сливането на БРП с БРСП. Съгласно решенията на конгреса се запазва наименованието Българска работническо-селска партия. Данни за ръководството и седалището на партията ще бъдат публикувани допълнително.

/Пресслужба "Куриер"/

 

065. ПАРТИЯ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ - ЦЕНТЪР (ПСД - Ц) (1 ЮНИ 1992)

Тя е пряк наследник на Съюза на свободните демократи, създаден на 16 декември 1989 г. в Стара Загора. След учредяването на Партията на свободните демократи (поради възникнали разногласия) част от членовете организират на 20 май 1990 г. нова конференция и основават Партия на свободните демократи (център).

Партията се идентифицира идейно с неолиберализма и с неговите практически подходи в политическата, икономическата, социалната и нравствената област на човешките взаимоотношения. Тя е за всеобща частна собственост и силна законодателна власт.

В изборите за Народно събрание ПСД (ц) участва със самостоятелна листа, но не спечели депутатски места.

Печатен орган е вестник "Свободен демократ".

Ръководен орган е Националният изпълнителен съвет. Председател на партията е доц. Христо Сантулов.

Адрес за контакти:
Стара Загора, ул. "Цар Симеон I" N 172
код 042 тел.: 3-02-06

/Пресслужба "Куриер"/

 

066. СВОБОДНА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ (СвКП) (2 ЮНИ 1992)

Възниква през месец декември 1989 г. по инициатива на хора от различни професии, но с прагматичен поглед върху живота. Сред участниците в първата Учредителна конференция, състояла се на 2 април 1990 г., повече от половината са бивши членове на БЗНС и БЗНС - Никола Петков.

СвКП е по същество аграрна партия. Тя планира и осъществява дейността си върху основата на теоретичните виждания на Александър Стамболийски за кооперативното движение. Стои вляво от центъра и възнамерява да участва активно в борбата за обединяване на цялото земеделско движение в България.

Партията участва в изборите за Народно събрание, но нейните представители не бяха избрани. Националният координатор се кандидатира за президент на България.

Ръководен орган е Националният координационен съвет, а национален координатор на партията е Димитър Марковски.

За контакти:
тел. 80-18-79

/Пресслужба "Куриер"/

 

067. БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БДП) (3 ЮНИ 1992)

Идеята за създаването на партията възниква на 2 ноември 1989 г. Учредително събрание се свиква на 1 юли 1990 г. в София. Официално Българската демократическа партия е регистрирана от Софийски градски съд на 19 юли 1990 г. по Закона за политическите партии.

БДП е с дясна ориентация. Категорично се противопоставя на всякакви сделки с БСП и СДС. Поставя си амбициозната цел да реализира национално-демократичните идеали на Бенковски, Левски, Ботев и Раковски за независима и демократична България. Обявява се срещу спекулативното забогатяване, настоява за обмяна на парите с цел незаконно придобитите средства и присвоените пари на бившата БКП да спрат да се използват в икономическия и политическия живот на страната. Партията е враг на безработицата, мизерията и глада на стотици хиляди българи в края на XX век.

Принципите, които следва, са: реална демокрация, социална пазарна икономика и социална република, истина и справедливост за каквито се е борил Георги Бенковски.

БДП кандидатства в изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г., но не печели депутатски места. В президентските избори издига кандидатурата на Йоло Денев.

Ръководен орган е Централният съвет. Председател на партията е Йоло Денев.

Печатен орган е вестник "Демократична България".

Адрес за контакти: София-1592, ж.к. "Дружба 1", бл.42, вх.Д, ет.З, ап.79, тел.: 79-66-18.

/Пресслужба "Куриер"/

 

068. СЪЮЗ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО (СГО)  (4 ЮНИ 1992)

Организира се в края на февруари 1990 г. по инициатива на Игнат Игнатов, Здравко Попов, Стоян Груйчев и значителна група бивши привърженици на Движение "Гражданска инициатива". Учредителното събрание се свиква през април 1990 г. в София.

От 9 февруари 1991 г. СГО участва заедно с форума на свободните демократи и Партията на свободните демократи в политическото обединение Съюз на свободните демократи (ССД). Участва в изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г., като подкрепя общата листа на Съюза на демократичните сили, без да издига свои кандидати за народни представители.

Ръководен орган на СГО е Националният съюзен съвет със съпредседатели Стоян Груйчев и Петър Горанов.

Адрес за контакти: София, бул. "Дондуков” 39, етаж 6, ст.53, тел.: 83-38-75.

/Пресслужба "Куриер"/

 

069. БЪЛГАРСКА ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ (БЛП) (4 ЮНИ 1992)

Възниква в периода 20-25 юли 1990 г. На учредителното събрание, свикано в София на 1 септември 1990 г., към нея се присъединяват доста хора, разочаровани от членуването си в партии и организации, които робуват на партизанщината.

Българска либерална партия обединява предприемчиви личности, които са уверени в предимствата на частната или груповата форма на собственост, чрез която да изпробват и докажат силата на своите знания и професионални възможности. БЛП залага този капитал в основата на усилията си за спечелване на доверието на народа.

В изборите за Народно събрание участва в Предизборния съюз на БСП. Има един депутат в парламента.

Ръководен оперативен орган е Републиканският изпълнителен съвет. Председател на партията е Вълкан Вергиев.

Адрес за контакти:
Сливен, ул. "Братя Миладинови" N 2, ап. 43, тел.: 7-77-80.
София, ул. "Хайдушка гора" бл. 35-А, вх. А, ет. 9, ап. 29.

/Пресслужба "Куриер"/

 

070. БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БРСДП) (5 ЮНИ 1992)

Идеята за възстановяване на създадената на Бузлуджа през 1891 г. Българска работническа социалдемократическа партия възниква сред група съмишленици през април 1990 г. На 4 август 1990 г. в София се свиква и възстановителна конференция. По Закона за политическите партии БРСДП е регистрирана на 13 септември 1990 г. от Софийски градски съд.

Партията се разграничава от всички действия, довели до превръщането на БКП в партия от тоталитарен тип. Тя е лява, демократическа и модерна европейска партия от парламентарен тип.

В изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. участва със самостоятелна листа, но не печели депутатски места.

Ръководни органи са Централният комитет и Политическото бюро (Секретариат). Първи секретар на БРСДП е арх. Манол Димитров.

Печатен орган е вестник "Работническо слово", който не излиза поради липса на средства.

Адрес за контакти: София-1373, ж.к. "Западен парк", ул. "Суходолска-2", бл. 32, ап. 5, тел.: 22-81-58.

/Пресслужба "Куриер”/

 

071. ДЕМОКРАТИЧНО ДВИЖЕНИЕ ЗА КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ (8 ЮНИ 1992)

Започва да се формира в средата на декември 1989 г. по инициатива на Константин Халачев и Константин Часовникаров. Учредява се на общо събрание на 10 февруари 1990 г. като независима политическа организация с общонароден характер.

Движението се бори за духовно, нравствено и материално издигане на българската нация. То признава за единствено законна, приета чрез общонародно волеизявление, Търновската конституция, която предвижда конституционна монархия с парламентарно управление.

Демократичното движение за конституционна монархия съзнателно се регистрира по Закона за политическите партии на 1 октомври 1990 г., след изборите за Велико народно събрание, за да подчертае, че не желае да участва в тях. Няма представители и сред кандидатите за депутати за Народно събрание.

Ръководен орган е Управителният съвет с тричленно съпредседателство - Константин Халачев, Божана Милушева и г-жа Мушанова.

Адрес за контакти:
София, ул. "Раковски” N 111,
тел.: 83-98-20

/Пресслужба "Куриер"/

 

072. РУСЕНСКИ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ”   (9 ЮНИ 1992)

Идеята за създаването му възниква отдавна, но се осъществява през юли 1990 г. в град Русе. Инициатори са Георги Бакърджиев, инж. Росен Минев, свещеник Стефан Стефанов, Атила Минев и други. Създават го съмишленици, които се определят като "запазили клетвена вярност към цар и родина". Учредителното събрание се свиква на 15 август 1990 г.

Съюзът работи за спасението, възраждането и възхода на българския народ и държава чрез възстановяване на българското царство и Търновската конституция. Целта му е да възвърне Отечеството към стародавния път на българските ханства и царства. Съюзът е член на Федерация "Царство България" от нейното основаване, но в края на март 1992 г. я напуска поради нежелание да поставя ударението в своята работа изключително върху политическата дейност.

В изборите за Народно събрание участва с общата листа на Конфедерация "Царство България", но не печели депутатски места.

Ръководен орган е Настоятелството. Председател на съюза е Георги Бакърджиев.

Адрес за контакти: Русе-7000, п.к. 191.

/Пресслужба "Куриер"/

 

073. ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ  (10 ЮНИ 1992)   

В началото на юни 1990 г. започва да се формира, а на 10 юни става официалното учредяване. Обединява демократи, ветерани и млади съмишленици, разочаровани от машинациите около възстановяването на Демократическата партия, създадена от П. Каравелов, Ал. Малинов и Н. Мушанов.

Демократическата партия в България има за основа в програмата си традиционните демократически ценности, принципите на социалната справедливост и християнския морал. Стои на центристки позиции, готова е да сътрудничи с всички умерени и конструктивни сили.

Ръководен орган е Централното бюро, а председател на партията е Костадин Георгиев.

Адрес за контакти:
София, ул. "Съборна" N 5, IV етаж,
тел.: 83-21-15.

/Пресслужба "Куриер"/

 

074. ОБЕДИНЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ (ОЗС) (11 ЮНИ 1992)

Идеята се заражда в края на декември 1989 г. сред група ветерани и членове на БЗНС "Врабча 1", БЗНС и БЗНС - Никола Петков. Съюзът е учреден на 31 октомври 1990 г. в София. Официално е регистриран от Софийски градски съд на 28 ноември 1990 г. по Закона за политическите партии. От 29 декември 1990 г. участва в многопартийната Коалиция за Търновска конституция "Свобода".

ОЗС е за обединяване на всички земеделски структури. Той е за земеделско единство без поставяне на условия и без унижения. Бори се за пълно ликвидиране на тоталитарната власт и иска да бъде потърсена персонална отговорност от лицата, довели страната до национална катастрофа, но е против искания за мъст и разплата.

В настоящия момент съюзът е замразил дейността си.

Ръководен орган на ОЗС е Управителният съвет, оглавяван от трима съпредседатели - Йордан Дупаринов, Георги Андреев и Йордан Садовски.

Адрес за контакти:
София-1606, п.к. 184.

/Пресслужба "Куриер”/

 

075. ДВИЖЕНИЕ ЗА ЗАКОННОСТ И ДЕМОКРАЦИЯ (ДЗД) (12 ЮНИ 1992)

Учредява се на 24 ноември 1989 г. във Върна по инициатива на група демократи, между които са и сегашният депутат Владислав Даскалов, секретар на СДС - Варна, Марин Маринов, председателят на партията Младен Енчев. ДЗД става инициатор за създаване на Конфедерацията "Обединени демократични сили" - Варна, която по-късно прие програмните документи на Съюза на демократичните сили и стана основата на организирането на Регионален СДС във Варна.

Партията е за смяна на системата по законов път, като тези закони да са демократични, формата на управление на държавата не е основен въпрос. Уважават частната, кооперативната и държавната собственост, като първите две са приоритетни за леката промишленост и за земеделието.

В изборите за Велико народно събрание участват с листата на СДС и имат един депутат. В Народното събрание имат двама парламентаристи, кандидатирали се също чрез СДС.

Ръководен орган е Управителният съвет, а председател на партията е Младен Енчев.

Адрес за контакти:
Варна - 9000, ул. "Княз Борис I" N 46, стая 4
тел.: 22-24-70

/Пресслужба "Куриер"/

 

076. БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ (БСЕФ) (15 ЮНИ 1992)

Създава се в условия на нелегалност на 10 декември 1947 г. През 1951 г. е разтурен, а ръководителите му получават тежки присъди. Възстановява дейността си на 5 декември 1989 г. в София. Регистриран е по Закона за политическите партии на 14 декември 1990 г. от Софийски градски съд.

БСЕФ се придържа към пет основни принципа: комунизмът е престъпление срещу човечеството; частната собственост е свещена; народът чрез референдум определя формата на управление на страната, а до провеждането на такъв, за валидна признава Търновската конституция и общественото и държавно устройство, съществувало в Царство България; свободата на личността се гарантира от конституцията; обединяването (федерирането) е цел, към която трябва да се стремят всички народи на континента.

Съюзът поддържа много близки връзки с БЗНС "Врабча 1". Участва в Съюза за Търновска конституция. В политическата палитра на България заема място вдясно от центъра.

По време на изборите за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.) участва с общата листа на Коалиция за Търновска конституция "Свобода".

БСЕФ се ръководи от Председателство: Димитър Попов, Борислав Томов, Атанас Николов и Асен Миленков.

Адрес за контакти: София-1000, п.к. 1084. тел.: 89-15-12

/Пресслужба "Куриер"/

 

077. ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ (ХДС) (16 ЮНИ 1992)

Съюзът е приемник на Новата християндемократическа партия по решение на Първия извънреден конгрес на 24 ноември 1991 г.

Новата християндемократическа партия се създава през октомври 1990 г., за да обедини всички свободни християндемократи. Учредителната й конференция се свиква на 8 декември 1990 г. в София. НХДП е един от главните инициатори за създаването на Федерация на християндемократическите партии и движения като крачка към изграждането на ХДС.

Ръководен орган е Върховният съвет. Председател на партията е Антон Балев.

Адрес за контакти:
София, ул. "Коста Петров" N 7 тел. 80-21-16

/Пресслужба "Куриер"/

 

078. ФЕДЕРАЦИЯ НА АНАРХИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ (ФАБ) (17 ЮНИ 1992)

Федерацията е разтурена след 9 септември 1944 г., а идеята за възстановяването й се заражда през декември 1989 г. Официалното възстановяване става на 20 май 1990 г. в Казанлък. По Закона за политическите партии е регистрирана на 20 декември 1990 г. от Софийски градски съд.

Федерацията на анархистите в България (ФАБ) се смята за продължител на Федерацията на анархо-комунистите в България, която след 1944 г. съществува в латентно състояние. Тя се противопоставя на властническите тенденции в обществото и категорично отрича насилието като средство за постигането на каквито и да било цели. Ръководи се от анархистическия идеал за справедливо общество без институции за потискане и насилие. В икономическата област се обявява за социална икономика без експлоатация, и за възстановяване на кооперативните принципи на сдружване и производство.

Не се е кандидатирала в изборите за Велико народно събрание и за Народно събрание.

Управляващ орган е Федеративният секретариат. Федеративен секретар е Христо Велинов.

Печатен орган е вестник "Свободна мисъл".

Адрес за контакти:
София, "Младост-2", бл.220, вх.З
тел.: 74-93-66

/Пресслужба "Куриер"/

 

079. ФЕДЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА МЛАДЕЖ (ФБСМ) (18 ЮНИ 1992)

Възниква през месец май 1990 г. след последния XV конгрес на ДКМС по инициатива на млади хора от цялата страна. Официално се учредява на конгрес, свикан на 7 юли 1990 г. в София от обединяването на 41 младежки социалистически формирования.

Като политическа организация си поставя за цел да обединява на доброволна основа българската младеж около идеите на демократичния социализъм като световно движение. Тя ратува за защита на социално слабите, за свобода на всички хора, за равни възможности за труд и образование.

В идейно отношение федерацията стои на позициите на Българската социалистическа партия, но остава напълно самостоятелна в организационно отношение. Търси сътрудничество и взаимодействие с лявоориентираните партии и младежки движения.

В изборите за Народно събраниае издигна свои кандидатури чрез Предизборен съюз заедно с Българската социалистическа партия, Българската либерална партия, Християнското женско движение, Отечествената партия на труда и Демократическата партия в България. Има трима депутати.

ФБСМ издава вестник "Декорация".

Ръководен орган е Федеративният съвет със съпредседатели Фидел Косев и Стилиан Иванов.

Адрес за контакти:
София, ул. "Опълченска" N 66
тел.: 32-01-49

/Пресслужба "Куриер"/

 

080. ХРИСТИЯНСКО ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ (ХЖД) (19 ЮНИ 1992)

Създава се през август 1990 г. На 11 октомври 1990 г. се провежда Учредителна конференция с участие на пловдивското Християнско женско дружество и подобни дружества от София, Русе, Бургас, Перник и Радомир, които стават основа на партията. По Закона за политическите партии е регистрирана официално на 19 декември 1990 г. от Софийски градски съд.

Християнското женско движение е организация на жените в България, които в своя живот и при възпитанието на децата си се ръководят от духа на християнската нравственост и от общочовешките ценности, държат на националното самосъзнание и са горди с принадлежността си към българската нация. ХДЖ обединява усилията на своите членове за преодоляване на нравствената криза в обществото и за възстановяване на националното ни достойнство въз основа на християнските ценности.
Движението изразява и защитава интересите на жените, които намират за достатъчно достойно положението си на майки и съпруги и смятат това за висше изпълнение на гражданския си дълг. Бори са за осигуряване на всяка жена правото да избира свободно между многодетното майчинство и професионалната кариера, за възстановяване на семейните традиции и на изконното българско семейство като най-сигурна морална опора и крепост на младото поколение. Подкрепя с всички сили и възможности гражданския мир. Девизът на ХЖД е "Бог - Отечество - семейство".

В изборите за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.) участва в предизборния съюз на Българската социалистическа партия, Българската либерална партия, Отечествената партия на труда, Християн-републиканската партия, Народнолибералната партия "Ст.Стамболов", Социалистическия младежки съюз, Федерацията на българската социалистическа младеж, Съюза на демократическите партии и движения "Ера-3". Представена е в парламента с един депутат.

Ръководен орган е Изпълнителното бюро. Председател на партията е Елисавета Миленова.

Адрес за контакти: София-1606, п.к.113, бул. "Мария-Луиза" 102
тел.: 31-51-70.

/Пресслужба "Куриер"/

 

081. БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (МАРКСИСТИ) - (БКП - М) (22 ЮНИ 1992)

Възниква през м.юли 1990 г. след разцепление на БКП (бивша Партия на трудовия народ). Основава се на Национална учредителна конференция на 27 октомври 1990 г. в София.

БКП (м) отстоява идеята за единен ляв фронт и защитава преди всичко интересите на трудовите хора. Партията приема марксистко-ленинското учение не като догма, а като съвременна отворена теория, която непрекъснато се допълва и обогатява.

Издание на партията е вестник "Трибуна".

Ръководен орган е Изпълнителният съвет с председател Борис Петков.

За контакти: тел.: 02/23-32-92, 77-92-85

/Пресслужба "Куриер"/
 

082. ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ (ДДСС) (23 ЮНИ 1992)

Възниква първоначално през декември 1989 г. като Единен фронт, по-късно като Антифашистки фронт, а в началото на ноември 1990 г. се преобразува в Движение за демокрация и социална справедливост (ДДСС). Учредява се официално на Национална конференция на 24 ноември 1990 г. в София. Регистрирано е по Закона за политическите партии на 15 януари 1991 г. от Софийски градски съд.

Движението е демократично по своя характер, изгражда се на принципа на политическия плурализъм. То е решително за републиканска, парламентарна форма на управление на страната. По своята обществено-политическа природа движението е независимо, не е коалиция на политически сили. По своите цели и задачи е антифашистко и антитоталитарно. Обявява се за съжителство на различните видове собственост, развита пазарна икономика, запазване на досегашните социални придобивки на народа, за обосновани и контролирани цени на стоките от първа необходимост, за ефективна държавна политика за запазване на околната среда. Настоява за справедлива аграрна политика, за зачитане на човешките права и свободи.

Ръководни органи са Националният съвет и Изпълнителното бюро. Председател на движението е д-р Славчо Георгиев.

За контакти: тел.: 89-08-97.

/Пресслужба "Куриер"/

 

083. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ (БЗМС) (24 ЮНИ 1992)

Започва да се организира през ноември 1989 г. по инициатива на група младежи от столичната община "Слатина". На 29-30 април 1990 г. се свиква XI възстановителен конгрес.

БЗМС си поставя за цел да се утвърждава като общонародна младежка организация, основаваща се на демократичните идеи на земеделското движение и на патриотичните традиции на българския народ.

От месец април 1990 г. издава вестник "Младежко земеделско знаме", но по финансови затруднения на 9 май 1991 г. излиза последният брой.

БЗМС се управлява от Главно ръководство. Главен секретар на съюза е Анета Капурдова.

Адрес за контакти:
        София, ул. "Врабча" N 1, ет.З, стая 30, тел.: 80-20-89

/Пресслужба "Куриер"/

 

084. БЪЛГАРСКА БИЗНЕС ПАРТИЯ /ББП/ (25 ЮНИ 1992)

Идеята за създаване на подобна партия възниква в средата на август 1990 г. След неблагоприятното развитие на събитията на конгреса на Българския бизнес блок на 10 декември 1990 г. част от делегатите решават да основат нова партия. По инициатива на Валентин Моллов, Петьо Блъсков, Александър Черпоков и повече от 30 регионални ръководители на Съюза за стопанска инициатива на гражданите /ССИГ/ на 13 януари 1991 г. във Велико Търново се свиква Учредителният конгрес на Българската бизнес партия /ББП/. На I редовен конгрес на партията, състоял се на 4 и 5 април 1992 г., се внасят незначителни промени в устава и се избира ново ръководство. По Закона за политическите партии е регистрирана на 29 януари 1991 г. от Софийски градски съд.

В изборите за Народно събрание /на 13 октомври 1991 г./ участва със самостоятелна листа, но не печели депутатски места.

ББП е отворена към обществото политическа формация, която се стреми да изразява интересите и въжделенията на българския народ. Тя обединява свободни, инициативни хора, вярващи в ценностите на либерализма, икономическата демокрация и технологичния прогрес и отнасящи се с уважение към човешката личност и нейните неотменни и естествени права и свободи.

Ръководни органи на партията са Националният съвет и Изпълнителният съвет. Председател на ББП е Данчо Джиков.

Адрес за контакти: София, ул. "Ал. Батемберг" N 16, вх.Б, ет. 2, тел. 80-04-95.

/Пресслужба "Куриер"/

 

085. ФЕДЕРАЦИЯ НА АНАРХИСТИЧНАТА МЛАДЕЖ /ФАМ/ (26 ЮНИ 1992)

Започва да се възстановява заедно с федерацията на анархистите в България през ноември 1989 г. Учредителното събрание се свиква на 20 май 1990 г.

ФАМ възприема и следва принципите на анархизма за федералистично и свободно бездържавно устройство на обществото. Етапна цел на организацията е популяризирането на анархистическите идеи в общественото съзнание и съдействие за пълното разграждане на тоталитарните структури в България.

ФАМ е противник на обществено-политическото насилие, но дава приоритет на пряката акция и инициатива на широките народни маси в защита на своите интереси.

Ръководен орган е петчленният Координационно-информационен съвет, чиито членове сменят задълженията си на ротационен принцип на всеки шест месеца.

Адрес за контакти:
София, ул. "Верила" N 1, ап.48
Мариола Зяпкова

/Пресслужба "Куриер"/

 

086.

 

087. БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС БЛОК (БББ) (29 ЮНИ 1992)

Идеята за създаването му се заражда в Съюза за стопанска инициатива на гражданите. На учредителна конференция в София на 25 ноември 1990 г. се излъчва Организационен комитет за подготовка на програмните документи. На 10 декември 1990 г. се свиква учредителен, а на 23 февруари 1991 г. - Втори конгрес на Българския бизнес блок. И на двата конгреса част от делегатите напускат поради несъгласие с начините на провеждане на партийните форуми.

БББ си поставя за основна цел в България да бъде изградено проспериращо, демократично и хуманно общество на основата на свободната инициатива, общочовешките ценности и постиженията на човешката цивилизация. Партията е отворена към обществото политическа формация, която изразява интересите на народа, осъществява дейността си с демократични средства и подходи, съобразени със законите на страната и с принципите и традициите на парламентарната демокрация.

БББ е организация на свободните инициативни хора, които вярват в ценностите на либерализма, в икономическата демокрация и в технологичния прогрес.

БББ участва самостоятелно в изборите за Народно събрание, но няма депутати в парламента. Имаше свои кандидати в изборите за президент и вицепрезидент на България.

Партията издава вестник "Бизнесмен".

Ръководни органи са Националният съвет и Изпълнителният съвет. Председател на партията е Жорж Ганчев.

Адрес за контакти:
София, ул. "6 септември" N 1-А тел.: 87-55-18

/Пресслужба "Куриер"/

 

088. БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ  (БДПЕСЩ) (30 ЮНИ 1992)

Възниква в средата на май 1990 г. по инициатива на група съмишленици, напуснали Демократическата партия. На 17 август 1990 г. инициаторите решават да учредят Българска демократическа партия за европейски и световни щати (БДПЕСЩ). На 1 декември 1990 г. в София се свиква Учредително събрание.

Партията се обявява за необременена с минало, нова умерена партия, стояща в центъра на политическия живот. Тя поставя над всичко добруването на народа, бори се за изграждането на България като демократична, парламентарна, с многопартийна система на управление държава. Стреми се към безапелационно възстановяване на Търновската конституция. Тя е за обединена Европа и за Световни щати, които да решат веднъж завинаги националните и междудържавните проблеми.

В изборите за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.) участва със самостоятелна бюлетина, но не печели места в парламента.

Партията се управлява от Национално ръководство. Президент е д-р Иван Гърчев, а председател - Иван Веселинов Шабанов.

Печатен орган е вестник "Европейски и световни щати".

Адрес за контакти:
София - 1463, ул. "Цар Асен" N 94, тел. 51-03-60

/Пресслужба "Куриер"/

 

089. ХРИСТИЯНРАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /ХРДП/ (1 ЮЛИ 1992)

Идеята за създаването й възниква през пролетта на 1990 година, когато християнските партии преживяват особено силни сътресения. Партията се учредява на 7 юли 1990 година след фактическо разцепление на Християнрадикалната партия, предизвикано от вътрешни полтически разногласия. ХРДП е дяснонационалистическа партия от европейски тип и не се изгражда върху религиозна основа. Тя приема християнските добродетели дотолкова, доколкото са демократични и могат да бъдат база за всяко демократично общество. Партията е за парламентарна демокрация с президентска институция, но не изключва възможността за конституционна монархия. Заявява намерения за участие в изборите за Народно събание /13 октомври 1991 г./ със собствена листа, но непосредствено преди изборите се отказва. Ръководен орган на ХРДП е Върховният партиен съвет. Председател на партията е Лиляна Петкова.

Адрес за контакти: София-1111,
ж.к. "Ленин", бл. 40, вх. А, ап.З, тел. 72-93-47

/Пресслужба "Куриер"/

 

090. СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ "СЕРДИКА”   (2 ЮЛИ 1992)

Учреден в средата на март 1991 г. в София. Официално е регистриран по Закона за политическите партии на 3 април 1991 г. от Софийски градски съд. Съюзът не развива дейност. Ръководен орган е Управителният съвет. Негов председател е Йордан Тодоров.

Адрес за контакти:
София, ул. "Козлодуй" N 63

/Пресслужба "Куриер"/

 

091. КОНСТИТУЦИОНЕН СЪЮЗ – ПЛОВДИВ (5 ЮЛИ 1992)

На 14 декември 1990 г. сред група съмишленици начело с Манол Журналов възниква идеята за създаване на общонационална надпартийна обществено-политическа организация, която да се стреми към защита и спазване на конституционния ред. На 5януари 1991 г. на Учредително събрание в Пловдив се създава Конституционният съюз и се приема неговата Политическа програмна декларация. Официално по Закона за политическите партии е регистриран от Софийски градски съд на 20 май 1991 г.

Съюзът се бори за възстановяване на Търновската конституция и отменяне на наложения от чужда окупационна сила референдум от 1946 година. Той се обявява в защита на правата и свободите на гражданите, гарантирани от конституцията и международните конвенции, а също и на правовия ред в страната. Съюзът заема място вдясно от центъра в политическата палитра на България.

В изборите за Народно събрание /на 13 октомври 1991 г./ участва с обща листа на Конфедерация "Царство България", но не печели депутатски места.

Ръководни органи са Експертен съвет и Управителен съвет. Председател на Конституционния съюз и на Експертния съвет е Манол Журналов, а председател на Управителния съвет е Филип Бучков.

Адрес за контакти:
Пловдив, ж.к."Тракия", бл.7, вх.Д, тел.032/83-23-61.

/Пресслужба "Куриер"/

 

092. ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ /ХДС/ (6 ЮЛИ 1992)

През периода ноември-декември 199б г. възниква идеята за създаване на независима организация на граждани. Така на 27 януари 1990 г. в Еврейския културен дом в София се учредява Независимата обществена организация на граждани "Демократичен фронт" /НООГ "ДФ"/, която е регистрирана по Закона за лицата и семейството. На 6 март 1990 г. тя става член на Съюза на демократичните сили /СДС/. На 26 януари 1991 г. се провежда Общо събрание на организацията, на което наименованието й се променя на Християндемократичен фронт /ХДФ/. Под това име на 12 април 1991 г. тя е регистрирана официално от Софийски градски съд по Закона за политическите партии, а на 17 март 1992 г. съдът я пререгистрира под името Християндемократически съюз /ХДС/ в България, прието на V национална конференция на 21 декември 1991 г след фактическото обединяване на териториалните организации на Християндемократичния фронт и на Християндемократическата партия в България.

ХДС се стреми към изграждането на България като съвременна демократична държава със социално пазарно стопанство, основано на свободата на частната собственост, като страна на личната инициатива и отговорност и зачитане на правата на човека. ХДС се стреми да възстанови ценностите на християндемокрацията, традиционни за нашата страна и предполагащи бъдещ просперитет.

Ръководен орган е Координационният съвет. Негов председател е Юлий Павлов.

Адрес за контакти:
София - 1000, бул. "Дондуков" N.34, ет.4, ст.4,
тел. 39-07-91.

/Пресслужба "Куриер"/

 

093. ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ОБЩНОСТ /ХДО/ (22 ЮЛИ 1992)

На 19 октомври 1989 г. се учредява Комитет за защита на религиозните права, свободата на личността и духовните ценности като първата у нас религиозна дисидентска организация с председател отец Христофор Събев. Комитетът е сред учредителите на СДС. На 25 декември 1989 г. е регистриран официално, като по-късно организацията се преименува в Християнски съюз "Спасение”, а след това в Християндемократическо обединение "Спасение". От своя страна съюзът се разделя на две части - Православна мисия като религиозна организация, защитаваща правата на масите, и Християндемократическа общност /ХДО/.

Християндемократическата общност е учредена на 14 февруари 1990 г. с цел обществено-политическата дейност да бъде отделена от религиозно-обществените дела на Християндемократическото обединение "Спасение".

Християндемократическата общност е официално регистрирана по Закона за политическите партии на 22 април 1990 г. от Софийски градски съд.

В изборите за Народно събрание /на 13 октомври 1991 г./ участва с общата листа на Съюза на демократичните сили и получи две депутатски места.

Целта на създаването на организацията е защитата на религиозните граждански права и възстановяване на християнския морал и добродетелност, прочистване на мрачните остатъци от комунистическия режим, участие в политическия живот на страната.

Почетен председател на ХДО е отец Христофор Събев.

Съпредседатели са Стоян Груйчев и Методи Спасов.

Адрес за контакти:
София - 1000, ул."Раковски" N 134
тел. 87-40-60

/Пресслужба "Куриер"/

 

094. ПОЛИТИЧЕСКИ ФОРУМ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ" /ПФП/ (7 ЮЛИ 1992)

Идеята за неговото създаване възниква през септември 1990 г. по инициатива на проф. Сийка Георгиева, Петър Михайлов, Атанас Танков, Димитър Георгиев, Димитър Стойчев, Георги Стършенов, Ангел Моллов и др. На 12 март 1991 г. на Учредителна конференция в София създаването на ПФП е официално обявено. На 21 май 1991 г. организацията е регистрирана по Закона за политическите партии от Софийски градски съд.

ПФ "Преображение" се обявява за пазарно стопанство със застъпен социален елемент, за нови разпределителни отношения, като държавата се превърне в регулатор, стимулиращ развитието на пазара и производството, и ги съобразява с екологичните изисквания.

В изборите за Народно събрание през октомври 1991 г. партията се представи със самостоятелна листа, но не успя да спечели депутатски места. В президентските избори през януари 1992 г. партията издигна кандидатурите на Сийка Георгиева - за президент, и на Станчо Митев за вицепрезидент.

Ръководен орган е Временният национален комитет.

Председател на ПФ "Преображение" е проф. Сийка Георгиева.

Адрес за контакти: София-1421, ул. "Милевска планина" N 4, тел. 66-11-54.

/Пресслужба "Куриер"/

 

095. СЪЮЗ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ /ССБ/ (8 ЮЛИ 1992)

Учреден е на 5 август 1990 г. в София. Официално е регистриран по Закона за политическите партии на 21 май 1991 г. от Софийски градски съд.

Съюзът на собствениците в България е сдружение с идеална цел на български и чужди граждани, частни собственици на имущества и земя в България и в чужбина. Негова основна и главна задача е защитата и развитието на частнособственическите права, интереси и задължения на членуващите в съюза. Настоява със законни средства да бъде върната отнетата след 9 септември 1944 г. частна собственост на законните й стопани. Девиз на съюза е: "Трудът, частната собственост, личната инициатива и организираността - ето ключа на България към Европа!"

Ръководен орган е Националният координационен съвет.

Председател на ССБ е Димитър Панчев.

Адрес за контакти: София - 1000, ул. "Граф Игнатиев" N 2, ет. 3, ст.2, тел. 83-27-98.

/Пресслужба "Куриер"/

 

096. ДЕМОКРАТИЧЕН КРЪГ "БЪЛГАРИ ЗА РАЗУМ И НАЦИОНАЛНА СЪВЕСТ" (8 ЮЛИ 1992)

Партията е създадена по инициатива на Димитър Бутански и група негови сподвижници от град Койнаре. Официално е регистрирана по Закона за политическите партии на 30 април 1991 г. от Софийски градски съд.

Партията се бори за демократизиране на живота в страната с разумни средства и в разумни срокове, без да се стига до социални катаклизми. Тя поставя акцента върху националното самоосъзнаване и възстановяването на националната гордост на българина.

Не развива активна дейност.

Председател на партията е Димитър Бутански.

Адрес за контакти: Койнаре, ул. "Петко Петков" N 15.

/Пресслужба "Куриер"/

 

097. ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДРУЖЕСТВО "БЪЛГАРСКИ ОРЕЛ" (9 ЮЛИ 1992)

Идеята за създаването възниква сред членовете на "Независимото дружество за възстановяване на българската история" през декември 1990 г. Инициатори стават членовете на "Клуб Стефан Стамболов - за възстановяване на българския имидж", с цел да се популяризират българските постижения сред обществото. На 22 април 1991 г. на Учредително събрание се взема решение за създаването на дружество "Български орел". На 24 юни 1991 г. то е регистрирано официално като политическа партия от Софийски градски съд.

Политическа партия дружество "Български орел" е отворена към обществото научно-политическа формация на инициативни хора с високо интелектуално ниво, зачитащи правата и свободата на развиващия се човек, уважаващи ценностите на либерализма и техническия прогрес.

Партията се бори за изграждането на цивилизовано общество, основано на равен старт, на реставрирани исторически корени и легитимен държавен герб, на стопански, интелектуален и технически просперитет, за използване на цивилизовани форми за борба и влияние върху държавната власт, местното самоуправление и общественото мнение.

Партията участва със самостоятелна листа в изборите за Народно събрание /на 13 октомври 1991 г./, но не печели депутатски места.

Ръководен представителен орган на партията е нейният председател.

Почетен и действителен председател е Маргарита Кавлакова.

Адрес за контакти: София, община "Триадица", ул. "Борис Чолаев", бл.41, ап.29, тел.: 58-63-62; 66-76-11.

/Пресслужба "Куриер"/

 

098. ОБЕДИНЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "ПАРТИЯ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ" (10 ЮЛИ 1992)

Идеята за създаването на такава партия възниква непосредствено след 10 ноември 1989 г. Инициативен комитет Йосиф Захариев, Симеон Петков, Гето Василев, Марио Минковски и Гана Василева подготвя нейното учредяване и на 13 януари 1990 г. на Учредително събрание официално е обявено нейното съществуване. По Закона за политическите партии е регистрирана на 12 септември 1991 г. от Софийски градски съд.

Партията си поставя парламентарно-политически цели и действа в съответствие с конституцията и законите на страната. Тя се бори за установяване на действително демократично правителство. Настоява за мирно уреждане на всички спорни въпроси. В областта на селското стопанство предлага да се постигне равновесие между всички видове собствености, да се създадат добри икономически условия за неговото развитие, като бъде подпомогнато с безлихвени кредити. Девизът на партията е: "Справедливост навсякъде, справедливост за всички, работа и хляб за всекиго!"

Партията определя себе си като стояща леко вляво от политическия център.

В изборите за Велико народно събрание /през юни 1990 г./ тя участва с общата листа на Съюза на демократичните сили, но не е била представена в парламента. В изборите за Народно събрание /на 13 октомври 1991 г./ участва със самостоятелна листа, но не печели депутатски места.

Ръководен орган е Управителният съвет.

Председател е Йосиф Захариев.

Адрес за контакти: Тетевен-5700, ул. "Илия Темелски" 10а,
тел.код. 0678; тел. 43-10; 45-12.

/Пресслужба "Куриер"/

 

099. СЪЕДИНЕНИ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ - ДЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕН АЛИАНС (13 ЮЛИ 1992)

Идеята за нейното създаване възниква през пролетта на 1990 г. сред привърженици на Движение "Безпартийни за демокрация". Създаването на алианса става в резултат на формирането на две крила в Движение "Безпартийни за демокрация" - Алианс - демократичен център, и Десен алианс - център, като на базата на второто крило след Учредителен конгрес на 13 януари 1991 г. се обявява учредяването на Съединени демократични сили - десен демократичен алианс. По закона за политическите партии е официално регистриран на 25 септември 1991 г. от Софийски градски съд.

Алиансът обхваща цялостно политическо пространство и се явява алтернатива на всички останали политически партии, независимо от техния политически цвят. Той приема членове от всички партии, включително и бивши членове на някогашната Българска комунистическа партия, които не са обременени с политическа вина. Основна цел, която си поставя партията, е борбата за същинска демокрация без никакви прилагателни към това понятие. Защото демокрацията не може да бъде лява или дясна, социална или антисоциална.

В изборите за Велико народно събрание и за Народно събрание партията не е участвала. Тя излъчи кандидатурите на Кузман Кузманов и Никола Шумарев в президентската предизборна кампания през януари 1992 г.

Ръководен орган е Националният консултативен политически съвет. Председател е Кузман Кузманов.

Адрес за контакти: София-1715, ж.к. "Младост-4", бл. 407, вх.В, ет.8, тел 75-50-98.

/Пресслужба "Куриер"/

 

100. ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ ЛИБЕРАЛИ /ПЗЛ/ /ЕКОЛИБЕРАЛИ/ (14 ЮЛИ 1992)

Идеята за нейното създаване възниква през април 1991 г. след Втората национална конференция на Зелената партия в България. Сред инициаторите са Бистра Филипова, Владимир Дулов, Таньо Козарев, Захари Тошков и други, общо към 56 души, които стават нейни учредители. На събрание в клуб на

СДС в София на 6 юли 1991 г. се обявява нейното съществуване. По Закона за политическите партии е регистрирана официално на 29 август 1991 г. от Софийски градски съд.

Като основна цел Партията на зелените либерали си поставя постоянната защита на демократичната система на управление и устойчивото екологично и социално равновесие в обществото. ПЗЛ изповядва либерална програма и е с десноцентристка насоченост.

Не развива активна дейност.

Ръководен орган е Политическият съвет. Съпредседатели са Бистра Филипова и Владимир Дулов.

Адрес за контакти: София-1000, ул. "Средна гора" N 56, тел. 89-10-68.

/Пресслужба "Куриер"/

 

101. ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - КОНСЕРВАТИВЕН СГОВОР (15 ЮЛИ 1992)

Идеята за нейното създаване възниква през юни 1991 г. сред депутати от Великото народно събрание, между които Стефан Стоянов, Петър Таслаков, Стелиян Стойчев и Братислав Талев. Учредяването й става на 23 юли 1991 г. Официално е регистрирана по Закона за политическите партии на 15 август 1991 г. от Софийски градски съд.

ДП Консервативен сговор си поставя за цел изграждането на България като демократична и правова държава, основана на признаването на естествените и неотменни права и совободи на личността, на принципите на неоконсерватизма - лична инициатива, пазарна икономика, уважение към традиционните народностни ценности - семейство, религия, трудолюбие. За постигането на тези свои цели партията използва мирни средства и упражнява правата си съобразно с Конституцията и със законите на страната.

С решение на Изпълнителния съвет временно не се приемат за членове на партията бивши членове на БКП и БСП и такива, които са подавали молби за членство в тях.

В изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. партията участва с общата листа на СДС - либерали, но не печели места в парламента.

Тя е член на Българския демократичен център.

Ръководен орган е Изпълнителният съвет.

Председател е Стефан Стоянов.

Адрес за контакти: София - 1000, ул. "Любен Каравелов" N. 5, тел. 87-15-38; 88-06-30.

/Пресслужба "Куриер"/

 

102. ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ" (16 ЮЛИ 1992)

Учреден е през юли 1991 г. като политическа формация, имаща право на участие в изборите. Официално е регистриран по Закона за политическите партии на 27 август 1991 г.

Целта, която си поставя политическият клуб, е в историческата драма на посттоталитарното общество, което неизбежно е съпътствано от дълбока криза в обществено-политическия, икономическия живот и в ценностната система, всеки български гражданин да намери своето място и да се бори за оздравяването и демократизирането на обществото, да осмисли дълга си на гражданин и да поеме пряка гражданска отговорност за бъдещето на България.

Партията е за неограничена свобода на икономическите отношения в рамките на закона, за стопански либерализъм, за реални гаранции срещу реставрация на тоталитарно господство, за защита на българската държавност и за духовна толерантност. Тя не е представена в Народното събрание.

Председател на Политически клуб "Конституционен форум" е Огнян Аспарухов.

Адрес за контакти: София - 1000, бул. "Витоша" N.18, тел. 88-12-21, вътр.205.

/Пресслужба "Куриер"/

 

103.  (17 ЮЛИ 1992)

 

104. СЪЮЗ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА (20 ЮЛИ 1992)

Води началото си от Клуба на репресираните, възникнал през септември 1989 година. Учредяването му става на Национална конференция на 7 септември 1991 г. в София. Официално е регистриран по Закона за политическите партии на 11 ноември 1991 г. от Софийски градски съд.

Съюзът си поставя за цел да обхване организационно и идейно всички репресирани и да насочва усилията им към цялостното разграждане на тоталитарната система, към мирен преход към демокрация и твърдо да отстоява политическите и гражданските права и свободи на българския народ в една правова държава като независима организация.

Съюзът участва в коалицията Съюз на демократичните сили като наблюдател, след което замразява членството си в нея.

Ръководни органи са Националният съвет и Националното ръководство /Изпълнително бюро/.

Председател на съюза е Иван Неврокопски.

Адрес за контакти: София-1000, бул. "Дондуков” N 39, ет. I, тел. 87-94-73; 80-04-22.

/Пресслужба "Куриер"/

 

105. БЪЛГАРСКА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ "НАЙЧО ЦАНОВ"   (21 ЮЛИ 1992)

Партията е учредена на 28 август 1991 г. и е регистрирана по Закона за политическите партии на 19 септември 1991 г.

Председател на партията е Асен Колушки.

Адрес за контакти:
София, бул. "Александър Стамболийски" N 114.

/Пресслужба "Куриер"/

 

106. ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ "НОВА БЪЛГАРИЯ" (21 ЮЛИ 1992)

Идеята за създаването възниква през месец декември 1989 г. по инициатива на Емил Соколов, Кънчо Кънчев, Любомир Маринов, Арто Асланян, Стефан Дойчев. Учредителното събрание се провежда на 10

август 1991 г. в София.

Целта на партията е пълна демократизация на България, независимост в рамките на бъдещия Европейски дом, икономически и духовен просперитет на българския народ чрез радикално политико-икономическо разграждане на посттоталитарната система. За постигането й тя ще си служи единствено с мирни средства.

Реставрацията на монархията не е политическа цел на съюза, а национална необходимост.

Девизът на Политически съюз "Нова България" е: "Лоялност, независимост, просперитет".

Ръководен орган е Националният съвет с председател Емил Соколов.

Адрес за контакти:
София, ул. "Васил Димитров" бл.4, вх. В, тел.58-90-38

/Пресслужба "Куриер"/

 

107. ИНИЦИАТИВА ГРАЖДАНСКА НЕЗАВИСИМОСТ   (23 ЮЛИ 1992)

Партията е учредена на 18 март 1991 г. Регистрирана е по Закона за политическите партии през месец юни 1991 г.

Ръководен орган е Централното оперативно бюро с председател Евгения Саман.

Адрес за контакти:
София, бул. "Димитър Петков" N. 134


/Пресслужба "Куриер"/

 

108. ЕСТЕСТВЕНА МОНАРХИЧЕСКА ПАРТИЯ /ЕМП/ (23 ЮЛИ 1992)

Идеята за създаването на партията възниква през март 1990 г. от Антон Сираков, Снежана Калчева, Валентин Милачков, Йордан Берковски.

Учредителното събрание е на 18 септември 1991 г. в Кюстендил, където е седалището на организацията. След два месеца е регистрирана по Закона за политическите партии.

Основа в идеологията на ЕМП е учението за естественото право и се стреми към постигане на обществен ред, съответстващ на природните закони. Приема човешката личност като начална и върховна категория в обществения живот. Не отрича държавната организация, но отстоява правото на човека да си избира тип държава. Държавата трябва да служи на човека, затова партията защитава правото на лична инициатива, която може и трябва да бъде ограничавана само ако накърнява други естествени човешки права.

ЕМП е за царската институция.

Има дясна ориентация.

Ръководен орган е Центърът. Председател е Антон Сираков.

Адрес за контакти:
Кюстендил, ул. "Пирин" N. 19 тел. 2-82-29

/Пресслужба "Куриер"/

 

109. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /БЗНС/ (24 ЮЛИ 1992)

Създаден е на 25 октомври 1991 г., а е регистриран по Закона за политическите партии на 15 януари 1992 г.

БЗНС не си е поставил за цел да създава структури по вертикала и хоризонтала на територията на страната. Регистрацията е с цел да се запази свещеното име Български земеделски народен съюз и ще се предостави на земеделците на обединителния им конгрес.

Съюзът се управлява от ръководство с председател Димитър Баталов.

Адрес за контакти:
София, ул."Витоша” N 18
тел. 88-12-21, вътр.368 и тел. 88-19-51

/Пресслужба "Куриер"/

 

110. НЕЗАВИСИМА СЪСЛОВНА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ (27 ЮЛИ 1992)

Създадена е по инициатива на група интелектуалци от Карлово, между които Недко Кръстев, Николина Канарова, Васил Василев и Любен Зидаров, подкрепени от културни дейци от София, Плевен, Враца, Пловдив. Учредителното събрание се е състояло на 30 септември 1990 г., а регистрацията по Закона за политическите партии е на 6 март 1992 г.

Партията има за задача да обедини чрез пряко членуване и да повиши обществената активност на всички безпартийни български граждани, които на базата на лични кандидатури, издигнати по места, да станат съсловни народни представители. Парламентаристът трябва да бъде авторитетен, образован, с висок личен и обществен морал, експерт и защитник на доминиращото съсловие, свързано с основния поминък на района.

Икономическата политика на конфедерацията е пазарно ориентирана.

Основен девиз е: "Разбирателство, мир, хармония".

Ръководен орган е Централният конфедеративен съвет със съпредседатели Николина Канарова, Васил Василев и Любен Зидаров.

Адрес за контакти:
София, "Ернст Телман" N 92
ПК 420

/Пресслужба "Куриер"/

 

112. ЛИПСВА БРОЙ

 

113. ПАРТИЯ ЗА УМЕРЕН ПРОГРЕС В РАМКИТЕ НА ЗАКОНА (ОБНОВЕНА) (29 ЮЛИ 1992)

Партията е наследник и продължител на идеите и методите на политическа борба на Партията на умерения прогрес в рамките на закона, основана от Ярослав Хашек през 1911 година.

Идеята за създаването е предложена от Румен Белчев, журналист от в. "Стършел”, и е подкрепена от колегите му сатирици и "Стършел" - единствения тогава сатиричен вестник.

Първа публична изява е Манифестът, публикуван в "Стършел" на 29 декември 1989 г., призоваващ биролюбците от страната да се обединят под лозунга "Ние сме в бирариите и сме много".

Пак там е изложена конспективно и първата програма на партията, предвиждаща деидеологизация на бирариите, подобряване качеството на светлото пиво, гарантирано от парламентарна комисия, намаляване цената на бирата, въвеждане дни на безплатна консумация, както и премахване на задължителния депозит за бутилките и като крайна цел - заимстваният от Хашек призив за принудително въвеждане на алкохолизма.

Абсурдността на програмата печели на партията огромен брой привърженици, както и неофициалното й име - БИРЕНА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ.

Следват две години на активна пропаганда сред масите и под тях.

В тоя период партията действа като пародия на всички реално съществуващи политически сили, което не пречи в суматохата доста хора да я вземат насериозно.

Нароилите се в началото на 1992 година пародийни партии, както и загрубяването на политическите нрави принудиха партията да вземе решение за съдебна регистрация, която би й позволила по-активно участие в политическия живот.

Партията бе регистрирана от Софийски градски съд на 3 април 1992 г.

ПУПРЗ (о) си поставя за цел възраждането на България по умерено-прогресивен път и задължително в рамките на все още действащите закони (включително и природни). Друг път за възраждането на страната партията вижда във възраждането на пивоварната промишленост.

ПУПРЗ (о) не се стреми към властта, защото за разлика от всички други партии ясно съзнава, че идването й на власт би докарало страната до пълна и окончателна национална катастрофа.

Партията не се съюзява с никого и против никого поради същата причина.

В избори по принцип не участва поради основателни опасения, че може да ги спечели. Но ако бъде предизвикана, ще издигне свои кандидати с всички произтичащи от това последствия.

Ос[но?]вен партиен лозунг:
ЧРЕЗ СВЕТЛО ПИВО - КЪМ СВЕТЛО БЪДЕЩЕ!

Програмни партийни лозунги:
ВСИЧКИ ТАНКОВЕ - НА БИРЕНИ КАПАЧКИ! (конверсионен)
БИРАТА - ЗА ЕДИН ПО-ХУМАНЕН СВЯТ! (абстрактнохуманен)
ЗА БИРЕН ПРЕХОД! (обществено-политически)

Върховен орган на ПУПРЗ (о) е Националната партийна конференция. Партията се ръководи от 12-членен Координационен съвет. Заедно и поотделно се представлява от своя председател - Георги Гълов, и главния координатор - Румен Белчев.

Вестникът на партията се казва "Камила", двуседмичник, издание на "Стършел" ООД.

Седалище на ПУПРЗ (о) е кафе-аперитив "Фея", София, "Цариградско шосе" N 61.

Телефони за връзка: председател- 44-72-17; гл.координатор - 70-85-54; факс - 443-550.


/Пресслужба "Куриер"/

 

114. ЦЕНТЪР ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СИЛИ (30 ЮЛИ 1992)

Идеята за учредяването на партията е на Милан Дренчев след XXVII извънреден конгрес на БЗНС - Никола Петков (15-16 февруари 1992 г.). На първото събрание (24 март 1992 г.) са присъствали 54-ма съмишленици, приели програмата и устава.

Партията не е в центъра на спектъра от политически организации. Не е и отделен земеделски съюз, няма свои структури. Нейни членове са всички земеделци, които желаят обединението на земеделските съюзи.

Основната цел на центъра е да работи за обединението на всички земеделски сили в една организация. Непосредствената задача е да се организира обединителен конгерс, на който делегатите да са избрани от дружбите от цялата страна. Те ще решат кои ще са в ръководството и какъв ще е пътят на развитие на Земеделския съюз. Когато единството се постигне, Центърът за обединение на земеделските сили ще е изпълнил смисъла на своето съществуване.

Ръководен орган е Управителният съвет с председател Милан Дренчев.

Адрес за контакти:
София, бул. "България" N 98.
тел. 65-10-08

/Пресслужба "Куриер"/

 

115. НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ (31 ЮЛИ 1992)

Партията е приемник на Общонародния комитет за защита на националните интереси с председател Димитър Арнаудов.

Тя е политическа организация с либерално-демократична платформа и практика. Основните й цели са създаването на хуманна европейска държавна система, на общество от свободни, образовани и икономически независими хора, които се стремят към осмисляне и възпроизводство на общочовешките ценности и идеали при толерантност на личностната изява. Националната демократична система да бъде на основата на възраждането на европейската същност на България чрез норми и принципи на политическо мислене и действие в съответствие на европейските представи за национално самочувствие и достойнство.

Политическите и програмните цели на Национална демокрация се осъществяват само и с всички демократични законни средства съобразно приетата от Великото народно събрание Конституция на Република България.

Ръководен орган е Националният ръководен съвет. Председател на партията е Димитър Арнаудов.

Адрес за контакти:
София, жк "Бъкстон" бл. 8, ет. 5.

/Пресслужба "Куриер"/

 

116. СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (3 АВГУСТ 1992)

След като Българската социалдемократическа партия се включи в създаването на СДС-център и след изключването на Иван Пушкаров група членове на БСДП, несъгласни с тези действия, се отделят и създават Социалдемократическа партия. Датата на учредяване е 14 април 1992 г. Член е на СДС.

В Народното събрание има 11 депутати, един от тях е министър в правителството - Александър Александров.

Ръководен орган е Изпълнителното бюро с председател Иван Куртев.

Адрес за контакти:
София, ул. "Врабча" N 10, ет. 2. тел. 65-73-90 и 65-74-13.

/Пресслужба "Куриер"/

 

117. СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ” (4 АВГУСТ 1992)

Идеята за създаването на партията възниква още на 6 юни 1989 година у Милчо Попов, Петър Гогов, Иван Найденов, Огнян Цеков, Луиза Петрова и други изявени привърженици на монархическата идея, заради което са били и репресирани. Регистрирана е по Закона за политическите партии на 10 април 1992 г.

Съюз "Справедливост” е обществена организация на народа и ще съдейства на опозиционните сили за промяна на държавния механизъм така, че да се създадат благоприятни условия за реализиране на отделната личност и за осигуряване на благоденствието на семейството. Организацията има подчертана дясна ориентация. Химн е маршът ”Шуми Марица”.

Съюзът се управлява от Национално ръководство с председател Огнян Цеков.

Адрес за контакти:
София, ул. ”Съборна" N 5, ет. IV тел. 83-21-15

/Пресслужба "Куриер"/

 

118. КОНСЕРВАТИВНА ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ (5 АВГУСТ 1992)

Още през месец август 1991 година членове на Зелената партия в България, несъгласни с политиката й, се отделиха, проведоха национална конференция, която прерасна в учредителен конгрес (2 април 1992 г.). Зелената партия в СДС реши да се преименува в Консервативна екологична партия и на 21 април под това име беше регистрирана по Закона за политическите партии.

Основните насоки на организацията са екология, дясна ориентация и елитарност (в смисъл на професионализъм). В програмните цели и задачи се преплитат консерватизъм и екология: утвърждаване на парламентарната демокрация, развитие на гражданското общество, възраждане на частната собственост, връщане към традициите в бита на българина, свързани с природосъобразния начин на живот, възстановяване на нарушеното екологично равновесие, развитие на силна икономика като условие за силна екология, утвърждаване на индивидуалното частно земеделско стопанство, проникването на екологията във всички сфери на човешката дейност, интегриране на България в европейските и в световните структури.

С листата на СДС Консервативната екологична партия има четирима депутати в Народното събрание. От тази партия е председателят на Министерския съвет и председател на Националния координационен съвет на СДС Филип Димитров.
Ръководен орган на партията е Националният съвет с председател Христо Бисеров. Адрес за контакти:

София, ул. "Раковски” N 134 тел. 65-70-21

/Пресслужба "Куриер"/

 

119. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ (БЗНС "Н. ПЕТКОВ" В СДС) (6 АВГУСТ 1992)

През октомври-ноември 1991 г. сред инициативна група от 10 души съзрява идеята да се създаде нова земеделска партия. По-късно тя решава да възстанови членството на БЗНС - Никола Петков в СДС, но тъй като това не се постига, групата създава нова политическа организация.

На 16 декември 1991 г. Софийската градска конференция (с представителство на 22 общини) предложи да се свика национална конференция на земеделците, гласували със синята бюлетина за народни представители в парламента. На конференцията (21 декември 1991 г.) се създаде Национално движение БЗНС "Никола Петков" в СДС. След като реформаторите от БЗНС - Никола Петков не бяха допуснати на 27-я му конгрес, те свикаха национална конференция, която прерасна в учредителен конгрес (29 март 1992 г. - София) на партията БЗНС "Никола Петков" в СДС. Съюзът е регистриран по Закона за политическите партии на 17 май 1992 г.

От 14 април 1992 г. е редовен член на СДС.

Това формирование не е нито съсловно, нито класово, а общонационално, в което членуват равноправно представители на всички социални слоеве. Според своята програма - да заема десноцентристкото ппространство от политическия спектър в България - утвърждава частната собственост като свещена и неприкосновена и защитава интересите на собствениците. Приоритетно значение придава на частното земеделие от фермерски тип, както и на кооперациите, сформирани от свободно обединилите се собственици. Ще съдейства за развитието на отраслите, свързани със земеделието - хранително-вкусовата и леката промишленост, туризма, както и на обслужващите клонове на науката.

Като демократична организация подчертава индивидуалната роля на личността, която е основата на общественото развитие. Особено място отрежда на културните, духовните и религиозните традиции на българския народ. Отърсил се от политическата обремененост на земеделските движения, съюзът е с поглед към развитието на българското земеделие - изравняване на земеделските пенсии с останалите, осигуряване на ниски лихвени кредити за период от 5 и повече години, освобождаване от мито на вносната техника и други.

БЗНС "Никола Петков" има 7 депутати в Народното събрание.

Ръководен орган е Изпълнителният съвет. Председател на партията е Георги Петров.

Адрес за контакти:
София, ул. "Раковски" N 134.
тел. 65-70-81

/Пресслужба "Куриер"/

 

120. ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ОБКП) (7 АВГУСТ 1992)

След няколко неуспешни опита да се обединят комунистите в една партия, по-голямата част от Секретариата на Централния комитет и на Централната контролно-ревизионна комисия на Българската комунистическа партия с първи секретар Владимир Спасов решиха да се създаде нова партия. Учредителният конгрес се състоя на 21 декември 1991 г. в София на ул. "Позитано” N 20. Регистрирана е по Закона за политическите партии на 25 май 1992 г. с името Обновена българска комунистическа партия.

Тя е марксистко-ленинска партия на работническата класа, трудещите се селяни, научно-техническата и художествено-творческата интелигенция, на служещите и на всички трудови хора. ОБКП не се бори за власт, а води трудовия народ към власт.

Новите моменти в нейната програма, заради които е наречена "Обновена”, са: осъжда деформациите, извращенията, престъпленията, извършени до 10 ноември 1989 г. и след това, като се отказва от всякакъв вид насилие в случай че дойде на власт; отрича личното отмъщение като поведение на властимащите; признава създадените през периода 1944 - 1989 г. производителни сили като дело на трудещите се, а не на БКП; членове на организацията могат да станат само неопетнени в миналото хора, които да дават на обществото повече, отколкото получават от него; спазване на принципите на колективния метод на работа и ръководство; истинска защита на социално слабите; уважение и толерантност към останалите политически сили, зачитане на мнението на инакомислещите и съобразяване с тяхната критика.

От месец август 1992 г. започна да излиза вестникът на партията - "Работническо дело”.

Ръководен орган е Централният комитет с първи секретар Гено Влахов.

Адрес за контакти:
София, бул. "Борис III” N 54, бл.6, вх.В
София 1408 - ПК 68
тел. 70-82-11 Христо Арнаудов

/Пресслужба "Куриер/

 

 

СИНДИКАЛНИ

 

01. КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ  СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ (КНСБ) (28 СЕПТЕМВРИ 1992)

Началото се поставя на Пленум на Централния съвет на Българския професионален съюз (БПС) на 25 ноември 1989 г., когато профсъюзите се обявяват за независими от политически организации, държавни органи и административно-стопански ръководства. Те приемат наименованието Независими български професионални съюзи. Състоялият се на 17 февруари 1990 г. XI извънреден конгрес на профсъюзите прераства в Първи учредителен конгрес, който утвърждава новата структура и новото наименование на организацията - Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Това е окончателното скъсване на синдикалната организация с казионното предназначение на профсъюзите, определено им от тоталитарната държава.

Конфедерацията е доброволно обединение на самостоятелни и равнопоставени федерации, отраслови, браншови и териториални синдикати, професионални и професионално-творчески организации, както и на други организации със синдикална насоченост, които приемат нейния Устав. Формира се от общо 74 колективни членове - основни и асоциирани. Функционира на основата на следните принципи: доброволност на участието, равнопоставеност на членовете, демократично определяне на целите и тяхното съвместно реализиране, организационна и финансова самостоятелност на членовете и синдикална солидарност, изборност и мандатност на ръководните длъжности.

КНСБ си поставя като основна цел представителството и защитата на основните социални и трудови интереси и права на своите членове, при съобразяване с нормите на действащото национално законодателство, на международните трудови конвенции. Тя и нейните членове са независими от политически партии и организации, от органи на държавната власт, от организации на работодателите и от всички други обществени и синдикални организации, движения и сдружения.

От останалите синдикални организации КНСБ се отличава с мястото, което заема в социално-обществения живот, превеса в количеството на членската маса, стратегията и тактиката за постигане на целите, които си поставя.

Конфедерацията обединява повече от 1 800 000 трудещи се от различни стопански сфери на дейност.

Ръководни органи са Координационният съвет, който включва председателя, заместник-председателите, изпълнителните секретари и председателите на основните членове на конфедерацията, а също и Изпълнителният комитет - в него влизат председателят, заместник-председателите, изпълнителните секретари и членове, избрани от Координационния съвет.

Председател е проф. Кръстьо Петков, а заместник-председатели са: проф. Светослав Ставрев, Диана Дамянова, д-р Желязко Христов и Иван Нейков.

Печатни органи са вестник "Труд" и месечните синдикални издания "Синдикална практика", "Кореспондентско обучение" и "Как живеем".

Към конфедерацията работи Институт за социални и синдикални изследвания.

Адрес за контакти: София-1000, пл. "Македония" N 1, тел.: 87-00-77; 86-65-01; 86-65-05.

/Пресслужба "Куриер"/

 

02. КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" (29 СЕПТЕМВРИ 1992)

На 8 февруари 1989 г. в Пловдив няколко ентусиасти, сред които са д-р Константин Тренчев, поетите Петър Манолов и Николай Колев, художниците Христо Генев, Диана и Димитър Бояджиеви, археологът Николай Маджев, философът Огнян Велчев и студентката по медицина Кояна Иванова (по-късно Тренчева), възниква идеята за създаване на сдружение, което да защитава основните социални и трудови права на интелектуалците. То обаче надхвърля по обхват първоначалния замисъл и се учредява под името Независим профсъюз "Подкрепа", като алтернатива на тясно обвързаните с партийно-държавната структура Български професионални съюзи (БПС). На 28 октомври 1989 г. се преобразува в Независима федерация на труда "Подкрепа", а Националната конференция на 17-18 март 1990 г. в София прераства в Учредителен конгрес на Конфедерацията на труда "Подкрепа".

Основни принципи, върху които се гради дейността на конфедерацията са: независимост, представителност, демократичност. Нейният основен девиз е: "Хляб, мир, свобода!"

Най-важните задачи, които конфедерацията има амбицията да решава, са в областта на трудовата заетост и намаляването на безработицата, възстановяването на реалните параметри на цената на труда и неговото съответно заплащане, постигането на гарантиран работен ден и отпуски съгласно европейските и световните стандарти, създаване на нова, модерна система за социално осигуряване, защита на интересите на работниците и служителите в процеса на приватизацията. КТ "Подкрепа" е първата синдикална организация у нас, която издига за свой ръководен принцип трипартизма в областта на социалното партньорство.

Конфедерацията се изгражда на принципа на свободното федериране на автономни професионални организации и регионални съюзи, създадени на основата на демократичността, децентрализацията и взаимодействието, като структурните единици са изградени задължително на професионален (браншов) и териториален принцип. В настоящия момент Конфедерацията на труда се състои от 35 синдикални регионални съюза и 33 професионални организации с обща численост около 800 000 членове.

Ръководни органи са Конфедеративният съвет, който включва председателите на всички регионални и професионални синдикални организации и Изпълнителният съвет, в който влизат президентът, вицепрезидентът и 11 конфедерални секретари.

Президент е д-р Константин Тренчев, а вицепрезидент - Олег Чулев.

Печатен орган е вестник "Подкрепа".

Адрес за контакти: София-1000, ул. "Ангел Кънчев" N 2 тел. 85-61
факс 87-58-42
телекс 24-598

/Пресслужба "Куриер"/

 

03. НАЦИОНАЛЕН СВОБОДЕН СИНДИКАТ "БИЗНЕС" (НСС "БИЗНЕС") (30 СЕПТЕМВРИ 1992)

Идеята се ражда през 1988 година, но едва на 10 октомври 1989 г. се организира първото събрание за учредяване на синдиката. Поводът е желанието да се премахне голямата и тромава нормативна уредба, която пречи на търговията и на ресторантския бизнес и която би унищожила професионализма. На първата национална конференция, състояла се на 10 февруари 1990 г. в София, се създава Национален професионален съюз "Бизнес" и е приет уставът. Профсъюзът е регистриран по Закона за лицата и семейството на 24 април 1990 г. На Третата национална конференция (29 април 1992 г. в София) делегатите гласуват промяна в името - национален свободен синдикат "Бизнес" - и промяна в обхвата на синдикалната дейност - в индустрията, търговията, туризма и занаятите.

НСС "Бизнес" е сдружение с професионални цели, което организира на доброволни начала работници и служители, български граждани, които работят в страната или в чужбина, от системата на туризма, хотелиерството, ресторантьорството, готварството без значение дали са от столове, кухни, ведомства или фирми. В организацията могат да членуват и неработещи специалисти, профилирани в тези дейности, както и служители на техническите служба от бранша. Основната цел на профсъюза е защитата на правата и интересите на членовете си и на трудещите се от тази сфера във връзка с трудовата заетост, условията на работа, възнаграждението, социалното осигуряване, защитата при съдебни производства, свързани с професионалната дейност.

НСС "Бизнес" има грижата за повишаването на професионалната квалификация на членовете си, за създаване на добри отношения между производители и потребители според изискването на дадения момент, за възстановяването на работоспособността чрез въвеждане на правилен режим на труд и почивка. Профсъюзът търси най-ефективни решения за повишаване на жизнения стандарт не чрез механично увеличаване на заплатите, а чрез създаване на база за това - преминаване към получастни пазарни механизми чрез даване на обекти под наем, докато се стигне до пълното приватизиране на икономиката.

НСС "Бизнес" съдейства на всички органи на държавната власт и управление при изготвянето и приемането на нормативни актове, които засягат трудовата дейност на членовете му, които ще утвърдят свободния пазарен механизъм, конкуренцията и правото на избор на потребителя.

Печатен орган на синдиката са вестник "Пет звезди" и списание "Хотели, ресторанти и барове".

Ръководен орган на НСС "Бизнес" е Управителният съвет с президент Асен Чаушев. Адрес за контакти:
София, ул. "Аксаков" N 9 тел. 88-30-20

/Пресслужба "Куриер"/

 

04. НАРОДЕН ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО” (1 ОКТОМВРИ 1992)

Започва да се организира в края на август 1990 г. по инициатива на повече от 100 самостоятелни профсъюзни организации, които не приемат платформите на КНСБ и на КТ "Подкрепа". Учредява се на национален конгрес на 6 ноември 1990 г. в София в присъствието на 284 делегати от цялата страна. Регистриран е по Закона за лицата и семейството на 26 декември същата година.

НП "Единство" е непартийно синдикално-кооперативно обединение с отворена структура, което защитава свободата на труда, интересите, социалната сигурност на хората на физическия и на умствения труд, автономността на работника като личност. Основен принцип е отказът от синдикален екстремизъм, от анархосиндикалистки действия, от претенциите за изключителност и единственост. Търси разбирателство и диалог с правителството, с държавните органи на всички равнища, с политическите сили и движения от целия спектър на политическия живот и с другите синдикални организации.

НП "Единство" смята, че трите вида собственост - държавна, кооперативна и частна, са класическите стопански форми на екстензивно индустриално и селскостопанско производство, характерни за миналия век. В днешно време е нужна многослойна смесена икономика, широко използване на кредита и лизинга в предприемачеството, акционерната собственост, семейните фирми, груповите кооперативни сдружения. Това ще осигури гъвкава икономика на малките форми, на средните и дребните фирми, ще унищожи илюзията за социалното равенство, ще превърне собственика, предприемача и работника в едно лице.

НП "Единство" е за създаването на модерен Кодекс на труда, на национална фондация "Работник", на национален синдикален фонд "Безработни", на Българско кооперативно синдикално сдружение на малките и средните фирми, на Българска синдикална банка, на Работническа спестовна каса, на социален фонд "Синдикална взаимопомощ". Социалната насоченост в дейността на профсъюза е и към изграждането на собствена мрежа от здравни пунктове и стоматологични кабинети, на Работнически здравен комплекс, използването на почивната база на бившите казионни профсъюзи.

Организацията издава вестник "Единство" и списание "Съгласие".

Управляващ орган на Народен профсъюз "Единство" е Националният ръководен съвет. Председател на профсъюза е Огнян Бонев.

Адрес за контакти: София, ул. "Московска" N 5 тел. 88-53-46

/Пресслужба "Куриер"/

 

05. НАЦИОНАЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ (НПС) (2 ОКТОМВРИ 1992)

Възниква като отговор на конфронтацията между изпълнителните органи на Конфедерацията на труда "Подкрепа” и синдикални и регионални организации. Развръзката идва с решението на Конфедеративния съвет на КТ "Подкрепа" да изключи някои синдикални формирования и длъжностни лица. На 5 януари 1992 г. в София 14 организации подписват Съюзен договор за създаване на Национален професионален съюз "Подкрепа". Той се обявява за връщане към принципите на синдикализма, прокламиран още при създаването на КТ "Подкрепа" (тогава наричана независимо професионално сдружение "Подкрепа"). Временните органи - Секретариат и Контролна комисия - подготвят и провеждат учредителния конгрес на 28 и 29 март 1992 г. в Русе. Организациите Синдикална федерация "Геология, металургия, химия - Подкрепа", регионалните организации "Подкрепа” в Русе и Търговище, регионалните професионални синдикати "Подкрепа" в Панагюрище и Раднево, СФ "ГМХ-Подкрепа" - Бургас, Железничарският професионален съюз "Подкрепа", Моряшкият синдикат "Подкрепа" - Бургас

избират ръководство и приемат Статута (Устава). В документа се подчертава главната задача на синдиката: да се създаде нова система за социално партниране, съобразена с автономността на синдикалните организации и работодателите, освободена от политическите пристрастия, работеща в името на реалните интереси на трудещите се.

Като доброволно сдружение на независими синдикални формации, които имат свой устав, програма и учредителни документи, организационна, финансова и юридическа самостоятелност, НПС има за цел да обедини усилията им за ефикасна защита на правата в областта на трудовата заетост, възнагражденията на труда и условията на труд; за подобряване на социалното, битовото и здравното осигуряване на членовете и на техните семейства, за гарантиране на ефективно представителство пред държавните и административните органи и институции, пред работодателите, пред обществените организации в страната и в чужбина.

НПС е за свободна пазарна икономика, за политически плурализъм, за бързо излизане от кризата, в която се намира България. За политически партньор синдикатът има Съюза на демократичните сили, чиято предизборна платформа смята за подкрепена от по-голямата част от българското общество.

НПС е за синдикализъм с либерална насоченост, за синдикален плурализъм в страната, за прегрупиране на синдикалното движение според прегрупирането на социално-икономическите интереси на населението, за участие в управлението на фирмите по подходящ начин.

НПС обединява 19 синдикални формации, изградени на регионален и браншов принцип, с около 60 000 членове. Основните му структури са в автомобилния, водния и жп транспорт, в химическата и металургичната промишленост, в здравеопазването, образованието и в някои фирми в тежката промишленост и във военнопромишления комплекс.

Ръководен орган е Съюзният съвет, в който членуват по един представител от всяка съюзна формация. Президент на НПС е Пламен Даракчиев.

Адрес за контакти:
        София, ул. "Христо Белчев" N 8, ет. IV тел. 81-42-28

/Пресслужба "Куриер”/

 

06. СЪЮЗ НА ЗАНАЯТЧИЙСКИТЕ СДРУЖЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ (5 ОКТОМВРИ 1992)

На 30 юни 1990 г. в София е възстановен Занаятчийският съюз, създаден през 1919 г. и забранен през 1951 г. заедно с унищожаването на частната собственост. Инициативата за провеждането на Националната конференция на съюза е на Георги Чалъков, Александър Спасов, Георги Цеков, Александър Ненчев, Илич Цветков.

Съюзът на занаятчийските сдружения в България организира членовете си в сдружения, като досега има свои секции в около 7 бранша и 15 регионални съюза. Взаимопомощта между отделните формирования и защитата на професионално-икономическите интереси на занаятчиите са основните задачи. Стимулирането на дребното и средното производство, развитието на някои позабравени занаяти, подготовката на кадри в специални занаятчийски професионални училища, курсове, институти са едната страна на работата на съюза. А другата, която е и отличителната, е проучване на пазара, осигуряване на информация за качеството, цените и начина на доставяне на материалите и на готовата продукция; общи доставки за браншовите кооперации на материали, инструменти и машини; при нужда урежда взаимоотношенията между занаятите в секцията, между майсторите в занаятите, както и между техните помощници; следи за правилното прилагане на законите, които се отнасят до занаятчийството.

Извънредният конгрес, проведен на 19 септември 1992 г. в София, реши основният документ за съюза да бъде уставът, приет от Занаятчийския съюз през 1919 г.

Организацията е учредител на фондацията "Фонд за подкрепа и грижи за българските занаятчии".

Ръководен орган на Съюза на занаятчийските сдружения е Управителният съвет с председател Георги Чалъков.

Адрес за контакти:
София, хотел "Европа палас", зала 1
тел. 88-18-61 /вътр. 217/

/Пресслужба "Куриер"/

 

07. ОБЩНОСТ НА СВОБОДНИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ (ОССОБ) (6 ОКТОМВРИ 1992)

Създадена на 14 януари 1992 г. в София като доброволно обединение на равнопоставени, независими и самостоятелни синдикални организации, които да осъществяват съвместни синдикални действия за постигането на синдикални цели. Ръководството се осъществява на ротационен принцип. Организациите съучредителки, членуващи в общността, съгласно приетия статут нямат право да членуват в други синдикални федерации или конфедерации.

Съучредители-членове на ОССОБ са:

- Синдикален академичен съюз (САС) в Българската академия на науките. Той е създаден на 6 март 1990 г. в София. Ръководен орган е Изпълнителното бюро. Председател е Ермак Димов. Адрес за контакти: София-1000, ул. "7 ноември" N 1, БАН; тел. 87-96-16; 80-14-64.

- Съюз на енергетиците в България (СЕБ). Създаден на 12 март 1990 г. в София. Ръководен орган е Съюзният съвет, а изпълнителен - Оперативното бюро. Председател е Станислав Танев. Адрес за контакти: София-1000, ул. "Триадица" N 8; тел. 87-34-17.

- Моряшки професионален съюз (МПС). Създаден е на 10 януари 1990 г. във Варна. Ръководен орган е Управителният съвет. Председател е Иван Велков. Адрес за контакти: Варна-9000, п.к.262; тел. 052/22-21-55; факс. 052/23-70-09.

- Съюз на независимите синдикални организации в трамвайния транспорт (СНСОТТ). Създаден е на 27 април 1990 г. в София.

Ръководен орган е Съюзен координационен съвет (СКС).

Председател е Антон Копринаров. Адрес за контакти: София-1233, бул. "Мария Луиза" N 193; тел. 3-12-51 вътр. 350, 276, 267.

Общността има отворен характер и към нея могат да се присъединяват и други самостоятелни професионални и синдикални организации (съюзи), подписали Учредителния протокол и Статута на общността.

/Пресслужба "Куриер"/