Проект “Пловдивско Общо събрание” (1998 г.)

Този сборник се издава от Сдружението за възраждане на Пловдив с подкрепата на Институт за устойчиви общности - Вермонт и Американската агенция за международно развитие в рамките на Програма ‚Демократична мрежа” (Проект “Пловдивско Общо събрание”). Изразените мнения са на авторите и не отразяват непременно възгледите на ИУО и ААМР.

 

Защото задкулисните договорки между елитите бяха публична тайна и практика, на която дори редовите депутати не можеха да се противопоставят. Усещайки до голяма степен показната представителност на системата, разочарованието бързо обхвана милиони българи - в парла­ментарните избори милиони не гласуваха, а в местните през 1995-та дори в силно политизиран град като Пловдив участваха под 47% от избирателите! А известно е, че парламентарно-представителната система започва тревожно да пука и скърца, щом активността на избирателите доближи или дори падне под 51%. Извеждайки своята легитимност от презумпцията за изпълняване волята на мнозинството, представителните органи извед­нъж я губят, щом това мнозинство откаже да гласува. Съмнението, че те вече представляват мнозинството, е повече от основателно. Още повече ако се имат предвид, многобройните доказателства, които ясно показваха, че дори голяма част от гласувалите за една или друга листа са също сторили това от немай-къде, без убеждението, че именно кандидатите в листата са неговите избраници. Ясно стана също, че стига един парламент /същото важи за всеки общински съвет/ да поработи година-две, за да падне доверието в него катастрофално - да припомняме ли, че за 36-то Народно събрание то падна до 8%, а за 37-то - до 6% ? И то при презумпцията, че там са “представителите“ на народа, които имат право да решават вместо него, защото имат доверието му да го представляват!

Личното ми убеждение (основано и на политическия ми опит покрай ВНС), че представителните форми на демокрация не осигуряват адекватно на народната воля решаване на проблемите, имаше теоретичната подкрепа на може би най-влиятелния днешен футуролог - Алвин Тофлър. В неговата знаменита 'Третата вълна“ вредността от запазването на партийно представителната система в изменящите се постиндустриални общества е така убеди­телно доказана, че само ограничени консерватори или много заинтересовани от привилегированото си положение в системата люде, могат да се противопоставят на реформи в посока /полу/пряка демокрация.

Ето как преди 1-2 години с група съмишщленици от Сдружението решихме да оформим по-представително моя проект за “общоградско събрание“ или “мини-рефрендуми“ и да кандидатстваме с него пред международна програма или фондация. Местното самоуправление е най-подходящо за първи експерименти с пряка демокрация: избираме Пловдив. Програма “Демократична мрежа“ ни разбра и подкрепи проекта . Така през зимата на 1997-1998 г. “Пловдивско Общо събрание“ се роди.

Новородено с бъдеще, убеден съм.

ПЛОВДИВСКО ОБЩО СЪБРАНИЕ“ - ПЪРВИЯТ ОПИТ

Първоначално проектът ни бе провокиран от наново появилата се гражданска апатия и неадекватното представяне на интересите на различни слоеве чрез т.нар. "представителни органи” на днешната политическа система. Както доказват редица изследвания през последните години, около половината от българите не се чувстват адекватно представени във властта - нито една политическа сила /а у нас изборите не са мажоритарни, за личност, а са пропорционални - с партийни листи/ те не посочват като „своя“. Това отчуждение бе характерно дори и за Пловдив - град с много силни  демократични тенденции и политизираност - и се изрази както в неучастие в местните избори на над 53% от избирателите (при 79% неразчитащи на местната власт за решаване на градските проблеми!).

Впрочем, проблемът съвссем не е само български. Демокрацията не е състояние, а непрекъснат процес, за нея трябва да се води битка всеки ден - съвсем не стигат избори през 4 години! и дори за американските представителни институции Джон Гарднър, основателят на "Обща кауза”, казва, че те не са “инструменти на общото желание". Уважавани мислители, като авторитетния футуролог Алвин Тофлър, обясняват пропукването на партийно-представителната демокрация с избуяването на една нова цивилизация - тази на “Третата вълна ” - която не може да се задоволи с отеснелите политически институции, родени през 18-ти век. Причините за това накратко са:

  • демасовизирането на обществото, което води до разпадане на старите големи групи хора с общи интереси /напр. класите/ на множеството “'малцинства ", както и динамичната промяна на съотношенията на малцинствата, появата на нови проблеми, по които групите разцепват и т.н. - всичко това води до невъзможност някой адекватно да представлява, и то за сравнително дълги периоди големи групи хора;

  • прекъснатият”, само от време на време включван - през цели 4 години! - механизъм на демокрацията чрез класическата система на национални и местни избори. Няма система, която да осигури на избирателя оттегляне на доверието към “представителя" и прехвърляне на друг, примерно, година след изборите. Дори българската практика доказа пълния срив на доверие към избранците на втората година от мандата им. Докато народът се произнася веднъж на 4 години (и ако гласува “против” старите си любимци не е много ясно дали заради грешните им ходове отпреди 3 години или заради поредния скандал отпреди месец-два) , то “групите за натиск”, всякакви лобисти, хора с много пари и особено големият, опитен и силен стар бюрократичен апарат, могат да въздействат на народните представители буквално ежедневно.

 

Един механизъм на полупряка демокрация, който би осигурил както редовното допитване до гражданите, така и гаранция срещу корумпрането на властовите органи от заинтересовани лица (очевидно никой не може да подкупи хиляди хора!), е нашият проект за Пловдивско Общо събрание. Основан на някои разработки на Алвин Тофлър, Тиъдър Бекър и др., в него има и някои съвсем оригинални елементи. Лесно може да се разбере същността му, ако си припомним, че класическият референдум е изключително скъпо начинание - и той, като едни избори, изисква стотици избирателни комисии /за град като Пловдив с над 500 избирателни секции/, безброй бюлетини, пликове, охрана и т.н., а и загубата на 2-3 часа от стотици хиляди граждани. За Пловдив цената на един референдум е приблизително 350 хиляди лева. Поставихме си за цел да постигнем резултата от един референдум, но с десетки пъти по-малко средства. Смисълът от референдум е ясна - да разберем мнението на избирателите по важен за града проблем. Защо тогава да не използваме представителна извадка от пловдивското население, чието мнение с изчислима точност ще отговаря на мнението на всички пловдивчани, а трябва да губим времето на стотици хиляди, да изхарчим стотици милиони и... в крайна сметка да нямаме референдум, защото при подобни трудности нито един Общински съвет (въпреки наличието на специален закон за допитване до народа и съответните правомощия) не би се решил да си създаде толкова трудности. Идеята ни предвиждаще:

  1. Да се използва свръхкоректна представителна извадка.

  2. Попадналите в нея пловдивчани не само да бъдат уведомени, но и да получат богат набор информационни материали по референдумния проблем, дори по-подробен от този за съветниците и задължително с обективно, равномерно представяне на противоположните гледни точни!

  3. Поканените да гласуват да имат възможност по избор, или да дойдат за дискусия в една зала и там да гласуват, или да пуснат бюлетините си по пощата.

  4. Общинският съвет да приеме мнението на пловдивчани от „мини-референдума“, както нарекохме допитването до представителната извадка, но като също гласува по референдумната тема. Решението влиза в сила ако и гражданите, и съветниците са гласували „за“ едно и също решение. (Донякъде като две камари.) Ако не – проекторешението се връща за доработване и за ново разглеждане в сесия на съвета, когато може да бъде прието само при наличие на квалифицирано мнозинство.

Очевидно е, че при тази система ние разглеждаме попадналите в предварителни прогнози - до 1000 души) като участници в един широк „Обществен съвет" , който е донякъде аналог на “втора камара" на съществуващия Общински съвет. И съвсем ясно е, че Пловдивския Общински съвет в целесъобразността на нововъведението, с което, трябва да се признае, се стеснява обхвата на неговата власт.

(Пловдивският Общински съвет действително прие нашето предложение и реши да промени Правилника си за работа, за да даде реална тежест на гражданския вот, като прие общински решения, противоречащи на тези на представителната извадка, да могат да се взимат само с квалифицирано мнозинство !)

Целите на експеримента и тяхното изпълнение:

Да се експериментира моделът на Пловдивско Общо събрание като пример за пряка демокрация - Пловдивско Общо събрание бе създадено от 1000 случайно избрани граждани /представителна извадка/, периодически подменяни, вече гласували в две “сесии", чийто вот е признат за задължителен от Общинския съвет.

Да раздвижи пловдивчани и им вдъхне увереност в постижимостта на гражданските действия, като демонстрира по впечатляващ начин как властите се съобразяват с ясно изразеното обществено мнение - Ярък пример за това “съобразяване на властите с общественото мнение” са приетото решение на Общинския съвет за промяна в Правилника за дейността си, с което се признава за задължителен за съветниците вота на гражданите от “мини-референдумите“, постигнатото съгласие на Постоянните комисии на Общ. съвет с резултата от Първата “сесия” и внасяне на съответното проекторешение в дневния ред на следващата сесия.

Да закрепи сред представителите на местната власт демократични рефлекси на зачитане мнението на съгражданите - посочените по-горе примери за решенията на Общинския съвет, постоянните комисии и пр., както и убеденото сътрудничество на ръководството на Общ. съвет за провеждане на експеримента и поощряване на гражданската активност.

Да се вземат решения по няколко най-важни проблема съвместно от гражданското събрание и изборните органи - Точно това се случва в Пловдив тази пролет - след гласуването на пловдивско Общо събрание по темите “Бездомни кучета" и “Създаване на екополициядвете теми се гласуват и на сесии.

Да повиши гражданското самосъзнание и насърчи политическото, но не тяснопартийно, мислене и действие ... - не бе отбелязана никакво политизиране на проблемите по време на срещите “на живо" /сесиите/ на Общото събрание; напротив, съгласно протоколите десетките изказвания на участници показват именно признаци за нарастващо гражданско самосъзнание и готовност за общи усилия в преодоляване на общоградски, или квартални ппроблеми.

Да установи нови форми на сътрудничество между НПО и властта... - израз на постигнатите нови форми са създадения Обществен съвет за провеждане на експеримента "пряка демокрация ”, с участие на Общината и НПО, както и установените взаимоотношения по приемането на "горещите теми” на града като предмет на референдум; предоставяне на необходимите данни и на резултатите от референдумите на общинските съветници, вкарване на съответните предложения като проекторешения в денвния ред на Общ. съвет и, разбира се, гарантираното зачитане на вота на чисто гражданския нов орган - Пловдивско Общо събрание.

Търсените резултати от нас: Пловдивчани да се убедят, че:

  • общественото мнение не е просто празен звук или добро пожелание, а реална, облечена в нормативна уредба и ставаща все по-мощна сила, която не се приема от властта само “за сведение" /както е в случая с обичайните проучвания/, а като задължителна!

  • утвърждават се демократичните рефлекси сред представитгелите на местната власт /приетото решение за съобразяване с резултата от колективното мнение на представителната извадка бе гласувано от над 30 общински съветника, срещу само 2 "против" и 4 въздържали се! Същевременно представители както на Общинския съвет, така и на общинската администрация откликнаха на поканите за срещи и разясняване на някои страни от дискутираните теми по време на т.нар. "сесии" на общоградското събрание./

  • оправянето на градските проблеми не зависи само от някой “горе ”, а и от самите граждани, от техните усилия, гражданска дързост и достойнство, и труд . /Това пролича от направените десетки предложения по двете референдумни теми по време на “живите” сесии на ПОС и най-вече по ясно изразената готовност на част от явилите се открито и активно да се включат в евентуално създадена мрежа от граждански активисти на квартално, микрониво!/

  • горещи общоградски проблеми могат да бъдат решени експедитивно без да се чака - така чисто гражданската инициатива да се намали броят на бездомните кучета в Пловдив и да се въведе института на екоинспектората се превръща в решение, скоро - навярно и ще бъде изпълнена от общинските органи. Един блестящ пример как Общината действа по инициатива и в интерес на гражданите – така, както те самите разбират това.

  • ■ между гражданите и техните свободни сдружения, от една страна, и общинските власти, от друга, могат да бъдат установени нови форми на взаимодействие . С една дума цялостното въздействие от началния етап на проекта е в укрепване вярата на гражданина, че от неговата активност не само има смисъл, но и единствено чрез нея може решително да се подобри качеството на живота в родната община. Според нас експериментът бе успешен. Сред факторите, допринесли за успеха най-съществените са: Преди всичко изборът на темата - “пряка демокрация ”, като израз на най-съвременните тенденции в общественото развитие. Другата основна причина е разработеният от нас оригинален модел за съчетаване на пряката с демокрация. Възприетата стратегия като цяло не претърпя значими промени и според нас бе адекватна на реалната ситуация. Сред реализираните замисли са запознаването, убеждаването и в крайна сметка ангажирането на основни групи градски съветници и като резултат – на целия Общинския съвет - с идеите и целите на експеримента, последвано от приемане на историческото решение на Общ. съвет за промяна в Правилника за работата му, отчитаща вота от проведените от нас допитвания до пловдивчани; представяне на резултатите от двата референдума на Постоянните комисии и спечелването им за каузата на мнозинството от нашето “Пловдивско Общо събрание". Бяха спечелени за каузата на експеримента представители на кметската администрация , които предоставиха данни за изготвяне на материали и алтернативи по референдумните теми. Проведена бе медийна кампания и разпространени в 3000 бр. информационни материали за същността на експеримента “пряка демокрация” и по темите на миниреферендумите; проведената конференция “Към пряка демокрация", по време на която социолози, общинари и представители на НПО споделиха интересни идеи за практическото прилагане на идеята “Пловдивско Общо събрание ”. Най-интересният непредвиден ефект, който е и постижение на Сдружението, екипа и проекта като цяло, бе установеният контакт и обратна връзка със стотици пловдивчани, попаднали случайно в представителните извадки, които с интерес, отговорност и безкористност отреагираха на поканата за гласуване и се очертават като сериозен бъдещ резерв от симпатизанти и доброволци за дейности от общоградски мащаб. Установените отношения с тях позволяват да се мисли за създаването на “доброволческа мрежа”, обхващаща всички квартали в бъдеще. Основната трудност за реализирането на проекта произтичаше от новата и непозната, както на гражданите, така и на ангажираните във властта избраници, преформулировка на понятията и същността на демокрацията. Идеята за мнозина консервативно настроени хора е дръзка и шокираща. Това изискваше по възможност нестандартна - за да може да има нужния бърз ефект - разяснителна работа. Друга трудност бяха естествените опасения на някои от хората във властта, че се стесняват правомощията им за сметка на гражданството. Трета трудност е голямата мащабност на експеримента - близо 900 бяха преките участници, а към тях трябва да се добавят още 300-500 души резерви, 55 общински съветника, хората от екипа, участници в Конференцията и т.н - хората са не само много, но и изпълняват в проекта различни функции /4 основни групи/. Четвърти тип трудност за реализацията представляваше обезверяването, апатията и гражданската безотговорност, характерни за немалка част от сънародниците ни, наследство както от тоталитарната епоха, така и резултат от разочарованията от първите 7 години на демократичните промени у нас. Срокът за изпълнение на първия етап се оказа недостатъчен - затова той бе удължен с 1 месец и се направиха постъпки и за повече. Главната причина за забавянето бе необходимостта от синхронизиране на нашите активности с темпа и организацията на работа на главния партньор - Общинския съвет. Включването на общите ни теми в претоварения дневен ред на сесиите не гарантира разглеждането им преди месец-два. След изпълнения етап е налице най-важното: направен е пробив в досегашната традиция за управление само чрез представителните органи , като този пробив е закрепен и нормативно /гласуваната промяна в Правилника за работа на Общинския съвет/, и има подкрепата на ръководството и основните групи в местния съвет! Другото почти толкова важно нещо е появата на интерес и надежда за ефективно гражданско участие в управлението сред част от пловдивчани. Можем да добавим още проработените пътища за провеждане насесиите” на общоградското събрание, вкл. подбора на темите, представянето на необходимата информация, начините за гласуване, събиране, отчитане и на резултатите, утвърдените канали за взаимодействие между екипа ни и органите на местната власт и управление и т.н. Същевременно трябва да си даваме сметка, че щом става дума за референдуми, та макар имини”, за гласуване на гражданите по “важни, засягащи мнозинството пловдивчани въпроси ”, то това не може да става всяка седмица, а дори не и всеки месец - общопознатите, засягащи всички хора проблеми не могат да се измислят, те се появяват с развитието на общността, но наборът от важни, популярни и разбираеми за редовия гражданин проблеми, които при това да са от компетенцията и по силите на местните органи, не е толкова богат. Очевидно е, че с миниреферендумите не бива да се прекалява, те не трябва да бъдат дискредетирани, като, примерно, се правят по нищожни поводи или по проблеми, които не са по възможностите или компетенциите на Общината. Ето защо нашият експеримент засега практически е недовършен - въпреки, че хората са гласували на два пъти и знаят резултатите от техния вот, въпреки решението на Общинския съвет за промяна в правилника и внасянето на съответното проекторешение от името на Постоянната комисия по околна среда и т.н. .. пловдивчани истински ще почувстват какво става, ще почувстват силата на техния глас, когато не само Общинският съвет - неизбежно - приеме същото решение (за кучетата, за екополицията...), но и когато общинските власти реално приложат решенията в живота. Значи - когато масова акция намали рязко броя на подивелите кучета и когато по улиците на града тръгнат патрулите на екоинспекторите. Това ще стане по най-оптимистичните прогнози на общинарите през юни или - по-песимистичните - 2-3 месеца по-късно. Това ще бъде и истинското приключване на първия етап от нашия експеримент. Очевидни са основанията ни да очакваме именно след това рязко повишен интерес и доверие както към експеримента за пряка демокрация в неговия пловдивски вариант (“Общо събрание”), така и към нашето сдружение, към неправителствените граждански организации изобщо, и най- важно - към реалната възможност и необходимост гражданите решително да влияят и дори да определят действията на избраните преди повече от 2 години управляващи! Тогава ще бъдат още по-основателни научните и политически заключения от експеримента, които ще могат и ще трябва да се разпространят максимално нашироко - у нас и в чужбина. Продължаването на проекта ще бъде решително за устойчивостта на постигнатите обнадеждаващи резултати в бъдеще.

 

Въпросите, по които гражданите бяха поканени да се произнесат в първия миниреферендум,  са:

1. Необходимо ли е общината да предприеме нови, радикални мерки за решаването на проблема с бездомните кучета?

На този въпрос гражданите бяха поканени да отговорят с "Да" и "Не". 91,3 % от отзовалите се са отговорили с "Да", а 8,7 % - с "Не".

2. Ако общината предприеме радикални мерки, какви да бъдат те?

На този въпрос гражданите бяха поканени да избират между отговорите "Евтаназия" (дефинирана като "безболезнено умъртвяване") или "Стерилизация" (дефинирана като "отнемане на оплодителната способност"). 62,4 % от отзовалите се граждани са отговорили с "Евтаназия", а 37,6 % - със "Стерилизация".

Двата въпроса, обединени от общата тема "Екополиция" във втория миниреферендум, са:

1. Необходимо ли е общинският съвет да гласува създаването на специализиран орган за контрол по изпълнението на Наредба 1 (за обществения ред и чистотата в града), с приблизителна численост 40-50 и овластен да санкционира нарушителите?

На този въпрос гражданите бяха поканени да отговорят с "Да" и "Не". 95,3 % от отзовалите се са отговорили с "Да", а 4,7 % - с "Не".

2. Трябва ли издръжката на екоинспекторите да се оформя основно от събираните глоби, или общината трябва да осигури твърди заплати за сметка на някое перо от общинския бюджет?

На този въпрос гражданите бяха поканени да избират между отговорите "От глобите" и "От общинския бюджет". 48 % от отзовалите се граждани са отговорили "От глобите", а 29,6 % - "От общинския бюджет". Висок относителен дял от гражданите - 22,4 % - 16 отказват да изберат между двата отговора и посочват като най- разумен смесен вариант - финансирането на дейността на екоинспекторите да бъде поето отчасти от общинския бюджет и отчасти от глобите.

Тези са окончателните резултати от провеждането на нашия експеримент. Те отразяват мнението на всички поканени, които са се отзовали.

  1. КОМЕНТАР ВЪРХУ РЕЗУЛТАТИТЕ.

Нашият екперимент прилича на стандартно социологическо изследване, но има и някои съществени отлики, които следва да се имат предвид при интерпретацията на данните. Целта на изследванията на мнения обикновено е да се оцени реакцията на определена група хора (много често - цялото пълнолетно население на дадена страна или отделен неин регион) върху кръга от въпроси, които интересуват изследователя. Оценката се извършва чрез резултат, получен от извадково наблюдение, който винаги е обременен с известна грешка (наричана "стохастична грешка" или "грешка на извадката"). Размерът на тази грешка е неизвестен, но когато извадката отговаря на изискванията за представителност, е възможно да се определи със сравнително висока вероятност (при социологическите изследвания тя обикновено е 95 %) максималната величина на грешката на извадката. Така получените от извадката данни могат да служат за надеждна характеристика на неизвестния резултат, характеризиращ цялата изследвана съвкупност.

При нашите допитвания ние регистрираме мнението на отзовалите се и не използуваме никакви средства за натиск (изпращане на анкетьори, предвиждане на процедури за замени на отказали участие лица с други, каквато е практиката на социологическите допитвания). Поради това, резултатите от миниреферендума могат да послужат за оценка именно на мнението на отзовалите се граждани, а не на всички пловдивски граждани. Такава е и нашата цел: да възпроизведем максимално точно ситуацията на едно изборно допитване, където резултатът също се формира според отзовалите се (върху него не се отразяват мненията на невъзползвалите се от право на глас). Това, обаче, трябва да се отчита при интерпретацията на данните. Както политолозите често говорят за едно мълчаливо мнозинство, което не упражнява правото си на вот ( но може би по много въпроси има мнение, различно от това на активните избиратели ), така и ние би следвало да кажем, че „мълчаливото мнозинство“ при нашия експеримент (около 60% от поканените ) може да има различаващо се отношение по проблема за бездомните кучета или за създаването на еко-полиция от това, което са изразили отзовалите се.

Данните от първия миниреферендум говорят за това, че реагиралите на нашата инициатива са за радикални общински мерки, като отчетливо мнозинство от тях искат евтаназия на бездомните кучета. Активността е достатъчно висока, за да я сравним с избирателната активност например при общински избори, и да предположим с висока степен на вероятност, че същата позиция би преобладавала, ако през месец март 1998 година беше проведен „истински“ референдум по въпроса. В това е и смисълът на инициативата ни.

С каква вероятност можем да твърдим горното? По отношение на първия въпрос – нужни ли са радикални мерки – има мнозинство, близко до консенсус – с 99% вероятност ( а не 95%, както обикновено се приема при социологическите изследвания, но която за нашите цели приемаме за недостатъчно висока ) можем да твърдим, че ако бяхме поканили за участие всички пълнолетни пловдивчани, за радикални мерки щяха да бъдат между 88% и 95 % от тях. Това ни позволява съвсем определено да твърдим, че огромното мнозинство от гражданите на Пловдив, които активно се интересуват от този въпрос, настояват за радикални мерки, за изчистването на града от бездомните кучета.

Интерпретацията на данните от втория въпрос – евтаназия или стерилизация – следва да бъде по-внимателна. И тук с 99% вероятност можем да твърдим, ако бяхме поканили всички пловдивчани, мнозинството от отзовалите се щеше да е за евтаназия. Доверителният интервал ("зоната", в която с такава вероятност би попаднал реалният резултат) при този въпрос обаче е между 56,3 % и 68,5 %. Въпреки че няма основание за сериозни съмнения, че при един истински референдум през март поддръжниците на евтаназията биха спечелили, съвсем ясно е, че срещу тази идея има едно доста силно и активно малцинство, което няма да остане безразлично при една общинска кампания за евтаназия. Освен това, една акция за евтаназия на кучетата би могла да мобилизира нейните противници и да повлияе върху настроенията на "мълчаливото мнозинство", което не се е възползувало от поканата за участие. Поради тези съображения бихме коментирали основните резултати от първия миниреферендум по следния начин:

  • Със сигурност проблемът е достатъчно тревожен и болезнен. Една радикална кампания за изчистването на града от бездомни кучета по принцип ще бъде подкрепена от пловдивските граждани.

  • Нагласите за евтаназия преобладават, но срещу тях съществува силно малцинство. Радикална кампания за евтаназия ще предизвика обществени протести, макар че ще съответствува на настроенията на сега формираното мнозинство. Силата на тези протести ще зависи от начина, по който би била организирана една такава кампания. Колкото е по-безцеремонна, толкова по-силни ще са протестите. Не изключваме възможността, при масови сцени на жестокост по пловдивските улици да се стигне до преобръщане на мнението на мнозинството по въпроса за бездомните кучета.

  • Резултатите говорят най-вече в полза на един "смесен" вариант, който да отчете наличието на настроения срещу евтаназията. Може да се очаква, че всички спокойно ще възприемат идеята за пълна евтаназия на болните и опасните животни, но всякакви възможни инициативи, чрез които да се оставят отворени вратички за спасение на част от животните, ще допринесат за това една кампания за изчистване на града от бездомните кучета да протече спокойно. Имаме предвид заделянето на средства за безвъзмездно предоставяне на желаещи граждани на обезпаразитени и здрави животни, финансови облекчения за тези, които решат да вземат за домашно отглеждане бездомни кучета – евентуални, поне за година-две, преференции по отношение на разходите за ветеринарно-медицинско обслужване, а зашо не и еднократна общинска финансова помощ за всеки, който пожелае да отглежда куче. Накратко – евтаназия, но с използуването на максимално широк спектър от възможности да бъде избегната по отшение на част от животните. В подкрепа на казаното може да се добави и следния детайл: доста от отзовалите се граждани, възползвайки се от възможността и да ни пишат, ни обясняват, че избират „евтаназия“, изхождайки от разбирането, че ситуацията в момента е извън контрол, но не са по принцип за евтаназиране на бездомните кучета и не биха подкрепили евтаназията като систематичен начин за прочистване на града от тях.

Поради това, най-уместното възможно решение, което би съответствувало на настроенията сред пловдивското гражданство, е: еднократна акция за евтаназия, за да се овладее популацията (придружена от всички възможни смекчаващи я мерки), паралелно с изграждането на ефективна система за систематична стерилизация на бездомните кучета след провеждането на подобна акция.

Данните от втория миниреферендум също говорят за висока тревожност на гражданите по отношение на въпросите, касаещи чистотата на града. Всъщност този ефект пролича още от свободните предложения за бъдещи теми, по които да провеждаме подобни допитвания, които гражданите ни изпратиха при провеждането на първия миниреферендум. Един или друг аспект на темата „Чистота на града" доминираше над всички останали видове предложения.

Резултатите от първия въпрос потвърждават този извод. С консенсус, който даже е по-висок от регистрирания по отношение на проблема за бездомните кучета, гражданите смятат за необходимо създаването на екополиция. Доверителният интервал с 99% вероятност е между 92 и 98%.

По втория въпрос има реално раздвояване на мненията. Предложеният от гражданите смесен вариант - финансиране и от двата източника (глобите и общинския бюджет) логически клони към втория от предложените два отговора - общината да поеме, поне частично, финансирането на тази нова структура. Доверителният интервал на първия от отговорите - екоинспекторите да бъдат финансирани изцяло от глобите - е между 44 и 52 %. Т.е., данните не дават възможност категорично да се приеме, че има оформено мнозинство по въпроса за финансирането на екоинспекторите. Съмненията в това, че една екополиция, финансирана само от глобите, ще е ефективна, са доста силни.

Този разнобой на мненията говори в полза на вариант, при който общината да поеме известни бюджетни ангажименти.
 

4.СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОТЗОВАЛИТЕ СЕ:

4.1. Пол

                  Първи референдум    Втори референдум

Мъже                  52.8                           47.6

Жени                  47.2                            52.4

4.2. Образование

Първи референдум      Втори референдум

...................................................

4.3. Възраст

                   Първи референдум Втори референдум

18-29 г.

25.8

26.3

30.39 г.

16.4

13.1

40-49 г.

15.2

18.1

50-59 г. '

16.4

16.9

60+ г.

26.3

25.6

 

Резултатите говорят за относително сходна социално-демографска структура на отзовалите се при двете допитвания. Единствената съществена разлика е в това, че в първия миниреферендум по-активни са били мъжете и хората с висше образование, а по-пасивни - респективно жените и хората с по-ниско образование.

Доц. Цветозар Томов

Пловдивски Университет
 

*  *  *

Джеймс Фишкин е професор по държавно управление, право и философия в Тексаския университет в гр.Остин. Най-новата му книга е “Диалогът на справедливостта - към самостоятелно общество".

Майкъл Шъдсън е професор по социология и информационен обмен в Калифорнийския университет в Сан Диего и автор на “Уотъргейт в паметта на Америка”.

Три сравнително неотдавнашни явления - телевизията, проучването на общественото мнение и поощряване на прякото участие на избирателите в политическия процес, могат да укрепят системата на американската демокрация. Проф.Джеймс Фишкин -Тексаски Университет

Дж. ФИШКИН:

Американската политика страда от увлечение по пряка демокрация. Негови симптоми са многобройните референдуми (особено в западните щати) и доверчивостта, с която бе посрещнато обещанието на кандидата в неотдавнашната президентска кампания Рос Перо да въведе “електронни градски съвети", в които телевизионните зрители да гласуват по телефона по актуални политически въпроси.

Американската политическа система също възприе някои елементи на пряка демокрация, отреждайки първостепенна роля на първичните избори, в които жителите на отделните щати избират кандидат-президенти с пряко гласуване. От 1968 г. броят на щатите, които провеждат първични избори нарасна от 17 на 39. Днес този процес на подбор на кандидатите е широко отразявана битка, чийто изход определя участниците в президентските избори.

Освен това почти всекидневните резултати от допитвания до общественото мнение, оповестяващи какъв процент от избирателите одобряват или не даден кандидат и на каква подкрепа се радват различните позиции, създават система, която намирисва на плебисцит много повече, отколкото може да се заключи от христоматийното описание на американските институти. Въпреки капризния си и несигурен характер допитванията до общественото мнение определят условията на политическата надпревара и налагат дневния ред на обществените разисквания.

Нещо повече - средствата за масова информация създават впечатление, че резултатите от допитванията са солидна опора, на която могат да се градят платформи и кандидатури. Политическият пейзаж се променя до неузнаваемост, когато рейтинга на президента спадне от 91 на 30%, както стана с Джордж Буш от пролетта на 91г. до лятото 92г., или когато никому неизвестен мултимилионер като Перо изскочи напред и, макар за кратко време, стана кандидат номер едно.

Телевизията, проучванията на общественото мнение и склонността да се поощрява пряко участие на избирателите в политическия процес са трите фактора, които тъкат тънката, условна тъкан на демокрацията, изградена върху управлението на впечатленията. Ала същите три фактора могат да помогнат демократическият процес да се направи по-съдържателен. Неотдавнашната президентска кампания се отличаваше с това, че слушателите имаха по-многобройни и по-разнообразни възможности да реагират на видяното по телевизията. Гражданите можаха да участват дебатите, да получават информация по телефона, да задават въпроси по всяко време на излъчвани на живо предавания, да разискват мненията си на общоградски събрания. Така към все по-кратките “арии" (непрекъсвани от въпроси изказвания на кандидатите) във вечерните новини, се добавят часове, посветени на “демокрацията на телевизионното слово”.

Но избирателите продължаваха да се запознават с кандидатите повече от техните “арии” във вечерните новини, отколкото от участието в телевизионните дебати. Рейтингът на излъчваните от големите телевизионни компании дебати бе много нисък - девето място в седмичната програма. За разлика от дебатите между кандидатите на различните партии в заключителната фаза , дебатите по време на първичните избори, не привличат интереса на широка публика, (за сметка на това трите телевизионни дискуси в навечерието на изборите през 1992г., събрали на едно място Клинтън, Буш и Перо, привлякоха десетки милиони зрители).

Перо участва в двучасово "общоградско събрание", проведено по "Найтлайн”, а Клинтън отдели 90 минути за подобна среща в ефира, организирана от кабелната станция Ем Ти Ви специално за младежка аудитория. В едно от най- амбициозните предавания Клинтън и Гор се появиха в "Си Би Ес тази сутрин” и отговаряха в продължение на два часа на въпроси на публиката в студиото, на зрители от различните части от страната и на въпроси подбрани от зрителските писма. Още през първия месец на президентството си Кинтън прие да отговаря на въпроси на граждани и ученици на “телевизионни събрания“.

Докато въпросите на журналистите са относно избирателната кампания и политическата стратегия, обикновените хора се интересуват от положението на икономиката, здравеоопазването и други пряко засягащи живота им въпроси. Телевизионните събрания могат да се различават още по-радикално от редовните политически предавания. Наред с възможността за по- продължителен и по-непосредствен диалог, телевизионните зрители имат възможност да видят обобщените резултати от реакциите в рамките на аналогичен на гласуването процес. Такава всъщност бе основната идея за “електронния градски съвет". Според него такива важни проблеми като бюджетния дефицит или здравните осигуровки ще бъдат разяснявани "задълбочено, а не в кратки “арии”, а зрителите ще наберат определен номер, според избирателния район, в които живеят. Перо обещаваше, че резултатите от тази обратна връзка ще бъдат обобщавани и използвани, за да бъдат заставени Белият дом и Конгресът “да танцуват в такт както Фред Астер и Джинджър Роджър ”.

Нещо подобно на предложението на Перо видя бял свят съвсем за кратко през януари 1992г. след речта на президента на Джордж Буш за състоянието на Съюза. В подобно предаване от замислената серия “На телефона - Америка”, телевизионата компания Си Би Ес обобщи около триста хиляди слушателски отзива за речта на Буш. Ала зрителите, които бяха решили да телефонират, създаваха неточна представа за общественото мнение. Това бе очевидно от сравняването на резултатите от същите въпроси дадени от членовете на представителна извадка. От обадилите се слушатели на “На телефона - Америка ” 53 на сто твърдят, че са по-зле от предишната година, докато от представителната извадка така отговарят само 32%.

Този вид електронно допитване страда от две основни слабостти: нито е представетелно, нито помага за обсъждането на проблемите. Резултатите от него не са представителни, защото извадката е формирана по инициатива на участниците, т.е. вместо създаване на извадка чрез случаен статистически подбор, според съвремените методи за изследване на общественото мнение, в допитването участват зрители, решили да телефонират в телевизионната станция.

По думите на един специалист така се получава “самодейно изследване на слушателското мнение”. Впрочем този подход доведе до превратно тълкуване на резултата от телевизионната дискусия между Джими Картър и Роналд Рейгън в навечерието на президентските избори на 1980г. В “самоподбраните “групи са представни най-вече онези зрители, чиито емоноционална реакция е достатъчно силна, за да ги накара да телефонират.

Електронното събрание не помага за обсъждането на проблемите, тъй като слушателите, от които се очакава да споделят спонтанните си реакции, нямат възможност да спорят или обсъждат алтернативните възгледи и често не са достатъчно добре осведомени. Това е всъщност и една от най-големите трудности за пряката демокрация в голямата нация държава:

убеждението, че няма смисъл човек да си дава труд да се запознае с кандидатите и проблемите, защото един глас едва ли ще промени крайният резултат”. Едно от находчивите нововъведения в изборите '92г., бе насоченно името към този проблем. Центърът за независимост създаде програма ”Гласувай умно!", на чийто телефонен номер може всеки да се обади безплатно, за да получи непартийна информация за позицията на кандидатите.

Въпросът за стимулирането на интереса на избирателя към кандидатите и проблемите още не е задоволително решен. Чрез първични избори, референдуми и допитване до общественото мнение, властта се упражнява пряко от народа, ала сегашните условия не подтикват хората да се замислят за властта, която им е предоствена.

Как да се накара обикновения гражданин да потърси повече политическа информация и да се замисли над нея? Вече пет избирателни кампании британската телевизионна компания “Гранада” събира случайна извадка от 500 жители от типичен избирателен район в Северна Англия. След двуседмично разискаване по проблемите тези хора биват закарани в Лондон, за да участват в телевизионно предаване, в което лидерите на трите големи партии отговарят на въпросите им. Програмата се излъчва пет дни преди общите парламентарни избори.

За разлика от Американските електронни събрания, в които въпросите се задават от случайно събрана публика в студиото или по телефона, зрителите на “Гранада” представляват статистическа представителна извадка, запознати добре с проблемите. В предаването на “Гранада” не се гласува и не се вземат решения, а се задават въпроси, след което кандидатите обясняват своите позиции по засягащи обикновения гражданин проблеми.

В експериментите на института Джеферсън в Минесота “гражданското жури" задава въпроси на кандидатите и обсъжда позициите им. В щата Минесота подобни опити са правени със съдействието на Лигата на жените - гласоподавателки, а през 1992г. в сенаторските избори в Пенсилвания такъв форум се организира съвместно с телевизията, журито гласува за кандидатите, но трябва да се посочи,че резултатите от гласуването на журито от 18 души не могат да се считат за представителни.

И гражданското жури и 500-те на “Гранада” се състоят от случайно избрани граждани, на които се дава възможност да обсъдят различни политически проблеми и да зададат въпроси на кандидатите. Тези елементи се съдържат и в моето предложение за провеждане на допитване - обсъждане по националната телевизия преди първичните избори. Вместо случайно подбрани жители препоръчвам членовете на пълноценна национална извадка от 600 души да бъдат събрани на едно място, за да могат да задават въпросите си пред телевизионните зрители.

Предлаганото допитване - обсъждане би могло да използва конструктивно именно факторите, които опошляват масовата демокрация - телевизията, допитванията до общественото мнение и стремежа да се поощри прякото участие на избирателите в политическия процес. Това би могло да стимулира участието на гражданите в политиката и да извлече от него достоверни статистически извадки; то си служи със средства на допитването до общественото мнение при условие, че отговорите не са просто отклик на кратки телевизионни “арии”; то си служи със телевизията за обсъждане на проблема.

Обикновеното допитване до общественото мнение показва какво мислят хората независимо колко слабо познават проблема и колко се интересуват от него. За разлика от него допитването-объждане показва какво биха мислили хората, ако разполагаха с повече информация и имаха възможност за подробно разпитване на кандидатите. Както теледемокрацията, така и допитването-обсъждане внася дълбочина и непосредственост в политическия диалог. Това се постига чрез грижливо построена извадка, чиито членове имат достатъчно основание да се отнасят внимателно към процеса.

Несъмнено телевизионното допитване–обсъждане и сродните му дискусионни групи не са нито нова форма на пряка демокрация, нито неин заместител. За да функционира, демократичната държава се нуждае от активни гласоподаватели, политически партии с високо чуство за отговорност, широко осведомен електорат и компетентни избраници за обмисляне на проблемите.

Ала изборните законодатели ще са истински представители на народа само ако избирателите следят внимателно как се решават проблемите. Затова допитването-обсъждане може да демонстрира способноста на обикновения гражданин да оценява актуалните проблеми, да даде на изборните представители по-достоверна форма на обратна връзка, да застави социолозите да се срамуват от склоността си към прекалено опростяване. Възможно е дори да спомогне за възстановяване на интереса на хората към обществените проблеми. Не може да се очаква, че някакви нови форми на обществена дискусия ще заменят традиционите механизми на демокрация. По-скоро трябва да използваме способността им да й вдъхнат нов живот.

Новите форми на обществен диалог не са заместител на обичайните фоми на парламентарна демокрация, която се нудждае от активни гласоподаватели, политически партии с високо чуство за отговорност и компетентни избраниция.

 

*  *  *

М. ШЪДСЪН:
ДА ПРИЕМЕМ НЕСЪВЪРШЕНСТВАТА Й
 

Новите форуми, предоставени от средствата от масова информация, може би помагат на демокрацията, помагайки на общуването. Ала има опасност, заобикаляйки механизмите на парламентарното управление, теледемокрацията да подмени истинската политика с ритуал.

Проф.Майкъл Шъдсън - Сан Диего, Калифорния

Чудесно ще бъде, ако предлаганите мерки бъдат приложени и наистина успеят да стимулират по-широко участие на гражданите в изборния процес. Но те са безсилни да направят властта по-отзивчива, а действията й по-ефективни и разумни, така че хората наистина да видят смисъл от участието си в политическия процес.

Лошото е, че осъществяването на тези предложения няма да привлече много по-масово общественото участие. Дори най- радикалното от тях - електронното градско събрание, едва ли ще увеличи участието на гражданите в управлението. Когато интересът към любопитната новост намалее, тези формуми навярно няма да привличат повече участници от традиционните градски събрания, които не могат да се похвалят с много.

Според изследването на Джейн Мансбридж, озаглавено “Отвъд антагонистичната демокрация”, през ХVІІв. на градското събрание в Дедам, Масачусетс, обикновено са присъствали над 70% от избирателите. Но тази внушителна цифра се дължи на факта, че те са живеели наблизо, а градският глашатай е обикалял къщите на отсъстващите час след започване на събранието. Отсъстващите и закъснелите плащали глоби. Всъщност избирателно право имали само 16 мъже. В близкия град Съдбъри, където глоби не били налагани, през 50-те години на 17в.  в градското събрание участвали около 45% от избирателите. Според изчисленията на Мансбридж през колониалния период 20 до 60 на сто от потециалните избиратели посещавали градски събрания.

Данните от опитите с електронни формули не са по-насърчителни. Ф.Кристофър Артъртън, чийто труд “Теледемокрация” изследва най-изчерпателно тези експерименти, посочва липсата на “особени основания да се очаква, че гражданите ще прояват интерес, способен да подхранва почти всеобщо участие в поличтическия процес ”. В заключение авторът пише: “Повечето граждани, вероятно около 2/3, няма да вземат участие ”.

Макар да са нещо като леден душ за теледемокрацията, подобни трезви оценки не бива да пречат на сериозните услилия за подобряване формата и технологията на демократичния дискурс. Предлаганите реформи в методите на предизборната демокрация, изхождат от правилната мисъл, че средствата и комуникативната обстановка влияят върху съобщението.

Общественото мнение не е сбор от одобрителни или неодобрителни кимвания - знаци, родени у изберателя в битността му на частно лице и изразени пред анкетьора или машината за гласуване, а позиции, изградени открито при решаването па общите въпроси на обществото.

Твърди се, че радиодискусиите или електронните събрания нямат полза, тъй като нямат нищо общо с древногръцката агора или класическите градски събрания в Нова Англия. Ала прякото общуване не гарантира непосредственост, нито пък електронните медии я изключват. Понякога безличното средство за обмен на информация дори подобрява общуването. Известно е, че в писмо могат да се изразят неща, които трудно се казват направо.

Не споделям опасенията, че с появата си в телевизионни предавания кандидатите за президент на САЩ стават актьори в телевизиноната естрада. Още от 90-те години на 18в. американските консерватори са отправяли подобни упреци всеки път, когато партия или кандидат са намирали нов по- ефективен начин да се обърнат към народа. Най-новите опити да се достигнат обезверените, разчупвайки традиционните форма, подобриха политическото общуване и спомогнаха за демократизиране на президентските кампании.

Новите стредства на електроните медии трябва да бъдат приветствани като добавка към репертоара на политическото общуване. Но като сурогат на политическата дейност новата пряка теледемокрация може да се окаже твърде опасна.

Опасносностите са: подменянето на истинската политика с ритуал и създаването на пряка демокрация, пренебрегваща управлението чрез изборни представители. От една страна, има опасност новите форми на политическото общуване да се превърнат в отдушник, когато няма шансове проблемите да бъдат решени. От друга страна, чрез тях може да се манипулира волята на обществото.

Предложението на Х.Рос Перо за широко провеждане на електронни събрания е свързано с втората от горните опасности. Идеята му бе не да се помогне на избирателите да общуват по-добре, а да се замени Конгресът с плебисцитна система за взимане на решения.

Това е възраждане на отдавнашната мечта за това, какво би представлявала демокрацията, ако имаше възможност да се отчитат мигновено настроенията на хората, колебанията в обществения морал или предпочитания. Преди един век британският държавник лорд Брайс предвижда времето, когато мнението на мнозинството "ще може да се установи по всяко време без посредничеството на орган от изборни представители и вероятно дори без гласуване.” Ако това стане, общественото мнение не само ще царува, но и ще управлява.” Чрез интерактивните кабелни телевизионни системи, фантазията на Брайс може да стане действителност. Но дали си струва?

Не, категорично не - поне не в мъгливия вид, предложен от Перо, чиито идеи намирисват на бонапартизъм: един водач- един народ. Той си представя механизма по следния начин: "Обръщаме се към американския народ по телевизията, обясняваме най-подробно проблема и казваме: Това са възможностите. Като господари на тази държава решете коя от тях е най-добра за страната.Американскят народ реагира, отговорите се регистрират по избирателни райони и ние разбираме какво искат хората.“

Само че кои са тези “ние", които се допитвам до народа? Това “ние", звучи като имераторско или най-малкото като президентско местоимение. Ще представят ли различните партии различни варианти? Очевидно не. Това изглежда не е необходимост за човека, който се надсмива над партиите и смята, че за да управлява е достатъчно да се запретнат ръкавите.

За мнозина общественото мнение е сбор от индивидуални предпочитания и ценности и следователно задачата е да се намери достатъчно ефикасен начин за установяването им. За повечето теоретици на демокрацията обаче общественото мнение се състои от позиции, които се формират у обществото, когато хората заедно се сблъскват с обществените проблеми. Теорията на демокрацията смята, че формата на управление трябва не само да поощрява най-широко участие на управляваните, но и да стимулира обсъждането на обищите им проблеми.

Радикалните предложения за вземане на моментални решения на базата на масовата им популярност предвижда по-малко предпазни механизми, отколкото при житейско или потребителско решение.

Предложенията за повече или по-добре организирани дискусии, за по- дълги “арии“ във вечерните дискусии, за нови форми и форуми в президентската кампания позволяват на журналистите да отразяват новините. Новите форми могат да имат скромен принос за по-доброто качество на политическите дебати. Но центърът на тежестта им си остава традиционната преса.

 

НАШИЯТ МИНИКОМЕНТАР : очевидно г-да професорите Фишкин и Шъдсън са напипали горещата тема. Нищо чудно, единият политолог, другият социолог, при това в Америка - вече яко пристъпваща в постиндустриалната ера - необходимостта от революционно освежаване на избирателната система сигурно боде в очите. С голяма част от анализите им можем да се съгласим, само че нещо май не достига въображението и на двамата. Защо проф. Шъдсън смята, че при електронно допитване “очевидно " партиите нямало да представят различни варианти? Съвсем очевидно трябва да бъдат защитени различните гледища - и именно това, без особени проблеми, правим ние в пловдивските “миниреферендуми. Той приема и, че няма да има предпазни механизми при взимането на моментални решения. Откъде следва това? В нашия “пловдивски експеримент” предпазният механизъм е самият Общински съвет, който може да гласува като мнозинството избиратели, но може и да не гласува така. И има начин да прокара обратното решение, ако е силно мотивиран, макар и по-трудно. Проф. Фишкин пък, макар и привърженик на пряката демокрация от типа “общо събрание", познавайки и опита на ТВ “Гранада“ , препоръчва събиране на едно място на членовете на национална представителна извадка от 600 души (дотук добре), които да задават въпроси на кандидатите за президент пред очите на публиката (тук вече е по-зле) . А защо направо тази извадка, след запознаване с материалите, направо не гласува? Ако само задава въпроси, и то пред ТВ камери, пак ще заприлича повече на ТВ шоу.) Е, след като получат нашия малък сборник и разберат за успешния ни "пловдивски експеримент ”, няма как професорите да не го одобрят и опитат прилагавнето му в Щатите.

 

*  *  *

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО “ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

интервю с Николай Близнаков - ръководител на проекта "Пловдивско Общо събрание - експеримент за пряка демокрация " /“24 часа“ - 15.12.1997 г./

Николай Близнаков е председател на Сдружението за възраждане на Пловдив, юрист по образование, женен, с един син. Работил е като журналист, издател, в Комисията за защита на конкуренцията, но най-много го свързват с Клуб “21-ви век“, чийто ръководител бе 14 години. През 1990 г. бе избран в Пловдив (р-н "Тракия") за народен представител във Великото народно събрание /СДС/ , а през 1992-ра напуска Клубовете за демокрация след разделянето им и оттогава не членува в партийна структура. През 1990-92 си спечели много приятели и много врагове като съавтор на програмата "Равен старт“ и неин координатор в парламента. Съжалява, че начеващото гражданско общство тогава не успя да му даде силна подкрепа и за партийните босове в синьо и червено не бе трудно да препънат програмата - единствена официална алтернатива на програмата “Луканов" в края на 1990-а. Вероятно предвижданата парична реформа и “взривна“ приватизация с бонове наистина можеха да спасят няколко милиарда долара от националното богатство, ако бяха приложени през 1991-ва. Слабо утешение е, че оттогава наложеният от него термин “равен старт” се употребява така широко вече и в политиката, и в културата. Сега вкарва понятието “пряка демокрация" и е убеден, че този път не само терминът, но и същността ще бъдат приети от хората. Навреме!

 

- Вие сте убеден в преимуществата на пряката демокрация, г-н Близнаков, но дали ще Ви е лесно да убедите и хората ? Не говоря за професионалните политици...

 Поначало идеята за демокрация е "пряка” - хората сами решават въпросите, които ги засягат. Свободният гражданин би трябвало с неохота да делегира другиму правото да решава вместо него - независимо дали става дума за закона, по който ще го съдят, или за партньора , с който ще прави семейство. Важните неща не е добре да се доверяват другиму. Историята ни учи, че управленските елити взимат обикновено решения в своя полза. Само че винаги е било трудно да събереш 50 или 100 000 души на едно място, да им поднесеш обективна информация и да проведеш гласуване без да дискредитираш процеса. Е, сега вече това става възможно. Наближава страхотна революция в политическата сфера - в целия свят. Става дума за края на класическата “партийно-парламентарна системакоято, както показват безбройни примери, като този с Италия или дори Щатите, не издържа на напора на новото състояние на обществото. Не забравяйте, че партийно-парламентарната демокрация е добра дреха, скроена за едно много по-различно общество - ранния капитализъм.

- Таман свикнахме да мислим, че е “върха на сладоледа ”...

 Да, ама не. Идеята чрез избори народът да дава на управляващите ясни и задължителни обратни сигнали за управление /по подобие на пазарната система, в която потребителите дават чрез покупките си непрестанно обратни сигнали на производителите / на практика почти не сработва. Едната причина е ужасно рядкото “включване" на изборната машина - сигналите стигат до управляващите веднъж на 4-5 години - а през това време елитите използват мощни механизми на непрекъснато влияние върху политиката на правителствата. Освен това един сигнал „неот избирателите не е много ясно за какво се отнася - за неудачи на правителството отпреди 2-3 години, или за гафове с корупцията по време на самите избори ... и т.н. Друга причина днес, в ерата на разпадане на масовото общество, е невъзможността да бъдат представлявани интересите на големи маси хора няколко класически партии - просто защото такива маси с общи интереси, поради разпадането на класите, вече не съществуват. Партиите агонизират, това са гниещи трупове. Няма бъдеще за партии в постиндустриалното общество. Не исках да засягам български проблеми, за да не се партизира идеята, но ето, дори и у нас, даже такава уж типична партия с ясна социална основа, като земеделците, не може и не може да съществува във форма, вече отричана от времето. Най-важното е, че хората не са групиране в няколко постоянни твърди блока, а създават непрекъснато изменящи се мнозинства и малцинства по всеки новопоявил се проблем. Затова тяхното мнение трябва да се търси не веднъж на 4 години, а колкото може по-често и вотът им да произвежда директно действие.

- Все пак, управляващите са легитимно избрани ...

 Разбира се! Въпросът е да се утвърди и легитимен начин за пряк народен вот, когато се налага. За да не трябва правителства да се свалят с обсада на Парламента, 30-дневни непрестанни демонстрации, блокади и други подобни - това е също пряка демокрация, чрез която народът показва, че няма да чака 4 години, за да свали с гласуване една неудачна власт. Но тези действия могат да струват и много скъпо - елегантният начин е да се договорим за такъв механизъм на пряка демокрация, който да е безопасен, ефективен, евтин и да дава достатъчно точен резултат.

- Доколкото разбирам, вие имате претенцията, че сте открили този механизъм...

 Аз само съм приспособил към нашите условия някои от постановките на водещия американски футуролог и социолог Алвин Тофлър. Става дума за използване постиженията и на социологията. Нашият проект предвижда определянето чрез жребий на 1000 пловдивчани /наричаме тази хилядарка "Пловдивско Общо събрание "/, чието мнение с точност до 1-2% отразява мнеието на всичките 300 хиляди съграждани. Те гласуват по няколко от най-важните теми, засягащи най-широк кръг хора, подлежащи на гласуване и в Общинския съвет. Нещо като "миниреферендум”. Решението им не влиза в сила директно, а след съчетаване по определена процедура с гласуването в самия Общински съвет. Това “Пловдивско Общо събрание ” избягва двете основни критики към пряката демокрация - прибързаното решаване на проблеми под натиска на емоции и неинформираността на населението /1000 -та члена на Общото събрание получават подробен пакет материали с аргументите на основните страни по спора и на експерти/.

Става дума за нещо като модернизиран референдум - всеки 2-3 месеца. Или - когато се наложи Но не така тежък /към 600 секции, хиляди в избирателни комисии, милиони бюлетини, милиони човекочасове, охрана/, нито така скъп /80-90 пъти по-евтин/. Това прави най-после референдумите не само възможни, но и наложителни. Утре хиляда граждани на Пловдив ще имат честта да станат за половин година нещо като общински съветници. И няма да могат да оправдават бездействието си с отчуждената власт на “ония горе”. Ще почувствуват отговорността да се взимат решения, засягащи стотици хиляди. И ще придобият и малко управленски опит, и поглед от нов ъгъл - от позицията на Общински съвет - към проблемите на града.

- А политиците? Ще го приемат ли или егоизмът ще надделее?

 Първите реакции са оптимистични. С ръководството на Общинския съвет създаваме орган, който да контролира експеримента, да го насочва и подпомага. Нашите 55 съветника, могат да направят смела крачка, доказваща и прозорливостта им, и истинската, открита демократичност на управлението в българската “столица на демокрацията ”.

- Научихме, че този експеримент е подкрепен от Американската агенция за международно развитие...

Да, чрез програма “Демократична мрежа". Истина е, че и американци, и европейци с интерес ще наблюдават първите “сесии” или "миниреферендуми" в Пловдив. Нищо чудно утре по света да ги прилагат под името "Пловдивски референдуми”.

- И сега, кога пловдивчани да очакват евентуалното им включване в представителната извадка?

До края на декември компютърът ще изстреля първите 1000 случайни номера. Хората ще бъдат веднага уведомени, ще получат експертни материали по темата, всеки ще има право да откаже, разбира се, ако не желае да гласува, а който ще се включи, би могъл да подаде гласа си както от къщи, така и на събирането в общоградска зала може би около 15-25 януари. Но още сега сме открити за становищата на пловдивчани - кои са най-парливите проблеми, по които в Пловдив трябва да има референдум?

 

100 седмици за Пловдив"

Под девиза Да изчистим града от боклука на XX век! "  ние призоваваме и ще направим всичко възможно да включим Общината, другите неправителствени организации, бизнеса и най-важно - вас, нашите съграждани, в поредица от действия, които ще имат като резултат един доста по-приветлив град в навечерието па 2001-ва година и дори още през пролетта на 1999-а - когато ще са център на т.нар. “Европейски културен месец“... .. ” .

 

Така започваше нашето обръщение към участниците във Втория миниреферендум на тема “Екополиция в Пловдив”. Пловдивчани вече гласуваха и за бездомните кучета, и за въвеждането на екополиция, А сега накъде ? Предлагат ни тема на следващото допитване да бъде “Альоша”. Нямате ли по-добра, по-силна идея? Кой, според Вас, е онзи “горещ’, нетърпящ отлагане спорен пловдивски проблем, чието решаване обаче е по силите на Общината и на съгражданите ни? Очакваме вашите силни, истински идеи, предложения и становища.

Защото пряката демокрация я правят само гражданите.

Издател : Сдружение за възраждане на Пловдив; Пловдив-4000, ул.”Кр. Пастухов” №4 ; Е-mail: bliznakov@rakursy.com

Series “Challenges”

TO THE DIRECT DEMOCRACY

In this special issue:

  • The Challenges of the direct Democracy*;

  • The First Success of “PLOVDIV GENERAL ASSEMBLY – an Experiment for Direct Democracy*;

  • The Referendum and its Dangers*

(“General Assembly” – a unique “Upper Chamber” of the City Council was founded by 1000 randomly selected citizens of Plovdiv, Bulgaria; This successful experiment – first time in Eastern Europe – is implementing by the Association for the Revival of Plovdiv & “Direct Democracy” and is supporting by USAID and ISC – Vermont – Democracy Network Program with the cooperation of the City Council.)

Plovdiv is the second largest city in Bulgaria and the second oldest city in Europe ( founded 3100 years ago.)

The Association for the Revival of Plovdiv is one of the most prestigious NGOs in the city and the area. Its goals and themes are: the local democratisation; the sthrentening of civic participation and the enlargement of the role of public opinion; community development; women’s equality and culture.

4, K.Pastouhov Street; Plovdiv 4000; Bulgaria; bliznakov@rakursy.com