Преходът на българската икономика 1989-2009 г

Крум Мирославов Миланов
 

България в периода 1989 и 1997

 

В периода след 1989 година в България както и в останалите страни от Централна и Източна Европа почти успоредно с политическите промени стартира и процес по преход от централно планиране към пазарно ориентирана икономика. Този преход има за цел да доведе до либерализиране на икономиката, частична макроикономическа стабилизация в страната, структурна реформа, приватизация и установяване на нова институционална среда.

Основните проблеми пред начинанието са, че преходът от централизирана към пазарна система на управление може съществено да се затрудни и забави без наличието на успоредното и целенасочено преструкториране на икономиката. Завареното положение е следното - през 70 и 80-те години, особено в периода 1983-1988 България заема междинно положение между Изтока и Запада. Икономиката й внася евтини суровини от бившия Съветски съюз и ги продава преработени на международните пазари. Разликата в цената се дели грубо на две – част отива за подкрепа на комунистически режими в далечни страни, а другата част – за внос обратно в Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ*/ на ембаргови стоки от областта на високите технологии.

Икономиката на България през 1989 г. е съставена от 59.4% промишленост, 29.7% услуги, 12.9% земеделие. Делът на търговията със страните от СИВ възлиза на около 60 % - към този момент България изнася повече за този пазар от която и да е страна от участващите в съюза.

Непосредственият резултат от разпускането на СИВ е намаляване на обема на износа с около 34% през 1991 г. През 1990 г. само износът за бившия Съветски съюз намалява с 56%, а вносът – с 54% спрямо 1989 г. Загубата на тези пазари довежда до значително свиване на инвестициите и спад на брутния вътрешен продукт /БВП*/. Това се съчетава и с увеличаване на цените на петрола заради кризата в Персийския залив. С цел на частично овладяване на ситуацията България се принуждава да обяви мораториум върху плащанията по външния дълг, което води до изолация на страната от международните капиталови пазари за дълъг период от време.


Целият текст - тук