Президентът върна Закона за земята в парламента

1 май 1995

Както се очакваше, президентът Желев върна на парламента приетия на 14 април 1995 г. Закон за изменение и допълнение за Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Което мнозинството лесно ще преодолее с бързо прегласуване. Ситуацията много напомня на друго такова бързане, но на СДС, когато спечели изборите през 1991 г. - да бъде изменен същият закон. Тогава той беше променен в значителна част и бяха създадени толкова спорните сега ликвидационни съвети. Не е зле да се припомни и това, че по този повод през 1992 г. президентът се обърна към нацията, като каза изрично, че ликвидационните съвети крият опасност да се превърнат в паразитни постоянно действащи органи. Което като прогноза се сбъдна. През 1995 БСП също промени закона, като буквално промени основните принципи и философията му.

 

Какви са мотивите на президента?

Връщайки закона за повторно обсъждане, президентът се мотивира с това, че се на практика се спира аграрната реформа от 1990 г. Обезсмисля се всичко свършено досега и се предизвиква несигурност в стопанския живот на страната. Срещу някои от текстовете Желев възразява, като противоречащи на конституцията и по точно на чл. 17 от нея, който урежда правото на собственост и правото на частна собственост. По отношение на други текстове възраженията са от правен характер и най-общо могат да се нарекат възражения за правилност, за целесъобразност, за необходимост от тяхното съществуване.

Според мотивите в закона намира израз желанието да бъдат възстановени правата на собствениците само върху тези земи, които са били внесени в ТКЗС. Макар сега в закона да се говори за земи, включени в ТКЗС, и да са изказани мнения, че точният термин трябва да бъде "само земи, включени в ТКЗС". Резервите са към това, че по принцип в България никога не е имало някакъв нормативен акт, с който земята да е одържавявана, т.е. земята и до ден днешен е собственост на тези, които са я притежавали преди 50 години, и на техните наследници. Но винаги им е било пречено със сила да упражняват правото си на собственост. В същото време те никога не са губили правото си на собственост, включително и върху земята, която е внесена и станала към днешна дата част от застроителните планове на населените места. По-точно казано, когато земята е в строителните граници на населените места.

 

За правото на собственост

всъщност Конституционният съд вече се произнесе още през 1993 г. (решение №12 от 8 юли 93 г.), като каза, че собствениците никога не са губили правата си на собственост върху земята, която е в строителните граници на населените места. Защото Министерският съвет не е могъл да се разпорежда със земя, която не е била държавна собственост, като е давал за ползване или учредяване право на строеж. Съвсем абсурдно сега парламентарното мнозинство приема повторно текст, за който Конституционният съд вече се е произнесъл, че противоречи на конституцията. Безспорно трябва да бъде прекратено съществуването на ликвидационните съвети, за това не може да има никакъв спор. Но въпросът е това да бъде направено по един подходящ начин. Това, което законът прави в момента - да се прекрати съществуването на ликвидационните съвети, оставя открит въпроса кой ще е техният правоприемник. Защото ликвидационните съвети са завели много искове в съда. Те са страни по много дела, срещу тях също са заведени искове. Ако тяхното съществуване се прекрати просто ей така, без да се каже кой ще е правоприемникът, съдът ще трябва да прекрати тези дела. Ще останат редица граждани или юридически лица с неудовлетворени претенции, ще имат вземания, които няма кой да ги погаси. От своя страна ликвидационният съвет ще има вземания и вече няма да има кой да взема обратно тези пари. Същото е и по отношение с т.нар. организации по параграф 12. Нещо повече - сега в закона се казва, че се заличават от регистрите на съответните съдилища, пак без да се казва нищо по отношение на първоприемството. Проблемът с подобен - какво ще стане с това, което тези организации дължат, или с това, което други дължат на тях. Какво ще стане с всички неуредени по правоприемството въпроси. Недомислията в закона са много. Най-показателен в това отношение е текстът, който казва, че сделките по досегашния параграф 11 са нищожни. А като се каже, че едни сделки са нищожни, в правото това означава, че просто няма сделка. Но веднага след това същият текст казва "но те ще произведат действия при определени условия". Това е невероятен правен абсурд. Не може хем да я няма сделката, хем да произведе действие. Такива неточности, такива противоречиви разпоредби изпъстрят целия закон. Ако неговото приложение влезе в сила, ще породи много проблеми.

Другият важен въпрос е въпросът за т.нар. колективно въвеждане във владение. Няма никаква пречка и по действащата конституция, и по Закона за кооперациите този, който е станал собственик на земята си, да прави с нея каквото иска. Ако иска, да я продава, ако иска, да влиза в кооперации. Но чрез т.нар. въвод в колективно владение по същество се извършва преразпределение на собствеността. И то преди лицата да са придобили, да са възстановили реално правата си на собственик. Което вече означава

 

Нещо като колективизация

Нещо като одържавяване на земята 50 години след като тя не е одържавена. Това наистина е опасна тенденция. Първо, защото се засяга тотално правото на собственост, второ, защото се опорочава самата същност на кооперациите. Нека да има всеки свободата, така както конституцията и законът говорят - да влиза в кооперации, но тогава, когато сам реши да стори това. Има и група тестове, които създават поредност за изкупуване на земята. Според експерти по същество идеята е приемлива, лошото обаче е, че е реализирана по неподходящ начин с неудачни текстове. Не става даже въпрос, че не трябва да ги има или пък, че са противоконституционни. Но трябва да има условия, при които човек, като тръгне да продава земята си, да има право първо съседите му да я купят, после роднините и т.н. Това е своеобразна комасация. Необходимо е и се прави навсякъде по света. Но ще бъде полезно, ако се направи добре, а не както е в случая.

 

Нищожна е вероятността законът да не бъде прегласуван

в този вид. Макар че и в парламентарната група на БСП при приемането му имаше възражения, които съвпадат с част от сегашните мотиви на президента - като колективния въвод във владение и някои чисто правни текстове. За съжаление и те не бяха чути. Желев вече декларира, че като последна възможност ще сезира Конституционния съд. Разбира се, той може да сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни тези текстове, които противоречат на конституцията, т.е. само по една част от текстовете, по които той възразява с тези мотиви. Той може да поиска от Конституционния съд да се спре тяхното действие като противоречащи на конституцията. Останалите, неудачните текстове, нецелесъобразните и глупавите даже не са противоконституционни. Ако се прегласуват пак, те ще останат.

И даже ще действат. Бедата е в това, че и противоконституционните ще действат, докато конституционните съдии не се произнесат за тях. Ще мине минимум месец, може и повече, през което време законът ще действа и ще породи правни последици, които в значителна степен няма да могат да бъдат премахнати с решението на съда. Идва нова верижна реакция и за преодоляването й ще трябва... евентуално нов закон. Зависи с каква скорост БСП ще се впусне да изпълнява закона. От това със сигурност бъркотията ще стане по-голяма. Защото и Конституционният съд е обвързан със срокове, които трябва да спази, за да се произнесе. Но преди да стане това, вече се оформи и предварителна силна атака срещу самия Конституционен съд. Водачът на мнозинството Красимир Премянов я откри по повод на решението му за Жорж Ганчев, като каза, че не е нормално Конституционният съд да има повече права от парламента, съдиите трябва явно добре да си помислят, когато решават за закона за земята.

("Капитал")

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1995/05/01/1136826_prezidentut_vurna_zakona_za_zemiata_v_parlamenta/