Преди 20 години: Ликвидатори разиграват на томбола крави и свине

 

31.03.2012  от Стефан СЕВЕРИН

Комунизмът не е мъртъв, той жив и се укрива в селата. Рушим ли ТКЗС /Трудово-кооперативни земеделски стопанства/, значи рушим комунизма! Тези философски проблясъци озариха главата на демократичния президент Жельо Желев  в началото на 1992 година. С ушите си пловдивчани чуха неговата заръка в Концертната зала: „Вземете си земята, който има два декара, става милионер!” Двайсет години по-късно, когато зловещо лъснаха резултатите от безумния погром на селското ни стопанство, Желев се отрече – не бил казвал такова нещо. И хвърли вината върху правителството на Филип Димитров, което просто на дело превъплъти философските му прозрения.

Точно преди двайсет години започна атаката за съсипването на родното ни земеделие и животновъдство. Тогава СДС спечели изборите /октомври 1991 г./ с малко, но завинаги, както твърдеше един заоблен отвсякъде новодемократ. Тогава беше приет и Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, който отвори пътя на ликвидаторите. Опитно поле стана Пловдивска област. Разчиташе се на твърдия характер на областния управител Стефан Стоянов – баща на президента Петър Стоянов /на снимката/. Той трябваше да назначи ликвидационните съвети, които пък да се разпореждат с имотите на текезесетата. Стефан Стоянов бе твърдоглав и не умееше да води диалог. Тъмното му минало го тласкаше да бъде политически арогантен и груб. Инатът му предизвикваше бурни реакции, защото в много от случаите отказваше да одобри съставите на ликвидационните съвети, избрани от политическите сили в селата. Изненадващо селяните се вдигнаха на протести, блокираха сградите на ТКЗС-та и не даваха на ликвидаторите да влязат във владение. Символ на селския бунт срещу ликвидаторите стана Цалапица. Три месеца селяните не преклониха глава и напрежението не можеше да затихне. 
Там за първи път беше хвърлена и полицейска част, която трябваше да осигури достъп на ликвидаторите до сградата. Една ранна утрин в Цалапица бяха изпратени над 60 тежко въоръжени полицаи. Полковникът от резерва Димитър Маринчешки припомни: „Някъде около 3,30 ми позвъняха в къщи полицаи, те бяха объркани и питаха: да тръгваме ли към Цалапица? Тръгвайте, защото ако откажете, ще вземат полицаи от други области, а те ще бъдат по-груби със селяните.” Ченгетата са били объркани, защото ги пращат не да ловят бандити, а да разгонват обикновени трудови хора. Тяхната вина е, че искат да запазят трупаното в продължение на 40 години.

И наистина полицаите не проявиха грубост –  по двойки хващаха лелките и чичковците и ги отместваха от стълбите. Нямаше нито един бит. След близо час суматоха, пътят на ликвидаторите към сградата беше осигурен.

Но това беше само формален акт. Цалапичани и техният водач Георги Мостров не се кротнаха, а продължиха с митинги да изразяват своето несъгласие с ликвидаторите. В повечето случаи техни членове ставаха сервитьори, фризьорки, готвачи, хора верни на синята идея, но икономически неграмотни. Враждата се пренесе в махалите и кръчмите, червени и сини влизаха в открити сблъсъци, засилено беше полицейското присъствие в селото. Обискирани бяха по списък  над 50 къщи, за да се изземе въображаемо оръжие. Властта се страхуваше от въоръжен отпор. След ожесточена кръчмарска свада за текезесетата и против тях Петър Рудов застреля съседа си Красимир Ламбов. Дадоха му 8 години затвор.

След Цалапица се вдигнаха в Съединение, в Първомай, както се казва пожарът на бунта обхвана цялата област. Кураж им даваха депутатите Ангел Димов, Велислава Дърева, Велко Вълканов, Румен Воденичаров, Стойчо Шапатов… В Ръжево Конаре беше организиран протестен митинг на селяните от цяла Южна България. Сформирана беше специална полицейска част, която по график и с автобуси обикаляше селата, за да вкарва ликвидационните съвети.

В Дрангово полицаите разиграха истинско шоу. Шефът им – старши лейтенант Илия Славчев, изведе едно от полицейските кучета, отиде до скупчените на стълбището селяни и му нареди: „Я попей сега на тази лелки и чичковци!” И кучето започна пронизително да вие! Народът прихна да се смее, залиса се в пеещото куче, а през това време неговите момчета се втурнаха и направиха кордон до вратата на сградата за ликвидаторите. Те дойдоха, но почнаха да се суетят, че нямат ключ. Поискаха от Славчев да я разбие: „Съжалявам, господа, моята задача е да ви осигуря достъп. Ето, имате го, а какво ще правите, си е ваша работа, ние не разбиваме врати!”. Общо взето по един такъв сценарий ликвидаторите след три месеца успяха да поемат управлението на текезесетата в цялата област. Това, разбира се, е меко казано. След три месеца те започнаха гигантското рушене.
 

Ето някои фрапиращи факти. Ликвидаторите в Ягодово и техният шеф Румен Трайков продадоха универсални комбайни СК-4 и четири трактора на цената на една жигула. Постройки, оценени за 13 милиона, бяха направо подарени наполовина цена. 30 декара закрити оранжерии, котелно помещение, битова и административна сграда, сондажни кладенци и цистерни за гориво, столова, баня и навеси минаха в ръцете на софийска фирма за тогавашните 2 милиона и 800 хиляди лева /за справка – един средно голям апартамент по онова време в Пловдив се харчеше за около 300 хиляди лева! /. Според експерти само стъклата в оранжериите са 35 хиляди квадрата и струват над милион! Председателят на общинския съвет в Пловдив Теодор Димитров закупи за смешните 165 хиляди лева /половин панелен апартамент!/ плодохранилище 300 квадрата на два етажа с асансьор…

Гръцки бизнесмен лапна автобазата на ТКЗС-то в Първомай за жалките 380 хиляди лева. Огромните халета върху 5 декара площ, според експертите, стрували най-малко 5 милиона! В Костиево бяха раздадени ей така, уж заради дялово участие, 385 крави и 100 юници – расови животни, племенна селекция в продължение на 25 години. Сирийски бизнесмен се усети и хвана дамара на погрома – отвори кланица в Пазарджик и животните от оборите отиваха направо под ножа. В Съединение само за месец затриха 5 хиляди расови мериносови овце. Погромната вакханалия има и парадокси: в Ръжево Конаре разигравали на томбола крави и овце!  Както тогава селяните викаха: война да беше, такива поражения няма да има. Рушете до основи, беше командата на областния управител Стефан Стоянов. Защото не почнал да събаря сградите на ТКЗС–то в Долна Махала,  уволни шефът на ликвидаторите Никола Таушанов. Ако можехме, трябваше според Стоянов, да изкъртим и асфалта, заяви тогава изгоненият ликвидатор.

Сините управници се паникьосаха и набързо създадоха анкетна комисия в парламента „за установяване на лицата, организирали  противопоставяне и неподчинение на Закона за земята”. Неин председател стана пловдивският избраник Христо Марков, който потриваше доволно ръце и натякваше, че ще искат имунитета на четирима депутати – подстрекатели: Ангел Димов, Стойчо Шапатов, Велислава Дърева и Златомир Орсов. И обобщи публично, че вината е на ”полуидиотите от полицията, да се маха цялата полицейска пасмина”, отсече на пресконференция синият законотворец.

Едни пищяха от ликвидационни съвети, други плачеха, че си нямат още ликвидатори – имаше и такива комични случки. От село Болярци бяха пратили писмо до парламента и премиера, в което се жалваха, че повече от два месеца чакат да им бъде назначен ликвидационен съвет, но Стефан Стоянов се туткал. Те се кахъряха, че изостават селскостопанските работи, а банковите им сметки са блокирани. Затова „най-настоятелно молят да се прекрати бездействието и мудността на областния управител”. Шарен живот, хора всякакви.

ЧЕРНА СТАТИСТИКА

Две – три години след погрома на ликвидационните хуни, лъсна жестоката равносметка.  Изклани бяха един милион говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце. Разрушени и продадени на безценица бяха 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, съоръжения за напояване на 10 милиона декара, хиляди селскостопански сгради бяха изтърбушени и зееха като очници на черепи. Дори експерти от САЩ се смаяха от връщането  на земята в „реални граници” – това е безумие, казваха те. Вместо да бъде намерена демократична форма и начин да се реши проблема с българското селско стопанство, наследниците на земи и инвентар бяха направо ограбени. Разумно и справедливо беше /както стана в Чехия и Унгария / активите на ТКЗС и на АПК да се трансформират в акционерни дружества и акциите да се поделят.

И днес още сърбаме попарата на политическото невежество и безхаберие отпреди двайсет години. „Ликвидационните съвети, заяви наскоро земеделският министър Мирослав Найденов, доведоха българското животновъдство до спад не в проценти, а в пъти. Производството на зеленчуци у нас е спаднало 4–5 пъти!”
И още десетки години ще страдаме заради „философските” прозрения на „мъдреца” от село Веселиново Ж. Желев и шпиц командите на Филип Димитров. Смениха се за двайсет години толкова правителства, с най-различни окраски, но никой не потърси съдебна сметка на тези, които разсипаха милиарди, трупани четири десетилетия  с робския труд на българския селянин!

http://sseverin.com/