22 ноември 2019г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Политически доклад за работата на БПЛ - Петко Симеонов, 30.10.93 г.

 

Политически доклад за работата на БПЛ в сегашните вътрешни и външни политически условия - 
Петко Симеонов


/Приложен към стенограмата от заседанието на НС на БПЛ от 30.10.1993 г./

 

Уважаеми дами и господа,

Ще говоря за ситуацията вътре в страната, като се отграничавам от външната политика и националната сигурност. По тези два въпроса ще имаме специален национален съвет, на който ще обсъдим и приемем нашата концепция. Разбира се, неизбежно ще засягам и външнополитическите проблеми, и проблеми на националната сигурност.

Какво става в България ви е известно. Около половината от държавните предприятия са в състояние на фалит. Селското  стопанство е така съсипано от ликвидационната политика на тъмносиньото правителство, че ще бъдат нужни, според  различни оценки, около 10, според други — 15 — 20 години, за да се върнем на равнището на 1989 година. Чуждите инвестиции  заобикалят България — те са около 30 пъти по-малки от вложените в Полша, Чекия, Словакия, Унгария и не по-малко от четири  пъти по-ниски от тези в Румъния. Общият икономически спад продължава — за периода от 90-та година досега, брутният  вътрешен приход намаля с една трета, националният доход беше преполовен. Официално безработните са около 600 хиляди,  но всъщност са над един милион. С една трета, въпреки препълнените магазини, намаля потреблението на  средностатистическия българин и, за да почешем коремчетата на властващите партии, ще го наречем не  "средностатистически", а "обикновена електорална единица”. Буквално се срути ценностната система, крепяща душата на  тази електорална единица, а идеите, извели хората на улицата през 89 — 90 година и върху които можеше да се гради бъдещето  на България, бяха изпортени от тъмносините. Расте престъпността, раждаемостта и високата смъртност са проблеми от такъв  порядък, че поставят под въпрос физическото оцеляване на нацията. Ако се обърнем назад в историята, ще видим, че много  народи са почивали целокупно. Продължи ли още няколко десетилетия демографската криза, младите хора, които седят в тази  зала, могат да се окажат свидетели, как изчезва българският етнос.

Но демографският проблем е друг проблем — той само драматично се задълбочи през последните две години. Армията  продължава да се разлага, а полицията — компрометира. Българската национална художествена култура е в тежък нокаут. На  ринга продължават да подскачат свежи и загрети формите на чуждонационални култури. Само един частен пример — до  преди половин година маанетата стигаха до Пловдив в Южна България и някъде около Шумен — в Северна. Сега маанета,  сръбска и гръцка музика се леят из цялата територия на страната.

Българската наука, а такава, твърдя го като бивш специалист по социология на науката и техническия прогрес, българска  наука имаше налудничавия "Закон Панев", заедно с цялата паневщина, я смачка.

Очертава се възможността — преди да изчезнем демографски, да се самоликвидираме културно. Не можем да пропуснем и  състоянието на Българската православна църква. Поп Фори, който оставен сам, може да бъде най-многото театрално  смахнат, намери подкрепата на тъмносините идиоти /да ме простят Ботев и Достоевски, че използвам тяхна дума/ и  доразсипа Българската православна църква. Техните поразии просто довършиха атеистичната офанзива на комунизма.

Няма да говоря за поразиите в образованието, защото не желая да се смята, че конструктивните усилия на Марко Тодоров са  по партийно указание.

Защо изпаднахме в това положение, като е известно, че през 1989 и 1990 г., по времето на срутването на тоталитаризма,  България се движеше доста прилично по пътя на демокрацията?

Ако потърсим корена на злото, неминуемо ще стигнем до престъпния Берлински конгрес, разделил нацията на три парчета и  предопределил българската външна и вътрешна политика за следващото столетие. Но нека не отиваме толкова далеч — злото  дойде, когато СДС — коалицията, която в 1989 — 90 г. олицетвори за народа желанието за промяна, взеха връх реставраторски  сили, които искат да натикат България в калъпа от 39-та година. С други думи, да ни върнат в логиката на Берлинския конгрес,  който беше последван от рядко бездарна държавна политика на тогавашната ни буржоазия и управлявалата династия.

Ако някой смята, че русофилството и някакъв народностен инфантилизъм, превърнаха след 44-та година България в най-верния сателит на Съветския съюз, то с него основателно може да се спори, България, къде съзнателно, къде интуитивно  търсеше да се измъкне от хватката на Берлинския конгрес. Стига с този идеал — да обединим нацията — ясно е, че води само  национални катастрофи. Да вземем друг идеал — да построим рая на земята си — рай, наречен комунизъм. И се втурна  строителят на новия живот. Та отново катастрофа.

През 1989 г., когато ние, представителите на БПЛ, основахме заедно с останалите неформални и двете партии — БЗНС "Н.  Петков" на бай Милан и БСДП на д-р Дертлиев СДС, то за нас беше ясно — идеалът, жизненоспособният идеал за народа ни, е  демокрацията. Но демокрацията за никой от нас не означаваше връщане в 39-та г. или свобода на БКП да приватизира  България. Който желае, нека прочете стенограмите на Кръглата маса, да препрочете първата програма на СДС за изборите от  юни 1990 г.

Демокрацията означава ясни правила на играта, прозрачност на политическото действие, национално съгласие за  националните интереси.  Далече съм от мисълта да смятам, че изброявам всички характеристики на демокрацията. Само  маркирам.

Било съдено да се случи друго. Другото го виждаме, за другото говорим. И е виновно не само потъмнялото СДС, но и  избледнялата БСП.

Вина за случилото се нося и аз, всички тук седящи, вина има и партията ни като цяло. Ние се държахме мъжки. Но мъже  бяхме, докато ядохме бой. За съжаление боксовата круша бе с боксьор. Но за това ще говоря по-късно.

Бедата на България идва от нейната политическа класа. Бедата е, че няма отговорни политически сили, способни да  предложат на народа път.


II. Състояние на държавните институции и предложение за отношение на Българска партия ЛИБЕРАЛИ към тях.


Започвам по ред.


Първо, Народното събрание. Още след изборите 91-ва година заявихме, че този парламент ще ни води към задънена улица.  Поради това, че в него една етническа партия се явяваше балансьор на политическите сили, предложихме веднага да се  проведат нови избори. Тези, от които това зависеше, само широко и зъбато се ухилиха.

Когато Събранието заработи, констатирахме и публично заявихме, че конфронтацията в него няма да доведе до решения на  общонационалните въпроси.

По-късно при очертавалото се вече преструктуриране на мнозинството акцентирахме, че в Народното събрание не са  представени 1/3 от българските избиратели и че не е нормално 1/3 от представителите на избирателите да вземат съдбовни  решения, определящи, може би десетилетия напред, историята на страната. Бяхме за разпускане на Парламента.

В края на 1992 г., като осъзнахме слабостта на извънпарламентарните български партии и своята собствена неподготвеност,  преценихме, че провеждането на нови извънредни избори само ще възпроизведе сегашната конфигурация на Народното  събрание. Трябваше да сме способни да разрушим безплодния двуполюсен модел. Това "трябва” за съжаление и днес  "трябва".

Към негативните характеристики на Парламента ще прибавя и това, че той се е превърнал в политическо шоу, предназначено  за избирателите. Застава на трибуната "X" и ругае "Y" от другата страна на залата, "Y" му отвръща. Кеф, значи за  избирателите и на единия, и на другия. А всъщност и "Y" са във финансова комбина в условията на първоначално  натрупване на капитала, провеждат съвместни операции на тъмно и отлично се разбират. Взаимните ругатни по  парламентарния микрофон са за баламите електорални единици.

За съжаление,  ако сега станат парламентарни избори, само човек, който има книжовна или фантазна представа за  предизборна схватка, където се впрягат с пари, явна и тайна сила, всички медии и държавни структури, може да си  въобразява, че новоизбраното Народно събрание би изглеждало по-различно от сегашното.

Този Парламент е негоден, но трябва да постои. Дано този път имаме ум, морал и енергия и да не изтървем времето.


Второ, Президент.

Да забравим, че той е либерал. Президентът като държавен глава, в повечето случаи играе положителна и стабилизирала  обществото ни роля. След изявленията на Монтгомъри пред Сенатската комисия на САЩ, той направи много силен  външнополитически ход с членството на България във франкофонията. Ние, българите, сме толкова в същността си  франкофони, колкото и останалите славяни. Даже в сравнение с поляци и руснаци, сме по-назад. Но ходът беше важен и  добър. Излишно е да обяснявам защо. Известен е традиционният стремеж на Франция да води независима европейска  политика. Президентът показа характер.

Само пътьом споменавам това, защото в медиите и не само там, се изказваха спонтанно и умишлено смехотворни  тълкувания на членството ни във франкофонията. Хора, които не знаят какво значи в политиката да говориш на по-висок глас  от опонента, събеседника или партньора си или не могат да направят разлика между подписване на документ с химикалка,  молив или писалка, тръгнали да тълкуват президентски действия на остров Мавриций. Е, има и такива, които добре знаят за  какво става дума, но не им отърва.

Изминалото време от президентските избори досега показа, според мен, недвусмислено, че президентът, макар и да се явява  трета страна в противоделението червени — сини, не може и не трябва да бъде организиращ фактор на политическа сила,  която да руши биполярния политически модел.

Това означава, че трябва да градим своята партия, независимо от президента и там, където позициите ни съвпадат, взаимно да  се подкрепяме, там, където се разминаваме — ясно и определено да си го казваме.


Трето, Правителството.

Правителството на Беров даде глътка въздух на извънпарламентарните партии. Част от неговите действия са по същество  центристки и несъмнено те доведоха до спадане на политическото напрежение в страната от времето на правителството на  Филип Димитров.

Правителството на Беров, обаче е еклектично, то не е екип от единомишленици, зад него не стои политическа сила, която да  го крепи и подкрепя. Поради тази причина действията му са непоследователни, зависещи от различни центрове на власт и  политиката му лесно се саботира от по-ниски етажи в държавната йерархия.

Това правителство трябва да си отиде при първата възможност за по-добро. По-добро не с оглед на наши партийни интереси,  по-добро за България.

За съжаление, при този парламент не виждаме по-добри възможности. То може персонално да се променя, да се сменя и  министър-председателя, но пак ще бъде същото като качество и възможности, защото политическите сили в страната /вътре  и вън от Народното събрание) са все още в преходен, незрял период. Какво е тяхното състояние?


III. Политическите сили в страната

АВГУСТ — СЕПТЕМВРИ — ОКТОМВРИ

1. Съюз на демократичните сили /СДС/

Пълното фиаско, което СДС претърпя с гладната стачка на Сугарев, принудиха съюза да намали своята активност през  следващите три месеца. Безрезултатната атака срещу президента, последица от дългомесечна конфронтационна и неуспешна  политика на определен кръг, доведе отново до изкристализиране на тенденциите и до поставяне отново на въпроса за  цялостното политико — организационно поведение на формацията. Затова в началото на летния сезон повечето политолози и  наблюдатели на СДС предвещаваха, че през есента ще има бурни процеси на "прочистване" и противопоставяне.  Изключването обаче на Либерален конгрес е стъпка, продиктувана повече от здравия разум в СДС, отколкото на надделяване  на някоя от формиралите се оси в съюза. Независимо от дълго назряващите противоречия е малко вероятно в близките  месеци да се очакват големи сътресения или разцепление на две крила или три в СДС.

I. Вътрешно политическо и организационно състояние на коалицията.

1. Организационно състояние.

Неуспехът на повечето начинания на СДС и опитите им за подготовка за бъдещи парламентарни избори поставиха на дневен  ред отново въпроса за чисто организационните проблеми на коалицията във всички аспекти — структури — ръководство —  общият състав на участващите партии. Силното резониране върху общите структури на вътрешно партийните противоречия  доведоха до влошаване на организационното ни състояние и до явлението "отцепване" на цели регионални или местни  координационни съвети. Повечето партии по линията на своята формация се опитват да заздравят своите структури, но бе  необходимо вземането на общи решения на ниво НКС. Август бе използван от различните лидери на СДС за подготовка на  прокарване на свои идеи по този въпрос. Филип Димитров използва лятната почивка за активни срещи из провинцията не  само за заздравяване на собствения си авторитет, но и за прокарване на идеята за единство на СДС чрез спазване на  "коалиционната дисциплина", което винаги трябва да се разбира като пълно върховенство на НКС дори и по  вътрешнопартийни въпроси на отделните членки на СДС. Макар че Ф. Димитров никога не е вземал категорично отношение  по въпроса за идеята "синя партия", от действията му се вижда, че идеята не му е чужда, дотолкова, доколкото му осигурява  по-големи правомощия. Друга симптоматична среща за бъдещи мераци в НКС бе срещата на Блага Димитрова и Йордан  Василев във Варна на тема "Ролята на интелигенцията в нашето съвремие". На тази среща двамата съпрузи говорят за това,  че е крайно време интелигенцията да наложи нова форма на обединение на общонационалните идеи. Краят на септември  показа, че за Йордан Василев тези нови форми са Гражданските комитети. От трета страна, големи партии като ДП или РДП  си провеждаха чисто партийна политика, целяща идентификация и относителна самостоятелност на своите структури.

Септември събра като във фокус тези три виждания и натрупаните проблеми. На равнище НКС започна решаването на  организационните проблеми на коалицията, което доведе до важни промени в Статута, които да доведат до стягане на  редиците. На 21.09.93 г. в окончателен вид се приемат 9 поправки на Статута — две нови алинеи, останалите изменения, които  се свеждат до следното:

1. не могат да участват в КС като представители на една или различни партии съпрузи или роднини.

2. не може да бъде избран за представител в КС човек, който членува в партията си по-малко от 1 г.

3. в работата на ОбКС могат да участват с право на съвещателен глас представители на НКС, областни или окръжни  координатори.

4. в ръководството на ОбКС не може да участва повече от един представител на партия или организация.

5. всички КС реализират решенията на НКС. КС не могат да вземат решения, които да противоречат на тези на НКС или на  цялостната политика на СДС.

6. при противоречия между местни или регионални КС с НКС, последният спира дейността им до изясняване на случая.

7. КС не могат да вземат решения за сваляне на доверие от представители на СДС в изпълнителната или законодателната  власт, ако това не е съгласувано с НКС.

С последните три изменения направо от Статута се гарантира върховенството на НКС по отношение на цялостната  коалиционна политика.

8. при осъществяване на дейността си КС може да бъде ограничен от по-горен такъв при противоречие.

9. не може да се съвместяват длъжности — член на НКС /председател или заместник-предс./ и член на МС или ръководство на  НС — с това се целеше парализиране на Ал. Йорданов в НКС. Вземането на решението и постът на заместник-председател да  се замрази, докато председателят на РДП е и председател на НС, донесе и повече пълномощия на Ф. Димитров.

След гласуването на промените в Статута, на дневен ред бе поставен въпросът за създаването на Граждански комитети към  СДС. В подкрепа на Обръщението на временния управителен съвет на сдружението /регистрирано по ЗЛС/ бяха се  подписали Йордан Василев, Димитър Коруджиев, Едвин Сугарев, Йордан Соколов, Светослав Лучников, Блага Димитрова и  др. Във възраждането на една стара идея, инспирирана, както може да се предполага, от Сугарев и Василев, големите партии  в СДС съзряха опасност, която бързо избегнаха. Някои от целените резултати от създаването на такива Граждански комитети  се виждаха в това, тези нови структури ще влязат в конфликт с действащите местни координационни съвети. Също така чрез  тяхното включване към НКС да започне постепенно разтваряне на партиите в коалицията и превръщането й в единна  формация. Друго, което можеше да се предположи, че се цели, е като шеф на новата организация ще бъде предложен  безпартийният Костов, което ще му позволи да получи пост в НКС. В крайна сметка идеята бе отхвърлена от НКС, като се  възприе за по-удачна форма съществуването на клубове на симпатизантите, което е залегнало в Статута на СДС. Преди това  тази позиция категорично зае ДП в Декларация от 17.10.93 на национален съвет на ръководния й орган.

Друг проблем, който задължително трябваше да се постави на разглеждане в НКС, бе членството на някои партии в  коалицията. Отдавна назряващият конфликт с партия Либерален конгрес намери своето логично разрешение и то без  съществени последици за коалицията. Конкретен повод за изключването й бяха два факта:

- изявлението на организационния секретар на партията Иван Вечерников, че хората са недоволни от кметовете на СДС,  защото повечето били, меко казано, "компрометирани". Партия Либерален конгрес критикуваха провалената кандидатура на  кандидат — кмета на Приморско, който е член на Демократическата партия, с което си навлякоха неодобрението на Савов. В  конфликт влязоха представителите на Либерален конгрес и с Михаил Неделчев, който по техни твърдения, без да пита никого  обявил, че СДС подкрепя кмета на Созопол, който бил член на съюза на Мозер и бил замесен в далавери.

- друг акт, който предизвика неодобрението на партиите в СДС, бе обръщението на партия Либерален конгрес, в което се  настоява да се подпише ново вътрешнокоалиционно политическо споразумение и да се проведе Национална конференция  на СДС до края на месец ноември. На конференцията трябвало да се разгледа,  доколко е изпълнена декомунизационната  програма на съюза и кой и как го е финансирал, да се разгледа въпросът за корупцията в рамките на коалицията.

Всичко това доведе първо до замразяването на ПЛК. Никоя партия не можеше да подкрепи тези искания, защото това би  довело до остри конфликти в рамките на коалицията, а това се отбягва много внимателно от всички членове. В пресата се  направиха някои предположения, че това отслабва позицията на Филип Димитров, но едва ли могат да се намерят основания  за такова твърдение — ПЛК, освен че дискредитираше коалицията, правеше и нападки срещу ОХДЦ,  като обявяваше избора  на Стефан Софиянски за нелегитимен, а последният бе издигнат задкулисно от председателя на НКС. За Филип Димитров  ПЛК също се оказа опасен партньор.

За партията на Янко Янков се застъпи единствено НСДП, но веднага тя бе замразена. Изявленията на Иван Ценов против  Костов и Ф. Димитров обещаваха интересна завръзка за бъдещи събития, но се оказа, че говорителят на НСДП не можа да  предложи нищо ново или изобличаващо, което да послужи за катализатор на противоречията.

2. Политическа насоченост и активност на СДС.

/Теоретична конференция на СДС — 2 — 3. 10.93/

Сравнително важно събитие, което СДС дълго време замисляше и отлагаше, бе провеждането на теоретична конференция, с  която се целеше, от една страна успокояване на духовете в коалицията, а от друга — демонстрация на сила, като се легитимира  един елитен научен потенциал, който защитава каузата на СДС. С това се целеше и оборване на тезата, че интелигенцията се е  отдръпнала от коалицията. В известен смисъл това бе постигнато, защото бяха споменати имена на учени от БАН, различни  университети, сътрудници на Народната библиотека и др. В крайна сметка обаче, резултатът от конференцията беше почти  нулев, като за това допринесе характерната тайнственост за мероприятията на СДС и събитията в Русия, които бяха на първо  място сред коментарите на журналистите. На тази теоретична конференция отново се появиха два основни въпроса, на които  СДС мъчително дълго не може да намери решение:

1. Въпросът за електората на СДС, към каква част на българското население да се насочи коалицията — колкото и фундаментален да е  въпросът, в СДС не може да се достигне до единно мнение. Това е резултат от голямото противоречие, което се получава от  опита за действане на СДС като единна сила и, от друга страна, идейните специфики на отделните партии. Свикнала да взема  и изпълнява единни решения по фундаментални въпроси, в коалицията седеше догмата, че тя трябва да се насочи само към  определен спектър на социално разслоения електорат. Така Иван Костов говори за средната класа, Филип Димитров за  "пролетариата", защото "да си беден не означава да си ляв", а Александър Йорданов за "успелите". На теоретичната  конференция председателят на РДП и НС защити тезата, че СДС трябва да покрие целия политически спектър, което  автоматично означава и различните социални прослойки. В известен смисъл в негова подкрепа се изказа Едвин Сугарев,  който заяви, че СДС, за да разшири своето влияние сред електората, различните партии можели да се насочат към различните  социални групи.  ДП например, към богатите собственици. Стефан Савов, разбира се, остро реагира, като подчерта, че ДП  винаги била народняшка партия, а в конкретния момент не можел да си представи членове на партията Моллов и П. Блъсков.

2. Въпросът за ръководството на СДС, като израз на противоречията на двете основни оси в коалицията.

На теоретичната конференция също се постави този въпрос, макар и по много заобиколен начин. Опитите на двете  "групировки" в СДС да надделеят като си осигурят възможност за налагане на своите виждания като решения на коалицията,  ги принуждават да търсят нови форми на управление , за да не се стига до противоречия, които да предизвикат разрив.  Макар че в едно свое интервю г-н Савов заявява, че никой не е венчан за своя пост и председателят на НКС може да бъде  сменен, ако не му се гласува доверие, на практика е почти невъзможно ДП и РДП да предприемат радикални действия за  отстраняването на Филип Димитров. Прекалено дълго бе граден имиджът на лидера на НКС и в момента електоратът на  коалицията го възприема като символ на СДС. Филип Димитров е единствената личност може би от лидерите на СДС, която  винаги се посреща изключително сърдечно от симпатизантите на коалицията при срещи, митинги и др. подобни. Много хора  споделят максимата "Няма Ф. Димитров, няма СДС". Последният митинг на СДС на 12.10. 93 г. по повод годишнината от  изборите бе много показателен. Шокираше фактът, че в момента, в който председателят на НКС приключи да говори,  повечето от присъстващите веднага си тръгнаха. Макар и шеговито наричан "Филип Дългото изречение", Филип Димитров  се постара на фона на останалите лидери на партии от СДС да изглежда безалтернативна фигура. Савов изглежда на  електората заради възрастта и начина си на поведение твърде бавен в реакциите си. Останалите лидери на НКС не биха  приели Савов да стане председател заради опасността от пълна доминация на ДП. Александър Йорданов бе успешно  дискредитиран и електоратът също не би го приел. Евентуални други подходящи фигури са Стефан Софиянски, но той все  още не притежава достатъчен политически имидж. А другите председатели на партии от СДС като Георги Петров например,  биха били истинска обида. Ф. Димитров успя да отстрани енергичния Стоян Ганев и в момента СДС не притежава лидер,  който в очите на електората оправдано да заема поста му. Единствената компромисна фигура е може би Иван Костов, но той  е безпартиен и липсва партия, която да го лансира. Малко логично е да се предприемат радикални действия за смяна на  личности. По-вероятно е да се направят промени, които да парализират възможностите за влияние на сегашния лидер. В таза  насока се чуха различни варианти:

- Николай Слатински — в свое интервю за програма "Хоризонт" на БР преди теоретичната конференция на СДС споделя, че е  възможно да се формират три блока — либерален, социалдемократичен и християндемократичен, които помежду си да  консолидират мненията си и тогава да се вземат решения между три фигури, а не 15, както е в момента. Малко вероятно е  този вариант да бъде осъществен.

- Едвин Сугарев — да се формира едно оперативно ръководство, което като поеме политическата отговорност за своите  решения да позволи на коалицията да действа по-бързо и да реагира веднага на конкретна политическа ситуация. Повече  подробности Сугарев не даде. Неговата мотивировка е, че сегашният НКС действа тромаво и неефективно.

- Савов в едно свое интервю след конференцията сподели, че имало предложение да се създадат екипи към НКС, които да се  занимават с определен кръг въпроси и така да се намали натовареността на ръководния орган на коалицията. Председателят  на ДП подкрепял това предложение. Този вариант обаче не може да помогне за промяна в насоката на действие на СДС.

- за въвеждането на ротационен принцип отдавна никой не говори и е много малко вероятно да бъде възприет.

Така въпросът за управлението на СДС все още остава отворен. Много е трудно обаче да се предположи, че ще се  предприеме смяна на Ф. Димитров, защото това би довело до разочарование и отлив на голяма част от електората, а с това  не могат да не се съобразяват.


 II. Външнополитическо поведение

1. СДС и местната власт — опитите за активизирането на сините кметове през разглеждания период. Местни избори за  кметове.

След падането на правителството на Ф. Димитров и намаляването на ПГ на СДС, единственото, в което остана да доминира  коалицията, бе местната власт. Лошата подготовка на кадрите, недостатъчното образование, недалновидната и често пъти  незаконосъобразна дейност на сините кметове на много места в страната доведе до тяхното дискредитиране. В опитите си да  намали този ефект и да печели симпатизанти СДС се опита да активизира сините кметове и да търси акценти за публично  афиширане. Георги Марков, още в едно от първите си предавания по радио "Витоша", сподели, че според него СДС трябва  да критикува МС, основно заради неговата социална политика и така да спечели голяма кръг симпатизанти. От септември в  тази област се насочи и СДС. Сините кметове, след "колективните" си искания за оставка на президента, веднага бяха  пренасочени към социални критики. На 19.10.93 г. кметовете на СДС излязоха с обръщение — "Страхът и гладът се връщат". В  текста, освен опитите да бъде сплашено българското население, се заявява, че "да е ясно на всички, че цялата отговорност за  това носи не местната, а централната власт". Този опит за смъкване на отговорност едва ли ще бъде възприет от електората и  оценен.

Друг изключително сериозен проблем за коалицията, свързан с местната власт, това са течащите на много места в страната  частични местни избори за кмет. При тях СДС среща два основни проблема:

- първият е свързан с разпадащите се структури на коалицията, които не могат да реагират. Подготовката за местните избори  е слаба. В една статия от ежедневник се цитира г-н Вечерников от ПЛК, който споделя, че за местните избори в едно село в  НКС разбрали предния ден.

- вторият проблем е свързан с чисто нормативни пречки. ЦИК още миналата година взе решение /по повод искането за  участие на БДЦ в местни избори/, че коалициите трябва да са в същия състав, както при изборите 91-ва г. След  потвърждаването на това решение и от Върховния съд, логично е в този момент СДС да не може да участва в частични  избори за кмет, поради напускането на АСП и ДГИ от коалицията. Това доведе до касиране на изборите на определени места  или до отхвърляне на кандидатурите на СДС. В същото време обаче в някои общини явно районните избирателни комисии не  са се съобразили с посоченото решение и допускат кандидати на СДС. За съжаление, не разполагаме със справка от ЦИК, но  от съобщения във вестници може да се изведе следната информация:

1. с. Пчеларово, Кърджалийско — 12.10.93 г. печели кандидат на БЗНС със 106 гласа пред кандидата на БСП — 99 гласа.

2. с. Мелница, Бургаско — 10. 93 г. печели БЗНС

3. с. Ракитово — касирани изборите, не може да се кандидатират БСП и СДС поради промени в коалициите. РИК регистрирал  кандидатурата на ДПС, която фактически е издигната от 12-те.

4. с. Златарица — не могат да се кандидатират СДС и БСП. Остава само кандидатът на СДС — център.

5. предстоят избори в Приморско и Созопол, но нямам информация.

6. днес в "Демокрация" има съобщение, че в с. Черни Осъм СДС печели частичните местни избори, като е гласувано 50% от  населението.

7. Несебър — едва 38% от хората са гласували, предстои втори тур. НКС взе решение да се сформира комисия, която да изясни  ситуацията. Ф. Димитров заяви, че вина за апатията на хората имали депутатите на СДС от Бургаския регион. "Демокрация"  на 27.20. 93 г. публикува обръщение към гражданите на Несебър да гласували, защото неупражняването на техния  избирателен вот означавал подкрепа за комунистите.

В пресата се появяваха и др. съобщения за местни избори, но те не носеха информация. Макар и неубедителен заради  малкото факти, изводът, че СДС губи в местните избори, не е лишен от основание. На 27.10.93 г. Николай Василев направи  изявление по радиото, че като членове на СДС през 91 г., ако коалицията реши да участва в местни избори, трябва да се  съобрази с мнението на АСП. Тази позиция ще доведе до бъдещи усложнения при издигането на кандидати. Невъзможността  на коалицията да се организира и да участва в частичните местни избори показват дълбоката организационна криза и за  изчерпан морален кредит.

2. Въпросът за политическите съюзници на СДС — БЗНС, твърденията за разговори с ДПС в контекста на изявлението на  депутат от СДС в провинцията, че ще се иска вот на недоверие на правителството, монархисти.

В СДС много се спори дали да се търсят съюзници преди или след изборите. Надделява мнението, че е по-разумно да се  направи това едва в един бъдещ парламент. Най-реалното е обаче СДС да съчетае двете виждания.

Мозер твърди, че поддържат непрекъснати и добри контакти със СДС. По всяка вероятност СДС няма да излезе с обща  бюлетина със земеделците. Георги Петров вече не се противопоставя на сериозни контакти с БЗНС, които евентуално да  приключат с политическо споразумение.

Савов в свое интервю заяви, че не вярва монархистите да се явят със самостоятелна бюлетина на избори, но лидерът на ДП  не направи никакви други намеци. По-вероятно е СДС да не посмее да ги приеме за членове, а да разчита на бъдеща  подкрепа от монархистите в един нов парламент.

Отношенията на СДС с ДПС са изключително сложни. СДС официално заяви, че е против идеята за възстановяване на  старото парламентарно мнозинство. От друга страна, лидерите не могат да обявят никакви контакти с ДПС заради своя  електорат, който би приел изключително негативно такъв факт. В същото време ПГ на СДС се нуждае от подкрепа в  парламента, заради някои жизненоважни за коалицията поправки в стари закони или нови законопроекти. В такъв смисъл са  съвсем реални слуховете за разговори между двете формации. СДС би трябвало да водят и обсъждания с ДПС във връзка с  отношенията си в бъдещ парламент.


Основните пропагандни формули на СДС са:

А. "Единство на СДС" — това е най-често срещаната формула, която трябва да предпази електората от съмнения за  разцепление. В изявления на лидери на СДС — Димитров, Савов дори и Венцислав Димитров — непрекъснато се твърди, че  БСП се опитвала да премести сражението вътре в редиците на коалицията и затова създава поводи, които да доведат до  разцепление. В отговор на такива твърдения непрекъснато се противопоставя единството на СДС. На митинга на 12.10.93 г.  това бе най-често споменаваната фраза от всички изказващи се и то с явно досадно повторение.

Б. "Пълзяща рекомунизация" — изразът всъщност е част от една по-голяма идея за сплашване на населението и с крайно  доказване на тезата, че СДС е без алтернатива. За рекомунизация се говори във всяка декларация или обръщение,  независимо по какъв повод — в обръщението на сините кметове, в Декларацията на ДП при приключването на националния й  съвет на ръководството от 17.10.93 г., в декларации на ПГ. Савов заяви, че на срещата миналия месец на Демократическия  интернационал е говорил пред 15 министър-председатели за рекомунизацията в България. За рекомунизация СДС говори  отдавна, но в последните месеци е особено активна.

В.  СДС в последните месеци възприе един последователен маниер на сплашване на населението:

- обръщението на сините кметове — изобилства с твърдения като: "Зимата на 1994 г. може да бъде като зимата на 1990 г.", "Страхът настъпва. Той се насажда с изпитаните методи на комунистическия терор", "нарушаване на основните граждански  права на хората за живот, здраве, образование". Обръщението завършва с неизпълнена досега заплаха — "Ще призовем  гражданите към законни действия за самосъхранение пред настъпващата икономическа и политическа зима";

- по повод събитията в Москва в първото публикувано обръщение в "Демокрация" имаше също доста силни заплахи —  "Съдбата на демокрацията в България отново е поставена на изпитание.", "От събитията в Русия следват процеси, които няма  да подминат нито една от бившите социалистически страни" и естествено накрая — "Призоваваме всички, които мислят за  съдбата на България, да ни подкрепят морално и с активни граждански действия. В близките дни ще влезем в контакт с  демократичните сили от цяла Източна Европа, за да обединим усилията си за мирен отпор срещу настъпващата червена  контрареволюция".


4. Отношение към институциите — МС, президент, съдебна власт.

От изявленията на отделни лидери на СДС, както и от текстове на декларации, приемани от ръководствата на отделни партии,  засега СДС не дава индикации, че възнамерява да поднови своите отношения с президента. Георги Марков, като отделил се  от ПГ на СДС, в своите коментари по радио "Витоша" прави едни "дребни услуги" на СДС като посредник между коалицията  и различни институции. Депутатът от ДП, освен че формулира много добре проблемите на съюза, начертава и бъдещо  поведение. Той винаги заема средна позиция при различни проблеми, с което и оставя някакви вратички за коалицията. Пръв  Г. Марков постави въпроса за "сдобряването" на СДС и президента, защото от последния зависят два жизненоважни въпроса  — първо президентът назначава ЦИК, след разговори с попит. сили и второ, президентът назначава служебното правителство,  което провежда изборите. В този смисъл е жизненоважно за СДС да предприеме някои стъпки, които да не позволят да остане  в крайно неизгодна позиция. В такъв смисъл е възможно в скоро време да започнат постъпки от СДС към президента. Може  би ще се избере пътя, първо отделни лидери да "установят" отношения, а по-късно НКС на СДС да излезе с някакво  компромисно решение. Важно е обаче как ще съумее да оправдае всичко това СДС пред електората. Определено на  коалицията предстои сложна задача, защото едва ли би могъл да разчита на ДПС да изнесе вместо него един такъв товар по  този проблем.

- дейността на ПГ на СДС, както я вижда Стефан Савов в своя доклад пред теоретичната конференция.

Без да се спирам на работата на ПГ на СДС в парламента, само ще маркирам някои факти от дейността й през разглеждания  период:

- исканите вотове на доверие и недоверие през август месец от ПГ на СДС.

- ПГ на СДС изготви няколко декларации, предназначени за обществеността и публикувани в "Демокрация".

+ 07.10.93 г. — Декларация — обръщение на НКС на СДС и на ПГ на СДС за разграбване на имуществото, иззето от  комунистическите профсъюзи.

+ 09.07.93 — Декларация на ПГ на СДС — "Погазват се човешки права" — свързана е с приемането на поправките на Закона за  възстановяване на собствеността и ползването на земеделските земи. В декларацията се говори за връщането на земята в  идеални граници.

+ 05.08.93 г. Декларация на ПГ на СДС по повод извънредното заседание на НС — "СДС няма да помага на правителството".

В своята разработка за теоретичната конференция на СДС, озаглавена "Парламентарната стратегия на СДС", г-н Савов  защитава тезата, че ПГ на СДС не трябва да напуска НС. Г-н Савов очерта задачите на ПГ на СДС по следния начин: "Според мене смисълът на нашето участие се състои в това, доколкото е в силите ни, първо, да ускорим разпускането на това  НС чрез проваляне на правителството, което е явна креация на комунистите и обслужва интересите им, второ, да  предотвратяваме, спираме или поне да забавяме приемането на закони и други парламентарни актове, които недвусмислено  имат рекомунизационен характер". Председателят на ПГ на СДС заявява също, че ПГ на СДС непрекъснато трябва да прави  всичко възможно да спира вниманието на масмедиите върху себе си. Според Савов, БСП са си поставили няколко задачи — първо, да прокарат колкото се може повече рекомунизационни закони, ще се опитат да проведат първо общински избори и  трето ще искат и ще изчакат да се появят нови спорове и деления в СДС.

Българска партия ЛИБЕРАЛИ поддържа контакти с отделни партии от СДС на неофициално, но отговорно равнище. С  групата около Филип Димитров нямаме отношения.

При позицията, която има тази група в СДС, ако няма силна чуждестранна намеса, е малко вероятно да има добри  предизборни връзки със СДС.

Ако статуквото в СДС се запази до предсрочни избори, то сигурно е, че ако сме в парламента, ще имаме тесни официални взаимодействия с някои партии, в почти сигурно разпадналата се вече коалиция.


***


2. Българска социалистическа партия /БСП/

Значимостта на БСП като основен фактор в развитието на  политическата ситуация в страната, от една страна, и динамиката  на вътрешнопартийните процеси, от друга, обуславят възможността за многопланов анализ на състоянието, дейността,  тенденциите и перспективите за развитие на партията. Тук ще разгледам накратко само три въпроса:

- идейно — политическото състояние и развитие на БСП;

- дискутираният напоследък сред социалистите въпрос за отношението на БСП към политическата власт;

- значението на БСП като фактор, имащ определено влияние върху конструирането на конфигурацията на политическите  сили;


I. Идейно — политическо състояние.

Твърде често в анализите си относно политическото поведение на БСП и нейното ситуиране в политическото пространство,  наблюдателите търсят еднозначен отговор на въпроса — променя ли се бившата комунистическа партия? Независимо от  отговора, обикновено всички са единодушни, че вътрешнопартийните процеси в БСП са доста комплицирани и  многофакторно обусловени.

40-ят конгрес на БСП постави реалното начало на широка дискусия в рамките на партията за нейната идейно-политическа  идентичност, стратегия и роля в новите социални и политически реалности. В хода на тази дискусия постепенно  кристализираха три основни виждания относно глобалната ориентация на БСП. Вътрешнопартийното пространство беше  разпределено между реставратори, модерни леви и социалдемократи.

Реставраторската тенденция беше официализирана чрез идейните течения "Марксистка платформа", "Социалистическо  единство" и кръга около в."Мисъл". Въпреки че данните, посочени от ВС на БСП през април — май тази година сочат, че  числеността на тези групи надвишава т.нар. реформаторски течения, необходимо е да се подчертае, че те са почти лишени от  реално влияние при взимането на решения в партията. Същевременно те разполагат с известен потенциал, доколкото у  членската маса на БСП съществуват, макар и в латентна форма, някои носталгични настроения. Въпреки че нямат  определяща роля при дефинирането на стратегическите цели на БСП, присъствието на реставраторските групи е  осезаемо. Те присъстват в публичното пространство със своите печатни издания, обект са на вътрешнопартийни дискусии,  вкл. и на официалните партийни форуми:

- Ал. Лилов пред Общопартийната конференция 27 — 29.03.93 г. каза: "Първата крайна тенденция, грубо казано, иска да  направи от БСП една усъвършенствана БКП, като се осъдят грешките, разбира се, и извращенията … Смятам тази тенденция  за погрешна."

В доклада си пред ВС на 26.09.93 г., Жан Виденов окачестви като негативна тенденцията към "радикализация … Голяма част от  членовете и симпатизантите понасят тежки и болезнени удари. Провалът на управлението на СДС внуши на част от тях  илюзията, че се връща "доброто старо време“ …, изтълкуваха краха на СДС като провал на всяка политика на реформи".

Официалната тенденция /доколкото е заложена концептуално в документите на 40-я конгрес, Манифеста за демократичен  социализъм и т.н./ се характеризира с формулата на Ал. Лилов — "модерна лява социалистическа партия" , т.е. запазвайки  всичко позитивно, адаптирайки се и концептуално, и практико — политически към специфичните условия на плуралистичната  демокрация и преходния период, БСП да заеме доминантни позиции в лявото политическо пространство, да създаде и да  наложи левия модел на реформите, но без да навлиза /поне декларативно/ в територията на социалдемократическата  идеология, която е традиционно чужда на основната маса в партията. Подобен подход би осигурил без особени сътресения  прехода на БСП от тоталитарен тип "партия — държава" към партия от парламентарен тип като елемент от демократичната  политическа система.

На трето място, социалдемократическата тенденция, олицетворявана от АСО,"Път към Европа” и най-вече ОСД. Влиянието  на тези групи се простира преди всичко сред ръководния елит на БСП и пропорционално намалява към по-ниските етажи на  партийната йерархия. Особено след Общопартийната конференция, най-радикалните представители на  социалдемократическото течение — ОСД — постепенно бяха изтласкани в периферията на вътрешнопартийния живот, а  формирането на ГОР, поне засега, затвърди този процес.

Разнородният социален състав на БСП обуславя развитието й като конгломерат от идейни течения, платформи и възгледи,  както относно глобалната ориентация и стратегия, така и по отношение на тактическите аспекти на политическото й  поведение. Социалното разслоение на електората на БСП, осъзнаването на противоречието — партия на социално слаби и  свръхбогати — обрича партията на търсене на прагматичен подход при отстояването на традиционните за левицата ценности.  "БСП отстоява социалния модел на прехода, макар че отчита, подкрепя и признава някои преимущества на съвременния  европейски либерализъм, защитаван днес от национално отговорното българско предприемаческо", подчертава Жан  Виденов в доклада си от 26.09.93 г. В тази насока БСП ще се опитва да отстоява и интересите на част от формиращата се  национална буржоазия, идентифицирайки десницата главно с реституционния, спекулативния и компрадорски капитал.  Успехът на подобна линия до голяма степен ще предопредели дали БСП ще се формира като масова, национална партия, или  постепенно ще се редуцира до класова или съсловна партия.


II. БСП и политическата власт

Развитието на политическите процеси след формирането на кабинета "Беров" създаде предпоставки за активизиране на БСП  по отношение на властта. Тезата за "уморената от властта БСП" загуби значение и на преден план бе поставен въпроса, че  "БСП е длъжна да се отърси от комплексите на миналото, да реализира на практика едно ново отношение към управлението  на страната … чрез активното си присъствие в сферата на властта". В това отношение положително влияние имат и някои  външни фактори и преди всичко победата на левицата в Литва, Гърция, Полша, която би дала, така да се каже, международна  легитимност на евентуалното завръщане на българските социалисти на власт, доколкото би била възприемана и обяснявана  като част от "лявата вълна", заливаща Европа. Въпреки някои противоположни настроения в ръководните среди,  социалистите едва ли ще поемат отговорност за формирането на кабинет със свое доминиращо участие преди  провеждането на нови парламентарни избори. Цитат на Жан Виденов: "Ако правителството на проф. Беров се окаже  саботирано в усилията си да изпълни своята програма, ресурсите на политическия диалог ще се окажат изчерпани и  единствено вотът на избирателите ще е в състояние да ги възстанови. Следователно предсрочните парламентарни избори  остават най-вероятната перспектива за промяна в институциите на властта през следващата година".

- Ал. Лилов пред ВС на 26.09.93 : "Ние се готвим за властта и не се боим да участваме в нея, в реалистична и възможна  форма. Но не чрез задкулисие, а чрез избори".


III. Значението на БСП като политически фактор в настоящата ситуация, от гледна точка на БПЛ

БСП продължава да бъде най-влиятелната, най-добре структурирана, разполагаща с най-богат кадрови и управленски  потенциал политическа партия в страната. В условията на динамизираща се кризисна социално — икономическа обстановка,  благоприятстваща т.нар. "олевяване на масите", при компрометирането на СДС като основен субект на реформите и липсата  на реално оформена друга алтернатива, несъмнено нарастват обществените очаквания, свързани с БСП. Това обуславя  ролята на партията като ключов фактор на развитието на политическата ситуация, както понастоящем, така и в предвидимо  бъдеще. Тази определяща роля в настоящия момент има значение за БПЛ, доколкото се появяват някои индикации, че наред  с основната стратегема — запазване на двуполюсния модел, в който ключова роля имат БСП и СДС /публично отстоявана  напоследък от проф. Топенчаров — в."Труд” от 22.09.93 г./ — някои ръководни дейци на БСП осъзнават необходимостта от  разширяване на бъдещата парламентарна конфигурация. Дали подобна теза ще се утвърди сред ръководния екип на БСП е  въпрос на бъдещето. Засега е факт, че на последния пленум на ВС тя беше лансирана в официалния доклад на Жан Виденов.

С ръководството на БСП поддържаме контакти при ясно изразена наша позиция: с вас сме идейни противници,  но сме  готови на диалог в името на общонационалните ни интереси.


* * *


3. ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ


ОРГАНИЗАЦИЯ И СТРУКТУРИ

Създадено на 4 януари 1990 г. във Варна. По данни от 1992 г. е имало 98 хил. членове, от които 7500 българи. ДПС има 27  общински кметове, 653 селски кметове, 1144 общински съветници. Най-големите организации са тези в Кърджали и Разград.  Съществуват секции, в които няма нито един турчин — в Несебър, Враца, Кюстендил, Монтана, Видин, София.

В доклада на Окръжната отчетно-изборна конференция на движението в Кърджали се говори за чувствително намаляване на  броя на членовете — с 18-20 мил., като в региона те са останали вече само 4500. Около 9 хил. интелигенти, членове и  привърженици на движението са емигрирали през последната година.

При изселническата кампания от мин. год., дължаща се на бедственото положение в Родопите, страната е напусната от близо  50 хил. души. Тази тенденция съществува и днес и нанася морален и чисто електорален удар на ДПС.

Единствената политическа сила  у нас, която /засяга/ има очертана социална база, е ДПС. Макар и с определени регионални,  етнически и религиозни характеристики, тя в огромната си част е социално еднородна. За разлика от другите парл. сили,  ДПС започна да се интересува не от самата макроикономическа политика, а от непосредственото й влияние върху днешните  и утрешни интереси на избирателите си. В този смисъл, обявеният от Доган "ляв завой" в политиката на ДПС не би трябвало  да се възприема буквално и примитивно /както бе възприет от СДС/. Това изявление в същността си беше отказ на ДПС да се  представя за национална политическа сила, поставяща си общонационални цели. Точно обратното твърдяхме официално. То  преориентира неговата политика чрез насочването й към интересите на собствения електорат, чиито остри социални  проблеми заплашваха да се превърнат във вълна от недоволство.

Имаше решение на 6 общини от бившия Кърджалийски окръг, управляван от ДПС, за създаване на Асоциация на общински  съвети с регионални функции. Стефан Стефанов /БСП/ — "Зад такава структура се крият опасни сепаратистки амбиции. Тя  изземва функции на общинските управи, на областния управител и на МС. Създава се възможност ДПС пряко да управлява  целия район". С. Стефанов не изключва и амбиции за откъсване на  територии.


ДПС и Съвета за сътрудничество

Ахмед Доган,  на окръжна конференция в Кърджали казва: "Съветът на центристките сили сега не е коалиция, защото не са  изяснени бъдещи ситуации, свързани с изборите. Съветът дава възможност за по-точна координация. От гледна точка на  биполярността в нашия политически живот, дава възможност да се помисли за една центристки насочена формация, която  при необходимост може да прерасне в трети блок. ДПС обаче не залага само на един съюз и само на една коалиция."

Мехмед Ходжа даде такова изявление за Съвета за сътрудничество: "Съветът за сътрудничество, създаден от центристките  партии, изкара отново на историческата сцена хората от типа на Орлин Загоров чрез "Основни принципи на Хартата за нац.  единение". Защото, ако споменатият документ влезе в сила, малцинствата едва ли ще могат да изучават майчиния си език в  училищата. Най-много да могат да си го говорят в къщи."

БСП /както впрочем и СДС/ в районите със смесено население в Кърджалийско и Западните Родопи напълно отказват да  сътрудничат на усилията на местните органи на властта, които се ръководят от ДПС.

В селата Хитрино, Каолиново, Венец и Дянково турци, бивши членове на БКП, създават организации на БСП. Информацията  е дадена на пресконференция на БСП в Шумен и по-късно е потвърдена от Сабри Галиб — секретар на ОС на ДПС, Шумен.  Появяват се и отделни съобщения за турци, възстановяващи членството си в БСП във Варненски регион. Възможно е да се  касае за тенденция.

В доклада си на конференцията в Кърджали Мехмед Ходжа прави констатацията, че благодарение на съюза с БСП,  социалистите са засилили и укрепили позициите ги напоследък. ДПС не е спечелило нищо от новото парл. мнозинство и  формирането на правителство с негов мандат.

В изказването си /на същата конференция/ Ахмед Доган заявява, че ДПС никога няма да направи коалиция с БСП.


ДПС и СДС

А. Доган пред комисията "Крулева" казва: "СДС още от юни м г. крои шапката на лидерите на ДПС. Стефан Савов, Филип  Димитров, Иван Татарчев, Лучников и др. са обмисляли мерки за елиминирането на висши деятели на ДПС от  политическата сцена.", 13.10. т.г., в. "Дума". Според него това е повлияло на отношенията м/у ДПС и СДС, както и  при  свалянето на Ст. Савов.

На конференцията в Кърджали Доган направи намек, че се водят разговори с някои личности от СДС за възстановяване на  сътрудничеството. Представител на ПГ на ДПС бил дал изявление, че се касае за Венцеслав Димитров, Иван Костов и Ал.  Йорданов, които били най-отзивчиви, но диалогът със СДС бил възможен, само след отстраняването от "Раковски" 134 на  сегашните хард — водачи.

В интервю по радио "Дарик" Илхан Вели /депутат от ДПС/ заяви, че контактите със СДС никога не са прекъсвали напълно.  Когато в самата коалиция всичко станело нормално /там текат различни процеси/, щяло да бъде съвсем естествено пак да са  заедно.

В отговор на тези "сондажи" на ДПС, лидери на СДС побързаха да отрекат каквито и да било контакти. Стефан Савов пред  "Дарик", 18.10.т.г. каза, че лично той не знае за такива преговори, дори за разговори сериозни с Ахмед Доган и  ръководството. Иван Куртев същия ден по "Хоризонт" обясни, че ново съюзяване на ДПС и СДС при този парламент и  всичко, което е станало до момента, е невъзможно. Съществуването на това правителство обединявало, според него, всички,  които не са съгласни със СДС и водят политика, различна от тази на СДС. Нито с него, нито с Ф.Д. е разговаряно. Валентин  Василев /СДС/, също по радиото, припомни, че в СДС имат категорично политическо решение — в този парламент не може да  се състави едно ново мнозинство. ДПС ще трябва да си отговори на някои въпроси, напр. каква пиния ще следва в  политиката, кого ще има за съюзник. Това може би ще стане на Нац. им конференция и затова засега СДС изчаква.  Коментарът на Филип Димитров по въпроса е лаконичен: Миналата година СДС предложи текст — меморандум за  възможната база за преговори. /"Демокрация", 19.10./ Между ДПС и СДС се водят разговори, но без Ф. Димитров и неговата  група. Смятам, че само чуждестранна намеса може да създаде съюз между ДПС и СДС.


На 27 и 23 ноември т г. в НДК ще се проведе Националната конференция на движението. Завършиха общинските отчетно-изборни конференции, на които в повечето случаи бяха преизбрани предишните лидери. Окръжната конференция в  Кърджали избра нов председател, тъй като Мехмед Ходжа си направи самоотвод. Очакваните нови лица в движението така и  не се появила. Единственото /може би/ откритие е младият и енергичен координатор за Югоизточна Б-я Мохамед Реджеб.  Той вероятно ще бъде включен в централното ръководство на предстоящия форум.


Етническо /национално/ малцинство

През м. март, т г., в Момчилград, Мехмед Ходжа "оповести" наличието на турско национално малцинство, като се мотивира,  че то съставлява 10% от населението у нас. В обширна статия през август Ибрахим Татарлъ разгледа "националния въпрос",  заявявайки категорично, че Б-я е еднонационална държава и има само една нация — българска, като след това подменя  "национално малцинство” с определението"малцинствени общности" и подрежда там /по религиозен признак/  мюсюлманите. Така се появиха претенциите за признаване на статут на национално малцинство и изразител на тази идея  стана Мехмед Ходжа, който я включи и в доклада си в Кърджали. На въпроса на Ахмед Доган за разликата между етническо  малцинство, национално малцинство и малцинство, не е могъл да отговори никой. В интервюто си по радио "Дарик"  депутатът Илхан Вели признава, че не знае какво точно значи всичко това, но предполага, че такъв статут осигурява трайно  запазване правата на малцинствата и ги предпазва от бъдещи асимилации. Сред членовете на ДПС се създаде /едва ли  несъзнателно/ впечатлението, че Съвета на Европа вече е приел необходимия документ. Известно е, че ПАСЕ всъщност прие  само проект. В проект е и подписването на рамкова конвенция, която ще съдържа правни норми, но не задължителни, а с  препоръчителен характер за държавите, които я подпишат. На Доган му се наложи да обясни тези неща в Кърджали, тъй като  екзалтацията е достигнала дотам, че Хасковският лидер Юджеп Атилла призовал делегатите към единство, защото всички те  са потомци на Османската империя и трябвало да се гордеят с това. "Европа отлага въпроса за признаването на национални  малцинства, защото, ако в този момент бъде извършен подобен акт, в Чехия и Словакия, напр., това би довело до нова  европейска война."  — е заявил Доган.

Решението на НС за Якоруда и Гоце Делчев

След решението на парламента за отмяна на резултатите от преброяването в общините Якоруда и Гоце Делчев, Централният  съвет на ДПС взе решение да сезира Конституционният съд, а депутатите от ПГ да посетят района и да съчинят декларация до  Комисията по правата на човека към СЕ. Съвместната Декларация на ЦС и ПГ на ДПС, в която решението на НС от 17.09.93 г.  за Якоруда и Гоце Делчев се окачествява като грубо нарушаване правата на човека, повтаря три пъти израза "човешките  общности". Според ДПС решението е опит за възстановяване на политика, свързана с насилствената асимилация на  малцинствата в страната.


Тютюневата стачка

В Кърджали вече наричат Доган "Спасителя в тютюна".

На 04.1.93, на блокирания от 2 500 души разклон край Ардинско село, Мехмед Ходжа говори на митинг. Той заявява  готовността си да напусне парламента и да иска от другите депутати от района да направят същото, ако исканията на  стачниците не бъдат изпълнени. Уверява ги, че ПГ на ДПС застава зад тях.

Опитвайки се да защити интересите на тютюнопроизводителите, ръководството на ДПС отначало говореше за петкратно  увеличение на цената, 60%, а на пленума си стигна до 34% . Основният коз на Доган за предстоящата конференция може би  ще бъде  сделката с "Мина Интернешънъл трейд компания, предложила оферта за посредничество при изкупуването на 45  000 тона тютюн на много по-високи цени от тези, определени от правителството. Единственото условие е фирмата да получи  данъчни преференции, когато внася у нас цигари. Това е в противоречие с българските закони. Въпреки това Доган даде  недвусмислено да се разбере, че би могъл да оттегли подкрепата си за кабинета, ако той не сключи тази сделка.


Изучаване на майчин език

На 05.10.93 бе взето решение за създаване на работна група от ДПС и МОНК, която да разработи модел за ефикасно  изучаване на майчиния език. На срещата си същия ден с министър Марко Тодоров представителите на ДПС са настояли  МОНК да съдейства за приемането на законови и подзаконови актове, които да осигурят изучаването на майчин език.

На окръжната конференция на ДПС във Варна Юнал Лютфи заявява, че: "ДПС ще направи всичко възможно, за да отстрани  министъра на образованието Марко Тодоров". Като мотив за това изявление се изтъква несъгласието на ДПС с подготвената  образователна програма на МОНК / "Изучаването на турски език в училищата трябва да стане задължително" — Шерифе  Мустафа/.

В същото време ДПС прави всичко възможно да осигурява образование на свои кадри в чужбина. На 06.10.93 г. в офиса на  ДПС в София е бил проведен изпит за отпускане на стипендии на 25 студенти в турски университети. Председател на  комисията е бил проф. Татарлъ.

Шерифе Мустафа пред "24 часа" / 20.10.93 г./ информира, че 20 младежи са изпратени на едномесечен стаж в Турското  радио и телевизия с цел подготовка за бъдещи програми на турски език.

С ДПС БПЛ води разговори като с реална политическа сила, но общи действия и общи документи с ДПС са в теорията на  вероятностите.


* * *


4. НСД и ГОР

В парламента, както е известно, има четвърта парламентарна група — НСД и една вероятна пета група — ГОР.

И при двете групи, обаче, тенденциите на развитие са все още неустойчиви, затова ще трябва да изчакаме, за да говорим за  тях.


Извънпарламентарните партии

а/БСДП

На своята Пета национална конференция през май 93-та г. БСДП се обяви за предсрочни парламентарни избори, но не  преждевременни, а когато подготовката на политическите сили ще създаде реална възможност за промяна на  парламентарната конфигурация. За целта БСДП гласува политическо решение за започване на подготовката на БСДП за  изборите. Националната конференция на БСДП очерта две основни направления в работата на БСДП за изборите:

А Укрепване на БСДП като самостоятелен политически фактор в Б-я, засилване на влиянието на социалдемокрацията за  превръщането и във водещ политически фактор, способен да наложи социалдемократическия модел на управление още на  следващите парл. избори — чрез учредяването на БСДС като първа стъпка към създаването на силна социалдемократическа  формация в Б-я, ядрото на която да е БСДП;

Б БСДП да работи за създаването на силна центристка коалиция на базата на учредения през април Съвет за сътрудничество  на 12 центристки партии, който да прерасне в политическа коалиция преди изборите.


1. БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ СЪЮЗ

След преоценка на дейността си през тригодишния период от възстановяването си, период, в който БСДП два пъти преживя  разцепление и от 50 000 членска маса преди парл. избори през 91 г., достигна към днешна дата до 10 хил. члена — БСДП през  май 93 г. достигна до извода, че вече няма какво да дели с другите социалдемократи и че е крайно време българската  социалдемокрация да заеме полагащото й се място в политическия живот. За целта БСДП взе решение за пускане в ход на  всички възможни средства за спечелване на целия спектър от потенциалния контингент на социалдемокрацията от дясното и  лявото пространство: партията на Дертлиев прикани социалдемократите в СДС да осъзнаят своите интереси и  принадлежност към БСДП и да се  "завърнат". Поканата бе отправена въз основа на данни за масово дистанциране на  социалдемократите в СДП от провежданата от Куртев и НКС политическа линия на обезличаване на СДП по пътя на  прогнозираното от експертите на БСДП превръщане на коалицията във  филиал на ДП или разпадането й. Същевременно  БСДП си постави за цел да работи за привличането и на отлюспените от СДС. По отношение на БСП социалдемократите  възнамеряваха да започнат пропаганда, целяща дискредитирането на БСП, като освен това широко отворят вратите си за  разочарованите от БСП, желаещи членство в БСДП бивши комунисти — индивидуално и групово. БСДП взе решение и за  интензифициране на контактите със "своя естествен съюзник"  — БЗНС.

За организационното си укрепване и разгръщането на своите партийни структури, в началото на м. май БСДП взе решение  за увеличаване броя на платените координатори /най-малко с още 8 души/, активизира се работата на Федерацията на  клубовете на жените към БСДП с участие във всички международни женски форуми. На 12.06.93 г. бе учреден Съюзът на  социалдемократическата младеж с председател Теодор Дечев, член на ИБ на БСДП. С работа по програмата на БСДП за  управление се ангажираха активно няколко експертни групи на БСДП: Комисията за образование и наука публикува  програма на БСДП за средното образование; Икономическите експерти към БСДП разработиха програма за икономическата  реформа, обхващаща и отрасловото преструктуриране на производството; Комисията по енергетика към БСДП има  разработена цялостна концепция за нова организация на енергетиката, съобразена с изискванията на пазарната икономика.

Политическото поведение на БСДП след Петата нац. конференция свидетелства недвусмислено, че в стратегията на БСДП за  подготовка за изборите се е предвиждало междувременно заемане на позиции в изпълнителната власт, доказателство, за което  БСДП даде с толерантното си отношение към правителството, подплатено с определени очаквания от страна на  съмишленика Беров и депутатското лоби на създадения на 15.04.93 г. Съвет за сътрудничество в лицето на АСП, ДПС и  депутати от НСД. Тази толерантност на ИБ на БСДП остана загадка за членовете на БСДП от провинцията, делегати на  последната национална конференция. Тъй като те не виждаха ефект за БСДП от това правителство, дори напротив —  отрицателен — делегатите настояваха за критично отношение към правителството, с което се разминаха съществено с  изразената позиция на ИБ. Като форма на компромис, на тази конференция бе гласувана декларация за подкрепа — но не  безрезервна — към правителството, дозирана с известна критика.

Това правителство ни е необходимо, заявиха лидерите на БСДП, за да имаме време да се подготвим за изборите. Факт е, че  БСДП в момента има известни позиции в правителството — министърът на правосъдието Корнажев, председателят на  Комисията за защита на конкуренцията Ст. Нешев, шефът на НСИ З. Карамфилов, а след оставката на Н. Неев от  председателския пост на Комитета по енергетика, БСДП ще прави опити да наложи на Беров кандидатурата на председателя  на Синдиката на енергетиците и член на БСДП Илия Колев за председател на КЕ. Същевременно, г-н Дертлиев в редица свои  изказвания по медиите и чрез поредица от срещи показа, че друга част от стратегията е намерението за създаване на  парламентарно лоби на БСДП. През юни отговорният секретар на АСО /н/ Л. Стефанов, като представител на Българския  социалдемократически съюз заяви, че П. Дертлиев е осъществил успешни контакти със Сбор за демокрация на Пушкаров. С цел да  консолидира социалдемократическите формации, д-р Дертлиев получил по време на посещението си в Канада/ след  проведената среща с Пушкаров през юни/ сериозна финансова подкрепа от Социалистическия интернационал и  международни институции. Според Л. Стефанов, СДС на Пушкаров и депутати от НСД щели да представляват  социалдемократическата група в НС, а с обща листа под ръководството на Дертлиев те щели да участвуват в новите избори.  Това обединение било все още на идейна основа, но с реална възможност за прерастване в коалиция, към която да се  присъединят и отцепващи се формации от БСП. Процес на консолидация на извънпарламентарните и парл. социалдемократи  под формата на социалдемократическа политическа коалиция до настоящия момент не е осъществен — СДС, както и ГОР, с което  БСДП също осъществи контакти /в края на юли /, с договорености за създаване на общи експертни групи за съгласуване на  общи законодателни инициативи, не проявиха желание за федериране с БСДП. Интересът им се насочи към по-широката  коалиция — Съвета за сътрудничество.

Инициативата на БСДП за консолидация на извънпарламентарните левоцентристки партии на основата на учредения през  март 93-та год. Български социалдемократически съюз, също не протече по предвидения на Петата национална конференция  план. Още през април БРСДП — подписала заедно с БСДП, АСО/н/ и СДК "Европа" споразумението за новата политическа  формация — оттегли подписа си. Поводът бил в амбициите на Дертлиев за обсебване на партиите от съюза, както и отказа на  арх. М. Димитров да подпише политическото споразумение на Съвета на 12-те. Решението на 5-тата нац. конференция на  БСДП бе, БСДС да стане първа стъпка към създаването в перспектива на единна социалдемократическа партия. ИБ се  задължи да работи за приобщаването и на др. социалдемократически формации към БСДС. Организационна структура на  БСДС първоначално не бе предвидена, нито ново ръководство. Но БСДП многократно и категорично декларира намерението  си, неопровергано, а насърчавано от АСО /н/ и СДК "Европа", БСДС да върви неотклонно към създаването на единна  организация чрез вливането на тези организации в БСДП. Във връзка с това, в началото на юли Националният комитет на  БСДП взе решение за откриване на общопартийна дискусия за вливането на АСО/н/, СДК  "Европа" и др. социалдемокр.  формации /на Куртев и Пушкаров/ в БСДП. Такава вътрешнопартийна дискусия сред членовете на БСДП е била проведена,  заявиха на пресконференция Дертлиев и Радославов. На страниците на в. "Свободен народ" и в клубовете започна и  дискусия за вливане на напуснали БСП сред социалдемократите/ визира се ГОР/. Резултатите от тази кампания за  увеличаване на електората на БСДП, според публикации в печата/"Труд", 13.08./ се изразявали в присъединяването на 1500  члена от СДП към Дертлиев, много били и приетите в БСДП бивши членове на БСП, заяви на пресконференция в края на  септември Радославов. С днешна дата обаче се оказа/ пресконференция на БСДС 20.10./,че вливането на СДК "Европа" и  АСО/н/ в БСДП е било само пожелание към членовете на тези формирования, които са безпартийни и проявят индивидуално  желание за членство в БСДП. Трипартийната форма засега се оказвала по-подходяща /за да не бъдат отблъснати членовете на  БСП в СДК "Европа", пък и други да идват/, обединението се явявало на основата на общата платформа на БСДС. Лидерите  на БСДС заявиха, че възнамеряват да вървят по пътя на създаването на общонародна лява коалиция, която да обезсмисли  споровете за водеща роля на една или др. социалдемокр. партия, едно или др. БЗНС. ПК "Екогласност" бил вероятният нов  член на БСДС.

След дискредитирането на БСП с позицията й във връзка с последния "пуч" в Русия, БСДС счита, че сега е на ход  некомунистическата левица и лявата алтернатива.


б/СЪВЕТ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Отчитайки като грешка самостоятелното си участие в изборите през 91-ва г., БСДП реши да не допуска повторна грешка и да  участва в следващите избори в политическа коалиция. В създадения през април Съвет за сътрудничество на 12-те центристки  партии с цел координиране на действията, бе предвидена и възможността за прерастването му /при нужда/ в предизборна  политическа коалиция. Месец по-късно бяха изработени и правила за работа на СС, на чиято основа бяха сформирани 7  комисии. Основните са организационната, икономическата и по етническите проблеми. Организационната заседава всяка  седмица и подготвя заседанията на съвета, председателствувани на ротационния принцип. СС излезе с общо становище по  приватизацията, за държавния бюджет, декларира предпочитанията си към пропорционалната избирателна система. Новият  политически сезон СС започна с първи стъпки към следваща фаза на политическо сцепление чрез изработване на нов  документ, явяващ се като развитие на отношенията, залегнали в Протокола за сътрудничество. На 17.08. 93 г. работна група от  СС раздаде на 12-те партии и организации — участнички документи за предстоящото формиране на центристка политическа  коалиция. Всеки от членовете на съвета трябваше да внесе писменото си становище за вида, формата и политическата  ориентация на коалицията. Централен бил въпросът за бъдещите партньори и новите членове на СС. Сред партиите в съвета,  ЗП и БСДП най-много настоявали, съвещателният форум да се превърне в политическа сила, такова било мнението и на  БДЦ, и ПК "Екогласност". АСП обаче щяла да се ориентира към либерално — консервативната коалиция и нямало да партнира  със социалдемократи и леви, заявил на заседание на СС в началото на август Николай Василев /"Континент, 3.08.93 г./.  Очакванията за изясняването на формулата и състава на политическата коалиция се очакваше да стане през септември. До  момента обаче, от СС все още държат в тайна написаните изисквания към бъдещите съюзници. Чрез парламентарните си  членове Съветът на 12-те ще внесе в НС проект за изменение на Закона за политическите партии, на който се разчита да реши  партийни неясноти във форума и да даде на новата коалиция здрава политическа почва.

АСО/н/ обвърза членството на СДК "Европа" в СС с условието, клубът да се влее в БСДП, а по отношение на ДПС  ръководството на БСДП, на което принадлежи инициативата за участието на ДПС в СС, още при учредяването на съвета се  обвърза с ангажимента да поиска гаранции от ДПС, че ще изразява националните интереси и ще отстоява гражданския  /етническия/ мир в Б-я. Необходимостта от поемането на такъв ангажимент от ИБ на БСДП бе породена от силните резерви  към ДПС, изразени от делегатите на Националната конф. на БСДП през май, във връзка с политиката на ДПС на турцизиране  на българомохамедани в Родопите. Опасността от възникването на силни вътрешнопартийни напрежения, дистанцираност и  противопоставяне между политическата линия на ИБ и членовете на БСДП в провинцията, и представителите на секциите на  БСДП в чужбина /Германия/, бе преодоляна с обещанието на ИБ да потърси надеждни гаранции по отношение на  политиката на ДПС и националния въпрос. Този ангажимент на ръководството на БСДП и на СС като цяло бе наложителен в  още по-голяма степен, поради силно отрицателния обществен резонанс по отношение на политиката на ДПС в Родопите.  Въпреки че при учредяването на СС членовете му подписаха декларация за защита на етническия мир и неупотреба на  религията за политически цели, етническият въпрос и проблемът за гаранциите, от създаването на Съвета на 15-те до  настоящия момент, си остава ключов/ макар и производен / за развитието и бъдещето на Съвета за сътрудничество. Бе  създадена специална комисия по националните въпроси с председател Владимир Сотиров от ЗП, която се нагърби с  жизненоважната за СС задача да разминира проблема с участието на ДПС и коалицията да продължи нататък.

През септември СС започна обсъждането на Харта за национално единение и граждански мир. Този документ, според  лидерите на БСДП, се явявал развитие на Декларацията за етническия мир, подписана при учредяването на формацията.  Според Вл. Сотиров, тази харта била отговор на най-наболелите обществени и национално — етнически проблеми в Б-я. Документът съдържал 6 раздела: България — нашата родина; Териториално единство; Права на личността; Език;  Образование; Религия. В документа се съдържала и точка, осъждаща всякакви прояви на етническа дискриминация и  насилие, вкл. смяната на имена на българомохамедани в Родопите. Проектодокументът бил консултиран с всички членове на  СС, включително и с ДПС, заяви на брифинг Радославов. БСДП и ЗП са уверени, че ДПС ще подпише хартата. Известно  забавяне било възможно, поради ангажираността на движението с подготовката на националната им конференция.  Радославов и Дертлиев заявиха на пресконференция в началото на октомври, че проведените разговори с Осман Октай не  будели никакви опасения от провал. Своята Харта за национално единение и граждански мир СС ще предложи на всички  политически сили в България. Не буди съмнение обаче, че отговорът на ДПС ще разсече като нож или аргументите на  противниците на Съвета на 12-те, или самата коалиция.

Запазвайки съвещателния си характер, Съветът за сътрудничество от м. май до октомври реализира значителна по обем и  значение политическа дейност. СС заяви, че е против преждевременни парл. избори, а на брифинг на БСДП в началото на  октомври Радославов разкодира тактиката на центристката коалиция на Дертлиев — първо избори за местни органи за  самоуправление и чак тогава — парламентарни. В изпълнение на този план, партиите от съвета започнаха активна кампания  за създаване на политически формации на регионално равнище. На 12.10.93 г. варненските организации на БСДП, ДПС,  АСП, ЗП и Клубът за нова политика учредиха Съвет за политическо сътрудничество /СПС/ — първата регионална политическа  формация на съвещателния Съвет за сътрудничество. Целта на СПС е сътрудничество при създаване на условия за избори, а  акцентът на дейността — подготовка и участие в евентуални предсрочни избори за местни органи на властта. СПС е  консултативен орган на партиите, подписали политическо споразумение за сътрудничество, чийто правила за работа са  регламентирани от Съвета за сътрудничество. През юни СС участва в частичните избори за кмет в община Ракитово, където  кандидатът за кмет от ДПС, регистриран с бюлетината на дв-то, бе издигнат и подкрепен от СС. Това участие завърши с  провал за СС и бе обявено за експериментално /не за тактическа грешка/. Изводи обаче бяха направени — занапред СС реши  да използва предимно бюлетината на СДС-център.

В началото на септември БСДП, ДГИ и ДПС в Кубрат също подписаха политическо споразумение и веднага поискаха  оставката на кмета от СДС и незабавни местни избори.

На 31.10. СС ще участва в изборите за нов кмет на Златарица, Великотърновско. Предстои и участие в частичните избори за  кмет във Велико Търново.

Съветът за сътрудничество активно търси възможности за разширяване на коалицията и контактите с другите политически  сили. ГОР вече получи статут на наблюдател, а по неофициални данни Сбор за демокрация на Пушкаров в най-скоро време  ще стане член на СС. Има известна промяна в отношението на СС към НСД, за която вече не се говори много. Мнението на  някои от членовете на СС е, че НСД е незадължителен посредник при индивидуалните контакти, които са по-важни. Като  практическа стъпка към реализацията на принципната позиция на СС за защита на гражданския мир и етническата  толерантност представиха лидерите на БСДП срещата си с Конфедерацията на ромите в Б-я в края на септември, на която  била постигната договореност за съвместна дейност в социалната и обществено — политическата сфера. Подобни контакти се  предвиждали и с еврейските организации и др.

Появата на ЛКС бе посрещната с благосклонна сдържаност от страна на БСДП. На пресконференция Радославов приветства  "така дълго очакваната "десноцентристка либерална формация", която била "обективна необходимост за нормалния  политически живот в страната". С византийска загадъчност Радославов заяви по време на брифинг в началото на октомври,  че "някои нови формирования" будели интерес и надежди — те и бъдещето щели да покажат какви ще бъдат  взаимоотношенията помежду им.

Националната харта за етническия мир на Съвета на 12-те вече е готова, предстои подписването.

Смятам, че е малко вероятно Съветът за сътрудничество да се яви като предизборна коалиция заедно с ДПС. Мисля, че и  двете страни няма да имат полза от такава коалиция.

Българска партия ЛИБЕРАЛИ поддържа добри контакти с БСДП, смятам, че ако ЛКС се оформи като сериозна сила, а и да не  стане такава, ще бъде добре да потърсим предизборен съюз с БСДП и останалите от Съвета за сътрудничество, но без ДПС.  Това всъщност е въпрос към вас.


в/ ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗИ И ПАРТИИ

Безкрайните разцепления и обединения в земеделските формации доведе до изписването на лични имена след абревиатурата  на всяка от тях. Безспорно, един от най-влиятелните и поддържани в страната е


БЗНС — Мозер

От т.н. "възстановяване" на съюза на Архангелов ден, 92 г., до днес той не успява да получи регистрация на името в съда.  Недоглеждането във формулировката на конгресните решения даде възможност на група земеделци /част от които дори бяха  избрани в УС/ да се отделят и неочаквано да се регистрират с името "БЗНС" в Тутракан. Шансовете на г-жа Мозер да получи  същото име /на което тя много държи, за да изглежда организацията й единствена/, са почти нулеви.

Политическата дейност на БЗНС — Мозер в последно време се изразява предимно в протести — напр. протест срещу  решението на правителството за Съюзния дом /печатният орган се пълни с декларации от дружбите в страната на тази тема/,  протест срещу начина на връщане на земята и "комунистическото правителство на Беров", свързан с организирането на  митинги в провинцията на тази тема, както и "Селището на честта" и т.н. Недоумение буди фактът, че въпросното селище  беше вдигнато с решение на УС, като през цялото време на съществуването му Анастасия Мозер заявяваше, че то е  възникнало спонтанно, в израз на недоволство и отричаше всякаква намеса на ръководството. Заедно с решението за  прекратяване на този вид протест, беше взето и друго — отново за протест, този път "масов и в цялата страна".

Заети с подобни протестни мероприятия, земеделците на Мозер пропуснаха да се проявят в някои остри селскостопански  процеси и те се развиха без видимото им участие — напр. борбата на тютюнопроизводителите и опитите за създаване на  асоциация на свободните тютюнопроизводители.

На фона на всичките тези действия изненадващо конструктивно БЗНС — Мозер подхвърли идеята за създаване на синдикат в  агробизнеса, но верен на себе си, я остави недоразвита.

Политически контакти БЗНС — Мозер осъществява единствено с КС на СДС и лично с някои от лидерите там, надявайки се да  намери коалиционен партньор в лицето на СДС. Като база на подобно партньорство може да послужи оформилата се в  последните месеци "теоретична" платформа — съпротива срещу настъпващата "ретекезесация".


БЗНС "Н. Петков" в СДС

Те може би са вече две и дори три. Неуспелият опит за преврат в организацията, целящ да отстрани Георги Петров в името  на интересите на БЗНС — Мозер, роди още една формация — "Антикомунисти за демокрация", предвождана от Петър  Момчилов — бивш съратник на Милан Дренчев, по-късно и на Георги Петров.

За кратко време Георги Петров успя да откъсне  /къде от БЗНС — Мозер, къде от ДПС/ хора и да учреди малобройни дружби в  голяма част от страната.


БЗНС

С това име се подвизават няколко несъгласни с политиката и личността на Мозер лидери, бивши членове на БЗНС — единен,  преминали през "обединението" и разочаровали се от него — д-р Стоян Чакъров, Никола Пенчев, Тодор Атанасов и Георги  Динчев. Влиянието им сред земеделците в страната се изчерпва с притежаваното мечтано от всички име.


БЗНС "Александър Стамболийски"

Учреден в края на м. март, т.г., от бивши оранжеви земеделци. Оглавява се от ексвеликия депутат Светослав Шиваров.  Твърдейки, че имат структури в цялата страна, разчитат на старите такива на БЗНС — оранжев. Първата им пресконференция  се осъществи с любезното съдействие и домакинство на БДЦ. За честването на годишнината от Войнишкото въстание в  Радомир, Шиваров сформира Национален инициативен комитет, заедно с Отечествения съюз, БСП, Съюза на ветераните от  войните, БАС и др. и го оглави. По покана на активните борци, на "Позитано" 20, в средата на октомври се проведе среща, на  която Св. Шиваров, започвайки с обръщението "Другари и другарки", апелира за консолидиране на левите сили в България и  призова Беров да "защити" кооперациите, за които мечтаел и се борил Ал. Стамболийски. "Ние, земеделците от БЗНС "Ал.  Стамболийски" и социалистите — не сме за всякакъв консенсус и за сътрудничество, с когото и да е" — заяви той.


ХАП — Християн-аграрна партия

Въпреки усилията, Иван Глушков до момента е създал организации на ХАП в не повече от 9 — 10 населени места, предимно в  големи градове. В компенсация прави масирано участие в политическия живот чрез масмедиите — чести изявления по радио,  телевизия, интервюта в пресата, редовни пресконференции. Отсъствието на интерес към структурите на ХАП той оправдава  с елитарния характер на организацията, като не пропуска да припомня във всеки удобен момент, че партията не е просто  земеделска, а има за основа ценностите на християндемокрацията. Честите му лични контакти с лидери от НКС на СДС и  заявената му готовност за "някакъв вид" съюзяване, го правят предполагаем партньор на сините в бъдещи избори.  Единствената политическа идея, която ХАП е лансирала /откакто съществува/, е несъстоялият се "Антикомунистически  блок". По него се "работело". На въпроса "монархисти или републиканци са в ХАП" винаги се получават неясни отговори,  но в идеята да се преговаря с монархическите движения за т.н. блок, прозират личните пристрастия на лидерите на партията.  Някои от тях изобщо не ги крият /художникът Иван Яхнаджиев/.


БЗНС "Никола Петков” — Милан Дренчев

Милан Дренчев и Любен Божилов, подпомагани от секретарка /Веска Манова/ не престават да твърдят, че те са БЗНС "Н.  Петков", тъй като никой друг в момента няма претенции за това име. В провинцията има немалък брой земеделци,  които  хранят лични симпатии и доверие в бай Милан и все още са негови привърженици. Съмнително е обаче, че организацията  има сили да изгражда структури или да съхрани стари такива. Единственото, на което разчита, за да не изчезне, са редовните  пресконференции, плащани от джоба на Дренчев. Макар и критикувайки /понякога много остро/ Съюза на демократичните  сили, групата с удоволствие би се присъединила към него. Претенциите към БЗНС — Мозер се състоят главно в недоволството,  че '“чужденка оглавява земеделците", след като в България си има достойни хора за това.

Контактите на Българска партия ЛИБЕРАЛИ с БЗНС-тата бих нарекъл случайни, но дружелюбни. Сред групи от бившите  “оранжеви" /Виктор Вълков, Елена Кирчева/ съществува либерална самоидентификация.

С БЗНС — Мозер имаме официални, но дистанцирани контакти, с БЗНС "Н. Петков" на Милан Дренчев и това на Георги  Петров нямаме контакти. Същото се отнася и за ХАП на Глушков. Ние не сме ги търсили. Бяха правени от тяхна страна  неофициални опосредствани сондажи за отношението ни към тях. Отговорихме, че ние сме за диалог с всички политически  сили. Нищо не последва.

С БЗНС "Ал. Стамболийски" имаме добри лични, но дълбоки идейни различия.


г/ БББ

Ако Ж. Ганчев не беше спечелил 17% от гласовете на президентските избори, едва ли някой щеше да знае за съществуването  на бизнеспартиите — едно специфично българско явление, тъй като не съществуват данни, че другаде някъде съществува  подобно нещо. Но тази внушителна цифра се дължи не толкова на програмата на БББ, колкото на личността Ж. Ганчев,  съчетал в себе си поета, политика, бизнесмена и шоу мошеника. Опонентите му говорели, че бил Мусолини и Ленин, взети  заедно. Ж. Ганчев, който е и идеологията, и рекламата, и организацията на своята партия, предлага една смесица на  политическия "пазар", способна да увлече мнозина.

Уникалността на БББ, според нейния лидер, е в съчетанието на партийните структури с фирмените братства — надпартийни  организации с идеална цел. Партия БББ има по техни декларации в 59 града, а фирмени братства — в 320 селища на страната,  от които 257 града. Това, че липсват партийни структури, в нашите условия е може би плюс.

Нишата, в която се разполага БББ, е център — дясно. Основният електорат на БББ са младите хора и дребния и среден бизнес.  На националната среща на бизнесбратствата на БББ, проведена в началото на октомври в Пловдив, се е взело решение, в.  "Бизнесмен" да се преименува на "Бизнесблок" с цел разширяване социалния обхват на партията — БББ ще защитава  интересите на всички хора, "включително и на тези, които не подозират, че имат отношение към бизнеса." БББ заяви също,  че ще атакува селския електорат и ще конкурира г-жа Мозер. Във фирмените братства имало представители от всички  отрасли на икономиката.

Спед като избори тази година не се проведоха, Ж. Ганчев прогнозира, че те ще бъдат през март 1994 г. В бъдещото  правителство БББ щял да бъде ракета — носител на 50 депутати. Той лично нямало да участва в изборите, но ще бъде  министър-председател. Въпросът е обаче, кое парламентарно мнозинство той ще подкрепи, за да бъде избран. В  коалиционното правителство, което той ще направи с едно от БЗНС-тата /най-вероятно Мозер, защото другите са фантоми/ и  СДС, ще настоява за Министерството на правосъдието и МВР и ще ползва съветници от БСП, но най-много на ниво гл.  специалист.

В бъдещите избори БББ ще се опира преди всичко на добрата си селскостопанска програма, както и на програмите за  икономическото развитие, отбранителната промишленост и държавните институции. Приоритетни ще бъдат законите за  полицията, армията, печата. Един от лозунгите му е: "Най-голямата свобода е опирането на закона."

БББ е възложило на регионалните си структури до края на септември да бъдат изготвени списъците с кандидати за народни  представители, кметове и общински съветници.

БББ стои зад пропорционалната система с 20% мажоритарна опашка.


ОТНОШЕНИЕ НА ЖОРЖ ГАНЧЕВ КЪМ ДРУГИТЕ ПАРТИИ И СЪЮЗНИЦИ:

- БСП — ще влезе в следващия парламент, неизбежно е. Но тя няма моралното право да управлява поне още 4 години.

- СДС — необходимо е да се освободи от болшевиките и да избистри политическото си лице. Препоръчва им да приемат  повторно в редиците си П. Берон, за да ги поведе отново.

- ДПС — това е една незаконна турска партия, основана на верска основа и "конюнктурно мятаща се между БСП и СДС", а  Доган е агент на ДС и КГБ. В Б-я турците трябва да членуват в български партии.

- ГОР — имал е достоверна информация, че ГОР е планирано от Лилов с цел "да се заварди център — ляво и отчасти дясно".

- С-12 — това е една центристка фармация с ракетоносител Ахмед Доган. Смята, че няма да се намерят в Б-я хора, които да  гласуват за тях.

- ЛКС — Ж. Ганчев се дистанцира от представителите на ’'спекулативния" бизнес в лицето на Моллов и подобни.  Отношението му към срещата в Пловдив на представителите на 13-те бизнесгрупи е отрицателно. Не би се присъединил към  ЛКС, поради това, че Ст. Николов е "бивше ченге", а П. Симеонов — "бита карта".

На избори ще отидат сами.

Едно от основните оръжия на Ж. Ганчев е да посочва изход от всеки обществен проблем, както и да използва конфликтите  между другите политически сили за извличане на дивиденти. Във всичките му изказвания обаче прозира един популизъм с  тенденция към авторитарно решаване на обществените проблеми. Особено, когато се подчертава настойчиво и методично,  че дадена личност, а не идеите и програмите могат да измъкнат страната от кризата.

Българска партия ЛИБЕРАЛИ, тъй като отношението към Жорж Ганчев не е формулирано в решение на Националния съвет,  е изразявала чрез мен при зададени въпроси на пресконференции, че "Жорж Ганчев има хубави мустаци, розови бузи и  чаровна усмивка". Имал съм неколкократни срещи с него и мисля, че негов огледален образ (всичко обърнато, но лицето  същото) е в известен смисъл Христофор Събев. Личните ни отношения са добри, но не мога да го възприема сериозно.  Впрочем това е въпрос на дискусия.


д/ ЗП и нейното място в настоящия политически момент

Може да се каже, че политическия живот на ЗП е сравнително спокоен. Поради ниския електорален процент в  социологическите изследвания, ЗП потърси мястото си в Съвет за сътрудничество /учреден на 15.04.1993 г./,чието място те  определят в центъра на политическото пространство и с тенденцията той да прерасне в предизборна коалиция. /Каракачанов  на пресконф., 06.07.93 г./. Политическата легитимация на този съюз е по-скоро социалдемократическа, отколкото либерална,  но това дава възможност на зелените да играят ролята на своеобразен идеологически коректив. Общото, което свързва ЗП с  останалите от С-12, е стремежът им за разбиване на биполярния модел както в парламента, така и в общественото мислене. В  работата на 7-те комисии в Съвета за сътрудничество, ЗП участвува най-активно в Комисията по нац. сигурност, на която  председател е Вл. Сотиров. Хартата за национално единение — така се нарича подготвяният проект, чийто текст ИБ на ЗП е  одобрил и се надява до 30.10.1993 г. той да бъде разгледан и одобрен и от партиите в С-12. На много места в Б-я местните  партии, членуващи в С-12, изграждат местни консултативни органи — Съюз за политическо сътрудничество — с цел участие в  местни избори и подготовка за парламентарни. ЗП участва единствено във Варна, където АСП, ЗП, ДПС и БСДП сключват  политическо споразумение и създават Клуб за нова политика. Въпреки че ЗП много активно се обяви в защита на законно  избраните републикански институции, президент и премиер /отложеният митинг през юни, изтълкуван от мнозина като  печелене на влияние чрез името на президента/, тяхната подкрепа към това правителство не е безрезервна. Ал. Каракачанов  /18.19.1993 г./ заяви, че вече е ясно, че това правителство не може да действува поради факта, че зад него не стои никоя  политическа сила, а този парламент е в невъзможност да сформира ново парламентарно мнозинство и има необходимост от  предсрочни парлам. избори /заявено още през 1991 г./, но въпросът е кога и при какви условия. Същевременно това не беше  аргумент , те да се откажат да присъстват във властта индиректно, заставайки зад Беров и Желев. При сформирането на  Беровото правителство ЗП е била подготвила свои представители /"Денят" от 04.06.93 г./ за Министерството на транспорта,  зам. — министерско място в МВнР/Л.Иванов/ и шеф на енергетиката.


ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА: В бъдещите парламентарни избори ЗП е за един усъвършенстван вариант на пропорционалната  система. Само тя би могла да отрази вярно политическата конфигурация.


ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДРУГИТЕ ПАРТИИ И ТЪРСЕНЕ НА СЪЮЗНИЦИ:

- БСП — Л. Иванов гарантира, че ЗП няма да бъде между съюзниците на БСП, но "не би се учудил, ако там намерят място  някои политически сили, определящи себе си като десни."

- СДС — Л. Иванов: "Ако СДС не иска да бъде партия със затихващи функции, би трябвало да се отърси от партиите — фантоми  и да разчисти пътя за нормални отношения със ЗП и партньорите им от С-12. Предстоящият форум би могъл да премахне  тези пречки, но това предполага преоценка на събитията през лятото на 91-ва г. и техните последици за страната ни, както от  Ф. Димитров, така и от опонентите им в СДС. СДС трябва да изясни политическата си физиономия, но ако продължи поетата  линия, то ЗП няма да подкрепи една псевдодемократична партия в управлението на сраната."/28.09.1993 г./. Изводът им от  теоретичната конференция на СДС е, че не е предложила нищо ново. ЗП не изключва възможността и след изборите през  1994 г. Б--я да има отново неефективно работещ парламент и с перспектива за нови предсрочни избори.


Дали страхът от провал на С-12 в едни предсрочни парлам. избори не кара ЗП да търси сближаване със СДС?


- ЛКС — Л. Иванов: коментира само неща, значими за политическия живот на страната. Няма реални политически субекти.  Ще бъдат обект на внимание, когато докажат реално съществуващи структури и електорат/пресконф. 28.09.93 г./.


- ГОР — ако излезе от БСП и покаже, че представлява политическа сила — ще обмислят отношението си към него.


- ДПС — тезата на ЗП по отношение на ДПС е, че за да може ДПС да преодолее етническата изолация и да не бъде  насилствено вкарвано в етническото русло, е необходимо да се интегрира в структурите на българските политически партии.


Като част от подготовката на зелените за предсрочни парлам. избори се смята и голямото социологическо проучване, което  ще направи ЗП в началото на м. октомври във всички по-големи градове в страната и ще има за цел да изясни кои и колко са  хората, подкрепящи нейните идеи и действия / "ВН"от 09.09.93/. Сведения за проучването им нямало.

ЗП заяви, че ще бъде съставна част на очертаващата се трета политическа сила, която ще доминира в следващото НС и ще  управлява страната. Дали това ще бъде новата политическа алтернатива на БСП и СДС, или ще остане моментна политическа  инициатива, ще покаже бъдещето.


В края на месец март 1994 г.  ЗП предвижда провеждане на конференция, на която ще се определя стратегията, ще се търсят  съюзници/?/ и т.н.  Едновременно с политическата си дейност ЗП развива и активна ЕКОЛОГИЧНА ДЕЙНОСТ във всяко  населено място, където има организация /а те са според тях 112 — "Подкрепа" от 22.06.93 г./. Създадена е Гражданска  екологична инспекция; организират се нац. семинари; участвува в борбата срещу наркоманията и за създаване на  нормативни уредби за регулиране на автомобилното движение. Ангажира се с множество проблеми, свързани с речната  карта на Б-я и обгазяванията на Никопол. Противопостави се много категорично срещу строежа на новото летище на  сегашното му място. На 18.09.93 г., по инициатива на Фондацията за екологично образование и обучение се основа Зелен  парламент, включващ 27 неправителствени организации, партии и движения, чиято основна функция е да бъде коректив на  националната екологична политика. Във всички тези начинания партията търси и международна подкрепа. ЗП е единствената  българска екоформация, членуваща в Европейската зелена координация и участва във всички нейни семинари, симпозиуми  и срещи.


В частен разговор се разбра, че съществува идея за създаване на Център за стратегически изследвания с предс. Л. Иванов, в  който ще сътрудничат преподаватели от Свободния университет. Приоритетни направления: изследване континенталния  шелф на Черно море; трансграничните обгазявания; Зеленият парламент; горите, енергетиката летището; образованието.  Една от целите на Центъра е да координира дейността на независимите екологични организации с тези на МОС и Комитета  по горите.


На среща между Министерството на образованието и МОС е постигнато споразумение за изготвяне на програма за  екологичното образование за средните училища. Фондацията за екологично образование и обучение към ЗП е поела  ангажимента да представи своя програма за екологичната подготовка в средното образование/пресконф. 13.10.1993 г./.


Със Зелените след, а и по време на СДС и СДС — либерали, бяхме в доста натегнати отношения. В момента има затишие, но  въпреки че от тях всичко може да се очаква, убеден съм, че с тях диалог е възможен, макар че ще бъде много досадно. Но  все пак, трябва да имаме принципно гласувано тук отношение към тях.


г/ МОНАРХИСТИТЕ

Че монархическата идея има почва у нас, пролича още при посещението на княгиня Мария Луиза в Б-я през 91-ва г. и се  потвърди сега, по време на гостуването на Царица Йоана, във връзка с панихидата за 50-годишнината от смъртта на Цар  Борис Трети. На ритуала присъстваха хиляди хора, повечето вероятно от любопитство, но цифрите са показателни.

И докато тези видими белези на интерес могат да бъдат оспорвани и интерпретирани, безспорен остава психологическият  факт, подкрепен от сходни тенденции в страните от целия бивш социалистически лагер, че колкото повече се задълбочава  икономическата криза, колкото повече време продължава тя, толкова по-силно се проявява общественото тежнение към  стабилност и ред, нагласата за очакване на силна, но чиста ръка, която да въдвори реда и да го гарантира. Тежките последици  от икономическата криза, честата смяна на актьорите на политическата сцена, взаимодискредитирането на политиците по  масмедиите — всичко това убеждава хората, че на нашите политици не може да се има доверие, защото те или са некадърни,  или са корумпирани, щом не намират изход от кризата. Чист е царят, който имаше това предимство, да остане вън от  политическото "джамбуре", а в историческото самосъзнание на българите той е и свят: обединител, закрилник — баща на  народа. Тази нагласа е в пълен унисон и със засилващите се националистични настроения, тъй като пораждащите ги  причини имат общ произход. Затова — докато продължава икономическата разруха и липсата на нови ценностни ориентири,  след разрушаването на една ценностна система, внушавана и изграждана в продължение на десетилетия — монархическата  идея явно ще печели привърженици. И то точно сред хората, търсещи сигурност и защита само в лицето на държавата, респ.  държавния глава. Малко се знае какво представлява монархията, каква е тази Търновска конституция — те виждат личността на  Цар Симеон Втори, младеещ и с неоспорими качества, вероятно богатство и международен авторитет, на когото повечето от  нашите политици се надпреварват да правят реверанси. Показателни са статистическите проучвания за септември и на  Галъп, и на МБМД, според които над 40% от българското население желаят връщането на монархията. Според МБМД твърдо  с монархическа бюлетина, ако има такава, ще гласуват 6 на сто от избирателите. Тези благоприятствуващи фактори биха дали  шанс на една обединена монархическа формация на едни бъдещи избори да получи парламентарно присъствие.  Същевременно от лятото насам процесът на консолидация на монархическите групировки видимо бе ускорен. След  последвалото след изборите през 91-ва г. разпадане на "Конфедерация царство Б-я" /която без особени усилия, без кандидати  в 9 избирателни района и, включвайки се в последния момент със собствена бюлетина, спечели 100 000 гласа или 1, 83% /и  интензивен процес на роене на монархически формирования — към 100-тина/. От юни 91-ва започна процесът на  консолидиране в две направления, представлявани днес от М. Мицев и Калчев — председатели на коалиция "За Търновска  конституция — Царство Б-я" и Хр. Куртев, секретар на Федерация "Царство Б-я". Куртев декларира 55 хил. членове, от които 26  хил. на Царския автомобилен клуб. Основната цел на коалицията е в установяването на Търновската конституция и  връщането на Симеон Втори. През септември федерацията отправи поредно предложение към СДС и БЗНС — Мозер за  предизборно коалиране — досега не са получили отговор. Куртевата коалиция прикани всички др. монархисти да се  присъединят към тях.

Друга голяма коалиция е на Мицев, който отказа да влезе във Федерация" Царство Б-я "на Куртев през 92-ра и през 93-та бе  избран за лидер на Конфедерация "Царство Б-я" на мястото на Журналов, преминал към Куртев.

В началото на юни 93 г. формациите от коалицията "Царство Б-я" на Мицев и съюзът "3а Търновска конституция", и ССС на  Калчев решиха да се обединят в коалиция, за да избегнат участието с две монархически бюлетини в бъдещи избори. На 24.07.  93 г. в Русе се състоя учредителната конференция на политическата коалиция "За Търновска конституция — Царство Б-я", в  която влязоха 39 монархически организации, регистрирани по ЗПП. За председатели са избрани Мицев и Калчев. Куртев,  който също бе на мнение, че не бива да се отива на избори с 2 бюлетини и преди конференцията считаше за безпредметно  участието си в нея, тъй като имал вече предложение за предизборно политическо споразумение от Съюз "За Търновска  конституция", все пак присъства, представен от 3 от своите най-големи организации.

Пред изборите монархистите показват готовност да стигнат до компромис помежду си. На Първата си Нац. конференция  обединените монархисти заявиха: "Ние идем", заплюха си бялата бюлетина и се готвят да спечелят над 70 депутатски места.

Но Симеон Втори заяви, че никой не го представлява в Б-я и през 91-ва г. си направи отделен Царски пресцентър като  натовари със задачата да го представлява пресаташето Галя Дичева.

Засега не може да се прогнозира дали процесът на консолидация ще доведе до създаването на единна предизборна коалиция,  но има обща воля за постигането й.

Българска партия ЛИБЕРАЛИ е декларирала многократно отношението си към монархията. Ние сме републиканска  формация, но не сме яростни републиканци — монархистите са факт и с тях трябва да се води диалог. Смятам, че  отношението ни към тях е аналогично на отношението ни към ДПС.

Политиката на партията ни до сега е била — поддържане на максимално широки контакти на равнище, при което бихме могли  да седнем срещу партньора си и напълно логично да му предложим предизборен съюз. За всяка от споменатите партии  споменах как конкретно стоят нещата.


VI. БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ

След като направихме преглед на състоянието на страната, на отношението към другите политически сили, естествено е да  потърсим мястото на Българска партия ЛИБЕРАЛИ в политическите процеси и възможностите за нейното развитие. За  публично изявяваните позиции на БПЛ няма да говоря — те са ви известни от редовната информация, която получавате.

Още при политическото споразумение между бившите партия ЛИБЕРАЛИ и партия Национална Демокрация постигнахме  договореност новата Българска партия ЛИБЕРАЛИ да формира ръководните си органи от всички, подчертавам, от всички  предложени от двете партии представители.

Така нашият Национален съвет всъщност е Националният съвет на ПП и Националният съвет на ПНД , а ИБ включва  членовете на двете изпълнителни ръководства. Водехме се от идеята, че не трябва да бъде изгубен нито един човек за общата  ни кауза.

Мисля, че подходът ни беше правилен. Партия без активни хора не става.

Сега разполагаме със следните работещи звена, включени по различен начин в структурата на партията:

- Изпълнително Бюро;

- Национален съвет;

- партиен апарат;

- местни клубове.

Ще започна с ИБ. ИБ в момента се състои от 17 души, по едно време в уставно нарушение бяха 18. Нарушихме си Устава,  само и само да върви работата.

Отначало беше естествено ИБ да се занимава със собственото си устройство, да обсъжда проблеми, които да изясняват  функционални задължения и да улягат човешки взаимоотношения. Беше нормално това да продължи месец, два, три. Бяха  разпределени задълженията на членовете на ИБ. Кой за какво ще отговаря, какво ще движи.

Професионално с политика от членовете на ИБ се занимават — по азбучен ред: Александър Бояджиев, Димитър Арнаудов  /временно с преподавателски ангажименти/, Еленко Божков, Петко Симеонов, Светлана Шаренкова, Стелиян Стойчев. Нито  един от тях не получава заплата от БПЛ. Към тези 6 ще прибавя г-н Людмил Йорданов, който е на щат в апарата на БПЛ. Да се  очаква, че останалите 10 души, които имат трайни професионални ангажименти, често и извън работно време, могат  успоредно с това да правят и професионална политика е несериозно. От човек може да се иска само това, което може да  даде.

Както смятам, че ще затънем в тресавището на безплодни и дори вредни за партията разисквания, поставям пред  Националния съвет този проблем — необходим ни е екип от професионално отдадени на политиката качествени хора, които са  готови да работят за партията. Без 10 — 5 души професионалисти, ИБ няма да може да работи ефективно.

Ежеседмичните заседания са необходими, така, както го изисква Уставът, но на тях трябва да се разискват и вземат  оперативни решения, свързани с конюнктурата, съгласно политиката, одобрена от Националния съвет, в съответствие с  идейната ни платформа.

Ако ние не формираме такъв екип, при положение, че един от споменатите шестима практически отказва да работи за  партията, втори — изпълнява частично задълженията си, а г-н Димитър Арнаудов по два — три дни в седмицата има неотложни  лекторски ангажименти в Кърджали, то останалите четирима не са в състояние да вършат всичко останало.

Според мен резерва за оперативна работа е на три места: сред платените ни координатори — те са /от запад на изток/: Станчо  Станчев, Михаил Шишков, Иван Кожухаров, Христо Грозев, Иван Станиславов. Предстои сключване на трудови договори със  Стоян Петров, Иван Генев, Таня Костадинова, Борис Иванов.

Второто място, откъдето можем да привлечем кадри, са хората, заети в апарата на партията. Сред тях има, макар и не всички  да отговарят на тези качества, такива, които могат да бъдат ангажирани /за сведение — всичко, което прочетох, отнасящо се до  другите партии, е подготвено от хора, заети в апарата/.

Третият резерв, за мен  той е пръв, е сред онези членове на Националния съвет, председатели на клубове или членове на  партията, които са готови да изоставят досегашните си професии и да се отдадат на политиката.

Очертава се доста солидна група, от която трябва да се извърши подбор, разбира се с предусловието, че даден човек е  съгласен — първо, да стане професионалист в политиката и, второ, Националният съвет да го избере за такава работа.

Този проблем не трябва да се решава прибързано — необходимо е да се обмисли, но и нямаме време за мотаене. Смятам, че  това трябва да бъде точка от Националната ни конференция, която по устав трябва да се състои до края на годината.

Моята преценка е, че Националният съвет като цяло работи пълноценно. На националната конференция ще бъдем  принудени да освободим онези членове от него, които са отсъствали от три поредни заседания. Разбира се, това ще стане,  след като ги изслушаме и дебатираме.

Третото работещо звено е партийният апарат. Обсъждали сме и сме приели неговата структура. Анализът ни, според мен,  трябва да се развива в две направления: щатни координатори и платени експерти. Отдел Информация да стане "Информация  и анализи". Трябва да имаме платени експерти. Трябва да имаме във всеки многомандатен избирателен район поне един  щатен координатор.

Четвъртото звена, върху което се гради цялата партия, са местните клубове.

Разположението на местните структури на БПЛ на територията на страната е неравномерно, но такива има във всички  избирателни райони, без изключение.

Общият брой на клубовете възлиза на около 140, от които 14 са в селата. От всички клубове, някъде с около 60 — 70 имаме  постоянна обратна връзка.

Освен по численост, местните клубове на БПЛ се различават и по степен на политическата активност, обществено влияние в  рамките на своя териториален обхват и готовност за организационно — политическа дейност.

Имаме т. нар. силни клубове, в които членуват интелигентни, уважавани от местната общественост личности. Те водят  активен партиен живот, участват пълноценно в разрешаването на редица местни проблеми. Установили са ползотворни  връзки с други политически сили и синдикатите на местно равнище. Имат определени позиции в местните радиовъзли и  вестници. Тези клубове се отзовават на всяко мероприятие на партията, подават своевременно изискваната от центъра  информация.

Съществуват и такива клубове, които засега развиват единствено вътрешнопартийна дейност. Техни представители са главно  членове на Националния съвет на БПЛ. Тези клубове участват във форумите, касаещи партията, но все още не са  преодолели трудностите, които препятстват по-осезателната им изява в обществено-политическия живот на съответното  селище.

За съжаление, не е малък броят на клубовете, които се намират в латентно състояние и не функционират нормално.  Причина за това е вероятно и общият спад на политическата активност сред населението, липсата на ясна мотивация, която  да ги стимулира за политически изяви, а до известна степен и неопитността и силната поляризация на политическите  настроения в някои региони. Успокояващо е, че повечето от тях са в състояние да се активизират в условията на предизборна  ситуация и да поемат своите отговорности. Някои от тези клубове поддържат връзка само с мен и то по наша инициатива.

Има и редица новоприети клубове, които предстои да показват и доказват своите възможности.

След 20.12.92 г., в отдел ‘'Национална координация" бяха представени в устна форма, без необходимата учредителна  документация като структури на бившата Партия Национална Демокрация, клубове в Айтос, Свиленград и селата Бъта,  Славяново, Победа. Досега не е постъпила никаква документация от тези клубове, нито каквато и да било информация. От  страна на Национална координация са правени многократни опити за осъществяване на контакти чрез писма или покани за  телефонни разговори, но отговор не е имало. Регулярно им се изпраща седмичната поща с информация на адреси, уточнени  с устна договорка с представител на бившата ПНД.

Затормозяващ фактор в дейността на много клубове е липсата на клубна база, телефони, факсове и финансови средства. С  помещения за офиси разполагат само клубовете в Ямбол, Русе, Асеновград, Плевен и Кърджали.

На 27.09.93 г. е изпратено писмо, изх.№ 189, до председателите на клубове на БПЛ, в което е обяснена необходимостта от  пререгистрация на клубовете, като клубове на БПЛ. Досега, заедно с новоприетите клубове, редовна документация имат, за  съжаление, само 26 клуба: Асеновград, Благоевград, Веселиново, Ямбол, Бяла, В.Търново, Габрово, Джулюница, Дерманци,  Добри дял, Драгижево, Инзово, Козаревец, Казанлък, Койнаре, Кърджали, Лясковец, Мерданя, Монтана, Павликени, Попово,  Пазарджик, Русе, Сливен, Сандански, Устрем.

В края на юли, в Пазарджик се състоя първия семинар с координаторите. Имаме договорка, всяка трета седмица от месеца  да се провеждат срещи с тях , като постепенно покрием всички многомандатни райони с поне един щатен координатор. Това  изисква огромни усилия за подбор на подходящи хора /вече сме се парили/ и материални средства.

Без да сме изградили национална структура, нищо няма да направим. А за да стане това, е нужно да има:

- екип от професионални политици;

- експерти;

- мрежа от координатори;

- пари.

За съжаление, в партията постъпват пари, осигурявани от трима души. Или трябва да изградим специален отдел, подобно на  БСП и СДС /отделно ДП и РДП/, или трябва да намерим трайни източници на доходи. Партията не е свързана с “мръсни"  пари — червени, сини или спекулативни. Предлагани са ни спекулативни сделки, но мисля, че сме единствената партия, която  ги е отказвала /"спекулативни" в лошия смисъл на думата"/. Въпреки че бях пестелив в директните формулировки на  проблемите, вие сте схватливи хора и добре знаете, коя приказка е полезна и коя —  вредна за партията.

Дами и господа,

Възрастни хора сме — никой не е хванат от гората. Ако не се спрат опитите за взаимно поставяне на капани, нищо няма да  направим. Ако не се почувстваме като футболисти от един тим в безкраен мач, то защо си губим времето?

На миналия национален съвет поисках вот на доверие. Той не беше гласуван, тъй като нямахме кворум. Настоявам сега да се  гласува. Искам да знам, искам това да се знае и от хората, с които работя, защо стоя пред вас и има ли смисъл да стоя.  Предлагам гласуването на вота да стане след дискусията.

Затова, че месеци наред въртим на празни обороти, нося вина и аз. Вина имам и за ниския ни електорален рейтинг. Вина  имам и за това, че досега не събрах работещ екип, който да е пълноценно експертно обезпечен. Виновен съм и за това, дето  казвам, че съм виновен. Знам защо.

Ние трябва да решим преди Националната конференция: "или — или“. Дали е с мен, или без мен — няма значение. Важното е  дали ще сложим край на задкулисните апаратни и не само апаратни игрички и на взаимни мръсни номера, важното е дали  БПП ще продължи да се развива като пълноценна единна партия, или ще излезе генетично увредено теле.

Моля ви да се отнесете към въпроса, който поставям, с цялата му сериозност.

За да се развива партията, са й нужни средства. Няма да ги получим от партньорите в ЛКС.

Сега, за да поддържаме структурата си, подчертавам — само, за да я поддържаме, са необходими месечно над 100 хил. лева. За  всички е ясно, че това е вегетиране. Ние нямаме международни източници.

За да работим за развиване на структурата си и да се превърнем действително в национална партия, са нужни минимум 500  хил. лева месечно, без да смятаме основните технически средства. Вече ни откраднаха две коли, две са в движение, а са  нужни тридесет. При свободно от разплитане на сплетни време, се занимават с търсене на средства.

Може и да намерим, а може и да не намерим толкова пари. Но осигуряването на средствата е в пряка зависимост от  проблема, който поставих. Съотборници по-лесно ще намерят изход.

Ние, либералите, сме устоявали при изключително тежки условия. Ако трябва да устискаме, можем го. Дошло е време да  докажем, можем или не да напредваме.

Моля ви да ме извините за дългия доклад. Смятам, че разбирате защо беше необходим и защо, някъде в подробности,  разглеждах и останалите политически сили.

Останаха още много незасегнати въпроси. Но една партия се занимава с живота и самата тя е част от живота.

Нямам претенцията да напиша библия, исках само да кажа, каквото казах.

Нашата задача днес е да формулираме, макар и в общи рамки, отношението си към различните политически партии —  споменати и неспоменати. Тези рамки ще бъдат основата за по-нататъшните ни контакти с тях, докато на основата на  днешната дискусия не се формулират стратегическите ни външнопартийни цели.

Не сме се женили за никого. Ние сме самостоятелна партия със своя идейна идентичност.

Благодаря Ви!