Политическият преход

Габриела Милчева

 

След 1989 г. и свалянето на Тодор Живков от власт в България настъпва политическа промяна, която „се назовава като „преход от тоталитаризъм към демокрация“, „политическа модернизация“, „преход към модерни икономически и политически отношения“, „преход от тоталитарна към либерална държава“, „либерален преход“, „преход към либерална икономика“ и пр.“1 Настъпват процеси, свързани с осъществяването на плуралистична политика, изграждането на парламентарна демокрация и нов тип на държавност, участие в регионални и европейски политически структури. Те предизвикват промяна в социалното, политическото и общественото пространство. Датата 10 ноември 1989 г. бележи края на една епоха, завършваща с тотален крах на комунистическата практика и идеология, и поставя началото на преструктуриране и реформиране на държавните и икономически институции, водещи до изграждане на демократични модели на управление.

Вътрешнопартийният преврат, подменящ политическото и държавно ръководство, освобождава желаната и дългоочаквана енергия за промяна. Зараждащата се демокрация бързо прониква във всички сфери – социални, политически и икономически. Сформират се нови политически организации, коалиции и движения, възраждат се старите партии, забранени през 1947-48 г. На 7 декември 1989 г. се ражда Съюзът на демократичните сили, обединил в себе си 16 партии и формации. Открито в публичното пространство започва да се говори за наболелите икономически и социални проблеми, за критично ревизиране на историческото минало. В електронните медии и по страниците на печата се установява свобода на словото и благодарение на нея започват да се назовават виновници за състоянието, в което е изпаднала държавата. Политическата картина на България се променя – хората имат възможност открито да заявяват своите позиции и несъгласие с властимащите, образувайки сдружения и организират митинги. Оформя се многопартийна система. Комунистическата партия се опитва да контролира зараждащата се опозиция, но постепенно прави отстъпки от реалната си власт – позволяват организирането на опозиционни митинги, задействат отмяната на член 1 от Конституцията, отнасящ се за върховната роля на партията при ръководството на държавата, обявяват амнистия за политическите затворници и започват ревизиране на отношението си към „възродителния процес”. В отговор на очакванията на обществото за реална промяна във властта на 1 февруари 1990 г. дотогавашният министър-председател Георги Атанасов е принуден да подаде оставка. Новото правителство, начело с Андрей Луканов, е съставено изцяло от членове на БКП.

Една от първите стъпки към необходимите реформи се оказва провеждането на парламентарни избори, които да легитимират смяната на модела на управление от тоталитаризъм към демокрация. За тази цел комунистическата партия трябва да признае зараждането на нови политически структури и да им позволи по демократичен път да заемат властови позиции. Организира се „кръгла маса”, където се извършват първите преки разговори между властта и опозицията и се постигат редица договорености и споразумения. Така се формира двуполюсната партийна система между демократи и бивши комунисти.

целият текст