19 юни 2019г.

Ден на Св. Преподобни Пасий Хилендарски, Годишнина от написването на "История славянобългарска"

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Новите земеделски кооперации са демократични формирования, но не са акционерни дружества

dnevnik.bg

Ангел Димов

01 януари 1994

Ангел Димов е доктор на икономическите науки. Завършил е Института по икономически и политически изследвания в Москва. Близо 20 години работи в Института по международни икономически отношения в София. На 53 години е, женен, има син студент.

 

Господин Димов, измина една година, откакто правителството на проф. Беров представи своята програмна декларация. Според вас как се изпълняват поетите задължения от Министерството на земеделието?

- Тогава Министерството на земеделието пое: първо, до края на 1993 г. да върне 50 на сто от земеделските земи на техните собственици и да оземли безимотните селяни; второ, до края на март същата година да преустанови дейността на ликвидационните съвети на ТКЗС; трето, да подпомогне развитието на новите земеделски кооперации.За изпълнението на тези обещания може да се съди по цифрите и фактите.Най-напред по уточняване на титулите за собственост върху земеделските земи.По данни на Централния статистически институт у нас би трябвало да се възстанови собствеността върху 52.5 млн.дка земя. От тях вече са установени реалните граници на около 7 млн.дка. Останалата земя, възлизаща на около 46 млн.дка, следва да бъде комасирана и парцелирана чрез планове за земеразделяне. До края на миналата година в сила са влезли земеразделителни планове за около 1.2 млн.дка, или около 2.5 на сто. В Държавен вестник са публикувани обяви за изготвени близо 1000 земеразделителни плана. /Остава да се изготвят планове на около 3500 землища./ Но едва ли някой може да определи сроковете за окончателно приемане на даден план. Всеки опит за силовото му налагане в селото е опасен. През 1992 и 1993 г. за земеразделяне са изразходвани общо около 1.3 млрд.лв. В държавния бюджет за 1994 г. са заложени още близо 1 млрд.лв.Министерството на земеделието не е извършило почти нищо за оземляване на безимотните. А декларира, че до средата на тази година ще приключи със земеразделянето. За мен това е поредното изхвърляне и оферта за удължаване срока на министерстване.Накъде ни води тази поземлена реформа?- Наложеният от СДС реституционен модел на възстановяване на поземлената собственост ни връща не с десетилетия, а със столетия назад. Парцелирането на земята на дребни участъци от по 15-20 дка /а след делбите на наследниците по 5-6 дка/ не би позволило да се изграждат жизнеспособни, високомеханизирани и конкурентоспособни земеделски стопанства. На това парцелиране не му се вижда краят. Докато за него хвърляме милиарди левове, чужденците ще завладеят нашите пазари на земеделски стоки. Ще изядем и изнесем животните в чужбина. Ще загубим продоволствената си независимост.Преди две години президентът на републиката подмами хората с пазара на земеделските земи. Увещаваше ги да си получат парцелите земя, за да станат милионери. У тях заработи частнособственическото чувство. Но световният и нашият скромен опит показват, че има държавно регулиран квази-пазар на земеделските земи. Така например във франция /втората земеделска страна в света/ ежегодно се продават само по 2 на сто от обработваемите площи. У нас от възможни за продан 10 млн.дка през миналите две години предмет на сделки са станали едва 600 дка.Може да се предполага, че след няколко години у нас малко ще се разшири пазарът на земята. Това ще стане, когато новите земеделски кооперации се замогнат и започнат да изкупуват земи на живеещи в градовете земевладелци.Земеразделянето в страната се намира във фаза, от която не може и да се помисли за връщане назад. Но по-нататък бихме могли да избегнем неговото изкуствено форсиране и опартизаняване. Следва да го направим по-евтино.

 

Да ограничим развихрилата се корупция. Как?

- Докато фирмите чертаят земеразделителните планове, собствениците да си получат земята за временно ползване и да се грижат за нейното обработване. Правото им на собственост вече е признато с удостоверение номер 5 от общинските поземлени комисии.Земевладелци, живеещи в градовете, могат да дават земята си под аренда и да получават рента. А желаещите съвместно да я стопанисват би следвало да се кооперират. Обработваемите земи в страната не могат да се разширяват и трябва рационално да се владеят и ползват. Онези, които ги оставят да пустеят, следва да бъдат санкционирани от закона. Освен поземлени данъци да плащат такси за непроизведена продукция. Така ще се принудят сами да работят земята си или да я дават под аренда на семейни или акционерни и кооперативни стопанства.

 

Предстоящите промени на Закона за земята трябва да улесняват уедряването на земеделските площи. Особено е важно, когато се комасират нивите в дадена местност, кооператорите да получават съседни парцели. Според вас какво трябва да се направи с ликвидационните съвети?

- През май и юни миналата година Народното събрание прие два важни закона, които откриха пътя за прекратяване стопанската дейност на ликвидаторите на ТКЗС. Единият постави ликвидационните съвети на пряко подчинение на министъра на земеделието, а другият /Законът за бюджета/ опрости двата милиарда лева дългове на ТКЗС, направени до 31 декември 1992 г.Досега само три от общо 2070 ликвидационни съвета са прекратили дейността си. Броят на ликвидаторите е съкратен от 7400 на 4600 души. В защита на ликвидаторите се обявяват онези, които се представят за най-върлите противници на ТКЗС. Президентството и узурпаторката на БЗНС госпожа Мозер се надяват да ги използват в бъдещите избори. Редица оправдания за запазване на ликвидаторите изтъкват и работещите в свързаните с тях специални отдели и служби в Министерството на земеделието и областните съвети. Те се мъчат да ни убедят, че без ликвидационните съвети ще умрем от глад. А истината е, че и най-добрият и най-честният ликвидатор е вреден за обществото. Защото, първо, се разпорежда с чужди средства за производство; второ, пречи да се създават самостоятелни стопански субекти в земеделието; трето, не съзижда, а ликвидира.През двегодишното съществуване на ликвидационните съвети производството на основни земеделски продукти/зърно, месо, мляко и т.н./ у нас е намаляло 2-3 пъти. По предварителни данни на ЦСИ само през миналата година у нас говедата са намалели с още 250 хил. броя, в т.ч. 63 хил. броя крави, а овцете - с около 1 млн. броя. През 80-те години количеството на овцете в страната беше близо 11 млн. броя, а сега е под 4 млн. броя. През 1992 г. са продадени в чужбина около 107 хил. говеда, в т.ч. десетки хиляди юници, и около 1.4 млн. овце. Миналата година тези цифри са два пъти по-малки, но показват, че продължава ликвидирането на родното животновъдство.Миналата година не беше спрян и процесът на ликвидация на трайните насаждения. Напълно са унищожени около 250 хил. дка лозя и 50 хил. дка овощни градини. В стойностно отношение това са щети за около 10 млрд. лв. При съществуващата стопанска стагнация и високи лихвени проценти едва ли ще се намерят хора да инвестират в създаването на нови трайни насаждения. С мъка ще си спомняме за близкото минало, когато от износа на пресни и преработени плодове, в т.ч. грозде, ежегодно постъпваха в държавния бюджет по половин милиард долара. Ето защо е необходимо до края на януари във всяко ТКЗС да се остави най-много по един ликвидатор, който да не се занимава със стопанска дейност. Не успее ли да постигне това, министърът на земеделието следва да си подаде оставката.

 

Реши ли се проблемът с направените до 31 декември 1992 г. дългове на ТКЗС?

- Не - поради бездействие и безотговорност на ръководството на Министерството на земеделието. За трансформиране на дълговете на ТКЗС миналата пролет парламентът гласува да се отпуснат 2 млрд. лв. от държавния бюджет.Но докато министрите от аграрното министерство се чудеха как да угодят на президентството, финансовите задължения на ТКЗС към банките достигнаха над 4 млрд. лв., и то главно от лихви.

 

Как да се излезе от това положение?

Най-напред трябва да се изчистят задълженията им, направени до края на 1992 г. Извърши ли се тази процедура, от всичките 2070 ТКЗС само 675 ще останат с дългове към банките. Има два подхода за преобразуването им в държавни. Първият предполага в сегашния бюджет за 1994 г. да се изготви една програма, която да включи изплащането на тези дългове, като държавата емитира облигации. Но за тях трябва да се предвидят пари в бюджета за изплащане на лихвите. Ако лихвите не превишават 200 млн. лв. за годината, то може да се отклонят 200 млн. лв. от предвидените 1 млрд. лв. за поземлена реформа, с което ще се намали темпът на земеразделяне, но в същото време ще се реши въпросът със структурите на нашето земеделие. Това е единият вариант. Изпълнителната власт трябва да се ангажира колкото е възможно по-бързо да прекрати дейността на ликвидационните съвети, за да не трупат повече дългове. Иначе догодина пак ще се изправим пред факта, че трябва да изплащаме дългове.Другият вариант е да се изготви един специален закон за трансформиране на задълженията на ТКЗС и на всички държавни предприятия като свинекомплексите например, възлизащи на около 9 млрд. лв., и на базата на този закон, както стана с лошите дългове в индустрията, те да се поемат от бюджета с отсрочка 25 години например и с гратисен период с цел да не фалират банките и да се започне на чисто.Как се изпълнява третата точка от намеренията на правителството за подпомагане на новите земеделски кооперации?- Правителството не положи необходимите грижи, за да подобри положението на тези демократични структури. Сегашният министър отстрани от сградата на министерството Съюза на земеделските кооперации, който разполагаше с две стаи. Това не го направи дори и Станислав Даскалов, бившият министър от правителството на СДС. Сега в страната има поне 1230 регистрирани кооперации, но не всички изпълняват стопанска дейност, защото ликвидационните съвети не им предоставят техника и дори земя, макар че общинските поземлени комисии им дават земя. В тези кооперации работят половината от хората, които произвеждат земеделска продукция. Има няколко пречки за тяхното развитие. Правителството,  главно в юридическо отношение в лицето на министър Корнажев, не направи необходимото.Много се спекулира от политическите сили за чл.ЗЗ, ал.З от Закона за кооперациите. Съгласно този член всеки кооператор е длъжен да има делова вноска в кооперацията при встъпването си в нея. Сборът от тези вноски прави общия й капитал, гласи ал.2, а според въпросната ал.З правото на собственост върху земеделската земя се удостоверява с нотариален акт или с решение на ОПК. Но при регистрирането си в съда кооперацията трябва да представи устав. В него не е задължително да пише, че всеки кооператор трябва да участва с вноска на земя. Основната причина да бъдат регистрирани тези 1230 кооперации е, че в устава им пише, че те са за производство на селскостопанска продукция. Но те могат да наемат чужда или временно да използват своя земя. Важното е да произвеждат.От икономическа гледна точка най-същественото е, че никъде в света земята не се дава като дялова вноска. По принцип в кооперациите у нас земята се дава за колективно стопанисване и за това кооператорите ще получават рента. Ако те я използват като дялов капитал, кооперацията се превръща в акционерно дружество и хората би трябвало да получават дивиденти. Разликата между ТКЗС и земеделската кооперация е в това, че кооперацията е демократично образование. При ТКЗС беше нарушен демократичният принцип за изборност. В1962 г. под предлог, че социализмът на село е победил, беше спряно изплащането на рента за земя. Сега всеки земевладелец ще получава рента за това, че е предоставил земята си за стопанисване, а за своя дял от имуществото /сгради, трактори и т.н./ ще получава дивидент. Така той ще бъде заинтересован да увеличава дяловия си капитал. Сегашните управници си позволяват да искат земята да бъде удостоверена с нотариален акт и да се превърне в дялов капитал, за да могат един ден банките да й сложат ръка.С удостоверение номер 5, с което ОПК казва колко е предявената земя от даден земевладелец, той може да я дава под аренда на отделен фермер или на кооперация и да получава рента. Няма нищо страшно в това земята да се дава за временно ползване и за създаване на такива кооперации.