На унгаро-австрийската граница

Помним ли Арпад Бела, който предотврати кръвопролитие в Европа през 1989 г.?

Унгарският офицер, пуснал в Австрия 600 граждани на ГДР, закръгли тихомълком 70 години

Момчил Инджов

26.12.2016

Арпад Бела

 

"Имах 40 секунди, за да реша. Знаех, че не мога да отворя границата, но знаех също, че ако постъпя иначе, много хора ще умрат. Виждахме страх в очите на хората, защото те не знаеха дали ще стреляме или не. Имах две възможности - да ги пусна да минат или да заповядам стрелба. Предпочетох първата."
Сещате ли се на кого са тези думи? Хайде на бас, че не.

А сещате ли се кой е Арпад Бела? Вероятно също не.

Е, добре. Както винаги се прекланяме пред чужди герои, но не тачим нашите. Не специално българските, а източноевропейските. Тези, които останаха в сянка, но без които днес вероятно нямаше да се радваме на свободите ни. И чийто рождени дни, дори юбилейни, не намират място в медиите.

През последните няколко месеца името на Фидел Кастро не слизаше от страниците на вестниците и от ефира. Първо през август той закръгли 90 години. А преди месец се пресели в един вероятно по-добър свят. И в двата случая бяха изписани тонове мастило.

Това е само един пример.

За сметка на това съвсем скромно през последните години бяха отбелязани кончините на Тадеуш Мазовецки - първия премиер демократ на Полша, и на Дюла Хорн - някогашния унгарски външен министър, прерязал телените заграждения по границата на страната му с Австрия.

Но дори в Уикипедия няма да намерите рождената дата на един друг унгарец - Арпад Бела. Споменато е само, че е се е родил през 1946 г. Което означава, че през тази година е закръглил 70 г. Или ще ги закръгли, ако се е появил на бял свят в последните дни на годината.

Тези 40 секунди, за които Арпад Бела говори, са една от стъпките към падането на Желязната завеса, разделяща Източна и Западна Европа. И постъпката на този човек предотвратява истинска кървава баня на границата между Австрия и Унгария.

Какво се случва?

Денят е 19 август 1989 г. Унгария вече е премахнала телените огради по границата с Австрия, за което стана дума по-горе. Дори са разрешени някои опозиционни групи. Така местният Демократичен форум и западното движение Паневропeйски съюз организират пикник на австрийско-унгарската граница. Проявата е от унгарската й страна. Поканени са ограничен брой гости от двете държави. Затова граничната врата трябва да бъде отворена, макар и за кратко.

В Унгария не се шуми по въпроса. Но Андреас Ваха - кметът на австрийското гранично село Маргаретен, разпространява новината из целия регион.

Граждани на ГДР преминават от Унгария в Австрия на 19 август 1989 г.

 

Следобед на 19 август унгарските граничари на пункта Шопрон започват да проверяват паспортите на пристигащите австрийски гости. И точно тогава към портала откъм унгарската му страна пристигат тълпи граждани на ГДР. Те случайно са разбрали за отварянето на вратата. И искат да се възползват от възможността да преминат в Австрия, а оттам - във ФРГ, където почти всеки има роднини. За такива опити в ГДР се стреля на месо.

Началник на пункта Шопрон е подполковник Арпад Бела, който тогава е на 43 г. Войниците на негово подчинение са твърде малко, за да спрат тълпите кандидат-бегълци. По устав той трябва първо да извика високо "Стой!", при неподчинение да заповяда стрелба във въздуха, а при ново неизпълнение на командата - да нареди да се стреля на месо.

Но Арпад Бела е напълно наясно, че дори при стрелба във въздуха ще се стигне до паника и невинни жертви. Той нарежда вратата да остане отворена. А унгарските граничари се обръщат демонстративно с гръб и пропускат бегълците. На няколко партиди така границата преминават 600 души – все граждани на ГДР.

Ето как продължава разказът на Арпад Бела:

"Москва нищо не знаеше и си помислих, че ще ме осъдят. Опитах се да говоря с командващия въоръжените сили в Будапеща, но бе почивен летен ден, а той бе в СССР. Заместникът му ми се обади след половин час и каза: „Ще бъдеш изправен пред военен съд.“ После унгарското правителство разговаря с Михаил Горбачов за моето положение и не се случи нищо. Всичко изглеждаше като един тест за реакцията на Кремъл. Без да знам съм бил опитното зайче. Днес ми е ясно, че Берлинската стена започна да пада в Унгария. Това, което другите по света не разбраха, бе, че през предишните две години Унгария обяви, че е заловила над 8000 души при опит да избягат. Но никога не съобщихме, че между 1988 и 1989 г. са успели да избягат 6000 души. По онова време системата вече бе отслабена.“

След всичко това не ни остава нищо друго, освен да честитим на Арпад Бела юбилея - най-вероятно на патерица. И да му пожелаем още дълги години да се радва на живота. Но също така за него да се пише малко повече.

Защото е твърде срамно - най-малкото за нас в Източна Европа - да не помним хора като него. Той, а не някой политик, предотвратява кръвопролитие на австрийско-унгарската граница на 19 август 1989 г.

Тази дата се оказва твърде знаменателна. Точно две години по-късно в Москва е извършен неуспешен опит за преврат срещу Михаил Горбачов - човекът, който също има немалък, макар и не пряк, принос за случилото се през 1989 г. на пункта Шопрон. Вторият 19 август довежда до разпадането на СССР.

 

http://m.clubz.bg/48567-pomnim_li_arpad_bela_kojto_predotvrati_kryvoprolitie_v_evropa_prez_1989_g