25 май 2018г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Обзори

Национално-етническите въпроси и вероизповеданията - 1990 - 1996

Национално-етническите въпроси и вероизповеданията - 1990 - 1996
Национално-етническите въпроси и вероизповеданията - 1990 - 1996
Снимка: Омда
Към албума...

Съдържание

1. ЕКИПЪТ
2. ПРИМЕРНАТА ПРОГРАМА
3. ИЗСЛЕДВАНИЯТА
4. ПУБЛИКАЦИИТЕ
5. НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
6. ПОСЕЩЕНИЯТА В СТРАНАТА
7. СОЦИАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ - РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗСЕЛНИЧЕСКАТА КАМПАНИЯ ПРЕЗ 1989 г.
8. ВЪВЕЖДАНЕТО НА МАЙЧИНИЯ ЕЗИК В УЧИЛИЩАТА
9. ПРЕБРОЯВАНЕТО - 4.12.1992 г.
10. ФИЛМЪТ "ГОРИ, ГОРИ, ОГЪНЧЕ"
11. ПРОБЛЕМИТЕ НА РОМИТЕ
12. БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
13. МАКЕДОНСКАТА ТЕМА
14. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
15. БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

д-р Михаил Иванов, старши научен сътрудник II степен по теоретична и математична физика, съветник на Президента на Република България по национално-етническите въпроси и вероизповеданията

 

НАЦИОНАЛНО-ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЪПРОСИ И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА В ОБСЕГА НА ВНИМАНИЕТО НА

ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА

1 СЕПТЕМВРИ 1990 - 1 ДЕКЕМВРИ 1996 г.

 

(опит за кратко описание на някои пo-забележителни факти)

 

 

1. ЕКИПЪТ

В помощ на президента на Република България г-н Желю Желев в неговата канцелария работеше, без да е формално обособена, група по национално-етническите въпроси и вероизповеданията. Тя беше създадена през септември 1990 г., като в нея се включих аз като съветник по национално-етническите въпроси (от 1.09.1990 г.) и по вероизповеданията (от януари 1992 г.) и като експерти - д-р Антонина Желязкова - историк, д-р Красимир Кънев - социолог и д-р Илона Томова - социолог. През пролетта на 1993 г. Антонина Желязкова и Красимир Кънев прекратиха своите договори с канцеларията. През май 1994 г. към групата се присъедини Мария Петкова, назначена като специалист.

2. ПРИМЕРНАТА ПРОГРАМА

През септември 1990 г. беше изготвен План за работата на Канцеларията на Президента на Републиката. В него фигурираше задачата:

"В 6. Създаване на организация за изучаване на различните аспекти на националния въпрос и подготовката на съображения за Председателя на Републиката:

- формиране на групата, приемане на структурния план за разработката (монографията) и план за работата на експертите,

- представяне на резултатите от изследването на Председателя на Републиката.

Отг.: И. Трифонов, М. Иванов"

В изпълнение на така формулираната задача нашата група изготви примерна програма на комплекс от изследвания (Приложение I). Тя беше разпратена за становище до редица министерства и обсъдена с широк кръг специалисти. В резултат бяха добавени:

- към т. 2 и т. 3 - здравно състояние,

- към т. 4 - руска етническа общност,

- към т. 5 - социално-психологическа съвместимост вътре в някои етнически групи като например - циганите,

- към т. 5 - сунити и алевити.

Впоследствие релацията в т. 5 "българи и българомохамедани" беше прецизирана на "българи-християни и българи-мюсюлмани" в съответствие с т. 2, където българомохамеданите (българите-мюсюлмани) са дадени като религиозна общност.

Претърпя еволюция и подходът ни към проблематиката на т. 14 и т. 1.3 от Прогнози и препоръки. Още от пролетта на 1991 г. акцентът беше изместен към правата на лица, принадлежащи към национални малцинства, етнически, религиозни и езикови групи, които права тези лица могат да упражняват сами или заедно с други членове на своята група.

Внимателният прочит ще открие и други несъвършенства и спорни пунктове. Може да се спори и за адекватността на заглавието. Независимо от своите недостатъци примерната програма ни послужи за полезен начален ориентир.

Сериозно смущение в работата на нашата група предизвика разделът, отнасящ се до националния въпрос, в публикуваната преди президентските избори през януари 1992 г. предизборна платформа на д-р Желю Желев и г-жа Блага Димитрова. Редица от постановките в този раздел предизвикаха у нас принципно несъгласие. По изготвен от мен проект, в който при обсъждането бяха внесени неголеми корекции, ние подписахме писмо с нашите възражения до президента Желев. То му беше предадено чрез директора на канцеларията Ивайло Трифонов. Надеждата ни, че в по-нататъшните действия на президентската институция тези неприемливи за нас постановки няма да бъдат следвани, напълно се оправда.

3. ИЗСЛЕДВАНИЯТА

По моя инициатива канцеларията финансира изцяло или частично следните изследвания:

I. Договори за разработки

"Етническите отношения в условията на икономическа криза", авторски колектив с ръководител ст.н.с. II cm. Йордан Христосков, януари 1991 г.

"Етническите отношения в условията на икономическа криза - емпирическо социологическо изследване", авторски колектив с ръководител н.с. Антоний Гълъбов, февруари 1991 г.

"Връзки на съвместимост и несъвместимост в отношенията между християни и мюсюлмани", авторски колектив с ръководител доц. Цветана Георгиева, юли-октомври 1991 г.

"Социално-икономическо състояние и перспективи на общините със смесено по етнически и религиозен признак население от Хасковска област", авторски колектив: ст.н.с. II cт. Емил Христов и др., октомври 1992 г.

"Връзки на съвместимост и несъвместимост в ежедневието между християни и мюсюлмани в българските земи", авторски колектив с ръководител доц. Цветана Георгиева, март-ноември 1992 г.

"Бесарабските българи - традиции и промяна", проф. Петър-Емил Митев, март 1993 г.

"Необходимост от преференциална регионална политика в Република България", авторски колектив: н.с. Стефан Иванов и други, април 1993 г.

"Етнокултурната ситуация в България - 1992", авторски колектив: гл. асист. Живко Георгиев и други, май 1993 г.

II. Хонорувани студии

"Болгары СССР: История, проблемы, перспективы", Грек И.Ф., Червенков Н.Н., 1991.

"Добруджанският въпрос", Антонина Кузманова, ноември 1990.

"Югокризата във фазата на разпадане на федеративна Югославия и възникване на нови суверенни държави", Антон Първанов, декември 1992.

"Разпадащата се югославска федерация:         от Титова Югославия "към Сърбославия", Антон Първанов, декември 1992.

"Българската етническа общност в Румъния", Благовест Нягулов, декември 1990.

"Преброяването в Република Македония - рутинна статистика или политическа акция", Антон Първанов, март 1995.

"Буджак в геополитических интересах сопредельных государств", И. Грек, Н. Червенков, август 1992.

4. ПУБЛИКАЦИИТЕ

В резултат на финансираните от канцеларията изследвания или с моята подкрепа бяха издадени следните книги:

"Аспекти на етнокултурната ситуация в България", съставител Валери Русанов, ЦИД, фондация "Ф. Науман", София, 1992.

"Аспекти на етнокултурната ситуация в България - преработено и допълнено издание", съставител Валери Русанов, АКСЕС, София, 1994.

Яшар Маликов, "Циганско-български речник", Спектър, София, 1992.

"Национални проблеми на Балканите", под ред. на К. Манчев, Ж. Чакърова, Б. Бобев, на български и на английски език, АРГЕС, София, 1992.

Петър-Емил Митев, Николай Червенков, "Бесарабските българи за себе си", МЦПМКВ, София, 1996.

Елза Стоянова и Иван Стоянов, "Късметливата Неда - български народни приказки от Бесарабия и Таврия", Фльорир, София, 1994.

"Оцеляването", съставител Давид Коен, Шалом, София, 1995.

Иван Грек, Николай Червенков, "Българите от Украйна и Молдова - минало и настояще", Христо Ботев, София, 1993.

Костадин Гърдев, "Българската емиграция в Канада", Марин Дринов, София, 1993.

Христо Бонев, Иван Джаджев, Росица Йорданова, "Етнокултурната ситуация и отношение на населението на град Шумен към художествената култура", Айтос, Шумен, 1994.

През 1995 г, излезе книгата на Илона Томова:

Илона Томова "Циганите в преходния период", на български и на английски език, МЦПМКВ, София, 1995.

С моята подкрепа беше осъществен документалният филм на Илко Дундаков "Пътят към рая" (за ромите в България).

5. НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

- След лични контакти и интензивна кореспонденция между Илона Томова и Алън Филипс - директор на Група за правата на малцинствата, Лондон, по инициатива на нашата група на 16.07.1992 г. беше основан Комитет за защита на малцинствените права. Негов председател стана Калина Бозева. Тази неправителствена организация (понастоящем под името фондация "Междуетническа инициатива за човешки права") успя да се утвърди със своята разностранна ползотворна дейност. От самото начало Илона Томова активно участва в нейната работа.

- В началото на 1992 г. тогавашният посланик в Лондон Иван Станчов и проф. Йорген Нилсен - директор на Център за изучаване на исляма и християно-мюсюлманските отношения, се обръщат към Форин офис и българското правителство с инициативата да се пристъпи към реализирането на "Български проект за интеркултурно изучаване и обучение". (Първоначалната идея е на Йорген Нилсен и на тогавашния дипломат в българското посолство в Лондон Горан Йонов.) За обсъждане на идеята посланик Станчов и проф. Нилсен предлагат в София да се проведе семинар с участието на специалисти от България и Обединеното кралство.

doUnknownContent(): 73: Нашата група прие много положително идеята и заработи за нейното осъществяване. Особено активна беше Антонина Желязкова, с която Иван Станчов влезе във връзка. Семинара проведохме на 23 и 24 април 1992 г. При откриването му той беше приветстван от президента Желев и от посланика на Обединеното кралство Ричард Томас, а при закриването му - от министър-председателя Филип Димитров. На семинара беше обсъден проект за учредяването на център, в който да се съсредоточат интердисциплинарни изследвания на междуетническите и междурелигиозните отношения, които да послужат като теоретична основа за управленчески решения и да спомагат за подготовката на специалисти за различни сфери на практическата дейност.

На 10.09.1992 г. беше учреден "Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия". Между неговите учредители са президентът Желев, Антонина Желязкова и ние с юридическия съветник на президента Пламен Богоев. Антонина Желязкова стана председател на Управителния съвет на центъра, а аз - член на УС и председател на Експертния съвет по образование и култура. Илона Томова също се включи активно в експертните съвети по социология и по образование и култура. Центърът разгърна широкомащабна дейност, като осъществява и публикува редица научни изследвания, а също така подпомага практически образованието, културата и общностния живот на малцинствените етнически групи.

- По инициатива на нашата група през декември 1994 г. беше учредена фондация "Гаврош", Варна, с основна цел да работи с живеещите на улицата деца, включително чрез създаване и поддържане на приют за тях. Мария Петкова е член на УС на фондацията и работи много активно в нея.

6. ПОСЕЩЕНИЯТА В СТРАНАТА

Президентът Желев и сътрудници от неговата канцелария многократно са посещавали райони със смесено по етнически или религиозен признак население, с цел да се търсят пътища за хармонизиране на междуетническите и междурелигиозните отношения.

- На 13 и 14 септември 1990 г. анкетна комисия от ВНС, Канцеларията на Президента и МС посети Хасково, за да провери на място обстоятелствата във връзка със съборените по време на изселническата кампания през 1989 г. жилища на български турци в квартал Хисаря. От канцеларията в комисията бях включен аз. По време на посещението беше договорено председателят на ИК на общината Георги Жеков да внесе проектопрограма с конкретни срокове и бюджет за решаването на възникналия жилищен проблем. Такава програма за периода 1990-1995 г. беше изготвена в първоначален вариант още на 14.09.1990 г. и представена в МС. В разгърнат и актуализиран вид тя беше внесена на 9.05.1991 г., но въпросът не получи решение.

- На 16.11.1990 г., петък, ВНС гласува Закон за изменение на Закона за имената на българските граждани. Не знам защо в публикацията на закона в ДВ, бр. 94 от 22.11.1990 г. е цитирана датата 15.11.1990 г. Законът отмени съдебната и въведе административна процедура при възстановяване имената на българските граждани, чиито имена са били насилствено заменяни от комунистическия режим, а също така допусна възстановяването или промяната на бащините и фамилните имена да се извършва и без наставките -ов, -ова (-ев, -ева). Късно вечерта след приемането на закона по инициатива на вицепрезидента Атанас Семерджиев (президентът Желев отсъстваше от София) при министъра на вътрешните работи Пенчо Пенчев се състоя разговор с Осман Октай от ДПС и Гинчо Павлов от ОКЗНИ. На разговора присъствахме аз и Тодор Ников - съветник на вицепрезидента Семерджиев. ОКЗНИ и ДПС бяха призовани да не стават инициатори на действия, нарушаващи законите. Имаше се предвид създалото се обществено напрежение във връзка със Закона за имената - съществуваше риск за гражданския мир в районите със смесено население. Осман Октай пое твърд ангажимент, че ДПС ще прояви сдържаност и ще съблюдава законите, докато отговорът на Гинчо Павлов беше уклончив.

В същия ден - 16 ноември, ОПТ излезе с декларация, с която обяви, че смята за нелегитимни парламента, президента и правителството.

На 19 ноември ОКЗНИ, ОПТ и младежкият съюз "Възраждане" обявиха в Разград гражданско неподчинение. Шофьорите от пътнически и товарни превози пристъпиха към ефективни стачни действия и по този начин парализираха напълно транспортната дейност в региона. Някои магазини останаха затворени, в някои училища не се провеждаха занятия. В същия ден колони от автобуси от Разград, Исперих и Дулово и много граждани на Шумен и Нови пазар преминаха във факелно шествие през Шумен и изпълниха шуменския централен площад. На 19 декември колона от 18 автобуса и много леки коли от Кърджали и 5 автобуса от Хасково пристигнаха на КПП в Свиленград. Акцията беше организирана от ОКЗНИ. На началника на полицията в гръцкия град Орестяс беше връчено обръщение с молба да се съдейства "за преселването на 2000 български семейства в съседна Гърция". ОКЗНИ излезе с обръщение, в което призова жителите на Кърджали на гражданско неподчинение.

На 19 ноември заедно с командващия войските на МВР генерал Ангелов и началника на Инспектората на МВР полк. Константинов посетих община Джебел. Местното ръководство на ДПС в общината беше поискало да бъде преместен батальонът на Вътрешни войски. През 1989 г. поделението в Джебел беше участвало в репресии срещу мирните демонстрации на турското население. Постигнахме успокояване на отношенията. На другия ден - 20 ноември, проведох в Кърджали среща с ръководствата на ДПС и ОКЗНИ, на която призовах за пълно съблюдаване на законността.

На 22 ноември ОКЗНИ обяви съществуването на Разградска българска република с декларация, в която се казва, че "ръководните органи на републиката не са парламентът, правителството и президентът, а стачните комитети на града" и също че републиката "признава всички закони на България с изключение на тия, които уронват националното достойнство".

На 23 ноември на митинг, свикан от ОКЗНИ в Кърджали, се предлага на мястото на законния временен изпълнителен комитет да се създаде временна гражданска управа, като лицата в нея бъдат определени чрез допитване. (По-късно - на 5 декември, представители на ОКЗНИ и инициативния комитет посетиха канцеларията и връчиха съответното обръщение в мое присъствие на вицепрезидента Семерджиев с искане то да бъде разгледано от Политическия консултативен съвет към Президента на Република България.)

На 23 ноември президентът Желев направи обръщение по повод на Разградската република, в което призова гражданите на Разград и районите със смесено население да се разграничат от този антиконституционен акт, а също така настоя всички политически партии, масови организации, синдикални централи и другите обществени институции да заявят открито, че няма да търпят подобни прояви.

На 24 и 25 ноември обръщението на президента Желев беше подкрепено от Министерския съвет, КНСБ и редица партии и организации.

На 26 ноември заминах за Разград заедно с Тодор Ников. Вечерта на митинг на ОКЗНИ от името на президента Желев призовах да се прекрати съществуването на Разградската република. В същия ден в Разград беше и вицепрезидентът Семерджиев (посетил преди това и Шумен), който взе участие в съвещание на обществено-политическите сили в общината. В това съвещание участвахме и ние с Тодор Ников.

На 29 ноември ОКЗНИ в Разград излезе с декларация за прерастване на Разградската българска република в Асоциация на свободните български градове.

В началото на декември формите на протест постепенно затихнаха.

- В началото на януари 1991 г. президентът Желев направи еднодневно посещение в Хасково и Димитровград по покана на председателя на ВИК на Областния народен съвет - Хасково, Иван Драганов. От страна на канцеларията взех участие в подготовката. Това беше първото посещение на президента Желев в страната.

- От 25 до 29 септември 1991 г. Илона Томова проведе социологическо наблюдение в Пиринския край, въз основа на което изготви доклад "Влиянието на македонизма в Пиринска Македония". В преработен вид той беше публикуван в сборника "Аспекти на етнокултурната ситуация в България и на Балканите-2". Редица ценни оценки и препоръки, които съдържаше този материал, не бяха взети, за съжаление, предвид при определяне на държавната политика в Пиринския край. Оценката на Илона Томова, че под влияние на македонизма са около 10-ина хиляди души, се потвърди по време на преброяването на 4.12.1992 г.

- След изборите на 13.10.1991 г. аз и Илона Томова в резултат на наш доклад бяхме изпратени от президента Желев в общините Якоруда, Гоце Делчев и Сатовча. Задачата ни беше да призовем да се спре бойкотът на учебните занятия, организиран от ДПС с искане да се въведе изучаването на турския език като майчин в училищата. В община Сатовча бойкотът беше преустановен преди нашето пристигане, в община Гоце Делчев с активното участие на кмета Хенрих Михайлов успяхме да убедим актива на ДПС да прекратят бойкота. Нямахме успех в община Якоруда, където констатирахме напрежение в отношенията между християни и мюсюлмани. Тревогата от създалата се в Западните Родопи и поречието на Места ситуация намери израз в обръщението на президента Желев, произнесено на 27.10.1991 г. В обръщението се осъжда бойкотът на учебните занятия и провежданата от някои активисти на ДПС протурска пропаганда сред българомохамеданите.

- Между 24 и 29 февруари 1992 г. заедно с Илона Томова посетихме общините Кърджали, Джебел, Ардино, Кирково, Момчилград и Крумовград. Извършеното наблюдение беше обобщено от Илона Томова в доклад "Етническата ситуация в района на бившия Кърджалийски окръг". Двамата изготвихме и "Основни изводи за етническата ситуация в района на бившия Кърджалийски окръг". Главната наша констатация беше, че обстановката в района е относително спокойна, а етническото напрежение спада. Обърнахме внимание, че приоритетно значение придобиват социално-икономическите проблеми, като подчертахме, че влошеното икономическо положение е главната причина за продължаващата миграция.

- На 3 и 4 септември 1992 г. заедно с Пламен Богоев, Боян Славейков и Красимир Кънев посетихме общините Хасково и Крумовград. В Крумовград участвахме в разговор на министър-председателя Филип Димитров с кметовете на общините от бившия Кърждалийски окръг. И в Хасково, и в Крумовград ударението беше върху социално-икономическите проблеми. След като се завърнахме на 15.09.1992 г. проведохме пресконференция: "Социално-икономически проблеми на Източните Родопи". На пресконференцията взеха участие и кметовете на кърджалийските общини. Обърнахме внимание, че социално-икономически са основните причини за миграционната вълна, заляла Кърджалийско.

- През месеците май-юни 1992 г. Илона Томова, работейки върху изследването "Етнокултурната ситуация в България", посети 7 града и 16 села в Родопите.

- На 1 и 2 юни 1993 г. заедно с Илона Томова, н.с. Стефан Иванов от Икономическия институт на БАН и члена на Англо-българската търговска камара Джордж Асуза посетихме общините Велинград, Якоруда, Банско, Гоце Делчев и Сатовча. Целта ни беше да се търсят възможности за съживяване на икономиката. Като се завърнахме, Илона Томова изготви доклад "Социално-икономическата ситуация в Западните Родопи и поречието на р. Места". Главната констатация в него е, че посетените общини се нуждаят от неотложна икономическа подкрепа. Забавянето на решаването на социално-икономическите проблеми води до предпоставки за напрежение в отношенията между представителите на различните религиозни групи, до засилване на чувството за отчуждение към държавата от страна на мюсюлманите, а понякога се интерпретира и като дискриминация на религиозна основа.

- На 15.09.1993 г. посетих Джебел, където в началото на учебната година бях поканен да открия новата детска градина. В същия ден по-късно бях при провеждащите гладна стачка тютюнопроизводители в с. Бенковски, община Кирково, като подкрепих стачкуващите.

- На 22.09.1994 г. заедно с Антонина Желязкова в качеството й на председател на УС на МЦПМКВ посетих 6 селища в община Сатовча във връзка с отпуснатата със съдействието на холандското посолство помощ за училищата в общината.

- В края на месец май 1995 г. заедно с Пламен Богоев и Боян Славейков направихме посещение в Кърждалийско, като посетихме общините Кърджали, Момчилград, Кирково и Крумовград. Задачата ни беше да подготвим посещение на президента Желев в този край.

- На 16 и 17 юни 1995 г. президентът Желев направи посещение в някои общини на Кърджалийския регион.

На 16 юни в Кърджали той има среща с депутати и общинските кметове от региона. По-късно на среща с обществеността в словото си той благодари на обикновените хора, които не допуснаха гражданският мир да бъде застрашен. Като изрази тревогата си от продължаващото се изселване на български граждани в Република Турция в резултат на дълбоката икономическа криза, той подчерта необходимостта от изработването и провеждането на държавна политика за регионално развитие, както и на специална политика по отношение на тютюнопроизводството.

На 17 юни президентът Желев посети училището и заставата в село Тихомир, община Кирково, след което поднесе цветя на гроба на малката Тюркян, загинала при мирна демонстрация срещу "възродителния процес" през декември 1984 г. Пред гроба той отново благодари на българи и турци, на мюсюлмани и християни за това, че са проявили мъдрост и са запазили гражданския мир. В същия ден той посети военното поделение в Момчилград, където, след като поднесе цветя на паметника на загиналите при наводнението на р. Върбица войници, има заедно с министъра на отбраната Димитър Павлов среща с командването на армията и дивизията, а след това - и с офицерския състав.

- На 22 и 23 юни 1995 г. заедно с Илона Томова и Йордан Христосков (съветник по социалните въпроси на президента Желев) посетихме общините Смолян, Рудозем, Мадан и Неделино, за да подготвим посещение на президента Желев. След посещението изготвихме доклад "Социално-икономическо развитие на Средните Родопи", в който специално внимание беше отделено на повдигнатите от общинските ръководства проблеми с молба за съдействие при тяхното решаване.

- През септември 1995 г. заедно с Илона Томова посетихме общините Сатовча, Хаджидимово, Гърмен и Гоце Делчев. Задачата ни беше да подготвим посещение на президента Желев.

- На 25 и 26 септември 1995 г. президентът Желев посети някои общини в Западните Родопи и по поречието на река Места.

На 25 септември той посети селата Црънча и Бръщен, община Доспат, в непосредствена близост до границата. По-късно в Доспат той проведе среща с кметовете от Асоциацията на родопските общини, на която беше направен анализ на социалното и икономическо положение на родопския район преди приключването на 4-годишния мандат на местните органи на властта.

На 26 септември президентът Желев има среща с обществеността в Сатовча, където поднесе цветя пред паметника на майор Топалов и другите бойци, загинали през 1912 година. След това той посети общините Хаджидимово и Гоце Делчев.

В Гоце Делчев в словото си пред представители на асоциацията на общини "Места - Западни Родопи" президентът Желев отдели основно внимание на необходимостта от изработването на държавна политика за регионално развитие, както и на проблемите на тютюневия отрасъл. Той изрази пълната си подкрепа за по-бързото откриване на нови пропускателни пунктове на границата ни с Гърция. Президентът Желев поднесе цветя пред паметника на загиналите по време на войните, след което заедно с командващия армията се срещна с офицерите от гарнизона от град Гоце Делчев.

- След двете свои посещения в Родопите и по поречието на Места президентът Желев проведе срещи (едната през юли, другата - на 19.10.1996 г.) с представители на МС, парламента и представители на общинските асоциации. На тези срещи беше обсъдено какво се прави за приемане на Закон за регионално развитие и Закон за развитие на планината, за преодоляване на кризата в тютюнопроизводството, за социално осигуряване на тютюнопроизводителите.

- На 28 февруари и 1 март 1996 г. заедно с Мария Петкова бях в Бургас, където посетихме дома за бездомни деца "Ронкали", който е създаден и се поддържа от Католическата църква и от католическата благотворителна организация "Каритас".

- През нощта на 17 срещу 18 май 1996 г. президентът Желев посети църквата на връх Кръстов, където поднесе в дар икона и присъства на среднощно богослужение, водено от пловдивския митрополит Арсений.

- На 18.05.1996 г. президентът Желев посети община Исперих, където на Демир Баба теке взе участие във възспоменателен митинг-събор, посветен на годишнината от майските събития 1989 г. В словото си той осъди насилствената асимилационна политика на бившия комунистически режим, която причини тежки страдания на стотици хиляди хора и изкуствено противопостави населението.

- На 20.05.1996 г. бях в Джебел, където на възспоменателен митинг-събор, посветен на майските събития през 1989 г., прочетох приветствие от президента Желев.

- На 29.05.1996 г. президентът Желев посети Якоруда, Белица и Благоевград. На срещи с обществеността в Якоруда и Благоевград той разви своите възгледи за тежкото състояние, в което се намира българското общество, за причините, довели до това състояние, и за възможните перспективи за бъдещо развитие.

7. СОЦИАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ - РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗСЕЛНИЧЕСКАТА КАМПАНИЯ ПРЕЗ 1989 г.

С Илона Томова още от януари 1990 г. работехме по решаване на възникналите остри социални проблеми в резултат на големите миграционни процеси през 1989 година. От това време е и нашето изключително тясно сътрудничество с Пламен Богоев - по това време съветник в Народното събрание (от 1992 г. - юридически съветник на президента Желев).

След остри протести (включително и продължителни гладни стачки) на пострадалите турци, подкрепени активно от Комитета за национално помирение, на 5.04.1990 г. МС прие Постановление N 29, което беше крайно ограничено - то решаваше малка част от породените проблеми.

На 4.09.1990 г. началникът на президентската канцелария Ивайло Трифонов поиска с писмо до секретаря на МС Васил Цървенков да бъде предоставена конкретна детайлна информация за състоянието на жилищните проблеми, възникнали в резултат на изселническата кампания през 1989 г. в писмото се иска и информация за приложението в отделните общини на 29-о ПМС.

Приблизително по това време Комисията по човешките права и националния въпрос на ВНС създаде работна група от депутатите Димитрина Петрова, Юлий Бахнев и Коста Стоев, която съвместно с мене и при активното участие на Пламен Богоев посети на 13 и 14 септември 1990 г. Хасково (вж. и по-горе) и впоследствие проведе в София срещи с председателите на ИК на общинските народни съвети в Разград, Лозница, Кубрат, Омуртаг, Силистра, Търговище, Шумен и Русе. (В Асеновград бяхме ходили заедно с Пламен Богоев, Юлий Бахнев и Илона Томова още в края на януари 1990 г.) Събраната информация ние обобщихме в справка: "Относно изпълнението на ПМС N 29 от 4.04.1990 г. и решаването на жилищните проблеми в някои райони на страната". В справката се правеше цялостният извод, че до момента на нейното изготвяне "правителството не е предприело никакви действия във връзка с приложението на своя акт". Констатираше се по-специално, че правителството не беше направило нищо за усвояването на предвидените от МС 80 млн. лева по приложението на постановлението.

На 17.10.1990 г. президентът Желев се срещна със заместник-председателя на МС Нора Ананиева и поиска да се предприемат енергични мерки за решаване на проблема. Той настоя по-специално да се изработи и реализира специална строителна програма, като се определи специално служебно лице, което да отговаря по този въпрос. От МС информираха президента Желев, че от общо подадени 1638 жалби на останали без жилища граждани към момента са удовлетворени 734.

В изпълнение на пожеланието на президента Желев в апарата на МС по мое предложение беше назначен Николай Томов - юрист.

Според събраната от него информация към м. февруари на 1991 г. бяха подадени 2275 жалби, от които удовлетворени - 1091 и неудовлетворени -1184 (без квартал Хисаря в Хасково).

В резултат на писмо на Комисията по правата на човека и националния въпрос, инициирано от Пламен Богоев, Главна прокуратура започна проверка относно извършени нарушения от общинските народни съвети и ведомствата.

На 17.01.1991 г. с мое посредничество се проведе среща на министър-председателя Димитър Попов и представители на пострадалите български турци. В резултат на срещата се създаде комисия, начело с министъра на правосъдието Пенчо Пенчев, която трябваше да проучи състоянието на проблема и предложи решение на МС.

През март и април 1991 г. в районите със смесено население се проведоха щафетни гладни стачки на останали без жилище български турци. Нашата група поддържаше връзка със стачкуващите.

В докладна записка от 15.03.1991 г. до министър-председателя и министъра на правосъдието Пенчо Пенчев (председател на специално създадената комисия) се прави констатацията, че "жилищните проблеми на една немалка част от завърналите се от Република Турция български граждани не са решени" и че тяхното решаване "трудно би станало бързо и ефикасно с прилагането на 29-о ПМС от 1990 г., възможностите по което са почти изчерпани".

С активното съдействие на Пламен Богоев и нашата група комисията на Пенчо Пенчев подготви до 17 май проект за решение, чието внасяне в МС обаче се проточи.

На 12.06.1991 г. най-напред пред сградата на МС, а впоследствие - до мавзолея, започна щафетна гладна стачка на останалите без жилище. Стачката продължи и през юли. На 24.06.1991 г. Къймет Осман започна безсрочна гладна стачка, която продължи повече от десет дни. Нашата група към президентската канцелария поддържаше постоянна връзка със стачкуващите и ги подкрепяше.

Със свое писмо от 4.07.1991 г. председателят на Временния Софийски изпълнителен комитет Александър Каракачанов прекрати стачката.

На 20.08.1991 г. МС прие Постановление N 170, което много по-цялостно и ефиксано уреждаше комплекса от социални проблеми, породени от изселническата кампания през 1989 година. За неговото изпълнение в бюджета за 1992 г. се предвиждаха 170 млн. лева.

Прилагането на 170-о ПМС вървеше бавно, откроиха се и някои негови слабости. Във връзка с това министър-председателят Филип Димитров по инициатива на нас с Пламен Богоев назначи със заповед от 10.02.1992 г. специална комисия с ръководител Нели Куцкова - зам.-министър на правосъдието. Комисията, в която беше поканен и Пламен Богоев, трябваше да подготви указания за прилагането на 170-о ПМС, да окаже необходимата помощ на общините и при необходимост да подготви проект за изменение и допълнение на споразумението.

На 29.02.1992 г. председателят на ПГ на ДПС Ахмед Доган внесе в парламента проект за "Закон за възстановяване на собствеността на недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 година".

В края на март заедно с Пламен Богоев участвахме в заседание на Комисията по правата на човека при НС, на което беше поставен за обсъждане законопроектът на Ахмед Доган. На заседанието аз изразих личното си мнение, че 170-о ПМС след прецизиране и контрол по места ще свърши своята работа и че в същото време законопроектът, внесен от ДПС, не е балансиран и е свързан с нарушаване на права на други граждани.

На 4.05.1992 г. комисията на Нели Куцкова представи пред Комисията по правата на човека при НС свой доклад, като към същата дата подготвя и указания по приложението на 170-о ПМС.

Комисията по правата на човека реши да се създаде работна група с ръководител Нели Куцкова, в която участвахме Бойка Янчева - съветник в Правния отдел на МС, Пламен Богоев и аз. От 21 до 24 юли ние посетихме и извършихме проверка в общините Русе, Силистра, Дулово, Кубрат, Исперих, Разград, Лозница, Търговище, Омуртаг, Шумен и Нови пазар. Основното заключение на нашия доклад от 28.07.1992 г. (Приложение II) е, че приетият на първо четене законопроект на ДПС няма да доведе до справедливо и бързо решаване на последиците от изселническата кампания през 1989 г. Констатирайки, че социалните проблеми, породени от изселническата кампания през периода май-септември, са намерили до голяма степен своето разрешение (оставаха нерешени около 400 случая), ние предложихме редица нормативни изменения.

Своя доклад представихме на министъра на правосъдието Светослав Лучников. Мнението ни не беше възприето. В същото време бяхме поканени от него да участваме в съвещание, на което да бъде обсъден законопроектът на Ахмед Доган. На това съвещание бяха приети редица наши предложения за подобрение на внесения законопроект.

Законът Доган предизвика остра отрицателна реакция сред българското население в смесените райони. Чрез него бяха удовлетворени по-голямата част от оставащите около 400 предишни собственици, чиито имоти бяха станали собственост на други физически лица - физическите лица, които трябваше да върнат купените от тях жилища, бяха обезщетени или с равностоен недвижим имот, или с 12-кратната стойност на заплатената за жилището цена.

Споровете за дължимите суми за направени подобрения в освободените жилища продължиха през цялата 1993 година, като напрежението около проблема постепенно затихна.

8. ВЪВЕЖДАНЕТО НА МАЙЧИНИЯ ЕЗИК В УЧИЛИЩАТА

На 10.08.1990 г. ПГ на ДПС при ВНС изпрати писмо до президента Желев, министър-председателя Андрей Луканов и министъра на народната просвета проф. Константин Косев, в което "предлага още през учебната 1990/91 г. да се въведе седмично четири часа задължително изучаване на турски език за децата на етническите турци във всички степени на образователната система до десети клас включително". В писмото се предлага да се възстановят закритите профили по турска филология в СУ "Климент Охридски", ВПИ "Константин Преславски" - Шумен и Учителския институт в Кърджали, а също така да се открият паралелки в институтите за детски учителки в градовете Толбухин, Русе и Стара Загора.

В края на август или началото на септември писмото беше обсъдено на среща на президента Желев с министър-председателя Луканов, министъра на народната просвета проф. Косев и министъра на науката и висшето образование акад. Асен Хаджиолов.

На 19 септември в канцеларията беше проведена среща, в която участваха министърът проф. Косев, от ДПС - Ахмед Доган, Юнал Лютфи, Янал Бекир и Мехмед Бейтула, и от канцеларията - Ивайло Трифонов, проф. Иван Джаджев, Антонина Желязкова и аз.

На 19 октомври ПГ и ЦС на ДПС изпратиха писмо до президента Желев, в което се подновяват направените предложения и по-специално: "да се въведе изучаването на турски език - 4 часа седмично в учебния план дo XI клас включително. Предметът да се изучава в редовните часове на седмичната програма - без нулеви и извънредни часове."

На 26 октомври последва ново писмо на ПГ на ДПС до президента Желев, министър-председателя Андрей Луканов и министъра на просветата проф. Матей Матеев, в което се предлага в последната степен на детските градини "да се предвиди наред с усвояването на българския език и въвеждането на упражнения на своя майчин език", а също така в учебния план да залегне изучаването на турски език и литература - 4 часа седмично от първи до дванадесети клас при равни други условия с останалите ученици от гледна точка на тяхната натовареност. Предлага се още учебната 1990/91 година да премине като година за ограмотяването на всички ученици до дванадесети клас.

В писмо от 6 ноември на проф. Матеев до президента Желев и министър-председателя Луканов МНП предлага от II срок на учебната 1990/91 година да се въведе обучение за всички желаещи ученици от отделните етнически групи - по 3 часа седмично във II и III клас, а от 1991/92 учебна година да се даде възможност по желание за обучение на майчин език - от 4 до 7 клас по 3 часа седмично.

На 16 ноември в канцеларията се проведе среща, в която участваха: от ДПС - Ахмед Доган, проф. Ибрахим Татарлъ, доц. Хайрие Мемова, Яшар Шабан и Мехмед Бейтула, от МНП - министърът проф. Матеев, зам.-министърът Стефан Чернев и Екатерина Никова, и от канцеларията - аз и Антонина Желязкова. На срещата се постигна договореност да се работи за въвеждането през текущата учебна година на турски език като майчин за втори, трети и четвърти клас по 3-4-2, 3-3-2 или 3-3-3 часа седмично.

На 2.12.1990 г. се провежда заседание на Колегиума на МНП. Зам.-министърът Чернев внася докладна записка, в която предлага да се въведе от II срок на учебната 1990/91 година обучение за всички желаещи ученици от отделните етнически групи по 3 часа седмично във II и III клас и по 2 часа - в IV клас. Колегиумът решава докладната записка след преработка в смисъла на изказванията да се внесе в МС до 26.12.1990 г. като:

"Да се предложи на Министерството на висшето образование да предприеме необходимите мерки за подготовката и квалификацията на необходимите педагогически кадри."

"Колегиумът на МНП препоръчва изучаването на турски език в българското училище да се въведе от учебната 1991/92 година".

На 29.12.1990 г. министър-председателят Димитър Попов свика съвещание с участието на министрите - на народната просвета проф. Матей Матеев, на висшето образование проф. Георги Фотев, на вътрешните работи Христо Данов, от Националната служба за защита на конституцията - Параскев Параскевов. На срещата бяхме поканени проф. Иван Джаджев и аз.

През януари 1991 г. напрежението в районите със смесено население във връзка с въвеждането на турски език ескалира. ОКЗНИ, ОПТ, БДОРП и младежките организации към тях организираха своите привърженици против въвеждането на турски език в училищата.

На 25.01.1991 г. президентът Желев свика Политически консултативен съвет. На него нито една политическа сила не възрази, че изучаването на турски език от онези, за които той е майчин, е конституционно право. С изключение на ОПТ, всички се съгласиха, че изучаването (като факултативен предмет) трябва да се провежда в българските училища по български учебници под контрола на държавата. Спорен остана въпросът кога да започне изучаването. Съгласувано беше да се създаде група под ръководството на зам.-председателя на ВНС Гиньо Ганев, която да подготви политическо споразумение, с което парламентарните политически сили да се ангажират да подготвят необходимата обществена атмосфера.

Тази група не успя да се организира, за да изпълни предназначението си, поради нежеланието на Гиньо Ганев да се ангажира с нея.

От началото на II учебен срок (началото на февруари 1991 г.) МНП въведе в 17 училища в страната експериментално изучаване на турски език като майчин за втори, трети и четвърти клас. Това беше посрещнато с остри протестни действия, организирани от ОПТ, ОКЗНИ и БНРП. Особено агресивна беше БНРП. В Кърджали и селищата около него, както (макар и в по-слаба степен) и в Североизточна България беше организиран бойкот на учебните занятия. Пред училищата се появиха стачни постове от възрастни, които не пускаха учениците да влязат. Някои родители задържаха децата си вкъщи. Учители не се явяваха на работа. Бяха обявени гладни стачки.

Във връзка с възникналото напрежение ВНС създаде своя комисия, която посети Кърджали и района двукратно и представи доклада си на 21 февруари. Основната констатация в него е, че след решението на МНП за изучаване на турски език напрежението е нараснало и "в момента е достигнало висока взривоопасна степен".

На 7.03.1991 г. президентът свика по спешност Съвета за национална сигурност във връзка с развитието на събитията в районите със смесено население.

На 8.03.1991 г. ВНС реши:

"Възлага на МС, респективно на МНП, да продължи работата по създаването на организационни и методически условия за въвеждането на факултативно изучаване в училищата на своя език от граждани от небългарски произход от началото на новата учебна 1991/92 г.

Великото народно събрание призовава политическите сили, обществеността, учителите и учителските колективи, синдикалните организации и родителите да съдействат за възстановяването на редовните учебни занятия, обществения ред и спокойствието в тези селища."

Със своя декларация от 13.03.1991 г. ЦС на ДПС изрази протест срещу взетото решение въвеждането на турски език да се отложи до началото на учебната 1991/92 г.

От друга страна решението на парламента даде възможност на МНП да продължи експеримента (т.е. да продължи работата по Въвеждане на майчиния език). Експериментът беше осъществен докрай под ръководството на зам.-министъра доц. Розалина Новачкова.

През лятото на 1991 г. ДПС нееднократно, включително и чрез писма до президента Желев (от 18.07.1991 г. и 27.08.1991 г.), изрази тревога, че не се провежда необходимата подготовка за изпълнение на решението на ВНС своят език да се въведе от началото на новата учебна година.

На 6.09.1991 г. ЦС и ПГ на ДПС в писмо до президента Желев, министър-председателя Попов и министъра на народната просвета проф. Матеев изрази несъгласие с разпространената на 26 август от МП инструкция "факултативното обучение за изучаване на турски език като майчин да се провежда в периода III-VIII клас в предвидените в учебните планове часове за факултативно обучение". Ръководството на ДПС категорично възрази изучаването да бъде факултативно и настоя то да бъде задължително, по четири часа седмично, от II дo VIII клас.

От 16.09.1991 г. ДПС организира бойкот на учебните занятия от II дo VIII клас. По приблизителни оценки 50 % от учениците в Кърджалийския регион са отсъствали от занятия на първия учебен ден.

На 24.09.1991 г. министърът проф. Матеев в изявление специално за в. "Светлина" отстоява тезата, че изучаването трябва да започне от III клас, да е по 2 часа седмично и да е факултативно.

В същото време бойкотът, организиран от ДПС, ескалираше, като обхвана Западните Родопи и поречието на Места.

Приетият от ВНС и обнародван на 18.10.1991 г. Закон за народната просвета съдържа текст (чл. 8, ал. 3), според който "учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език, имат право да изучават своя майчин език извън държавните училища в Република България при защита и контрол от страна на държавата". Вносителите на този текст целяха майчиният език да бъде оставен извън финансираната от държавния бюджет образователна система.

На 29.11.1991 г. МС прие Постановление N 232 за изучаване на майчин език в общинските училища - от III дo VIII клас като свободноизбираема учебна дисциплина до 4 часа седмично.

От учебната 1992/93 г. в съответствие с указания от 28.09.1992 г. на зам.-министъра Таня Костадинова майчиният език се изучава по 4 часа седмично от I дo VIII клас.

На 5.09.1994 г. МС прие Постановление N 183, с което окончателно се фиксират 4 часа от I дo VIII клас.

Въпреки постигнатия напредък, включително и по отношение въвеждането на арменски, ромски и иврит, все още остават редица неуредени въпроси. Не е постигнато по-специално изискването този предмет да бъде включен органично в образователния процес.

9. ПРЕБРОЯВАНЕТО - 4.12.1992 г.

През 1989 г. МС взима решение за извършване на преброяване на населението и жилищния фонд през 1990 г. Подготвят се програмата и методиката на изследването. На 9.05.1990 г. МС решава преброяването да се отложи до края на 1991 г.

На 23.01.1991 г. Комисията по демографските проблеми на ВНС взима решение, с което предлага на МС да предприеме необходимите мерки за своевременното изпълнение на своето решение от 1990 г.

До август 1991 г. е извършена голяма част от подготвителната работа. Приведени са в ред регистрите. Пред приключване е описанието на домакинствата. Анкетната карта е отпечатана и разпратена до общинските народни съвети. Голяма част от предвидените 40 млн. лева би трябвало да бъдат изплатени за свършената работа.

На 26.06.1991 г. Комисията по икономическа политика на ВНС и на 15.08.1991 г. Комисията по демографски проблеми на ВНС решиха да предложат на МС преброяването да се отложи за 1992 г. или в най-близкия подходящ момент. Като основен аргумент се посочват насрочените за есента избори -парламентарни и за местни органи на властта.

На 26.05.1992 г. НС прие решение, с което възложи на НСИ да организира и проведе преброяване на населението и жилищния фонд през м. декември 1992 г. Датата беше уточнена на 4.12.1992 г.

В писмо от 7.07.1992 г. до началника на Кабинета на Президента на Републиката Алексей Алексеев председателят на НСИ и Централната преброителна комисия проф. Захари Карамфилов информира, че решение за включването на трите етнодемографски въпроса: "Етническа група", "Майчин език" и "Вероизповедание" е взето от Комисията по демографски проблеми на ВНС. В същото писмо той моли за официалното становище на специалистите към Президентството, които са компетентни по проблема.

В отговор до проф. Карамфилов от 20.07.1992 г. аз му пиша, че Групата по национално-етнически и религиозни проблеми към Канцеларията на Президента на Републиката подкрепя и смята за особено важно включването на трите етнодемографски въпроса (Приложение III).

В отговор на писма от 4.08.1992 г. и 16.10.1992 г. на зам.-председателя на Централната избирателна комисия ст.н.с. Кирил Донков, аз (на 30.10.1992 г.) и от мое име Антонина Желязкова (на 10.08.1992 г.) правим някои бележки по частта от преброителната карта и инструкциите към нея по отношение на трите етнодемографски въпроса.

На 2.10.1992 г. депутатите Евгени Друмев и Васил Златаров внасят проект за решение на НС: "Заличават се от "Преброителен лист за жилищата и населението" на Националния статистически институт в раздел "Карта за населението" въпроси N 11 "Етническа група", N 12 "Майчин език" и N 13 "Вероизповедание" при преброяването на 4 декември 1992 г."

На 14 октомври и на 21 октомври се проведоха заседания на Комисията по правата на човека на НС. На второто бях поканен и аз. С мен дойде и Илона Томова. Изразих категорично мнение, че въпросите 11, 12 и 13 трябва да останат. Комисията реши да подкрепи трите етнодемографски въпроса да останат в преброителните карти. Тя реши да предложи в преброителните карти да се внесе корекция, отнасяща се до религиозната група на казълбашите, погрешно вписани, в картите като етническа група.

Илона Томова подготви лекция: "Относно някои проблеми, които могат да възникнат при попълване на отговорите на въпросите за етнодемографските характеристики на населението при преброяването". Текстът на лекцията беше неколкократно обсъждан в нашата група, при което формулировките бяха внимателно уточнявани. През м. ноември лекцията беше изнесена пред координаторите по преброяването -в Пампорово за Южна България и в Приморско - за Северна България. И на двете места присъствах и аз, като се включих в отговорите на поставените въпроси. В лекцията и в отговорите застъпихме ясно и категорично позицията, че преброяваните лица сами трябва да определят своята етническа група и вероизповедание, докато въпросът за майчиния език е въпрос на факт - това е езикът, който лицето е усвоило в детството си и който му служи за негов естествен инструмент за мислене и общуване.

В Пампорово предложих на проф. Карамфилов да ни се даде възможност да установим пряк контакт със самите преброители сред българомохамеданите, на които да разясним обективността на характеристиката "майчин език". Това не беше прието.

На 27 ноември във в. "Подкрепа" и на 1 декември във в. "24 часа" се изказах в полза на включването на трите етнодемографски показателя. И в двете статии подчертавам, че докато въпросите за етническа принадлежност и вероизповедание са въпроси на самоопределение, то "установяването на майчиния език е установяване на факт".

На 27.11.1992 г. в парламента се проведе обсъждане по предложението на Евгени Друмев и Васил Златаров. След изказванията на вносителите, поради изтичане на предвиденото време, дебатите бяха отложени за 2.12.1992 г. от 15.00 часа, което обезсмисли по-нататъшното разглеждане на въпроса.

На 5 декември вечерта в президентството ме посети ст.н.с. Калин Донков, разтревожен, че са твърде много случаите, особено в Западните Родопи и поречието на Места, в които мюсюлмани, чийто майчин език е българският и които не знаят турски, са преброени с майчин език "турски". Споделяйки тревогата му, проведох разговори по телефона с отговорни длъжностни лица в общините Якоруда, Белица, Гърмен, Гоце Делчев и Сатовча, като настоях да се отчита обективността на този етнодемографски показател.

На 28.01.1993 г. анкетна комисия от депутатите Васил Златаров, Владимир Джаферов, Евгени Друмев и Емил Костадинов внесе проект за решение на Народното събрание, с което по-специално то да "1. Анулира резултатите от извършеното през м. декември 1992 г. преброяване по графи NN 11, 12 и 13 от преброителните списъци (етническа принадлежност, майчин език и вероизповедание)." и "5. Парламентарните групи чрез оторизиран свой представител да изразят от трибуната на парламента какви са българите мохамедани - българи, насила ислямизирани след 1628 г., или турци, забравили езика си в резултат на български насилия след 1912 г."

На 1.02.1993 г. дадох интервю пред в. "Стандарт", в което по-специално казвам: "Според мен там, където е установено, че графата за майчин език е попълнена неточно, преброяването трябва да се повтори, но само по този въпрос. В никакъв случай обаче не приемам проекторешението на парламентарната комисия, посетила Якорудско, да се анулират резултатите от преброяването за етнодемографските характеристики на цялата страна. Проблемът е локализиран в даден регион (Западните Родопи) и се отнася само до едната от трите етнодемографски характеристики (майчиния език)."

В интервю за сп. "Население" (кн. 2, 1993 г.) аз прецизирам своята позиция: "Смятам, че една контролна проверка от НСИ с помощта на специалисти филолози ще даде възможност да се установи колко от лицата, за които е записано, че майчиният им език е турският, всъщност не знаят този език. Този резултат би трябвало да бъде публикуван в специално комюнике заедно с публикуването на данните от преброяването, с което ще се внесе необходимата яснота." Тази позиция от името на нашата група аз застъпвам в писмо от 17.03.1993 г. до председателя на парламента Александър Йорданов, председателя на Централната преброителна комисия проф. Захари Карамфилов и председателя на Комисията по правата на човека на НС Мехмед Ходжа (Приложение IV).

На 17.09.1993 г. НС прие решение със следното съдържание: "1. Народното събрание приема, че резултатите от извършеното към 4 декември 1992 г. преброяване на населението и жилищния фонд в Република България по признаците е N 11, 12 и 13 от преброителната карта за населението не съответстват на реалната етнодемографска структура на населението за районите на Якоруда и Гоце Делчев (гласували - 186, 165 - за, 19 -против, 2 - въздържали се). 2. Материалите на анкетната комисия да се предоставят на главния прокурор (гласували - 176, за - 144, против - 22, въздържали се - 10). 3. Материалите на анкетната комисия да се изпратят на МС (гласували - 169, за -152, против -15, въздържали се - 2)."

На 28.09.1993 г. президентът Желев прие представители на ДПС от Западните Родопи, които изразиха своя протест срещу взетото от НС решение. Те декларираха своето намерение да действат до Конституционния съд да бъде отправено искане от група депутати за установяване противоконституционността на решението.

На 24 септември във в. "Континент" и на 11 октомври във в. "Денят" аз отправих критики към решението "Якоруда" (на НС от 17.09.1993 г.) като заявих, че "Парламентът взе едно грешно решение" ("Континент") и "Отричането на правото на етническо самоопределение залегна в основата на възродителния процес. И днешният отказ от този принцип не може да не поражда страх в българските малцинствени групи от призрака на нов възродителен процес. Освен това в конституцията, чл. 37, ал. 1 е казано, че изборът на вероизповедание, на религиозни и на атеистични възгледи е ненакърнимо. С други думи, желаят ли това или не онези, които взеха решението в парламента, влязоха в противоречие с основния закон на страната." ("Денят") Същата позиция изложих на брифинг в президентството на 11.10.1993 г. Последва бурна реакция.

В Конституционния съд искане не беше внесено, тъй като не се събраха нужният брой депутатски подписи.

10. ФИЛМЪТ "ГОРИ, ГОРИ, ОГЪНЧЕ"

На 24.02.1996 г. в Дома на киното се провежда дискусия за филма "Гори, гори, огънче", в която взеха участие редица видни български творци - Георги Мишев, Тодор Андрейков, Боян Биолчев, Рангел Вълчанов, Ивайло Петров, Милан Огнянов, Димо Димов, Иван Цанев, Георги Дюлгеров, Панайот Денев, Асен Владимиров, Искра Димитрова, авторите на филма и много други. В дискусията се включва и президентът Желев, като по-специално казва:

"В България възродителният процес беше едно от най-мръсните, най-гнусните и най-тъмните престъпления на комунистическия режим. Аз мисля, че цялата тази работа, особено когато се свързва и с проблемите на националната сигурност, когато на българския народ се внушава надвиснала опасност над националната сигурност от един филм, за качествата на който аз не мога да съдя, аз не съм специалист и в случая не за това става дума, мисля, че се отнася за една добре премислена и предварително планирана провокация, с цел да се внедрява в съзнанието на българския народ, на българската общественост, както беше подчертано от един от ораторите, че такова нещо не е имало или ако е имало такива събития, те имат съвсем друг смисъл.

... И затова интелигенцията отново трябва, както в 1988 г. от този салон, в 1989 г. започна да отстоява отново завоюваните граждански и политически свободи и особено творческата свобода на самата интелигенция, без която за развитието на никаква култура не може и да става дума."

11. ПРОБЛЕМИТЕ НА РОМИТЕ

- На 7.09.1990 г. заедно с проф. Иван Джаджев писмено подкрепихме предложението на министъра на културата проф. Кръстьо Горанов относно създаване на Професионален цигански драматично-музикален театър "Рома" и проекта за разпореждане на Бюрото на Министерския съвет. Въпросът и досега не е намерил решение.

- На 10.06.1992 г. Илона Томова и Красимир Кънев посетиха циганските махали в Пловдив, Асеновград, с. Куклен и с. Боянци. Впоследствие Илона Томова изготви информация, в която отрази своите и на Красимир Кънев впечатления. Информацията беше изпратена от Ивайло Трифонов до министър-председателя Филип Димитров, от чийто кабинет на 29.06.1992 г. тя беше разпратена до областния управител, общинските ръководства и имащите отношение министерства, като беше поискано до 24.07.1992 г. да бъде съобщено за мерките, които могат да бъдат приети. Информацията беше изпратена и до БЧК.

На 13.07.1992 г. заедно с Илона Томова и Красимир Кънев дадохме пресконференция за бедственото положение на циганското население.

В резултат Министерството на труда и социалните грижи започна работа по програма за временна трудова заетост в Пловдив. БЧК от своя страна спешно раздаде хуманитарна помощ в Пловдивско. След разговори, които проведохме с ръководството на БЧК, той организира раздаването на безплатна храна за обяд в около 10 училища с преобладаващ брой ученици-роми през втория срок на учебната 1992/93 г. Активизира се и дейността на социалните работници в посетените кметства.

- След като научихме за сблъсък между полицаи и роми от махалата "Токайто" в Пазарджик вечерта на 28.06.1992 г. и последвалия погром, извършен от полицията на 29.06.1992 г., за Пазарджик спешно заминаха Красимир Кънев и Илона Томова. След завръщането си те представиха на президента Желев доклад с дата 6.07.1992 г. (Приложение V), както и богат снимков материал. Президентът спешно поиска от министъра на вътрешните работи Йордан Соколов случаят да бъде разследван. Министърът назначи комисия, която с голямо забавяне (доколкото ми е известно към началото на 1993 г.) направи своите заключения, с които ние в канцеларията не бяхме запознати. Случаят придоби широка печална известност сред международните правозащитни организации.

- В края на 1992 г. се проведе конференция на Обединения ромски съюз, която отбеляза успех в усилията за организационно обединяване на ромите. След конференцията - през месец декември, президентът Желев прие новоизбраното ръководство и активисти на ОРС.

- От 1992 г. Илона Томова започна систематично изследване на ромската етническа група. Частично тази проблематика намери място в изследването "Етнокултурната ситуация в България", на което тя е съавтор. През май 1992 г. Илона Томова изнесе доклад "Циганите в България" на конференция, организирана по линията на неправителствените организации, проведена паралелно на официалната среща в Хелзинки в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. През 1994 г. тя осъществи социологическо изследване, при което бяха посетени 137 компактни цигански махали в 69 села и 56 града. Чрез полустандартизирано интервю беше събрана информация от 1882 роми. Резултатите от изследавнето Илона Томова публикува в книгата "Циганите в преходния период" през 1995 г. За държавните институции беше изготвено резюме "Основни проблеми на циганската етническа група в България", в което на препоръките беше отделено особено внимание. То беше разпратено в МС и парламента. Заслужава да бъдат отбелязани още нейните статии и доклади:

"Базисни нагласи и ценности на ромите в условията на криза" (1995),

"Доклад на семинар на фондация "Ханс Зайдел", проведен на 12.03.1995 г."

"Антигето - жилищни условия на ромите в Асеновград" (1995).

- На 31.03.1993 г. Антонина Желязкова посети седалището на Европейската банка за реконструкция и развитие в Лондон, където изнесе лекция за циганите в България.

- В писмо от 2.09.1993 г. до президента Желев (Приложение VI) предложих да се създаде специализиран консултативен орган по проблемите на ромите, който да бъде на пряко подчинение на министър-председателя или на някой от неговите заместници, като в него бъдат включени представители на министерства и ведомства, имащи пряко отношение към ромските проблеми, както и представители на основните ромски организации в страната. Предложението обобщаваше идеите, възникнали в ромските организации, и се основаваше на практическия опит на нашата група. Този опит ни научи, че ромските проблеми имат своя силно открояваща се специфика и затова изискват специфичен подход при тяхното решаване. Президентът Желев подкрепи предложението, написа положителна резолюция на моето писмо, след което то беше изпратено в Министерския съвет. От министър-председателя Беров получих уверение, че предлаганият орган би могъл да получи известно финансиране в рамките на текущия бюджет, за да може да започне своята дейност. Ромските организации се споразумяха по формулата на представителство, което беше голям успех. Това стана на две срещи в МС - едната на 24.09.1993 г. и другата - продължила от 18 до 20 октомври 1993 г. На тях от МС взеха участие Димитър Бонгалов - началник отдел "Местна администрация и обществен ред", и Алеко Джилджов - отскоро назначен в същия отдел като съветник по етническите въпроси, а от Канцеларията на Президента бяхме ние с Пламен Богоев. На тези срещи беше подготвен проект за постановление на МС. Направеното от мене предложение се сблъска с непреодолими препятствия. Оказа се, че ДПС не го подкрепя - това се изясни в разговор със зам.-председателя на ДПС Осман Октай, който проведохме заедно с Пламен Богоев. Димитър Бонгалов беше против. В неговия отдел беше изготвен проект за Междуведомствен съвет по етнически въпроси. Главният секретар на МС Стоян Денчев изпрати за съгласуване в министерствата двата проекта, представени алтернативно - или единия, или другия. Повечето министерства подкрепиха създаването на Междуведомствен съвет по етническите въпроси и отхвърлиха идеята за консултативен съвет по проблемите на ромите. Съвет беше създаден на 30.06.1994 г. с Решение на МС N 267. Алеко Джилджов стана негов главен секретар. Междуведомственият съвет по етническите въпроси без нито веднъж да се е събрал (негов председател трябваше да бъде зам.-председател на МС и конкретно в началото - Евгени Матинчев) беше закрит с Постановление на МС N 123 от 14.06.1995 г. С това постановление се създаде Национален съвет по социалните и демографските въпроси към МС, при което се предвиждаше някаква сложна възможност за включване на етническата проблематика. Времето показа пълната нежизнеспособност на тази изкуствена конструкция по отношение на етническите въпроси.

- На 20.01.1995 г. президентската канцелария стана домакин на Национална работна среща по проблемите на ромите. В срещата, която бе по инициатива на Обединения ромски съюз, взеха участие всички no-изявени по това време ромски организации, депутатите Петър Георгиев, Петко Илиев и Петър Стоянов, представители на министерствата на образованието, на труда и социалните грижи, на строителството и териториалното развитие, на здравеопазването, на външните работи, на вътрешните работи, на общински ръководства, на АЧП, БЧК и редица други неправителствени организации.

Представителите на Обединения ромски съюз Васил Чапразов и Данчо Панайотов предложиха да бъде изработена цялостна конкретна комплексна правителствена програма за решаване проблемите на ромите. Те бяха подкрепени от депутата Петър Георгиев - представител на другата голяма ромска организация "Конфедерация на ромите в България".

Стенограмата на националната среща бе изпратена до министър-председателя Жан Виденов и до председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов.

На Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия от ЮНЕСКО беше предоставена възможността да оползотвори 30 хил. долара през 1994 и 1995 г. С Илона Томова предложихме тези средства да бъдат насочени към задържане и връщане на децата, които не ходят на училище - главно от ромски произход. Идеята ни беше за целта да бъде подкрепено и засилено преподаването по музика, изобразително изкуство и хореография, без това да става за сметка на другите предмети от общообразователната програма. Предложението ни беше одобрено от Консултативния съвет на центъра, като бяха направени препоръки за научното му осигуряване. Илона Томова разработи проекта, който озаглавихме "Да върнем децата в училище", аз от своя страна се включих в неговото прокарване пред ЮНЕСКО заедно с проф. Симеон Ангелов - нашия постоянен представител в международната организация, и Христо Георгиев - главен секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО. За реализацията на проекта установихме тясно сътрудничество с експертите от Министерството на образованието Жени Ламбрева, Елка Андреева и Димитър Илиев. След внимателно проучване от тяхна страна уточнихме 7 училища, в които проектът да стартира като пилотен през учебната 1994/95 година. Те подготвиха учебната документация, която беше приета в министерството, и осъществиха методическото ръководство. Техническата организация беше осигурена от Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. Резултатите бяха много насърчителни. Предвид изключителната сериозност на проблема - повече от 100 хиляди деца не ходят понастоящем на училище - този опит трябва да се разшири и развие.

- На 7 и 8 април 1995 г. президентът Желев посети гр. Сливен.

На 7 април - Международен ден на здравето - той откри националната имунизационна кампания "България без детски паралич", която се проведе под негов патронаж по инициатива на Ротери-интернешънъл.

На 8 април - Международен ден на ромите - президентът Желев посети квартал "Надежда", където при много лоши условия живее компактно циганско население. След това той се срещна с активисти на ромски организации и журналисти. В словото си, след като анализира тежкото положение, в което се намира голяма част от ромското население, президентът Желев по-специално каза:

"Трябва да си дадем сметка, че проблемите на най-бедните и най-уязвимите социални слоеве не са просто техни проблеми - те са проблеми на цялото общество. Решаването им не бива да се разглежда като предоставяне на привилегии на най-слабите за сметка на останалите. За зрелостта и демократичността на едно общество се съди и по възможностите му да преодолява конфликтни ситуации по мирен и законен начин и по това в каква степен е в състояние да осигури зачитането на правата и на най-слабите си граждани. Именно затова разглеждам изработването на цялостна програма за решаване на тези проблеми като една от най-важните задачи на парламента и правителството."

По-късно в същия ден президентът Желев посети щаба на III армия.

- През м. юни 1995 г. заедно с Илона Томова взехме участие в организираното от МОНТ Национално съвещание по проблемите, свързани с обучението и възпитанието на децата от ромски произход. Преди това ние бяхме оказали помощ при подготовката на основния доклад, изнесен на съвещанието от началника на управление "Общо образование" Александър Грозданов.

- На 7.07.1995 г. президентът Желев се срещна с представители на министерствата на образованието, науката и технологиите, на здравеопазването, на труда и социалните грижи, на строителството и териториалното развитие и на вътрешните работи, както и с ръководители и активисти на ромски организации. Присъстваха министрите акад. Илчо Димитров и Минчо Коралски. На срещата бяха обсъдени два въпроса, които президентът Желев постави:

"Първо, да се разработи и приеме специална програма от мерки за решаване на най-острите проблеми на ромите в България.

Второ, да се създаде специален орган към Министерския съвет, който да инициира и координира разработването на тази програма и да следи за нейното изпълнение."

- На 11.07.1995 г. президентът Желев покани министър-председателя Жан Виденов на разговор по проблемите на ромската общност. Предвид специфичния им характер, президентът предложи да се разработи специална дългосрочна програма за решаването им, а към Националния съвет по социалните и демографски въпроси да бъде обособен орган, в който да бъдат включени представители на ромите. Министър-председателят се съгласи с направеното предложение, като беше уточнено, че специализираният орган ще се съсредоточи върху три основни проблема - безработицата, образованието на децата и битовите условия в кварталите, населени предимно с роми.

- През 1994, 1995 и 1996 г. сам, с Илона Томова или с Пламен Богоев, проведох срещи с министрите на вътрешните работи Чавдар Червенков и Любомир Начев и с директорите на Националната полиция Иван Бацаров и Иван Димов, на които поставях въпроса за необходимостта да бъде отговаряно на международните и наши правозащитни организации, когато те алармират за проявено насилие, и по-специално - към български цигани.

През януари 1995 г. заедно с началника на управление "Права на човека" към Министерството на външните работи инициирахме обсъждане на механизъм за отговор на международните правозащитни организации между министъра на външните работи Иван Станчов и министъра на вътрешните работи Чавдар Червенков.

- В началото на 1996 г. Илона Томова подготви цикъл от лекции (общо 15 часа) за преподавателите в сержантските полицейски училища, състоящ се от два основни раздела:

1. Социална психология на междуетническите отношения.

2. Циганската общност в България.

През март тя прочете този цикъл пред преподавателите в Сержантското училище в София, а през май - в училището в Пазарджик.

- От 18 до 20 октомври 1996 г. в София (Банкя) беше проведен международен семинар "Сравнителна оценка на социалните стратегии и програми, насочени към ромското население в Централна и Източна Европа". В словото, което прочетох от името на президента Желев, се казва:

"Катастрофалното влошаване на положението на циганите в България изисква енергични усилия от страна на държавата дори само за забавянето на негативните процеси в общността им. Количествените характеристики на кризата в ромската общност така драстично се различават от средните показатели за България, че още преди години се открои необходимостта от специфичен подход на държавата и на цялото общество за решаването на проблемите на ромите.

За съжаление нито едно от правителствата в преходния период не се зае с тази задача. Години наред или нищо съществено не се правеше за подобряване положението на ромите, или се вземаха само палиативни мерки. Това се отнася и до последното правителство, въпреки обещанията и поетите и пред мене ангажименти от страна на министър-председателя г-н Виденов.

... Въпреки поетия пред мен ангажимент на министър-председателя през юли 1995 г. за изработването и прилагането на комплексна програма за решаване на най-острите проблеми на ромите, това досега не е направено, а липсата на яснота за финансирането на евентуалните предложения на различните министерства буди сериозни съмнения в готовността и решимостта на правителството да се заеме сериозно с тях.

В същото време част от неправителствените организации се заеха и постигнаха положителни резултати при решаването на конкретни проблеми на ромската общност, особено в сферата на образованието, за ограничаване на случаите на насилие, в разработката и осъществяването на различни социални проекти.

... Една далновидна и дългосрочна правителствена политика, насочена към реинтегрирането на ромите в социалния живот, изисква като неотменимо условие активното включване на циганите в управленските структури на различни равнища. В тази връзка години наред аз поставях въпроса за създаването на специален орган към Министерския съвет със силно ромско представителство, който да инициира и координира разработването на съответни програми и да следи за тяхното изпълнение.

Такъв специален орган не бе създаден. Продължава практиката ромите да бъдат изключвани от процеса на подготовка и вземане на решения и от провеждането на политиката дори по проблемите, от които те са засегнати в най-голяма степен."

12. БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

- Във в. "1000 дни", бр. 18 от 18.12.1991 г. се появява съобщение, че по инициатива на президента на Република България д-р Желю Желев на фасадата на парламента ще бъде поставена паметна плоча в памет на усилията на българската общественост за спасяването на 49 хиляди български евреи по време на Холокоста. Публикуван е примерният текст. Идеята е на Нир Барух - български евреин, живеещ в Израел.

През 1992 г. Организацията на евреите в България "Шалом" и Съюзът на имигрантите от България в Израел ("Йехуд Оле Булгария") предлагат да се създаде Международен комитет за отбелязване на 50-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на загиналите в лагерите на смъртта от Беломорска Тракия и Македония. След размяна на писма президентите на Република България Желю Желев и Държавата Израел Хаим Херцог се съгласяват комитетът да бъде под техен патронаж. На 9.12.1992 г. президентът Желев се срещна с българската част на международния комитет. В него се включиха видни представители на българската интелигенция, депутати, представители на Българската православна църква, писатели, журналисти, представители на различните етнически и религиозни групи у нас.

Във връзка с подетата инициатива в началото на м. юли 1992 г. посетих Израел, където проведох редица срещи - с представители на Канцеларията на президента Херцог, на Министерството на външните работи, с ръководството на "Йехуд Оле Булгария", с главата на Б'ней Б'рит в Израел Авигдор Варша и неговия заместник - българския евреин Хари Зеслер и др.

Идеята за отбелязване на 50-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на загиналите в лагерите на смъртта получи силна подкрепа.

Възпоменанията започнаха на 23 февруари 1993 г. със служба в Централната софийска синагога, по време на която бе обявен нов религиозен празник "Пурим на българските евреи".

На 24 февруари се проведе възпоменателно заседание на Народното събрание. На него присъстваха специално пристигналите за случая спикерът на Кнесета на Израел Шевах Вайс, президентът на Б'ней Б'рит - Интернешънъл Кент Шайнер, президентът на Б'ней Б'рит - Израел Авигдор Варша, ръководството на "Йехуд Оле Булгария", голяма група български евреи, живеещи в Израел. Президентът Желю Желев и спикерът Шевах Вайс произнесоха слова. Президентът Желев предаде на председателя на парламента Александър Йорданов почетен знак на еврейската хуманитарна организация "Анти дефамейшън лиг", на който е написано: "На българския народ, който защити честта на човечеството, като спаси 50 000 евреи от сигурна смърт по време на холокоста, с уважение и вечна признателност."

След заседанието на парламента бе открита паметна плоча, поставена в градинката зад Народното събрание, срещу катедрата "Св. Александър Невски". На плочата е написано:

"На 14.03.1943 г. протестът на българската демократична общественост, подкрепен от група народни представители, принуди правителството да отложи депортирането на 8500 български евреи към фашистките лагери на смъртта.

Този протест, както и ходът на Втората световна война, спасиха от гибел 49 000 български евреи.

За съжаление от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, администрирани по това време от българските власти, 13 363 евреи бяха откарани в нацистките концентрационни лагери и само 12 от тях оцеляха.

Българският народ прекланя глава пред паметта на невинните жертви."

На 9.03.1993 г. в голямата концертна зала на Тел Авив беше проведена вълнуваща възпоменателна вечер-концерт.

Президентът Хаим Херцог и спикерът на Кнесета Шевах Вайс поднесоха приветствия. Приветствието на президента Желю Желев беше прочетено от мен. Като личен представител на българския президент участвах в запалването на огъня на менората, като запалих централната свещ.

На 9.05.1993 г. в зала N 1 на НДК се проведе тържествено събрание-спектакъл, на което бяха прочетени приветствия на президента Желев и на президента Херцог.

На 12.05.1993 г. с група български евреи от България и Израел посетих Никопол, където участвах в откриването на паметна плоча, посветена на Йосиф Каро. След това се поклонихме пред мемориала в Сомовит, където е бил еврейският концентрационен лагер.

- Между 20 и 22 април 1993 г. президентът Желев беше в САЩ, получил покана да вземе участие в официалното откриване на Музей на холокоста във Вашингтон. На 21 април той присъства в Арлингтънското национално гробище на церемония в чест на войниците на Съюзниците и на спасителите на евреите. Неспоменаването на България сред спасителите на евреите става причина президентът Желев да напусне церемонията. Вечерта (все още ден във Вашингтон) се свързах с председателя на "Шалом" Еди Шварц, с президента на Ложата "Кармел" на Б' ней Б'рит Алфред Криспин и с Нир Барух в Израел. Българските евреи в България и Израел реагираха бързо и категорично. Със съдействието, доколкото ми е известно, на Алфред Криспин и Хари Зеслер беше предизвикана намесата на Б'ней Б'рит -Интернешънъл. На следващия ден (22 април) вицепрезидентът на САЩ Ал Гор приема президента Желев и след като изказва съжаление за станалото, изтъква приноса на България за спасяването на българските евреи. След това българският президент взема участие в официалното откриване на Музея на холокоста във Вашингтон.

На 22 април Организацията на българските евреи "Шалом" изрази съжаление за допуснатия пропуск. В същия ден посолството на САЩ в София изрази дълбоко съжаление, че България не е спомената в списъка на държавите и личностите, помогнали за спасяване на хора от еврейски произход през Втората световна война.

- На 7.12.1993 г. по време на своето официално посещение в Държавата Израел президентът Желев се срещна с български евреи - израелски граждани в Телавивския университет.

- На 8.03.1994 г. в седалището на ЮНЕСКО в Париж президентът Желев по покана на генералния директор Федерико Майор взе участие във възпоменателно тържествено събрание, посветено на 50-годишнината от спасяването на българските евреи. Събранието бе организирано със съдействието на Еврейския европейски конгрес.

- Президентът на Интерпарламентарния съюз срещу антисемитизма лорд Гревил Дженър изпрати до президента Желев писмо с дата 18.05.1994 г., в което изрази тревогата си по повод издадени в България книги с антисемитско съдържание.

Писмо с аналогично съдържание с дата 13.10.1994 г. президентът Желев получи и от Шимон Самуелс - директор на Международния отдел на центъра "Симон Визентал".

В началото на септември 1994 г. в Русе и Варна се появиха листовки с антисемитско съдържание, а на Еврейския културен дом - антисемитски надпис и пречупен кръст.

На 7.02.1995 г. президентът Желев прие представителите на еврейската общност - Еди Шварц - председател на организацията "Шалом", и Бека Лазарова - заместник-председател на организацията. Споделяйки тревогата на ръководителите на "Шалом" от зачестилите антисемитски издания, той ги увери, че като държавен глава осъжда най-остро всякакви прояви на ксенофобия и антисемитизъм.

Сутринта на 19.04.1995 г. ми се обади разтревожен председателят на "Шалом" Еди Шварц и ми съобщи, че стените на Централната софийска синагога и 134-то училище "Димчо Дебелянов", където се учи иврит, са надраскани с пречупени кръстове и надписи "Хитлер е жив", "106 години Хитлер", "Вън евреите", "България за българите". Оказа се, че нацистки надписи има и по фасадата на джамията, фашистки свастики бяха изрисувани и в центъра на Крумовград. Веднага информирах президента Желев. От негово име се свързах със секретаря на МВР генерал Милчо Бенгарски, който ме увери, че се взимат необходимите мерки. По-късно предадох на журналистите, че президентът Желев категорично осъжда поредната проява на ксенофобия и антисемитизъм, като изразих неговото становище, че са необходими решителни действия и твърд отпор срещу такъв род прояви.

- Във връзка с обявеното през м. август 1996 г. решение на Върховния съд да отмени присъдите на Народния съд от 1.02.1945, отнасящи се до регентите и министрите, Организацията на евреите "Шалом" направи протестна декларация. Много бяха отрицателните отзиви от страна на представители на еврейската общественост в страната, в Израел и по света. В своя отговор на писмо с дата 3.09.1996 г. на Нир Барух президентът Желев заяви:

"Прекланям се пред невинните жертви и несправедливо пострадалите по време на войната и в следвоенния период. Осъждам морално всеки един от виновниците за извършените престъпления и съдебния произвол."

- На 8.09.1996 г. бе преосветена, след приключването на първия етап от реставрацията й, Централната софийска синагога. По този случай в София пристигна спикерът на Кнесета на Израел Дан Тихон. В словото си по време на церемонията президентът Желев каза:

"Многовековното спокойно и плодотворно сътрудничество (между българи и евреи) направи възможно спасяването на над 49000 български евреи през годините на холокоста. Заедно скърбим за 11 363 евреи от Македония и Беломорска Тракия, предадени на германците и загинали в лагерите на смъртта. Историята никога няма да прости на виновниците за смъртта на невинните жертви и за страданията на несправедливо пострадалите."

13. МАКЕДОНСКАТА ТЕМА

Потенциалът на нашата група на практика не беше използван при формиране на позицията на президента в тази област.

Що се отнася до позицията на президента Желев, то на първо място трябва да се каже, че той има голямата заслуга заедно с Филип Димитров и Стефан Тафров за взимането на решението България първа да признае независимостта на Република Македония още на 15.01.1992 г., едновременно признавайки независимостта на Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия. Той упражняваше цялото си влияние, за да убеждава ръководителите и на други държави в необходимостта техните страни също да признаят без забавяне новата самостоятелна република. Президентът Желев не допусна България да бъде въвлечена в дискусии между балкански държави, отнасящи се до съдбата на Република Македония, без участието на самата Република Македония. С подкрепата, която оказваше в международен план на младата държава, когато тя правеше своите първи стъпки, той си спечели безспорен авторитет сред най-широки обществени кръгове в нея. От принципно значение е неговата активна политика за реализирането на инфраструктурни проекти (и по-специално на коридора Изток-Запад) - важен фактор за успешното развитие на интеграционните процеси на Балканите.

Президентът Желев допусна и някои грешки:

През 1992 г., не много време след като нашата страна призна независимостта на Република Македония, той отхвърли възможността да бъде признато съществуването на македонска нация. Работата е там, че терминът "нация" се тълкува нееднозначно, при което широко е разпространена интерпретацията, свързваща тясно нацията с държавата (в един от вариантите например: "нация - това са гражданите на една държава"). Ето защо за мнозина остана непонятно как може да се признава държавата и да не се признава нацията. В резултат на това по света бяха написани много статии, в които се обсъждаше неискрената - двойнствената позиция на България към Република Македония.

В двусмислено положение изпадна президентът Желев и по въпроса за езика. От една страна, той заявява, че няма отделен македонски език, че македонският официален език е на основата на български диалект. От друга страна, той издаде своята книга "Фашизмът", в превод на македонски. Беше дадено съгласие и за организирането по крайно неудачен начин на представянето на книгата в Скопие на 5.02.1993 г.

Сериозна критика търпи и начинът, по който беше организирано официалното посещение у нас на президента Киро Глигоров на 25 и 26 април 1994 г. В програмата беше включено подписване на серия от споразумения без предварително да е договорен текстът в тях, отнасящ се до използваните езици в официалните екземпляри на тези споразумения. По този начин въпросът от експертно беше вдигнат на най-високо политическо равнище и придоби голяма публичност, което силно затрудни по-нататъшното водене на преговорите по този спорен пункт. Споразуменията и досега не са подписани, което забави развитието на отношенията между двете държави.

14. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

На 9.03.1992 г. директорът по Вероизповеданията Методи Спасов изпрати до Светия синод на Българската православна църква писмо, в което констатира, че изборът на патриарх Максим е нищожен и обявява от името на Дирекцията по вероизповеданията недействителността на този избор. По-нататък след като декларира, че патриарх Максим не може да заема длъжностите предстоятел на Българската православна църква и на софийски митрополит, Методи Спасов изразява увереност, че Светият синод ще подготви и извърши избор на патриарх при точното спазване на изискванията на църковния устав.

На 3.04.1992 г. Методи Спасов съобщава на митрополит Йосиф с писмо до него и копие до Светия синод, че на основание чл. 12 от Закона за изповеданията Дирекцията по Вероизповеданията го отстранява от длъжността архиерей на Американо-австралийската епархия на БПЦ със седалище Ню Йорк, считано от 27.04.1992 г.

На 13.04.1992 г. Методи Спасов с писмо до Светия синод и копие до митрополит Арсений съобщава, че на основание чл. 12 от Закона за изповеданията отстранява митрополит Арсений от длъжността му архиерей на Пловдивската епархия, считано от 27.04.1992 г. (Съгласно чл. 12 от приетия на 24.02.1949 г. Закон за изповеданията Дирекцията по изповеданията може да отстрани даден свещенослужител по административен ред.)

На 16.04.1992 г. група народни представители по инициатива на Константин Аджаров отправя искане до Конституционния съд да обяви за противоконституционен действащия Закон за изповеданията.

По предложение на Пламен Богоев президентът Желев на 6.05.1992 г. отправя искане до Конституционния съд: "за задължително тълкуване на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 37 от Конституцията на Република България, както и за Вашето становище относно конституционосъобразността на действията, имащи за свое основание разпоредбите на Закона за изповеданията и осъществени след влизане в сила на новата конституция от 13.07.1991 г.".

На 15.05.1992 г. депутатът Константин Аджаров по повод на отстраняването на митрополит Арсений от Методи Спасов задава актуален въпрос на министър-председателя Филип Димитров - как той оценява действията на своя директор по вероизповеданията, които питащият намира за противоконституционни, и ще уволни ли той директора по вероизповеданията.

След като отбелязва, че не е "почитател на създаването на прецеденти в сферата на вмешателство от страна на държавата в работите на църквата" Филип Димитров отговаря, че "не може да се очаква от по-висшестоящия орган непрекъснато да преследва дирекцията и да й дава предварително мнение за всяка нейна стъпка". "Така че - продължава той - такъв е видът на отношенията между дирекцията и Министерския съвет, а що се отнася до конкретната преценка на тези стъпки на дирекцията, то в контекста на общата оценка на обстоятелствата те ще получат своята оценка също."

На 18.05.1992 г. пет члена на Светия синод - митрополитите Пимен, Стефан, Софроний, Панкратий и Калиник, се събират и решават да се представи "молба в Министерския съвет за утвърждаване на Свети синод". По предложение на Врачанския митрополит Калиник те единодушно избират за наместник-председател на Светия синод Неврокопския митрополит Пимен. Те подписват писмо до Министерския съвет (Дирекцията по вероизповеданията), в което изразяват желание "да се открие процедура за утвърждаването от Министерския съвет на Светия синод".

На 19.05.1992 г. Методи Спасов им отговаря: "С дълбоко удовлетворение научихме Вашето решение за избиране на митрополит Пимен за наместник-председател на Светия синод... В Дирекцията по вероизповеданията се открива процедура за утвърждаване на Вашите решения, което ще се извърши в съответствие с изискванията на Закона за изповеданията и Устава на Българската православна църква". В същия ден с посредничеството на Христофор Събев митрополит Пимен посещава президента Желев заедно с част от обединилите се около него архиереи.

На 21 май президентът Желев приема Максим в качеството му на български патриарх и председател на Светия синод на Българската православна църква. Патриарх Максим връчва на президента писмо, в което го уведомява, че петимата митрополити (двама от които са освободени по здравословни причини изцяло от Върховното църковно и епархийско управление) са се отделили от връзката със законоустановената църковна власт - Светия синод, и образували "свой синод", с което създават смущение и разделение в Българската православна църква. Той съобщава за знание, "че те не представляват върховното духовно началство на Българската православна църква (Устава на БПЦ, чл. 6) и всички последвали техни решения са противоканонични, неуставни и недействителни". По време на срещата президентът Желев изразява своята позиция, че е недопустима намесата на държавата в делата на църквата и че Дирекцията по вероизповеданията може да се окаже ненужна, тъй като изпълнява репресивни функции.

На 25.05.1992 г. Методи Спасов пише писмо N 92, адресирано до Светия синод на БПЦ, в което се казва:

"... Дирекцията по вероизповеданията като овластен от закона държавен орган обявява за нелегитимиран и незаконен досега действащия състав на Светия синод като ръководен орган на БПЦ.

... В настоящия момент БПЦ няма свое ръководство, а съгласно Устава на църквата Светият синод е основният орган за провеждане на Църковно-народния събор. Като отчита липсата на всяка друга процесуална възможност, както и обичайното право, което трябва да бъде приложено при създадената ситуация, Дирекцията по вероизповеданията реши:

Утвърждава до провеждането на Църковно-народния събор предложения състав на Светия синод на Българската православна църква, състоящ се от следните духовни ръководители: наместник-председател - Неврокопски митрополит Пимен, и членове - Стефан, Панкратий, Софроний, Калиник, Антоний, Иларион, Нестор, Наум, Галактион, Христофор."

На 26 май митрополит Пимен ръкополага (хиротонясва) Христофор Събев в епископски сан.

На 27.05.1992 г. Светият синод публикува обръщение, в което "отново отправя братски апел към отделилите се трима архиереи и присъединилите се към тях да възстановят каноническото си единство със Светия синод". Повтаря се искът за отменяне на неправомерното вмешателство в делата и живота на БПЦ. На следващия ден патриарх Максим прочита обръщението по време на служба в патриаршеската катедрата "Св. Александър Невски".

На 31.05.1992 г. привърженици на Христофор Събев завземат синодалната палата на ул. "Оборище" 4 и вътре се настанява групата митрополити начело с митрополит Пимен. На другия ден - 1 юни - патриарх Максим и подкрепящите го архиереи не биват допуснати в сградата. Патриарх Максим иска спешно среща с президента Желев, който го приема веднага заедно с други членове на синода. Президентът остро осъжда станалото, като потвърждава своята позиция, че никоя държавна институция няма право да се меси в делата на църквата. Той напомня, че е сезирал Конституционния съд да се произнесе по въпроса за разделението на църквата от държавата.

На 2 юни вселенският патриарх Вартоломей и всерусийският патриарх Алексий II изпращат телеграми до патриарх Максим, в които му изразяват своята подкрепа. Такава телеграма изпраща по-късно и патриархът на Йерусалим Диодор 1.

Патриарх Вартоломей пише в писмо от 2 юни на президента Желев:

"Вселенската патриаршия заявява на Ваше възлюблено Превъзходителство, че както и всички православни църкви по целия свят признава патриарх Максим за канонически глава на Българската православна автокефална църква. Изразяваме от страна на Майката-църква и лично ние гореща молба заради благото на целия благословен български клир и народ да направите всичко възможно от страна на Ваше Превъзходителство за възстановяване на нещата и за помиряване в тамошната църква чрез хвърляне на мост в създадената схизма, която ще причини само трудности във Вашата благословена страна."

Патриарх Алексий II в писмото си до президента Желев от 3 юни, след като изразява скърбта си от неканоническите действия на групата митрополити против Светия синод на Българската православна църква и нейния глава патриарх Максим, го моли да употреби цялото свое влияние и авторитет за осигуряване на нормалната дейност на Българската църква и за отстраняване на незаконното вмешателство в нейния живот.

На 3.06.1992 г. Meтoди Спасов изпраща писмо до Търговска банка - София, с което я уведомява, че зарегистрираното в банката ръководство на Светия синод е лишено от правата му с решение на Дирекцията по вероизповеданията и че новото временно ръководство се представлява от наместник-председателя на Светия синод Неврокопския митрополит Пимен.

На 5.06.1992 г. във връзка с питане на проф. Велко Вълканов и актуален въпрос на Велислава Дърева до министър-председателя в парламента се провежда дискусия по повод събитията в БПЦ.

През първата десетдневка на юни 1992 г. заедно с Пламен Богоев поискахме да ни приеме министър-председателят Филип Димитров. По време на срещата застъпихме становището, че Методи Спасов осъществява грубо вмешателство от страна на държавата в работата на църквата, при което потъпква канона, и че действията му са противоконституционни. Настояхме Филип Димитров да вземе ясно определена позиция. Не получихме определен отговор.

Пак по това време дадохме с Пламен Богоев интервю на Петко Георгиев по Ефир 2. Аргументирахме тезата, че Максим е патриархът и ръководеният от него синод - каноничното ръководство на Българската православна църква. Подчертавайки, че на църквата е нужно обновление, ние подложихме на критика действията на Методи Спасов.

През същия период президентът Желев прие преподаватели и студенти от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". На срещата бе изразена общата загриженост от състоянието на БПЦ. Представители на преподавателското тяло изразиха различни становища за излизане от кризисната ситуация. Студентите връчиха на президента петиция, в която се казва, че борбата за обновление в Българската православна църква за тържеството на справедливостта и пътят към истината нямат нищо общо с подобни насилнически действия, каквото е окупирането на сградата на Светия синод от Христофор Събев и разколниците. Протестни петиции бяха предадени и от група преподаватели в Богословския факултет и Софийската духовна семинария и от учениците на Софийската духовна семинария.

Президентът Желев потвърди на срещата своята позиция, че е недопустимо държавата да се намесва в делата на религиозните институции. Той изказа своята увереност, че желанието на вярващите за обновление на църквата може да намери своето трайно решение само на основата на демократичните принципи, върховенството на Конституцията и спазването на законността. Всяко друго действие нанася тежка вреда не само на църквата, но и на демократичните процеси в България.

Решението на Конституционния съд по искането на група от 59 народни представители и на Президента на Републиката е от 11 юни. Със свое определение от 4 юни съдът приема за недопустимо искането за установяване на противоконституционност на Закона за изповеданията. В тълкувателната част към решението се казва, че "разпоредбите на Закона за изповеданията, които са в противоречие с чл. 13 и чл. 37 от Конституцията, следва да се считат за отменени по силата на непосредственото действие на тези конституционни норми от момента на влизането на Конституцията в сила. Това може да се констатира инцидентно от всеки правоприлагащ орган. Така в пряко противоречие с чл. 13 и чл. 37 от Конституцията са например разпоредбите на чл. чл. 10, 12,18, 20, 21, 22 и 23 от Закона за изповеданията."

В т. 4 от постановителната част се казва:

"Религиозните общности и институции са отделени от държавата. Недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление, освен в посочените вече случаи на чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 на Конституцията."

В писмо от 17 юни патриарх Вартоломей уведомява патриарх Максим, че Вселенската патриаршия не признава ръкополаганията (хиротониите) в епископска степен, извършени от "разколническата група", които са противоканонични и са считани за напълно несъстоятелни и че въобще не са станали.

На 18.06.1992 г. в парламента отново се водят дебати по повод на действията на Методи Спасов. В отговор на питане на проф. Велко Вълканов министър-председателят Филип Димитров дава следното тълкувание на действията на директора по вероизповеданията:

Първо, че директорът е направил констатация, че регистрация по чл. 16 от Закона за изповеданията на орган на Българската православна църква няма и че съответно това ще бъде основание за отказ от признаването на споменатите права и правомощия на съответния орган. (Член 16 от Закона за изповеданията задължава централните ръководства на изповеданията да се регистрират в Дирекцията по вероизповеданията.)

На второ място - направено е искане от група граждани, която съдържа представители на органа, който досега е бил третиран като синод и "господин Спасов е приел, че те могат да действат, обърнете внимание, не като синод, а като някакъв вид инициативна група за провеждане на конкретно определено действие, а именно събор".

При това Филип Димитров подчертава, че не може да се произнесе за каноничната страна на нещата.

В същото време министър-председателят признава, че "от друга страна, една инициативна група не може да представлява правоприемник по смисъла на закона". С други думи, министър-председателят признава, че групата от митрополити начело с митрополит Пимен не може да се разглежда като ръководен орган (дори и временно) на Българската православна църква и следователно не може да ползва права (включително и имуществени) като такъв ръководен орган.

На 4.07.1992 г. - двадесет и първата годишнина от интронизацията на патриарх Максим - негови противници предизвикват сблъскване, при което булото на патриарха е скъсано. По този повод патриарх Максим пише до президента Желев протестно писмо, приподписано от още 10 архиереи.

На 10.07.1992 г. главният прокурор Иван Татарчев пише писмо до министъра на вътрешните работи Йордан Соколов, в което се казва, че "в случай, че на временния ръководен орган на БПЦ противозаконно се пречи да ползва претендираните помещения и да изпълнява задълженията си, органите на полицията са длъжни да окажат исканото съдействие".

На 22.07.1992 г. Архиерейският събор на БПЦ низвергва от сан без отлъчване митрополитите Пимен, Стефан, Панкратий, Калиник и епископите Антоний и Галактион, а йеромонах Христофор Събев - низвергва и отлъчва от църквата.

На 27.07.1992 г. Методи Спасов изпраща писмо до председателя на Българската национална телевизия, в която му пише, че "изпълняващите до сега длъжността патриарх и синод на Българската православна църква не са легитимни и нямат права да представляват и да вземат становище от името на православната църква... Максим не може да бъде наричан български патриарх или Негово светейшество, а същото се отнася и до останалите членове на Светия синод."

На 4.09.1992 г. патриарх Максим пише писмо на президента Желев, в което се казва:

"Уважаеми господин Президент,

Светият синод на Българската православна църква в извънредното си заседание на 2 септември 1992 г. реши да Ви изрази своето удовлетворение и благодарност за Вашето изказване по отношение на Българската православна църква при срещата Ви с журналисти на 30 август тази година.

Светият синод поддържа становището си Дирекцията по вероизповеданията да бъде закрита като ненужен институт.

Мнението Ви относно упражняваната тягостна и вредна намеса в църковните дела от страна на дирекцията и изобщо за нейното противоконституционно съществуване ни дава надежда, че подкрепата, която въз основа на Конституцията с държавническа мъдрост оказвате на светата ни църква в справедливия й стремеж за църковен мир и единство, за народно единодействие по пътя към премахване на вредното наследство от миналото, ще даде плод."

На 4.09.1992 г. в отговор на актуален въпрос на Стойчо Шапатов и на 11.09.1992 г. в отговор на актуален въпрос на Велислава Дърева министър-председателят Филип Димитров подчертава в парламента двоякото проявление на църквата - в духовния мир, от една страна, и от друга - в гражданското общество като юридическа личност."

На 1.10.1992 г. група лица, някои от които са въоръжени, проникват в сградата на Софийска митрополия, където временно е установено седалището на патриаршията. Използван е задушлив газ. Около сградата се събира голяма група от хора, които искат да влязат вътре и да се саморазправят с проникналите в нея. Създава се опасност от сблъсък. В тази ситуация президентът спешно приема патриарх Максим, който го моли за намеса. Президентът в разговор по телефона настоява пред министъра на вътрешните работи Йордан Соколов да се осигури достъп на патриарх Максим до сградата. В резултат на действията на органите на реда сблъсъкът е предотвратен, незаконно проникналите в сградата отстранени и в 13.05 ч. патриарх Максим и епископ Неофит влизат в Софийската митрополия.

На 5.11.1992 г. Върховният съд на Република България по молба на Светия синод на БПЦ взема Решение N 255, с което оставя без уважение молбата на Светия синод. В съображенията към решението Върховният съд коментира писмо N 92 от 25.05.1992 г. на Методи Спасов. По отношение първата част на писмо N 92 се казва:

"Членовете 6 и 16 от Закона за изповеданията не могат да се считат за отменени по силата на непосредственото действие на Конституцията на Република България като върховен закон (чл. 5, ал. 1). Следователно, като овластен от закона държавен орган, в кръга и характера на въпросите, с които държавен орган е могъл да се занимава, Дирекцията по вероизповеданията при МС е заявила своите констатации: българският патриарх Максим не е избран съгласно Устава на БПЦ и няма регистрирано отговорно пред държавата ръководство на БПЦ и няма регистрирани ръководни органи на вероизповеданието.

... Системата на регистрация не е разрешително-разпоредителна, а нормативна. Регистрирането има само установителен, констативен ефект, но не и конституивен. Следователно първата част на административния акт не е индивидуален административен акт, защото той не засяга права или задължения или правнозащитени интереси на отделни лица, а има охранителен характер."

Втората част на писмо N 92 на Методи Спасов Върховният съд коментира по следния начин:

"... Съгласно правомощията си Дирекцията по вероизповеданията при МС не е могла да издава актове извън кръга на нейната подведомственост и овластяване. БПЦ като религиозна институция е отделена от държавата и съгласно чл. 2 от УБПЦ "Основа за устройство и управление на Българската православна църква са: свещеното писание, учението и каноните на Вселенската църква и настоящият устав".

Недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозната институция, както и в тяхното обществено проявление и в тази част актът на Дирекцията по вероизповеданията при МС не е могло да предизвика никакви правни последици. Този порочен охранителен акт има само декларативен, но не и конститутивен ефект и не може да създава права и да засяга чужда правна сфера... Атакуван е един акт, издаден извън пределите на подведомността на един орган, който акт не е могъл да предизвика последици за самоуправляемата се Българска православна църква."

На 10.11.1992 г. министърът на външните работи Стоян Ганев в писмо до министър-председателя предлага МС да реши да предложи на Президента на Републиката да издаде указ за назначаване на Методи Киров Спасов за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Турция.

В писмо от 12.01.1993 г. до Вселенския патриарх Вартоломей президентът Желев изразява своето убеждение, че "така желаното от българските православни вярващи обновление и извисяване на нашата светейша църква може да се постигне само в съгласие с канона при недопустимост на държавна намеса и държавно администриране в нейния вътрешен организационен живот". По-нататък в писмото се казва:

"Вярвам, че проведените тази есен избори за църковни настоятелства ни водят към помиряване и хвърлят мост в създадената схизма, за което и Вие изказвате своето пожелание. Очаквам с надежда предстоящия църковно-народен събор."

След встъпването в длъжност на проф. Любен Беров като министър-председател Министерският съвет освободи Методи Спасов от заеманата от него длъжност. За директор по вероизповеданията беше назначен доц. Христо Матанов.

По случай отбелязването на 40-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1993 г. присъствахме заедно с Христо Матанов на тържествена служба в патриаршеския храм "Св. Александър Невски", която бе водена от патриарх Максим. По-късно в същия ден Христо Матанов прие ръководения от патриарх Максим Свети синод на Българската православна църква заедно с пристигналите по случая гости от другите сестри-църкви. В срещата участвах и аз.

На 31.05.1993 г. Вселенският патриарх Вартоломей изпраща писмо на патриарх Максим, в което той "препоръчва на Ваше Блаженство да прояви любов като употреби крайна икономия, да приеме не само покаянието на извършилите неправда и отпадналите, но и за великодушно потвърждаване на прошката да ги възстанови и на отпадналите катедри за по-бързо и по-съществено заздравяване на образувалата се рана".

От 8 до 12 септември 1993 г. Вселенският патриарх Вартоломей направи официално посещение в България. На 10 септември той беше приет от президента Желев. На срещата двамата потвърдиха своите общи позиции и изразиха своята обща надежда българското православие да стигне до обединение.

По време на подготовката на официалното посещение на президента Желев в Израел посетих главния секретар на Светия синод епископ Неофит и му предадох, че е възможно президентът да приподнесе като дар от българския патриарх на йерусалимския патриарх една икона. Идеята беше приета много радушно. Светият синод реши това да бъде икона на Свети Иван Рилски.

На 6 декември 1993 г. президентът Желев посети Йерусалимската патриаршия, където беше приет от патриарх Диодор I. Той поднесе като дар от Светия синод на Българската православна църква иконата на Свети Иван Рилски. След това посети светите места. В същия ден вечерта той посети Рождественския храм във Витлеем, където му беше предадена инкрустирана със седеф кутия в дар от Йерусалимската патриаршия на Българската патриаршия. След завръщането ни заедно с Юлия Гурковска връчихме кутията на патриарх Максим по време на заседание на Светия синод.

На 4.01.1994 г. по инициатива на президента Желев той се срещна с патриарх Максим и членовете на Светия синод Дометиан, Кирил, Неофит и Натанаил, както и с Пимен, Панкратий и Калиник. И на двете срещи президентът изрази загриженост от продължаващото се разделение на Българската православна църква, което е проблем от национално значение. И на двете срещи беше обсъден въпросът за синодалната палата, която стана символ на църковното разделение. Президентът изрази надежда, че тя отново ще се превърне в място, откъдето да се ръководи единната българска православна църква.

В следващите дни министър-председателят проф. Любен Беров също се срещна с двете страни с желанието да помогне за прекратяване на борбата и обединяване на църквата. Според съобщение на пресцентъра при МС:

"Срещата и настойчивите призиви за обединяване на враждуващите групировки не дадоха резултат, въпреки че преди няколко дни същите лица бяха приканени към помирение и от президента д-р Желев."

"При това положение - завършва съобщението - министър-председателят при официални церемонии и в ежедневния живот временно ще се въздържа от всякакви контакти с представители на враждуващите църковни групировки, докато те не прекратят църковния разкол и в страната не бъде свикан църковно-народен събор".

На 25.04.1994 г. в Светия синод постъпват покаятелни писма, адресирани до Негово Светейшество български патриарх Максим - председател на Светия синод, и подписани от бивш митрополит Пимен и бивш митрополит Панкратий. В писмото на Панкратий по-специално се казва:

"Позволявам си да помоля опрощението ми от Вас и Светия синод, като акт канонически, да стане в присъствието на Негово Светейшество Всеруския патриарх Алексий II в България.

Няколко дни преди пристигането на Всеруский патриарх Алексий, по съответния ред, Вам и на Светия синод ще бъде предоставена Синодалната палата за служебно ползване."

На 13.05.1994 г. в Синодалната палата влизат привърженици на патриарх Максим, които отстраняват намиращата се вътре охрана. След това достъпът на патриарх Максим и на Светия синод до сградата е възстановен.

Архиерейският събор през май 1994 г. решава низвержението на Пимен и Панкратий да бъде отменено, като те биват насочени към монашество в манастир.

На 16 май Пимен, Панкратий и Калиник излизат с декларация, в която отхвърлят решенията на архиерейския събор.

От 19 до 23 май 1994 г. в България пристигна на официално посещение Всеруският патриарх Алексий II. На 20 май той беше приет от президента Желев по негова покана. Патриарх Максим не беше поканен на срещата. Той не присъства и на срещите на Всеруския патриарх с министър-председателя проф. Любен Беров и с председателя на парламента Александър Йорданов. По време на срещата си с президента Желев патриарх Алексий II изрази голямото си безпокойство от състоянието на Българската православна църква и особено от създаването на паралелни структури, което създава опасност от възникването на две църкви. Той се изказа за необходимостта от по-големи компромиси и от двете страни, включително и за по-снизходително отношение към прегрешилите владици.

На 15.06.1994 г. е изпратено писмо, адресирано до противостоящите страни в Българската православна църква и до БТА и средствата за масово осведомяване, подписано от директора по вероизповеданията Христо Матанов, министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов и главния прокурор Иван Татарчев.

В това писмо Дирекцията по вероизповеданията изразява становище, че "проведените в последно време избори за митрополити и заведените църковно-наказателни дела нарушават установения ред в Устава на БПЦ, регистриран в съответствие с чл. 6 от Закона за изповеданията". Дирекцията изразява "мнение до всички кметове в страната, че избраните митрополити не следва да бъдат регистрирани". По-нататък в писмото Главна прокуратура и Министерството на вътрешните работи "предупреждават противостоящите страни в БПЦ, респ. лицата, които ги представляват, за следното:

1. Промени на фактическото положение на ползване и владеене на църковните имоти следва да се осъществи на правно основание, по предвидения от закона ред.

2. Срещу всяко действие, извършено не по установения от закона ред, както и при действия, противоречащи на предходната точка, органите на прокуратурата и полицията ще предприемат незабавни мерки за възстановяване на измененото фактическо положение, а на виновните лица ще бъде потърсена предвидената от закона отговорност."

На 18.03.1996 г. с помощта на охранителна фирма Светият синод влезе в свещоливницата, която до този момент се контролираше от поддръжници на Пимен. Служителите не бяха допуснати на работа. Те заедно с други поддръжници останаха на бдение до свещоливницата. На четвъртия ден - 21 март - по обяд към тях се присъедини дядо Пимен, който поиска среща с президента Желев. Президентът се съгласи да го приеме. Срещата бе определена за 18.30 часа, но тя не се състоя, тъй като от дългото бдение на студа на дядо Пимен му прилоша. По повод събитията в свещоливницата заявих пред журналисти, че представителите на Светия синод извършват самоуправство, което е в нарушение на законите.

- Във връзка с определянето на доц. Бончо Асенов за изпълняващ длъжността директор по вероизповеданията на мястото на принудения да подаде оставка доц. Христо Матанов направих изявления, публикувани на 24.10.1996 г. във в. "Труд" и в. "Демокрация", в които изразих възмущението си, че на мястото на ерудиран специалист се поставя човек, който е открит апологет на т. нар. възродителен процес. В "Демокрация" се цитират моите думи: "Мъчително беше да наблюдаваме принудителните компромиси на иначе компетентния ексшеф Христо Матанов, но сегашното назначение е симптом на възраждане на политическата полиция и административното насилие при решаването на проблемите на вероизповеданията и на етническите въпроси".

- На 29.11.1996 г. президентът Желев прие делегация от Зографския манастир, водена от митрополит Натанаил, който представлява Атонския манастир в Ефория Зограф. На срещата присъства и ръководството на ефорията. Йеромонах Йоан връчи на президента писмо от игумена на манастира, в което се иска съдействие намиращият се в Националния исторически музей ръкопис на Паисиевата история, който е притежание на Зографския манастир, да бъде върнат В Света Гора. Президентът Желев се ангажира да направи възможното за справедливо разрешение на въпроса, като проведе срещи със заинтересованите лица.

15. БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

- На 20.09.1990 г. приех представители на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" - Петър Германов - председател на дружеството, Александър Миланов - говорител, и Емил Миланов заедно с бесарабските българи Татяна Стоянова - служител в молдовското Министерство на образованието, Никола Тодоров - председател на дружеството "Кирил и Методий", и Александър Катев -учител. Бях запознат с редица проблеми на бесарабските българи, в чието решаване България е желателно да се включи. Бях информиран, че по предложение на министъра на науката и висшето образование проф. Илия Конев български висши учебни заведения са отпуснали 75 стипендии за бесарабски младежи. Татяна Стоянова лансира идеята на основата на габровския Институт за повишаване квалификацията на кадри (ИПКК) да се изгради звено за подготовка на учителски кадри от Бесарабия.

На 3.10.1990 г. продължихме обсъждането на втора среща в президентството. На нея присъстваха от дружество "Родолюбец": Петър Германов, Александър Миланов, Емил Миланов и Никола Караиванов, а също така Татяна Стоянова, Иван Половнюк от дружество "Кирил и Методий", Виктор Кипер - служител в Отдела за народно образование в Одеса и член на Одеското българско културно-просветно дружество. Впоследствие се присъедини Иван Дундаров - председател на Съюза на бесарабските и таврийските българи.

На 8.10.1990 г. заедно с Емил Миланов посетихме проф. Илия Конев и обсъдихме с него възможността, поради големия интерес, броят на отпуснатите стипендии за българи от чужбина да се увеличи. Емил Миланов предаде на министъра писмо от няколко обществени организации, в което се предлагаше броят на стипендиите да се увеличи на 300, а също така ИПКК в Габрово да придобие статут на полувисш институт за начални и детски учители за бесарабските и банатските българи. Аз подкрепих пред проф. Конев тези предложения. Министърът обеща да се ангажира и по двата поставени въпроса. Впоследствие броят на стипендиите беше увеличен на 146.

В края на октомври или началото на ноември 1990 г. президентът Желев прие Николай Червенков - ст.н.с. в Академията на науките на Молдова. Той му връчи писмо на Отдела по българоведение, подписано от него, ст.н.с. Иван Грек и завеждащия отдела ст.н.с. Сава Новаков. В писмото се предлага в Габрово да се създаде полувисш институт за подготовка на учителски кадри за бесарабските и таврийските българи на основата на ИПКК. Николай Червенков постави пред президента Желев широк кръг от въпроси, отнасящи се до връзката на България с българите, живеещи в СССР.

Идеята за институт в Габрово беше подкрепена от обществените организации на българите в Молдова и Украйна и от заместник-министъра на образованието на Молдова О. Бужор.Заедно с Емил Миланов бяхме приети от новия министър на науката и висшето образование проф. Георги Фотев. Подкрепихме идеята за създаване на звено в Габрово и настояхме за увеличаване на новопостъпващите стипендианти. Емил Миланов предаде писмо от дружество "Родолюбец" с дата 4.02.1991 г. Проф. Фотев обеща своята подкрепа и се зае с реализацията на предложенията. През септември 1991 г. в. "Легия" - издание на Българската офицерска легия "Раковски", публикува призив на проф. Петър Недов и ст.н.с. Сава Новаков от Кишинев за събиране на средства за квалификационната дейност в Габрово. Ръководството на легията призова своите клубове да отделят членския внос за месеците септември и октомври. До март 1992 г. бяха събрани 180 хиляди лева.

С писмо от 6.04.1992 г. Министерството на образованието и науката разреши официално ИПКК да извършва квалификационна дейност с български учители от чужбина.

В края на 1992 г. се обърнах за съдействие към изпълнителния директор на фондация "Отворено общество" Георги Прохаски. От началото на 1993 г. и до сега фондацията е основен спонсор на квалификационните курсове в Габрово.

През 1993 г. към ИПКК се обособи като самостоятелно звено "Учебно-квалификационен център за българи от чужбина". От първите му стъпки през 1990 г. душата и моторът на центъра в Габрово е големият ентусиаст гл. ас. Никола Караиванов. От 9.11.1990 г. до 31.12.1995 г. в Габрово бяха проведени 101 краткосрочни курса (едно-, дву- и триседмични) с 2649 курсисти, като от тях 23 са финансирани от Министерството на образованието.

В края на 1991 г. заедно с членове на ръководството на дружество "Родолюбец" посетих министъра на образованието и науката проф. Николай Василев. Предложихме му в ръководеното от него министерство да бъдат назначени един или двама служители, които специално да отговарят по проблемите, свързани с набирането и обучението на студенти-стипендианти - българи от чужбина. Проф. Василев прие предложението. От 1.03.1992 г. в министерството с конкурс беше назначен Емил Миланов.

С усилията на председателя на новосъздадената Агенция за българите в чужбина Георги Данаилов и на Емил Миланов на 31.05.1993 г. Министерският съвет прие Постановление N 103 "за осъществяване на образователни дейности сред българите в чужбина", с което се осигурява ежегодно приемане чрез държавна поръчка на разноски на българската държава на 240 студенти от българска народност.

На 9.10.1996 г. участвах в пресконференция, организирана от няколко обществени организации на тема: "За някои тревожни явления в образователната ни политика сред българските общности в чужбина".

- За съществуването на Комитета за българите в чужбина няма още друга правна основа освен Решение на Секретариата на ЦК на БКП с Протокол N 271 от 23.03.1982 г. С това решение се дава съгласие Славянският комитет в България да се преименува в Комитет за българите в чужбина, а неговото ръководство да се нарича настоятелство. Утвърждава се структурата на Комитета за българите в чужбина. Утвърждава се щатът на КБЧ.

От 24 януари до 14 март 1990 г. 42 души от общо 53 служители на КБЧ и редколегията на сп. "Родолюбие" стачкуват, заявявайки, че са срещу провежданата от комитета политика, изразяваща се по-специално в работа не с голямата маса българи в чужбина, а само с ограничен кръг емигранти.

На 7.03.1990 г. председателят на комитета Павел Матев с две свои заповеди прехвърля функциите си на своя заместник акад. Николай Тодоров.

На 20.04.1990 г. акад. Николай Тодоров пише писмо до президента Петър Младенов с копие до министър-председателя Андрей Луканов, в което предлага "КБЧ своевременно да се узакони или закрие". Той съобщава, че неговият едномесечен ангажимент е изтекъл и че е прехвърлил пълномощията си на временно колективно ръководство, състоящо се от трима души.

На 23.05.1990 г. Комисията по външна политика на Народното събрание приема Решение N 27, с което предлага на парламента да бъде създадена национална държавно-обществена институция за връзки с българите в чужбина с наименование "Национален комитет за българите в чужбина", като цялостната му дейност се наблюдава и контролира от Народното събрание чрез неговата Комисия по външната политика. Предлага се общият статут на Националния комитет за българите в чужбина да бъде определен от Великото народно събрание.

На 31.05.1990 г. Министерството на финансите одобрява субсидия на КБЧ в размер от 500 хил. лева.

На 1.08.1990 г. акад. Н. Тодоров изпраща писмо до членовете на Настоятелството на КБЧ, в което им съобщава, че функциите на настоящото настоятелство са изчерпани. "В зависимост - пише той - от решението на Великото народно събрание ще бъде свикано при необходимост общо събрание за учредяване на обществен орган на бъдещата институция за работа с българите в чужбина".

На 3.08.1990 г. акад. Н. Тодоров пише писмо до Комисията по външна политика и до Комисията по човешките права и националния въпрос на ВНС, в което предлага да се създаде национална държавна институция за работа с българите в чужбина, която "да приеме имуществото и документацията на досегашния Комитет за българите в чужбина", като Великото народно събрание определи общия статут и утвърди ръководителя на тази институция.

На 21.09.1990 г. акад. Н. Тодоров издава заповед, в която се казва:

"Поради реорганизиране на обществено-политическите структури в HP България преустановявам дейността на Комитета за българите в чужбина в сегашните му вид и устройство, считано от 1 октомври 1990 г.

Освобождавам щатния състав на комитета от същата дата при условията на ПМС N 57/1989 г. и действащото трудово законодателство.

Имуществото на Комитета за българите в чужбина да бъде предадено в разпореждане на Министерския съвет на НРБ, за да бъде предоставено на новата държавна организация за работа с българската емиграция."

На 26.09.1990 г. е издаден препис от протокол N 51 на Председателствато на Висшия съвет на БСП, чиито решения за Комитета за българите в чужбина са:

"1. Смята за невалиден протокол N 271 на Секретариата на ЦК на БКП от 23 март 1982 г. в частта му относно Комитета за българите в чужбина и сп. "Родолюбие".

2. Предлага на Комитета за българите в чужбина и на сп. "Родолюбие", ако сметнат за необходимо, да се регистрират като самостоятелни юридически личности."

На 3.10.1990 г. главният секретар на МС издава заповед N 200, с която назначава комисия от трима души, която в едноседмичен срок да направи пълна инвентаризация на имуществото като "до приемането на решение от Великото народно събрание относно статута на комитета цялото му имущество да остане в разпореждане на Министерския съвет".

На 8.10.1990 г. началникът на отдел "Обща канцелария" на МС Николай Величков адресира писмо до КБЧ, в което се казва: "Съобщаваме ви, че заповед N 200 на МС от 3.10.1990 г. е отменена."

В писмо от 8.10.1990 г. до председателя на републиката д-р Желю Желев му предлагам под негов патронаж да се създаде нова обществена организация на федеративен принцип на българите в чужбина.

На 11.10.1990 г. президентът Желев изпраща писмо до министър-председателя Андрей Луканов, в което му съобщава решението си да предложи "под патронажа на председателя на републиката да бъде създадена нова обществена организация на българите в чужбина на федеративен принцип със седалище София", като за целта възнамерява да покани представители на нашата общественост, които да запознае с тази идея и да им предложи да образуват инициативна група. Във връзка с това в писмото си президентът Желев предлага "Министерският съвет да направи пълна финансова ревизия на Комитета за българите в чужбина за периода от 16 юни 1982 г. и инвентаризация на имуществото му" и освен това - "до провеждането на учредителното събрание Министерският съвет да осигури функционирането на досегашните щатни структури и наличната материална база на Комитета за българите в чужбина за осъществяване на текущата дейност и за подготовка на учредителното събрание под ръководството на инициативната група".

По същото време президентът Желев покани проф. Вера Мутафчиева да оглави инициативната група, като предложи неин състав, а също така - предложи основни принципи и насоки за по-нататъшната работа.

Проф. Вера Мутафчиева прие поканата и разпрати до известните сдружения на българите в чужбина, както и до авторитетни наши сънародници зад граница циркулярно писмо, в което им съобщава, че председателят на Република България д-р Желю Желев е излязъл с предложение "да бъде създаден обществен инициативен комитет, който под негов патронаж да се обърне към съществуващите сдружения на българите в чужбина и да им изложи своите виждания за бъдещата наша обща дейност. По мнение на председателя би било уместно да се създаде федерация на тези сдружения с координационен център в София. Тя ще бъде финансирана двустранно - както от държавния бюджет на републиката, така и с доброволно участие на наши сънародници.

Дейността на координационния център ще бъде ръководена от съвет, състоящ се от видни български интелектуалци и общественици от страната и чужбина." Принципните основи, върху които ще бъде изградена федерацията, ще бъдат: "надпартийност, плурализъм и обединение на всички желаещи да се включат в нея български сдружения извън страната - вече съществуващи или нововъзникващи".

Към края на писмото се казва: "Междувременно бихме ви благодарили, ако излезете с предложения за структурата и функциите на федерацията, на нейния координационен център, на съвета й. Ние държим да бъде изградена организация не за, а на българите в чужбина, затуй би било полезно да знаем как я виждате вие."

На 25.10.1990 г. главният секретар на МС изпраща писмо до министъра на финансите Белчо Белчев, в което го уведомява, че министър-председателят Андрей Луканов се е разпоредил до 15.12.1990 г. да се направи пълна финансова ревизия и инвентаризация на имуществото на Комитета за българите в чужбина.

Междувременно в резултат на активността на останалите служители в КБЧ начело с Красимир Пашов (тези, които не са участвали в стачката през януари-март 1990 г.) се създава инициативен комитет в състав: Стефан Величков, Йордан Величков,проф. Стоян Радев, доц. Димитър Гоцев и Борис Каменов. Този инициативен комитет на 2 ноември 1990 г. свиква заседание на Настоятелството на КБЧ. От общо 49 души присъстват 16 членове на Настоятелството. Присъствах и аз, като им изложих идеите в писмото на президента Желев до министър-председателя Андрей Луканов и в циркулярното писмо, изготвено от проф. Вера Мутафчиева. Съобщих им, че президентът Желев е поканил проф. Мутафчиева да оглави инициативата. С гласовете на 14 от присъстващите членове на Настоятелството беше "избран" Управителен съвет начело с доц. Димитър Гоцев като председател на КБЧ.

Започналата на 29.10.1991 г. ревизия на КБЧ завършва с ревизионен акт от 7.03.1991 г. В него се казва: "Ревизията установи съществени нарушения на бюджетната и отчетна дисциплина и единния сметкоплан." Поради допуснатите нарушения не става възможно да се установи размерът на вредите. Все пак в частност е установено например: невъзстановени на републиканския бюджет 64 043 лв., неправомерно разходване на средства за гости в размер на 94 139 лв., невъзстановени на Държавния валутен план целеви валутни средства - 165 398 левова равностойност и 22 750 щ.д., неоснователно бракувани основни средства, малоценни и малотрайни предмети, липса на отчетност на предметни дарения. За нанесени 147 547 лв. вреди са начетени председателят на комитета Павел Матев, главният счетоводител Златка Лечева и още трима души.В отговор на циркулярното писмо на проф. Вера Мутафчиева се получиха одобрителни отзиви от много места по света, като се изказваха интересни мнения и се правеха предложения. В същото време останалите служители в комитета начело с Красимир Пашов провеждаха своя самостоятелна линия, като използваха някои от ръководителите на дружества, с които Комитетът за българите в чужбина беше работил до 1989 г., а също така - представящия се като председател на КБЧ доц. Димитър Гоцев. Невъзможността проф. Вера Мутафчиева да се опре в своята дейност на служителите и на материалната база на комитета и отсъствието на други организационни и материални ресурси я принудиха тя да се откаже през май 1991 г. от поетия ангажимент.

От 16 до 27 май бях командирован в Съветския съюз за участие в Учредителния конгрес на Асоциацията на българите в СССР. Заедно с мен беше командирован Емил Миланов - секретар на дружество "Родолюбец". В Съветския съюз към нас се присъедини проф. Стоян Радев - генерален консул на Република България в Одеса. Посетихме Кишинев и Тараклия в Молдова, а в Украйна - Одеса, Болград и българските села Камчик и Кулевча. На 19 май в Болград на Учредителния конгрес на Асоциацията на българите в СССР поднесох приветствие от името на президента Желев. Бяхме приети в Кишинев от председателя на парламента на Република Молдова Александру Мошану, като в разговора взеха участие Николае Циу - министър на външните работи, и Александру Арсени - председател на Парламентарната комисия по националните проблеми и правата на човека. След това бяхме приети и от Николае Циу. Посетихме Молдовската академия на науките, където ни прие нейният председател Андрей Андриеш, след което проведохме разговори в Отдела по националните малцинства към МАН и неговото звено по българоведение. В департамента по националните малцинства към правителството на Молдова разговаряхме с неговия ръководител В.Д. Гребенщиков. В Одеса бяхме приети от Р.Б. Боделан - първи секретар на Одеския областен комитет на КПСС и председател на Одеския областен съвет, след което проведохме разговор с ръководителя на Областното управление на народното образование А. форсенко. Имахме среща и с опозиционния демократичен блок на Одеса. На 23 май взехме участие в откриване на Дните на българската култура в Република Молдова. Участвахме в тържествата, посветени на празника на Св. св. Кирил и Методий - на 24 май в Педагогическия институт "Йон Крянге" в Кишинев и на 25 май в Тараклия. В Одеса се срещнахме с групата одески делегати на Учредителния конгрес, а също със студенти-украински българи, учещи в одески висши учебни заведения.

След завръщането си написах доклад до президента Желев с дата 28.06.1991 г., който беше разпратен до министър-председателя Димитър Попов, председателя на ВНС акад. Николай Тодоров, заместник-председателите на МС Димитър Луджев и Александър Томов и министъра на външните работи Виктор Вълков. В доклада:

подкрепям изразеното от много места настояване да се запази Генералното консулство в Одеса;

застъпвам становището, че "натрупаният опит в работата с българите в Съветския съюз, както и с останалите наши сънародници в чужбина показва недвусмислено неотложната необходимост от създаването на държавен орган (секция, отдел, дирекция или управление) по проблемите на българите в чужбина. Този орган би могъл да се създаде към Министерския съвет на пряко подчинение на министър-председателя и (или) неговите заместници, като:

- подпомага МС във формирането и провеждането на неговата политика по отношение на българите, живеещи в чужбина;

- подготвя и внася проекти за решения на МС по проблемите на българите в чужбина;

- координира изучаването на проблемите на българите в чужбина, организира събирането, съхраняването и ползуването на необходимата информация;

- координира различните министерства и други ведомства в тяхната дейност по проблемите на българите в чужбина."

Идеята за създаване на такъв държавен орган се съдържаше в писмо до мене на Иван Грек и Николай Червенков, а също така -в доклад на генералния консул в Одеса проф. Стоян Радев до президента Желев с дата 13.02.1991 г.

С циркулярно писмо до българите в чужбина с дата 24.05.1991 г. служителите от КБЧ предлагат да се започне подготовка за свикване в края на октомври 1991 г. на учредителна конференция на "нова организация, която ще обединява всички българи по света, родолюбиви организации от чужбина и страната". В писмото си те изразяват готовност да поемат организацията в България и уведомяването на всички родолюбиви организации в чужбина.

В писмо до президента Желев с дата 18.09.1991 г. аз подновявам предложението си относно създаване на държавен орган по проблемите на българите в чужбина. В писмото си пиша, че "смятам, че ще бъде правилно предоставяните досега от Министерския съвет (респективно от Министерството на финансите) парични средства и материална база на Комитета за българите в чужбина за осъществяване на неговата дейност да преминат в разпореждане на новосъздадената специализирана държавна структура." Писмото беше изпратено и до Министерския съвет от директора на канцеларията Ивайло Трифонов.

На 27.09.1991 г. представители на родолюбиви български организации се събират, за да създадат инициативна група, "която да подготви и проведе общо събрание на представители на български общности и родолюбиви сдружения от чужбина на 29-30 ноември т.г.". Те изпращат циркулярно писмо до българите в чужбина, подписано от ВМРО - СМД, Дружество на банатските българи, Дружество за културни връзки с българите в Румъния, съюз "Западни покрайнини", Комитета за българите в чужбина (подписано от Красимир Пашов, към тази дата вече изпълнителен директор на фондация "Сапио"), Дружество "Родолюбец", Общонародно сдружение "Мати Болгария", Общобългарския съюз "Добруджа", Комисия за възстановяване дейността по Дом "Родна стряха". Заявява се, че инициативната група е отворена за участие на всички, които желаят.

На 28.10.1991 г. Министерството на финансите в писмо до Комитета за българите в чужбина дава съгласие да се разходва остатъкът по сметката на комитета в размер от 825 000 лв., от които 70 000 лв. - за подготовка и провеждане на общото събрание на българските общности в чужбина.

Свиканото за 29-30 ноември събрание продължава и на 1 декември, когато се учредява Международната асоциация на българите (МАБ), за президент на която е избран Стефан Иванов от Германия. На събранието присъстват хора от 19 страни и представители на обществени организации в България.

На 2.12.1991 г. аз пиша писмо до президента Желев (Приложение VI), в което се казва:

"Тези дни беше направен опит да се възроди под ново име досегашният Комитет за българите в чужбина. Беше организирано събиране, което без да има необходимата легитимност и представителност е определило временно ръководство. Част от участниците в събирането са се дистанцирали, както се вижда от подписаната от тях декларация до парламента, президента и министър-председателя.

Във връзка с гореизложеното предлагам:

1. Министерският съвет да упражни правото си на законодателна инициатива, като предложи Законът за връщане на отнетото държавно имущество, чийто проект предстои да бъде разгледан от парламента, да обхване и имуществото на Комитета за българите в чужбина.

2. Да бъде направена цялостна финансова ревизия на Комитета за българите в чужбина.

3. Върнатото имущество, както и предоставяните досега от Министерския съвет помещения на КБЧ, да бъдат използвани за провеждане на държавната политика сред нашите сънародници зад граница."

Писмото ми беше изпратено от Ивайло Трифонов до министър-председателя Филип Димитров, който го резолира до Законодателната комисия на НС, до Правния отдел на МС (да се изготви проект за предложение от МС до НС по т. 1) и до Министерство на финансите (за назначаване на финансова ревизия по т. 2).

През януари 1992 г. министър-председателят Филип Димитров ме покани на разговор заедно с външния министър Стоян Ганев. Обсъдихме поставения от мен въпрос за създаване към МС на държавен орган по проблемите на българите в чужбина. Министър-председателят подкрепяше предложението. Стоян Ганев беше против с аргумента, че държавната политика по отношение на българите в чужбина трябва да се провежда от Министерството на външните работи и че той е готов да създаде необходимата организация в министерството.

На 24.03.1992 г. Министерският съвет прие Решение N 112, с което създава комисия, която до 30 април 1992 г. да инвентаризира и приеме имуществото на закрития Комитет за българите в чужбина, което да се предостави на МС, а паричните средства - на държавния бюджет.

На 7.08.1992 г. вицепрезидентът Блага Димитрова, която преди това беше посетила българите в Бесарабия и Таврия, изпраща писмо дo министър-председателя Филип Димитров, в което тя изразява мнение, че сложните и многообразни проблеми на нашите сънародници зад граница изискват изграждането на структура към правителството, която да отговаря за държавната политика в тази насока. Тя завършва с думите: "Моля да внесете в Министерския съвет предложение за цялостното решение на въпроса: създаване на Агенция за българите в чужбина".

С активното ни участие заедно с Пламен Богоев, Ана Емануилова (съветник на г-жа Димитрова) и Правния отдел на МС беше изготвен проектът за постановление. Идеята това да бъде агенция е на Филип Димитров. Постановление N 180 за създаване на Агенция за българите в чужбина беше прието от МС на 18.09.1992 г. За председател на агенцията беше определен Георги Данаилов.

- По време на Московската среща по правата на човека в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа посланикът ни в Москва Владимир Велчев организира на 4.10.1991 г. в посолството кръгла маса с представители на българските общности и организации в СССР, на която бях поканен и взех участие.

- По време на Срещата на най-високо равнище за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), състояла се от 24 до 26 юни 1992 г. в Истанбул, президентът Желев има среща с министър-председателя на Република Турция Сюлейман Демирел, в която взеха участие министрите на външните работи на двете страни - Стоян Ганев и Хикмет Четин. Президентът Желев, наред с другото, постави въпроса за екзархийските имоти и въпроса за изваждане на точката за положението на мюсюлманите в България от дневния ред на ОИК. В отговора си министър-председателят Демирел подчерта: "Българските турци са ваши граждани - ние виждаме, че се отнасяте към тях равноправно. Те са наши сънародници, но те са ваши граждани. Вие успяхте да ги поставите в равноправно положение. Така че този въпрос трябва да бъде изваден от ОИК - на първата конференция. За екзархийските имоти - нашите експерти разглеждат въпроса и ще намерим решение - специално и за болницата. Тук трябва да се приложи не толкова правен, колкото политически подход." По-късно президентът Желев беше посрещнат много радушно в Екзархията от българската колония в Истанбул. Той предаде на нашите сънародници изразената от министър-председателя Демирел готовност на турската страна въпросът за екзархийските имоти да бъде решен. Този въпрос беше повдигнат и по време на официалното посещение на президента Желев в Република Турция от 6 до 8 юли 1994 г. Сюлейман Демирел - вече президент на Турция - потвърди готовността на турската страна въпросът с екзархийските имоти да намери бързо решение. На последвалата среща в Екзархията президентът Желев съобщи за потвърдената от президента Демирел позиция, като изрази становище, че е необходимо по-голяма активност от българска страна. След това той посети църквата "Св. Стефан".

От 8 до 10 декември 1994 г. президентът Желев беше на официално посещение в Украйна. В състава на делегацията беше зам.-министърът на образованието и науката Жулиета Савова. Тя носеше със себе си българския проект за споразумение в областта на образованието, който силно се различаваше от украинския проект и по-специално - в частта му, отнасяща се до сътрудничеството в образователната дейност сред българите в Украйна. Въпросът беше поставен от президента Желев в разговора му с президента Кучма, а също така от Жулиета Савова - по време на преговорите между двете делегации. След допълнителни едночасови преговори между нея и украинския министър на образованието беше прието да бъде подписан нашият проект без изменение.

От Киев президентът Желев замина за Одеса, където на 10 декември в сградата на Българското генерално консулство се срещна с представители на българските дружества в Одеса.

- От 10 до 12 декември 1994 г. президентът Желев беше на официално посещение в Република Молдова. На 11 декември заедно с президента Мирча Снегур той посети българското село Твърдица. В своето слово по време на срещата с жителите на селото той по-специално каза:

"Днес наша основна цел е в сътрудничество с държавите, в които вие, българите, извън пределите на страната живеете, да допринесем всячески за съхранението и развитието на вашата българска самобитност и култура и в същото време - за успешното ви участие в социалния, икономическия и политическия живот на гражданското общество, на което принадлежите. Наш общ дълг пред предците ни е да не прекъсваме жизнената, кръвната връзка помежду си и да бъдем приятели и в най-тясно сътрудничество с тези, с които съдбата ни е свързала, да живеем заедно. Вашето голямо призвание е да бъдете здрава спойка на дружбата между България и държавите, в които живеете - в дадения случай между Република България и Република Молдова."

На 12 декември президентът Желев се срещна в сградата на парламента на Молдова с представители на българската общност.

- На 7 и 8 декември 1995 г. президентът Желев беше на официално посещение в Република Албания. На 8 декември той има среща с представители на българската общност, на която бяха обсъдени проблемите на българите в Албания и възможностите България да окаже помощ при тяхното решаване.

- Между 6 и 10 ноември 1995 г. Агенцията за българите в чужбина организира среща на журналисти, издатели и продуценти - българи в чужбина. Президентът Желев прие нашите сънародници, дошли от различни страни на Европа и Америка.

16. МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

- От 1 до 19 юли 1991 г. бяхме командировани заедно с Красимир Кънев в Женева за участие в среща на експерти на държавите - участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, по въпросите на националните малцинства. Официалната българска делегация, на която бяхме членове, се ръководеше от Атанас Настев - началник отдел в Министерството на външните работи. С Красимир Кънев се включихме активно в работата по подготовка на изказванията, които отразиха осъществяващите се в България демократични промени и по-специално - процеса на възстановяване на правата на малцинствените етнически, религиозни и езикови групи. Типично в този смисъл беше изказването, което направих на 4.07.1991 г.

Ние, членовете на делегацията, проведохме многобройни срещи с членове на други делегации, с експерти, с представители на неправителствени организации. На 16.07.1991 г. се срещнах по негово искане с члена на гръцката делегация проф. Евангелос Кофос. Присъстваха представителите на двете външни министерства - Калин Митрев и Прокопос Манцуранис. В разговора посочих, че изясняването и решаването на някои проблеми би изиграло положителна роля за желаното развитие по възходяща линия на двустранните отношения – например признаването на факта, че майчиният език на помаците в Гърция е българският, а също така - че в Северна Гърция живеят и българи. Предложих на Солунската гимназия да се постави и тържествено открие паметна плоча.

В отговор проф. Евангелос Кофос посочи, че от м. май същата година Гърция е ревизирала своята позиция по отношение на гръцките мюсюлмани, като вече се приема, че тяхната религиозна общност се състои от три етнически компоненти -турци, цигани и помаци, към които трябва да се подхожда диференцирано. Според него при доверие между България и Гърция този "дребен въпрос" би могъл да се реши. Проф. Кофос напълно прие идеята за поставяне на паметна плоча в Солун и на реципрочна основа - на бивше гръцко училище в Пловдив.

Със свое предложение за текст в окончателния доклад българската делегация по моя инициатива предизвика дискусия, в основата на която е фактът, че терминът "национално малцинство" не може да обхване реално съществуващото етническо, религиозно и езиково многообразие. В резултат на тази дискусия беше приет текст, според който "не всички етнически, културни, езикови или религиозни различия с необходимост водят до възникването на национални малцинства".

- От 22 септември до 4 октомври 1991 г. взех участие в Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), която се проведе в Москва от 10 септември до 4 октомври. На нея продължихме линията от Женева България да се изяви като следваща съвременните демократични принципи и утвърдените стандарти в областта на правата на човека. Любчо Наумовски от Македония като член на югославската делегация направи остро конфронтационно изказване, обвинявайки България в грубо потъпкване на правата на македонско малцинство, живеещо в Пиринска Македония и наброяващо 230 хил. души. След внимателно обсъждане в делегацията нашият ръководител Атанас Настев възрази със сдържан, но принципен и аргументиран отговор.

- По предложение на Владимир Сотиров - завеждащ секция "Права на човека" в Министерството на външните работи, участвах в работата по изготвянето на българската позиция при редактирането на текста на Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи на национални или етнически, религиозни и езикови малцинства. Текстът беше утвърден от 48-ата сесия на Комисията по правата на човека (27.01. - 6.03.1992 г.) и в този му вид приет от Общото събрание на 3.02.1993 г.

- От 23 май до 3 юни 1992 г. бях командирован в Хелзинки, за да взема участие като член на българската делегация в работата на Четвъртата основна среща на СССЕ. Ръководител на делегацията беше Иво Петров - началник отдел в МВнР. В своето изказване, произнесено на 29.05.1992 г., след като анализирам протичащия през последните две години и половина процес на възстановяването и гарантирането на правата на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинствени групи, аз обръщам специално внимание на икономическите аспекти на междуетническите отношения:

"... Моята страна преживява днес сериозни икономически трудности. Производството спада с високи темпове, застрашително се увеличава броят на безработните, както и броят на хората, чиито доходи са под необходимия жизнен минимум. Нашият страх е, че тази кризисна ситуация може да се отрази крайно отрицателно на етническите отношения. Защото икономическите противоречия в районите със смесено население в условията на тежка икономическа криза могат да придобият форма на етнически противоречия и по този начин да се получи опасен резонанс. Особено тежко е положението в южните полупланински и планински райони на страната, населени с български турци и българи-мюсюлмани. В някои общини на този район безработицата е най-висока за страната. Много висока е безработицата сред циганите - по приблизителни оценки на някои експерти тя надвишава 50 % от циганското население в трудоспособна възраст. Циганите са с най-ниско образователно равнище. Безработицата и мизерията разрушават тяхното чувство за самоуважение, прави ги агресивни. Равнището на престъпността сред циганите достига опасни размери. Това поражда нетолерантност и даже ксенофобия сред част от останалите български граждани и засилва тяхното желание да се отнасят дискриминационно към циганите."

От 25 до 27 май 1992 г. в Хелзинки се провеждаше паралелна конференция на неправителствените организации "Малцинства и бежанци в СССЕ". На тази конференция на 25 май Илона Томова изнесе доклад "Етническата ситуация в България".

- Илона Томова взе участие с доклади в семинар по обмяна на положителен опит при решаване проблемите на малцинствата в рамките на СССЕ, проведен във Варшава от 24 до 28 май 1993 г., и в работна среща по проблемите на ромите, проведена през септември 1994 г. също във Варшава.

Илона Томова е българският представител в осъществявания от Съвета за културно сътрудничество към Съвета на Европа 4-годишен проект "Демокрация, човешки права, малцинства: образователни и културни аспекти".

- Бях включен в българската делегация на проведената от 10 октомври до 2 декември 1994 г. в Будапеща Конференция на СССЕ - преглед на изпълнението на договореностите и последвалата я среща на държавните и правителствени ръководители на държавите - участнички в СССЕ (5, 6 декември). Бях в Будапеща на два пъти - от 2 до 5 ноември - за подготовката на изказванията в работната група по човешкото измерение и в заключителната фаза - края на ноември - до 6 декември.

- От 9 до 19 октомври 1995 г. бях командирован във Варшава за участие в годишна среща по прегледа на изпълнението на задълженията в областта на правата на човека, поети от страните - участнички в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

- През 1993 и 1994 г. заедно с Владимир Сотиров - началник управление "Права на човека" на Министерството на външните работи, взех участие в работата на Комитета от експерти за защита на националните малцинства към Комитета на министрите на Съвета на Европа и след Срещата на високо равнище през м. октомври 1993 г. - в работата на Комитета ад хок на Съвета на Европа за защита на националните малцинства. Комитетът ад хок беше създаден с Виенската декларация от 9.10.1993 г., приета от държавните и правителствените ръководители на страните - членки на Съвета на Европа. На този комитет беше поставена задача да изработи Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Във връзка с изработването на българската позиция при редакцията на текста по инициатива на Владимир Сотиров в Министерството на външните работи се проведоха няколко обсъждания, в които активно се включи Пламен Богоев. Изготвената от нашия комитет Рамкова конвенция беше открита за подпис на 1 февруари 1995 г. Във връзка с това след консултации, в които взех участие и аз, в Министерството на външните работи беше подготвен от името на министъра Иван Станчов доклад, който беше внесен в Министерския съвет на служебното правителство. В доклада по-специално се отбелязва, че като се отчита приоритетното значение, което Република България отдава на защитата на правата на човека и основните свободи в своята вътрешна и външна политика, страната ни трябва да подпише Рамковата конвенция, като направи декларация, съдържаща резерви по някои текстове. Като се подчертава, че за едно такова особено важно за България решение е необходима широка обществена и политическа подкрепа, предлага се следващото правителство да разгледа въпроса за подписването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение искам да благодаря на д-р Желю Желев, който пое риска и ми даде възможност да работя като негов съветник в сложната и в същото време интересна област на междуетническите отношения и вероизповеданията във време, когато събитията твърде често налагаха нестандартни и трудни решения при отстояването на национални интереси и основни демократични принципи.

Благодаря на Илона Томова, Антонина Желязкова, Красимир Кънев, Мария Петкова, Стойка Скумриева и Румяна Петрова, с които по различно време през тези повече от шест години (с Илона Томова - рамо до рамо от началото до края) работихме успешно в един екип - често пъти в голямо напрежение. Моля ги да ме извинят за неприятностите, които им е създавала работата с мен.

Благодаря на всички колеги, с които съм сътрудничил в Канцеларията на Президента на Републиката. Специално искам да изкажа голямата си благодарност към Пламен Богоев и Йордан Христосков за дългогодишното близко и плодотворно сътрудничество.