22 ноември 2019г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Моделът "Софиянски"

 

Изследване на фондация "Аксес" на икономическата практика на столичната община*

12 юли 2004

 

Воден от желанието си да подпомогне гражданското общество в търсене на истината за София, вестник „Капитал“ публикува със съкращение доклада на фондация АКСЕС. Той носи заглавие „Стопанските дейности в столицата“ и беше огласен в края на седмицата. В него за първи път се прави задълбочен анализ на поредицата от корупционни скандали в София и се пов­дигат въпроси, които никой не е задавал досега на глас. Целият обем на доклада заедно с приложенията и бележките към него е 83 страници.

 

"Моделът Софиянски" е интерпретиран като умение да се правят коалиции, да се споделят ресурси в името на собствени планове и да се управлява чрез решения, от които печелят всички. Той е интерпретиран също и като инкорпориране на политическите партии в управлението на столицата чрез разпределяне на територии на влияние, като постигане на "баланс при разпределянето на властовия и икономически ресурс между ключовите играчи в София".

Част от описанието на модела съдържа вътрешна управленска логика. В някаква степен изграждане на коалиции и постигане на баланс на интереси са задължителни елементи от управлението на град като София. (Това са елементи не само от управлението на дон Корлеоне, описано от Марио Пуцо, но вероятно на всяко управление, вкл. на държавата.)

Онова, което прави модела отблъскващ, е накърненият обществен интерес. Натрупващите се критични резултати комбинират изграждането на коалиции и баланса на интереси с източване на обществен ресурс, незаконно облагодетелстване, икономически вреди за общината, липса на публичност, изграждане на клиентелистки мрежи, подозрения за връзки с криминалния свят, некачествени и скъпи услуги и пр. Освен това, този модел позволява "опаковане" на икономически, политически и криминални интереси по начин, който може да бъде само осъждан - независимо дали е свързан с пряко нарушаване на закона.

Тук няма да се занимаваме с проблема дали такъв модел реално е съществувал като замислена цел, дали е коректно описван в медиите и дали заслужава да носи името на столичния кмет. Трябва да посочим обаче, че почти всички разкрития за икономическите действия в града през последните години... могат да се обяснят доста добре с посочените по-горе принципи. Дейности като тази на фирма "Софийски имоти" са само най-крещящата илюстрация за практиките на подобен модел.

Негови параметри са известни отдавна - много преди да бъде изкован самият термин. Още през септември 2003 г. например бе посочено дългогодишното действие на няколко основни принципа:"Решенията в ущърб на общинските интереси и интересите на гражданите са вземани (...) без никакъв опит на група или отделен общински съветник да се дистанцира от порочните практики, да протестира, да апелира към гражданите, към медиите, към прокуратурата. (...) Да свика пресконференция, да предизвика публичен дебат, скандал или нещо подобно - все неща, които се случват по много по-маловажни поводи и са напълно в кръга на възможностите на опозиционна група в общинския съвет или дори на отделен общински съветник. В рамките на самото колективно тяло би могло да се предизвика дебат, питане, търсене на отговорност, събиране на експертна информация и пр. и пр. Нищо от това не се е случило. Точно обратното: Столична община е често сочена за пример на добра съвместна работа на общинарите въпреки политическите различия между тях (...) Налице е очевидно противоречие, което не може да бъде обяснено нито с некомпетентност, нито с празноти в нормативната база, нито с дефицит на експертно познание. Налице е парадоксална ситуация на колективно вземани решения от общинарите - в ущърб на общинските интереси; пренебрежение към контрола върху дейността на концесионерите - в ущърб на общинските интереси; (...) продължително толериране на количество и качество на услугите в ущърб на общинските интереси. (…)Налице са и редица косвени данни за наличието на договорки, споразумения и съгласия извън параметрите на официално документираното в договори, протоколи и отчети. Тези данни сочат наличие на корупционни практики до степен, в която не са известни само конкретните действащи лица и конкретните размери на корупционната облага."

Приложимостта на модела като универсален обяснителен механизъм за икономическата политика на града е тема на серия медийни публикации с различна степен на достоверност и пристрастност. Тук си заслужава да посочим само някои характеристики, които могат да ни помогнат да отговорим на въпроса, задаван от много столичани: как така изведнъж "моделът Софиянски" се превърна в обяснение за всички проблеми - след толкова години безпроблемно и дори "отлично" управление?

Ще започнем с това, че

"моделът Софиянски" е напълно съобразен с представите за публичност.

Не с публичността, а с представите за публичност - разликата е съществена. Самият кмет много държеше на публичност, напълно съзнавайки, че тя е задължителен елемент от образа на модерното управление, на модерния кмет и модерния политически лидер. Така че публичност имаше. Тя се характеризираше с два елемента, които заслужава да бъдат разбрани от онези, които се питат как е възможно серията скандали да излизат "чак сега". Тук е и обяснението защо скандалите се разразиха "изведнъж" в толкова големи мащаби.

Първият елемент е свързан с факта, че в продължение на години Софиянски на практика съвместяваше кметския пост с поста на единствен говорител на общината. В продължение на години всички основни икономически действия на общината бяха оповестявани и обяснявани лично от Софиянски. Малцина си спомнят по подобни въпроси да е говорил публично някой от заместник-кметовете, председател на общинска комисия, отделни общински съветници. Не да критикува, а дори просто да обяснява. Дори лица с доказано познание и несъмнена компетентност като Асен Дюлгеров. Самите общинари не говореха изобщо, камо ли да критикуват (за причините можем да лансираме много хипотези). Всичко това позволяваше на кмета да извършва собствен PR, да следва собствена рекламна стратегия - PR не просто в своя полза, а като единствен компетентен.

Тежко следствие на тази дългогодишна практика е, че обществеността в града е подготвена лесно да подменя фактите с вяра. За интерпретация на фактите е нужна минимално експертно познание, за вярата - не. На въпроса чия е собствеността върху Халите обществеността е "готова да отговаря" с отговора на друг въпрос: имате ли доверие на Софиянски. (И отговаря "Искаме си кмета".)

Въпросите обаче са различни. Вярно е, че първият е по-сложен. Самият юридически казус е сложен. Но ако жителите на столицата се абстрахират от вярата и приложат само логиката, те ще могат да си задават въпроси сами - дори да имат елементарни познания по смесени дружества. Например: ако голямата заслуга на Софиянски е, че е запазил 100% общинска собственост върху халите при съществуващо смесено дружество (както твърди самият той), как така същият Софиянски през 2003 г. е предложил на общинския съвет да се продаде общинският дял от 25% в смесеното дружество?

Вторият елемент е свързан с това, че

"отчетът" за свършеното по времето на Софиянски винаги е бил отчет за направеното без отчет за реалната стойност.

(Числа - да, но оценка за икономическа целесъобразност на числата - не.) Второто наистина би могло да изглежда маловажно - особено на фона на първото. Например, в случая с Халите софиянци наистина получиха работещ обект в центъра на столицата. (Това е и главният аргумент в защита на сделката пред обществеността - пред онези, които не знаят какво е апорт например.)

Никой не оспорва този аргумент - работещ обект има; хубаво е, че го има. Детайлът тук е, че с удовлетворение от свършената работа е напълно възможно да се отчете обект на стойност 30 млн лева, без никой да пита дали той не струва 10 милиона лева... Отчита се ремонт на улица, извършен за 300 хиляди лева например. Никой не пита дали всъщност ремонтът не струва 100 хиляди... В случая с концесиите за чистотата: почистването на София струва 70 милиона лева (толкова е решено да струва, толкова "трябва да струва"). Никой не пита дали почистването не струва например 40 милиона лева... В смесено дружество се апортира общински имот с оценка 10 хиляди лева. Никой не пита дали реалната цена не е 80 хиляди… И т. н.

Ако прочетем внимателно посоченото по-горе, можем да разберем по-добре "защо чак сега" стават ясни скандални особености на икономическото управление на столицата. В двата посочени по-горе елемента (като дадености) настъпиха съществени и много бързи промени. Управленските и политическите качества на Софиянски са същите - дори по-добри в сравнение с предишни години. Но от края на 2003 г. представата за публичност започна бързо да се променя. Кметът вече не е единствен говорител - в СОС се появиха твърде много групи, чиито интереси вече не можеха да се съгласуват успешно и безпроблемно. В "говоренето" се включват лица, които и знаят достатъчно, и могат да говорят, и не искат да отстъпят говоренето само на кмета. "Отчетната" PR-стратегия на Софиянски за кметската кампания предвиждаше по подразбиране, че никой друг няма право да говори по въпроса. (По точно - може да говори, но не би трябвало да бъде слушан, след като кметът твърди обратното). Тази стратегия бе толкова успешна, че всеки, оспорил твърдения на кмета, би трябвало по презумпция да бъде поне привърженик на БСП. Това вече е напълно променено - по въпроса говорят много други, а точно общинарите от БСП са сред най-мълчаливите (защо става така е също въпрос с няколко хипотези за отговор).

Освен това, започнаха да идват въпросите, които изброихме по-горе като незадавани от никого. Въпроси кое колко струва и дали това са реалните цени започнаха да задават неправителствени организации, медиите, общински съветници, прокуратурата.

Така основите на описания модел започнаха бързо да се разпадат, а с това и изгражданото отгоре, върху основите. Това, че собственият PR на кмета поддаде като стратегия, не е белег за "превръщане на правораздавателните институции в политическо оръдие за разправа с обединителя на дясното пространство". То е симптом по-скоро на обратното - че тези институции се опитват да си свършат работата.

Това, че общинските съветници се изпокараха и СОС е вече постоянен извор на скандали вместо тихо и мирно гласуващо тяло - това също е логично следствие. Балансът в споделянето на ресурси и влияние се е провалил. И може би, както посочи един общински съветник, "за първи път в мандата на кмета, той е длъжен да се съобразява с желанието на общинските съветници да контролират повече."

"Моделът Софиянски" може и да се запази в някои свои детайли, някои подробности и документи може никога да не видят бял свят, подобен модел може дори да бъде възпроизведен другаде в по-скромни мащаби. Но вече не може да бъде скрит - а "скритостта" е негова основна характеристика.

Общинските фирми

От икономическа гледна точка (и от гледна точка на общинския бюджет) е налице странен и не особено лесен за описване феномен. Налице е група "богати" общински фирми - с активи за милиони левове - на фона на общо взето бедна община (която години наред не може да осигури пари за нормално почистване на града). Сама по себе си тази диспропорция е тревожна, но има нещо още по-тревожно. Числата сочат, че за 2003 г. например направените разходи от общината за тези фирми са 8.2 млн. лв., докато получените дивиденти от фирмите са едва 3.5 млн лв. На практика това означава, че "бедната" столична община издържа, финансира "богатите" фирми. Конструкцията изглежда нелепа, тъй като от гледна точка на икономическата логика създаването на общински фирми би трябвало да бъде подчинено на принципа тези фирми да генерират печалба за общинския бюджет, а не обратното.

Ще добавим, че според цитирания в медиите одитен доклад на на общинската фирма "Софийски имоти" - одит, извършен от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол - общинският бюджет е загубил "поне 33 млн лв" от участието на фирмата в смесени дружества. "За сравнение, това са около 10 % от годишния бюджет на столицата, който за тази година е 386 млн лв." Големите числа трудно се подреждат в ежедневни представи, затова си струва да уточним - ако само една общинска фирма е в състояние да нанесе подобни загуби на общинския бюджет, може би няма смисъл да протестираме, че разходите по чистотата в София са оценени на 70 млн. лева годишно. Може би трябва да сме доволни, че разходите за чистотата са оценени само на 70 милиона лева - а не, примерно, на 100 или 120 милиона лева. Какъв смисъл има изобщо да се опитваме да анализираме общинския бюджет? Какво значение има разпределението: 8 млн лева за поддържане на пътната настилка и 2.8 млн лева за озеленяване? Дали 8 млн. лв. за общинската охранителна фирма "Егида" са много или малко? Може и да са малко - само 8 млн лева...

Логиката на мениджмънта ще потърси причината за формулирания малко по-горе парадокс първо в управлението на общинските фирми. Точно управлението им обаче е отделен проблем. Не може да се твърди, че в него има нещо незаконно. Но на обществеността не е ясно как се управляват тези фирми, как се определят членовете на управителните органи на тези фирми, според какви изисквания и качества. Ако има такива процедури, те не са публично известни, а видимите "правила" изглеждат неясни и объркани за средностатистическия софиянец. (Пък и не само за него.)

Смесените дружества с общинско участие.

При някои от тях става въпрос за много големи финансови параметри (напр. дружество "София сити къмпани" с 54 декара площ в Южен парк). Не това обаче прави тематиката скандална. Многобройните известни оценки и анализи за дружества като "София сити къмпани", "Централна автогара АД" и др. сочат висок риск от скрита приватизация.

Тревогата на софиянци е свързана не толкова с общинското участие (целесъобразността му е трудна за оценка), а с подозренията, че механизмът води до смяна на собствеността. Тук има достатъчно основания да се говори за модел, а одитният доклад на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК) само потвърди подозрителната повторяемост на практики.

Всъщност, рисковете засягат както целесъобразността, така и перспективата от скрита приватизация. Точно тези рискове са в основата на всички критични оценки за модела: смесени търговски дружества с частно участие за изграждане на обекти, в които общината апортира терени. Моделът изглежда оправдан за "бедна" община: в края на краищата, с апортирането на терени общината не участва със свободен финансов ресурс (апортната вноска е нефинансова вноска в дадено дружество). Ясно е, че за повечето от тези обекти общината няма възможност да осигури самостоятелно финансиране. Подобна схема лесно може да се защити като "целесъобразна" - и дори като единствено възможен начин за развитие на общината. А общински имоти има много...

Проблемите започват от тук нататък - напр. практиката общината да продава акциите си на другите акционери след изграждането на обектите. (И няма вече общински имот.) Подозрителна също е практиката: не повече от трима учредители или съдружници за изграждане на обекти, като разширяването на състава не е свободно, а само при консенсус на всички участници. Правилата, критериите и процедурите за избор на този тесен кръг лица не се ясни (общината все пак е апортирала терени и би трябвало да има някаква яснота по въпроса как са избирани точно тези частни партньори на общината). Освен това, участието не може да бъде прехвърляно на трети лица, т. е. оформя се затворен кръг лица, които общината не може да контролира. Ще повторим: тези лица не са избирани с търг или конкурс, софиянци не знаят как точно "са се харесали" партньорите (един от които е общината).

Описаното е достатъчно, за да подхрани подозрения. А ако общината продаде акциите си на другите акционери след изграждането на обектите, това си е фактическа приватизация - само че без търг, без конкурс, без публичност. И в случая става дума за атрактивна общинска собственост.

Справедливостта изисква да се уточни, че в описания дотук модел не става дума за закононарушение. Също така, при ограниченията на финансово-икономическа обстановка в страната през изминалите години, би било разбираемо, ако общинските власти, кметът, прибягват до нестандартни и дори рискови решения. Жителите на столицата вероятно биха разбрали дори обяснението, че приоритет е крайният резултат, а пътищата към него са… само пътища.

Всичко това обаче не отменя и не би трябвало да бъде единственият отговор на подозренията.

Първо, защото става дума за защита на общинския интерес - интереса на софиянци. В нормални условия софиянци би трябвало да са сигурни, че онова, което се прави с общинската собственост (когато тя се апортира или дори продава) е в защита на общинския интерес. Условията обаче не са нормални (както сочи например одитът на АДВФК в "Софийски имоти"). Може би е спазен интересът на общинарите, на кмета, спазен е със сигурност и нечий частен интерес; но поне от достъпните медийни разкрития става ясно, че с интереса на софиянци нещата не стоят точно така.

Второ, защото моделът е вече достатъчно "практикуван", за да бъде разпознат като обществено опасен: той се разпространява и върху държавната собственост. През май групата Новото време поиска анкетна комисия за проверка на управлението на държавната собственост (в Министерството на културата и в Министерството на младежта и спорта) точно по тези причини. Според зам.-председателя на ПГ "Новото време" Румяна Георгиева, "Това, което се наблюдава в двете министерства, е началото, това е практика и в останалите министерства. (...). Новата форма на разграбване на държавната собственост е чрез апортиране на държавно имущество в нови дружества."

Отклонението към държавната собственост не е извън контекста. То показва, че става въпрос за модел, широко разпознаваем като потенциален източник на злоупотреби с имущество, за "разграбване" на собственост.

Трето, този тип сделки основателно може да бъде приравнена към скрита продажба. Без търг, без конкурс, без необходимата публичност. Както вече бе посочено по-горе, практиката би могла да бъде защитена с целесъобразност. Точно от гледна точка на целесъобразност обаче не можем да пренебрегнем страничните ефекти. Масовата практика на апортиране в смесени дружества всъщност е антипазарна - дотолкова, доколкото ефективно блокира конкурентния пазар на имоти в столицата. Ако за закупуването на един терен се конкурират с наддаване трима големи инвеститори, печалбата може би била по-голяма, отколкото при апортиране на същия терен в смесено дружество с участие на общината - дялове, които по-късно тя ще продаде. Нямаме възможност да сравняваме в стойностно изражение двата механизма. А и при едно обсъждане софиянци може би биха се произнесли срещу продажбата на даден терен на частна фирма. Но при съществуващия модел собствеността се сменя без изобщо никой да пита софиянци. И със сигурност можем да твърдим, че продажбата с наддаване е пазарен, открит, конкурентен механизъм, а апортът с последваща продажба на общинското участие е непазарен, скрит и с елементи на договаряне в тесен кръг. Без всякакво съмнение, вторият създава по-благоприятна среда за корупционни практики. Достатъчно е да посочим, че ревизионният акт на АДВФК регистрира във всички смесени дружества на "Софийски имоти" едни и същи нарушения.

Най-малкото, което може да се каже за смесените дружества като тип сделки с общинска собственост, е, че те са далеч извън контрола на обществото. То, обществото, няма представа дори за основните параметри на сделката, да не говорим за това, че трябва да си състави информирано мнение. В случая с Халите например не може да се разбере дори чия е собствеността. Да припомним: на 19 май 2004 г. заместник-кметът на София Иван Гечев и бившият секретар на Столичната община Асен Дюлгеров бяха разпитвани по делото срещу кмета Софиянски за Халите. (Двамата са били в екипа на кмета, когато е сключена сделката с израелската фирма "Ащром"). Пред журналистите Гечев "не пожела да отговори чия собственост са според него Халите и посъветва отговор на този въпрос да се търси от юристите. [Точно същият подход избра и Софиянски - така обществото е принудено да приеме, че само юристи могат да отговорят чия собственост са халите.] По думите на Дюлгеров пък, той е потвърдил "най-общо" пред следователите, че Халите са 100 процента собственост на общината.29 Е, след като това са отговорите на двама души от екипа на кмета, когато е сключвана сделката с "Ащром", какво остава за хората, които не са били в този екип и тяхното "информирано мнение"?

Но това наистина е най-малкото, което може да се каже. Ревизионният акт на АДВФК казва много други неща. (Например повтарящият се извод, че "Софийски имоти" не е реализирала приходи от дивиденти или други стопански изгоди от съучастието си...) Има и неща, за които трябва да се досещаме сами. Например - като как точно се прави смесено дружество (кой иска, кой предлага, кой решава)? Ако се вярва на медийните публикации за ревизията, партньорите могат да се харесат и по следния начин:

Наемател на имот се обръща към изпълнителния директор на "Софийски имоти" (Георги Илиев към Тошко Добрев). В писмо наемателят обяснява, че е направил значителни подобрения по имота, и смята да направи допълнителни инвестиции. "След което босът на ВИС-2 се обръща директно към Тошко Добрев за съвет: "Бих искал да Ви помоля за Вашето компетентно становище по въпроса, а именно как да постъпим и какъв ход да предприемем, така че да имаме законното право да действаме като реални собственици на имота? Има ли възможност за закупуването му или има друг вариант за реализиране на благородното ни намерение".

"Възможност за закупуване" явно няма. Но "друг вариант" има - този вариант включва и летния театър в Борисовата градина. "Дъщерната фирма на групировката "Енджел" ООД е получила летния театър заедно с лятната къпалня "Мария Луиза". Те са били прехвърлени в капитала на новосъздаденото смесено дружество "Парк Мария Луиза" АД, в което "Софийски имоти" участва с 41.96%."

Управлението на общинската собственост: Разделяне на политическото, икономическото и криминалното

Точно в разпореждането с общинско имущество се пресичат А) политическото, Б) икономическото и В) криминалното, които се опитваме да "разделим" за целите на анализа.

А) В разпореждането с общинското имущество има мащабни икономически интереси (много пари). Б) Разпореждането с общинското имущество следователно привлича политическото начало (контрол върху икономическите интереси и използването на тези интереси).
В) Разпореждането с общинското имущество носи криминалните елементи, които медиите вече масирано изваждат като разкрития (най-прозаичният от тях е апортиране на имот по занижени цени...).

Такова описание поставя нещата на местата им - ако ни интересува реалността, а не видимото. Така изведнъж рухва цяла серия митове за икономическото състояние на града и стопанското управление на общината. Митове, в които много софиянци искрено вярват.

А). В разпореждането с общинското имущество става дума за мащабни икономически интереси, а не за това дали общината е "бедна" и може да си позволи нещо. "Бедната" община, която години наред не смогва да намери достатъчно средства за почистване, е собственик на огромни по стойност парцели, чиято стойност тепърва ще нараства. Бедната община е източвана с милиони левове в продължение на години; бедната община великодушно прощава липсата на дивиденти от смесените дружества; в своята бедност тя щедро отстъпва имущество на многократно занижени цени (справка: резултатите от вътрешния одит на "Софийски имоти"). "Бедната" община е източник на непрекъснато забогатяване, и който се е сетил за това навреме - сетил се е.

Б) В разпореждането с общинското имущество става дума за контрол върху големи икономически интереси, за големи печалби и големи финансови средства - а не за това кой каква партия оглавява и кой какво политическо пространство иска да обедини. (Точно затова повече от половин година новите общинари не успяха да се разберат за новия борд на "Софийски имоти".) Обединяването на дясното пространство е следствие, вторичен елемент. Първопричината е другаде - затова и толкова много медии интуитивно или съзнателно се насочват към икономическото начало. Не случайно в много текстове политическите партии не изглеждат като организирано представителство на групи хора, а по-скоро като стопани на имущество, като владетели на "бизнес-империи". И вместо противопоставяне на идеологии читателите получават нещо като бойно комюнике за "разразилата се битка на икономически интереси в столичната община. Там демократите на Александър Праматарски (...) са в коалиция с Гергьовден и защитават наследената бизнес - империя на Антоан Николов срещу тази на Стефан Софиянски."

В) В разпореждането с общинското имущество са заложени мащабни възможности за неправомерно облагодетелстване, корупция, злоупотреби, закононарушения, скрита приватизация, източване на общински ресурси. Затова тук не става дума за това с кого "играе" съдебната система и дали прокуратурата е нечие оръдие. Такива елементи може и да съществуват, но основното вече се е случило преди да се намеси съдът. За да се намесят проверяващи, прокуратура, следствие, съд, нещо друго вече се е случило. Нещо, което трябва да бъде проверявано. Дори ако лоши хора са инициирали вътрешния одит на "Софийски имоти", одиторското мнение засяга вече станали неща.

Накратко, преди да хвърлим поглед към картината на разпореждането с общинска собственост, трябва временно да се абстрахираме от това кой какво твърди, че е притежавал, продавал, апортирал, не могъл, не знаел, не помнел, не гласувал, не разбрал и пр. Трябва първо да разберем, да сме съвсем наясно, че кметът и СОС са онова единно цяло, което в разпореждането с общинската собственост комбинира зодиакалните девизи: "Аз притежавам", "Аз знам", "Аз мога", "Аз действам", "Аз раздавам", "Аз знам как"...

Сега картината - каквато я виждаме към края на май 2004 г. на фона на съществуващата информация - изглежда достатъчно зле. В няколко направления.

1. Ситуацията променя изобщо представите ни за правилно, прозрачно, честно, позволено. Да вземем например схемите за продажба на общинска собственост - чрез преговори с потенциален купувач, чрез конкурс и чрез търг. Масовите представи разпознаваха продажбата чрез преговори с потенциален купувач като непрозрачна. Продажбата чрез конкурс - като прозрачна. Оказва се, че вече и продажбата чрез конкурс е дискредитирана. (Метод, определен от някои като "абсолютно непрозрачен" в случая с продажба на общински имоти). Масовите представи за "честно" и "добро" управление на една общинска фирма предполагат качества на ръководството на общинската фирма. Всъщност, "честно" и "добро" управление явно означава в ръководството на фирмата да бъдат представени всички общински политически групи. (Очевидно тогава - и само тогава! - управлението на общинската фирма ще е честно и добро.) Представите ни са разрушавани и от мащабите, от самите размери на скандалното. Затова за медиите фактът, че даден имот се влага при поне двойно занижени цени е "Забавната част", а фактът, че имотът е продаден хем евтино, хем противозаконно - е "любопитен" факт.

Започваме с психологическите измерения на проблема, тъй като в случая става въпрос за привикване към норми, които нямат нищо общо с обичайните представи за правилно и неправилно, за редно и нередно. Медиите нямат вина за това, първопричината са фактите, съществуващите практики. Нищо вече не е скандално. Нищо не е учудващо. Няма с какво да ни изненадат. Мащабите са други.

Някакъв имот (подземен склад в сутеренния етаж на блок 7 на бул. "България") бил продаден от "Софийски имоти" на цена два пъти по-ниска от данъчната оценка? Господи, та нали самият кмет е обвинен, че е занижил цената на халите 400 пъти?

Само от четири свои апорта "Софийски имоти" била ощетила данъкоплатците с повече от 25 милиона лева? (Според ревизионния акт на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.) Ами че според бившия изпълнителен директор на "Софийски имоти" Тошко Добрев: ""Софийски имоти" е една от най-чистите ризи в общинския гардероб"!? Как ли тогава изглеждат останалите ризи?

Скандално било, че общински съветник станал собственик на половин хотел? Какъв скандал? Какво му е нередното?

2. На второ място, липсата на възможност за проследяване на съдбата на общинското имущество създава благоприятна среда за всевъзможни операции (вкл. юридически) - "мътна вода", в която евентуалните разкрития ще станат ясни постфактум, а след години някой ще играе ролята на добросъвестен приобретател. Времето минава, разкритието се забравя… Някой изобщо спомня ли си времето, когато "Софийски имоти" е била създадена: за да гарантира заеми на общината; с изричната уговорка, че имоти няма да се продават (една впоследствие отпаднала забрана)? Какво като има съмнения сега? Какво като имоти са продавани между двата тура на кметските избори? Какво като общинската фирма продала на партньора си в смесеното дружество акциите си, а от партньора "дивидент не бил получаван, тъй като печалба се очаквала в по-дългосрочен план"? Не е луд този, който яде зелника... Сега му е времето!

3. Нещо още по-опасно, тази среда не позволява съществуването на информирано обществено мнение. Не коректив, а изобщо информирано обществено мнение. Само в тази среда човек може да се чуди дали "Софийски имоти" е скандален инструмент за източване на средства (както твърдят някои медии), или пък "мощна, стабилна и най-добрата по финансови показатели общинска фирма, която в момента умишлено се разбива."

Тази среда напълно размива представите за отговорност, за вина. Никой не е виновен, в най-добрия случай виновни са "другите", "предишните", "онези". Доклад от ревизия на "Софийски имоти", извършен от АДВФК, обявява многомилионни загуби, а, от друга страна, "съветът на директорите и ръководството на "Софийски имоти" не е предприемало нито едно действие от важно значение и от разпоредителен характер без санкцията, без знанието, без одобрението на съответния орган - общинския съвет, респективно акт на кметската администрация". Политическата отговорност е на ОДС - като мнозинство в предишния СОС... Общински съветник от БСП е бил шеф на борда на фирмата, но всъщност само като някакъв "опит на БСП като опозиция да бъде коректив в общинските дела". И след като БСП е била дълги години коректив в общинските дела (с шеф на борда на фирмата все пак!), председателят на групата съветници от БСП в общината Божидар Димитров изведнъж обявява пред Дарик радио, че "Софиянски трябваше отдавна да бъде (...) може би и в затвора".

Има скрита приватизация, нарушени общински интереси, източване на средства - виновни няма, всичко е в рамките на закона, юридически перфектно, с одобрение на "съответния орган". Десетки общински съветници от различни цветове, гласували решенията на "съответния орган", сега се опитват да се представят ту като коректив, ту като жертви на манипулация, ту като неинформирани, нечули и невидели.

4. Четвърто, съвсем очевидно, в разпореждането с общинската собственост има много малко правила. Съществуващите правила - доколкото ги има - нямат особено значение. Есеистичната фраза "правилата нямат значение" този път може да бъде потвърдена с факти. Например, както е известно, през декември 2003 г. общинарите наложиха мораториум върху сделките с недвижима собственост. Мораториумът бе вдигнат през февруари 2004 г. Това са правилата. Какво значение имат тези правила става ясно от факта, че по време на същия този мораториум, от "Софийски имоти" са били продадени няколко имота - за да бъдем по-точни, двадесет и шест (вписани в регистъра) сделки за близо 60 имота. Е, за това трябва да е отговорно ръководството на фирмата… А кметът Софиянски - нали сам той не е изпълнил изрична заповед от 2001 г., с която директорът на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол му е указал да направи преоценка на размера на участието на общината в дружеството за Халите по пазарна стойност? Но да оставим тези дребни неща. За какви правила говорим, след като фирма "Софийски имоти" продължава да налива имоти в смесено дружество ("Дигеста СИП") след като е прекратила своето участие в дружеството? Да, юристите се смеят - но данъкоплатците би трябвало да плачат.

5. Описаната ситуация като цяло - съвсем естествено и логично - действа дълбоко развращаващо на добросъвестни лица. На сесия на общинския съвет общинският съветник от БСП Антон Кутев обявява, че фирма "Билла" е купила терен, собственост на "Софийски имоти" срещу стойността на три преносими компютъра. Дори фактите да са преувеличени, изводът е безусловно верен: "Такова поведение те ["Билла"] не биха си позволили в Австрия...7. Да, най-вероятно не биха си позволили. Ами "Ащром" - биха ли си позволили другаде да вземат 75% от смесеното дружество "Централни хали" АД не срещу инвестиции, а срещу… заем, отпуснат от самата "Ащром груп" АД на "Централни хали" АД? При това при лихва в размер на годишния либор плюс 5% за всеки месец от срока на договора? Едва ли.

Не би било коректно да коментираме с подобна стилистика факти и практики, ако не можем да формулираме предложения...:

- Създаването на регистър за общинската собственост изглежда най-доброто и радикално средство за блокиране на игрите, експериментите и злоупотребите с общинската собственост. Поне обществото ще има възможност да проследи кой, кога и какво е "придобил" - независимо от това кой си спомня и кой не.

- Промените на общинските процедури са задължителни, ако общинарите искат наистина да могат да контролират процесите - ако например всяко разпоредително действие подлежи на одобрение от СОС, поне видимите параметри ще могат да бъдат обсъждани, коментирани и коригирани.

- За най-тежките случаи единственият изход изглежда хирургическата намеса. За "Софийски имоти" вече изглежда късно да се сменя ръководството или да бъде преструктурирана. Фирмата трябва да бъде ревизирана и ликвидирана.

- Необходими са промени в общинската Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, за да се регламентират критериите и процедурите, по които се извършват сделките по замяна на общинска собственост.)

- Столичният общински съвет (след седем години отлагане) трябва да изпълни законовите разпоредби и да приеме наредба за условията и реда, при които Столична община упражнява правата си на собственик върху общинската част от капитала на търговските дружества.

- Би могъл да помогне и специален закон за столичния град.

- Докато влязат в сила нови правила, старите съществуващи правила трябва да се спазват и върху спазването им да се осъществява контрол.

*Публикуваме част от доклада на експертната група към фондация "Аксес", от юни 2004 г.

 

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2004/07/10/227001_modelut_sofiianski/