Мартин Заимов нанесе щети за милиони,

да не се допуска до приватизацията на печатницата на Централната банка. При новото българо-френско дружество производствените разходи за всеки отпечатан лев ще скочат поне с една трета

Орешарски се държи като лунатик и не се интересува какво се продава в държавата, предупреждава финансистът

 

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Парамов, гръмна скандалът, че печатницата на БНБ  ще стане част от ново смесено дружество с един от най-големите производители на банкноти в света „Франсоа Шарл Обертюр Груп”, Франция (ФШОГ). Обществото винаги е чувствително към такива сделки, защото съзира далавера. вие познавате системата на БНБ, за какво става дума?

- Става дума за някакви пари, които трябва да се вземат от едни хитреци. Това е фундаменталният проблем - кои са тези тарикати, скоро трябва да разберем. Вероятно цялата комбинация по вземането на решението от Управителният съвет на БНБ е далеч по-сложна, отколкото се представя. Но членовете на УС трябва сериозно да пресмятат цифрите и числата на изгодата за Централната банка за България и добре да гледат договора, за да е гарантирано и защитено българското участие при промени в бъдеще.

- Преди дни финансистите Емил Хърсев и Мартин Заимов доказаха на теория, че бъдещото съдружие на печатницата на БНБ с французите  е изгодно и даже наложително, приемате ли аргументите им?

- Аз съм съгласен с изразеното мнение от г-н Хърсев, че трябва да се търси по-комплексно натоварване на машините, да се налага оптимален режим на използване на оборудването и работа, примерно, на три смени, с повече поръчки и съучастие на международните пазари в производството на банкноти и ценни книги. Запознат съм в детайли с възможностите на тази печатница, тъй като се въвеждаше в експлоатация по мое време, както и с идеите ние да задоволим някои източни пазари, като поемем поръчките им. Но  силно ме смущават изразените становища на г-н Заимов. Директно предупреждавам управителя на БНБ Иван Искров да не допуска Заимов да се занимава с нищо, касаещо БНБ. Заимов е обременен да прави само пакости на България. За голямо съжаление, както дядо му е нанесъл доста вреди на България заради своето необичайно забогатяване, така и младият Заимов – Мартин Голдсмит, също направи огромни бели и нанесе сериозни загуби на БНБ.

Обременеността при тези хора бих казал е наследствена. Бях чел някъде, че дядото на Заимов, когато се връща от Диарбекир забогатява изведнъж страшно много и купува 6 къщи в София. Когато става собственик и на седмата в „Юнион клуб”, го среща Патриарха Вазов и го пита: „Вярно ли е, че си си купил седмата къща, бе Заимов?” А дядото на днешния финансист започнал някак си ухилен да насмигва и да се присламчва. Дядо Вазов го срязал: „Ей, това не е хазната на Ботьова (с подтекст, че някой е взел парите на войводата след разстрела му), това е новата хазна на княза и България”. Иван Искров трябва да познава и историята, и добре да разбере, и да каже на Мартин Голдсмит това, което Гаврийски не можа да стори – че БНБ е хазна на Република България и Мартин Заимов няма място до нея. Може да се разкарва с тротинетката си из София, но никога да не допира до държавата. Никога, защото е много скъп и нанася огромни вреди – дали заради незнание, дали заради умисъл, никой не може да каже. За него трябва да важи единствено условието – далеч от БНБ. Гърците го взеха на работа преди време, след няколко настоявания от Лондон, но когато ги вкара вътре с много пари, само за два часа го изведоха от „Пощенска банка”.

- Вероятно преекспонирате вредите от Мартин Заимов заради лични мотиви, доколко може да бъде опасна ролята му в сделката с печатницата на БНБ?

- Нямам лични мотиви, нито съм обременен от служебните си контакти с този човек. Заимов няма място в сделките на БНБ, стига му споменът по  Александър Божков, Иван Костов и поразиите, които нанесе на БНБ.

- Заимов беше шеф на Валутния борд, с името му се свързваше финансовата стабилност на страната, какви негови прегрешения са останали скрити за обществото?

- Не е никак трудно да бъдат посочени редица фалове. Три дни през 1997 г. водехме преговори в Лондон, с така наречения „златен” Ричард Томсън – шеф на най-голямата сертификационна златна леярна „Енгелхард”. И изведнъж, след едно завръщане от Лондон, още на другия ден Заимов, като шеф на Валутния борд, в 18,20 ч. след работно време продаде на „Енгелхард” 2,700 млн. тройунции сребро по $3,76. Когато на другия ден мистър Томсън ми се обади, аз разбрах, че сме загубили много, защото трябваше да заменим това сребро за платина. Идваше ми просто да му счупя главата на Заимов. Попитах го защо го е направил това, а той беше абсолютно неадекватен, държеше се като лунатик, правеше се на глупак и това беше шефът на българския Валутен борд. По-ужасното обаче се случи след 40 дни, когато цената на среброто достигна изведнъж до $7,05 за тройунция.

Ще ви дам и друг пример – след като се разделихме служебно със Светослав Гаврийски заради лудориите на Заимов, които той не успя да спре до края на престоя му в БНБ, но поне го накара предсрочно да напусне поста си, защото беше вече разбрал много истини. Заимов направи една уникална пакост, за която Сметната палата трябва да издаде специален публичен доклад, за да остане като назидание, а бъдещите управляващи да го имат този случай за урок. По време на златната ревизия на Централната банка отделихме монета по монета различни грамажи и емисии, събирани в трезора от 1881 г. Монетите бяха с общо тегло около 1 530 кг. злато. Но те бяха изключително ценни, не просто заради благородния метал, а защото някои бяха  уникални - с нумизматична и колекционерска стойност. Били са пазени повече от 100 години. Някои единични бройки от тези златни монети бяха от цени за една тройунция, примерно, 5-6 хил. долара. Тази им стойност беше гарантирана на световните нумизматични пазари. Но подуправителят на БНБ и шеф на Валутния борд Мартин Заимов е разпоредил тогава на Главна каса да се подготви това злато и да се реализира по абсолютно тегло, а не по колекционерска стойност. Представяте ли си – събра тон и половина уникални и редки монети, които имат и историческа стойност, и ги продаде като пресни картофи от 280 долара за тройунция, с едно завишение от 15-20%. Това може да го извърши само човек с голяма умисъл за печалба, зависим или болен по природа, и с огромна вреда към неговата реална психоустойчивост. Този човек беше избора на политиците за шеф на Валутния борд, вместо на този пост да бъде назначен Румен Добрински, когато одобряваха и искаха и от МВФ. Но Командирът Иван Йорданов Костов докара неграмотника Заимов за експерименти в БНБ.

- Да се върнем към подготвяната приватизация на печатницата на БНБ, Румен Петков твърди, че тя е важен елемент от националната сигурност, какви са задкулисните мотиви за продажбата й?

- Тази печатница започна да бърка в очите на няколко човека в България, които години наред печелят от този бизнес от отпечатване на агитационни материали, бюлетини и т.н. Особено, когато гласно беше съобщено, че от сега нататък никой няма да взима поръчки за изборните книжа, а те ще се печатат само в БНБ. БСП подготвиха и сътвориха предизборно скандала с бюлетините в Костенец, но си направиха уникално харакири с това. Трябва да е ясно, че в парламента в средите на БСП има и печатари със силно и влиятелно лоби. Там има всякакви прекрасни капиталисти, които разбират от избори. Тези хора имаха до сега интерес от провеждането на всякакъв вид избори, защото се облагодетелстваха от поръчките. Но при сегашното състояние  вече нямат интерес печатницата на БНБ да остане да функционира, защото за новите бюлетини и изборни книжа ще има търг и той ще бъде спечелен при всички положения с дъмпинг. Затова Румен Петков така остро реагира – той осъзнава свързаните звена на българската олигархия с БСП, а в последствие и с изборните резултати. Осигурявайки международно участие на печатницата на БНБ, тя се превръща в равнопоставен икономически субект, който повече няма да има предимство да печата изборни книжа и бюлетини. А този ангажимент, предопределен по ново му за в бъдеще и даваше предимство пред другите печатници в България. Важен е и още един момент – крайната цена на продукцията, тоест, на банкнотите и ценните книги, които ще излизат от там като продукт. От 1991 до 1997 г. България печаташе своите пари в Германия. През този период от време банкнотите идваха от печатницата на „Гизике & Девриенд”, от Мюнхен и Лайпциг  с 42 самолета в България. Аз не мога да разкрия при какви цени работехме за 1 брой банкнота, но когато в България започна производството им на наши машини в сегашната печатница на БНБ, падна до една трета от цената на немското производство. И още нещо – съсредоточването на печатането на бандероли на Финансовото министерство реализира също огромни финансови ефекти от елиминиране на бандеролните кражби и вторичните фалшификации. Сега при новото българо-френско сътрудничество и новата фирма, която ще се създаде за печатницата на БНБ, цените на банкнотите и ценните книжа ще влезнат в европейските ценови норми и там никой не може да ме убеди, че България ще спечели.  Просто отпечатването на всеки един роден лев ще струва по-скъпо. Интересно ще бъде, ако се сравни, чисто хипотетично, миналогодишният баланс на печатницата и тазгодишния до сега с първата година на новото дружество, кой би приел разликите в рентабилността като отговорност за загубата. А тя, загубата, е гарантирана, който и каквото да ми говори.

- Защо този проблем не се осъзнава като важен за държавата, какви подводни камъни се крият от него за правителството на Орешарски?

-  Публично и на висок глас поздравявам Румен Петков за достойното му поведение, алармирайки за тази сделка. Подходи държавнически и разбра най-накрая за смисъла на Станишевата метаморфоза - за онази огромна заблуда и лъжа с правителството на Орешарски. Не знам дали ще бъда точен, но нашият министър-председател не се държи като първи държавник, а като сомнамбул. Вижте неговата явна неадекватност и това си го обяснявам с липсата сега на пеленгация директно зад всяко решение над личността му. Орешарски е прекрасен като подчинен, когато трябва да му се задават задачи, но е вече вреден, когато трябва да форматира приоритети като първи ръководител на държавата. Макар че е отлично подготвен на теория, на практика много от решенията му във финансите са с голяма крайна загуба. Запишете 10 големи финансови операции и ще видите, че само по замяната на брейди облигациите от 300 млн. долара е успешна. Другите 9 операции по различни теми от пребиваването му във Финансовото министерство са с голяма загуба. Спомнете си за замените на земите – щети за над 10 млрд. лв. Със „Батко и братко” и измислените  130 млн., при условие, че той самият беше в борда на Пътната агенция. Спомнете си за загубите от спирането на парите по линия на ЕС – за над 730 млн. загуби. Спомнете си за измисления ход, че криза в България няма да има и грешния бюджет за 2009 г., който доведе до 5% дефицит и  успя като стратегия да обърка следващото управление с утопиите за излишъци.

На Орешарски днес изобщо не му е до БНБ и нейната печатница. Той не иска да се занимава и ще бяга от проблема с печатницата. Когато беше началник на Управлението „Съкровище и държавен дълг” и зам.-министър, се съгласяваше с всичко. Командирът Костов изврати самочувствието на младите технократи като него. Превърна ги в плямпала и нагаждачи без самочувствие. Затова Пламен Орешарски остана един мержелеещ, свит и покорен в изказа си. Такъв човек държава не може да управлява, още повече България. Ако преговарящите по тази сделка са се спазарили да отстъпят печатницата при 30% само финансово участие, значи те са си свалили гащите напълно. Поне да защитят 34%, за да имат правото да контролират последващо вдигане на капитала. Ясно е едно – българите ще гладуваме още много, заради нагли некадърници, облечени в държавна власт.

* Кольо Парамов е член на бюджетната комисия в 36-то НС и свързан пряко с банките в България. След предсрочното прекратяване на мандата на парламента е назначен за съветник на председателя на Първа частна банка, на мястото на бившия министър по електроника Иван Тенев. На стотния ден от правителството на Жан Виденв публикува остра статия на страниците на в. „Труд”, под заглавие: „Настоящето правителство е като неподготвен студент”, в която отразява неадекватните икономически стартови програми на кабинета. Статията става повод да бъде уволнен от банката. На 1 август 1995 г. е назначен за шеф на вътрешния контрол на БНБ, а от началото на октомври 1996 г.  става и главен ревизор на БНБ. Като главен ревизор в продължение на 17 месеца прави детайлна ревизия на златото на страната, установява стари движения и наличности. Установява за първи път от последните 50 г. разликите по старите доставки на банкнотите от СССР, както остатъците от злато и сребро, несертифицирано по време. През октомври 1997 г. запечатва ITT отдела и „Валутно управление” на БНБ за главна ревизия. Това става повод за незабавното му уволнение и закриване на длъжността.

15/08/13

http://www.faktor.bg/articles/11805-kolyo-paramov-hitretzite-gotvyat-prez-bnb-poredniya-obir-na-darzhavata.html