22 октомври 2017г.

Ден на заекващите. Ден на Папа Йоан Павел II за католиците Годишнини - Майн Рид, Зл. Бояджиев

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Максул

Иван Съ Петков

 

 

 

# “Максул”, това е селскостопански продукт за лично потребление; в речника на Найден Геров, думата означава – “произведение, рожба от земята”*; в изследванията на Иван Хаджийски този продукт е традиционно предназначен в битието на еснафа за лична консумация в натура**. Думата “максул” днес в разговорния език не е позната***, поне за живеещите в района на Монтана и Северозападната част на страната, обаче това, което тя означава и съдържа в себе си като социален феномен, го има в битието на нашенеца от векове. Смислово, в скрит вид, думата “максул” е съпоставка с пазара на селскостопанска продукция, “това което е само за консумация от човекът (семейството) произвел(о) продукта в натура” .

_______________________________
        * Найден Геров, РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, том 3, БП, С 1977, с. 45.

** Иван Хаджийски, БИТ И ДУШЕВНОСТ НА НАШИЯ НАРОД, Съчинения в два тома, том 2, БП, София 1974, с. 224.

*** Преди десетина години (1995) само една 90-годишна учителка знаеше значението и употребяваше тази рядка дума – това е Люба Савова, родена в Лом, живяла и работила в Монтана: “От твоя максул ли ми носиш?”

-------------------------------------------------------------------------------------

 

Градинките в квартала, в двора и някъде другаде

 

 

Тя – оскъдната земя, в края на ръждивите панелни блокове, някъде там до железопътната линия, избеляла от прах и смет, сгушена в пазвата на саморасли дървета и борове (залесени по време на съботниците), тук-там е почистена, окопана, наторена и превърната в зеленчукови градинки - по-скоро райски градинки в умален вид. Същите са оградени с тел, вършини, слънчогледи, рогозки, ламарини, дъски, парчета мрежа и врати с катинари, обвити в найлон – кой каквото е намерил. Градини, от които няма възхита и красота. Накратко – малки крепости. Това е “домашната икономика”, която е продължение на “панелката”. Отвоювана територия, като всяко едно семейство е засадило има-няма: 15/20 стръка домати, леха лук, марули, 5 гнезда тиквички, 10 гнезда краставици, пипер, картофи и боб, обвит в плета. Все продукти за домашно потребление. И всичко е само върху 20/30/50/100 квадратни метра, в някаква неправилна, почти оръфана форма.

 

 

 

 

 

Потребление в натура

Според народния психолог - Иван Хаджийски, производството на селскостопански продукти за лично потребление в натура (максул) е традиционна дейност, описана от него в битието на еснафа*. Тридесет години след Втората война производството на “максул” бе развито с пълна сила и издигнато в ранг на социална политика, известна в обществото, като “самозадоволяване”. Решението наподобява някаква архаична затвореност, позната в стопанската история на Европа през 19 в. - германските работници имат малки парчета земя, като целта е семейно препитание**. До 1989 г. са раздадени с Постановления на МС и неясни Решения на общинските власти повече от 5000 декара обработваема земя на парчета по около един декар***, същата е предоставена за самозадоволяване на гражданството в района на град Монтана (Михайловград), естествено и в другите населени места на страната е същото. Това е двояк подход: първо, личността компенсира малката си работна заплата; и второ - подход за удовлетворение на личната инициатива и влагане на човешката енергия в някаква полезна дейност – държавно Решение, съвпадащо с доминиращия манталитет и традиция. Мотивацията за потребление в натура на равнище домакинство е преди всичко икономическа, свързана е с растежа на цените на хранителните стоки и разходите за живот през 70 и 80 години на ХХ век****, но наред с това има неща необясними единствено с мотивите на личното потребление и растящите цени, или пък с партийните директиви. Става дума за традиционна дейност в организацията на българския бит, от край време българинът е странна амалгама от селянин, патриархално семейство, произвеждащо преди всичко и почти всичко за себе си, с малко селско стопанство и от другата страна е занаятчията, или търговецът, или адвокатът, или държавният чиновник, или работникът, или пенсионерът… Вилните имоти, които се изграждат много преди Втората световна война около градовете, в т.ч. и около град Фердинад от по-заможните граждани, са един образец на това странно съчетание от селския начин на живот и градския начин за изкарване на пари чрез търговия, занаят и адвокатура.*****

____________________________

*Иван Хаджийски, цитирано произведение, с. 224/225.

**Фридрих Енгелс, КЪМ ЖИЛИЩНИЯ ВЪПРОС, П. София, 1988, с 25-29.

*** С Решения на ИК при ОбНС в Монтана (Михайловград) са узаконени и картотекирани и раздадени с Решение №54/26.05.1981 г. площи, възлизащи на 5188 дка земя за самозадоволяване в района на града, както следва: в местността “Парта” – 4300 дка, “Липовец” – 200 дка, “Ливадски дол” – 60 дка, “Палековото” – 208 дка, Долно Белотинци – 110 дка, “Тировете” – 100 дка, “Кошарнишки връх” - 130 дка, “Зад болницата” – 80 дка = 5 188 дка

**** Ако проследим изменението на отделните видове разходи за периода от 1970 до 1987 г. – период от 18 години, ще установим следната структура на изменение за приходите и разходите за едно домакинство: Общият доход средно за едно домакинство нараства със 116,6% ; разходите за храна нарастват с 99,4%; разходите за облекло нарастват с 71,8%; разходите за жилище нарастват с 61,3%; разходите за домашно обзавеждане нарастват с 54,3%; разходите за културен и обществен живот нарастват с 51,1 % (изчисленията са направени по Статистическите годишници за цитираните годините).

***** Вилите на по-заможните граждани представляват съчетание между хубава градска къща и голямо, до осем декара дворно място, в което има добро лозе, овошки, пчелин, стопански сгради, кокошки, прасета… Образци на вилно изграждане, в които няма басейни, фонтани, зелени поляни и акценти на безполезното. По-късно тези образци на вилно изграждане бяха “размножени” в умален вид, през времето на политиката на самозадоволяването . По-известни такива имоти в района на Фердинад са имали: Коста Кацарски, Методи Костов, Иван Ананиев, Петко Петков…

 

Преди падането на Желязната завеса (1989) само 16% от живеещите в община Монтана (Михайловград) не са имали лично стопанство (Л.С.) за производството на селскостопански продукти и натурално потребление (максул) в семейството си. Ето как е изглеждало това стопанство в общинските мащаби:*

  • около 75% от домакинствата в община Монтана (Михайловград) отглеждат зеленчуци за собствена консумация в личните си градинки в дворовете, около жилищните блокове или в района на града;

  • 44% отглеждат животни и птици за месо, също за лична консумация;

  • 43% отглеждат носачки;

  • 11% отглеждат пчели;

  • 50% отглеждат лозя.

 

В тази връзка зимнината е приготовлявана, като:

  • за 50% от консервираните наесен от домакинството продукти са изключително домашно производство;

  • за 19% в голямата си част те са домашно произведени;

  • и за 15,49% по равно закупени от пазара и домашно произведени. **

 

Спрямо ситуацията в страната Л.С. в Монтана засяга почти всяко семейство и почти всички търсят опора в натуралното потребление, а градът придобива еснафски вид със силен селски акцент.*** Времето, което гражданинът изразходва в труд в своето лично стопанство е една трета от ангажираността му в общественото производство,**** освен това трудът в градината, на лозето или другаде, променя амплитудите на седмичната активност.***** Трудът за добиване на “максул” е любимо, предпочитано е пред много други занимания.****** Придобиване на “максул” е традиционен начин на оцеляване, производството и потреблението в натура, което освобождава парични средства за пазарно ориентираното потребление в

__________________________
        * Изследването е проведено през 1989 г. от автора по поръчка на общинския съвет на профсъюзите, анкетирани са 1528 профсъюзни членове, работници и служители в община Монтана .

** Цитираното изследване през 1989 г.

*** В селата нямат лично стопанство 5,39%, в столицата и крайградския столичен район без такова стопанство са 65,97%, в окръжните градове без лично стопанство са 51,77%, а в другите градове без лично стопанство са 29,07%. Връзката на личното стопанство и степента на урбанизираност на района се потвърждава от високия коефициент на Пирсън 0,52 - ГРАДЪТ И СЕЛОТО – 86, том III, ЦСУ при МС и ИС при БАН, с. 72.

**** Времето, което средностатистическият човек изразходва в личното стопанство, се равнява почти на 35% от времето му, изразходвано в общественото производство – ДНЕШНОТО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО, под общата редакция на професор Чавдар Кюранов, НИ, София 1987, с. 145.

***** Седмичният ритъм изглежда ето така: понеделник – ниска активност, умората от работата през събота и неделя е голяма; вторник, сряда и четвъртък – с най-висока активност, като сряда е върхът; петък - отново ниска активност, с подготовка за работа в личното стопанство. През седмицата често могат да се видят работници, които точат мотиките и лопатите или да правят някое сечиво. Често се случват преждевременно напускане на работното място за поливане на градини или хранене на животни – наблюденията са направени от автора през 1986 г. в цеховете на ДФ ”ПИМА”.

****** Според резултатите от едно проучване, проведено през 1986 г. от автора със специалистите с висше образование в ДФ “ПИМА” - работна площадка Монтана, където работят по това време 200 човека с висше образование, главно инженери и икономисти; любимите дейности са: четене на художествена литература – 43%, работа в личното стопанство – 38%, спорт - 25%, професионална литература – 20%, обществена работа – 10%, художествена самодейност – 9%, развлечения – 8% .

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


семейството*. Ето защо ефектът на “максула” в организацията на бита има мотивираща роля на равнище конкретна личност и семейство, преди промяната (1989) 39% от специалистите с висше образование в община Монтана (Михайловград) търсят възможности за повече пари вън от предприятието, в което работят главно с работа в Л.С., т.е. чрез “максул” или с упражняване на някакъв страничен занаят.** Производството на “максул” по принцип е доходна дейност, с висока ефективност в рамките на семейството, при малка работна заплата и при ограничени възможности за лична инициатива.

 

В информационното общество Алвин Тофлер*** вижда “просюмера” – т.е. самозадоволяващият се субект, този, които може да произвежда предмети за лично потребление, в т.ч. и “максул”, не по нашите стандарти - той е оборудван с високотехнологични, умни машини, които са значими за неговия личен бит; и той съществено се различава от индивидите в неразвитите общества, където самозадоволяването е с примитивни технологии и сечива. Обаче в реалния живот е трудно да се открие “просюмера” в чист вид, особено у нас, където сме твърде далеч от дефиницията на информационното общество и има исторически пластове и опит, съхранен от векове - все още жив и колоритен.

________________________
 

* За влиянието върху покупателната способност на максула, по косвен път е установено от проведени изследвания на Института по хранене към БАН в два района на страната: той осигурява 1,8 пъти повече парични средства за нехранително потребление (М. Демирева и Н. Милев, Храненето населението в Толбухински окръг, Известия на Института по Хранене, БАН, София 1967, с. 62); Средствата, заделяни за хранително потребление заемат средно 40,4% от доходите на домакинствата без лични стопанства и 22% от паричните доходи на тези с лични стопанства (М. Демирева и Н. Милев, Хранене на населението в Пловдивски окръг, Известия на Института по Хранене, БАН, София 1970, с. 32). Аналагично е положението в община Монтана.

** Резултатите от анкета със специалистите с висше образование в град Монтана през 1987 г., проведена от автора, сочат, че 39% търсят възможността за повече пари вън от предприятието, в което работят, чрез работа в личното стопанство или чрез упражняване на някакъв занаят.

*** Алвин Тофлър, ТРЕТАТА ВЪЛНА,

 

 

От гледна точка на традицията е без значение ще стане ли нашенеца “просюмер” – ще има ли Данчо робот да копае с мотика или с други умни пособия; защото производството за потребление в натура (максул) е социален феномен, освен икономическите подбуди и политиката преди падането на Желязната завеса, той е даденост, с трудно обяснима национална генетика и трайно присъства в етно-културата ни : евреинът отваря дюкян и става търговец; китаецът е готвач и предлага националната си кухня; арменецът - златар и бижутер; турчинът – пече хляб, семки…; друг – лови риба, въди елени…; някои крадат…; а българинът насажда градина и произвежда в натура за своето семейство. В някои отделни моменти нашето, българско поведение и отношение към “максула” е провокирано в края на 20 и началото на 21 век, ето как:

  • Стрина Стефка живее при сина си в Канада - той е отишъл там от десетина години; семейството му има къща, двор и зелена морава с ниска ограда. Тя се чуди по цял ден какво да прави, от нея блика енергия и все пречи на снахата – “свирепа глезена еврейка, пълна с удоволствия”; и ето решението – насажда малка зеленчукова градина: домати, тикви, магданоз… По цял ден с мотиката работи и подава глава от доматите. Съседите я гледат чудно, любопитно, изследователски – “само един кубинец помага и хвали моята градина, другите са студени хора, после опекох бяла тиква - мое производство и почерпих съседите…” – казва стрина Стефка, очите й светят, обяснявайки колко трудно било да намери годно семе от домати или пък някакъв приличен разсад, търсили много далеч, в другия край на държавата.
     

  • Иван Михайлов, програмист в USA – Калифорния (вече е 21 век), моли майка си да му изпрати семена от люти чушки и домати, има желание да посади в саксия за собствена консумация. През 20 век българските емигранти в Америка също са носели семена от зеленчуци.

 

Специфична култура, всеки я носи у себе си, както стрина Стефка, тя идва с нашите вътрешни пориви. Тук – там, в дворовете и около града, могат да се видят градинки; после балдъзата и баджанакът от Свищов също ровят такова парче земя, заградено с вършинки и то само на петдесет метра от “панелката”. Нещо повече, Тамара от Урал – учителка, женена е в Монтана, воюва територия за същото – “Иван имах до канала градина, доволна била, на меня няма кой помага…”. Обаче успоредно с градинките около жилищните блокове, по същото време и независимо от тях, около градеца и в близките родни села: на изток, юг и запад, започва началото на “пустиняк” – хиляди декари подивяла земя, избуяли треволяци; и хвърчащи от вятъра тъжни бели найлонови торби. А човекът от “панелката” е безработен и трудно намира работа, за утеха и може би от потребност да вложи енергията си някъде, или търсейки спасение по български образец, той рови (не) с любов малката градинка. Изглежда традиционните качества, до очукани и деформирани от нашенската минала урбанизация като: пестеливост, изобретателност за съхранение с мизерни средства, натурално производство и потребление, самоизолация и труд на всяка цена, малък хоризонт, лична инициатива, измервана с две-три лукови пера и кило домати…; не са най-добрите, достатъчни и винаги верни качества в условията на конкуренция без граници и космически скорости.