МИТИНГИТЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

03-10.01.1997, София

Информационен отдел на БПЛ

 

ПОГЛЕД ОТ ПЕРИФЕРИЯТА

На 03.01.1997 г. Обединените демократични сили организират първия си митинг-шествие в подкрепа на Декларацията им за спасение на България. В същия ден в. "Демокрация" помества рекламно каре-обява за митинга (на първа страница), което съдържа основните послания на организаторите: "Ние, хората на България, трябва да спрем бедствието БСП! Нека чуят от "Позитано" 20 какво мисли народът за тях като суверен на обществения договор!"

По време на започналото от НДК към Солни пазар шествие основните скандирания са: "СДС" и "Червени боклуци". Възгласите "Избори" почти не се чуват. Възрастните хора - пенсионери и 40-50-годишни, преобладават. От синдикатите присъства обединението "Промяна", организирано присъствие на представители на студентски формации - няма.

Водещ на митинга е Евгени Бакърджиев. Речникът му е сравнително дипломатичен, тонът - спокоен. Единствените по-категорични изказвания са: "Призракът на БСП скоро ще бъде изгонен от България. БСП трябва да бъде изрината на бунището на историята." На този митинг от лидерите на опозицията насъбралото се множество за първи път разбира точно какви са крайните цели на зараждащия се публичен (уличен) протест.

Филип Димитров заявява, че близките двайсетина дена ще са решаващи и имайки предвид опита от 1993 г., половинчати действия не бива да се позволяват. "Не трябва да отстъпваме, трябва да се борим до край, до постигане на целите си, а те са - предсрочни избори."

Иван Костов обобщава ситуацията така:

"1. БСП тотално се провали в управлението. Настоящият парламент не се ползва с общественото доверие, особено при това парламентарно мнозинство. Изходът е предсрочни парламентарни избори.

2. БСП няма да се откаже лесно от властта. Тя не е разбрала, че е време да си ходи. За целта е нужно демократичната опозиция да бъде обединена, единна, силна. За целта е нужна и обществена подкрепа, гласът на улицата, без да се излиза от рамките на закона."

В края на словото си лидерът на СДС се обръща с молба към събралото се множество за подкрепа.

След ясно поставената цел - предсрочни избори, множеството скандира "Избори" без подкана.

 
Митинг-шествието НДК - Солни пазар от 08.01.1997 г. е част от обявения отново във в. "Демокрация" призив на ОДС към всички български граждани за всекидневни шествия и митинги в цялата страна под лозунга:

"Да" на декларацията за национално спасение

"Да" на предсрочните избори

"Не" на второ правителство на БСП"

На този митинг присъстват сравнително по-малко граждани. Отново преобладават възрастните хора. Тук вече присъстват представители на КНСБ и КТ "Подкрепа", чиито оратори не са приети радушно от множеството, недоверието към тях е голямо. Сред ораторите е и студентка от Богословския факултет, която призовава всички млади хора към ежедневни шествия. Софийският митрополит Инокентий прочита Синодално възвание в подкрепа на многострадалния български народ. Светият Синод на Пимен подкрепя всички действия за спасението на България.

Тонът на водещата на митинга Латинка Петрова е силно екзалтиран. Речникът й спрямо БСП вече е откровено нападателен. "Ще им дадем да се разберат", "комунисти", "страх ги е от вас" и т.н. При споменаването на Николай Добрев като кандидат-премиер на ПГДЛ сред множеството се скандира "Пияница!"
Сред възгласите на множеството се чува и "Всички при Луканов!"

Шествието-митинг от 09.01.1997 г. от НДК до пл."Народно събрание" е последната, решителна мобилизация на симпатизантите на СДС. Младите са повече. Вили Кавалджиев обявява преди началото на митинга, че в БСП имало само мутанти и сега те предлагали за премиер един мутант-пияница.

Надежда Михайлова е водещ на този митинг. Александър Божков изгаря пред насъбралото се множество проектобюджета за 1997 година, предложен от Министерски съвет. Г-н Арабаджиев, зам.-председател на ФНСД, призовава всички студенти да се съберат на следващия ден, за да окупират парламента. Той съобщава, че на 10.01.1997 г. студентите от Софийския университет ще проведат свое Общо събрание, на което са в състояние, ако поискат, дори да закрият ВУЗ-а.

За първи път Надежда Михайлова приглася по микрофона възгласите "Червени боклуци", Иван Костов също приглася отзад. На предходните митинги лидерите на опозицията само се усмихваха на такива скандирания, без да се включват към тях.

Броят на присъстващите на трите митинга е приблизително един и същ, възрастовият състав - също, като тенденцията е към увеличаване на младите хора. "Смелостта и куражът" на оратори и митингуващи също ескалира след всеки митинг.

10.01.1997 г. - В 12:00 ч.  пред храм-паметник "Александър Невски" е обявен митинг.

По това време вече има верига от граждани около загражденията при парламента. Една част от хората изчакват пред "Ал. Невски" началото на митинга, както и пред централния вход на Народното събрание, при което се получават пробиви по веригата около парламента. Вили Кавалджиев се ангажира с координацията на действията на присъстващите. Все още хората не са впечатляващо много. Озвучителната техника пред "Ал. Невски" и централния вход на парламента предават директно Дарик радио.

15:30 ч. Иван Костов призовава всички столичани да напуснат работните си места и да подкрепят протеста при Народното събрание.

Дарик радио повтаря призива многократно. Музиката, която пускат, е мобилизираща, обикновено български песни - от кампаниите на СДС от отминали избори, албума "Хъшове" на Каналето, Дони и Момчил.

17:30 - 19:30 - общи впечатления: вече се бе събрало значително множество от хора около загражденията при парламента, пред "Ал. Невски" и пл. "Народно събрание". Придвижването сред хората вече е затруднено. Пред служебния вход на НС има непробиваема група от хора, които периодично го щурмуват. По това време Дарик радио на няколко пъти пуска "Стената" на Пинк Флойд. Очевидно е, че липсва координатор и координация сред хората около Народното събрание. Волно или неволно тази роля се поема от Дарик радио. Прави впечатление, че когато се излъчват репортерски емисии, събралото се множество притихваше, за да чуе новините, включително и тези от района, за някои от които нямаше друг начин да ги разбере. До хората при служебния вход като че ли не достигаше ясно звукът на Дарик радио. (Уточнение: говора по-трудно се чуваше и разбираше в някои райони, за разлика от песните, чиито мелодии достатъчно добре се отличаваха.)

Така се оказа, че единствената връзка между намиращите се около парламента хора бе Дарик радио. Като в това число са и митингуващи, и лидери на опозицията.

Като важно събитие за площада определям обаждането на Александър Томов до Дарик радио, в което той заяви: "Не си ли давате сметка, че с действията си можете да провокирате въвеждането на извънредно положение." Определено премина вълна на известен страх (отрезвяване) сред по-отдалечените от центъра на събитията хора. Включително Дарик радио започна да търси връзка с експерти, които да коментират теоретично възможностите за подобно положение.

Промяната в стила на излъчванията на Дарик радио от един момент нататък в посока на постоянно призоваване към ненасилие, пускане на чуждоезични песни, мисля, че вече не бе в състояние да намали нападателното настроение сред първите редици.

Забележка: Текстът е кратко резюме на направените записки. Допълнително ще бъде представен пълен вариант на събраната информация.

С. Петрова

 

ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

01.01.1997

АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: ... да се преборят с нас. Затова опитват да се справят с палки пред мирно претестиращите наши приятели от Дупница. /У-у-у, Убийци/ Не могат да се управляват хора с насилие. Искам да ви кажа, като човек от Пиринска Македония и дори да успеят да се справят с една от блокадите при Дупница, ние трябва да сме още по-твърди и още по-решими. Юнаци! /Юнаци/

Приятели, в Сандански, които трето денонощие стоят и няма да отстъпват, се надяват и на нашата подкрепа. Надяват се на нашата решителност и искам от тук да ви кажа: ще вървим заедно всички до пълна победа над Българската комунистическа партия. Победа, приятели! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Изморени ли сме? /Не/ Ще победими ли? /Да/ Всеки ден ще е така до победата! /Всеки ден ще е така до победата/ Давам думата на г-жа Виолета Еленска, журналистка.

ВИОЛЕТА ЕЛЕНСКА: Заставам пред новото лице на българския народ и може би това е истинското лице на българския народ. Едно обръщение по време на криза, най-страшната, защото е надминала временната ни криза.

"Палките си оставете, полицаи наши,
и със нас бъдете, полицаи наши,
Че народът ваш сме, полицаи наши,
изцедени дваж сме от управнически чашки
наглостта си оставете, социалисти наши,
демагогията забравете, социалисти наши,
че без хляб останахме, социалисти наши,
и до дъно стигнахме все от знанията ваши.
Страховете оставете, хора български,
отчаянието забравете, хора български,
че народ сме силен, хора български,
в поход мирен ... български."
Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Като заговорихме за журналисти, искам да ви кажа, че една журналистка на име Цонка Събчева е била уволнена от радио "Хоризонт". /У-у-у/ Тя обаче взе интервю от г-н Жак Шантер, който й е казал следното, че ще се подкрепи правителство, което има широка народна подкрепа след избори. Значи светът е с нас. Победа! /Победа/

Поздрави за всички нас ще поднесат Мими Иванова и Развигор Попов.

РАЗВИГОР ПОПОВ: "Ау-у от глад умирам". Знаете ли я тази песен.
...

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Избори, веднага! /Избори, Веднага/ Сега давам думата на г-н Стефан Ингилизов, който ще направи декларация от името на трите синдиката към "Пирогов".

СТЕФАН ИНГИЛИЗОВ: Здравейте, приятели. Кой не скача е червен! /Кой не скача е червен/

Декларация на Здравния демократичен синдикат към АДС, Здравната секция на "Подкрепа" и Здравната секция на КНСБ в Институт "Пирогов":

"Братя българи, ние членовете на здравните демократични синдикати гневно осъждаме действията на полицията спрямо мирно протестиращите граждани на град Дупница. /У-у-у, Червени убийци/ Това насилие през тази нощ ни връща към събитията от нощта на 10-ти срещу 11-ти януари тази година.

/У-у-у/ Убийци! /Убийци/

...министър на вътрешните работи в оставка... /У-у-у/ носи лична отговорност за двете кръвопролития и за сетен път доказа, че ... на неговата столетна партия вещае само насилия и диктатура. /У-у-у/

Затова ние се обръщаме към всички колеги в страната да подкрепят справедливите протести на дупничани и всички българи издигнат глас: "Не" на насилието, "не" на диктатурата, никога вече комунизъм". Ще победим!

Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Студено ли ви е? /Не/ Тук ли ще бъдем? /Да/ Всеки ден ще е така, до победата! /Всеки ден ще е така до победата/ Давам думата на г-н Митко Чукарски от Младежкия съюз на БЗНС.

МИТКО ЧУКАРСКИ: Добър вечер! Само да ви кажа как го казваха в "Ку-ку"-то, по-точно в "Каналето":

"Добър вечер, дами и господа,
Добър вечер, сдружени земеделци,
Добър вечер, има ли другари и другарки на този площад?
Трябва за всеки случай до го провериме. Кой не скача е червен.
Аз искам тази вечер да опровергая две неща. Българският народ има една приказка, която гласи следното: "Власт не трабва да се дава на комунизма и на земеделец - микрофон, защото не ги дават без бой". Искам да ви докажа, че земеделец може да даде микрофона и без бой и ще дам пример на комунистите да дадат властта без бой.

И още едно нещо да ви кажа и за съжаление да вляза в противоречие с вас. Тук има много малки деца. Нека те да не мислят, че Буратино е лош герой. Буратино е един добър приказен герой, а за господина, за който ние говорим, това не е Буратино, това е едно дърво два метра... Затова аз искам да ви кажа едно: Ние не сме виновни за нищо, виновните да понесат отговорността и да знаем едно: Победата е за нас! ОДС! /ОДС/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Следващият оратор е г-н Дянко Марков.

ДЯНКО МАРКОВ: Българи, в нощта срещу утрешния ден преди 52 години комунистическите палачи умъртвиха държавниците на Третото българско царство. /У-у-у/ Имената на софийските гробища, където почиват в мир над праха им, обичаните хора вече е разкъсана от залповете на убийците, а лицата обляни в кървав ... /Убийци/ Това е най-голямото унищожение на държавни деятели в историята на комунистическия..., в историята на комунистическия терор и в историята на културния свят.

Аз привеждам тези факти, за да ги знаят младите хора, които не са свидетели на тая трагедия, които обаче трябва да имат в паметта си, че именно с кървавите жертвоприношения на достойните български граждани във вартоломеевите нощи, които комунистите проведоха без съд и присъда на хората през 1944 година и със съдебните убийства на тъй наречения, кощунствено наречен Народен съд /У-у-у/ бяха положени основите на тяхното кърваво сатанинско господство над поробената ни родина.

И ако всички млади хора са тук, а не в лабораториите, в библиотеките, на работните си места, в домовете си или в прегръдките на обичаните от вас хора, а мръзнете и гладувате на площадите и улиците в България, то е и затуй, че те унищожиха достойните българи. И те, техните сенки ни завещават: никога не позволявайте да се повтори тази трагедия. /Никога/

Краят се вижда, защото нашата празнична революция върви към победния си ход. След това ще можем да се поздравим с победата. Българската ни родина е във вашите здрави и чисти ръци, млади българи. Направете това ... и ще има България, такава, каквато я изгладувахме, изстрадахме и мечтахме. Победа за България. България! /България/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Призовавам всички вас към едноминутно мълчание в памет на жертвите. Нека този площад замлъкне и се приобщи към душите на загиналите.

/Убийци/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Една декларация от БНТ ще прочете Виолета Райкова.

ВИОЛЕТА РАЙКОВА: Искам да ви кажа, че от днес БНТ вече е в ефективна стачка. /Браво, Юнаци/ Ефективна стачка, която ще продължи до тогава, до когато бъдат изпълнени всички наши искания. Стачка, която ще продължи до тогава, до когато не спре окончателно цензурата в БНТ. Стачка до тогава, до когато получим оставките на виновните за компрометирането на БНТ в цялото публично пространство. Искам да ви кажа, че продължава заплахата срещу нас. /У-у-у/ Ние няма да се уплашим, защото винаги на тази страна са необходими и някакви луди глави и бих казала, че всички тези упреци за лудост са неоснователни, защото цяла България би трябвало да е полудяла. Така, както е станало преди 120 години, така както е било по времето на Априлското въстание. Затова искам да кажа: Лудите, лудите, те да са живи. Защото чрез вашата подкрепа ние ще успеем да довършим до край, да извоюваме една независима българска национална телевизия. /Ние сме със вас/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Няма да работиме за червените.

Скъпи приятели, нека всички заедно да приветстваме Георги Минчев.

...

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: ...Влади Въргала! /Е-е-е/

ВЛАДИ ВЪРГАЛА: Обикновено казвам: Здравейте, банда! Обаче аз сега ще кажа: Здравейте, честни хора. Защото бандата сега някъде се крие в миша дупка. Вярно, уютна миша дупка, но си е миша дупка в момента. Много ми е мъчно, че пред храма се събираме толкова унижени и толкова обидени... Но много по-страшно, че тук на това място има много малки деца. Много по-страшно е за мене, защото аз обикновено говоря малко нецензурно и сигурно някой ще ми направи забележка за това, дето ще кажа, че тия червени ни ебаха майката. /У-у-у/ Значи аз казвам трябва да ми се направи забележка, но тия, дето го направиха, какво трябва да им направиме, бе? Те не са червени боклуци, защото от боклуците стари хора се хранят. Те са червени престъпници за това, че накараха нашите родители, тези, които ни родиха и отгледаха, да ходят по кофите. /У-у-у/ Аз съм виждал в затвора човек, откраднал 40 кг. чесън - дали му 3 години затвор. Ами има хора, които трябва билиони години да лежат в затвора. Стоят си в къщи пред телевизора, ограбват, пият. Защо не ни дадоха да имаме оръжие, а? Защото на 10 срещу 11 нямаше камъни да хвърчат срещу парламента. На края на месеца ще отидем да си вземем заплатата, която е 1 долар. Ами ... е 25 цента, бе.

Едно време /това е един много стар виц, още от Татовото време, но много актуален и показателен. Сега си е пак същото./ /Лош запис, но смисълът е следният - "като искат да ни уморят с тези заплати, защо не опитат направо с газ./

Много ми се иска да ви кажа нещо смешно, радостно, обаче като гледам как отиваме към дъното. Да сте живи и здрави и ще победиме. Трябва да се оправим, поне за нашите деца. Кой не скача е червен! /Кой не скача е червен/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: А сега лидерът на ОДС г-н Иван Костов.
/СДС/

ИВАН КОСТОВ: Скъпи приятили, снощи, късно снощи, като гледахме с г-н Евгени Бакърджиев, че един град, друг град претендира да е столица на България - столица на протестта, столица на смелостта, на категоричната съпротива, пример за това какво ще стане в България, ако Народното събрание гласува вот на доверие на второ социалистическо правителство. /У-у-у, Никога/ Както се досещате, този град е Дупница. Дупница, където всеки ден /Юнаци/ решителни мъже и жени, млади и възрастни граждани на Дупница са блокирали на три места пътищата, които преминават пез града. Точно там, на барикадата снощи полицияята е употребила сила и е била /Убийци/ дупнишките граждани. ...  Искам да ви кажа, че жаравата, че пепелта от барикадните огньове е близо вече метър и нещо в Дупница. Трябва да го видите, за да разберете точно каква голяма сила и каква голяма решителност, каква смелост имат тези хора.

Днес целият ден полицията се опитваше да ни изтласка от основната барикада, която е преградила и шосето, и железопътната линия. /У-у-у/ 150 полицаи с познатото ви блъскане по щитовете /У-у-у/ се опитваха днеска напразно да ни спрат и хилядите дупничани, които се стекоха на барикадата, за да ги спрат. Накрая полицията си отиде и ще си отиде, няма работа с нас полицията. Ние имаме работа с Българската социалистическа партия. Нямаме работа с полицията. Впрочем идвам да ви кажа какво един от командващите полицаи в София ми каза снощи в разговора по повод блокадата на Орлов мост. След като говорихме, че не бива да се употребява сила и се разбрахме да се махнат загражденията около ..., той на излизане ми каза: "Слушай, Костов, в края на краищата и ние сме хора. Разбираме, че при 4000 лв. кашкавал това е разумното поведение. И ние сме като вас." /Браво/

Искам да ви попитам това, което ме питаха дупничани снощи: Има ли нужда да идват да помагат на София? /Не/

И ако тук в София сме спрели коли, искаме да кажем, че ако не са разбрали от протестите, от политическата ни съпротива, ако не са разбрали от стачката, ако не са разбрали от уроците, които им даваме за гражданско неподчинение трябва да знаят, че гражданското неподчинение ще стане национално в случай, че се опитат да прогласуват вот на доверие за второ свое правителство. Победата ще бъде за нас. Победа! /Победа/

/"Шуми Марица"/

 

МИТИНГ-ШЕСТВИЕ
ОРГАНИЗИРАНО ОТ ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ
НДК - СОЛНИ ПАЗАР

03.01.1997 г., 16-18ч.


На 03.01.1997 г. Обединените демократични сили организираха митинг-шествие в подкрепа на Декларацията им за спасение на България. В същия ден в. "Демокрация" помести рекламно каре-обява за митинга на първа страница, в което се съдържат посланията: "Ние, хората на България, трябва да спрем бедствието БСП! Нека чуят от "Позитано" 20 какво мисли народът за тях като суверен на обществения договор!"

В 16:00 ч. шествието пое от НДК към Солни пазар през бул. "Витоша" и "Позитано" 20. Участниците в шествието скандираха:
"СДС"
"Избори"
"БСП е мафия"
"Червени боклуци".

Към 17:00 ч. на Солни пазар започна митингът на Обединените демократични сили. Участниците бяха изпълнили плътно площада и ул. "Позитано" от ресторант "Тракия" до централата на БСП. На подиума присъстваха ораторите на ОДС. Там бяха издигнати два лозунга: "СДС - София" и "Обединение". Знак за началото на митинга бе пускането на Националния химн.

Евгени Бакърджиев, който бе и водещ, откри митинга: Той предрече, че призракът на БСП скоро ще бъде изгонен от България, но преди това трябва да се изрине БСП на бунището на историята. Той подчерта колко е важно обединението на демократичните сили. "Никога не сме били по-обединени."

Евгени Бакърджиев прикани присъстващите да не се подават на провокации, за да не бъдат обвинени после, че са лумпени и фашисти. 

След това последователно думата бе дадена на следващите оратори /ораторите постоянно се обръщаха към "комунистите" от "Позитано" 20 с надеждата, че ще бъде чут гласът им. Липсваха персонални нападки към отделните министри, нападките бяха насочени към комунистите, БКП, БСП, кабинета на Жан Виденов/:

Надежда Михайлова: Това, което вижда тази вечер, е надминало очакванията й. Тези дни се върнала от Белград и носи поздравите на протестиращите там. В Белград тя казала: "Българи и сърби сме от различни националности, но и за българи и сърби са важни отстояването на личното достойнство, на общочовешките права и свободи."

Глушков, ХАП: Нека първите месеци на 97-ма година бъдат последните месеци на управлението на червените боклуци. За тях властта е по-скъпа от съдбата на България.

Юнал Лютфи, ДПС: /при появата му се чуха възгласи:"Единство!"/ Опозицията протегна днес ръка на БСП за спасението на страната, но тази ръка  увисна във въздуха. Единствената вярна посока за извеждането на България към едно по-светло бъдеще са предсрочните избори.

Веселин Методиев, зам.-председател на Демократическата партия: Преди време в "Панорама" го питали - не се ли обиждате когато на митинги присъстващите скандират "СДС", отговорът му бил - "не". Той призова хората да извикат "ОДС". Тълпата ентусиазирано пое идеята.

Димитър Игнатов, говорител на обединение "Промяна": Той пожела тази Нова година да е последна за комунизма и призова към започването на национална стачка. Обединение "Промяна" били готови за това, само чакали знак. "Промяна" била готова да затвори небето, реките, пътищата, но ще изгони комунистите.

Евгени Бакърджиев прочете текста на телеграма от демократичните сили в гр. Добрич. Тя съдържаше поздравленията им към участниците в митинга, както и подкрепата им на декларацията за спасението на България.

Йордан Соколов, председател на ПГ на СДС: Днес парламента показа, че не е в състояние да реши проблемите на България. Той вече не се ползва от общественото доверие, особено при това парламентарно мнозинство. Нашето място е на улицата, а не в парламента. БСП днес е отказала на подадената десница и е доказала, че мисли само за властта, а не за спасението на България.

Васил Гоцев: В момента не е важно дали сме републиканци или монархисти, а спасението на България. Да изхвърлим на бунището на историята червените боклуци.

Едвин Сугарев: Спасението на България е най-важно в момента. Трябва да вземем пример от Белград и от днес всяка вечер  да се събираме до свалянето на БСП от власт.

Моньо Христов, БЗНС, от предизборния щаб на Петър Стоянов.

Милан Миланов, "Пирогов": Днес, ние в "Пирогов" изхвърлихме мекерето на Виткова. Вземете пример от нас ./възгласи "юнаци"/

Стефан Савов, Демократическата партия: Възмутен съм от изявленията на г-жа Нора Ананиева в парламента, че Декларацията за спасение на България е конфронтация, но облечена под формата на национално съгласие.

Илиян Попов, СДС - Благоевград: Уморихме се от дълги и предълги пленуми и конгреси. "Луд умора няма". /възгласи "четвърти километър"/ Представителите на Обединените демократични сили в Благоевградски район подкрепят декларацията на ОДС за спасение на България и са готови да организират всеки ден протестни шествия.

Спас Гърневски, кмет на Пловдив: Пловдив е заедно със софиянци в общия ни устрем да свалим БСП от власт. Трябва да започнем общи протестни действия в градове и села под ръководството на Обединените демократични сили, обединени от волята си за победа в бъдещите избори. На следващите избори - победа със 100 %.

Валентин Велинов, бивш министър на околната среда от правителството на Филип Димитров.

Иван Костов, председател на СДС: БСП тотално се провали в управлението на България. За 2 години явно управление, защото преди това тя управлява 2 години тайно, страната бе доведена до катастрофа. За седем мирни години на прехода, днес ние стигнахме до там, че да чакаме хуманитарни помощи.

България разочарова света! България разочарова международните финансови институции. Но не България е причината за това, а БСП и техните псевдосъюзници. Причината е тоталния провал на БСП в управлението.

В момента се намираме в правителствена криза. Защо  се стигна до оставката на кабинета? Имало два варианта за обяснение:

Първи: Правителството на Жан Виденов се е износило. Иван Костов повтори с хапливо привидно недоумение:"Комсомолчетата около Жан Виденов се били износили?" Последва смях сред участниците в митинга.

Втори: Кабинетът се е провалил. Да, те се провалиха тотално. БСП е неспособна да управлява, защото е белязана от лоша магия и всичко до което се докосне, се разпада.

Днес БСП е показала в парламента, че за нея властта е по-важна от спасението на България. За БСП знаем, че за съжаление е силна, че за съжаление е болшевишка, че за съжаление е склонна към конспиративно противопоставяне на реформите. За 7 години БСП винаги се е противопоставяла на реалните реформи.

СДС има волята да приложи всички всички парламентарни възможности за да прерастне правителствената криза в парламентарна. Но това не е достатъчно. Ние Ви молим за обществена подкрепа за прерастването на правителствената криза в парламентарна. БСП трябва да чуе Вашия глас. Те се страхуват от Вас, от избирателите. Затова Ви чакаме на второто обсъждане в пленарна зала на Декларацията за спасение на България, пред Народното събрание..

В изказването си Иван Костов пожела спокойна работа на пленума на "Позитано" 20 под скандиранията на гражданите.

Двете нишки в посланията на ораторите бяха:

1. БСП тотално се провали в управлението си. Настоящият парламент не се ползва с общественото доверие, особено при това парламентарно мнозинство. Изходът е предсрочни парламентарни избори.

2. БСП няма да се откаже  лесно от властта. Тя не е разбрала, че е време да си ходи.

За целта е необходимо демократичната опозиция да бъде обединена, единна, силна.

За целта е нужна и обществена подкрепа, гласът на улицата, без да се излиза от рамките на закона.

Скандиранията по време на митинга бяха:
"СДС" - основно
"Избори" - основно
"Победа" - при споменаването на предсрочни избори
"Единство" - веднъж при появяването на Юнал Лютфи
"ОДС" - веднъж по идея на Веселин Методиев
"Юнаци" - веднъж по адрес на "Пирогов"
"Оставка" - веднъж по време на изказването на Иван Костов.

По време на митинга, намиращите се пред "Позитано" 20 постоянно скандираха. Лозунгите повтаряха тези от шествието.

     Отразил от мястото на събитието: Силвия Петрова


ЦЕНТРАЛНИЯТ ПЕЧАТ
по повод митинг-шествието
на Обединените демократични сили
04.01.1997

"Демокрация" - 1, 4 стр. - "Гневът отекна на "Позитано" /Заседаващите социалисти се спасиха през задния вход/

"Огромен нережисиран гняв буквално задръсти булевард "Витоша" и се изля пред сградата на "Позитано" 20 вчера. Солни пазар /на 50 метра от централата на БСП/ не можа да събере протестиращите хора, откликнали на призива на ОДС."

"Дума" - 1 стр. - "Сини камъни по "Позитано" 20"

2 стр. - "Сини громиха сградата на "Позитано" 20"/лидери от "Раковски" 134 зовяха за национален протест"

"Със счупени витрини и прозорци на централата на БСП на "Позитано" 20 започна вчерашният митинг-шествие, организиран от Обединените демократични сили и Гражданското обединение за национални синдикални действия "Промяна"."

"Труд" - 1, 2 стр. - "Камъни и яйца по "Позитано" 20"

"С внушителен митинг, започнал в 16 часа от НДК и финиширал на столичния Солни пазар, Обединените демократични сили казаха вчера "не" на второ соцправителство."

"Стандарт" - 1, 2 стр. - "Позитано" 20 под обсада, камъни трошат червената централа" /Хиляди затиснаха събраните на пленум социалисти, спасяват ги загасени лампи/

"Десетки хиляди минаха вчера по улиците на София, свикани под знамената на обединената опозиция. Гневно множество обсади централата на БСП на "Позитано" 20 и за малко не я щурмува."

"Континент" - 1, 3 стр. - "Улицата посиня, иска избори" /На БСП е направена лоша магия, казва Костов пред митинг в София/

"Над 40 000 столичани вчера поискаха незабавни избори с шумна демонстрация, която напомни бурната 1990 година."

"Новинар" - 1, 6 стр. - "80 000 демонстранти обсадиха "Позитано" 20" /Министър Николай Добрев прати спецполицаи да пазят сградата на БСП/

"Митинг-шествие от 80 000 души изпотроши с камъни, яйца и дребни монети прозорци на БСП-централата на "Позитано" 20 в столицата и поиска предсрочни парламентарни избори. Демонстрацията бе свикана от опозицията в подкрепа на декларацията на ОДС за национално съгласие."

"Пари" - 1, 3 стр. - "ОДС тръгват по беградски път" /Централата на Позитано 20 щурмувана от снощи. България е болният организъм на Европа, каза Иван Костов/

"Десетки хиляди привърженици на опозицията замеряха с камъни, яйца и снежни топки сградата на соццентралата на Позитано 20 по време на антиправителствения митинг снощи. Под лозунга "Не на ново БСП-правителство, за предсрочни избори" Обединените демократични сили събраха столичани на шествие-митинг от НДК до Солни пазар."


ОХРАНАТА НА "ПОЗИТАНО" 20
/по информацията от централния печат
на 04.01.1997 г./


"Дума" - "Още преди обед полицаи от специализираното полицейско поделение за охрана на обществения ред при СДВР преградиха подстъпите към "Позитано" 20. Лично шефът на столичната полиция полк. Петров организираше частите.

Участниците в пленума бяха изведени през задния вход на партийната централа поради съображения за сигурност."

 


БЕЗРЕДИЦИТЕ
/по информацията от централния печат
на 04.01.1997 г./

 

"Дума" - "С викове "Червени боклуци", "Смърт за вас!" освирепялата тълпа на два пъти щурмува металните заграждения пред "Позитано" 20. Пияни младежи, предварително загрели с алкохол на сборния пункт пред НДК, даваха тон на атаките. Органите на реда, въоръжени с гумени палки и щитове, отблъскваха напора. На помощ пристигнаха и два отряда от Охранителна полиция. В мелето полицаи бяха удряни, а един от тях, пострадал в главата, бе откаран в "Пирогов". Тримата привърженици на СДС, нападнали униформения служител на реда, бяха арестувани и след справка освободени. Сред развилнялото се множество бяха забелязани депутати от СДС, Народен Съюз и ДПС. Кметът на Пловдив Спас Гърневски също пригласяше на висок глас. Павета, ледени топки, яйца и хлябаве летяха непрекъснато към прозорците на "Позитано". Към 19 часа тълпата, обсадила "Позитано" 20, по сигнал започна да се оттегля. Малко преди това група момчета с настроение на висок градус скандираха "Симеон, Симеон!". Последните остатъци от агитката бяха подгрявани с рупор от кола на "Раковски" 134. Ще се върнем пак, обещаха сините лумпени."

"Демокрация" - "Мафия"  и "Убийци" скандираше множеството, инвалиди размахваха патерици, дрънчаха с тенджери и хлопатари. Много млади семейства с малки деца на групи надуваха свирки и замеряха прозорците с яйца.

...Когато камък счупи прозореца на сградата, служители от пресцентъра извикали от заседанието Николай Добрев. "Сега за един счупен прозорец няма да бием хората. Малко ви е ", заявил вътрешният министър в шеговит тон.

...Няколко души  се опитаха да пробият кордона и да влязат в сградата. В стълкновението с полицаите с палка по лицето бе ударен и фоторепортерът на "Демокрация". ... Негодуванието на столичани от катастрофалното управление бе укротявано  от граждани, които се опитваха да спрат най-запалените с предупрежденията "Не влизайте вътре. Те това и чакат.", "Провокация"."

"Труд" - "От 16:30 ч. грандиозното стълпотворение заприщи "Позитано"  и към червената цитадела захвърчаха камъни, яйца, картофи, сух хляб и стотинки. Строшени бяха четири стъкла, като едно от тях е на съседната сграда до Висшия партиен съвет - "Интерсервиз Узунов".

...Към 17:30 ч. стана меле пред входа на ВПС. Митингаджии се опитаха да разбият металните заграждения, започанаха да хвърлят павета и камъни и нападнаха полицаите. В схватката беше ранен в главата майор от полицията. Веднага пристигнаха подкрепления от отряда за барба с масовите безредици. Зад металните огради се изправи плътен кордон от полицаи с шлемове и щитове. Цялата сграда на "Позитано" 20 тънеше в мрак от съображения за сигурност. Вътрешният министър Николай Добрев наблюдаваше митинга зад едно от затъмнените стъкла. "Разбирам протеста на хората, но защо трябва да чупят и да излагат живота си на опасност", извика той, когато тълпата направи опит да пробие кордона.

Когато паднаха два камъка върху пресцентъра на БСП, Георги Първонов извика: "Гледайте да не пострада някой журналист, защото, ако е наш човек /б.р. - социалист/, можем да извлечем политически дивиденти."

Митинга дирижираше Петър Георгиев, бивш изпълнителен директор  на телевизията от времето на Асен Агов. Организаторите бяха поставили свои хора, които да озаптяват тълпата, но самите координатори признаха пред полицаите, че не могат да се справят със задачата. До 20 ч. опозицията имаше разрешение за митинг, въпреки че до редакционното приключване на броя пред "Позитано" 20 имаше хора."

"Континент" - "Кулминацията бе ритуалното замеряне на сградата на Висшия партиен съвет. Цяла вечер тясната улица кънтеше от викове "Мафия","Долу БСП", "Оставка" и др. Демонстрантите удряха с лъжици празни тенджери, тигани и паници. Някои размахваха будилници и сочеха, че времето на БСП е изтекло. "Жан-Първан какво да ям?", "Играта свърши", "Да спрем комунистическия терор" и десетки сини знамена се вяха пред високото здание, докато вътре Висшият партиен съвет избираше Изпълнително бюро.

Точно в 17:19 часа множеството разкъса металните заграждения и ги дръпна, но десетина полицаи заеха местата им и запазиха хладнокръвие дори когато човек удари капитан от полицията по главата с дръжка на знаме.

В критичния момент на помощ дойдоха полицаи с щитове, шлемове и палки. Зад гърбовете им полетяха камъни и счупиха три партийни витрини.

...Единствените арестувани граждани се оказаха червени хардлайнери. Те нервирали синята тълпа, показвайки й центристки пръст."

"Новинар" - "Павета разбиха витрини на партера и първите етажи. В 17:20 ч. протестиращите разместиха металните огради на тротоара и полицаите се втурнаха да възстановят загражденията. Офицер бе ударен с дръжка на знаме по главата, а друг - с камък. До сблъсъци обаче не се стигна, пострадали и задържани нямаше.

...От охраната изгасиха осветлението към улицата, а участниците в партийното заседание се бояха да излязат навън. Всичко навън наподобява мрачните сцени от 1990 година, когато бе подпален Партийният дом, но уличният натиск няма да мине, заяви лидерът на БСП Георги Първанов."
"Пари" - "Ентусиазираните от белградския опит опозиционери счупиха няколко витрини на сградата и събориха загражденията.  Под личната охрана на полицейския шеф Красимир Петров щурмът към партийните величия бе предотвратен."

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ,
ОРГАНИЗИРАН ОТ ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

НДК-СОЛНИ ПАЗАР
08.01.1997, 16:30 - 18:40

 

На 08.01.1997 г. Обединената демократична опозиция ..........

Митинг-шествието НДК - Солни пазар от 08.01.1997 г. е част от обявения отново във в. "Демокрация" призив на ОДС към всички български граждани за всекидневни шествия и митинги в цялата страна под лозунга:
"Да" на декларацията за национално спасение
"Да" на предсрочните избори
"Не" на второ правителство на БСП"

На този митинг присъстват сравнително по-малко граждани. Отново преобладават възрастните хора. Тук вече присъстват представители на КНСБ и КТ "Подкрепа", чиито оратори не са приети радушно от множеството, недоверието към тях е голямо. Сред ораторите е и студентка от Богословския факултет, която призова всички млади хора към ежедневни шествия. Софийският митрополит Инокентий прочита Синодално възвание в подкрепа на многострадалния български народ. Светият Синод на Пимен подкрепя всички действия за спасението на България.

Тонът на водещата на митинга Латинка Петрова е силно екзалтиран. Речникът й спрямо БСП вече е откровено нападателен. "Ще им дадем да се разберат", "комунисти", "страх ги е от вас" и т.н. При споменаването на Николай Добрев като кандидат-премиер на ПГДЛ сред множеството се скандира "Пияница!"

Сред възгласите на множеството се чува и "Всички при Луканов!"

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ
ОРГАНИЗИРАН ОТ ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

9 януари 1997

НДК - пл."НАРОДНО СЪБРАНИЕ", 16:30-18:40

Това мероприятие е част от призива на ОДС към всички български граждани за всекидневни шествия и митинги  в цялата страна под призива:
"Да" на декларацията за национално спасение
"Да" на предсрочните избори
"Не" на второ правителство на БСП"

Шествието тръгна към 16:30 ч. от НДК, продължи по бул. "Патриарх Евтимий", ул."Раковски", бул."Цар Освободител" и стигна до последната си спирка - пл. "Народно събрание".

Подиумът бе издигнат пред паметника "Цар Освободител".

Вили Кавалджиев подгряваше първите пристигнали на митинга със записи на песни от изборните кампании на СДС от предходни години.
Водещ на митинга бе Надежда Михайлова.

Надежда Михайлова: ...показаха, че ... презират законността, реда и демокрацията, а не престъпната политика на едно мнозинство. /освирквания и скандирания: "Мафия!", "Червени боклуци!"
Преди няколко дни един вестник в Европа написа, че България е най-нещастното място за живот в Европа. Ние не искаме такава родина за децата си. Ние не искаме такава родина за родителите си. Ние не искаме такава страна за нас самите. Затова сме всички тази вечер тук, а много наши колеги народни представители са по районите си и също са с хората, защото ние сме част от вас и искаме заедно да кажем какво мислим за политиката на социалистическата партия.
/"У-у-у", "Мафия"/

Искаме да покажем и тази вечер, преди гласуването утре на нашата декларация, защото дебатите показаха, че не са чули гласът на хората, на онези, които ги изпратиха в тази зала на Народното събрание и за която зала и за която сграда те са позор.
/У-у-у/

Искам да дам думата на г-н Евгени Бакърджиев.
/Избори/

ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Приятели, много сме, страшни сме и много ги е страх от нас. /смях/

Тук, на този площад преди малко повече от 7 години беше предадена демокрацията. /У-у-у/ Ние всички бяхме излъгани, всички бяхме разочаровани от тези 7 години. Почувстваха се силни, защото беше направено най-голямото предателство към демокрацията в последните години. Но приятели, докато я има София, докато има столичани, докато София е синя и ние сме заедно, аз съм убеден, че тези ще ги изметем. /смях, СДС/

Приятели, ние спечелихме повече от 70% на президентските избори в нашия град. Питате къде е новото мнозинство и какво било това политическо понятие. Ето това е новото мнозинство от живи хора, от плът, кръв и лица, на най-честните граждани на България. /Браво/
И приятели, аз съм убеден в едно. Този път нито крачка назад, нито стъпка встрани. Този път докрай - до съд, до арест, за да има демокрация в България. И когато гледах днес, вървейки по улиците заедно с вас, как възрастни хора, неможещи да дойдат, махаха със сини шалчета, как махаха с ръчичките на дечицата си и като знам, че тук някъде е цялото ми семейство и 15-месечния ми син, аз искам да се закълнем, че този път няма да ги оставим и ще ги довършим. Това е приятели.
/Победа/

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА:
Гледам всичките тези знамена и гледам това знаме със златните звезди и си спомням времето, когато демокрацията беше на власт колко близко бяхме до Европа. И сега гледам къде са Полша, къде е Чехия, къде е Унгария. А ние сме още на улиците. Колко време трябва да чакаме, за да докажем, че сме европейски народ. Благодаря Ви, че сте тук, защото това ни прави граждани, прави ни свободни хора и демокрацията ще победи в България.
/Утре/

А сега в синя София Александър Йорданов ни носи поздрави от синя Варна.

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Скъпи приятели на демокрацията, ще Ви припомня нещо, което влиза с първата глътка въздух и с първите думи: "Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее. Мълчи народа. Глухо и страшно гърмят окови."

Скъпи приятели, нека нашият глас, на хората от София, на хората от Варна, които ви поздравяват и са се вдигнали на крак в целия регион, на хората от загубените градове на България, нека този глас да стигне от нас до най-далечната паланка, до най-далечното село, до най-затънтеното място, където все още тъпи и загубени комунисти тормозят, мъчат и объркват ума на българския народ. /У-у-у/

Нека да просветне, да просветнат истините на демокрацията, истините на свободата, истините, заради които всички тук сме се събрали. Да просветнат във всеки български дом. Хората да осъзнаят своя интерес и да разберат най-после, и цяла България да го проумее, че тези, които ни управляваха близо 50 години /това е близо един човешки живот/, нямат вече правото да тормозят и мъчат нашата нещастна страна. Това е простата истина и нека да си отпушат ушите и да я чуят. Защото те се провалиха два пъти. Те се провалиха при тоталитаризма, когато държаха държавата със своя репресивен апарат и когато практически бяха унищожили няколко жития. Те се провалиха и при демокрацията, когато има свободни държавни институции и когато ако искаха, ако можеха, ако знаеха, щяха да управляват. Но те просто не могат. На комуниста всичко може да му се даде, защото и той е човек. Едно единствено нещо никога не трябва да им се дава. Власт не трябва да им се дава, защото тогава съсипват цяла държава, съсипват съдбата на народи, съсипват съдбата на добри семейства. Мъчно ми е, когато днес пътувам в България, в различни градове и села, и виждам, че тази държава, която е родила този народ, който е създал гиганти на мисълта, на ума, като Ботев /когото цитирах/, като Левски, Вазов и всичките ни възрожденци и големите ни писатели и културни дейци след това, и хора на инженерната, на техническата мисъл, учени, великолепни хора на ума. Днес, този народ е доведен до там, че да слуша химна на комунистическата партия "Радка-пиратка" и "Тигре, тигре", защото това е трагична съдба за нашия народ - да тръгнеш от идеалите на Ботев, на Вазов и да стигнеш до тази посредственост и глупост, когато тези, които ни управляват, това е тяхната култура, това е тяхното виждане за култура. И не случайно нито един комунистически писател, нито един комунистически поет нищо не можа да създаде през тези години, защото тези години не са години, които могат да се възпеят, да може да се каже дори една добра дума за това управление, което имаме в момента. И утре Съюзът на демократичните сили и обединената опозиция отново ще иска да бъде гласувана нашата декларация за спасение на България. Вървим днеска по улиците на София, вчера по Варна и чувам, че те щели да внесат контрадекларация. /смях, У-у-у/ Какво означава контрадекларация на декларация за спасение на България, де факто това означава директно да закрием държавата, да се оттегли, че има българска държава. Не може да има контрадекларация на Декларация за спасение на България. Контра може да има само на комунистическата глупост, на комунистическата наглост. Контра може да има само на катастрофата, до която те ни доведоха. И аз като гледам хората, които са излезли на площадите в цялата страна - това е ума, това е таланта, това е съвестта на българския народ и нека тези, които все още се крият зад стените на собственото благополучие, зад дувари, зад вили, зад имотите си, да помислят, да прогледнат в себе си, да видят и те истината за нашата държава. И утре, когато ще дойдат демократичните избори цяла България като една да стане срещу тираните и поробителите и с бюлетината на свободата, на демокрацията, наистина да гласува за друг живот, за друга съдба. Тази съдба, за която са мечтаели великите апостоли на нашата национална революция Ботев и Левски.

Скъпи приятели, времето е съдбовно. На прага ни е края на този век и предстои да посрещнем един нов век, едно ново хилядолетие, изключително важно е нашият народ, който е дал такива имена на света, да влезе в този нов век не със тъпите комунистически истории, не със някакви изкуствени глупости за България, а да влезе с националното си достойнство и с това, което ни сложило като народ, създало ни е , съхранило ни е и е направило България велика и силна. И не вярвайте на тези, които ви казват, че няма път, изход от кризата. Има. България е била в национални катастрофи, България е била под чуждо робство и не едно и винаги, когато е имала талантливи водачи, талантливи ръководители и забележете - никога те не са били комунисти, и именно заради това след войни, след разорение, след робства, тя е стъпвала на краката си, тръгвала е напред, създавала е, създавала е училища, болници, университети, всичко което представлява нашия исторически национален живот. Вярвайте в Обединените демократични сили, не се разколебавайте, не се подвеждайте по това да ви подведат абсолютно политически смотаняци като този смешен човек Жорж Ганчев /смях, у-у-у/, който утре ще видите ще гласува заедно с комунистите отново срещу демократичните сили. Трябва да се научим, че истинските водачи на българския народ и истинският български народ е именно този, който цени националните идеали, които стои на истински национални позиции. Всички ние можем да постигнем своя исторически успех нищо, че ще бъде тежко, нищо, че останахме последни. Но свободата винаги е сладка и винаги е мила и успехът на България да бъде успех за всички вас. Благодаря ви и вярвайте в победата. Тя идва. Тя пристига вече. Благодаря ви.
/победа/

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Вървяхме по улиците на София и гледахме многохилядното множество, гледам и всички нас тук, на тази трибуна сме цялата демократична опозиция - тук е и СДС, тук е и Народния съюз, тук са и ДПС, синдикатите, женските организации, студентите и се питам коя е тази партия, която може да застане срещу един народ. И си отговорих - само комунистите могат да застанат срещу народа си. /Убийци, У-у-у, Червени боклуци/

Искам сега да дам думата на г-н Александър Джеров от Народния съюз.

АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми дами и господа, скъпи приятели, щастлив ден е, че обединената демократична опозиция излезе на улиците и площадите на София и на българските големи градове, защото крайно време е да покажем на комунистите, че ние сме силата, а не те. Много странно ми звучи, когато комунистите говорят, че било срам да излезеш на улицата. Защо? За да защитаваш своите поругани права. Това ли е срам за България да излезе на улицата в студеното време или е срам да се крият зад една сграда на "Позитано"20 /У-у-у/, зад каменните стени и да правиш нощни заседания и да държиш осветлението загасено, за да не те видят хората. Не е ли срамно това да ти е неудобно да влезеш в тази сграда и да минаваш по задни входове, за да не те види народа и да не те освирква. Твърде много търпяхме според мен. Доста време мина и затова казвам крайно време е да сме тук.

Не е само това, че стигнахме до един абсолютен глад, не е това само, че два милиона и половина български пенсионери гладуват, не е само това, че над 500 000 български граждани са безработни. По-важно е друго - България е една държава с 1300 години история, България е била име и във вековете и преди Втората световна война, в българската история ние имаме имена, не само на Симеон, не само на Борис, не само на Иван Асен II, още много имена един подир друг, които величаят България и сега ние стигнахме дотам, че да ни управлява един човек като Жан Виденов /У-у-у/, след като България в този век е била представлявана от едни имена, от една интелигенция, от хора, които са блестели със своите знания и можения, които са били чест за всички академии на Европа. Днес ние нямаме хора, с които да излезем, защото за съжаление ние сме тук, а сме представлявани от хора като Добрев. За мен е чест да изляза на улицата, чест е да излезеш на площада, чест е особено за българските лекари, които излязоха и днес да манифестират. Срамно е да бъдеш на местото на Мими Виткова /У-у-у/. И после - време е да се отърсим от това комунистическо господство. Срам е, че  България - една от първите държави от света, една от най-способните държави в миналото, днес да бъде последна не в Европа, а далеч след Европа. Така както се събираме ежедневно, всеки ден да бъдем заедно, за да изковем накрая победата. Долу комунистите. /Долу комунистите, Долу БКП, У-у-у/

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Навремето се питахме къде са младите сред нас, но ето, че те са тук сред нас, защото те имат нужда от шанс, имат нужда от свободна и демократична България, защото за тях чувството за справедливост е още по-болезнено, отколкото за техните родители. Искам да дам думата на един студент, на зам.-председателя г-н Арабаджиев. Заповядайте, г-н Арабаджиев.

АРАБАДЖИЕВ: Скъпи приятели, наши майки и бащи, ние сме тук, сред вас и пред вас, за да бъдем заедно в борбата срещу гнилата система на комунистическата мафия. Ние, българските студенти, призоваваме всички вас утре в 9:30 тук да направим мероприятие за окупация на парламента. Оставка! /подет от хората/

Нашите колеги от Софийския университет в понеделник провеждат общо събрание и ще закрият ВУЗ-а, защото ние сме свободни да ги закрием и ще ги закрием. /Юнаци/

Приятели, нека днес да кажем "не" на БСП, "не" на чудовищата в човешки образ, наречени комунисти, които докараха обикновения българин до просешка тояга. Нека днес тук заедно кажем "да" на декларацията за спасение на България, "да" на предсрочните парламентарни избори, които ще докарат спасението на България. /Избори/ Оставка! /Оставка/

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: А сега искам да дам думата на зам.-председателя на СДС г-н Александър Божков.
/СДС/

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Здравейте, нормални българи! Казвам нормални, за да ви отлича от ненормалните, които се опитват да ви управляват. В ръцете ми е проектобюджетът за 1997 година /У-у-у/. Жан Виденов, Димитър Костов и Румен Гечев са го писали. /У-у-у, Мафия, Боклуци/. Смятали го при 500 лева за долар и при инфлация, която щяла да спадне до 2 % месечно през юли. Така смятаха и бюджета за 1996 година. Три пъти го смятаха, три пъти не им излезе. Та се наложи накрая да подават оставка. Сега Николай Добрев щял да си намери още по-умен министър на финансите. Ще видим колко пъти ще сменят бюджета тази година. Май нито веднъж. След това вътре в този парцал са писали българско-комунистически вариант. /"Няма да ги има"/ Още малко да ви разкажа, после ще го изгорим. Освен това в този парцал изписали и българско-комунистически вариант за валутен борд - Народната банка нямало да рефинансира търговските банки, освен тези, които били важни. Кои са важни обикновено определя г-н Премянов. /У-у-у, Мафия/ Народната банка нямало да печата пари, за да рефинансира бюджета, освен когато се наложело. Кога се налага /Всички при Луканов/ досега определяше Жан, сега ще определя Първан /смях/. Искат да си направят особен валутен борд, хем да се въведе финансова дисциплина, но за нас, а те пак да си крадат когато си искат. Е, това няма да стане. Тия, дето дават парите от Международния валутен фонд, затова са богати, защото не са идиоти да си наливат парите в джобовете на хайдуците. Ще ходи Кольо Добрев небръснат с цигара, провиснала от единия ъгъл на устата, да иска пари. И да обяснява колко е печен по финансовите въпроси. За срам на България. Ние, нормалните българи не можем да позволим бандити да продължават да ни срамят пред света. Ние, нормалните българи, казваме:"Събирайте си партакешите и се махайте от тук!" Ние, нормалните българи, имаме намерение да живеем тук и да живеем нормално. Затова ще си направим едни нормални предсрочни парламентарни избори, нали? /Избори/

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Г-н Иван Костов!
/СДС/

ИВАН КОСТОВ: СДС! Днес при мен дойдоха от една немска телевизия, впечатлени от вашата проява на вчерашния ден и казват: "Ние сме изключително изненадани от това, че цяла Европа гледа какво става в Белград. Ние не знаем, че в София стават още по-големи демонстрации от тези в Белград. Защо протестирате?" Питат защо протестираме, защо демонстрираме по улиците и аз казвам: "Защото има само един начин да се прекрати това нещастие, в което живеем, и този начин е да се приеме Декларацията за национално спасение. Декларацията, в която се предвижда да се вземат такива мерки, които наистина да дадат гаранции на обикновените хора, и на обществото, и на държавните институции, че ние ще преодолеем тази катастрофална ситуация, в която се намираме. България няма друга възможност да се справи с тази катастрофа. Всеки, който не разбира това, всеки, който върви срещу Декларацията за национално спасение, дали с контрадекларация, както каза Сашо Йорданов, дали с прибързване, с формиране на второ правителство на Българската социалистическа партия. Такива политически сили не търсят съгласие за спасение на България и това за нас означава да продължи нещастието. Питат ме - дали няма да им дадем /на новото правителство/ някакъв срок, в който /не-е/ Никога! /Никога!/ За какво да им дадем срок? За още няколко седмици нещастие за хората. Моят отговор беше такъв и в Белград, и в София, ние протестираме срещу един и същи провалил се комунистически режим.  И ние очакваме всички политически наблюдатели в нашата столица да разберат това. Ние не можем да живеем повече така. Да ни показват по западните телевизии в каква нищета живеем. Ние не можем едновременно с това да мълчим и да се преструваме, че правим нещо в това Народно събрание, което стои срещу нас. Ние разбираме, че голямото зло за България ще бъде Народно събрание, което отказва да гласува  Декларацията за спасение на своята собствена страна. Ограмно зло за България ще бъде Народно събрание, каето да се опита да излъчи втори кабинет на социалистите и да им даде още шансове да експериментират върху българските граждани. /У-у-у/
Никога! /Никога/

Моля ви, елате утре и дайте своята подкрепа за нашата акция. Утре! /Утре/

Утре за последен път Обединената демократична опозиция ще подава ръка за доброто на България. От вдруги ден, ако те не поемат тази ръка, ще срещнат нашия юмрук. Утре! /Утре/

Митингът приключи със запис на "Шуми Марица окървавена..."

 

 

Митинг-шествие, организиран от ОСД
/наблюдение на Лили Павлова от 10.30 - 15.00 ч./

Митинг-шествието е организирано по маршрут НДК - бул. "Витоша" - Ларгото - бул. "Дондуков" - ул. "Раковски" - пл. "Ал. Невски".

Това мероприятие е част от призива на ОДС към всички български граждани за всекидневни шествия-митинги под призива:
- "Да" на декларацията за национално спасение
- "Да" на предсрочните парламентарни избори
- "Не" на второ правителство на БСП

В 10.30 часа по призив на КНСБ около парламента се образува жива верига, която бе плътно долепена до огражденията. Веригата беше изградена от 2-3 реда граждани, които скандираха: "СДС", "Избори", "Всички при Луканов", "Червени боклуци", "БСП е мафия" и други.

В 11.00 часа от НДК тръгна шествието към пл. "Ал. Невски". Участниците в шествието скандираха: "Оставка", "Смърт" и др.

В шествието участваха и привърженици на Народен съюз, на Демократическата партия, Национален професионален съюз, КТ "Подкрепа", ДПС, Синдикат "Промяна", ВМРО, КНСБ и др.

В 12.00 часа по предварително обявен план трябваше да започне митингът на ОДС, но той не се проведе, за да не разкъсва веригата и да не се допуснат депутатите от левицата да напуснат парламента. Затова, когато шествието стигна до пл. "Ал. Невски", то веднага се включи в живата верига. Около парламента също така се бяха събрали и частните таксиметрови шофьори, които стояха със запалени фарове.

През цялото време звучеше радио "Дарик", което с апелите си подбуждаше тълпата към агресивни действия. Което в последствие доведе до безцеремонно чупене на прозорците с камъни и павета от страна на протестиращите.

Към 15.00 часа сред протестиращите започнаха да се играят хора от представители на Пиринска Македония.

 


11.01.1997 - 10:20 ч. - около Народното събрание има малки групи хора, които оживено обсъждат последните събития.

Голяма част от тях носят подвижни радиоприемници на вълните на Дарик радио.

10:30 ч. - пред Президентството вече се е събрала група хора, която скандира: "Убийци", "СДС", "Мафия", "БСП в Сибир". За първи път чух възгласа: "Кой не скача, е ченге" и "Кой не скача, е червен", придружени с подскачане.

11:55 - хората се насочиха към "Ал. Невски", където стана ясно, че ще се проведе митинг.

 

МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

12.01.1997, 17:05 - 18:15
ХРАМ-ПАМЕТНИК "АЛ.НЕВСКИ"

 

[.............]:Искам да ви направя едно съобщение. Тук, на този митинг е една от водещите коментаторки на CNN Кристияне ...

Аз искам да поканя тук другаря Токаджиев. /Дюдюкания, У-у-у/

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Приятели, приятели, дошли от цяла София, приятели, дошли от България, приятели, получили свободата. Свободата, която крайно време е да я получим.

Приятели, днес сме се събрали, събрали сме се, за да си помогнем и да помогнем на България. И първият човек, на който искам да дам думата е човек, който вече помага на България. Помага, макар че още не е положил официално клетва пред вас и пред България.
/Петьо/

Давам думата на г-н Петър Стоянов.
/Стоянов/

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Граждани на София, граждани на България, скъпи български граждани, български студенти. /Тука сме/

Когато се придвижвах към вас, за да присъствам на този митинг, един журналист ме попита: Редно ли е, няма ли избраният президент да вземе страна в този конфликт? /Да/ Ето това е отговорът. Избраният президент на България не само може, а трябва да вземе страна и то трябва да вземе една страна, страната на българския народ. /Браво/
Аз зная, че вие сте тук днес, за да протестирате срещу спирането на реформите в България, срещу корупцията на държавните органи, срещу ограбването на българския народ, срещу отчайващата бедност и мизерия, които заливат днес нашата страна.
/Петьо/

Следователно вие сте тук, за да защитавате не само своя интерес, не само интереса на своите семейства. Вие сте днес тук, за да защитите националните интереси на България и аз ви благодаря за това.
По време на предизборната кампания аз заявих, че в България се ражда ново мнозинство. Мнозинството на хората, които повече не желаят да живеят по този начин. Мнозинството на хората, дето казват "не" на това управление. Мнозинството на хората, които ясно демонстират своето желание и воля да живеят по-добре, а следователно да бъдат управлявани по-добре. Аз заявих още тогава, че това ново мнозинство желае в България да има законност, ред и спазване на конституционните принципи. И аз съм убеден, че желанието на това мнозинство остава неизменно, затова защото виждам пред себе си усмихнатите и същевременно решителни лица на хората, които са решили да променят курса на политическите събития в България.
/Победа/

Днес аз прочетох едно обръщение, в което заявявам, че времето на играта на политика изтече. Времето на политическите илюзии в България свърши. Вече трябва да се действа, трябва да се направи първата стъпка. И първата стъпка трябва да бъде съобразена с желанието на огромното мнозинство от българите за промяна. Ето защо аз призовах Българската социалистическа партия /У-у-у/ да седне на масата за преговори, но с предварително приетото условие за предсрочни парламентарни избори в България. /Избори/

Ето защо аз пожелавам успех на вашите справедливи и законни искания за един по-добър живот и за промяна на политическото статукво в България. Аз пожелавам успех на България. Аз съм със вас. Господ да благослови България в този критичен момент от новата история.
/Победа/

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега искам да поздравим, след като поздравихме новоизбрания президент на България и новоизбрания ни вицепрезидент на България, който е сред нас - г-н Тодор Кавалджиев с възглас "България".

Скъпи приятели, толкова сме много и толкова усмихнати лица видях, толкова млади хора има тука и е такова удоволствие човек да бъде сред вас. Толкова е радостно, че виждам толкова много усмивки наблизо до най-важните сгради, които олицетворяват българската институция. Малко останаха хората, които уважаващи и работещи в тези сгради /особено в тази най-близо до нас стоящата/. Но сега искам да дам думата на един човек, когото вие уважавате и който е много високо в йерархията на тази сграда. Това е г-н Иван Куртев, зам.-председател на Народното събрание.
/СДС/

ИВАН КУРТЕВ: Здравейте приятели на демокрацията, уважаеми г-н президент, уважаеми г-н вицепрезидент! Наистина днес е един велик ден за България, защото окървавена България се вдигна и България никога няма да отстъпи пред комунистите. /У-у-у/ Днес е съвсем близо денят, в който наистина ще можем да кажем, че комунизмът е минало за България.

Скъпи приятели, искам пред вас да се върна преди два дни, на 10-ти януари. Аз бях непосредствен свидетел на провокациите, извършени от комунистите. /У-у-у/ Заявявам официално /Убийци/, че очаквам да бъда поканен от Следствието, за да кажа за изстъпленията на полицията и за действията на провокаторите, доведени от комунистите пред Народното събрание. /У-у-у/

И все пак защо народният гняв се насочи точно към тази сграда? Защото не можеше да бъде другояче след като 4 години комунистите рушаха авторитета на държавните институции. През последните две години те превърнаха парламента на нашата държава в един изпълнител на решенията на "Позитано" 20. /Мафия/ Последните две години се превърнаха в загърбване на идеята за парламентарна демокрация. Този парламент, 37-то НС ще остане в историята с името "Парламент на измамата", защото няма нито едно гласуване в българския парламент, което да е взето с необходимото мнозинство, а 20-30 комунисти тичат като кинаджийски коне.... /У-у-у/ и по този начин бяха приети онези трийсет закона, които противоречат на българската Конституция и които бяха отменени изцяло или части от Конституционния съд.

Ние нямаме нужда повече от такова Народно събрание, искаме нов парламент. Искаме парламент, в който комунистите да бъдат малцинство. /Всички при Луканов/ Искаме българското Народно събрание наистина да приема закони, които да помогнат на промяната, за да може България да се превърне в една демократична страна. А това може да стане само след едни бързи, предсрочни избори. /Избори/

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Скъпи приятели, искам да ви кажа нещо, което току-що научихме. Нещо, което съм сигурна, че ще искате да го чуете. Искам да ви кажа, че току-що е записано обръщение на Благовест Сендов по телевизията /У-у-у/. Аз знам, че имате право да протестирате, но чуйте ме какво е казал. Казал е, че трябва да има предсрочни парламентарни избори. /Ура, Победа/

Много е важна датата, която ще бъде определена, и затова трябва да продължим, да продължим заедно. /Кой не скача е червен, Червени боклуци/

Сега искам да дам думата на г-н Марков, който да прочете едно възвание. Тук при мен има толкова много възвания, обръщения от партии, организации, синдикати. Г-н Марков, народен представител на СДС.

Г-Н МАРКОВ: Съюз на военните на Негово величество, ...запасно войнство, Комитет "Съединение", съюз "Истина", ВМРО-СМД:
Възвание към българския народ, властващата партия и световната общественост.

БСП се домогна до властта чрез ловко проведена кампания от лъжи и измами в изборите през 1994 година. За две години управление БСП не само че не изпълни обещанията и поетите задължения към народа, но и го доведе до мизерия и катастрофа, непознати в многовековната му история. БСП наруши обществения договор, каквото по същество е всяко получено доверие въз основа на обявена програма и избори. Упражняването на властта от БСП и занапред застрашава вече физическото съществувание на хората. Българският народ е поставен в положение на неизбежна отбрана срещу политиката на социален геноцид, провеждана от властниците. Затова ние, народните представители, имаме едно единствено искане: предсрочни избори. /Избори/

Тази демократично изразена воля на нашия народ доведе управляващата партия до страха, че ще загуби преждевременно  облагите от просто упражняваната власт....
/Победа/

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Мили приятели, българи, толкова много емоции преживяхме тези дни и ще продължаваме да изживяваме. Такива неща ни се случиха. Аз имам чувството, че 10-11 бяха дни, в които като че ли гледах филм пред себе си. Особено това, което видях през нощта на 11-ти, през нощта към 2:30, когато много от хората, които сега сте тук, които сега сме тук и ни биха, обаче пак сме тук и сме повече и с повече вяра, защото не могат да ни уплашат. Това, което стана през нощта имаше целта да ни уплаши, да ни кажат, че могат със сила да да сломят нашите искания, че могат да ни запушат очите, че могат да ни кажат - спрете да говорите, спрете да излизате, спрете да живеете. Това, което се направи - полиция да бие невъоръжени граждани, беше нещо възмутително. Стигна се до там, че се посегна на министър-председателя на България г-н Филип Димитров /У-у-у/. Аз искам да дам думата на неговата съпруга, която е тук сред нас днес, тъй като знаете, че г-н Филип Димитров е в болница.

Моля ви, г-жо Димитрова.

Г-ЖА ДИМИТРОВА: /Убийци/ Нося ви поздравите на Филип Димитров, който обаче е в къщи, който слуша радио и гледа телевизия и който сигурно много ще съжалява, че не може да види колко сте много. Толкова много не сме били отдавна. Дами и господа, искам да ви кажа, че той е пребит, движи се трудно, но няма опасност за неговия живот. Неговият призив към вас е: "Знайте, за една нощ няма да стане. За 1-2 дена няма да стане. Бъдете тука, бъдете твърди, след 2-3 дни той ще бъде с вас отново и отново трябва заедно да издържиме. Приемете неговите най-сърдечни поздрави. А сега искам да ви кажа нещо от свое име. Аз познавам комунизма до сега от униженията на партийните секретари, от доносите на кварталните ченгета. Онази нощ аз видях кървавото лице на комунизма.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз искам да ви съобщя, че вчерашната декларация, която подписаха Обединените демократични сили за събитията от 10-11 януари беше подписана не само от СДС, не само от БЗНС и ДП, не само от ДПС, не само от БСДП, не само от още други различни организации, от всички синдикати, от Лекарския съюз, от Женския съюз, от Съюза на частните таксиметрови шофьори, от КТ "Подкрепа", от КНСБ. /От Дупница има представители/ Към тази декларация се присъединяват непрекъснато нови и нови организации. Сега г-жа Ирен Зафирова от името на синдикатите, които ни подкрепят, ще се обърне към вас.

ИРЕН ЗАФИРОВА: Братя и сестри, българи, работници на тази държава, днес на съвместно заседание на КТ "Подкрепа", Обединение "Промяна" и ...извинете търси се лекар там където пише "Долу БСП!". Там да отиде. Около БСП винаги има някой, на който му прилошава. Днес на съвместното ни заседание в присъствието на г-н Евгени Бакърджиев, председател на Стачния комитет на ОДС ние взехме решение, за нещо, което искам да ви прочета:

"Братя и сестри, това, което стана през нощта на 10 срещу 11 януари 1997 година преля чашата на народното търпение. На защитата /?/ на реда, организирана по инициатива на КТ "Подкрепа" бе отвърнато със злоупотреба с власт, с полицейски произвол и насилие. Окървавената мирна демонстрация ни върна в мрачните времена на сталинския комунизъм.

Братя и сестри, време е за решителни действия. Връщане назад вече няма. Като отговор на високото предизвикателство "Подкрепа", "Промяна", ОДС взима съдбата на българския народ, заедно с него в свои ръце. "Не" на полицейщината, на терора, "не" на войната срещу българския народ, "не" на организирания геноцид срещу нацията, забрана и съд за комунистическата олигархия. Обединените демократични сили, СДС, обединението "Промяна", КТ "Подкрепа" призовава всички демократични сили на нацонална политическа стачка.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Дойде време и да попеем. Кой ще ни попее? Коцето от "Медикус".

....

 


МИТИНГ-ШЕСТВИЕ
НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ
13 януари 1997

17 ч., АЛ. НЕВСКИ


Националният химн на България ознаменува началото на митинга.

водещ: артист
[.............]: Благодаря ви. Лицето ми е облято в радостни сълзи, като ви гледам тук, както казва Смирненски: "поток от труженици, поели път за хлеб". Ние се борим само за хляба. Никога не мога да се съглася с някои мои приятели, които казаха: "10-ти ноември промени и разкрепости роба в мен". Ние никога не сме били роби. Били сме подтиснати, но сме били свободни. Какво ни докара тук? Страхът на времето. И сега гладът. Това са две свещени неща, дадени от бога - страх и хляб, който ни бе отнет. Сега ще ни бъде даден.

Скъпи приятели, дошли сме тук да подкрепим Декларацията на Съюза на демократичните сили за спасение на България. Съюзът на демокрацията датира от преди Христа. От кога датира Българската социалистическа партия? /У-у-у/

Декларацията на Обединените демократични сили, знаете за какво става реч, остава на демократичната промяна. Ние не искаме нищо друго, освен промяна. Нямам нищо против комунистите. Нека да се събират там горе на Бузлуджа. /У-у-у/ Да си направят там резервати, да оставят народа да живее тук свободно и да не бъде народа безхлебен. След тези няколко слова ми позволете да дам думата на Негово Високо Преосвещенство софийският митрополит Инокентий.

Н.В.П. Софийски Митрополит ИНОКЕНТИЙ: Скъпи в Господа братя и сестри, майки и бащи. Беда над нашата родина България! /България/ Ето и в предишния ден ние изминахме своя път към Възкресението на България. Имаше 1989 година, но историята ни даде още по-хубава дата, каквато е 1997 година. Когато ме попитаха: какво става Ваше Високопреосвещенство в град София, аз отговорих: България е имала няколко робства в своята история - византийско иго, турско иго и комунистическо иго. /У-у-у/

Бог да благослови да дойдат дни, в които завинаги ще се отървем от това иго. Това, което беше дадено, за да може българският народ именно в тези години да осмисли завинаги, че комунизмът не може да съществува в България. Той е нещо чуждо, нещо непонятно. Всичко, което е в проповед против бога, то не е от Бога, а от дявола. Ето вие видяхте, когато този млад човек с името Виденов /У-у-у/ отиде при така нареченият за бога отец Максим да го благослови /У-у-у/. Неговата дяволска благословия даде тези уродливи плодове, на които всички сме свидетели в днешния ден - глад, мизерия, студ. Напротив, братя и сестри, истинският български патриарх Негово Светейшество Пимен Български излезе с послание към своя народ чрез възслава на този труден миг заедно с него, макар и в трудност, той го благославя към победа. Победа, братя и сестри! /Победа/

В името на Господа, Исуса Христа Ви благославям да победите! Амин! /Амин/

[.............]: Скъпи приятели, тъй като сме свидетели на много инсинуации, но вие знаете откъде идват те, искам да ви прочета една декларация на г-н Асен Дюлгеров, секретар на Софийската голяма община, която е много важна. "Във връзка с инцидентите след протестните действия на 10-11 януари 1997 около Народното събрание и президентството Националната следствена служба е образувала следствено дело № 5 от 11.01.1997 г. за нанасяне на телесни повреди, хулиганство и повреда на обществено имущество. /У-у-у/ Също така в приемната на Столичната община се сформира екип от следователи на НСС, където всички пострадали и техните свидетели могат да се явят и дадат показания. Секретар на Софийска голяма община г-н Асен Дюлгеров.

Скъпи приятели, възможно ли е да се повярва на такива смешки? Как може да се къртят столове и крака на маси и столове. Под шлифери и палта да се водят тези крака на маси и столове в къщи и на другия ден да се докарват отново в парламента и да се инсинуират, че уж демократичната младеж е изкъртила всичко./У-у-у/ Може ли организаторите на тези митинги да бъдат подстрекатели. Това не е ли смешно? Може ли на тези хора да се вярва? Докога? Те изчерпаха нашето търпило. Казвам: до тук! /Браво/

Скъпи приятели, позволете ми да дам думата на г-н Иван Глушков, зам.-председател на ПГ на СДС. /Браво/

ИВАН ГЛУШКОВ: Здравейте, свободни българи! /Браво/
Здравей, свободна и борческа младеж на България!
Здравей, свободна България!

Искам да ви запитам всички вас, софиянци и гости на София в този ден - ще позволим ли червената мафия да досъсипе милата ни родина. /Не, Никога/

Искам да ви запитам - ще позволим ли всички ние червената мафия да доограби България. /Не, Никога/

Никога! /Никога/

Нищо не може да преклони волята на българския народ за свобода, за освобождение от комунистическото робство. Аз искам... /Кой не скача е червен, Червени боклуци/

Скъпи приятели, всички ние бяхме свидетели на драматичните събития на 10-ти срещу 11-ти тук, на този площад около сградата на Народното събрание. Но аз искам да споделя с вас нещо, едно трогателно събитие, което дълбоко ме развълнува. Към 9-9:30 вечерта, когато парламентът беше обсаден от протестиращи граждани, в стаята на нашата парламентарна група видях седнали един до друг едно малко момченце на 6-7 години и неговият млад баща. Бащата беше незрящ, със своята малка тояжка, стояха свити, бяха безпомощни и аз ги питам: какво правите тук. И тогава младият баща ми каза: Дойдохме тук, за да защитаваме демокрацията. Питам ви: може ли някой да победи българският народ, когато и незрящите хора с невръстните деца идват тук, за да защитят демокрацията. /Никога/

Искам да ви уверя, че ние няма да ви предадем. Искам да ви уверя, че всички вие заедно с нас този път ще ги гониме до дупка. /До дупка/ С помощта на свободните демократични избори ще ги навреме в дупката, защото избори ще има. Това е единственият спасителен изход за България. С наша помощ, с помощта на целия български народ ние ще наложим волята си за предсрочни парламентарни избори, на които ще сразим презрения от свободна България. Победа, приятели! /Победа/

[.............]: Скъпи приятели, ние сме тук на този площад не само да си бъбрим, а да победим. За нас друга алтернатива няма. Само победа. Защото има загинали правителства, но загинали народи няма. Това червените маймуни трябва да го разберат един път завинаги, защото когато народният гняв се събуди, огава действително става страшно. Искам да поздравя всички приятели на демокрацията с една песен на "Каналето". /"Боят настана"/

[.............]: Браво на "Каналето". Скъпи приятели, искам да ви кажа, че българската култура и общественост никога не е стояла встрани от съдбините на България, особено в този съдбоносен пик в момента. И така, искам да ви кажа, че ние, българските артисти ще дадем своята дан за победата на демокрацията. Това ще ви го каже и моят приятел и колега, един от основните колоси на българския театър Ангел Горанов.

АНГЕЛ ГОРАНОВ: Здравейте, свободни българи! Обичам ви! Вие сами сте забелязали, че в последните дни ние станахме по-добри и все повече се обичаме. Ние сме други хора. Искам да прочета сега една кратка декларация от името на Съюза на артистите в България.
"Съюзът на артистите в България заявява, че подкрепя национално отговорните политически сили, които настояват за предсрочни парламентарни избори. "Не" на ново старо правителство на БСП. /У-у-у/ Националният съвет на Съюза на артистите в България призовава всички свои членове да вземат участие в общонационалните протестни действия. "

Искам да ви кажа и още нещо. Щастлив съм и се гордея, че съм член на колектива на Държавния сатиричен театър. Днес в 1 часа имахме Общо събрание и с почти пълно болшинство приехме декларация, която ще четем всяка вечер преди представление и ще молим публиката със ставане на крака да ни подкрепя. /Браво, СДС/

[.............]: Искам да направя една малка корекция, скъпи приятели. Ангел току-що каза: "днес с почти пълно мнозинство" - утре с пълно мнозинство. Сега, скъпи приятели, искам да ви представя г-н Йордан Нихризов, зам.-председател на БСДП.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Здравейте, скъпи приятели. През месец октомври комунистите казаха, че България е друга и пак излъгаха. България е друга след 10-ти януари и друга я направихте вие, свободна България. Днес има само едно нещо - един народ и една престъпна партия. ... /смях/

По телевизията г-н Георги Първанов /У-у-у/ каза: нямало да има пенсии, /У-у-у/ нямало да има заплати /У-у-у/. Те знаят много добре, че ако има избори, няма да има БСП, няма да има БСП на власт. А затова гаранцията е единството на всички демократични сили.
Скъпи приятели, на 11-ти пак се опитаха да ни уплашат. На 11-ти вас ви нарекоха хулигани, нарекоха ви превратаджии.../лош запис/

"Последен валс"

/Кой не скача е червен/

[.............]: Сега давам думата на г-н Калчо Сукаров, секретар на Народен съюз, един от битите в нощта срещу 11-ти януари. /У-у-у/

КАЛЧО СУКАРОВ: Убийци! Убийци! /Убийци/ Скъпи антикомунисти! Скъпи демократи, ние ще победим ли? /Да/ Ще победим сега, знаете ли защо. Защото сме много, защото сме не само на този площад, а в цялата страна, във всички градове, в зали, площади, на улици, навсякъде има такива множества, които изказват своя протест, категоричен протест против омразната комунистическа власт. /У-у-у, Червени боклуци/

Ние ще победим, защото не се страхуваме от техните методи на насилие, от техните античовешки методи. Ние ще победим, защото в цялата страна сме всички заедно - тук са земеделци, монархисти, социалдемократи. Тук са българи, турци, цигани, арменци, каракачани, гагаузи и всички, коигто са срещу тази омразна, вредна комунистическа напаст. /У-у-у, Мафия/

Ние ще победим, защото нямаме право да отстъпваме. Нямаме право да отстъпваме, заради живота на нашите майки и бащи, заради бъдещето на нашите деца и внуци, заради това. Българи, ние сме тук, не искаме да ни гонят от България. При нас са студентите, а винаги там, където са студентите винаги е победата. Благодаря. /Победа/

Единни, под егидата на Обединените демократични сили, напред към предсрочни парламентарни избори. Избори! /Избори/

ОДеСе! /ОДС/

[.............]: Скъпи приятели, вие сте свидетели на една демокрация, при която в последните 5-6 години младия елит поемаше на запад. Защо? - питам аз. На този въпрос ще ви отговори актрисата от Държавния сатиричен театър Латинка Петрова с "Писмо от Канада".

ЛАТИНКА ПЕТРОВА: Мили сине, получихме писмото ти и много се зарадвахме, че си добре. Ние също сме добре. Вчера баща ти продаде кравата и си платихме тока за миналия месец. Днес ще продадем свинята и ще си платим сметката за водата. Иначе сме добре. В село има 10 кръчми, а закриха училището.
...
Иначе сме добре. Аз съм от БСП, баща ти от СДС. Затова не си говорим. Само от време на време го чувам зад гърба ми да вика: "червена бабичка". А в лицето не смее нищо да ми каже, за да не му извадя досието. Дядо ти се спомина преди 6 месеца, но не сме казали на никой, за да не му спрат пенсията.

Драго ми стана, като разбрах, че си се оженил и че булката е индианка, защото у нас знаеш какви са момичетата. Хич вече не могат да се изчервяват.

Мили сине, да не забравя най-важното - руснаците пак дойдоха. Продават напръстници, аналгинчета, валидолчета и какво ли не. Баща ти си купи автомат "Калашников" за 300 лева, защото е в Ликвидационния съвет, а кметът взе картечница за 500 лева и сега ходи по кръщенета и погребения, защото бил нелегитимен.

Мили сине, драго ми стана, като видях каква кола си си купил.

Майко, за нас не се безспокой, мили сине. И държавата, и парламента постоянно ни абонират. Аз абонирам за високоправна, защото партията казва да внеса висок боен дух, а баща ти - за нищо...

Мили сине не казвай на индианката, че си българин, за да не избяга.

Чакаме с нетърпение вест за индианчетата.

Гуд бай.

Твоя мадър: Донка /баба Донка/

[.............]: СДС! /СДС/

ВЪЗРАСТЕН МЪЖ /ВАСИЛ ГОЦЕВ/: Гордейте се всички българи. Гордейте се, че сте хората, които утре ще живеят наистина свободно пред една свободна България и че тази свобода ние извоювахме тук, на улиците на София.

Скъпи приятели, чухте преди малко, че имало някакво следствено дело за хулиганство. /У-у-у/ Народният гняв на един цял народ не е хулиганство. Престъпление срещу народа са извършили тези, които разпоредиха и допуснаха да се стреля и да се бие и да се чупят ...Тези, които спокойно, у-у-у /У-у-у/ протестират, този гняв /Убийци/, тази демокрация, която позволява със спокойни средства и съобразно условията да може да се отстояват принципите, които ние отстояваме. Обединените демократични сили е гаранция за победата. Гаранция за победата преди всичко сте вие с вашето присъствие, с вашето ежедневно присъствие тук.

Наистина, ако всеки ден бъдете тук, то победата ще бъде тук скоро, защото много скоро те ще разберат, че със сила не се управлява цял един народ. Победа! /Победа/

[.............]: Победа! /Победа/
Скъпи приятели, нека всички заедно да изпеем химна на дядо Вазов "Край Босфора шум се вдига". Победа!

[.............]: Благодаря ви за вашето присъствие. Благодаря ви за вашите аплаузи, за вашата защита на демокрацията, защото само чрез вас тя може да стане реалност. Давам думата на г-н Йордан Василев, един от лидерите на българската демокрация.
/Браво, Всеки ден ще е така до победата/

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: Скъпи приятели, ... явявам се пред вас, за да ви прочета една декларация. /Кой не скача е червен/ Все така неуморими да сте.

"Декларация на Българската академия на науките
Българската академия на науките, най-старата и най-голямата научна организация в България, водена от чувство за отговорност пред бъдещето на страната и загрижена за запазването на социалния мир и спокойствие, призовава национално отговорните политически сили незабавно да започнат преговори за преодоляване на политическата криза и предсрочни парламентарни избори. /Избори/ За поставяне на правителство на основата на политическо споразумение за предприемане на усилия и действия за финансова и икономическа стабилизация на страната.

Управителният съвет на БАН, ръководство на Общото събрание на БАН"

Тази декларация беше приета днес следобед на извънредно заседание на Управителния съвет с пълно единодушие.

[.............]: Скъпи приятели, ние продължаваме да се борим и да вярваме. Позволете ми да дам думата на г-н Александър Праматарски, зам.-председател на Демократическата партия.

АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Скъпи приятели, и днес ние отново сме тук, защото седем години след началото на нашите усилия още е актуален един лозунг. А той е: "Долу БКП" /Долу БКП, Съд, У/ Ние няма скоро да забравим този лозунг и ще го скандираме дотогава, докато ... балкански комунисти не ни оставят да живеем свободно в собствената си страна. /У-у-у, Червени болуци/

Това, което стана в тези дни, е един много ясен пример за истинския облик на българските комунисти. Те ни наричат екстремисти /У-у-у/, улични хулигани /У-у-у/. Те искат да представят всички нас, на тези мирни протести за хора, които не уважават българските институции. Но ние трябва ясно да им заявим, че няма място вече за българската опозиция в един парламент, в който най-циничен начин се отхвърли не какво да е, а едно разумно конструктивно предложение за спасението на България. Не може с хора, които не разбират от добро да се седи и да се преговаря. Със своите палки те окървавиха мирния демократичен процес в България. /У-у-у/ Те направо изкопаха един огромен ров между българския народ, който протестира срещу тяхното некадърно управление и целия елит, който се стреми само към едно - да яде и да се задържа на власт, за да граби целия български народ. Искам да им кажем едно: "Господа комунисти, няма да ви позволим повече да грабите. /И преди  и сега БСП /БКП/  е мафия/

По повод решението на Политическия съвет на Обединените демократични сили е единственото разумно решение, което може да бъде взето в тази ситуация. Единственият компромис, който можем ние да си позволим да направим с българските комунисти, това е да приемат незабавно предсрочни избори, да се насрочи дата за тях и да преминем към спасението на България. Всичко друго е нещо, на което ние няма да се съгласим и ще бъдем тук, на площадите, на митингите в цялата страна до насрочване на предсрочните парламентарни избори. Победа! /Победа/

[.............]: Всички заедно можем да извоюваме победата, скъпи приятели и сега нека всички заедно да изпеем още веднъж песен на любимите ни "Каналето". "Всички на оръжие"

[.............]: Всичко може да се скрие на този свят /Кой не скача е червен, Всеки ден ще е така до победата/, едно нещо не може да се скрие - истината. Само истината може да изкристализира в душата на човека и да бъде неговата пътеводна звезда. Искам да ви представя човекът, който държи истината. Човекът, на когото се опитаха да откраднат истината, но не успяха. Човекът-истина Сашо Диков.
/Сашо/

САШО ДИКОВ: Надявам се да ме разберете, аз не си падам много да говоря по митинги, но сега съм тук, защото биха няколко пъти по седем човека ето тук пред Света София. Биха ги, наистина хора, които... /Убийци/ Биха хора, които изобщо не заслужиха да бъдат бити. И всичко това стана в два и половина, когато всичко вече утихна, когато имаше 100 или 200 човека на площада.

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Приятели, дойдох тази вече малко късно, защото телефоните в Съюза на демократичните сили загряха от обаждания от целия свят. Има една българска песен "Вдигни очи". Бъдете с нас. И аз съм тук, за да ви кажа, че светът е с нас, приятели. /Браво/

Искам да ви кажа, че демократичният свят на Европа знае, че когато се посяга върху младежите на една страна, това не е демократична власт, която разрешава това нещо. Защото Европа знае, че когато се посяга на депутатите, когато се посяга на мирните граждани, когато се посяга на един министър-председател, това не е демократична власт, приятели. /У-у-у, Убийци/

Искам да ви кажа, че имате много поздрави от протестиращия Белград.

Искам да ви кажа, че ме попитаха какво е общото между София и Белград и аз им казах: "Защото и София и Белград и всички демократични градове и страни по света обичат демокрацията, свободата, гражданските права, защото това ги прави хора на света и на Европа. И България е не по-малко европейска държава от всяка една."

Искам да ви кажа, че тази вечер по CNN имаме възможност да кажеме голямата истина за това какво стана в нощта на 10-ти срещу 11-ти. А тази истина е, че хората, излезли на улиците на България, не искаха да свалят насилствено БСП. Те искат демократични избори. Хората на България са демократи. Те са политически мъдри хора и знаят, че пътя към хубавото и светло бъдеще на България минава през демократичните предсрочни парламентарни избори. И всякакви опити за манипулация просто този път няма да дам. Избори! /Избори/
Искам да ви благодаря, че сте всяка вечер тук спокойни, усмихнати и пеещи. Искам да ви благодаря, че ни подкрепяте и да ви обещая, че ще бъдем заедно до окончателната ни победа над онова мрачно минало, което мислехме, че сме отписали, но което показа кървавото си лице на 10-ти срещу 11-ти. Срещу комунизма. /Всеки ден ще е така до победата/

Не помня кой беше казал: "Бъдете все така усмихнати, бъдете все така щастливи като тази вечер, когато пеехте. Просто бъдете." Това ви пожелавам.

[.............]: Скъпи приятели, нека БСП да отиде в рубриката "спомени". Януари нека да не бъде заличен, защото ние трябва да помним това мрачно минало. И не само да го помним, но и да го разказваме на наследниците. Всички ние тук сме хора, които вярваме в бога, в науката, във вярата, в любовта, демокрацията.

Сега давам думата на г-н Стоян Денчев, ДПС.

СТОЯН ДЕНЧЕВ: Скъпи младежи, скъпи мои връстници, скъпи наши майки и бащи, дошли на този голям площад, не само тук пред "Александър Невски", но и в цялата страна. И това става достояние на всички българи, благодарение на "Дарик". "Дарик"! /Дарик/

Гледайки вашите лица и се виждат какви чувства изпълват вашите сърца, аз искам да кажа, че всички ние вече сме България. Ние сме България! България! /България/

Скъпи приятели, как ще изведем нашата страна, единственият възможен път за това са предсрочните избори. Избори! /Избори/
Как ще реализираме тези избори? Разбира се със ръководството на Обединените демократични сили. ОДС! /ОДС/

Приятели, по силата на географското ни положение и по волята на нашите деди България се намира на кръстопътя на Европа. Ние се намираме в Европа и надали скоро, ако продължаваме по този начин да бъдем управлявани ще бъдем част от европейското семейство. Когато ние победим, ние ще влезем в Европа. Европа! /Европа/

[.............]: Скъпи приятели, искам да поздравя с една песен тези млади хора, тези наши синове и дъщери, които са всеки ден тук, на които комунистите посегнаха. А когато посягаш на детето си и на хляба си, ти вършиш светотатство. Това е престъпление към човечеството. За всички студенти, на които изказва моята майка гореща благодарност. Песен /Комунизмът си отива, спете спокойно деца/

[.............]: Студенти и преподаватели от ...университет, подкрепящи студентските протести утре в 16 часа в зала "Асен Златаров", сграда А ще се съберат за изготвяне на стратегия във връзка със събитията в България. А сега давам думата на Кирил Кушев, студент от Българската демократична младеж.

КИРИЛ КУШЕВ: Има ли студенти тук? Знаете, че ние не приказваме, ние действаме. Затова последно само ще ви кажа: Утре в 12:00 часа пред Студентска поликлиника нека всички студенти продължим това, което сме започнали и разчитаме на още по-голяма подкрепа. Не само 25 хиляди, утре трябва да сме 50.

[.............]: Давам думата на г-жа Лилия Вучева от Демократичния съюз на учителите.

ЛИЛИЯ ВУЧЕВА: СДС! /СДС/ Скъпи приятели, от 89-та година ние сме били заедно. Комунизмът трябва да си отиде. Долу БСП! /Долу БСП, У/ Стига толкова. Ние искаме нашите деца да живеят както трябва. Наистина, както каза Петър Стоянов, тука да стоят нашите деца, а не да излизат нашите интелекти на запад. Нали така? Избори! /Избори/ Победа! /Победа/

[.............]: Избори и победа. И тогава действително ще видим светлото бъдеще, за което толкова дълго мечтахме. Искам да ви поздравя с една песен: "Един народ на нашите деди".

[.............]: Искам да направя едно съобщение. Утре, пак пред НДК в 16:00 часа тръгваме отново. Маршрутът ви е познат. Всеки ден ще е така до победата. /Всеки ден ще е така до победата/

Искам да дам думата на лидера на СДС г-н Иван Костов.
/Костов/

ИВАН КОСТОВ: Скъпи приятели,  мислех си: младите хора никога няма да разберат какво е комунизъм и няма да разберат смисъла на нашите лозунги от 89-та и 90-та година. Сега виждам, че само за две години БСП им го показа така убедително, че те излязоха с нас на улиците. /Мафия, Червени боклуци/

Искам в голяма радост да ви кажа, че нашите протести вече дават резултати. Вчера ви казахме, че председателя на НС казал за необходимостта от предсрочни парламентарни избори. Днес в разговорите с представителите на Германия, Франция, САЩ, Дания, Австрия ние приехме пълното им разбиране за нашето искане за предсрочни парламентарни избори. Европа е вече с нас. /Избори/ Това означава, че лъжите на Българската комунистическа партия... не са успяли да убедят световната общественост. Политическите наблюдатели в София разбраха какъв е смисълът на нашите действия.

Каква е равносметката от днешния ден. Първо се чу слуха, който комунистите са пуснали, че е имало среща между мен и Георги Първанов /У-у-у/ Разбира се БСП лъже. /У-у-у/Не е имало днес такава среща. Такава среща беше поискана и беше отказана от мен и поискана от Георги Първанов. /Браво/... Не могат да разберат това, което каза президентът Петър Стоянов: Играта, другари и другарки, свърши. Няма игра. Ние, Политическият съвет на ОДС упълномощиха да разговаряме с тях само при изразено принципно съгласие на управляващите за предсрочни парламентарни избори. /Избори/ Сега Георги Първанов може да ми каже по телефона, че е съгласен с предсрочни парламентарни избори, но това нищо не означава. Ние искаме политическо решение на техния висш политически орган, на Висшия партиен съвет, че приемат предсрочни парламентарни избори. Това е за мен принципно съгласие на управляващите за предсрочни парламентарни избори. Мисля, че е съвършено ясно и съвършено честно пред вас ние заявихме своята позиция, че няма да /уверявам ви/ ви излъжем, няма да има преговори под масата, няма да ви предадем. /Браво/ Давай химна.
/Шуми Марица окървавена/

 

МИТИНГ-ШЕСТВИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

14.01.1997
ХРАМ-ПАМЕТНИК "АЛ. НЕВСКИ"

ЛОЗУНГИ:
* "Коминтерновци, "западните покрайнини" не са "източна Сърбия" - българи от покрайнините"
* на фона на цигара: "БСП е вредна за вашето здраве"
* "ОДС не предавай България"
* "БСП е временна, изкуството вечно"
* "Еничарю Премянов, докога ще бъда политически роб"
* символа на КТ"Подкрепа": "Долу БСП" и "Не" на цензурата"

ЗНАМЕНА
* на СДС и националния флаг - най-многобройни, следват на ВМРО,  КТ "Подкрепа", КНСБ, Демократическа партия, БЗНС, БЗНС "Никола Петков",  БСДП, Международна радикалдемократическа партия, Европейския съюз

НАЧАЛО: официалният български химн

ВОДЕЩ: Светлана Дянкова

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Здравейте свободни граждани, здравей София. /Всеки ден ще е така до победата/ Вече осми ден ние достойните и скъпи демократични хора на България сме по големите улици и площади. Нас не ни уплашиха насилието, гладът, зимата, вината на комунистите. /У-у-у, Червени боклуци/ С всеки ден ние ставаме все повече и повече. Утре ще сме още повече, защото ние воюваме за нашите граждански права, за правото ни да живеем добър живот, за правото ни да бъдем свободни, за правото ни да бъдем с работа и да имаме бъдеще за нашите деца. Това, което ние искаме с вас е да имаме права, които навсякъде по света и по Европа хората ги имат. Но тук ние с вас ще направим така, че да ги имаме и ние, и децата ни, и цяла България. Затова сме тук и затова никой не може да ни откаже. Какво искаме ние фактически - хляб.

Първо искам да поздравя младите хора, които са сред нас. /Всеки ден ще е така до победата/ Скъпи приятели, защото вие сте с нас ние ставаме все по-силни, колкото по-силни ставате вие.

Приятели, знам и на "Позитано" 20 не им е лесно. /У-у-у/

Те знаят, че ние с вас сме силни, защото сме единни. Нека да ги е страх. Ние ще бъдем тук дотогава, докато постигнем победата. /Кой не скача е червен/

Искам да дам думата на г-н Иван Куртев.

ИВАН КУРТЕВ: Добър ден отново, приятели на демокрацията. Днес по обед председателят на НС ни извика при него /У-у-у/ Комунистите живеят в друга държава, а не в България. Те не виждат какво става по улиците на нашата страна. Утре ще се провежда заседание на парламента. /У-у-у, У на БСП, Долу БСП, Червени боклуци/ Ние, представителите на демократичните сили възнамеряваме да не участваме в това заседание. /Браво/
Скъпи приятели,

..............................

 

МИТИНГ-ШЕСТВИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

15.01.1997
ХРАМ-ПАМЕТНИК "АЛ. НЕВСКИ"

ВОДЕЩ: Светлана Дянкова

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Скъпи приятели, вчера беше осмият ден, днес е деветият ден. Не се отказваме. Кажете "никога" /Никога/ Никога! /Никога/

Днес имаше едно заседание в Народното събрание /У-у-у/ Там имаше две парламентарни групи, едната на БСП, другата на, познайте на кого. На Буратино. /Мафия/ И така както социалистите много искаха да има бюджет, вчера министър Коралски в оставка си позволи да каже "сега пенсионерите да ходят при стачкуващите, да ходят при митингуващите". Така, както това го казваха, така представете си днес какво гледаха в парламента - Законът за малкия и средния бизнес, защото те унищожиха малкия и средния бизнес и сега правят провокации и нищо повече. /Мафия/

Тяхна си работа. Ние знаем нашите искания. Те да стоят там. След малко ще поискам г-н Евгени Бакърджиев да ни разкаже нещичко за нашите социалисти. Но това ще бъде след малко. А сега искам отново, както и вчера да ви помоля за много внимание. Ние отново имаме информация, че се подготвят провокации. Провокатори може да има и срещу вас. Моля всички, които тука сме: не се подавайте на провокации. Полицията отново е тук, но нека тя си върши тяхната работа, а ние да си вършиме нашата работа. Ние казахме вече няколко пъти на тяхното насилие ние ще отговорим с настроение и с много музика тук, на площада. "Каналето" ще бъде малко по-късно. Искахме да ви изненадаме, а вие не ни давате това.

Първо искам да дам думата на г-жа Златка Русева, която да ви приветства и да каже няколко думи. Моля ви, г-жо.
/Кой не скача е червен/

ЗЛАТКА РУСЕВА: Скъпи приятели, на червените боклуци червеният картон им е сигурен. Толкова са уплашени, че днеска едвам издържаха един час в парламента и то защитени от щитовете на полицията. От кого ги е страх? От нас, българските граждани. От българските студенти. От бъдещето. Имат право да се страхуват от бъдещето, защото тях там ги няма. Нямат бъдеще комунистите и няма да има. Затова ние сме тук заедно с вас и затова ще бъдем винаги до вас. И няма да направим така наречените гнили компромиси, които искат от нас. Ние си казахме думата. Когато искахме нашата декларация на Обединените демократични сили да се гласува, те отхвърлиха протегнатата ръка и добрата воля, но сега толкова много се страхуват, че започват да се правят, че работят. И да, днеска е деветият ден на нашите протести. На деветия ден те гледали законопроекта за дребния и средния бизнес. Идва ми на ума, че това звучи като панахида за този бизнес, защото наистина те унищожиха и бизнеса. Следващото, което искат да направят, е да унищожат всички българи и то биологично да ги унищожат. /Никога/ Никога!
Някакъв си министър в оставка, който отговарял за законността, подобно на неговия колега, който раздаваше законност в нощта на 11-ти /сещате се за кого говоря/ казал пък, че нямало нищо по улиците на София. От страх ли, от не знам какво, освен че са направили някои други работи, те са станали и глухи и слепи. Защо не излезе този министър в оставка сега на улицата? Защо не може да погледне нас, които сме тука? Защото е гузен, защото е страхлив. Защото българският народ казва: "ще го е страх да излезе на улицата". Не, не го е страх, защото той няма съвест. Страх го е. Да, господа. Време е да ви е страх, защото ще давате отчет, защото ОДС няма да се откажат. Ще има предсрочни избори. На тези избори те ще победят и тогава вие ще отговаряте. Защото България трябва да е жива, защото нашата младеж трябва да живее, защото България е нейното отечество и ние ще сме тука заедно с вас. Победа!

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Много са хората, които искат да говорят пред вас, но аз ви предлагам да послушаме не "Каналето", а Развигор Попов.

РАЗВИГОР ПОПОВ: Имаше една песен за вълка. Ау-у. Как беше? От глад умирам. В събота аз и Мими Иванова бяхме поканени в предаването "Ах, тези муцуни", но понеже съботата беше непосредствено след..., знаете какво се случи в петъка, не стигна времето, а ние бяхме се подготвили с една специална песен. И тогава не стигна времето да я изпеем по телевизията, затова сега съм я донесъл тази песен - всички заедно да я изпеем. Готови ли сте? Обаче припева трябва да го пеем заедно: "Муцуни, муцуни, муцуни" Хайде да започваме. Кой не скача е какъв? / "Муцуни"/
Благодаря ви.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Скъпи приятели, в нощта, когато много от вас усетиха какво значи палка и много от нас усетихме какво значи, между нас имаше един човек. До два часа ние бяхме заедно с него. Аз и той се видяхме в градинката пред Универиситета. Аз тръгнах към Царя, той тръгна към Университета. Какво се случи после с него, не знам, но днес е между нас. И слава богу, че му няма нищо. Но му остава словото. Онова, с което го помним от много години. Радой Ралин.

РАДОЙ РАЛИН: Скъпи приятели, връщане назад никога. Никога! /Никога/

Скъпи приятели, 53-та година, когато светът на комунизма, на тоталитаризма почна първия отпор, 53-та година, юни. Тогава поетът Брехт написа: "Тези хора, които управляват, тези номенклатуристи, които така сега ще принудят този народ, който се е бунтувал, пак да се върне, пак да робува и да пази пак дисциплината. Иначе, правителството ще бъде принудено да си избере друг някой народ." Ето това трябва да разберат нашите болшевики. Този народ не ги иска вече. Не ги иска во веки веков. Да отиват да си избират друг народ. Но те са решили да направят нещо друго. Те са решили да изморят всички пенсионери от глад, да избяга цялата младеж, а след това своите чужди господари да ги помолят да заселят България с азиатски племена. Това е тяхната истина и те да господарстват тука. Оня ден, на паметния 10-ти, когато беше охулено и поругано Народното събрание, не арестуваха нито един човек. Какво прави тази полиция? Съзерцаваше ли само? Но вечерта, когато площада имаше малко хора вече. Разотиваха се семействата с техните малки деца, които се разхождаха. Тогава тези червени башибозуци нападнаха и биха когото сварят, че даже и Филип Димитров. Него ли не познаха, та го биха. Биха когото сварят. После, когато аз бях в "Пирогов" и обикалях своите приятели, само един беше ударен по ръката. Всички бяха жестоко бити по главата. Как така се бие по главата? Това ли беше импровизацията или това им беше инструктажа от тяхните добре платени господари?

Приятели, вие бликате. Бликате като вулкан. Ваша е победата. Целият народ е с вас и аз мисля, искам да поправя г-жа Руска, г-жа Златка Русева, която завърши, че изборите трябва да бъдат предсрочни. Не предсрочни, а незабавни.

Приятели, на 23-ти март е първият ден на пролетта, неделя. Тогава трябва да бъдат изборите. Това е нашето желание. Няма да пропуснем пролетта после. Пролетта е за младите. Нека да я използват в любов цялата пролет, а преждевременно, а ние незабавно да направим нашите избори.

На добър час в борбата. Ние ще победим. Друг изход няма за нас. Да живее свободата. Да живее България. /Победа/

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: На българските улици и площади вече много дни се срещат поколенията. Ето и тук днес Радой Ралин беше едното поколение. Сега обаче Николай Маринков, момче, което ще говори от името на всички пълнолетни ученици. Той е от Немската гимназия. /Браво/

НИКОЛАЙ МАРИНКОВ: Скъпи приятели, ние, учениците от 91-ва Немска езикова гимназия се присъединяваме към протеста на българския народ срещу некадърното управление на социалистическата партия. Многото подписи, които държа, както и настроенията сред моите връстници ме убедиха, че в България повече комунизъм няма да има. /Никога/

Считаме, че ние българските ученици имаме не по-малки качества от европейските ученици и заради това искаме да живеем в една страна, в която ще можем да си ги докажем и да ги използваме за изграждането на една по-хубава, демократична и просперираща държава. Заради това се присъединяваме към протестите и обявяваме, че сме готови за стачни действия. Също така искам да призова всички ученици в България да се присъединят към нас и също да вземат участие в протестите.

Благодаря ви.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодарим на всички млади хора, които са тук. Ние ви обичаме. Но сега тук ще излязат едни други млади хора, които вие много обичате. Познахте ли кои са?

КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Здравейте събудени, истински, горди българи. За първи път, когато бях тук, на този площад, на първия голям митинг, бях на 23 години. Сега съм на 30. Искам да се обърна към всички млади хора. Млади не само по възраст, но и по дух. Този път да не си тръгваме от тук преди да постигнем окончателна победа. /Победа/

В нас хората, които са излезли по улиците, е силата и искам да поздравя всички, които носят българските знамена, защото това е български национален протест. Знаем, че червеното ни е малко в повече, но те са пътници. Аз искам да се обърна и към лидерите на обединената опозиция. Моля ви напарвете всичко възможно, за да стане така, че в кратки срокове и до колкото ви стигат силите да напарвите така, че тези хора да живеят добре. Защото иначе, ако вие не действате правилно има вероятност народното недоволство да се изсипе и срещу вас. И вие го знаете много добре.

СЛАВИ ТРИФОНОВ: Искам да предупредя всички управници сега и за в бъдеще, че ако не внимават ще се случи какво? ще настане боят.

КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: До този момент вече 9 дни тук в София и в цяла България. Нека да се раздвижим и да пеем заедно тази българска възрожденска песен.
/"Боят настана"/

КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Сега, разбрахме, че в сградата на парламента заседавали за дребния и едрия бизнес.

ТОНЧО ТОКМАКЧИЕВ: За дребния и средния, защото едрия бизнес е за тях.

КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Да, те искали да вземат едрия бизнес, затова заседавали за дребния и средния бизнес.

 А за нас какво остава? За тях едрия, а за нас остава средния.

ТОНЧО ТОКМАКЧИЕВ: Средния бизнес за нас. За тях този бизнес този път. Със следващата песен искам да поздравя всички приказни герои - Буратино, лъжливото овчарче, храбрият шивач, Премяната, куклата Барби. Искам да кажа, че няма да ги чакаме до 9. 7, 8 и ще са паднали. /"Тайсън кючек"/

КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Вие, ние знаем, че нашата сила е на телевизионния екран. Но ние сме тук, защото нещо май не ни пускат там.

СЛАВИ ТРИФОНОВ: Ще ни пуснат.

КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Зная, че ще ни пуснат, защото всички искаме да ни пуснат. Но, ние сме тук и не сме избягали, защото ние обичаме нашата страна. Ние обичаме България. Знаем, че днес светът е с нас, но ние не искаме някъде по света. Ние искаме да живеем тук, в България. Да работим тук и тук в България да се чувстваме щастливи. Но може би те искат да ни изгонят. Но ние всички заедно трябва навсякъде да пишеме: тук съм! Тук съм! Тук съм! Тук съм! Не съм избягъл! /"Не съм избягъл"/

КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Благодарим ви. Благодарим ви за подкрепата. Ние още преди няколко месеца казвахме: вместо да си сваляме парното, да си свалим правителството. А сега сме на път да си свалим и партията. Нека наистина заедно сега изпеем една много истинска, много българска песен, която е давала кураж на поколения българи. Може да даде кураж и на нас. /"Къде си вярна ти, любов народна"/

КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Благодарим ви много. Ние ви обичаме и сме със вас. Да живее България. Да живее годината 1997-ма, годината на новото българско възраждане. Благодаря ви.

СЛАВИ ТРИФОНОВ: И ако не ни пуснат, ви чакаме пред телевизията.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Да благодарим на "Каналето". "Каналето" на екран! /"Каналето" на екран/ Млади приятели я да викнем едно "ура" за "Каналето". Така, кой не скача е червен. /Кой не скача е червен/ Сигурна съм вече след "Дарик" и "Каналето" щом са с нас, просто ще успеем, но сега искам да ви предам поздравите на студентите от Румъния, на нашите съграждани от Западните покрайнини; на българите, които живеят във Франция, които вече и са на улицата, за да поздравят българите, които са в България и които искат да живеят както във Франция. Тук е, между нас е г-н Михаил Пандурски, който е световно известен режисьор и живее в Германия. Той ще ни поздрави от всички хора, които живеят в Германия и които разбират защо ние сме днес по площадите и по улиците.

МИХАИЛ ПАНДУРСКИ: Здравейте, приятели. Приемете поздравите на всички българи, които живеят в Германия, а и не само в Германия, а и във всички страни. Ние сме със вас. Искам само да ви кажа, че на 10-ти, когато отворихме телевизорите и видяхме първата новина на всичките телевизионни компании - това беше София, това беше България, това бяхте вие. Извинявайте, аз съм силно развълнуван, защото едно е да гледаш телевизия, друго е да съм сред вас и вие, вие доказахте, че сте българи, такива, каквито никой друг не може да бъде. Позволете ми с две думи да ви кажа още, че не само телевизията, една забравена държава, една зачеркната, може би, до момента беше отворена. Едни вестници, които отваряше на първа страница, виждаш кой - вас, вашите лица, вашите знамена. Всичко това, което е България. И аз съм развълнуван, защото, гледайки тези вестници, гледайки тази телевизия виждам, че нова България е нова и голяма. България! /България/

Позволете ми да ви кажа последно. Аз съм щастлив, че моят народ има самочувствие и вие доказахте това самочувствие на целия свят. Благодаря ви.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Благодаря и аз. Аз обаче искам да ви помоля за едно поздравление вас за няколко, които сме тук. И това бяха депутатките от ОДС, които в нощта, заедно с нашите колеги бяхме на улицата, заедно с вас. Г-жа Гюлбие Реджеб, точно както и г-жа Мозер, както и аз, както и г-жа Екатерина Михайлова, както и г-жа Надежда Михайлова, всичките бяхме заедно там отвън. Нека г-жа Гюлбие Реджеб каже няколко думи.

ГЮЛБИЕ РЕДЖЕБ: Здравейте, скъпи студенти. Привет на всички майки и бащи. Здравейте, скъпи мои деца. Днес ние сме тук, за да кажем за сетен път "не" на БСП и "не" на комунизма. Благодаря на всички, че изминаха мъчителните две години от управлението на БСП, години, които ще оставят черно и кърваво петно в историята на нашата мила родина България. Днес за сетен път се убеждаваме, че това управление на БСП е пагубно за нашите деца. Червени боклуци! /Червени боклуци/

Скъпи братя и сестри, аз съм майка и с очите си видях как убийците с палки биеха нашите млади студенти. Биеха нашите деца, биеха нашите майки и бащи. Накъде сте тръгнали вие господа? Докога така? Аз ще отдам живота си, но ще ви спра. От кървавите ви ръце България. Заминавайте си там, където ви е мястото, а то е в ада и в гроба.

Днес, ние народните избранници сме пред вас, защото единствените наши съюзници са вашите интереси. Затова призовавам всички да бъдем заедно в трудния момент. Ние не искаме гробове за нашите деца, а искаме хляб, а искаме бъдеще. В името на нашата родина нека да спасим децата ни от глад. Благодаря ви.

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: И още мъничко. Моля ви още една народна представителка. Г-жа Анастасия Мозер, Народен съюз.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Скъпи приятели, с много от вас ние се срещнахме там, пред сградата на Батенберг и се приветствахме с толкова с толкова радост и надежда. Аз се радвам да ви видя тук, защото вие сте гаранцията, че наистина път назад няма. Единственият път е победата. Затова ние ще се борим. Затова работим и това трябва да постигнем. Когато бяхме в Пловдив /Победа/ на грандиозния митинг-шествие студентите там, тъкмо като вас бяха сложили един голям плакат "Промяната - това сме ние". И наистина промяната, това сте вие, промяната, това сме ние и надеждата за бъдещето на България. Ние тази вечер бяхме щастливи да видим сред нас "Каналето" и аз бих искала да кажа, че се радвам за това, което те казаха, защото действително най-радостното е този трибагреник, който е толкова често сред нас. Защото ние достатъчно дълго го оставихме в ръцете на комунистите и там ние никога не бива вече да го оставяме, защото той е наш. Защото ние сме България и защото България сме всички тук.

И после, ние дължим една голяма благодарност на "Каналето", защото по времето на голямото мълчание, на голямото униние те бяха тези, които поддържаха съвестта, които поддържаха пламъка на свободното слово, без което една държава умира, без което един народ не може да върви напред. Така че те са с нас и ние сме със тях и заедно със всички тук ще вървим напред към тази победа, която трябва да извоюваме.

Победа и до утре, живот и здраве. Победа! /Победа/

СВЕТЛАНА ДЯНКОВА: Сега искам да ви кажа колко много хора наистина продължават да се присъединяват към нас. Днес това са студенти и преподаватели от Държавната музикална академия, от БАН, Инициативен комитет от Съюза на архитектите в България, Медицински университет, Български женски съюз и много други, които ние ще дадем в радио "Дарик". От там да се чуят техните поздравления към всички вас, които сте тук и към всички нас, които сме тук.

Тъкмо исках да поздравя "Дарик", да поздравя всички журналисти, които с будна гражданска съвест стоят заедно с нас, от онези медии, които са наистина демократични. Мръзнат, но казват истината за нас, за нашите законни права, за нашите мирни шествия, за нашите мирни протести. И в крайна сметка нека да ги поздравим и да им кажем, че ние ще бъдем с тях така, както те са с нас. Да им благодарим. Ние сме със тях! /Ние сме със тях/

Вие, младите сте добре. Млади, жизнени, енергични, но нека нашите благодарности за това, че сме заедно бъдат и към нашите бащи, майки, към вашите бащи и майки, които сигурно са със вас, които ви дават кураж и вие на тях разбира се. Които живеят толкова зле. Нека да им кажем нашето благодаря, защото те са нашата сила, защото те са бъдещето. Трябва да мислим и за настоящето, за онези хора, които всеки ден ни изпращат тук и ни поднасят китка цвете за това, че ние сме надеждата им. И вие сте надеждата.

Сега искам да дам думата на г-н Иван Костов.
/СДС/

ИВАН КОСТОВ: БСП вече се съгласи на предсрочни парламентарни избори. Ето какво решение взе днес Политическия съвет на ОДС: Като отчита, че мирно и осонвателно протестиращите граждани трябва да получат сигурни гаранции, че ще бъдат възстановени нарушените им човешки права, че единствената конституционна гаранция за предсрочни парламентарни избори е да не бъде направено ново правителство на БСП в сегашния нямащ доверие парламент. /Никога/ Никога! /Никога/

Че опозицията не може да даде подкрепа на второ социалистическо правителство, защото това означава да дадем назаем доверие на банкрутиралата Българска социалистическа партия, която не желае да поиска този кредит от народа на избори. Че най-важната - икономическа част от темите, поставени от управляващите намират решение след приемане Декларацията за спасение на България. Че прекратяването на мандата на БСП е единственият начин да съхраним демокрацията и затова са необходими нов парламент с ново доверие на избирателите. Политическият съвет на ОДС предлага:

1. Народното събрание да приеме с решение внесената от опозицията Декларация за спасение на България, като единствено сигурно решение на политическата и икономическата криза в страната.

2. Парламентарната група на демократичната левица да се откаже от мандат за съставяне на ново правителство. Изразяваме готовност да дадем своя принос за реализиране на залегналите в Декларацията положения, осигуряващи изилзане на България от кризата.

А сега химна.
/"Шуми Марица"/

 


ЛОЗУНГИ СТУДЕНТСКО ШЕСТВИЕ
НДК - АЛ. НЕВСКИ
16.01.1997
15:00-16:00 ч.

ВИАС, СУ, БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ, НБУ, ТУ, НАТФИЗ, НСА, ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА, МЕЖДУНАРОДНА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ФЕДЕРАЦИЯ, ВМРО

ПРЕМЯНОВ, ИДИ СИ С МИР /текстът е изписан под главата на прасе - фронтално/

БСП и БББ - ХВАНАХА СЕ НА ХОРЦЕ

ЕНИЧАРИ, ПОМНИТЕ ЛИ ИСТОРИЧЕСКАТА СИ СЪДБА
16.V.1826

БСП - ВЪРВИ СИ

БСП /изписано зад прозорец на килия/

БСП, ВЪРВИ СИ, ЗА ДА НЕ СЪЖАЛЯВАМЕ, ЧЕ ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ

ЖИВЕЕ НИ СЕ

БСП ЧЕРВЕНИ КРЪВОПИЙЦИ

ВИАС Е С ВАС

знакът на КТ"Подкрепа" и  LET IT BE

РАБОТНАТА РЪКА Е НАЙ-ЕВТИНА, НО НЕ СТАВА ЗА ЯДЕНЕ

ЧЕРВЕНА ОРДА ТЪПЧЕ МАЙКА БЪЛГАРИЯ

ВРЕМЕТО Е НАШЕ, СТУДЕНТИ

ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

ИЗБОРИ СЕГА

НСА КАЗВА НЕ НА КОМУНИЗЧА

ЖАЛКИТЕ ОСТАНКИ ОТ НАС ПОГРЕБВАТ

ПРОМЯНА - ДРУГ ИЗХОД НЯМА

ЗАТРЪШНИ ВРАТА НА МИНАЛОТО
ОТВОРИ ВРАТА НА БЪДЕЩЕТО

СТУДЕНТИТЕ ОТ МГУ СЕ СРАМУВАТ ОТ ДОБРЕВ

СИТ НА ГЛАДЕН НЕ ВЯРВА, А ЗАЩО ГЛАДНИТЕ ДА ВЯРВАТ НА СИТИТЕ

ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ

ЕДИН МИГ НЕВНИМАНИЕ
ЦЯЛ ЖИВОТ КОМУНИЗЪМ

НИЕ ЩЕ ОТВОРИМ ВРАТИТЕ НА ОТИВАЩИЯ СИ КОМУНИЗЪМ

ИСКАМЕ БЪДЕЩЕ И НАДЕЖДА

...И НИЕ СМЕ НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР

И НИЕ ПАК СМЕ ТУК

МНОГО СМЕ, СИЛНИ СМЕ

ОЩЕ ЛИ СИ ТУКА, МА!

БОГАТИТЕ СКОРО ЩЕ ПЛАЧАТ

НИЕ СМЕ СТУДЕНТИ, НАС НЕ НИ Е СТРАХ

СТУДЕНТИ, НИКОГА ПОВЕЧЕ ЧЕРВЕН ТЕРОР

ВЪРВЕТЕ СИ

ТЕ НИ БИХА С ПАЛКИ, НИЕ ЩЕ ГИ БИЕМ НА ИЗБОРИ

ЧЕРВЕНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ НА СЪД

ИСКАМЕ ЦЕТЕ - ЕДНО, НО СЕГА

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ Е ЗА НОВ БЪЛГАРСКИ ПАРЛАМЕНТ

ИСКАМЕ ДА СИ ЖИВЕЕМ В РОДИНАТА

...ЗА ДА ИМА МУЗИКАНТИ В БЪЛГАРИЯ

ДОБРЕВ /Б-то направено на пречупен кръст/
ПРЕМИЕР

НХА
БЪЛГАРИЯ БЕЗ БСП

НЕ ЩЕМ НОВ КОМУНИЗЪМ ДА СТРОИМ

ИЗБОРИ

ВИАС
ПРОТИВ НАСИЛИЕТО

ХТМУ Е В ДЪРВЕНА ВАКАНЦИЯ
БЛАГОДАРИМ ТИ, БСП

ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА

ИСКАМЕ НОРМАЛЕН ЖИВАТ В БЪЛГАРИЯ

ЖУРНАЛИСТИ СРЕЩУ СТРАХ

СТУДЕНТИТЕ БИОЛОЗИ
АНТИБИОТИК СРЕЩУ ЧЕРВЕНАТА ЧУМА

ЧЕРВЕНИ ШИЗОИДИ, ВЪРВЕТЕ НА ДРУГА ПЛАНЕТА.
ВАШИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ НА ЗЕМЯТА СЕ ПРОВАЛИ

НЕ ИСКАМЕ ВИЗИ
НЯМАМЕ КАПРИЗИ
ИСКАМЕ ТУК - У ДОМА

ВСИЧКИ КОМУНИСТИ НА DURU

ЛИНИЯТА НА ЖИВОТА и под надписа ръка в знака VICTORY

ПРОМЯНАТА - ТОВА СМЕ НИЕ

ИСКАМ ДА УЧА И ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ

 

ЛОЗУНГИ
ШЕСТВИЕ НА ОДС
НДК - АЛ. НЕВСКИ
16.01.1997
16:00-17:00 ч.


В началото на шествието надпис "10 ден на протеста"

ДРУГАРИ, ХАЙДЕ, ПУСНЕТЕ КОКАЛА

ЧЕРВЕНИТЕ ВАМПИРИ - ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ

АЗ СЪМ ТУК

ЕНИЧАРЮ ПРЕМЯНОВ, ДОКОГА ЩЕ БЪДА ПОЛИТИЧЕСКИ РОБ

НИЕ ПАК СМЕ ТУК... И ПАК БОКЛУК

БСП - ВЪН

ОДС
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ БЪЛГАРИЙО

С ВАШАТА СПОЛУКА - ДОТУКА

СТИГА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР И ГРАБЕЖ

КОМУНИЗЪМ, ВЪРВИ В АДА
/ОТКЪДЕТО СИ/

в."24 часа" = в."Дума" = БНР = БНТ = комунизъм

МОЯТА НАДЕЖДА ЗА РОДИНАТА Е СДС

ЧЕРВЕНИ ДРУГАРИ
ГРОБАРИ НА БЪЛГАРИЯ
СЪД ЗА БСП/к/


ДРУГИ ЛОЗУНГИ НА МИТИНГА НА ОДС
ПЛ. "АЛ. НЕВСКИ"
16.01.1997
17:00 ч.


БСП: САМО ОЩЕ...500 ДНИ

БСП В БЕЛЕНЕ

"ПОЗИТАНО" 20 - ПОЛИТИЧЕСКА МОРГА

 

МИТИНГ-ШЕСТВИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

16.01.1997
ХРАМ-ПАМЕТНИК "АЛ. НЕВСКИ"

много силен
НАЧАЛО: официалният български химн

ВОДЕЩ: Албена Чакърова

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Здравейте, свободни българи. Добре дошли за 10-ти пореден път тук на този площад, защото всеки ден ще е така до победата. /Всеки ден ще е така до победата/

Вие сте тук, защото искате своите права. И вие всеки ден ставате все повече и все повече. Днес студентското шествие беше най-грандиозно, нямам думи.

Младостта на България се надигна срещу червената чума.

Уважаеми дами и господа, защото вие сте дами и господа, защото вие се намирате в Европа. /Червени боклуци/

Уважаеми дами и господа, искам да дам думата на д-р Миланов, шеф на профсъюз "Подкрепа" от "Пирогов".

Д-Р МИЛАНОВ: Не съм шеф на "Подкрепа". Много лично нещо искате. Аз искам да я изпитам по кардиология сам. Свободата е свобода да кажеш, че 2 и 2 е 4. Още един път ще го повторя, за да ни чуят онези там в дупките, топлите. Свобода е свободата да кажеш, че 2 и 2 е 4. От 13 дни им го казваме, а те ни отговарят с нежните си смешни гласчета: 2 и 2 е 3 и 1 наум. /Червени боклуци/ До кога ще стоим тук? Какво искат от нас? Бронхопневмония ли да направим? Дайте ние, свестните хора на България да направим това, което направихме в "Пирогов". Направихме си избори, избрахме си директор и си рапортуваме пред него. А пък те да се съберат и да идат. Значи цяла България ми е мила, всяко кътче. Да идат в Сибир при белите мечки и да побеляват заедно там. И за нас 2 и 2 ще остане 4 в продължение на вековете напред, в които България ще съществува. Искам да завърша с думите, с които винаги съм завършвал: Долу БКП! /Долу БКП/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, днес на площада тук са миньорите. Те дойдоха, за да подкрепят нашия справедлив протест срещу това, което се опитват да направят от нас. Сега искам да дам думата на един студент. Той се казва Николай Янков, от Нов български университет. Той е председател на Стачния комитет.

НИКОЛАЙ ЯНКОВ: Братя българи, НБУ се изправи като едно цяло срещу комунизма. На общото събрание преподаватели, студенти напарвихме общ стачен комитет, на което приехме Обръщение към българите и свободния свят.

"Ние, студентите и преподавателите от НБУ в гр. София, заявяваме:
Водени от убеждението и вярата да бъдем полезни за своя народ и за себе си, излагаме своите искания - незабавна промяна на изборните закони и приемане на преимуществено мажоритарен принцип за избор на народни представители, незабавно приемане на пакет от кратки, ясни и точни закони за въвеждане на валутен борд, оставен под контрола на международните финансови институции; саморазпускане на днешния парламент, негоден да управлява България в най-къс законодопустим срок; назначаване на служебно правителство, което да проведе новите парламентарни избори; народните представители от днешната парламентарна опозиция да внесе в конституциония съд искане за произнасяне относно законносстта на действията на днешното правителство от 10/11 януари 1997 година; приемане на декларация от бъдещия парламент за автономност и равенство на частните и държавните университети.
Българи, свободни хора, ние не можем повече да търпим. Искаме правилно да ни разберете. Ако не се вслушате в исканията ни. Ако l бъдещия парламент не влязат качествено нови личности, които да поведат България, ние тръгваме към свободния свят. Ние сме поколението, което ще изнесе България в новия век, но не без глад и мизерия, не без посока и в безвремието. Ние сами ще изберем съдбата си. Няма да позволим и този път да бъдем употребени и захвърлени. Искаме ние всички правилно да се осмисли днешната българска Конституция и да решим дали тези институции са най-адекватни за нашата родина. Ще участваме в нови избори при наши условия, условия на протестите, защото ние първи се вдигнахме срещу комунизма. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! А сега кой не скача... Кой не скача е червен. /Кой не скача е червен/ Купонът започна. Да ви кажа защо. Защото артистите на България са винаги, винаги са били радетели на демокрацията. Ето ги сега двамата Мими и Развигор. Те ще изпеят своята чисто нова песен за вас.
/песен/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Нека да изпратим Мими Иванова с нашия аплауз и овации, защото демокрацията явно ни подмладява. Млади ли сме? /Да/ Силни ли сме? /Да/ И така, дами и господа, както ви казах, артистите винаги са били на своя пост. Сега искам да ви представя Георги Георгиев и Виолета Донева от Общински театър "Възраждане", които ще прочетат декларация за подкрепа.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Общински театър "Възраждане" е съпричастен към болките на България. В мирно време управлението на комунистическата партия, скрила се под името БСП, извършва геноцид срещу нашия народ. В глад, студ и мизерия са обречени децата ни, майките и бащите ни, семействата ни. Цялата международна общественост, уважаваната френска актриса г-жа Бриджит Бардо, защитник на правата на животните, трябва да знаят, че в България хората живеят по-лошо от кучетата. Господа комунисти, върнете ни възможността, капчицата живот, с които бог ни е надарил да изживеем без комунизъм. Не ви искаме во веки веков. Искаме избори. Искаме свобода. Искаме смях, песни, радост, изкуство. Искаме свободен труд. Общински театър "Възраждане" е за възраждане на България. Благодаря ви.

Моята колежка Виолета Донева ще каже една дума.

ВИОЛЕТА ДОНЕВА: Приятели, прекрасни сте. Ние сме пред храм, а пред храма честните хора говарят истината. Искам да ви кажа, че вие сте най-красивата свещ, запалена на гроба на достойния ми баща, разстрелян от комунистите. Искам да ви кажа, че ви е компания болната ми майка. Искам да ви благодаря за това, че сте надежда на съпруга, на сина ми. Благодаря ви. Обичам ви.

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Уважаеми дами и господа, светът е с нас. Светът е с нас и това ще го потвърди Асен Агов.

АСЕН АГОВ: Скъпи приятели, Европа вече заяви, че стои зад вас, защото вашите искания, вашите протести са протести на свободни хора. Сега, току-що идвам на този митинг от среща със зам.-председателя на канадския парламент. Той ме помоли да поздравя всички вас от името на народните представители на Канада. Той ви пожелава победа. /Победа/

В момента той и неговите колеги изричат молитва, молят се пред бога нашите протести да доведат до благоденствието на България.

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Чухте какво каза г-н Агов. А сега потвърждението на неговите думи е тук, защото светът е тук. Той е представен от г-н Стивън Мърфи /Бърти ?/ от Секретариата на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. Нека да го приветстваме с мощно "ура". /Ура/

СТИВЪН ...: Поздрави от Международната конфедерация на свободните профсъюзи. Нашата делегация е тук в знак на солидарност към нашите членски организации "Подкрепа" и КНСБ. ... И този влак се държи от представители на синдикати от Литва, "Солидарност" в Полша, от Румъния, колеги, от Швеция, Белгия, Канада, САЩ и Великобритания. Профсъюзите от цял свят са шокирани от това, което става в България, от социалната криза. Но сме убедени, че с помощта на синдикатите в България българският народ ще намери изход от тази криза. Желая ви сили и победа. /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Щом светът научи тази думичка победа, значи ние наистина ще победим. Приятели, вие забелязвате тук едно отсъствие. Това е на г-н Иван Костов. Но той е в Силистра, за да подкрепя там мирните протести и кметските избори, които ще се провеждат. А сега купонът продължава, защото кой не скача е? /Кой не скача е червен/ Кой не скача е червен.

Купонът тече с Марги Хранова.

МАРГАРИТА ХРАНОВА: Здравейте, приятели. Здравейте. Ще победим, нали! /песен "Затова сега не ме боли"/

Благодаря ви, обичам ви и победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, с нас са явно абсолютно всички, защото тук е Венци Божинов. От името на безработните кинаджии, които сигурно има и сред вас, той ще ви каже две думи.

ВЕНЦИ БОЖИНОВ: Здравейте, унижени и оскърбени. Има две неща, които представляват унижение за нашия български народ. Едното е Буратино. Това е унизително нещо, което не може да си намери място в целия свят и дойде тук. До преди няколко дни бягаше, като че ли му бяха подпалили отзад нещо. Другото унизително нещо е една българска поговорка: "Преклонена глава сабя не я сече". Аз мисля, че е време да я перефразираме: "Гордо вдигната глава нищо не я сече". Победа! На добър час! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, докога, докога ще ни мачкат? Докога ще ни тъпчат? Този път трябва да победим наистина. Сега искам да дам думата на г-н Стефанов, зам.-председател на Демократическата партия.

СТЕФАНОВ: Здравейте, приятели. В навечерието сме на много важна победа. Вече всички разбраха, че вие, ние всички сме победителите. Дори социалистите разбраха това. Каква промяна в тяхното държание. Не е минал и месец, откакто взеха решение да продължат да управляват години, /Кой не скача е червен/ взеха решение на всяка цена да изкарат парламентарния си мандат, обявиха тяхната правителствена програма /Долу БКП/, накрая си изпяха и своите песни.  Но не са мислили, че няма да мине и месец и те ще почнат да пеят толкова различна песен. Днес вече са съгласни на избори, май че и за правителството може да се преговаря, предлагат варианти, опитват се. Защото размерите на това шествие показва, че нямат повече влияние. Но предлагат твърде малко и го предлагат твърде късно. Не са разбрали нещо много важно, които се случи в България през последната седмица. Че сега колкото по-малко предлагаш, повече ще трябва да отстъпиш. Така се обърна логиката на политическата аритметика у нас. Това е силата на нашето присъствие тук, на присъствието на десетките, стотици хиляди по улиците и площадите на България през тази седмица. Кураж, постоянство до крайния успех. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, през тези 10 дни вие направихте 10 ужасно важни крачки и нека да им кажем отново, че всеки ден ще е така до победата. /Всеки ден ще е така до победата/

ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ДПС: Искам да ви поздравя от името на Централния съвет и парламентарната група на Движението за права и свободи. На мен лично много ми допада този израз "Кой не скача е червен", защото червените не само са куци физически, на тях им е куца политиката. И когато днес на обяд пътувах от Разград за София,  по националното радио една майка на студентка каза: "Не обичате нашите деца, нашите ученици и студенти в политиката. Питам кога ще мислят нашите студенти за своя живот, който те живеят". Вие сте пълнолетни граждани на тази страна и студентите искат да живеят сега, когато са мледи, а не когато станат пенсионери като онези, които подкрепиха БСП.

Искам да ви поздравя от името на всички жители на Лудогорието, които, както и вас всяка вечер запълват улиците и площадите на градовете в България. Нека този път победата да бъде с много и завинаги. Победа!
/Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Само ако сме единни можем да победим, а ние ще сме единни, защото сме много и всичките сме тук. Не само в София, а и в цяла България.

Уважаеми дами и господа, скъпи приятели, искам да дам думата на г-н Едвин Сугарев.

ЕДВИН СУГАРЕВ: Здравейте, приятели. 10 дни вече сме заедно на улицата. И в тези десет дни всеки един от нас допринася поне със сантиметър от удобен поданик да стане свободен гражданин. И в тези 10 дни България порасна с цяла глава. От азиатска комунистическа колония става свободна европейска държава. Много видяхте в тези десет дни, видяхте всичко. Само едно съжалявам, че не видяхте. Не видяхте потните лица от страх на комунистите в пленарната зала. Дойде един от тях при мен тогава /целият разтреперан/ и ми каза: "А какво ще правим сега?". И аз му отговорих: ще спасяваме България, как какво ще правим. Видяхте ли какво каза този идиот? Каза: "Не, в никакъв случай, не." Те не искат да спасяват България. Те си искат властта и продължават да си я искат. Искаха я първо за 500 дни. Червени боклуци. /Червени боклуци/. Искаха властта първо за 500 дни, после кандисаха до края на годината, сега ги чувам, че били готови, напоследък разбирам, че се били разцепили червените боклуци, само че на какво могат да се разцепят - само на червени и само на боклуци, на нищо друго.

Естествено, те искат пак да ни измамят. Твърдят, че ако има избори хлябът ще стане 400-500 лева. И това знаете ли защо ще стане? Защото благодарение на техните орионски номера в България няма пшеница. /У-у-у/ Обясняват ви, че доларът щял да стане 2 000 лева. Ще стане. Но знаете ли защо? Защото благодарение на техните бандити с бели якички от българските банки изтекоха 420 млрд. лева. Това означава, че от джоба на всеки един от нас е бръкнато и са ивадили най-малко по 200 хиляди лева и се чудим, че нищо няма в този джоб. /Мафия/ Мафия!

И нищо чудно утре да излязат с експертно правителство, с програмно правителство, правителство на спасението и дявол знае какво, само да е с техния мандат. Ще се съгласим ли? /Не/ Ако някой иска да се съгласява, да върви там и да го прави. Ние сме тук сред вас до край, до победата. СДС! Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, демокрацията роди своите символи. Тя роди своите хитове. И ние тук, организаторите сме поканили един от... /Кой не скача е червен/ Кой не скача е червен. Ние сме поканили специално за вас двама наши любимци - страхотните Дони и Момчил.

ДОНИ: Нека да се сгреем, приятели. ... /"Ближи си сладоледа"/ Победа! Искам да кажа нещо. /Още/ Сега искам да кажем заедно с една песен две думи, които казах преди време - "не на страха" /"Не на страха"/

Страхотни сте. До победата. Нека сега да изпеем заедно една песен. Обичате ли България? /Да/ Ще останете ли тук? /Да/ Живи ли сме? /Да/ Няма да ни победят, нали? /Не/ /"Хубава си моя горо"/

Благодаря ви, приятели.Бъдете толкова силни, колкото сте днес. Ще победим завинаги. Победа. /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: След като и бебетата са на този митинг, тука виждам едно бебе, ама съвсем малко, значи наистина ще победим. /Да/ Скъпи приятели, искам да дам думата на доц. Мартинков, зам.-ректор на Техническия университет.

ДОЦ. МАРТИНКОВ: Уважаеми дами и господа, скъпи студенти, днес Академичният съвет и ректорското ръководство на Техническия университет в София, най-голямото висше учебно заведение, техническо в България, заедно със своите филиали в Пловдив и Сливен приеха следната декларация:

"Подкрепяме справедливите всенародни протести. Не желаем ново правителство, съставено от БСП. Настояваме за провеждане на предсрочни парламентарни избори по възможност в най-кратък срок. Настояваме да се търси отговорност от лицата, виновни за катастрофата в България в мирно време. Академичният съвет прие решение в знак на протест отлага сесията с една седмица и началото на втория семестър."

Желаем ви успех в тази голяма и честна борба!
/Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! А сега: Кой не скача е червен /Кой не скача е червен/ Стоплихме ли се? Още малко и купонът ще тръгне, а преди това искам да дам думата на г-н Евгени Бакърджиев.

ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Здравейте, българи-юнаци! Никой не може да събере на едно място студентите, миньорите, пенсионерите, майките и децата и всички да викат едно: Долу БКП! /Долу БКП, У/ Нямате представа колко хубаво се чува. И акто казах за майките и децата, това бебенце, което показаха току-що, то беше през цялото шествие на гърдите на майка си, а майката охраняваше във верига митинга.

Казвам: Господи, докъде я добутахме? Бебета и майки да ни пазят от тая червена гадна пастмина. Ние пеем и се веселим и си викаме "долу БСП", а те знаете ли къде са в момента? В Банкя са се зазидали, отцепили са града и там ги хранят, там ги поят, там оправят всичко. /Червени боклуци/ Червени боклуци!

Обаче, приятели, ние сме много търпеливи и си ги чакаме, ще ги чакаме и ще си ги дочакаме. Всеки ден ще е така до победата! /Всеки ден ще е така до победата/

А сега искам да ви предам думите на един наш общ приятел, президент на всички българи, г-н Петър Стоянов. Докато бяхме тук заедно, ме извикаха, за да направим връзка с него и той ме помоли да ви предам следното: "Един от вас съм. С вас съм. И никога няма да се откажа от тези всички чудесни хора, които и днес са тук." Но той пожела и още нещо. Пожела ни победа. Победа, приятели. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Бебета са с нас, майките са с нас, миньорите са с нас, президентът е с нас. Трябва да победим.

А сега искам да дам думата на една от най-хубавите българки, които аз лично съм виждала - Надежда Михайлова.

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Здравейте, скъпи приятели. Тази вечер дойдох специално, за да ви кажа една голяма тайна. Дойдох да ви кажа, че победата е близко, приятели. Защото снощи като ви гледах по телевизията, когато гледам усмихнатите ви лица, публикувани по вестниците се питам как се чувстват комунистите, когато виждат, че свободна млада България е с нас. Питам се и тази сутрин по радиото един човек, не знам от къде, от коя планета, каза, че това били децата на онези, които били разрушили България. Така ли е, приятели? Защото в онази страшна нощ ... /Мафия/ Мафия! Защото си спомням в онази страшна нощ, която хем искам да забравим, хем искам никога да не забравим, защото тя ще бъде нашата памет и ще ни отдели от всичко онова, което ще остане много скоро, приятели, зад гърба ни. В онази нощ очи в очи с вас ние гледахме плакатите, на които пишеше: "Студентите са с вас", и си казахме, че няма политик, за който това да е по-голямата награда от това младостта да бъде с нас. /Ние сме студентите, нас не ни е страх/ Вие сте студентите, вас не ви е страх! Искам да ви кажа, че се гордееме с вас, че се гордея с вас и вашите родители, вашите баби и дядовци, които също ви гледат по телевизията и ви се радват и които също са с вас на площада и нека да ги поздравим и тях.

Искам да ви кажа, че никога няма да допуснем да бъде съставено второ социалистическо правителство в България. Никога, запомнете. /Никога/ Никога! И то знаете ли защо? За да дадеме шанс на демокрацията, за да спрем хаоса, който БСП в тези години, от които взеха властта успяха да направят България. Вие знаете по-добре от мене, че демокрацията не е хаос и че всичко това, което направиха, целеше именно да дискредитира демокрацията. Те опитаха с Беров, провалиха се. Опитаха с Луканов, провалиха се. /У-у-у/ Опитаха с Виденов, провалиха се. /У-у-у/ Имат ли право на повече шансове? /Не/ Не. Защото снощи, когато чух, че щели да съставят ново правителство от професионалисти .../Кой не скача е червен/ Кой не скача е червен! Когато ги чух да го казват, се попитах дали има един човек в България, който да им вярва? /Не/ Защото изборите ще сложат край не само на едно управление. Те ще сложат край на лъжата в България. Защото тези избори един път и завинаги ще наредят България сред достойните, свободните, европейските проспериращи държави. Защото, Господи Боже, там ни е мястото. Благодаря ви, приятели. А сега химна.
/"Шуми Марица"/

 

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

17.01.1997
ХРАМ-ПАМЕТНИК "АЛ.НЕВСКИ"

ВОДЕЩ: Албена Чакърова

Шествието влезе на площад "Ал. Невски", предвождано от плакат "Пролет ~97" и майка, носеща бебе в "кенгуру" на гърдите си. Албена Чакърова откри митинга. Даде първо думата на Александър Йорданов.

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Скъпи приятели на демокрацията, скъпи мои студенти от българските университети, през последните няколко дни пътувах из цялата страна. Бях във Варна, Хасково, Ботевград и в други по-малки градове из територията на България. Истината е, че Българската социалистическа партия не просто е срещу българския народ. Партията на Жан Виденов, на Лилов, на Премянов, партията на червената номенклатура по места е обявила истинска война на българския народ. /Червени боклуци/ Червени боклуци! Когато казвам война имам предвид, че само след война може да стане това, което днес преживява България. Само след разрушителна и опустошителна война хиляди хора напускат своята родина, за да търсят спасение извън България. Това се случи през последните две години. Само след война могат да се видят хора, които в цяла България ровят в кофите за боклук и търсят прехрана. Само след война един народ си задава въпроса дали ще му стигнат парите за хляба, дали ще има пари да си плати електрическия ток и ще има ли пари да почерпи децата си. Само след разрушителна война може да се види тази гледка в България на разрушени предприятия, на съсипани пътища, на измъчени и изморени отчаяни хора. Това показва, че не просто Комунистическата партия е допуснала грешка в управлението на страната, а тя съзнателно целенасочено е водела война на унищожение и унижение на българския народ през тези две години и който мине през България ще го види с очите си и ще го разбере със сърцето си. /Мафия/

Скъпи приятели, хората от България също така са възмутени, когато гледат от екрана на националната телевизия да се показват някакви псевдополитици и псевдочервени интелектуалци. Искам да кажа на студентската младеж /Кой не скача е червен/, нека младите хора да знаят: днес няма и не може да има червен интелектуалец. Днес или си човек на ума, на творчеството, или си със своя народ, или си оставаш червен боклук и заставаш срещу своя народ.  /У-у-у, Червени боклуци/

Нека студентите, всички, които познаваме своята история, своята култура да се върнем към ценностите, към времето, в което живяха големите възрожденци на България, към времето на големите български интелектуалци. Нека да си спомним, че нито Йовков, нито Елин Пелин, нито Вазов, нито Пенчо Славейков, нито Яворов, нито Ботев и Левски са били комунисти и са искали комунизъм в България. Днес протестираме срещу комунизма и тази голяма интелектуална България, която ни гледа там някъде от високо, от голямото време на българските идеали и духовност и ни казва да бъдем със България. Да бъдем с народа на България. Да не го оставяме в труден час. Това очаква България от нас.

Скъпи приятели, не позволявайте да ви обиждат, не позволявайте да ви наричат тълпата, улицата, лумпените /У-у-у/ и гордо зашлевете плесник на всеки комунистически мръсник и му кажете: Ние сме народа на България. Ние сме народа на България. /Ние сме народа на България/ Победа!
/Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, биха ни. Казаха ни, че сме лумпени. Никога българският народ не е бил лумпен, ние търпяхме твърде дълго време. Искам да ви кажа, че сега цялата научна мисъл на България е с нас. Искам да дам думата на доц. Елена Добрева от БАН.

ДОЦ. ЕЛЕНА ДОБРЕВА: Гордея се с този народ. Гордея се най-вече с вас, младите хора. От името на комитет за студентските майки искам да ви прочета нашата декларация.

"Ние, майките на студентите от всички висши училища подкрепяме нашите деца. Правата на нашите деца бяха грубо нарушени от органите на реда в нощта на 10-ти срещу 11-ти януари 1997 година. Затова заявяваме, първо: комунистите /Кой не скача е червен/, комунистите-социалисти не само че не могат да управляват, но нямат и морално право за това. Второ: призоваваме избраният от нас президент г-н Петър Стоянов да използва целият си авторитет и да не допусне връчването на мандата на Николай Добрев. Трето: призоваваме Главна прокуратура да предприеме всички действия за подвеждане на Николай Добрев под съдебна отговорност. Четвърто: считаме, че за кървавите събития не може да се търси отговорност от редовите полицаи, които са изпълнявали заповед, но ги молим да не се оставят да бъдат насъсквани срещу нашите деца. Пето: обръщаме се към майките на полицаите с молба да помнят, че една майка е готова на всичко, за да защити детето си. Затова не трябва България да се разделя на майки на биещи и бити. В името на България призоваваме всички майки да се обединим срещу тиранията на една партия в името на младостта, бъдещето на България."

Декларацията ще бъде връчена до всички посолства, Главна прокуратура, Президентството и Националния полицейски синдикат. Искам да призова майките на студентите утре в три и половина да се съберем пред главния вход на НДК и да последваме нашите деца. Благодаря.

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Уважаеми дами и господа, както вече ви казах, вие сте дами и господа, защото сме в Европа. Стига вече "другарки и другари". Нека викнем заедно едно мощно "Победа!" /Победа/ Сега искам да дам думата на г-н Валентин Василев.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Здравейте, свободни българи. Червената крепост се пропука. Те отстъпват със всеки изминат ден. Те бягат. Сред техните редици вече има и много дезертьори. Очакват в средата на следващата седмица червената крепост да капитулира. Очаквам червените генерали, които останаха много малко... До победата! /Всеки ден ще е така до победата/ Всеки ден ще е така до победата! Ние няма да отстъпим от нашите справедливи искания. Ние ставаме от ден на ден все повече и повече. През последните няколко дни червените депутати на Премянов и червените депутати на Жорж Ганчев /У-у-у/ се опитват да докажат, че има парламент, че има заседания. Те не можаха да разберат, че парламентът на България това сте вие - най-големият парламент в историята на България, най-мъдрият парламент, най-честният парламент, най-младият парламент на България. Аз виждам тук на този площад утрешните закони на България, аз виждам имената на законите по вашите плакати. Аз виждам само, че искате един закон за хората, които изнесоха житото, които ограбиха банките и за останалите червени боклуци. /У-у-у, Червени боклуци/

Вашите думи ще бъдат утрешните демократични закони на България. Вие ще бъдете утрешното управление на България. Аз благодаря на всички млади хора, защото една власт, която се е борила срещу своите млади хора, срещу своите деца, никога не е спечелила. Тази власт е обречена. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Искам да ви прочета една декларация, която лично мен като майка на две деца ме трогна страшно.

Скъпи приятели, от името на Българския женски съюз с председател г-жа Юлия Берберян:

"В такова бурно и шеметно време ние, Българския женски съюз организираме мълчалив едночасов протест. Една майка с малко детенце Жана Иванова от София отправя своя призив към майките с малки деца да се съберем в неделя /19 януари/ от 11 до 12 часа. Мястото на срещата - църквата "Света София". Скъпи млади майки, елате заедно с децата си, с бебетата в количките, за да бъдем за един час заедно. За един час ние ще стоим мълчаливо на това свято място пред църквата "Света София". Но нашето мълчание ще говори много, много силно и мощно. Ще кажем, че ние сме тук. Ние сме храбрите и горди майки на България, а нашите деца, това са децата на тази храбра България. Искаме промяна. Искаме предсрочни парламентарни избори."

/Избори/ Избори!

Никога вече социалистическо правителство. /Никога/ Никога!

Скъпи приятели, Българският женски съюз ви кани на 19 януари, неделя, от 11 до 12 часа пред църквата "Света София". Да бъдем солидарни с майките и децата на България.

А сега ще дам думата на един бит човек, на бившия министър-председател на България г-н Филип Диметров. Нека той ни каже истината.
/Убийци/

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Определено е така. Заставам пред вас /Кой не скача е червен/ и се чувствам горд, като ви гледам. Горд съм с вас, с хората, които дни наред изпълват улиците и площадите на София и на други градове в страната. Горд съм с момичетата и момчетата на България, за които се говори, че са аполитични, че не се интересували, че им било все едно. /У-у-у/ Горд съм със самочувствието, непоколебимостта и хладнокръвието, което проявяват Иван Костов и всички лидери на демократичните сили днес. Твърдост, която има едно единствено измерение, една единствена посока - предсрочни парламентарни избори. /Избори/ И като чувам вашия глас, аз нямам съмнения, че наистина ще има избори. Искам да ви кажа още нещо: Горд съм и с президента, който избрахме за България. Горд съм, като гледам как новоизбрания президент на България Петър Стоянов ясно и категорично отстоява своите позиции и позициите за спасението на България. Горд съм и с парламентарната група на СДС, която е като един човек. Напусна парламента заедно с парламентарните групи на останалите опозиционни сили. СДС просто не помни такава картина, когато неговата парламентарна група е като един човек, без никой да се колебае, без никой да хленчи в ъгъла, без никой да обяснява колко е важно в този момент да се защитава парламентаризма, да напусне сградата на Народното събрание. Всичко това показва, че ние имаме основание да смятаме, че ще победим. /ОДС/

Уважаеми дами и господа, искам да бъде ясно какво ни чака от тук нататък. Чакат ни вероятно упорити усилия от страна на комунистическата партия да ни излъже някак си, да ни вкара в ситуация, в която да може да отложи предсрочните избори. Ние имаме един приоритет и този приоритет е предсрочни избори. Но не предсрочни избори кога да е, а предсрочни избори най-късно до края на тази пролет, защото всяко по-нататъшно забавяне е вредно не само за всички нас, които сме събрани тук. Вредно е за България. Искам да ви кажа, че ще се правят всякакви опити това развитие да бъде препятствано. Един от възможните опити е усилието да се състави кабинет на Комунистическата партия.

Дами и господа, /У-у-у/ докато по улиците и площадите на София и другите градове в страната са изпълнени с шествия, докато този площад и площадите по другите градове на България са изпълнени с хора, готови да кажат "не"  на всякакъв опит да се продължава комунистическото управление, дотогава ново комунистическо правителство просто няма да бъде създадено. /Никога/

Искам да знаете, че всички лидери на демократичните сили са просто една шепа хора, бих казал една безсилна шепа хора, ако вие всички не сте тук. Ако искаме победа, тя минава само през неуморното, постоянно, неотклонно, неотстъпчиво стоене на площадите на България. Чувам, че се разнасят гласове. /Всеки ден ще е така до победата/ Това са магическите думи. Това, че всеки ден ще е така, до победата е единствената гаранция за победата. /Победа/

Чувам, че се разнасят гласове, които говорят за това, че видите ли, стоейки на площадите ние не сме помагали много на България. Чувам изпълзели от дупките ченгета да се обаждат по една или друга радиостанция и да обясняват колко лошо е да искаме избори скоро. /У-у-у/ Това са гласове, които усещат, че видите ли ако се постигне промяна в управлението на България това нямало да направи живота на хората по-хубав, защото с политически средства нямало да се решат икономическите проблеми. Питам ви, дами и господа, ограбването на предприятията от мафията икономически въпрос ли е? Или политически? Питам ви, печатането на пари без покритие и пускането им да покриват бюджетния дефицит, така че да се изпомпват средства на хората - икономически въпрос ли е или политически? /Мафия/ Това, което демократичните сили могат да направят и ще направят е да прережат главата на мафията и тогава колкото и да е трудно България ще има надежда. Колкото и време да се изисква, все пак резулататът ще бъде в обозримото и близко бъдеще. Не се подавайте на тези гласове. Не ги оставяйте да ви внушават умора или безразличие. Зад нас няма вече нищо. Зад нас е една ограбена и почти разрушена България. Път за отстъпление няма. Единственото нещо, което можем да си позволим в името на нас, в името на България в този момент е победа. Победа! /Победа/ Тази победа минава през вашето стоене, докато си втръснем един на друг на тези площади всеки ден дотогава, докато на комунистите им уври главата и ще оставят, виждайки че не могат да постигнат онова, което са си наумили. Ние имаме силата да направим това. Тази сила ще може да бъде проявена, /Червени боклуци/ показана, ще може да бъде проявена от лидерите на демократичните сили, от президента на България, от всички хора, които са загрижени за съдбата на родината само, ако вие сте тук. И аз искам отново да чуя този хубав магически лозунг, от който няма отстъпление нито на една крачка, нито на една йота. Какъв е той? /Всеки ден ще е така до победата/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: До победата! За да успокоя г-н Филип Димитров искам да му кажа, че в моя квартал имаме щат за постъпателно ходене на митинги. Не се шегувам. Съветвам ви и вас да си направите списък и Георгиев е днес, а Георгиева е утре. Так трябва да бъде в цяла София. А сега представителите на художествената интелигенция. Теди Москов!

ТЕДИ МОСКОВ: Здравейте, идвам от чужбина и се гордея с това, което видях по телевизията. Най-сетне България е на картата на Европа и просто бях абсолютно въодушевен. Веднага пристигнах тука, говоря от името на актьорите от театър "Ла Страда" и на актьорите от предаването "Улицата" по телевизията. Ние всички сме със вас и мечтаем за тази победа, която трябва да дойде. Абсурдно е, че държавата е докарана до това състояние и хората няма какво да ядат, а някои ядат бой. Това наистина в края на ХХ-ти век. Мисля, че повече от тука няма накъде. Наистина във вас, в студентите, в младите хора е бъдещето на тази държава. Искам да ви пожелая: Видях в чужбина едни дебели хора в мерцедеси. Те ми казаха, че били водачи през ~68 година на студентските събития. Пожелавам ви никога да не заприличвате на тях. И дай боже, да не останете излъгани. Благодаря ви.

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! /Победа/

ИВАН КРАДЛЕКОВ, редактор на в. "БЪЛГАРСКА КОРОНА": В 15:10 ч. по телефона на редакция "Българска корона" Негово Величество ме помоли да ви предам своите топли, сърдечни поздрави за вашия подвиг, който вършите. И същевременно изпрати Обръщение до българския народ, което имам голямата радост и удоволствие да ви прочета:

"Драги сънародници, дошъл е моментът да изкажа своето становище по повод последните събития, които разтревожиха всички. Вярвайте ми, драги българи и българки, че истинската загриженост, тревога и съчувствие не се показват с непрекъснати и екзалтирани декларации. Изхождайки от обективно анализираното като повече от тежко положение, не е за учудване, че обществото проявява негодуванието си. Стигна се дори до разбираеми, но нежелателни ексцесии. Търпението, което българинът прояви през последната година, беше удивително, при наличието на толкова реални основания за недоволство у изтерзаното население."

/Кой не скача е червен/ Кой не скача е червен!

"Липсата на политически усет, за да не кажа нежеланието на управляващата партия да се придържа към правилата на демократичните позиции, както и незачитането на страданията на голяма част от нашите сънародници, я прави отговорна за сегашното положение. Не считам за уместно да се впускам в упреци и критики. Днес се нуждаем от градивно мислене и находчиви решения. Нито патетичните слова, нито опортюнизма ще изведат страната от пропастта, в която се намира. Бъдете уверени, че времето на много остарелите пропагандни похвати е безвъзвратно отминало. Необходимо е час по-скоро да се възстанови гражданското доверие. Българското общество изисква държавническо разрешение на кризата, в която се гърчи. Нужно е силно благородство и професионализъм, за да се постигне консенсус, за който от години настоявам.

Какво по-скъпо и свято от родината би могло да бъде загубата на паметта на всички отговорни. Във всяка демократична държава предсрочните избори се явяват като отдушник и са приета практика, когато властваща партия е разочаровала електората. Умишленото създаване на страхова психоза сред обществеността е осъдително и недостойно. Няма защо да се плашим от нормалната периодична смяна на политическите сили в държавното управление. Тук ще припомня още, че оотговорността към избирателите е неотменим принцип на демократичната система. В този мрачен период аз като носител на историческата приемственост призовавам политическите сили да си подадат ръка, да пожертват своите партийни интереси и пагубни лични амбиции. Днес в един ден да бъде... днешната политическа дадена възможност, както всеки от вас драги сънародници, ... на един скорошен подем.

Какво по-хубаво от една такава всенародна цел. Светът, финансовите среди, откъдето биха могли да постъпят крайно необходимите инвестиции ще реагират положително, ако констатират, че българите са решили сами да преодолеят трудностите."

Кой не скача е червен! /Кой не скача е червен/

"Нека още веднъж да кажем, че България и нейната Конституция заслужава международното доверие. Помнете, драги сънародници, че колкото повече време се губи в недостойни пазарлъци, се отлага датата на предсрочни избори под предтекста, че се прави политика, толкова се появяват повече възможности кризата да доведе до непредвидени последици.

Всички сме свидетели в какво превърна България посредствеността, егоизмът, алчността и властолюбието. Крайно време е всеки, който вярва в конституционните морални ценности и най-вече в капацитета на нашия народ, да започне да работи за неговото добро.
Симеон II
17.01.1997 г."

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! /Победа/ Сега искам да дам думата на д-р Китов, депутат от БЗНС, Народен съюз.

Д-Р КИТОВ: Поклон пред вас, свободни и горди хора. Поклон пред това недоволство, което като бурна река залива улиците и площадите на България, за да изчисти червения боклук и да го даде в онова кошче за смет, в което да не излезе вече. С вас, уважаеми приятели, нека да не обиждаме боклуците, защото боклуците се рециклират и от тях нещо става. А от комунистите нищо не става. Нека да ги наричаме такива, каквито са те - червени хайдути. Червени хайдути! /Червени хайдути/ Обвиняват ни, че вие сте били разрушили сградата на българския парламент. Нищо подобно, уважаеми приятели. Народът напарви парламентът такъв, какъвто те направиха България - разрушена, ограбена, скъсана и одърпана.

Днес, уважаеми приятели, в сградата на парламента заседават виновниците за националната катастрофа - комунистите и Бизнесблока. /У-у-у/ Там вече няма народни представители, защото народните представители са при своя народ, тук. Кой не скача е червен! /Кой не скача е червен/

И наистина тук е големият парламент на България. Нека всички с вдигане на ръка да гласуваме, че искаме незабавни предсрочни избори. Избори! /Избори/

Нека всички заедно под знамената на нашите политически организации, организациите в Обединените демократични сили нека се закълнем, че всеки ден ще е така, до победата. /Всеки ден ще е така до победата/ И нека на това тук свято място, пред храма "Св. Ал. Невски" се закълнем, че наистина ще победим и да им кажем: "Проклети да сте, идете си!" Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Искам да видите това знаме. То е малко, но съдържа много важна информация. Това знаме, на това знаме са написани имената на стачния комитет от БНТ. Нека да го види хубаво другаря Токаджиев.

/Оставка/

Кой казва, че телевизията била червена? Червени са началниците. А сега, скъпи приятели, купонът продължава с едно парче на група "Йей". То се казва "Бог да пази България".

"ЙЕЙ": Здравейте, приятели, ние сме тук, за да изпеем една песен, която се казва: "Бог да пази България".

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Благодарим на група "Йей". А сега продължаваме със следващия оратор. Това е г-н Петър Златков, председател на Демократическа партия - София. Кой не скача е червен! /Кой не скача е червен/

ПЕТЪР ЗЛАТКОВ: Здравейте, приятели на свободата. Когато преди повече от 7 години започнахме от този площад, идвахме с ентусиазъм, може би и с малко страх, но и със съмнения. Сега няма съмнения. Обединените демократични сили ще победят, защото тук и по площадите на България стои разумната част от българския народ, но и младостта на България. Когато се връщам... Победа! /Победа/ Когато се връщам мислено към онези години си спомням един оратор, който неизменно започваше речите си с един лозунг. Ние мислехме, че този лозунг вече е изчерпал значението си, но не. Аз ще извикам този лозунг пред вас с глас, доста по-мощен от неговия: "Долу БКП! Долу БСП" /Долу БКП, У, Долу БСП, У/

И вярвам, че ние ще стоиме тук и по площадите на България с този лозунг, докато не ги натикаме в ъгъла на политическото пространство, където им е мястото. Там ще отидат и други. Има едно червено-кафяво човече, което се изживява като спасител на малкия и средния бизнес, като национален вожд. /У-у-у/ Неговото място също е там. Буратино! /Буратино/

Скъпи приятели, когато в онази нощ обхождах редиците на момчетата от Вътрешни войски и се взирах в лицата им, търсех едно момче, което като дете съм носил на раменете си. Срам за тези, които изправиха деца срещу деца, народ срещу народ. У-у-у. /У-у-у/

Мафия! /Мафия/ Ние ще победим, защото България не е сама. България сега започва от този площад, минава през градовете на протеста и се слива с границите на Европейската общности и НАТО. Победа, приятели. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, имаме гост тук сред нас. От "Нефтохим". Г-н Иван Найденов.

ИВАН НАЙДЕНОВ: Здравей, митингуваща София. Изминах това голямо разстояние, за да ви кажа, че работниците от "Нефтохим"- Бургас, Обединение "Промяна" стават гарант на студентските протести. ... и така ще бъде до приемане на декларацията на ОДС. Кураж, млади хора на София. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: А сега нека чуем лидера на ОДС г-н Иван Костов.
/Костов/

ИВАН КОСТОВ: Скъпи приятели, призовавам ви да обърнем взор, да погледнем как постигат успехите си в съседна Сърбия. Вижте, че по улиците постоянни действия на опозицията карат управляващите сръбски комунисти да отстъпват. Ето, те признават победите на сръбската опозиция на местните избори. Вие виждате как отстъпват и нашите социалисти, бивши комунисти. /У-у-у, Всеки ден ще е така до победата/ Това, което те са измислили в момента, е следното: Настояват, молят, използват всякакви средства за натиск, за да накарат лидерите на ОДС да седнат да преговарят с тях. /Никога/

За какво обаче? Карат ни да преговаряме за второ тяхно социалистическо правителство. /У-у-у, Никога/ Нека чуят гласът на основателно протестиращите хора. Никога няма да ви предадем. Няма да ви излъжем. Няма да се съгласим с второ социалистическо правителство. Защото когато те казват /Кой не скача е червен/ Когато казват от БСП, че искат второ социалистическо правителство, /У-у-у/ това означава, че те не признават, че са се провалили. Ние очакваме БСП да се откаже от целия си мандат, за да покаже, че е разбрала, че е преценила за своя провал, огромни щети на българския народ. Ние настояваме да се откажат от своя мандат. Никога няма да се съгласим да преговаряме с тях на тази основа.
А сега нашият химн.
/"Шуми марица"/

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

18.01.1997
ХРАМ-ПАМЕТНИК "АЛ. НЕВСКИ"


ВОДЕЩА: Албена Чакърова

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Кой не скача е червен! /Кой не скача е червен/ Всеки ден ще е така до победата /Всеки ден ще е така до победата/

Искам да ви разкажа една история. Днес като идвах насам, ме срещнаха контрольори и ми казаха: "Г-жа, дайте си билета.". Знаете ли какво им отговорих? Казах им: Идете на "Позитано"20 да проверяваш техните билети.

Знаят, те знаят, че ние сме тук, че ние сме страшно много и тяхната песен е вече изпята. Сега искам да дам думата на г-н Йордан Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ: Скъпи приятели, смели българи, най-напред искам да ви предам поздравите на Обединените демократични сили и на гражданите от Разград и Търговище. Вчере там се проведоха шествия и митинги, каквито тези два града не познават. И това е в цяла България. Това е така, защото българският народ се ... българи срещу комунисти и затова не може да има съмнение, че тя ще бъде победа. Колкото повече става нужен на нашите мирни протести, толкова повече намаляват дните до победата. 

 

 

 

ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

21.01.1997

 

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: ... И ще бъдем тук. Те казват, че ние ще се изморим. Точно това искат да ни кажат те. Днес имаше протестно шествие на лекарите. И те са с нас. Младежта е с нас. Студентите са с нас. Само Жорж Ганчев е с тях. /У-у-у/ Нека им кажем: всеки ден ще е така до победата. Сега искам да дам думата на г-н Александър Божков.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Здравейте, свободни българи. Снощи онези, дето не скачат, се събраха на "Позитано". /У-у-у, Червени боклуци/ Това била софийската им организация. И след като много дълго мъдрували, решили, че протеста в София не е много сериозен, защото в него не участвали повече от десетина хиляди души. /У-у-у, Мафия/ Като виждам хората около себе си, пред себе си, някак си не мога да повярвам, че съм сред една пренебрежимо малка част от София.

Днес в един вестник новият председател Първан има нахалството да каже, че младите хора идват тука да се забавляват. /У-у-у/ И че студентите не знаели какво искат. /У-у-у, Избори/ Младите знаят какво искат.

В момента аз наистина се чудя какво още трябва да стане в България, за да разберат българските комунисти, че никой не ги иска. Може би трябва 8 милиона души да излязат на улицата, за да разберат. /Стачка/

След като знаете, може би вече, факта: цяла България от днеска, държавата е напълно фалирала. В момента пари няма. Другият начин е да започнат да печатат средства. /Мафия/

И жито няма. Няма да стигне и за един месец. Него обаче не могат да го напечатат спешно. И въпреки това искат да правят правителство. /Червени боклуци/

България не може да понесе правителство на Николай Добрев. /Никога/ Няма да го понесе, но ще понесе много мъки, ако те не разберат час по-скоро, че трябва да се откажат от мандата си. Затова трябва да продължаваме всеки ден нашите протести. /И преди, и сега БКП е мафия/

Нашите протести и нашите песни ще събудят окончателно България. Успех на всички нас в следващата седмица. Победа.
/Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Пак ни преброиха и казаха, че сме 5-6 хиляди души. Ние не се броим. Нямаме чет, защото сме всички българи. Всички българи, които обичаме България сме по площадите на страната си. Сега искам да дам думата на г-жа Румяна Каранова, учителка.

РУМЯНА КАРАНОВА: Здравейте, приятели. Днес е Бабин ден. Днес празнуват човешките ръце, които поемат новия живот, за да тръгне по света. Бих искала в България да раждате децата си. Бих искала да се раждат хубави, свежи, умни, интелигентни българчета, чиито нос никога да не помирише комунизъм, защото нашия вече се оплаква от тяхната миризма.

Приятели, ние сме страшно страшни за ония на "Позитано", защото нашето име е Обединени, защото ние сме съюз. Е, как няма да сме обединени и съюз, след като нашето шествие го води 5-месечно дете, а после получихме поздравление от 102-годишна учителка. Всички сме тука.

Приятели, винаги съм се смайвала /години назад/, защото за съжаление изживях доста труден живот и строга учителка бях. Така, когато застане някой, обърне главата си а ла Премянов-2 и казва: горд съм, че съм второ или трето поколение комунисти. /У-у-у/ С това той се хвали, че е второ или трето поколение и фактически морален убиец на народа си. /У-у-у/ Ако някой в тези дни може да се похвали, колкото и да звучи нескромно, това съм аз. Защото аз съм четвърто пряко поколение, а дъщерите ми - пето пряко поколение на вечно недобре платени български учители.

Приятели, аз пак се учудвам БКП на какво се мъчи да повдигне глава или ако си спомняте познатите репортажи, когато един полицай многократно им каза: "Пъхнете си главите между краката и неподвижните части". ...

Приятели, предполагам, че преди няколко вечери всички гледахме "Отсмук", където бяха представени културните дейци и където седеше гордо славния редактор на в-к "Култура" и на вестник .../У-у-у/ А на в-к "Култура" /каква беше онази там, бе, Копринка ли беше, Конопка ли, Памучка ли, е, не я знам/ Конопка Червенкова се обърна и каза: "лумпени" /У-у-у/

Приятели! Здравейте, лумпени, лумпенки и малки лумпенчета. Аз извадих от българския речник, за да ви прочета точно съдържанието на думата. В речник на чуждите думи в българския език, издаден 1964 г., на страница 359-та пише: "Лумпен - немска дума, която значи дрипльо, босяк, бедняк, нехранимайко и роб." /У-у-у/ След това отворих Българската енциклопедия от А до Я, издание на Българска академия на науките и то от 1974 год. и на стр. 455 пише: "Лумпен - скитници, просяци, проститутки." /Е-е-е, У-у-у/

Искам преди да завърша, понеже съм действително по душа и християнка, и демократка, ще ми позволите, както казваше една червена бабичка /нищо обидно няма в тия думи/: Нека си ги поделиме по равно с ония от "Позитано". За нас лумпени съдържа босяци и просяци, благодарение на тяхното управление. Но на тях ще изпратя вагабонти, нехранимайковци и обезателно проститутки. /Е-е-е, У-у-у/

И да завърша /пусти учителски манталитет/: аз искам да ви подам една дума, която вие ще употребите: "Боклуци-и-и!" /Червени боклуци/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Днес ей тия, за които сега вие викате, ни се извиниха. Обаче ни се извиниха с половин уста. Човек, който се извинява, свежда ниско глава, вдига си парцалите и си заминава. Сега давам думата на следващия оратор г-н Владимир Заферов, зам.-председател на Демократическата партия.

ВЛАДИМИР ЗАФЕРОВ: Днеска, като бяхме на срещата, видях, че нашият 15-ти ден на протестите действа. В тази цифра намерих знамение, че ние скоро ще победим БСП и ще ви кажа защо. Защото Пиринска Македония се състои от 15 общини. Аз съм от там и използвам случая, за да ви предам поздравите на хората от пиринския край, които също като вас са на улиците, на площадите и помагат да смъкнеме БСП. Пиринска Македония поздравява София. /Браво, Победа/

Те ме помолиха да припомня на хората, които са всеки ден пред "Ал. Невски", да си спомниме зимата на 1990/1991 година, когато сваляхме покойния вече г-н Луканов. Тогава свалихме Луканов, но избори нямаше. Те ме помолиха този път да ви предам, да не правим правителство а ла Димитър Попов. /Никога/ Помолиха ме да ви кажа и нещо друго. А това, другото е: Всичките ние, като хора, като граждани на тази страна, които стоиме по улиците и площадите, знаеме много добре, не забравяме, всичките вие сте го приели, но ме помолиха да ви кажа: Обаче този път прошка за виновниците за четвъртата национална катастрофа не бива да има. И че БСП управлява не 2 години нашата страна, а 52 години. Този път трябва да ги пратиме всички в съда. И да си спомниме преди да завърша един лозунг от ~90-та година, който е актуален и днес. И нека всички да викнеме: "Долу БКП!" /Долу БКП, У/

Накрая искам да завърша с една молба към вас. Нека всички с цялото си гърло, с цялата си духовна мощ да извикаме: "Победа в бъдещите парламентарни избори!" Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Купонът продължава. Георги Минчев с най-новото си парче.
/Кой не скача е червен/

ГЕОРГИ МИНЧЕВ: Благодаря ви от името на Пеци, на Жоро, на Иван и на Ивайло за това, че 15-ти ден... Сега ще ви изпея най-новата си песен. Казва се "Велик ден по никое време"

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Давам думата на ..., който ще представи безработните кинаджии.

[.............]: Здравейте, унижени и оскърбени, но с високо, гордо вдигнати глави. Кинаджиите 89,9 цяло на сто са безработни. Но ние сме тук и ще бъдем тук до победата, защото нашият любим цвят е мъртвочервено, убито червено.

Сега ще ви кажа един много кратък анекдот. Дядо Коледа, като обикаляше детските градини до преди 20 дни и питаше дечицата слушкат ли, всички отговаряха в хор: "Да, слушкаме, дядо Коледа." А папкате ли? Не, не папкаме, защото няма какво да папкаме. И той казал: "Щом като не папкате, няма подаръци".

Аз обаче искрено се надявам, че в лицето на ОДС и на нашите лидери, ние на Коледата на ~97-ма ще имаме какво да хапнеме и ще имаме подаръци за нашите деца. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Искам да ви кажа, скъпи приятели, че днес ромите са тук. Тук някъде в първите редици е кметът на Филиповци. Нека да ги поздравим. Сега искам да дам думата на Атанас Праматаров от БЗНС.

АТАНАС ПРАМАТАРОВ: Здравейте, приятели. Здравейте, горди деца на майка България. Аз се радвах, че в тези тежки дни за българския народ и за днешната ни демокрация ние сме заедно. И ще бъдем заедно до крайната победа над Българската комунистическа партия. /У-у-у/

52-годишното управление доведе страната до пълна разруха. Какво обещаваха другарите комунисти? Щастливи старини за нашите майки и бащи. Изпълниха ли обещанието си? /Не/ Не. Днес те получават 5-7 долара заплата, пенсия, която е почасовата надница на един човек, работещ в практическите демокрации.  ... , който беше ориентиран и употребен за запушване пробойните на комунистическия терор, не помогна на г-да комунистите. Днес нашите бащи и майки, нашите дядовци и баби с треперещи ръце стискат последния лев в своя страх да не загубят къшеят хляб на своето съществуване. Днес нашите млади хора, ..., академичната младеж и другите масово бягат без път и посока, търсейки спасение в близки и далечни страни. Това ни доведе политиката на Българската комунистическа партия, нарекла себе си социалистическа. /У-у-у/ Тази партия, която не може да ... Убийци! /Убийци/ Тази партия, която не може да осигури достойните старини на 2,5 млн. пенсионера, на близо милион безработни, на 500 000 изкукали вече, психясали от днешното състояние, в което се намираме. Тази партия, която не може да осигури бъдеще на младите хора в нашата страна няма място на политическата сцена. Тази партия трябва да се отстрани най-бързият начин чрез предсрочни парламентарни избори. Избори! /Избори/

Чувствайки сърцата, туптящи във вашите гърди с пламъка на..., аз съм убеден, че ще победим. И нека тази победа бъде час по-скоро. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Как беше? Избори! Веднага! /Избори, Веднага/ Купонът продължава. Мими Иванова и Развигор Попов.
...

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Искам да ви прочета едно писмо от баща ми. "Скъпи приятели,... на София. Приемете горещи поздрави от достойните граждани на Монтана, които втора седмица без да спират срещу несменяемите социалистически управници. Поздравления за вашата твърда воля да се борите всеки ден в студените януарски дни на митинги и шествия, отстоявайки законното си право за достоен, свободен и смислен живот. Подкрепящи вашите действия, ние казваме: 500 години трябваха на българския народ да грабне оръжието и да се освободи от турското иго. 50 години му бяха необходими да се освободи от БКП. 2 години търпяхме социалистите и продължихме да ги търпиме още 50 дни. След което ще им кажем: 7, 8 и ще си паднала,  7, 8 и ще си легнала. И нека тези 7, 8 се трансформират в 78% за ОДС в предстоящите парламентарни избори. ... веднъж и завинаги.

Всеки ден ще е така до победата.
/Всеки ден ще е така до победата/

Купонът продължава група "Елей" с песента "Бог да пази България".

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: А сега искам да дам думата на лидера на ОДС г-н Иван Костов. Кой не скача е червен. /Кой не скача е червен, Червени боклуци/

ИВАН КОСТОВ: Благодаря ви, приятели. /Костов/ Нашето постоянство дава резултат. Разбрахте, че г-н Георги Първанов ни се е извинил. ...от управлението на Демократичната левица. Но това, разбира се, е стъпка в правилната посока. Но много малка. Защото това, което те причиниха със своя провал е икономическа катастрофа за България. И този провал, и тази икономическа катастрофа едва ли ще се разминат само с едно "Извинявайте". /Мафия, Кой не скача е червен, Червени боклуци/

Ние освен извинението искаме пълно признаване на провала на икономическата политика като причина за икономическата катастрофа. Искаме това да стане не с думи, на които те са майстори. На думите и заклинанията. Ние искаме да покажат, че са разбрали какво са причинили на българския народ, като върнат мандата и не съставят второ социалистическо правителство. Вече има и сред тях, например Александър Лилов, които призанават, че второ социалистическо правителство е невъзможно. /У-у-у/

Нашето постоянство, нашата смелост и нашата категоричност ще бъдат възнаградени. В следващите дни ще се решава политическата криза в България. Победата ще бъде за нас. Победа. /Победа/
/"Шуми Марица"/

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

27.01.1997
ХРАМ-ПАМЕТНИК "АЛ.НЕВСКИ"


АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: И така ще бъде всеки ден, до победата. Всеки ден ще е така, до победата! /Всеки ден ще е така, до победата/ Още съвсем малко ни остана. Трябва да издържим. Кой не скача е червен! /Кой не скача е червен/ И последното как беше? Сините в атака, атака, атака!

Давам думата на г-н Светослав Лучников.

СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Скъпи приятели, днес е 2 [?] ден от вашите протести. ... Тази седмица, която предстои, е решителна за България. Ще позволим ли второ комунистическо правителство? /Не, Никога/ Не, няма да позволим. Ние искаме незабавни избори. /Избори/ Ние не сме за насилие, ние искаме да дадем думата на народа, който да каже кой иска да го изведе от тая криза, в която е попаднал. И ние ще дадем думата на народа. ... И ще се поздравим с неговата предстояща победа. Аз съм вдъхновен от вашето вдъхновение, от ..., защото наистина вие вече сте свободни в Европа хора, ние сме свободни хора и се борим за нашата свобода, за нашите права. И така, всеки ден ще е така, до победата. /Всеки ден ще е така, до победата/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Давам думата на Радко Дишлиев.

РАДКО ДИШЛИЕВ: Скъпи приятели, ...

Първо, благодаря ви, че сте тук. Радвам ви се и ви се покланям.

Скъпи приятели, искам да се обърна, да направя едно малко по-странно обръщение. Искам да се обърна към всички комунисти на този площад. /У-у-у/ Чуйте сега какво ще кажа.

Скъпи господа комунисти, вие сте част от българския народ. Вие, излъганите от Маркс, от Енгелс, от Ленин, от Сталин, от Георги Димитров, от Васил Коларов, от Тодор Живков, от ..., от Андрей Луканов, от Жан Виденов. /У-у-у/ Един огромен комплимент, че сте тука в този момент, че вашите деца негодуват. Аз ви благодаря за вашето присъствие и съм сигурен, че от тук нататък, от този 21-ви протестен ден вие действително ще застанете тук със нас.

Искам да ви кажа, скъпи приятели, че свободните, демократичните артисти са със вас. Ние нямаме нищо общо със куртизаните в театрите, които обслужват една проститутска шайка, която ни докара до тук. /У-у-у/ Искам да ви кажа за едно писмо на един мой колега. "Много късно търсите разплата. Много късно. Когато казвате сега..." И като подкрепа, понеже пред родина, пред майка, пред любима, пред идея и пред публика се застава на колене. Аз ви благодаря и ви се прекланям. /ръкопляскания/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Имам едно важно съобщение за вас. Днес другарят Премянов има рожден ден. /У-у-у/ Затова ще направим конкурс за най-хубав подарък, който да му поднесем. Аз знам един, но не знам дали да ви го кажа. Ще го оставя в тайна. А сега искам да дам думата на моя колега Бойко Богданов, който пристига от една много важна среща. Но преди той да ви изпее своята песен "Никога повече комунизъм", той ще ви каже няколко думи.

БОЙКО БОГДАНОВ: Здравейте, свободни хора. Не ми е работата да говоря. Аз съм обикновено скрит, тъй като съм по професия режисьор, но сега не мога да не ви кажадве много хубави неща, преди моята песен. Едното от тях е, че току-що пристигам от летището, от Будапеща от една много хубава среща, организирана от Съвета на Европа и ЮНЕСКО, на тема съхранение на културите от страните от бившите ком..., от Югоизточна Европа. Всички там, нашите приятели, обединени с вас, от Германия, от бившите соцстрани, дори от Русия, през цялото време поддържаха изключително приятелски отношения с нас, представителите на България. И ви предадох, включително и от Световната асоциация на писателите, да ви поздравя за вашето търпение. Победата е всеки ден тук във вашата сила. Светът е с нас!
/"Никога вече комунизъм"/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, тук сме се събрали хра от всички възрасти. Обединява ни една единствена идея. Това е да живеем достойно. Сега българските бивши комунисти, настоящи социалисти ще се опитат да направят техните уловки клопки, капанчета, за да управляват. Какво ще им кажем? /Не, У-у-у, Никога/

Дори без причина те лъжат. Сега давам думата на г-н Стоян Денчев, ДПС.

[.............]

 

ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

28.01.1997

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Вие сте свободни, защото сега вие сте цвета на България. И аз искам да кажа само едно: Долу БКП! /Долу БКП/ Сега давам думата на първия оратор и това е г-жа Надежда Михайлова.

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Скъпи приятели, днес всички ние, цяла България, очакваше едно голямо чудо. Чудото БСП да не приеме мандата си. /У-у-у, Червени боклуци/ Очаквахме това чудо не защото имаме илюзии спрямо една партия, която разсипа България, а защото се надявахме в този ден на това, което българският народ казва по улици и площади. След протегнатата ръка на българската демократична опозиция, след държавническото слово на г-н Петър Стоянов ние очаквахме, че все пак чудо ще има. Но такова нямаше. /У-у-у, Червени боклуци/... новото лице на България - Николай Добрев. /У-у-у/ БСП предлага на демократична България и на света полицейски комунизъм. /У-у-у, Мафия/ Мафия! Но ние, които сме тук, сме се събрали тази вечер на този площад, за да кажем на социалистите, че не могат да запушат устата на пресата и на телевизията. Че не могат да затворят очите на хората, че не могат да запушат ушите на света и че всички ние знаем какво става в България. Ще допуснем ли България да влезе в новото хилядолетие като една недемократична страна, като една страна, както пишат в Европа - "най-тъжното място за живот е България". /У-у-у, Никога/

Ние се обръщаме към вас тази вечер с молбата да имате търпението, разумността и постоянството да довършим това, което започнахме преди повече от 20 дни до край. И да покажем на Българската социалистическа партия, че тя не може да върви срещу народа на България. Имаме ли сили за това? /Да/

Всеки ден ще е така, до победата! /Всеки ден ще е така до победата/

Не мога да си спомня в историята на света случай, в която една власт, една партия, пък било то и комунистическата, да е тръгнала срещу своя народ и да е успяла. Победа, приятели! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Сега обръщение от името на трите синдиката ще прочете г-н Димитър Манолов.
/Стачка/

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Обръщение от КНСБ, КТ "Подкрепа" и "Промяна":
"Братя българи, вече 22-ри ден България крещи на тотално провалилите се управници от БСП: "Идете си! Стига вече!" Правителството в оставка на Жан Виденов доведе страната до национална катастрофа и докара до тука инфлацията, в която натика България. Страната се тресе от глад и гняв. Стачната вълна всеки ден нараства, а БСП цинично заявява: "Националната стачка не е срещу нас, тя е срещу държавата."/У-у-у, Червени боклуци/

Нашият категоричен отговор е: От утре, сряда, 29.01.1997 г. от 9:00 ч. призоваваме всички хора на наемния труд, всички синдикални структури на КНСБ, "Подкрепа" и "Промяна" да преминат към генерална национална стачка."
/Браво/
Стачка!
/Стачка/

Ще излезем пред предприятията, на улиците и площадите на България, при децата на България, при бъдещето на България.
Братя и сестри, сънародници, нека се изправим всички рамо до рамо срещу цинизма на една фалирала политика, да излезем с исканията си за предсрочни парламентарни избори веднага, антикризисна програма за оцеляването на българския народ, ежемесечно договаряне и ежемесечно изплащане на работните заплати. Нека постигнем нашата цел, за да има България име. И според мене: Няма да работиме за червените! /Няма да работиме за червените/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Следващият оратор е г-н Стефан Мичев, депутат от Народен съюз.

СТЕФАН МИЧЕВ: Днес БСП имаше нахалството да приеме мандата с намерение да състави правителство. /У-у-у/ От днес тук на този площад вече има знамена, български знамена с червения цвят нагоре. Вие знаете какво означава това? Това означава война. БКП поиска тази война. Тази партия, която е на цял век, която воюва срещу българския народ, най-после ще получи своето сражение и то ще бъде последно за нея. /Браво/

Вие чухте снощи нейният лидер Първанов заяви /У-у-у/, че те не могат да приемат обръщението на президента с два аргумента: Първо, че не им стигат 10 дни, за да се приемат законите, необходими за Валутния борд. И второ, че тези закони били предложени от правителството на Жан Виденов. Вие знаете, през миналата година 2 пъти те приемаха бюджета и изменения на закона за бюджета само за един ден, като заседаваха по цял ден. Значи тогава и цяла нощ. Тогава можеха за един ден да го приемат, а сега, когато България е в катастрофа, на тях не им стигат и 10 дни. /У-у-у, Червени боклуци/

...за България. Тогава те ще бъдат само на "Позитано" и в тяхните комитети из страната. Вторият аргумент на Първанов. Той е убеден, че парламентът трябва да заседава и да приема закони, предложени от Жан Виденов. Отново при приемането на оставката на това правителство, те предложиха, те приеха решение, че трябва да се приемат и законите, които предлагат изпълнение на бюджета. Значи тогава можеха да приемат тези закони на Жан Виденов, сега не могат. Какво означава това? Че някога, както изговаряха най-святото име комунист, след това те най-много се пазеха от това име. Сега се страхуват от своя предишен вот. Това също е демагогия. Затова не им вярвайте. И цялата страна, мога да ви кажа, че хората всеки ден, дори във селата се вдигат, защото нямат какво да ядат. Защото разбират, че ..., че тази партия може да доведе хората до катастрофа. Онзи наш девиз, който имахме от първите избори още: "Една партия срещу един народ!" вече се изпълва със съдържание. Наистина целият български народ, дори тези, които гласуваха за тях са срещу тази партия. Така че те не могат да съставят правителство. Ние не можем да не победим. Преди една седмица ние бяхме в Петрич, в едно село в Петрич, един човек дойде при нас и ни каза: Преди седмица изгоних кучето си от вкъщи, защото не мога да го храня и не мога да слушам как вие по цяла нощ. След като хората вече гонят кучетата от къщите си, защо ние не можем да ги изгоним от властта. /У-у-у/ Ние имаме правото и ще ги сразим. Благодаря. /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, ние наистина ще победим, защото има нещо много интересно, което искам да ви кажа. Днес, след като са си взели мандата, другарите са излезли през мазето. /У-у-у/ Георги Първанов е излязъл през мазето. А сега "Последен валс" и Чочо Владовски.
...

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: А сега г-н Валентин Василев.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Здравейте, българи. 22 дни, всеки ден, всеки час всички ние, българският народ обяснява на червената партия, на другарите комунисти, че трябва да се махнат от властта. 22 дни в България сме свидетели на още по-голяма разруха, още по-голям глад, повече мъка, повече безработни. Говориха, че ще спасяват от Съюза на демократичните сили и от Обединените демократични сили една разорена държава, която прилича на гробище. /У-у-у/ Ние им заявяваме, че в това гробище ще бъде погребана единствено и завинаги Българската комунистическа партия. Ние им заявяваме, че този път те ще трябва да си платят и старите сметки за предишните 50 години управление. Наближава решителният ден. Наближава решителната битка. Всички трябва да сме готови. В атака и победа. /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! /Победа/ Скъпи приятели, искам да поздравим всички заедно ансамбъл "Филип Кутев", който е тук, начело с г-жа Янка Рупкина. А сега купонът продължава. Ваня Костова.

ЖЕНА-ОРАТОР: Скъпи, мили българи! Днеска пак сме щастливи. 22 дни им демонстрираме нашето щастие. 22 дни им демонстрираме нашето съгласие с тях и те не ни разбират. И сега, за да помогна на г-н кандидат-премиера, искам заедно с вас да му предложим, той каза днес, че ще избере първите българи, аз съм си ги написала, щото да не ги забравя. Министър на външните работи - Жорж Ганчев .../У-у-у/ Значи, който не е съгласен с тяхната политика - муш със шпагата. Който е съгласен да се бие. Министър на войната - Добри Джуров. Министър на вътрешните работи - другарят Газдов. Нека да забравим за мутрите, за бандитите, убийците и насилниците, я колко народ се е събрал тука, лагери като Скравена дал господ.


Министър на културата - Ангел Димов, който...
Министър на образованието - Начо Папазов, ...
Министър на здравеопазването - д-р Мими Менгеме
Министър на финансите - Филип Боков, за да може да краде от наси и да дава на тях.
Министър на земеделието - Шиваров, ...

Има една стара българска приказка, която казва: Половин свят си остава половин свят, но половин истина е вече лъжа. И една партия, чийто девиз е хлябът да е бял и пухкав, ама само за нас. И която пее само половин истина, а за останалата няма място в България. И единственият ни лозунг трябва да е: Долу БКП! /Долу БКП, У/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: БКП, защото както и да се прекръства, занаете го там за вълка и кожата. Няма какво да ви обяснявам. Сега купонът продължава с Богдана Карадочева, Стефан Димитров и Васил Найденов.
...
/Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Кой не скача е червен! /Кой не скача е червен/
А сега г-н Иван Костов!

ИВАН КОСТОВ: Днес ще бъда съвсем кратък. Трябва да ги накараме да върнат мандата. Защото те ще ни накарат да живеем в крайна мизерия. Защото ще съсипят България. Трябва да провалим този мандат ние с нашите политически протести. Синдикатите с техните стачни действия. Студентите с тяхната младежка съпротива. /О-о-о/
Ако не провалим този мандат, те ще провалят България. /У-у-у, Мафия/

Ако ги оставим, значи да оставим България в ръцете на мафията, на крадците и престъпниците. /Никога/

Ние ви обещаваме, че няма да ви предадем, няма да ви изоставим. Никога. Победата ще бъде за нас. /Победа/

До победа.

/"Шуми Марица"/

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

29.01.1997

/Победа/
АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Здравейте, свободни българи. Днес ние всички сме в ефективна стачка. И аз искам да ви кажа само едно нещо, един лозунг. Няма да работиме за червените! Няма да работиме за червените /Няма да работиме за червените, У/

А сега давам думата на актьора Йосиф Сърчаджиев.

ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ: Здравейте, приятели. Мисля, че това, което виждам тук в моето дълго отсъствие от София, не се разказва с две-три думи. Значи пристигам снощи, след като си отварям пощенската кутия и намирам в нея едно листче, на което пише: "Седни си на задника, мръсен седесар!" /У-у-у/

На този анонимен червенотиквеник аз ще му покажа големия си пръст. Е, това е.

Не мога да си седна на задника, защото точно в този момент аз хвърча, взимам идея от тези млади лъвове, които излязоха на нашия син път.

И понеже ще изчезна за известно време от вашето полезрение, ще ви кажа, че аз живея на границите на България, но там от Резово до Бургас ние сме със вас. И не само с вас... Там беше един червен регион, там беше една крепост на комунизма, а сега само да ви кажа какво става в Царево. От всички села идват на митингите огромно количество каруци с хора, които викат: "Дайте ни червените да ги изядем!" И те са готови да го направят това. И знаете ли, в отношението на тези малки градчета, в тяхното отношение към комунизма има нещо, което е страшно. То е по-страшно, отколкото за вас. Защото това са хората, които са гласували за комунистите. Те са най-излъганите, те са..., със двойна сила излизат сега на улиците.

И да ви разкажа още мъничко нещо какво от тяхното отношение. Едно детенце на 14 години, когато онзи ден идвам към София, ми каза: "Чичо, моля те, иди на митинга в София и прочети две гатанки, които аз съм написал. И ако хората в София познаят, значи ще спечелим изборите." Искате ли да ви прочета? /Да/

Добре, слушайте. Да, но вие ще отговорите.

Първата гатанка:

"Зла старица, стогодишна,
за България излишна
пали, пие и краде
и се казва ... /БСП/


А втората е много сложна. Внимавайте.

"Лъжливо овчарче, черни мустаци,
има си стадо от наши простаци.
С просяшка гега хората млати,
иска да прави кафяви бригади.
Обича червено, но то не е вино
и сам си призна, че е ... /Буратино/

Ами, ние ще спечелим изборите.

Сега, още нещо, което е важно да знаете, че там в тези краища, в този далечен, така, от вас, хората гледат към София с огромна надежда и вяра. Вие давате сили, вие давате упование. И затова аз ви моля: носете този огън, който имате в себе си. Не заспивайте, будете другите край вас, за да можем да сменим тази дума. И знаете ли какво има в тези ръце? Във всичките тези ръце, които сега имате в себе си. Вдигнете ги нагора, моля ви. Има страшна енергия. Подайте ги към мен и повтаряйте след мен. Мола ви.

Боже наш /Боже наш/, дай ми сили да изринем комунизма /дай ми сили да изринем комунизма/!
Боже наш /Боже наш/, дай ми сили /дай ми сили/ да живеят щастливо децата ни /да живеят щастливо децата ни/!
Боже наш /Боже наш/, дай ми сили /дай ми сили/ България да съществува /България да съществува/!
Амин! /Амин/

Благодаря ви!

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! /Победа/

Давам думата на проф. Георги Златарски от "Пирогов". /Браво, Юнаци/

ГЕОРГИ ЗЛАТАРСКИ: Има ли човек, който от вас да не познава "Пирогов"? А има ли някой от вас, който да не го обича? Защо ли го обичате? Защото лекува по всяко време на деня и на нощта всички българи. И ние си имахме едно достойно ръководство, което беше сменено на 31 декември и дойде... /У-у-у/ от министерството един изцяло неподходящ човек за директор. Този директор днес ние принудително, напълно ... придружихме до изхода на "Пирогов" /дюдюкания/ и повече няма да го допуснем, ако иска да докара не 6, а 66 охранители утре. /Браво/

Братя българи, мъчат се да разрушат "Пирогов", да създадат конфронтации и напрежение, но ние това няма да го допуснем, защото желаеме да живееме с вас и да ви помагаме и да ви лекуваме.
Да живее "Пирогов"! Да живеят пироговци! Да живее България!

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! /Победа/ И аз съм сигурна, че ние ще извоюваме тази победа. Днес България стачкува. Членове на всички поколения сме тук, на този площад и на площадите по българската ни родина. Искам да дам думата на нашата студентка. Тя се казва София Ангелова.

СОФИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми български граждани, от името на Координационния преподавателско-студентски съвет при Софийския университет ще ви прочета декларацията, която беше прочетена вчера във връзка с приемането на мандата от БСП.

"Българската социалистическа партия вчера отхвърли предложената от президента на Република България г-н Петър Стоянов формула за изход от политическата криза. Това е поредното неадекватно решение на управляващите. Вместо спокойствието и разума БСП избра пътя на безсмислената конфронтация.

Категорично заявяваме, че няма да се откажеме от нашето искане за предсрочни парламентарни избори. От този момент нататък БСП поема цялата отговорност за опасността от неконтролируемата ескалация на напрежението, както и за последиците от националната генерална стачка.

Господа социалисти, срещу вас врагове няма. Срещу вас е българският народ, работещи, селяни, интелигенцията, ние, студентите - бъдещето и настоящето на тази страна. Не воювайте с нас. Просто си отидете и ни оставете да живеем."

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Група "Елей" - "Бог да пази България"

/Победа, Кой не скача е червен/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, и днес комунистите си извоюваха нещо интересно. Извоюваха си... /Кой не скача е червен/ Кой не скача е червен!

Сега давам думата на г-н Ангел Георгиев, актьор от Сатиричния театър.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Здравейте, приятели! Сбъднаха се прогнозите, сатанинските прогнози на човекоподобното Мариела Митева - заплатите ни да станат между 1 и 3 долара. В края на седмицата сигурно един. Затова, упълномощен съм от Генералния стачен комитет на Съюза на артистите в България, потвърждавайки декларацията си от 13.01.97 г., че не приема ново социалистическо правителство и иска избори веднага. /Веднага/ Веднага!
Ние призоваваме всички наши членове и колеги да продължат да оказват протестните действия, включително и затваряне на театрите в рамките на генералната стачка. И сега забележете: ще направим публично достояние имената на несъгласилите с нас.

Победа, приятели! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! /Победа/ Следващ оратор е г-н Стоян Проданов.

СТОЯН ПРОДАНОВ: Здравей, слава на България! Вече 23 дни ние излязохме на студа и се борехме против комунизма. Вчера г-н Добрев получи мандат за съставяне на правителство. /У-у-у/ И заяви, че БСП поемала отговорността за управлението на страната. /У-у-у/ Но не иска да каже, че отговорността я поемат те, компрометираните досега ръководители на тази държава. Но искам те да поемат една друга отговорност - отговорността, която комсомолската шайка на Жан Виденов трябва да понесе за разрухата на България. Отговорността за Мими Виткова, която мина като тайфун през българското здравеопазване. /У-у-у/ Отговорността на Илчо Димитров, благодарение на който /У-у-у/ нашите учители получават жълти стотинки и над 25 хиляди деца напуснаха за една година училищата. Искаме отговорност от Мунчо Коралски /смях/, социалният министър, който имаше цинизма миналата година да вдигне детските надбавки с 5 лева. /У-у-у/ Искаме отговорност от престъпното 50-годишно управление на тази партия, защото тя и нейните ръководители доказаха две неща - че не могат да управляват и че могат да ни крадат. Искаме избори по един конституционен начин веднъж завинаги да изхвърлят комунистите от политическите ръце на България. Избори, приятели! Избори! /Избори/

Жена: Времето е с нас и ние сме с него. То нас обръща и ние него. Времето е нашата надежда. Може да сме славни, може да сме бедни, може цинично да сме хулени и мамени, но никой не може да отнеме духа и усмивката на свободния човек. Ние, актьорите от Сатиричния театър искаме и вярваме, че ще победим с усмивка. За всички, които искат да кажат думичката "българин" и то с вдигната глава. За всички, които искат политическият цинизъм да обърнем в усмивка и обич. За всички, които не могат да търпят повече лъжата и лицемерието, извънредно представление в салона на Сатиричния театър. Чакаме ви. Бъдете с нас. Запазете парите си този ден за хляб. В този ден и час носете само усмивките си в Сатиричния театър. Безплатно представление за вас. 31.01.1997 г., 18:30 часа. Вход без билет, само с усмивка. Победа. /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Малко ни остана. А на тях още по-малко. Сега купонът продължава. Жоро Минчев, който днес има и рожден ден. /Браво/

ГЕОРГИ МИНЧЕВ: ...Аз днес нямам рожден ден! Това е един друг Георги Минчев, боже господи! Той е много по-един такъв от мен и много по-възрастен и работи в радиото. Аз нямам днес рожден ден, аз имам през април и въпреки всичко ще ви черпя с една песен сега.

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: А сега следва тежката артилерия. Ваня Костова и Стефка Берова.
...

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: А сега г-н Иван Костов. /Ура-а-а/

ИВАН КОСТОВ: Скъпи приятели, Българската социалистическа партия в момента е заета с това да се отърве с онази част от вината, която има за икономическата катастрофа. /У-у-у/ Всички тези приказки за правителство на широкото национално съгласие, за програмен кабинет имат негласната цел да покажат, че Българската социалистическа партия мисли за доброто на страната. /У-у-у/ Но истинската им цел ... /У, Долу БКП/ личи тогава, когато обясняват скока на цените и скока на долара. Тогава са виновни нашите протести. Тогава е виновна опозицията. /У-у-у, Червени боклуци/
Можете да ги познаете по това как отговорят на въпроса защо хората протестират. Защото ги ръчка опозицията. Те не могат да приемат простата истина, че доларът полудя, защото пазарът не вярва на ... социалистическо правителство. Защото всички хора се опасяват при мисълта какво ще стане, ако те действително направят това второ социалистическо правителство. /Никога/ Нито търговците, нито производителите, нито сарафите имат положителни очаквания за това какво може да им донесе второ социалистическо правителство и точно заради това цените скачат нагоре. Те не могат да приемат следната проста истина, че силата на протестите идва от непрекъснатото влошаване на жизненото равнище на всеки един от нас. Ние протестираме, защото сме крайно разочаровани, защото сме отчаяни от възможността да посрещнем предизвикателствата на утрешния ден начело с правителство на Българската социалистическа партия. /У-у-у, Мафия/ ...значи, ме запозна с едно изследване социологическо на общественото мнение. И понеже викате "мафия", искам да ви кажа, че в това изследване 71% от запитаните се обявяват за разследване и съд за правителството на Жан Виденов. /Браво/

Никога в изстрадалата ни България така единодушно българският народ не е искал да съди министър-председателя, който донесе, че признаваме, че сме нещастни всички. 96% от хората казват, че положението в България се влошава. И всички знаят, че причината за това е провалената политика на Българската социалистическа партия. /У-у-у/

... и много настойчиво Николай Добрев настоява /У-у-у/ за разговор. /Никога/

Това - никога. За пръв път го чух от жена ми снощи. Тя каза: не излизам цялата зима на улицата, за да си говориш с Николай Добрев. /смях/ Разговори са възможни само след като Николай Добрев върне мандата си. Няма да ви излъжем, няма да ви предадем. Победата ще бъде за нас! Победа. /Победа/

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ
30.01.1997

"Притури се планината"

 АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Ще издържим ли? /Да/ Ще победим ли? /Да/ Какво искаме? Избори! /Избори/ Да се присъединят към нас са дошли актьорите от Малък градски театър "Зад канала".

.../мъж/: Здравейте всички! Всички ние, актьорите от Малък градски театър сме тук с вас за ..., нали? /Да/ До победа. /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Червените в батака, сините в атака. /Червените в батака, сините в атака/ Давам думата на...............

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

31.01.1997


/Победа, Няма да работиме за червените, Кой не скача е червен/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! /Победа/ Искам да напарвя едно съобщение. Утре студентите тръгват в 3 часа от ВИАС и ще блокират всяко кръстовище, през което минат. Юнаци! /Юнаци/

Колективът при Промстройпроект- гр. София подкрепя националните стачни действия. Тук има една декларация, подписана от 55 човека. А следващият ни оратор е проф. Радко Поптодоров.

ПРОФ. РАДКО ПОПТОДОРОВ: ... Вчера ме срещна един човек, който не ме познава, и ме пита: "А вие свещениците къде сте? С кои сте?" Аз отговарям: "Ние сме били и сме там, където е народът." /Браво/ Както е казал Иларион Макариополски. А той ми казва: "А къде е вашият патриарх Максим? /У-у-у/ Вижте в Югославия какво става? Патриархът и много владици начело вървят на движението. Аз му отговарям, че нашият патриарх Пимен извърши клетвата на нашия президент. Той се качи на стълбите на храма и благослови народът тук на место. /Браво/

А за Максим, не знам.

Братя и сестри, ние свещениците друго не можем освен да се молим Бог да просветли акъла на ония, които са там на "Позитано" 20. /У-у-у/ Нека си отидат с добро, както казва песента "Иди си с добро". Ние искаме заедно с народа предсрочни избори. Народът да си каже думата с добро иска ли той да ни управлява. Затова се молиме във всички църкви и отделно. Бог да пази България!

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Ще позволим ли да ни управляват? /Не/ Затова сините в атака, атака, атака. /Сините в атака, атака, атака/ Декларация от БАН ще прочете проф. Манев.

ПРОФ. МАНЕВ: Ще ви прочета декларацията на Общото сърание на БАН. Общото събрание е върховният орган на демократично самоуправление на Академията.

"Ние, учените от БАН, сме дълбоки обезспокоени от обществено-политическата и икономическата обстановка в страната. БАН и науката в България са в катастрофално положение, вследствие на некадърното комунистическо управление. /У-у-у/ Няма време за губене. Нужни са честни, енергични и отговорни действия.

Затова настояваме:

1. Отговорните политически сили да изберат най-краткият път за съставяне на служебно правителство и провеждане на предсрочни парламентарни избори.

2. Отговорните политически сили и синдикатите да постигнат споразумение за въвеждане на Валутен борд  в изключително тежкия за всички ни период.

Като учени и граждани на България ние подкрепяме декларацията на българската академична общност от 18 януари тази година. Ние осъждаме бруталните действия на 10/11 януари тази година срещу протестиращите студенти, граждани и депутати. /У-у-у/

Присъединяваме се към всички законни форми на протест, в които се искат законова държава, гражданско общество, търсене на отговорност от истинските виновници за политическата и икономическа криза, създаване на условия за достоен живот и труд в България.

Ние подкрепяме позицията на президента на Републиката за нуждата от нов обществен договор в България и сме готови да дадем своя национално-отговорен принос за това."

Тази декларация беше приета единодушно. Подчертавам - единодушно, без нито един против, без нито един въздържал се от Общото събрание на Академията. Победа! СДС! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Обръщение към вас ще направи актрисата Латинка Петрова.

ЛАТИНКА ПЕТРОВА: Децата ми изядоха лекарствата. Просто защото вземаха превантивни мерки, за да бъдат готови за нашите митинги. Но ние сме тук - деца, фамилии, семейства.

Сатиричният театър е широко отворил вратите си за всички вас. Утре вечер от 18:30 ч. естраден концерт. Елате на безмесна порция смях. Без месо, но с много лук и лют пипер по български. Чакаме ви. 18:30 ч. в Сатиричния театър. Вход свободен. Победа! Всеки ден вратите на театрите са отворени за вас, приятели. Чакаме ви. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Йорданка Минчева, представител на синдикатите към Общините.

ЙОРДАНКА МИНЧЕВА: Искам да ви прочета декларацията на стачните комитети на Столична община и  22 районни администрации.

"Ние, представителите на стачните комитети на Столична община и 22 районни администрации подкрепяме и се присъединяваме към справедливите протести на българските студенти и всички демократично мислещи хора в страната. С цел постигане на стачните искания от 31.01.97 г. преминаваме към ефективни стачни действия, като уверяваме гражданите на столицата, че нашият протест има за цел защита на техните законни права и интереси."

Следват подписите на всички председатели на стачни комитети.
Приятели, аз искам да ви кажа, че днес ефективно стачкуват 95% от служителите на столична община. Победа. /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Кой не скача е червен! /Кой не скача е червен/ Изморени ли сме? /Не/ Ще победим ли? /Да/ Ще ги победим ли на избори? /Да/ Следващият оратор е г-жа Анастасия Мозер, главен секретар на БЗНС.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Млада България, здравей, народе възродени. Нека пак да си го кажем, защото е така. Ние отново сме тук и за наша голяма радост с нас отново е председателят на Християн-демократическия съюз, който беше един от първите представители на Западна Европа, дошъл тука след 89-а година. Защото неговото приятелство, неговите добри чувства към България датират от тогава. И тази общност, европейска, към която ние искаме да вървим, отдавна чака България да се присъедини към нея. Чака ние да се съберем всички тук, за да можем да кажем ясно и категорично накъде искаме да вървим. Дали искаме да строим някакъв си социализъм /У-у-у/ или искаме да се върнем, макар и късно, макар и бавно, макар и трудно към сигурният път на демокрацията, на социалната пазарна икономика, на солидарността и на избавлението от положението, в което се намираме. Подкрепата на Европейския Християн-демократически съюз е силна, тя не датира от вчера. Тя е и днес и ще се държи и утре. Но ние трябва да помогнем, за да може да ни се помогне.

Мисля, че г-н Ван Велзен /?/ вижда с очите си, че българският народ вече се е убедил, че той е застанал твърдо на позициите на демокрацията и ще направи всичко възможно тя да стане действителност в България. Ще го направим ли? /Да/

Чувате ли, г-н Ван Велзен. Това е отговорът на българския народ.
Драги приятели, ние сме много близко до победата. И това е резултат от усилията на всички вас. Затова, че всеки ден в студ пред очите на властниците вие заявявахте своята воля за един добър живот. И всички искаме да се отървем от унижението, от оскърблението, на което ни подложи БСП и тяхната лоша, пагубна за България политика. /У-у-у/

Ние не трябва да намаляваме нашата увереност в победата. Ние трябва да се окажем по-силни от студа, по-силни от мизерията, по-силни от тези, които се мислят за силни и които разчитат на нашата слабост и нашата неувереност. Но такова нещо няма. Ние всички сме заявили ясно и категорично. Ние ще вървим напред към свободна и независима България.

Победа, драги приятели. /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Те ни обвиняват, че ние сме били крайни и сме били екстремисти. /У-у-у/ Точно така. Сините в атака, атака, атака. /Сините в атака, атака, атака/ Песен за всички нас ще поднесе Маргарита Хранова.
...

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: А сега лидерът на СДС г-н Иван Костов. /СДС/

ИВАН КОСТОВ: Днес излъчения за кандидат-премиер Николай Добрев /У-у-у/ трябваше, изявявайки готовността, декларирана многократно от БСП, че е готова веднага да напарви правителство, да се яви при президента Петър Стоянов. Добрев не се яви. /У-у-у, Червени боклуци/

Защо не се яви Добрев? Защото до тука е събрал трима души за кандидат-министри. /У-у-у/

А защо е предложил само трима? Заради нашите протести, заради вас, заради вашата съпротива. /Всеки ден ще е така, до победата/
Днес не знаете какво е решила стогодишната партия. /У-у-у/ Понеже Добрев не може да намери министри, ще се съберат в неделя. Ще направят още един пленум и ще правят заедно кабинет. Всеки ще предлага министри. Едновременно с това днес се излъчи едно заявление на Николай Добрев. Той казал, че бил съгласен да се върне мандата, ако президента назначи някакво коалиционно правителство. /У-у-у, Никога/

Тази декларация, макар и абсурдна със своето съдържание и неконституционна по смисъл, тъй като президентът не може да назначава коалиционно правителство, тази декларация също издава в какво състояние  на хаос, на обърканост се намира кандидатът за премиер на Българската социалистическа партия. /У-у-у, Червени боклуци/

Тези дни са решаващи. Страхът, техният страх от нас трябва да стане по-голям от страха, който имат от БСП. И да не ни дадат кабинет и да не гласуват за второ социалистическо правителство. Това зависи от вашата решителност, от категоричността на вашия протест, от силата на протестта. Затова да бъдем единни, да бъдем силни, защото победата е буквално пред нас. Победата е за нас. /Победа/
/"Шуми Марица"/

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ
02.02.1997


/мъж/: Здравейте, братя и сестри. Здравейте, млади хора на България! Вече 27 дни сме свидетели на едно нечувано явление в политическия живот на света. 27 дни /подсказват - 28/ политическият непукизъм на една политическа партия ..., че трябва да си ходи, че трябва да отстъпи, като ни остави този век. Всички заедно ще бъдем свидетели, и то само след няколко дена на края на една диктатура. Ще бъдем свидетели на най-дългото връщане на свободата в Европа, свободата на България. Победа! /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! /Победа/ С един много специален поздрав към нас тук е Латинка Петрова.

/Добрев е пияница, неговата мамица/

ЛАТИНКА ПЕТРОВА: Добрев е пияница, неговата мамица! Кольовата майка, майката на Кольо!

/песен/

Приятели, имам идея. На тези позитановци, стахановци един двоен кьочек и директно за Куба, където няма ..., защото има купони, защото има банани, а знаете кои се хранят с банани /от хората - маймуните, бе/. Там няма да работят, защото те не искат да работят. Там, да защитават своята чест на позитановци, стахановци. До победа. До утре. Победа. /Победа, Добрев е пияница, неговата мамица/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Сега давам думата на г-жа Юлия Берберян.

/Втори февруари - ден на БСП/

ЮЛИЯ БЕРБЕРЯН: Здравейте, приятели. Това мое кратко изявление като председателка на Български женски съюз е към бунтовниците от Дупница. /Юнаци/

"Ние, жените от БЖС даряваме безстрашните дупничани с малко топлинка и от нашите скромни финанси им даряваме 10 000 лв. за горещ чай."

Към нашия призив за осъществяване на справедливите ни искания се присъединяват и приятелките ни от Националната мрежа на жените в полицията. /Браво/ Те вярват, че протестите на дупничани ще се увенчаят с успех без кръвопролития и се надяват, както и ние всички, никога никой да не става разменна монета между политически сили. Гордеем се с вас, свободни хора от Дупница. Хайде, ако имаме още глас, да запеем заедно с тях: "Кураж, дружина, вярна, сговорна, ние не сме вече рая покорна". /Хората подемат песента./

Дупница е синя! /Дупница е синя/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Сините в атака, атака, атака! /Сините в атака, атака, атака/ Ваня Костова.
...
АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Сега искам да дам думата на Александрина Пендачанска.

АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА: Здравейте, набори. Но сега, като ви гледам, вие сте по-млади от мене. Искам да ви кажа, че няма в историята на човечеството власт, която да е тръгнала срещу младежта на един народ  и да е успяла. Така че нашият успех, нашата победа е предопределена от историята. Ние нямаме алтернатива и ще победим. Защото ние наистина сме млади и наистина сме много. Искам, понеже не мога да ви изпея цяла ария тук, ще ви изпея само една дума. Тя е "победа". Сега, нека след като аз я изпея, искам всички много мощно и силно да кажеме "Победа за България". /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Няма нищо по-красиво от този площад. Няма нищо по-красиво от това, че най-талантливите хора на тази страна са тук. Особено един голям талант - Васил Найденов.

ВАСИЛ НАЙДЕНОВ: Здравейте на всички. Студено ли ви е? /Да/ Не може да ви е студено, щом сме тук на този площад. И така, всички да приветстваме и БНТ, която от вчера стачкува с "Юнаци!" /Юнаци/
...

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: А сега лидерът на СДС г-н Иван Костов.
/Костов/

ИВАН КОСТОВ: Здравейте, приятели. Вчера  ОДС извоюваха още една голяма победа. Това е спечелването на кметските избори в Силистра. /Браво/ Силистра, в която БСП имаше пълно доминиране, в която дори успяха да вземат преднина преди нас на президентските избори. Резултатът от снощи е 3 500 гласа преднина и спечелване на кметското място от д-р Георги Панов, когото ние поздравяваме. /Победа/

След като тази Силистра, за която четиресе и не знам си кой си последен конгрес на БСП .../в смисъл колко е силна БСП там/ Какво показва това? Това показва, че в България вече няма ъгълче, където Българската социалистическа партия да има подкрепа. За това ние казваме, че няма никакво значение какво ще реши техният пленум днес, на втори февруари. /У-у-у, Втори февруари - ден на БСП, Червени боклуци/

Втори февруари - ден на БСП! /Втори февруари - ден на БСП/

Те могат да избират между две неща. Едното е да си отидат с мир и с добро. И втората е да си отидат с кавга и с конфликт. Ние сме готови да ги изпратиме и по двата начина.

Победата ще бъде за нас. Остават два дни. Два дни до победата. /Победа/

/"Шуми Марица"/

 


ШЕСТВИЕ-МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ

03.02.1997

КАТЯ БЛИЗНАШКА: Дай боже, наистина да си отидат утре комунистите завинаги от нашата страна. И сега искаме с моя колега Валери Близнашки да ви позравим с една песен, която знам, че всички обичате. Искам всички да пеете, заедно с нас, така че и глухите да ни чуят. "Лиляно, моме"

/СДС/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Един човек се приближи днес до мене и ми каза: Моля, кажете по микрофона на другарите от "Позитано" 20, че думата "младост" не е квартал на София. Думата "младост" е символ на свободата. Светла Петрова, "Свободно слово".

СВЕТЛА ПЕТРОВА: скъпи приятели, поздравявам ви от сдружението "Свободно слово", от свободните, светли и достойни български журналисти, които отказаха да станат ... на "Позитано", въпреки че знаеха какво ги очаква. Които намериха в себе си куража да отстояват каузата на демокрацията, каузата на собствената си професия. Когато мракобесието на соцпартията заплашваше да си върне своята държава. С тези журналисти БСП варварски се разправи, но не можа да ги сломи и днес те са във вестник "Демокрация", в радио "Дарик", в "Свободна Европа", в "Експрес", в гордото дупнишко радио "Саня". БСП искаше да се разправи варварски с тях, защото държавните медии им трябваха за голямата лъжа. Защото те трябваше да направят поклон за престъпниците от вашата олигархия. И досега усърдно го правеха, даже продължават.
Взимам сега думата по настояване на журналистите от сдружението "Свободно слово", за да предупредя за една голяма опасност. Екзекуторите на свободното слово са още там, на "Сан Стефано" и на "Драган Цанков". /У-у-у/ Токаджиев, Тунев. Колегите от телевизията ми поръчаха да не пропусна Найден Андреев и Паун Цонев. И не само са там. Но се опитват панически, трескаво да вземат завоя. Опитват се да покажат, че са готови да бъдат перфектни слуги на нови политически работодатели. Скъпи приятели, тези хора са съучастници в престъпленията. Те бяха съдружници на режима и ние с вас не бива да забравяме това нито за миг. Тяхната двулична природа крие огромна опасност и за утрешното демократично управление на България. Спомнете си какво стана при правителството на Филип Димитров. Затова ние не бива да допуснем тези хора да останат там или да си тръгнат ненаказани. Не бива да забравяме, че ако те не бяха се съгласили да бъдат срещу свободното слово, днешната трагедия на България може би нямаше да има такива драстични, огромни мащаби. Затова аз ви призовавам, обръщам се към вас - да подкрепите каузата на достойната българска журналистика, защото тя, българската журналистика трябва да обслужва единствено интересите на България и на обществото. Бъдете с нас, както и ние сме с вас. Обичаме ви. Оставка! /Оставка/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Имаме един много специален гост - Георги Мамалев. /Е-е-е, Великан, Победа/

ГЕОРГИ МАМАЛЕВ: Здравейте, швейцарци. Благодарение на управлението на нашите комунисти ние станахме една малка Швейцария. Само, че като летиш над Швейцария, чуваш отдолу: "Бре, пари", а като летиш над България чуваш - цъкаме като швейцарски часовници пред витрините,  гледаш цените и се чудим това цени ли са или телефонни номера. Откак се помня, нашите комунисти все това повтарят: "Другари, затягайте коланите! Затягайте коланите! Затягайте коланите!" Само че вече не казват къде да ги затягаме. Може би на врата. И като си спомня, че преди няколко месеца можех да си взема за 500 лева един хляб, половинка сирене, половинка салам и бутилка водка, сега за 500 лева мога да си взема, ако намеря, 1 хляб, 10 грама сирене и да погледам как режат салама. За водаката трябва да си нося капкомер.

Човек не смее да отиде на лекар. Лекарят ти изписва капки и ти казва ще ги пиете четири пъти на ден след хранене. Казвам това добре, ще ги пия, но храненето как ще стане 4 пъти. докторе, щом искате да оздравея ще идвам да се храня у вас. Той казва - недей, че тези дето се хранеха у нас, вече не са между нас. ...

... И двамата ревнаха: "Защо не ни обича този народ? Ние толкова много го обичаме. Колко неща направихме за него? Приватизация направихме ли? Направихме и то такава, че да не му тежи по джобовете. Ние поехме тежкия товар. След това - искаме ли в НАТО? Ами, да. Другите държави в НАТО, та в НАТО. Ние сакън, не. Ние сме далеч от тези агресии. Изнесохме ли му валутата на най-сигурното място в света - в швейцарската народна банка? Изнсохме му я. Защото сме интернационалисти, ами те и имената ни интернационални - Жан и Клара. Като интернационалисти изнехте хляба на България, за да храните братските пролетарии. И като интернационалисти вие повече обичате Русия, отколкото България. И като чуха Русия, плеснаха с ръце и отлетяха. Обаче мен ме обзе лошо предчувствие. Веднага изтичах в кухнята и отворих хладилника. Оказах се прав. Кухнята беше празна, ядене нямаше, пиенето беше изпито, млякото за децата също изпито. Уплаших се и отидох при моята съседка, която гадае сънища. Разказах й съня и тя каза: "Чедо, не бой се, на добро е." Как викам на добро е, виж какво стана с ТЕЦ-а, телефоните. "На добро е!", като гледам на твоя сън. "Ще си идат, леля, ще си идат" /долу БКП, Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Г-жа Люба Кулезич, Стачен комитет на Българска национална телевизия. Кой не скача е червен.

ЛЮБА КУЛЕЗИЧ: Искам да ви кажа, че от утре програма на Българска нацонална телевизия, ръководена от тези хора, сега няма да има. /Браво/ Ще има само информация, защото повече от всичко тя ни е нужна сега.  ... Затова за всички нас от БНТ с всеки изминал ден все повече престава да съществува, защото  срамът е най-гадното нещо на света. Но от днес нататък, аз вярвам, че вие ще подкрепите нейните опити да престане да се срамува, че се подчиняваше на тези, които я караха да лъже, да увърта, да се прави на глупава, след като нейните зрители не са глупави. Подкрепете ни. ... /Ние сме с вас/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Юнаци! /Юнаци/ Поздрав от Доника.

/мъж/: Здравейте. Ние никога не сме делили  публиката. Нашите песни винаги са били за целия народ. И точно затова сме тука, за да кажем заедно с вас [на] групата некадърни хора, които искат да продължават да ни управляват: Вървете си, махайте се, оставете ни на мира. А на вас искаме да кажем: Здравейте, скъпи приятели.
...

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победа! /Победа/ ... в НКС на СДС. Те искат връщане на мандата от БСП, назначаване на служебно правителство от президента, предсрочни избори в най-кратък срок. Господа от левицата, всеки час е фатален за България. Стига демагогия. Отдръпнете се от нашия път.

Сините в атака, атака, атака! /Сините в атака, атака, атака/
Следващият оратор е г-н Георги Георгиев, зам.-председател на софийския регионален съвет на СДС.
/СДС/

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Днес в 12:00 ч. на обяд всички подстъпи към София бяха блокирани от ... /Кой не скача е червен/ активисти на Софийския регионален съвет на СДС. В този момент в София има десетки барикади. Обръщам се към вас със следната молба: /лош запис - по смисъл/ хората от барикадите се нуждаят от топъл чай, кафе, храна, помощ. Нека всички от вас, които разполагат с транспорт и могат да помогнат, да го направят. Съобщава кои барикади по подстъпите към София имат проблеми и се нуждаят от още хора.

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Сега давам думата на Богдана Карадочева, Стефан Димитров и Васил Найденов.
...

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Г-н Иван Костов.
/Костов/

ИВАН КОСТОВ: Скъпи приятели, .../Червени боклуци/ излязоха с предложение да се направи ново правителство на широка основа, дори с мандата на друга парламентарна група, която да бъде избрана на преговори.

Какво чака опозицията, какво чакаме ние? /Не, никога/

Никога коалиционно правителство с БСП. Никога на този провалил се до край парламент. Това е нашият отговор. Ние считаме, че не може да се освободи от отговорността БСП за ... на опозицията, тъй като тя не може поече да влия дори на кандидата за премиер. Николай Добрев не може да бъде сменен, ако ще да направят 10 пленума. Мога да им кажа само едно: това не минава.

Ние няма да участваме в съмнителни пазарлъци зад гърба ви. Казваме вече 30 дни: няма да ви предадем, няма да ви измамим, всичко остава пред очите ви.

Днес стотици младежи, мъже, жени блокираха София на много места. Искам да ви благодаря за смелостта. /Юнаци/ Нашите деца излязоха на улицата да спрат комунистическия грабеж и аз ви благодаря за това. Благодаря на всички. За тази смелост и за този пример, който давате. Ние нямаме път за връщане назад. Няма да ги пуснем да минат. Няма да има второ социалистическо правителство. /Никога/

Победата ще бъде за нас. Победа. /Победа/

 

 

МИТИНГ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ
04.02.1997


ЕВГЕНИ БАКЪРДЖИЕВ: Днес ще започнем с концерта и ще чакаме да дойдат нашите представители от Консултативния съвет за национална сигурност, които ще ни съобщят решението, което надявам се всички очакваме.
/Победа/

Ще чакаме това решение с настроение.

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Върни мандата, Жоро. Сините в атака, атака, атака. /Сините в атака, атака, атака, атака/

Ние ще победим, защото ние протестираме срещу престъпното управление на БСП. Днес за 30-ти пореден път трябва да им кажем: Долу БКП! /Долу БКП, У/ Много песни се написаха, много стихотворения се написаха, има вече и в литературата, това е площадна поезия. Аз съм си събрала всички тези стихове. Ще препоръчам да направим един рецитал, прекрасни стихове. Има една песен, с която Бойко Богданов иска да ви поздрави. Тя се казва "Никога вече комунизъм".

БОЙКО БОГДАНОВ: Здравейте, искам да ви кажа само едно: нека никога никой от нас и от нашите деца не бъдат свидетели на онази безсмислено пролята кръв, благодарение на къса памет. Затова съм нарекъл тази песен "Клетва". Ние ще помним, ние няма да забравим.
/"Клетва"/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, сега ще чуете една песен, която трябва да бъде изпята веднага, защото според думите на нейния автор може след минути да остарее. Жоро Минчев.
/"...Няма вече накъде - или ние, или те. Нов живот, нов живот - тук и сега..."/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Сините в атака, атака, атака. /Сините в атака, атака, атака/

/мъж, Васил Гоцев ?/: Тези, които искат да ни управляват, влязоха при нашия президент през най-дълбоките и тъмни мазета. /У-у-у/ , защото на 30-ия ден ние днес направихме най-голямото нещо - финал и най-големият митинг в историята на демокрацията на България. ... Победа...

ВЕНЦИ МАРТИНОВ: Добър вечер, скъпи сънародници, братя и сестри, добър вечер на всички живеещи в най-красивата доларова, доларова държава. ...

И преди да се поздравим с така дългоочакваната победа, искам да завърша с още една информация. Казали днес на депутатите от левицата: Имате две важни срещи, едната с папата, другата - с българския народ, коя да бъде първа? Проф. Сендов казал: "Вече няма значение". Има. На папата трябва да целувате само ръката. /Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, нека да викнем така, че да ни чуят много далече. Върни мандата, Кольо! /Върни мандата, Колььо/ Сините в атака, атака, атака. /Сините в атака, атака, атака/ Чочо Владовски ще поднесе една китка за "Последния валс" на БСП.

ЧОЧО ВЛАДОВСКИ: Хайде да изпеем една песен, за последно.
/"Последен валс"/

Искам да кажем "Юнаци" на тези юнаци, които са още по барикадите, на всички студенти, на всички вас. Юнаци! /Юнаци/
/Добрев е пияница, неговата мамица/
/Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Скъпи приятели, нека всички заедно поздравим шофьорите на таксита, които днес подкрепяха барикадите. Нека им благодарим. А сега група "Елей" ще изпее песента "Бог да пази България" от комунисти.


ЕЛЕЙ: ... Вижте в Библията какво се казва. "Бог говори така: Народ, ако издигне гласа си към мене, и ръцете си към мене. Над този народ ще бъде моето благоволение."
...

/Победа/

АЛБЕНА ЧАКЪРОВА: Победихме, приятели! /Червени боклуци/
/Победа, Ура-а/

ЕВГЕНИ БАКЪРДЖИЕВ: Моля ви за малко тишина, много радост и много спокойствие. Насам идват нашите представители. Нека да запазим за тях подробностите. Те ще ви информират за детайлите. Само една дума, която постигнахме всички заедно: Победа! /Победа/


Радио: ...А избори ще има през месец април, в средата на април. Най-важното е, че ще има избори през април...

/Юнаци/

ИВАН КОСТОВ: Ще ви прочета становището на Консултативния съвет за национална сигурност.

"В името на националните интереси на България и в търсенето на изход от кризата, като осъзнават необходимостта от запазване на гражданския мир и за да снеме напрежението в страната Политическият консултативен съвет за национална сигурност в отсъствието на министрите в оставка:

1. Постигна съгласие президентът на Републиката да насрочи предсрочни парламентарни избори /Е-е-е/ във втората десетдневка на м. април 1997 година. /Браво/, като чака всяка една от политическите сили да се откаже от своя мандат за съставяне на правителство в този парламент.

2. При посредничеството на президента парламентарно представените политически сили да съгласуват и приемат декларация за принципите за излизане от кризата.


Скъпи приятели, това е победата! /Победа/
/Стоянов/

Ние всички благодарим на нашия президент, за това, че успя в това толкова трудно и драматично време да спести изостряне на напрежението. Благодарим му за това, че успя да постигне това съгласие. Искам най-сърдечно да благодаря на всички вас и чрез вас на всички български граждани, които се включиха в политическите протести, които участваха в стачката. Да благодаря на българските студенти и младежи. /А-а-а/ за тяхната смелост. Юнаци! /Юнаци/
Без тяхната смелост и категоричност, без техните млади лица и млада решителност, която аз ще призная, че изглежда е напуснала нашите поколения, ние нямаше да стигнем до тук.

Благодаря ви сърдечно.

Вие помогнахте да се спаси вашата страна, вашата България. Нека да извикаме "България!". /България/

Ами нямам думи повече. Победа! /Победа/