Път: : Имена

Константин Павлов

(02.04.1933 - 28.09.2008)

Роден e на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовир „Студена“).

Завършва гимназия през 1952 г.

Следва право в Софийския  университет.

Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966).

От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува.

През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии.

През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“.

Напуска СБП на 3 февруари 1989 г.

Никога не е членувал в други организации или партии.

Един от най-значимите български поети от втората половина на ХХ век!

Стиховете му са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. 

По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми.

Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.

Източник - http://www.provo.bg/